На: 2014-06-15 15:30:33 / Етикети: 2002 , Франция , Югославия , Никола Джуричко , Драган Николич , Tihomir Stanic , Ana Franic , Svetlana Bojkovic , Predrag Ejdus , Милена Дравич , Воин Цеткович , Ruzica Sokic , Jelica Sretenovic , Катарина Радивоевич , Danica Maksimovic , Nebojsa Ilic , Branimir Brstina , Mihajlo-Bata Paskaljevic , Mladen Nedeljkovic , Radmila Zivkovic , Slavoljub Plavsic-Zvonce , Sloboda Micalovic , Aleksandar Marinkovic ,
От филма:
Добро утро, г-н Сремац. -Добро утро.. Какво? Нима вече е сутрин? Ще видим още едно хубаво утро в Ниш. – Може, може. Сега ще се оживи пазара и улицата. Първи ще излязат пазачите и зидарите. По чин и положение. А след тях сладкарите и хлебарите, слугите и прислужниците. Така е! Един по един занаятчиите отварят магазините си. Дори и този има дюкян. Тъкмо е навършил 20, а вече има малка златарница. Дори няма врата! Как ли влиза? Ето как. Това са учителите с техните кисели лица мислят за ниските учителски заплати. Ето го професора. Добро утро, колега. Седнете колега! Сотире, сложи още едно кафе! Вие новия ли сте? Само 10 години, откакто турците си заминаха, и тук вече се ражда един нов свят. Само виж колко професори има и какви предмети се учат вече! Това са историка и биолога! Добро утро биолози и авиолози! Това е философът и математикът. Време е да влизаме в час. Сотире, пиши ми го на сметката! Закъде сте се забързали девойки? Минавайки по улицата, тая девойка е така затруднена, както ако минаваше между Сцила и Харибда. Ако не пишеш за нас във вестника ще те черпя едно! -Две? Може! Хляб и халва за грош. дано ми потръгне.. Това е онази малката дето има три много хубави сестри. -Зоне, какво прави сестра ти Костадинка? А Рушка? Нищо! -Какво да прави, като баща и е хаджи Замфир? А какво прави онази третата? Дона? На нея никакъв, ама тя на мен… Дай й халва за 2 гроша, да занесе на сестра си Костадинка! Да я занеса аз бате Мане! Зоне! Зоне! Зоне! Зоне! Носи го вкъщи.- Мамо, тате! Персо, това е моя син! Не, мой е! -Той е мой син! -Мой син! Моя наследник! Какво, маминото? Мамо, два гроша не са за изхвъряне. Тате! Мамо! Днес парите са кът. Дефицит е! Откъде я измисли тая дума, магаре Йорданово? Как го рече това, синко? Ела. Аз съм 3 товара сол изял и не знам тая дума, а виж го него какъв е, а колко знае. Хайде, хубавото на тати. Кажи пак онази дума Вижте хора, това куче ще става банкер в Белград. Хаджи Замфир, известен търговец! По турско време е ходил при пашата когато си поиска. Бил е силен и в Истанбул. Откъде му е тая сила? Събуди се! Добър ден учителю! най-малката. Малката Зона Замфирова! Сестро моя мила! Ще ти се скъса това малко елече! Трябва се ожениш, да станеш домакиня. Да станеш домакиня и да си пазиш лицето! То е голямо богатство! А ти Зоне, как е в училището? Добре татко. Вече не идва на училище. Баща и е намерил любовно писмо за един чиновник. Ти повече в училище няма да ходиш. Защо да не я пратим да учи в Белград? Да учи немски и да праща писма на офицери и инженери? Докато съм жив, това няма да стане! Добре. Свърши се моята. Твоето време тепърва ще дойде. Нас трите бързо ще ни омъжат. В Лесковац, Пирот, Враня, а ти ще останеш любимката на майка и татко! Тебе няма да те дам лесно. Ти си моята любимка. А къде ти е онова малкото, Ташано? Какво хлапе? Промнила се е някакси. Аз я пратя за цигаре, а тя ми носи тефтера. Цял ден стои пред огледалото. Говорила е с един момък. Леле, какво стана с нашето момиче? Идвам мамо, преобличам се. Зоне, веднага ела да те видят лелите ти. Всичките Замфирови деца са хубави, но тази.. Тази е най-хубавата. Зоне, дъще, вече не си дете. Ти трябва да се пазиш! Момиче! Затова сме ние твоите лели, да те пазим. -Да я изведем на чаршията. Нека я видят на чаршията и в банята. Леле! Докога ще идваш такъв рошав и без шапка? съм я изгубил. Шест месеца вече минаха. Сети се вече! Браво, Мане, истински дюкян. Това сме го направили за църквата „Свети Панталей“! Поте занеси го! А ето, майка ми носи да хапнем. Добър ден, г-жо Йевдо. Вашия син напредва добре. Ама сега готвя за трима! Виж, виж, списание Антиквар. Г-жо, вашият син е нумизмат. Какво е това? Тате! Виж! На наш Гиган скочи на Пирга. Това си е негова петелска работа! Добре де сине. Тате, погледни я! Кое е това девойче? Не е от Ниш. Не я ли позна? Сляп ли си? Това е Зона! Зона Замфирова. Зоне, ти ли си? Това е нещо ново в Ниш. Два пъти я подминавам и не я поглеждам, а третия път така я поглеждам, че и се разтреперват колената. Гледай сега! Извинете. Мане, Мане, ела. Виж. Коя е тази? Не я зяпай така! Тактически е много погрешно! Търси подходящ за теб. -Помни чия щерка си! Един е чорбаджи Замфир. Ако не в Ниш, ще си намериш някой в Лесковац, Пирот или Враня… Ти не си за хаймани, занаятчии и другите просяци! Това е наш приятел, г-н Франтичек, брат чех. Тук само аз завършил консерватория, господине. Тези господа не са завършили консерватория? Свирил съм Паганиновите „Фантазии“, на Сол-струна. И какво правите тук? Малко по-скъпо от вода, но е прекрасно. Да започваме господа! Мадо, къде ти е красотата? Mладoстта и хубостта отлетяха като лястовиците през есента. Но лястовиците се връщат на пролет, а твоята младост и моята красота никога вече няма да се върнат. Тате, мога ли да гледам хорото? Бедните играят, а богатите гледат. Преоблича се за хорото. Не е защото е роднина. Ама е красавец. Като обуе тези потури… Да вървим! Здравейте лели и стринки, как сте? Какво правите? Какъв ти е тоя синджир на часовника? Да не е сребърен? Сам си го е направил? магаре. Всичко с времето си. В Ниш се знае. Като пуснеш мустаци, ти е време за женитба! О,не съм знаел за това. Тате! Мамо! Яйца, тате! Тинка и Пирга са снесли яйца при съседа. Донесох ги. Още са топли. -Защо да ги хвърляме? Тате, пари са това. Така е! Ето ти! Иди на хорото да се почерпиш. Парите сега са скъпи. Дефицит е. Добре татиното, иди на хорото, забавлявай се. Здравей Мане! Виж как го гледа само? Как само го гали. Обичам те като мой син. Е, черна Йевдо, родила си син развратник. Брате, пусни ме да умра. Такава жена не мога да имам, докато не получа офицерски чин. Вижте Манулач! Много щедро г-не! Този е истински майстор. Закачил е дрънкалки на обувките. Каква си тия девойки? Всичките се наредиха на хорото заради един златар. Като гъски и овце. Това е моя Гмитрач. Отивам на хорото. Отивай! -И аз. Вземи си пуканки, Зоне! Бегай малко натам, помести се. Моля те. Сега в атака. Поведи хорото направо към нея! Не гледай в нея! В мене гледай! В мене! Сега обратно! Хайде! А сега се обърни и я погледни нахално право в очите. Не е каквото си мислиш Гено! Аз не съм гъска! Гледай го само тоя! Леко му е. Няма си разходи като другите златари, семейните. Разсипник! Какво правите тук? Леле майстор Мане! Видяхме я докато се преобличаше! Зона се преобличаше, а ние малко я гледахме. Мане, засукана е! Срамота за нашата професия. Напиши! Моля те! Изтипосай го братко и имаш едно от мен. Две! И мезе! Ето ти ръката. Спрете! Ела! Тази нощ те гледах, докато се преобличаше Зоне.. Що ме биеш бате Коте? От теб бате Коте. Майсторе, водят я! Къде гори брате? Дръж това! Застани мирно и гордо. Изправи се! Много важен тактически момент. Въпросната особа изобщо не те интересува. Минаваш студен и незаинтересован. Здравей лельо Доке. Искаш ли моя сапун? От Будапеща е! Питам се коя от вас ще бъде моя снаха, а? Видяла ли си Доке, колко е хубава тая Зона? Виж я! Ще я взема за моя Манулач. А, какво? Боже! Бела като крем. Очи като сапфири, а шията и дълга! А устата…! Всяка вечер е в кръчмата.. Отявлен коцкар и женкар и не е никакъв майстор… Тук пише – Мане. Тоя разсипник всяка вечер гуляе. И това за нашия Мане? Аха! Кучки недни! Без мен! Събрахме сме се заради тоя срам… Аз не съм ли сериозна? Хайде жени, сядайте. Седнете! Доке! Обслужете се, пък да помислим какво ще правим с това наше магаре. Всички са хубави, но като видях в банята онази Зона Замфировата… Като видях нейната кръшна снага… Като видях нейните бели и твърди гърди, като два пъпеша… Засрами се! Кой да си ходи вкъщи?Аз ли? А като има проблеми, кой се бори за нашия Манчо? Аз или вие? Марш вкъщи.. Да му говориш Йевдо за тези девойки: За Дона…За Ленчето Само за една му кажи. За Зона Замфирова. Добре Доке. Иди легни. Поспи си малко. Ела със мен в банята. Да видиш тая Зона. Легни малко. Поспи. Какво има днес? Каква е тая тълпа? Тук е най-оживено в Ниш. Всички са тук. Богатите и бедните. А тук са и търговските агенти. Агенти по осигуряване. Търговци, които търгуват с Будапеща и Цариград. Дребни търговци, които купуват от по-едрите. Практикуващи и крупни доставчици. Е, деца, деца. От кое село си, дете? Може да му е дъщеря. Бела. С побеляла коса, а още се сеща за своите любовници по чифлиците. Много си подхождат Мане и Калина. Като син зюмбюл и зелена трева. Коя е тази? Бедна е. Отивам на хорото. Стига! Тактически всичко правиш погрешно. Гледай. Смее ти се. А сега иди и разговаряй с Калина. Хайде. Вземи си, Зоне! Зоне! Васке, отиди при оная… Как се казваше? Кажи и, че я вика Зона Замфирова. Махни се Манулач. Не искам. Какво искаш Зоне? Васка ще се жени. Ако искаш можеш да ми бъдеш прислужница. А при мъжа? Просякиня. А за хорото ли си? Бате Мане, поздравява те Зона. Какво каза? Мане! Татко! Един път в годината пуши цигари… Струва ми се, че любовта го е замотала. Ето го. Цял ден се разхожда с пушката, а вечер цигани му свирят. Във всяка махала има по една, на която има мерак. Зоне! Зоне! Ах тези днешни момичета. Играла с него хоро. Хвана се до мен. Какво прави чорбаджийска дъщеря на хорото? Добре ми беше казала да се обеся на онова дърво. Развратник. Какъвто бащата, такъв и сина… Васке, ще умра. Здравей бате Мане. Здравей Васке. Седни. Добре ли си? Вземи, твое е. -Не мога. Благодаря ти, бате Мане. А Зона? Зона? Защо? Плаче. Плаче. А за мен пита ли? А, така значи. А каква съм ти аз за теб, магаре недно? На леля си нищо не казваш. Моля те, не трябва да се разчува. Не е за мен тя. Не бих могъл… Само стой тук. Аз ще свърша тая работа. Лесно е това. Доке! Само гледай какво ще ти направя. Проклета да си ако ми донесеш нещастие. Знам го реда какъв е. Всичко ще стане точно. С политика. Йевдо! Нашия Мане знае как вървят нещата. Златарът си разбира от златото. Какво злато? Залюбили са се Мане и Зона. престани с тези глупости. Колко са хубави само. А какви ще са им хубави децата, като се вземат. А ти бабо ще ги държиш в скута си. Кои са те, кои сме ние? Недей лельо. А всичко ще се получи като по инженерен план. Мамо, ще ни посрами. Чудно. Никой не идва. Нито Аглаица, нито Христина. Нито Зойчето, да ни гледа на карти. Хаджийката вкъщи ли е? Да, но Хаджията спи. Нека спи. Не ми трябва той, само Хаджийката. Видя ли как затвори вратата? Това значи, че е дошла с молба. Това е, за да се затворят устата на душманите. Хаджийке, вкъщи ли си? Живи ли сте, здрави ли сте? Какво правите? Е Доке. Не можем да ти затворим устата. ама имам един проблем. Защо стоиш тук? Излизай! И без теб мога да си пия кафето. Е? Защо Ташано, не го давате вашето хлапе? Е как кое? Вашата Зона. Като стигне до тия години, ще се намери златар да купи златото. Глупачки такива, па това и аз ви говоря. За златар. За нашия Манчо. Защо му я не давате, като децата се обичат? Целия град го знае това. Затова съм и дошла тук. Да питам дали я давате девойката за женитба. Кой пък ви пита вас? С Ташана говоря. Нея питам. Ако търсите подходящ… Чиновник за чиновничка, офицер за офицерска. Еснаф за еснафска щерка. За Мане не бива. а свирка иска. на оня зевзек, чорбаджи Йордановия, а после да не ви е криво, като почне да праща любовни писма на други момчета. Ей жени! С кавги нищо не става. Защо Хаджийо, не си ли подхождаме като сме от една вяра? Не трябва да се караме, иди си със здраве. Викат чорбаджийска къща, чорбаджийска щерка… Но и чорбаджийството не е вечно. Е стига. Дошла си.Опитала си. Не си успяла. Върви си вкъщи. Със сила не става. Коритар. А баща ти? Нехранимайко. А сега изведнъж сме чорбаджии. Стига. се качва. Бре, бре, бре. Обуло се куче в потури, Па се хванало на хорото. Кой е куче в потури, проклетник такъв? Кой е куче в потури? Ако взема ей тоя налъм ще те ударя право в дебелата глава. Ще те бомбардирам както сърбите Митхат паша на Виник. В къщата си ми. Какво да те правя? за тези думи: „куче в потури“. О Боже мили. Зоне, щерко! Ти ли ми я доведе вкъщи. Срамота! С лудата Дока ли искаш да се сродиш? Мане ли искаш? Онзи който във всяка махала има по едно момиче? се сроди с чорбаджийско семейство. Трябва да запомниш. Ако чуя още веднъж нещо лошо за теб, сам ще те закопам. Бял ден няма да видиш. И никой няма да знае, че хаджи Замфир има у дома си девойка. Ясно? Стига де Мане. Недей се ядосва. Не се ядосвай. Не са ти я дали? Ще си намериш друга. Лельо! хубаво ги наредих. Няма повече да те погледнат повече, заради тези мои думи… Вашият Мане е куче в потури им каза хаджията. А ти, кучко, сега ще изядеш голям бой! Васке, пазете! Зоне… -Какво? Забрави какво в казала. Но не е трябвало да ходи. Зоне, сън нямам. По цял ден се лутам като препасло говедо. Полудял съм. Пусни ме. Мога да издържам жена. и си вземи цяла дузина. Само една искам. Пусни ме. Ще блестиш, като Богородица. За теб ще работя от сутрин до вечер. Какво ще ядеш, ако нищо не продадеш? Ако кажеш да си ходя, ще си отида. Всичко знам. Твоите не те дават, да се омъжиш за мен. Не. Не. Не сме подходящи един за друг. Кой знае? Има ги много. Това ли искаш? Е, кучко чорбаджийска. Добре ще ме запомните, за оная реплика, „куче в потури“.. Куче в потури? Това пък защо? Ще остане сам и нещастен, като Адам, който прогонен от Рая, като прокълнат, останал сам пред вратата. Нищо не разбирам, ама добре думаш. Поискал е Зона. Куче в потури! Съжаляваш ли, че се омъжваш? Тъгуваш ли за майка си Ташана? Вече нямаш майка, да спиш при нея. Свирете нещо. Защо сте се умълчали? Сватба е. Да играем! Леле куче в потури! Дай една тенджера да му я вържем на опашката и така да тича по улиците. Престанете! Слепи ли сте? Това не е куче, а златарът Мане. Като че ли не му стига позорът. Сега пък и тенджера ще му връзвате. Лъже кучката! Това не е Мане! Аз съм Мане, а онова е куче! Да бъдем искрени, мислиш за нея. Как да си отмъстя на тази кучка чорбаджийска. Мане… В огън и във вода. Лелиното! Сега трябва да ми помогнеш. И ще се стреляме! Няма да се бием лельо. Работата ще е луда като тебе. Седни! Момче, дай една мастика! Слушайте сега плана. Браво! Сега те признавам за момчето на леля! Ще ги посрамиш пред целия Ниш. Конспирация! Момче, още една мастика. За тази работа ни е нужна девойка. Слаба и висока. Е нали имаш мен? Някога си била слаба, ама вече не си. Така ли? Хайде да видим кой ще прескочи първи онази ограда. Хайде! Конспирация! Майсторе, клиентът те чака. Седни малко с нас. Трябва да намерим и кочияш. Ела леля Дока да те намачка и ще станеш мома и половина. Мане, ще откраднем и лелите и стринките, че и тебе, ако трябва. Дискретно. Момче, къде е мастиката? Тихо, будала такава… А! Какво става тук? Хора, какво може да е това? Приказки. Само приказки. Може ли някой нещо по-конкретно да ми каже. Да. Аз всичко видях. Откраднаха Зона. Избягала е от татко си. Кой я е откраднал? Кой? Моля? О младежи, къде ви е майстора? Интересно. Чака някого с пушка в ръка. Опасността е моята професия, господа. Да внимаваш какво пишеш, защото може да изядеш боя. Мислих го за светски човек. Бедната чавка. Черна Таске, как ви посрами Зона. Зона е избягала. Защо не сте я дали? Нямаше да ви посрами поне. Да не сте го видяли това, че така говорите? Кой я е откраднал? скочила в каруцата. И не само е скокнала в каруцата, a е взела със себе си и юргани, душеци … И люлка дори. Здравей Таске. Кой се жени, кой се омъжва? Абе какво се разправям с откачалки… Поздрави от мен чорбаджията. Може, всичко може. Манулач, сине, излез! Честито! А мога ли да видя младоженката? Зона. Бих искал да поговоря с нея. Махай се! Това е почтена къща. Много вода ще изтече докато в Ниш разберат значението на пресата… Зоне! Зоне.. Къде е? Истина ли е? Всичко се случи тук. Обърнете внимание! Ние бяхме до шадравана. Изведнъж нещо изтропа. Обърнахме се и видяхме Зона и някакъв човек, с който тя се качи в каруцата и заедно изчезнаха в онази посока. И Зона побягна. Зона, къде е Зона? Дали е свободно за пресата? Много хубаво. Ето я Зона. Каква новина? Че Зона е пристанала на онзи златаря Манчо . Не знам Ташано. развалено. Оная, лудата Дока е разгласила това. Чумата да я тръшне. Треска да я тресне от Димитровден до Гергьовден. Сержанте, чухме че се е гърмяло. Това не е истина. Той е на село. На тази възраст. С побелялата си глава. Не, не е. Какво прави тази тълпа, пред моята порта? Имам чудно заглавие за статия. Родители, пазете своите дъщери! Зоне, виждаш ли нашата порта? Ето до там можеш да ходиш без придружител. Хайде, яжте. Избягала е, а е вкъщи. Как така? Но кой? Но защо? И заради онези твои думи: „Куче в потури“. Не се знае кой е. Срамота е. Какво ще правим? Таске, ти най-бързо мислиш. Нека я видят с лелите и стринките й. Навсякъде. Нека Бог да даде всичко да премине добре. Зоне, хайде седни при нас. Васке, сама съм си виновна. Много съм се възгордяла Васке. Ще те нагиздя със сребро и злато, като Богородица. Така каза, а аз го прогоних. Хайде, недей така. Недей. Вижте, това е Зона. Зона била избягала. Лъжливци недни. Таске, къде я намерихте? Мане, Мане! Пристануша! Пристануша… Таске, Зона е като намачкана пощенска марка. Изчезвай! Чумата да те тръшне! Здравей Манулач! Вкъщи ли са вашите? Нашата Зона я искат трима офицери. Хубаво! Хубаво! и тук си имаме достойни хора. Видя ли Манулач? Замфирови са дошли да те искат? Браво. Таске, драга, нашето дете още не е за женене. А защо? Малко е стар за училище… Скромен момък. А и чух, че той и Зона… Но защо мамо? слава Богу, никой никога не се е женил за пристануша. Този случай остава нерешен и пълен с противоречия, г-н сержанте. Какво да се прави. Вчера един го пита и изяде боя! Тишина! Хич не те разбирам. Аз ще чета, а вие свирете. На вратата седеше Зона Замфирова. Отам мина банкера Манулач. Здравей Зоне, как си? Как са вашите? Добре са. Лелите ми често ме навестяват, „Вкъщи ли си Зоне?“ постоянно питат. Утре ще я изпратим при зетя в Лесковац. Ще стои там докато всичко отмине. И до Лесковац стигна. Тук при нас, в Пирот, песента се пее в дует, трио, квартет и в хор. Писах им, да ги питам, а те ми отговарят, да не те пращам там, докато не спрат да пеят тази проклета песен. Горкото ми дете. Какво и се случи през тази година. Откакто казаха, че е пристануша. Ще си остане стара мома. Разрешете ми… Само няколко думи… Много хубаво. Хубавото ми… Седни, продължавай да работиш. Заповядайте. Веднага ще бъде готово. Имам много от тях вкъщи, но това ми е най-скъпо. Ако го изгубя, ще се откажа от пушенето. Защо е така? И при децата е същото. Можеш да ги имаш много. Хубави, здрави деца, но най-малкото, най-слабото, бащата най-много го обича. Защо е така? А ти? Какво правиш? Пропиляваш си младостта. Манчо, трябва да се жениш. Еми ще се оженя. Поиска ли вече някоя? При тези дето си търсил, отказал ли ти е някой? Има ли такъв в Ниш? Казват, че съм женкар. Защо да търся, като знам, че ще ми откажат. А идвал ли си при мен да ти предложа някоя девойка на търговец? Не си! Колко? Нищо. Благодаря Манчо. И ако искаш да се жениш, мене питай. Бре, бре, бре, колко си платил за този сейф Верхайм? Не си ти копчетар. Ти си златар. Ювелир. И наше дете. Дойде котката на вратата. Работата е готова. Хаджията хвърля кокъл, а кучето в потури скача. Не може така. Хайде, хайде… или на пролет ще ме покрие тревата. Какво има майко? Съсипал си моминското щастие. Добре те познавам. Какво искаш? Да се ожениш,а тя да те кълне. Няма да се женя, майко. Лошо е да те прокълне оклеветена девойка. Ела на себе си! Мане? Не ме ли познаваш? Не съм хайдутин! Нима си ти, Васке? Омъжих се за грънчаря Гмитрач. Здравей Спри. Поздравява те Зона. Чуваш ли? Каза, че без тебе не може да живее. Един път се връзвам, втори път няма. Не са майски рози, но и тя не е каквато беше има пояс, да има къде да сложи цветето. Е-е-е! Ти – куче в потури, Зона – пристануша. Като е така, ела през нощта и я вземи. Защо се инатиш толкова? Занеси му това, рече Зона. Кърпата й. Отнеси му това, рече Зона и го питай дали е чул девойка да е пращала такъв дар на момче досега? Кълна се, че не лъжа! Ако вярваш в Бога, ще разбереш колко я боли душата. Аз му пращам това, рече Зона, а той да прави каквото иска. Какво да и кажа? …ще стане голям въргал! Де, де! Таске! Тази работа лесно ще я свършим, ако някой малко се поразходи. Доке! Ташке. Аз пък защо? Хаджийо. Тате, искам Зона за жена. Не трябва да даваш зестра. Не може. Къща ви давам и 500 дуката. И аз давам толкова. Ще я нагиздя, като света Богородица. Бате Мане! Защо? Това беше един мой страшен сън. Ти се женеше за Манулач… Хайде, спри да плачеш. Не мога да ти бъда кум. Тате ме праща на село, да събера парите от длъжниците. Ще ти купя златен пръстен. И лачени обувки. Защото, сега парите са скъпи. Дефицит е. Така, така. За този ли ме ожени на сън? На твоята сватба водех хорото. Докато ти не каза: Абе вие слепи ли сте? Това не е куче, това е Мане, златарът Мане. Ти си моето куче в потури. Свирете бре, какво се умълчахте? Сватба е. Да играем! Манулач, искаш ли да ми бъдеш кум? А на мен девер! Не искам да съм нито кум, нито девер. Искам да съм младоженец! Таске, защо си още сърдита? Виж ги колко са красиви! Като син зюмбюл и зелена трева. Тишина. Моля за малко внимание. Гледайте насам. Усмивка. Да те питам нещо, зете. Добре тате. Ти ли забърка всичко това? Не съм татко. -Нито аз, Хаджийо. Никой друг не може да е, освен Джорджевият син. Не съм татко, мога да се закълна. Усмивки. Не съм татко. Кълна се в Св.Евстати, повелителя на ловците. Не съм, кълна се в ловджийския ми късмет. Ако не ми вярвате, питайте леля ми Дока. Не сме ние. Боже, опази! Чапкънин неден. Нека ти е простено. Ще направите ли изявление? Да завършим историята с хубав край. Г-н Франтичек. Свири онова моето, и да си водя жената вкъщи! Хващайте се на хорото на нишката девойка. Много хора са дошли. Свидетел на случката, която дълго ще се помни в Ниш. И най-големия свидетел е писателя.