На: 2015-01-16 08:20:37 / Етикети: 2006 , Германия , Франция , Испания , САЩ , Криминален , Драма , Фентъзи , Том Тиквер , Дъстин Хофман , Бен Уишоу , Рейчъл Хърд-Уд , Франсис Албиол , Алан Рикман , Tom Tykwer , Ben Whishaw , Francesc Albiol , Gonzalo Cunill , Roger Salvany , Simon Chandler , David Calder , Richard Felix , Birgit Minichmayr , Reg Wilson , Catherine Boisgontier , Carlos Gramaje , Sian Thomas , Michael Smiley ,
От филма:
По-бързо! Вече не удържаме хората. Хайде! Върви! Хайде! Напред! По-бързо! Никаква милост! Идва! Върви! По-бързо! Дайте го тук това изчадие! Хайде, обявете присъдата! Присъдата на съда гласи Калфата-парфюмерист Жан-Батист Грьонуил в срок до два дни да бъде вързан на дървен кръст с лице, обърнато към небето и да му бъдат наложени които да раздробят ставите на ръцете, раменете, хълбоците и краката му и да бъде оставен на кръста до настъпване на смъртта му. Забраняват се всякакви прояви на милост към извършителя. През 18-ти век във Франция живееше един човек, принадлежащ към най-гениалните и най-отвратителни образи на епохата. Казваше се Жан-Батист Грьонуил. И ако днес името му е забравено, то е само поради причината, че неговият гений и амбиция са се ограничили в област, която не оставя следи в историята – летливото царство на миризмите. ПАРФЮМЪТ ИСТОРИЯТА НА ЕДИН УБИЕЦ Във времето, за което говорим в градовете цареше смрад, невъобразима за нас – съвременните хора. И разбира се, в Париж смрадта беше най-голяма, защото Париж беше най-големият град в Европа. А в Париж нямаше по-противна смрад от тази на рибния пазар. Ще донеса още една. Именно тук, на най-вонящото място в цялото кралство, на 17 юли 1738 г. беше роден Жан-Батист Грьонуил. За майка му това беше пето раждане. Всичките се пръкваха тук сред рибата и всичките се раждаха или мъртви или полуживи. Какво има? На вечерта тя събираше всичко и заедно с рибните остатъци го изхвърляше в реката. Така трябваше да стане и днес. Но Жан-Батист реши друго. Какво пищи там? Детенце!? Какво става тук? Новородено. Къде е майката? Тук беше. Изоставила го е така, собственото си дете! Искала е да убие собственото си дете! Ето я! Това е майката. Стой! Хванете я! Убийца! Така, първият вик на Грьонуил отведе майка му на бесилото. А Жан-Батист, по решение на администрацията, попадна в сиропиталището на мадам Гаяр. Колко са днес? Четири. Всъщност, три и половина. Както винаги, повече мъртви отколкото живи. Ето ти парите, подпиши. Направи място! Как? Отмести се! Хайде, отмести се! Мъртво ли е? Това няма да остане в леглото ми. Можем да го изхвърлим. Ами, ако започне да пищи? Ще го умъртвим. Хайде, натискай! Какво правите? За мадам Гаяр Грьонуил беше източник на доходи, както всички останали. Децата веднага усетиха, че в него има нещо различно. На 5 години Жан-Батист още не можеше да говори. Но той притежаваше вродена дарба, която го отличаваше от всички останали хора. Другите деца не изпитваха омраза, но се страхуваха от него. Постепенно, те осъзнаваха, че изключителното му обоняние беше дарба, присъща единствено на него. И на никой друг! Когато, най-сетне, Жан-Батист се научи да говори, разговорният език не му достигаше, за да може да опише всички миризми, които беше събрал в паметта си. Дърво. Топло дърво. Трева. Мокра трева. Камък. Топъл камък. Вода. Студена вода. Жаби. Мокри камъни. Тлъсти, мокри, жабешки камъни. Как се нарича това? Как се нарича това? Как се нарича това? Когато стана на 13, мадам Гаяр вече нямаше място за него и тя реши да го продаде. Хайде, идвай! Още от първия полъх на този човек… Грьонуил разбра, че животът му в щавачницата на Гримал ще струва толкова, колкото успее да изработи. За нещастие, мадам Гаяр не можа да се порадва дълго на сделката. В щавачницата на Гримал почти никой не преживяваше повече от 5 години, но Жан-Батист беше жилав като резистентна бактерия. Той прие новата си съдба и си наложи покорство и работливост. Всеки ден работеше като вол по 15-16 часа, както през лятото, така и през зимата. Постепенно той осъзнаваше какво го очаква отвъд щавачницата – най-изобилното на миризми място в света. Грьонуил! Идваш с мен. Ще доставяме стоки в града. Жан-Батист Грьонуил успя! Той доживя! Най-сетне беше в стихията си. Не беше придирчив. Между миризмите, които обичайно се приемаха за хубави или лоши той не правеше разлика. Все още не. Поглъщаше ги лакомо. Целта му беше да събере всички миризми, които светът предлагаше. Единственото условие беше да са нови за него. Хиляди и хиляди миризми се смесваха в невидима ароматна каша, която той раздробяваше до най-малките и отдалечени частици. Грьонуил! Не чуваш ли? Довлечи си тук задника! За следващата седмица ще иска още две дузини. Става ли? Да, да. Добре, влизай. Да, с удоволствие. И как се нарича? „Амур и Психея“, госпожо, най-новото ми творение. Мога ли да го пробвам? С Ваше позволение, госпожице. Божествено. Господин Пелисие, Вие сте истниски художник. Какво искаш? Искаш ли джанки? Две за едно су. Номер две, готов? Готов. Номер три? Готов. Номер четири, огън! Хайде да вървим! Хайде! Само още веднъж. Само още веднъж да избягаш, ще те убия. През тази нощ той не можа да заспи. От опияняващия аромат на тази девойка изведнъж му просветна причината за това упорство и ожесточеност в него. Сега той знаеше, че неговото съществуване има смисъл и цел и една далеч по-висша предопределеност. Той трябваше да се научи как да запазва ароматите, за да не се изгуби занапред и една частица от подобна красота. По това време в Париж имаше дузина парфюмеристи. Един от тях някога прехваления италиански парфюмерист Джузепе Балдини, беше дошъл в Париж преди повече от 30 години и беше отворил магазина си насред един мост Понт-о-шонж. На младини Балдини беше съставил няколко велики аромата, с които беше натрупал състояние, но днес беше излязъл от мода и прекарваше времето си в очакване на клиентелата, която отдавна вече не идваше. Шение, най-сетне! Господин Балдини! Перуката, Шение! Перуката! Ще излиза ли господинът? Ще прекарам няколко часа в кабинета си и не искам абсолютно нищо да ме безпокои. Нов парфюм ли ще съставяте, господин Балдини? Точно така, за граф Верамон. Иска нещо като онзи… как се казваше… „Амур и Психея“? На онзи некадърник от улица „Сент-Андре дез Ар“… Пелисие. Пелисие, да, точно така. „Амур и Психея“! Познавате ли го? Да, навсякъде мирише на него. На всеки ъгъл. Тъкмо съм се снабдил с едно шишенце. Ако желаете мостра? Че за какво, за Бога, ще ми е нужна мостра от това нещо? Прав сте. Не е нищо особено. Мирише съвсем обикновено. Мисля, че връхната нотка съдържа лаймово масло. Така ли? А срединната? Портокалов цвят. И розмарин в базовата нотка, но не съм съвсем сигурен. Все ми е едно какво е наблъскал този некадърник в парфюма си. Напълно сте прав, господине. Шение, мисля да създам за граф Верамон нещо, което ще бъде сензация. Убеден съм в това, господин Балдини. Погрижете се за магазина, Шение. Не ме безпокойте. Вдъхновението изисква мир и покой. Тереза, носните кърпи! Ето, кърпите. Благодаря, благодаря. Нужно ли ти е още нещо? Малко вдъхновение не е излишно. Ах, моят Джузепе, ти все още си великият парфюмерист Балдини. Прекрасно! За съжаление е майстор. Лаймово масло, без съмнение. Портокалов цвят, със сигурност. Следа от канела, може би? Не. Може да е карамфил? Не, изчезна. Канела е. Не, не е канела. Карамфил? Не. Мускус? Не. Кой е? Изпраща ме г-н щавачът. Нося козята кожа. Влез! Последвай ме! Сложи ги на масата. Предай на майстора, че кожите са добри и че ще намина в следващите дни да се разплатим. Да, господине. Искали сте днес да миришете добре, нали? Разбира се, а как иначе? С „Амур и Психея“ на Пелисие? Как ти хрумна абсурдната идея, че ще използвам чужд парфюм? Миришете на него. Имате по челото, носа и ръцете. Но този „Амур и Психея“ не струва, майсторе. В него има твърде много розмарин. И твърде много… от това и това. Бергамот и пачули?! Пачули. Пачули. И какво още? Това и това. И това, и това. Портокалов цвят. Лайм. Мускус. Розмарин. И карамфил. И това. Стиракс? И това е вътре. Стиракс. Стиракс. Добре, младежо, имаш чувствителен нос, но… Моят нос може да улови всяка миризма на света. Най-добрият нос в Париж. Само не знам как се казват… Не, не, стига! Няма да ме прекъсваш когато говоря. Ти си нагъл и самонадеян. Аз познавам всички аромати. Отдавна съм наясно със съставките на „Амур и Психея“. Затова е нужен леко чувствителен нос. Не е голямо изкуство. Но само един опитен парфюмерист може да улови точната формула. Точните нотки, точните акорди и тяхното точно съотношение. Можеш ли да назовеш точната формула на „Амур и Психея“? Ти, най-добрият нос на Париж? Говори, не мечтай! Видя ли? Не можеш. И ще ти кажа защо. Защото единият талант нищо не значи. Само опитът, натрупан със скромност и прилежност – в него е истината. Аз не знам какво е „формула“. Но ако искате, ще Ви забъркам „Амур и Психея“. И мислиш, че ще те оставя тук, в моята работилница, с масла и есенции, които струват цяло състояние? Точно теб? Да. Внимавай! Как се казваш? Жан-Батист Грьонуил. Добре, Жан-Батист Грьонуил, ще получиш възможност сега и веднага да докажеш твърденията си. Очевидният ти провал ще бъде също така възможност да научиш добродетелта скромност. Колко да Ви направя? Какво да направиш? Ами, колко „Амур и Психея“ искате? Да напълня ли това? Не! Можеш да напълниш това. Да, майсторе. Но, майстор Балдини, ще го направя по моя си начин. Да, моля. Не. Внимавай да не падне. Това е чист алкохол. Ще вдигнеш къщата във въздуха. Трябва първо да отмериш. Край! Стига! Спри незабавно! Баста! Дори понятие си нямаш. Първо се смесват всички етерични масла и едва тогава се добавя алкохол. И парфюмът никога не се друса така. Трябва да съм обезумял да се хвана на глупавото ти бръщолевене. Готово. Майчице. Това е „Амур и Психея“. Но това не е добър парфюм, майсторе. Ако ми позволите, ще го подобря. Сега е добър парфюм. Няма ли да го опитате, майсторе? Сега не съм в настроение, имам си друга работа. Върви си. Но, майсторе! Върви си! Мога ли да работя при Вас, майсторе, мога ли? Ще помисля. Майсторе. Трябва да науча как се улавят миризмите. Какво? Ще ме научите ли? Трябва да помисля. Сега си върви. Обичам те. Плащам 50 франка за него. Грьонуил! Сделката с Гримал оказа трайно въздействие и върху тримата участници. Не на последно място върху самия г-н Гримал. С покупката на Грьонуил магазинът на Балдини се събуди за нов живот. Дори в най-добрите си години Балдини не е бил толкова известен, нито творенията му са били толкова търсени. А пред Жан-Батист, най-сетне се разкри тайнственият занаят на парфюмеристите. Гений. Изключително. Сега внимавай какво ще ти кажа. Както музикалният акорд, така и парфюмерийният акорд се състои от четири есенции или ноти, грижливо подбрани според тяхното съзвучие. Всеки парфюм съдържа три акорда – върхов, срединен и базов. Следователно се състои от общо 12 ноти. Върховият акорд е само първото впечатление. Той отлита след няколко минути и тогава се появява срединният акорд – темата на парфюма, която се задържа няколко часа. И накрая идва базовият акорд – ехото на парфюма, което се задържа няколко дни. Знаеш ли, че древните египтяни са смятали, че един наистина неповторим парфюм може да се направи само, ако в него се добави още една нотка, една допълнителна есенция, която се издига и се носи над всички останали. Според легендата, в гроба на един фараон намерили амфора. Когато я отворили, от нея се понесъл парфюм, който след толкова хиляди години имал такава фина красота и въпреки това бил пълен с толкова сила, че в един-единствен миг всеки човек на земята си помислил, че е на път към Рая. но 13-тата, решаващата, никога не била разгадана. Защо не? Как така защо не? Защото това е легенда, празноглавецо. Какво е това „легенда“? Не е важно. Жан-Батист. Какво правиш? Майсторе, трябва да науча как се улавят ароматите. Какво говориш? Трябва да науча как се улавят ароматите и как се компенсират завинаги. Искаш да кажеш „консервират“. Трябва да ми покажете. Да, добре, сега се успокой. Спокойно. Чака ни работа. Душата на всяко същество е неговият аромат. Това Вие го казахте, майсторе. Така ли? Ще Ви направя колкото парфюми пожелаете, но трябва да ме научите как се консервират ароматите. Можете ли? Да, разбира се. Тогава ми покажете как става и аз ще Ви направя най-добрия парфюм в целия свят. Представи си, Жан-Батист, десет хиляди рози за едно мъничко шишенце с розово масло. Това бяха последните. И сега ги проветряваме добре иначе долните цветове се смачкват. Ще сглобя аламбика, но внимавай, да не ги нараниш, цветовете трябва непокътнати да изпуснат аромата си. Достатъчно. Сега ми помогни с приспособленията. Всичко е в точната температура. Когато живакът е до тук, тогава имаме нужната топлина и маслото се издига нагоре. А това тук, този гениален механизъм е лично мое откритие и функционира по следния начин студената вода се изпомпва оттук и влиза ето там. Отгоре идва есенцията, тя кондензира от студа и накрая… накрая се събира тук. Какъв напредък. Някога, по хълмовете на Грас използвахме за охлаждане само чист въздух. Ах, Грас. Какъв град! Рим на ароматите. Обетованата земя на парфюмите. Никой не може сериозно да се нарече парфюмерист, ако не е заслужил името си на това уважавано място. Не се плаши. Непрекъснато се случва. За Грас. Майсторе, ето. Чистата душа на розата. Жан-Батист. Какво става? Жан-Батист. Какво си направил? Излъгахте ме. Какво? Излъгахте ме. Как си позволяваш да говориш така с мен? Казахте ми, че всички миризми могат да се консервират. Така е. На какво мирише това? На какво? На нищо. На какво, според теб, трябваше да мирише? На стъкло. Но стъклото не мирише. А това какво е? Нищо не помирисвам. Стига! Това трябваше да е мед. Опитал си се да дестилираш миризмата на медта? Желязо, стъкло, мед? С какво още си опитвал? Не. Майчице. Да не си обезумял? Казахте, че трябва да експериментирам. Да експериментираш? Но не с моята котка. Що за човек си ти? Нищо ли не знаеш? Не можеш да дестилираш нито миризмата на котка, нито твоята собствена, нито моята. Не може ли? Разбира се, че не може. Той е в staio ultimo. В какво? Умира. Нищо ли не можете да направите? Опасявам се, че не. Не! Той не може да умира. Дължите ми 50 франка. 50 франка? О, Боже, Жан-Батист не можеш да ми причиниш това. Моля те, не умирай. Не сега, още не. О, Боже, Боже. Няма ли друг? Няма ли друг начин да се улавят миризмите освен с дестилация? Жан-Батист. Няма ли начин? Има, има, мисля, че има един начин. Как става? Това е тайнственото изкуство на анфльоража. Ще ми го покажете ли? Аз не съм запознат с неговите тайни. Мога ли да се науча в Грас? Ами… Мога ли? Къде другаде, ако не в Грас. Само след седмица Грьонуил отново беше на крака. Но за да стигне до Грас и за да може да работи там му беше нужно свидетелство за калфа. Балдини изрази готовност да му издаде такъв документ, при условие, че Грьонуил му остави не по-малко от 100 формули за нови парфюми. Това не разтревожи Грьонуил. Той можеше да му даде хиляди. В деня на отпътуването на Грьонуил Балдини беше изключително доволен. Най-сетне беше възнаграден за годините на усилна работа. Не можеше да си спомни по-хубав ден от този. Щастлив и облекчен той легна да спи и никога повече не се събуди в този живот. Колкото по-назад оставаше градът, толкова по-жизнен се чувстваше Грьонуил. Въздухът около него ставаше по-свеж, по-чист и по-прозрачен. Най-сетне можеше да диша свободно. Имаше два пътя към Грас. Първият се виеше през селцата, а вторият минаваше като права линия през хълмове и планини надолу към Прованс. Изборът не беше труден. Така, носът му го водеше все по-далеч от хората. И все по-мощно го привличаше магнитният полюс на върховното уединение. На Грьонуил му беше нужно известно време, за да проумее, че беше намерил място, в което почти липсваха миризми. Наоколо цареше само неподвижното ухание на мъртвия камък. В това място имаше нещо свещено. Без да се отвлича повече от нищо външно, той можеше необезпокояван да се отдаде до безкрай на собственото си същество. И намираше това за прекрасно. С времето плановете и натрапчивите идеи на Грьонуил се изпариха. Вероятно би могъл да прекара тук остатъка от живота си. Хей. Хей. Дрехите му бяха пропити с хиляди миризми – на пясък, камък, мъх, дори с миризмата на салама, който беше ял предната седмица. Липсваше само една миризма. Неговата собствена. За първи път в живота си Грьонуил осъзна, че не притежава собствена миризма. Осъзна, че за останалите през целия си живот е бил никой. Това, което изпита беше страх, че може наистина да го няма. Той, сякаш, не съществуваше. Още с първите лъчи на следващото утро у Грьонуил се зароди нов план. Той трябваше да продължи пътуването си към Грас. Там щеше да покаже на света не само, че съществува и че е някой, но и че е изключителен. Изглежда, най-сетне, боговете бяха благосклонни към него. Лаура. Лаура. Идвам, татко. Не съм те виждал преди. Това ми е първия сезон. Ако ги късаме заедно ще ни е по-забавно, не смяташ ли? Ти, май, гледаш да откъснеш всичко, което ти падне. Идиот! Колко пъти да ти казвам, че цветовете не трябва да се натискат в мазнината, а само да се подреждат. Виж как го прави Грьонуил. Виж как внимателно ги докосва. Изкуството на анфльоража се състои в това, да оставиш цветята да издъхват съвсем бавно. С тях трябва да се отнасяш много нежно, така както с една дама. Не е ли така, Друо? Както кажете, госпожо. Ей, ти, иди виж нарцисите. Трябва им още малко. Прави каквото ти казвам. Престани. Ще го направим по-късно. Сигурна ли си? Разбира се, че съм сигурна. Казах… Не! Както искаш! Люсиен. Върни стълбата на място. Сама си я върни. Люсиен. Люсиен. Люсиен. Люсиен. Люсиен. Туберозите за г-жа Арнюлфи, тя не е ли тук? Заета е. Жалко е дето варите цветята или каквото там правите с тях. Покажи ми какво правиш с тях. Затоплям ги в течна мазнина. За какво? Мазнината попива аромата им. И после? Когато изситине се получава помада. После тя се филтрира преди… Преди какво? Преди да се добави алкохол и други есенции. Не пипай нищо! Какво има там вътре? Само цветове. Може ли да видя? Не, не сега. Имам работа. Можеш да изчакаш в двора. Само ще надникна. Не пипай! А, туберозите ми. Добро утро, госпожо. Добро утро. Защо е покрит съдът? Експериментирам, госпожо. За да не достига твърде много светлина до цветовете, за да се задържа по-добре ароматът им. Добре, щом така смяташ. Ела с мен. Ще ти дам парите. По-добре задържа аромата, казваш. Нищо не помирисвам. Да, значи експериментът ми се е провалил. Не се занимавай с глупости, а се хващай за работа. Колко трябва да платя, за да дойда с теб? Зависи какво искаш. Това какво е? Правя парфюм Легни, моля те. Усещането е отвратително. Това е само животинска мас. Попива твоята миризма. Искаш да направиш парфюм от мен? Правиш го само, защото са те накарали, нали? Правя го с удоволствие. Дръж си така ръката. Няма да ме овързваш с това. Моля те, изпъни си ръката. Преживяла съм някои моменти, но… Стой спокойно. Майко Божия, това какво е? Това е за обиране на мазнината. Ти луд ли си? Стой спокойно. Всичко ще провалиш. Когато си уплашена смърдиш. Така парфюмът ти ще се развали. Стига толкова. Изчезвай. Ето ти парите. Ще ме маже с мас. Да не съм коледна гъска. Хайде, махай се Хайде, духай, преди да са се разтопили розите. Розите не се топят, татко. Тези се топят. А сега, искам да вдигна тост за нашия специален почетен гост. Негово превъзходителство маркиз дьо Монтескьо. Нека нашите търговски отношения да процъфтяват и занапред. Нека. Нека. Благодаря на всички. Моля да ми окажете честта първи да поздравя прекрасната Ви дъщеря с един малък жест, израз на моите специални симпатии. О, прекрасно. Очарована съм, Ваша Светлост. Светлост? Надявах се, че между нас не стои такава дистанция. Хайде да поиграем на криеница. О, да. Всички трябва да участват. Мъжете ще търсят жените. Чакай! Свалете ме долу, моля. Сега няма къде да избягате. Така, край на играта. Лаура. Прибираме се вътре. Лаура. Албин, Франсоаз. Лаура, видя ли близначките? Не. Откакто се скриха не съм ги виждала. Албин, Франсоаз. Албин, Франсоаз. Жак, проверете натам. Вие двамата, елате с мен. Ваше превъзходителство. Моля. Албин. Франсоаз. Десет пъти му казах, че трябва да приготви рамката. Такива са тия младежи. Ще го убия. Грьонуил. Какво правиш тук? Защо още не си приготвил… Какво, господине? Исках да кажа, ще можеш ли да приготвиш рамката, Жан-Батист? Разбира се, господине, ще го направя. Вижте там. Да затворим града? Вие да не сте полудял?! Жасминът трябва да се набере преди изгрев. Знаете го много добре. Така ще съсипем цялото си производство. И Вашето, и Вашето. Представете си, че Вашата дъщеря е следващата. Ясно е, че затварянето на града е крайно необходимо. Но ние трябва също така да хванем този човек. И ще успеем само, ако знаем как мисли. И какво иска. Какво може да иска? Вече разтърси Грас. А ако ви кажа, че като изключим онази проститутка, всички намерени девойки са били непорочни? Откъде знаете това? Един лекар прегледа телата и с изключение на споменатата останалите са били девствени. Да допуснем, че няма повече жертви. В такъв случай затварянето на града ще бъде излишно, но ние ще банкрутираме. Тогава да почакаме докато бъдат убити поне шест девойки или седем, или осем? Градът се затваря. Всички да се приберат. Какво става? Затваряме града. Приберете се. Господа. Господа. Опасявам се, че трябва да погледнем истината в очите – нашата полиция е безсилна. Предлагам да помолим Париж за съдействие. В Париж не са по-умни от нас… Всеки циганин в Прованс го мрази. Както и всеки, който има жени в семейството си. Престанете. Трябва да се опитаме да си представим какво движи този убиец. Всичките му жертви са красиви по свой начин. След като вече знаем, че причината не е тяхната девственост, на мен ми се струва, че целта му е именно тяхната красота. Сякаш нея е искал да изтръгне. Като някакъв колекционер. Колекционер? На какво? На коси ли? Опасявам се, че ще убива докато не попълни колекцията си. Ето, следващия. По-бързо. Господине. Този човек… Този човек е демон. Фантом. Няма да се справим само със земни средства. Трябва да повикаме на помощ Негово Преосвещенство епископа. Да го отлъчи. И каква ще е ползата от това? Не вярвате ли в силата на светата ни църква? Тук не става въпрос за вяра. В града ни има убиец. И за да го намерим ще трябва да използваме разума, който ни е дал Господ. Аз смятам, че докато не потърсим закрилата на светата ни църква, тези ужасяващи убийства няма да секнат. Граждани на Грас, Светата Римска Църква налага на този убиец, на този Дявол в човешки образ, наказанието, което му се полага, наказанието отлъчване. Това покварено чудовище отнема не само нашите дъщери, младите и невинни цветя на този град. Не. Със своите злодеяния той влече нашата търговия, нашето препитание, цялото ни съществуване към вечния мрак. Затова тържествено заявяваме, че това мерзко създание, тази гнусна язва, това въплъщение на Лукавия, живеещо сред нас занапред ще бъде прокуден и проклет и отлъчен от общността на Светата църква. Той е сатана, най-нечестивия сред живите, Направете път! инфектирана брънка, неверник, заклинател на духове, вещер, поклонник на Дявола и проклет еретик. О, Боже, с твоята милостива доброта, порази го с гръм и мълнии, нека Дяволът си направи супа от костите му. Амин. Ваше Преосвещенство. Чудо. Хванали са го. Хванали са го. Ваше Преосвещенство, заловили са чудовището в град Гренобъл. Всичко е признал. Признал е всичко. О, алилуя. Да се свети името Ти, благодарим Ти, че чу молитвите ни. Амин. Прочети доклада. Невъзможно е да е същият човек. Признал е всичко. Включително и убийствата в Грас. Да. Подражател. Прочети тук „Опозорявах жертвите, после ги удушавах с голи ръце и след това им отскубвах косите.“ Девойките в Грас са убивани с удар по тила, косите им са били старателно отрязвани и никоя от тях не е била изнасилена. Както и да е. Всички сме доволни, че се свърши. Забрави всичко това! Татко, какво става? Прибираш се вкъщи незабавно. Но защо? Просто се забавлявам. Защото аз така казвам. Лаура. Лаура. Пуснете ме да мина. Лаура. Лаура. Татко. Много съжалявам. Може би прекалявам, но се опитай да ме разбереш, ти си всичко, което имам. Не те разбирам, татко. Ако ти се беше случило нещо? Знам. Но ти прекалено много се тревожиш за мен. Лека нощ, скъпа моя. Лека нощ, татко. Лаура. Татко. Какво има? Отваряла ли си прозореца? Не. Защо? Това писмо да се достави на маркиз дьо Монтескьо незабавно. Следвайте пътя на север, покрай хълмовете. Господин Риши напускал ли е града? Да. Накъде тръгна? На север. Сигурен ли си, че не е на юг? Не, сам го видях. Защо се интересуваш? Казах на север! Север. Грьонуил. Грьонуил. Добър вечер, господине. Добър вечер, днес имате ли други гости? Не, господине. Тогава за тази вечер наемам всичките ви стаи. Да, за нас ще бъде чест, господине. Утре, преди изгрев, искам да ни прехвърлите на острова. Но там живеят само един-двама души. Това ми е известно. Както желаете, господине. Това е най-хубавата ни стая, госпожице. С прекрасен изглед към морето. Един момент. Много добре. Имате ли стая в съседство? Да, но изгледът не е и наполовина толкова хубав. Изгледът не ме интересува. Татко, моля те, кажи ми най-сетне какво става. Цял ден не си продумал. Защо е цялата тази тайнственост? Снощи сънувах, че си мъртва. Убита, като останалите. Убеден съм, че убиецът се спотайва някъде наоколо. Всичките му жертви бяха млади и хубави, Лаура, а коя друга е по-хубава от теб? Това, което е обзело болния му мозък няма да му даде мира докато не получи и теб. Вчера писах на маркиза, че приемаш предложението за женитба с молба за възможно най-скорошна сватба. Дотогава оставаш зад сигурните стени на манастира. И всичко това, само защото си сънувал кошмар? Решението ми е твърдо. Но аз не знам дори дали го обичам. Опасявам се, че обстоятелствата не ни оставят възможност за избор. Татко! Всичко е уредено, Лаура. Стани! Горе ръцете! Защо уби моята дъщеря? Защо? Беше ми необходима. Защо уби моята дъщеря? Аз… Беше ми необходима. Както желаеш. Но ние пак ще се срещнем. Аз ще гледам. Как те връзват на кръста и как с 12 удара раздробяват ставите ти. И когато накрая народът, отегчен от твоите крясъци, се разотиде по домовете си, аз ще се кача при теб на окървавения ешафод и ще бдя над теб. Ще те гледам право в очите. И капка по капка ще изцедя в тях цялото си отвращение, цялата изгаряща киселина, докато не пукнеш препълнен. А защо е това? Защото първо ще раздробят костите му с железен прът. Ето го, идва. Отключете веригите на затворника. Достатъчно. Заведете го на мястото за екзекуции. Какво държиш там? В името на Отца и Сина и на Светия Дух, амин. Виждаш ли нещо? Този човек е невинен. Не може да е той. Невинен е. Да, невинен е. Невинен е. Невъзможно е да е той. Ангел. Това не е човек. Това е ангел. Обичам те. Обичам те. Грьонуил. Мен няма да заблудиш. Прости ми. Синко. Гражданите на Грас се събудиха с ужасен махмурлук. За повечето от тях това преживяване беше толкова зловещо, толкова необяснимо и несъвместимо с техния морал, че те буквално го изтриха от паметта си. Едва следобед градският съвет проведе заседание и началникът на полицията издаде заповед незабавно да се поднови издирването на убиеца. Още на следващия ден беше заловен Доминик Друо, в чиито заден двор бяха намерени дрехите и косите на всички жертви. След 14 часа изтезания Друо призна всичко. С това случаят беше приключен. В това време Грьонуил вече беше преполовил пътя до Париж. Имаше достатъчно парфюм, за да омагьоса целия свят, ако пожелае. Можеше да се разхожда из Версай и кралят да му целува краката. Можеше да прати парфюмирано писмо на папата и да се обяви за новия Месия. Можеше да направи всичко това и още много друго, стига само да пожелаеше. Притежаваше власт, по-могъща от тази на парите, на терора или на смъртта. Непоклатимата власт на човешката любов. Парфюмът не можеше само едно – не можеше да го превърне в човек, който да обича и да бъде обичан като всички останали. „Да вървят по дяволите и светът и парфюмът и аз самият“, мислеше си той. На 25 юни 1767 г., около 11 часа вечерта, Грьонуил влезе в Париж през Орлеанската порта. В него нахлуха спомените за миризмите на родното му място. Това е мое. Мое е. Ангел. Обичам те. Само за няколко мига Жан-Батист Грьонуил изчезна от лицето на земята. Когато приключиха, душите им сякаш бяха погалени от невинния нежен полъх на щастието. За първи път в живота си, те смятаха, че са направили нещо от чиста любов.