На: 2015-01-20 07:35:27 / Етикети: 1959 , Съветски Съюз , Биографичен , Драма , Военен , Сергей Бондарчук , Юрий Лукин , Федор Шахмагонов , Вениамин Баснер , Сергей Бондарчук , Павлик Борискин , Зинаида Кириенко , Павел Волков , Юрий Аверин , К.Алексеев , Павел Винников , Евгений Тетерин , Анатолий Чемодуров , Лев Борисов , Георгий Шаповалов , Евгения Мельникова , Александр Новиков , А Кузнецов , Sergey Bondarchuk , Sergey Bondarchuk , Pavel Boriskin , Zinaida Kirienko , Pavel Volkov , Yuri Averin , Kirill Alekseyev , Pavel Vinnikov , Evgeniy Teterin , Anatoli Chemodurov , Lev Borisov , Georgi Shapovalov , Aleksandr Novikov , Nikolai Aparin , V. Beryozko , Vladimir Ivanov ,
От филма:
Беше първата пролет след войната… Тате! Виж автомобил! Здрасти, братле! Здравей! Поздрави чичкото, сине. А защо са ти така студени ръцете, старче? Какво старче съм ти аз, чиче? Аз не съм старче. Аз всъщност съм момче. А ръцете ми са студени, защото събирах камъчета. В чудо се виждам с такъв спътник. Колкото и широко да крачиш, той все е пред теб. Така кретаме заедно все едно кон и костенурка. Ами ти, братле, началника си ли чакаш? Когато се наложи ще чакаме. Знаеш ли дали скоро ще дойде ферибота? След час-два. Нормално. Е, засега ще си починем. За никъде не бързам. Идвам насам и гледам колега шофьор си почива. И си казвам „Чакай да седна до него да си попушим заедно“ Пушенето сам е така тежко, както и умирането. Бих запалил, но цигарите ми са мокрички. Е, братле, и моите не са цвете за мирисане. Хайде да пробваме от стария ми армейски гърлодер. Това е добра идея. Ти цялата война ли изкара зад волана? Почти цялата. На фронта ли? Да. Много ми дотежа вече горестта,братле. Дотегнало ми е. Върви, миличкия ми, поиграй си край водата. Но гледай да не си мокриш краката. Понякога има нощи в които не можеш да заспиш. Гледаш в тъмнината с празни очи и мислиш. Защо живота ми така се разруши? Защо беше това мъчение? В началото живота ми беше съвсем обикновен. Родом съм от Воронежката област, роден съм 1900 година. По време на гражданската война бях в Червената армия. През гладната 22-ра година попаднах в Кубан, робувах на кулаците. Затова и оцелях. След година се върнах от Кубан. Роднините ми бяха измрели. Е, какво, на проверка ли сте дошли? За теб ли, красавице, къща строим? За теб ли, принцесо, дворец градим? Не съм свикнала в дворци да живея. Израстнала съм в сиропиталище. И на мен, Ира, баща ми, майка ми и малката сестричка… щеше да е твоя връсница, измряха от глад. Нашият бригадир Иван Тимофеич свири. Душа човек. Така, че и аз също останах сам. Нямам си никъде никого на този свят. Какво, младежи, изпращате ли се? Ах, изпрати ме до дома, през полето неожънато. Любима моя, любима моя, лежиш ми на сърцето. От тебе треска ме тресе, сам със себе си говоря. Сам ще падна във капана, ех, ще полудея заради теб. Съдбата ни срещна. Ако не беше дошла при строежа, нямаше да се срещнем. За какво съм ти аз? За цял живот. От страни погледнато, не беше голяма красавица. Но аз не я гледах от страни. А право в очите. Каквото и да е времето, в морето има сини вълни. Влюбен съм от две години, такава красота не съм срещал. И така ние се оженихме. Не иска да суче. Не умея аз Не се страхувай. Ще засуче. В началото всички хленчат. Видя ли? Толюшка, ела при мен… ела, ела. Хайде, Толюшка, миличкия ми С крачетата, крачетата… Ето така. Е, синко, я ела при мен. Татко си дойде. Спи, сине. Андрюша, легни до стената. Че иначе ще паднеш от леглото. Пийни си. Не прави повече така, Андрюша. Че можех ли да не оправдая такова доверие? Нямаше за мен по-красива и по-желана от нея. Никъде по света. И няма да има! Бог да ви помага, работници. Татко си дойде. Така преживяхме с нея 17 години. Не забелязахме как отлетяха. Преминаха като в сън. Та какво са 17 години? Попитай всеки възрастен човек. Забелязал ли е как му е минал животът? Нищо не е забелязал. Добро утро, съседи. Здравейте, дядо. Я слизай, герой, слизай тук. Това за кого е? Ето. Толя, нашият Толка. Да, Толка е. За обществено признание… На тема… тема Актуалната безкрайност… Как да го разбирам това, а? Благодаря ти за новината, Иван Тимофеевич. Излиза, че днес имаме особен празник. {Yb}“Надарен млад математик“ А ето ти я и нея, войната… Не се тревожи, миличка. Кажи ми нещо преди тръгване. Милият ми, Андрюша… Няма да се видим вече с теб на този свят. Нима така хората се сбогуват? Защо жив ме погребваш? До смъртта си, до последния си час, и умирайки няма да си простя, че тогава я отблъснах. Качвайте се! По вагоните! До скоро! Чакайте ни победители! Соколов, пътят е вече под обстрел. Ще преминеш ли? Трябва да премина и баста! Настъпи го! Дай му газ до ламарината! Въздушна тревога! Залегни! Залегни! Назад! Назад! Ето я смъртта ми идва. Къде ли ще стреля? В главата или в гърдите? Този ще те убие без да се замисля. Май ще може да работи за нас. Виж какви хубави ботуши. Сваляй ги! Мръсна свиня! Тръгвай! Само не падай. Дръж се, иначе ще те застрелят. Започвайте да пеете! Внимание, Иван! Запявай! Песен… Запей! Песен! Чудесно! По моя команда се хвърляме върху конвоиращите. По команда се хвърляме върху конвоиращите. Господи, помилуй ме. Ще трябва да отложим. Остави! Остави! През нощта никого няма да пускаме навън. Освободете мястото! Шинела… Ранен ли си? Какво искаш, братле? Аз съм лекар, може би мога да ти помогна. Лявото ми рамо се подува и ужасно ме боли. Сваляй гимнастьорката. Ти явно си ветеринар, а не лекар. Защо натискаш така по болното място? Безсърдечен човек си. Мълчи, рамото ти е извадено. Дръж се, сега ще те заболи. Какво правиш, фашист нещастен, ръката ми е счупена, а ти така я дръпна… Мислех си, че ще ме удариш с дясната. А ти не, кротък момък си. Ръката ти не е счупена, а изкълчена. Сега ти я наместих. Е, как е! Олекна ли ти? Олекна ми. Благодаря ти, докторе. Видя ли… Другари, има ли ранени? Някой да е ранен, другари? Ранен ли си? В корема? Какво ти става? Ти какво? По нужда трябва… Казаха, че няма да пускат. Какво да правя, братлета, аз съм вярващ. Християнин съм. Давай през кубето. Може да те… Помоли се на ангелите, може да те изнесат на криле. Трябва да изляза. Не мога да оскверня светия храм! Аз съм вярващ! Аз съм християнин! Пазете се! Стой, къде тръгна? Ако утре ни питат за комунисти, комисари, евреи, ти, взводен, не се крий. Нищо няма да се получи. Какво си мислеше? Като си свалил униформата… и ще минеш за редник? Няма да стане. Аз няма да отговарям заради теб. Пръв ще те посоча, та ти си комунист. Значи, отговаряй за делата си. Винаги съм подозирал, че ти, Крижньов, си лош човек. Особено когато отказа да влезеш в партията, осланяйки се на неграмотността си. Но никога не съм си мислел, че можеш да станеш предател. Завършил си 7 клас. Е, какво като съм завършил? Не ме предавай, другарю Крижньов. Другарите останаха зад фронта. Не съм ти другар, не ме моли. Аз все пак ще те посоча. Моята кожа ми е по-скъпа. Взводен ли си? Този ли искаше да те предаде? Я го хвани за краката. По-живо! Да се махаме от тук. Комунисти, политкомисари, офицери и евреи Две крачки напред! Комунисти, политкомисари, офицери и евреи Две крачки напред! Какво, тук няма ли комунисти? Комунисти, политкомисари, офицери и евреи две крачки напред! Комунист? Отведете го! Евреин? Руснак съм. Не ме лъжи! Излизай! Евреин? Аз съм лекар. Внимание! Прицели се! Огън! Внимание! На дясно! Колона, ходом марш! Не се надигай! Скоро ли ще свърши? Все едно, всички ще пукнем. Вода, вода! Дайте ми да пия, горещо ми е! Татко, скоро ли ще си дойдеш? Скоро, много скоро. Побързай, Андрюша, мъчно ни е за теб. Тука е! Куче, свиня! Алфа, Рекс, дръжте! Гонихме го четири дни, преди да го заловим. Хранят ги прекалено добре, затова ги гоним толкова дълго. Жив съм. Останах жив. Чакай ме, чакайте ме… Внимание! Внимание! Всички пристигнали в лагера да запазят спокойствие! Заповядвам руските военнопленници да минават през врата номер едно! Лицата от еврейска националност през врата номер две. Останалите да минат през врата номер три. Къде ли не ме влачиха за две години в плен. В Саксония работех в силикатен завод, и в Рурската област копаех въглища. В Бавария на изкопни работи се потих, и в Тюрингия бях… Къде ли не ми се наложи да ходя из немската земя?! Природата, братле, им е различна, но ни застрелваха и биеха навсякъде еднакво. Биеха за това, че си руснак, че още гледаш белия свят, за това, че работиш за тях, гадовете, биеха просто да те пребият до смърт! Сигурно нямаше достатъчно пещи за всички ни. От лагера до град Кюстрин попаднах в лагера Б-14. Началникът на лагера се казваше Мюлер, говореше свободно руски език. Всеки ден в някой от блоковете провеждаше „профилактика против грип“. Така го наричаше. Старателен е, гадината. Работи без почивен ден. Къде ли проклетникът е научил този занаят? Утре е нашият ред. Излизай на работа! Ставай! Отивай да носиш камъни! Ти също! Вземи по-голям, за да не те застрелят. Продължавай, продължавай! По-бързо! Работете, свине такива! Пази се! Ставай, ставай, миличък. Продължавайте, свине! Шапки долу! Проклети да сте, гадове! По четири кубика норма искат. А за гроб ни стига и един! Тихо! Нека да пием за нашата победа при Сталинград. Какво празнуват? Ракия пият, със сланина замезват. Ех, сега да имаше… Спри, нито дума повече. Договорихме се. Номер 331. Търси те коменданта на лагера. Ясно. Ето идва краят на мъките ти, Андрей Соколов. с лагерен номер 331. „Ах, изпрати ме до дома, през полето неожънато. Любима моя, любима моя, лежиш ми на сърцето. Шеста армия продължава успешната си офанзивните действия в района на Сталинград. Военнопленник Андрей Соколов се явява по ваша заповед, хер лагерфюрер. Е, руснако Иван, четери кубика норма много ли са? Тъй вярно, лагерфюрер, много са. А един кубик за гроб за теб стига ли ти? Тъй вярно, лагерфюрер, напълно достатъчен е. Даже и ще остане. Ще ти окажа голяма чест Лично ще те застрелям за тия думи. Тук не е удобно. Да излезем навън. Както желаете. Преди смъртта ще пийнеш ли, руснако Иван. За победата на Германското оръжие. Благодаря за почерпката, но не пия. Не желаеш да пиеш за нашата победа? В такъв случай, пий за своята гибел. За своята гибел и избавлението ми от мъките, ще пия. Готов съм, хер комендант, да вървим да ме довършите. А не искаш ли да замезиш преди смъртта. Аз след първата чаша не замезвам. Замезвай, замезвай, не се стеснявай. Извинете, хер комендант, но аз и след втората чаша не съм свикнал да замезвам. Браво! Това е невероятно! Този изпи цяла бутилка без да яде нищо! Виж какво, Соколов. Ти си истински руски войник. Храбър войник. Аз също съм войник. И уважавам достойните противници. Няма да те разстрелвам. Днес нашите доблестни армии достигнаха Волга. И напълно овладяха Сталинград. За нас това е особено радостна новина. За това великодушно ти подарявам живота. Връщай се в своя барака. Това е твоята награда за смелостта ти. И този път смъртта явно не беше дошла за мен. Само усетих нейния леден дъх. За всички по равно. Този сигнал е за траур. Може би пък Хитлер да е умрял. Това е за Сталинград. Разгромили са ги там. Предай на вашите. Родфронт. По това време нашите войски обърнаха в бягство германските армии И притока на военнопленници значително намаля. Трябва да ви предам това писмо от щабквартирата. Принудиха ме да работя в инженерен батальон, занимаващ се със строителство на пътища и отбранителни съоръжения. Направиха ме шофьор на един германски инженер с чин майор. Соколов! Мълчиш през цялото време. А вие руснаците имате поговорка „Лаещото куче никога не хапе“. Нали така? Тъй вярно. Не ти остава нищо друго освен да се съгласиш. Въздушна тревога! Всички в укритията! Смъквай мундирчето. Хер майор! Къде отивате? Трябва да е полудял! Спри! Ахаа, дяволски фриц, заблуди ли се? Милия ми той! Скъпи синко! Какъв фриц съм аз? Аз съм чист воронежец. В плен бях. Разбирате ли ме? А сега измъкнете този дебелак, който стои в колата и му вземете чантата. Вземи чантата. Откачи ремъка от шията му. Заведете ме при командира си. Ще те отведем където трябва. Хайде, води го! Другарю полковник, редник Соколов се явява по ваша заповед. Благодаря ти, войнико, за ценните сведения. Твоя майор с неговата чанта е по-ценен от двадесет „езика“. Ще ходатайствам да бъдеш предложен за правителствена награда. Другарю полковник, моля да бъда назначен в стрелкова част. И какъв войник щв излезе сега от тебе? Още днес да се изпрати в болница. Слушам, другарю полковник. Нека те полекуват там. Имаш ли семейство? Къде е то? Във Воронеж. След болницата излизаш в домашен отпуск при семейството си за месец. А когато се върнеш, ще видим къде да те разпределим. Върви да си почиваш. Сашка, хайде да вървим при реката! Нека да чакаме и Вовка! Вовка, побързай! Хайде, братле, да запалим. Когато и да сетя за това, нещо сякаш ме задушава. А по нататък? По нататък ли? Беше през юни… на 42-а година. Дълго ни бомбардираха. От цялата улица почти нищо не остана. Твоята Ирина и дъщеричката ти… били са заедно в къщи. А Анатоли работи в завода. Когато се върна вечерта и видя… Преди да тръгне ми каза, че отива да се запише доброволец. Нямат ли край кошмарите в този мой живот. Не, не бива така, Андрюша. Всеки от нас го връхлетя мъка. На някой дори е в повече. А трябва да се живее. Почакай… и Анатоли трябва да намериш. Почакай… ще се навоюваме, сина си ще ожениш. При младите ще се преместиш да живееш, дърводелец си, внуците ще гледаш. Почакай, почакай. А аз… докато бях в плен… всяка нощ разговарях с тях. Излиза, че две години… с мъртви говоря? Знаеш ли, почакай, почакай. Случва се понякога така – племенника ми, мислеха го за изчезнал, а той взе, че се появи. В отпуска си дойде, ранен бил. Подарък ми донесе. След тази мъка в живота ми проблесна лъч слънчева светлина. Намерих Анатолий, намерих сина си! Отначало попаднах в артилерийското училище. И след година го завърших с отличие. Сега вече съм капитан. Командвам батарея. Имам шест ордена. Колко? Шест ордена и медали. Надминал те е, татенце. „Сега вече съм капитан. Командвам батарея.“ Ама че работа, родният ми син е капитан на батарея. Това не е шега. Скоро войната ще свърши. Ще се върнем в къщи с Анатолий. Ще го оженя. Ще живеем заедно като семейство. Ще гледам внучета. Пак с дърводелство ще се занимавам. Хе, математик, Анатолий де… От къде у него се появи този голям талант към тази наука. И сам, братле, не зная. На оръжие! Победа! Соколов, командира те вика. Редник Соколов се явява по ваша заповед… Теб търсят, Соколов. Дръж се, татенце. Твоят син, капитан Соколов… Погребах на чуждата немска земя последната си радост и надежда. И нещо в мен се пречупи, накъде сега, във Воронеж ли, за нищо на света. Хей, Ванюшка, как си днес? От къде знаете, чичо, че се казвам Ваня? Аз съм препатил човек, всичко знам. Ванюшка, качи се в камиона, ще те закарам до елеватора. А като се върнем от там, ще обядваме. Къде е баща ти, Ваня? Загина на фронта. А майка ти? Мама я уби бомба във влака. А от къде пътувахте? Не знам, не помня. И си нямаш никого? Никого. А къде спиш? Където намеря. Ванюшка, знаеш ли кой съм аз? Кой? Аз съм твоят баща. Татенце! Милият ми! Знаех си, че ще ме намериш. Толкова много чаках да ме намериш. Милият ми, татко! Ето, драга ми хазяйке, намерих своя Ванюшка. О, боже мой. Намерих сина си. Петя! Посрещнете новия квартирант. Намерил е синчето си. Лельо, защо плачете? Татко ме намери. Всички трябва да се радваме, а вие плачете. Тате, а какво стана с коженото ти палто? Остана във Воронеж. А защо ме търси толкова дълго? Търсих те, синко, и в Германия, и в Полша. И цялата Белорусия прекосих. А ти се оказа в Урюпинск. А Урюпинск по-близо ли е от Германия? По-близо е, сине, много по-близо. Спи, спи, скъпи. Истината ли ми каза? Това е всичко, братле. Все някак си ще преживеем с него. Само че сърцето ми прескача. Трябва да се смени буталото. Понякога така ме присвива, че ми причернява пред очите. Страх ме е да не умра в съня си и да уплаша синчето. Тате, да вървим. Аз ще порасна ли като теб? Непременно ще пораснеш. Кога? Ами какво ще кажеш сега? Е, как е? Ех, че си ми хитър стана толкова бързо. За сега по този начин. Е, братле, желая ти щастие. И на теб също. Е, бъди здрав, синко. … И ми се искаше да мисля, че този руски човек човек с нескончаема воля, ще издържи и край него ще израсне този, който ще може да изтърпи всичко, да преодолее всичко по пътя си, ако за това го призове неговата Родина.