От филма:
ВЕСТОНОСЕЦЪТ Да, тук е. Моля, почакайте. Извинявай, закъснях. Не са съвсем умрели. Могат да се съживят. Знаеш, празник… Бих искал да седнем на онази маса. Защо? Бих искал да седнем на онази маса. Но те още се хранят. Скъпа, виждам. Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че след около една година най-късно, ще съм готова. Наистина, искам да се омъжа, разбираш ли какво имам предвид? Но засега все още не. Това е нормалния ход на живота като на автопилот, разбираш ли? Това е нормално, случва се при всяка втора двойка и при нас. Къде каза, че отиваш? При теб. Да, наистина. Казах, че отивам при баща ми. И той повярва ли? Даже го поканих да дойде с мен… но се оказа, че бил много зает. Ти винаги си била добра лъжкиня. Не е честно. Знаеш ли, аз наистина го обичам. Да, знам. Той е подходящият мъж за теб. Какво ще правиш оттук нататък? Мислиш ли за семейство, ергенски живот, университет, работа? Не се тревожи за мен. Имам си страхотна връзка за секс. Благодаря ти, че дойде. Много исках да те видя. Радвам се, че дойде. Поздрави Алън от мен. Не мисля. Трябва ли да ходиш някъде? Не, сър. Той откога чака? Седемнадесет минути, сър. Нека да влезе. Да, сър. Влез! Сър, щабен сержант Монтгомъри рапортува. Свободно. Как вървят нещата, Монтгомъри? Добре вървят, сър. Имам задача за вас, Монтгомъри. В последните месеци, които ви остават до края на службата, имате шанса да дадете своя значителен принос за страната си. Прехвърлям Ви към групата „Уведомяване за пострадали“. Сър? Капитан Стоун ще ви ориентира. Той е експертът. Освен това, бих искал да бъда пределно ясен. Каквито и да са задачите ви в останалото време, „Уведомяване за пострадали“ винаги ще е първи приоритет. Тази мисия е не само важна. Тя е паметна. Сър, разрешете. Продължи. Никога не съм бил в траур, а пък да не говорим за уведомяване. Не съм религиозен, сър. Вие трябва само да занесете съобщение. Нито Бог, нито Рая. Монтгомъри… Тази служба има общо с характера. Имал съм войници, които са предавали съобщението заеквайки. Мъже, толкова нервни, четейки от написаното, понякога бъркаха името или адреса. Прекалено много сълзи. Имам нужда от мъже, които да са твърди. Вие сте войник, модел за подражание. Вие сте герой, по дяволите. Пострадал войник е убит, ранен, пленен, обкръжен или подведен. Разбира се нашата работа е предимно с убити войници. Това, което се иска от теб е съвсем просто. Прочети правилата. Научи написаното. Придържай се към това. Попълни празните места в рапорта. Ще можеш ли? Да, сър. Може ли да ме гледаш като ти говоря? Така е много по-добре. Никога не казвай неща като „изгубен“, „издъхнал“ или „отишъл си“. Хората могат да разберат погрешно. Познавах един, който каза на стара жена, че внукът й не е вече с нас. Тя помисли, че той е отишъл при врага и го нарече предател. Трябва да сме ясни, трябва да казваме „убит“ или „починал“. Това, което не казваме е „покойник“ или „труп“. Наричаме всеки убит по име. Отдаваме им почит. Разбираш ли ме? Да, сър. Тогава ме погледни, сержант. Не говориш с никого другиго, освен с роднините. Никакви приятели, съседи, никакви колеги или любовници. Работното време е от 6 до 22 ч. Никого няма да будим посред нощ. Ако ме питаш… Съобщаването след изгрев-слънце не е много приятен начин да започнеш деня. Закуската е. Какво ще правим, ако няма роднини наблизо? Тръгваме, не чакаме и не търсим. После се връщаме обратно. Мисията е с една цел. Съобщаваме на правилните хора и си тръгваме. Това ли беше, сър? Още едно нещо. Не докосваш опечалените. Избягваш физически контакт с опечалените. Освен ако не е наложим по медицински причини, като инфаркт или подобни. Ти представляваш министъра на отбраната, а не Уил Монтгомъри, така че, ако искаш да предложиш прегръдка, не го прави. Това ще ти донесе само проблеми. Няма да предлагам прегръдки, сър. Това ли беше? Не. Това са правилата. Това не е работата. Относно работата… това е нещо друго. Трябва да го правиш, преди да си го разбрал. Имаш ли проблеми някакви? Не, сър. Надявам се да е така. Това беше. Можеш да си ходиш. Сержант. Още нещо. Имаме задача и да следим новините и 24 часа да сме с валидна идентификация. Четири са идеални. Следим FOX, CNN, Druge rapport и други. Да не забравяме войниците с мобилен телефон или уебкамера. Става въпрос за това, ние да сме винаги първи. Така че, ако си в леглото, на църква или на балет, това сладурче винаги е включено. Да, сър. Това също е вярно, че батерията е дълготрайна. Не може да бъде победена. Знам какво си мислиш. Мислиш си, каква гадост. Аз съм герой от войната, който има още три месеца служба и ме пращат във взвода. Ангели на смъртта? Нося пейджър и не мога да се противопоставя на един луд… да служа в океан, пълен със сълзи. Прав ли съм? Повече или по-малко, сър. Имам ли право? Има проблем. Внимавай за детайлите, войнико. Прочети инструкциите, по дяволите. Тука е 55 градуса жега. Имаш пясък и една експлозия… ще направи дупка под къщата. Правилно го нагласи. С всяка секунда, когато си на пътя нараства възможността да бъдеш застрелян. Някой да бъде застрелян, взривен, никакво радио не може да те спаси… и прецакваш операция за 5 млн. долара заради една тръбичка от 25 цента. Така че, мисли предварително. Имаш десетима зад теб. Мисли предварително. Бъди готов. Мисли предварително. Трябва да е в следващите пресечки. Да попитаме някого. Не. Първо, мъжете никога не питат за пътя. Още повече пък военните. Служещите от уведомителния пък съвсем не питат за пътя. Никакви GPS-и, никакви карти. Ние сами сме си навигация. Второ, никога не паркираш наблизо. Хората чуват кола, поглеждат през прозореца, виждат двама униформени, това е минута пълно изтезание. И да те предупредя, някои дори имат оръжия. Да почукаш е по-безопасно. Да позвъниш на звънеца е идиотско… ужасно, ако звънеца започне да звъни мелодия от мюзикъл. например Янки Дудъл язди пони. Съжалявам, мъжът ви е мъртъв, не е подходящо, затова чукаш. Не казваш добро утро или добър ден, защото няма нищо добро в това. Аз винаги първо се представям. Това е стандарт. Но сега е малко грубо, защото не става въпрос за мен. Махни си очилата. Търсим г-жа Тина Бърел. В къщи ли е? Лерой пак ли има проблеми? Аз съм приятелката му. Трябва да говорим с г-жа Бърел. Добре, влезте. Влезте вътре. Моля, заповядайте, седнете. Тъкмо направих чай. Искате ли? Г це, бихте ли извикали г-жа Бърел? Да, тя е наблизо, току-що се обади. Веднага се прибира. Мислех, че не трябва да чакаме. Ако не се прибере до 30 секунди, тогава тръгваме. Седни. Аз съм Моника, приятелката на Лерой. Това е бебето му. Момченце. Той още не знае, моля, не му казвайте. Ще го нарека Джуниър. Какво е направил? Съжалявам, г-це, но имам заповед да говоря само с г-жа Бърел. Аз също съм. Имам предвид, щях да съм. Трябваше да се оженим, но тогава уволниха баща ми и… Вижте, знам, че Лерой винаги казва грешните неща, но той е добър човек. Моля ви, просто ми кажете. Ще се върнем отново. Сър. Кажете ми. Моля ви, не. О, Боже, не. Защо? Какво става тук? Имам лоша новина, г-жо Бърел. Министърът на отбраната ме е упълномощил… да изразя най-искрени съболезнования за загубата на вашия син, редник Лерой Бърел… Не. Не… Можете да тръгвате. Можете да тръгвате. Съжалявам, г-жо Бърел. Не. Чуйте! Не. Това е детето ми. Не е възможно. Погледнете Моника. Къщата е хаос. Вашият син вчера е бил убит от кола бомба. Не. Не говорете така за детето ми. Най-искрени съболезнования, госпожо. Асистентът от офиса за пострадалите ще се свърже с вас… Не казвайте това. за подробностите по погребението. Оставихме я с една съседка. Как го прие? Трудно. Много трудно. Добре. Благодаря. Успех. Шефът е на път. Няма такова нещо като доволен клиент. Двойно уиски, моля. Топла вода с лимон? В чаша с лед. В групата на Анонимните Алкохолици съм, ако питаш. От три години съм чист казвайки си, че няма да пия повече от баща ми. Баща ми, пиеше почти всичко. Те казват, че са готови, когато децата им отиват на служба, но никога не слушат. Войниците отиват на война, всички развяват флагчета и ръкопляскат, гледат статистики, измислят стратегии, дават си собственото мнение… и после летят куршуми, войниците умират и това е такъв шок. Ужасно е. Какво си мислеха, как ще да е? Като програмата Фиър Фактор? Къде си бил на акция? Пустинна Буря, „Пустинен Щит“. Никога не постигнахме траен мир или свобода в Ирак за благодарност. Не беше кой знае каква война, но… получих си бойното кръщение. Ти не си единственият, по когото са стреляли. Казват, че си спасил другарите си. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че всяко погребение трябва да се излъчва на живо по телевизията. Президентът да покаже малко човещина, вицепрезидентът… Нека хората да свикнат с това. Всъщност, ние във война ли сме или не? Благодаря. Добре. Кажете, ако искате още нещо. Ти вече го знаеш, Емили… Искам да я разсъблека и така да я прилепна като газова маска. Хвърлил съм й око, така че не си го и помисляй. Разбрах. Ще хвърля чувствената карта на масата. Ще й разкажа как е минал денят ми в долината на смъртта, пък може и да получа малко симпатия. Тя няма да си тръгне никога повече. Повярвай ми, бил съм женен три пъти, два пъти за същата жена. Така че, знаеш вече каква е мисията. Да. Ако не сте един за друг, значи просто, не сте. Имаш ли си момиче? Трябва ли да мислиш отговора? Кели… Заедно сме от деца и после бях изпратен… Тя искаше да се обвържете, а ти не искаше, после ти тръгна и някой друг те замести на дивана. Той също е избегнал и куршума. Единствената причина да се женят, е заради повечето пари. Ако си хванала мъж вече, пусни го да върви. Разбира се, те могат винаги да забременеят и да им плащаш. Това е твърде просто. Казах й, че е свободна и че не искам да почукаш на вратата й. Както и да е, навън има толкова много момичета Шели. Кели. Преди, във Виетнам са изпращали телеграма на жена ти или близките. Какво правиш, идиот? Хей, това беше бързо. Буден ли си? исках да съм сигурен, че си готов. Това шега ли е, сър? Не, не. Исках само… Откакто спрях пиенето не мога да спя. Особено, ако имам да предавам съобщение на някого. Мислиш ли да останеш, щом ти свърши службата? Всъщност, какъв ти е имейла? Имаш ли моя? Нямам компютър. Нима? Защо не? Как така? Това е смешно. Кое? Звъниш на пейджъра ми. Не, не съм аз. По дяволите. Приготвяй се. Ще се срещнем в службата. Какво става? Трябва да тръгваш. Не ме гледай така. Трябва да тръгвам, така че и ти също. Хайде. Женен ли си, или какво? Не, не. Имам само… работа да свърша. Посред нощ? Какво работиш всъщност? Ще израждаш бебета ли? Специалист Ерик Мартин. Убит по време на акция. Аз ще се заема с този. Аз ще го направя. Не, не. Аз ще го направя. Ако получа задача, трябва да я свърша, нали така, сър? Добре. Този път е мъж. Е и? На мъжете им е по-трудно да се сдържат. Те са и също тези, които могат да те наранят. Аз поемам този. Добре. Слагай ръката в джоба, хвани се за топките и го направи правилно. Тръгваме. Хайде. Извинете? Г н Мартин? По дяволите. Дейл Мартин? Министърът на отбраната ме помоли да ви предам неговите най-искрени съболезнования за сина ви Ерик. Ерик Мартин е убит вчера от снайперист по време на акция в Южен Ирак. Възможно най-скоро ще получите по-обстоен доклад, сър. Но сега можем да ви кажем, че неговият взвод е бил обстрелван от снайперистки огън и смъртта му е била мигновена. Толкова съжалявам. Погледнете това дърво. Казах, погледнете скапаното дърво. То е на годините на сина ми. Ако не замина аз, кой ще замине вместо мен? Така каза. Асистентът от офиса за пострадалите след четири часа ще се свърже с вас… Нещастници. Те ще ви информират… Ще ви информират след четири часа. Има ли някой съсед, приятел, роднина, на когото можете евентуално… Нещастник. да ви помогне през траурния период? Защо ти не си там? Защо ти не си мъртъв? Извинете ме, сър. Защо не си ти там сега? Съжалявам. Мръсни страхливци. Хайде, тръгваме си. Не ме интересува дали съжаляваш. Свършихме тук. Не ми казвай на мен, че съжаляваш. Ще го кажеш ли и на майка му? Той е само на двадесет, по дяволите. Продължавай да вървиш. Мръсен страхливец. Казвам… Не ме интересува. Сержант. Ако те докосне още веднъж, тогава аз ще се погрижа. Какво? За какво ще се погрижиш? За какво ще се погрижиш? Жалки страхливци. Така или иначе, ние всички сме деца на Бог. Имах голям късмет, сър. Никак не съм доволен от тези капки. Така че… ще ти изпиша нещо друго. Какво каза докторът за крака? Подобрява се. Но окото ме притеснява. Това не е състезание. Възстановяването изисква търпение. Различните части на тялото изискват различно лечение. И конете, и мъжете на краля, нали вървят заедно? Не могат ли отново да са заедно? Това е телефонът на Кели. Аз съм Алън. Телефонният секретар е изключен. Глупак. Не казвай нищо. Аз ще говоря. Сержант. Документи и талон. Какво съм направил? По-назад минахте на червена светлина. Беше жълта. Беше червена докато преминавахте. Имаме спешен случай. И какъв е той? Един войник е починал. Отиваме да информираме вдовицата. Това не е спешен случай. Става въпрос за подходящото време. По време на работа в Ирак претърпяваш злополука, някой е убит… или ти самият си убит. Какво е чувството? Това е глупав номер. Наистина не мога да повярвам. Моля? Не, той има право. Не исках да го правя. Ти искаш ли? Отиваш на този адрес. Името й е Оливия Питърсън. Почукваш на вратата и й разбиваш сърцето. Остави. Нека се престорим, че нищо не се е случило. Нека да го чуят от телевизията, че синът им е взривен. Нека тя да почака, защото на теб не ти пука за това, нали? Не, не. Ти просто си вършиш работата. Изчезвайте. Може ли да е по-зле от това? Можеше, ако е Коледа. Боже. Г жо Питърсън? Вие ли сте г-жа Питърсън? Как се е случило? Говорил ли е вече някой с вас? Как е загинал? Вчера е бил убит по време на акция, в град Мазу. Това е информацията, която имаме засега, но… От името на министъра на отбраната изказвам най-искрени съболезнования… Не… Няма нужда. Бих ви поканила вътре, но моето малко момче… Аз ли да се обадя на родителите му? Не, само ако искате, госпожо. Мъжът ви, ви е записал като приоритет номер едно. Те са на второ място. Те са се преместили във Флорида. Така ли е? Да. Там локалната група за уведомяване е информирана… и чакат само да им кажем какво искате да правят. Добре, благодаря ви. Довиждане. Асистентът от офиса по уведомяване ще се свърже с вас възможно най-скоро… да ви помогне с подготовката за погребението. Добре, благодаря. Довиждане. Госпожо… бихте ли искали ние да уведомим детето ви? Какво? Не, не. Аз мога да кажа на детето си. Довиждане, знам, че и за вас това не е никак лесно. Ако имате още въпроси, просто… Не, не. Благодаря. Сержант. Знам, че и за вас това не е лесно. Можеш ли да повярваш? За пръв път. Тя се чука с някого. Видя ли ризата, която простираше? Мъжът й е убит на 16000 км оттук, а тя простира мъжка риза на въжето. Днес ще се качваме ли в колата? Идваме в живота на тези хора. Не знаем нищо за тях. Повярвай ми. Ти и не искаш да знаеш. Хайде. От сега нататък вземаме Силвър Булет. Тази кола е боклук. Защо има палачинки? Защото си ми дете и те обичам. Какво има? Правиш се, че нямаш? Знам, че имаш нейна снимка. Тогава ще посмея да заложа на още по едно. Какво имаме тук? Хубаво. Можеш да си позволиш още едно питие. Хубаво. Много хубаво. Имаш вкус. Мога да я схрускам като бисквитка. Да, тя има много сериозен приятел. Не, не го вярвам. Не и това момиче. Няма нищо сериозно в нея. Тя сега празнува някъде, докато ти чезнеш по нея. Имаш ли й още номера? Хей, хей. Седни. Можеш ли да седнеш? Слушай… беше наистина страхотно онази вечер. Ти беше удивителна, както и аз… съжалявам, че трябваше да те оставя, но искам още веднъж да го направим. Бременна съм. Просто се будалкам с теб. Всичко хубаво. Всичко хубаво. Поне се надявам да е така. Чаша с лед, топла вода и лимон. Платено. Аз тръгвам. Къде отиваш? Отивам си в къщи. Защо? Интернет порно? Даже нямаш и компютър. Говорех само глупости. Остани. Забрави за жените. Ще говорим за друго, става ли? Ти само спиш там. Какво ще правиш там? Родителите ти наблизо ли живеят? Баща ми е починал. Майка ми е луда. От години не съм я виждал. Още едно загубено дете, което си търси семейство? Предполагам. Защо се записа в армията? Решителност. Решителност? Защо си все още тук? Предложиха ме за офицер и никой не ме е накарал да напусна. И аз те предизвиквам да останеш. В армията е тежко. Война и тероризъм, други държави, спасяваш животи. Рискуваме си живота? Не искам да си спомням колко американци са загубили живота си защото една септемврийска сутрин са дошли на работа, не е ли така? Вярно е. Не, не ми се вярва. Рискът на войната е, че си рискуваш живота. Говорим за война. Говорим за човешки живот. Говорим за малкото мъже, които искат да служат в армията. Говорим за дисциплина. За респект. Малко и да си луд. Това част от службата ли е също? Моля ви, оставете ги. Те са просто деца. Г жо, тези млади мъже искат да служат на страната доброволно. Искаш ли да погледнеш? Искаш ли да видиш това? Погледни. Добре, госпожо. Искате ли да знаете какво е? На ковчега на мъжа ми е лепнат стикер. На него пише Да остане затворен. Съжалявам за вашата загуба. Беше на вашите години. Останките ще сложа в кутия за обувки. Разбирам ви, моля, успокойте се. Защо не се приберете със сина си? Какво? Защо не се приберете със сина си у дома и не се успокоите малко. Защо да си ходя аз? Защо вие не си ходите в къщи? Разбира се. Отивайте си в къщи. Сержант, тръгвайте. Защо просто всички вие не си отидете в къщи? Знаете къде да ни намерите. Какво гледаш? Отивай си в къщи. Добре ли си? Да. Имаш ли нужда от нещо? Какво? Не, благодаря. Съжалявам, скъпи. Хайде. Помолих те да го вдигнеш. Вдигни го. Веднага. Не прави повече така. Имах да изпълнявам една рецепта… в търговския център. Затова бях в търговския център. Окото ми не е добре. Трябва да слагам капки. Сега добре ли е? Дали е добре сега? Да. Изсушава се и е някак си на петна. Скоро ще ти трябва скоростна кутия. Мога ли да платя нещо? Не. Всъщност, трябва ми нова кола, но чувствам, че не е правилно… с парите, които ще получа. Свириш ли? Не. Работя в „Лок енд Кийп“. Склад е на трета италианска улица. Понякога хората изоставят разни неща. Хубави неща. Нов матрак, масичка за кафе, снимки в рамка на непознати хора. Трябва да вървя. Благодаря за помощта. Да. Погрижи се за нова кутия. Скоро. Сериозно. Благодаря, че ме докара. Чао. Не казвам това. Но се опитваш да я сваляш, нали? Не се опитвам нищо, сър. Просто й поправих колата. Видя ризата, нали? Тя си има някого. Кой? Не знам. Не знаеш значи. Защо винаги се случва на най-тихите? Къде са ти принципите, герой? Това е толкова лесно. Донасяш й вестта, че мъжът й е убит и после пробваш да я сваляш. И между другото… Тази мисъл сигурно и на нея й минава през главата. Това няма да доведе до нищо добро. Предупреден си. Благодаря, сър. Ще си запиша. Хващам се на бас, че мъжът й едва е дочакал да се махне от нея… и да се върне обратно на служба. Тук сме да говорим с г-жа Галиндо. Това какво е, някаква шега ли? Не, господине. Тук не живее никаква г-жа Галиндо. Марла Галиндо. Имате предвид, че се е преместила… Почакайте. Марла. Марла. Марла. Какво? Уморих се от твоите истории… Какво? Какво съм направила? Долу има двама военни, които питат за г-жа Галиндо. Татко, исках да ти кажа, но… Да ми кажеш? Какво говориш? Чакай. Какво става? Знаех какво ще си помислиш. Какво имаш предвид? Омъжила си се за онази лоена топка? Винаги така правиш. Г-жо Галиндо? Почакайте. Това са семейни въпроси. Можете ли да почакате навън? Имам лоши новини за вас, г-жо Галиндо. Бихте ли ни оставили насаме? Вашият съпруг, ефрейтор Марио Галиндо е бил убит вчера вечерта в Ирак по време на експлозия. От името на министъра на отбраната изразявам най-искрени съболезнования. След няколко часа асистентът от офиса ни ще се свърже с вас. Съжалявам много за загубата, госпожо. Много съжалявам. Щях да ти кажа. Ето го, идва. Все пак, онзи водач, стар търсач, мисля, около петдесетте, може и на шестдесет да беше. Лицето му сбръчкано и сиво, липсват му няколко зъба, лицето му мръсно и още такива неща. Наричахме го Ходжи Ван Кеноби. Казваше ми, че не бил свикнал да прави сделки с деца. Аз му викам, човече, аз съм на 28. Другият месец ставам на 29. Съвсем не съм дете. Водачът вика, 28? Не може да си на 28. Ти си красавец. Трябва да си на 20, 21 някъде. Мислех си „Какво говори този“? Какво е това? Пада си по мен? Иска да ме сваля ли? И стана съвсем депресиран. Започна да говори Тази страна е нищо, тази страна е прокълната. Аз казвам „Не може да е толкова зле, щом ние сме тук да ви освободим“. И той казва „Не е толкова зле ли? Погледни ме. Аз съм на 27“. Не можа да каже друго. Горкото копеле. Получи един тук, два тук и още един през гърдите. Дробовете му почти експлодираха. Един от неговите хора го направи. Както и да е, беше много забавен. Ходжи Ван Кеноби. Харесваше ми. Какво става тук? Някого ли са погребали? Връщам се веднага. Всичко наред ли е? Да. Разбира се. Като че ли се връщаш от друга планета. Какво говориш? Аз съм добре. Добре съм. В къщи съм си. В къщи е най-добре. Трябва да използваме повече оръжия, за да спечелим войната. По-леко. Имаме нужда от война, да хванем повече лидери, та и другите да станат. Няма нищо лошо в това. Хей, сержант. Дами, това е този, за когото ви говорех. Това са Клеър и Лора. Лара. Извинявай. Приятно ми е да се запознаем. На мен също, Лара. Идваш ли вътре? Да, след малко. Аз черпя. Идвам веднага. Дами… Какво? Защо ме гледаш така? Готови. Прицели. Огън. Готови. Прицели. Огън. Готови. Освободи оръжието. Извинете. Вие ли сте Ейнджъл Васкез? Да. Говорите ли английски? Не. Г н Васкез, министърът на отбраната изказва най-искрени съболезнования за вашата дъщеря Патриша, която е била убита при инцидент с хеликоптер. Сутринта в 7 часа наше време. Ще получите допълнителна информация. Министърът на отбраната изказва също съчувствие на вас и семейството ви за трагичната загуба. Пита дали е сигурно, сър. Със сигурност е идентифицирана. Той казва, че е невъзможно. Наистина, много съжалявам. Здравей, Кели е. Съжалявам за изпратената покана. Това наистина беше глупаво. Исках само да сме заедно. Не знам дали, надявам се, че не си ми сърдит. Не ми каза нищо, така че… Мисля, че се страхувах да ти кажа… всичкият този стрес. Не исках този глупав празник. Но родителите му… Това всъщност не е твой проблем. Аз не съм наред, знам го. Както и да е, имахме голяма разправия заради това и… Не идвай, става ли? Забрави, че съм ти пращала покана. Много съжалявам. Мат. Здрасти, приятел. Хващам се на бас, че другите деца изглеждат по-добре от теб, нали? Донесох ти това. Това е флаг на моята част. Вече имам два. Мат, кажи благодаря. Благодаря. Много ти благодаря. Знамена и медали има си повече от достатъчно. Ако мога нещо да направя… Знаем къде да те намерим. Както и да е, ние напускаме града. Къде. Къде отивате? Не съм решила още. Това е смешно. Винаги трябваше да се местим, където ни прати армията, и сега не знам накъде да поема. Ако имаш нужда от помощ, от кашони, или неща да опаковаш… Мога да опаковам всичко за един ден и да го разопаковам след два дни. Имам опит. Благодаря за флага. Моля. Тъкмо щяхме да си вземаме пица. Мога ли да гледам телевизия? След като си изядеш броколите. Мамо, няма никакви броколи. Трябва да съм ги забравила в микровълновата печка. Аз трябва да тръгвам вече. Благодаря за пицата. Мат, беше ми приятно. Той защо не трябва да си изяде броколите? Аз мога да похапна броколи. Аз няма да ям моите. Аз ще ти ги изям. Ефрейтор Марио Галиндо погребан Петък ми е последният ден, мислех си дали не можем… да вземем някои неща. Да ги оставяме тук е жалко. Ако някой сега ни гледа, ще си помисли, че си безсрамник, който иска да се възползва от скръбта ми. Че съм уличница, че не преживявам истинска скръб. Загубвал ли си някого? Да. Приятели, там. Баща ми, в мирно време. Един пиян шофьор. Хванаха ли го? Не, баща ми беше пияният шофьор. Майка ми ме събуди посред нощ. И каза… че спирачките му отказали. Никога не съм я виждал да плаче. Оттогава исках да стана монтьор, още когато бях на десет. Майка ти е имала вяра в теб. Искаш ли да танцуваме? Няма музика. Ще си взема един душ. Защо? Мириша. Ще си налея кафе. Искаш ли? Искаш ли кафе? Не, благодаря. Не мога. Съжалявам. Няма нищо. Когато Фил беше определен да замине, той имаше нужда да замине. Да остане в къщи, отдавна не беше вече възможно. Отдъхнах си, когато видях, че тръгва. Липсваше ми, но… липсваше ми не мъжът, който току-що беше тръгнал. Липсваше ми този, който той беше много отдавна. Една сутрин отварях гардероба и една риза изпадна. И го подуших. Миришеше ужасно. Беше ужасно. Не беше на друга жена или… алкохол, или цигари. Миришеше на гняв, на страх. Миришеше на мъжа, в който се беше превърнал там, разбираш ли? И той се отнасяше с мен и сина ни зле, когато си беше дошъл отново в къщи. По един или друг начин, в главата ми, той вече беше мъртъв. Както и да е, изпрах ризата. И тогава дойдохте вие. Някога го обичах и… е странно, защото сега той е мъртъв. Просто… Отново го обичам. Но повече заради моето малко момче. Съжалявам, не трябваше да те водя тук. Съжалявам. Недей. Не е защото го искам, просто… Знам. Аз също. Ще отида да взема Мат. Ще го взема по-рано. Харесва му. Другите деца ще завиждат. Добре. Добре. Може ли, да… постоя тук няколко минути? Разбира се. Блъсни хубаво вратата след себе си. Не се затваря добре. Добре. Благодаря ти. Един войник е убит по време на мисия, за която отричаме да сме били там и министерството го нарича злополука. Защо? За да предпази следващия. Друг войник умира, падайки в канавка и него го наричат „загинал в бой“. Просто, за да му придадат някакво значение. И каква е целта ти? Моята цел? Целта ми е, че армията понякога се занимава с неща, по-големи от истината. И това не е, защото не им пука за теб. Напротив. Няма семейство в зеления свят на Бог което да се грижи за теб по-добре от американската армия. Наистина ли? Наистина. В цивилния живот не виждаш всичките тези глупости. За теб е вече късно. Всичко, което си видял тук, не можеш да го върнеш назад. Не можеш да станеш вече застрахователен агент, твърде късно е. Как вървят нещата при хубавеца? Много добре. Сигурно е много зает с работа. Довиждане, Ралф. Довиждане, г-жо Фланигън. Ралф Фланиган? Познаваме ли се? Вие ли сте бащата на Уолтън Фланигън? Да? Боже. Какво става? Ралф? Ралф? Ралф? Госпожо… Говори ми, скъпи. От името на министъра на отбраната с най-дълбока скръб, ви съобщавам, че вашият син Уолтър Фланигън е бил убит вчера в Ирак. Министърът на отбраната изказва най-искрени съболезнования на вас и вашето семейство за трагичната загуба. Асистентът ни до няколко часа ще се свърже с вас. Имате ли нужда от нещо? Да ви закараме или да се обадите? Не. Много съжалявам, г-жо. Много съжалявам, г-не. Къде отидоха? Тръгнаха си. Какво? Какво ти казах още от първия ден? Не докосваш хората, които уведомяваш. Събуди се. Не си в гимназията. Не се намираш в някаква рок банда. Ти се намираш в армията. Да. Знам, че съм в армията. Дал съм и кръвта си за армията. Бях взривен в огнена битка, която продължи по-дълго от цялата война. Не съм лежал на плажовете на Кувейт с останалите от поста. Аз съм се сражавал. Това не беше твоя работа и ти не спази правилата. Майната им на правилата, Тони. Това са човешки същества. Те са просто хора. Те не са като теб. Качвай се. Така ще ти отнеме седмица. Качвай се. Познай. Аз вече забравих. Хей, инат такъв, влизай в колата. Благодаря. Разбирам, искаш да останеш малко сам. Да си прочистиш главата. И трябва и да се грижа за теб. Нищо не ми трябва. Прибрал си се пеша. Имаше нужда от това. Свободни сме до вторник. Всичко съм свършил. Вземи си банските и униформата, момичетата са луди по тези неща. Какви момичета? Какво ще правим? Моля те. Няма да дойдат, ако съм сам. Мляко в бутилката. Мляко в бутилката. Това звучи добре. Много добре. С какво си облечен? Стига. Приятел си ми, нали? Не съм правил секс от векове, разбра ли? Не ме карай да ти се моля. Имам нужда от това, ти също, нали? Ще вземем ли моята кола? Ще ти дам първи да си избереш момиче. Става ли? Сигурна ли си, че доведеният ти баща няма да се появи? Не. Той е на риболов в Аляска до края на сезона. Риболов. Аляска. Това не е разсейващо. Искаш ли малко дъвка? Да. Давай. Хайде. Извинявай. По-добре да бяха затворили вратата. Остана ли още бира в колата? Какво по дяволите правиш? Добре е. Много е добре. Малко почивка. Забележителни времена, нали? Остави ме за малко. Нали си ми приятел. През толкова много неща преминахме. Три години просто така. Той знае какво прави. Хайде да поспим малко. Да, хайде да спим. Отивай да спиш. Глупак. По-забавен съм, когато пия. Сержант. Много си объркан. Това е проблемът. Това е проблемът в момента в Ирак. Във Виетнам, онези момчета можеха да правят секс почти всеки ден. Босна, най-добрата проституция в света, Пясъчна буря, тогава имахме под ръка филипински проститутки. Да, но тази война, не знам. Само глупости за религия, кръстоносни походи, джихад, без какъв да е секс. Имам предвид, това е една от причините всички да са толкова сърдити. Да? Хей, Чарли, не сърфирай! Хайде да се връщаме. Да. Поне да имах дете. Не трябваше да те оставям да пиеш. Не, виж, това ти е другият проблем. Ти… Всичко е по твоя вина, всичко е твоя отговорност. Ако някой се разпада на парчета, идва Уил с туба лепило. Ако войник се напие… Ще ти кажа нещо. Миналия месец пих една бира. Преди няколко седмици изпих още няколко. Онзи ден също… Сериозно ли? Днес не е денят, в който да спра. Днес е денят, в който няма да си правя труда да се преструвам. Стойте далеч от нас, идиоти. Идиоти. По дяволите. Добре сме. Майната ви. Хайде да тръгваме. Стоун, хайде да се връщаме. Къде си се научил да правиш възли? При бойскаутите. Те обичат да правят възли. Лесно е да го завържеш и развържеш, много трудно да го разхлабиш. Какъв ви е проблемът? Това езеро ваша собственост ли е? Удряй само при нужда, сержант. Да, сър. Хей, дами, на кой клуб принадлежите? По дяволите. Тези девойки твърде преиграха. Беше като боксов мач. Мислех, че ще бъде забавно. Съжалявам, приятелю. Както и да е, как мина с тази девойка Лора? Лара. Лара. Що за име. Трябваше да ме предупредиш. Алън много ще се ядоса. Здравейте, не знаех, че… Алън, приятно ми е да те видя. Отдавна беше. Да. Изглеждаш ужасно. Да, и се чувствам ужасно. Тони, това е Алън. Алън, Тони. Бъдещият младоженец. Здравей, Тони. Какво се е случило с вас? Не се тревожи за нас. Ние сами си правим каскадьорско шоу. Кели, Тони. Тони, Кели. Булката. Приятно ми е. Да поръчаме нещо за пиене на тези хора. Тъкмо щях да си поръчам. Хайде, Алън. Хайде. Хубава си. Така е. Какво е това? Нищо. От името на всички тук в тази стая, и от името, на тези, които не можаха да присъстват тази вечер, Кели… и Алън… Дълъг семеен живот заедно. Изправи си главата, ако мислиш, че имаш какво да кажеш. Бих искал нещо да кажа. О, Боже. Преди да направите това, бих искал да вдигна тост… за нашата войска. Обичате или не войната, ние ви подкрепяме напълно. Той ни подкрепя. Напълно. Алън, Кели, семейство и приятели, министърът на отбраната… с голямо удоволствие ви приветства за вашия годеж. Харесва ни да сме тук, много ни харесва да сме тук… обичаме да сме тук. Страхотно… Хайде, сержант. Мамка му. Прострелях те горе в крака. Тук е Америка. Време е да ставаш. Умрял ли съм? Не. Мили Боже, помогни ми. Трябва да се обадя на моя настойник. Можем се справим с това заедно. Можеш да се уволниш. Можеш да отидеш на риболов в Аляска. Не, Дорсеф няма да ме пусне да си ходя. Ти не си му собственост. Той ми спаси живота. Той ме спаси от пиенето. До вчера. Армията ме притежава, на мен не ми пречи. На мен пък ми пречи. Хайде. Всичко, което съм искал някога… е да стрелят по мен. Толкова ли е много за бойното поле? Да се бия. Мислех, че каза, че имаш бойно кръщение. Излъгах. Не е много във време на война. Горе главите. Моето име е Дейл Мартин. Помните ли ме? Да, господине. Знаете ли кое е последното нещо, което моят син ми каза? Той каза „Ще се видим другата седмица“. По телефона. Това каза той оттам. Единственото, което аз казах беше „Да“. Аз не съм… Аз не съм добър в приказките. Но… моля ви, бихте ли ми простили? Господине, няма какво да ви прощаваме. Мама каза, че ще дойдат дни като този. Добре. Лейтенантът беше… под обстрел, две улици по-надолу и… така, че аз реших да минем по алеята така че, да имаме достъп до покрива. От всички страни имаше снайперистки огън. Залегнахме по земята, като се стараехме да се прикрием, ако някоя бомба избухне. Последва взрив. Ние всички бяхме… Видях Тимърман да стои още и той имаше капаче да виси встрани на главата му. И когато се обърна, видях, че това е задната част на лицето му. Двама от моите хора зад нас бяха ударени. Извиках им „Махнете се от пътя“. Но и те викаха толкова силно, че не можеха да ме чуят. Тогава аз отидох и вдигнах единия от тях, той беше… мисля трети или четвърти месец, на 18 или 19 години. Вдигнах и другия с другата ръка, и ги довлякох зад една гума на камион. Отдъхнахме си малко и се опитахме да е свържем с базата. Тогава видях Дерек. Той лежеше по средата на улицата. Стрелбата стихна. Той лежеше по гръб. Ръцете му бяха вдигнати нагоре ето така. Той приличаше на човек, който се моли. Нищо не се чуваше, освен шума от радиото. Изтичах към него. Проверих му пулса, издърпах го под една изгоряла стара кола. Той продължаваше да си гледа ръцете. Продължаваше да гледа ръцете си. Отваряше ги и ги затваряше. отвори ги и каза Не си чувствам ръцете, не си чувствам ръцете. Погледнах ръцете му, бяха си наред. Нищо не се вижда. Но левият му крак лежеше по средата на улицата. Започнах да го тикам под колата. Казах му Дерек, ръцете ти са наред. Нищо ти няма на ръцете. Дръж се. Той ме погледна, като че ли аз… като че ли го лъжа за нещо. И тогава бомбата гръмна под него. Господи. Удариха ме части от него, навсякъде парчета месо. После като се свестих, чух, че ме закарали с линейката до Рамщайн… и в болницата влиза един мъж… Не мога да го видя добре и ми слага лента на гърдите. Лежа завързан с тръби и машини, сърдечни монитори… кислороден апарат, такива неща, каквото трябва. И той… Той казва Синко, вие сте герой. Със сигурност си. Не. Не. Аз го сложих там. Аз го направих. Аз бях. Не беше нарочно, не бях го планувал. не може да се планува такова нещо. Имаш само един миг, но аз това направих. Аз го сложих върху бомбата. Това не е геройско според мен. След няколко седмици бях с патерици. Сложни операции. Черна превръзка на окото. Всичко изглеждаше добре. Сестри, цветя, кръв. Една сутрин в коридора на болницата… ушите ми пищяха. Взех асансьора към покрива. Там не беше разрешено да се ходи. Докторите там си правеха почивка за пушене. Вратата беше отворена. Целият ми… Нещото, наречено живот вече нямаше… никакъв смисъл. Беше… Поседях там за кратко. Бях на ръба на покрива. Беше студено… Беше тъмно… И се почувствах спокоен. Защо не го направи? Слънцето се показа. Слънцето се показа? Да. Слънцето се показа и вече не ми се искаше да умирам. Искаш ли още една? Не, ще си взема… Пепси. Тази фалшива бира мирише на мръсно пране. Къде отиваш? Луизиана. Вземаш и пианото. Какво? Защо? Свириш ли? Не. Малко. Майка ми ме караше насила, когато бях дете. Мразех го. Не е необходимо… Много ти благодаря. Довиждане, Уил. Успех. Никога не съм уцелвал подходящия момент. Не бих казала така. Ще ми се обадиш ли да ми кажеш къде си? Адресът ти. Не ми пречи да пътувам. Мисля, че ще се справя с това. Добре. Добре. Имейл? Да. Тогава трябва първо да си купя компютър. Мога също да проверявам и от този на Тони. Ще поостанеш ли? Мисля, да. Защо не влезем вътре да ми дадеш твоя адрес? Ще ти напиша писмо. Харесва ми.