На: 2015-02-04 19:11:03 / Етикети: 1963 , Италия , Франция , Драма , Фентъзи , Федерико Фелини , Марчело Мастрояни , Клаудия Кардинале , Анук Еме , Сандра Мило , Росела Фалк , Federico Fellini , Marcello Mastroianni , Claudia Cardinale , Sandra Milo , Rossella Falk , Barbara Steele , Madeleine Lebeau , Caterina Boratto , Eddra Gale , Guido Alberti , Mario Conocchia , Bruno Agostini , Cesarino Miceli Picardi , Jean Rougeul , Mario Pisu ,
От филма:
Г-н съветник! Хванах го! Долу! Слизай долу! Долу завинаги! Простете, че идвам толкова рано. Как сте? Аз съм Ваш голям почитател. За мен е чест да се запознаем. Разрешавате ли? Може ли да използвам пишещата Ви машина, господине? Ръката Ви, моля. Отпуснете я. На каква възраст сте? Е, какви ги готвите? Още един безнадежден филм? За пръв път ли се лекувате? Да. Поемете дълбоко дъх. Влез. Извинете. Ще дойда по-късно. Не, не, влезте. Вдишайте. По-дълбоко. Добро утро… Може ли да запаля? Изкашляйте. Вдишайте. Прочетохте ли го вече? Да. Дишайте. И… какво мислите? Ами, имам някои забележки, но ще поговорим по-късно. Организмът Ви е изтощен. Можете да се обличате. Хубаво момиче. Американка е, нали? Имате много хубави екземпляри тук. Това лечение ще Ви помогне, ще видите. Сестра, 300 мл светена вода, на празен стомах. Кална баня всеки ден… Колко е часът? След калната баня десет минути в минералната вода, както е предписано. Ще Ви чакам при извора. Да, благодаря. Господине! Господине, чашата Ви. Ето тук. Искате ли да поговорим за филма? Да, разбира се. Добре. Само ми кажете дали искате продуцентът да види доклада ми. Честно казано, не искам да Ви докарам неприятности. Не, не се безпокойте. Все пак аз Ви повиках. От първо четене се вижда, че на филма му липсва проблематика и философско встъпление… Искате ли да поседнем? …което го превръща в поредица от несвързани епизоди, които може би са забавни със съмнителния си реализъм. Човек се чуди какво са искали да кажат авторите… Дали се опитват да ни накарат да се замислим? Или да ни уплашат? Още от началото действието разкрива липса на поетично вдъхновение. Простете, но това може да бъде солидно доказателство, че киното е с 50 години по-изостанало от другите изкуства. Тематиката не носи предимствата на авангардния филм, но носи всичките му недостатъци. Заповядайте, бележките ми. Съмнявам се, че ще Ви помогнат. Мистерия е фактът, че търсите съдействие от мен. Честно да Ви кажа, не мисля, че това ще проработи. Не, не , напротив. Ще ми помогнете много. Разбирате ли, този филм… Много искам да го заснема. Отложих снимките с две седмици, защото… Мецабота! Извинете ме. Мецабота! Марио! И ти ли си тук? Гуидо! Какво ти се е случило? Хей, Гуидо, как си? Много си се прошарил, стари Снапорац! И ти ли пиеш тази гадост? Недей, вредна е. Казват, че черният ми дроб е, такова… Ами ти, ти какво лекуваш? Един момент… Глория! Дъщеря ти. Пораснала е. Не, това не е дъщеря ми. Гадни пчели, изсмуквате живота от тези нещастни цветя. Скъпа, това е моят приятел… Извинете. Обувките ми… Глория. Глория Морин. Приятно ми е да се запознаем. Благодаря, добре. Знам всичко за Вас. Пупи постоянно ми разказва. Даже се скарахме жестоко, защото не харесах последния Ви филм. Не е вярно, много ти хареса. Да отидем да пийнем. Хайде. Ами ти, сам ли си тук? А жена ти? Не, сам съм. Така е по-добре… По-добре е като цяло, това искам да кажа… Разбра ли за Тина и мен? Тина? Чакаме анулиране на брака. Затова сме тук заедно. Сгодени сме. Поздравления. Добре, Гуидо, ами ти над какво работиш? Нещо хубаво? Тук е идеалното място за разсъждения. Домие, сценаристът, госпожица… Простете, как Ви беше името? Глория. Глория Морин. Приятно ми е. Аз съм Ваша голяма почитателка. Поласкан съм. Актриса ли сте? Виждал ли съм Ваша снимка някъде? Актриса… Ами, такова… Имам амбиции в тази насока. Дори големи амбиции, но засега само това. Тя е завършила философия. Позволете. Марио Мецабота. Приятно ми е. Не съм завършила. Пиша си дипломната работа. Това е друго. А темата е? Трудна е. „Самотата на човека в съвременния театър“. Интересна тема. Нали, професоре? И какъв е смисълът на появяването на видението на момичето при извора? Символ на непорочното? Или на добротата на главния герой? От всички символи, с които е претрупана Вашата история, този е най-неясният… Не е успяла. Така е по-добре. Как си? Добре. Някой позна ли те? Не мисля. Донесла си целия този багаж? Само пет куфара. Халатите заемат толкова много място. Донесла съм един… Ще го видиш. Всичко ли взехте? Карла, вечерта тук е спокойно. Нищо не се случва. Но това е модерен курорт. Не може да няма модни представления, изискани клубове, дори в нашия хотел. Беше ли добро момче? Да, да. Всъщност… Не можах да ти наема стая в моя хотел, а и там много хора ме познават. Затова намерих друго място. Чудесен хотел… Много е хубав, да знаеш… Но защо? А как е този приятел? Супер е. Изглеждаш ми блед. Защо? Хотелът е точно тук. Госпожо, гости! Виждаш ли, както ти казах. Не е… но е много спокоен. Ако си гладна, ще им кажа да ти донесат сандвичи. Малко е тъжно тук. Не, обстановката е типична! Освен това съм гладна. Ти си обядвал, но аз не съм. Здравейте, господине. Труден ли е пасиансът? Всичко е готово- стаята, банята. Гарантирана почивка. Госпожата ще е като у дома си. Да, благодаря Ви. Случайно да имате нещо за обяд? Извинете, къде е тоалетната? Ето там. Ще се погрижа за това лично. Тези влакове са ужасни. Целите ми ръце са мръсни. Щастлив ли си, че съм тук? Да. Малко щастлив или щастлив? Много щастлив. Ммм, целувчица! Каква приятна миризма! Гуидо, мислех, че това кадифе ще се измачка. Наистина ли? Добре. Но не, нищо такова. А пътувах три часа. Не ми каза дали ти харесва. Харесва ли ти? Каква красива жена! Толкова изтънчена. А това нещо, което й е на главата… Какво е? Плюш? Да, плюш. Аха, плюш. Търсила съм го като луда. Бях се отчаяла. Но ти ме познаваш. Когато Карла реши нещо… Опа! Ох! Четох интересен комикс миналата седмица… Имаше един динозавър… Ето я, моята кифличка. Дръж се нормално. Та, един динозавър… Гуидо, бъди добро момче. Какво искаш сега? Сигурен ли си, че си се държал добре? Разбира се, защо? Няма значение, кифличката е гладна. Опа, халката ми. Слушай, Гуидо. Онова нещо, което ми беше обещал… Кое нещо? Пак ще започне да говори за съпруга си. Не мислиш ли така? Ще видиш, стари Снапорац. Горкият Луиджи не е щастлив изобщо. Разбираш ли, моят съпруг не е уверен човек. Често се депресира. Но не е глупав, да знаеш. Даже е доста умен… Колко е топло тук! Знае цялата римска история наизуст. Просто се нуждае от начален тласък. Все още работи в рафинерията, на същата заплата. Наистина ли? Дръж се нормално и ми остави чантата. Ще я скъсаш. Много обичам тази чантичка. Той ми я подари. Защо не му намериш работа? Познаваш толкова много хора. И си ми обещавал много пъти. Даже го сънувах. Сънувах, че си му намерил работа, но той се побърква и ни убива двамата. Кого? Теб и мен! Знаеш ли къде бяхме? На тази малка уличка Виа дел Гроче, където ти купих същата вратовръзка като съпругата ти. Помниш ли? И така и не знаех дали носиш моята или нейната. Бяхме се прегърнали на едно походно легло, чисто голи. И той се появи и ни уби и двамата с една метла! Придърпай завесите още. Добре. Точно така. Сега отиди в коридора, помотай се за малко, после се престори, че си влязла в грешната стая и си заварила непознат мъж. О, това е чудесно. Никога не сме правили така. Чакай малко. Искам да те разгледам. Не, не. Трябва да се гримираш повече като… Като каква? Като уличница. Дай ми молива си. Хубав полилей. Да, да. Искам такъв за вкъщи. Не мърдай. Как се казва този хотел? „Хотел на гарата“. Искам да пиша на мъжа ми, за да може да ми изпрати експресна телеграма. Той пише така добре. Ще ти дам да прочетеш. Добре, само не мърдай… Направи развратна физиономия. Излез в коридора. Значи сега играя роля. Да. За каква ме мислиш? За някоя от твоите актриси? Нали не мислиш, че мога да бъда една от тях? Аз не съм такава. Не бих могла да живея такъв живот. Обичам да си стоя вкъщи. Хайде, излез. Аз ще спя. Кажи ми, ако наистина направя нещо такова, ще ревнуваш ли? Защо? Би ли го направила наистина? Кой знае? Желаете ли нещо? Не, просто искам да се разтъпча. Да Ви напълня ли ваната? Не, аз просто… Искате ли чаша инерална вода? Не, благодаря Ви. Какво искаше? Какво ти каза? Беше собственичката. Искаше да ми даде минерална вода. Ела тук. Ела. Разтвори чаршафа. Гуидо, обичаш ли ме, поне малко? Да, да. Това ти ли си, мамо? Толкова много сълзи, синко толкова много сълзи. Татко, чакай. Не си отивай. Толкова малко си казахме. Чкай, татко, имам много въпроси. Още не мога да ти дам отговор. Виждаш ли тавана? Толкова е нисък. Искаше ми се да е по-висок. Грозно е, синко, грозно е. Иска ми се да е по-различно. Не можеш ли да се погрижиш? Преди рисуваше толкова хубаво. Иска ми се… О, комендаторът, не трябваше да си прави труда. Здравейте. Моите уважения. Той има много малко време. Здравейте. Как се справя синът ми? Внимавайте, не го оставяйте да Ви разчувства. Не се ли справя? Защо така? Трудно е, когато човек осъзнае колко грешки е направил. Но аз… Майка ти е приготвила нещо за теб. Малко сирене и две праскови. Не се тревожи за мен. Понякога тук става много самотно, но майка ти идва всеки ден. Прави ми компания. И поддържа всичко в ред. Малко украса оправя нещата. Така сме възпитани. А с жена ти Луиза, всичко ли е наред? Да. Луиза… Вие двамата винаги сте били моята радост. Сбогом, синко… Какво е това място? Харесва ли ти тук? Още не съм решил. Но нещата се оправят. Поне на първо време… Гуидо! Правя всичко по силите си. Какво повече да направя? Горкият Гуидо, сигурно си уморен. Да се прибираме ли? Аз съм Луиза, съпругата ти. Не ме ли позна? За какво си се замислил? Добър ден. Добър ден. Добър ден. Гуидо! След няколко дни ще те представя, така че да можеш да получиш всички съвети, от които имаш нужда. Мистична фигура. Нали? Довел съм ти тримата старци. Единият е руснак, друг е пенсиониран генерал… Какви старци? За ролята на бащата. Скрий ме, Чезарино… Ела тук, палячо. Как си? Приятно ми е да те видя, Супер Тарзан. Звънях ти шест пъти. Да, да, знам. Става дума за сценария на Клаудия. Е? Мислех да ти го пратя по пощата. Всъщност, вече съм го изпратил. Наистина ли? Все още изглеждаш добре. Защо не се върнеш към актьорството? Цяла нощ не съм спал. Имам идея за космическия кораб. Защо не добавим още една сюжетна линия… Конокия, не ме хващай за ръката! Мразя това! И си облечи сако! Вече трябва да нося сако, за да говоря с теб… Как сте? Как беше пътуването? Добре. Мина цял час… Какво прекрасно видение! Великолепна сте! Наистина ли? Да. Винаги ми казвате, че съм прекрасна, но никога не говорите за ролята ми. Как беше прослушването ми? Чудесно, иначе нямаше да сте тук. Казаха ми да заприличам на майка и да ям много паста. Трябва да кача три килограма. Това ли е всичко? Виждате ли? Знаете повече от мен. Вие сте сценаристът. Не трябва ли да ми кажете нещо? Каква е ролята на тази госпожица? Моля? Агостини! Не искам да Ви притеснявам. Хотелът е чудесен, а уискито великолепно. Но имам три въпроса. Да, да, по-късно. Какво има? А, да, да. Извинете ме. Агостини, трябва… Просто не ми се говореше с онзи тип. Клаудия получава предложения от цял свят. Не мога да я карам да чака. Дайте й нещо. Имате ли сценарий, поне няколко страници някаква идея? Клаудия осъзнава ли, че това ще е велика роля? Може би най-добрата в кариерата й? Аз ще й обясня… Казвам Ви като приятел, ще я загубите. Искаш ли да видиш старците или не? Да не си се побъркал? Вече сме готови… Моля? Старците. Къде са те? Ето тук. Госпожа Карла се обади. Не иска да седи в онзи хотел. Бил грозен. Права е. Какво да направя? Тук ли да я доведа? Ще повикам старците. Извинете, искам да Ви представя малката си съпруга. Очарована съм. И тя пише. Има колонки в няколко женски списания. Има няколко въпроса. Моите читатели са луди по романтиката. Можете ли да ми кажете нещо за интимния си живот? Ето ги. Kажете „здрасти“ на режисьора. Елате. И Вие, генерале. На колко сте години? 70. А Вие? 64. Ами Вие? 68. Не са достатъчно стари. Какво? Този е с единия крак в гроба. Следващият път ще доведа три трупа. Искаше жалки хорица… Този като го погледнеш, и ти се доплаква. Здравейте, комендаторе. Ти коленичиш, ами аз какво да правя? Стани, че ще се нараниш. Как си, Гуидо? Здравейте, комендаторе. Дойдохме с хеликоптер. Тази пищя през целия път. Къде е басейнът? Още не сме се регистрирали. Млъквай! Помогна ли ти терапията? Да. По-добре ли си? Ето, заповядай. Какво е това? Малко подаръче. Винаги ми даваш подаръци. Точно като моя е. Не трябва да се навива. Часовник. Ръчен часовник, вижте! Е, избистриха ли се идеите? Да, така мисля. Американците са тук… Видях й паспорта. Тя е на 52 години. Малка е. Добър вечер, госпожо. Ти пък кой си, скъпи, кой си? Г-н режисьор, имам още един малък въпрос… Иска да знае каква е връзката между католицизма и марксизма. Благодаря Ви, разбрах. С други думи, искате да разберете каква е политическата ми ориентация. Тъй като сте честен човек, каквито са всички италианци, не би трябвало да имате проблем да ми отговорите. Италия основно католическа държава ли е? Да, така е! Млъквай и си яж сладоледа! Това е равносметката за космическия кораб. С Вас трябва да поговорим на четири очи. Не издържам. Тук е същинска лудница! Добре, ще обсъдим това по-късно. Какво казахте за Вашия холестерол? …само един велик писател. Ранния Фицджералд. След това творбите му се превърнаха в оргия на прагматизма и бруталния реализъм. Какво означава „ляво“ или „дясно“? Вие сте голям оптимист, щом вярвате, че в този хаотичен и объркан свят има хора с толкова изчистен ум, че да принадлежат единствено към лявото или дясното пространство. Американците имат една нова теория за холестерола… Вкусен ли е сладоледът? Много. Можете ли да ми кажете приблизително в колко сцени ще участва тя? Моля? В колко сцени? Пет. Само пет? Може би шест, дори седем. Добър вечер, комендаторе. Здрасти, Гуидо. Посланикът е хвърлил око на госпожата. Е, и? Мислех, че ще искаш да знаеш. Добре, вече знам. Искаш ли да я поканя на танц? Да, да, покани я. Скъпи приятели, има само една истина… Но аз толкова искам да опознам, да разбера героинята си. Трябва да поживея с нея преди снимките… Дамата каза, че иска да опознае героинята си. Трябва да вляза в кожата й, да разбера мислите й, иначе ще се проваля. Маестрото още ли не ви е обяснил ролята? Не. Съжалявам, скъпа госпожо. Аз не разполагам с подобна информация. Аз съм само продуцент. Гуидо, нали е истина, че не знам нищо? Така е. Нищо. А сега ще почивам три дни. Приличат на стъклени. Първите череши на пролетта. Благодаря. Ами Гуидо? Марио Мецабота, в цялото си Да се поразходим, а? Знам… Естествено, мислиш си, че съм откачил. Да. По-възрастен съм от нея с 30 години. И какво от това? Всичко е наред. Аз може би съм старият глупак, който плаща сметките. И какво от това? Бихте ли могли да създадете нещо важно, красиво и истинско срещу заплащане? Да речем, ако папата Ви помоли? Да, да, ще си помисля. Извинете. Виж какво, аз не се заблуждавам. Може би тя е с мен заради парите. Всъщност, точно заради тях е. Но аз никога не съм чувствал някой толкова близък. Просто я погледни. Тя е красива, симпатична, интелигентна. Има си всичко. Само заради парите? Но в днешни дни наоколо е пълно с богати млади мъже Ясно. Тя се интересува от теб. Точно така. И не ми оказва никакъв натиск. Аз сам си решавам. Горкичката дори не е споменала за съпругата ми, за семейството ми, дори и намек. Как се запознахте? Срещнах я в Лондон. Учи в едно училище с дъщеря ми. От колко години си женен? Много. 31. А жена ти… Жена ми го понесе много зле. Мрази я. Докато Глория, горката, много я харесва. Изплюй камъчето. Аз съм глупак! Искаме да видим графика на снимките. Някакви дати. Иначе отиваме в Германия. Имаме други предложения. Да не би да ме държите в неведение до самия край? Приличате на малко охлювче. Какво е „малко охлювче“? Une petite escargot. Чувате ли шума на изворите? Римляните ги наричали „Щастливите води“. Мая, да развеселим тези поспаливци. Позволявате ли? Готова ли си, Мая? Какво държа в ръцете си? Кадифена чанта. Какво има в нея? Бяла носна кърпа. И червена носна кърпа. Не са наркотици, предполагам? Не, това е аспирин. Портмоне. Има ли пари в него? Ами тази дама тук. Какво си мисли? Не е нещо мръснишко, надявам се. Просто си помислете за нещо. За какво? Каквото желаете. Мислите ли? Да. Искам да живея още 100 години. Желая Ви късмет! А какво има в главата на тази прекрасна дама? Оставете ме на мира. Мога ли да си помисля за някого? Да. Давайте, госпожо! Забравете, срам ме е. От какво? Наистина ли мога да си помисля за някого? Мен би ме било страх да ми прочетат мислите. Не се безпокой, скъпа, при теб такава опасност няма. Исакте ли да си ходим? Стана студено. Целувчица и пошляпване. Нали така? Дами и господа, мислите си „Какъв измамник“. Съжалявам, ако ви разочаровам, но тук измама няма. Не е и съвпадение. Това е пример за силата на магнитните полета и телепатията. Аз препращам вашите мисли на Мадмоазел Мая. Вие! Мислите ли, че можете да скриете мислите си? Моля Ви, оставете я на мира. Не настоявайте. Мислите са съкровено нещо. Виждаш ли, всичко е една игра. Мая, готова ли си? Един момент, може ли да разберем за какво си мислите вие, господа? Например Вие. За какво си мислите? Как за какво? За моя режисьор. Моето единствено щастие. Как си? Добре. Ами ти? Мина толкова време… години! За нещастие е така, скъпи мой. Но ти си вече известен. О, престани. Кажи ми, какъв е трикът? Донякъде е трик, но донякъде е истинско. Не знам как, но става. Можеш ли да й предадеш всичко? Всичко. Само не мога да й предам да се разкара. Да опитаме ли? Добре. Почакай. Сигурно с теб няма да се получи. Не разбирам. Не мога да го повторя… Аса… ниси… маса? Нали така? Така ли е? Да. Но какво означава? Гуидо, ела тук! Къде си? Не се лигави! Не искам да се къпя, не искам… Ела тук, ще те хвана. Знам какво иска палавникът. Исак да го поноси любимата му, нали така, непослушник такъв? Ела тук. Ела тук. Никога не иска да влезе във ваната с вино. Не знаеш ли, че така ще пораснеш голям и силен? Гуидо го е страх! Гуидо го е страх! Хиляди дяволи! Бабо, бабо! Дървата са мокри тази година. Този котарак е точно като дядо ви. Винаги дебне и само иска храна. Срамота! Отивай да си лягаш. Последният път му тръшнах вратата под носа и го оставих навън за два дена. Можеше да се омъжа пак, и то за красив мъж, щях да си отпочина, не като с дядо ви. Каква съм глупачка! Мислех си, че ако се омъжа отново, първият ми съпруг, независимо дали е в Ада или в Рая, няма да ме дочака. Тишина! Лягайте си, деца! Бавачке, Клаудио се подмокри! Какви ги вършите? Заспивайте. Ти също, заспивай. Гуидо, лягай под завивките. Студено е. Не мърдай. Каза ли си молитвите? Не си ли най-прекрасното сладкишче? Най-красивото! Целуни и мен. Кого обичаш най-много? Мен? Нали така? Не можете да ме излъжете. Ще ви напляскам. Знам кога се преструвате. Заспивайте, малки създания. Затвори си очите. Гуидо, тази вечер не си затваряй очите! Тази вечер очите на портрета ще се движат. Нали не те е страх? Трябва да сме тихи! Чичо Агостино ще погледне в ъгъла, където е съкровището! Не се страхувай, Гуидо! Ще бъдем богати! Помниш ли заклинанието? Аса Ниси Маса… Аса Ниси Маса… шът! Господине, имате две или три обаждания от Рим. Мисля, че е съпругата Ви. Добре, свържете ме. Джино, свържи господина. Добре. Това е за Вас. Лека нощ, господине. Лека нощ. Марчела, онова обаждане от Рим, по-бързо. Не, не съм обидена. Само едно нещо може да ме засегне. Познаваш ме. Не. Прощавам му всичко. Да си побъбрим малко. Седнете до мен. Не, ще си лягам. Много съм изморен, а и чакам обаждане. Искате ли да Ви сипя? Не, благодаря. Много ме боли главата. Дайте си ръцете. Не, по-добре седнете. Имам лековити флуиди в лявата ръка. Слагам я на корема си, когато ме боли. Свалете си шапката. По-добре ли сте? Да, може би. Защо ме гледате по този начин? О, не казвайте, че съм красива. От Вас това звучи толкова обидно. Какво Ви става? Не знам. Имам чувството, че цял живот съм взимала грешни решения. Кажете, забавно ли Ви е да ме измъчвате? Да Ви измъчвам? Поговорете си с мен като със стар приятел. Трябва да съм близка с режисьора си. Гледахте ли последния ми филм, този, който заснехме в Белград? Моята героиня беше жена, белязана от времето, но още желана… Изсвири „Мистификация“. Не я знам. Да, но… Каква прекрасна жена… Но… В нея мъжете намират обич и защита. Аз съм тази героиня. Същата съм и в живота, и в любовта. Затова съм толкова самотна. И винаги съм прощавала всичко на мъжа,… на мъжете, които обичам. Господине, свързахме се с Рим. Благодаря. Много съм чувствителна. И порочна! Да, да, много сте близо. Връщам се веднага. Рим е на линия. Можете да говорите. Ало, да! Луиза ли искате? Да. Гузен си, а, животно такова? Росела е на телефона. Здравей, Росела, как си? Луиза ме е търсила. Къде беше този път? На лечение? Какво извинение… Ето я Луиза. Гуидо, звънях ти два пъти. Къде беше? Знам, съжалявам. Бях в офиса на продуцента. Имахме работа. Как си? Бива… А терапията? Помага ли ти? Да. Но нали знаеш, тук не може да се отпочине като хората. Ами ти? Ти какво правиш? Забавляваш ли се? Обичайното. Тук съм с Росела, Тилде, Енрико. Те тъкмо си тръгваха. А ти забавляваш ли се? Срещна ли някой познат? Едва ли. Тук е много скучно. Но така е по-добре за работата. Лека вечер, Гуидо. Лека. Не си срещнал никой познат, така ли? Постоянно ли си сам? Разбира се. Наистина? Луиза, защо не дойдеш да ме посетиш? Само за малко. Лесно се стига. Кога ще започнеш снимките, мързел? Не знам. Дай ми Луиза, моля те. Искаш да дойда, така ли? Наистина ли го искаш? Ако желаеш. Можеш да доведеш някой приятел. Но това ще те направи ли щастлив? Разбира се, иначе нямаше да те моля. Господине, още дълго ли ще говорите? Не. Кога да дойда? Когато ти е удобно. Внимавай, че наистина ще дойда. Мила, иначе нямаше да те моля. Много ще ми хареса… Чао, и лека вечер. Чао, господин Чужденец. Лека вечер. Лека вечер, Гуидо. Мосю Гуидо, агентът ми си мислеше… Почакайте малко, мадам. Трябва да се отбия до офиса… Мамка му! В мой интерес е да го направя. Утре сутринта ще обсъдим всичко, става ли? Прожектори за основната постройка Дъски за стъпалата 260. Добър вечер. Трябва ли Ви нещо? Не, благодаря. Продължавайте си работата. Какъв дисциплиниран екип. Здравей. О, здравей, Елеонора. Вижте, г-н режисьор, така или иначе сте тук. Потърсих германката в пансиона, но тя си е отишла. Трябва да я намерите. Тя е в Париж с един цирк. Наистина ли? И аз какво да направя? Каква чест, г-н режисьор. Хванахте ме по бели гащи! Виж, Гуидо. Става дума за фермата… има едно място… А, ето го. Къде се намира това? Никъде не е записан адресът. Това е в имението на принца. Кой е тук? Малките ми племеннички. Ева и Дина. Добър вечер. Хайде де. Дай му да те разгледа. Може да ти даде малка роля. Приятно ми е. Удоволствието е мое. Откъде си? Триест. Да живее Италия! Добре сте се устроили тук. Кажи му за братовчедка ми. Гуидо. Братовчедка й е висока 1,80 м. Трябва да я видиш. Може да е добра за филма. Ето тази… хей, дяволче… Вярно е. Висока е колкото мен, когато съм се изправила върху леглото. Виждаш ли? Печелила е два пъти Мис Жартиер. Гуидо там ли е? Идвам ей сега. Заспивай, Конокия, заспивай. Ще се видим утре. Може ли да Ви задам един въпрос? Давай. Приятелката ми казва, че не можете да заснемете любовна история… Вярно ли е? Млъквай! Права е. Утре да те събудя ли, Гуидо? Не, благодаря. Нашият командир никога няма да ни свари неподготвени. Този екип никога не спи! Как ме боли главата. Какво толкова ядох? Постоянно се размотават, но са добри момчета. Трябва ли ти нещо, Гуидо? Или пък имаш идея? Имаш ли нещо да ми кажеш? Не, благодаря ти, няма. Лягай си. Нищо не ми трябва. Каквото и да е. Не, благодаря ти. Лека нощ. Лека нощ, друг път! Кой може да заспи тук? Как изобщо да се наспя? Конокия, успокой се. О, извинявай. Аз съм в този бизнес от 30 години, работил съм по филми, каквито не можеш да си представиш и никога не ме е било страх от нищо! Какво си се развикал, побъркан старец такъв! Ето, най-накрая го каза. Старец. Най-накрая изплю камъчето. Конокия е стар. Какво искате? Прибирайте се вътре. Нищо не ми казваш. Не знам какво да правя. Не знам кога да говоря, кога да мълча. Не искам да те притеснявам. Не ме интересува за какво става дума във филма. Щом искаш да го пазиш в тайна, добре. Моля те, лягай си. Но ако искаш да ти помагам, както винаги съм правил, а тогава ти харесваше, то трябва да ми кажеш нещо! Кажи ми „Разкарай французойката“…, ето така искам космическия кораб…, кажи ми „Ходи да се обесиш“, но ми кажи нещо. Много си се променил, Гуидо, приятелю. Какво правиш? Плачеш ли? Не те ли е срам? Утре си тръгвам. Напускам. Не искам да ти се пречкам. На теб ти трябват млади хора. Просто искам да внимаваш. Променил си се. Криза на вдъхновението? Ами ако този път е завинаги? Ами ако това е падението на един мръсен лъжец, лишен от талант или усет? Да речем, че си олицетворение на чистотата. Но какво, по дяволите, означава да си истински честен? Не чу ли какво каза Фалкачо? „Трябва да премахнем всички метафори, символите на чистота, невинност, бягство.“ Какво искаш тогава? Да, точно така. Има един музей в града, а ти си дъщерята на пазача, израснала сред древната красота… Права си. Ще остана завинаги. Искам да създам ред, да пречистя… Искам да създам ред, да пречистя… Ало? Търсят Ви от хотела на гарата. Добре. Ще приема разговора. Ало? Кой е? Ало? Гуидо, много ми е зле. От минералната вода ми стана лошо. Имам температура. Ела. Ела при мен, веднага. По това време? Не мога. Ще дойда утре. Ела. Горкичката, ако знаете как питаше за Вас. Ето го ледът. Направо се разтапя. Температурата й е поне 40 градуса. Да, добре. Оставете ни. Да донеса ли грахта? Каква грах? Когато бълнуваше, искаше грах. Това е добър знак. Не, няма смисъл. Ако Ви трябва нещо, ни кажете. Добре, благодаря. Карла, за пръв път ли вдигаш температура толкова внезапно? Не. Просто си се случва. Ще ми мине. Съпругът ми е свикнал с това. Не го притеснява. Не, не ставай. Завий се. Колко ми е горещо. Жадна съм. Чакай, аз ще ти дам. Ето, заповядай. Пий бавно, иначе ще се подуеш. Ден или нощ е? Какви ги говориш? Четири часът следобяд е. Трябвa да изчакаме доктора, да видим той какво ще каже Може да изпратиш телеграма на мъжа ти. Той трябва да знае. Не, не искам всичко да приключи. Ако той дойде, ще ме отведе. А съм си купила толкова хубави роклички. Защо си изгълтала толкова много минерална вода? Тя е за болни хора. Ти болна ли си? Само чакаш да се нагълташ с нещо. Какво друго да правя? Постоянно ме оставяш сама. Написах си завещанието преди две години. Това, че си направиш завещание, не означава, че ще умреш. Разбираш ли, имам брат и сестра, но искам мъжът ми да получи апартамента. Той е мой, но горкичкият няма да се оправи без него,… дори и да се ожени отново. О, тези чаршафи! Искам да ми кажеш истината, истината, чуваш ли? Защо си с мен? Какво да кажа на кардинала утре? Да, прочетох описанието, което Вашият продуцент ми изпрати. Доста е интересно. Но от фактическа гледна точка, срещата между главния герой и представителя на Църквата не може да се случи по време на кална баня, както сте го описал. Съжалявам, но това е недопустимо. Висшите църковни служители имат собствени зали за аудиенция. Така е, но аз търсех нещо нетрадиционно. В какъв смисъл? Главният герой е отгледан от католическо семейство и… Добро утро. Монсиньор, запознайте се с Гуидо Анселми. Приятно ми е да се запознаем. Вие трябва да сте режисьорът. Да. Вашият филм на религиозна тематика ли е? Ами, да, в общи линии. Както казах, главният герой е отгледан в католическо семейство, като всички нас. Така че той има някои комплекси, някои желания, които не може да потиска повече. И му се явява представител на Църквата, който е носител на една истина, която той не може да приеме, въпреки че тя още го интригува. Така че той търси контакт, помощ и разбиране. Като Савел в Дамаск, нали така? Не сме ли всички такива? Разбирам, че идеята ми звучи повърхностно, но… Не, не е така. Просто не вярвам, че киното може да послужи добре на някои каузи. Прекалено лесно бъркате съкровеното с профанното. Не е ли така? Може би. Вашата отговорност е голяма. Можете или да покварите, или да образовате стотици души. Но Негово преосвещенство ще Ви изслуша все пак. Можете да му зададете няколко въпроса. Позволете ми да Ви запозная с режисьора. Моля, седнете. Простете за безпокойството, Ваше преосвещенство, но продуцентът ми е неспокоен, може би е прав, и затова той настоя аз да… Женен ли сте? Да. Имате ли деца? Да. Искам да кажа, не. На колко сте години? 43. Чувате ли тази птица? Моля? Знаете ли как се казва? Не. Казва се диомедео. Според легендата, когато Диомед умрял, тези малки птички се събрали и го придружили до гроба, като го опявали. Чувате ли? Звучи като ридание. Гуидо, Гуидо, да отидем при Сарагина. Идвам. Сарагина, потанцувай ни румба. Ето. Срамота, срамота… Това е смъртен грях, смъртен грях… Не го вярвам, не може да е истина… Погледни майка си, погледни я! Майко! Спри! Боже Господи, толкова ме е срам, срам ме е и съм обидена! Но най-важното е, че през целия си живот, където и да живял, свети Луиджи най-много избягвал да разговаря с жени, чието присъствие избягвал толкова яростно, че който и да го видел, считал, че той не харесва жените… На колене! Не знаеш ли, че Сарагина е Дяволът? Не, не знаех. Наистина не знаех. Е, какво означава този символ? Тази героиня е вдъхновена от детските Ви спомени. Но няма никаква връзка с основната тема. Ако наистина искате да направите полемично произведение за италианското католическо съзнание, ще трябва да имате по-голям усет за културата, както и непоклатима логика и чистота на символите. Простете, но… Вашата наивност е сериозен недостатък. Вашите спомени, обгърнати от носталгия, Вашето сантиментално необиждащо пресъздаване носят усещането за съпричастност… „Как?“ казал свещеникът, „С комунист?“ Видя ли? Не каза „с мъж“. Католическо съзнание? Мислете за себе си като за Светоний по времето на цезарите! Вашето намерение бе да разобличите, но в крайна сметка излиза, че го подкрепяте. Разбирате ли? Получава се объркване, двусмислие! Скъпи докторе,много съм Ви ядосана! Но аз повече не Ви трябвам. Не е вярно, изобщо не е вярно. Здравейте, комендаторе. Знаеш ли, разбрах какво се опитваш да кажеш във филма… Става дума за объркването в съзнанието на човека. Но трябва да си по-ясен. Хората трябва да те разберат. Иначе какъв е смисълът? Да вървим, Гуидо. Ако това, което искаш да кажеш, е интересно, то всички трябва да го разберат. Как може да не те интересува дали публиката ще те разбере? Съжалявам, но това звучи нахално и арогантно. Комендаторе, елате тук. Вдишайте дълбоко. Здрасти, Гуидо. Запазил съм Ви място до парната струя. Тази сутрин ходих до космическия кораб. Стигнал е 50 метра … Марио. Гуидо, Негово преосвещенство Ви чака. Ще повторя. Негово преосвещенство чака. Облечете се, бързо. Кардиналът вече Ви чака. Кажете му всичко. Изповядайте се, не скривайте нищо, а ако Ви остане време, кажете някоя добра дума за мен. Това е златна възможност, Гуидо! Кардиналът! Какъв си късметлия! Той може да уреди всичко… Спомняш ли си развода ми в Мексико Сити? Уреди ми това, моля те. На теб няма да ти откаже. Покажи му най-вече, че осъзнаваш греховете си, падни на колене, целуни му пръстена, разплачи се, кажи, че си се покаял. Ако му влезеш под кожата, можеш да получиш каквото желаеш от живота. Слушай ме. Внимавай, Гуидо. Ние сме в твоите ръце. Имате пет минути. Ваше преосвещенство, нещастен съм. А защо да си щастлив? Това не е редно. Кой ти е казал, че идваме на този свят, за да сме щастливи? Ориджен казва в съчиненията си Extra Ecclesiam nulla salus. Извън Църквата няма спасение. Extra Ecclesiam, nemo salvatur. Никой няма да получи спасение извън Църквата. Salus extra Ecclesiam, non est. Спасение извън Църквата няма. Този, който не е в Града на Бога, е в Града на Дявола. Елате и вижте невероятния феномен факира Сива, който счупи всички световни рекорди… Нашият експеримент е под специалното наблюдение на европейски учени… а дамата в края? цената е 24,000. Чух ли 30,000? Прекрасно. 35,000… 40,000. И продължаваме… Още предложения? Кога пристигна? Около пет. Минахме през хотела, но теб те нямаше. Как си? Добре, добре. С кого си дошла? С Росела и Енрико. И Тилде е тук. Добро момиче. Ти наистина дойде. Много добре изглеждаш, да знаеш. Хей, Роса. Мина една година, откакто последно танцувахме заедно. Луиза, скъпа. Ти си моето съкровище. Толкова се радвам, че дойде. Винаги става така. Щом се разделим… Ти става самотно. Наистина ли ти липсвах? Да. Не ти ли беше хубаво в компанията на тези прекрасни дами? Значи си ги забелязала… Нямаш ли забежки, откакто си дошъл? Горкият Гуидо. Какво стана с прочутата ти потентност? Много приятно ухаеш. Харесва ли ти парфюмът ми? Толкова си лекичка. А какво става с твоя проект? Върви ли? Ами, не мисля, че имам особено голям напредък. Но за какво става дума? Какво си намислил този път? О, извинете. Струва ли ми се или Енрико си е паднал по теб? Прекрасна е, нали? Браво, чудесно. Добър вечер, госпожо. Много се радвам, че сте тук. Благодаря. Маестро, на Вашите услуги сме. Да потегляме ли? Идвам. Скъпа госпожо, тази вечер ще видите до каква лудост са ме докарали. Аз не бих се ръкувал с тази госпожица. От едно докосване може да разбере какво си мислите. Кой ли може да е? Твоята пътеводна звезда. Не сте ли се сближили още? Да Ви представя сестра си? Прекрасната малка сестричка! Виждате ли какви жени привлича нашият режисьор? Приятно ми е да се запознаем, комендаторе. Тъкмо завърших един сценарий, става дума за ядрена война. Само продуцент с Вашата смелост може да го реализира. И тази прекрасна магьосница ли е към твоя харем? Да речем просто, че имам дарба. Е, по-добре ли си? Уединението помогна ли ти? Изглеждаш по-добре. Наистина ли? Не, шегувам се. По-добре ли се чувстваш? Бях се притеснила. Много се радвам, че покани Луиза да дойде. Самата мисъл за това я развесели. Ако нямате против, аз не искам да дойда. Няма смисъл. Както пожелаете. Не, приятелю. Аз настоявам. Качете се в колата на Конокия. Миличка, разкарай се. Отиди при Лаура. Къде е съпругата ти? Не знам, тук беше. Росела, ела с нас. Искам да ви разкажа една странна история. Сестра ми беше монахиня. Почина много млада и една вечер портретът й внезапно промени изражението си. Хайде, качвай се. Промени се, като че ли искаше да ме предупреди… Аз ще седна отпред. И така, няколко дни по-късно, чичо предложи да отидем на пазар. Той караше „Изота Фраскини“… Аз получих видение… Е, какво мислите? Трябва да си малко побъркан, за да слушаш този режисьор. Внимавайте. Тук е сметище. Ренато, къде си? Тук съм, комендаторе. Трябва да сме готови до 20-ти. Последвайте ме, дами. Внимавайте, земята е неравна. Май изоставаме с графика. Не е така. Вече стигнахме 70 метра. Какво й е на Луиза? Изведнъж се промени. Стана много нервна. Не знам. Беше толкова щастлива да те види. Може да си я обидил с нещо. Никога не бих го направил. А това какво е? Много интересно. Този модел ще се наложи върху структурата, като по този начин създаде впечатлението, че там има ракета. Нали така? Да, така е. Това е стартовата площадка на ракетата. Най-важният момент от филма. Без снимки. Само една, комендаторе. Какво е намислил мъжът ти този път? Научна фантастика ли? Аз какво знам? Питай го него. Джанкарло му написа чудесен сценарий за марсианци. И за какво служи този парк? Не знаете колко труд е хвърлен. Нито една строителна компания не искаше да се заеме. Построено е върху пясък. Колко бетон ви трябваше? Тонове! 400 тона. Комендаторе, ако нямате против, ще остана на тази площадка. Страдам от световъртеж. За 80 милиона могат да се купят поне десет апартамента. Виж колко е помпозно всичко, също като него самия. Малката сестричка не е много мила с нашия режисьор. Може би е влюбена в него. По него? Моля се ден и нощ да не ми се пада съпруг като него. Сега какво? Още ли ще се катерим? Ще се радвам да Ви понося. Като се замисля, че хвърлих По-добре да бяхме направили един макет. Макет ли? Така са снимали по времето на дядо ти. Освен това, тези милиони твои пари ли са, Конокия? Луиза, студено ли ти е? Да ти дам сакото си? Не, не, благодаря. Освен това, мисля да се прибирам в хотела. Всичко ли е наред? Изведнъж се натъжи. Казах ли нещо? Не. Не съм тъжна. Филмът започва със сцена, която показва огромните унищожения на Земята от термоядрена война… Гуидо се радваше да те види, наистина. …а корабът същински Ноев ковчег,се опитва да избяга, докато останалата част от човечеството търси спасение на друга планета. Ще има над 10 000 статисти, дори 15 000, огромна тълпа. Наистина ли ще видим всичко това в твоя филм? Пророкът надига глас. Явно си решил да изплашиш всички. Защо пък не? Не ми казвай, че и ти харесваш филми, в които нищо не се случва? В моя филм се случват най-различни неща. Ще има от всичко. Дори и танцуващ моряк. Моряко, ела. Какво научи в Америка? Не, не искам вода. Потанцувай и ще ти дам роля във филма. Танцувай. Какво ти става? Какво ти е? Росела, престани да се държиш като по-голяма сестра. Не ми харесва. Г-н режисьор, каква роля ще получа? Какво си мисли Луиза за мен? Какво иска да направя? Каква е ролята ми? Разкарай се! Познаваш Луиза. Не обича да говори. Не говори и с мен, а аз съм най-добрата й приятелка. Наистина не знам. Тя е объркана. Един ден говори едно, друг ден друго. За нещастие, единственото, което тя иска от теб, е да си някой друг. Но защо? Всички правим тази грешка. А този, дребният приятел, той влюбен ли е в нея? Много ти се иска това, нали? Така съвестта ти няма да те притеснява. Какъв си гадняр. Горкият Енрико, толкова е странен. Всички го забелязаха. Той постоянно е около нея, изслушва я, прави й компания. Той е добър приятел. Мислех, че идеите ми са толкова изчистени. Исках да направя честен филм. Без никакви заблуди. Исках да кажа нещо толкова просто. Което да бъде полезно за всеки. Един филм, който ще ни помогне да погребем всички ненужни неща, които таим в себе си. А изглежда аз съм този, който не може да погребе нищо. А сега съм много объркан. Трябва да се оправям с тази площадка… Не знам защо всичко се разви по този начин. Къде сбърках? Всъщност нямам какво да кажа… но същевременно искам да го кажа. Ами твоите духове, защо те не ми помогнат? Винаги си твърдяла, че имат послания за мен. Да се хващат за работа! Вече ти казах, подхождаш грешно към тях. Любопитството ти е детинско. Искаш прекалено много гаранции. Добре де, но какво казват те? Винаги едно и също. Дори и сега. Те са разумни духове. Познават те много добре. Е? Казват, че си свободен, но трябва да се научиш да избираш. Не ти остава много време. Трябва да побързаш. Гуидо, идваш ли? Да или не? Стая 320, моля. Няма никой. Добре, благодаря. Главата ли те боли? Не, пия успокоителни. Често ли ги пиеш? Понякога, помагат ми да заспя. Какво те тревожи сега? Какво? Нищо. Ако можеше да се видиш отстрани. Защо се смееш? Не бих могла да ти изневеря, само защото не бих могла да понеса, че ще трябва да лъжа и да се крия. Но явно на теб ти е лесно. Виж, Луиза, много се радвам, че си тук, но съм много уморен и ми се спи. Заспивай тогава. Лека нощ. Не знам каква представа имаш за моя живот, че винаги ме изкарваш, че съм измамник. Какво знаеш за мен? Какво мразя и какво не. Знам само това, което ми показваш. И какво ти показвам? Хайде, кажи ми какво виждаш. Ти и твоят осъдителен морал. Накъде биеш? Наникъде. Знам единствено, че от години сме в застой. Но ти винаги ме викаш обратно и искаш да започнем наново. Разбери веднъж завинаги, не искам да започваме наново. А какво искаш тогава? Защо искаше да дойда? За какво съм ти? Какво искаш от мен? Какво искаш? Не се безпокой. Забелязах я още снощи. Не съм те питала нищо, така че не казвай нищо. Спести ми срама да слушам лъжите ти. Сигурно е родена през март или април. Има всички характеристики на Телец. Аз мога да ти кажа каква е тя. Тя е от онзи тип жени, които правят компания на безгръбначни, безволеви мъже. Луиза, не знаех. Виждам я за пръв път, също като теб. На такова място, където има толкова много хора, не трябва да е изненада, че се натъкваме на нея. Значи затова ме измъчваш от снощи. Трябваше да ми кажеш. Това, което ме вбесява, е, че някой може да си помисли, че ще изляза с жена, която се облича по този начин. Виждала ли си я как се облича? Искате ли да се поразходим? Да не говорим повече за това. Минаха повече от три години. Всичко свърши. Край. Направо ме побърква. Преструва се, че казва истината. Прави се на честен. Като че ли той е правият. Как може да живееш по този начин? Това не е правилно, да не позволяваш на околните да разберат кое е истина и кое лъжа. Възможно ли е на теб да ти е все тая? Как става това? Знам, че съм досадна. Тъжно е да играя ролята на съпругата, която не знае нищо. Кажи ми, какво да направя? Не мога да се забавлявам с това, както ти го правиш. Не, миличка, не се забавлявам. И какво й казваш? Това, което ме отвращава най-много, е, че я намеси в нашия живот. Тя знае всичко за теб и мен. Тази курва. Крава! Отвратителен си, да знаеш. И все пак… Синьора Карла, пеете толкова хубаво. О, аз съм едва начинаеща. И колко сте красива… От толкова време искам да се запознаем. Аз също. Много сте елегантна. О, не, Вие сте елегантна. Аз съм толкова раздърпана. Какво говорите? Това е прекрасно. Харесва ли Ви? Намерих го във Воуг. Наистина ли? Само ако знаете колко дълго съм търсила. Но когато Карла си науми нещо… Той се прибира! Гуидо си е тук. Добър вечер, жени. Затворете вратата, навън има буря. Как сте? Добре ли сте? Всеки подарък си има табелка с име. Да не си ги объркате. Това е за Катерина. Толкова е прекрасен! А това е за прекрасната ми балдъза, понеже най-накрая разбра как стоят нещата в живота. Веднага ще ти напълним ваната. Глория, това е „онова нещо“. Благодаря. Трябва да говоря с теб, Гуидо. Аз знам какво иска да ти каже. Ще трябва да я отпратим, защото ревнува. Какво правеше горе? Отидох да нагледам горките женици. Много са самотни, правя им компания. Тази роля не й отива. Тя е обикновена богаташка. Няма никакъв стил. Оставете го намира. Трябва да се изкъпе. О, Гуидо, прекрасно е, винаги съм искала едно от тези. Побързайте, Карла, Еди! Взимайте кофите. Гуидо, получих писмо от мъжа ми. Иска да се прибера за Нова година. Само за един ден, имаш ли против? Ако имаш, ще му кажа, че не мога. Няма проблем. Хайде, Карлота! Кое е чернокожото момиче? Изненада от нас за теб. Тя е от Хавай, не я ли помниш? Разказвал си ни за нея толкова пъти. Благодаря ти, Луиза. Толкова си мила. Какъв прекрасен подарък. Тази тиара си е моя. Да, знам. Ще ти я върна след малко. О, скъпи! Колко е чудесно, че си тук. Как си? Добре. Но кажи ми, коя си ти? Името е без значение. Радвам се, че съм тук. Не ми задавай никакви въпроси. Разбира се, красавице. Но сега съм зает. А по-късно? Росела? Какво правиш там? Аз съм щурецът на Пинокио. Нещо против? Не. Но защо се смееш? Просто се смея. Искам да видя как ще се измъкнеш от тази каша. Най-накрая получи своя харем, а, царю Соломон? Беше време. Разбира се. Свалете ме долу. Не те ли е страх, поне малко? Защо да ме е страх? Всичко се развива добре. Мога ли да остана? Много се забавлявам. Не искам нищо. Само ще наблюдавам. Трябва да спазваш правилата. Ела, помогни ми. Виж, костюм от две части с щраусови пера. Харесва ли ти? Прекрасен е, Еди. Е, какви са правилата? Не знам. Той ми обеща роля в неговия филм, като ми нареди да си преобличам роклите често. Момичета, стига толкова. Извадете ме. Глория, талкът. О, да. Гуидо, знаеш ли, че тя е приготвила нещо, което ти много харесваш? Наистина ли? Какво? Торта. Щастливи ли сте, момичета? Разбира се! Нали това искахте? Естествено! Не е ли той най-прекрасният на Земята? Надин, побързай с пудрата! О, Надин, ще повториш ли какво каза в Копенхаген? Ще се радваме да поканим нашите пътници да прекарат нощта в Копенхаген. Ще останем тук поради проблем с двигателя. Чуйте този глас… Всички разходи са за сметка на компанията. Лека вечер на всички. Мадлен, ела да ни помогнеш. Сарагина! Тук съм. Нека да понося Гуидо. О, горкичкият! От тази гореща вода се е зачервил целият! Какви хубави, тънки крака. Като малък беше същият. Въпреки че се държи като дете, той е много зряла личност. Не се заблуждавайте. Аз го усещам какъв е. Той е лицемер. Не е вярно. А защо разправя всичко на всички? Той знае как да се грижи за себе си. Гуидо, помогни ми! Кой вика? Жаклин. Отказва да се качи горе при старите, затова я заключихме в мазето. Това е несправедливо. Не искам да си говоря с онези дърти вещици. Аз съм на 26 години. Проверете в градския регистър на Париж. Там пише „Жаклин Бон Бон. Родена на 4 юли 1938 г.“. Нямате право да ме изпращате на горния етаж. Не ми е дошло времето. Вижте, колко съм подвижна. Погледнете ми краката. Коя от вас има такъв стегнат задник? Вижте, какви гърди! Гуидо, не ме изпращай на горния етаж! Не искам да ходя там. Знаеш правилата. Правилата са си правила. Но, Гуидо… Успокой се, Жаклин. И горе сигурно е хубаво. Ето, обицата ти. Благодаря ти. Ти винаги си ме обичала. Моля те, кажи му да ми даде отсрочка. Гуидо, не можем ли да й дадем отсрочка? Какво правиш? И ти ли ми се противопоставяш? Моля ти се, Гуидо, само една година. Без отрочки! Няма да се кача горе. Какво каза? Няма да се кача горе. Посмей да го кажеш пак! Няма да се кача горе! Тази е луда. Казах ви, че не трябва да я допускаме при нас. Ей, момиче! Прочети си книжката с правилата. Който премине възрастовата граница, ще бъде преместен на горния етаж, където също ще бъде третиран с уважение, но ще живее само със спомените си. Това е толкова отвратително, абсурдно, не трябваше да се съгласяваме. Изобщо не трябваше, от самото начало. Не е справедливо! Тези правила са измислени от човек, който отдавна е прехвърлил посочената граница. Във Франция такъв човек ще е срам за нацията си. Ние да не сме лимони, че да ни изхвърлят, след като сме изстискани? Гуидо, те са прави. Ти си чудовище. Дойде нашето време! „Ура!“ за Жаклин, която ни показа пътя. Долу тиранина, долу Синята брада! Имаме право да бъдем обичани, докато навършим 70. Долу! И за какъв се мисли? За момче? Ще го кажем веднъж и завинаги той не знае как да прави любов. Това е истината. И веднага заспива след това. Не заспивам. Размишлявам. Гуидо, не ни изпращай горе, когато остареем. Долу, долу! Бързо! И горе се бунтуват. О, чудесно! Ах, ти, прасе такова, лъжец. Дойдох чак от Париж. Каква е моята роля? Гуидо, кой ще ти танцува? Толкова ти харесваше. Вече не ми харесва. Луиза, помогни ми! Съжалявам, но аз не се бъркам в работите на мъжа ми. Щом той е решил така, значи това е правилно. Такива са правилата. Побързай, Гуидо, ще ти изстине супата. Не виждаш ли, че съм зает? Какъв невероятен мъж. Да, но… Той има нужда да се държи така. Прави го почти всяка вечер. Гуидо, помниш ли ме? Но, скъпи, наранил си се. Да ти донеса някакъв крем… Не искам крем. Тогава малко балсам. Не искам балсам. Някакви капки… Не е вярно, че ви изхвърля като изстискани лимони. Всъщност, той би искал да ви задържи до себе си завинаги. Той е толкова добър, толкова търпелив. Не, не и мен. Той не те харесва. Ти си стара. Скъпа Жаклин, щастливи сме, че имахме възможността да живеем и ти желаем всичко най-хубаво на горния етаж. Бихме искали да те уверим от името на Гуидо, че ти беше първата танцьорка в живота му. Имаш право на последен танц и последна песен, с която да се сбогуваш. Благодаря ви, момичета, толкова сте мили. Искате ли да изпея любовна песен? Не, по-добре да е нещо секси. Това ми беше специалитет. Гуидо, помниш ли театър „Аполо“ в Болоня? Да. Не, по-добре да е вечела песен! О, изпуснах си перлите. Отново ги изпуснах! Дори не ме слушате. Сбогом, Гуидо. Мислех си, че е толкова забавно, най-забавната част от моята история. Дори ви бях приготвил кратка реч Скъпи мои, щастието се състои в това, да умеете да казвате истината, без някой да страда от това. Карла щеше да свири на арфата, като всяка вечер, и ние щяхме да сме щастливи тук, далеч от света. Всички вие и аз. Какво има? Каква е тази тъга? Виждате ли? Заради нас се чувства виновен. Не е това, Гуидо. Беше прекрасна вечер. Не се натъжавай. Трябва ли ти нещо? Сега всички те ще си легнат, а аз имам още много работа да изпера, да измия чиниите, да оправя леглата, да измия пода и да приготвя закуската за утре. Нали си живеем много добре? Отначало не разбирах, че нещата трябва да стоят по този начин. Но сега… Виждаш ли колко съм добра сега? Вече не те закачам. Не задавам въпроси. Бавно схващам, нали? Трябваха ми 20 години, за да разбера. в който ти стана мой съпруг, а аз твоя жена. Помниш ли, Гуидо? Спомняш ли си този ден? Ако можеше да потърпиш още малко, Луиза. Но може би ти е писнало. Бих искал да Ви помогна със съвет. Но си мисля, че са Ви повикали да решите проблем, за който решение няма. Да се намери точната физиономия сред стотици герои, които са описани във Вашия сценарий толкова грубо, бегло, гротескно… И какво гледаме? Не знам. Записи на прослушвания. Май не си добре. Напротив. Агостини, качи се на сцената и ни потанцувай малко. Аз ще свиря на пианото. Чуйте това. „Самотното его, което обикаля единствено около себе си и живее за себе си, винаги бива задушено с голям плач или голям смях.“ Това е написано от Стендал по време на престоя му в Италия. Понякога четем такива мисли на късметчета с кафето. И ако не ги изхвърляхме, щяхме да си спестим много заблуди. Ето го, до вратата, винаги готов да избяга. Добър вечер на всички и извинете за закъснението. Е, какво сте намислили? Гуидо, къде си? Тук. Ела долу. Предпочитам да си остана тук. Добър вечер, и Вие сте тук. Да започваме. Веднага. Тази вечер няма да има представление, така че ще можем да използваме театъра. Да започваме. Младежо, време е да решиш. Тук са всички прослушвания… Прости ме, Конокия, но времето за шикалкавене свърши. Постоянно се съмнява, постоянно е неуверен, постоянно му хрумват разни неща. Имаше цялото време на света, но тази вечер ние ще решим. Затова сме се събрали. Точно така. Конокия е донесъл всичко от Рим. И старите, и новите прослушвания, дори и тези отпреди пет месеца. Сега ще ги разгледаме едно по едно, а ти трябва да ни кажеш Това е съпругата, това е любовницата, това е кардиналът, това е Сарагина. Разбра ли ме? Не искам да съм посмешището на италианската филмова индустрия, но, което е по-важно, не искам ти да си в такова положение. Готови са да започнат да прожектират. Имаш много малко приятели, независимо дали са „леви“ или „десни“. Аз съм тук да ти помогна по всякакъв начин. Трябва да започнем да снимаме и то веднага. Започнете прожекцията. Прослушването за г-ца Олимпия. Г-це Олимпия… Да затворя ли вратата? Да. Пораздвижете си задника. Оставете си нещата там. Добре. Отидете до огледалото. Порадвайте се на себе си. Повече. Изпъчете гърди. Точно така. Сега отидете до телефона. Бавно. Не тичайте. Защо тичате? Не тичам. Ето, стъпете тук. Тук, където е отбелязано. Ало, румсървиз? Кажете. Искам бутилка минерална вода. „Фиуджи“ ли? Не, „Фиуджи“ е газирана. Не, не, гледайте насам. „Фиуджи“ е най-малко газирана. Добре, донесете „Фиуджи“. Тази добре ли е, Гуидо? Трябва да реши, защото тя заминава за Англия. Тя заминава след една седмица, Гуидо. А тази коя е? Ти да мълчиш! Може би предпочиташ тази? Това е важна героиня. Хората трябва да я харесат на мига. Нали така, Гуидо? Госпожице, седнете, все едно сте изтощена. Тази героиня е жена, която е загубила всякакво желание да се бори. Защото… кажете си репликите… Без да спирам? Моля? Да ги кажа, без да спирам? Да, да. Аз ти предлагам пълна свобода. Но така не ти върша работа. Просто ти досаждам. Тя коя трябва да е? Коя героиня представлява? Не разбра ли? Тя е съпругата. И все пак, тя е симпатична, приятна. Не мислиш ли така? Дай ми една цигара Моите свършиха. Енрико, дай ни по една цигара. Заповядайте. Благодаря ти. Моля. Повече не издържам така. Добре, а сега ми кажи аз какъв трябва да бъда. Да не бъдеш човек, който лъже постоянно, а същевременно се кълне, че казва истината. Това ще е достатъчно. Но ти и това не правиш. Когато съм с теб, никога не съм сигурна за това кое е истина. Дори и за най-дребните неща. Луиза, грижа ме е за теб. За теб лъжите са като дишането. Повторете това, моля. За теб лъжите са като дишането. Колко нагло. Тези реплики са заимствани от живота. Така е. Тази я познавам. Това е принцесата. А сега не съм ли сама? Ти какво ми предлагаш? Какво мога да очаквам от теб? Погледнете насам. Сложете си очилата. Повторете последната реплика. А сега не съм ли сама? Трябва да го кажете агресивно, но и с дълбока горчивина. Той казва „Какво? Искаш да се разделим? Искаш да си сама? Но какво ще правиш тогава?“ И тя отговаря „Защо, сега не съм ли сама?“ Давайте. Гуидо, няма съмнение за тази. Перфектна е. Пет месеца. Правим това нещо от пет месеца. Но те са толкова стари! „Фиуджи“ е газирана. Не, тя е най-малко газирана. Говорете по-високо. Оставете слушалката. Прослушване за г-ца Олимпия. Ами тази? Опасно е да ме оставяш сама. Защо, какво ще направиш? Да повторя ли? Не, просто си завъртете малката главица насам. Добре, стига. Луиза, къде отиваш? Ще се връщам в хотела. Спи ми се. Изчакай, изслушай ме. Какво има? Нищо. Между нас никога не се случва нищо. Да не би нещо от видяното да те обиди? Това е само филм. Аз първа се досетих. Още един филм, още една измислица, още една лъжа. Във филмите ти са всички близки, но по начина, по който ти ги виждаш. Но аз знам истината. Разликата е, че аз никога не бих имала нахалството да разкажа на всички по този начин. Давай, направи си филма. Няма. Направи си това удоволствие. Накарай всички да си мислят колко си велик. Как можеш да поучаваш непознати, като не можеш да кажеш и най-простата истина на близките си? На тези, които остаряват с теб? Хайде, Луиза, престани да драматизираш. Беше прав да ме поканиш тук. Трябваше да се сближим. Но този път, уверявам те, няма да се върна. Ходи по дяволите! Добре, бягай, просто бягай. Хайде, прави каквото ти казва шефът! Млъкни, изхвърлете това бездарно създание. Добре, а сега пей. Може би си мислите, че откачам, но това са фактурите… Никога няма да платя тази, никога! Конокия, май си се побъркал. Сарагина, виж, носим ти пари. Сарагина, румба, румба… Гуидо, моля те, кажи нещо. Моля те! Ами тази, Гуидо? Аз предпочитам предишната. Тази е от Неапол. Не виждате ли, че съм… блокирал! Кога ще дойдеш? Омръзна ми да чакам. Погледнете ме. Не ме оставяй сама! Знаеш, че е опасно. Не ме оставяй сама. Знаеш, че е опасно, скъпи. Погледнете насам. Защо не идваш? Защо ме караш да чакам? Знаеш, че е опасно да ме караш да чакам. По-високо, по-високо! Графиньо, ходете. Не ме докосвай. Насам, насам. Прослушване за г-жа Грация. Разголете си рамената изведнъж. Сарагина, носим ти парите. Парите. Спри. Много добре. Всичко наред ли е? Синьора, какво мислите? Ако той не иска да говорим, поне ние да кажем нещо. Някой да каже нещо! Живеем в демокрация, нали така? Не можете да се скриете. Намерихме Ви все пак. Как сте? Аз съм Полети, от пресагенцията на Клаудия. Запознахме се преди 15 години. Може и да не ме помните… Ето, тя е тук. Къде? Извинете ме. Клаудия. Как сте? Добре, ами Вие? Най-накрая сме тук. Да излезем отвън, искате ли? Това е Каролин, секретарката ми. Бих искал да поговорим насаме. Кога започват снимките? Скоро, много скоро. А каква е моята роля? Ще Ви кажа всичко по-късно. Много се радвам, че ще работя с Вас и се надявам, че ще мога да Ви помогна. Но трябва да ми кажете всичко. Сега къде отиваме? Е? Натам. Толкова си красива. Направо нямам думи. От теб сърцето ми се разтуптя като на ученик. Не ми вярваш, така ли е? Ти олицетворяваш възхищението. Кого обичаш, Клаудия? С кого си сега? За кого те е грижа? За теб. Дойде точно навреме, да знаеш. Защо се усмихваш така? Не мога да разбера дали ме осъждаш, дали ме преценяваш, дали ми се присмиваш. Слушам те. Каза, че имаш нещо да ми кажеш за филма. Не знам нищо. Можеш ли да изоставиш всичко и да започнеш от нулата? Да избереш едно нещо и да му се отдадеш напълно? Да го направиш единствена причина за живота си, да олицетвори всичко, да му се отдадеш завинаги? Ще можеш ли? Слушай ме, Клаудия. Къде отиваме? Не знам пътя… Ами ти? Ти би ли могъл? Изворите са наблизо. Чуй. Завий тук. Не, този тук не би могъл. Той иска да има всичко, не би могъл да изостави нещо. Променя мислите си всеки ден, защото го е страх, че може да уцели правилния път. Бавно кървя до смърт. Значи така свършва филмът? Не, така започва.. И един ден той среща едно момиче до извора. Тя е от момичетата, които наливат водата, тя е красива, млада и древна, дете и жена едновременно, толкова истинска и лъчезарна. Няма съмнение, че тя е неговото спасение. Ти ще си облечена в бяло, а косата ти ще е дълга, точно като сега. Изключи фаровете. Ами след това? Хайде да си ходим. Тук не ми харесва. Някак нереално е. На мен много ми харесва. Не е ли странно? Не схванах много от твоята история. Човек като твоя герой, който не харесва никого, не е много симпатичен. Вината си е негова. Изобщо какво очаква? Мислиш ли, че не знам това? И ти си много смахната. Не търпиш критика, ама изобщо. Много си смешен с тази шапка, приличаш на старец. Не разбирам. Той среща момиче, което може да придаде нов смисъл на живота му и той я отблъсква? Защото той не вярва в това. Защото не знае как да обича. Защото не е вярно, че една жена може да промени един мъж. Защото не знае как да обича. И най-вече, защото не искам да наговоря куп лъжи. Защото той не знае как да обича. Съжалявам, че те докарах чак дотук, Клаудия. Какъв си мошеник! Значи няма роля за мен във филма? Права си, няма. И няма да има филм. Няма нищо никъде. Ако зависеше от мен, щях да прекратя всичко на мига. Ето къде си бил. Kъде се загуби? Започваме следващата седмица. На продуцента ти му хрумна страхотна идея. Ще направим огромно парти, за да представим на филма. И знаеш ли къде? На стартовата площадка. Утре следобяд. Радио, телевизия, чуждестранни вестници. Хайде, Гуидо, наистина започваме. Хвани го! Хайде да вървим. Хайде! Искам да си ходя вкъщи. Ето го и него. Гуидо, къде си тръгнал? Ела тук. Гуидо, сигурен съм, че днес ще е един прекрасен ден. Любопитен съм най-накрая да чуя историята на филма… Не се ли приемате прекалено насериозно, г-н Анселмо? Пуснете ме, и сам мога да ходя. Късмет! Ето го и него! Успокойте се! Три дни те чакаме. Зимата дойде. Внимание, моля. …мислите ли, че порнографията е изкуство или… …е по-реален вариант на… …защо не направите филм за любов? Искам да обявя, че… Утре… утре… На какво мислите, че можете да ни научите? Мислите ли, че Вашият живот ще е интересен за останалите? Той иска да каже нещо. Отговори им, кажи нещо, хайде. Каквото и да е! Кажи нещо! Направи го заради мен! Обещавам ви… …този филм. А след това, как ще живеете? За или против развода сте? Кажете честно… Това ли е основният въпрос? Че не можете да общувате? Или това е само претекст? Вашите въпроси нарушават правилата на благоприличието. Уверявам ви, че режисьорът е в чудесна форма… Какво да правя? Какво трябва да правя? …трябва да го уважавате, защото… Конокия, прости ми, че се отнасях зле с теб. Ти беше превъзходен, най-добър от всички. Той пита, анализира, отговаря. Говори! Отговаряй! Плащах объркването ти, плащах падението ти. От месеци плащам за всичко. Ако прекратиш този филм, ще те унищожа. Той е на ваше разположение. Прасата винаги е била… Клаудия, къде си? Ами твоите духове, Росела? Какво да направя? Да те напусна ли? Да изчезна? Ти никога няма да си същият. Ще бъда ли аз твоя съпруга? Кога наистина ще се ожениш за мен? Луиза, наистина ли искаш да се разделим? Иксаш ли да ме напуснеш? Как мога да изкарам така до края? …а какво мисли съпругата Ви? В десния ти джоб е, г-н режисьор. Сбогом, Гуидо. Сложих го в десния ти джоб. Никой не се измъква толкова лесно. Палячо! Излизай от там, страхливецо! Почакай малко, само малко, обмислям какво да кажа. Идвам… ето сега! Безнадежден романтик. Къде си тръгнал, безсрамнико? Свалете всичко, момчета! Филм няма да има. До два дни всичко трябва да е съборено. Започвайте веднага. Съборете всичко! Хайде! Е, това ли беше? Да, благодаря. Чао, момчета. Ще се видим следващия път. Да се надяваме. Сбогом, моряко. Направихте правилния избор. Повярвайте ми, днес е хубав ден за Вас. Знам, че такива решения са трудни. Но ние, интелектуалците, казвам „ние“, защото считам и Вас за такъв, трябва да останем верни на себе си до самия край. Животът е толкова объркан, че няма нужда да добавяме още хаос. Част от работата на продуцента е да губи пари. Поздравявам Ви. Нямахте друг избор. А той си получи заслуженото, задето се е присъединил към толкова недомислено начинание с лека ръка. Няма смисъл да съжалявате. Да разрушаваш е по-добре, отколкото да създаваш, освен когато не създаваме необходими неща. Но, ако се замислите, има ли нещо толкова ясно и изчистено, което да заслужава съществуването си на този свят? За него, този филм е просто финансов неуспех. Докато за Вас, на този етап, това можеше да е краят. По-добре да се откажете, посипвайки земята със сол, както са правили нашите предци, за да пречистят бойното поле. В крайна сметка се нуждаем само… от малко хигиена, малко почистване, дезинфекция. Заобиколени сме от думи, образи и звуци, които не трябва да съществуват, които идват от нищото и отиват към нищото. Всеки човек на изкуството, който е заслужил да го нарекат така, трябва да се научи на едно на тишина. Спомняте ли си почитта, която изпитва Маларме към белия лист? Ами Рембо… Гуидо, почакай! …поет, мой приятел, не е режисьор. Коя беше най-хубавата му поезия? Да започваме. Отказът му от писането и заминаването за Африка. Поздравления. Ако не можем да имаме всичко, тогава нищото е самото съвършенство. Простете ме, че цитирам постоянно. Но ние, критиците… правим, каквото можем. Нашата цел е да премахнем стотиците недоразумения, които всеки ден се опитват да се покажат на бял свят. А Вие имате смелостта да оставите зад себе си цял филм, като инвалид, който оставя зад себе си изкривения си крак. Ужасно е като си помислим, че някой би печелил от Вашите грешки! А и какво печелите Вие, като събирате в едно разпилените парчета от Вашия живот? Вашите неясни спомени, лицата на хората които не сте могли да обикнете… Какво е това внезапно щастие, което ме разтреперва, което ми дава нови сили? Простете ми, прекрасни създания. Не разбирах. Не знаех. Да ви възприемам и обичам е толкова естествено. И толкова просто. Луиза, чувствам, че съм освободен. Всичко изглежда толкова добро, толкова смислено. Всичко е истинско. Иска ми се да можех да ти обясня. Но не знам как. Ето, всичко е объркано, както преди. Внимание, светлините! Но това объркване… съм аз. Не аз, какъвто бих искал да бъда, ами аз, какъвто съм. Вече не ме е страх от истината, от нещата, които не разбирам, от това, което търся и не съм намерил. Това е единственият начин на живот за мен и само така мога да те погледна в очите без срам. Животът е празненство. Да го изживеем заедно! Това имам да кажа, Луиза, на теб и на другите. Приеми ме такъв, какъвто съм, ако ме желаеш. Само така ще можем да се намерим. Не знам дали това, което ми каза, е правилно. Но ще се опитам, ако и ти ми помогнеш. Един момент. Аз ще ви дам знак за начало. Сега. Отиди до завесата. Издърпайте завесата. Всички, слизайте. Говорете помежду си. Майко. Аз разбрах какво искаше да кажеш. Че не можеш без нас. Кога ще ми се обадиш утре? Ще видя. Хайде, отиди при останалите! Морис! Хайде, бързо! Не се мотайте. Всички да се хванат за ръце! Изтеглете се. Всички заедно. Маестро! Да се хванем за ръце!