От филма:
В центъра на нашия живот стои едно мощно динамо. Слънцето. То ни осигурява топлина и светлина и задвижва машината на живота. То е хранителната верига, от която всички ние сме част. Без значение какъв си, дори и заклет почитател на месото, в началото са били растенията – слънчева светлина, превърната в храна. Така че всички ние сме… захранени от слънцето. Може би древните египтяни са били прави да почитат слънцето. За 4 милиарда години слънцето е дало живот на всичко, намиращо се на сушата и във водата. „Роувър 1“, тук „Роувър 2“. На ръба сме и започваме спускане. Името ми е Дижана Фигуроа и уча в университета на Санта Барбара. Чудесно. Прието. Спускате се. Имам една от най-хубавите професии на света. Виж тези спираловидни корали. Аз съм морски биолог. Изучавам невероятните организми, които живеят на дъното на океана. Не бих работила нищо друго. Тази стена е изумителна. Тук растенията вече почти спират да фотосинтезират. Светлината постепенно изчезва. Вече си напълно зависим от технологиите на подводницата. Спускаш се в мистериозните дълбини, без да знаеш какво те чака. Виж тези крилове. Боже мой! Сякаш сме в рая на криловете. Невероятно е. Не виждам почти нищо живо. А вие? Почти няма живот. Тук вече не достига светлина. Все едно сме на луната. Абсолютно. Забелязахме една криноидеа. Дижана, тук има криноидеа. Най-сетне открихме живот. Повечето същества тук изглежда се хранят с различни микроорганизми. Малко организми могат да оживеят тук поради липсата на светлина. В океана има места недокосвани от слънчева светлина и все пак там виреят изключителни форми на живот. Когато ме поканиха да се присъединя към експедицията, нямаше как да откажа. „Келдиш“, тук „Арес“. Започваме спускането. Скоро ще дойде и подводница „МИР 1“. Така че да имаме една област, където да работим… Аз съм Джим Камерън. Ето за какво става въпрос обичам това! Изследователската работа. Подробното изследване на океана. Това е много по-вълнуващо от всички холивудски ефекти. Експедициите в океана винаги са ми приличали на космически. Защо тогава да не комбинирам космоса с океана? Освен морски биолози, с нас ще вземем и изследователи на космоса. Ето как космическите изследователи се оказаха тук, на 1600 км от сушата. Там, където в тъмнината се крият най-невероятните форми на живот откривани някога. Два кораба, четири подводници, Атлантическия и Тихия океан. Обожавам мащабните операции, но тази беше над всичко. Гмуркаме се заедно и се държим близо един до друг. Ако връзката с подводниците се разпадне, дали на руски или английски, добре е поне да се виждаме. Планирахме да се спуснем с 4 подводници – двата „МИР“-а и двата „Роувър“-а да се срещнат на дъното. За първи път се правеше такова нещо. Д-р Анатоли Сагалевич работи за Руската академия на науките. Работим заедно вече почти 10 години. Ние сме авантюристи. Спускали сме се 2 пъти до „Титаник“ и веднъж до кораба „Бисмарк“. Някъде по средата на „Бисмарк“ Анатоли каза „Останките от кораби са интересни, но трябва и още нещо.“ „Трябва ни нещо научно, нещо истинско.“ Ж еня Чернаев е един от руските пилоти на „МИР“. У правлява подводници от 20 години. Най-важното нещо при тези съдове е да има пълна видимост на 320 градуса. Видимостта прави „Роувър“-ите уникални, но поради акрилната сфера не могат да се спускат дълбоко, колкото „МИР“. Те ще са с нас само в Атлантическия океан. Имахме и Джейк, робот с дистанционно управление, с който бяхме изследвали останките на Титаник и Бисмарк. Джейк може да взима различни проби. Брат ми Майк изобрети Джейк и сега го управлява. Задачата му е да го направлява около вулканично активни места, без да позволява да се изпържи. Това би трябвало да ни позволи да се доближим повече до животните. Проверихме палубите. Всичко е на мястото си. И другият ми брат беше с нас. Джей Ди отговаряше за сигурността и комуникациите на борда на „Арес“. Той му викаше „гнусно задължение номер 27“. Тръгването е по учебник. Той е първи, а той втори. Връщането се определя от Джим от дъното. Избрахме „Арес“ заради големия кран на кърмата. Масивните му хидравлични цилиндри лесно повдигат подводницата. Това е един от най-сигурните начини да се повдигне товар от кораб и непрекъснато тествахме процедурите, за да е всичко подготвено за бъдещото гмуркане. До всички екипи, започваме. Искам всички да си отварят ушите и да внимават. Оглеждайте се за останалите подводници. Няма да е лесно, но ние можем да се справим. Хайде. Вдигайте знамената. Най-накрая потеглихме. По средата на Северния Атлантик, на 1600 км от сушата, малката ни експедиция отиваше да твори история. Движим се. Леко, синята лебедка… Най-накрая поддаде, а? Или поне това беше планът. Всички да спрат. Единственият ни проблем е кранът. Ще съобщя, като го оправим. Преди около час и 15 минути спряхме за малко. Кранът се счупи. Цилиндърът напълно отказа. Май ще се налага да спираме. Всички болтове изхвръкнаха. Заради цялата тази боя не сме ги забелязали… Случи се и с онзи. Намираме се по средата на океана със счупен кран. Май така стана. Как ще го оправите? Обадете се в сервиза за корабни кранове. Няма нужда да се заемаме веднага, но скоро ще ни се наложи. Ако не може да се поправи и няма как да спуснем подводницата, трябва да прекратим експедицията. При такива експедиции винаги има риск. Изисква се много сериозно планиране и да се предвидят всякакви ситуации. Справиш ли се с това, Така поне можеш да забравиш всичко друго, ако се появи тази 1/10. Най-добрият план досега е идеята ти да отрежем фалшборта. Само частта отдясно на кораба. Да видим какво ще каже капитана. Резервен план. Не би трябвало всички да будуват и тази вечер. Отдавна не са спали. Подводниците вече можеха да се спуснат от „Арес“ само чрез главния кран, като се плъзнат от кораба във водата. Кранът се издига на 10-15 м над подводниците. Веднъж щом клатенето започне, не може да бъде спряно. Ефектът на махалото – залюлее ли се, трудно се спира. Трябва да измине 2-3 метра… Резултатът Джим написа 40 страници ръководство по спускане на подводници. Тези влизат тук… Прекарахме доста време, изработвайки четири опорни точки, както и осем точки на свръзка с подводниците, за да не се люлеят. Изпробвахме го цяла нощ. По изгрев на другия ден бяхме готови да се пробваме. Бяхме променили цялата система за спускане на подводниците – изрязахме цяла стена, премонтирахме всеки шпил, скрипец и такелаж. Корабът има около 20 основни точки. Трябваше да проверим всяка на ръка. Ако някоя точка, дали лебедката или самият кабел, се скъса или счупи, може да загубим не само подводницата, но и член на екипажа. Наблюдавам всяка макара под напрежение, тя също ме наблюдава. „Келдиш“, ще започваме. Екипаж, имаме 15 мин до началото на спускането. Прието. „МИР 1“ се потапя. Да видим крана. Прибери това. Чао-чао. Въжетата долу. Давай, давай, още. Капитан до „Келдиш“. Двата „МИР“-а се потапят. Сбогувайте се с повърхността. Обичам тези моменти. Всичко е наред. Готови сме за спускане. „Роувър 1“, долу сме. Започваме двойно спускане. Картината е ясна. Хайде. Три, две, едно… Спускаме се. В момента се потапяме. Рок енд рол. Тръгваме. ИЗГУБЕНИЯТ ГРАД СРЕДНОАТЛАНТИЧЕСКИ РИФ, 870 м Спускането до Изгубения град отнема към 30 минути. Доста време, в което да помислиш за това, което ще правиш. Името ми е Лорета Идалго и съм изследовател. „Роувър 1“, тук „Роувър 2,“ чуваме ви идеално. Бих желала някой ден да изследвам дълбините на космоса. Това е супер. Вече сме на 840 м. Наземен контрол, тук „Роувър 1“. Вече сме на дъното на 840 м. Тези образувания са невероятни. Това е мястото на срещата и те са там. „МИР 2“, тук „Роувър 2“. Имаме ли връзка? Прието, „Роувър 2“. Виждаме ви идеално. Вършим нещо, неправено досега от човешки същества. За първи път заедно се спускат Налягането на 1000 м под водата е ужасно високо. Една кофа вода е около 30 см вода. Сега си представете да сте под 10000 см вода и всички тези кофи вода да притискат вас и подводницата. Определено не е нещо, предвидено в човешката еволюция. Лорета, кажи на Майк, че е време да пуска робота. „МИР 2“, готов ли е роботът? Приготвяме се за операция с робот. Ето го. Да, ето го Джейк. Виж му щипките. Приличат на мрежа на паяк. Ще го бутна наляво към течението и после пак ще го изтегля надясно. Намирахме се в опасни води и пробвахме докъде можем да стигнем. Имах чувството, че пътувам към бъдещето. Здравей, роботче. Сякаш бях на космическа мисия и гледахме как друг космически кораб идва да работи с нас. Здрасти, Майк. Май казва „Измъкни ме от тук.“ Няма проблеми. С малко бутване тук се приближавам точно колкото е възможно. Виждаш ли тази структура? Прекрасна е. Майк, ако мръднеш 30 градуса надясно и леко напред, ще видиш голям свод точно на ръба на онази скала. Прекрасно е. Сякаш и аз съм там. Харесва ли ти? Страшно много. Ще трябва малко да се приближа. Справяме се доста добре. Течението е по-силно, отколкото предполагах. О, Боже. Здравей, г-н Великан. Определено не желае да го притесняват. О, Боже. Кевин Х енд е един от астробиолозите. Страхотен е. Наистина. Нещо интересно за Европския океан Можеш да зададеш два въпроса за живота на спътника Европа. Може ли животът да е възникнал на Европа? Астробиологията изучава живота на другите планети. Тъй като Кевин още не разполага с чуждоземни екземпляри за изследване, той се занимава с възможно най-подобната работа – наблюдава живота в екстремните условия на океана. Но е учил само теория и досега не е бил под вода, да не говорим за подводница пътуваща към дъното на океана. Ето, навлизаме в неизвестното. ИЗГУБЕНИЯТ ГРАД СРЕДНОАТЛАНТИЧЕСКИ РИФ, 870 м Май е доста дълбоко… „МИР 2“ е точно над нас. Много малко хора могат да видят „МИР 2“ под този ъгъл. Фантастично е. Всичко е много по-голямо, отколкото си го представях. Направо изумително! Виждаме огромно, направо гигантско карбонатно образувание. Невероятно. Тук изтича топла вода, която формира сталактити. Хилядолетие след хилядолетие се образуват сталактити. Интересното е, че се образуват и без наличието на плочна тектоника. Но трябва да има причина скалата да реагира с водата по този начин. Тогава на помощ идва процесът на серпентинизация, който произвежда топлината, нужна за образуването на тези форми. Да продължаваме ли до край? Да. Тук има и топла вода. Водата от кратера извира оттук. Просто изумително. Технологиите вече позволяват да се изследват дълбините на океана. Много яко, а? Вижте това. Имаме си скала. Вече взехме една проба. „Роувър 1“, говори „Роувър 2“. О, Боже, виж това. Не е истина! Спрете. Кевин, виждаш ли го? Само го погледни. Не вярвам на очите си! Пробвай да го осветиш. О, Боже! Невероятно е! Само го погледнете. Това е невероятно. Как може нещо такова да е живо? Как функционира такова същество? Феноменално е. Красота! Истинска прелест! Виждате ли мрежовидната структура вътре в него? Изумително е. Нямам си и идея какво е. Затова обичам гмуркането – всеки път виждаш нещо ново. Може даже да се натъкнеш на нещо, невиждано до този момент. Вижте тук. И това ако не е най-грозната риба на света! Има крака. Сякаш е и с чорапки. При дълбочинното гмуркане винаги трябва да очакваш неочакваното. О, Боже, вижте тази сепия. Огромна е. Бързо, виж. Виждаш ли я? Фантастична е. Вижте онази риба. Прилича на слончето Дъмбо. Какво красиво животно. Само го вижте. Сякаш танцува. Невероятно същество. Мога да го гледам цял ден. Сякаш свети отвътре. „МИР 1“, тук „Роувър 2“. Приемате ли? „МИР 1“, говори „Роувър 2“. Приемате ли? Джим, сигналът прекъсва. Понякога да, понякога не. Прието, Майк. Мощността ни спада и трябва да напуснем дъното. Не мога да се свържа с Винс. Трябва да се издигнем. Ж еня, време е да се издигнем. Опитва се да каже нещо. Внимавай за страничния прозорец. Не го виждам. Имаш ли връзка с повърхността? Казва нещо за издигане. Трябва да кажеш на повърхността, че излизаме. У величи. Пробвай да прочетеш надписа. „Повърхността, спешно издигане.“ Веднага ще се свържем. „Арес“, „Роувър 2“ напуска дъното по координати 244 на 25 и дълбочина 741 метра. Джим, как беше? Взехме пробите. Това чудо е феноменално. Здравейте. Какво видяхте долу? Беше просто невероятно. Имаше една огромна… медуза? Някакъв вид пихтиесто… И огромно, поне метър… Май се хранеше с… с планктон и някакви ракообразни, които бяха… Които даже светеха. Как ли става това? Не знам. Но го видяхме, следователно е възможно. Животът е супер. Направо е страхотен. Добре дошъл отново, Кевин. Мерси. За екипажа на „Роувър“! Името ми е Мая Толстой. Аз съм морски сеизмолог в земната обсерватория „Ламонт-Доърти“. Изучавам подземни вулкани и земетресенията, които те предизвикват. Опитвам се да разбера как е създадена Земята и повърхността й. Ще инсталирам сеизмометри на дъното на океана. Те „слушат“ за земетресения и други шумове по океанското дъно. Светлината в океана не достига далеч. Затова звукът позволява дъното на океана да се види така, сякаш е озарено от светлина. Пускаме инструментите покрай кораба. Те потъват и събират информация. Обикновено не ми се налага да се гмуркам. Най-накрая мога да видя това, върху което работя над 10 години. Прието, „МИР 2“. Виждаме ви. Връщаме се. Виждате ли ги? Да, точно пред прозореца ми. Прилича на космически кораб. Невероятно! Сякаш сме на друга планета. Светът долу е просто невероятен и е важен за формирането на планетата. Там са били създадени две трети от Земята, а ние знаем толкова малко за това. Виждате ли колко са гладки и лъскави? Охладило се е супер бързо. Все едно се е превърнало в стъкло. Превърнало се е в обсидиан. Виждате ли как няма почти никаква утайка? Значи е създадено скоро. Този слой е съвсем нов. Представяте ли си да сте долу, когато изригва? Разтопената скала изригва в ледено студената вода. Не мога даже да си го представя. Сигурно е страхотна гледка. Да, като за няколкото секунди, преди да умреш. Липсва ми синът ми. Той е на пет месеца. Трудно се реших да дойда тук. Но е важно да се изучи един от най-невероятните феномени, които някога са били откривани в океана. „МИР 2“, продължете нагоре по възвишението. Кратерът сигурно е на върха на този хълм. Ето го. По целия свят на дъното на океаните има пукнатини, центрове на разпад, където земната кора буквално се разкъсва. Отгоре морето изглежда нормално. Само 3 км надолу, от скалите извира лава и се втвърдява. Когато морската вода прониква в разтопената скала, тя се загрява до степен по-силна и от тази на кипене. Но не може да заври поради налягането на дъното на океана. Затова тя излиза ревяща от морското дъно. Когато тази вода се влее в ледения океан, се кондензират минерали, които формират кратери и предизвикват черен пушек. Черният пушек всъщност е горелка от много гореща вода. Приготвяме се да вземем проба с вода от един от кратерите. Това е добре. Да се приближим колкото може повече до този кратер. Тези кратери достигат температура от 398 градуса по Целзий – достатъчно, за да разтопят прозорците на подводницата. Лоша работа. Взимаме си бележка – да не топим прозорците. Доста сме се приближили до черния пушек. Може би прекалено много. Вече навлизаме в струйката дим. Точно под подводницата е. Да се отдалечим. Започвам да се изнасям назад. Обикновено все така става – навлизаме точно в тях. Бяхме точно отгоре му. Беше малко плашещо. Много готино, Кевин. Геологията е много интересна, Но не е причината да съм тук. ЗМИЙСКОТО ГНЕЗДО СРЕДНОАТЛАНТИЧЕСКИ РИФ, 3,500 м Намираме се на дъното на дълбочина 3526 м и сме точно на върха на образуванието Мууз. За пръв път тук стъпват геолози преди 25 години. Но те не са търсели живот. Не и докато не са стигнали дотук и не са видели с очите си… Чак тогава са осъзнали наличието на живот и колко е красиво. Цяла екосистема. Това е невероятно. Вижте колко гореща вода. Точно на извора са. Само виж това. Прилича на течен огън, а те са точно до него. Все едно дърпат дракон за опашката. У чените по света бяха изумени. Как може да има живот около тези токсични химикали и при това налягане и температурни амплитуди от минусови до над точка на кипене само за няколко сантиметра? Как е възможно цяла екосистема да живее без слънчева светлина? И не просто да живее, а да процъфтява. Невероятно! Това е най-голямото количество биомаса, което някога съм виждал. Леле мале, Батман. И са си точно там, в струята, и се радват на врялата вода. Вижте ги само. Явно пушекът им харесва. Кратерите са осигурявали енергия за живот. Тя е идвала от земните химикали, които се разтварят във водата. Не фотосинтеза, а химиосинтеза. Това е било основа за цял нов живот, който не се нуждае от слънце, а само от вода и високи температури. Животът там долу си е все такъв от поне милиард години. И ще продължи да е такъв и през следващите милиард години. Дори и слънцето да изчезне утре, на тях няма да им се отрази. Когато откриваш и изследваш такива екосистеми, чийто живот не зависи от слънчевата светлина, се откриват много възможности за търсенето на живот и на други места. На земята има живот навсякъде, където има вода в течно състояние. Това е много важно. Ако има вода другаде в Слънчевата система, дали там ще има и живот? Няма да разберем, докато не потърсим. НАСА планират мисия на име ЕЛЛЮ, Експедиция ледени луни на Юпитер. Това ще бъде най-голямата космическа сонда изпращана някога 40 м. Ядреният й реактор ще захранва йонни двигатели и мощен радар. С този радар ще можем да проникнем даже под ледените луни на Юпитер. Първо ще изследва Калисто, а после и Ганимед. Тези странни луни са най-големите от луните на Юпитер, общо 61 на брой. Земните кори и на Калисто, и на Ганимед са съставени от лед и скали, които е възможно да крият океани дълбоко под повърхността. По-нататък е и Йо, която е огнена, а не ледена луна. Ексцентричната орбита на Йо причинява деформации при въртенето. Приливната сила мощно дърпа луната и създава триене в ядрото, което после се превръща в топлина, управляваща големите активни вулкани на Слънчевата система. Непрекъснато има изригвания, текат реки от лава, а кратерите бълват пушек на хиляди километри височина. Перлата в короната на Юпитер, що се отнася до търсенето на живот, е Европа, където огън и лед живеят в идеална хармония. У чените са почти сигурни, че под ледената повърхност на Европа съществува течен океан от вода, който е два пъти по-голям от всички океани на Земята заедно. Приливното затопляне действа и тук, пазейки водата от замръзване. То може би осигурява и енергия за живот. Същият живот, който открихме и тук, в дълбините на Земята. БАСЕЙН ГУ ЯМАС, 2100 м ИЗТ. ТИХ ООКЕАНСКО ВЪЗВИШЕНИЕ Виждате ли тези жълти, бели и оранжеви цветове? Това е огромна колония микроби. Това са хиляди декари бактериална маса. Вижте това. Сякаш гледаме назад във времето. Няколко милиарда години назад. Хидротермалните кратери съществуват на Земята от появяването на океаните. Може би животът е възникнал точно на такива места. Дали ще можем да вземем проба от горния и малко от долния слой… Чудесно. Добра проба. Сега се виждат всички същества, които съставят групата. Екстремофилите са същества, които живеят при екстремни условия на температура, налягане или радиация. У словия, при които хората биха умрели. Тези микроби живеят при условия, каквито не бихме си и представили преди години, в началото на търсенето ни на живот. Ако намерим нещо на Европа, то сигурно ще изглежда така. Ако ще търсим доказателства за живота на други планети, първо трябва да намерим доказателства за живота при нас. Пан Конрад е един от най-старшите ни астробиолози. Тя идва от лабораторията „Джет Пропълсън“ и е един от хората, които могат да превръщат науката в забавление. Всички са си играли на подводници като малки. А ето ни сега тук. Супер, а? Много по-добре от картонените кутии. БАСЕЙН ГУ ЯМАС, 2100 м ИЗТ. ТИХ ООКЕАНСКО ВЪЗВИШЕНИЕ Толя, можеш ли да забавиш покрай това образувание? Сякаш сме на Гъбената планета. Много прилича на гъба. Великолепно! Прилича на огледало. Ето как горещата вода оформя повърхността. Страхотно е. Виждате ли как бактериите се развиват по ръба, точно на горещата струя? Всичко това отгоре са бактерии. Някои молекули у живи същества светят на ултравиолетов лазер. Нивото на флуора добро ли е? Идеално е. Детекторът ни е много чувствителен. Можем да го насочим към скала и да определим дали там има живот. Загасете светлините. Започвам измервания… Сега! Пускайте лазерите. Сигналът тук е много добър. Ултравиолетовата е на ниво 14000. Много интересно, докторе. Но дали е живот? Със сигурност там има нещо органично. Много е важно да се изучат екстремните среди на Земята, преди да се търси живот из Слънчевата система. „МИР 2“, приемате ли? Давайте. Името ми е Кели Снук и работя в НАСА. Изучавам планетите. Изучавам процеса на изследване. „Роувър 2“ и „МИР 2″… Работата ми е да изучавам как Земята може да се използва за тренировка за отиване на друга планета. Затова там аз търсех аналогии. И се справи. И… отбелязваме кош. Финтове, а? И то с финт от централната линия. Мислех, че са бактериални, и казах на Антъни да събере малко. Повечето хора бяха на кораб по средата на океана и изучаваха хидротермалните отвори или снимаха филм. Аз бях на Марс и хората, които бяха на дъното на океана, сякаш също бяха на повърхността на Марс. Всичко, което се прави в океана, е 10 пъти по-трудно, отколкото мислиш, дори и след като си представиш, че много трудно. Надали на Марс би било по-различно. Да се надяваме, че тогава ще имаме време да оправим всичко… В моя екип бяха астронавтът Меган МакАртър от Космическия център на НАСА и астробиологът Тори Хьолер от Центъра за проучвания на НАСА. Работихме заедно по проект, изучаващ как могат хората и технологиите да подобрят науката и откритията, направени на Луната и Марс. Тази комбинация от наука и технологии, особено в океана, много прилича на космическо изследване. Все едно подводницата е совалка за Марс и използваме възможността, за да научим повече и за космоса. Давай, Роберто. Ако можеш да намериш микробно покритие около кратера… Това зависи от начина, по който управляваме подводниците. Бях говорила с учени в НАСА, за да ми кажат какви скални проби искат да им занеса. Бях приготвила пробите, за да ги представя на Земята. Сигурно бъка от бактерии. Бялото нещо най-вероятно са серни оксиданти. Аналогиите са важни за разбиране на изучаването на Луната и Марс. Най-вероятно ще ни трябват манипулатори, като тези на „МИР“. И как да се справим с техническите проблеми, които несъмнено ще възникнат по време на дълга мисия в космоса. Каквото и да изключи току-що, по-добре го включи пак. „Роувър 1“ и „МИР 1“, изгубихме буталото на десния борд. Нямаме стабилизатор и се накланяме, така че най-вероятно ще се наложи да прекъснем. Всичко, случващо се тук, дава данни, които могат да се приложат в бъдеще. Аз изучавам как хората си взаимодействат с технологиите, които им помагат да вършат работата си. Някои машини са много прости, но не и тези в океана или космоса. Ще стане ли? Не. Можеш ли да завъртиш още малко? На ръба сме. Ще се справиш. Завърти още малко лъжицата. Вътре ли е? Една част влезе. Добре, готово. Част е вътре и част остана навън. Колкото повече интегрираме тези технологии в живота на хората, толкова по-добре ще можем са изследваме Слънчевата система. Сякаш съм в космически кораб. Казах, все едно съм в космоса. В космически кораб. Ти си в най-добрия космически кораб, който е изследвал тази планета. Преживяванията на хората в подводницата ни бяха най-интересни. Също като косата на майката от анимацията „Семейство Симпсън“. Не само подводницата, но и самите взаимоотношения между хората и роботите, защото учените са свръзката между технологиите и това, което се опитваме да изследваме. Завъртете се надясно, защото почти нищо не виждаме. Разбира се, и течението не помага. Така става. Нямаше да е интересно, ако не беше трудно, нали? Каква е тази риба? Голяма е. Не се плашете. Ако искате, вземете проба от онези серни скали. Технологично никак не е лесно да се вземе скала от дъното на океана и да се сложи в кутийка. Ето това ни интересува. Как хората ще взимат тези проби при толкова трудно достъпна среда? У сещат се течения. Хайде, ръчичке. У спя! Дръж го, скъпа. Браво! За малко да се провалиш, но се справи. Не го изпускай. Действие, отнемащо минути на Земята, може да отнеме часове на Марс. Всяка стъпка е предизвикателство. Премести се леко наляво. На около 5 см. Сега няма как да изпратим 150 души на Марс. Може би само около 6. И те ще отговарят за всички проучвания, които се правят там. Един вид представители на всички, които се интересуват от мисията. Марс очевидно е първото място, където да търсим живот. Марс и Земята си приличат по наличието на много вода. А както знаем, една от най-важните предпоставки за живот е водата. Днешният Марс е сух, прашен, студен и мъртъв на вид. Но назад във времето далеч не е изглеждал така. Ако на Марс се зараждаше живот и при достатъчно голям катализатор… Знаейки това, което знаем за екстремофилите, мислим, че същество от Марс би издържало пътя до Земята. Има възможност и да оцелее след толкова дълго пътуване. Може всички да сме марсианци или даже от друга слънчева система. Ако искате да жертвате 10 години за пътуване до Марс, запишете се тук. Как ще убедиш мъжа си да те пусне да отидеш до Марс? „Скъпи, ама то е само за 5 години.“ „И ще ти пиша и-мейли всеки ден!“ Това май е подвеждащ въпрос. Интересно, когато попита, вдигнах ръка, даже без да се замисля за последствията за семейството ми. Съпругът ми, котката ми, мама и татко… котката ми… Мисля, че той би казал да пробвам. Това е човешката природа, всеки има нужда да изследва и ако някой близък получи възможност да представя човечеството, той би ме насърчил да отида. След като си прекарал почти месец на „Келдиш“, не е трудно да си представиш, че пътуваш за Марс. Далеч си от всичко познато, на уединено място с хора, които са там, защото споделяте еднакви професионални интереси. Там сте за изследователска дейност. Руснаците са много находчиви. Показаха ни как взимат проби. Имат инструмент, който може да вземе проба буквално от всичко. Някои инструменти са много хитри други са прости, като тази тенджера, която откраднахме от готвача Николай. Харесва ми да съм част от всичко това. Те ни показват културата си и как те правят изследвания. Да работиш в такава среда е невероятно. Харесва ми, защото сближава хората. Обяд. Тази експедиция се проведе точно в този дух. Направихме нещо наистина трудно, но то се осъществи, защото всички си помагахме. Начинът, по който общуват един с друг… Не, напред. Аста ла виста, бейби. Виктор се упражнява. В руската култура харесвам това, че съчетават полезното с приятното. У чила съм руски, защото исках да работя за руската космическа програма. А „Келдиш“ е чудесен аналог на космическа площадка. И вече разбрах какво имат предвид астронавтите, когато казват, че техниците и инженерите на земята са истинските герои, защото се грижат за сигурността им. Тази експедиция се проведе точно в този дух. Включете двигателите. Докато ние бяхме в морето, две сонди вече пътуваха за Марс. „Спирит“ стига първа и навлиза в тънката атмосфера с 20000 км/ч. Няколко седмици по-късно се отваря възможност. Приземяването и на двете е доста трудно. Височина 7600 метра… Движим се с 278 км/ч. Почти пределна скорост. Разделянето осъществено. За момента няма сигнал… До всички, вече сме на Марс. Със стереоскопични камери с висока резолюция и тонове геоложки и химически научни инструменти, мисията на двете сонди на Марс е ясна Да докажат съществуването на вода в миналото, когато условията са били по-благоприятни за живот. Една скала може да каже много, ако знаеш как да попиташ и къде да гледаш. От двете сонди „Опъртюнити“ удря джакпота. Старите скали се оказват пълни с хематит, минерал, съдържащ желязо, който се формира от течаща вода. После откриват и вид сулфат – минерал, предполагащ наличието на вода с киселинно съдържание или на горещи извори, като тези в парка „Йелоустоун“. Намерени са и цепнатини, където може да са се разтваряли солни кристали, и вълнообразни форми по скалите, предполагащи наличие на течаща вода преди хиляди години. После идват и „боровинките“ – малки сферични хематити, ерозирали от скалите и разпръснати по повърхността. На Земята такива форми се образуват при наличието на вода. И двете сонди работят, за да се определели дали на Марс е имало вода, но нямат екипировка, за да разберат къде е водата сега. Тази задача се пада на сондата „Марс Одисей“. Тя засича нещо, което се предполага, че са огромни количества лед само на метри под повърхността, като най-много има по полюсите. През 2008 ще излети „Феникс“, направен от останките на стара сонда. Той ще се приземи близо до северния полюс. И за първи път ще вземе проба по-дълбоко от повърхността. „Феникс“ ще копае дълбоко в замръзналата почва и за първи път ще имаме проба от марсианска вода. Историята на Марс става по-интересна с всеки нов факт. Има доказателства, че в миналото там е имало вода и вулкани. Присъстват всички съставки за живот. Затова продължаваме да търсим. Но това не е единственият начин, по който търсим живот във Вселената. На блузата и лап-топа ти има надпис „Институт ТИИ“. Малко е прекалено. Все едно правиш реклама. Все пак, те ми ги дадоха. Аз работя в института за Търсене на извънземен интелект. Там се опитват да прихванат интелигентни сигнали от далечни цивилизации, живеещи в други звездни системи. Франк Дрейк, един от основателите на института ТИИ, е описал серия фактори, известни като „У равнението Дрейк“. Там са включени фактори, като разпадането на звезди, създаването на обитаеми планети, на които има живот… и факторът на живите същества, които еволюират до интелигентност, докато накрая не се превърнат в използващи сечива цивилизации, които могат да комуникират с други цивилизации в Галактиката. Последният фактор е самият живот на интелигентната цивилизация. В същото време, докато развиваме технологиите си, за да комуникираме със същества на далечни планети, ние развиваме и технологии за самоунищожение. Ако това важи и за останалите цивилизации в Галактиката, надали ще успеем в търсенето на живот на други места. Моят вариант на уравнението на Дрейк твърди, че е възможно да има живот на планета далеч от слънцето или даже без слънце или друго подобно тяло, като луна на Юпитер, обградена с лед. И ако там има приливи или друг вид гравитационно привличане, ядрото й би било течно и отделящо топлина, точно като хидротермалните отвори, които виждаме. Ако имаше 10, 20 или 50 пъти повече такива светове, не е ли логично да предположим, че ако някой се свърже с нас, ако когато институтът ТИИ най-сетне долови сигнал, той ще е от някой, който е трябвало да си проправи път през леда, за да изпрати съобщение? Статистически погледнато, това не се ли доказва от разговора ни? Това твърдение е грешно. Най-често се срещат ледени планети. Всъщност, нямаме си и представа. Ние имаме една планета с течна вода и три потенциални хидросфери, които са покрити с лед и са далеч от слънцето. На база на опита ни, това е съотношение 3 към 1. А знаем ли дали някои от тях са обитаеми? Не знаем, но трябва да проверим. Може да открием, че в ледените светове, като Европа, се крие огромна част от водата в Галактиката. А може би също и огромна част от живота. Знае ли човек? Но е много интересно как ли еволюира интелектът в система на леден свят. Дали би стигнал дотам да се чуди от какво е съставена планетата? Наш приоритет ще бъдат мидите и раците. Мидите и раците ни трябват… Ще направим капани за раци. Надяваме се, че ще успеем да ги примамим. А къде слагаме капаните? Там, където има раци. НАЙН НОРТ, 3150 м ИЗТ. ТИХ ООКЕАНСКО ВЪЗВИШЕНИЕ Историята на кратерите всъщност е историята на микробите. Това е то. Дъното на хранителната верига. Цели полета с бактерии. Течността от кратера е като слънце – захранва цялата хранителна верига. Някои животни се хранят с бактерии, други се хранят с тези, които ядат бактерии. Направо изглежда невероятно. Кой би помислил, че бактериите може да са красиви? Животните се хранят с бактерии, но тук става и нещо друго. Симбиоза, танц на живота с партньори от различни видове. Животните от кратерите, като скариди и миди, живеят в симбиоза с микробите, а те се хранят с химикали от кратера. Наближаваме нещо голямо. Леговище на миди. Джакпот! Изучавам метаболизма и молекулярната физиология на мидите и раците, които живеят в дълбините. И най-вече, как оцеляват при големи вариации в температурата. Мидите, които изучаваме, са от рода Ваthуmоiоlus. Тук има цял куп. Идеално място за взимане на проби. Виждате ли ги? Има различни размери. Може ли да вземете и от малките? Ще вземем и малки, и големи. Трябват ми малки. Само малки. „Маленки“. Това ли е малки? „Келдиш“, тук е „МИР 1“. Събрахме пълна колекция миди. Координати 487 на 64. Бинго, бейби. Май си хванахте и раци. Да, имаме си и раци! И то много. У спя! Целият ни багаж вече е пълен с раци. Рачешки багаж. Искаш ли да го отвориш? Джим Чайлдрес надзирава докторантурата ми. Той изучава живота в хидротермалните кратери от края на 1970-те. Има години опит в работата при такива екстремни условия. Лабораторията му е една от малкото, способни да поддържат тези същества в среда подобна на тази, от която идват. Носим събраните животни в лабораторията много бързо и там ги слагаме в специална респираторна система. Викаме й „мезонетът“. Слагаме ги в тези малки мезонети, декомпресираме ги до налягането, на което са свикнали, и се грижим да им осигурим оптимална температура. После избираме животни за експерименти и ги прехвърляме в система под високо налягане. Тази система е уникална, защото с нея можем да променяме условията на средата и да следим метаболизма на животните, докато изменяме условията на живот. Обичам да изследвам точно това. С изучаването на мидите разбираме как се адаптират към температурите, което може да е от полза в бъдеще, ако планетата ни се затопли. Глобалното затопляне поставя целия живот на планетата в опасност. Цялата хранителна верига, цялата екосистема. В даден момент ще се наложи да се справяме с това. Избрах океана, защото е мистериозен и непознат. Не е изследван и още не е завладян. Това ме радва и определено ме респектира. Мислила ли си, че ще дойдеш тук? Определено не. Но се опитах да отговоря на ред въпроси и те ме поведоха по пътя, който ме доведе тук. А въпросът, на който отговарям сега, ме доведе до дъното на океана. Нека срещата започне. Ще се спуснем до Змийското гнездо. Пилоти ще бъдат Д-р Анатоли Сагалевич, „МИР 1“ и Ж еня Чернаев, „МИР 2“. Ще намерим образувание, на което да пуснем робота. Ще се спуснем до дъното и ще пробваме да си пробием път до самия връх на кратера. По стената не би трябвало да е много горещо – малко топла вода, но истинската жега е чак на върха. Представлява нещо черно, малко като горелка, обаче черна и направена с вода. Ето го „МИР 1“. Ще се качат с нас, нали? Вече сте минали половината, просто продължете нагоре по стената. ЗМИЙСКОТО ГНЕЗДО, 3500 м СРЕДНОАТЛАНТИЧЕСКИ РИФ Виждам образувание във формата на еленови рога пълно с малки скариди. Това е описаното образувание и ще пробвам да се приближа още. Вече трябва да го виждаш. Прието. Виждаме го. Май са различни. Да, различни поколения са. Скаридите от кратерите, Rimiсаris ехосulаtа, се хранят с бактериите, които са около тях. Виждаш ли този рак? И още как. Ядат бактериите, които растат по черупката му. Почти я хвана. Целият е покрит с бактерии. Той си няма и идея, сигурно мисли, че скаридите само се закачат. Рак-фу на дъното на океана. Колония скариди. Нека погледнем. Това е черен пушек. Я ги виж тези. Плуват навън-навътре в отвора! Доста е горещо. Щом те не се сваряват, и аз няма да се сваря, така че се приближавам. Доста смело… Да се махаме. Пълен назад. Какво става? Нека стоим по-далеч. Нападат ни. Скаридите го обичат. Целият са го налазили. Скаридите обожават Джейк. Погледни само. О, Боже! Нищо не се вижда от него. Виждам само скариди. Имаме си и готованци, онези май ще се возят с нас. Това е невероятно. Скариди има и в ресторантите. Да, ама не такива. НАЙН НОРТ, 3150 м ИЗТ. ТИХ ООКЕАНСКО ВЪЗВИШЕНИЕ Рифтия, гигантските тръбовидни корали, определено са звездите на дълбокоокеанското общество, както и най-добрият пример за симбиоза в действие. Тук водата леко свети. Би трябвало да сме добре. Това е прекрасно. Тези животни даже нямат стомах. Те буквално не могат да ядат. Зависими са от голяма група микроби в тялото им, които произвеждат храната им. Когато се приближиш, се виждат доста интересни неща. Виждате ли го онзи? Можем ли да го вземем? Ако искаш. Приготвяй се, ще се пробваме. Щом кажеш… Може и сам да дойде при нас. Ракът избяга. Кажи им, че опитът беше добър. Изглеждат невероятно под вода. Продълговатите червени цветове функционират като хриле. Те взимат хранителни вещества и кислород от течността от кратера. Работата на червея е да държи цветовете на течението, за да всмукват хранителни вещества, които да хранят бактериите вътре. Работата на бактериите е да преобразуват химикалите в храна. Въпросът е, бактериите ли работят за червея, или червеят работи за бактериите? Ако тези животни не съществуваха, не бихме си ги и представили. Какво ли друго чака да бъде открито? Ж еня, имаш страхотна работа. Благодаря. Истинският въпрос е, би ли си представил такава колония на Европа? Откъде би дошъл кислородът? Ако наистина може да се поддържа цяла екосистема без светлина и това е химиосинтеза, пак ще им трябва кислородна среда. Кислородът във водата се набавя чрез фотосинтеза вече милион години. Няма значение колко време е нужно, за да го преработи водата. Въпросът вече е дали кислородът е наистина необходим? Може би само за по-големите животни. Но на микробно ниво… А ние искаме да видим големи животни. Няма смисъл да харчим толкова пари, само за да намерим някакъв микроб. Микробите са страхотни, въпреки че много ги подценяват. Но не са особено приказливи. Искам да дам… Ще отида до една от онези красиви групи рифтия. Животът тук е възможен поради симбиозата с микробите. Те се хранят с бактерии, не че бих подарил букет бактерии на майка си. Бих й подарил букет от рифтии. Много са красиви. Джим е прав. Кислородът е предизвикал взрива, създал многоклетъчните животни. Дори и химиосинтезата да става без слънчева светлина, много биологични процеси все още се нуждаят от кислород, който се осигурява от фотосинтеза по земната повърхност. Откъде би се появил кислород на Европа? Орбитата на Европа се намира в огромното магнитно поле на Юпитер. Силната радиация изхвърля енергийни частици на повърхността на Европа и има потенциала да превърне огромните количества лед в неща като водороден прекис и молекулен кислород. Ако тези оксиданти успяват редовно да стигат до океана чрез пукнатини или кометни удари, това би било енергиен „джакпот“ за развитието на живот там. Ето защо хидротермалните проби са толкова важни. Опитваме се да пресъздадем условията на Европа в лаборатория. Това са скали, извадени от голяма дълбочина в океана. Да ги подготвим за камерата. Може да вземем едно парче тук. Това все едно е Европа в консерва. Това тук е вакуумна камера. Вливаме течен азот и можем да отглеждаме ледове и да пресъздадем повърхността на Европа. А тук имаме високоенергиен контейнер с електрони, който пресъздава радиационна среда, създадена от магнитното поле, от невероятно силното магнитно поле на Юпитер. Какво се случва със съществата, изложени на такава среда? Слагаме микроби от хидротермалните кратери в такава среда и ги бомбардираме с високоенергийна радиация, като създаваме един вид сметище за биологични химикали. Това е сравнимо със сметищата тук на земята. Виждате счупен волан и някаква гума и знаете, че някога е съществувала и цяла кола. Когато изпратим кораб до Европа, ще трябва да разберем какви химически и молекулярни останки има там. Дали на Европа ще открием същите неща като тук? Ако да, какво говори това за обитаемостта на дълбокия океан? МЕНЕЗ ГУЕН СРЕДНОАТЛАНТИЧЕСКИ РИФ, 920 м. Менез Гуен е подводен вулкан. Мястото е уникално, защото има хидротермални кратери и водата свети навсякъде. Харесва ли ни тук? О, харесва ни и още как! Даже се вижда течността. Тази е по-охладена, тук няма черен пушек. Това място има едно много хубаво качество. Хладната течност от кратерите не е толкова токсична колкото другата. Затова и мястото е много посещавано. Включително от хищници-опортюнисти. Вижте, водата, която излиза от онова образувание, свети. Би било страхотно, ако можем да вземем проба. „МИР 1“, тук „МИР 2“. „МИР 1“ приема. Кажете. Джим, готови сме да пуснем Джейк. Ето го и него, излиза. Всичко наред ли е? Да. Прекрасно е да работиш с Майк и Джейк. Можеш да си представиш, че подводницата е предшественик на нещо с което някой ден ще се изследват океаните на други светове. Майк, трябва да може да се вземе проба от основата на кратера. Изглежда доста горещо. Прилича на подпален пън от дърво. Повечето течност излиза от тук и от тук. Можем ли да отидем точно там? Ще се постарая. Попаднахме на някакво конвекторно течение. Нали искаше да се приближим. Внимавай. Изглежда уцели горещата струя. Майк, дай назад. Горната част на робота е точно при кратера. Виждаш ли дали съм в горещата вода? Наистина ли искаш да знаеш… Чудно! Майк, съсредоточи се в робота. У спокой се, ще се справиш. Ще го направя възможно най-бързо. Май успяхме. Само да затворим онази проба. Току-що бръкнахме в кратера. Поздравления! Сега дай назад и я затвори. Отиваме си у дома. Джейк понесе малко удари. Поодраскан е тук-там, но като цяло е добре. Каква забава. Направо си беше лудница! Много е забавно да се гмуркаш с Майк. Той е гений що се отнася до робота. Не съм и предполагала колко е трудно да се управлява. Трябва да се вдигне още малко. Роботът трябваше да е малък, за да се събира в „МИР“. Трябваше му и захранване на борда. Всичко, което имам в подводницата, са лап-топ и ръчка за управление. Издръжливостта му е много голяма. Позволява ни да изпращаме светлинни импулси до подводницата. Така си комуникираме с нея. Можем да контролираме и малката камера. Роботът ни изпраща картина. Позволява ни да се чувстваме, сякаш сме извън подводницата. Малко ще се приближа. Много е красив. Никога не съм виждал нищо подобно. Вече ни вижда. Тръгна след теб. Виж, хвана щипката. С пипалата си. Супер! Кой кого, а? Нарочно се протегна и докосна щипката. Никога не беше ми се случвало животно да дойде да докосне робота. Необичайна среща. Сякаш се здрависах с извънземно. Това може би е най-вълнуващото ми подводно преживяване. Нищо чудно някой ден да изследваме океаните на други светове. Вече имаме идея как се изследват екстремните условия на земята, така че сме почти подготвени за изследване на Европа. Да правиш изследвания под леда на Европа е огромно предизвикателство. Наземният контрол не може да направи нищо по време на кацането. Европа е толкова далеч, че даже със скоростта на светлината достигането на всяка команда би отнело над един час. У чените ще бъдат съвсем сами. Ще трябва да се справят с опасностите на терена и да намерят добро място за кацане на леда. После трябва да се мине и под леда. Ще е нужна и сонда за разтапяне. Като торпедо с ядрено захранване. Ледът е с дебелина от 5 до 25 метра. Седмица след седмица сондата ще потъва все по дълбоко в леда. Докато най-накрая… Какво ще стане, като се достигне повърхността на океана? Ще е нужно АППС автономно подводно превозно средство. То трябва да може да се самонасочва и да взима автономни решения. Европа е топла отвътре. Може да има хидротермални кратери. Ако е така и ако имаме късмет… Откритието на живот в онзи океан би било огромен успех за човечеството. Но за това трябва първо да стигнем до този океан. Затова е нужно да продължим експедицията си тук. Изследването е като мускул. Става по-силно само с упражнения. И ако водата е основният компонент на живота, трябва да приложим знанията си за дълбините на океана в Космоса. Това ще даде на учените нужния опит, за да изследват водата, където и да се намира тя. Откритието на живот в тези кратери показва колко още имаме да учим. Но какво ли е да изследваш океана на друга планета? Спри двигателите. Остани на място. Това може изцяло да промени определението ни за живот. Да видим какво правят. Супер! Наземен контрол, пристигнахме на определените координати и вече намерихме нови приятели. Какво ли ни очаква там? Трябва да проверим.