На: 2014-08-01 08:56:06 / Етикети: 2002 , Чен Кейг , САЩ , Великобритания , Иван Райтман , Хедър Греъм , Джоузеф Файнс , Наташа Макелоун , Улрих Томсен , Иън Харт , Ронан Виберт , Оливиа Паолет ,
От филма:
Знаеш ли какво става на тази височина? Мозъкът умира от липса на кислород. Клетка по клетка. Просто угасва, и тялото след него. Все си мисля как ли бих се чувствала. Защо не започнеш отначало. Винаги е най-лесно така. Добре. Ще започна отначало. Израснах в полята на Индиана. Наистина обичам равнината. Честно казано, не изоставих нищо важно. Всъщност нямам семейство, само няколко приятели. Както и да е, беше януари. Бях в Лондон от година и половина. Първите шест месеца бях ужасно самотна. Докато не срещнах Джейк. Най-много ми харесваше, че се разбирахме. Чувствах се защитена. Хайде, да вървим. Занимавам се с уеб дизайн и оформление на СД за клиенти. Това трябва да е добре платено. Само има слава на такова. Джейк беше инженер. Тунели, мостове, такива неща. Държеше два билета за метрото, в портфейл, който имаше от 12-годишен. Един и същи портфейл, един и същи вътрешен джоб. Алис. До по-късно. Алис, няма ли да влизаш? Да. КНИЖАРНИЦА СЪМИТ Ще се видим след малко. Да. Може да променим наръчника за обучение да изглежда като игра на уебсайт. Опитахме това с „Appliance Kings“. Да, но това не са перални, сега обучаваме продавачи в цял свят. Вие сте пионерите на новите медии. Измислете нещо. Алис, пазиш ли старите шаблони? Тук ли си Алис? Отивам да се подстрижа. Ще се върна след обяд. По дяволите! И ти влезе вътре? Да, влязох. Как се казваш? Алис. Алис. Не се обръщай с гръб. Ела утре тук. Трябва да работя. Тогава се върни довечера. Не мога. Когато поискаш, Алис. Ти реши, а аз ще бъда тук. Не можех да повярвам какво се случи този ден. Знаех, че не бива да се случи повече. Исках всичко да си бъде постарому. Какво искаш да направя? Нищо. Продължи както досега. Тогава разбрах как се казва… Адам Талис. Покорител на планините. Вчера той предизвика доста вълнения тук. Спасил е шест човека… без кислород. Спри ме ако не искаш. Не, не спирай. Моля те, не спирай! Днес купих книгата ти. Това не е моя книга. Просто съм в нея. Изглежда добре. Умряха хора, Алис. Нещо се обърка много лошо. Имаше една жена – Франсоаз Колет. Загубих цялата група. Все още не разбирам какво стана. Не може да е грешка. Всичко беше проверено. Аз я обичах. Знаеш ли какво става на 6000 метра? Прилича на това. Без въздух, мозъкът започва да умира. И изключва. А после и тялото го последва. Минаха две години, но още не мога да се отърся. Аз живея с някого. Обаче си тук. Трябва да тръгвам. Недей. Не ги обувай. Ало. Здравей, къде си? По задачи. Ще вземеш ли часовника ми на път за вкъщи? Закъснявам и няма да успея. Разбира се. Липсваше ми днес, Алис. И ти на мен. Обичам те. Обичам те. Довиждане. Престани! Не ритай! Не така. Подай! Подай я! Влез му! Картон? Рефер… беше прекалено. Джейк? Съжалявам, просто… Там няма никой! Джейк, трябва да те напусна. Ти какво? Не мога да продължавам така. Съжалявам. Напускам. Напускаш ме? Алис, ние сме заедно. Идеално ни е заедно. Ще се оженя за теб. Срещнах някого. Кой? Кого си срещнала? Не го познаваш. Съжалявам. Кога го срещна? Не исках да те нараня. Не това е важното. Важно е, разбира се! Ходим заедно на пазар всяка неделя. Купувах ти билети за метрото! По дяволите! Къде отиваш? Вие търсите Адам. В момента не е тук. Но навън е студено… влезте. Моля ви, влезте вътре. Бях на катерене в Чили. Адам винаги сваля снимките си. Или гледа да е с гръб към тях. Моля седнете. Според мен, снимките показват коя съм. Но според Адам, крадат душата му. Искате ли малко? Много е хубаво. Не, благодаря. Аз съм сестра му. Вие сте сестра му? Да, аз съм Дебора. Често катерим заедно. Прави някакъв ремонт на жилището си и живееше тук, докато ме няма. Това е… „Г-н Знам всичко“. Това му е името. Това е Франсоаз, така ли? Това е причината брат ми да сваля снимките. Защото… му е твърде тежко да я гледа. Брат ми е смелчага, но понякога… се страхува от спомените. Забравя, че не е единственият отговорен. Аз също бях там. Тя беше най-добрата ми приятелка, Алис. Да, знам името ти. Ти си много красива. Разбирам защо е толкова луд по теб. За брат ми е така… или си с него, или не си. И „скочиш“ ли, и си с него, край – няма обсъждане. Наздраве. Можеш ли да ми дадеш адреса му? Да, разбира се. Благодаря. Напуснах го. Боли ме. Добро утро. Алис това е Джоана. Джоана, Алис. Джоана Нобъл от „Гардиън“. Ще интервюирам Адам, за проекта му за чисти Хималаи. Приятно ми е. Къде да намеря риза? Адам, телефона ти. Обади се ти. Нямаше никой. В някои отношения е станало игрище за богатите и неопитните. Трябва да отивам на работа. Ще мислиш ли за мен днес? Какво ще правиш днес? Ще мисля за теб. Искаш ли да те науча да се катериш? Разбира се. Ела при мен след работа. ЗАМЪКЪТ Катерачески център Добре. Не е силен като миналата седмица. Ще се справи. Радвам се да те видя. Виждам, че си взела колани? Да ти помогна ли? Обува се като панталон. Чудесно. Точно така. Двойни колани. Отива ти. Благодаря. Аз ще й помогна. Как си? Добре. Съжалявам. Ще проверя коланите ти. Добре са. Сестра ми е, но ме подлудява. Някаква химия е. Готова ли си? Предполагам. Хайде. Най-накрая, Алис. Момичето от равнините плени планинеца. Алис, това е Клаус. Харесвам книгата ти. Благодаря. Беше ми приятно. Изглежда трудно. Всичко е в съзнанието. И вкуса към дрехите си промених напълно. Купих си тази прозрачна розова блуза. Да не ти казвам за бельото. Не, по-добре недей. Аз още съм с големи бели памучни гащи. Извинявай. Малко съм вманиачена. Виждала ли си Джейк? Разбира се. Той ми е приятел от 15 години. Как е той? Пуши като комин, съсипан е. Не че няма причина, нали? Съжалявам. Мисля, че ти разруши живота и на двама ви. Съжалявам. Имаше някой, който те обичаше. Обичахте се, а ти го напусна заради добър секс? Любовта не е само чукане. Нещо повече е. Повече? Какво? Всичко. С него всичко е повече. Боже, Алис, можеш да пишеш поздравителни картички. Извинявай. Добре. Хайде. Да тръгваме, смятам да попазарувам малко. Не мога, но ела с мен. Имам среща с Адам в 3 часа. Всичко е наред, тя е добре. Звънни на полицията. Адам, спри! Спри! Като го видях… Боже… Това няма да се случи повече. Няма да позволя. Добре ли си? Да. Винаги ще бъда до теб, Алис. Ще те защитавам. Кажи, че ми вярваш. Вярвам ти. Алис? Омъжи се за мен. Омъжи се за мен. Колкото по-скоро, толкова по-хубаво. Утре. Вдругиден, колкото може по-скоро. Омъжи се за мен! Да… да. Господине, имаме въпроси към вас. „Бъди разумна, Алис. Какво всъщност знаеш за него?“ Готова ли си? Виж това. Някой се опитва да те уплаши. Някой звъня сутринта, но нищо не каза. Гади ми се. Ако се повтори, непременно ми кажи. Всичко ще е наред. Алис, обещаваш ли да обичаш и се грижиш за Адам, докато сте живи? Да. А, ти, Адам, обещаваш ли да обичаш и да се грижиш за Алис, докато сте живи? Да. Нека Бог благослови и пази съюза ви. Откъде познаваш свещеника? Това е семейната ни църква. Имате си църква? А моята майка не ми говори и не познавам баща си. Няма значение. Животът ми започна като се видяхме с теб. Ела да ти покажа нещо. Какво? Не, не, почакай. Искам да видиш това през моите очи, когато бях на 6. Виж, ето така. Знаеш ли историята за душата, разбита на две части? Прекарваме живота си в търсене на другата половинка. Ти си тя. Стигнахме. Тук ли ще се преоблечем? Да, ето. Не, не. Не прави това. Искам да те помня ето такава. Хайде, не искам да умреш от студ. Хайде. Това е единствената станция, за всички планинари наоколо. Църквата държи тук припаси от години. В деня на сватбата си се изкачвахте! Той така разбира романтиката. Надявах се на хотел с рум сървис, за медения месец. Ще ти дам такъв меден месец, че няма да го забравиш, обещавам! Не, седни. Избери си ритъм, който да следваш Брой ако трябва. Ще те направя силна! Исках да се гордее с мен… затова вървях с часове. Ти успя. Какво е това? Котва… за улавяне на падащо тяло. Хвани. Вярваш ли ми? Да. Не мърдай. Дадох му пълен контрол. Позволих му той да решава кога да дишам и кога не. Много ми хареса. Боже, обичам те! АДАМ ТАЛИС СВЕТЕЦ ОТ ХИМАЛАИТЕ? Върнахме се в Лондон и статията на Джоана излезе. Бях по-щастлива от всякога. Извинете! Ето. Благодаря. Ало, Джейк? Не, Силвия е. Здравей, Алис. „Беше грешка да се омъжиш за него“ Силвия? Грешно съм набрала. Не, случайно съм тук. Джейк ще се прибере скоро. Виж, Алис, ще ти прозвучи странно, но щях да ти кажа… Джейк и аз се виждаме. Ти и Джейк? Ами… просто се случи. Премести ли се при него? Да, да… един вид. О, Боже… какво клише. Стар приятел се намесва, да утеши зарязано гадже и накрая се събират. Притеснява ли те това? Не, добре съм. Алис… Ще закъснеем. Побързай. Трябва да затварям. Ще говорим по-късно. Британска Федерация на Планинарите Пристигнахме. Добър вечер. Заповядайте, Адам. Алис, извинявай. Извинете. Как си? Приятно ми е да те видя. Алис Талис. Моята римуваща се снаха. Добре ли си? Боли ме главата и търсех аспирин. Не. Дай ми ръката си. Дай ми я. Усещаш ли това? Да, доста боли. Затвори очи. Дишай. Бавно. Така е добре. Това е меридианът, който управлява бъбрека или мозъка, или левия палец на крака. Забравих кое точно. Но, което стане, нали? Благодаря. Затвори очи. Затвори очи. Така, можеш да ги отвориш. О, Боже! Бих искал да пия за красивата дама в синьо. Къде е тя? Едва ли се е качвала по-високо от третия етаж… но е покорила нашия Адам. Но тя не знае, че щом има Адам, значи има и нас! Повечето, които използват програмата, са жени… опитваме да им продадем игра, но жените не обичат игри. Жените обичат истории. Мъжете харесват игрите. Мъжете убиват дракона и спасяват принцесата. Жените искат да узнаят как принцесата се е озовала при дракона. Игрите са грешен подход. Съжалявам. Извинете ме. Алис е. Джоана Нобъл е. Помните ли ме? Да, помня ви. Получих странна бележка по повод статията ми. Няма да правя нищо и няма да я изпълня. Вероятно е глупаво от моя страна, но реших да ви кажа. Да ви я изпратя ли? Да може да я изпратите. Лична ли е пощата ви? Не искам някой да я прочете. Разбирам ви. Пуснете я по факса. Добре, ще го направя. Знаете ли номера? Да. Благодаря за обаждането. Извинете, трябваше да се обадя. Няма проблем. Тъкмо можах да помисля. Няма да играем игри. Очевидно, жените не обичат игри. Мисля, че този проект се нуждае от ново лице. „Скъпа Джоана Нобъл, от статията ви ми се гади. Вашият голям герой Адам Талис, ме изнасили. Защо не опитате да отразите истината?“ Няма хартия. Реших да дам новия проект на Алис. Ти си новият човек. Искам да кажа, ново момиче. Жена. Отлично. Поздравления, Алис. Благодаря. Отворено или затворено? Затворено. „Ако искаш истинската история, обади ми се. Мишел Стоу“ По дяволите! Офисът на Алис Талис. Клаудия, Адам е. Здравей, Адам. Алис там ли е? Тя излезе. Излязла? Къде отиде? Мисля, че на лекар. Смятахте, че тази жена ви праща бележките. Да. Аз съм Джоана Нобъл от „Гардиън“. Звъннах ви преди. Вие ли сте Мишел Стоу? Да, влезте. Беше на един рожден ден? Поканих го да танцуваме… и после… не знам. Започнахме да се целуваме. Искам да кажа… бях пияна. Пъхнах ръка в ризата му. Излязохме навън. Накрая явно съм поизтрезняла… защото помня, че се чудех… какво, по дяволите, правех. Завлече ме в храстите. Разкопча роклята ми. Отзад имаше цип. Бях толкова млада. Започнах да плача. Той запуши с ръка устата ми и продължи. Силен е. Не можех да направя нищо. Опитах се да се боря. Когато свърши, ме разтърси и каза… „Това е само секс! Просто секс“. После стана и си тръгна от партито със сестра си. Е, ще напишете ли статия за това? Не е от кралско потекло, но е доста близо. Можем да направим пари с това, Джоана. Не става така. Става. Всички приказват кой кого чука, но доста си измислят. Нямате доказателства. „Той казва едно… тя казва друго…“ Алис, не мога да повярвам, че си направила това. Ами ако се обади на редактора ми? Може да ме уволнят. Мислиш ли, че любопитните съпруги имат имунитет от нормално поведение? Щом се обадих, осъзнах, че е грешка. Съжалявам, Алис. Нищо де, исках да знаеш, просто невинно любопитство. Никога не е невинно. От любопитство загиват хора. Какво би сторила ако беше твой мъж? Аз нямам. Ти не само имаш, а и е луд по теб. Права си. Трябва да му вярвам. Хората си имат истории. Ти и аз, всеки. Но аз не мога да ти разкажа цялата история за моя съпруг. На практика всичко, което знам за него, е от книга, от вестниците. От късчета информация, подадени от други хора. Не можех да се сдържа. Исках да знам повече. Адел Бланчард. Това е лудост, но искам да покажа на света синините си. Това, което правим, е опасно. Но искам още. Единствения начин да спра това, е да бъда брутална. Трябва да прекъснем това, което правим. Реших да се върна при съпруга си. Не съм толкова силна, за да живея на ръба с теб. Знам, че ти няма да паднеш, но аз ще падна. Сигурна съм. Много ме боли, но трябва да се върна при Майкъл. Обичам те. Адел. Мислих си за теб. Аз също. Звънях в офиса ти вчера да те търся. Така ли? Клаудия каза, че си отишла на лекар. Аз… имах час, но не се измъкнах от съвещанието. Къде беше съвещанието? В хотела на клиента. Кой хотел? Хилтън. Съжалявам, че те разпитвам. Просто исках да си представя какво правиш през деня. Откъде взе това? Дебора ми го подари. Тя има добър вкус. Адам… обадиха ми се по телефона по повод статията. Някаква жена на име Мишел Стоу. Изпрати ми факс. Не е истина, Алис. Не съм я изнасилвал. Аз не трябваше… Познаваме се от деца. Мисля, че ме е виждала като решение. Ако я срещнеш ще разбереш. Не съм изненадан, че ти се е обадила. Съжалявам, че е трябвало да чуеш това. Здравей. Готов ли си. Здравей, Алис. Здрасти. Съжалявам, че нахлувам така, но съпругът ти отказва да проумее, че спонсорите искат токшоута и ще се яви, само ако аз го закарам. Защо не ми каза за токшоуто? Това е просто тъпо джаз-шоу. Довиждане, Алис. „Колко далеч ще го оставиш да стигне, Алис?“ Информация. Да. Адел Бланчард. Местоживеене? Лондон. Имате ли Адел Бланчард на „Марчмонд Роуд“? Момент. Влакът тръгва. Пазете се от вратите. Да? Търся Адел Бланчард. Аз съм нейната майка. Тя вкъщи ли е? Вие май сте от американските й приятели. Опитах се да ги потърся. Тя… изчезна преди 8 месеца. Изчезнала? Как казахте, че ви е името? Джоана. И не се е опитала да потърси съпруга си, Или някой стар приятел? Осем месеца и нито дума… И това от дъщеря, която успя да прати имейл на майка си от Непал. Джоана, обещайте ми да не мислите най-лошото за Адел, Помага, ако вярваме в позитивното. Тя беше толкова щастлива този ден Нямаше паника, нищо. Познавате ли го? Адам Талис? Тя изкачи целия свят с него. Моят зет Майкъл, работи в Милано. Отначало не й пречеше… да се катери. Но след две години й постави ултиматум Или катеренето, или женитбата. Тя избра брака. В деня, преди да се върне тя в Милано… излезе… и никога не се върна. Намерих я в сака й. Вероятно е последната й снимка. Днес имам два знака, че Адел е наблизо. Пристигнахте вие и Адам ми позвъни. Той питаше има ли нещо ново… в разследването. Искате ли да останете за вечеря? Не. Трябва да тръгвам, закъснявам. Разочарована съм. Трябва да е тук към 5 часа. С Адам много ще си допаднете. Седнете, седнете. Аз ще отворя. Може ли да го уредя за следващата седмица? Разбира се. Съжалявам, трябва да се връщам. Не искам да закъснявам. Надявах се да останете малко. Съжалявам. Влакът тръгва. Пазете се от вратите. Какво правиш? Какво правя ли? Правя те моя. Понякога си мисля, че не те познавам. О, познаваш ме. Знаеш всичко, което трябва да знаеш. Погледни ме. Отвори си очите. Моля те. Отвори си очите! Била си с друг мъж. Не. Какво правиш тогава? Какво става тук? Защо душиш наоколо? Възбужда ли те шпионирането? Намерих писмата на Адел. Ти си намерила… писмата й? Така ли разказваш истории? Какво, били са просто с ключовете ми на масата и ти случайно си ги забелязала? Виж какво намерих! Това, тези… И тези. Ето, чети ги. Нямам какво да крия, Алис. Промъкна се зад гърба ми, защото… …имаше нужда от все по-груби ласки? Това ли е? Опитвам се да те разбера, Алис. Ако го направиш, ще те накажа ли? Това ли беше целта ти? Адам… моля те, развържи ме! Ако ми вярваше, нямаше да си в това положение, Алис. Аз просто… исках да знам повече… за теб. Исках да знам миналото ти, историите ти. Мислех, че ако знам повече, ще те обичам повече. Знам, че единствено е от значение, да сме заедно. Знам го. Защото когато не си край мен, съм като загубена. Побърквам се, като си помисля, че мога да те загубя. Аз съм твой, Алис! Какво повече ти трябва да знаеш? Мога да счупя врата ти – толкова много те обичам. Искаш ли да останеш тук? Тоест… …харесва ли ти това? Адам, пишка ми се. Алис, моля те, не прави това! Алис! Моля те! Къде отиваш? Алис, моля те, какво правиш? И тогава дойдох при вас. Искам да бъда ясен. В моята практика, обвиненията в домашно насилие, обикновено са закъснели. Искам да върнете за разглеждане случая на Адел Бланчард. Не е лесно да се върне случай. Пълно е с изчезнали хора. Той я е убил. Мисис Талис… и в двата случая ни трябват доказателства. А вие какво имате? Писмата на Адел? Не. Предупредителни бележки? Не. Имате… две снимки. Които не доказват нищо. Изнасилил е Мишел. Тя не е направила оплакване. Започнете без мен. Идвам след малко. Искам да ви помогна, г-жо Талис. Каквото всички правят, за да са като него. Не може да ви види. Тя е ужасно разстроена. Така ли? Пострадала ли е? Тя бягаше сред колите… Да повикаме доктор. Тя ще се оправи. Никога не бих я наранил. Аз я обичам. Арестувахте ли го? Той дойде да ви търси. Донесе обувки, защото е загрижен за краката ви. Вярвам, че съпругът ви има потенциал за насилие. Вярвам, че е непредсказуем. Но дали е убиец? Не знам. Истината е, че каквото правите заедно, е по взаимно съгласие. Сама го казахте. Харесало ви е. Може ли да спуснете щорите? Не мога да го задържа повече от няколко часа. Това е времето, което мога да ви осигуря. Вие обвинявате герой, мисис Талис, без каквито и да е доказателства. Дебора! Алис, какво е станало с теб? Съжалявам, не съм луда… просто… Ходих в полицията, но не ми вярват… Той дойде и донесе обувките ми, и ме сметнаха за луда. Знам, че ти е брат, но нали тя ти е била приятелка, може би… Помниш, когато ми каза, че или си с него или не си, без обяснения. Аз… се опитвам да разбера. Просто исках да те питам… Тоест… Франсоаз имаше ли си някой друг? Да. Не е било злополука. Тя го е напуснала… и той я е убил. Може би. Това е анкерът, който ползвахме. Направен е от титан. Може да издържи един „падащ“ тон. В Катманду имам приятел, който ми прати анкер, местно производство, от неподходящ материал. Този се счупи при 35 кг. Може би си права. Адам може да е подменил анкерите на групата на Франсоаз. Той ги е убил. Напусни го, Алис. Аз го познавам. Напусни го за твое добро. Дебора… не е било единствен случай. Какво? Бил е с една жена Адел Бланчард. Мисля, че тя е искала да се върне при мъжа си. Мисля, че е убил и нея. Адел никога нямаше да се върне при Майкъл. Всички знаеха, че с брака им е свършено. Прочетох писмата й. Приключила е с Адам. И аз… аз само… мисля, че… че тя е там. Какво? Ходих в полицията, но не могат да направят нищо без доказателства. Мисля, че я е заровил тук, в „Сейнт Едмъндс“. Трябва да ми помогнеш да я намеря. Ще дойдеш ли с мен? Трябва да ти призная нещо.. Аз ти пратих бележките. Знам за насилието на брат ми. Виждала съм. Трябваше да направя нещо повече… но няма оправдание… той ме ужасява. Радвам се, че ти избяга от него. Вече ще бъдеш добре. Може ли да взема това? Да, разбира се. Мисля, че е тук. На снимката е точно до ангела. Дебора! Тя не трябваше да умира! Ако само ми беше казала, че ще се връща при Майкъл. Да. Подарих и на нея същия. И тя каза, че е красиво, също като теб. Защо направи това? Защо?! Кой мислиш му даде първата „коприна“? Беше само на 15 г. Говоря за чукане, Алис! Точно така! Чукахме се точно тук! Адам е мой! Мой е! Защо? Никога не съм бил твой! Бяхме деца. Деца! Свърши. Всичко свърши. Алис! Адам? Тя и аз… …идвахме заедно тук… Мислех си, че трябва да ми вярваш. Ето така приключи това. Ден не минава… без да си помисля за страстта. Може би бях толкова заслепена от това, че пропуснах всички следи към миналото му. Често се питам какво щеше да се случи, ако не бях погледнала нагоре онази утрин. Две години по-късно, го видях отново. Не знам… може би момиче от равнините не може да живее на тази височина. Може би нямаше да е възможно да поддържаме, каквото имахме. Може би.