На: 2015-01-06 13:01:54 / Етикети: 1992 , САЩ , Робърт Редфорд , Крейг Шифър , Брад Пит , Том Скерит , Бренда Блетин , Емили Лойд , Еди МакКлърг , Стивън Шелън , Robert Redford , Craig Sheffer , Brad Pitt , Tom Skerritt , Brenda Blethyn , Emily Lloyd , Edie McClurg , Stephen Shellen , Vann Gravage , Nicole Burdette , Susan Traylor , Michael Cudlitz , Rob Cox , Buck Simmonds , Fred Oakland , David Creamer ,
От филма:
Преди много време, когато още бях млад, баща ми каза „Норман, ти обичаш да разказваш истории.“ И аз отговорих, „Да, така е.“ Тогава той каза „Един ден, когато си готов,“ „може би ще пожелаеш да разкажеш историята на нашето семейство.“ „Само тогава ще разбереш какво се случи и защо.“ В семейството ни никога не е имало разлика между религията и риболова. ТАМ ТЕЧЕ РЕКА Живеехме в Мисула, Монтана, където се съединяват великите пъстървови реки. Място, където индианците все още се появяваха от пустошта, за да се запият в долнопробните барове и бардаци на Франт стрийт. Баща ми беше презвитериански пастор и рибар на изкуствена муха. Един ден от седмицата беше посветен изцяло на религията, но дори тогава той ни разказваше за последователите на Христос, които били рибари. И двамата с по-малкия ми брат Пол приемахме безрезервно истината, че всички първокласни рибари край Галилейското езеро са ловели на изкуствена муха и че Йоан, избранникът, е бил рибар на суха муха. Бедните, без Христос в сърцата си, са най-нещастни от всички. Но бедните с Христос в сърцата си ще бъдат блажени на тази земя. Следобедите обикновено се разхождахме с него, докато си почиваше между службите. Той винаги избираше пътечките покрай река Биг Блакфуут, която смятахме за семейна река. Само там той чувстваше душата си възродена, а въображението му се развихряше. Преди много години дъждът падал върху калта и я превърнал в скала. Преди половин милиард години. Но дори преди това, под камъните… е звучало божието слово. Слушайте. И ако Пол и аз слушахме много внимателно през целия си живот… можеше и да чуем тези думи. Дори така, Поли и аз получихме толкова часове обучение по риболов на изкуствена муха, колкото и по другите духовни дисциплини. Бидейки презвитерианец, баща ми вярваше, че човек по природа е недостоен и само като следва божествения ритъм е способен да възвърне силата и красотата си. За него всички прекрасни неща, ведно с пъстървата, идваха с изящество. А изяществото идва с изкуството, а изкуството не се ражда лесно. Норман. Така че, брат ми и аз се учихме на кастинг в презвитериански стил с метроном. Той започваше всеки урок с едни и същи инструкции Кастингът е изкуство, основаващо се на четиритактов ритъм между 1000 и 200. Ако той беше прав, на всеки, който не знае как да лови риба, трябваше да бъде забранено да позори рибата, като я хваща. Така стояха нещата и с официалното ми образование. Всеки божи ден от седмицата, когато баща ми работеше върху неделната си проповед, аз посещавах училището на преподобния Маклийн. Там не се преподаваше нищо освен четене и писане. А като шотландец той вярваше, че изкуството на писането е в икономията. Съкрати го наполовина. И така, докато приятелите ми прекарваха времето си в основното училище на Мисула, аз си стоях в къщи и се учех да пиша. Отново, съкрати го наполовина. Добре. А сега го изхвърли. Норман! Норман! Изчакай брат си! Въпреки всичко, системата на баща ми имаше и своите хубави страни. Всеки следобед аз бях свободен, без уроци и без опека до вечеря, да науча от собствен опит истината за природата и нашият Създател. Едва ли в моето детство имаше по-подходящо място за това от Монтана. Това беше свят покрит с блестящи капчици роса… по-прекрасен и пълен с възможности от който и да е видян от мен след това. Мамка му, отвори вратата! Какво, по дяволите, става тук? Хей, момчета, какво правите? Пъзльовци! Не ми се пречкай! Но светът беше също така и доста суров. Дори като деца ние разбирахме това и му се възхищавахме. И разбира се трябваше да опитаме. Аз знаех, че съм твърд, защото бях разкървяван в бой. Свали го! Не бъди страхливец! Хайде! Точно така, давай. Пусни му кръв. Пол беше различен. Неговата сила идваше от някъде дълбоко, вътре в него. Той просто знаеше, че е по-твърд от който и да е жив човек. Молитвата няма да бъде казана, докато не изядеш всичко в чинията си. Хората ядат овесена каша от хиляди години и не прилича на едно 8-годишно момче да променя тази традиция. Да се помолим. O, милостиви Господи… направи така, че да запазим добрите неща, които получаваме от теб. И ако често съгрешаваме, приеми нашите искрени разкаяния. Амин. Норм, какъв искаш да станеш, когато пораснеш? Ами, проповедник може би. Или професионален боксьор. Мислиш ли, че можеш да победиш Джак Джонсън? Аз мисля, че можеш. Бих се обзаложил за това. А ти какъв ще станеш? Професионален рибар. Няма такава професия. Наистина ли? Тогава ще стана боксьор. А не проповедник? През 1917 г. Първата световна война дойде в Мисула, като отнесе със себе си и всички здрави дървосекачи, оставяйки горите на старците и момчетата. И така, на 16 дадох своя дан, като започнах да работя в щатското лесничейство. Това беше живот изпълнен с тежък труд. Мъже, твърди като стоманата, на техните брадви и планини, простиращи се във всички посоки, най-красивите, които щях да видя. Тъй като беше твърде малък, за да ме придружава, Пол стана спасител към общинския плувен басейн. Така че, през деня той имаше възможност да заглежда момичетата, а вечер да се посвети на другата си цел в живота риболовът. Нека винаги да си пред мен. О, Господарю на сърцето ми. Нищо друго няма значение. Нека да пребъдеш вовеки. Дори и в най-тежките моменти. През деня и през нощта. Като вървя или когато спя. Твоето присъствие е пътеводната ми светлина. Проповеднико, хайде. Проповеднико, хайде. Млъкни! Казвал ли съм ви какво е огън да се спуска по планински склон със 100 км/ч? Пак започна с неговите горски пожари. Имам страхотна идея. Знам как да влезем в историята. Как? Да вземем плоскодънката на стария Сайтерт и да се спуснем по бързеите. Не можеш да се спуснеш по бързеите. Но можеш да опиташ. Можеш да умреш докато се опитваш. Ще ни погребат с почести. Кажи му. Ще бъдем кралете на Мисула. Ще бъдем известни. Всички ще видите снимките си във вестника. Аз ще го направя. Ще умреш. Не. Да го направим. Хайде. Аз съм с теб. Добре. Да вървим! Ще взема веслата. Чия беше идеята? Откъде ще минем, Поли? От тук. Искам жена! Исусе, Света Дево и Йосифе! Добре, да я пуснем от горната страна на бързея. Обърни я. Хайде, скачайте вътре. Хайде де. Всички ще се съберем. Не мисля така. Добре тогава. Само аз, Норм и Чаб. Господи, Поли. Е, май ще сме само от семейство Маклийн. Внимавай! Няма да го направиш, Поли. След малко ще отбият към брега. Ще се видим в рая! Почакай за секунда. Трябва да ти кажа нещо. До скоро, момчета! По-силно от дясната страна. Твоята дясна. Гледай от дясно. Заобиколи. От дясно! Внимавай! От дясната ти страна. Дръж така! О, Господи. Маклийн! Поли! Хей, Чаб. Какво, по дяволите! Ти, побъркан кучи син! Момчета, добре ли сте? А къде е… Проповеднико, добре ли си? Разбира се. Ще отидете в църквата днес и ще се молите Бог да ви прости. Майка ви се поболя от притеснение. Помислихте ли какво преживява? Мисис Кембъл се обади. Кой ви даде лодката? Ние я взехме назаем. Назаем? Момчета, какво сте направили? Ще изработите всеки цент от цената й. Да, сър. Аз трябва да поема разноските. Това беше моя идея. Какво си приготвяш? Знаеш ли от какво имаш нужда? Шунка, сирене и сардини. Вкусно. Не искам сардини. Ще ти покажа. Момчетата ще разкажат на всички, че сме го направили на 19 години. Трябва да напиша статия „Маклийн покоряват бързеите“. Не обичам сардини. Можеш да я дадеш в училищния вестник. Чаб! „Господи, Поли!“ Ама че буламач! Не искам проклетите сардини! Не! Спрете! Спрете! Ти я удари, негодник такъв! Ти я събори, копеле мръсно! Кучи син! Моля ви, подхлъзнах се! Просто се подхлъзнах. Това е всичко. Това беше единственият път, когато сме се били. Може би след това сме се питали кой е бил по-корав. Но ако на въпросите от детството не се отговори до определен момент, те не могат да бъдат зададени отново. Така че ние отново се държахме като братя един към друг, както ни учеха в църквата. И тогава осъзнах нещо забележително. За първи път Пол излезе извън каноните на баща ни, като наложи свой собствен ритъм. И двете са прекрасни. Бих казал, че днес всички сме благословени от Господ. Само че към мен е бил особено добър. С края на годината дойде и моето приемане в Дартмут Колидж. Баща ми бе казал, че мога да отида във всеки колеж по света, където ме приемат. Знаех, че не изкарва повече от 1800 долара на година, ето защо неговото предложение означаваше много за мен. Дай всичко от себе си. Ще го направя. Всички да се качват! Норман! И така през есента на 1919 аз се качих на влака, за да пропътувам 3000 мили на изток към неизвестността. За сина на проповедник от Монтана, Дартмут беше повече от образование. Беше откритие, което ме въведе в свят, за който само бях мечтал. Като част от моето обучение, аз трябваше да посвещавам новопостъпилите в чудесата сътворени от поетите през Романтизма. И въпреки, че не бях съвсем наясно тогава преподаването ми харесваше. През по-голямата част от времето стоях в общата стая на общежитието и учех благородните ми братя на покера, който се играеше на Франт стрийт. В Дартмут прекарах цели 6 години като рядко се връщах в къщи. От друга страна, Пол остана да учи в родния ни град, нежелаещ да се откъсва от рибите, които още не беше хванал. След завършването той започна работа като репортер за вестник в Хелена и се премести в този град. Връзките му със семейството ставаха по-слаби, дори и от моите. Най-накрая през пролетта на 1926 аз се завърнах окончателно в къщи. Вечерята ще е след половин час, тъй че имаш време за една баня. По-слаб ли ти се струвам? А аз струвам ли ти се остаряла? Не, ти изглеждаш… Иска ми се Пол да беше тук тази вечер. Той работи до късно. Норман, би ли дошъл при мен? Съжалявам, че Пол няма да бъде тук. Това е живота на новинарите. Знаеш как Пол обича да… Да, знам. Седни. Чух нещо, че той… Чувам всичко, нали? Господ е забранил на паството ми да ме държи в неведение. Да. Можеш да се обзаложиш, че всеки от тук до Хелена знае подробностите за твоето образование. Това е истинско постижение. И за какво ще използваш това постижение? Мисля да започна работа в лесничейството. За постоянно? Не. Само за лятото. Искаш да си дадеш малко почивка. Това е добра идея. Да се раздвижи човек. Точно за това си мислех и аз. А после? Още не съм решил. Имаше на разположение 6 години, за да решиш. Мислил ли си да продължиш с образованието си? Право? Медицина? Проповедничество? Кандидатствах за няколко учителски места. Наистина ли? В колежа. Но още нямам отговор. Не, още е рано. Преподавал си вече, нали? Да. Това удовлетворява ли те? Искам да кажа, чувстваш ли, че това е твоето призвание? Моето призвание? Вечерята, господа. Щом е толкова смешно, аз защо не се смея. Пол Маклийн? Ето там. Правилата в мина Анаконда гласят – без почивки дори и за тоалетна, така че те си стоят там и се напикават. Какво ще кажете за покойния… Джордж Мастерсън. Аз ще взема тази вдовица. Тя е на 23, добре сложена… Ти взимаш Анаконда. Ще интервюирам печалната вдовица. Маклийн, шефа съм аз. Не съм възразил, шефе. Братко! Я се погледни. Момчета, това е по-големият ми брат, професорът. Господа. Седни. Благодаря, че дойде снощи. Да, по дяволите. Съжалявам. Исках да дойда. Искаше ми се да чуя стареца да казва, „Норман, ако обичаш ела в кабинета ми“. Господи, професорът. Трябва да го отпразнуваме. Малко ми е рано. Изтокът те е размекнал. Вярно ли е? Ходеше ли често за риба там? Нито един път. Нито един път? Какво ще кажеш? Биг Блакфуут. Ще избираш ли място? Да. Вземи това вирче, добро е. Добре. Ти продължавай. Добро вирче е. Много се стягаш. Опитай претъркалящо замятане. Рибата е малко по-нататък. Още малко по-нататък. Заметни с шнура по течението. Ще имаш по-добра основа и ще закараш по-надалеч. Просто си отвикнал. Това е. Той го наричаше замятане на сянката, задържаше шнура над водата достатъчно дълго и достатъчно ниско, за да се образува дъга. Тогава осъзнах, че докато ме е нямало брат ми вече беше станал творец. Един ден треньорът ми дойде и каза, „Мак, искам да се запознаеш с Джон Съливан.“ Джон Съливан, последният юмручен световен шампион. И тогава разбрах, че съм си в къщи. Отново стоях на стълбите пред библиотеката на Мисула, късно през нощта, и разказвах истории на същите момчета, които бяха стояли на тези стълби и ги бяха слушали стотици пъти. И които в мое отсъствие се бяха превърнали в мъже. Ясно е, че светът е пълен с копелета, като броят им стремително се увеличава, колкото повече се отдалечаваш от Мисула, Монтана! Ето защо трябва да се навърташ тук от сега нататък. Къде е купонът? Ей, дай насам. Всяко момиче, което си струва да познаваш, ще бъде без маминка на танците по случай 4-ти юли. Ще намериш твоята малка Шеба. Господа, за мен беше чест. Къде тръгна? Тежка среща, а, Пол? С масата за покер. Надолу по пътя има нови знаци, Поли. „Съпругът ви държа ли се прилично? Сумтене и мърморене, шумен гуляй?“ „Гръмни скота с бирманското чифте!“ Къде отива той? При Лоло. Лоло Топлия извор. Да бъда в църквата на баща ми изглежда осмисли моето завръщане. Разбрах, че повече от всичко друго, бащините думи ме накараха да се почувствам у дома. На фона на събудените спомени, когато се разпалват най-съкровените чувства, си спомняме за поета, който казва „Назад, назад се обърни, о, време в своя полет.“ „В дете ме превърни отново единствено за тази нощ.“ Познаваш ли някого? Твърде дълго те нямаше, синко. Коя е тази? Коя? Ето там. О, да. Малко увлечение? Чаб, коя е тя? Джеси Бърнс. От Улф Крийк. Брат й отиде в Холивуд. Джеси Бърнс. Извинете, искате ли да танцуваме? Бъди така добър и ни донеси питиета! Джеси, кой е този? Заповядай. Благодаря. Спасяваш ми живота. Това не ми приличаше! Трябва да внимавам или ще си избърша всичката пудра. Фантомът на операта. Знаеш ли, веднъж чух Луис Армстронг да пее тази песен на малко събиране в Гринич Вилидж, Ню Йорк. Наистина? Най-добрият джаз на света се прави от цветнокожи, нали разбираш. Истинският, а не като Пол Уайтман или Кликот Клуб Ескимос. Майка ми обожава Кликот Клуб Ескимос. Така ли? Танц? Да. Нека фойерверките да започнат! Момчета, да вървим. Джеси, хайде. Имам чудесна идея. Едва ли би имало по-добър урок за тези момичета от една екскурзия до резервата, да научат истински християнски урок по щедрост, не мислиш ли? Аз ще го организирам. Не прави нищо повече. Благодаря ти, Ева. От години това е най-великодушната идея, която съм чула. Знаеш ли, тези индианчета нямат дори обувки, Норман. Трябва ли ти телефона? Не, няма да го използвам. Не, обади се ти. Ако трябва, използвай го. Не, имам работа за вършене. Здравейте, Мисис Хачър. Здравейте. Бих искал… Тя е добре. Бих искал… Да, всички са добре. Бих искал да ме свържете с дома на Бърнс в Улф Крийк, моля. Да, знам, че е извънградски. Благодаря. Здравейте. Там ли е Джеси? Обажда се Норман Маклийн, но не мисля, че тя… Здравей. Не, аз съм този, който ти донесе питие. Не, нямахме този шанс. Фойерверките започнаха. Говорихме за музика. И аз казах, че съм слушал Луис Армстронг да пее… Да, това съм аз. Бях малко нервен. Защото… ти беше толкова „je ne sais quoi“. Реших, че мога да дойда и да послушам с майка ти Кликот Клуб Ескимос. Да. Обадих се, защото искам да те видя отново. Какво ще кажеш за събота? Ще се видим тогава. Довиждане. Хей, ето къде сте били. Братко! Джеси, това е по-малкият ми брат Пол. А това е Монасита. Мейбъл. Ще тръгваме ли? Какво ще кажеш, Поли? Мърф. Проповеднико. Проповеднико? Как си, Мърф? Много време мина, много. Хубаво е, че те виждам. Ти знаеш правилата толкова добре, колкото и аз, Пол. Без индианци. Точка. Не ми харесват правилата, Мърф. На мен също. Какво ще ме накараш да направя, Поли? Намери ни маса за четирима. За последен път, Пол. Здравейте, Ваша чест. Можеш да му го върнеш като се напиеш и танцуваш гола върху масата. Това ще постави кучия му син в много неудобно положение. Моли, скъпа. Здрасти, Пол. Тук има доста класна пиячка. Дори мият чашите. Питие? Какво да бъде? Джеси? Ще пия мартини, Пол. Пол е, нали? Точно така. Обичайното за Норм. Джин със сливов сок. Нека да бъде двоен. Извинете. Аз също бих искала да поръчам. Уиски, двойно. И така, с какво се занимаваш сега, Мейбъл? Продавам стръв. Имаш най-красивата коса, която някога съм виждала. Да я подстрижа ли? Не, не, дори не си го и помисляй. „Свещта гори от двата края“ „и няма да дочака утринта.“ „Но, о, мои врагове, а също и приятели,“ „тя ни огрява с прекрасна светлина.“ Това беше хубаво. Какво ще кажете за моя редактор, стария проклетник? Извинете. Свали ме от историята за мина Анаконда. Аз съм репортер в „Пчелата“. Знам. Откъде знаеш? Известен съм. Рибарят-новинар. Ти знаеш и че е рибар? Мисля, че всички знаят. Твърде дълго те нямаше. Така излиза. Изглежда моят редактор… Старият проклетник. Да, точно така. Та, той получавал обаждания. Анонимни, само заплахи. Истински заплахи? Хубаво е, когато усетиш, че си напипал темата. Какви са били заплахите? Какви са били заплахите? Какви са били заплахите? Ще трябва да изтръгнеш отговора. Обичайното. Дебеловратите момчета ще дойдат да ме навестят. За да те уредят с чифт бетонни обувки? Точно така. Танцува ми се. Хей, внимавай! Леле! А сега Мускрат рамбъл. Внимавай! Дори не мога и да се сравнявам с брат ми, но ще ми окажеш ли честта? С удоволствие. „Скъпа Джеси, когато луната се спира над Битъруудс“ „преди да се потопи в невидимото,“ „съществото ми се изпълва с песен.“ „Усещам се, че си тананикам,“ „но не в такта на музиката, а нещо друго.“ „На друго място.“ „Място, което се запомня.“ „Зелена поляна, където никой, освен елените не стъпва.“ „И този спомен се засилва, като си мисля за теб,“ „танцуваща в непохватните ми ръце.“ „Норман.“ Да? Какво не е наред? Всичко е наред, мамо. Кой е на телефона? Казвам се Норман Маклийн. Не, не трябва да плащате гаранция. Той все още има приятели тук. Просто се погрижете за него и го закарайте в къщи. Какво е направил? Ударил е един човек и му е избил два зъба. Защо го е ударил? В рапорта пише „Заради реплика, характеризираща индианката, която е била с него.“ Заслужил си го е. Напоследък често ни се случва да прибираме брат ти. Така ли? Освен това доста е задлъжнял на покер, който се играе при Лоло. Не е здравословно да дължиш пари на някои от играчите при Лоло. Той наранен ли е? Не, просто е скапан. Пие твърде много. При Лоло обикновено не пият много. По-добре влез и вземи брат си. Уморен съм и искам да си лягам. Пийнах само едно преди час и веднага ме удари в главата. Независимо къде скитам, по суша или по море от пяна, винаги можете да ме чуете да си пея тази песен. Покажи ми как да стигна до вкъщи. Ако ти трябват пари, Пол, или нещо друго, искам да знаеш… Тя живее до кланицата. Мога да помогна. Завий тук. Пиленцата още не са се прибрали за спане, Ал. Не е зле. Добре ли си? Клара, това твоето желе ли беше? Да. Беше чудесно. Това Норман ли е? Да, той е. Ние се гордеем с него. Радваме се да те видим отново. Благодаря. Дъщеря й е станала красавица. Ето я и нея. Навърши 20 само преди седмица. Тя е ослепително красива. Мистър Мърчисън, как сте? Как сте? Доста добре, благодаря ви. Добре, добре. А това е Пол? Не, това е Норман. О, Норман! Изглеждаш добре. Да. Нали е пораснал? Пол е тук. Хайде. Съжалявам, не мога. Ще се срещна със семейството на Джеси Бърнс. Брат й се връща от Калифорния. О, добре тогава. Закъснявам. Да приемем ли това момиче на вечеря? Може би, мамо. Така, така! Здравей, Пол. Здрасти, Сам. Ще взема за малко тези. Разбира се. Здравей, татко. Синко. Първият изстрел попада точно там. Семейство Бърнс имаха универсален магазин в град само с един магазин и въпреки това не се справяха добре. Това е Норман. Те бяха методисти, за които баща ми казваше, че са „Баптисти, които могат да четат.“ Pop. За мен е удоволствие. Това е майка ми. За мен е удоволствие да се запознаем, Норман. Джеси ми каза, че си поет. Роднини ли сте с рибаря-новинар? Той ми е брат. Джеси ми каза, че току-що си завършил. Да. Джеси също ходи в университет. Там учи… Разни глупости. Естествени науки, мисля. Не беше ли така? Но прекъсна. Тя може да се учи от теб. Дръж се за него. Дайте възможност на младия човек да диша. Той не е свикнал на всичко това. Той е презвитерианец. O, Нийл! Той е тук! Братът на Джеси Нийл, слезе от влака, като се мъчеше да си спомни как трябва да изглежда играч на тенис турнира Дейвис Къп. Много добре изглеждаш! Изглежда поотслабнал. Как я караш? Изглеждаш невероятно! Нийл, това е Норман. Норман, брат ми Нийл. Здравей, момче. Цялата нощ ли седяхте във влака? Запознах се с много интересни хора. Получи ли картичката ми от Йелоустоун? Какво мислиш за тази връзка? Оставете го да диша. Току-що пристига. Хайде да ядем. В колата има сандвичи с пилешка салата, а другите пилета се пекат в къщи. Мисис Милър даде череши. Мога да направя любимия ти пай. О, само не домашна бира. Защо не. Годината беше добра. През устните и венците, внимавай, стомах, идва към теб. Коя е първата спирка сега? Когато пътувах в тази посока имаше една, май беше Сан Бердо. Сан Бердо и много пясък и голяма пустиня, дяволски голяма пустиня. Върнахме се в Солт Лейк Сити. Трябваше да се сменим в Солт Лейк Сити. Имаше един хотел, в който… Сервираха стриди. Сервирали стриди. Да. Норман, пиеш ли? Той пие ли? По малко. Да пием за семейството. Семейството! Тук! Тук! В окопите. Добре е. Просто е уморен. Пътуването е било доста дълго. Най-малкото му е останал добрия апетит. Колко дълго мислиш да останеш? Спорт! Ела тук. Не знам. Океанът ми липсва. Разкажи ни за него? Той е голям и син. А хората се плъзгат по вълните. Аз станах доста добър в това. По дяволите! Лошо куче! Лошо! Боже, мамо! Ти само го настървяваш. Спорт. Както и да е, за какво говорех? Океанът. А, да! По цял ден с момчетата се плъзгаме по тези вълни. Рамон, аз и Рони Колман. Роналд Колман? Аз обичам Роналд Колман. Казвали са ми, че приличам на Роналд Колман. Да. Не мога да си представя Роналд Колман да се плъзга по вълните. Снимки, а? Е, мамо… пътуването беше дълго. Може би ще отидете за риба с Норман някой път. Това е добра идея. Да. Чудесно, нали? Риболов? Ходиш за риба, нали? Разбира се! Има въдица и всичко останало. Ами, то всеки има. Можеш да се обзаложиш. Кога ще е удобно за теб? В петък. В петък е добре. Да. По кое време? Сутринта? Той ще бъде там. Нали, миличък? Благодаря ти, Норман. Много мило. Удоволствието е мое. Може би Пол също ще дойде. Ще бъде чудесно. Сигурен съм, че и на Пол ще му е приятно да дойде на риба с нас. Може ли и аз да дойда? Не този път, миличък. Следващият път, може би? Защо не излезете с Нийл, Норман? Да направите плана. О, да. Единственият план на Нийл беше да отиде в бара на Черния Джак, стар фургон, побит насред пущинака, където не би го намерил никой уважаващ себе си полицай. И така, виждам видрата с малките й. Доста зор видях докато я намеря, защото стават бели през зимата. След няколко чаши от долнопробното уиски, което Черния Джак сам си вареше, Нийл се развихри. Започна да пласира лъжите си за стреляне, скитане и лов, вероятно, за да впечатли единствения друг клиент на заведението. Тактика, която щеше да даде резултат. Както и да е, тя се опита да се измъкне, отново и отново. Знаеха я като Старата кримка. Преди около 10 г. беше избрана за кралица на красотата в Улф Крийк. Язди без седло пред около Фустите й се вдигнаха и тя спечели състезанието. Бях се вкоченил! Не си чувствах ръцете! И тогава си помислих за кучето ми Спорт, което беше с мен. Ако стане още по-студено, може би ще се наложи да го разпоря и да си пъхна ръцете, за да не замръзнат. Това беше трудно решение. Но, какво пък, бях го правил и преди по Юкон. Бог ми е свидетел, обичам проклетото куче. Тя все още носеше разкроена пола на ездачка, въпреки, че това, може би, и пречеше в новата професия. И там, на един клон, точно преди да скочи върху плячката си, беше проклетата видра! Ей, мой човек. Какво ще прави една видра горе при прохода Роджър? Все си мисля, че живеят около потоците. Джак, защо не донесеш на дамата едно уиски? Трябва да тръгвам. И да не забравиш, здравеняко, в петък сме за риба. Какво? Какво са ти казали? Че ще те намеря в другия ти офис. Да, крайни срокове. Не мога да работя там. За питие ли си дошъл? За услуга. Ще дойдеш ли за риба с мен? Разбира се. Това е чудесно, защото Джеси има брат, който се върна от Калифорния. Няма да те лъжа. Той е пълен нещастник. Използва стръв? Не е казал. Боже господи! Джордж. Ще дойде с кутия от кафе пълна с червеи. Червена кутия Хилс Брадърс. Хващам се на бас. Обещах на Джеси. Сериозни ли са нещата вече? Какво? Ти, негоднико. Сериозно е. Ти и Джеси. Е? Не знам. Да го направим тогава. Хей, хей. Докато съм жив и дишам. Моят човек тука иска да полови риба. Закъсня, Нийл. Да, не си легнах навреме. Аз пък изобщо не съм си лягал, но успях да дойда. Нийл, Пол. Пол, Нийл. В Монтана не се закъснява за 3 неща църква, работа и риболов. Точно така. Ами… Това е… Вече сме се виждали. Не се отдалечавай. Гледайте първата стъпка. Това е Лулу. И така. Готов ли си за… Нийл! Какво? Риболов. Моят човек иска да ходи за риба. Нийл, какво стана със стръвта? Какъв съм тъпак! Нищо няма да хванем, вече е твърде горещо. Може той да обере овациите. Радвам се, че не се прибрах, за да се наспя. Къде е той? O, Боже. Господи! Ще те настигна. Добре. Знам. Вече си хванал 20. Не можа ли да го намериш? Да върви по дяволите. Мислех, че трябва да му помагаме. Как се помага на такъв кучи син? Като го заведеш на риба. Той не обича да ходи за риба. Не обича Монтана и със сигурност не ме харесва. Ами… може би обича, когато някой се опитва да му помогне. Сложи ли да се изстудява? Можеш да се обзаложиш. Да вървим. Господи, усещам я. Да го убием ли? Мамка му! По дяволите! Мили Боже! Това не е хубаво. Тя има татуировка. Инициали? „Любов“ Мога да се кача и сама. Нямам нужда от помощ. Имаш ли нещо за пиене, мой човек? Твоят човек е онзи с червения задник. Загазил съм. Да. Искаш ли да дойда и да те защитавам? Мисис Бърнс с удоволствие ще се запознае с приятелката му. Не съм изгоряла. Слънцето не ми пречи. Да. Норм, какво ще кажеш да изкараме една незабравима нощ с момчетата? Ще се върнем утре и ще заличим този ден от паметта си. Дадено. Хайде, мой човек. Гърлото ми е пресъхнало. Я, Жулиета проговори. Успех. Мили Боже! Какво си направил на момчето ми? Заспа на слънце. Мили Боже. Всичко е наред. Всичко е наред, миличък. Сега ще те оправим. Оставил си го сам? Той не беше сам и… По-добре си върви. Няма да е зле да ме закараш. По-добре се дръж. Какво ще правиш… Не мисля, че… Тук постоянно минават влакове, дори и извън разписанието. Ти няма да… Не мисля, че ще могат да ни видят тук. Ами, благодаря за возенето. Забавен си. О, така ли? Не харесваш брат ми, нали? Не, не харесвам брат ти. Не знам номера с карти. Но те харесвам… и бих искал да те видя отново. Здравей, Джес. Здрасти, Пол. Как е брат ти? И двамата сте го зарязали. Съжалявам за това. Вината беше моя. Не си извинен. А на Норман прости ли? Норман не е забавен. Окачила съм ти чисти кърпи над мивката. А сети ли се да ми извадиш и четката за зъби? Нека сега Пол да разкаже за последния си репортаж. Кой от всички? Убийството, руините или пожара? Мисля, че трябва да те сложат в църковния патрул. Съгласен съм. Цитат „Преподобният Маклийн си хапна печено на вечеря със семейството си.“ „Всички, освен най-големия син, много го харесаха.“ Норман, какво има? Не е забавен. Моля? Не е забавен. Има и по-важни неща в живота, Норман. Всичко е наред, дори и да си малко тъп. Всички много се гордеем с теб. Имам една добра история. Без убийства и телесни повреди. Интервюирах президента. Калвин Кулидж? Президентът? Мистър Кулидж? Кога? Преди няколко дни. Беше в Дакота на риболов. На изкуствена муха. На изкуствена муха! За риба с костюм и вратовръзка, бели ръкавици и велурени обувки. Отидох право при него и го попитах. Казах „Извинете, сър, бихте ли ми казали на какво кълве?“ А той отвърна „На края на шнура ми“. Какво? Какво? Края на шнура ми. След това дойдоха няколко от местните и му завързаха муха колкото пиле. Стария Кал само я влачеше там. Помислих, че ако не хване пъстърва, поне ще я уплаши до смърт. А направи ли снимки? Ще ги видите в съботния вестник. „Мълчаливият Кал общува с простолюдието.“ Мамо, това беше невероятно. Обикновено яде само това, което удари с колата. Това беше забавно. Притеснявам се за теб. Ще тръгвам… Хм? Какво? Какво? Точно казвах, че… ще се срещна с някои от старите приятели, които са в града. Не ме чакайте. Възнамерявам да изям останалото, когато никой не гледа. Разбрах, че е сменил правописа на името ни. „Маклийн“ с главно Л. Сега всички ще си помислят, че сме от долна Шотландия. Как си, Норман! Здравейте, Мистър Суини. Кого познаваш в Чикагския университет? Пиле в кола, колата не върви. Така се помни правописа на Чи-ка-го! „Макар нищо да не връща великолепието на пролетта,“ „за красотата на цветята не ще скърбим.“ „А ще почерпим сила от онова що остава“ „Съчувствието, което трябва да пребъде в утрешния ден.“ „В утешителните мисли, породени от човешкото страдание.“ „Във вярата, която се съзира през смъртта.“ „Благодарение на човешкото сърце, от чиято добрина живеем.“ „Благодарение на нежността му, и радостите и сълзите.“ „Дори най-незначителното цвете, цъфтейки поражда мисли,“ „които често лъжат, предизвиквайки сълзи.“ Успех. Ще си мислим за теб. Ето малко сандвичи. Мина точно една седмица, преди Джеси да ми проговори. Обади се, за да ми каже, че Нийл се връща в Калифорния и че ще се радва, ако отида да го изпратя. Обичаме те. На добър час. Бях изненадан от поканата и зададох само един въпрос на Джеси. Тя иска ли да бъда там? И тя отговори „ДА“. Обичам те. Не забравяй да пишеш. Ако се върне догодина, ще се опиташ ли да му помогнеш? Ако поиска това от мен, ще се опитам. Той няма да се върне. Поне има приятели там. Кой? Роналд Колман? Защо става така, че хората които най-много имат нужда от помощ… не я искат? Не знам, Джес. Не плача, Норман. Може ли да ти покажа нещо? Само, ако е нещо хубаво. Чети. Какво мислиш? Какво мисля? Мисля, че е прекрасно! Наистина ли? Да. Да заминеш. Чикаго. Това е раят. Била ли си там? Не, никъде не съм ходила. Хелена. Боже, поздравления, Норман! Истината е, че не съм сигурен дали искам да замина. Монтана? Защо? Тя винаги ще си бъде тук. Не е заради Монтана. Тогава какво? Какво? Не съм сигурен, че мога да напусна теб. И идвам от там, поглъщайки течния си обяд. Трябва да видиш това, Фред. Те са след теб. И сега какво. Дай два „Чука“, Фред. Двата „Чука“ идват. До дъно, по дяволите. О, Боже. Влюбен съм в Джеси Бърнс. Исусе Христе, Норман. При всичката риба в реките. Няма като нея. Да бе. Няма като нея. Поздравления. Наистина се радвам за теб. Е, какво чакаме, да отидем да го отпразнуваме. Добре. Банани днес Имаме си картофи и червени домати Това вони. Какво? Вони. Какво искаш да кажеш? Това е класика! Наистина? Да. Нямаме банани Нямаме банани днес Къде сме? Къде отиваме? Лоло. Ха. Ако мислиш, че си късметлия тази вечер, може да използвам малко от твоя късмет. Исусе Христе! Не, недей. Недей да се държиш като учител тази вечер. Норм, проповеднико. Здравей, Франк. Я виж, моето момиче Сал. Сал? Хей, Сал? Донеси питие за брат ми. Бърбън. По едно за всички от мен, а? Той е влюбен. Почакай. Погрижи се за него, Сал. Не е добра идея, Пол. Момчета, има ли стол за мен? За теб няма, Пол. Какво искаш? Какво? Карти? Какво? Какво искаш? Нищо. Един долар. Пол каза, че ще плати, но… Просто игра. Това е само игра. Да си вървим. Сега. Хайде, тръгваме си от тук. Както кажеш. Чао, синко. Аз няма да тръгна. Какво? Ръцете ме сърбят. Усещам ги. Какви ги говориш? Не можеш да се върнеш вътре. Всичко е наред. Ще се оправя. Те няма да ти позволят да играеш. Ще ми позволят. С какво? Затънал си в дългове до гуша! Норм, това са мои дългове. Разбра ли? Това са мои дългове. Исусе Христе! Вече няма да можем да ходим заедно за риба. Можем да отидем утре. Може и татко да дойде с нас. Попитай го. Как хубаво мирише! Добро утро на всички. От кифличките е. Чудесно. Толкова се радваме, че успя. Не бих пропуснал. Имаш ли някоя нова история? История? Добре. Господи. Аз имам една. Каква? Предложиха ми работа в Чикагския университет! Наистина? Ще преподавам литература. Какво? Трябва да бъда там за есенния семестър. Смятам да приема. Доволен съм. Да, доволен съм! Добре. Университетски преподавател! Истински университетски преподавател. Проклятие. Гордея се с теб. И да направиш снимки. Ще хванем няколко големи риби днес. Да, точно така. Да вървим! Помните ли тези камъни, с които ограждахме огнищата си? Онези бяха по-големи. Стари почти един милиард години. Половин милиард, Норман. Хайде. Е! Мисля, че горната пътека ме устройва повече. На времето… Ще им скъсаш джуките. Ще им скъса джуките. Хайде днес да ловим заедно. Добре. На какво кълве? Какво? На какво кълве? По-високо! Казах… Папатаци. Да ти донеса ли? Не, ще дойда да си взема. Папатаци, каменна муха №2. Благодаря ти, милостиви професоре на поезията и пъстървата. Ще помоля Джеси да се омъжи за мен. Да… какъв ден. Защо не дойдеш с нас в Чикаго? Това са 2 000 мили. Там има поне дузина вестници. Ще бъдеш в центъра на събитията. Какво казваш? Ела с нас. Никога няма да напусна Монтана, братко. Олеле! Гледай каква риба! Невероятно! В този момент проумях, че наблюдавам съвършенство. Ти си невероятен рибар. Трябват ми още 3 години и ще започна да мисля като риба. Вече мислиш като каменна муха. Ще направим ли снимки! Снимки за мама. Побързайте. Едно. Две. Брат ми стоеше пред нас, стъпил не на брега на Биг Блакфуут, а реейки се някъде над земята, освободен от земното притегляне, като произведение на изкуството. Три. Но аз осъзнавах също толкова ясно, че животът не е произведение на изкуството и че моментът не може да бъде увековечен. Когато от полицията ме събудиха на сутринта преди да отпътуваме за Чикаго, станах и не задавах въпроси. Сержантът ме върна обратно в къщи, за да съобщя на майка ми и баща ми, че Пол е бил пребит до смърт с дръжка на револвер и тялото му е било захвърлено в някаква пресечка. Има ли нещо друго, което трябва да знам? Почти всички кости на ръката му са били счупени. Коя ръка? Дясната му ръка. С времето баща ми настояваше отново и отново да му кажа дали това е било всичко. Накрая му казах „Може би всичко,“ „което знам за Пол е, че беше невероятен рибар.“ „Ти знаеш повече от това“, отвърна баща ми. „Той беше красив.“ Това беше последният път, когато говорихме за смъртта на брат ми. Вътреки това, индиректно, Пол винаги присъстваше в мислите на баща ми. Спомням си последната проповед, която го чух да изнася, малко преди смъртта си. Всеки от нас, някога през живота си се е тревожел за скъп човек и се е питал. „Ние сме готови да помогнем, Господи, но какво да направим?“ Истина е, че рядко можем да помогнем на ближните си. Или не знаем какво от себе си да дадем, или по-често това, което имаме да дадем не е желано. И така, тези, с които живеем и които ни се изплъзват… могат, въпреки това, да бъдат обичани. Ние сме способни да обичаме напълно… без напълно да разбираме. Сега всички, които съм обичал и не съм разбирал, са мъртви. Дори Джеси. Но аз все още протягам ръка към тях. Сега, разбира се, съм твърде стар, за да бъда голям рибар. И обикновено ходя за риба сам, въпреки че някои приятели мислят това за грешка. Но когато съм сам в здрача на каньона всички условности избледняват и оставам насаме със спомените си. Звуците на река Биг Блакфуут и четиритактовия ритъм, с надежда, че рибата ще излезе. Накрая, всички мисли се сливат в една, а по средата им тече реката. Реката е била създадена от големия потоп и тече през скали останали от сътворението на света. Върху някои от скалите има вечни дъждовни капчици. Под камъните са думите и някои от думите са техни. А аз витая във водата.