От филма:
Това е Лондон. Най-великият град в света. Вече 22 години живея тук. Всяка сутрин минавам по тази улица и всяка сутрин улицата ме пита Кой е Чодри Балдев Синг? Откъде е? Защо е тук? Мога ли да отговоря? След половин живот, прекаран тук тази земя все още е чужда за мен. И аз за нея… Никой не ме познава. Никой освен тези гълъби. Защото те са като мен. Не принадлежат на никоя страна. Просто кацат, където има храна. После отлитат. Кога и аз ще отлетя? Не знам. Нуждата пречупи крилата ми. Завързан съм за прехраната си. Но един ден със сигурност ще замина за моята земя. За моя Пенджаб. „Когато кукувицата закука напролет, пак за спомени е време.“ „Пак за люлките на клоните е време.“ „Ела си вкъщи, страннико, страната ти нашепва!“ „Пак за люлките на клоните е време.“ „Ела си вкъщи, страннико, страната ти нашепва!“ „Безмълвната земя писмата ти не е прочела.“ „Ела, целуни земята си, върни живота й!“ „Да, ти имаш своите мечти, но спомни си също твоя род,“ „ти бързо ни забрави, но ние тъгуваме силно.“ „Ела си вкъщи, страннико, страната ти нашепва!“ Слава на Богинята! Да, Ладжо, пристигнах благополучно. Добре, пази се. Защо, моето момиче, се хилиш така? Мамо, всеки ден от 20 години… татко отива по една и съща улица до едно и също място. А ти всеки ден му звъниш само за да го попиташ „Пристигна ли?“ Не можеш да разбереш. Приеми го за навик. Г-ца Люси казва „Ако не се избавиш от навика, той става необходимост.“ Пак ли философстваш? Та ти си на 12! Говори като 12-годишна! Какви са тия сложни разговори? Няма детска възраст, няма зряла възраст. Стар си толкова, колкото се чувстваш. Добре, отказвам се! Сега отивай на училище, да измъчваш г-ца Люси. Защо си забравяш бадемите всеки ден? Какво да се прави? Приеми го за навик. А един шамар? Чао, мамо! Симран! „Това се случва за първи път през тези 18 години.“ „Непознат, когото никога не съм виждала, идва в мислите ми.“ Това е моят дневник! Е, и? Само аз мога да го чета. Това беше интересно. Нека прочета още малко. В никакъв случай, това е личен дневник! Защо трябва да криеш от мен? Когато едно момиче порасва… неговата майка му става приятелка. Покажи ми го. Няма да кажеш на никого, нали? Никога. Обещаваш ли? Да, обещавам. Добре. Аз ще чета, ти слушай. Добре. „Това се случва за първи път през тези 18 години.“ „Непознат, когото никога не съм виждала,“ „идва в мислите ми.“ „Като сянка пред очите ми.“ „Някой чука на вратата на сърцето ми.“ „Дълбоките му очи ме викат към него.“ „Когато погледна ръцете си, виждам върху тях образа му.“ „Коприненият му дъх гали страните ми.“ „Косата ми ухае на ръцете му.“ „Да, това се случва за първи път през тези 18 години.“ „Непознат, когото никога не съм виждала, идва в мислите ми.“ Брей, Сими, започнала си да пишеш доста добре. И това момче изглежда интересно. Кой е той? Мамо, „никога не съм го виждала“. Не го познавам. Стига! Значи няма никой? Чудя се, как… ще намериш такова момче в днешно време. И сънуваш някой, който дори не си виждала! Ти си луда! Не мамо, това не е сън. Може и да не съм го срещнала, да не съм го видяла… но той е тук… там някъде. „В моите сънища идва той…“ „идва той и ме смущава.“ „В моите сънища идва той…“ „идва той и ме смущава.“ „Кажете му, да дойде и наяве да се срещнем!“ „В моите сънища идва той…“ „идва той и ме смущава.“ „Кажете му, да дойде и наяве да се срещнем!“ „В моите сънища идва той…“ „Какъв е той ? Кой е той? Знае ли някой къде е?“ „Какъв е той ? Кой е той? Знае ли някой къде е?“ „На него моите устни шепнат „Да!“ „Оттук ли е той, или оттам?“ „Съществува ли той, или е само мечта?“ „Той ме гледа, от далеч, далеч“ „Кажете му, да не краде съня ми.“ „В моите сънища идва той…“ „идва той и ме смущава.“ „Кажете му, да дойде и наяве да се срещнем!“ „Сякаш някой ме е омагьосал.“ „Сякаш някой ме е омагьосал.“ „Какво да правя, сърцето ми бие лудо?“ „Той казва „Аз съм луд по теб“, тогава защо се крие от мен?“ „Ако е виновен, да ми поднесе цвете.“ „Кажете му да дойде и да ми донесе Луната“ „В моите сънища идва той…“ „идва той и ме смущава.“ „Кажете му, да дойде и наяве да се срещнем!“ Радж! Цяла нощ купон, нали? Цяла нощ купон и никакъв сън. И как ще станеш сутринта? Закъсняваш за дипломирането. Побързай! Да не е почивен ден? Какво, Радж? Закъсняваш за дипломирането? Какво да направя? Снощи… Какво му става? С бирата ли е прекалил? Не, не, чухме, че някой се е провалил. Деканът е решил да обяви името му пред всички. Хей! Късмет! О, Боже! Хей! Късмет! За първи път в историята на този университет имаме провалил се студент. И той е Радж Малхотра. Да! Млъквайте! Гордея се с теб, сине! Наистина се гордея! Ти накара Дарамвир Малхотра да порасне с инч и половина по-висок! Т-тате, ти май не ме разбра… Знаех си, че един ден ще се гордея с теб. И не само аз, целият ни род ще се гордее с теб! Виж как ти се усмихват. Моят прадядо, Диван Бриджнат, никога не е ходил на училище. Синът му, моят дядо, Диван Дуарканат се провалил в четвърти клас. Баща ми, твоят дядо, Диван Пушкарнат се провалил в осми клас. А аз, твоят баща, пропаднах на матурите. Да нямаш образование, да се проваляш, това са семейни традиции. Щастлив съм, че пазиш нашите традиции живи, и наистина, ти си две крачки напред. Ние се проваляхме у нас, в Индия. Ти дойде в Лондон и се провали. Наистина ли си щастлив? Не щастлив, а много щастлив. Образованието е безполезно. Дипломата няма да напълни джобовете ти. Виж ме мен избягалото селско момче от Батинда, стана милионер в Лондон. Браво, тате! Така че, каквото е станало е за добро. Идвай в офиса от утре. В офиса? От утре? Ако искаш и от днес. Не мога да дойда в офиса сега. Защо? Тате, ти си човек с опит, знаеш колко трудна работа е да се провалиш. Уморен съм, тате. Трябва ми малко почивка, нали разбираш, дълга почивка в Европа. Дълга почивка в Европа? Колко дълга? Нещо като месец, месец и половина… Ще подържиш ли това? И се обърни. Изненада ли имаш? За мен? Да-а, изненада! Кретен! За това ли те доведох, за да видя този ден? Най-накрая да се вземеш в ръце и да поемеш бизнеса. Не! Не хвърляй това! Добре ли си, тате? Тате, ти си прав. Трябва да започна да се грижа за твоя бизнес. Ти вече остаряваш. И ти казваш на баща си това? Тате, отказах се от Европа. Присъединявам се към офиса от утре. Само баща ти решава в тази къща. Отиваш в Европа. Не, прекарах достатъчно прекрасни времена. Годините на младостта са вече зад мен. Никога не казвай, че младостта ти е свършила! Цял живот се бъхтя, за да получиш това, което аз нямах. Кога дойде младостта, кога си отиде, така и не разбрах. Но не съжалявам, защото знам че, синът ми ще изживее тези години заради мен. Ако смяташ, че си имал достатъчно хубави времена… ако смяташ, че годините на младостта са вече зад теб, добре, няма проблем! Просто върви и изживей моите години заради мен! Ти си най-добрият! Ти също си… окей. Благодаря ти, тате! Обичам те! Писмо от Аджит? Ладжо, виж какво получих! Писмо! От моя приятел. От Аджит! Само го помириши! Ароматът на Пенджаб! Мирисът на горчица, къри и втасал царевичен хляб. Дългите ризи и късите фусти. „Скъпи приятелю, Балдев, ние сме добре.“ „Уповаваме се на Бога и ти, съпругата и децата, също да сте добре.“ „Ще си доволен да чуеш, че моят син вече се дипломира.“ „Вече се присъедини към бизнеса ми. С божията воля, вече е време“ „да превърнем нашето приятелство от деца в една истинска връзка.“ „Нека изпълним обещанието, което си дадохме преди 20 години.“ „Пристигай възможно най-скоро за да оженим Кулджит и Симран…“ Чети. Засрами се! Видя ли Ладжо?! Това са нашите нрави, нашата култура. Дъщеря ми е още толкова срамежлива. Не съм се провалил. В сърцето на Лондон, запазих Индия жива. Какво зяпаш, Ладжо? Дъщеря ти се омъжва! Почерпи със сладки! Чутки! Толкова се радвам днес! Може ли да кажа едно нещо? Кажи и четири, ако щеш. Не е ли по-добре да попитаме Симран? Какво говориш? Още от малка тя знае, че е обещана на Кулджит. Да, знае. Но 20 години… Не се притеснявай! Симран ще е много щастлива, моли се, да не я урочаса някой. Ще пиша на Аджит още сега. Боже! Най-после дойде този ден. Симран, какво правиш? Бях забравила, мамо… че нямам право дори да мечтая. Не, дъще, разбира се, че можеш да мечтаеш. Но не очаквай мечтите ти да се сбъднат. И, кой знае, може Кулджит да е мъжът от мечтите ти? Не ме интересува. Вече ти купих билет. Идваш с мен в Европа. Не мога. Невъзможно е, Шийна. Баща ми не ме пускаше да ходя в колежа сама. Как ще ме пусне… на екскурзия в Европа за един месец? Просто е невъзможно! Имам си достатъчно работа тук. Познаваме се от години. Не можеш ли да измислиш оправдание? Оправдание ще измисля, но не мога да се чувствам сякаш лъжа татко. Не ме интересува. Трябва да дойдеш. Доли и Паял идват също. Няма начин, трябва да дойдеш! Добре. Нека говоря с мама довечера. Европа? Да. С приятели? Да? За един месец? Да. Много добре! Чутки, обади се на доктора! Кажи му, че нашата Симран е полудяла. Мамо! Поне ще погледнеш ли? Провери си мозъка първо. Говориш за пътуване с влак? Ако чуе, баща ти ще събори покрива. Само момиче не може да пътува така. Мамо, няма да съм сама. Приятелките ми ще са с мен. Няма какво да спориш с мен. Аз не съм против. Но ще трябва да получиш позволение от баща си. Попитай го, когато се прибере. Боже, нека баща ми е в добро настроение! Чичо, може ли да взема малко бира? Съжалявам, затворено е. Ела утре. Хайде, чичо, само бира. Ето я там. Казах ти. Магазинът е затворен. Излизай. Окей, спокойно. Взе ли бира? Не намерих. И такава проста работа ли не можеш да свършиш? Чичката е ядосан. Аз ще взема. Не, няма. Извинете, сър. Да? Може ли аспирин? Магазинът е затворен. Ще ми си пръсне главата. Имам синузит. Ако не намеря аспирин, ще припадна. Всички други магазини са затворени. Моля Ви, дайте ми аспирин. Един индиец трябва да помага на друг. Слава на Богинята. Ето Ви. Чувствам се неудобно, че Ви накарах да отворите за един аспирин. Ще купя и нещо друго. Ще взема малко бира. Не е за мен. Моите приятели там, те пият. Остави я. Защо, сър? На глупак ли ме правите? Нищо няма да получите. Остави я. Работихте за нищо. Това е за Вашата печалба. Ще я оставиш ли? Не с чадъра. Готово! Един паунд отгоре? Не, два, задръжте ги! Безсрамник! И ти се наричаш индиец? Ти срамиш Индия! Ти си лъжец и нахалник! Изчезвай оттук! Вън! Тръгвам. Това ще го взема. Ето, задръжте рестото. Благодаря, чао! Давай! Татко. Какво става? Закъсня. Проклет безсрамен мошеник. И те се наричат индийци! Петно за Индия! Трябва да ги давят такива разбойници. Няма срам, няма приличие. Те дори не знаят как да уважават родителите си. Да не си се бил? Гадина! Дойде за бира. Казах му, че е затворено, но той продължи да нахалства. Даже счупи статуята на Богинята! Проклета долна каста! Казвам ти, Ладжо, хвала на Бога, че ти и дъщерите ти не бяхте развалени от тази британщина. Иначе щяхме да сме за никъде. По дяволите тези негодници! Г-ца Люси казва „Плаваш ли в бурно море, има опасност да потънеш.“ Беше толкова мъничка когато те донесохме тук. А сега… Казват, че порасналата дъщеря е в тежест на един мъж. Но дъщеря като теб, кара един баща да се пъчи от гордост. Ти си моето добро момиче. Ще ми дадете ли нещо, ако Ви поискам? Каквото пожелаеш. Искам да видя Европа. „Eurail“ предлагат едномесечна обиколка. Всичките ми приятели отиват. Моля Ви не се сърдете. Никога не съм правила нещо против волята Ви. Ще замина за страна, която никога не съм виждала. Мъжът, за когото ще се оженя е напълно непознат за мен. Но… не се оплаквам. Вие трябва да сте решил най-доброто за мен. Но никога няма да имам такава възможност отново. Дори не зная дали някога ще се върна тук, нито дали ще имам тези приятели. Освен това е само за месец. Този месец ще ми бъде за цял живот. В името на моето щастие, ще ми дадете ли един месец от моя живот? Моля Ви, татко, дайте ми един месец. Върви. Поживей си. Детето ми. Къде е Симран, тя никога не закъснява. Вярно е, какво ли е станало? Да не се е подхлъзнала в банята? Млъкни! Казах ти да събудиш Радж. Събуди ли го? Не. „Отвори вратата, скъпа, отвори вратата…“ Сезам, отвори се. Имаш ли ключове за тук? Шегувам се. Хайде, да опитаме пак… Има ли някой в къщи? Няма никой. Извинявай… Това… Така си и помислих. Не съм ли те срещал някъде? На купона на Роби? Не? Не ходя на купони. Прекрасно. Нито пък аз. Не ги харесвам изобщо. Очите ти… Какво ми е на очите? Напомнят ми на някой. На кого? На баба ми. И нейните очи имаха малко жълто, малко синьо, малко… Виж, остави ме на мира. Окей, нямам нищо против. Искам да кажа, това и ще направя. Какво? Ти си чети. Само исках да проверя какво четеш нопаки. Много интересен стил… Това е границата! Симран, тук ли си? Радж. Чух, че си изпуснал влака. Не, хванах го. Боях се… Между другото, как се казваш? Шийна. Шийна, ето ме. Ще вървим ли? Внимателно. Позволете ми. Мразя момичетата. Стегни го. Стегнат е. Виж. Това е нищо. Радж, къде беше? Както обикновено. Забърках се с момиче. Момиче? Помогнах й да се качи на влака. И тя се влюби в мен. Какво? Беше досаден. Видя, че съм сама и започна да флиртува. Изтъркани номера… „Не съм ли те срещал по-рано?“ Тя почна да ми се натиска. Какво? Уплаших се! Толкова място, а тя се притиска в мен. И после? Какво после? Изгуби се в очите ми. После номера с очите. Не млъкна. Днешните момчета… Днешните момичета… Едвам се измъкнах невредим. Какво е това? Покана за парти. „Eurail ви кани на вечеря и танци… в Париж.“ В Париж? Уау! Щи има песни, музика, танци… и момчета! Боже, това парти е толкова скучно… Наистина. Казах ви, че ще е скучно. Също каза, че влакът ще катастрофира, че ще стане пожар в ресторанта, и че всички ще изгорим живи. Вижте момчета. Къде? Боже, това е той. Толкова е сладък. Къде кацнахме? Това твоя идея ли беше? На нас ли маха, или вика келнера? На мен. Следвайте ме. Роки, затвори си устата. Защо ги извика? Хайде, Симран, порасни! Защо не се присъедините към нас? Не, всъщност… Разбира се. Знаеш ли Шийна, струва ми се, че съм те срещал някъде. Мен, наистина ли? Къде? На купона на Роби? Възможно е, ходя на толкова много купони. Знаеш ли Шийна… Какво? Очите ти ми напомнят на някой. Очите ми? Наистина ли? На кого? На баба ми. О, колко мило! Благодаря. Тази музика е толкова скучна. Тя пее ли или плаче? А и аз мога да свиря по-добре на пиано. Можеш да свириш на пиано? Обичам пианото. Роден съм на пианото. Свиря на пиано още от бебе. Пръстите ми са вълшебни, щом докоснат пианото и то започва да свири. Хубави пръсти… Благодаря. Дами и господа! Моля за вашето внимание! Този глас не ти ли е познат? Тази вечер сред нас е един много велик пианист… и той иска да изсвири нещо за нас. Моля, приветствайте го! Г-н Радж! Беше ли необходимо? Защо, нали вълшебните ти пръсти карат пианото да засвири? Не? Пожелавам ти успех. Мразя момичетата. „Спри се, о, диво сърце!“ „Искам нещо да те питам.“ „Момиче ли е тя или е магия?“ „Парфюм ли е или опиат?“ „Ако се приближи, ще я докосна и ще разбера.“ „Спри се, о, диво сърце!“ „Искам нещо да те питам.“ „Тя стои, гледа ме и не разбира“ „Аз стоя прехласнат, със свито сърце.“ „Тя ме гледа мълчаливо, макар…“ „че устните и искат да говорят.“ „Аз ще им дам нещо, за което да говорят.“ „Спри се, о, диво сърце!“ „Искам нещо да те питам.“ „Момиче ли е тя или е магия?“ „Парфюм ли е или опиат?“ „Ти не си единствената красавица наоколо,“ „защо само ти си нацупена?“ „Тази, на която ще дам сърцето си, е твоята приятелка.“ „Ако тя е съгласна, аз ще я взема в обятията си.“ „Спри се, о, диво сърце!“ „Искам нещо да те питам.“ „Момиче ли е тя или е магия?“ „Парфюм ли е или опиат?“ „Ако се приближи, ще я докосна и ще разбера.“ Срамувам се за това, което стана снощи. Държах се много лошо с теб. Извинявай. Наистина много се извинявам. Всичко е наред. Исках да ти кажа и още нещо. Какво? Това. Бягай! Този? Много е добър. Добре, а този? Много добър. Окей, а този? Колко струва хлопатаря? 18 франка. Извинявай, извинявай, аз бях пръв. Първият дошъл, първи го обслужват. Ще взема този, колко струва? 12 франка. Побързай, влакът тръгва. Момент, сеньорита, къде са ми парите? А, ето ги! Момент, как се смята тази валута? Толкова много дребни… ще ми кажете ли… едно… две… осем… Не знам. Задръжте рестото. Сеньорита… Искате ли ножа? Не-е… Спрете! Влакът замина ли? Влакът замина! Сеньорита… Не плачи, сеньорита! Не плачи! Добро момиче! Ама, нали спря да плачеш? Заваля дъжд, недей да плачеш! Аз съм тук, тук съм, виж! Добре, няма ме, няма ме, виж хлопатаря, звъни… Извинете, кога е следващият влак за Цюрих? Следващият влак за Цюрих е в 8 часа вечерта. Следващият влак е много късно. За да хванем влака… в Цюрих сутринта, трябва да вземем автобус или да наемем кола. Какво ще ти хареса? Автобус или кола? Къде отиде? Откакто се срещнахме, все ме тормозиш. Какво искаш да кажеш? През цялото пътуване… ми лазиш по нервите. Аз? С теб винаги нещо не е наред. Днес изпуснах влака благодарение на теб. На мен? Искам да стигна в Цюрих навреме. Така че, ти си върви по твоя път, а аз по моя. Странно! Ние сме другари пътешественици с една посока, един влак. Защо да се делим? Освен това, мъж като мен, трябва да остане с момиче като теб. Грешка! Момиче като мен, няма нужда от такъв като теб. Спри да ме преследваш! Не се приближавай до мен! Ще го зашия, имам игла и конец! Ще ти купя нова рокля! Махай се, махай се! Тръгвам. Може ли да видя паспорта Ви? Аз… не е у мен… но аз, един вид, го оставих във влака… Искам да видя паспорта Ви, моля. Не, не, Вие не разбирате… аз бях във влака… изпуснах влака… бях в „Юрорейл“… Париж, Рим… идвам от Лондон… Ще трябва да дойдете с нас в участъка. Моля, влезте в колата! Не разбирате… изпуснах влака… Не съм виновна, всичко остана във влака, паспорта ми, багажа ми. Какво да направя? О-о-о, скъпа! Любима! Толкова ми липсваше! Офицер, благодаря Ви! Офицер, благодаря Ви! Ето, паспорто… моа Радж Малотро и г-жа Радж Малотро. Много благодаря! Окей. Как смееш да ме докосваш?! Защо се бъркаш? Казах ти да не ме преследваш! За кой се мислиш? Млъкни… Млъкни! Ти за коя се мислиш? Не съм те преследвал. И не съм умрял да те докосвам. Благодари на Бога, че дойдох навреме. Иначе сега щеше да си в затвора. Аз и помагам, тя какво ми говори! Хей, елате да я вземете! Млъквай! Извинявай. Какво каза? Извинявай. Прекалих с приказките си. Няма значение, сеньорита, няма значение. В големите страни се случват такива дребни неща. Защо все ми викаш „сеньорита“? Първата ми приятелка беше испанка. Защо я заряза? Мразеше индийци. Ти харесваш индийци, нали? Кога ще стигнем в Цюрих? За какво ти е Цюрих? Това е истинската Европа. Толкова красиво, толкова чисто. Понякога ме е страх, да не се замърси. За първи път ли си тук? Да. Може ли да караш по-бързо? За какво да бързаме, сеньорита? Влакът тръгва в 11,30 сутринта. Имаме цяла нощ и половин ден. Ще стигнем навреме. И все пак, ако може… Каквото трябваше да се случи, се случи. Сега си с мен. Нищо няма да се обърка. Европа е най-добре да се обикаля пеша. Ние сме само четиримата. Чутки малко е надминала годините си. А мама ми е по-скоро приятелка. Затова никога не съм имала нужда от приятел. Не можеш да живееш цял живот с приятелите си. В даден момент… ще ти трябва някой, който да върви до теб до края на живота ти. Не мога повече. Уморих се. Да те нося ли искаш? Не мога да си позволя хотел. Да опитаме в тази къща. Може би ще намерим квартира. Хайде! Хайде, хайде! Значи можем да отиваме сега? Много благодаря. Хайде. Нощувката е уредена. Каква хубава стая! Къде е твоята стая? Положението е такова, сеньорита, че стаята е само една. И ти си представяш, че ще прекараме нощта в една стая? Безпомощен съм. Аз не съм безпомощна! И една минута няма да остана тук. Ти ще спиш на леглото, аз на дивана. Няма проблеми. В никакъв случай. Аз тръгвам. Не се шегувам, тръгвам! И цялото легло е за мен?! Добре! И довиждане! Добре. Чао! Каква хубава стая! Толкова приятно, толкова романтично! И тази завеса, колко е красива! Виж! И какъв изглед! Няма ли кончета? Толкова е топло тук. Запалила си си огън… Симран, не мога да отрека, изборът ти е страхотен! Не може да се намери по-добро място за прекарване на нощта. Наехме си чудесна стая. Но ти предпочиташ да прекараш нощта с мен в обора. Не в стаята. О, Боже! Мразя момичетата. Ето, яж. Не съм гладна. Добре. Не яж. Какво ми пука. Ето… Яж. Казах ти, не съм гладна. Хайде, яж. Аз… Извинявай. Какво каза? Изинявай. Прекалих с приказките. Всичко е наред. В големите страни се случват такива дребни неща. Ти беше права, сеньорита. Приключенският дух на този обор никога не може да се почувства в стаята. Но как ще стигнем до Цюрих? Не в Цюрих. Утре вечерта пристигаме в Берн. Утре сутринта… ще хванем първия автобус в осем. Проучих всичко. Не се притеснявай изобщо. Сега нищо не може да се обърка. Какво е това? Живот. Коняк? Не те ли е срам да пиеш в присъствието на дама? По-добре, отколкото да умра пред дамата. Ако искаш да живееш… ти също трябва да пийнеш, сеньорита. Не смей да се приближаваш до мен. Добре, не пий. Ще се видим утре сутринта, ако си още жива. До тогава, лека нощ! „Малко да се поклатушкам? О, не, моля те, не!“ „Малко да се повъртя? О, не, моля те, не!“ „А да те целуна? О, не, момиче, не!“ „Със вятъра ще полетя!“ „О, Боже мой, помогни ми!“ „Малко да се поклатушкам? О, не, моля те, не!“ „Малко да се повъртя? О, не, моля те, не!“ „А да те целуна? О, не, момиче, не!“ „Със вятъра ще полетя!“ „О, Боже мой, помогни ми!“ „Хладен, хладен вятър… разпалва моето тяло,“ „кара ме да желая…“ „да бъдеш мой любовник.“ „Досега това не се е случвало,“ „моята походка е толкова различна.“ „Със вятъра ще полетя!“ „О, Боже мой, помогни ми!“ „Малко да се поклатушкам? О, не, моля те, не!“ „Малко да се повъртя? О, не, моля те, не!“ „А да те целуна? О, не, момиче, не!“ „Къде отиваш, скъпа моя?“ „Ти си красиво момиче, аз съм млад мъж.“ „Ела във моите прегръдки,“ „нека те запазя в моите очи!“ „О, да, аз съм пиян!“ „О, Боже мой, помогни ми!“ „Малко да се поклатушкам? О, не, моля те, не!“ „Малко да се повъртя? О, не, моля те, не!“ „А да те целуна? О, не, момче, не!“ „О, да, аз съм пиян!“ „О, Боже мой, помогни ми!“ Добро утро. Сутринта си още по-красива. Как се озовах тук? С мен, снощи. Мисля, че досега не си пила алкохол, а изпи твърде много. Изпий това. Какво стана снощи? Снощи… Снощи се случи това, което трябваше да се случи. Но не съм си представял, че ще стане по този начин. Кажи ми истината, Радж! Какво стана снощи? Как да ти отговоря, Симран? Погледни в очите ми. Нима те не ти казват истината? Не! Това не може да е станало! Това не може да е станало! Точно това стана, Симран! Кой може да спре неизбежното? Лъжеш! Лъжеш, нали? Не, Симран. Моля те, кажи, че лъжеш! Моля те! Добре, лъжа те, очите ми лъжат… Но лъжат ли тези знаци на любовта? Кажи. Кажи ми, Симран, тези от теб ли са, или..? Не плачи! Шегувам се, Симран! Не са истински! Виж! Направих ги с червилото ти. Беше много пияна и съвсем мокра. Нямаше начин, трябваше да те донеса тук. Заклевам се, само се пошегувах. Беше съвсем сама в леглото. Аз спах оттатък. Само се пошегувах, кълна се! Не плачи, недей! Знам какво си мислиш за мен. Мислиш, че съм негодник. Аз не съм отрепка, Симран. Аз съм индиец. Знам какво значи честта за една индийска жена. Дори и на сън не мога да си представя, че бих ти причинил това. Казвам ти истината. Снощи не се случи нищо. Беше шега. Повярвай. Моля те, никога не се шегувай с това. Не знаеш какво щях да направя. Моля те, не се шегувай така. Обещавам, никога да не си позволявам такива шеги. Облечи се. Побързай. Трябва да хванем автобуса. Може ли да си взема ризата? Имаме 15 минути до автобуса. Искаш ли да хапнеш нещо? Не, не съм гладна. Каква красива църква! Хайде, да я разгледаме отвътре. Какво ще и гледаш на една църква? Няма да дойда. Хайде, Радж! Красива е. Да, наистина е красива. Иди да я разгледаш. Толкова е красиво! Какво? Побързай, автобусът няма да ни чака. Ще тръгваме ли? Не, не, за къде да бързаме? Да пием по един чай. За какво се помоли? Това не бива да се казва, защото няма да се сбъдне. Тогава трябва да си сигурна, че ще получиш това, за което молиш. Ако помолиш за нещо с чисто сърце, със сигурност ще го получиш. Ти върви. Аз идвам ей сега. Какво има? Сега идвам. Върви. Здрасти! Аз съм Радж. Съжалявам, не знам как да се моля. Но не искам нищо за себе си. Аз съм си щастлив. Но това момиче, Симран. Много е добро, с много чисто сърце. Дай на нея това, за което помоли. Моля те! Благодаря! Къде беше? Да пишкам В църквата? Половин лъжичка захар, една лъжичка мляко, малко сметана. Кафето ти. Няма ли да изпратиш картичка вкъщи? Картичка? Вкъщи? Ако баща ми получи картичка от мен, ще помисли, че съм умрял. Кога последно си бил сериозен? До сега никога. Ако изобщо се случи, ще е само веднъж. Кога? Когато се влюбя. Не ми казвай, че досега не си се влюбвал. Имал съм много връзки. Но никога не съм обичал, сеньорита. Не съм намерил истинската. Какво момиче търсиш? Да ти кажа ли? Когато я погледна… всички желания на сърцето ми, всички мои мечти, ще оживеят. Колко мило! Досега не се е случвало. Но сега чувам, сякаш иззад облаците, че един глас ме вика. Тя е непозната, никога не съм виждал лицето и. Кога ще се разкъсат облаците? На теб никога ли не ти се е случвало? Не. Никакъв непознат не е нахлувал някога в сънищата ти? Няма място за непознати в сънищата ми. Аз съм сгодена. Сгодена си? Да. Честито! Къде е годеникът ти? В Лондон? Не, в Индия. Как изглежда? Висок, строен, красив..? Не знам. Никога не съм го виждала. Никога не си виждала човека, за когото ще се омъжиш? Не е необходимо. Баща ми го е виждал. Той е син на негов приятел. И ти ще прекараш целия си живот с някой, когото не познаваш, когото не си виждала, напълно непознат? Така става с нас. И ти си щастлива от това? Влакът идва. Това помниш ли го? Тази е хубава. Да, и тази също. Тази много ми харесва, виж! Прекрасни снимки. Изпрати ми копия. И от сватбата също. Няма ли да дойдеш на сватбата ми? Кой ще тръгне да пътува толкова далече? Шийна, трябва да дойдеш! Шегувам се. Разбира се, че ще дойда. Трябва да видя младоженеца. Кой знае за какъв идиот ще се ожени! Какви са ви плановете за днес? Ти кажи. Извинявай, изпусна тази. Ще мръдна малко. Да, добре. Какво става? Защо ме гледаш така? Искам да ти кажа нещо, Симран. Казвай. Влюбен съм в теб. Обичам те, Симран. Само се виж. Помисли, че казвам истината, нали? Странна си, Симран! Познаваш ме добре, а още ми се връзваш. Не помниш ли? Никога не съм сериозен… Само си виж физиономията! Това е прекалено. Тая работа с любовта и т. н. не е за мен. Още не мога да разбера, как някой мъж може да прекара живота си с едно момиче! Светът е пълен с хубави момичета. Една има красиви очи, друга има хубави устни, трета – красива коса… И ти си като другите! Но ти си единствена. Готвиш се да прекараш живота си с някой, когото дори не си виждала. Това трябва да е истинската любов. Остави това! Поредстави си за момент, че си влюбена в някой. Например, на това пътуване си срещнала някой и си се влюбила… Защо някой? В мен си се влюбила и, да кажем, и аз съм се влюбил в теб. Какво ще направиш тогава? Ще заминеш ли, за да се ожениш за този непознат? Или ще имаш смелостта да имаш връзка с мен? Какво ще направиш? Не искам отново да изпусна влака. Аз бих го изпускал отново и отново… Какво? Нищо. Радж, ако е влюбена в теб, ще се обърне и ще те погледне… Обърни се! Обърни се! Чао, ще ти звънна! Ще се видим, Роки! Чао! Чао, Шийна! Това е! Пак сме в Лондон. Даже не усетих как мина този месец. Благодаря ти! За всичко. Няма защо. Приятели? Благодаря! До скоро. Чао! Радж, не ми даде адреса си. Да ти изпратя покана за сватбата. Ще дойдеш, нали? Не, няма да дойда. „Не зная какво се случи“ „със сърцето ми.“ „Беше си тук,“ „а сега…“ „го изгубих.“ „Не зная какво се случи със сърцето ми.“ „Беше си тук, а сега го изгубих.“ „Ти си влюбен, любими,“ „ако искаш го отричай сто хиляди пъти, любими!“ „Ти си влюбен, любими,“ „ако искаш го отричай сто хиляди пъти, любими!“ „Скъпи мой, любими,“ „това е любов, любими!“ „Ти си влюбена, любима,“ „ако искаш го отричай сто хиляди пъти, любима!“ „Скъпа моя, любима,“ „това е любов, любима!“ „Ти дори не се обърна, да ме погледнеш“ „аз те погледах и чаках.“ „Когато сърцето ми поиска да те спра,“ „ти вече си беше отишъл.“ „Какво се случи? Не зная!“ „Защо сърцето ми… Лудува?“ „Ти си влюбена, любима,“ „ако искаш го отричай сто хиляди пъти, любима!“ „Ти си влюбен, любими,“ „ако искаш го отричай сто хиляди пъти, любими!“ „Скъпи мой, любими,“ „това е любов, любими!“ „Хей, време, спри, почакай малко…“ „върни се малко назад!“ „Оставих себе си някъде назад,“ „там където ти си тръгна.“ „Къде съм? Къде си?“ „Какво е това?“ Магия!“ „Ти си влюбен, любими,“ „ако искаш го отричай сто хиляди пъти, любими!“ „Ти си влюбена, любима,“ „ако искаш го отричай сто хиляди пъти, любима!“ „Скъпа моя, любима,“ „това е любов, любима!“ „Не зная какво се случи“ „със сърцето ми.“ „Беше си тук,“ „а сега…“ „го изгубих…“ „го изгубих.“ Мамо, помниш ли съня, за който бях писала в дневника си? Този образ, който си представях, че държа в ръцете си? Този, когото исках да срещна? Намерих го, мамо. Наистина го намерих. Какво? Какво говориш, Сими? Да, мамо, когато заминах… бях наясно какво искам от живота си. За един месец исках да съм толкова щастлива, колкото мога. И когато се върна и замина за страната си, за да прекарам останалия си живот с непознат, аз бях готова на компромис със съдбата си, мамо. Но не знаех… какво е приготвила тя за мен. Той дойде като буря… и ме отнесе като откъснато листо. Бях чела и бях чувала, че любовта е като това, като онова, но никога не разбирах. Когато, за първи път, той протегна ръка към мен, и после прекарахме толкова време заедно, аз пак не разбрах нищо. Но днес, на гарата, когато се разделихме… и за първи път осъзнах, че след този миг няма да го видя никога вече, аз продължавах да гледам как си отива. Исках да го спра, исках да кажа нещо, исках да чуя нещо. Но той не спря. И тогава разбрах, какво е любовта. Всичките си мечти аз отдавам на него. Дори не знам дали и той ме обича. Знам само, че той е живота за мен. Никога няма да мога да съм друга, мамо. Обичам го, мамо. Наистина… Буден ли си? Сими и аз тъкмо разговаряхме… Нямаше я толкова време, че загубих представа за времето… Казах ти да не предаваш доверието ми! Даде ми обещание и ме измами? Не, татко… Чуй ме, първо я попитай… Не искам да слушам нищо! Опаковай багажа. Утре сутринта тръгваме за Индия. Където е щастието. Остави я да плаче. Тя сама определи съдбата си. И сама ще трябва да се справи с това. Нека плаче! Добър вечер. Бира? Как се казва момичето? Симран. Какво момиче, татко? Това, чието лице виждаш върху луната. Стига татко, нали знаеш, че не съм от тези, дето ще се побъркат заради момиче. А да, забравих! Едни имат хубави устни, други имат красиви очи… Къде живее? Кой, татко? Тази… Симран. Не знам. Каква е? Много мила. Тогава, какъв е проблема? Проблемът е, че тя ще се омъжва. Тогава спри сватбата. По твоето време е било различно. Времената са се променили. Любовта още си е любов. Това не се е променило, нито ще се промени някога. Не, татко! Вече е много късно. Тя ще отиде при друг. Жената отива при мъжа, който я заведе вкъщи. Не съм те учил да дрънкаш на тази мандолина. Ние не зяпаме тъжно луната, ние отиваме на луната. Тръгвай! И се върни вкъщи само с твоята девойка. Разбра ли? Добре! Заминаха. Дъщеря им се омъжва. Продадоха всичко и се преместиха в Пенджаб. Идвам, Симран. Идвам… АНТРАКТ – „Когато момичетата отиват за вода, ти чуваш как звънят гривните на кракат им.“ „Когато узрелият синап се люлее на нивите,“ „знаеш, че годината отминава.“ „Ела днес, ела с усмивка, донеси ми песен, аз ще чакам“ „свирката на пухтящия влак.“ „Ела си вкъщи, страннико, сърцето ти нашепва!“ „Ела си вкъщи, страннико, „страната ти нашепва!“ Благослови ме, мамо-джи! Недей, мамо-джи. Сине, 20 години спирах тези сълзи. Днес те не могат да спрат, сине. Не и днес. Симран, детето ми. И моето малко момиченце. Как си? Изобщо не съм се променила. Вече си леля на невестата. Време е да си намериш и ти добър жених. Ех, Ладжо, аз съм готова от години. Но в това село… нито един не е подходящ за мен. Какво да направя? Мисля, че на мен ми трябва някой чужденец. Изобщо не си се променила! Изобщо! Накара ни да почакаме. Все пак, по-добре късно, отколкото никога. Жено, ще ни извиниш ли за момент? Изчезвай. Хайде, ела. Балдев, кой е това? Познай. Не се ли сещаш? Това е дъщеря ми, Прити. Сестрата на Кулджит. О, бъди здрава! Не е ли чудесно? За 20 години цялото поколение е пораснало. Много е хубава. На татко щерката, нали? Не се занасяй! Къде е Кулджит? Да, къде е Кулджит? Батко излезе на лов. Скоро трябва да се върне. Моите почитания. Бъди здрав, сине. Това е як момък от Пенджаб. Чий син е все пак? Не се занасяй! Заповядайте, закуската е готова. Да, бързо, прегладнях. Хайде, момчета! Това е за теб, това е за теб, а това е за теб. Трябва да ме разходите наоколо утре вечер. Непременно, како. Деца, баба ви вика долу. Знаеш ли, Сими, когато бях малка татко ми каза, че няма разлика между мъжа и жената. Те имат равни права. Като дете живеех с мисълта, че това е истина. Но когато пораснах, разбрах каква лъжа е това. Не получих образование, защото беше по-важно братята ми да се изучат. Това беше първата ми жертва. После, на всяка крачка, понякога като дъщеря, понякога като сестра понякога като съпруга… аз жертвах собственото си щастие. Но когато ти се роди, когато те взех на ръце за пръв път, аз си обещах това никога да не се случи на моята дъщеря. Без повече жертви като дъщеря, като сестра, като съпруга. Какво като е момиче? Тя трябва да живее живота си както желае. Тя трябва да получи своя дял щастие. Но грешах, Симран. Аз забравих, че жената няма право дори да дава обещания. Тя е родена за да се жертва за мъжа. За жените си… мъжете никога не правят жертви, те не правят жертви изобщо. Затова аз, твоята майка, идвам да взема от теб твоето щастие. Забрави го, дете мое. Забрави го. Твоят баща не го е грижа за сълзите ти. За щастието на всички, умолявам те, забрави го, детето ми. Права си, мамо. Колко съм наивна. Аз дори не знам дали и той ме обича. Освен това татко винаги се е грижил за щастието ми. Заради неговото щастие, мога ли да откажа тази малка жертва? Върви мамо и кажи на татко, че съм готова за венчавката. Няма да има проблеми от моя страна. О, Кулджит, момичето ти е хубаво! Не е до момичето. Кулджит е голям късметлия. Ой, Чутки, каква си сладка! Извинявай, не съм бебе! И името ми е Раджешвари. Госпожица Раджешвари Синг. Ако малката е такава, каква ли ще е голямата? Ще ти кажа след сватбата. Слушайте! Вдругиден е годежът. Сватбата е на 25-ти. Сладки! Тревожа се за нещо. Не знам защо, но виждам тъга в очите на Симран. Дори усмивката и е колеблива. Наред ли е всичко? Няма нищо, мамо. Това е ново място, промяна. След няколко дни ще се оправи. Не се тревожи за нищо. Заповядай, киир. Симран още ли не го е забравила? Тя се съгласи да се омъжи. Лека-полека ще забрави всичко. Ако не го направи, ще съжалява. „Щом те видях, аз разбрах, любима,“ „любовта е лудост, любима!“ „Щом те видях, аз разбрах, любима…“ „Щом те видях, аз разбрах, любима,“ „любовта е лудост, любима!“ „А сега, оттук накъде?“ „Нека в твоите прегръдки да умра!“ „Щом те видях, аз разбрах, любими,“ „любовта е лудост, любими!“ „А сега, оттук накъде?“ „Нека в твоите прегръдки да умра!“ „Щом те видях, аз разбрах, любима…“ „Моите очи,“ „твоите мечти,“ „моето сърце и твоите спомени.“ „Кое е мое?“ „Всичко е твое!“ „Животът ми е твой, дъхът ми е твой.“ „В моите очи са твоите сълзи,“ „в усмивка се сменя моята тъга.“ „Щом те видях, аз разбрах, любима,“ „любовта е лудост, любима!“ „А сега, оттук накъде?“ „Нека в твоите прегръдки да умра!“ „Щом те видях, аз разбрах, любима…“ „Сърцето ми се чуди, не знае нищо “ „какво да кажа, какво да направя? „Ти пред мен,“ „просто застани,“ „нека само да те гледам!“ „Ти ме повика, аз дойдох, „кое обещание е по-голямо от любовта?“ „Щом те видях, аз разбрах, любима,“ „любовта е лудост, любима!“ „Щом те видях, аз разбрах, любими,“ „любовта е лудост, любими!“ „А сега, оттук накъде?“ „Нека в твоите прегръдки да умра!“ „Нека в твоите прегръдки да умра!“ Отведи ме далеч оттук, Радж! Отведи ме далеч оттук! Какво? Ти не знаеш какво става тук! Вдругиден е годежът. Сватбата е след две седмици. Всичко вече е готово. Баща ми е дал дума на своя приятел и живее за дадената дума. Всичко друго може да направи, но не и да се откаже от думата си. Трябва да избягаме оттук, Радж! Не, Симран, не съм дошъл чак дотук за да ми пристанеш. Може да съм роден в Англия, но съм индиец. Дойдох, за да те отведа като моя булка. Ще те взема само, когато баща ти ми даде ръката ти. Ти не познаваш баща ми! Трябва да се махнем оттук, Радж! Моля те, Радж, отведи ме оттук! Обичаш ли ме? Повече от всичко. Вярваш ли ми? Повече отколкото на себе си. Тогава слушай внимателно какво ще ти кажа. Отсега нататък… ние сме непознати. Аз не те познавам и ти не ме познаваш. Прибирай се. Нека нещата просто да се случват. Останалото остави на мен. Може и да не съм кой знае какво, но имам пълна вяра в нашата любов. Но сам няма да мога да мина по този път. Ти трябва да бъдеш моята сила. Трябва да ми помагаш. Кажи ми, ще бъдеш ли до мен? Запомни още нещо. Аз съм тук за да бъда с теб. Докато не направя така, че да си с мен завинаги, няма да си тръгна. Слушай, как се казва този, за когото ще се омъжваш? Кулджит Синг. Помощ! Има ли някой? Някой да ми помогне! Къде са всички? Помощ? Има ли някой наоколо? Ако Радж не беше дошъл навреме, аз щях да съм плячката. Радж, длъжник съм ти! Какво говориш, Кулджит? Откъде си? Не съм те виждал преди. От Лондон съм. Нашият гост е от Лондон! За какво си дошъл? Имам една работа тук. Каква работа? Хайде, кажи! Земя… земя. Земя? Да, ако намеря добър терен, ще построя фабрика. Фабрика за какво? За бира. Наздраве на всички, наздраве! Кажи ми нещо, Кулджит. Дали 8-10 милиона… ще стигнат за строежа на една фабрика? Какво има, братко? 8-10 милиона паунда? Малко ли са? Мога да дам и още. Не! Много са. Стигат! Слава Богу! Много си любезен. Бог е велик, че ни срещна. Ще се разберем чудесно! Искаш да построиш фабрика? Смятай го за направено. Готово, човече. Между другото, Радж, къде си отседнал? Понеже не познавам никой тук, съм се настанил в страноприемницата. Какво говориш? Сега познаваш мен, а моята къща е като дворец. И ти да останеш в страноприемницата? Няма начин! Бинда, иди му вземи багажа от страноприемницата и го донеси вкъщи. Какво правиш, Кулджит? Нито дума! Ти ми спаси живота, спаси Кулджит, не мога ли да направя това за теб? Разбирам, ти си от Лондон. Тук в Пенджаб, ние сме лъвове. Трябва да се забавляваш! Добре, щом настояваш… както кажеш. Така те искам! Ами мацки? Ще видиш! Още ли не си тръгнал? Хайде, Бинда, побързай. И вземи Черен етикет за Радж. Смятам да пийнем уиски с него. Дай една цигара, човече. И запалка също. Оказахте ни голяма чест, като спасихте Кулджит! Не, това беше мой дълг. Да си жив и здрав, сине. Прити, почерпи Радж със сладки. Достатъчно. Защо не ми каза по-рано? Ами аз тъкмо… Радж! Синко! Сладки. Имам си. Нека те нахраня. Така те искам! Значи искаш да построиш фабрика? Ние ще уредим това. Какво ти казах? Обличай се бързо. Отиваме у Балдев на обяд. Кой е Балдев? Той ми е приятел, човече! Дъщеря му ще се омъжва за Кулджит. Но какво ще правя аз там? Наистина, какво ще прави той там? Но ако настоявате, ще ви придружа. Така те искам! Балдев си пада малко британец. Ще се сърди, ако закъснеем. Да отидем навреме. Така те искам! Бързо се обличай. Винаги закъсняваме заради теб. Кулджит, трябва да ти кажа нещо. Не се притеснявай за фабриката. Имам… Аз ще се погрижа. Моите почитания! Почитания. Слушай. Аз ли? Откъде се взе тук този магазинер? Здравейте, как сте? Виждал съм те някъде преди. Мен ли? Не, сър, невъзможно е! Аз не излизам от къщи. В Лондон? Но аз никога не съм излизал от Лудиана. Запозна ли се с приятеля ми Радж? Тъкмо пристига от Лондон. Какво говориш? Бали, докторът… Радж е този, който спаси живота на Кулджит вчера. Знаеш ли кой е този? Най старият ми приятел. И скоро роднина. Роднина? Какво зяпаш? Докосни краката му. Моите уважения. Побързай! Докторът пита за теб от векове! Този доктор е чуден човек, хайде върви! Дъртакът има добра памет. Какво има? Нищо! Чудесно е. Прекрасна къща. Казах ти. Това е Радж, мой приятел. Идва от Лондон. Това е Симран. Здравей, Симран-джи. Ако не беше той вчера, ти и аз нямаше сега да сме заедно. Какво говориш? Къде живеете в Лондон, г-н Радж? Живея в Хампстед, г-це…? Г-ца Раджешвари. Много се радвам да се запознаем, г-це Раджешвари. Какво е това? Малък подарък за малката невеста. Колко мило! Благодаря, г-н Радж! Моля, г-це Раджешвари. Г-н Радж, хората, които харесвам, могат да ми викат Чутки. А хората, които харесват мен, ми викат Радж. Само Радж. Поздрави, Симран-джи. Поздрави. Хайде, върви. Това е Радж, моя британски приятел. Този, за когото ти разказвах. Моите почитания. Бъди здрав, сине. Идвам. Вземи си. Благодаря, мамо-джи. Нека Ви помогна. Не, ти си от страната на младоженеца. Ти си наш гост. Колко странно от Ваша страна. Преди малко ме нарекохте „сине“, а сега се отричате от мен. Позволете ми. Само опитайте ласи-то. Направих го със собствените си ръце. Ето ти, лельо. Ето ти, лельо. Това е за теб, лельо. Това сари ти стои много добре! Извинете ме… След Вас. Защо си създавате тези неприятности? Ние младите можем да се погрижим. Позволете. Точно това разправям и аз. Ама няма кой да ме чуе! Върша цялата работа. Това исках да кажа. Хей, кой си ти? Аз? Аз съм Радж. Кой Радж? Вашият бъдещ зет. Кулджит е вашият бъдещ зет, нали? Аз съм негов приятел. Скъпо момче, сложи чашите тук. Разбира се. Толкова е мил. Днес виждам хубав знак! За първи път виждам Симран да се смее толкова радостно. Дайте на мен. Няма. Наистина, мамо-джи, Симран изглежда много весела. Бира? Л-ласи. Това е ласи. Сладко? Солено? Не са добре нещата тук, Радж. Приготви се да тръгваш. Сине английски! Ставай бързо! Отиваме на лов. Погледни го. Няма ли да дойдеш? Ставай! Болен съм, тресе ме. така настинах снощи… Спах с обувките. Имаш само една обувка. Това е кракът, който настина. Съжалявам, приятелю, просто не мога да дойда на лов с теб. Вие, британците, сте толкова кекави. Ще ти изпратя лекарства. Гледай да се оправиш за довечера. Ще имаме дивеч за вечеря.. Не се тревожи, ще се оправиш. Хей, Кулджите, късмет, приятел! Благодаря, приятел! Идиот! Хайде Радж, давай. Какво е това? Продължавай. Какво е всичко това, Радж? Чудно нещо ми се случи днес. Запознах се с един министър по пътя. Оказа се стар приятел на татко. Той ми даде всичко това. Нека се погрижа, не се преуморявайте. Аз съм самотен човек, нали знаете. За какво са ми захар, ориз и жито на мен? Затова ги донесох тук. Нали скоро ще има сватба, може да потрябват тук. Сигурно, синко, но ти си от страната на младоженеца, не мога да приема нищо от теб. Хайде пак! Веднъж завинаги решете, за какъв ще ме смятате. Или не ме наричайте „сине“, или се отнасяйте с мен като син. Как се отнасяме със синовете? Не се спори със синовете. Добре, няма да споря. Така Ви искам! Сега чуйте истинската причина, мамо-джи. Майка ми казваше, че който помага при сватбата, ще си намери хубава невеста. Всичко това за една хубава невеста? Какво друго? Само късметлиите си намират добри невести в днешно време. Каква невеста търсиш? Да кажем, някоя като Вас. Хайде, не говорете. Дайте ми благословията си. Готово. Ще получиш девойката, която искаш. Добре, аз тръгвам. Ще отвориш ли това, моля те? Сега ще се отвори… Хайде лельо, стига гледа, стига мисли, взимай го. Такъв плат няма да намериш даже в Делхи или Бомбай. Просто го облечи и излез и ще видиш как ще те зяпат всички момичета. А за момчетата, да не говорим! Хубаво е. Нищо особено. Покажи ми този. Добре, ето. Прекрасна тъкан, погледнете шевиците. А на теб сияе. Също не струва. Покажи ми нещо по-специално. Трябва ми за сари на сватба. Ето това. Това е за сватби. Ако не си доволна, значи не ставам за търговец. Истински златни нишки. Изглеждаш много екзотично. Стига дрънка! Не е кой знае какво. Но не е и толкова зле. Ще го взема. Опаковай го и не забравяй отстъпката, че ме разори! Радж, хайде да ни изпееш песен! Аз не мога да пея. Какво се засрами като момиче? Пей. А не, бабо… Пей, моля те… „Влюбен съм, защо да ме е страх?“ „Когато обичам, защо да се крия?“ „Защо да плача тайно?“ „Влюбен съм, защо да ме е страх?“ „С любовта живея, с любовта умирам.“ „Какво друго да направя? Влюбен съм, защо да ме е страх?“ „Твоето желание грешна цел улучи.“ „Хайде, откажи се, даже не можеш да пееш!“ „Ще я вземе, ще я вземе, смелото сърце ще вземе невестата!“ „Сватовете ще останат зяпнали.“ „Ще я вземе, ще я вземе, смелото сърце ще вземе невестата!“ Какво правиш? Всички са тук. Пусни ме! При едно условие. Какво? Дай ми целувка, сеньорита. Полудя ли или какво? Една целувка. Мама ще ни види. Нека ни види. Чутки ще ни види. Нека ни види. Леля ще дойде. Нека дойде. Чичо… Тоя баща ще ме умори накрая! Какво се чудиш, Балдев? Нямаш контра-ход. За първи път от 20 години ще те матирам. Добър ход, наистина. Така съм мат. Това е шах и мат. Невероятно! Да, татко, аз съм невероятен. Как го направи? Не, ще го върна. Не, нека погледна. Брей, ти си гений. Не просто гений, ти си инди-гений. Какво става? Нали знаеш какво ще се случи утре? Какво? Утре ще бъде годежът ми с Кулджит. О, да! Честито! Бъди сериозен, Радж. Утре Кулджит ще сложи пръстен на този пръст. Знаеш ли защо годежният пръстен се носи на този пръст? Защото артерията от този пръст отива право до сърцето. Не мога да нося пръстен на никой друг, освен твоя, Радж. Ако искаш да изляза пред всички с пръстен и да ти го сложа, ще го направя. Няма проблем. Всичко това е една голяма шега за теб, нали? През какво минавам аз, ти дори не можеш да си представиш. Погледни ме. Погледни. Чувствам всичко, Симран, копнежът ти, болката ти, сълзите ти. Но защо не разбираш? Това е само началото. Тези хора още не са успели да ме опознаят напълно. Трябва ми още време, Симран. И ти трябва да ми помогнеш. Искам да се усмихнеш. И слушай, момчето с пушката няма да те вземе от мен само с някакъв пръстен. Ти си моя, само моя. Чутки ще се събуди. Тръгвай си. Слушай. Како… мога ли да кажа нещо? Кажи. Изобщо не харесвам този Кулджит. Не се омъжвай за него. Много е късно. Заспивай. Како, аз харесвам този, който беше на покрива. Какво каза? Како, Радж е този, когото срещна в Европа, нали? Да. Харесвам го много. Омъжи се за него. Не се тревожи! Той е единственият, за когото ще се оженя. Обичам те, како! Да, бабо? Бадемите за шербета. Готово. Радж, къде са цветята? Сложихте ги до стълбата. О, забравих! Ако не беше ти, всичко щеше да е надолу с главата. Това казвам и аз. „Смелото сърце ще вземе невестата.“ Радж, ти не си ли от страната на на младоженеца? Да не си преминал от страната на булката? Един ден и аз ще имам булка, нали? Просто трупам опит. Схвана ли? Няма значение. Изчезвай. Момчето с пушката. Кулджит е такъв щастливец! Наистина. Сега и дай твоя. Симран, подай си ръката. Симран, извади си ръката! Хайде! Какво е това? Снощи, като си свалях гривните, си нараних пръстите. Няма значение. Дай другата ръка. „Тези момичета са хапчета с отрова!“ „Тези момчета са улични бандити!“ „Тези момичета са хапчета с отрова!“ „Тези момчета са улични бандити!“ „Хапчета с отрова! Улични бандити!“ „Сложи украсата си с къна,“ „виж дали паланкинът е готов.“ „Красавице, твоят любим идва да те отведе.“ „Дръж воалът си пуснат, дръж лицето си скрито,“ „каквото казва ти сърцето, нека си остане в него!“ „Летящата ти коса ми дава някакви знаци.“ „Всички ергени със затаен дъх стоят,“ „всички моми, засрамени, вкъщи са се скрили.“ „В селото пристигнал е един луд от града.“ „Дръж погледа наведен, и прегръдките готови!“ „Красавице, твоят любим идва да те отведе.“ „Аз съм млад момък, а ти красива мома.“ „Ако сърцето лудува, аз ли съм виновен?“ „Ти сърцето си сдържай, тази красота е магия!“ „Ако тази магия действа, аз ли съм виновна?“ „Дръж погледа си към мен, дръж вратата си отворена!“ „Красавице, твоят любим идва да те отведе.“ „Нищо повече не казвай, нищо повече не прави!“ „Каквото казва ти сърцето, нека си остане в него!“ „Сложи украсата си с къна, виж дали паланкинът е готов.“ „Дръж воалът си пуснат, дръж лицето си скрито.“ „О, скъпоценна, моя…“ „О, скъпоценна, моя, ти нищо не знаеш.“ „Ти си още красива, аз съм още млад.“ „Още умирам за теб, любима моя!“ „Сложи украсата си с къна, виж дали паланкинът е готов.“ „Дръж погледа си към мен, дръж вратата си отворена!“ Татко, вчера бяхте чудесен! Най-добрият от всички в танците. Не, татко, просто боклук. Изчистих го. Нещо са малко гълъбите, не мислите ли? Тези белите… вижте един, два, три. Не, може и да са колкото вчера. Реших. Днес ще говоря направо с Радж. Трябва ли да ме е срам от нещо? Радж е тук. Върнал се е? Толкова рано? Радж, скъпи синко, ела тук! Тъкмо говорехме за теб. Трябва да ти кажа нещо важно. Разбира се, казвайте. Това трябва да го обсъдят възрастните. Но щом си толкова близък с нас… Помислих си, защо да не кажем на теб? Кажете ми. Искам това приятелство, да стане роднинска връзка. Защо не, защо не… Става дума за дъщеря ми, Прити. Искам да ти дам ръката и. Радж, бързо измисли нещо! Иначе ще те вържат. Радж, нещо против ли имаш? Какво? О, не! Как бих могъл? Синко! Но не мога да взема… такова важно решение сам. Така че, трябва да говорите с тате. Тате? Баща ми. Видя ли? Какво добро момче! Аз никога не правя… нещо против волята му. Няма проблем, дай ми номера му, ще му се обадя по телефона. Той замина за Америка по бизнес. Чудесно! Отишъл в Америка. Нека му се обадя и да го помоля да дойде. Няма проблем. Моята страна, моята земя, моят Радж! Идвам, сине! Като напуснете страната, можете да намерите всичко, но не и матрито, което жена Ви сервира. Комплименти, жено. Какви кисели краставички, каква култура. За този, който обича Ганг, какво е Темза? Затова и казах на Радж да се върне само с моята снаха. Как го каза, как го каза! А Вие с какво се занимавахте в Лондон? В Лондон… Лондон? Оставете го тоя Лондон. Аз знам, че където и да идеш, в Пенджаб е най-добре! Сине! Не се притеснявай, аз всичко оправих. Те са много честни хора. Липсваше ми, сине! Даже не ми каза че баща ти пристига. Чудна работа. Едва тази сутрин говорихме за баща ти а аз го намирам на пазара, със снимка в ръка, да пита за теб. Кой каквото ще да казва, тази женитба е изпратена от Бога. Нали, жено? Добре казано, свате. Свате? Какво ти става? Няма нужда да ми искаш разрешение за добри дела. Мислиш че ще кажа „не“? Кога съм ти отказвал за нещо? Хайде, сватя, почерпете със сладки. Зет Ви чака. Веднага отивай. Сватбата трябва да се направи веднага. Такова добро дело не може да чака. Мислех си да ли да не оженим Кулджит и Радж заедно. Как беше това? Това е то! Радж, радваш ли се? Да, тате, много! Бързо ми дайте сладки! Синът ми се радва! Значи сега се жениш за Прити, нейният брат е Кулджит, който ще се жени за Симран. А ти обичаш Симран, не Прити. А какво правеше Прити в Лондон? Не Прити! Симран беше в Лондон. Да, Симран… А коя беше Симран? Тате, просто спри да мислиш! Моля те! Може ли нещо да се направи, без да се мисли? Аз съм тук. Всичко ще бъде наред. Благодаря, тате! Вече е наред! Сватбата трябва да стане веднага! Добрите дела не трябва да чакат. Тате, защо дойде? Липсваше ми. Добре де, сбърках. Няма да се повтори. Ще им кажа, че съм забравил за годишнината от смъртта на майка ти. Нещата ще трябва да се отложат за месец. Симран! Прити. О, Прити! Мога ли да вляза? Разбира се, влез. Бог да те поживи. С Радж тъкмо си говорехме за теб. Седни. И ти седни. За мен ли е това мляко? Благодаря. Утре е Карва Чот. Карва Чот, тате. Бих искала да постя за Радж. Може ли? Разбира се, няма проблем. Карва Чот, тате! Карва Чот? Не, не! В никакъв случай. Защо? Смятаме го за лоша поличба за момичето, да изпълни ритуала към мъжа преди брака. Освен това, дете, ще трябва малко да почакаме със сватбата. През този месец почина майката на Радж. Моята? Ще трябва да определим друга дата за сватбата. Хайде да говорим с баща ти. Аджите, Аджите! Радж, знаеш ли какъв ден е утре? Какъв? Първият ми Карва Чот. Искам ти да ми дадеш вода и да ме нахраниш с първия залък храна след моя пост. Махни си ръката! Защо? Казах, махни си ръката! Симран, ако не ме обичаш, кажи ми го направо. Аз ще си тръгна. И ти ще можеш да се омъжиш за Кулджит. Аз ще се спася от тази всекидневна драма. Аз ли казах нещо? А не, ти никога не казваш нищо. „Искам ти да ми дадеш вода и да ме нахраниш с първия…“ „залък храна след моя пост.“ Полудя ли? Да не очакваш да вляза и да кажа „Здравей, Симран! Аз съм бъдещия ти съпруг. Ето, пийни си водичка.“ Не ме интересува! Ако ще да умра от глад! Но първата глъдка вода и първия залък храна ще ми ги дадеш ти! Разбра ли? Чуй ме, Симран! Сим! Цялата е на баща си. И защо шегите все трябва да са за моя сметка? Вие сте уникален, г-н Малхотра. Вашето облекло не показва привързаност към Индия. Облеклото обърка даже Вас? Пазя Индия в сърцето си Чудесно! Чудесно… Аджит каза, че сте тук да строите фабрика. Фабриката е само извинение. Ако питате за истинската причина, аз съм тук да избера невеста за Радж. Сега всички мъже са вън в пристройката. Казаха, че не искат да ни безпокоят в „Женския ден“. Дъще, и ти ли постиш? Да. Бог да те поживи, детето ми. Моят Кулджит е щастливец с булка като теб. Хайде. Мамо-джи, това е тате. Баща ми. Вашият син омагьоса всички тук. Такъв си е той. Сега ще дойда. Тате, това е… Знам. Това може да бъде само Симран. Прекрасна. Бъди здрава!. Тате? Прекрасно, фантастично, съгласен! Хайде. Никой не гледа. Дръжте това. Цветята! Извинете. „Нека да валят цветя, моят любим е тук.“ „Нека да валят цветя, моят любим е тук.“ Камо, къде са цветята? Побързай! Аз съм бащата на Радж. От Лондон. От Лондон? Всъщност от Батинда. Но живея в Лондон от много години. А Вие? Аз съм лелята на Симран. Не може да бъде! Какво? Трябва да сте сестра и. Чуйте… Вие постите ли? Не, аз съм още мома. Нищо по-хубаво от това. Какво? Едно от цветята Ви. Може би е за Вас. Задръжте го. Кога ще изгрее тая луна? Умирам от глад. Така ти се пада. Аз ли те накарах да постиш? Изяш това тайно. Никой не гледа. Престани. Луната се показа. Къде? Там. „В тази нощ на молитви на обвързаните жени,“ „гледам луната, моля се с ръце събрани“ „идва време да прекъсна моя пост.“ „Дай ми вода, вземи своята робиня за кралица.“ „Тази нощ ми дай каквото пожелая.“ „Ела си вкъщи, страннико, твоята любима ти нашепва!“ Какво стана? Вода. Сими, детето ми. Пийни вода. Какво стана? Какво стана с нея? Припадна. Ставай, хайде, детето ми. Какво стана? Всичко е наред. Просто припадна. Нищо особено. Хайде да ядем. Толкова е крехка, нали? Защо си загрижен? И ти ли постиш? Не, чичо-джи. Тогава да вървим! Како, няма да е лесно да се измъкне. Всички непрекъснато питат за Радж. Няма да може да дойде, како. Моля те, хапни нещо. Няма да ям, няма да ям, ще умра, но няма да ям! Много добре, не яж! Умри! Съжалявам, закъснях. Но какво да направя? Не ме оставят на мира. Беше трудно да се измъкна. Ето, яж. Яж, како! Казах, че съжалявам. Сега яж. Иначе наистина ще припаднеш. Чутки, кажи му, че няма нужда да се тревожи за мен. Аз щях вече да примра от глад. А той някъде си пълни стомаха. Всъщност това е първия ми Карва Чот. Защо трябва да е толкова загрижен? Дали ще живея или ще умра, какво го интересува? Ти не знаеш. Но Радж също не яде нищо цял ден. Той искаше да прекъсне поста заедно с теб. И ми каза да не ти казвам. Извинявай Радж, но повече не можех да мълча. Ела тук. На мен ли говориш? Ела тук. Извинявай, прекалих с приказките. Няма значение, сеньорита. В големите страни се случват такива дребни неща. Мой ред е сеньорита. Нахрани ме. „Казах ти да не предаваш доверието ми!“ „Симран още ли не го е забравила?“ „Ако го помни, ще съжалява.“ „Това, което се случи с мен, не трябва да се случва на дъщеря ми.“ „Стига жертви на всяка крачка като дъщеря, като сестра, като съпруга.“ „Тя ще живее живота, който желае. Тя ще получи своя дял щастие.“ Влезте. Вземи това. Мамо, това? Нито дума. Знам всичко. Видях всичко. Знам че, Радж е този, когото си срещнала в Европа. Знам също, че двамата се обичате силно. Сбърках, Симран! Дъщеря ми няма да жертва щастието си. Няма да жертва любовта си. Радж, знам, че ще направиш дъщеря ми много щастлива. Имате благословията ми. Отведи дъщеря ми оттук. Тръгвайте. Никой тук не го е грижа за любовта ви. Отведи я далеч оттук. Аз ще се погрижа за всичко. Не, мамо-джи. Нищо не искам да слушам! Не! Отведи я, преди да съм размислила. Моля ви, махнете се оттук! Умолявам те, синко! Ще го направя, мамо-джи. Ще я отведа. Елате, седнете тук. Вземете това. Мамо-джи, бях малко момче, когато мама се спомина. Но това, което съм днес е заради нея. И до днес не съм забравил нещо, което тя ми каза. Тя каза „На всеки кръстопът на живота ще имаш два пътя, един верен и един грешен.“ „Грешният път ще е лесният, той ще те привлича. А верният“ „ще е труден, с много предизвикателства и много беди.“ „ По грешния път отначало може да постигнеш успех, щастие,“ „но накрая ще загубиш всичко. По верния път, отначало“ „може да се препъваш на всяка крачка, може да срещаш рискове и трудности,“ „Но накрая, винаги ще спечелиш.“ Сега ми кажете, мамо-джи. Аз на верния път ли съм или на грешния? Твоят път е абсолютно правилен, сине. Но ти не познаваш съпруга ми. Но, мамо-джи, съпругът Ви също не познава мен. Ако исках Симран да ми пристане, вече щях да съм го направил. Но аз искам Симран да ми бъде дадена. Не искам да я открадна. Не искам да я отведа тайно. Искам това да стане открито. Щом съм дошъл, със сигурност ще отведа невестата си. Но само когато баща й ми даде ръката й по негова собствена воля. Сега Симран не е ваша грижа. Тя е моя грижа. Вие вече ми дадохте дъщеря си. Сега е само въпрос на време булката да бъде отведена. Това с плакането, да не ви е по наследство? Добър изстрел! Кулджит, сега като сме приятели, смятам, че мога да ти кажа нещо. Какво има чичо-джи. Кажи ми. Това момиче, как и беше името? Да, Симран. Не мисля, че ти отива. Защо, чичо-джи? Момичето си е наред. Но не ти пасва. Ти си як млад мъж от Пенджаб. А това момиче е крехко, нежно. Смяташ ли, че ти отива? На теб ти трябва момиче като брилянт. Ела с мен в Лондон. С такива момичета ще те запозная, че… ще се побъркаш! Какъв е проблема, чичо-джи? След сватбата Симран остава тук, а ние заминаваме за Лондон, да видим Вашите „брилянти“. Ще му отпуснем края! Ще отпуснеш ти, момчето с пушката! Когато бях малък, аз обикалях тези поля на раменете на баща ми. Оттогава завързах приятелство с тези гълъби. Струва ми се толкова спокойно тук. Обичам да прекарвам време с гълъбите. Кажете ми, татко, има ли нещо различно в гълъбите тук, от тези в Лондон? Има разлика. Тук гълъбите ме знаят, разпознават ме. Те принадлежат на земята ми. Дори гълъбите навън са чужди. Може би ги възприемате различно? Може би ако някой гълъб реши да отлети оттук там… някой, който Ви знае, който Ви разпознава… Може би Вие няма да го разпознаете? Какво стана? Какво правиш? Майка ми казваше, че пръстта на нашата страна е много силна. Той ще се оправи. Но това е възмутително! Кой може да го е направил? Татко, виж. Да вървим. Татко… Още ли сте ми ядосан за оня номер с бирата? Беше детинщина. Няма ли да ми простите? Простил съм отдавна. Грешах за теб. Беше прав. Не те разпознах. Хайде, да вървим. Мамо-джи, какво става? Търсили сте ме? Синко, каквото и да казва докторът… аз знам, че времето ми изтича. Говори за хубави неща, мамо-джи. Какви ги говориш? Не се тревожи. Аз съм на години, когато хората си отиват. Имах прекрасен живот. Дъще, няма от какво да се оплаквам. Но сега, когато видях Симран, след години на очакване, нещо трепна в сърцето ми. Искам да видя Симран омъжена. Преди да се омъжи, не искам… Как може да говориш такива неща? Слушай, сине. Паланкинът на булката трябва само да пресече от едната къща в другата. Сега, когато всички са тук, каква разлика има ако сватбата се премести за утре? Абсолютно правилно! Сватбата ще е утре. Нали, Балдев? Още утре. Да, мамо-джи. Още утре. Трябва да отведем Симран тайно. Нищо повече не може да се направи. Не се притеснявай. Аз ще уредя всичко. Ще вземем сутрешния влак. Ще те чакам на гарата. По един или друг начин, просто ела там със Симран. Какво ще стане после, ще видим. Слушаш ли ме? Знам, че това не е твоят начин. Не искаш да отведеш Симран така. Но синко, вече е твърде късно. Ако я обичаш… ако искаш да прекараш живота си с нея, трябва да я откраднеш. Разбра ли? „Моля те, Радж, отведи ме оттук! Ти не познаваш баща ми!“ „Трябва да избягаме оттук! Трябва!“ „Дойдох да те отведа като моя невеста.“ „Ще те взема само когато баща ти ми даде ръката ти.“ Какво ще стане утре, аз не знам. Какво ще направя утре, аз не знам. Но трябва да ми вярваш. Каквото и да направя утре, то ще бъде за нас двамата. Обичаш ли ме? Вярваш ли ми? Тогава е само въпрос на време, булката да бъде отведена, нали? „О, скъпа моя…“ „О, скъпа моя,“ „оставям те на Господ“ „да те пази.“ „Колко странни са пътищата на живота!“ „Лудото сърце е толкова безпомощно.“ „Каквото и да чуем, каквото и да кажем,“ „нека си остане чежду нас.“ „Играта на криеница свърши. Утре се омъжвам.“ „Как желая аз това да не те убие.“ Сими, слизай бързо! Време е за украсата с къна. „О, моя любов!“ „О, моя луна!“ „Ти си моя живот,“ „о, любими!“ Исках да Ви кажа… Беше прав, не те разпознах. Ти влезе в къщата ми и пред цялото ми семейство си поигра с честта ми. Ти ме измами! Възползва се от нашето доверие! Направи си шега с нашето гостоприемство. Как се осмеляваш да имаш връзка със Симран? Да си въобразяваш, че ще се ожениш за Симран? Та ти не си достоен и за себе си! Как може да си достоен за Симран? Бях прав за теб. Лъжци и измамници като теб, никога не се променят. Те само стават по-лоши. Не, татко! Не! Казах ли ти? Казах ли ти да ме отведеш? Никой не го е грижа за нашата любов. Казах ли ти да избягаме? Казах ли ти? Не, Симран, недей! Можеш да избягаш само от непознати. От тези, които наричаме свои хора, как можеш да избягаш от тях? Те са нашите възрастни, нашите родители. Цял живот те се грижат за нас. Дали са ни толкова много любов. За нашия живот, те могат да решат по-добре от нас. Нямаме право да ги натъжаваме заради нашето щастие. Татко е прав. Аз съм лъжец, измамник. Дори и да съм лъгал заради теб, лъжата си е лъжа. Татко е прав. Аз не съм достоен за теб. И какво, като не виждам нищо друго освен теб? И какво, като не мога да мисля за нищо друго освен теб? Татко е прав, аз съм негодник. Как можех да си помисля, че ще се оженя за теб? Какво като този негодник те обича безумно? Любовта не е всичко, нали? Татко е прав, Симран. Татко е прав. Ето, татко, вземете дъщеря си. Не съм дошъл тук, за да разбия нечии сърца. Просто исках да спечеля тези сърца. Може би не опр