На: 2015-02-02 15:55:14 / Етикети: 2004 , САЩ , Германия , Канада , Ужаси , Трилър , Mick Garris , Jonathan Jackson , David Arquette , Cliff Robertson , Barbara Hershey , Erika Christensen , Barry W. Levy , Jackson Warris , Jeffrey Ballard , Peter LaCroix , Chris Gauthier , Robin Nielsen , Matt Frewer , Simon Webb , Keith Dallas , Danielle Dunn-Morris , Мик Гарис , Джонатан Джаксън , Дейвид Аркет , Клиф Робъртсън , Барбара Хърси , Ерика Кристенсен , Бари Леви , Джаксън Уорис , Джефри Балард , Питър ЛаКрои , Кейт Далас ,
От филма:
Какви ги говориш? Не се стягай толкова, Алън! Казваш, че повече не искаш да го правиш. Не казвам това. Добре. Каква е тази гротеска? Имаш талант, Алън. Не искам да гледам как го хабиш с образите на чудовища от филмите. Какво е това пристрастяване към смъртта? Всички рисуват живота. Може би на си забелязал, но живеем в нова ера. Време е да възхвалим живота,… любовта и красотата на света около нас. Защо не рисуваш това което виждаш? Това правя. Да, жалко е. Животът е прекрасен, Алън. Тези страхотии няма да те докарат до никъде. Така казва и баба ми. Честит Хелоуин и на теб, приятелю. Не на войната! Мамка му, не, няма да отидем! Не мога да повярвам, че късаш с мен на рожденият ми ден. Не късам с теб. Боже, държиш се като в „Остави го на Бийвър“. Извинявай, Джесика, но те обичам. Мислех, че и ти ме обичаш. Обичам те. Обичам всички. Стига си се правел на Князът на Мрака и ме целуни. Не мога. Не сега. Както искаш. Честит рожден ден. Да. Честит ми рожден ден. Честит шибан рожден ден. Майната ти и на теб! Добра идея, Алън. Знаеш, че не те оценяват. Покажи им колко важен си. Хайде, Алън… Знаеш, че тук е прекрасно. Просто стисни зъби и режи! Това е. Покажи им, Алън. Направи го! Режи! Изненада! Честит рожден ден! Защо не ни оставите насаме за малко? Какво правиш? Добре ли си? Алън, толкова съжалявам. Знаеш колко те обичам. По дяволите! Май обядът ще трябва да почака. Това беше най-тъпото нещо което си правил. Боже, Алън, само се пошегувах. Опитвах се да организирам партито изненада. Май вместо това аз те изненадах. Сериозно. Самоубийството е много егоистично действие. Още един живот или смърт изглеждат много незначителни… във великата планетарна схема на нещата. За мен има голяма разлика. Смъртта не е обаятелна, Алън. Предполагам,че не те познавам истински. Ти и останалите четири милиарда души на планетата. Не ми излизай с глупостите за неразбраният творец. Всички имаме проблеми. И се справяме с тях. Знаеш ли… жалък си. Да ти кажа честно, беше много подло. Съжалявам. Просто съм на етапа „бедния аз“. Наречи ме задник. Мислиш ли пак да… направиш такова глупаво, жестоко и егоистично нещо? Не. Обещавам. Кълна се. И кой те обича? Майка ми. Малкият Исус? Много смешно. Кой друг? Ти? Но предполагам, че искаш доказателство за това, нали? Доказателство звучи добре. Малко е късно, но… Честит рожден ден. Обичам художествените работи. Да видим. „Възраждане на Рок Енд Рола на университетския стадион в Торонто… „участват Джон Ленън и „Plastic Ono Ban“.“ Джеси, откъде намери това? Как успя да се нарежеш докато се бръснеше в ваната? Това звучи толкова непохватно. И кой въобще се бръсне във ваната? Само мацките взимат вани, човече. Млъквай, Хектор. Покажи му снимката която направи. Продаде я на училищния вестник. Взех 25 долара, човече. Моя гол задник е във вестника. Ебавам те бе, човек. Споко. Не е депресиран щом се ебава. Било е нещастен случай. Виж, не можеш случайно да си срежеш китките. А Хектор припадна веднага щом видя малко кръв. Не съм припадал. Само малко ми прилоша, това е всичко. Аз съм пацифист, човече. Не обичам да гледам кръв. Кажи на Арчи, че е било нещастен случай. Видя ли? Задник! Може ли да ти снимам шевовете? Имате ли нещо против да докарате колата? Добре, ще докараме колата. Може ли да се появи Алън? Добре ли си? Не се опитваше само да направиш партито, нали? Алън…. няма да си разкъсам шевовете или нещо подобно. Така е, нали? Толкова ме е грижа за теб. Тогава ми кажи истината. Ще я приема. Опитвам се да вървя напред. Сякаш имаш стена около себе си. Като ров който да те пази от враговете ти. Аз не съм ти враг. Съжалявам, Джесика. Разбрах, че сме прецакани… излязох, взех няколко торбички бонбони… и отидох на купона по случай Хелоуин на Капа Гама Ну. Кой иска да отиде в Торонто? Докато мога да си отлагам завършването съм си добре тук. В Канада празнуват ли Хелоуин? Какво е това? Просто Джон Ленън и „Plastic Ono Ban“. Няма начин! Откъде ги взе? Тя няма ли да ходи? Не. Можеш ли да пътуваш? Имам предвид…. Казах ти, че е нещастен случай! Кажи му, че си добре, Алън. Ако всички толкова искат да знаят, че съм добре, ще пусна обява в „Войс“. Джон „Аз Съм Шибания Морж“ Ленън! Може ли да ги пипна? Ти също! Мамка му! Само два билета ли имаш? Аз пък имам билет. Тръгваме всички и там ще вземем трети билет. Кога тръгваме? Какво ще кажете за тази вечер? Супер! Мислиш ли, че може да се появят и другите Бийтълси? Джон Ленън казва „Това е старо, но добро…“ и започва „I Want to Hol Your Han“ или нещо подобно. Пол, Джордж и Ринго се качват на сцената… и всички се насират от кеф! Що се отнася до мен, днес е ден в който може да се случи всичко. „Бийтълс“, човече! Знаеш ли кое би било странно? Когато остареят. Какво ли ще … когато Ленън, Хендрикс, Джанис,… Джим Морисън и всички богове на Рок Енд Рола които харесваме… остареят, надебелеят, оплешивеят и такива ми ти работи? Това е свят в който не ми се иска да живея. Амин, брато. Не вдигай. Това ще е Джесика която си иска билетите. Не ставай смешен. Не е тя. Знам, че ще са лоши новини. Ало? Съжалявам за това което казах. Обичам те. Хайде да заминем заедно и за няколко дни да забравим всички останали. Става ли? Моля те? Моля те, не вдигай. Ало? На телефона. Обажда се Джени МакКърди. Нали се сещаш, съседката на майка ти? Здравейте, г-жо МакКърди. Какво има? Добре ли е мама? Получи удар. Случи се в ресторанта. Исусе. Не искам да те хванат неподготвен. Лекарите казаха, че ще се оправи. Кой е? Още ли е в болницата? Да. Грижат се за нея добре. Няма д отидеш в Торонто с двамата глупаци… докато майка ти е в болница на 200 километра оттук и може би умира. Кога мислиш, че ще можеш да дойдеш, Алън? В Събота? Кажете й, че ще дойда тази вечер. Какво? Много ще се зарадва да те види. Благодаря. Дочуване. Какво има? Майка ми. В болница е. Получила е удар. Мамка му. Съжалявам, Алън. Ами Торонто? Вие вървете. Аз трябва да се уверя, че майка ми е добре. Мамо, виж! Получих златна звезда. Какво има, мамо? Миличък. Какво? Всичко ще се оправи, миличък. Защо плачеш? Баща ти… Любящ съпруг, добър баща, истински приятел…. Вече сме само ти и аз, миличък. Алън и Джийн Паркър срещу целия свят. Не! Благодаря за превоза. На къде си тръгнал? Мога да те закарам до Хамптън Сентър. Става. Благодаря. Искаш ли да се напушиш? На твърди наркотици ли си? Не, не взимам. Не си, щото ако беше щеше да си признаеш, нали? Какво има в Луистън? Трябва да посетя майка си в болницата. Мамка му. Болна ли е? Не, виси си там и върти номера та да изкара малко кинти. Това й е нещо като хоби. Получила е удар. Майка ми почина в болница. Кофти работа. Имаше рак на белия дроб. Като почина тежеше към 35 килограма. Благодаря, че сподели, заднико. Вече се чувствам много по-добре. Съжалявам. А аз не. Беше истинска кучка. С баща ми си падаха по подтисничеството. Зиг Хайл и такива ми ти работи. Майка ми е членка на „Майки за Мир“. Това е супер. Служил ли си? Не. Студент съм. А ти? Мамка му, не, човече. Опитаха се да ме закарат във Виетнам. Няма да отида там. Няма да ги оставя да ме убият. Обичам живота. „Дайте шанс на мира“, ясно? Казвам ти, много скоро всички над 30 ще измрат. Тогава ще видим. Ходил ли си на Уудсток? Не. Хубава трева, голи мадами. Ето, вземи това. Какво беше това, мака му? Какво пътуване. Добре ли си, братле? Твое ли е? Наричат ме детеубиец, ама не съм. Няма да бъда част от тази военна машина. Погледни ме. Аз съм като теб. Не си като мен, хипарски задник. И скапан шофьор. Къде отиваш, човече? Къде е джойнтът? Мамо? Какво, по дяволите, зяпаш? Хайде, продължавайте нататък. Продължавайте, моля. Превоз ли ти трябва, Алън? Како има? Как загина татко? Блъсна го кола. Знаеш това. Да, но така и не разбрах как точно. Как се е случило? Една вечер се прибирал… от една среща в Касъл Рок. Бензинът му свършил… насред път. Вървял по пътя… когато някакъв просто му налетял. Когато го открили, все още стискал тубата. Честно да ти кажа, не знам какво щях да правя ако те нямаше теб. Спомняш ли си го? Не много. Иска ми се да го помнеше. Толкова приличаш на него, че чак се плаша. Отивай в Ороно и ме накарай да се гордея с теб, ясно? Внимавай, Ал. Хайде, синко, продължавай нататък. Тук няма нищо за гледане. Ехо? Какво искате? Кой сте вие? Татко? Тя те излъга. Скачай, синко. Доста е студено. Тръгнал съм към Боудухам. Да не се опитва да хване нещо? Знаеш ли, жена ми Алика, мир на праха й, някога казваше… че ще свърша с нож забит от стопаджия в гърба. Но всеки път като видя младеж като теб… стоящ край пътя, си спомням младежките си години. Оценявам го. Ти накъде си тръгнал, синко? Към болницата в Луистън. Майка ми е получила удар. Съжалявам да го чуя. Смятат, че ще се оправи. Моята Али прекара удар преди четири години. Започна да говори неща в които нямаше никакъв смисъл. След това, така да се каже, просто се стопи. Много ми липсва. Понякога, когато съм на дълъг път, все още я виждам… седяща на мястото на което си ти сега. По дяволите! Бих те закарал дотам, но обещах на брат ми Ралф,… че ще го закарам до една клиника в Гейтс. Жена му е там. Страда от онази болест дето се забравяше… Как се казваше, Андерсън или нещо такова. Алцхаймер. Все пак, може и да те закарам дотам. Не му позволявай. Има му нещо. Няма нужда. От Гейтс мога лесно да намеря превоз. Проклет бандаж! Проклета херния! Да ме извиняваш за езика,… но ако се задържиш на този свят достатъчно дълго… по някое време целият започваш да се разпадаш. Изглежда сякаш колкото повече живееш… толкова повече Бог иска да ти срита задника. Хубаво е, че си оставил всичко и отиваш да видиш майка си. Тя е добра майка. Добре, г-жо Паркър. Това трябва да е малкия Ал. Алън. Кой сте вие? Това е г-н Далримпъл от „ПОД“. Мисля, че получих всичко което ми трябва, г-жо Паркър. Ще поддържаме връзка. Благодаря за кафето и бисквитите. Синко. Какво е „ПОД“? но аз мисля, че е „Противни Отвратителни Драки“. Трябва да се стегна и да му целувам задника,… само, за да съм сигурна, че ще напише хубав доклад и ще получаваме 50 долара месечно. Какво? Ти и аз срещу целият свят, Ал. Мамо? Накрая Али… не знаеше собственото си име. Погледът й сякаш казваше „Пусни ме оттук.“. Ако можеше да се сети думите с които да го каже. Разбираш ли какво имам предвид? Мамо? Не можем да направим нищо за нея. Ще има нужда от някой който да се грижи за нея до края на живота й. Това е твоя работа, което, разбира се означава, че трябва да прекъснеш училището… и какъвто и личен живот да водиш. Да. Разбирам какво имате предвид. Виж това. Виж пълнолунието, синко. Не е ли красива? Пожелай си нещо, момче! Пожелавам си майка ми да ме познае когато вляза в стаята й. Очите и да заблестят и да произнесе името ми. Ако бях на твое място не бих се ебавал с желанията. Помниш ли „Маймунската Лапа? Иска ми се Али да беше тук. Да върви по дяволите Ралф. Защо да не те закарам до Луистън, синко? Просто ще те закарам. Какво ще кажеш? Не го прави! Това са още 20 мили в миризмата на пикоч… и преминаване в насрещното докато не се блъснем в някой камион! Той умира, човече! Не го ли подушваш? Какво ще кажеш, синко? Погрижи се за брат си. Той има нужда от теб колкото и майка ми от мен. Да върви по дяволите Ралф! Ще те закарам до болницата… въпреки, че се запознахме преди малко. Какво ще кажеш? Какво ще кажеш? Ще те закарам до там! Не, няма нужда. Благодаря, но мога и сам. За нула време ще намеря превоз. Да, най-добре да направиш така. Хвани кола извън града. Никой няма да те вземе вътре. Добре. Сигурен ли си? Птичето в ръката…. Ще се оправя. Благодаря. По всяко време, синко. Жена ми Али…. Какво? Какво ти става? Това беше просто тъжен старец със спукан водопровод в тъжна стара кола. Вътре при него нямаше никой. Беше просто отражение или нещо подобно. От какво, по дяволите, се страхуваш? Страхуваше се, че може да се заразиш от това от което беше болен ли? Понякога имаш право да се страхуваш. Не се страхувам от смъртта. О, да, точно така. Ти си шибаният Княз на Мрака. Намери си работа, педалче! Майната ти! Мамка му! Ето го! Пъзльо. Хайде! Върви си в къщи! Хайде! Върви! Исусе. Не искаш ли да ме видиш преди да умра? Разбира се, че искам, мамо. Защо тогава продължаваш да отпращаш колите? Забавното си е забавно, стореното сторено. Не ме ли обичаш? Смразяващо. Виж колко сме високо. Мамо, да си тръгваме. Просто искам да си тръгна. Ал, през целият уикенд ме караше да дойдем дотук. Знам. Просто искам да си вървя. Щом ме накара да вися на тоя студ… ще се качиш на проклетото влакче! Стига толкова. Това беше за последен път, приятелче! Писна ми от глупостите ти! „Джордж Стаб“ Исусе, днес стават две години откакто е умрял. Да, но е роден на същата дата като теб. „Забавното си е забавно.“ По дяволите. Мама е мъртва. Пазим ти място! Това не се е случило. Ти си в гробище на път да посетиш майка си в болницата. Качваш се при всеки ненормалник на пътя. Мислиш си, че участваш във филм на ужасите, но не е така. Просто се опитваш да се прибереш, за да видиш майка си. Ако просто излезеш оттук без да се обръщаш… може да продължиш да вярваш в това през остатъка от живота си. Майната му. Не е това което пишеше. Просто съм го прочел грешно. Глупости. Пишеше „Забавното си е забавно, стореното сторено.“ Мама е мъртва. Благодаря за превоза. Към града ли си тръгнал? Супер. Аз също. Може би трябваше да вземем друга кола. Какво ще правиш в града? Тук има нещо нередно. Не му казвай. Брат ми ще се жени. Аз ще съм му кум. Утре е репетицията а после има парти. Така ли? Брат ти ще се жени. Това е хубаво. Как се казваш? Хектор. Хектор Пасмор. Тук наистина има нещо гнило. Няма да стигнеш до Луистън. Мама е мъртва. Няма да стигнеш до дома. Каква е тази ужасна миризма? Обзалагам се, че в училище имате доста такива? Какво? Такива имена. Хектор Пасмор. Да, предполагам. Аз бих си го сменил. Приятно ми е да се запознаем, Хектор. Казвам се Джордж. Джордж Стаб. Формалдехид! На това мирише! Кучият син е мъртъв! Мъртвите пътуват бързо! Не трябва да му показвам, че знам. Обичам тази песен, човече. Наистина я обичам. Защо не продължи със стареца? От какво толкова се уплаши? Мъртвите пътуват бързо! Стария не вдигна повече от 45. Няма друго като сватбата, а? Да. Всеки трябва да го прави поне по два пъти. Спокойно! Не трябва да му показваш, че знаеш! Поне два пъти! Звучи като цялото ми шибано семейство! Да, и като моето. Наистина няма нищо като погребението, а? Какво? Той знае! Какво ли има под шапката? Сватба. Каза „погребение“. Сватба. Исках да кажа сватба. Винаги казваме каквото искаме да кажем, Хектор. Така мисля аз. Аз и Зигмунд Фройд. Ебава се с теб, човече. Знае, че си видял гробът му. Знае, че знаеш, че е мъртъв. Добре ли се чувстваш? Да. Сигурен ли си? Мисля, че трябва да ме оставиш. Може би ако подишам малко свеж въздух стомахът ми ще се успокои. Някой друг ще ме вземе. О, не, не мога да те оставя тук. По средата на нищото? Съвсем сам? Може да минат часове преди да се появи някой… а дори и да мине може да не те качи. Няма начин да те оставя тук. Отвори прозореца малко. Знам, че тук не мирише много хубаво. Закачих един освежител ама не вършеше никаква работа. Разбира се… някои миризми се махат по-трудно от други. Това ми напомня за историята… за хлапето дето си купило чисто нов Кадилак за 750 долара. Чувал ли си тази история? Мисля, че всички са я чували. Хлапето искало да си купи кола. Видяло чисто нов кадилак пред къщата на някакъв. Имало табелка „Продава се“. Хлапето знаело, че не може да си позволи Кадилак. Не можел да си го позволи, но бил любопитен, нали разбираш? Колко струва такава кола? Хлапе, днес е щастливият ти ден. 750 и я взимаш. Да бе. Това е също толкова смешно колкото и илюминатор на подводница. Не се шегувам, хлапе. Извади парите и е твоя. Мамка му, дори и чек ще приема. Имаш честно лице. Чувал съм, че била „Тъндърбърд“. „Т-бърд“, „Кадилак“, всички са еднакви. Това е история. Може да съм на 17, но не съм идиот. Никой не би продал такава кола за 750 долара. Вече не я искам, синко. Смърди. Не можеш да махнеш такава миризма. Опитах всичко за което можеш да се сетиш, а и някои неща които не можеш. Разбираш ли…. Бях на бизнес пътуване. Нямаше ме две три седмици. Боже! Трябва да е била мъртва през цялото време докато го е нямало. Не знам дали е било самоубийство или инфаркт. Била подута… а колата била изпълнена с миризмата… и всичко което искал да направи било да я продаде. На това му се вика история, а? Защо не се е обадил в къщи? Какво? Нямало го е със седмици… Не се ли е обадил да види как е жена му? Това няма нищо общо, нали? Имам предвид каква сделка! Това е въпроса. Кой не би се изкушил? Вероятно е карал колата със свалени прозорци, нали? Това е приказка. Измислица. Сетих се за нея заради миризмата в тази кола. Която съществува. Виж това. „Селото на Тръпката“. Там бях днес. И гаджето ми трябваше да дойде, но ми се обади и каза, че е болна. Лошо й е когато и дойде. Жалко,… но каква алтернатива има? Ако не се появи и двамата сме загазили. Та отидох сам. Бил ли си някога в „Селото на Тръпката“? Веднъж. Когато бях на 12. Не си ходил сам, нали? Не, щом си бил на 12 не си. Не си го казал! Не и на глас! Ебава се с теб. Трябва просто да отвориш вратата, да свиеш глава под ръцете си и да скочиш! Той ще се протегне, ще ме хване и ще ме върне вътре. Да, баща ми ме заведе. Баща ти ли? Вози ли се на „Куршума“? Аз се качих четири пъти! Качи ли се на „Куршума“, Алън? Ти му каза, че се казваш Хектор! Не му показвай, че знаеш. Да, качих се. Не си се качил. Имам предвид… бил си на опашката… но си бил с майка си, а не с баща си. Помниш ли? Опашката е била дълга… и майка ти не е искала да чака на студа. Но ти си и опявал цял ден. И какво стана когато най-накрая стигнахте, Алън? Уплаши се, нали? Нали? Да. Когато се приближихме… и видях колко е високо… как се преобръща на върха… как хората крещят когато слиза надолу… се уплаших. И тя ме удари. Не ми говори през целия път до вкъщи. Така и не се качих на „Куршума“. Досега. Взех си няколко бири за из път. Щях да дам тази значка на гаджето ми. Но ти вероятно знаеш какво се случи. На всеки Хелоуин, по пълнолуние, когато задуха вятър… на Олд Ридж Роуд можеш да видиш как Джордж Стаб… търси души. Като твоята! Няма нищо като погребението, а? Нали така каза? Остави ме. Моля те. Знаеш ли кой съм? Ти си призрак. Стига. Можеш да се справиш и по-добре. Шибаният Каспър е призрак. Аз рея ли се във въздуха? Виждаш ли през мен? Аз съм нещо като пратеник… „Уестърн Юниън“ на отвъдния свят. Хора като мен се появяват когато обстоятелствата го изискват. Защото обичаме да си играем с хора като теб. Защото ти си един от нас… Ходещ мъртвец. Хирургът е свършил добра работа. Сигурно те е харесал. Все пак, това е твоя завет, нали? Какво имаш предвид? Откакто баща ти се е самоубил. Знаеш ли колко деца на самоубийци се самоубиват? Това е наследството ти, човече. Баща ми не се е самоубил. Бил е блъснат от кола. Това ли ти е казала? Не, Алън. Нека ти разкажа какво се случи наистина. Бум… и боядисал мис ноември с мозъка си. Глупости! Глупости ли? Знаеш, че не е така. Знаеш ли какво си мисля? Мисля, че който и да движи нещата обича да се забавлява. Винаги иска да види дали си щастлив с това което имаш… или да ти покаже какво има зад завеса номер 2. Но всичко трябва да е наред. И тази вечер е. Съвсем сам си, трябва ти превоз посред нощ… в тъмното, с шибаните ти китки. И баща ти. Майка ти умира в болницата. Не умира! Така е. Все още. Нищо от това нямаше да се случи ако бях останал в пикапа на стареца, нали? Трудно е да се каже. Може би и той е бил мъртъв. Нямаме време да обсъждаме това. След пет мили ще започнем отново да забелязваме къщи. След още няколко мили ще навлезем в Луистън. Което означава, че сега трябва да решиш. Какво да реша? Кой ще се качи на влакчето и кой ще остане на земята. Ти или майка ти. Какво? Кой ще бъде? Ти или майка ти? Какви ги говориш? Изборът е твой. Всичко зависи от теб. Това не е забавно, човече. Говоря сериозно. Сериозен съм като рак. Трябва да решиш. Ти или майка ти. Захващай се с мисленето. Здравей. Запазих ти парче от пая. Ела насам, миличък. Ти и аз срещу целия свят, Алън. Какво ще кажеш. Ал? Времето изтича. Не е честно да ме питаш за това. Всички казват така. Ако не решиш докато видим първите светлини на града… ще трябва да взема и двама ви. Къде да ни вземеш? Стига, този отговор е лесен. Изглежда животът не значи много за теб. Просто обичаш смъртта, нали? Романтиката, мистерията и тъмната й красота. Какво толкова? Всеки ден умират хора. Много хора. Голяма работа е. Разбирам. Да не си променихме решението? Какво е това? Искаш помощ ли, князе на мрака? Не! Какво може да е по-ценно от животът ти… От всичко което ти предстои за в бъдеще? Просто избери майка си. Тя вече има диабет. И пуши като комин. Не й е останало много. Да, всички казват така. Просто ще взема и двама ви. Повече точки за мен. Давай, Алън, ти си художник. Боядисай стените. Като мен. Хайде, Ал. Излизаме от пустошта. Какво ще кажеш? Време е да избереш. Няма да го направя. Не. Това не е молба! Има причина да си тук. Не е честно. Не можеш да ме накараш да избера. Аз нямах избор. Ти имаш. На твое място бих се възползвал. Аз съм само на 21. Животът ми е пред мен. 48 са много. А тя е болна. Много болна. Въпрос на време е. Майка ти си скъсваше задника заради теб. Всички онези скапани работи само, за да плаща обучението ти. Дори, за да имаш какво да ядеш. Кой, по дяволите, си ти? Ангелът на дясното му рамо или дяволът на лявото? Млъкни! Кой да бъде, Ал? Ти или мамчето? Или пък двамата? Не! Идват за теб, Барбара. Просто се настани удобно и се наслаждавай на пътуването, синко. Защо не дойде, Ал? Защо ме остави да умра в самота? Така и не стигнахме до Торонто, човече! Мамо? Това ти ли си? Той ме доведе тук. Трябва да избереш, миличък. Трябва да избереш. Не мога да го направя, мамо. Налага се. Какво й е на ръката ти? Съдра ми кожата, това й има! Не можеш да избягаш, Алън. Не можеш и да убиеш вече мъртвия. Стига си ме ядосвал и вземи решение! Побързай, Ал. По-бързо. Това е първата къща. Ако имаш да ми казваш нещо, най-добре го кажи сега. Как да избереш? Как, по дяволите, можеш да избереш? Писна ми от глупостите ти! Ти и аз срещу целия свят, Ал. Не знам какво бих правила ако те нямаше теб. Накарай ме да се гордея, ясно? Честит рожден ден! Сега, Ал. Веднага! Майка ти или ти? Веднага, Ал! Вземи нея! Вземи майка ми, не мен! Приятни сънища, Ал. Накъде отиваш, синко? Луистън. Благодаря. Късмет, синко. Надявам се майка ти да се оправи. Благодаря. Вози ли се на „Куршума“? Аз се качих четири пъти. Добре ли си, синко? Разтрепери се. Добре съм. Още веднъж, благодаря. Здравейте, дошъл съм на посещение на Джийн Паркър. Съжалявам, посещенията приключват в 900. Тя ми е майка. Получила е удар. Дойдох на стоп от Ороно, за да я видя. Мисля, че можем да направим изключение за близки роднини. Благодаря ви. Да видим… Паркър ли казахте? Да. Джийн Паркър. Само да се обадя на др. Хигинс. Добре. Ще дойде след минута. Г-н Паркър? Съжалявам, Алън, но майка ти почина около 800 часа. Да видим… Паркър ли казахте? Да. Джийн Паркър. Трябва да се обадя на др. Шустек. Какво има? Синът на Джийн Паркър е тук. Добре. Др. Шустек ще дойде. Г-н Паркър? Няма да ви лъжа. Майка ти е като зеленчук. Като ряпа. Като бананова каша. Прецакана е. Ти също. Да видим. Ето я. В стая 487. Ще се обадя да видя дали можете да се качите. Добре ли е? Здравей, Ани. Синът на Джийн Паркър е тук. Може ли да се качи да я види? Ани ще слезе да я провери. Ще отнеме само минута. Благодаря. Истинско е. Защо тогава не е мъртва? Добре, Ани. Разбрах. Разбира се. Благодаря. Ани каза, че можете да се качите, но само за няколко минути. Майка ви е взела лекарството си не е съвсем на себе си. Благодаря. Г-н Паркър? Побързайте, тръгнала е… Тръгнала ли? Ще заспи, това имах предвид. Боже, толкова съм глупава. Добре е, просто…. Няма да припаднете, нали? Знам какво направи, Ал! Знам какво направи! Алън? Миличък? Недей да плачеш. Няма нужда от това. Дойдох веднага щом научих. Г-жа МакКърди ми се обади. Казах й, че може и през уикенда. Глупости. Как дойде дотук? На стоп. Имаш кръв по косата си. Няма нищо, мамо. Ударих си главата. Това не е хубаво. Трябва да се грижиш за себе си. Мисля, че трябва да я оставим да поспи. Имаше тежък ден. Знам. Тръгвам, мамо. Ще се върна сутринта. Да поспиш, ясно? Да спя. Само това правя. Сънувах, че сме в онзи увеселителен парк. Така ли? Чакахме на опашката… за влакчето… което се качваше много на високо. Помниш ли го? „Куршума“. Толкова уплашен беше. А аз ти се развиках. Развиках се и те ударих. Всичко е наред, мамо. Толкова съжалявам. Това беше толкова отдавна. Така и не се повози. Г-н Паркър, наистина е време да тръгвате. Ще се видим утре. Обичам те. Толкова съжалявам. Няма нищо което да те научи как да цениш живота както една среща със смъртта. Една кратка среща със смъртта може да ти помогне да пораснеш много бързо. Майка ми излезе от болницата след няколко дни. За кратко накуцваше. След около месец се върна на работа. Опита се да откаже цигарите и за кратко успя. Когато се върнах ден по-рано за пролетната ваканция, тя…. Прекарахме няколко хубави години. Посещавах я почти всеки уикенд. С часове играехме на карти и обсъждахме политиката. Много се смеехме. Мамо? Една нощ… тя спря да се смее. Никога няма да забравя и ще съжалявам за изборът който направих. Споменът за онази нощ на Олд Ридж Роуд никога няма да избледнее… и да заприлича на сън, както очаквах да стане. Съжалявам, мамо. Мисля, че Джордж Стаб… ако наистина е имало Джордж Стаб… просто ми е дал малко повече време… Още няколко години. Радвам се, че ги получих. Това отключи сърцето ми. С Джесика се оженихме след година… но не продължи дълго. Вината не беше ничия. Опитахме, но изглежда не ни е било писано. През 1969-та, в Торонто, „Бийтълс“ така и не излязоха заедно. Никога повече не се събраха. Животът на Джон Ленън бе отнет от маниак с пистолет… а този на Джордж Харисън от цигарите и рака. Така и не започнах да си изкарвам прехраната като художник. Но все още рисувам, защото искам да го правя. Майка ми ми липсва и все още често мисля за нея. Липсва ми и онова време. От удара през 1969-та до кончината й през 1972… светът ми се промени завинаги. Мисля, че така става с всички. Изглежда нищо не е вечно… освен „Куршума“. „Куршума“ е вечен. „Куршума“ винаги е там. Чакаш на опашката, това е всичко. Когато дойде редът ти да се качиш на „Куршума“, може да се повозиш а може и да избягаш. И двата пътя водят до едно и също. Забавлението си е забавление, стореното сторено. Никой не живее вечно. Искаш ли превоз? Не, благодаря. Мисля да повървя. Взимай си значката и се разкарай оттук.