На: 2015-01-04 13:34:51 / Етикети: 2010 , САЩ , Мистерия , Трилър , Мартин Скорсезе , Патриша Кларксън , Джаки Ърл Хейли , Леонардо Ди Каприо , Марк Ръфало , Бен Кингсли , Емили Мортимър , Мишел Уилямс , Макс фон Сюдов , Елиас Котеас , Martin Scorsese , Leonardo DiCaprio , Mark Ruffalo , Ben Kingsley , Max von Sydow , Michelle Williams , Emily Mortimer , Patricia Clarkson , Jackie Earle Haley , Ted Levine , John Carroll Lynch , Elias Koteas , Robin Bartlett , Christopher Denham , Nellie Sciutto , Joseph Sikora ,
От филма:
Стегни се, Теди! Това е просто вода. Много, много вода. Хайде. Добре ли си, шефе? Да, просто… Имам морска болест. Ти си новият ми партньор? Точно така. Съжалявам, че се запознаваме, докато повръщам. Малко е странно за Теди Даниълс – живата легенда. Легенда ли? Да не пушите развалена трева в Портланд? Сиатъл. Идвам от Сиатъл. От колко време работиш за тях? От четири години. Значи знаеш колко са малки. Ами ти? Женен ли си? Бях. Тя почина. Боже… Не се притеснявай. Имаше пожар в дома ни докато бях на работа. Умряха четири човека. Димът я уби, не огънят. Това е много важно. Съжалявам. Къде, по дяволите, са ми цигарите? Аз ще те черпя. Сигурен съм, че бяха в мен. Правителството ограбва всички ни. Благодаря. Разбра ли къде точно отиваме? Знам, че е някаква лудница. За душевно болни престъпници. Ако просто чуваха гласове, нямаше да сме им нужни. Натам ли отиваме? Да. Другият бряг е недостъпен. Докът е единственото място за влизане или излизане от острова. Тръгваме веднага, щом стъпите на брега. Би било добре, ако не се бавите. Защо? Бурята приближава. Досега не съм виждал шерифска значка. Заместник МакФиърсън, господа. Добре дошли на острова. Аз ще ви заведа до Ашклиф. Хората ви изглеждат напрегнати. Всички сме напрегнати в момента. ПОМНЕТЕ НИ ЗА ТОВА, ЧЕ ЖИВЯХМЕ, ОБИЧАХМЕ И СЕ СМЯХМЕ По оградата тече ток. Как разбра? Виждал съм и преди. Благодарим, че ще ни помогнете, но трябва да се придържате към протокола. Разбрахте ли? Напълно. Това отляво е блок „А“ мъжкият. Блок „Б“ е женският. Блок „В“ е голяма сграда ето там. Преди е била крепост. Най-опасните се държат там. Нямате право да влизате без мен или д-р. Коули. Разбрано? Казвате го, сякаш лудостта е заразна. Тук трябва да предадете оръжията си. Г-н МакФиърсън, ние сме федерални шерифи. Носим оръжията си постоянно. В заповед 319 относно затворите, пише, че началникът на заведението има по-висша власт. Господа, няма да влезете, ако не предадете оръжията си. Стига толкова фамилиарности, хайде да намерим д-р. Коули. Кога е избягал? Затворникът? Д-р. Коули ще ви осведоми по случая. Такъв е протоколът. Малко е странно да има надзиратели в клиника за душевно болни. Няма друго такова място в САЩ, та дори и света. Ние се занимаваме само с най-опасните пациенти. Такива, които другите не искат. Заслугата за това е на д-р. Коули. Създал е наистина уникални методи… Документите ви, моля. Да видя значките ви. Д-р. Коули се е консултирал със Скотланд Ярд, МИ 5… Защо? В какъв смисъл? Защо подобни служби ще консултират психиатър? Най-добре попитайте него. Шериф Даниелс. Казвайте ми Тед. Шериф Оул. Това е всичко, заместник. Да, сър. Радвам се, че се запознахме. Той каза хубави думи за вас. МакФиърсън е добър човек. Вярва в нашата работа. И каква точно е тя? Смесица между превъзпитание и медицинска помощ. Извинете, смесица между какво и какво? Тези картини са много точни. Преди методите са били доста по-различни. Преди са били пребивани, отваряли са им главите, били са потопявани във вода, докато изгубят съзнание, или се удавят. А сега? Опитваме се да ги излекуваме. Ако не успеем, поне им осигуряваме покой. Те са били агресивни, нали? Наранявали са други хора. Понякога са ги убивали. В повечето случаи да. Този ваш покой, според мен, е пълна простотия. Работата ми е да ги лекувам, не да ги съдя. Значи тази затворничка… Пациентка. Извинете, пациент. Рейчъл Соландо. Тя е избягала през последните 24 часа. Снощи, между 10 и полунощ. Смятате ли я за опасна? Може да се каже. Убила е трите си деца. Удавила ги е в езерото зад къщата си. Държала е главите им под водата, докато не са издъхнали. После ги внесла вътре, и вечеряла с тях в кухнята. Ами съпругът й? Убит е в десанта в Нормандия. Когато дойде ни уверяваше, че децата й са живи. Имате ли аспирин? Често ли ви боли главата? Понякога, но днес е заради морската болест. Обезводнил сте се. Добре ли си, шефе? Тогава сте прав. Най-добре обикновен аспирин. Благодаря ви много. Рейчъл смята децата за живи. Също така смята, че това е домът й. Шегувате се. Тук е две години, а още смята, че ние сме доставчици, пощальони… Създала си е собствен свят, в който участваме и ние. Претърсихте ли острова? Изцяло, но няма следа от нея. Още по-странното е как е излязла от стаята си. Заключват се отвън и имат решетки, вместо прозорци. Сякаш се е изпарила. След груповата терапия я върнахме тук. Когато минах на нощната обиколка, я нямаше. Как може да не е разбрала истината? Все пак е била в лудница. Трудно е да го пренебрегнеш. Колко чифта обувки им давате? По два. Не може да се оправи ей така. Тръгнала е боса? Няма да мине повече от 10 метра. Законът на 4. Кой е 67? Това е почеркът на Рейчъл. Но не знам какво е „Законът на 4“. Да не е някой ваш термин? Не, за съжаление. Кой е 67? Откъде пък да знам! Бих казал същото. Дали е някаква случайна драсканица? Не, Рейчъл беше гениална. Това може да е важно. Извинете, докторе, но… ще го задържа. Разбира се. Трябвало е да мине оттук. Когато загасим лампите, служителите играят на карти тук. Снощи, ето там е имало седем души, които са играли покер. Някак си, Рейчъл е успяла да мине покрай тях. Защо? Мисли, че е невидим ли? Докторе, ще ни трябват досиетата на всички служители. Ще обмисля молбата ви. Това не е молба. Опасен затворник… Пациент. Пациент. Е избягал, ще съдействате, или… Казах, че ще го обмисля. Трябва да говорим с персонала! Ще ги събера след вечеря. Спокойно можете да се присъедините към търсенето. Има 18 км. до най-близката суша, а водата е ледена. Течението беше доста силно снощи. Ако се е удавила, тялото й ще изплува на брега. Проверихте пещерите там долу? Няма как да ги достигне. Скалите са покрити с отровен бръшлян и други растения. Сам казахте, че е боса. Да минем от другата страна! Каква е тази кула? Старият корабен фар. Вече го проверихме. Още пациенти ли има там? Там е канализацията. Скоро се мръква. Ще приключваме за днес. Хайде, момчета! Значи вие наблюдавате тук? Да. Никой не може да излезе от стаята си, без да го видя. Още през кого трябва да е минала, за да излезе? През мен. Глен Мига. Нищо не съм видял. Бил си на пост цяла нощ? Да, но нищо не видях. Глен. Кажи ми истината, Глен. Отидох до тоалетната. Какво? Нарушил си протокола… Върнах се след минута. Добре, нека се върнем малко назад. Затворили сте г-ца Соландо в стаята. Какво е правила преди това? Никой ли не знае? Беше на групова терапия. Да е станало нещо необичайно? Дефинирайте „необичайно“. Моля? Тук има душевно болни престъпници. Няма нищо, което да е „обичайно“ тук. Ще перифразирам. Случи ли се нещо, което… е било по-запомнящо се… Отколкото в другите дни? Точно така! Не, съжалявам. Г-ца Соландо каза ли нещо по време на терапията? Дъждът я тревожеше. И се оплакваше от храната тук. Имаше ли лекар на терапията? Д-р. Шиън я водеше. Д-р. Шиън? Да, той ръководеше срещата. Той е личният лекар на Рейчъл. Полага специални грижи за нея. Трябва да поговорим с д-р. Шиън. Няма как да стане. Сутринта отплава с ферибота. Отпуската му беше планирана. Много опасен пациент е избягал, а вие сте пуснали личния й лекар в отпуска? Разбира се, той е лекар. Имате ли номер за връзка с него? Чувате ли ме? Съжалявам, но всички линии са прекъснати. Бурята удари с всичка сила. Ако имате успех, обадете ми се. Да, сър. Сега съм на обиколка, но елате вкъщи към 9 да пийнем по нещо. И тогава ще поговорим, нали? И сега говорим, шерифе. Май съм сгрешил работата. Къщата е построена през Гражданската война, също като блок „В“. Това е бил домът на командира на полка. Личи си. Хубава музика. Брамс ли е? Не. Малер. Точно така, шерифе. Господа, колегата ми Джерамая Неринг. Струнен квартет, А минор. Какво ще желаете? Една сода, моля. Не пиете? Учуден съм. Не е ли често срещано хора с вашата професия да пият? Не чак толкова. А във вашата? Извинете? Професията ви психиатрията. Чух, че е пълно с пияници във вашите среди. Не съм забелязал. Студен чай ли пиете? Имате отлични защитни механизми. Сигурно сте експерт в разпитите. Хора като вас са ми специалността. Хора на насилие. Как пък го разбрахте? Казах, че сте хора на насилие, а не че сте насилници, има разлика между двете. Моля ви, просветлете ни по въпроса. И двамата сте били на служба в чужбина. И двамата сме били в канцелария. Не е вярно. Още в училище започваме с насилието. Не защото ни харесва, а защото няма друг начин. Възпитавани съм да бягам. Да, възпитаван. А вас кой ви е възпитал, шерифе? Мен ли? Вълците. Отличен защитен механизъм. Вярвате ли в Бог, шерифе? Не се шегувам. Това са глупости. Виждал ли сте лагер на смъртта? Концентрационен лагер. Английският ви е перфектен. Само грешите съгласните малко. Вие сте германец? Емиграцията да не е престъпление? Вие ще кажете това, докторе. Ще ни трябват досиетата на д-р. Шиън и за останалите служители. Няма да ви предоставим нищо. Точка по въпроса. Трябват ни! В никакъв случай. Пълни глупости! Кой е началникът тук? Д-р. Наринг е най-висшият тук, а той отхвърли молбата ви. Нямате право да отхвърляте моя молба. Ако продължите с разследването, ще се опитаме да ви помогнем. Това разследване приключи. Ще дадем докладите си на… Екипа на Хувър. Точно така. Тръгваме с ферибота още на сутринта. Хайде, Чък! Добър опит. Карам ви в отделението за служителите. Шефе, наистина ли си тръгваме? Защо? Просто никога не съм се отказвал. Никой не ни казва истината, Чък. Рейчъл Соландо не е избягала без да й е било помогнато. Даже мисля, че много хора са й помогнали. Вероятно д-р. Коули си седи в имението и обмисля становището си. Може би сутринта… Блъфираш ли? Не съм го казал. Намерих още много, Теди. Ще изтрезнееш ли някога? Убих много хора през войната. Затова ли пиеш? Истинска ли си? Не. Тя още е тук. Коя? Рейчъл? Никога не е заминавала. Спомняш ли си как седяхме в беседката през лятото? Бяхме толкова щастливи. Тя е тук. Не бива да си тръгваш. Няма да си тръгвам. Обичам те толкова много. Аз съм един скелет в ковчег. Не! Трябва да се събудиш. Не искам да ходя никъде. Ти си тук. Не е вярно. Трябва да го приемеш. Тя е тук. Той също. Кой? Лейдис. Трябва да си тръгвам. Моля те, не си тръгвай. Остани още малко. Трябва да ме пуснеш да си ида. Не мога. Фериботът няма да дойде в това време. Докторе. Трябва да разпитаме пациентите, които са били на терапията. Мислех, че сте приключили. Трудно ще си тръгнем в това време. Рейчъл била ли е лекувана? Знаете ли какво е състоянието на психиатрията в последно време? Нямам представа. Война. Лекарите от старото поколение вярват в хирургията. Правят операции като транс-орбитална лоботомия. Според някои, пациентите се оправят, а според други, стават зомбита. А новото поколение? Лечение с лекарства. Наскоро одобриха ново лекарство, което отпуска пациентите. Бих казал, ги опитомява. От кое поколение сте вие? Аз имам една радикална идея, че ако уважавате пациентите, и ги слушате, вероятно ще получите резултати. Тези пациенти? Дори тях. Така се започва, давате лекарство, и чакате. Рейчъл Соландо пиеше лекарства, възпиращи я да бъде агресивна, но те имаха временен ефект. За да се възстанови, трябваше да приеме стореното. „Трябваше“. Има ли причина да говорите за нея в минало време? Погледнете навън. Каква може да е причината? Питър Брийн, нападнал гледачката на баща си със счупена чаша. Лицето й е обезобразено. Нямам търпение. Тя е толкова мила. Но си личеше, че обича да е гола. Да прави свирки. После ми поиска чаша вода. Сама в кухнята, сякаш не е нищо особено. Защо да не е било? Беше очевидно. Искаше да си го извадя, за да ми се присмива. Г-н Брийн, трябва да ви зададем няколко въпроса. Когато я нарязах, тя викаше. Но ме изплаши. Какво очакваше? Много интересно. Но искаме да поговорим за Рейчъл Соландо. Знаете ли, че е удавила децата си? Собствените си деца. Живеем в откачен свят. Трябва да им пуснат газ. На всичките откачени убийци. Убиваш децата си смърт с газ. Ще спрете ли? Гледачката… Моля ви. …може да е имала деца. Съпруг… Изкарвала е пари за тях. Искала е обикновен живот. В досието ти пише, че си й разпрал лицето? Честито, тя никога повече няма да има обикновен живот. Знаеш ли от какво се е страхувала? От теб. Ще спрете ли?! Спри! Познаваш ли пациент Андрю Лейдис? Не! Искам да си тръгвам. Никога няма да изляза оттук. Не мисля, че трябва. Извинете, че го казвам, г-це Кърнс. Госпожа Кърнс. Но вие изглеждате доста нормална, в сравнение с останалите тук. Имала съм тъмни времена, като всички останали. Само че останалите не убиват съпрузите си с брадва. Но според мен, ако той те бие и се чука наляво-надясно и никой не ти помага, да го съсечеш е най-малкото, което трябва да направиш. Може би трябва да излезете. И какво ще правя навън? Светът вече е друг. Казват, че имало бомби, разрушаващи цели градове. И как го наричате, „телевизори“. Гласове, излизащи от кутия. Сегашните гласове ми стигат. Какво можете да ни кажете за Рейчъл? Не много, тя беше затворена в себе си. Вярваше, че децата й са живи. Мислеше, че е в къщата си, а ние сме й съседи. Пощальони, млекари… Доставчици. Д-р. Шиън е бил там онази нощ, нали? Да. Говореше за гнева. Кажете какъв човек беше? Добър. „По-мек от леда“ – така казваше майка ми. Пренебрегваше ли ви? Не, той е добър лекар. Може ли да ми донесете чаша вода? Разбира се. Благодаря, шерифе. Имам още един въпрос, г-жо Кърнс. Познавате ли пациент на име Андрю Лейдис? Не. Не съм чувала за такъв. Повтаряше думите на сестрата и на д-р. Коули. Сякаш им е казано какво да говорят. Кой е Андрю Лейдис? Питаше всички за него. Кой е той? Аз съм ти партньор, за бога! Току-що се запознахме, Чък. Ти имаш дълг, имаш кариера, а аз… …не действам точно по правилата. Не ми пука за правилата. Искам само да знам какво става. Настоях да поема този случай. Защо? Андрю Лейдис беше поддръжка на блока, в който живеехме. И? Беше и пироман. Андрю Лейдис подпали пожара, който уби жена ми. Отваряй! Какво е станало с Лейдис? Изчезна. Преди година видях грозната му мутра във вестника. Имаше огромен белег, минаващ през цялото му лице. Очите му бяха различни. Трудно се забравя такова лице. Подпалил училище, двама загинали. Казал, че гласовете го накарали. Първо бил в затвора, после го преместили тук. А после? Нищо. Изчезна, сякаш не е съществувал. Сигурен съм, че е в блок „В“. Може и да е мъртъв. Както и Рейчъл Соландо. Има много места да скриеш труп тук. Само на едно никой не би търсил. Онази пациентка Бриджит Кърнс, ти каза нещо, нали? Не. Хайде, шефе. Написа ми го. БЯГАЙ Трябва да се връщаме! Хайде! Пази се! Боже! Хайде, да се връщаме! Боже Господи! Добре ли си, шефе? Да. Ако Лейдис наистина е тук, какво смяташ да правиш? Не съм дошъл, за да го убия. На твое място бих го убил два пъти. Когато пристигнахме в Дакау, СС бяха обградени. Комендантът се беше опитал да се самоубие преди това, но… имало засечка. Оставаше му още час. Навън беше пълно с трупове. Бяха безброй. Повече, отколкото можеш да си представиш. Подредихме пазачите, взехме им оръжията… Не бяхме на бойното поле. Това там беше убийство. Уморих се да убивам. Не за това съм тук. А защо тогава? Когато Лейдис изчезна, започнах проучване за това място. Срещнах се с много хора, които са били тук, но никой не казва нищо. Сякаш се страхуват от нещо. Това място е основано от „Борци срещу комунистите“. И как ще се бориш с комунистите от остров до Бостън? Като експериментираш с човешкия разум. Поне така си мисля. Това ли правят тук, според теб? Какво казах, никой не говори. Докато не намерих бивш пациент. Той се казва Джордж Нойс. Колежанин. Комунист. Взел пари, за да тества лекарства. Познай какви. Експериментални. Започнал да вижда дракони. Едва не убил преподавателя си. Докара ли го тук в Ашклиф. Блок „В“. След година го пуснали. Две седмици след това, заклал трима души в бар. Пледирал невменяемост, но молил на колене за електрическия стол, всичко друго, освен лудница. Пратил го в затвора „Дедъм“. А ти си го намерил? Точно така. Сега е развалина, но думите му са ясни. Тук правят експерименти с хора. Не знам, шефе. Не бих вярвал на някакъв луд. Това е най-интересното. Лудите хора говорят, но никой не им вярва. Служил съм в Дакау. Видях на какво са способни хората. Имаше война, за бога, а сега нещо такова става тук. На наша земя!? Каква е истинската причина да си тук? Ще намеря доказателства и ще унищожа това място. Това е. Почакай малко. Правиш проучване за Ашклиф и изведнъж им трябва шериф? Избягалият пациент беше късметът ми. Не, късметът не работи така. Светът не работи така. По оградата тече ток. Блок „В“ е стара крепост? Д-р. Неринг е свързан с нацистите!? Май наистина правят експерименти. Защо биха те повикали? Глупости. Задавал си въпроси. Имаме ли доказателство, че Соландо въобще е съществувала? Няма как да знаят какво съм търсил. Напротив. Излъгали са, за да дойдем. И двамата вече сме тук. Шерифе, вътре ли сте? Аз съм МакФиърсън. Шерифе! Ето, намериха ни! На остров сме, естествено, че ще ни намерят. Вътре ли сте? Трябва да се махнем от този проклет остров. Хайде! Облечете сухи дрехи. Д-р. Коули иска да говори с вас! Побързайте! Това нещо се превръща в ураган! Костюмите ви трябва да са изсъхнали до утре. Истинска буря. Цигарите ви са се намокрили. Така че… Това е единственият ни избор, нали? За нашите условия стават. Щом поставяте въпроса така… Пак казвам, че трябва да преместим пациентите от блок „В“ в подземията. Ако има наводнение, ще се издавят. Това ви е известно. Трябва много вода за наводнение. Ние сме на остров, насред океана, а бушува ураган, наводнението изглежда много реално. Ами ако захранването гръмне? Имаме генератор. Ако той не издържи, вратите на килиите ще се отворят. Не можем просто да ги пратим в Бостън за лечение. Точно така, затова трябва да останат. Ако водата се покачи, ще умрат. Можете ли да живеете с тази мисъл? Лично, бих преместил всички 42 пациенти в подземията. Извинете. Имам един въпрос. Изчакайте само малко. Говорихме за написаното от Рейчъл. Законът на 4, хареса ми. Казахте, че не знаете какво значи вторият ред, нали? „Кой е 67?“. Да, и все още не знам. Нищо не ви идва наум? Нищо? Защото току-що казахте, че има 24-ма пациенти в блок „В“. И още 42 в останалите блокове, което прави 66 общо, нали? Точно така. Мисля, че Рейчъл намеква, че имате и 67-ми пациент. Но нямаме такъв. Това е някаква шега. Какво правите тук? Вършим си скапаната работа. Не разбрахте ли добрата новина? Не, каква е тя, докторе? Намерихме Рейчъл. Тя е тук. Вече е в безопасност. Няма и един белег. Кои са тези мъже? Защо са в дома ми? Те са полицаи, Рейчъл. Имат няколко въпроса. Госпожо. Имам данни, че оттук е минал известен комунист. Тук? В нашия квартал? Страхувам се, че да. Ако ни кажете къде бяхте вчера и какво правихте, това наистина ще ни помогне да го намерим. Направих закуска за Джим и децата. Приготвих обяда на Джим и той излезе. Изпратих децата на училище. А после… Реших да поплувам в езерото. Разбирам. А след това? След това… Мислих си за теб. Съжалявам, но не разбирам за какво говорите. Знаеш ли колко самотна бях, Джим? Ти умря… Умря… Плача всяка нощ. Как да оцелея сама? Боже. Всичко ще бъде наред. Много съжалявам, но… Всичко ще се оправи. Аз те погребах. Погребах празен ковчег. Тялото ти беше изядено от акули. Моят Джим е мъртъв. Кой, по дяволите, си ти? Кой си ти, по дяволите?! Съжалявам за това. Не исках да я прекъсвам, можеше да каже нещо… Намерихме я при фара. Правеше „жабки“ във водата. Ще ви помоля да отидем в мазето. Там има храна, вода, легла. Най-безопасното място, когато ураганът ни застигне. Добре ли сте? Пребледнял сте. Да, просто… Добре ли си? Не е ли много светло тук? Чувствителност към светлина, главоболие, имате мигрена, шерифе. Вземете тези. Поспете два часа, и сте като нов. Има мигрена, болката е като от удари с чук. Вземете лекарствата, шерифе. Ще успокоят болката. Трябва да легне. Внимавайте. Ще се оправите, само се отпуснете. Кой е този? Той е един от шефовете. Не се притеснявайте от него. Прилича на бивш военен. Не бих спорил по този въпрос. Трябваше да ме спасиш. Трябваше да спасиш всички ни. Приятел… Лейдис. Да. Без лоши чувства, нали? Без лоши чувства. Ето ти нещо за после. Знам, че имаш нужда от това. Часовникът тиктака, приятелю. Нямаме време. Ела да ми помогнеш. Може да си навлека неприятности. Ти си мъртъв. Толкова съжалявам. Защо не ме спаси? Опитах, но когато дойдох, вече беше късно. Виждаш ли? Не са ли красиви? Защо си толкова мокра, скъпа? Лейдис не е умрял. Все още е тук. Знам. Трябва да го намериш, Теди. А после да го убиеш. Всичко е наред. Добре ли си, шефе? Скапана мигрена! Генераторът се счупи. Настана пълен хаос. Какво да направя? Боже! Не! Дали цялата мрежа е изгоряла? Има голяма вероятност. Системата за сигурност, оградата, вратите… Денят става за разходка. До блок „В“ например. Може да намерим някъде Андрю Лейдис. Джордж Нойс ми разказа, че там държат най-лошите. Такива, от които дори другите се плашат. Нойс каза ли ти нещо за лаборатория? Не. Каза, че чувал как хора крещят постоянно. Нямало прозорци. Боже Господи! За първи път сте в блок „В“, а? Да… Чували сме истории… Синко, нищо не сте чули! Прибрахме повечето откачалки, но някои са още навън. Ако видите някой от тях, не се правете на герои. Ще ви убият като нищо. Ясно ли е? Размърдайте си задниците. Той е тук. Лейдис. Усещам го. Ти гониш! Тед! Слушай! Не искам да си тръгвам оттук. Тук сме чували какво се случва във външния свят. За водородните бомби. Знаеш ли как работят те? С водород? Много забавно. Другите бомби експлодират. Но не е и водородните. Те се свиват. Това е милион пъти по-унищожително. Разбираш ли? Да, разбирам! Пусни го! Какви ги вършиш? За бога, Теди! Хванали сте Билингс? Да не сте откачили?! Ние не ги убиваме! Нападна ни. Помогни ми да го отнесем до лечебницата. Не, не ти! Ти се поразходи. Хайде! Коули ще ме убие заради това… Лейдис… Лейдис… Моля ви… Помогнете ми. Лейдис… Каза, че ще бъда свободен тук. Обеща ми. Излъга ме. Лейдис? Лейдис!? Това е доста забавно. Чувам гласа ти. Не ме ли позна? След всичките ни разговори? След всичките лъжи, които ми каза? Искам да видя лицето ти. Казаха, че това е домът ми. Покажи си лицето, веднага! Защо? За да ми кажеш още лъжи? Не си тук заради истината. Напротив. Искам да покажа на всички това място. Тук си заради себе си! И заради Лейдис. Джордж Нойс? Не е възможно. Харесва ли ти? Кой ти причини това? Ти. Какво? Стига глупости! Върнаха ме тук заради теб! Как излезе от затвора? Ще поправя нещата. Няма да изляза оттук. Един път излязох, втори път няма. Кажи ми защо те доведоха. Те знаеха! Не разбираш ли? Знаеха за целия ти план. Това е игра. Всичко това е заради теб. Няма никакво разследване. Всичко това е режисирано. Джордж, грешиш… Нима? Сам ли дойде? С партньора ми. Току-що сте се запознали, нали? Той е щатски шериф… Наистина току-що сте се запознали. Джордж, вярвам му. Значи вече са спечелили. Мамка му! Сега ще ме отведат във фара. Ще си играят с мозъка ми. И всичко това по твоя вина! Ще те измъкна, Джордж. Няма да те водят във фара. Трябва да избереш дали да убиеш Лейдис, или да кажеш истината за острова. Не съм тук, за да убивам. Лъжец! Тя е мъртва. Пусни я да си отиде. Пусни я. Кажи му, Теди… Кажи му защо. Трябва да го направиш. Няма друг начин. Кажи му за деня, в който ми донесе медальона. Казах ти, че сърцето ми се къса. Ти ме попита защо. Те са ти размътили мозъка. Казах ти, че е от щастие. Тя ще те погуби. Ако искаш да кажеш истината, трябва да я пуснеш да си отиде. Не мога. Трябва да го направиш! Не мога! Тогава никога няма да напуснеш този остров. Долорес? Вече не е в този блок. Преместиха го. Не е и в блок „А“. Остава само едно място. Фарът. Бог да ти е на помощ. Шефе, има проблем. Коули ни вика в сградата. Един пациент липсва, търсят го навсякъде. Да изчезваме оттук. Оттук. Не спирай да вървиш. Какво стана с теб? В смисъл? Къде беше? Прерових няколко досиета. Ти откри ли Лейдис? Не. Ето нещо интересно. В това досие няма нищо, освен ето това. Много странно. Погледни. Ще го видя после. Какво има, шефе? Нищо, просто ще го видя после. Ашклиф е натам. Не съм тръгнал към Ашклиф. Отивам във фара. Ще разбера какво, по дяволите, става тук. Ето го. Мамка му! Трябва да се върнем. Няма как да прекосим тези скали. Може да има пътека зад тези дървета… Какво правиш? Имаме това досие. То доказва, че наистина има 67-ми пациент. Ще отида в този фар! Как мога да те спра? Защо да ме спираш? Защото катеренето по тези скали е самоубийство. Тогава ви остани тук. На този остров сме като в капан. Можем да се доверим само един на друг, а сега се правиш… Какво сега? На какъв се правя? Какво се е случило в блок „В“, Тед? Какво е времето в Портланд? Аз съм от Сиатъл. Сиатъл? Ще отида там… сам. Идвам, шефе. Казах сам! Добре тогава. Мамка му! Знаех, че няма да много отнеме време, но приливът… Хайде де! Къде си, Чък?! Кой си ти? Аз съм Теди Даниълс. Полицай съм. Ти си шерифът. Точно така. Би ли си показала ръката? Защо? Искам да се уверя, че това, което държиш, няма да ме нарани. Ще го задържа, ако нямаш нищо против. Устройва ме. Ти си Рейчъл Соландо. Истинската. Убила ли си децата си? Никога не съм имала деца. Нито съм се женила. Преди да стана пациент, работех тук. Била си сестра? Бях лекар, шерифе. Мислиш ме за луда. Не… Ако кажа, че не съм луда, каква полза би ни донесло това? Това е психологията. Ако светът те нарочи за луд, каквото и да казваш, си оставаш луд за тях. Нещо не разбирам, съжалявам. Когато те диагностицират за луд, оправданията ти, че не си луд, не се взимат на сериозно. Наричат го параноя. Защитният ни механизъм. По-умен си, отколкото изглеждаш. Това е лошо нещо. Кажи ми нещо… Какво ти се е случило? Започнах да задавам въпроси за големите пратки амитол. Това е халюциноген. Психотропни вещества. Питах и за операциите. Чувал ли си за транс-орбитална лоботомия? Пускат електрошок на пациента, и със скалпел минават през окото. И вадят различни нервни тъкани. Така правят пациента по-послушен. Това е варварство. Знаете ли каква е силата на болката при хората? Тя зависи от мястото. Не, тялото няма нищо общо. Мозъкът контролира болката. Мозъкът контролира всичките ни чувства. Ами ако можеш да го контролираш? Мозъкът? Да преустроиш мозъка на човек така, че да не изпитва болка. Или любов, или съчувствие. Човек, неподлежащ на разпит, защото няма спомени. Не можеш да отнемеш всичките спомени на човек. В Северна Корея използват американски военнопленници, за да им промиват мозъците. Войници, стават предатели! Същото правят и тук, създават призраци. Такива познания се изучават с години. Години на експерименти с хиляди пациенти. След 50 години, всички ще знаят, че оттук е започнало всичко. Нацистите са използвали евреи, комунистите затворници, А ние правим тестове тук, на този остров. Не, не го правят. Нали разбираш… че няма да те пуснат да си идеш? Аз съм щатски шериф. Не могат да ме спрат. Аз бях уважаван психиатър, от уважавано семейство. За тях нямаше значение. Ти имаш ли някаква стара травма? Да. Какво значение има това? Заради тази травма, си загубил разсъдъка си. Те са те искали тук, защото всички, които познаваш биха казали, че не си издържал. Не съм казал на никого. Важното е, че те кажат за теб. Как е главата ти? Главата ми? Имаш ли странни сънища напоследък? Проблем със съня, главоболие? Всичките тези неща. Боже мой! Не си пил лекарства, нали? Дори обикновен аспирин? Да, пих няколко аспирина. Боже! Ял си храната, която са ти давали. Кажи, че не си пушил цигарите им! Пуших точно от тях… За 48 часа нарколептиците проникват в кръвта. Първо започваш да трепериш. Имал ли си халюцинации напоследък? Кажи ми какво правят във фара. Мозъчни операции. Гледат какво ще стане, ако дръпнат това-онова. Това е техника на нацистите. Така създават призраците. Кой е наясно за това? Тук на острова? Всички. Сестрите, санитарите? Не е възможно. Всички. Не можеш да останеш. Мислят ме за мъртва. Ако тръгнат да те търсят, ще ме намерят. Съжалявам, но си тръгвай. Ще се върна за теб. Местя се постоянно. Но ще те намеря, ще те махна от този остров. Не ме ли слушаше? Може да си отидеш само с ферибот, а те имат контрол над него. Никога няма да напуснеш острова. Имам приятел. Бяхме заедно, но вчера се разделихме. Виждала ли си го? Шерифе, нямате приятели тук. Ето ви и вас. Чудех се дали ще се появите. Настанете се. Хайде. На разходка ли бяхте? Само оглеждах наоколо. Харесахте ли последния божи дар? Моля? Божият дар. Насилието. Веднъж в стаята ми имаше едно дърво, то се протегна към мен. Това беше божествената ръка. Бог обича насилието. Не съм забелязал. Разбира се, че не си. Защо тогава има толкова насилие? Хората сме си такива. Воюваме, жертваме хиляди, убиваме наши братя… Защо? Защото Бог ни дал насилието, за да страдаме в негова чест. Мислех, че Бог ни е дал морала? Никой вече не мисли за морал. Въпросът сега е дали моето насилие е по-силно от твоето? Не съм насилник. Напротив. Същият насилник сте като тях. Аз също съм такъв. Аз живях във време, в което насилието беше част от ежедневието. Горкичкият ти. Коули мисли, че може да те контролира, но не е така. Не ме познаваш. Напротив, напротив. Ние с теб се познаваме от векове. Ще ме спреш ли, ако се опитам да ти извадя очите? Можеш да се опиташ. Това се казва дух! Къде бяхте? Любувах се на острова. Може да си тръгвате вече, открихме Рейчъл. Разбира се. Голяма среща ли има? О, да. Вчера е имало неизвестен човек в блок „В. Той е разговарял с много опасен пациент. Брей! Явно сте разговарял дълго с шизофреника Джордж Нойс. Този Нойс има шизофрения, така ли? Много тежка. Преди две седмици, един пациент го преби заради негова история. Една цигара? Отказах ги. С ферибота ли ще си тръгнете? Разбира се… Май постигнахме целта, за която бяхме дошли. „Ние“, шерифе? Като заговорихме… Виждал ли сте го? Кого? Партньорът ми, Чък. Вие дойдохте сам тук. Тук вършим нещо важно. А важните неща, не винаги се разбират от хората. Вие също не разбирате какво се случва тук. Но няма да се предам без бой. Виждам това. Кажете ми пак за партньора ви. Какъв партньор? Шерифе… Къде отивате? Към ферибота. Сбъркал сте посоката. Ако изчакате, ще уредя кой да ви отведе до дока. Какво е това? Просто успокоително. За всеки случай. За всеки случай… Какво ще правите? Ще ме убиете? Мисля, че го заслужавате. Защото ви провокирах ли? Какво не ви провокира? Думите… Нацистите! Това също. Както и спомените, сънищата… Знаете ли, че думата „травма“ идва от гръцки? А на немски „сън“ е „траумен“. Приличат си. Травмите създават чудовищата. А вие имате травми, шерифе. Вие като видите чудовище, не го ли спирате? Съгласен съм с вас. Какво правиш, скъпи? Отивай на ферибота. Не… Ако светът мисли Чък за мъртъв, той става идеален за опитите им. Само на едно място биха го завели. Ще умреш, ако отидеш там. Трябва да спася партньора си. Не искам да загубя още някого. Моля те, не отивай там, Теди. Прости ми, миличка. Обичам тази вратовръзка, защото ти ми я подари. Но всъщност е много грозна. Не! Не мърдай! Ще ме убиеш ли? Не, няма да те убия. Защо си толкова мокър, скъпи? Какво каза? Много добре знаеш. Между другото, пушката не е заредена. Настани се. Изсуши се. Ще настинеш. Добре. Лошо ли удари пазача? Не знам за какво говориш. Да, тук е. Нека да дойде д-р. Шиън. Значи д-р. Шиън е пристигнал днес? Не. Унищожихте колата ми. Наистина я обичах. Съжалявам да го чуя. Треперите много. Как са халюцинациите? Махай се оттук, Теди, тук ще бъде краят ти. Добре съм. Но ще се влошиш. Знам. Д-р. Соландо ми каза за невролептиците. Кога ви го каза? Намерих я в една пещера. Но няма да я намерите. Няма да я намерим, защото тя не е била истинска. Илюзиите ви за по-сериозни, отколкото мислех. Не сме ви давали невролептици. Нищо не сме ви давали. Какво е това, по дяволите? Страничен ефект. От какво? Нищо не съм пил откакто съм тук. От хлорпромазин. Не съм наясно с медикаментите, но… Хлор… какво? Хлорпромазин. Даваме ви го вече две години. Значи някой ме е дрогирал тайно две години в Бостън? Не в Бостън. Тук. Вие сте наш пациент от две години. След всичко, което видях, искате да ме убедите, че съм луд? Всеки ден се занимавам с такива като вас. Шериф съм. Бил сте преди. Ето копие от документа за прием на 67-мия пациент в блок „В“. Но не сте имал време да го прочете, вижте го сега. Пациентът е интелигентен, страда от алюзия, ветеран от войната. Осъден за убийство в Дакау. Склонен към насилие. Не изпитва вина за деянията си, защото не приема какво е сторил. Стига си тези глупости. Къде е партньорът ми? Къде е Чък? Нека да опитаме друг метод. Моминското име на жена ви, е Чанал, нали? Дори не я споменавайте! Трябва. Тези имена имат ли нещо общо? Това е „Законът за 4“. Какво виждаш? Ако си сторил нещо на… Андрю, съсредоточи се! Тези имена имат еднакъв брой букви. Едуард Даниелс има 13 букви, както и Андрю Лейдис, Рейчъл Соландо и Долорес Чанал. Тези тактики не вървят при мен. Щом искаш истината ето я. Ти се казваш Андрю Лейдис. Ти си 67-мият пациент. Глупости. Дойде тук преди две години. Понякога си измисляш нова самоличност. Да видим фактите. Искаш самоличност, която не е на убиец, а на герой. Оставаш си шериф, но идваш тук и разкриваш конспирацията. Така можеш да не повярваш на това, което ти казваме, Андрю. Казвам се Едуард Даниелс. Вече знам за тази фантазия. Пациент 67, бурята, Рейчъл Соландо. Партньорът ти, сънищата ти, това че си герой от Дакау… Бих искал да те оставя да живееш във фантазията си. Но ти си най-опасният пациент тук. Наранявал си много хора оттук. Нападна Джордж Нойс. Заради вас пребиха Нойс! Не е вярно! Защо дори бих го докосвал? Защото те е нарекъл Лейдис. А ти мразиш да си него. Ето стенограма от разговора ти с Нойс. Винаги е било заради теб и Лейдис. „Заради мен и Лейдис“. При въпроса ти за лицето му е казал „Ти го направи“. Вината е била моя… Едва не си го убил. Бордът на директорите трябва да одобри незабавното ти лечение, за да не нараниш никого повече. Ще ти направим лоботомия, Андрю. Разбираш ли това? Да, разбирам. Ако не играя игричката ви, д-р. Неринг ще ме превърне в един от онези призраци. Ами партньорът ми? И това ли е защитен механизъм? Здравей, шефе. Какво става тук? За него ли работиш? Нямаше друг начин. Някой трябваше да те пази. Ти си ме наглеждал? Кой си ти? Не ме ли познаваш, Андрю? Аз съм личният ти психиатър вече две години. Аз съм Лестър Шиън. Казах ти за жена си… Катерих се, за да те спася… Доверих ти се! Дойдох да те търся! Знам, шефе. Нямаш много време, Андрю. В момента чакам разрешение за радикалното лечение, което ще те оправи. Затова трябва да довършим илюзията. Кажи какво откри? Къде са експериментите на нацистите? Чуй ме, Андрю. Ако се провалим с теб, с всичко тук е свършено. Тук водим война. Само ти можеш да ни помогнеш. Не мърдайте! Спри, Андрю! Казвам се Едуард Даниелс! Пистолетът е зареден. По теглото се разбира. Сигурен ли сте в оръжието си, шерифе? Името ми е гравирано на него. Не може да убедите, че не става. Стреляйте тогава. Само така ще се измъкнете. Спри, моля те, Андрю. Оръжието ми… Какво сте направили с оръжието ми? Това е играчка, Андрю. Казваме ти истината. Долорес имаше маниакална депресия. Ти си бил пияница, не си вярвал на хората около теб. Заживял си в къщата до езерото, защото тя е запалила апартамента ти. Лъжете! Това са децата ти! Саймън, Хенри. Нямам деца. Съпругата ти ги е удавила при беседката в езерото. Това е момичето, което сънуваше. Не съм имал момиче. Искала е да я спасиш, всички тях. Дъщеря ти се казва Рейчъл. Как ще докажеш, че не истинска? Как, Андрю? Толкова съжалявам, скъпи… Казах ти да не идваш тук. Това ще бъде краят ти. Прибрах се. Хванахме го в Оклахома. Обиколихме целия окръг. Мога да спя седмица. Долорес? Скъпа… Защо си толкова мокра? Липсваше ми. Искам да си ходим вкъщи. Но ние сме вкъщи. Къде са децата? На училище. Днес е неделя, скъпа. В неделя не ходят на училище. В моето ходят. Боже! Не, Господи! Да идем в кухнята. Ще сменим дрехите им. Ще бъдат куклите ни. Утре може да идем на пикник. Ако някога си ме обичала, моля те не говори. Обичам те. Пусни ме! Ще ги изкъпем… Обичам те! Андрю… Андрю, чуваш ли ме? Коя Рейчъл? Рейчъл Лейдис. Дъщеря ми. Защо си тук? Защото убих жена си. Защо го направи? Защото тя уби децата ни. Каза ми да я пусна. Кой е Теди Даниелс? Той не съществува. Нито Рейчъл Соландо. Аз си ги измислих. Защо? Трябва да го кажеш. При първия й опит за самоубийство, Долорес ми каза, че имала насекомо в мозъка си. Усещала как се движи в черепа й. То размествало разни неща, просто за забавление. Така ми каза. Каза ми го, а аз не я послушах. Обичах я толкова много. Защо си ги измисли? Защото не успях да приема, че тя е убила децата ни. Убих я, защото не й помогнах. Убих я… Преди девет месеца имахме пробив при теб, но после пак се влоши. Не си спомням това. Знам. Мога да опитам същия метод. Можем пак да успеем. Но трябва да знам… че си приел реалността. Вие сте ме потърсил, докторе. Искали сте да ми помогнете, когато никой друг не е искал. Казвам се Андрю Лейдис. Убих жена си през пролетта на 1952. Как си тази сутрин? Добре, а ти? Не мога да се оплача. Какъв е следващият ни ход? Ти ми кажи. Трябва да се махнем оттук, Чък. Тук стават лоши неща. Спокойно, партньоре, няма да ни хванат. Не са умни колкото нас. Така си е. Това място ме кара да се замисля. За какво, шефе? Кое е по-лошо? Да живееш като чудовище или да умреш като добър човек?