На: 2014-07-06 09:43:08 / Етикети: 2013 , Русия , Фьодoр Бондарчук , Пьотр Фьодоров , Томас Кречманн , Мария Смолникова , Янина Студилина , Дмитрий Лисенков , Алексей Барабаш , Андрей Смоляков , Сергей Бондарчук , Олег Волку , Хайнер Лаутербах , Олег Тилкин , Ян Кузмин , Кирил Варакса , Полина Райкина , Юрий Уткин , Олег Малишев ,
От филма:
министърпредседателя на Япония: Скръбните новини за невижданото земетресение в Тохоку ме потресоха. Броят на жертвите расте и засега само предполагаме какви са мащабите на трагедията. Трогнати сме от мъжеството на хората и решителната им борба с бедствието. Благодаря от сърце и на всички, които ни помагат от чужбина и участват в спасителните операции. Вие се изправяте срещу опасността и това е достойно за възхищение! Искрено се надявам да продължим заедно, само така ще преодолеем тежките времена. Моля се за спасение на пострадалите. Заради вас ще възстановим Япония и ще продължим напред. Брой на пострадалите, поне горедолу? В нашата зона около 8 хиляди. Кофти ситуация. Може да се свлече всеки момент. Не мога да вкарам техниката, всичко е паянтово, едва се държи. Измъкнахме 28 живи. Според очевидци има петима в района на столовата. Две момичета и три момчета. Всички са немци. Те са там. Заваля и целия този боклук го завлече вътре като в консерва. Разчистихме, пуснахме тръба, в нея система за видеонаблюдение. Опитваме да минем от другата страна. Това можем да направим засега. Според мен няма тежко пострадали. Но лежат на 30 сантиметра под плочата, максимум. Това е много опасно, защото всеки момент може да разтресе пак. Спокойно, деца. С вас говори лекар. Не говорете заедно. Кислородът свършва. Да отговаря само един. По мой сигнал да описва кратко ситуацията. И така, кой ще говори? Аз съм Нина. Чувате ли ме? Петима сме тук. Ние… още сме живи всички. Добре, деца. Сега ще направим така. Ще лежите тихо, за да пестите кислорода. Когато ви извадим, ще си поговорим подробно. Не, не си отивайте! Говорете с нас. Моля ви. Че къде ще ходя? Метрото не работи. Някой у дома знае ли къде си? Мама, татко? Да, мама знае. Баща ми умря. Той толкова ми липсва! Нина, Нина, не плачи. Кислородът се хаби. Аз имах петима бащи. И всички умряха. Загинаха. Но аз не плача, нали? Петима бащи? Не може да бъде. Може, не може… Много разбираш ти. Всичко може… СТАЛИНГРАД Господи! По водата ходят. Ами да. Тук всички сме апостоли. Млък, посерко! Още има жълто около устата, пък се звери. Ще ни чуят. Не ме хокай, чичка. Сапьорите потопиха понтона малко под вода, да не се вижда от въздуха. Тогава Бог с нас. Грабвайте веслата, братя. Това се случи в Сталинград. През есента на 1942 година. Руснаците се прехвърляха през Волга, за да се закрепят на другия бряг и да не позволят на немците да завземат града и излаза на реката. Това беше почти невъзможно, но те не мислеха за това. Всеки воюваше както може, без да разбира, че участва в найкървавата битка за цялата история на човечеството. Не бива. Разузнаването снове. Скачайте. Да беше си оправил гащите. Добре. Скачай. Седи си. Намери ли трасе? Минирано? С думи не си ли опитвал? Чванов! Във фабриката имахме един глухоням. Смахнат по рождение. Виж какво. В Съветския съюз няма смахнати. Душевно болни има. Смахнати няма. Добре… Ще изчакаш щурмовата група. Ще ги заведеш до нефтобазата. После ни догони. Да тръгваме! Тук сме ние, тук е сградата. Проникваме тихо. После какъвто ни е късметът. Ези или тура. Ези търсим взривната машина. Ще бъде на втори етаж, не повисоко. Има видимост, няма смисъл да е погоре там летят шрапнели и какво ли не. Втори вариант тура. Намираме веднага машината и убиваме всички. Режем всеки проводник, който намерим. Това е всичко. Да тръгваме! Юргенс. Юргенс! Руснаците дебаркират. Какво? Вървете да съобщите в щаба. Няма връзка, гн капитан. Юргенс, не питам защо нямаме връзка. Вървете да взривите цистерните с гориво! Но това е запасът с гориво за цялата армия, гн капитан. Юргенс, вие сте идиот. Руснаците наближават! Граната! Ето къде си била! Е, Бог с нас. Да тръгваме, синко. Ах, ти. Милия ми той… Огледай се. Аз отивам горе. Другарю, свой съм! Коректировчик. Намерете ми радиостанцията, трябва ми. Другарю, другарю… Ето я! Вчера сутринта се прехвърлихме от пожарната кула, а тук немци, убиха ми радиста. Вие какви сте, разузнавачи? Ние сме разузнавачи, но ти що за птица си? Вече казах коректировчик. Офицер. Офицер?! Коригирам огъня на артилерията. Как немците увесиха офицер като играчка на елха, а? Три дни не бях спал. Легнах да спя, признавам. Осра десанта, говедо! Заради теб дивизията жива изгоря. Артилерийска подкрепа нямаше, а ти спинкаше? Командире! Какво искаш? Общо взето убиха Семьонов, разбиха радиото, а на този работи. Да го оставим за свръзка? Поне засега. Знаеш ли как се работи с нея? Знам. Осигури връзка с щаба. Ще осигуря. Само ми кажете честотата и позивната. Позивната ни е ;Калуга;. Четиридесет и четири и три. Пиле! Не съм ви пиле. Аз съм офицер от работническоселската армия. Върнете ми оръжието, моля. Направи връзката. Ако не я осигуриш, ще те застрелям. Капитане, елате бързо тук! Какво държи, момче ли? Свърши, момче! Мома! Ей богу, общо взето цяло момиче, командире. Контузена е. Ей богу, психически е мръднала. После ще се оправяме с нея. Ти как си, Никифоров? Охо, и гост ни е довел. Я… ти пък що за дявол си? Не съм дявол, другарю капитан. Аз съм ангел. Командир на оръдие, серж. Поляков. На оръдие? Тъй вярно. И къде ти е оръдието, командире? Ей тук при вас, в арката стои. Тъй, тъй… А снаряди? Има. Един. Фугасен. Ясно… Тогава, разбира се, ще повоюваме. Другарю капитан… Другарю капитан! Има връзка с щаба на дивизията. Сядай. Сега какво, ще я дундуркаме ли? Мамка му, само това ни липсваше. Чакай, командире. Не виждаш ли немците какво са й направили? Война е, ангеле. Щом е жива, пак добре. Така се запознаха… Петима мъже, овъглени от две години битки из големи градове и затънтени места на огромната страна, довеяни от ветровете в разстлалия се по брега на великата река град. Петима мъже и мама. Моята млада майка. Сградата, в която живеела мама, закривала един от излазите към Волга. За последните няколко месеца нашите ту превземали сградата, ту я изоставяли отново. Мама се уморила да живее в огнен ад, уморила се да се ужасява и смайва от човешката мъка, човешката подлост и дори от своето търпение. Мама просто живеела в своята стара къща и не искала да я напусна. Тук били нейната стая, нейният дом, нейното стълбище, нейната улица. И в края на краищата нейният град. И тя просто не можела да захвърли всичко това. След няколко дни мама трябвало да навърши 19 години… Какво имаме тук? Фонтан. Триста метра до него. Никой няма да се изплъзне от Чванов. Нищо няма да се скрие от Чванов. Ха, ударен танк е влязъл в стените на магазина. Шваби… Техника. Таралясник. Нищо не им работи. Нищо не стреля. Гнезденце са си свили, кълвачи шибани. Чванов! Ъ? Слез долу. Провери как се настаняват момчетата. Пиле, какви си ги направил тук, а? В апартамент 8, където преди живееше съседът на мама инж. Сазонов, колекционер и любител на пеперуди и насекоми, началникът на сградата Громов устрои наблюдателен пункт. Задръжте сградата три дни. Докато основните сили се прехвърлят на вашия бряг. Ясно? Съвсем ясно, другарю Четвърти. А какво не ти е ясно, Втори? Ти май нещо не разбра! Как да изпълня заповедта ви… Кадрови военен си, но говориш като мобилизирано студентче. Сам ще решиш как. Ясно?! Тъй вярно, другарю Четвърти. Край! На място! Какво търсиш тук? Стой. Стой, стой! Не се дърпай, много си ми притрябвала. Не бива да идваш тук, ще те убият. Хайде, върви си. Това е моят дом, не вашият. Твоят? И какво, неканени сме дошли? Нищо. Живейте си засега. Дай манерката да я напълня с вода. В тази нощ гарнизонът на сградата се увеличи. Всички оцелели наоколо инстинктивно допълзяваха тук. На първия етаж се появиха моряци от Волжката флотилия, работници — опълченци от завод ;Червения октомври; и малко сапьори. Те се нанесоха в апартамент 6. В нея многодетното сем. Куликови бе живяло много задружно. Сега тук стоеше картечница. Работи гнидата фашистка! Момиче, ела, ще ти дам да постреляш по немците. Шегичка, шегичка! Дайте си манерките. Ще ми я върнеш ли? На, на, вземи! Блажена… Общо взето и нацяло слабоумна. Грабвай я и се възползвай. Готова е… Какво бе, не разбираш ли от майтап? Що замръзна, питай момичето как се казва! Вие… как се казвате? Катя. Дайте си манерката. Значи тъй, граждани квартиранти! Първият етаж е ваш. Настанете се и го укрепете. Не се показвате, не стреляте без заповед. Изхвърлете швабата, трупът ще почне да смърди. Не зяпайте. За ръцете и краката и навън! Кой е шефът? Ами аз. Главен старшина Краснов. А при вас? Аз. Началник на сградата. Здравей. Здрасти. Войник. Още един… А това е офицер. Явно горкият Юргенс. Защо така, Кан? Изхвърлят хората ви през прозореца, а вие сте пред мен жив и здрав? Искате и мен да изхвърлят през прозореца, гн полковник? Искам да знам защо в тази проклета сграда има руснаци? Нямах заповед да удържам сградата. А да взривя горивото при нападение. Кан, знаете ли по какво се отличава немският офицер от другите офицери? Той не обсъжда заповедите. Изпълнява ги. Точно затова Вермахтът сега е на Волга. И скоро ще бъде на границата с Индия. Но не се страхувайте. Вие едва ли ще се повозите на слон. Проклети въшки! Цялата армия се дръгне като маймуни в зоопарка. Руснаците добавят пепел в праха за пране. Пепел? В праха?! Варвари! Кан, утре този проклет дом ще бъде наш. Вие го отстъпихте на руснаците, вие ще ни го върнете. Пепел в праха, за да пукнат тези гадове! Значи… те изхвърлят нашите войници през прозорците? Нека и ние им дадем един урок! Следващият. О, официрен! От пършива овца поне чепка вълна. Стой! Стой! Не стреляй! Не стреляй, свои сме, свои! Вдигни ръцете! Свали картечницата. Как да ги вдигна, като са заети? Кои сте вие? Местни жители. В сградата ли живеете? Не, край пристанището. Какво правехте тук? Проверете кошниците. Дай! Пръст. Общо взето и изцяло пръст и пясък. Пръст. Идваме от реката. Винаги идваме тук от реката. Защо? Носим пръст от брега. Немците бомбардираха баржа със зърно, събираме го. Пресяваме зърното, сушим и варим каша на децата. Скърца на зъбите от пясъка, но нищо, може да се яде. Тръгваме. Немците са там. И какво? Глупачка, зад фронта е! Ти си глупак! Може утре фронтът да е зад реката. Да бягаме след вас ли? Не ние сме дали града на немците, живеем в него. И ще ходим из него! Капитане, пуснете ги, че ще я гръмна! Ще те гръмна аз теб! Затвори си устата! Ти си я затвори! Стига. Чу ли, Ана? Не гледай! Водата е студена. Не се върти. Не се въртя. Ето така. Хайл! С поташ? С поташ, с поташ. Не отвръщай очи, Даря. Обърни се. Рай, я ела тук! Господи, пак дойде. Нямаше те цяла седмица. Надявах се да са те убили. Виждам, че другите ядат храната, която нося на теб. Сама ли им я даваш… Или ти я вземат насила? Виж. Това е жена ми. Когато те видях, бях поразен колко много си приличате. Тя умря. Моята Кристине. Туберкулоза. Коя е тя? Майне фрау. Фрау. Жена. Фрау. Жена. Майне. Време е да тръгвам. Тази храна е само за теб. Разбра ли? Само за теб! Ще се върна. Казвам го на всички: Ако някой отнема храната на това момиче, лично ще го застрелям. Автоматът, ясно. Гранати… Една. Още четири. Значи така. Слушайте ме. Това е градът. Това е мястото на десанта. Това е нашата сграда. Ако пуснем немците тук, ще изгорят пак понтона. Тук е идеалната точка за обстрел. Затова не трябва да ги пускаме. Ясно? Патроните за автоматите ППШ са ни малко. Имаме картечница. Немска. Четири ленти. Три. Три. Стигат за един час битка. С артилерията всичко е ясно. Готова е, чака заповед. Това е, другари. Знаете си местата. Разпределяйте се по тях. Скоро ще ни налазят. Чакай, чакай капитане. Ще успеем да се разпределим. Но какво правим тук? Ще отбраняваме сградата, защото има заповед за това. Кой я издаде? Щабът на дивизията. А, това е друга песен. Твоят щаб ти заповядва, изпълнявай! А аз тепърва ще търся моя щаб. Чао, ще се прехвърлим сами на онзи бряг. Никифоров, разстреляй моряка! Какво?! Не биваше. Щеше да ни свърши работа. Каква? Нямам кораби. Командире, на площада там… Общо взето и изцяло… Що за цирк? Събрахме хората, гн полковник. Попитайте я дали е еврейка. Евреи ли сте? Какви евреи? Никога не сме имали евреи в рода. Дори наоколо не са живели. Пуснете ме. Пуснете ме, моля ви! Защо си мълчите? Познавате мен и дъщеря ми! Гледайте към автобуса, там са. Ще ги горят общо взето и нацяло, др. капитан! Пуснете момиченцето! Тя не е еврейка, дете е! Виждаш ли офицера? Да. Ще го уцелиш ли? Как, крият се зад деца, гадовете! Кажете какво става тук, за бога! Гн полковник, защо няма заповед за щурм? Ще ви отговоря, Кан. Макар по устав да не съм длъжен. Знам устава, гн полковник. Не се съмнявам. Но в тази война сте забравили за нашите корени и предци. Например древните германци са принасяли жертва преди битката. Вървете при войниците. Съвсем скоро ще има заповед за щурм. Или искате да погледате нашето жертвоприношение? Не. Всичко е наред. Не се страхувай. Сега някой ще дойде на помощ. Ето къде си, гад! Какво седите? Направете нещо. Та там са жена с дете. Стреляйте тогава в тях, иначе ще ги изгорят, ще ги боли! Командире, махни я. Права е, стреляй! По децата ли да стрелям! Мамка ти! Дай пушката. Господи помилуй! Спаси се от мъките. Горете в ада, гадове! В атака! Бий гадините! Бий! Бий ги с каквото хванеш! Напред! Напред! Отстъпваме! Отстъпи! Мина! Хайл! Какво правиш? Малко ги давихме. Като корабни плъхове са, от всички дупки плъзват. Ти, блондинът. Ти, да. Бързо при командира! Малко ще пощипе и ще спре. Боли ли? Нищо. Ще зарасне. Саша. Александър Никифоров. Да, знам как се казвате. С мама ходехме често на вашите концерти преди войната. Зная всичките ви песни. И ариите. Мама много ви харесваше. И сестра ми. На стената ни висяха ваши плакати. Никифор! Командирът те вика. Саша! Ако ви помоля някога, ще ми попеете ли? Кой, той ли? Че той продумва веднъж на шест месеца. Да не би общо взето и изцяло да не знам нещо? Ела. Александър Никифоров. Тенор. Викали сте ме, другарю капитан? Ела насам. Виждаш ли самолета? Виждаш ли го?! Това е ;Хенкел;. Бомбардирал е мястото на десанта, гадът. Въоръжен е с две картечници и трета, помалка, при радиста. Никифор, на помощ на сапьора. Хайде. Вземи карабина, инструмента. Загърни го с парцал да не трака. Аз съм сапьор, не монтьор. Хайде тръгвай! Какво ти е? От германците 14 убити. От нашите шест. Леко се отървахме. Имаш ли цигари? Да тръгвам вече? Върви. На 14 години капиталът на Саня Никифоров съставляваше десет ареста в милицията. Но съдбата, олицетворена от районния отговорник, реши да го даде в попечителство на леярския цех на тракторния завод, към който беше известният в цял Сталинград Дом на културата. На 16 години у Саня се появи поразителен по чистота тенор. Той замина в консерваторията в Москва по препоръка на заводския комсомол. Година преди войната се върна като солист на филхармонията. И веднага стана местна знаменитост. В първия ден на войната Никифоров се записа доброволец. Двайсет дни той броди в обезумялата човешка каша из белоруските гори, докато не стигна до своите войски. Още двайсет дни го разпитваха във филтрационния лагер. Тези страшни първи месеци на войната го направиха суров, затворен, дори жесток. Виж това мръсно животно. Петер Кан, кавалер на Ордена на Железния кръст. От знатен пруски род. Самият фелдмаршал Паулус ме е канил на обяд. Наричаше ме герой. Герой! С вас не може да се воюва. Нямате никаква представа за чест. Бандити, които стрелят в гърба. Вие не воювате за победа, а за мъст. Дойдох тук като войник. А ти ме превърна в звяр. Е, общо взето и нацяло? Ще се учим ли да стреляме? Не си ли искаш урока? Какво само кимаш. Кажи го с думи. Искам си. Един си иска, двама си искат. Трима си искат да те натискат. Била си тук при немците. Пък нищо не разказваш. Не е хубаво така. Не е хубаво общо взето и нацяло. Егати човекът. Каквото и да каже, все е храчка. Мръсна уста. Много. Галя, не го слушай. Недей. Какво ме гледате? Искате да знаете как живяхме под немска власт? Какво са правили с нас? Защо останах жива? Защо не съм в гроба с мама и татко? Защо не се самоубих? Питайте, не се притеснявайте. Хайде! Хайде, питайте. Искате подробности? Защитниците ни те! Не можах да го направя сама. Страх ме беше. Чаках вас. Тъй че стреляйте. Хайде. Какво чакате? Ща го убия! По дяволите. Сядай! Седни ти казаха! Забравете какво чухте! Поляков, иди да успокоиш момичето. Мини. И още нещо. Имам красива жена. Взех я от моето село. Заради красотата й. Селото ми е далеч, край Липецк. Заживяхме заедно. Добре живеехме. Стараех се заради нея. Хубава забрадка ще й взема, ботушки от филц… Обича да я галя по главата. Като се прибера и приседна до нея, те полага глава на коленете ми. Аз я галя… Косата й е дълга, черна. Преди Нова година в 1939та ни се роди дъщеря. Време ми е за внуци, нали? Пък ми се ражда щерка. Ще поспя. Може ли? Аз само за мъничко. Не тежа много. Нито жената, нито дъщерята на Василий Поляков бяха живи от вече почти година. Те живееха в Москва, в Марина рошча, където дадоха две стаи на Поляков от ;Метрострой;. Загинаха нелепо. При бомбардировка през октомври 1941 г. Не успяха да стигнат бомбоубежището, защото помагаха на жена с количка. Жената и бебето оживяха, те не. Жената на Поляков бе помлада от него с 26 години. В тази нощ той разказа това на единединствен човек на Земята. На моята майка. Ти си добра, чиста. Не се бой от нищо. Маша фашистка подлога. Маша фашистка подлога. Отиваш да се подмиеш ли? Мий се, няма да се измиеш! Пусни ме! За вода ли си тръгнала? Ето ти на вода! Бий винтовке, точно, ловко, без пощада по врага. Аз на теб, винтовке моя, остра саб… Какво искаш? Обеща да ме научиш да стрелям. Учи ме! Лягай до мен, ще те науча. Прикладът на рамото, пръстите тук. Знам как държите пушката. Учи ме да стрелям през оптиката. Търси целта, лови я в кръстчето, после стреляй. Кой е този? Кой, кой, някаква жена. Красива е. Красива е. Вече много пъти я виждам. В това мазе ходи един немец, но при кого ходи… Може би при нея. Гръмни я. Глупак? Немец. Наистина е немец. Късметлийка си, от първия път намери немец. Сега гледай… Трябва да ги видиш, главагърди, главагърди. Слабичък е. С очила. Ходи като пате. Млад е още. Не гледай какъв е, а къде е. Следи го! Гръмни го. Стой! Утрепа го. От първия път, браво! Какво направи, тъпако? Какво, командире? Погуби войник, тръгнал за вода. Той е фашист, не войник. И зверовете не се нападат на водопой! Знаете ли стиха, др. капитан? ;Колкото пъти го видиш, толкова пъти го убий.; И хич не ми пука дали отива да пие, да яде или да сере. Убивам ги и ще ги убивам. Мама ми писа, че са убили братчето ми. Само защото се казвал Владимир Илич. Момчето бе на седем. И това са го направили войници! Стига! Аз го убих. Скрий се, да не те виждам повече! Майката на Миша Чванов не беше му написала всичко. Не можа. Зверствайки в родния му Гомел, есесовците изнасилиха и хвърлиха да умира в обора неговата красива поголяма сестра. Майка му раниха. Едва не я изгориха жива с къщата. И тя избяга при партизаните. Отрязаха простреляната й ръка. Развиваше гангрена. Добре, че беше левачка и Миша не забеляза по почерка. Ето, гледам те и ми изглеждаш напълно нормална жена. Германка или французойка. Все едно не се каниш да ми забиеш нож в гърба, ако се обърна. Но двамата с теб знаем истината. Нищо не ти разбирам. Всички трябва да събере свой вещ и да излезе на улица. Хайл! Гн полковник, намерихме немски офицер. Това вече е зрелище. Немски войник в мазето с руска курва. Точно когато армията на фюрера се опитва да удържи Волга. Блестящ пример за другите. Нямам думи, капитане. Да, добре се постарахте. Нямам думи. Какво ще кажете за свое оправдание? Да, така и си мислех. Гн полковник, разрешете да запитам. Не разрешавам. Върховното командване заповяда да се разчисти районът на боевете. Ще разчистваме мръсотията и боклука. Как мислите, Кан… Тя мръсотия ли е, или боклук? Добре, мога да ви разбера. Все пак покорихте не руска крепост, ами така… къщичка. Но ви се иска да го отпразнувате, нали? Мога да ви разбера като мъж. Но не ви разбирам като офицер. Подофицер! Вземете две жени за перачки. Слушам, гн полковник! Вземете постари и пострашни. Някак трябва да се отървем от тези гадни въшки. Ставай, отиваш в тила с Никифор. Никъде не отивам! Махай се. Я ме чуй! Махай се с добро. Докато си тук, момчетата няма да се успокоят. Не за Родината и Сталин, те вече за теб воюват! Не е на добре. Защо? Обличай се сама вече! Защото ще те убият, глупачке. Родината няма да убият, тя е голяма. А ти… няма как да те защитим. Теб ще те убият и те ще се прекършат. И ти ли воюваш за мен? Аз няма да се прекърша. Искам да воювам с вас, да убивам немци, да стрелям в тях. Чуй, деца до шестнайсет… Паспортът ми. Да. Точно. Петнайсети… Та ти имаш рожден ден днес! Виж годината, на 18 съм. Подлежа на мобилизация. На 19 си. Честито. Тъй… Остави ме, капитане. Разбра ли? Разбрах, какво толкова има за разбиране. Стани. Тихо, тихо, чуваш ли ме? Тихо ти казах! Чуваш ли ме? Не се шашкай, Пиле. Това не е хубаво, чу ли? Това не е твоята жена, ясно? Разбра ли ме? Почивай си. Гадове, зад универсалния магазин са. Бият по предмостието. Няма как да ги пипнем оттук. Пиле, можеш ли… Да насочиш вашите оръдия отвъд Волга по тях? Опасно е. Ще ударят и нас. Във водата! Във водата! Дий! Сам ще ги измета. С нашето оръдие. Глупости, оръдието не стреля по буквата ;Г;. Стреля. При мен ще стреля. Къде водите хората? На гарата, гн капитан. Защо? Товарим ги на вагони. Маша! Маша! Маша! Гн капитан, моторът принадлежи на пощенския взвод. Моторът принадлежи на германската армия, идиот. Маша, сядай! Сядай. Да си беше мълчал, Чванов. Лейтенант Астахов е образован, завършил е школа. Не като теб безпросветен. Селски цървул. Голяма работа. Школата е едно, изстрел като кука друго. Какво става, Пиле? Ще се бавиш ли? Готов съм. Началник, имам само един снаряд. Но ако заповядаш, какво пък. Той ще улучи. Я чакайте малко. Нека да погледна. Виждам целта. Купола на танка. Долният ляв ъгъл. Според мен ъгълът е определен вярно. Е, да стреляме ли? Може би наистина Господ те е целунал. Мамка му! В Сталинград стрелят и ударените танкове! Серьожа Астахов отиде в артилерийска школа направо от училищния чин. В същия Подолск, в който бе роден и израсна. Преди година, през октомври 41ва, той и другите курсанти отбраняваха няколко дни Малий Ярославец. От неговата рота оживя само той. Никой дори и не си помисли тогава да го нарича ;Пиле;. Но с момичетата наистина бе плах. Кан! Съвсем ли изперкахте? Обстреляха ни от вашата сграда. Не казахте, че има оръдия там. Съблазни ви руска курва и дезертирахте. Къде бяхте? Отговорете! Ще застрелям тази курва! Тя превърна найдобрия ми офицер в безмозъчен идиот. И вас, и вас ще застрелям! Както кажете. Но първо ще превзема тази сграда. А тя ще ме чака тук. Кан, ако не превземете сградата, ще ви разстрелям. Знам. Господин полковник! Всички жители на сградата, които мама познаваше и обичаше още от детството, всички роднини, приятели, съседи… бяха загинали. Буквално пред очите й. Как мама го е понесла, как е оживяла сама, не мога да кажа. Тя рядко говореше за събитията от началото на войната. Много пъти съм слушал разказите й за мирния живот на блока. Представях си всичките му обитатели. Знаех, че съседът й, чичо Миша Сазонов, приятелите й от първи етаж Митя и Лена Куликови, леля Хасил Йосифовна, учителка по музика на мама всички те били убити още при бомбардировката през август. Съседите ги погребали в разрушената част на блока, защото било невъзможно да се доберат до гробището. Последните гробове се появили след завземането на блока от немците. Никифоров, пусни ме. Бъди човек. Нужно ми е. Търся подарък. За Катя. За рождения й ден. Сега доволен ли си? Мама с последни сили копала в спеклата се от пожара земя. Сама. Затова 14 души, възрастни и деца, лежали съвсем плитко. Гробовете им били затрупани с камъни. Сестра си и майка си, моите баба и леля, мама погребала в края, за да не ги обърка. Тук е някъде. Тук. Ето я. Ето, ето я. Помисли сам, няма вода, няма баня, разрушена е от снаряд. Горката сигурно половин година се мие на части. Със студена вода. Ще бъде щастлива. Краснов… Млъкни. Подофицер Шойман, гн капитан. С какво мога да услужа? Имате ли цигари? Момент, гн капитан. Заповядайте. Какво е повредено? Всичко. И оръдието? И то. Ударникът е излетял. Защо не ремонтирате? Няма снабдяване, резервни части. Все едно ми е дали танкът върви, нужно ми е оръдието. Ако не проработи, ще ви изгоня навън да щурмувате блока. Изпълнявай! Да пълзя? Бабината ви. Флотът не пълзи! Намерили си канарче! Астахов, там има ударен танк. Не искаш ли да го подариш на Катя за рождения ден, а? Добре. Първи торпеден готов? Готов. Втори торпеден готов? Залп! Раздвижиха се. Внимание. Мирно! Ти попълнение ли си? Да, гн капитан. Какво пише на токата ти? Побързо! Бог е с нас. Бог е с нас… А Бог е нашият фюрер Адолф Хитлер. Хитлер това е Германия. Германия е тук, с нас. На това място. И ви питам: Какво още искате, за да превземете този дяволски блок? Слушам ви? Нищо, гн капитан! Зад тази сграда е Волга. Зад тази сграда е краят на войната. Зад тази сграда е Индия. А в Индия всички курви имат по шест ръце. Само си представете какво могат едновременно с шест ръце. Може би някой от вас не иска да отиде в Индия? Имате 15 минути. После настъпваме. Мирно! Пиле, марш горе! Марш ти казах! Катя с него на втория. Ако има нещо, крещиш, ясно? Ангел, излизайте. Чупка оттука! Чванов, Никифоров, по ъглите. Аз ще легна в центъра. Хайде. Помниш ли? Взрив, влизат, колим ги. Покрий се. Къде тръгнахте? Стой! Стой! Не толкова бързо, капитане. Попречи ми, Чванов. Знаете ли какво сте, Кан? Вие сте позор за целия Вермахт! Отивам в щаба на дивизията. Още имате време. Надявам да го използвате добре. Гн капитан! Какво? Оръдието функционира. На място. Леко умря. И второто ми войниче. Къде е Катя? В стаята си. Ще отида да им изкопая гробове. Няма да отида. Никъде не отивам! Моля ти се, не отивам! Огън! Какво става? Защо не стреляте? Пак заяде механизмът, гн капитан. Лайна! Капитан Громов беше професионален герой. Винаги беше там, където е войната. Гуанджоу, ХалхинГол, линията Манерхайм. Нямаше роднини, семейство, място, където да иска да се върне. Раняван бе три пъти. Според лекарите веднъж смъртно. Кървиш. Къде? Май е парченце. Стъкло. Спокойно, спокойно… Чуй ме. Махни се оттук. Моля те. Заминавай. Чуваш ли? Моля те! Е? Не те чувам. И няма да замина. Никъде. Домът на мама беше първият, към който той се привърза. А мама единствената жена, за която толкова дълго се е грижил. Господи, защо мен? За какви грехове? За какви заслуги? Ще стоя ли отново някога така с жена в такъв мир? Да галя косите й. Не те разбирам, Петя. По нашенски ;Пьотър;. Ти си Петя. Петиа. Не Петиа. А Петя. Петя. Петя. Колко смешно звучи всичко при вас, руснаците: Маша. Петя, Волга, бульбуль. А любовта? Знаеш ли какво означава? Обичам те. Либе. Или бе, или бе… Или вашите ще ме разстрелят, или нашите. Сега ми е все едно. Все дано. Все едно. Все едно. Едно. Все едно. Ich liebe ich. Все едно. Мръдни се от пътя. Ето ти подаръче. Благодаря. Помириши го. Благодат… Духни ги. Е, какво? Ще пием ли? Честит рожден ден. Честит рожден ден. Ами… почерпете се. А, тържествената част! Артистът Александър Никифоров пее романси и арии от опери. Виж го ти! При инструмента. О, сладки спомени! Какво да правя? Какво да правя аз… Кажи ми, немецо. Аз какво да правя? …аз да загина. И длъжен аз съм да загина. Проклета война! Проклета страна, проклета сграда! …жадувах живота! Благодаря, Саша. Сега подаръка. От всички нас. Елате, елате! Орли, банята стана женска. Хайде да слизаме. Дай да видя. Оказа се, че носи тази папийонка в джоба си през цялата война. Смешно, общо взето и нацяло, гола жена, пък не бива да гледаме. Пък ние може още днес да умрем. Нали знаеш какво казват: Зад Волга няма живот. Ангеле, остана ли нещо? Това беше. Бойци, лягайте си! Обличай се. Утре ще превзема тази сграда. Каквото и да ми струва. Ще те заведа на безопасно място. Наблизо има пожарна с кула. Никой не ходи там. Нито ние, нито руснаците. Ще те скрия там за един ден. Разбираш ли ме? Един ден! Серьожа. Не си тръгвайте. Толкова ми е хубаво. Че чак ми става страшно. Страшно е, защото е хубаво? Да. Не бива така. Война е. Катя. Облечете се. Облечете се, моля ви. Трябва да ви покажа нещо. Наблизо е. Командирът разреши. Серьожа… Серьожа, къде ме водите? Сега, сега. Седнете. Седнете! Сега ще започне. Гледай. Тук беше наблюдателният ми пункт. После немците ни засякоха. Почнаха да бият с голям калибър. Решихме да се предислоцираме. Пре…? Да се преместим. Долу ни хванаха. Мастия! Защо тук няма германци? Странно е. Има ги навсякъде, а тук ги няма. Наистина. Наистина е странно. Не бях се замислял. Вероятно е единствената сграда в целия град, в която ги няма. Нито немци, нито наши. И подобре, тук ще изчакаме. Какво ще изчакаме? Да мине страхът. Да мине нощта. Да мине ужасът. Войната. Всичко да свърши. Като на облак. Катя. Обичам те. Вече два дни те обичам. Знам. Минавай. Седни. Ще останеш тук. Не отивай никъде. Аз ще се върна. Никифор! Къде е Катя? Астахов къде е? Намери ги. Почакай. Какво има? Ще се върнеш ли? Прибери се! Немска пачавра! Руснаци! Гн полковник, хванахме руски шпионин. Къде го хванахте? Кап. Кан го плени при пожарната. Той уби трима наши свързочника. Капитан Кан? Чудеса! И какво да правим с този отпадък? Кан, какво да го правим? Да го разпитаме. Да го разпитаме? Вие да не би да знаете руски? Аз говоря немски. Хайде, дедче, ставай, какво седиш? Кажи сам на твоите да ме нахранят и напоят. Е? Какво стоите, пред вас има руски офицер на колене, уроди! Откъде идвате? От онзи блок или от другия бряг на реката. Имам подарък за вас. Какво? Имам подарък за вас. От руското момиче… Катя. Каква глупост. Нищо не усещам. Абсолютно нищо. Никаква болка. Но ме сърби под мишниците. Проклети въшки, можеха поне умиращия да оставят на мира. Старши лейтенант Шмит. Капитан Кан. Имате ли цигара? Отиваме към понтона, който руснаците правят през дяволската Волга. Виждате ли тази сграда. Третия етаж отдясно? Виждам го. Моят руски приятел има нещо като щаб там. Ще го уцелите ли с оръдието? Целта се вижда като на длан. Тогава напред. Какво е това? Нищо. Просто някакъв шум. Ти какво, спи, рано е още. Трябва да си ида вкъщи. Знаеш ли, веднага се влюбих в теб. От първия поглед. Веднага разбрах, че те обичам. И аз те обичам. Наистина ли? Наистина. Сега трябва да тръгвам. Не мога да не отида. И аз ще дойда. Не! Ти ще ме чакаш тук. Разбра ли? Добре. Скоро всичко ще свърши. Жив ли си? Жив съм. Ти как си? Няма нищо. Ти… върви. Аз ще почакам Никифор. Върви. Ето на, братле. Умираме в оркестъра. Какво пък, време е да идем на небето. Защо просто на небето? В рая! Имам пропуск за него. Това не е онзи руснак. Къде е другият? Руснако! Русский! Дон, дявол те взел. Дон. Аз съм Громов. Стани. Пиле, не стреляй! Радиостанцията. Давай! Дон… Дон, Дон! Тук Дон, слушам те. Тук Калуга. Открийте огън. Веднага. Координати: Квадрат 24, дължина Как ме чухте, приемам? Калуга, Калуга, не ви разбрах. Това са координатите на сградата, където е нашата част. Как ме чухте? Това сме ние. Ние искаме огън! Немците влизат в сградата. Открийте огън веднага! Разбрах. Разбрах ви, Калуга. Всичко разбрах. Сбогом, момчета… Това беше. Сега ще се случи. Искате да питате за Катя? Тя е добре. Скрих я. Тя ви предаде специални поздрави. И каза още… …че много силно ви обича. Това се случи в Сталинград. През ноември 1942 година. Предстояха страшните месеци на кървавата битка, която стана начало на прелома в историята на човечеството. И в историята на моята велика страна. Мама искаше завинаги да запомня на кого дължат живота и свободата си милиони и милиони хора по Земята. И макар да ме е кръстила на баща ми Сергей Астахов, мама винаги ми е казвала, че моите бащи са петима. Сергей? Сергей Астахов е там. Сергей, Сергей? Сергей Астахов е ето там. Мама ми казваше още, че съм късметлия, защото приличам на всички тях. И че съм такъв късметлия, защото благодарение на бащите ми и бащите на моите съотечественици въобще не зная какво нещо е войната…