На: 2015-03-10 10:10:32 / Етикети: 2011 , САЩ , Испания , Уди Алън , Оуен Уилсън , Рейчъл Макадамс , Кърт Фулър , Мими Кенеди , Майкъл Шийн , Нина Арианда , Карла Бруни , Том Хидълстън , Кати Бейтс , Марион Котияр , Ейдриън Броди , Woody Allen , Owen Wilson , Rachel McAdams , Kurt Fuller , Mimi Kennedy , Michael Sheen , Nina Arianda , Carla Bruni , Maurice Sonnenberg , Thierry Hancisse , Guillaume Gouix , Audrey Fleurot , Marie-Sohna Conde , Yves Heck , Alison Pill , Tom Hiddleston ,
От филма:
Това е невероятно! Няма друг такъв град в света! Никога не е имало… Сякаш не си бил досега тук. Не идвам достатъчно често тук. Представяш ли си колко е разкошен този град, когато вали. Представи си го през двайсетте, вали, а навсякъде има художници и писатели. Защо във всеки град трябва да вали? Какво му е хубавото да се намокриш? Представяш ли как се местим тук, след като се оженим? О, не! Не бих могла да живея извън Щатите. Иска ми се да стоя тук и да пиша романи. И да не обсъждам направлението на филмовите сценарии. Да ти кажа, мога да зарежа къщата в Бевърли Хилс на секундата. Виж, Моне е живял и рисувал тук. На 30 минути сме от града! Представи си да се установим тук. Можем, ако книгата ми върви гладко. Ти си влюбен в една фантазия. Влюбен съм в теб. Трябва да се връщаме. На вечеря сме с нашите. Да тръгваме тогава. Ето ги нашите туристи. Не съм виждала такива красиви улици. Какъв град! Представям си как живея тук! Париж ми е толкова близък! Виждам се как се разхождам наоколо. Отивам до „Кафе дьо Флор“, за да се откъсна за малко от писането. Както го нарича Хемингуей „Подвижен празник“. В този трафик нищо не се движи. Да пием за новия проект на Джон в Париж. Наздраве! Наздраве! Поздравления. Благодаря. Ами… ще съм искрен. Вълнувам се от това сливане, но… …иначе казано, не съм голям „франкофил“. Джон мрази тяхната политика. Не са големи приятели на Щатите. Не можем да ги обвиним, че не ни последваха в заешките дупки в Ирак… Скъпи, не започвай, моля те! Няма да се караме… Няма нищо лошо, че не сме на едно мнение с баща ти. Това е демокрацията. Баща ти защитава дясното крило на републиканците… …за които мисля, че са луди, но… Добре, стига! Това не значи, че не уважаваме мнението си. Нали така? Може ли да говорим за плановете ни за сватбата? Моля те! Инес? Пол? Керъл? О, Боже, какво правиш тук? Какво правиш тук? Как си? Пол и Керъл Бейтс, това са майка ми и баща ми. Радвам се да се запознаем. Познавате Гил. Не споменахте, че ще сте тук? Поканиха Пол да изнесе лекция в Сорбоната. В Сорбоната! Колко прекрасно! Татко е тук по работа, а ние решихме да се поразходим. Може да се виждаме. Имаме много ангажименти, но… Какво? Утре ще ходим до Версай. Умирам да видя Версай. Ами… утре сме вързани на обяд в „Бразъри Лип“. Не… Да, вече сме ангажирани. Имам познат професор, който видял Джеймс Джойс, докато вечерял там. Е, било е преди 100 години и Джойс сигурно е ял евтини кренвирши. Това ли е краят на историята? Това са само подробности. С удоволствие ще дойдем във Версай. Страхотно! Надявам се да не си асоциален утре във Версай. Кога съм бил такъв? О, я… личеше си, че не ти се ходи. Те са твои приятели. Е, не съм толкова развълнуван като теб. Той е гениален! Падах си по него в колежа. И Керъл е много умна. Той е псевдо интелектуалец. Гил… едва ли ще изнася лекция в Сорбоната, ако е псевдо интелектуалец. Може да прегледа книгата ти. Че защо? Може да прегледа какво си писал и да ти каже защо не ти върви. Не ми върви, защото съм от Холивуд и досега не съм обръщал внимание на литературата. Гил… скъпи, обещай ми нещо. Ако с тази книга не стане нищо, ще спреш да си блъскаш мозъка, и ще се върнеш към това, което правиш най-добре. От студиото те обожават, ти си техния човек. Наистина ли ще оставиш всичко това, само за да се напъваш с книгата? Защо искаш да го направиш? Мисля, че Луи премества двореца си тук през 1682 г. Всичко това е било блато и ако не бъркам… на старофренски думата Версай значи нещо като „място, където растенията са изскубани“. Наистина ли? Средният сектор е класически френски стил. Работа на Луи Льо Во, Жул Ардуен-Мансар и Шарл Ле Брун. Бих могла да свикна с такава къщичка. Знам, че би могла. И аз бих могъл. Само че по това време е имало само вани, а аз си падам по душовете. Къде ще живеете след сватбата? Мисля, че на Малибу. Аз си мислех за един малък таван… …в Париж с голям мансарден прозорец. Липсва ти само туберкулозата. Точно така. Благодаря. Само че той не е сигурен, че може да напише роман. Наистина ли? Скъпи, дотук имаш само записки… Всички гледат филмите ти. Сценариите са по-лесни… Защо не им кажеш за главната роля, по която работиш. Не обичам да обсъждам работата си. Не казвай всичко. Само за ролята. Не, не… Добре. Работи в антикварен магазин. Какъв е този магазин? Такъв, в който продават стари неща. Кой ги купува тези неща? Хората, които живеят в миналото. Те мислят, че биха били по-щастливи, ако са живели в по-ранни години. И по кое време би искал да живееш, Дон Кихоте? Париж, през двайсетте, под дъжда. И дъждът да не е киселинен. Разбирам, без глобално затопляне, телевизия и самоубийствени атентати. Ядрени оръжия, наркотици… Обичайните истории на ужасите. Носталгията е отричане. Отричане на болезненото настояще. Гил е голям романтик. Той ще е много щастлив да живее в състояние на постоянно отричане. И този комплекс се нарича „Златният век“. Туш. Да, схващането е, че едно друго настояще е по-добро от това, в което живеем. Това е недостатък в романтичното съзнание на тези хора, които трудно живеят с настоящето. Това е най-красивия, който видяхме. Диаманти на венчалния пръстен. Трябва да го купим. А после всички ще го видят на пръста ми. Всички ще са щастливи. Надявам се само… Не искам да го обсъждаме! Изборът е твой! Гил е умен и преуспял. Говори, че ще зареже всичко и ще се нанесе тук. Само говори. От това се страхувам. Това е най-известната статуя на Роден. Копие от нея е поставено до гроба му. Роден е искал да се сложи вместо надгробен камък и епитафия. Това истина ли е? Ако не бъркам, е умрял от грип през 1917 г. Той знае много неща, нали? Да. Голяма част от работата на Роден е повлияна от жена му, Камил. Да, повлияла му е, но Камил не му е жена, а любовница. Камил, не. Да, Роуз е била неговата жена. Не е бил женен за Роуз. Да, оженил се е за нея. В последната година от живота си. Мисля, че грешите. Спориш с екскурзовода ли? Да. Сигурна съм, господине. Да, тя е права. Наскоро четох биографията на Роден, Роуз е жена му, а Камил, неговата любовница. Прочете ли го? Къде? Да, четох го и съм сигурен, защото мислех като теб, че е обратното. Лесно можеш да сгрешиш. Татко покани ли ви за дегустацията на вино? Пол е експерт по френските вина. Ти се шегуваш. Наистина ли? Добре. Кога чете биографията на Роден? Аз ли? Да. Кога съм я чел? Харесвам Калифорнийското вино, но сега Напа Вали е на 9000 километра. Толкова ли е оттук? Ще отидем ли някъде другаде? Не мога да го понасям този. Искаш ли да опитаме още вино? Да. Да почнем оттук. Какво предпочиташ? Трябва да дегустираме от всичко с научна цел, и да ги пием поред. Не знам… Защо си толкова червен? Не съм зачервен. Като рак си! Заради феромоните. Тези феромони, които ми изпращаш. Уха… секс и алкохол. Да. Увеличава желанието, но убива изпълнението. Опитахте ли номер 61? Божествено е! Пол го избра. Какво? Какво има? Има повече танини от 59. Предпочитам тези с плодов аромат. Да се върнем малко… С Керъл отиваме да танцуваме. Чухме за едно хубаво място. Идвате ли? О, да… Не, не, не искам да развалям нещата. Имам нужда от въздух. Стига! Или просто ще седнеш и ще се оглеждаш къде са противопожарните изходи. Ако не иска, не го насилвай! Аз съм много демократична. Пол е страхотен танцьор! Не, няма проблем. Аз ще се поразходя и ще си легна. Ще дойдем друга вечер. Тогава аз мога да отида, нали? Ти… искаш ли да отидеш? Ами, да. Не съм уморена и искам да танцувам. Ще се видим в хотела. Ще се погрижа за нея. Добре. Ще хвана такси. Ти си хвани такси. Ще се поразходя. Ще се загубиш. Аз ще повървя. Той добър писател ли е? Чела ли си нещо негово? Ами… той не дава на никого. Не дава? Ако иска, мога да погледна и да го рецензирам. Ще е страхотно! Да. Знаеш ли, той от това се нуждае. От някой, който да го прочете. Мнението ти ще е безпристрастно. Така е, няма нищо да му спестя. Това е сигурно. Проблемът е, че когато става дума за писане, не е готов да чуе чуждо мнение. Не думай. Извинете. Говорите ли английски? Не. Хотел Бристол? Ей, идвай. Хайде, идвай! Не ви чух. Какво? Хайде де! Хайде де! Качвай се в колата. Май ме бъркате с някого. Какво? Не разбирам, малко съм пиян. Това старо Пежо ли е? Един приятел от Бевърли Хилс ги колекционира. Хайде, качвай се. Пийни си. Ела с нас да купонясваме. Идвай на купон! Хайде! Ние сме тук. Хайде, да се разходим из Париж! Къде ме водите? Това не е честно, аз пих вече много червено вино. А сега, шампанско! О, аз харесвам шампанско. Тъкмо се стъмни. Може да си пийнеш. Можете да отидете там, ако желаете. Изглеждаш изгубен. Да, бе, аз… ти американка ли си? Ако Алабама е американска, то и аз съм американка. Липсва ми джина. Ти какво правиш? Писател съм. Какво пишеш? В момента пиша роман. Така ли? Аз съм Зелда. Ей, Скот, ела тук. Имаме си писател. От къде си? Калифорния. Скот Фицджералд. А вие сте? Гил… Имате същото име, като… Като? Кого? Скот Фицджералд и… Скот и Зелда Фицджералд. Семейство Фицджералд. Тя красива ли е? Да, да. Това е съвпадение… Имаш объркан поглед, налудничав, откачен, глупав. Не, не. Гледам човека, който свири на пиано. Разпознах лицето му от някои стари музикални листове. Знам. Мога да съм голям композитор. Не мога да пиша музика, но се опитах. И като слушам какви песни е написал, си казвам, че няма да напиша това. Моят талант е в пиенето. Скъпа… Но не той е написал музиката, нали? Това не е възможно. И така… какви книги пишете? Аз… аз… аз… Работя по една… Къде съм? Съжалявам, не познаваш ли домакина? Приятели организираме парти за Жан Кокто. Ей, вие шегувате ли се с мен? Знам какво си мислиш. Скучно е. Готова съм. Отиваме в „Дръмпън Хол“. На всички ни е скучно. На всички ли ни е скучно? Значи всички, а? Кажи на Коул и Линда да дойдат и те. И… Гил, ти идваш ли? Това е едно от най-добрите места в Париж. Нейното уиски е като динамит. Добър вечер на целия свят. Поздрави на всички. Извинете ме, но смесих твърде много малц и абсент. Това е нашият писател… Гил, нали? Гил Пендър. Хемингуей. Хемингуей? Хареса ли ти книгата ми? Да съм я харесал? Обожавам я. Цялото ти творчество. Да, беше хубава, защото беше искрена книга. Това причинява войната на мъжете… Няма нищо благородно да умреш в калта, освен ако не умреш с достойнство. Тогава става благородно, но и смело. Прочете ли разказа ми? Какво мислиш? Има някои хубави неща, но е недоразвит. Знаех, че ще го намразиш. Скъпа, много си чувствителна. Ти хареса разказа ми, но той ме мрази. Трябва ли да усложняваш нещата? Може да хвана автобуса след това. Атмосферата вече не ми харесва. Оу! Къде отиваш? Да се видя с приятели в „Сейнт Жермен“. И аз тръгвам. Зелда… Ти остани и пий с него. Аз тръгвам с тореадора. Ще се прибереш ли по разумно време? Тя те подлудява. Тя е очарователна и има талант. Този месец пише, миналия беше нещо друго. Ти си писател, трябва да пишеш, а не да се размотаваш. Тя ще те отсвири заради конкуренцията. Не си ли съгласен? Аз ли? Кажи му. Искам да го предпазя. Всъщност не ги познавам толкова… Нали си писател. Наблюдаваш. С тях си цяла вечер. Може ли да не обсъждаме живота ми? Тя му завижда за таланта. А той има голям талант. Рядък талант. Харесваш ли работата му? Кажи. Стига! Харесваш ли Марк Твен? Отивам да намеря Зелда. Не ми харесва, че е с матадора. Може ли… Да, много харесвам Марк Твен. Мисля, че всичката съвременна литература… …идва от Хъкълбери Фин. Боксираш ли се? Не, не,не… Не точно, не. Какво пишеш? Роман. За какво? Разказва се за мъж, който работи в антикварен магазин. Какъв е този магазин? Където продават стари неща. И е… ужасно ли звучи? Не. Няма лоша тематика, щом историята е истинска. И ако прозата е открита и честна, и показва кураж и пластика под натиск. Слушай… може ли да те помоля за най-голямата услуга на света… Какво искаш? Би ли го прочел? Романът ти? Да, около 400 страници е. И търся просто… само мнение. Мнението ми е, че не ми харесва. Ти още не си го прочел. Ако е лош, не ми харесва, защото мразя лошото писане. Ако е добър, ще завидя и ще го намразя повече. Не искай мнение на писател. Да… знаеш ли… …трудно ми е да се доверя на някой, който да го оцени. Писателите са конкуренти. С теб не мога да се конкурирам. Това е ласкателство, не е мъжка черта. Ако си писател, бъди най-добрия. Но ако не си, не спори с мен. Освен, ако не искаш да се разберем като мъже! Не, не искам. Няма да го чета, но ще направя това… Ще го занеса на Гертруд Щайн. Само на нея вярвам за моите книги. Ще покажеш романа ми на Гертруд Щайн? Дай го насам. Ще ти го донеса. Тя се връща от Испания утре. Супер. Ще отида да го взема… Не мога да ти опиша как се вълнувам! Зарадва ме, пулсът ми се ускори. Знаеш ли какво? Ще го взема и се връщам. Гил, Гил, успокой се. Поеми си дъх. Страхотна вечер… Фицджералд, Хемингуей… Ти трябва да… Той не каза къде ще се срещнем. Добре, че не дойде. Нямаше да харесаш музиката. Беше претъпкано. Но аз се забавлявах. За какво си мислиш? Витаеш някъде. Ако ти кажа, че прекарах… …нощта с Ърнест Хемингуей и Скот Фицджералд, какво ще кажеш? Това ли сънува? Твоите литературни идоли? Да, но ако не съм сънувал? Какво имаш предвид? Ако съм бил с Хемингуей, Фицджералд и Коул Портър… Ще помисля, че имаш тумор. Да кажем, че Зелда Фицджералд е същата, която познаваме, всичко, което сме чели по книги и статии, тя е очарователна… И не прилича на Хемингуей. А Скот, знае, че Хемингуей е прав за нея… …виждаш как изгаря отвътре, защото я обича. Хайде, ставай. Спри с глупостите, че ще закъснеем. Знаеш ли… аз няма… Ще остана тук да работя по книгата. Искам малко да я изпипам. Това можеш да го направиш и по-късно. Ще използваме декоратора на мама. Ставай. Ела виж тези Инес. Няма ли да подхождат за къщата в Малибу? Колко струват тези? 18.000 Евро. Благодаря. Колко струват? Обирджии! 18.000 долара. 18.000 долара? За това? Чакай това е евро. Значи са повече. Около 20.000 долара. Даже май са и повече. Такова нещо няма ще намерим у дома. Тя е права, Гил. Да, но още нямаме къща. Ще намалим разходите, за да не трябва да поемам още работа по сценарии. Какво е това? Получаваш това, за което плащаш. Хубаво е. Евтиното си е евтино. Искате ли да се разходим? Да се разходим? Не, почна да вали. Ще е хубаво да се разходим под дъжда. Не ми харесват разходките под дъжда. Довечера сме на вечеря. А, да. Освен това имам голяма изненада след вечеря. Не обичам изненадите. Тази ще ти хареса. Сигурна ли си за разходката под дъжда? Не искам. Не е толкова зле. Добре. Не разбирам. Къде отиваме? Почти стигнахме. Приключихме набързо с вечерята и… Ще изпиташ най-вълнуващото приключение в живота си. Разбра ли? Къде? На това място. Защо си носиш ръкописа? Ще видиш. И когато това стане, ще ти висне ченето. Знаеш, че не обичам да преувеличавам и като кажа на нещо, че е невероятно… Добре. Просто не разбирам. Нали искаше да разбереш защо се държа странно цял ден? Да. Ще разбереш. И ще се чудиш защо не съм се държал по-странно, като разбереш. Странен си. Знам, знам. Не знам какво си намислил, но това не е представата ми за приключение. Уморих се и отивам на масаж. Ще взема това такси. Такси! Моля те, почакай. Нека още малко да изчакаме. Ако искаш да пребродиш улиците на Париж посред нощ… …няма проблем. Но аз съм по средата на една интересна книга. Само още 10 минути и после се прибираме… Ще спя, като се прибереш, не ме буди. Къде греша? Ами ако има причина нещо да е грешно? Напуснах дегустацията малко пиян, но не и извън контрол. Изгубих се, вървях сам, това е мястото. Може да е било нещо, което се случва само веднъж. Часовникът удари полунощ… Здравейте. Здравейте, г-н Хемингуей. Ето, качвам се. Мисията беше да превземем хълма. Бяхме четирима. Пет, ако броиш Висенте, но той изгуби ръката си, заради граната… …и не можеше да се бие. Беше млад и смел. Хълмът беше мокър от дъжда този ден. И имаше много немски войници на пътя. Трябваше да се целим в първия взвод и ако ги улучехме, това щеше да ги забави. Беше ли уплашен? От какво? Да не те убият. Никога няма да се справиш, ако те е страх да не умреш. Съгласен ли си? Да. Ще кажа… …че това е най-големият ми страх. Това е нещо, което е ставало и което винаги ще става с мъжете. Знам, знам. Любил ли си някога изумителна жена? Всъщност годеницата ми е доста секси. И когато я любиш, чувстваш ли истинска страст… …и поне за миг губиш ли страха си от смъртта? Не, не става така. Вярвам, че истинската любов сключва примирие със смъртта. Страха идва от липсата на любов или недостатъчната любов, което е същото. И когато един мъж обича лудо, поглежда смъртта в очите без страх, като мои познати ловци на носорози и като Белмонте, истински смели. Любовта им е толкова страстна, че изхвърлят страха от съзнанието си. Преди страха отново да се върне, както става с всички мъже. И после пак трябва да любиш истински страстно. Помисли за това. Алис, как си? Добре. Тя е тук, ела. Това е Гил Пендър, г-це Щайн. Той е млад американски писател. Трябва да се запознаете. Радвам се, че дойде. Помогни ми да реша кое е правилно и кое не. Тъкмо казвах на Пабло, че този портрет не обхваща Адриана. Универсален си, но не и обективен. Не, не. Ти не знаеш, мадам. Тази картина точно представя изображението. Не, не е точно. Виж какво е направил. Изпълнен със сексуални намеци, плътта е на път да изгори… Да, тя е красива, но… едва доловима красота и имплицитна чувственост. Какво е първото ти впечатление от Адриана? Изключително очарователна. Той го видя. По имплицитно, Пабло! Права сте, г-це Щайн. Вижда се, защо е загубил обективността си. Нарисувал я е от друг ъгъл. Същество с вулканичен апетит. Не, не мисля така. Но ако не знаете… Да, ти я обичаш. Тя е твоя любовница. Но ние не я познаваме такава. Затова си я погледнал като буржоа и си я превърнал в обект на удоволствие. Това е повече мъртва картина, отколкото портрет. Не, не съм съгласен. Каква е тази книга, за която подочувам? Тази ли е? Да, тя е. Ще я погледна. Ти чете ли я, Хемингуей? Не, оставих я на теб. Ти си добър критик на работата ми. „Обратно към миналото“ е името на магазина. И неговите продукти са спомените. Проза, достатъчно вулгарна за едно поколение. И се размива с годините в нещо, което е вълшебно и просто. Това ми хареса. Вече клъвнах. А ти? Ще я започна тази вечер. Но първо… ние двамата трябва да си поговорим. Чакам два месеца отговор от този редактор. Изпратих му материала, по който работихме двамата, плюс още четири… Значи клъвна от тези първи редове? Намирам миналото много чаровно. И аз така мисля. То притежава страхотна каризма. Винаги казвам, че съм се родил прекалено късно. Да. За мен, Бел Епок щеше да е перфектно. Наистина? По-добре от сега? Да. Има толкова чувственост в улиците, павилионите. Коне, карети и стотици други неща. Говориш превъзходен английски. Не, не е така. Не, така е. Откога излизаш с Пикасо? Аз ли го казах… Не исках да питам лични неща… В Париж ли си родена? Родена съм в Бордо. Преместих се тук, за да уча мода. Но ти не искаш да чуеш това. Напротив. Моля те, продължи. Преместила си се тук, за да учиш за модата… Дойдох, за да уча при Коко Шанел. И се влюбих в Париж. А също така в тъмноок италиано-еврейски художник. Знам, че той има и друга, но не мога да спра да ходя в апартамента му, когато ме помоли. Това бяха красиви шест месеца. Амедео Модиляни… живяла си с Модиляни? Ти ме попита, затова ти разказвам моята тъжна история. Скъса с мен, заради жена. А той имаше много жени. А сега… съм с Пабло. Той е женен. Всеки ден се събираме и късаме. Не знам как би го издържала някоя жена, толкова е труден. О, Боже. Това издига понятието „Група за изкуство“ на друго ниво. Моля? Нищо. Говоря си на глас. Разкажи ми за себе си. Какво искаш да ти кажа? Дойде в Париж, за да пишеш ли? Защото, в днешно време много американци искат да се местят тук. Хемингуей привлекатен ли е? Обичам стила му. Да. Аз само посещавам Париж. Трябва да останеш тук. Така ли? Да, градът е чудесен за творците. Знам, би ми харесало, но не е толкова просто. И… аз го направих. Влюбих се в книгата ти. Наистина? Искам да чуя останалото. Така ли? Наистина ли искаш, защото още променям, изглаждам… Пендър! Отиваме в „Мон Март“. Добре. Искам да обсъдим книгата ти, като я прочета. Къде да те намеря? Защо аз да не мина? Трудно ще ме намериш. Домът ми винаги е отворен. Добре. Ще дойдеш ли с нас? Да… всъщност не мога. Е, може пак да се видим. Ще се радвам. Да вървим. Един ден ще те открадна от този гений, който е страхотен, но не е воайор. Аз съм Гил Пендър. Бях с Хемингуей и Пикасо. Пабло Пикасо и Ърнест Хемингуей. Аз съм Гил Пендър, от Пасадена. Аз съм бойскаут. Първият в литературата. Мъничкият Гил Пендър даде романа си на Гертруд Щайн. О, Боже, това момиче беше прекрасно! Жалко, че не дойде с нас на кино снощи. Гледахме страхотен американски филм. Кой участва? Не знам. Не помня имена. Страхотен, но забравим. Позната ми е картината. Даже аз я рисувах. Да, беше тъп и детски. Но независимо от това, Джон и аз много се смяхме. Не сме ли били тук преди? Наистина ли? Кога се прибра снощи? Не толкова късно. Тези нощни разходки са чудесни. Продуктивни са, не се разсейваш. Довечера сигурно пак ще ида. Да, ще видим. Да, ще видим. Ей, виж това. Какво превъзходно стъкло! Харесва ли ви? Да, много е красиво. А, вие сте американец? Да. Харесвате ли Коул Портър? Да, голям фен съм му. Член съм на група почитатели на Линда и Коул. Шегувам се. Страхотна песен. И музиката е красива. Гил… Гил! Да. Трябва да тръгваме. Сега ли? Ще се срещнем с Пол и Керъл… …пред музея, за частното посещение. Пол е експерт по Моне, така че може да е полезен. Добре. Да се образоваме. Съпоставянето на цветовете е невероятно! Този човек е истинският баща на абстрактния импресионизъм. Вземам си думите обратно. Може би Търнър е бащата. Харесвам Търнър, но това ми изглежда неустоимо. Ако не бъркам, му отнема две години да ги завърши. Върху тези е работил в Живерни. Чух, че едно, от нещата, които Моне… Опитвам се да чуя какво казва Пол. Той често е посещаван от Калебот. Художник, който според мен е недооценен. Ето един превъзходен Пикасо. Ако не бъркам, е нарисувал портрета на френската си любовница Маделин Прису през двайсетте. Пол, тук ще поспоря с теб. Гил, внимавай, може да научиш нещо. Ако не бъркам, това е лош опит да покаже млада французойка, Ардиана, от Бордо, ако не ме лъже паметта. Тя дошла в Париж, за да учи дизайн на костюми за театъра. И съм сигурен, че е имала връзка с Модиляни. Скъсала е с него. След това се среща с Пабло Пикасо. Разбира се, от този портрет не можеш да видиш невероятната й красота. Тя е била трепач! Какво си пушил? Малко е да кажеш да тази картина чудесна, по-скоро е потвърждение на буржоазния поглед на Пикасо. Както той го вижда. Бил е разсеян от факта, че тя е била като ураган в леглото. Твърде лепкава за мен. Къде е Гил? Работи. Разхожда се из Париж. Светлините на града му въздействат, и го вдъхновяват. Няма проблем, защото ще танцувам с Пол. Къде е Керъл? Легна си. Ще се видим по-късно. Благодаря за вечерята, тате. Чао, скъпа. Къде мислиш ходи Гил вечер? Нали чу. Ходи, събира идеи. Скептичен си нещо. Виждал съм това. Но понякога ми се струва… че нещо му хлопа. И не ми хареса коментара му за републиканците. Те са добри хора, които искат да сплотят страната. Не са някакви зомбита. Слушаш ли ме? Да, въпреки че идеята ти да го следиш, не е много добра. Искам да знам къде ходи вечер. Знаеш едно. Не ходи да танцува. Извинявай. Скот! Здравей отново. Радваме се да те видим. Страхотен купон! Радвам се, че пак се срещаме. Благодаря. Кристин… Гил, после ще се видим. Радвам се, че се срещнахме. Каква изненада! Довърших романа. Бях у Гертруд Щайн. После срещнах един тип, който ме доведе насам. Каза ми, че отива на купон у Фицджералд… Каза, че ти ще си тук. С Пабло. Той е вкъщи. Скарахме се. Ами… Май се забавляваш с Джуна Барнс. О, да… Я чакай, това Джуна Барнс ли е? Чудех се защо иска да води. Това не е ли страхотно място за парти? Страхотно. Само Фицджералд го могат. Само Фицджералд… Ела с мен да ти покажа нещо. Какво стана с книгата ти? Романът? Върви добре. Виж това. Тази е от зората на века. Не е ли прекрасна. Любимото ми място. Всичко е изпипано. Радвам се, че те срещнах. Надявах се. И аз се радвам да те видя. Здравей, Адриана! Това ли е мечтата на парижани за парти на колела? Помни ми думите. Ще те открадна от този беглец от Малага, по един, или друг начин. От мен и Белмонте, кого ще избереш? Не знам. Той е по-смел. Срещал се е със смъртта по-често. Затова, ако го избереш, ще разбера. Тя избра Пабло. Така е. Но Пабло мисли за жените, че стават само за спане и рисуване. Ами ти? Мисля, че жената е смела, колкото мъжа. Стреляла ли си по лъв, който те напада? Никога. Искаш ли да усетиш чувството? Не. Ловувала ли си? Не. А ти? Само в стрелбището. Хайде да си вземем друго питие. Искаш ли да отидем на място, където да си чуваме мислите? Адио. Кой иска да го набия? Надявам се това с Пабло да не е сериозно. Той е променлив и властен. Отис не обича деца. Разбирам защо всички искат да те рисуват. Имаш най-хубавото лице. Толкова е интересно… Просто… И ти си интересен. В смисъл изгубен. Изгубен? Може и да съм изгубен. Разкажи ми повече за книгата ти. Моята книга е нещо като… Знаеш ли, аз… Не ми пука за книгата ми тази вечер. Искам да се разходя из Париж с теб. Все забравям, че си само турист. Това беше удар под пояса. Не мога да реша дали Париж е по-красив през деня, или нощта. Няма как, не можеш. Мога да те зарина с аргументи и за двете лица на града. Знаеш ли, понякога си мисля дали някой може да сътвори книга, или картина, симфония или скулптура, която да се конкурира със знаменития град. Не може, защото, ако се огледаш, всяка улица, всеки булевард… …си има собствена атмосфера. И мисълта, че в тази студена, мрачна, безсмислена вселена съществува Париж, с тези светлини… Няма нищо такова на Юпитер или Нептун. Но от космоса може да видиш тези светлини. Кафетата, хората отпиват, пеят. Париж е най-горещото място във вселената. Това е много поетично. Стига. Не можеш да наричаш дърдоренето ми поетично. Но все пак добре се развивам. Харесва ли ти нещо, което виждаш? Срам ме е, но харесах всички. Харесвам евтиния секс. Нищо, че изглеждам повърхностен. Когато бях в католическото училище, един уикенд със съквартирантката ми платихме на едно момиче с опит, да дойде и да ни научи на всички трикове. Наистина ли? Да. Леле… това е… това… ще си мисля върху това. Харесва ми да се разхождам с теб. Изглеждаш невероятно! Благодаря. Това, което си мисля ли е? Какво прави толкова близо до водата? О, Боже… Зелда, какво правиш? Не искам да живея! Спри! Какво има? Хванах го с едно хубаво момиче… Говореха си за мен. И колкото повече пиеше, повече се влюбваше в нея. Не, не! Скот обича само теб! Мога да го кажа с абсолютна сигурност! Не, уморен е от мен. Ти грешиш, знам го. Откъде знаеш? Повярвай ми, знам го. Знам го. Понякога се влюбваш в хора… Кожата ми е наранена. Не мога, не мога! Не го прави! Не го прави! Скъпа, не го прави! Какво е това? Валиум. Ще се почувстваш по-добре. Вземаш това лекарство ли? Не, откакто съм сгоден за Инес… имам пристъпи на паника, но съм сигурен, че ще отминат след сватбата. Не съм чувала за Валиум. Какво е това? Това е хапчето на бъдещето. Не каза, че ще се жениш. Да, да… ами, това е нещо, което е в бъдещето. Успех с книгата. Благодаря. И със сватбата. Благодаря. Мисля, че ще харесаш Инес. Тя има свежо чувство за хумор, и… …е привлекателна. Не значи, че се съгласяваме с всичко, но… Но във важните неща. Имаме разногласия за малките неща. Понякога не се разбираме за важните неща. Тя иска да живеем в Малибу и иска аз да работя в Холивуд. Но и двамата харесваме… индийската кухня. Не цялата, но техните хлебчета. И двамата ги харесваме. Трябва да вървя. Пабло ще ме чака. Ще те изпратя. Довърши си питието. Живея на ъгъла. Стига, аз няма да… Предпочитам да остана сама. Благодаря ти за вечерта. Чао. Господине, това е жалко… Срещали сме и се друг път. На купона. Дали, аз съм Дали. Да, помня. Дали… Дай още една чаша. Благодаря. Още една чаша за господина… Любов… Този език, френският. Сервитьорът… не. Харесваш ли формата на носорозите? Носорозите? Не съм се замислял. Аз рисувам носорози. Ще те нарисувам… Ти имаш тъжни очи… И големи устни, разтопени от горещ пясък. С една сълза… Да! Една сълза… А от другата страна… лицето на Христос! Да… и носорог. Да, изглеждам тъжен… …в много сложна ситуация съм. Ето го Луис… ей, Луис! Мои приятели. Г-н Бунюел. Бунюел? Да, Бунюел. И г-н Ман Рей. О, Боже, Ман Рей! Г-н Пендър. Това е… Пендър! Да. А аз съм Дали! Дали! Да… Трябва да се помни. Да. Пендър е в сложна ситуация. Звучи толкова налудничаво… Ще кажете, че съм пиян, но… Трябва да кажа на някого. Аз съм от друго време, друга ера… От бъдещето. Идвам от третото хилядолетие. Качвам се в една кола и пътувам през времето. Много правилно. Ти живееш в два свята. Дотук не виждам нищо странно. Да, ти си сюрреалист. А аз съм нормален мъж. В единия свят съм сгоден за жената, която обичам. Поне мисля, че я обичам. По-добре да я обичам. Ще се женя за нея. Носорозите правят любов, като се качват на женската. Но… има разлика. В красотата на двата носорога. Има ли друга жена? Да, Адриана. Да. Привлечен съм от нея. Намирам я за много привлекателна. Проблемът е, че другият мъж, който е голям художник, гений, също я намира за опияняваща. И така… те са… Мъж е влюбен в жена от друга ера. Виждам снимка. Аз виждам филм. Аз виждам непреодолим проблем. Аз виждам… носорози… Работи ли снощи? Да… разбрах, че подходът ми е твърде реалистичен, и изпускам шанса да оставя въображението си да се развихри. И да не съм толкова логичен… Уха… Винаги ли изглеждаш толкова добре сутрин? Не, не, обличай се… Ела за малко… Работя като дявол, трябва да свърша това, но не мога да ти устоя, толкова си хубава тази сутрин. Пол иска да отидем в провинцията. Каза, че ще ни заведе за обяд в красива страноприемница. Но… ако не искаш, не идвай. Аз няма да пропусна това заради теб. Здравейте!… Добро утро! Искам да те питам нещо за Роден. Разбрах, че е обичал и жена си и любовницата и. Да. Възможно ли е да е обичал две жени? Да, обичал ги е двете, но по различен начин. Разбираш ли? Това е много френско. Вие сте много по-развити в това отношение. Помните ли ме? Аз бях в групата, която… Да, с педантичния господин. Да, педантичен. Избра точната дума. Ето я снимката му. Искам да знам къде ходи всяка вечер. Подозирате ли нещо? Сгоден е за дъщеря ми. Искам да знам, че взема вярното решение. Дискретността е задължителна. Г-не, вие дойдохте на правилното място. Г-н Тисар ще проследи господина. И ще каже какво прави вечер. Ей, благодаря, че спря. Гил Пендър. Том Елиът. Томас Стърнс Елиът? Т.С. Елиът? Т.С. Елиът? Не мога да повярвам! Това е цяло чудо! Там, откъдето идвам, хората живеят с чудесата на кокаина. Ехо, г-це Щайн? Пендър, ще се заемем с книгата ти. Довърших я. Тук разрешаваме една лична криза. Тогава пак ще дойда, за да не преча. Нямаме тайни. Адриана зарязала Пабло и отлетяла за Африка с Хемингуей. Знаех си, че е обсебена от този авантюрист! Говорихме за това. Сигурна съм, че ще се върне. Тя е посветена на теб. Отишла малко на лов, но ще се върне. Звуците на хиените, когато спиш в палатка, те подлудяват. Килиманджаро не е Париж. Завел я е на Килиманджаро? Сега, книгата ти. Много е необичайна. Звучи като научна фантастика. Всички се страхуваме от смъртта и се усъмняваме за нашето съществуване. Задачата на твореца е да намери смисъл в празнотата на съществуването. Имаш силен и ясен глас. Не бъди пораженец. Кажи на Гил да сложи костюм, защото утре сме на официална вечеря. Забравих да ти кажа. Гил няма да идва в „Монт Сейнт Мишел“. Защо не? Не разбирам. Защото пише. Пренаписва. И пак пренаписва. Пикасо не бил напускал студиото. Казах му, че няма нищо общо… …с Пикасо. А той само ме погледна. Ще пропусне страхотен уикенд. Имате ли нещо на Коул Портър? Здравей. Здрасти. Помня те. Така ли? Приятел ли ти беше? Коул Портър? Да не забравиш и Линда. И тя ми беше приятел. Разбра ли, че се шегувам? Да, разбрах. Малко си млад. Да, ти също, за да го познаваш. Защото той е написал много песни за Париж. Каква е неговата история? Сякаш е влюбен в собствения си град. Ти парижанка ли си? Да, г-не. Да, г-не? Можеш да ми викаш Гил. Колко ти дължа? За това? 18 евро. Добре. Заповядай. Можеш ли да преведеш това? Говориш ли английски? Добре, благодаря. Париж съществува. Всеки може да избере да живее където и да е по света, но това винаги ще остане загадка за мен. Вечеря с Пабло и Анри Матис. Пабло е по-добър художник, а Матис е по-добър живописец. Париж през лятото, такъв, какъвто е. Да седнеш с любимия в „Максим“ в неговите… най-добри години. Влюбена съм в американския писател, когото срещнах. Казва се Гил Пендър. Тази магия, за която съм чувала, стана и с мен. Знам, че и Пикасо, и Хемингуей са влюбени в мен. Но по някаква необяснима… …необяснима причина, сърцето ми ме влече към Гил. Може би защото изглежда наивен и малко глуповат, защото в тъжния си живот ще се ожени за жена, наречена Инес. Мечтая си той да се върне и да ми донесе малък подарък. Да ми донесе чифт обеци и да правим любов. Обеците! О, Боже, какво правите тук? Татко го болят гърдите. Наистина ли? Сигурен съм, че е лошо храносмилане. Не можем да поемем риск. Не си ли прави ли ангиопластика? А, да. Вкараха ми един балон, чудо голямо. Балон? Искаме лекар в стая 728. Не викай лекар. Гил, защо си издокаран? Аз ли? Не, аз само писах, само малко писах. Издокарваш се, за да пишеш ли? Взех си един малък душ… …нали знаеш, че по-добре мисля под душа, положителни йони вътре… А ние изминахме половината път, баща ми беше блед като платно, уплашихме се и обърнахме, за да се приберем. Да… Джон, искаш ли нещо да ти донеса? Цветът ти ми изглежда добре, само че не съм лекар. Нищо ми няма. Сигурно е от шампанското, което ме накара да изпия. Какво е това? Кое? Това, в ръката ти? Нищо. Това е подарък. Знам, знам. Не е… Това е, но… За мен ли? Е, да. Не е нищо особено. От пазара е. Може ли да го отворя? Не, не, казвам ти скъпа… Това е за специалната вечеря, на която ще ти го дам. Бижу ли е? Надявам се да е по вкуса ми, защото онова колие… Мислех, че харесваш цирконий? Не е скъпо, но е елегантно. Ти го повтаряш постоянно. Евтиното си е евтино, това казвам. Не си виждала колието. Никога не съм го слагала. Ще ти го покажа и ще видиш защо. Всеки си пада по цирконий. Ето го. Малко и обикновено. Мислех, че харесваш простотата. В това е проблемът, прекалено обикновено е. Какво ли разбирам аз? Къде са ми перлените обеци? Донесе ли си? Не помня да ги прибираш в багажа. Да и вече ги слагах тук. Не, не си. Сигурно са паднали. И двете ли? Гил, ушите ми са пробити! Казах ти да прибереш всичко в сейфа на хотела. Дали е камериерката? Винаги е тя. Сложих ги тук сутринта. Ще се обадя за кражбата. Видя ме вчера, като отварях кутията. Нека да не отправяме обвинения… Искам да съобщя за кражба. Може ли… тихо… Може ли да извикате детектив, който да се качи? Благодаря. Не можеш да постъпваш така с хората. Можеш, разбира се, ако крадат. Не ми хареса тази камериерка. Тя беше мила и приятна. Винаги вземаш страната на прислугата. Затова татко те нарича комунист. Добър вечер, аз съм д-р Жерард. Искаш ли вода? Добре съм, благодаря. Правиха му ангиопластика. Добре. Тези ли са? Не знам… Къде ги намери? Бяха в банята. На мивката. Какво правят в банята? Не знам. Може да си ги изпуснала, докато ги прибираш… …камериерката да ги е видяла и вдигнала, за да можеш да ги видиш. Помисли за това. Не съм ги изпускала. Важното е, че не са крадени. Съгласна съм с думите ви… …че трябва да се плати. Питах първо за това. А, Пендър, тъкмо казвах на Матис, че ще купим една от неговите картини. Мисля, че 500 франка са добре. 500 франка за Матис? Звучи честно. Мислех си да купя 6-7… Какво има тук? Пренаписах първите глави на книгата… …и ако може да ми кажете дали съм на верен път, ще го оценя. Остави ги при мен. Супер… Чу ли се с Хемингуей? Да, върнаха се преди дни. Пътуването не потръгна. Знаех, че така ще стане. Приключи и с Пикасо. Тя е в „Де Рол“, сама. Само с онзи сюрреалист. Ядосвам се, че ходи там. Тя ще се радва да те види. Оу. Какво правиш тук? Теб търсих. Така ли? Да. Може да ти прозвуча като обратен, но като писател разбирам някои неща, доста съм добър в това, усещам вибрациите… …в хората и особено в жените и сега усещам смесени чувства. Може ми си падаш по мен. Нямаше ли да се жениш? Виждаш ли, сега всичко е възможно. Не знам какво ще стане. Може ли да отидем някъде да поговорим? Разбира се. Хайде. О, г-н Бунюел, имам идея за филм за вас. Група хора са на официална вечеря, и когато в края искат да напуснат… …помещението, не могат. Защо? Не могат на излязат през вратата. Но защо? Когато са принудени да останат заедно, изчезва прикритието им и те остават такива, които са наистина, животни. Не разбирам. Защо просто не си тръгнат? Просто ви казвам да помислите. Може един ден да ви светне лампичката. Не разбирам. Какво ги задържа в стаята? Какво правиш? Не знам… Но за миг се почувствах безсмъртен. Но изглеждаш тъжен. Животът е една голяма мистерия. Такива са времената. Всичко се случва толкова бързо. Животът е толкова сложен. Винаги съм разсъждавал логично. Никога не съм действал безразсъдно. Не останах, когато дойдох за пръв път. Не вземах на сериозно това, че съм писател, просто… …пионка в Холивуд… не знам. Мисля, че искам да оставя всичко зад себе си. Заповядай. Това е… това е невероятно! Хайде, сложи ги. Толкова са красиви. Виж… Господине, госпожице, заповядайте. Кой си ти? Елате на разходка. Хайде! Максим О, Боже, толкова е красиво! По-красиво е от снимките, които съм гледала! Това е Бел Епок. Не знам какво му става на този град. Сякаш съм в машина на времето… Добър вечер. Добър вечер, добре дошли. Благодаря. О, Боже, колко сте елегантни. Никога не съм виждала подобно нещо. Веднага ще ви налеем шампанско. Не е ли невероятно! Разказах ти за това място. За Бел Епок и ето ни тук. Имам чувството, че… не мога… не мога да повярвам на късмета си. Знам точно къде искам да отида след това. Ти водиш… Оу! Невероятно е! Погледни… Пабло му се възхищава толкова много. Трябва да го поздравя. Не трябва да го притесняваме. Но той е толкова самотен. Да видим дали не иска компания. Добре, да видим. Господин Лотрек? Да? Добър вечер, много се радваме да ви видим. Благодаря, г-жо. Искате ли компания? Моля, заповядайте. Кани ни да седнем. Разбирам френския по жестовете. Американец ли сте? Да. Харесвате ли танците? Да. Много се радвам да ви видя. Харесвам картините ви. Това са г-н Гоген и г-н Дега. Приятно ми е, Пол Гоген. Никой не може да рисува като него. Нито Пикасо, нито Матис. Невероятно е. Говорите ли английски? Не, аз говоря добре. С Дега тъкмо си говорихме за липсата на въображение на това поколение. Каза, че това поколение е без въображение. По-добре да бяхме живели в Ренесанса. Не. Сега е Златната епоха. Така ли мислите? Разбира се. Какво правиш в Париж? Уча мода. Той каза, че има приятел, който търси някой да прави костюмите за балета му. Интересува ли ви? Костюми за балета? О, Боже… аз не живея тук… всъщност живея, но не… Няма нужда от толкова подробности. Просто преминаваме. Може ли да поговорим за малко. Може ли? Оу, кой е мислил, че ще говорим с Гоген? Нека не се връщаме в двайсетте. За какво говориш? Нека останем тук, в Бел Епок. Хубавото време. Това е най-великото време, което познавам. Да, ами двайсетте, и Фицджералд и Хемингуей, аз обожавам тези хора. Но то е настоящето. И е скучно. Скучно? Не е моето настояще. Аз съм от 2010 г. Какво имаш предвид? Дойдох тук по същия начин, какво пристигнахме в 20-те на 19 век. Наистина ли? Опитвам се да избягам оттам, както ти се опитваш да избягаш от твоето време. Златният век. Смяташ ли, че 20-те са Златния Век? Да, за мен са. Аз съм от 20-те и ти казвам, че Златният Век е „Бел Епок“. Виж тези хора. За тях Златният Век е Ренесанса. Те биха разменили „Бел Епок“, за да рисуват с Тициан и Микеланджело. А последните двама сигурно си мислят, че животът е по-хубав с Кубилай Хан. И сега имам усещането… едва доловимо, но… …обяснява тревогата от съня, който сънувах. Какъв сън? Имах кошмар онази вечер, бях свършил пастата, а зъболекарят нямаше новокаин. Разбираш ли? Тези хора нямат антибиотици. За какво говориш? Адриана, ако останеш тук, това ще стане твоето настояще. Скоро ще почнеш да си представяш, че друго време е било твоето златно време. Ето какво е настоящето. Малко е незадоволително, защото животът е малко незадоволителен. Това е проблемът на писателите. Имате богат речник. Но аз съм по-емоционална. И аз ще остана и ще живея в Париж през най-великото време. Веднъж избра да напуснеш Париж и съжали за това. Така е. Беше лошо решение, но поне беше избор, истински избор. Това сега изглежда лудо, за да е истина, ако искам… …да напиша нещо, което си струва, трябва да се отърва от илюзиите си и после ще съм щастлив в миналото, каквото е и моето желание. Тогава… сбогом, Гил. Сбогом. Пендър, прочетох какво си написал. Правилно си ме разбрал. Ако и останалата част е такава, ще имаш нещо стойностно. Това е страхотно. След като е добре, се радвам, че напредвам. Голяма услуга ми правиш. Хемингуей я прочете и смята… …че е добре, но има предложение. Какво? Не му се вярва, че героят не вижда как приятелката му изневерява пред него. С кого? Другия герой, педантичния. Вика му се отричане. Благодаря. Ти си луд! Аз и Пол? Откъде ти хрумна подобна глупост? Откъде? От Ърнест Хемингуей. Той се сети. И всичко добива смисъл. Гил, да не си мръднал? Не, не! Няма нищо лудо в Хемингуей, Фицджералд, Гертруд Щайн или Дали! Да, освен че са мъртви! Миналото не е мъртво. Даже не е минало! Знаеш ли кой го е казал? Фокнър. И е прав. Видях го на един купон. Ти си луд! Не съм. Да, си! Не, доверчив съм, а също и ревнив. Когнитивен дисонанс. Скот Фицджералд говори за това. Гил! Мен ще излъжеш, но не и Хемингуей. Имам работа с луд! Добре, да. Направих го! Бях с Пол за няколко вечери! Защото е романтичен, говори френски, а ти винаги работиш… …може би е заради този град… Преодолей го, Гил! Сега виждаш възможност да се върнеш. Няма да се връщам. Какво? Оставам тук! Няма нищо общо с романтичната ти забежка. Париж си е Париж. Ти и аз… даже не смятам, че си подхождаме. Какво? Мисля… Какво? За какво говориш? Ще ходим ли да плуваме? Здравейте. Той къса с мен. Какво? Мести се в Париж. Знаех си. Какво става? Оставам в Париж, но… Ако не съм щастлив, ще се върна, но сега оставам тук. С кого? Сам. С твоите измислени приятели… Мама е права за теб. Хлопа ти дъската. Аз първи го казах. Главния герой ще се изхранва, като продава оръжия играчки. Чуй ме… Мисля, че ще си по-добре без мен. Наистина е така. Давай, тогава. Давай! Излизай по улиците, ако искаш можеш да се катериш и по покривите! Добре, сбогом, Инес. Поздрави Троцки. Знаеш ли какво? Наех частен детектив да го следи. Знаех, че е намислил нещо. Така ли направи? Можеш да се обзаложиш. Видял го е да се качва в една кола всяка вечер и плътно го е следил. И какво е станало? Не знам. Детективът е изчезнал. Кой сте вие? Загубих се. Не мога да намеря пътя. Стража! Стража! Отрежете му главата! Отрежете му главата! Полунощ Ей, здравей! Здрасти! Уха. Радвам се да те видя. Какво правиш тук? Връщам се от вечеря с приятели. А, добре. Живея тук наблизо. А ти, какво правиш тук? Излязох да се поразходя. Реших да се преместя в Париж. Наистина ли? Да. Ще ти хареса. Мислиш ли? Да. Знаеш ли, онзи ден си мислех за теб. Защото шефът ми има диск с песни на Коул Портър. И това те накара да мислиш за мен? Радвам се, че така си се почувствала. Сега към къщи ли се прибираш? Да. Искаш ли да повървя с теб, да ти купя кафе, или… Сега пък почна да вали. Да, но няма проблем. Няма значение, че ще се намокря. Наистина ли? Да. Всъщност, Париж е най-красив, когато вали. Така ли мислиш? И аз го казвам през цялото време. Съгласен съм с теб. Да, сега е Париж е най-красив. Между другото, казвам се Габриел. Гил. Приятно ми е да се запознаем. Имаш красиво име.