От филма:
Има една картина, на Рембранд. „Буря в Галилейско море“. И той е на нея. Старият Рембранд се е нарисувал сам. Там е, в окото на бурята, и те наблюдава. Но не можеш да го видиш. Не можеш да го видиш, защото картината е открадната. Много картини са откраднати завинаги. От дясно на мен виждате „Група лъвове“. Наддаването започва от 1000 лири. Едно време всеки можел да открадне картина. Дори оръжие не ти трябвало. Били нужни само малко мускули и малко кураж. И това… … било всичко. Но тези времена са минали отдавна. Такива кражби вредят на бизнеса. Сега имаме процедури, предпазни мерки, мерки за сигурност. Имаме фирмена политика. Претърсват се чантите, има магнитни аларми, тихи сензори, рентгени и камери. Има и учения. Първото, на което ни учат, е… Не се правете на герои. Това е обир! Никое произведение на изкуството не струва колкото човешки живот. Разумен съвет. Животът е по-ценен от всяка картина. Но… в случай на обир трябва да вземем най-ценния предмет или предмети и да ги пренесем на безопасно място. Например в трезора със забавено отваряне. Не можеш да направиш нищо повече. Това е, ако искаш да пуснеш хората и те да наддават, а когато продаваш звездата на вечерта за 25 млн. лири, определено искаш да наддават. Продадено на купувач 88. Честито, госпожо. Дами и господа, следва кратка почивка. Когато продължим, главният ни аукционер, Франсис Лематер, ще започне наддаването за „Вещици в небето“ на Гоя. Благодаря ви. Уведомяваме ченгетата, дори държим бивши украински командоси в бус отвън, в случай че нещата отидат по дяволите. Саймън, идваш ли? Започвам. Идвам. Да започваме. Само че не само ние сме станали по-добри. Крадците също. Не идват неподготвени. Ние имаме мерки, те имат планове. Правят проучване, разучават камерите и сензорите ни, както и украинските командоси, но някои неща не се менят. Още са нужни мускули и кураж. Добър ден, дами и господа. Добре дошли в „Делансис“. За нас е огромна чест да продаваме шедьовъра на Фраческо де Гоя „Вещици в небето“. Гоя, бащата на модернизма и първият художник на човешкия ум. Наддаването започва от 5 млн. лири. Благодаря, господине. Тук в средата виждам 10 млн. Не бързайте. Участник по телефона. Малко? Последен шанс. Чукчето ще удари. Продавам за 27 милиона и 500 хиляди лири. Продадено на купувач 104. На земята! Газ! Всички да излизат! Всички да излязат от сградата! Обгазиха ни! Обгазиха ни! Моля за внимание. Моля евакуирайте сградата. Не използвайте асансьорите. Насочете се към най-близкия авариен изход. И когато се случи, а то все някога ще стане… … не се паникьосвайте. Следвайте процедурата и наученото. Ако обстоятелствата го позволяват. Помнете, само ако го позволяват, в случай на обир трябва да вземем най-ценния предмет или предмети и да ги занесем на сигурно място. Спри на място. Назад. Помнете, не се правете на герои. Остави го на земята. Никое произведение на изкуството не струва колкото човешки живот. Не, не, не… Недей. Шибан идиот! Риз, да вървим. ТРАНС Добър ден, сестра. А ти как се чувстваш? Добре. Става ли? Ходи ли? Знаеш ли кой си? Мисля, че да. Отлично! Хайде, отряд, леви-десни! Мерси. Я стига! По дяволите. Ехо? Къде е? Не знам. Съжалявам, Франк. Трябва да си я взел и да си я сложил някъде. Да, наистина трябва. Не помня! Ударих си главата! Огромният белег ми навява спомени! Какво очакваше? Ти ме нападна. Имах пушка. Планът беше елементарен. Трябваше само да вземеш картината и да ми я донесеш. Знам… Къде е тогава? Не знам. Не помня. Не помня. Не си спомням, съжалявам. Франк! Не е! Няма да се получи. Какво имаш предвид? Как пък разбра? Погледни го. Ако знаеше нещо, щеше да ни каже. Знаеш ли какво? Трябва да те убия. Довърши започнатото и ме избави от мъките ми. А после… си намери шибаната картина. Риз. Дай му да хапне. Общо погледнато мозъкът му е наред. В по-малък мащаб – кой знае. Спомените или ще се върнат, или не. Можете само да чакате. Нищо ли не можете да направите? Някакво лекарство? Ами някакво друго лечение? Ето. Избери си. Хипноза? Той каза, че може да проработи. Какво да им кажа? Че съм изгубил картина, която съм откраднал? Измисли нещо. Ако не се получи? Саймън… Ако не се получи ли?! Добре, добре. Тя. Защо нея? Сигурно. Разхождаш се из широко отворено пространство. Място, което преди те караше да изпадаш в паника. Ти си в Кейп Канаверал и си ръководител полети. Ракетата е готова за излитане и макар да си въодушевен, няма да пускаш ракетата преждевременно. Наблюдаваш как паякът напуска паяжината си и бавно се приближава към теб. Между теб и земята има 9 км разстояние. И звукът на идеално работещите реактивни двигатели те кара да се чувстваш спокоен, защото знаеш, че… Ти не си гладен, а това са чувства на стрес и самота… … и ще видиш как топката прекосява грийна и пада в дупката. Добре, не се казвам Саймън Нютън, а Дейвид Максуел. Не мога да си открия ключовете. Стига си почуквал. Кажи си името. Казвам се Дейвид Максуел. Ами ако кажа твърде много? Г-н Максуел? Г-н Максуел? Г-н Максуел? Проблем ли има? Аз съм Елизабет Ламб. Заповядайте. Търсите си ключовете от колата? Те са тук. Де да бяха. И заповядайте. Бил ли сте хипнотизиран преди? Не. Поне не помня. Вероятно дълго време се чудите къде сте оставили ключовете? Опитах всичко, но нищо не работи. Разбира се. Не искам вие да свършите работата днес. Искам… да се отпуснете. И да затворите очи. Започваме, добре. Искам да мислите за някой друг. Някой, който да свърши работата вместо вас. Друг мъж. Да прилича на вас, но да не сте вие. Съсредоточете се над него. Нека превземе мислите ви. Той там ли е? Да. Ще му дадете ли име? Саймън Нютън. Добре, Саймън, добре дошъл. Благодаря. Тук е много приятно. Искам да се отпуснеш, Саймън. Харесва ми гласът ви. Съзнанието ти започва да мисли. Помисли си за онези ключове. Държиш ги в ръката си. Формата. Металът. Цветът също. Синьо. На син ключодържател са. Умът ти си спомня последния път, когато ги държа. Опитвам се да ходя… В джоба ми са. По същия начин, по който бяха, преди да ги извадиш. Преди да ги сложиш другаде. На безопасно място, от което да ги вземеш, когато дойде точният момент. Къде каза, че са? В дрешника. Какво има в дрешника, Саймън? Съжалявам за това. Под хипноза ли бях? Не, търсеше си ключовете. Помогни ми да мина. Съжалявам, мислех си за картината, но тя все повтаряше „ключове“. Това е, невъзможно е. Разбра името му за 30 секунди. И откри ключовете. Тя ще намери онова, което е в ума му. Пак ли да кажа за ключовете? Ти ни въвлече в това, ти ще ни изкараш. Направи така, че да се получи. Герой от обир в критично състояние Шибани пешеходци! „Сейнт Пенкрас“, моля. Главеният аукционер разпитан от полицията Няма следа от „Вещици в небето“ Сигурно мислите, че ви следя. Не, мисля, че сте под голямо напрежение. Честно казано, не съм тук за ключовете. Открих ги, благодаря. Търся нещо, което е малко… … по-лично. И не мога да ви кажа какво е. Не е порнофилм, обещавам. Наистина трябва да открия това нещо. Хипнозата е идеална за целта. Не е нужно да знам какво търсите. Искам да затворите очи и да си представите, че сте в асансьор. Голям асансьор с кадифени стени и дебел килим. Вратата се затваря, а клепачите ви натежават. В беда ли сте? … асансьорът се спуска. Това е асансьорът на отмората. Слушат ли ни? … можете да слезете, но не искате… Навлизате по-дълбоко. Колко са? Не искате да излизате. Тук е безопасно. И така удобно. И релаксиращо. Не искам да говоря със Саймън. А с мъжете, които слушат и искат да го наранят. По дяволите. Мога да ти помогна. Чувствате ли се в безопасност? В безопасност? Не мисля, че ще ме нараните. Разбира се. Би било неразумно. Но пък хората сме такива, нали? Всички понякога сме глупави и неразумни. Мисля, че е породено от страх. Страх от неизвестното. Четирима сме, а сме уплашени от вас. Не е нужно. Радвам се да го чуя. Саймън е необикновен субект. Лесно изпада и излиза от транс. Но… умът му се терзае от много неща. Страх, негодувание, гняв. Защо го е направил според вас? Най-вероятно от алчност. Всеки е алчен, рано или късно. Саймън искаше картината, това е. За себе си? Убеден сте. Ще се справите ли? Хипнотерапията ще сработи. Само ако бъдем партньори. Вашият дял е 3%. Какво ви казах за алчността? Трябва да имам равен статус в групата, иначе Саймън няма да ме уважава. Ако искаш да се получи, трябва да спреш да използваш хората, Франк. Чрез хипнотерапията променяме нежелано или нелогично поведение. Нежеланото поведение при Саймън е забравянето. Значи го правиш нарочно? Пазим тайни от много хора, но най-често ги пазим от себе си. И наричаме това забравяне. Сега, Саймън… Искам да затвориш очи. Добре, добре. Искам да мислиш, че си у дома. Домът е място, където се чувстваш сигурен. Където контролираш събитията. Чувстваш се бодър и позитивно настроен. И когато звънне звънецът, усещаш приток на ентусиазъм. Доставка за Саймън Нютън. Идвам. Здравейте, г-н пощальон. Благодаря ви много. Развълнуван си. Но запазваш спокойствие, защото знаеш, че този пакет не е обикновен. Вътре в него е споменът, който очакваш. Знаеш, че отвориш ли го, ще си спомниш онзи ден. И какво си направил с картината. Имаш достатъчно време, преди да го отвориш. Не бързай. Защото е постижение дори само, че стигна дотук. Бавно… Не искаш да повредиш съдържанието. Отвори го. Може ли, Франк? Добре ли си? Как се запозна с тях? Риз ми продаваше дрога. Горе-долу така се започна. Трябваха ми пари. За какво? Бях… Още съм… … пристрастен… … към хазарта. Много ме биваше. Е, не достатъчно. А това е много лошо. Не и на такова ниво. Опитах да се откажа, направих всичко възможно. Трябваше да опитам с хипнотерапия. Може би следващия път. Направих както правят всички лоши комарджии. Взех пари назаем и залагах все повече и повече с надеждата късметът да ми се усмихне. Когато не стана… … се паникьосах. На много хора, по различни начини, дължа пари, които нямам. И никога няма да имам. Тогава се появи картината. Шибаната картина. Хазартен тип ли си, Саймън? Защото се обзалагам, че есента ще продам тази картина за над 25 милиона лири. Знам, че звучи абсурдно – вътрешна работа, но ми се стори като добра идея. Не познавах бандити и се сетих за Риз. Той ме доведе тук. Той ме запозна с Франк. Франк ми даде пари за дълговете в замяна на картината. Дължа му много пари. И не знам какво ще правя. Бои се, че когато си спомни, ще го убиеш. Това е абсурдно. Да поговорим за убийства. Убивал ли си човек, Доминик? В Ирак, да. Много хора, очевидно. Бях артилерист. Не виждах кого точно… Нейт. Убивал ли си някого? Точно затова не се получава. Поведението му е съвсем логично. Обикновен инстинкт за самосъхранение. Защо според вас ви е изиграл? Какво предлагаш? Как да го предразположим? В един идеален свят той би убил всички ви. Това ще свърши работа, а? Да предположим, в името на спора, че това няма да стане. Какво друго? и изправени пред най-големите ви страхове. Глупости. Няма да стане. Ако предлагаш, което си мисля… Отговорът е категорично не. Следващият глас, който ще чуете, ще бъде на Саймън. Той ще каже думата, която ви подготвих. И когато изрече тази дума, ще се впуснете в света на собствените си страхове, от който само той може да ви извади. Ягода. Саймън. Саймън, кажи думата. Това беше невероятно. Добре ли си? Той не знае! Съжалявам, приятел. Да ти изтъркам ли гърба? Как успя… Преди… знаеш. Имаме достатъчно. Момчето ни се чувства сигурно. Може да си спомни. Това е напредък. Така ми харесва. Скоро ще намерим картината. Ами горкият Нейт? Ще се разпада ли на парчета, щом чуе „ягода“? Не. Запазването на транса след излизане от хипноза е по-трудно. По-трудно, но можеш да го направиш, нали? Не с всеки, разбира се. само 5% от хората? Да. Процентът е твърде вероятен. Леле, 5%. Кой би си помислил? Какво можеш да ги накараш да направят? Само питам, интересно ми е. Добре. Ако имаш точния човек… Ако проникнеш в съзнанието му. Ако го държиш в пълен контрол. Ако работиш усилено и достатъчно дълго. И ако го направиш както трябва… … можеш да го накараш да пожелае да направи… … почти… … всичко. Ягода. Ето те. Возиш се в кабриолет из френската провинция с красива млада дама. По радиото свири забравена песен… Слънцето изгаря главите ви, вее топъл вятър… И с всеки изминат километър проблемите ви избледняват все повече и повече. Скоро, поле от слънчогледи разкрива ниска сграда от камък и с керемиди отгоре й. Роклята на момичето, прасците й те водят през коридор към голяма стая, пълна с картини. „Обожание“ на Караваджо. Сезан. „Концерт“ на Вермер. Ван Гог. Модиляни. Мане. Дега. И самият Рембранд. „Буря в Галилейско море“. Това са изгубените картини. Откраднати, унищожени, но сега са на едно място… Със заверен произход, в безопасност. Тя те хваща за ръка и те отвежда в една последна стая. Тук… В това вълшебно и безопасно място… … се чувстваш готов. Протягаш се към пакета и отваряш вратата към спомена. Споменът за онзи ден. Споменът за онова, което си сторил. И сега… в безопасност и отпуснат, решаваш да гледаш. Решаваш да си спомниш. Продадено на купувач 88. Помня онзи ден. Помня. Взимам картината. И я нося пред себе си. Отрязвам я от рамката с бръснач. Прибирам картината. И продължавам. Не забравяйте този съвет. Изхвърлям бръснача. Взимаме най-ценния предмет или предмети и ги отнасяме… Франк?! Остави го на земята. Саймън… Той ще погледне. Не мога да му позволя. Недей. От безопасно разстояние… виждаш, че си бил ударен. Саймън?! Саймън! Продължаваш да си спомняш. Все още е в мен. Събуждам се и картината още е у мен. Ставам и излизам навън. Чувам шум. Трябва да се махна. Не мога да остана, не и с картината. Усещам сърцето ми да вибрира. Телефонът ми вибрира. Поглеждам го. Колата почти не ме уби. Тя е в колата. Коя е тя? Ти си в колата! Господи! Добре ли сте? Не съм Елизабет. Да извикам ли линейка? Спомних си. Спомних си всичко. Добре. Елизабет? Да ви помогна с колана? Моля? В него е. Може би трябва да се обадя на Бърза помощ. Разтвори си якето! Съжалявам. Ще ме пуснете ли? Не искам да си тръгваш. Игнорирай я! Разтвори якето му! Какво ще правиш с проклетата картина?! Накарай го да каже къде я е оставил. Кажи къде си я оставил! Саймън, чуваш ли ме? Да, чувам те. Виждаш ли синия екран? Ще ти прожектирам образи, докато изследваме реакцията на мозъка ти на всеки от тях. Образите ще се сменят, но може да ги игнорираш, мислейки само за един. На всеки 10 секунди ще изчезва образ, докато не остане само един. Обаче, всеки път, когато мислиш за този, ще усещаш електрошок. Колкото по-често го избираш, толкова по-висок ще е волтажът. Разбра ли? Здравей. Спах на дивана. Притеснявах се за теб. Сънувах нещо. Ужасно… Ужасно съжалявам. Какво значи личност, Франк? Не ми е специалност. Не е проблем да си обсебен от някого? Не. Но да имаш чувства… Да. Същността ни е съвкупност от всичко, което някога сме казали, сторили, почувствали, увито в уникална нишка, която постоянно се прожектира и припомня. За да бъдеш себе си, непрекъснато трябва да си припомняш. Ангажиращо е, но такъв е процесът. Когато си го ударил по главата, си скъсал нишката. Поправя я с лъжливи спомени и фантазии. Има празнини за запълване. Запълва ги с мен. Наричаме го пренасяне. Не знам какво да кажа… Добре, но къде е картината? Там, където винаги е била. Да, но сега ти си проблемът. Но може и да съм решението. Когато се съмняваш, пробвай нещо традиционно. Традиционно? Добре. Какво ще кажеш за това? Искаш ли да излезеш с мен? Ще го изчукаш? Това ли е? Ще спиш с него, за да си спомни? Не е общоприета практика, но при тези обстоятелства… Вземи ме в 20:00. Ти избери. Все ми е тая. Кафето е готово. Добре, но ще носиш микрофон. Не ми се нрави идеята да си сама с него. И на мен не ми харесва, Франк. Ако имаш друго решение да се справим с тази мания, ще се радвам да я чуя. Радвам се, че оставих избора на теб. Приятно е. Така е. Не съм бил тук отдавна. Много благодаря. Кое ще препоръчаш? Обикновено поръчвам пържола, което е лъжа. Не си я поръчвам. Никога не съм бил тук преди. Напоследък се чувствам объркан. Представих си, че съм бил тук. Мога да се закълна, че съм срещал сервитьора преди. А след това? И е мой. После ще ми даде, което аз искам. Това, което ние искаме. Той не усеща електрошока наистина. Вярва, че го усеща. Ето тук. Спрете от ляво. Благодаря. Всъщност съм до тук. Нали? Всичко е наред. Има проблем. Той ревнува. Ревнува? От мен? Колко мило. За това ли не иска да спи с теб? Сложно е, но това каза. Да. Чудя се как го е измислил. Защото сега вината е моя? Винаги я прехвърляш. Винаги си намираш оправдание. Винаги има причина, но вината не е в теб, нали? „Това е съдружие, Франк.“ „Трябва да ме уважава, да се чувства в безопасност.“ „Трябва да му разкрием страховете си.“ „В образцов свят, би убил всички ви“ В образцов свят, Елизабет, щеше да го хипнотизираш. Щеше да ми върнеш картината и щеше да спреш да ми хабиш времето. Почакай. Исусе! По дяволите?! Качвай се. Не бива да забравям, че си престъпник. Имаш ли си приятел? Не. Необвързана съм. Как е възможно? Имах връзка. Беше насилник, за това съм свободна. Знаеш ли му адреса? Много мило, но не благодаря. Трябва да му го върнеш. Трябва да си поне малко ядосана. Ядосан ли си, значи си жертвата. Продължих напред. Това е истинската победа. Тогава защо го правиш? Защото има разлика. Ако трябваше да се справяш с болестно затлъстяване. С пристъпи на паника… щеше да разбереш привличането. Може ли да ти кажа нещо? Предпочитам да не казваш. Здравей. Може ли да се видим отново? Не това исках да кажа, но… Знаеш… Да, така мисля. Добре. Пази се. Колкото по-ясен става образът, виждаш това, което ти е сторил. Виждаш всяко ужасно нещо. Но с всеки удар, който виждаш, че ти нанася, ставаш все по-решителна от всякога. Знаеш, че е възможно да промениш живота си и да продължиш напред. Че няма да позволиш това да ти повлияе. Няма да позволиш, да бъдеш тормозена от спомена, както си била от действията. Саймън? Било е част от плана ти, нали? За вас двамата. Планирали сте го. Да разбереш и да ме зарежеш. Саймън, ще се успокоиш ли, моля? Това пък откъде го измисли? Знаеш, че не е. Иска да отстрани Франк. Желае картината за себе си. Не ти вярвам! За кое? За алчността в хората? Я порасни! Последните седмици измисляш какво ли не да не ме докоснеш и когато моментът настъпи, прибягваш до налудничави фантазии… Почакай. Почакай. Знам какво искаш. Трябва да свърша нещо. Как разбра? Ти ми каза. Затвори очи. Саймън. Отпусни се. Знаеш ли къде е сега? Каза ли й? Искаш ли да поговорим? Саймън, всички сме тук. Искаш ли да ни разкажеш? Да. Да, наистина искам. Съжалявам, чувствам се леко нервен. Нещо против да използвам… Да, разбира се. Колко време ще отнеме? Залагам си главата, че лъже. Не се тревожи. Ако лъже, ще го убием. Почакай, нали все пак ще го убием? Ало? Саймън, къде си? Какво правиш там? Елизабет, ще ме убият. Беше права. Планирали са го. Не разбираш ли, за това трябваше да скрия картината. Саймън, успокой се. Къде си сега? Всичките. Качи се в спалнята на Франк. Има басейн и коридор. Виждаш ли нощното шкафче? Отвори чекмеджето. Не, долното. Има ли пистолет? Можеш ли да го използваш? Да звънна в полицията? Не, така е по-добре. Елизабет? Трябва да ти кажа нещо. Готова ли си? Спомних си. Спомних си къде я оставих. Не е нужно да ми казваш. Може да не те видя никога повече. Трябва да ти кажа къде е. Кажи ми сега. В червена Алфа Ромео, в подземен паркинг на Мраморната Арка. Обичам те, Саймън. Моля те, Саймън. Успокой се. Не е това, което си мислиш. Тя те използва, Саймън, както използва нас. Използва те от самото начало, Саймън. Елизабет? Елизабет? Къде е отишла, а? Не я оставяй да се измъкне след всичко това. Знам, Франк. Зная какво щяхте да направите с мен. Тя ти го втълпи. Не е истина. Тя няма да се върне. В мига, когато я вземе, ще изчезне! Ако исках да те убия, защо не си мъртъв? Защото с нея се обичаме. Това е мнението й за теб. Това е моят пистолет. Празен е. Тя го взе от апартамента ми. Къде си мислиш, че отиваш? Виж какво имам. Значи тя знае? Знае. Разбра го още първия път, когато дойде при мен. Помниш ли? Реши, че просто си намерил ключовете на колата си. Но беше прав, там е. В колата е. Не в неговата. В другата. Червената. Къде е? Мога да ти покажа. Заведи го да се облече. Отиди и я вземи. И го вземи със себе си. Какво значи това? Отиди и я вземи. Донеси я, ние ще наглеждаме нея. Обещавам. Кажи нещо. Сантиментални глупости. Тя не се отказва, нали? Отиди и я вземи, шефе. Както той каза, късметлия си, че още участваш. Питие? Франк! Видя ли какво ми даде тя? Това е мнението й за мен. Божичко! Не съм я докоснал! По дяволите! Знаела си. Ти… … знаела си. Знаела си какво ще ми хареса. Нали? Слизай по стълбите! Слизай! Не, не, не. Моля те. Моля те, недей. Той може да ни помогне, Саймън. Моля те. Добре. Много глупаво от моя страна. Бях извън страната. Голяма идиотка съм. Не си откривам билета. Наистина ми трябва кола. Грешка, която няма да повторя повече. Не тук. Франк знае подходящо място, нали? Може да шофираш. Тръгвай. Ти също. Сядай отзад. Завържи ръката си на кормилото. Стегнато. По-стегнато. Готов си. Искам да разбера какво се случи. Всичко е в главата ми, нали? Има нещо скрито в мен. Какво е? Спомен? Потиснат? Да. Има неща, които е по-добре никога да не си спомняме. Недей. Франк, жив си, защото така съм решил, но може да размисля. Имам свободата да решавам. Нали? Нали?! Добре тогава. Нека разберем дали е така. Ти ще ми покажеш. Случва се преди година и половина. Искаш да спреш с хазарта. Това е. Залагам всичко. И отиваш да я видиш. Саймън Нютън. Здравейте. Елизабет Ламб. Приятно ми е. Седнете. За какво искате да говорим? Имам умерен проблем с онлайн хазарта. Все още мога да си позволя вечеря и всичко останало. Държеше се добре. Веднага се появи разбирателство. И така започна лечението. Не беше лесно, бяха нужни повторни сесии. Наздраве. Трябва да е с алкохол. Стана близък с терапевта си. Липсваш ми, когато не съм тук. Започнахте връзка. Силна сексуална връзка. Тя знаеше, че е грешка. Не биваше да го прави с клиент. Но го правеше. Ако разгледате Сикстинската капела, има много плът, но не и окосмяване. Окосмяването ни напомня за нашата биология. Произходът ни. Но без него има съвършена непорочност. Изкуството се разви. Трябваше. Но реално не, беше вина на Гоя. „Голата Мая“. След нея винаги имаше окосмяване. Това е въпросната. Модерно изкуство, вече няма перфекционизъм. Добре, схванах. Тя щеше да стори всичко за теб. Ти се влюби в образ на перфекционизъм. Образът, който ти харесваше. Ти си слон? Не, Гоя. „Вещиците във въздуха“, за които ти говорих. После стана властен. Подозрителен. Ден и нощ, се страхуваше, че ще я изгубиш. Измъчваше те. Стана ревнив. На кого пишеш? Мислеше, че си зависим от нея. Че ще умреш без нея. Силно я мразеше, колкото я обичаше. И тогава една вечер, след като я обвини, че заглежда друг мъж… Затваряй си устата! Защо не седнеш? Не са ли хубава двойка? Сега го гледай. Наслаждавай се! Елизабет! Тя знаеше, че трябва да се махне. Трябваше да сложи край, но ти нямаше да позволиш. Беше упорит. Извини се. Пишеше дълги писма с клетви, че няма да се повтори. Плачеше, звънеше. Тя беше уплашена. Много уплашена. Знаеше, че ако това продължи, има само един изход. Здравей, как си? Пусни ме да ти се извиня. Искам да видя, че го приемаш. Трябва да го видя в очите ти и после ще те оставя. Обещавам. В крайна сметка знаеше, че ще я убиеш. Моля те, спри! Нараняваш ме! Всичко е наред. Полицията не взе отношение. Адвокати я съветваха да смени името си и да напусне страната, но тя нямаше да го направи. Нямаше да допусне да бъде повторно жертва. Вместо това, щеше да поеме контрола. Затова изкриви терапията. Ти настоя да продължим. Саймън… Не хазартът е това, което искаш да забравиш. А мен. Искаш да забравиш мен. Накарала си ме да забравя?? Накара те да искаш да забравиш. Забравяш ме. Забравяш за нас. И се чувстваш много по-спокоен, по-свободен. Напусни. И постепенно, ден след ден, седмица след седмица, забрави. Звънеше по-рядко. Страстите отшумяха. Закъсня за терапията. И един ден въобще не дойде. Най-накрая потисна спомена за мен. Но си знаела. Знаела си, че ще се върна някой ден. Паметта ти не е разрушена. Заключена е в клетка. С достатъчно сила, насилие, ключалката може да бъде разбита. Споменът се възвръща. Не изцяло. Не напълно, но достатъчно, за да те побърка. Да се чувстваш измамен. Достатъчно да те вбеси. Франк! Как изглеждаше тя? Беше ти. Господи, добре ли сте? Не, не съм Елизабет. Да повикам ли линейка? Спомних си. Спомних си всичко. Колкото повече си спомняше… Да ви помогна с колана? Моля? По-добре да се обадя на Бърза помощ. Моля ви, пуснете ме! Не искам да си тръгваш. Разберете ме, която и да е Елизабет, не съм аз. Няколко месеца по-късно ти се върна. Г-н Максуел? Г-н Максуел? Това трябва да съм аз. Има ли някакъв проблем? Не, разбира се. Елизабет Ламб. Дойде да откриеш ключовете си, които бяха тук. Спри. Ще й дадеш ли ключовете, Франк? В багажника е. Там ли е, Елизабет? Елизабет, там ли е? Съжалявам. Не я искам. Дори не знам какво всъщност съм сторил. Може би някога ще ми кажеш. Не! Не. Не, не, не. Саймън, не е нужно да го правиш. Искам да забравя, че ти стори всичко това. Не! Моля те! Давай. Спри, моля те! Добре ли си? Не. Да ти споделя ли нещо? Предпочитам да не го правиш. Колет за Льо Пер. Благодаря ви! Здравей, Франк. Изглежда добре, не мислиш ли? Окачена на стената. Мислех, че ще ми напомня твърде много за него. Вместо това, мисля за теб. Искаш да я върна, нали? Или да я продам и да си поделим парите. Но… знаеш, че не мога да го направя. Не и когато значи толкова много за мен. Не и когато се старах толкова. Саймън, ще ме забравиш. Ще забравиш за нас. Дори когато забравиш любимата… ще залагаш, лъжеш, мамиш и крадеш. Продадена! Картина за жената, която нараняваше. За жената, която изостави. Някой ден може би ще ме откриеш. Надявам се да го направиш. Но, ако ти идва в повече, ако искаш никога да не се бяхме срещали, че никога не се е случило. Мога да го направя да изчезне, Франк. Единствено трябва да докоснеш екрана. Докосни го тук и следвай гласът ми. Изборът е твой. Искаш ли да си спомняш… или искаш да забравиш?