На: 2015-01-21 09:20:13 / Етикети: 2006 , Германия , Драма , Трилър , Флориан Хенкел вон Донерсмарк , Мартина Гедек , Улрик Мюхе , Себастиан Кок , Улрик Тукур , Томас Тиеме , Florian Henckel von Donnersmarck , Martina Gedeck , Sebastian Koch , Ulrich Tukur , Thomas Thieme , Hans-Uwe Bauer , Volkmar Kleinert , Matthias Brenner , Herbert Knaup , Bastian Trost , Marie Gruber , Volker Michalowski , Werner Daehn , Martin Brambach ,
От филма:
Спрете, погледнете надолу! Берлин Хоеншонхаузен Вървете! Следствен затвор на министерството за държавна сигурност Обръщайте се с „другарю капитан“. Влезте! Седнете! Ръцете под бедрата с дланите надолу. Какво имате да ни кажете? Нищо не съм направил. Не знам нищо. Не сте сторили нищо и не знаете нищо? Мислите, че арестуваме невинни граждани просто ей така? Не. Ако мислите, че нашата човечна система е способна на нещо подобно, това ще бъде достатъчна причина да Ви задържиме. Нека Ви припомня, 227-ми На 28-ми септември вашият приятел и съсед напуска нелегално страната. Имаме основания да смятаме, че Вие сте му помогнали. Не знам нищо за това. Не ми е споделял плана си. Узнах едва по-късно в работата. Разкажете, моля, какво правихте на 28 септември. Вече го записаха. Моля, още веднъж. Заведох децата на разходка в парка. Случайно се натъкнах на един приятел от гимназията. С него отидохме у тях, слушахме музика, говорихме си. После стана късно и си тръгнах. Може да му се обадите, да потвърди. Ще Ви дам номера на телефона му. Държавният враг е арогантен. Запомнете го. Нужно е търпение. 40 часово търпение. Академия на държавна сигурност Потсдам-Айхе Искам да спя! Моля, оставете ме да спя! Ръцете под бедрата! Опишете ми отново какво правихте на 28-ми септември. Моля Ви, искам само един час сън! Разкажете какво правихте тоя ден! Защо трябва толкова дълго да се държи буден? Струва ми се нечовешко. Невинният, след всеки изминал час, става раздразнителен заради несправедливото обвинение. Крещи и се гневи. Виновният става все по-кротък и мълчалив. Или се разплаква. Той знае, защо седи там. За да разберете дали някой е виновен или не, няма по-добро средство от това да го разпитвате до изнемощяване. … съученикът ми Макс Кирхнер. Отидохме заедно у тях и слушахме музика до късно. Обадете му се и той ще потвърди всичко. Забелязахте ли нещо в неговото изказване? Повтаря казаното в началото. Казва абсолютно същото, както в началото. Дума по дума. Който казва истината, може свободно да я перифразира. И го прави. Лъжецът си е наизустил изречения, за които се държи при психическо натоварване. доказателства и може да повишиме интензивността. Ако не ни кажете името на помагача, тая вечер жена Ви ще бъде арестувана, а децата ви отиват във възпитателен дом. Това ли желате? Кой е помагачът? Кой беше? Глеске. Още веднъж, по-ясно! Вернер Глеске. Вернер Глеске. Тишина! Тишина! Слушайте! Някой знае ли какво е това? Консервата за миризма. За кучетата. Трябва да се прибира след всеки разпит и да не се забравя. При разпити работите с врагове на социализма. Не го забравяйте! Приятен ден! Много добре! Помниш ли, когато седяхме тука заедно преди 20 години? Знаеш ли, предложиха ми да стана професор. Виждаш ли, добрите оценки нямат значение, макар че моите не бяха чак толкова лоши. Какви са ти плановете? Защо винаги смяташ, че крия нещо? Просто исках да те поканя на театър. На театър? Чух, че и министър Хемпф също ще бъде там тая вечер. Трябва да присъствам като началник на Културния отдел. Започва в 19 часа. Ние трябва да сме там. Министър Бруно Хемпф е на един часът. Работеше за Министерството, преди да го извикат в Културния отдел на ЦК. Поразчисти театралните среди тогава. Георг Драйман, поетът. Точно като арогантните типове, за които предупреждавам студентите ми. Арогантен, но верен на партията. Ако всички бяха като него, щях да съм безработен. Той е нашият единствен неподозрителен автор, които дори е четен на Запад. За него Германската Демократична Република е най-хубавата страна на света. Започва. Какво ти е, мило дете? Ново видение? Марта, моля те, кажи ми… Твоят Артур е мъртъв. Артур? Да не би да грешиш? Не, сестрици, повярвайте ми. Той умря. Голямото колело го смаза. Виждам го. От всеки ужас бих предпочела друг. Защо не ми е спестено това видение? Елена! Хареса ли ти? Добър е Драйман, нали? Искам да бъде следен. Следен? Преподаването ти е развалило инстинктите, Визлер. УПК ще се заеме с него. Казах ти, той е по-бистър от сълза. Дори Хемпф лично е дошъл на премерата му. Да следиш някой като него, е като да режеш от собственото си месо. Слизам долу. „Лица на любовта“ от Георг Драйман Чувам добри отзиви за Вас. Казват, че културата ни е в добри ръце. Името Ви често се споменава в партията. Ние сме щитът и мечът на партията, другарю министър. Съзнаваме това. Какво знаете за него? Георг Драйман? Може би, че… Може би какво? Може би, че не е толкова чист, колкото изглежда. Грубиц, затова хора като нас са на върха. Някой тиквеник от Щази би казал, че той е един от най-доверените на партията, най-лоялния и т.н. бози. Но ние виждаме надалече. Грубиц, Вие можете да се издигнете съвсем нависоко. Трябва да се съмняваме. Усещам го в корема си, а той не ме лъже. Следващият четвъртък има празненство у Драйман. Някои съмнителни ще присъстват. Хаузер и разни други гадове. Опитайте дотогава да организирате нещо малко и дискретно, процедури А и Б. Само в апартамента му. Без показност. Той има влиятелни приятели. Никой не трябва да разбере, преди да сме открили нещо. И когато намерите нещо срещу него, имаме важна клечка в ЦК. Разбирате ли ме? Другарю министър, приятна вечер! Защо ни зяпа? Какво изобщо прави той тука? Мисля, че те бройка. Не мога да пропусна да не отправя тост тая вечер към нашите културни дейци. Един голям социалист беше казал, че поетът е инженер на душата. А Георг Драйман е един от най-големите инженери на нашето време. Очарователен другар. Паул, престани! И разбира се Криста-Мария Зиланд. Тя е най-прелестната перла на ГДР. Никой не може да го отрече. Моля, нека вдигнеме наздравица за Криста-Мария Зиланд. На многая лета! Изобщо не бива да му се дава думата. Остани с мене, моля те! А сега още нещо за всички вас! Може ли? Как Ви се стори краткото ми приветствие? Много благодаря! И на мене ми хареса Вашата пиеса. Наистина, беше добра. „Инженер на душата“? Цитирахте Сталин Така ли? Е, провокирам чувството Ви за хумор, Хаузе. Но от друга страна знам къде да спра. Приличам повече на нашия любим Драйман. Той знае, че партията се нуждае от хората на изкуството, но че хората на изкуството се нуждят много повече от партията. Ако ще говорите за плитика, ще трябва да си намеря друг, с когото да танцувам. Аз съм готов! Твърде късно… Следя развитието на нашия театър отдавна… Да, навремето професионално сте го следели, нали?! Паул! Остави го. Познаваме се отдавна. Господин Швайбер! И Вие добре сте поработили днес. Драйман, доволен съм, че работите с такива режисьори. Беше различно преди… Говорите за Йерска, нали? Смятам, че го осъдихте прекалено строго. Наистина с изказванията си прескочи границата. Несъмнено. Но поставете се на негово място за минутка. Вие, като достоен човек. Той не може да изтрие подписа под манифеста си. Другарю Хемпф, Йерска би могъл да работи в който и да е театър на Запад. Но не иска. Той твърдо вярва в социализма и в държавата. Възбраната му е напълно… Кой говори за възбрана? Такова нещо при нас няма. Трябва да внимавате какви думи използвате. Другарю Хемпф, ще кажа само на Вас. Пиесите ми не са толкова добри, че Швайбер да ги поставя. Трябва ми Йерска. Мисля, че сте го осъдили прекалено строго Вижте, не смятам така. Но това обичаме във Вашите пиеси. Любовта към хората, добрите люде… увереността, че може да се промениме. Дрaйман, няма значение колко често го включвате това в пиесите си. Хората не се променят. Иначе той как е? Надява се, че неговата възбра… … че скоро ще може отново да работи. Трябва ли да се надява? Разбира се, докато е жив. Дори и след това. Това го знаете, Драйман. Надеждата умира последна. Техническата група ще е готова утре сутрин за микрофоните. Важното е до четвъртък всичко да е готово и си ти на ход. Ще се оправиш ли? Лека нощ! Трябва да се качвам, иначе ще ми се карат. Кой Приятелката ми. Госпожо Майнеке, една дума, и Вашата Маша напуска Медицинската академия. Разбрахте ли? Да. Изпратете на г-жа Майнеке подарък като благодарност за мълчанието й. Всеки четвъртък идваш. Как лети времето! По-добре така. Как си? Не се оплаквам. Не винаги са толкова шумни. Знам, само четвъртъците. Да. Липсваше ми на премиерата. Швайбер справи ли се? Каквото беше добро, го беше отмъкнал от тебе. Така оставам жив. Не ме мисли за зъл, но не ги издържам тия дебели и натруфени хора по премиерите. Това не ми подхожда. Но пък може би това ми подхожда. Може би предишният Йерска беше фалшивият… приятелски настроеният и доброжелателният, посветен на своя успех. Успех, който дължа на милосърдието на важните клечки. Няма да се оплаквам повече, Драйман. В следващия си живот искам отново да съм писател. Щастлив писател, който винаги да може да пише. Като тебе. За какво е режисьорът, ако не му е позволено да поставя? Като прожекционист без филми или като мелничар без брашно. Нищо няма. Нищо няма… Алберт, на премиерата беше и министърът на културата Хемпф. Говорих с него за възбраната ти. Има шанс. Обнадежди ме, устно, съвсем конкретно. Наистина ли? Това е добре. Йерска, познавачът на виното. И как е нашият пияч? Забравих да го питам. Ти си силен и енергичен, нуждая се от тебе. Не се набърквай в тоя прекършен живот. Алберт ми е приятел. А ти си мой. Изглежда като за 50-ият. А аз ставам на 40, нали? Не збравяй, обещал си ми на рождения си ден да си с вратовръзка. Бих си сложил, но нямам нито една. Вече имаш. Вратовръзка? Каза, никакви книги. Но се съмнявам, че можеш да я вържеш, стари поете. Мога да връзвам възел. Във възел съм роден. Не забравяй, че трябваше сам да се освободя от оковите на еснафството. Тогава окови се заради мене само още веднъж. Така, възел на вратовръзка. Дреболия. Г-жо Майнеке, моля Ви, елате за секунда! Бихте ли ми вързали вратовръзката? Нямате представа колко съм Ви благодарен. Нещо не е наред ли? Не, не. Всичко е наред. Готово ли е? Прекрасно! Стои добре. Но това ще бъде нашата тайна. Можете ли да пазите тайна? Да. Не вярвах, че ще се справиш. Не знаеш, че мога почти всичко. Първият ни гост… Скъпите ни съседи пак са заключили долу. Ще отидеш ли да отвориш? Отивам. Това е подаръкът от нас. Горещо помолих никакви книги. Мерси! Нещо за пиене? Разбира се, един зелцер. Водка за мене. Ще ги донеса. Какво става? Защо Алберт седи съвсем сам? Не иска да говори с нас. Обърнал ни е гръб. Донесох ти това. Дойде тук само за да четеш ли? Но това е Брехт. Чувствам се като измамник сред тия хора. Моля ти се. Губиш връзката с реалността. Знаеш, че всички ти се възхищаваме. Всички. Да, за нещо, което направих преди 10 години. И вероятно никога повече не бих могъл да повторя. Я, любимият ми режисьор. Почакай, трябва да говоря с него. Човече, обясни ми точно как те взеха на тая длъжност? С талант, разбира се. Ясно е. Но какво друго направи? А? Всички знаят, че си некадърник от Щази. Това не е верно… Паул! Какво? Швайбер, извини приятеля ми. Пийнал е повечко. Какво ти става? Знаеш, че е от Щази. Не, Паул. Не знам. Ти си нафталинено идеалистичен до снобизъм! Кой съсипа Йерска? Хора като оня. Шпиони, предатели и нагаждачи. Все някога трябва да вземеш отношение, иначе не си човек! Ако все пак искаш да предприемеш нещо, обади ми се. Иначе няма защо да се виждаме повече. Нямат много вкус твойте приятели. Не, това наистина е несправедливо. Ето например тая вилица. Прекрасна е. Това е просто вилица за салата. Без значение, прекрасна е. Виж! Ще напиша следващата си пиеса с него. И ти също нямаш вкус. За някои неща имам. Това е от Йерска. Вероятно и той ти е подарил книга. „Соната от добрия човек“ След това вероятен полов акт. Закъснявате. Извинете, другарю капитан. Попаднах на червена вълна и изгубих около 4 минути. Знаете как е. Ха, те вече са напипали същността на нещата. Знаете ли колега, затова предпочитам да следя артистите пред свещениците и тия, миротворците. До утре в единайсет. Алберт Йерска, досието „Енгерлинг“. Визлер, колко си систематичен. Остави досиетата. Хайде, да обядваме! Волейболен мач в 19 ч. Отдавна не си бил тука. Офицерската маса е там. Социализмът все отнякъде би трябвало да започне. По въпроса ти за колата, която снощи е докарала г-жа Зиланд у дома… Лимузината е била на министър Хемпф. Визлер, не е позволено да следиме видни другари. Задрасках го в доклада ти. В бъдеще ако има нещо подобно само устно на мене. Помагаме на нашия член на ЦК да отстрани противника си. Що се отнася до тая информация, няма нужда да споменавам какво означава тя за моята кариера. И за твоята. Ако откриеме нещо. Затова ли постъпихме? Помниш ли нашата клетва някога? Да сме меч и щит на партията. Какво е партията без членовете си? Колкото по-силни стават, толкова по-добре. Чуйте новия виц Една сутрин Хонекер влиза в кабинета си. Отваря прозореца, вижда слънцето и казва Какво има? Извинете ме, аз просто… Всичко е наред, другарю. Няма нищо лошо да се шегувате с държавния глава. Аз вероятно самият знам цял тон такива. Продължете! Значи, Хонекер… т.е. другарят главен секретар вижда слънцето и му казва „Добро утро, мило слънце!“ „Добро утро, мило слънце!“ Така ли го е казал? И слънцето отговорило „Добро утро, мили Ерих!“ На обед той пак отворил процореца и казал „Добър ден, мило слънце!“ И слънцето пак му отговорило. Вечерта, след работа Ерих отново поздравил „Добър вечер, мило слънце!“ Но тоя път то не промълвило. Затова той отново опитал „Добър вечер, какво става?“ Слънцето казало „Цуни не отзад, вече съм на Запад!“ Името Ви? Номер? Отдел? Аз ли? Казвам се Щиглер. Младши лейтенант Аксел Щиглер от Отдел М. Няма нужда да Ви казвам какво означава това за кариерата Ви. Моля Ви, другарю подполковник, аз само… Вие само се подиграхте с партията ни. И със сигурност това е само върхът на айсберга. Ще съобщя това в канцеларията на министъра. Майтап, бе! Беше добър, нали? Но и Вашият също беше добър. Знам един по-добър. Каква е разликата между Ерих Хонекер и телефона? Никаква. Затваряш и избираш наново! Къде отиваш? Отивам си у дома. Лека нощ! Студено ли Ви е? Криста, забравихте за нашата уговорка за четвъртък. Или твоят поет пак ще си празнува рождения ден? Хайде, влез в колата! Качвай се! Ти не разбираш кое е добро за тебе. Не се притеснявай. Ще се съм внимателен. Не ми казвай, че не се нуждаеш. Само кажи и те пускам веднага. Сгодена съм. Къде мислиш, че те карам? Водя те при него. Така ще стигнеш по-бързо. Време е за горчичата истина. Да. Тия идиоти. До следващия четвъртък в Метропол. Криста? Моля те, прегърни ме! Добър вечер, другарю капитан! Пак закъсняхте с пет минути. Добър вечер. Единадесети етаж, дясната врата. Вече съм горе. Как успяхте да влезете? В блока живеят и други от министерството. Мисля, че при тебе все още не съм идвала. Да, така е. Хареса ли ти? Моля те, остани още малко при мене. Не мога. В 1.30 имам друг клиент. Работя по поръчка. Вече е 1.30. Няма да стигнете на време. Оставете, не се грижете. Другия път поръчайте за по-дълго. Чао. Георг, чу ли за Хаузер? Какво за него? Пропада му научното пътуване на Запад. Няма паспорт. Това учудва ли те? Щом се държи толкова арогантно, можеше да се очаква нещо подобно. Щеше ли да му позволиш да излезе в чужбина, ако беше на тяхно място? „Ласло“ подкрепя забраната за Хаузер. Виждала ли си някъде жълтото томче на Брехт? Какво? Книгата на Брехт. Не знам къде е? Странно, не мога да я намеря. През оня ден на синьолунния септември тихо под младото ябълково дърво я държах, кротката оловнобяла любов, в ръцете ми като в прелестен сън. А над нас в лятното небе плаваше облак, който дълго гледах. Той беше бял и извисен във висините. А когато вдигнах поглед, от него ни следа. Да? Георг? Аз съм Валнер. Какво има? Става дума за Йерска. Мъртъв е. Обесил се е снощи. Георг? Затварям, става ли? Мислех си за това, което казва Ленин за Бетовеновата „Апасионата“. Не бива да я слушам. Иначе няма да мога да извърша революцията. Може ли някой, който е обичал такава музика, да бъде лош човек? Наистина ли работиш за Щази? Знаеш ли какво е Щази? Да. Тате каза, че те са лоши хора и само преследват другите хора. Така ли? Как е името на твоя…? На кое? На твоята топка. Как се казва тя? Странен си. Топките нямат имена. Прави се всичко възможно, другарю министър. С най-новата оперативна техника, поставена под всеки контакт, дори и в тоалетната. Всички мерки са предприети… Казахте, че ще намерите нещо. Намерете нещо. Не бих желал да ме разочаровате по тоя случай. Обирайте си крушите. Новак, започвате да следите Криста-Мария. За всяка минута, която не е с мене, ще ми съобщавате. Разбрано. Забранихме на Хаузер да участва на конференцията за културното споразумение. Може от това да излезе нещо, двамата са доста близки. Е, как върви между Криста-Мария и министъра? Ако съм чул правилно, утре вечер ще излизат. Много добре. От тая любовната история може да спечелиме много. Или да изгубиме… Не го забравяй. Преди ме беше страх само от две неща. Да не съм сам и да не мога да пиша. След смъртта на Алберт писането ми е безразлично, другите хора също. Сега само не е страх да не остана без тебе. Не се бой за тая вечер. Излизам само за час. Къде отиваш? Имам среща с една съученичка в центъра. Наистина ли, Криста? Това истината ли е? Какво ти става? Знам всичко. Знам къде отиваш. И те умолявам да не го правиш. Той не ти е нужен. Не ти е нужен. Знам и за лекарствата. И колко малко вярваш в изкуството си. Но поне имай доверие в мене. Криста-Мария, ти си прекрасна актриса. Знам го. Твоята публика също. Той не ти е нужен. Не ти трябва. Остани тука. Не отивай при него. Не ми е нужен. Не ми е изтрябвала тая скандална система. Ами ти? И на тебе не ти трябва. Но и ти си лягаш с него. Защо го правиш? Защото знаеш, че могат да те унищожат, въпреки таланта ти, в който още не са се усъмнили. Те решават кой да играе и кой да поставя. Не искаш да си като Йерска. И зз не го искам. Затова сега отивам. За повечето работи си права. Искам да правя нещата прекалено различно. Но те моля, умолявам те, не отивай. Шефе, на време ли съм? Нека да позная какво правят. Хайде, мой ред е. Не мога да поема отговорността за извънредния Ви труд. „Не излизай оттука.“ Та къде да отива? На среща с една стара съученичка. Подробния доклад може да прочетете утре сутрин. Ще го подготвя. Лека нощ! Какво зяпаш? Един зелцер. А, не… Една водка. Голяма. Още едно. Един коняк, моля! Драга госпожо… Моля, оставете ме на мира, искам да съм сама! Г-жо Зиланд… Познаваме ли се? Вие не ме познавате, но аз Ви познавам. Много хора Ви обичат, защото сте истинска. Актрисите не са това, което са. Но Вие сте. Виждал съм Ви на сцената и Вие бяхте много повече себе си, отколото… отколкото сте сега. Мислите, че знаете как съм? Аз просто съм Вашата публика. Трябва да вървя. Къде отивате? Да се видя със стара съученичка. Знаете ли, в това не бяхте истинска. Така ли? Да. Значи познавате добре Криста-Мария Зиланд. Как мислите, дали тя би наранила един човек, който я обича с цялото си сърце? Би ли се продала заради изкуството? Да се продаде заради изкуството? Защо, след като го има. Това би било лоша сделка. Вие сте прекрасна актриса. Не го ли знаете? А Вие сте добър човек. При застъпването ми на смяна се караха за това дали КМС да излезе със съученичката си. Въпросителна. В крайна сметка тя излезе, а Ласло остана огорчен от това. След около 20 минути тя се върна, за негова и моя изненада. Той остана много щастлив. Последваха силни интимности. Тя каза, че повече няма да го напуска. Той повтори няколко пъти „Сега имам силата и ще направя нещо“. Това вероятно означава, че той ще пише нова пиеса. През последните седмици работата му не му спореше. Какво означава казаното от нея е неясно. Може би, че ще се грижи повече за домакинството на Ласло от преди. Остатъкът от нощта мина спокойно. Другарю капитан, аз… Той също спи. Хубав доклад. Нистина ли? Не знаех, че преживява толкова тежък момент. Аз също. От преминалия в отвъдното. Главното управление по статистика брои всичко, знае всичко. Колко обувки купувам годишно 2,3″ колко книги чета годишно 3,2″ и колко ученици годишно завършват с пълно отличие 6,347. Но едно измеримо нещо не е включено. Може би защото подобни числа карат и самите бюрократи да страдат броят на самоубийствата. Ако се обадите на Баймлерова улица и попитате колко хора между Елба и Одер, между Балтийско море и планината Херц са смъртта си от отчаяние, замлъкват оракулите на числата и само внимателно си записват името ви… За Държавна сигурност. Ония сиви господа, които се грижат за нашата сигурност и щастие. От 1977 г. нашата държава не брои самоубийствата. Самоубийства. Така се наричат. Но това деяние няма нищо общо със смъртта. То не познава кръвожадността, не познава страстта. То познава само умирането. Умирането на надеждата. Когато преди 9 години спряхме да броиме, имаше само една страна в Европа, с по-голям брой самоубийства Унгария. Веднага след нея сме ние държавата на реално съществуващия социализъм. Един от тия непреброени е Алберт Йерска, големият режисьор. За него искам да разкажа днес. Опитах се да се добера до данни, които показват… … колко по-ефективно от предполаганото работи Държавна сигурност. Глупако, тука четох на глас доклада за конференцията. Оттогава станах много музикален. Да се видиме у нас тогава? „15 ч. Еренмал Панко.“ Достатъчно ли е безопасно? Личният ми телохранител. Викам му Ролф. И сигурно така се казва Какво се получи? Прочети това! Искаш да го публикуваш? Ще ми помогнете ли? Криста знае ли за това? Не. Добре, ще ти помогна. Но не й казвай нищо! Какво? За нейната безопасност е. Ще се свържа с редактора на „Шпигел“. Ако някой друг разбере, ще си навлека неприятности. Познаваш ли Хесенщайн? Само съм чувал името му. Ще се срещнете. Ще го публикуваш, но анонимно. Много е студено! Да отидем у нас. При мене няма Щази. Викам му Ролф. Вероятно и така се казва. Давай. Ето това. Искаш да го публикуваш? На Запад, с твоя помощ. Ще ми помогнеш ли? Казал ли си на Криста за това? Не. Добре, ще ти помогна, но само при условие, че го пазиш в тайна от нея. Какво? Георг, трябва да я предпазиме. Това става за „Шпигел“. С един от редакторите сме добри приятели. Грегор Хесенщайн. Знаеш ли го? Лично не. Трябва да се видиш с него. Но за публикация под твоето име и дума не може да става. Освен ако не те блазни идеята за 48 часов разпит. Студено е. Елате у дома. Не ме подслушват. Личен приятел съм на Маргот Хонекер и съм носител на Държавната награда, ако смея да ви припомня. Второкласен. Казвам ви, апартаментът ми е чист. Де да можехме да сме сигурни… Имам една идея как бихме могли да провериме апартамента ти. Знаете чичо ми Франк от Западен Берлин, дето идва всяка събота с лъскавия си мерцедес. Струва ми се доста рисковано, г-н Хаузер. Да, Георг е прав. Просто да махнеме седалките и да го скриеме под тях? Не знам, наистина не знам. Повярвайте ми, момчета, те не гледат там. Преглеждат под гумите, около ауспуха и минавам. Паул също. Тия на границата не са от най-лошите. Имате грешна представа. През кой КПП ще минете? На ул. Хайнрих Хайне. Винаги през КПП Хайнрих Хайне. Там граничарите ме знаят със златистия ми мерцедес. Наистина сме добри приятели. Вярвайте ми, след 2 часа ще ви се обадя с бутилка Шултхайс в ръка и ще ви съобщя добрата новина Паул мина. Не! А какво стана с агента, който го следи? Кой, Ролф? Ролфи… Той си мисли, че Паул си е у дома. Е, хайде, аз ще тръгвам. Иначе момчето ще се задуши в колата. Ще е жалко за него, нали! Още една бира? КПП ул. Хайнрих Хайне. Ало? Ало? Няма никой. Само тоя път, приятелче. Драйман. Както обещах, „Паул мина“. Нямаше ли проверка? Нищо? Нищо, освен обичайното. Изобщо не са лоши момчетата. Така че той мина. Благодаря Ви, че го направихте за нас. Не берете грижа. Фасулска работа. Да, така е. Добре, мерси и до скоро. Мерси. Какво ще кажеме, ако някой попита какво правиме заедно? Ще кажеме… Ще кажеме, че ми помагате да напиша пиеса. За 40-та годишнина на ГДР. Да. Както всъщност си е. Кой би помислил, че нашата Държавна сигурност е толкова некадърна. Кой би помислил, че са такива идиоти! Чакай малко. Добър ден, другарю капитан! Чуйте това. Защо случаите са толкова много през 1967 г., за нас на Запад е разбираемо. Но през 1977 г… Трябва да го обясните и да посочите социалните причини. Това е литературен текст, а не журналистически памфлет. Статията е чудесна сама по себе си! Просто искам да се уверя, че ще бъде добре разбрана и у нас. Така или иначе тя ще направи фурор. Това е Хузер. Разбира се, че е Хузер. Значи той не е в Зап… Пишат заедно пиеса. За 40-та годишнина на ГДР. Ами, на мене не ми звучи като пиеса. А като какво Ви звучи? Не знам, ама не на пиеса… Много мислите, сержант Лайер. Нали не сте интелектуалец? Аз? Не, изобщо не съм. Тогава не се дръжте като такъв. Избрах Ви, защото познавате техниката, а не за да задавате въпроси. Оставете мисленето на висшестоящите. Извинете, другарю капитан, аз, такова… Мерси и приятен ден. Приятна работа, т.е. нали… Мога да го пренапиша. Ще Ви изпратя още от материалите, които имаме по темата. За две седмици ще се справите ли? Така ще влезете в първия мартенски брой, вероятно на корицата. Това е Криста. Георг? Криста, това е Грегор Хесенщайн. Криста Зиланд. Да, познавам Ви. И какво правите така потайно? Хаузер и аз ще пишеме пиеса за 40-та годишнина на Републиката. Пиеса от двама автори? „Шпигел“ вероятно ще го отбележи. Може би. И кой ще играе главната роля? Точно за това искахме да те питаме. Криста, коя роля би предпочела, на Ленин или на добрата му стара майка? Можеш да си избереш. Е, виждам, че не съм желана тука. Отивам да поспя. Препоръчвам Ви предпазливост. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре. Със Щази шега не бива. В тая връзка съм Ви донесъл нещо. Бихме предпочели тортата. Имам пишеща машина. Нейният шрифт е известен на Щази. Ако текстът бъде заловен на границата, написан на Вашата машина, още на следващия ден ще Ви изпратят в Хоеншонхаузен. А там никак не е приятно, което Паул може да потвърди. За съжаление имам само червена лента за писане. Притеснява ли Ви да напишете сатията с червено мастило? Няма никаква пречка. Има ли къде да криете машината след всяко писане? Ще намеря нещо Не подценявайте въпроса. Не искам в следващата ми статия да пише как никой не знае къде е изчезнал Георг Драйман. Никой освен нас тримата не трябва да знае, че такава машина изобщо съществува. Жилището напълно сигурно ли е? Да. Това е последното място в ГДР, където мога безнаказано да казвам, каквото мисля. Добре. Тогава да пиеме за това. Бутилката е истинска. Пия за показването на истинския лик на ГДР пред цяла Германия. Наздраве! По-добро е от руското. Успех! Трябва да се видя с другаря Грубиц. Спешно е. Съжалявам, но можете най-рано утре в 1430… Щом информаторът ни е разкрит, забранете им събранията и затворете църквата. Елементарно е. Извикайте Папата и се жалвайте пред него. Стига! Достатъчно сте ме занимавали с тая глупост. Визлер, радвам се да те видя. Да ти покажа ли нещо? „Условия за арест на политико-иеологически диверсанти от художествено-творческатата интелигенция според профила им“ Доста академично, нали? Виж това. Научен ръководител проф. Антон Грубиц. Как ти се струва? Писах им петици, та да не си мислят, че при мене се минава лесно, но работата им е направо превъзходна. Знаеш ли, че сред артистите има само различни 5 типа? Например Драйман е тип 4 истеричен антропоцентрик. Не може да остава сам, винаги трябва да има приятели около себе си. Такъв не бива да се изправя пред съда, там направо ще разцъфти. Както съветва книгата, всичко трябва да е при закрити врата. Само така ще приключиме бързо с него. Пълна изолация, без да знае докога ще бъде държан. Никакъв контакт с никой, дори и с пазачите. Най-добра тактика към него без разследване, без мъчения или скандали. Нищо, за което по-късно би могъл да пише. След 10 месеца го пускаме изнанадващо. И повече никакви проблеми с него. И знаеш ли кое е най-доброто? Повечето от тоя тип, така обработени, не пишат повече, не рисуват или там каквото правят хората на изкуството. И всичко това, без да им се оказва натиск, просто от самосебе си. Така да се каже, съдба. Какво те води при мене? Развитие при Драйман? Затова исках да говоря с тебе. Мисля, че е време… Време за какво? …за ограничаване на операцията. Не искам дневни и нощни смени за един толкова несигурен случай. Несигурен, а? Значи мислиш, че нищо няма да свършиме за министъра? Може да намалиме ресурсите и по-ефективно да ги използваме, като разкриеме Ласло и извън апартамента му. Да предам ли случая на Удо? Бих желал аз да го продължа. Защо? Все пак все нещо може да излезе. Искам да имам свобода кога да идвам и кога да си отивам, денем и нощем. Mоже би той прави нещо извън жилището си. Нещо не ми харесва. Нещо не ми казваш. Добре, ще изтегля Удо. Мога да го ползвам за случая с църквата. Напиши молба, а като основание „липса на уличаващи факти“. И Визлер, един съвет Не сме в университета. При разработките не се целят оценки, а резултати…. …на ул. Ханс Баймлер броят всичко колко обувки купувам годишно 2,3″ …колко книги чета годишно 3,2″ …и колко ученици завършват матура с 4.00 6,347… на пиесата пред Хузер и Валнер. Зъболекар Не пишеме пиеса, Криста Не си длъжен да ми казваш. Искам да ти разкажа. Текстът е за… Не ми казвай. Може би наистина съм толкова несигурна, колкото смятат приятелите ти. На твоя страна съм. Без значение какво ще се случи. Напрежение между ФРГ и ГДР. Списание „Шпигел“ публикува на първа страница статия на неназован източногермански автор за самоубиствата в Германската демократична република. Поводът е поредицата от самоубийства на известни хора на изкуството, последеното от които бе на театралния режисьор Алберт Йерска. Йерска се самоуби на 05.01. т.г. след 7 годишна забрана за работа. От 1977 г. насам ГДР не публикува данни за броя на самоубийствата. Тогава Унгария е единствената европейска държава с по-голям брой такива случаи. Тъй верно, другарю генерал, имаме… Да, имаме… Получихме копие на оригинала от нашия информатор в „Шпигел“. Получили?! А разбрахте ли кой е написал тая боза? И той не е знаел, кой е авторът. Но на базата на шрифта можеме… Не ме интесува. Искам имена. При първа възможност, другарю генерал. Надявам се, иначе ще Ви разстрелям. Андреа, къде е графологът? Машината може да само е една от предназначените за износ наши преносими машини. Много вероятно това е Колибри. Ако оригиналът беше с черно мастило, щеше да е съвсем сигурно, че е Колибри. И кой има такава машина? Такива машини не се ползват в нашата страна. Какво означава това? Каква машина има Хаузер например? Журналистът Паул Хаузер ползва модела Валентино на Оливети. При тоя модел имаме…. Да, да. А Валнер? Пише на нашата Оптимал Елите. Георг Драйман? Той пише на ръка черновите си. Беловите пише на Вандерер Торпедо. Никога не е писал на нещо друго. Колко голямо е това Колибри? Тя е една от най-малките, произвеждани някога. Значи не е трудно да се пренесе все едно е книга? Благодаря Ви, свободен сте. Довиждане, другарю подполковник. ГДР Тайната статистика на самоубийствата Свържете ме, моля, с кап. Визлер. Да, моля? Визлер, чу ли за оная статия за самоубийствата? В „Шпигел“, да. Откъде? Хаузер се обади на Драйман и му разказа за нея. Това е изключително важно както за твоята, така и за моята кариера. Той спомена ли нещо подозрително? А ти имаш ли идеи? Мисля, че нищо не спомена. Не, нищо не спомена. Един от редакторите на „Шпигел“ е минал под фалшиво име през КПП Борнхолмер на 27-ми и е останал 4 часа в страната. Казва се Грегор Хесенщайн. От 6-отдел са го проследили до Пренцлауер берг и след това са го изпуснали. Имал ли е някакви контакти с Георг Драйман? Щях ли да го пропусна в доклада си? Не, разбира се. Tоя текст мирише на писател. Ще съм много изненадан, ако греша. Добре, бъди нащрек. Мамка му. Качвайте се. Ако служителите Ви мамят, ги наказвате сурово, нали? Да, да. И жените също, нали? Разбира се. Защото не всеки се подчинява на висшестоящия… Може да се каже така. Дори трябва да се каже така. Оттам получава незаконни психотропни лекарства. Криста-Мария Зиланд. Мисля, че трябва да го знаете. Това е във Вашата област. Дали ще й счупите врата, или не оставям на Вас. Във всеки случай не искам да я виждам повече на театрална сцена. Сега изчезвайте. Затворете вратата! Госпожо Зиланд, последвайте ни. Елате. Е, другарко Зиланд… Като че ли това ще е краят на кариерата Ви. Жалко. Бяхте добра. Бяхте дори доста добра. Само малко за кратко, нали? Заповядайте, седнете! Какво прави една актриса, която повече не играе? Моля Ви. Няма ли нещо, което да мога да направя за Вас? За Държавна сигурност? Малко е късно за това. Познавам почти всички наши творци. Мога много да ви донеса за тях. Вярвам Ви, но това няма да Ви помогне. Тогава може би има нещо друго, което мога да направя за Вас. Нещо, което и на двама ни няма да бъде неприятно. За съжаление… как да го кажа… Спечелихте си един властен мъж за неприятел. Затова съм толкова строг, иначе щеше да е друго. Има ли тогава нещо, с което мога да се спася? Съжалявам, но не. Има една работа… След като сте така обградена от писатели и литератори, дали не знаете случайно нещо за оная статия в „Шпигел“ от миналата седмица? Статия за самоубийствата… Държавна сигурност. Отворете вратата. Отворете! Запали лампата в кабинета си. Разбийте вратата, преди да е унищожил доказателствения материал. Дайте лоста. Не мисля, че е необходимо. Какво има, другари? Имаме заповед да претърсиме апартамента Ви. Ето заповедта. Какво търсите? Тайни материали. Болс и Мюлер спалнята и коридорите. Реске кухнята и спалнята. Хайзер и Томас хола и кабинета. Хайде! Какво сте горили? Ненужните текстове. Това е западна литература, нали? Това е книга, подарена ми от Маргот Хонекер. Какво е положението? Всичко върви по плана. Нищо не окрихме. Само няколо тома западна литература и западни вестници. Нито следа от търсеното. Претърсихте ли основно? Тъй верно, другарю подполковник. Какво да предприемеме нататъка? Другарю подполковник? Изтеглете екипа. Ето адреса на министерството. Ако има нещо счупено, можете да поискате обезщетение. Сигурен съм, че всичко е наред. Да, моля? Визлер, чакам те утре в 9 ч. в Хоеншонхаузен. Ще ти кажа какво смятаме всички ние. Била е Криста-Мария. От Щази са я спипали, и тя те е предала. Не е била тя. Откъде знаеш? Сам каза, че снощи не е била с тебе. Тя знае скривалището. Да, знае го. Ако си прав, че претърсването е било заради нея, тя е нашият най-голям ангел-хранител. При подполковник Грубиц. Капитан Визлер. Разпитна номер 76 Да! Влез! Седни. Е? Какво означава това? Какво означава ли? Мене ли питаш?! За какво подозираш Драйман? Той е авторът на статията в „Шпигел“. Кой твърди това? Ела. Не знам поради каква немарливост всичко това е минало покрай ушите ви. Познавам те и различен… Като добър разпитвач. Затова ти давам последна възможност. Доведете 662. Веднага. Още ли си на наша страна? Да. Тогава не се резили повече. Да завържа ли затворничката? Тя не е повече затворничка, а информатор. Излезте. Значи Вие сте моят командващ офицер? Тогава командвайте ме. Още 10 часа. Не, 9,5 часа всъщност… След което г-н Рьосинг ще излезе пред публиката и ще съобщи, че няма да играете заради заболяване. И това ще бъде последният път, в който театралните среди говорят за Вас. Желаете ли това? Кажете ни къде е скрит доказателственият материал. Няма доказаталства. Няма никава пишеща машина. Измислих си го. Надявам се, че не. Защото в такъв случай трябва да задържиме Вас. За фалшиви показания при разпит се полагат до 2 години затвор. Драйман при всички положения отива в затвора. Затова са достатъчни показанията, които дадохте и материалите, които намерихме в жилището ви. Спасете поне себе си. Не бихте повярвали колко хора седят в затвора от ненужен героизъм. Помислете за публиката си. „Помислете за публиката си.“ Сигурно се шегува. Помислете какво е направила държавата за Вас. През целия Ви живот. Сега Вие може да направите нещо за държавата, а тя ще Ви се отблагодари. Кажете ми къде е скрита машината. Драйман никога няма да научи. А аз веднага Ви пускам. Ние ще го арестуваме, едва след като се приберете при него. Знаете как да се направите на изненадана. А довечера отново сте в театъра… …в стихията си …пред Вашата публика. Кажете ми къде са документите. Къде са? В апартамента. Под прага между хола и антрето. Можете да ги вземете. Имате предвид тука? Отбележете правилното място. Изглеждате изтощена. Не забравяйте, че сега Вие сте информатор. Това означава поемането на задължения като тайнственост и конспиративност, но и привилегии. Повикайте Визлер. Капитан Визлер напусна обекта, другарю подполковник. Така ли… Добре. Вие също сте свободен. Какво прави рицарят, когато падне от коня? Яхва го отново. Прибери се и се наспи. Случилото се не се отнася за личния ти живот. Не, но отнася се за цялата страна. Криста? Не ме доближавай. Бях у Каршнер и нямаше вода. Трябва да се изкъпя. Тръгна си доста бързо. Случаят „Ласло“ продължава. Двамата в апартамета ли са? Да. Днешният доклад. Последният доклад по случая „Ласло“. Защо не ми се обади? Какво? Защо не ми звънна? Бях на село. Подай ми четчицата за нокти. От Щази бяха тука, претърсиха апартамента. Кой е бил тука? Държавна сигурност, отворете вратата! Стой тука. Добър ден, другарю Драйман. Подполковник Грубиц от Държавна сигурност. Искам да проверя дали снощи работата е била добре свършена. Кабинетът Ви? Да отидеме там, моля. Прегледайте книгите лист по лист за бележки. Какво има тука? Прагът не ми изглежда съвсем в ред. Възможно ли е това да е скривалище? Оставете я. Тя не е заподозряна. Тая актриса… Бях прекалено слаба. Никога не успях да направя нещо добро, както Вие. Няма какво добро да се направи, разбираш ли. Няма. У мене е маши… Прости ми, прости ми… Прибирайте се в централата. Мисията приключи. Другарю Драйман, прекратих мисията. Бяхме получили неверни данни. Извинете. Ела. Не си прави илюзии, Визлер. С кариерата ти е свършено, дори и да излезе достатъчно хитър, за да не оставиш следи. Сега ще разпечатваш пликове в някое мазе до пенсиониране. И това през идните 20 години. Доста дълго време. Михаил Горбачов избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС Стената е отворена. Стената е отворена. Границата е отворена. Радостта е неизмерима. Хиляди хора преминават. Невероятно е. Уважаеми слушатели, 9 ноември 1989 ще влезе в историята… Мило дете, какво ти е? Твоят Артур е мъртъв. Артур? Да на би да се лъжеш? Сутринта го видях. Не, сестрици, вярвайте ми. Той падна мъртъв. Доверените хора са около него, както вие около мене, …и гледат към високото слънце, което хвърля само 7 къси сенки около мъртвото му тяло. Голямото мощно колело го размаза. Виждам го… и предпочитам всеки друг ужас пред тоя. Но защо това видение не ми е спестено? Елена, отивай си в траур. Аз ще довърша смяната ти. Много спомени, а? И с мене е така, затова трябваше да изляза. Но какво чувам за Вас? Не сте написали нищо след промените. Не е добре. След всичко, което страната ни вложи във Вас. Като цяло Ви разбирам, Драйман. Какво има да пишеме в това ФРГ? Нищо, в което вярваме, нищо, против което да се бориме. Беше си хубаво в нашата малка република. Много го разбират едва сега. Едно нещо трябва да Ви питам. Всичко, скъпи Драйман, всичко. Защо не ме подсушвахте? Всички следяхте. А мене защо не? Вие бяхте изцяло следен. Знаехме всичко за Вас. Изцяло следен ли? Целият в бълхи, пълна програма. Не е възможно. Когато имате възможност, погледнете зад контактите. Знаехме всичко… Знаехме дори, че не можете да се погрижите както трябва за нашата малка Криста. И хора като Вас са ръководили страната ми… Изследователски и възпоменателен център Почакайте за момент. Досието Ви е в повече папки. Хронологично са подредени. Старите са отгоре, по-новите отдолу. Шапка Ви свалям. Оперативна програма „Ласло“ срещу Георг Драйман с кодово име „Ласло“. Основания за подозрение, дадени от министър Бруно Хемпф. „Ласло“ получава всекидневно без официално разрешение „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Предлагам куриерът и „Ласло“ да се оставят необезпокоявани, за да не се предизвикат съмнения. „Ласло“ и КМС разопаковат подаръците. След това вероятен полов акт. Посещението е от чичото на Паул Хаузер от Западен Берлин. Tе му разказват за пиесата, която Хаузер и „Ласло“ подготвят за 40-та годишнина на Републиката. Очакваме точни планове на подготвяната пиеса съдържание и т.н. Съдържание на Първо действие Ленин е в постоянна опасност. Въпреки нарастващото напрежение, той преследва своите революционни планове. Ленин е изтощен. ХГВ ХХ/7 ХГВ XX/7 Аз, Криста-Мария Зиланд доброволно се съгласявам да работя неофициално за Министерството за държавна сигурност. Това решение се основава на убедеността ми, че посредством… Георг Драйман е авторът на статията в „Шпигел“. Съавтори са журналистът Паул Хаузер, Карл Валнер… Криста-Мария Зиланд беше задържана по указание на министър Хемпф на 10 март в 21 ч. заради злоупотреба с психотропни вещества и освободена на 11 март в 1350 ч., след като посочи, къде са скрити документите на Ласло и стана информатор с прякор „Марта“. Как тогава е успяла…? След неуспешното претърсване на 11.03.1985 и пътният инцидент, отнел живота на „Марта“, оперативаната разработка „Ласло“ беше прекратена. Бележка под линия Моментална забрана за повишение на ХГВ. Премества се в Отдел М. Заедно с това се предлага оттук насетне да не му се поверяват отговорни задачи. пост на жилището на „Ласло“. В 1510 ч. „Марта“ се прибира от Хоеншонхаузен. Следва претърсване на апартамента. Край на разработка „Ласло“. ХГВ 1515 ч. Кой е ХГВ XX/7? Спрете! Обратно към ул. Уферланд. Книжарница „Карл Маркс“ Георг Драйман „Соната за добрия човек“ Посветена на ХГВ XX/7, с благодарност. Желаете ли опаковъчна хартия? Не, това е за мене.