На: 2014-06-18 08:57:43 / Етикети: 2004 , Великобритания , Италия , Люксембург , САЩ , Ал Пачино , Джеръми Айрънс , Джоузеф Файнс , Лин Колинс , Зюлейка Робинсън , Крис Маршал , Чарли Кокс , Хедър Голденхерш , Макензи Круук , Джон Сешънс , Грегър Фишър , Рон Куук , Алън Кордънър , Антон Роджърс , Дейвид Хеъруоод ,
От филма:
Венеция 1596 г. Нетолерантността към евреите е факт през 16и век дори във Венеция наймогъщият и либерален граддържава в Европа. Със закон евреите са принуждавани да живеят зад стените на Гетото. След залез вратите на Гетото се затварят и охраняват от християни. Евреите носят червени шапки, които трябва да ги отличават. Лихвар! Забранено им е да имат собственост. Затова те се занимават с лихварство дават пари назаем срещу лихва. Християнските закони забраняват това. Венецианците не държат на закона, но за религиозните фанатици… това е нещо недопустимо. Ако човек е праведен, ако делата му са праведни, ако не е взел лихва от ближния, а е странил от греха… и е бил праведен към брата си, ако е следвал Моя път и е спазвал Моя закон, тогава той е праведен и ще живее. Но ако е взел лихва, заслужава ли той да живее? Не, няма да живее! Ако е извършил този грях, той ще умре, Така казва нашият Господ Бог! Но вие живеете ден след ден в кражба и лихварство. Антонио… Лихварят е крадец и трябва да увисне на найвисокото бесило! ВЕНЕЦИАНСКИЯТ ТЪРГОВЕЦ Антонио… Басанио? Излиза вятър, господине! Сеньор Лоренцо… Джесика… Не знам защо съм тъжен днес. Но аз съм отегчен и отегчавам вас. Не е типична таз тъга за мен и трудно ми е сам да се позная. Умът ти плава там из океана. Повярвай ми, да беше моето богатство там, аз щях да пратя всичките си мисли в моретата далечни. Тревата щях да късам постоянно, посоката на вятъра да търся. Да взирам поглед в карти на земи далечни… и всичко, що вещае заплаха за моите богатства в морето, би хвърлило душата ми в покруса. Дори и вятърът не би ме разхладил, а би ме хвърлил в размисли найчерни, защото той вилнее из морето. Не е това. Тогава ти си влюбен. Мери си приказките! Е, значи и любов не е. Тогава нека кажем, че си тъжен, защото не си весел и това е. А ето и Басанио пристига. Добро ви утро, господа. Сеньори! Кога ще се повеселим? Когато ти решиш. Басанио… Антонио. Ще те оставим двамата сега, когато ти откри Антонио. Изглеждаш зле, сеньор Антонио. Света приемаш твърде на сериозно. Но който много мисли, ще загуби. Приемам аз света такъв, какъвто е, Грациано. Светът е сцена, на която всеки играе отредената му роля. А моята е тъжна. Ела, Лоренцо. Сбогом засега. Проповедта си ще довърша след вечеря. Сбогом и на теб. Говори много празни думи Грациано. Той пръв е празнословец във Венеция. Е? Кажи сега. Кажи това, което обеща ми да ми кажеш. Антонио, добре ти е известно, че пропилях наследството си аз. Голямата ми грижа са, обаче, купищата дългове, които младостта ми, понякога прахосническа, ми остави в наследство. На теб, Антонио, дължа наймного. Бе щедър на пари и на любов. И пак на твоята любов разчитам, за да изпълня своя план… и дълговете стари да покрия. Кажи какво намислил си, Басанио. И ако честта ми е съизмерима с честта, която ти доказал си пред мен, то вярвай, че това което имам кесията, живота, всичко ценно изцяло са в твоите ръце. Живее в Белмонт наследница богата, прочута с нежната си красота, а може би дори и покрасива. Безкрайно добродетелна. И неведнъж получих от очите й… послания красиви, безсловесни. Името й е Порция и тя е покрасива от дъщерята на Катон прочута. Светът е чул за прелестите нейни. От четири посоки ветровете… довяват найдостойни ухажори пред портите на замъка й. О, мой Антонио… Да имах начин аз да се премеря с един от тях поне наравно, тогава щастието, без съмнение би се усмихнало на мен. Ти знаеш, че богатствата ми са в морето. И нямам как сега да събера достойна сума. Затова върви. Върви и виж дали ще може името ми за кредит във Венеция да ти послужи. Ще сторя невъзможното дори, за да отидеш ти достоен в Белмонт… при своята красива Порция. Кълна ти се, Нериса, аз съм нещастна, уморена от света. Туй щеше да е истина, мадам, ако нещастието ти бе тъй голямо, като богатството, което наследи. Но виждам, че сега си понещастна… дори от тези, дето нямат нищо. Ако да сториш нещо бе тъй лесно, както да знаеш що да сториш, параклисите щяха да са катедрали, а бедните колиби до една дворци. Но явно няма да е никак лесно за мене да си избера съпруг. Не мога аз да взема, който искам, ни да отхвърля, който не харесвам. Нима бащата мъртъв управлява живота ми и след смъртта си? Нима не е нещастие, Нериса, че нито мога аз да избера, ни да отхвърля своите кандидати? Баща ти бе изпълнен с добродетел. А хората свети на смъртен одър постига просветление от свише. Ковчежетата, сложени за избор от злато, от сребро и от олово… ще бъдат верен изпит за мъжа и който вярното ковчеже избере… ще бъде без съмнение и този, когото ще обичаш, господарке. Да… Кажи ми към кого си благосклонна от тези, дето тук са да те искат? Кажи ми имената им, а аз ще ти описвам как ги виждам. Така ще можеш ти да прецениш кого приемам аз поблагосклонно. Нека започнем с графа френски мосю Ле Бон. О, Господи! Той се нарича мъж единствено, защото Бог го е направил като мъж. Знам че е грях да се присмиваш, но той?! Тогава ми кажи за Фалкънбридж баронът млад от Англия? Той е ужасно странен. А племенникът на дука Саксонски? Той е ужасен сутрин като трезвен… и още поужасен денем, когато вече е пиян. Нериса! Почакай! Ако той реши и вярното ковчеже избере, не можеш да откажеш да го вземеш, без на баща си волята да нарушиш. Тогава аз се моля найгорещо… да сложи чашата със рейнско вино на найневярното ковчеже. На всичко съм готова аз, Нериса, за да не съм омъжена за сюнгер! Три хиляди дуката? Е… За три месеца. За три месеца… Е… Антонио за тях ще гарантира. Антонио гарант ще бъде? Е… Ще ми помогнеш ли? Ще ми дадеш ли отговор? И то правилен? Три хиляди дуката за три месеца с гарант Антонио. И твоят отговор е? Антонио е мъж достоен. Нима си чул ти нещо поразлично? Не, не… Това че казвам, че е мъж достоен… означава, че е достоен кредита да гарантира. Активите му са съмнителни. Изпратил е той кораб в Триполи, друг в Индия. Чух слухове наскоро от Риалто, че трети кораб пратил е за Мексико, четвърти в Англия, а другите му средства отдавна вложени са в чужбина. Но корабите не са просто дъски, а моряците не са просто хора. Има земни плъхове и морски плъхове. Морски крадци и земни крадци. Говоря за плъховетепирати. А има я и водната стихия, и бурни ветрове, скали коварни. Богатствата му за гаранция не стигат. Три хиляди дуката. Но ще приема неговата дума. Не се съмнявай. Да говоря с него искам. Ела довечера с нас на вечеря. Да дишам свинско, да ям онуй, в което вашия пророк от Назарет прокуди дявола. Аз ще купувам от вас, ще ви продавам, ще ходя с вас… и ще говоря с вас, но няма с вас да ям, нито да пия, ни ще се моля. Кой идва? Сеньор Антонио. Антонио! Върви като подмазващ се ханджия. Шайлок! Чуваш ли ме? Прехвърлям сметките си в момента и ако не ми изневерява паметта не мога сам да събера… веднага трите хиляди дуката. Но ще помоля друг евреин богатия Тубал да ми помогне. Бенджамин, върви да потърсиш Тубал. За колко месеца ще бъде заемът? Бъди спокоен ти, сеньор. Наскоро с него разменихме за тебе думи найдобри. Той има ли това, което искаш? Три хиляди дуката. За три месеца. Да, бях забравил. Ти каза, че ще бъдат месеците три. Но първо… Не казваше ли ти, че грях е пари назаем с лихва да се взимат? Не са за мен. Три хиляди дуката. Добра и кръгла сума. Ланселот? Лихвите. Три месеца от дванадесети. Да видим лихвата… Е, Шайлок? Ще ти бъдем ли длъжници? Синьор Антонио… На много пъти на Риалто… ти си ме хулил с хули черни за моите пари и лихви. Но аз търпях и само свивах рамене. Защото знаме е страданието вече на племето еврейско. Наричаш ме неверник, мръсно куче… и плюеш на еврейската ми роба. Презираш всичко, що наричам свое. Но пък сега от помощта ми имаш нужда. Дойде при мен и рече: ;Шайлок, трябват ни пари.; Ти каза тъй. Ти, който плюнката си сложи върху брадата ми… и ме изрита като мръсно псе от прага си. Сега пари ти трябват. Какво да кажа? Дали да кажа: ;Откъде пари у псе?; ;Нима ще може куче да даде три хиляди дуката в заем?; Или отново да се преклоня и да прошепна с глас найробски… покорно и васално: ;В сряда ти наплю ме, господине. Отритна ме с презрение и куче ме нарече. За добрините ти в благодарност ще ти заема аз парите.; Готов съм аз да те заплюя пак, да те отритна като мръсно куче. Пари ми дай не като на приятел. Защото не със злато ще се мери приятелството между хората, нали? А дай парите на врага си и се надявай да не ти ги върне. Недей избухва! Бих ти дал пари… и бих приел ръката ти другарска. Забравил бих обидата, срама, с който ти покри ме не веднъж. Бих дал, каквото искаш… и не бих приел и капка лихва за парите си. Забравил бих за тях. Това предлагам. Достойно предложение. Ще бъда аз достоен. Ела с мен при нотариус. Ще подпечаташ полица една, с условие едноединствено: Ако не ми платиш в посочен ден и час на място… таз сума, за която задължен си, ще трябва да изкупиш ти дълга си… с точно фунт от живата си плът. Ще бъде той отрязан… от мястото, което на тялото ти… аз посоча и желая. Съгласен съм. Ще подпечатам полица. И дваж посилно ще повярвам в еврейското достойно благородство. Не ще ти позволя да подпечаташ подобна полица заради мен. Поскоро ще живея в нужда. Не бой се. Няма да загубя. Наймного месец преди срока на полицата ми да изтече… очаквам да се върне моят кораб с богатство девет пъти над залога. О, отче Аврааме, християни! От подлата си същност обладани, те подозират всеки в мисли подли. Кажи, моля те: Какво ли ще спечеля, ако не върне той дълга навреме? Нима плътта човешка има някаква цена? Нима от нея се печели? Поценна е плътта, що носи коза или овца. Аз правя му услуга, приятелска услуга. Ако не иска да приеме, то сбогом! Не бива да ме съдиш за това, че искам да помогна, както мога. Шайлок… Ще подпечатам полицата. Не ме отхвърляй заради цвета ми. Той дар ми е от слънцето, с което живеем заедно и сме роднини. Но нека дойде и найбелия красавец, родом от север, където слънцето оскъдно свети, и нека борим се за любовта ти. Да видим кой е с почервена кръв, той или аз. Защото и найхрабрите от всички се плашат от кафявата ми кожа. А найкрасивите девойки в моя край… я считат за достойнство голямо. Не бих сменил цвета си аз за нищо, освен ако така ще имам шанс, кралице, мислите ти да спечеля. Очите ми не са това, което решаващо ще бъде в моя избор. Лотария е принципът, по който съдбата ми ще се реши. Но ако бе баща ми отредил на мен да избера… кому да се врека като жена… и да се свържа с този, който ме спечели, то вие, принце, щяхте да сте равен… по красота с всеки, който тук е идвал. Дори и за това благодаря. Водете ме и нека избера ковчежето с моята съдба. Побързай, Леонардо! Купи това, което ти заръчах… и бързо се върни. Защото тази вечер ще пирувам с приятелите си и с познати. Вечерята ще трябва да сервират до девет тази вечер, не покъсно. И изпрати писмата ми. Побързай, моля те! Аз знам, че съвестта ще ми попречи от господаря си евреин да избягам. Къде живее благородният евреин? Нима не ме позна ти, татко? Ти променил си се, за Бога! Как се разбираш с господаря си? Да знаеш, че му нося дар. Гладувам, докато му служа, отче. И радвам се, че ти дойде. А дарът занеси на друг на младия Басанио, защото той слугите си богато храни. Басанио! Грациано! Донесох ти костюма. Ти успя. Не ми отказвай, моля те. Нека дойда с теб в Белмонт. Добре, но чуй ме, Грациано: Ти си необуздан и див, и гръмогласен. Това определено ти прилича, и в нашите очи изглежда мило, но ако някой вижда те за първи път, ще му се видиш твърде… либерален. Ще трябва малко ти да разредиш с капки скромност… своя буен дух. Че ако съдят ме по твоя буен дух на мястото, където аз отивам, надежда всяка ще загубя. Изслушай ме, сеньор Басанио. Ако не бъда вече трезвен, ако не съм благопристоен, ако не се държа достойно, ако не съм богоугоден и не мълвя добри молитви… благословии и ;амин;, не ми се доверявай вече. Ще видим как ще се държиш. Но ще започна чак от утре. Не бива да ме съдиш по това, което ще направя тази вечер. Благословил ви Бог. Сеньор Басанио? Благодаря. При мен ли идвате? Синът ми, господине, бедно момче. Не бедно момче, а слуга на богат евреин, който ще направи онова, което ще ви обясни баща ми. А службата му там донесе поквара и греховност. Истината цялата е тази, че служа при евреина и имам желание, което тук баща ми ще изложи. Накратко истината е такава, каквато ще ви я представи… баща ми, възрастен човек… Аз нося дар за ваша милост гълъби за вашата трапеза, а моята молба е… Молбата му е свързана с мен. И той ще я изложи тук пред вас баща ми, този беден старец, който е стар, макар и беден. Единият да каже какво желаете? На вас да служа. Това е същността и на молбата. Молбата ви е удовлетворена, ако за теб е подобре да бъдеш вместо слуга на тъй богат евреин… слуга на джентълмен, но беден. Аз зная много стара поговорка, която е за разликата между вас. Той има всичко на земята, а вие Божията милост, господарю. Добре го каза! Дайте му добра ливрея. Тъй жал ми е, че ти ще си отидеш. Защото къщата ни ад е, а ти разсейваше тъгата като дявол весел. И Ланселот… Аз знам, че на вечеря ти ще видиш Лоренцо гост на новия ти господар. Предай му туй писмо. Но направи го тайно. Е, сбогом. Не бива татко ми да види, че говоря с теб. Сбогом! Сълзите думите ми задушиха, езичнице прекрасна, еврейке найкрасива. О, Лоренцо… Ако държиш на думата си, значи много скоро… ще стана християнка аз, твоя жена покорна. Джесика? Е… Ти ще видиш. Очите ти сами ще преценят. Каква е разликата между Басанио и твоя Шайлок стар. При него няма да се тъпчеш така, както се тъпка в моя дом. Няма да хъркаш до обяд, одеждите му няма да износваш. Не и при него. Джесика, къде си? Ей, Джесика! Кой каза ти да викаш? Не съм ти казвал аз. Ти винаги си казвал, господарю, че нищо аз не върша, без да кажеш. Повика ли ме? Какво ще заповядаш? Излизам, ето ключовете. Но защо отивам? Не ме поканиха, защото ме обичат. Ласкаят ме. Но все пак ще отида да ме нахранят разточителните християни. Грижи се за дома ми, Джесика. О, как не ми се ходи! Усещам, че се готви нещо лошо. Защото тази нощ сънувах торби, препълнени със злато. Вървете, сър, найискрено ви моля. Аз знам, че господарят ви очаква. А аз очаквам него. Събират се и нещо се сговарят. Не казвам, че ще шестват пак с маски, но ако тръгнат, то може и да се повтори онзи случай, при който бе разбит носа ми. Нима ще има маски? Чуй ме, Джесика! Не се показвай на прозореца за нищо. Не си подавай вън главата даже… да гледаш глупавите християни с лакирани лица как преминават. Не искам звуците на глупава суетност да осквернят дома ми. Кълна се в жезъла на Яков, че днес не съм за пир настроен. Но ще отида. Върви напред ти, господинчо. Кажи, че идвам. Тръгвам, господине. Поглеждай през прозореца почесто, господарке. Ще мине християнин, достоен за окото на еврейка. Какво ти каза тоз глупак, синът на Хагар? Той каза само ;сбогом;. Това бе всичко. Глупакът е възпитан, но яде без мяра. Със сметките е зле и денем спи, подобно котарак. Затуй и се разделям с него. Е… Джесика, ти влизай. Аз може да се върна много бързо. Не чу ли що ти казах! Да, сбогом! И дано даде съдбата… ти да загубиш дъщеря си, аз бащата. Как да знам какво да избера? В едното има моя снимка, принце. Уцелите ли го, ще бъда ваша. Дано ръката ми насочи някой бог. Да видим… ;Тоз, който мене избере, рискува всичко туй, което има.; Рискува… за какво? За едно олово? Това ковчеже действа със заплаха. Защото този, що рискува всичко, го прави, за да извлече изгода. Едва ли златен ум ще избере метал неблагороден. Не бих рискувал нищо за олово. Тогаз среброто цвят девичи. ;Тоз, който избере ме, ще получи това, което заслужава ни повече, нито помалко.; Поспри за миг, Мароко! И прецени с хладен ум. Аз заслужавам я по кръв и по богатство, по красота и знатност на рода! Защо ли още тук не избера? ;Тоз, който избере ме, ще получи онова, което хиляди мъже желаят.; Това е дамата! Цял свят желае нея! От всички краища прииждат кандидати, готови да целунат тук олтара… на смъртната неземна красота. Ключа ми дайте! Аз избирам тук и ще успея. Вземи го, принце. И ако ликът ми там лежи, ще бъда твоя. О, дявол! Какво е туй? ;Не всичко злато е, което блести. Често си го чувал ти. В златната гробница червей пълзи. Сбогом! Не успя уви.; Източникът на богатството ми Шайлок! Благодаря на Бог… за верните приятели. За теб, Антонио! Познавам аз красивата ръка, написала писмото. Тя е побяла от хартията дори, която носи нейното послание. Съдбовни новини. Ела нощес. Това е къщата, която даде Лоренцо като ориентир за срещата ни. Но закъснява вече час. Което си е цяло чудо, защото влюбените вечно подраняват. Това е истина, но кой е тъй готов да стане от пир, тъй както е готов да седне. Приятели, вий чакате с търпение. Кой е там? Кои сте вие? Кажи ми името си, въпреки че аз добре познавам този сладък глас. Лоренцо твоята любов! Лоренцо, да! Любов и още как! Защото аз обичам те безумно. Ти знаеш, че съм твоя вечно аз. Небето и сърцето ти ще потвърдят, че ти си моя. Ето! Хванете го. Не! То заслужава си труда. Добре, че нощ е и не виждаш ти, защото срам ме е от тази маскировка. Но любовта е сляпа и човек готов е сляпо да я следва. Самият Купидон би се засрамил, ако ме видеше с дрехи на момче. Ела! Ти факлата пред мен ще носиш. Подобна длъжност ще ме освети. А трябва да съм в тъмното покрита. Красива си! Дори под мъжки дрехи скрита. Но ти побързай, къса е нощта за бягството ни отредена. Ще взема още няколко дуката и идвам бързо, чакай ме. Съдете ме, но я обичам… силно. Защото тя е умна в моите очи. И е красива, ако те не лъжат. Доказа още и че ми е вярна. Такава ще намери място тя и умна, и красива още вярна в душата ми за вечни времена. Не! Кой е там? Синьор Антонио? Лошо, Грациано! Часът е 1 0, а приятелите чакат. Без маска тази вечер. Обръща вятърът посоката си вече. Басанио… ще дойде скоро. Изпратих 20 души да те търсят. Джесика? Джесика? Ще гледам да се върна много бързо. Не бързай ти заради мен, Басанио, а остани, докато е нужно. Не позволявай полицата на евреина да трови мислите ти за любов. Бъди ти весел и вложи найвеселите мисли в ухажването и дай лице на своята любов, единствено каквото й отива. Не… О, не… Джесика… Не бях и чувал вопли тъй объркани, тъй неприлични и разнообразни, каквито ронеше кучето еврейско по улиците. ;Дъщеря ми!; ;Дукатите ми!; ;Дъщеря ми!; Събуди с воплите си тъжни самият дук евреинът и го поведе кораба с Басанио да търсят. Но закъсня. Той бе отплавал. Ако не върне своя дълг навреме, за туй ще си плати Антонио. Ще го запомня. Говорих аз с един французин вчера. Той каза, че в канала, който разделя Англия от Франция се е изгубил кораб с ценен товар, пътуващ там под флага венециански. Когато чух, се сетих за Антонио и се помолих корабът да не е негов. Мадам! Мадам! Побързай! Побързай! Принцът Арагонски решил е своя избор да направи. ;Тоз, който мене избере, рискува всичко туй, което има.; Не вярвам, красотата ти да стига, за да рискувам всичко. Какво на златното ковчеже пише? Да видим… ;Тоз, който избере ме, ще получи онова, което хиляди мъже желаят.; Не искам онова, което хиляди мъже желаят. Не е присъщо на духа ми да искам онова, което всички… и да съм част от варварска тълпа. ;Тоз, който избере ме, ще получи това, което заслужава ни повече, нито помалко.; Добре е казано. Последното ще избера. Дайте ми ключ за него и за съдбата, дето ме очаква. Защо замлъкнахте така задълго? Какво е вътре? Това портрет е на глупак, който ми дава някаква хартия. Нима аз заслужавам само главата на глупак? Това ли е наградата ми? Това ли съм заслужил?! Не е едно и също да обиждаш и да направиш правилна преценка. Да, аз съм този, който с една глава глупашка тук дойде. И този, който ще си тръгне с две. Корабът на Антонио е потънал. Заедно с целия екипаж. И с товара. Сеньор! Качи се! Кой е там? Евреинът! Ела да вкусиш нашата наслада! Вкуси наслада християнска! Какви са новините на Риалто? Там слух се носи, че кораб на Антонио потънал. Потънал в залива, наречен Гудуин. Опасни плитчини, които са гроб на не едно корито. Какво ще стане? Това е ще е краят на Антонио. Какво ново, Шайлок? Какви са новините сред търговците? За бягството на дъщеря ми знаеш ти. Да, знаеш! Знаеш найдобре! Да, Шайлок знае найдобре защо е неговата птичка отлетяла, но като истински евреин той не би признал, че страда от това. Проклета да е! Ти кажи… Дали си чул Антонио да е загубил един от корабите си в морето? Той има полица! Той ме нарече лихвар. Да си види полицата! Взе пари от мен да защити честта любовна на приятеля си. Да види полицата! Не вярвам, ако я просрочи, да вземеш от плътта му ти. Защо ти е? За да нахраня рибите. Но ако нещо с нея ще нахраня, това ще бъде мойто отмъщение. Той ме опозори, накара ме да страдам, надсмя се над нещастието ми и подигра се на успеха ми! Охули нацията ми, съсипа сделките ми, приятелите ми прогони и защо? Защото съм евреин! Нима евреинът няма очи? Нима евреинът няма ръце? И органи, и тяло? Чувства, слабости и страсти? Не се ли храним с една храна? Не умираме ли от едни оръжия? Не страдаме от едни болести? Не се церим с едни лекове? Нима не чувства той студа и топлината като християните? Ако ни прободеш, нима не кървим? Ако ни гъделичкаш, не се ли смеем? Ако ни отровиш, не умираме ли? И ако ни сториш зло, няма ли да отмъстим? Ако сме като вас във всичко туй, ще бъдем като вас и в останалото. Ако евреин стори зло на християнин, какво ще получи той в замяна? Отмъщение? А ако християнин се погаври с евреин, нима евреинът не трябва да му отвърне със същото? Отмъщение! Ще сторя злото, на което вий ме учите. Не просто него, ще го сторя двойно. Антонио е в дома си. Да идем да му съобщим. Какво ново, Тубал? Какви от Генуа са новините? Откри ли дъщеря ми? Мнозина бяха чували за нея, но нея не можах аз да открия. Защо? Така, така… И диамантът го няма. За него дадох аз във Франкфурт две хиляди дуката. Сега проклятието вече падна над нацията ни злочеста. Не бях усетил да го има… досега. Как бих желал аз дъщеря ми тук в краката ми да легне мъртва, а с нея да са моите богатства. И няма новини от тях? Злочести аз! Крадецът ми отне тъй много, а колко още дадох да го търся. И няма удовлетворение, няма отмъщение, а само лош късмет се сипе върху мен. Не чувам аз въздишки, освен от себе си. Сълзи не виждам, само своите. И други хора имат лош късмет. Антонио… Аз чух в Генуа… Какво, какво? Нима е лош късмет? Загубил кораба си, който бе изпратил в Триполи. О, слава Богу! Слава Богу! А друго що чу ти в Генуа? Чух в Генуа как твойта дъщеря… похарчила за нощ 80 дуката. О, прободи ме с нож! Не ще си видя златото отново. Осемдесет дуката! За една нощ! Осемдесет дуката! Пътувах аз насам с много кредитори на нашия Антонио, които казват, че едва ли той ще може от банкрут да се измъкне. Ах, как се радвам! Ще го съсипя. Ще го измъчвам! Как се радвам! Показаха ми също пръстен, който дъщеря ти разменила за маймуна. Как смее! Измъчваш ме, Тубал. Моят тюркоаз! Получих го от майка й, от Лея, когато още бях ерген. Не бих го разменил дори за цяла джунгла, пълна с маймуни. Но краят на Антонио е близо. Така е. Върви, Тубал! И намери закона. Уговори се с някой офицер. Сърцето аз ще взема на Антонио, ако просрочи полицата. Върви, Тубал! До после, в синагогата. Мадам? На вашите врати потропа млад венецианец, да извести изпратен, че идва неговият господар. Не бях аз виждал подостоен посланик млад на любовта. Едва ли имало е ден априлски, що известява идващото лято посладък от тоз пратеник, що известява господаря си. Поспри! Страхувам се, че ей сега ще кажеш за пратеника, че ти е роднина. Ела, Нериса. Че нямам аз търпение да видя тоз пратеник прочут на Купидона. Басанио! О, Боже, нека да е той! Тук има нещо, но не е любов. Не, няма да те пусна. А пък туй желание, едва ли породено от омраза е. Ще бъдеш тук поне за месец, два, преди да сториш избора съдбовен. За избора помогнала ти бих, но клетвата си аз ще наруша. Това… не бих направила. Но ако сбъркаш, ще съжалявам, че не съм престъпила аз клетвата си с грях. Пронизвай ме с очи. Те ме разполовяват. Половината от мен е твоя, другата половина твоя. Сега е моя, но ще бъде твоя. Така че… цялата съм твоя. Водете ме! Ще избера веднага, защото в мъчение живея. В мъчение, Басанио? Признай тогава що за зло се смесва с любовта ти? Съмнението е единственото зло, което днес отравя любовта ми. Говориш тъй, защото се измъчваш и си готов да кажеш всичко. Живот ми обещай и истината ще призная. Тогава… Признай и живей. Признай и обичай това е моето признание. Води ме при съдбата ми, в ковчежета затворена. Да тръгваме. В едно от тях съм аз. По външният им вид не ще отсъдя аз. Измамна за света е тяхната украса. Тъй както пред закона лъжливата неправда… е украсена с сладък глас, прикриващ истинското зло в нея. В религията всеки грях, найдяволското дело на земята понякога е найблагословено с лъжовен текст, прикриващ грозотата… с украса. Когато търсиш красотата, ще откриеш, че често тя купува се на едро. Затуй не ще посегна аз към тебе, пищно злато. Нито към теб, обикновено средство за разплата на човек с човека. Избирам теб, олово сиво, макар че често пъти си заплаха и нищо бляскаво не обещаваш. Поистинска е твойта сивота… от бляскавото красноречие. Избрах! Дано избрал съм радост! Любов, задръж екстаза свой! Защото страх в душата ми поражда благословията ти толкоз щедра. Какво намирам тук? Красавицата Порция! Що за художник гениален! Нима очите мърдат? Или това е измамата на моите очи? Но как успял е той очите й така да улови? Но димите ми явно са безсилни да възхвалят тоз образ тъй сияен. Макар тоз образ да е тъй далеч… от красотата на оригинала. Това е текстът, на когото дължа аз щастието си безкрайно. ;Ако избираш не по външен вид, избираш ти добре и си честит. Наградата е твоя веч, недей да търсиш друга ти далеч. Ако те радва таз награда… и я приемаш, без да страдаш, към дамата се обърни… с целувка ти я приеми.; Прекрасен свитък! Тъй, както текстът ме научи, дойдох да дам… и да получа. Тоз, който на финал е бил, не знаейки дали е победил, той само е изпитал безусловно съмнение на моето подобно. Не ще повярвам, че това ще бъде, преди да чуя вашата присъда. Пред теб стоя Басанио такава, каквато съм. Не бих и искала да бъда друга за себе си. Но зарад теб… бих искала да бъда двайсет пъти подобра, хиляда пъти покрасива… десет хиляди пъти побогата. Но само за да бъдат в твоите очи поценни моите добродетели, богатства и приятели… и всичко друго. Но аз стоя пред теб такава, каквато съм сега, а и ще бъда неопитно момиче, непохватно и без лустро. Щастлива, че е още млада и би могла да се научи. Пощастлива, че способна е родена и би могла да се научи. И найщастлива, че ще се осланя на твоите съвети да я водят бъди учител, господар, и крал. Този дом, слугите, и самата аз… сме твои… господарю. С този пръстен ти ги давам. Ако с него ти се разделиш, загубиш го или го подариш, то ще загине нашата любов… и ще ти бъда аз до гроб сърдита. Мадам… Останах аз без думи. Кръвта единствена в мен говори… и чувствам се напълно аз объркан. Но този пръстен ще напусне пръста ми, едва след като напусне го животът. Ще може всеки сигурно да каже: Басанио е мъртъв! Басанио, прекрасна господарке. Желая ви аз щастие безмерно. И искам в този миг щастлив да ви помоля… да ми позволите… и аз да се оженя. Благословен да си, ако жена намериш. Но ти ми я намери, господарю. И аз не съм тъй сляп за красотата. Видя ти господарката, аз нейната слугиня. Нима е истина, Нериса? Да, мадам. Сериозно ли говориш, Грациано? Кълна се в честта си! Тогава ще празнуваме ний двойно и в ваша чест! Облог предлагам аз! За първото момче 1000 дуката! Какво? Свали надолу! Не! Не можем да спечелим с ;надолу;. Кой идва? Каква ли страшна вест съдържа таз хартия, че цвят не е останал по лицето на Басанио! Приятел мъртъв няма нищо друго, което да разтърси тъй мъжа. Какво? Полошо? Помни, Басанио, от теб съм аз половина… и трябва също с теб да разделя, каквото и да пише в писмото. Едва ли някога потежка вест описвана била е на хартия. Мила моя, когато тук дойдох и ти натрапих любовта си, аз казах ти, че моето богатство тече във вените ми. И истината чиста бе това. Но като казах аз, че нямам нищо, това бе найпозорно самохвалство. Защото аз не само нямам нищо, помалко имам даже от това. Защото в дълг съм пред приятел верен. А той взе дълг от своя враг заклет, за да даде на мен. Ето писмото. То тялото е на приятеля ми и всяка дума кървава е рана. Салерио, истина ли е? Нима не се завърни кораб ни един? От Триполи, от Мексико, от Англия? Нито един. А и дори да имаше парите, евреинът не иска да ги вземе. Пред дука настоява ден и нощ евреинът за правда и законност. Двайсет търговци и самият дук, и всички благородници в града опитали са да го убедят, но никой не успял да го откаже от намерението му жестоко условието, в полицата страшна да изпълни. Когато бях при него чух го да се кълне пред другите евреи Тибал и Куш, че предпочита той да вземе плътта на Антонио пред туй парите си да върне двайсеткратно. И знам със сигурност, че ако не го спрат, жесток ще бъде с бедния Антонио. Приятелят ти верен е в беда? Найверният приятел, който имам. Каква е сумата, която той дължи? За мен три хиляди дуката. Само толкоз? Плати му шест и полицата скъсай. Плати му двойно, дай му тройно преди приятелят ти да загуби и косъм от главата си заради теб, Басанио. Но, моля те, писмото прочети ми. ;Басанио, загубих корабите. Кредиторите вече ме преследват. Богатство нямам, а полицата при евреина изтече, така че май е време да умирам… и сметките ни считай ти за чисти. Бих искал да те видя при смъртта си, ако решиш да дойдеш. Но ако искаш ти ела, а не заради туй писмо.; Приятел! Оставяй всичко тук и заминавай. Но първо в църквата ще се венчаем. Тогава ще заминеш за Венеция. Не ще лежиш до мен с душа обременена. Ще вземеш злато 20 пъти повече от нужното да се плати дългът. А щом платиш, ела с приятеля си тук. А дотогава двете с Нериса като вдовици скромно ще живеем. Ела с мен, защото заминаваш на своя сватбен ден. Затвори го, тъмничарю. Няма милост за тогова. Той парите взе и не ги върна. Затвори го, тъмничарю! Чуй ме, добри ми Шайлок… Аз имам полица! Недей отрича! И се заклех че полицата ще изпълня. Ти ме нарече куче без причина, но щом съм куче, знай аз имам зъби! Ще имам правосъдие от дука. Нали сте тъмничари вий? Защо сте тук с него, не в затвора? Но чуй ме, моля те! Не ще те слушам! Аз имам полица, не говори! Не, няма да се правя на глупак… и да въздишам, клатейки глава пред всеки християнин преклонен. Не ще те слушам! Стой си там! Ще си платиш! Едва ли имало е псе побясно, което да живее между хората! Остави го. Не ще го следвам повече с молби безплодни. Живота ми той иска. И знам добре защо. Едва ли дукът би му разрешил условието кърваво да се изпълни. Дукът не може да смени закона. Той е това, което чужденците ценят наймного във Венеция… и ако дукът промени го, ще бъде зле за цялата държава. Затуй върви. Съдбата ме измъчи до предел. Не знам дали ще мога плът да отделя за своя зъл кредитор. Дано поне Басанио се завърне и види как изплащам аз дълга, тогава ще умра спокоен. Госпожо, ако знаехте кого спасявате със своя жест, какъв достоен джентълмен е той… и колко той съпруга ви обича, бихте била погорда с добрината, отколкото ще позволи ви скромността. Не съжалявам за ни едно добро, нито за в бъдеще ще съжалявам. Когато са приятели двамина и заедно пътуват из живота, те сигурно споделят общи цели, общи черти и общи мисли. Което кара ме и да заключа, че тоз Антонио приятел на мъжа ми… би трябвало на него да прилича. Ако е тъй, цената е нищожна, за да спася от хорската жестокост… половината от своята душа. Но ето че започнах да се хваля. Да спрем до тук! Чуй нещо друго. Лоренцо, в твоите ръце оставям аз грижата за всичко в дома си, дорде съпругът ми не се завърне. Защото аз самата се заклех… да чакам в молитви и смирение. Сами ще бъдем двете с Нериса, съпрузите ни докато се върнат. Желанието ваше ще изпълня и то с цялото си сърце. Тогава нека те споходят щастливи мисли и щастливи дни. Върви в Падуа и занеси това на стария ми братовчед Беларио! Не е ли тъй, братовчеде Беларио? Виж, Джесика! Виж как самия небосвод, е инкрустиран с ярко злато. И без да видиш всичките звезди, движението им е като песен ангелска. Хармонията на душа безсмъртна. Но докато не покоси смъртта и нас самите, няма да я чуем. Тъга навява музиката сладка. Защото си чувствителна и нежна. Човек, в когото музика не свири, не се разчувства от красиви звуци… е склонен към предателство, измама и коварство. Като нощта е тъмен неговия дух, потъмен от Ереб самия. Не вярвай на такъв човек. Чуй музиката! Съпрузите си ний ще видим, преди да са се сетили за нас. А ще ни видят ли и те? О, да, Нериса, но ще ни видят придобили онуй, което единствено ни липсва. Готова съм да сключа с теб облог, че щом се облечем като мъже, ще бъда покрасивият от теб. Повикайте евреина в съда. Сторете път! И нека се изправи той пред нас. Той идва, господарю. Шайлок, народът мисли, а пък аз споделям, че ще изчакаш ти да чуеш тук присъда, а после ще покажеш свойта милост по странна за евреина дори от странната ти кръвожадност. Какво ще кажеш? Отговор очаквам. Аз вече споделих с ваша милост какви са намеренията мои. Заклех се в светия Шабат, че ще получа откупа такъв, какъвто е записан в полицата. Ако отнемете това ми право, тогава е надвиснала опасност над свободата на града достоен. Попитахте защо аз предпочитам фунт плът човешка… пред три хиляди дуката. Не ще ви отговоря. Просто искам! Отговорих ли ви? Ако в къщата ми има плъх… и аз съм склонен да платя и десет хиляди да го убият? Е, отговорих ли ви? Не. Свинете не обичат някои хора. А други не обичат котки. А трети пък, щом чуят гайда, мехура си не могат да сдържат. Прищявката е пълен господар тя получава туй, което пожелае. За да ви отговоря: едва ли ще бихте чули вий причина… от този, що свинете не обича, от този, дето мрази котки… или от този, който при звука на гайда… се сблъсква със срама непоносим. Причина няма! Нямам аз причина, освен омраза, трупана отдавна… и неохотата ми към Антонио, която ме накара да изправя и него пред съда достоен. Е, отговорих ли ви? Не! Не би могъл да оправдаеш безсмислената си жестокост. Не съм и длъжен по закон с отговор да те удовлетворя. Нима убива всеки туй, което не обича? Нима не мрази всеки онова, което и не може да убие? Не всеки, който те обижда, те и мрази. Нима оставил би змията ти два пъти да те ухапе? Мисли, моля те! Говориш ти с евреин. Със същия успех ще можеш на морския бряг да се изправиш… и да опиташ да убедиш морето да не направи прилива пореден. Със същия успех ти би могъл… да питаш и вълка коварен… защо отнел е агънцето на овцата. Едва ли има и по трудно нещо… от туй да се опиташ да размекнеш… найкаменното нещо на света сърцето му еврейско. Затуй те умолявам, престани. Недей да търсиш доводи разумни, а тихо и покорно приеми… присъдата за мен и волята еврейска. Не! За твоите три хиляди дуката… ето шест. Дори и найпоследния дукат… от тез шест хиляди на шест да се превърне… и всичките да станат на дукати, пак няма да ги взема. Гаранцията искам. Ти искаш, а не даваш милост? От що да се страхувам, щом съм прав? Защото не един от вас е купил роб, когото робски и използва… като куче, муле и магаре, защото купил го е! Не ще ви кажа ;Робите пуснете!;. ;И дъщерите си им дайте за жени!; Защо ги карате и да работят? Защо не спят в легла те като вашите? Защо блюдата им не са от вашата храна? Ще чуя само ;робите са наши;. Така ви отговарям аз. Плътта, която искам си от него, платил съм скъпо. Тя е моя! Тя е моя! Моя! И ще я взема. А ако ме спрете, законът ви не струва! Тогава значи нямат капка сила декретите прочути венециански. Аз искам правда. Вий отговорете. Ще я получа ли? Тишина! Или ще разпусна съда. Очакваме ученият Беларио да разреши този сложен казус. Милорд! Милорд, получи се писмо от него, от Падуа. От Падуа ти идваш, от Беларио? Така е, господарю. Той изпраща ви привет. Защо извадил си тоз остър нож? Гаранцията си с него ще отрежа от този тук търговец банкрутирал. Не те ли трогват нашите молитви? Не и тез, които ти ще кажеш. Проклет да си! Ти, упорито куче! Ще стигне правосъдие и теб. Не можеш полицата ми да скриеш, така че само си хабиш дъха. И научи се ти да мислиш, защото ще загазиш само. Законът е с мен! Законът! Тишина! Това писмо ни препоръчва млад, но признат доктор по право. Къде е той? Той чака вашето решение… дали ще го допуснете в съда. Кажете му да влезе тук веднага. А дотогава този съд ще чуе писмото, що получих от Беларио. ;Получих, ваша милост, аз писмото, но от болест повален съм. Но точно в момента, за късмет, при мен гостува доктор млад от Рим… на име Балтазар. Той ще заеме мойто място. Не се плашете вий от младостта му, че тялото му може да е младо, ала главата му е много стара. Представям го на вашта щедра милост.; Писмото на Беларио вий чухте. А ето го и докторът изпратен. Добре дошъл и заеми ти свойто място. Познаваш ли добре ти спора, който днес ще решаваме в този съд? Познавам случая изцяло. Кой е търговецът и кой евреинът? Антонио и Шайлок и двамата пред теб са. Ти ли си Шайлок? Тъй се казвам, да. Бих казал, че е странен твоят иск. Ала според закона венециански, напълно е приемлив той. Признаваш ти вината си, нали? Щом казва той. И полицата ти признаваш? Да. Евреинът ще трябва да бъде милостив. Защо да трябва? Слушам те, кажи! Не се отдава милост по принуда. Тя пада като благодатен дъжд върху земята, що стои под нея. Благословена два пъти от този, който получава, и от този, който я раздава. Мощта й безгранична е. Тя коронясва и монарха посилно от самата му корона. Защото скиптърът му символ е на власт нетрайна. Той символ на величие е… и в него крие се властта на всеки коронясан крал. Но силата на милостта е повече от неговата сила. Защото тронът й е в сърцата на кралете. Тя е присъща на самия Бог… и на земята силните се доближават до Бога, когато с милост правосъдие раздават. Затуй, евреино, ти помисли си, макар и да си прав в своя иск. В залата съдебна никой не е получил избавление. За милост молим. И молитвата… ни учи да ценим оказаната милост. Говорих толкоз много, за да кажа, че имаш право… и ако държиш на него, съдът тъй справедлив би трябвало присъда да отсъди… срещу търговеца. Ще си бера греха. Държа аз да получа откупа, записан в полицата за дълга. Не ти ли върна той парите? Тук са. Донесох ги направо тук. Два пъти повече са. Ще му платя дори и десеторно, ще му дам ръцете си, главата и сърцето! Ако и туй не стига, то значи злото от истината е посилно. Аз моля ви, закона променете и в името на голямото добро, сторете едно малко зло. Не бива. Не може никой във Венеция да промени закона, вече утвърден. Когато има прецедент, мнозина ще го ползват… за измама. Не, не бива! Отсъди мъдро като Даниил. Нов Даниил! Какво да сторя аз за теб, мъдрецо? Подай ми полицата да я видя. Веднага, почитаеми. Шайлок… Предлагат два пъти дължимите пари. Аз дадох клетва! Клетва пред небето. Нима ще трябва днес да я престъпя? Не и в Венеция. Просрочена е полицата. И по закон евреинът ще има право да получи… фунт плът найблизо до сърцето. Бъди ти милостив! Вземи парите. И нека тази полица тук скъсам. Ще можеш да я скъсаш веднага, когато откупът по нея се плати. Найчинно умолявам аз съда… да каже своята присъда. Така да бъде. Ще трябва да подготвиш ти гръдта си за ножа му. Съдия найблагороден. Младеж отличен! По силата и текста на закона той има пълно право да получи… това, което в полицата пише. Така е, мъдри, праведен съдия! Богата с мъдрост е младостта ти. Открий гръдта си. Да, открий гърдите. Така записано е в полицата ми, нали? ;Найблизо до сърцето.; С тези думи. Така е. Тук ли са везните за плътта? Донесох… Ето. Повикал ли си, Шайлок, лекар… да спре кръвта му да не изтече? В полицата пише ли го? Не е записано, но се изисква от найелементарно благородство. Не го намирам. В полицата няма го. Търговецо, ще кажеш ли ти нещо? Две думи. Чакам и готов съм. Дай ми ръка, Басанио. И сбогом. Недей тъжи, че си отивам зарад теб. Съдбата бе поблагосклонна с мен от обичайно. Кажи за мен на своята съпруга. Кажи и как животът ми е свършил. Кажи че те обичах. Кажи добро за мен. А щом й кажеш всичко туй, сама да прецени дали Басанио не е имал приятел. Жали за туй, че губиш тук приятел. Защото аз не жаля, че дълга ти плащам. Ако евреинът с ножа свой натисне достатъчно дълбоко, ще го платя завинаги със своето сърце. Антонио… Благословен съм със съпруга. Помила ми е тя от целия живот. Но и живота, и жената, и света… не са за мен поценни от живота твой. Бих дал ги всички, на дявола ги бих поднесъл в жертва, за да те спася. И аз обичам своята жена. Но бих желал сега да е в небето, оттам да може тя да промени сърцето на проклетия евреин! Аз имах дъщеря. Бих предпочел потомък на Варава да бъде неин мъж, не християнин! Но губим време. Моля за присъда! Започвайте. Фунт от плътта на тоз търговец е твоя можеш да я вземеш. Съдът присъди. А законът отреди. Ти, справедлив съдия! Плътта ще режеш само от гръдта му. Съдът присъди, а законът позволи. Съдия начетен. Присъда… Хайде! Почакай малко! Има още нещо. Защото тази полица не дава ти право и на капка кръв. Тук думите са точни ;фунт от плътта;. И тя е твоя можеш да я вземеш. Но като режеш, не проливай ти и капка християнска кръв, защото според местните закони ще бъдат конфискувани имотите ти… в полза на Венеция. О, справедлив съдия! Внимавай, евреино! Начетен съдия! Такъв ли е законът? Ще се убедиш. Ти искаш правда и ще я получиш, дори в повече, отколкото я искаш. Тогаз приемам. Взимам два пъти парите и нека християнинът върви си. Ето парите. Стой! Ще има още правосъдие. Той няма да получи нищо, освен заслуженото наказание. Готви се ти да режеш. Но не проливай кръв… и гледай точно фунт да е плътта не повече и не помалко. Защото ако не отрежеш точно, ако теглото сбъркаш та макар и с малко, дори с не повече от грам да сбъркаш… и отклони се точната везна от центъра макар на косъм, ти ще умреш и всичко твое конфискувано ще бъде. О, втори Даниил! Сега, невернико, дойде и твоят час. Защо се спря евреинът? Не ще получа и главницата? Ти ще получиш само откупа, тъй както не веднъж си пожела. Тогава нека да върви по дяволите! Отивам си. Почакай, евреино, не бързай! В закона венециански е записано, че ако се докаже чужденец… да е направил опит да убие на Венеция достоен гражданин, тогава гражданинът получава половината богатство на виновния. А другата половина влиза право в държавната хазна. А пък живота на виновния… зависи само и единствено от милостта на дука той решава. В тази връзка ти предлагам… да коленичиш… и да молиш ти дука за милост. Моли се да ти позволят да се обесиш сам покъсно. Показвам ти, че сме различни… и милост давам ти, преди да я поискаш. Половината от твоето богатство е на Антонио. А другата половина на държавата. Не ме помилвайте, вземете ми живота. Вий взехте къщата ми, взехте и това, което ми помага да я гледам. Живота вземате ми, когато вземате това, което позволява да живея. Ще му покажеш ли, Антонио, ти милост? Едно въже му дай, за Бога! Аз моля… дука благороден… и този съд достоен… да опростят половината негово богатство. А аз ще съм доволен на това да се погрижа за другата половина… и след смъртта му да я предам… на достойния младеж, който открадна скоро дъщеря му. Но искам още зарад тази милост… той веднага да стане християнин. Ще го направи… или още тук аз ще оттегля всяка своя милост. Готов ли си, евреино? Какво ще кажеш? Готов съм. Писар, приготви присъда. Аз моля ви да ме освободите. Не съм добре. Присъдата пратете вий след мен, ще я подпиша. Върви тогава. Но не забравяй! Разпускам този съд. Достойни господине, днес мъдростта ти ни спаси… от съдба злочеста. Аз моля те, вземи в отплата въпросните три хиляди дуката, с които да платим за твоя труд. И ще ти бъдем вечно задължени. Завинаги на твоите услуги. Добре платен е този, който е доволен. И тъй като доволен съм сега, се считам аз добре и заплатен. Сбогом. Принуден съм да настоявам, сър. Вземете нещо, та макар за спомен, а не като заплата за труда ви. За две неща аз моля: приемете… и мойто настояване простете. Притискате ме и аз ще отстъпя. Дайте ми ръкавиците си. Ще ги нося зарад вас. Ще взема още… този ценен пръстен. Не си отдръпвайте ръката! Ще взема него, не приемам отказ. Този пръстен? Това е дреболия! Не бих желал да ви обидя с него. Ще взема само него, нищо друго. Той има друга стойност, не цената. Вземете вместо него всеки пръстен. Найскъпия в Венеция вземете. Но този пръстен… Моля да ме извините. Разбирам. Вий предлагате ми щедро, а щом за нещо мъничко ви моля, отказвате ми като на молител. Тоз пръстен е подарък от жена ми. Когато ми го даде, тя закле ме да не го давам, нито да го губя. Това е оправдание познато. Ако жена ви не е луда, ще разбере, че аз съм го заслужил… и няма вечно да ви е сърдита затуй, че дали сте ми го. Басанио, дай този пръстен! Не поставяй желанията на жена си… над нашето приятелство и неговите бляскави заслуги. Домът на евреина открий. И занеси му туй да го подпише. Господарят ми Басанио реши да ви изпрати този пръстен. Смирено той ви кани на вечеря. Невероятно! Приемам… пръстена… с голяма благодарност. Предайте му го. И моля, покажете на моя млад помощник къщата на Шайлок. Ще го направя. Ще видя аз дали и моят мъж с пръстена ще се раздели тъй леко. Добре дошли, о, скъпи дами. Ний молихме се дълго и горещо за нашите съпрузи… и се надяваме да се завърнат скоро. И тази нощ е светла като ден. Обляна с бледа светлина. Подобно ден, в който слънцето е скрито. Покой. Добре дошъл в дома си, господарю. Приятелят ми посрещни, любима. Това е той Антонио, когото обичам аз найискрено. Би трябвало да го обичаш, защото той обича те безспорно. Затуй и аз му давам любовта си. И нека се почувствате добре дошли, но не на думи, а на дело. Затуй да прекратим любезностите безполезни. Кълна се в луната, че грешиш! Аз дадох го на младия помощник… на онзи адвокат, що ни помогна, а ти приемаш го като обида. Скандал ли вече? За какво? За късче злато онзи пръстен, който тя ми подари. Тоз пръстен, носещ стих, достоен за таланта поетичен на ножар: ;Обичай ме, не ме оставяй.; Не говори за пръстена, ни за стиха му. Ти се закле, че той ще е с теб да найпоследния ти дъх! И после ще го сложат в твоя гроб! Защо не спази страстната си клетва и бързо с пръстена се раздели?! Той дал го на слугата! На младежа! Помощника на доктора прославен момче подребно от самата теб. Вината е изцяло твоя. Не биваше с ръка тъй лека с подаръка си да се разделиш. Аз дадох пръстен на любимия. Закле се той да го държи навеки. Ето го тук. И сигурна съм пръстенът е с него. Не би се разделил с него той за цялото богатство на света. Да бях отрязал аз ръката си, за да й кажа, че е бил на нея. Басанио своя пръстен даде. На доктора, и то заслужено напълно. А после неговия млад помощник дойде при мен и силно ме помоли, така че нито той, ни господарят му желаеха да вземат нещо друго. Да отрека, то значи да излъжа. Ти виждаш, пръстенът не е у мен. Да… няма го. Нима сърцето ти не крий и капка вярност! Не ще ме видиш в своето легло, докато пръстена не видя! Нито пък ти в своето, докле не видя моя! О, мила Порция, ако узнаеш кому аз дадох ценния ти пръстен, защо го дадох, за какви заслуги и колко трудно разделих се с него, когато той ми бе поискан като единствена награда, едва ли и тогава ще се сърдиш тъй непреклонно ти на своя мъж. Ако ти знаеше какво се крие зад този пръстен, ако ценеше тази, която ти го подари, и клетвата си, че ще го опазиш, не би се разделил ти с него. Нериса ме е учила едно: ако го носи друга, ще умра! Кълна се в честта си не! Аз дадох го на доктора по право. Той не прие три хиляди дуката, поиска пръстена и натъжи се, когато му отказах, след като спаси живота на приятеля ми скъп. Какво да кажа, мила моя? Бях длъжен да му го изпратя. Дано не видя този доктор. Защото носи той обичния ми пръстен. Тъй както ти закле се да го пазиш и после клетвата си наруши, така и аз ще стъпча свойта клетва. Не бих отказала на доктора аз нищо. Ни тялото си, ни съпружеското ложе в замяна на любимия си пръстен. Прости ми, Порция, мойто зло неволно. Пред всичките приятели събрани кълна в твоите очи да спазвам вече… всяка клетва, дадена пред теб. Веднъж заложих тялото си аз за неговото бъдещо богатство. Сега залагам своята душа като гаранция за туй, че твоят мъж не ще престъпи клетвата пред теб никога веч. Тогава ти… ще бъдеш негов поръчител. Дай му това… и го накарай да го пази далеч посилно от предишния. Ела, Басанио, и закълни се да пазиш този пръстен. О, небеса! На доктора аз дадох този пръстен! Взе го от него. Басанио, прости ми! Но докторът бе тук при мене снощи. Прости ми, мой любими Грациано! Защото дребното момче онзи помощник… в леглото бе при мен нощта предишна. Защо? Това е като буря посред лято, когато времето е найдобро! Нима сме рогоносци? С какво заслужихме го? Замълчи! Учудени сте всички. Басанио, вземи писмото. То е от Падуа, от стария Беларио. Ще прочетеш в него, че Порция била е докторът, Нериса неговият млад помощник. Лоренцо нека бъде ни свидетел, че тръгнахме веднага ний след вас и върнахме се само преди малко. Ти беше докторът? И аз не те познах. Ти бе помощника що ме направи рогоносец? Така е, но помощникът не може рога да сложи на съпруг, защото никога не е бил мъж. Е, докторе… леглото ми е ваше. Когато аз отсъствам, спете при жена ми. Лоренцо… За тебе също сме донесли новини добри. Защото носим тук за теб и Джесика… специален дар от нашия евреин, защото след смъртта му вие двама ще наследите всичко. Мили дами, вий двете сте манна небесна за всеки, що гладува. Почти е сутрин… и все пак… съм сигурна, че ти не си доволен все още от такава нощ. Да влезем вътре… и да видим дали ще мога аз да те успокоя. Така да бъде. Ще трябва моята Нериса да реши… дали да бъде будна чак до утре… или сега да легне два часа преди изгрев. А аз ще бъда легнал денонощно на доктора до младия помощник. Оттук нататък само в едно кълна се: Да пазя аз Нерисиния пръстен.