На: 2014-08-19 08:22:48 / Етикети: 1981 , Лисицата и хрътката , САЩ , Тед Бърман , Ричард Рич , Mики Руни , Кърт Ръсел , Пърл Бейли , Джак Албертсън , Санди Дънкън , Джанет Нолан , Пат Бътрам , Джон Фийлдър , Джон Макинтайър , Ричард Бакалиан , Пол Уинчъл , Kейт Кууган , Кори Фелдман ,
От филма:
Горкото малко приятелче. Спокойно. Мама Дебелана е при теб. Знаеш ли, някой ще трябва да се грижи за теб. Чакай да помисля… На теб ти трябва… О, не не не. Без мен. Мама Дебелана не участва. Мисля обаче. Ааааха. Не мърдай оттук, миличко! Мама Дебелана ей-сега се връща. Браво, Бумър. Този път ще го хванем. Мисля, че е мъртъв. Колко се радвам, че ви открих, момчета. Хайде, нямаме време. Елате да помогнете, хайде. Хайде, Бумър, да тръгваме. Добре… aма тъкмо щях да спипам… Ооо, бедното мъниче… Не бой се! Все ще намерим някой да се грижи за теб. Ей, хрумна ми нещо. Е добре, Бумър, знаеш си работата. Да, няма проблеми. Кой е? Сигурна съм, че някой чукаше. Господи, прането ми. Чакайте… престанете! Крадливи птици. Веднага се върнете тук! Спрете! Какво им става на тези птици? Милостиви, Боже! Но това е… но това е мъничко лисиче. Здравей, малки приятелю. Къде ли е майка ти? Не бой се. Няма да ти сторя нищо лошо. Явно си голям храбрец. Хайде, успокой се! Знаеш, че не мога, да те оставя навън сам-самичък. Не бързай толкова! По-полека! Не толкова бързо. Боже, та ти си истинско бебче. Затова ще нарека бебчето …Тод. Знаеш ли, Тод, вече няма да съм толкова самотна. Имам изненада за теб, Шефе. По-леко, успокой се! Какво ще кажеш за това ловджийско куче? Мъничък е още, но ще порасне. Не се муси ще свикнеш, шефе. Отсега-нататък, ти ще се грижиш за него. Тод, стига си закачал Абигейл! Абигейл, ще трябва да си търпелива с Тод. Той вече е член на семейството ни. Разбира се, гладнико. Просто няма да мога да си свърша работата. Тод, престани! O не! Полека, Абигейл, полека! Не мърдай, моето момиче, спокойно. А така. Toд, ела тук! Казах, ела тук! Виж само какво направи! А не, не ми се подмазвай! О, Тод, аз просто не мога да ти се разсърдя. Хайде, отивай да си играеш! И без повече бели. Я това са Динки и Бумър. Може да си поиграем. Тук ли е, Бумър? Да, Динки. Това е мястото. Никога не забравям дърво, на което съм бил. Няма да избяга този път. Тихо, Бумър! Май чух нещо. Той е, Динки. Няма съмнение той е. Шш-ш! Приготви се, Бумър! Чувам го как шава. Чуй! Нищо не чувам. По-тихо. Мълчи бе! Той е, Динки, той е. Затвори си човката най-сетне! Ще проверя! Я го виж ти. Ей, Бумър, той е точно ТАМ. Пази се! Закови го, Бумър. Изсмучи го. Здравейте момчета. Какво правите? Искате ли да си играем? Ти не се бъркай, хлапе. Това не е твоя работа. Покажи му! Не го оставяй да се измъкне! Дръж го, Бумър! Не наляво, надясно! Накъде отиде? Насам. Ето го. Какво ти стана? По дяволите… май си изкривих клюна. Видя ли какво направи. Изтърва закуската ни. Аз ли съм я изтървал? Ти си виновен. Моля?! Червей за закуска? Ужас. Какво душиш, Копър? Нещо, което не бях надушвал досега. Я да видим. Ооо, това ли? Господарят готви грис с месо. Би трябвало да познаваш тази миризма. Не това. Надушвам нещо друго. Не знам, Шефе. Това е нещо друго. Синко, още много има да учиш, как се души и подушва. Къде отиваш? Искам да разбера, каква е тази миризма. Добре, но на господаря няма да му хареса, че скиташ. Няма да се загубя, Шефе. Ще надуша обратния път. Нищо не можеш да им кажеш на тези младоци и туй то. Какво душиш? Вървя по следата на нещо. По следата ли? На какво? Не знам още. Но… това… си бил ти. Защо направи това? Защото така се прави, когато намериш нещото, което си следил. Аз съм лисиче. И се казвам Тод. А ти как се казваш? Копър /медно-червен/. Аз съм ловджийско куче. Сигурно те бива в игрите на криеница. Искаш ли да си играем, Копър? Може ли да си помагам с носа? Разбира се. Хайде, сега затвори очи и брой! Едно, две, три… Хей, Копър, не може да поглеждаш! Започвай отначало! Едно, две, три… Виж ти. Лисичето и ловджийското куче си играят заедно. Когато сте приятели добри… и игрите ви забавни. не знаете дори, че врагове сте по рождение… Приятели сте най-добри играете щастливо и вечно можете така и никой не разбира, че врагове сте по рождение животът ви игра щастлива. Копър! Трябва да вървя. Копър, ти си най-добрият ми приятел. Ти на мен също, Tод. И винаги ще бъдем, нали? Да винаги. Хей… хайде да поплуваме. Не можеш да ме надбягаш. Tози Копър, пак се е запилял нанякъде. Ако Копър иска да стане добро ловно куче, трябва да научи някои неща. Копър, ела тук! Олеле, трябва да си вървя. Наистина ли? Точно когато стана най-весело. Няма как. Ядосал се е много. Тогава до утре. Да не забравиш! Няма. Хей Копър, защо не идваш като те викам? Оо, завързан си бил! Да и хич не ми е забавно. Господарят каза, че трябва да си стоя у дома. Ами, тогава ще си играем тук. Няма да можем, Шефът спи ей-там. Той ли издава тези ужасни звуци? Не мога да спя от него по цяла нощ. Не отивай там, защото ще те надуши. Голям мърморко е. Господи, Копър, много е голям?! Ушите му са големи като твоите, Копър. Не от тях трябва да се плашиш. Олеле, погледни какви зъби има! Точно тях имах предвид. Събужда се. Бягай, Тод! Не, той просто сънува, че преследва някого. Ще те пипна… Ооо, това бил старият Язовец. Копър, той преследва язовец. Не, не е Язовец. Това е… това е… Това е… Лисица. Лисица?! Бягай, Тод, бягай! Тод! Еймъс Слейд, ти да не си луд?! Дай ми тая пушка! Радиаторът ми! Ах ти, глупава жено! Как смееш… Стой там! Внимавай! Пушката е заредена. Сега вече не e. Глупава жено, твоята лисица беше погнала моите кокошки. Глупости, абсолютни глупости. Не ти вярвам въобще. Той не би сторил никому зло. Лъжец ли ме наричаш, опърничава жено?! Нали я видях със собствените си очи! Рано или късно, глупавият ти темперамент ще ти навлече големи проблеми. Темперамент ли! Какво знаеш ти за моя темперамент?! Ако пак видя тази лисица в имота си, ще я застерлям, без да му мисля… И този път, няма да я пропусна! Горкото животинче. По цял ден стои затворено. Тод, не ме гледай така моля те! Аз не съм виновна. Вчера ми създаде много големи неприятности. Сега пък какво са намислили? Изглежда, че Еймъс заминава на лов. Явно дълго ще отсъства. Ами, толкова по-добре! Тая луда жена ми продупчи радиатора, да я вземат дяволите! Хайде, тръгвай! Е, това вече е друга работа. Да не загаснеш, моето момиче. Е, Копър, с Шефа ще те научим как се ловува. Крайно време ти е. Ще ти хареса, да проследяваш старите хитреци. Ааа не, без тия! Отивай отзад, малкия! Трябва да заслужиш правото, да се возиш отпред. Е момчета, ще се върнем чак напролет. Тод, какво правиш тук, миличък? Исках само, да кажа довиждане на Копър… Ама закъснях. Ами ако върху теб се беше нахвърлил стария Шеф? Шефа ли? Винаги мога да надхитря това глупаво куче. Чакай малко, Тод! Ти май вчера нищо не си научил? Слушай внимателно Тод, защото, или се научаваш, или загиваш. След като си толкова хитър, а старият Шеф е тъй глупав… защо лисицата бяга от кучето? Защото кучето е с ловджията, а ловджията е с пушка и „бум“ загиваш. Поради незнание. Ако се навърташ, мъниче, край това проклето куче ще увиснеш на стената, но ако душиш с нослето ще си опазиш кожлето и няма да украсиш стената на ловеца. Ооо, мамо Дебелано, Копър никога не би ме преследвал. Ами че Копър е най-добрият ми приятел. Ха, най-добрият ти приятел ли?… Копър ще върши това, което му наредят. Кучето преследва лисицата чак до дупката й а когато дойде ловецът с пушката… Бум! Ще бъдеш отстранен. Защото не си се научил. Повярвай ми, Тод! Това е самата истина. Искаш да ми кажеш, че Копър ще се превърне в мой враг? Хлапе, ела насам и хубавичко погледни! Но, но… но това е ужасно! Горкичките. Съжалявам, Тод… но знай, че Копър ще се върне, като едно добре обучено ловджийско куче. Истински убиец. Не, не и моят приятел Копър. Той никога няма да се промени. Дано да си прав, Тод. И ще си останем приятели завинаги. Нали така, мамо Дебелана? Сладурче, завинаги означава, много, много време. А времето променя някои неща. Брей, май е време да се омитаме. Господи, замръзнах до кости. Я гледай, това е гъсеницата. Дръж я, хайде! Виж, Динки, хванах я. Приличам ли ти на гъсеница, глупчо? Ето кого трябва да гониш. Я го виж ти тоя дребосък. Как удобно се настани на топло. Дай да видя! Какво ще кажеш за това, а? Нахален е, като конска муха. А на нас ни замръзнаха г г-г… клюновете. С хленч и треперене, нищо няма да постигнем. Ще хванем негодника, като се върнем. Довиждане, Мамо Дебелана. Отиваме на юг за през зимата. Довиждане, момчета. Ще се видим напролет. Я виж ти, кой бил тук! Съжалявам, Тод, скъпи. Здравей, Мамо Дебелана. Върнахме се. Летяхме през целия път дотук. Ами да така е, така е. Добре дошли у дома, момчета. Да знаете, беше ми малко скучно без вас, пакостници такива. Здравейте, момчета. Хей, а този пък кой е? Кой е? Това да не е онова мъниче… което намерихме край оградата? Не може да бъде. Направо не вярвам на очите си. Ооо, аз съм, разбира се. Хей, я само му погледни козината! Какъв хубав и модерен цвят. Да, ами я му виж опашката! Колко е мекичка и пухкава. Прекрасна е. Престанете, момчета, вие все се шегувате. Хей ето го, той е. Това е той гъсеницата. Ще се видим после, хлапе. Сега имаме, някои стари сметки за оправяне. Не мога да разбера… Нямаше му нищо… Така. Tова ще го освежи поне малко. Къде отиде? Къде е? Катери се нагоре по улука. Ще му отрежа пътя. Готово, Бумър, хванахме го в капан. Дай му да разбере! Успя ли да го хванеш? Не можах. И аз не успях. Гъсеница в буркан! Леле мале. Леле, Божке! Ужас! Абе, Динки, как го прави тоя номер? Как го прави? Не се сърди бе, Шефе… голяма работа, че не седиш отпред! Ако не беше ти… Копър никога нямаше да стане, толкова добро ловджийско куче. Така си е. Сега си имам най-добрите кучета на света. Нали така, Копър? Голяма работа е тоя Копър, нали така Шефе?! Погледни, Мамо Дебелана, Копър се връща. Леле, колко голям е станал. Виж обаче, колко е голям и купът с кожите! Знам това, Мамо Дебелана, сега той е ловджийско куче. Точно така. А ти си лисица. Няма никакво значение. Копър ще се зарадва, като ме види. Само те предупреждавам, да не се надяваш много-много. Недей се притеснява! Ще внимавам какво правя. Ще отида при него през нощта, когато Шефа и Ловеца са заспали. Чудесно е да се върнеш у дома, нали така, Шефе? Стига, Шефе! Още ли се сърдиш? Хайде да се поборичкаме! Отдавна не сме го правили. Спри се Копър, вече не си малко кутренце! Пусни ме. По дяволите, казах ти да ме оставиш на мира! Добре де, добре. Това ти беше проблема и по време на лова. Недей така, старче. Ти още ме мислиш за кутренце. Май че се справих добре, с проследяването. Надушването и проследяването, не са всичко. Трябва да си безжалостен. Добре де добре, знам, че е така. Знам го. Здравей, Копър. Това съм аз Тод. Так си и помислих, Тод, Чух, като идваше насам. Много си пораснал. Ти също, Копър. Видях те, като се връщаше със Шефа и Ловеца. Много се радвам, че те виждам, Тод… но не би трябвало да идваш тук. Ще вкараш и двама ни в голяма беда. Аз просто исках да те видя. Още сме приятели, нали? Тод, всичко това приключи. Сега съм ловно куче. По-добре тръгвай, преди стария Шеф да се събуди! Старият Шеф… изобщо не ме притеснява. Тод, говоря ти сериозно, за него ти си просто още една кожа. Пак ли тази проклета лисица?! О не, не. Подгонили са Тод. Хайде момчета, след него. Дръжте го! Копър, Копър. Тод, не искам да гледам как ще те убият. Търси го момче, хайде. Затова този път ще те пусна. Не го оставяй да се измъкне! Ето ги там горе. Шефа го е подгонил. Залегни, Шефе! Залегни! Шефе. О не. Не! Тод, ще си платиш за това, ще ми паднеш. Тод! Тод? Тод! Благодаря на Бога, че си жив и здрав. Горкичкият Шеф. Аз съм виновен за това. Не трябваше да пускам Тод. Мамо Дебелана, събуди се, има неприятности. Какво има, Тод? Кой ли пък е сега? Вдовице, излез навън! Ама, Еймъс… какво искаш… Къде е, къде е? Знам, че го криеш вътре. Я почакай малко! Нямаш право да нахлуваш в моята собственост. Твоята лисица, за малко не уби Шефа, но ще ми падне. Не можеш да я държиш вечно вътре. Сякаш срещнахме се вчера. Погледна ме с надежда, нуждаеше се от закрила. Oт твоята тъга, поникна щастието наше оказа се, и аз нуждаех се от теб. Аз помня палавата ни игра, тъй както и моменти на тъга. Но огънят на обичта, постопли нашите сърца. A днес разбирам, колко сме самотни. Довиждане ти казвам, вместо сбогом, макар че скоро, едва ли ще се видим… Ала в сърцето спомен пазя, и винаги ще бъде там. Назад! Вън! Къде нахлуваш така, синко?! Ох извинете, простете ми аз… просто се опитвах, да се… Настаняваш се в чуждите къщи все едно си у дома си. Как не те е срам, да ме будиш посред нощ? Честна дума, нямах ни най-малка представа, че живеете тук… Сега вече знаеш… Така че, изчезвай веднага! Хайде по-живо, махай се! Видях какво стана, господине. Можете да дойдете у нас, ако желаете. Много мило от твоя страна. Тогава елате с мен. Веднага щом пусне лисицата в резервата ще я хванем. Да знаеш, ще я хванем. Не е чак толкова лошо, да си със счупен крак. Получаваш хубава храна, мека възглавница, печка… Няма нищо общо, със спането в оная продънена бъчва. Ооо, някой е дошъл на свиждане на инвалида. Какво безобразие! Дори не ме попитаха как съм! Шефе, връщай се на мястото си, преди да съм ти счупил и другият крак! Копър, погледни това! Когато лисицата излезе навън и както не подозира нищо… Тод. Тод? Леле мале, крилата ми почват да издават багажа. Мамо Дебелана, няма да е зле да поотслабнеш. А ето го. Ето го. Тод. Тод. Здравей, Мамо Дебелана. Оо, това си ти, Викси! Какво те води насам? Търся една лисица на име Тод. Наскоро дойде в гората. Наскоро ли? И как изглежда? Млад е горе-долу на твоите години. И е хубавец. Хубавец ли? Господи, звучи много добре. В момента нямам никаква работа и мога да ти помогна в търсенето. Добре миличка, хайде. Сигурно е някъде наблизо. О, Боже! Какво става?! Къде съм? Пак ли си ти! Снощи ме събуди посред нощ, а сега… Стана, без да искам. Погледни само каква бъркотия направи! Умееш да вбесяваш другите. Съжалявам, стана, без да искам. Писна ми от глупавите ти извинения. Наистина беше неволна грешка, сър. Ти не се меси, ходещ игленик такъв! Не бива да бъдете толкова груб с новаците в гората. Значи си нов, а? А защо не се върнеш, там откъдето си дошъл? Хайде махай се, къш! Хващай пътя! Господи… той изглежда толкова тъжен, Мамо Дебелана. Той не е виновен, миличка… Изоставиха го сам-самичък в гората… без приятели и храна. Може би аз мога да направя нещо, което да го ободри. Миличка, ти току-що изрече вълшебните думички. Какво? Но Мама Дебелана, не знам дали… Скъпа моя, изглеждаш прелестно. Направо невероятно. Благодаря ти. Добро утро, Тод. Добро утро, Мамо Дебелана. Ти май изкара една доста тежка нощ? Направо беше ужасна. Горе главата, я се поогледай наоколо! Виж само, колко е красива гората тази сутрин. След снощната кошмарна вечер, нищо не ми се струва красиво. Ехаа… Какво е това? Ами просто една друга лисица. Една Дама. Господи, колко е красива! Как ли се казва? Ами защо не я попиташ? Ами да, точно така – ще ида да я питам. Ще ида при нея и ще кажа Ти си най-красивото, най-страхотното от… Досега не бях виждал никой… никъде… Ще и кажа… Здрасти. Здравей. Току-що видях… Мама Дебелана ми каз… Може ли да ти говоря на малко име? О, разбира се, защо не? Ами благодаря… а всъщност как е малкото ти име? Викси. Викси. Аз съм… Тод. Тод? Много хубаво име. По всичко личи, че фермерчето я сваля. По-тихо! Знаеш ли какво, Тод? Този поток е пълен с пъстърва. Би ли могъл да хванеш една? Една какво? Как какво?! Риба, разбира се глупчо. О да, разбира се! Скъпа моя, малка Лейди… пред вас стои лисица-експерт в риболова. О не, Тод, не се изхвърляй! Знам всички рибарски трикове – при мен празно няма. Господи, моля те помогни му да хване риба! Ооо, ето една голяма. Само гледай внимателно! Тод, имаш ли нужда от помощ? Не, не, аз винаги… така ги ловя. Ето, хванах я. Това фермерче представа няма от риболов. Така ги ловял… О Господи, Тод. По-смешно нещо не бях виждала досега. Давай. Точно така. Смей се! И ти си като всички други тук. Съжалявам, но просто не мога да се спра. Беше толкова смешен. Добре де, не мога да ловя риба. А ти си една глупава… празноглава… женска. Един момент моля? Дръж се по-възпитано ако обичаш! Тод, не бива така да приказваш на Викси. Глупости! Писна ми. Скъпи, не се сърди! Просто бъди естествен! В това се крие тайната на успеха. Разбираш ли? Но, Мамо Дебелана… Тъкмо стана интересно. Тод, сигурна съм, че гората, много ще ти хареса. Хайде, ела с мен! Ще те разведа наоколо. Добре, хайде. Погледни едно, две, три, четири, пет, шест… седем. Мисля, че 6 ще бъдат напълно достатъчни. Шест? Шест какво? ЛОВЪТ ЗАБРАНЕН резерват Ние не отиваме на лов, нали, Копър? Само ще си уловим една проклета лисица. Е момчето ми, започвай търсенето! Хайде, надуши я! Какво намери, Копър? Браво, моето момче! Ще мине точно оттук, за да иде при водата… обаче едва ли ще си пийне. Какво красиво утро, Викси! Знаеш ли, досега никога не съм бил по-щастлив. Аз също, Тод. Е стига толкова. Голям хитрец си, Еймъс… по-добре от това… здраве му кажи! Тод, чакай малко! Какво има, Викси? Да не ходим там, прекалено тихо е. О, Викси, хайде стига! Какво? Тод, бъди предпазлив! Дръж го, ще избяга! Бързо, Викси! Бягай към дупката! Бързо, Викси, задния изход. Тод! О не, Тод! Копър! Сега със сигурност ще ги хванем. Сега могат да излязат само оттук. Внимавай момчето ми, приготви се! Тод, хванаха ни в капан. Тод, страх ме е! Хайде, Викси, това е единственият ни шанс. O, не! Не мога да повярвам. Изкарай го оттам, Копър! Тод! Хайде, Копър, отдръпни се! Е добре, да си вървим у дома. Шш-ш, това е. Тоя път вече, го спипахме. О, мили Боже! Какво стана? Хеей, има нещо много познато в тези очи, Динки. Не може да е той. Нали? Довиждане, миличък. Довиждане. Всичко хубаво. Ти искаш да ме убиеш. Еймъс Слейд, стой мирен, ако обичаш! Държиш се, като малко дете. Кракът ме боли ужасно, жено. Глупости. Кракът ти си е наред. Скоро ще си пак на крака. O, не знам дали това ще ми хареса. Внимавай де! Ох… оу! Много врява вдига, за един навехнат крак! Копър, ти си най-добрият ми приятел. Ти на мен също, Тод. И винаги ще бъдем приятели, нали? Да винаги.