На: 2014-11-10 11:42:40 / Етикети: 2006 , Великобритания , Комедия , Драма , Романтичен , Шон Елис , Шон Бигърстаф , Емилия Фокс , Шон Евънс , Мишел Райън , Стюарт Гудуин , Майкъл Диксън , Майкъл Ламбърн , Марк Пикъринг , Sean Ellis , Michelle Ryan , Sean Biggerstaff , Erica Ellis , Jay Bowen , Shaun Evans , Kenneth Fahy , Stan Ellis , Katie Ball , Emilia Fox , Stuart Goodwin , Celesta Hodge , Nia Roberts , Michael Dixon , Michael Lambourne , Hatti Riemer ,
От филма:
За да се строши човешкият череп, са нужни 230 кг. Но човешката душевност е далеч по-крехка. Ето, например, Сузи, първото ми истинско гадже. Първата ми истинска раздяла. Случваща се точно пред мен. Никога не съм си представял, че ще е като автомобилна катастрофа. Скачам върху спирачките, но продължавам да се хлъзгам право към емоционалния сблъсък. Моя ли е вината за всичко това? Това съм аз, Бен Уилис. Забавно е какво минава през главата на човек в подобен момент. Двете години и половина, които прекарахме заедно. Обещанията, които си дадохме. Ваканциите с родителите й. Лампата, която купихме заедно. Бях последна година в колежа за изкуства. През седмиците след раздялата ни, се питах къде сбъркахме. Защо се стигна до там? Когато се замисля за причините, те изглеждат толкова незначителни. Един ден е с мен и ми казва „Обичам те“, на следващия ден тя вече е с някой друг. Вероятно и на него казва същото. Дали наистина ме обичаше? Какво всъщност е любовта? Наистина ли е толкова мимолетна? Забрави я. Не си губи времето да мислиш за момиче, което те заряза заради загубеняк като Стийв Дженкинс. Тя не ме е зарязвала. Защо всъщност те чупи? Просто свърши. Защото Сузи винаги мисли, че слънцето свети по-ярко от другата страна. Винаги се тревожи дали няма по-як купон, на който да отиде. Или дали не може да си намери по-добро гадже. Просто чувствах, че не мога да я направя щастлива. И тогава Стийв Дженкинс започна да й праща SMS-и. От къде Стийв Дженкинс е взел номера й? Добър въпрос. Представям си най-лошото. Не искам да мисля за това. Трябва да излезеш с някое красиво момиче. Модел или нещо такова. Защо? Защото ако имаш красиво момиче до себе си, тогава значи ще бъдеш страшен пич. Жените обичат да се съревновават. Щом Сузи те види с някое секси парче, ще си помисли, че ако успее да си те върне от това готино маце, е по-красива от нея. Шон имаше внушителен успех с жените. Вярно е. Питай майка си. Вечният въпрос. Какво е любовта? Извинете ме. Добре. Страхотно. Бен, г-н Адамс отделя от времето си за вас. Покажи малко уважение. Извинете ме. Живея в студентско общежитие, недалеч от колежа. Обикновен бетонен блок, подслонил някакви си Това е времето за размисли. Времето, в което демоните на разкаянието излизат в нощта. Тя стоеше точно там, когато изрекох тези думи „Съжалявам, не мисля, че мога да те направя щастлива. Трябва да се разделим.“ Тогава тя полудя. Ало. Сузи, аз съм, Бен. Бен! Бях заспала. Какво има? Сузи… съжалявам. Аз също. Мислиш ли, че има шанс да се съберем отново? Не мисля, Бен. Извървяхме пътя си. Освен това, сега съм със Стийв. Спа ли с него вече? Да. Добре ли беше? По-добро ли от… Не искам да говоря с теб за това, Бен. Трябва да затварям. Съжалявам, Бен. Сузи? Когато си я представям с някой друг, чувствам сякаш всичкият въздух е изсмукан от стаята. След раздялата ми със Сузи, вече не можех да спя. Колкото повече се опитвах да заспя, толкова по-малко уморен се чувствах. Бях изцяло буден. Опитах всичко. Просто получих имунитет към съня. Открих, че имам осем допълнителни часа. Животът ми се удължи с една трета. Исках времето да минава бързо, но вместо това ставах свидетел на минаването на всяка секунда от всеки час. Исках болката да си отиде. Но по лоши стечения на обстоятел- ствата, сега имах дори повече време, време, в което да мисля за Сузи. Хванах автобуса без да има къде всъщност да отида. Гледах как пейзажа бавно се сменя в последните часове слънчева светлина, преди да поредната безсънна нощ. Четях всички книги, за които някога нямах време. Дори ми оставаше време да препрочитам любимите си. Но тя никога не се отдалечи от мислите ми. Колко ще бъде без тези двете? Беше очевидна нуждата да изтъргувам част от времето си срещу пари. Чудесно, човече. Мисля, че ще се впишеш чудесно тук. Чувството вътре е страхотно, Бен. Невероятно е. Надяваме се си се насладил да прочетеш какво е да бъдеш част от Сейнбрис… Вече минахме през това, нали? Има толкова много възможности, Бен. Чувствах, че се унасям към някое далечно място. Потоп от неизвестни за мен последици… ме връхлиташе като вълна, пратена от Съдбата. Е-К-И-П. Работа в екип, Бен. Добре дошъл. И така започнах работа в нощната смяна в Сейнбрис. По време на смените повечето нормални хора спят. А аз съм зает като търгувам времето си за пари. Давам им осем часа, а те ми дават пари. Размяна. Здрасти, Бен. Здрасти. Пак закъснях. Дженкинс ще ме убие. До скоро. Шарън! Да, г-н Дженкинс? Отново закъсня, Шарън. Съжалявам, г-н Дженкинс. Втори път тази седмица. Знам, г-н Дженкинс. Съжалявам, няма да се повтори. Добре. Първата година в колежа беше меко казано скучна. Но ми помогна да оценя съществото на спокойния и неподвижен живот. Специална промоция две на цената на едно пресни хляб и торти… Не само го зяпай, Бен! Изчисти го! Винаги съм искал да бъда художник. Както много художници преди мен, женските форми винаги са били голям източник на интерес. Винаги съм благоговеел пред силата, която несъзнавайки притежават. Ще почистиш ли или няма? Цяло изкуство е да се справиш със скуката на осем часовите смени. Да пратиш мислите си някъде, докато секундите бавно текат. Всички хора, работещи тук имат свое изкуство за това. Например Шарън Пинти. Шарън знае правило номер 1. Часовникът е враг. Основното правило е Колкото повече гледаш часовника, толкова по-бавно минава времето. Ще разкрие неподозирано място в ума ти и ще те измъчва всяка една секунда. Това е основното изкуство в търговията със собственото ти време. Ползвате ли отстъпки? Това е Бари Брикман. Бари се мисли за нещо като безразсъден каскадьор. За начало, Бари е доста добре известен. Когато един от номерата на Бари се обърка, оператора го качи е Интернет. От тогава Бари се залепи за тротинетката си. Мат Стивънс е също добър с тротинетка. Какво беше другото нещо? Какво беше другото нещо? Наденица. О, да. Бари и Мат са добри приятели. Ето я. По между си те имаха доста по-различен начин за търгуване с времето си. Погледни. Изкуство си е да намериш нещо, което не е работа. Няколко дни по-късно Бари и Мат бяха докладвани за нещо, което те наричаха „Да помогнеш на мадамите“. Тези опаковки шампоан бяха причината за тяхната мисия. Бари и Мат знаеха на какво приличат и знаеха, че жените в магазина също знаят. Теорията им беше, че дори да не е секс играчка, маскирана като шампоан, жените биха го пробвали като такава, но се притесняваха да го купуват, знаейки как изглежда. Решението за купуването му би било по-лесно, ако вече са на касата. Ако не възразяха, Бари и Мат знаеха, че са помогнали на шампоана да си намери хубав дом. Бари предизвика Мат на състезание с тротинетки, в което щяха да се гонят от първата до последната редица. Щяха да изминат всичките Бяха чакали до деня, в който управителят се обади, че е болен. Изкуството да правиш нещо различно от работата ти е пристрастяващо. Вълнението от правенето на нещо забранено, заедно със знанието за последствията, ако те хванат са толкова силни, че отвлича другите от собственото им изкуство. По мой знак… Готови. Давай! Направо ни издухаха! Не съм спал от две седмици. Раздялата ми със Сузи ме накара да чувствам нещо не наред на времето. Носех се между въображаемото и реалността, между минало и настояще с все по-голяма лекота. Чувствам се като истински мъж. Харесваш истинските мъже, нали? Когато съм там, с екипа, на пейката, с момчетата… Чувствам се като Господ. Аз съм като Адонис. Поддържам добра форма. Забелязвам погледите. Пренебрегвам ги… Усещам как времето бавно ме лекува от раздялата. Управлението на времето не е точна наука. Като всяко изкуство, е строго индивидуално. Та какво е моето изкуство да накарам смяната ми да мине бързо? Представям си обратното. Времето е спряло. Представям си, че дистанционното на живота е на „пауза“. В този замръзнал свят съм способен да вървя свободно и необезпокояван. Никой няма да разбере, че времето въобще е спирало. И когато тръгне отново се усеща само леко изтръпване. Не много различно от чувството, че някой ходи върху гроба ти. Момента, в който видиш някой по улицата, толкова красив, че не можеш да не се втренчиш. Представете си свят на „пауза“ и става много лесно да разберете понятието за красота. Да я имате спряла пред вас, уловена в точния момент. Без да ви забелязват. Интереса ми към красотата започна на много крехка възраст. Бях 6-7 годишен, когато родителите ми приеха чуждестранна ученичка. Тя беше на 18 и учеше английски в близкото училище. Бидейки шведка, не беше стеснителна при прехода от банята до стаята й. Това беше моментът, в който нещо дълбоко в мен се случи. Бях изложен на женските форми по начин, който никога не бях изпитвал. Почувствах очарованието от красотата на нейната голота и поисках да спра времето, за да изживявам този момент поне седмица. Никога не бях имал чувство на такава завършеност. Все още мисля, че тя бе най-красивото същество, което някога съм виждал. Изпусна ги. Погрешно ли е? Трябва ли да ме мразят? Затова, че ги виждам. Тоест, че наистина ги виждам. Веднъж четох за жена, чиято мечта била да има авантюра с художник. Тя мислила, че той ще може да я вижда. Че той ще вижда всяка извивка, всяка линия, всяка вдлъбнатина и ще я обича заради тази красота, която я прави уникална. Когато съм готов, единственото нещо което правя, за да тръгне времето е да изпукам пръсти. Изглеждаш наистина скапан. Да ти се връща. Още ли не спиш? Не. По-добре ли си вече? Не. Искаш ли да поговорим? Не. Не? Защо? Защото всяка сутрин идваш и всяка сутрин говорим за едно и също. Писна ми да говоря едно и също и ми писна да се чувствам гадно. А най-много ми писна да бъда буден денонощно. Я, виж кой е станал със задника на горе. Много смешно. Сериозно, ще се чувстваш гадно, ще отнеме време. Ето например, преди колко време последно мисли за нея? Десет минути преди да почукаш на вратата? Добре, и за какво мисли? За праха. Праха? Ти си смахнат, човече! Както и да е. Исках да кажа, че с всеки изминат ден, започваш да мислиш по-малко и по-малко за нея. Скоро ще минава цял ден без да се сетиш за нея. Знаеш ли какво би ускорило процеса? Какво? Аз и Шон сме приятели от детство. Той живееше отсреща на улицата, израснахме заедно. За 12-тия му рожден ден, майка му и баща му му подариха супер модерен компютър. О, мамо! Хайде, момчета, времето е чудесно. Защо не излезете в парка? Не. Искаме да играем на това. Добре, излизам на пазар. Ще се оправите, нали? Да, мамо. Чао, мамо. Чао, г-жо Хигинс. Няма да се бавя. Искаш ли да ти покажа нещо? Какво? Какво е това? Момичета без никакви дрехи. Шон беше открил списанията под кревата на техните. Шведската студентка беше едно нещо, а това беше съвсем различно. Усмивките по лицата им, липсата на всякакъв срам от всичко това, което показваха пред камерата, бяха объркващи за мен. Никога не бях виждал женска голота толкова отблизо и толкова детайлно. Предполагам съм си представял нещо по-чисто като фина дупка пробита в парче дърво, дупка, в която би могъл да сложиш дървен клин. Но действителността беше далеч по-сексуално настойчива. Беше ми трудно да си представя, че учителката ми, г-жа Буут, има такова нещо под полата си. Майка ми! Забравих си портмонето. Хей, какво правите вие двамата? От тогава, майката на Шон ни смята за обратни. Какво ще помогне да се ускори процеса? Трябва да се разсееш с няколко „натали“-и. „Натали“ беше термин, който Шон използваше за сексуални контакти без обвързване. Терминът идваше от момиче на име Натали, което живееше отсреща. Здравейте, тук ли е Натали? Да. Натали! Да? За теб е. Шон беше видял връзката между факта, че момичетата от списанията се усмихваха и едновременно с това бяха голи. Това е. Натали се превърна в едно от най-известните момичета в квартала. Кроасани на специална оферта. …имаше огромни цици. Много смешно. Само се шегуваме. Кой е този? Ново хлапе. Очевидно е майстор в източните бойни изкуства. Хей, приятел. Ела за малко. Как се казваш? Браян. Бен казва, че владееш кунг-фу. Да. Значи мислиш, че можеш да се справиш с мен? Да. Покажи ни тогава. Хвани ме за ръката. Не е смешно. Здрасти. Здравей, Бен. Не си на работа тази нощ? Не съм, смених два часа тази седмица. Това сандвич с туршия ли е? Да. Може ли да си отхапя малко? Много съм гладна. Ммм. Мерси. Какво? Имаш нещо там. Чакай. Мерси. Искаше ми се да спра времето. Да запазя този момент. Да изживявам този миг поне седмица. Но не можех да го спра, само да го забавя. И преди да осъзная, тя си беше отишла. Като се затвори вратата се почувствах като най-самотния човек на Земята. Какво правите? Дженкинс иска да напълним рафтовете. И ето ни нас. Не му обръщай внимание, влюбен е. Поканил е Шарън на среща. Наистина? Тя какво каза? Казала „Да.“ Ще я заведе на кино утре вечер. После право у нас. Трябва ми някъде час и половина сладки приказки и после ще опита малко от това. „Падам си“. Странно е как една и съща дума изразява чувство на влечение и едновременно с това нещо негативно. Едно от значенията е внезапно и краткотрайно привличане. Като по-малък съм го изпитвал на три пъти. Първият път беше към една атлетка на име Зола Бъд. Беше на 18 и изглеждаше като мъжкарана в малко, нежно телце. Но основно беше факта, че Зола Бъд непокорно тичаше съвсем боса. Това я правеше толкова привлекателна за мен. Бяха Олимпийските игри в Лос Анджелис. На бягането 3000 метра Зола Бъд се сблъска с американката Мери Декер, Устремът за победа на Бъд остана там, където Декер падна. Зола финишира седма. Бен, време е за лягане вече. Утре си на училище. Някой може ли да ми каже нещо за белите кръвни телца? Тим? Помагат в борбата с бактериите и микробите. Много добре. Видове… клетки. Второто ми хлътване беше по учителката по биология, г-жа Буут. Кой може да каже нещо за клетките? Тя беше самоуверена жена, чиито тесни дрехи загатваха за сексапила, който се криеше под тях. Представях си как г-жа Буут ми казва да остана след училище и ми показва онова нещо под полата си, както момичетата от списанията. Но най-много бях хлътнал по едно момиче, Таня Грийн. Когато гледах Таня, аз не просто я виждах, аз я чувствах. На следващия ден Таня предизвика голяма възбуда в класа. Таня си беше счупила ръката, падайки от люлка и гипсът й предизвика голямо вълнение у другите деца в училище. Сядайте долу, деца. Достатъчно. Аз го виждах по друг начин. Виждах начина, по който Таня се справяше. Начина, по който се почесваше под гипса. Движенията й. Увеличаващия се брой драсканици по гипса й през шестте седмици. Искаш ли да се подпишеш? Тук. Мерси. Махайте се. Стига. В деня, в който свалиха гипса, ръката на Таня беше покрита с косми. Връщай се обратно в джунглата. Шестте седмици без светлина бяха причинил това дебели и черни косми. Но докато другите деца й се подиграваха и я наричаха „маймуна“, това само повиши моят интерес към нея. Не плачи. Не се притеснявай от тях. Мисля, че си красива точно такава, каквато си. Ще ми бъдеш ли приятелка? Да. Имаше място, където често ходех сам. Беше отзад на училището. Беше достатъчно близо, за да чувам писъците на играещите си деца, но едновременно с това се чувствах скрит от тях. Бяхме се уговорили да се срещнем с Таня там. Как е? Как е? Искаш ли да ме целунеш? Това трябваше да е първата ми целувка. Да. Ей, къде отиваш? Трябва да вървя. Ще те целуна утре. Но утре е събота. Ще се срещнем тук в 1100. Често идвах край игрищата в събота. Познатите сгради бяха толкова различни в тишината. Спокойствие, сякаш времето беше спряло. Родителите на Таня я бях отвели на изненадващо пътуване то Щатите. Установиха се там и никога не се върнаха. За пръв път сърцето ми почувства другия смисъл на „падам“. Шахмат. Какво ти става? Обикновено ми сритваш задника на шах. Срещнал ли си някоя? Е, хайде, изплюй камъчето. Не е нищо всъщност. Просто едно момиче от работата, което е готино. Готино? Готино какво? Готино дупе? Не… Всъщност да, но не става дума за това. А за какво? Има ли малки ръце? Какво общо има това? Оная ти работа ще изглежда голяма. Голям си кретен. Покани ли я да излезете? Вече ме изпревариха. Има си гадже. Не, но един от работата я поканил и тя е приела. Ще ходят на кино тази вечер. Това не значи, че тя си пада по него. Може просто да й е приятно да отиде с някой на кино. Колко момичета си завел на кино и после си целунал? Доста. Ето на. Ще ми я подариш ли? Да, да, точно така, Рори. Разбира се, че играех професионално преди контузията. Когато кажеш, Рори. С момчетата ще бъдем там. Добре, неделя. Само не ходи после да плачкаш при мама. Чао. Скапаняк. ШЕФЪТ Играта започва. Скок от 500 м. Не е достатъчно. Ето го и човека! Как мина с Шарън? О, човече. Направихте ли го? Естествено. Направо я съсипах от кеф. Не можеше да се насити. Блъсках я като животно. Циците? Нека го кажа така. Поне съм спокоен, че децата й никога няма да бъдат гладни. И? Красота. Така, шампиони. Рори Браун, управителят в Ислингтън, ни предизвика на футболен двубой в неделя вечерта. Свършихте ли? Добре. Репутацията на този супермаркет е заложена на карта. Вашата репутация като служители е заложена на карта. Това не е просто футболна игра. Това е да бъдеш съвременен гладиатор. Искам да мислите за мен като за Ръсел Кроу, а вие, вие сте всички останали роби. И като роби вие ще се борите до смърт. Тази неделя вечер, ще се носи като ек от урва на урва и от век на век! Неделя, 2000, Спортния център. Сигурно се шегувате. Ще ни утрепат. Здрасти. Тъпак. Аз съм по дясното крило, като влак ще ги отнеса. Внимавай. Съберете се. Уайтчапъл, съберете се. Е, момчета, това е. Това са Ислингтън. Всичко, което виждам, са само лъскави униформи. Погледнете се един друг. Защо? Родени убийци! Всеки от вас! Хайде да се хвърляме и да уредим това! Ей, Бари, измислих страхотна игра. Е, Рори. Дженкинс. Имате лъскави униформи. Гледам си довел най-добрите си играчи този път. Външният вит може да лъже. Очевидно е. Какво? Започваме. Ези. Не, тура. Тура е. Почваме! Първи гол. Върнете се на позиции. Гледай само! Давайте! Хайде! След него! Играя! Ключовете за сейфа са на най-високия рафт! Дръжте го! Какво? Фаул! Няма фаул! Продължавайте! Глупости, цуни ме отзад. Добре съм! Какво правиш? Порасни. Забрави за парите. Какви пари? Какво правиш? Какво правя ли? Говоря по телефона без да има никой от другата страна. Защото има мъртвец на другия край на шибаната линия. Обичам този филм! Това е Пачино. Трябва да видиш сцената с банковия обир на плазмата ми. Хайде, Уайтчапъл, още можем да спечелим. Хайде, дами! Стреляйте! Извинявай! Топката, топката. Боже мили! Най-накрая! Господи Боже! Тайм аут. Е, момчета, можеше и да е по-зле. Как така да е по-зле? 260 е. Няма значение. Важното е, че има по-малко от минута. И няма да си тръгнем от тук докато не вкараме гол. Мат, подай на Бен. Бен, това е твоят миг. Нуждая се от теб. Размърдай си марките крака, тичай по дясното крило сякаш дяволът те гони. Ще бъда в центъра, ще чакам пробива ти. Ползвай Бари, ако трябва. Мат, стой по лявото крило. Нуждая се от този пробив. Нуждая се от тази топка… тук вътре. Ще стрелям. И всички ще споделим величието. Ясно? Сега да вкарваме гол! Хайде, хайде! Хайде, момчета! Неее! Чудя се какво ли би било да прекарам остатъка от живота си на „пауза“. Да изживея оставащите си години в части от секундата. Да умра на старини и чак тогава времето да продължи. И изведнъж на мястото на един млад човек ще се появи един стар мъртвец. Не прекарвах ли твърде много време в този замръзнал свят? Тук се чувствам в безопасност, недосегаем. Но колко безопасно може да бъде всъщност? Ехо? Има ли някой? Глупаво от моя страна, но последното, което съм си представял е, че не съм единственият, който може да спира времето. О, Господи! Добре ли си? Не стой така! Откарай ме до болницата! Ще изпратиш ли Шарън до тях? Да. Утре ще се видим. До скоро. Чао. Мерси. Чувствах сякаш тази игра никога няма да свърши. Видя ли лицето на Мат, когато уцели Дженкинс? Мислиш, ли че ще се оправи? Всичко беше заради егото му. Сигурно не ми влиза в работата, но… ти и Мат заедно ли сте? Не. Просто отидохме на кино предната вечер, но само като приятели. Защо? Какво е казал Мат? Каза, че е спал с теб. Значи не сте? Естествено не! За каква ме мислиш? Извинявай. Каза ли дали съм била добра? Мисля, че е бил най-добрият секс, който не е правил. Значи си нямаш приятел? Не. Разделихме се пред 6 месеца. Отида да учи в Щатите и стана невъзможно да се виждаме. А ти? Скъсахме преди няколко седмици. Съжалявам. Как се справяш? Вече съм по-добре. От кога работиш в супермаркета? От около 2 години. Била ли си в колеж? Учех физиотерапия, но прекъснах. Защо? Не беше за мен, освен това се нуждаех от пари. За какво спестяваш? За вечерни уроци. Така ли? Уроци по…? Испански. Испански? Да, какво е учудващото. Нищо, просто не го очаквах. Кажи нещо. Tu equipo e futbol es una puta miera. Което значи…? Означава Футболният ти отбор не струва. И защо точно испански? Живяла съм тук цял живот. Работя в супермаркета от 2 години и въпреки че всичко там се случва бавно чувствам, че животът ми минава бързо някъде пред мен. Испанският ще ми помогне да намеря работа, свързана с пътуване. Ще бъда стюардеса или преподавателка по английски на испаноговорящи. Винаги съм мечтала да отлетя някъде далеч… например Южна Америка. На място, където слънцето грее ярко всеки ден. Но най-много от всичко искам да говоря с хората за живота и мечти им. Смешно е, нали? Не, не е. Това е твоята мечта. Да знаеш какво искаш е половината от пътя да постигането му. Повечето хора изживяват живота си без да разберат какво искат. По-лесно е да намериш, ако знаеш какво търсиш. А ти какво търсиш? Винаги съм искал да бъда художник. Някой ден творбите ми да бъдат изложени в галерия. Винаги съм искала да срещна художник. Защо? Не знам. Сигурно заради тяхната способност да виждат красотата във всичко, да я улавят и да я окачват на стената, за да й се насладят всички. Мисля, че е романтично. Е, тук съм аз. Номер 34. На последния етаж е. Чудесно. Aios. Hasta luego. Лека нощ, Бен. Първата целувка… винаги я оплесквам. Влез! Здравейте. Исках да видя как сте. Добре съм. Изглеждаше много болезнено вчера. Имал съм по-лоши моменти. В болницата казаха, че ще се оправите? Казаха, че ще оцелея. Сигурен ли сте, че сте добре? Да, да. Знаеш ли? Почти забравих, че се е случило. Наистина не чувствам нищо. Организирам парти в събота. Да повдигна духа на всички. Сигурен съм, че всички ще дойдете, нали, Шарън? Ами, да. Чудесно. Как си? Благодаря, че ме изпрати вчера. За нищо. Благодаря, че сподели мечтата си с мен. Чу ли за партито? Не. Дженкинс има рожден ден в събота и организира парти. Очевидно всички трябва да бъдем там. Ще ми бъдеш ли кавалер? Шарън? Имам обедна почивка. Ще ме смениш ли? Испански „Пенисът ти е толкова малък, че като си биеш чекии, ползваш пинсета.“ Е, ще ми бъдеш ли кавалер? Да. Чудесно. Да се яви служител на 10-ти ред, моля. Стивън, ако си тук, яви се на 10-ти ред. Нямаш ли обедна почивка? Не, нямам. Напротив, имаш. Не искам почивка. Леле-мале. Влез. Искал сте да ни видите? Седнете. Не там! Тук! Е, момчета, нямахме шанс вчера вечерта. За да повдигнем духа и да отпразнуваме рождения ми ден, организирам парти в събота вечер. Всички сте поканени! Добре. Сега, никое парти не е истинско без стриптийз-изненада. И искам един от вас да го организира. Бен. Аз? Да, ето ти две стотачки, ще бъде предостатъчно за висококачествено забавление. Детайлите ще бъдат поставени на таблото. Хайде, тръгвайте. Къде ще намериш стриптизьорка? Не знам, но познавам правилния човек за тази работа. Значи, шефът ти даде 200 за стриптийз-изненада за него самия. Харесвам този човек. Ще ти помогна при едно условие. Какво? Идвам на партито. Няма проблем. Страхотно. Сега да намерим стриптизьорката. Две бири. Какво беше второто? Две бири. А, да. Току-що открихме най-тъпия барман на света. Шон, не съм сигурен за това. Всичко ще е наред. Три стерлинга, приятел. Супер! Колко? Стерлинг. Всеки. Чудехме се дали можеш да ни помогнеш. В събота шефът му има рожден ден и търсим някоя, която може да дойде да му направи стриптийз-изненада. Заета съм в събота. Познаваш ли някоя, която може да е свободна? Знам една. Но взима скъпо. Няма грижи. Тук ли е? Не. Тя ходи само на частни партита. Невероятна е. Най-доброто. Ехо, Бен. Ще ми бъдеш ли кавалер? Бен! А? Какво? Не се тревожи, сладурче, от класа е. Добре. Страхотно. Два билета към рая, моля! Вече четири седмици без сън. Постепенно бях спрял да мисля за Сузи и се бях върнал към настоящето. Допълнителните 8 часа в живота ми не забавиха времето. Минутите преминаваха в часове, часовете в дни. А часовете образуваха бързо течащия поток на времето. Лошата новина е, че времето лети. Добрата че всеки сам е пилот на своето време. Повечето време прекарвах мислейки за Шарън. Рисувах я неуморно. Отново и отново. Нейната бледа, млечна кожа. Нежната й структура. В очите й виждах света. Мислейки за Шарън, бягах от живото- изсмукващите неони в супермаркета. Пътувах до Южна Африка, преследвайки мечтата й. Представях си как ме моли да отида с нея. Как споделяме мечтите си. Нейната любов към хората и моята любов към рисуването им. Прибираш ли се? Да. Още ли искаш да си ми кавалер утре вечер? Разбира се. Ще ме вземеш ли от нас? Да. 2000? Да, 2000. До утре тогава. Шарън беше развалила заклинанието. За пръв път от седмици заспах. Спах чак до следващия следобед. Какво? Търсят те по телефона, Бен. Ало? Бен Уилис ли е? Казвам се Алекс Прауд, от галерия Прауд. Видях някои твои творби в университета вчера. Наистина? Да. Много ме заинтригува и искам да направиш представяне. Ало? Да, ще бъде невероятно. Чудесно, защо не донесеш повече от твоите творби в галерията ми следващия понеделник? Към 1000? Добре. Благодаря Ви. Не. Аз ти благодаря, Бен. Кротко. Ти си истински талант. Да се подготвяме за партито. Да? Здрасти, Бен е. Здрасти, Бен. Сега слизам. Здрасти. Изглеждаш прекрасно. Мерси. Ти също. Добре ли си? Имам чудесни новини днес. Какво? Една галерия иска да представи творбите ми. Бен, това е фантастично. Погледни се, направо сияеш. Боже, тръгваш по пътя. Хайде да вървим да го отпразнуваме. Ако искаш да тръгваме. Добре дошли! Здрасти, приятел. Бен, това е… Катрин. Катринк. Катрин! Катрин. Бен. Това е Шарън. Шон. Много съм слушал за теб. Приятно ми е да се запознаем. Много мило. Здравей. О, не. Здравей, Бен. Как си? Добре, добре. Ти? И аз. Сузи, това е Шарън. Приятно ми е. И на мен. Какво правиш тук? Това е партито на брата на Стийв. Какво, Дженкинс? Да, той е по-големият брат на Стийв. Познаваш ли го? Той ни е шеф. Работите в Сейнбрис? Да, нощна смяна. Страхотно. Ще се връщам. Приятно ми беше да се видим. На мен също. Приятно ми беше. И на мен. Добре ли си? Отвратително. Виж само лицето на брат си. Давай, Дженкинс! Натали! Шон? Коя е Натали? Дълга история. Уменията ти са се развили главоломно от гаража насам. Колко отдавна беше това? Били… ще останеш ли за едно питие? Да, с удоволствие. Това опашка за тоалетната ли е? Шарън! Честит рожден ден! Мерси. Е, искаш ли да се качим в спалнята ми? Да гризнем малко пуканки? Не. Защо? Не обичаш ли пуканки? Бари ще прави каскада! Не, сериозно, Шарън, винаги съм мислил, че ти и аз… Да не си с молив за очи? Ей, Бен. Наистина оплескахме нещата, нали? Не беше толкова зле. Просто исках да ти кажа, че съжалявам за всичко. Знам, че не ти дадох шанс да ме направиш щастлива. Не можеш да разчиташ на другите да те направят щастлива, Сузи. Знам! Това ти ли си? Курс по оцеляване в джунглата в Мексико. Но стига сме говорили за мен. Ти! Изглеждаш невероятно тази вечер, Шарън. Все още мисля непрестанно за теб, Бен. Защо ми го казваш? Виждал ли си Бен? Не. Можеш да го ускориш, да го забавиш, дори да го спреш, но не може да превърташ назад времето. Не може да поправиш вече стореното. Мислих за това какво е видяла. За това какво не е видяла. За това как бих могъл да обясня. Но колко повече мислех, толкова повече се убеждавах, че няма какво да кажа, за да намаля гнева й. Колко дълго можех да стоя там и да бавя неизбежното? Стоях там, замръзнал в мига, два дни и не измислих никакво решение. Мислех за вечерта в Спортния център, когато видях човек да се движи, докато времето е спряло. Ако можеха и други да се движат в замръзналия свят, тогава може би бих могъл да доведа и Шарън в него. Това беше най-доброто, за което се сетих. Шарън? Определено се размазах. Бях забравил колко бързо се движи всичко. Ехо? Шарън, аз съм. Ехо? Познато чувство. Опитах се да обясня, че Сузи е бивше гадже и ме беше атакувала, когато бях със свален гард. Шарън беше видяла грешната секунда от история за две секунди. Но тя не слушаше. Служител от почистващия персонал да се яви на 3-ти ред. Галерия ПРАУД Кой е този език? Руски. Говориш ли руски? Не. Може ли да го върнем на английски? Да? Мога ли да Ви помогна? Имам среща с Алекс Прауд. Това съм аз. Здравейте. Бен Уилис. Обадихте се за картините ми. Има някаква грешка. Никога не съм чувал за теб. Не сте ми се обаждали? Копелета. Извинете ме, някой си е направил шега с мен. Е, след като си тук, дай да погледна. Твои ли са? Да. Имаш ли още? Стотици. Можеш ли да ги донесеш? Разбира се. Запиши си час при Луси, този път като хората. Ще се видим. Да. Бен. Добре, Бен. ПОКАНА ИЗЛОЖБА „Уловен миг“ Бен Уилис Браво, чудесна изложба. Благодаря. Аз съм Ана Шапиро. Бен Уилис. Приятно ми е. Имам галерия в Ню Йорк. Ще е интересно да поговорим за следващата ти изложба. Следваща? Да. Имаш ли идея какво би искал да правиш? Бих искал да отида и да рисувам в Южна Америка. Звучи прекрасно и романтично. Ето. Вземи визитката ми. Обади ми се. Добра работа. Поздравления. Това е… Прекрасно. Благодаря. Как я караш? Добре. Не те виждам на работа. Започнах работа в туристическа агенция. Значи си с една стъпка по-близо до мечтата ти. Слушай, съжалявам за случилото се на партито. Независимо дали си видяла следващите секунди ли не, няма значение. Осъзнах, че е важна всяка една секунда. Тихо, всичко е наред. Това ми казва много повече, отколкото можеш да изречеш. Навън вали сняг. Вярваш ли ми? Защо? Трябва да знам. Какво стана? Трябва да ти покажа нещо. Някога исках да разбера какво е любовта. Любовта я има, ако сам го искаш. Просто трябва да прогледнеш и видиш, че е увита в красота и скрита между секундите от собствения ти живот. Ако не спреш за секунда, може да я пропуснеш.