От филма:
Тя е просто невинен свидетел.. Нищо ново не ми казваш. Кажи на Мо, че няма да го направя. Трябва да е свършено преди следващия четвъртък, Ник ! И гледай да го направиш в Бостън, където живее. Ще се видим в Лондон, в събота. Ще имаме повод да празнуваме.. Господин Туми! Господин Туми! Успях да ви открия, слава богу. Прегледах последната Ви сделка. При покупката на онези акции не сте спечелили 43 млн.долара ! Загубили сте ги ! Знам това. Знаели сте? Разбира се – нали съм шеф на отдела. Ще ти се обадя от Бостън, за да го обсъдим. Господин Туми! Не можете да отидете в Бостън. Всички сделки бяха одобрени от Вас. Бордът на директорите ще Ви разпъне на кръст ! Знам. Затова трябва да вървя. Съветвам Ви да се отпуснете. Всичко ще бъде наред. Всъщност… Ще бъде великолепно! В главата на онзи мъж се мъти нещо странно. Ще говорим по-късно, Даяна . Сега, след като те докарах до летището няма ли да ми кажеш, защо летиш да Бостън? И пари да ми даваш, няма да ти кажа. Това изобщо не е типично за теб – заминаваш по някаква неизвестна причина и дори не казваш защо на най-добрата си приятелка. А, това е моят полет. Трябва да тръгвам. Чао. Простете. Проклетите джаджи не ни казват нищо. Проблемът може да е навсякъде. Не се тревожи. Вече е проблем на инженерите. Как да не се тревожа? Знаеш какво може да се случи! Караме я на косъм… Май вече съм твърде стар за тая работа… Капитан Енгъл? Да…Не знам какво да ви кажа.. За разхерметизирането ли става въпрос? Не става въпрос за него. Мога ли да поговоря с Вас насаме? Защо? Какво става? Елате отвън, моля. Сега ще ми кажете ли какво става? Става въпрос за съпругата ви. Съпругата ми ли ? О, имате пред вид бившата ми жена. Разведени сме. Та какво за нея? Нещастен случай. Защо не дойдете с мен в офиса ми. Какво се е случило с Ани? Тежко ли е пострадала? Мъртва ли е? Да. Боя се ,че да. В апартамента и избухнал пожар. Добре ли сте, капитане? Да. Просто моментен шок. След малко отлита самолетът за Бостън. Можете да тръгнете с него, ако искате. Не, вече съм по-добре. Дами и господа! Моля, пасажерите за полет 29 на“Америкън Прайд“да се отправят към самолета. Вашият полет. Май да. Как е времето? Облаци на 6000 метра от Големите равнини до Бостън, но няма проблеми.Ще летим на 12000. О, имаме и сведения за северно сияние над пустинята Мохаве. Северно сияние в Калифорния? По това време на годината? Времето беше доста шантаво тази година. Поисках място до прозореца – ето защо..Онова там-виждате ли го? Разбира се, господине. Виждате ли искам място до прозореца. Защо не поговорите с агента по продажбите… Не, не, Вие говорете с него, аз искам да говоря само с Вас. Това се случва при всеки полет. Винаги. Е, аз съм до тук, капитане. Приятен полет. И моите съболезнования. Благодаря. Полет 29. Имате разрешение за излитане. Приятно пътуване до Бостън. Преминаваме над Скалистите пранини и Денвър. Можете да разхлабите коланите и да се отпуснете. Насраждавайте се на полета и благодаря, че избрахте да пътувате с “ Американ Прайд „. Лельо Вики , може ли чаша вода, моля? Лельо Вики? Ще ми отговори ли някой, моля ? Съжалявам, но леля ми я няма, а аз съм сляпа. Ало? Ало, има ли някой ? О, боже, дано поне тук има някой. Който и да е. Всичко е наред. Всичко е наред. Какво се е случило? Къде са всички? Изчезнали са, всички са изчезнали. Какво искаш да кажеш? Всички са тук… Какво става? Да не сме се приземили на някое летище, докато съм спял? Искам леля,мола ви, къде е моята леля? Всичко ще бъде наред. Как се казваш? Дайна. Не мога да намеря леля. Сляпа съм, не мога да я видя. Когато се събудих, самолетът беше празен. Кой викаше? Да не би нещо да не е наред със самолета? Къде са всички останали? Какво става? В Бостън ли сме вече? Искам леля. Лельо Вики!! Ей! Какво по дяволите става тук? Няма ли кой да и затвори устата? Не си сама. Тук има и други хора. Чуваш ли ги? Да, чувам ги. Но къде е леля Вики? И кой е убит? Убит? Някой убит ли е ? Отвлечени ли сме ? Никой не е убит. Аз пипнах косата му. Някой беше отрязал косата му. Тук сме 10. Влючително мен. Спях в първа класа. Ами екипажа? Има ли някой от тях? Тъкмо мислех да проверя. Останете с нея. Добре…но какво става? Върнете се с някакъв отговор. Добре, само се успокойте. Ей, момчета, отворете вратата ! Какво, мислите, се е случило? Самолетът се е приземил и всички са слезли? Не знам. Бях заспал. Вие сте учителка, нали? Как позна? По гласа.Моята учителка в класа за слепи, мис Лий, звучи точно като вас. Извинете ме, но мисля да отида отпред, при нашия риятел. Искам да знам какво става тук. И искам веднага да ми кажете. Изобщо не съм изненадан. Преди спомена, че си усетила нечия коса. Какво имаше предвид? Ето там, на една от седалките. Там я усетих. Това е перука, а не човешки скалп. Това ли усети? Какво виждате ? Нищо. Само планини и тъмнина. Хей! Какво става? Екипажът също ли е изчезнал? Да…Не знам. Никой не отговаря, а вратата е заключена отвътре. Боях се, че ще се окаже така. Извинете, казвам се Ник Хоупуел. Надявам се, че пилотската фуражка,която забелязах на едно от местата в първа класа, принадлежи на Вас. Да, аз съм капитан Енгъл. Но при тези обстоятелства мисля, че можете да ме наричате Брайън. Ако зад тази врата открием онова, което си мисля.. вярвам, че е по-добре да Ви наричам „Спасителю“. Да пробваме ли да я отворим? Да видим… Как може човек просто така да изчезне, и да зареже перуката си? Доста мистериозна работа, не мислите ли? Мили боже. Да бе, без майтап. Нечий сърдечен стимулатор. Какво става тук ? Хей! Извинете! Кой е там отзад? Искам някой да ми обясни какво става тук ! Веднага ли? Тъкмо смятахме да разбием ключалката.Явно екипажат е абдикирал заедно с останалите, но все пак имаме късмет. Моят нов познат е пилот, който този път е просто пътник и… В „Американ Прайд“ ли работите, приятелю? Да. Но защо не оставим това за сега, господине ? Важно е… Не, не. Сега ще ви кажа какво е важно! Аз имам среща в „Пруденшъл сентър“ в 9 часа тази сутрин. Точно в девет! Купих си билет за този полет с пълно доверие и нямам намерение да закъснявам за срещата си ! Ясно ли е !? Искам да знам 3 неща кой е разрешил извънредно кацане на този самолет,докато съм спал „къде е било това кацане и защо е извършено?! Гледали ли сте някога господин Спок в „Стар Трек“? За какво говорите, по дяволите? Ако веднага не си затворите плювалника, идиот такъв, с удоволствие ще ви демонстрирам известната хватка за приспиване „вулкан“ на господин Спок. Не ми говорете по този начин ! Знаете ли кой съм аз? Разбира се. Вие сте един малък, мръсен досадник,който предпочита да скрива своя страх зад агресията си. Това не е забранено, но вие сте застанали на пътя ни. Уха! Носов захват. Мога и да го счупя. Най-лесното нещо на света, повярвайте ми. Май не ме чухте казах, че мога да го счупя. Разбирате ли? Ако, ме разбирате, дайте знак. Нямам време да разисквам вашите делови срещи. Ето защо смятам да ви изпратя обратно в главния салон.Джентълменът с червената риза Дон Гафни. Господин Гафни ще ви придружи. Щом стигнете до главния салон, ще седнете и здраво ще препашете през кръста си предпазния колан, и ще си държите езика зад зъбите, разбрахте ли ме ? Ако сте разбрали, моля вдигнете палци. Чудесно! Сега ще ви пусна носа. И ако след това вие промърморите дори една дума ще се впуснете в изследване на непроучени Ти, кучи… Не бива, господине.Човекът не се шегува. По-добре елате с мен. Лоша идея. Да вървим. Хайде. Да продължим с вратата. Давай! О! Никой не управлява самолета. Каквото и да е било, станало е бързо. Погледнете тук! Ако искате часовници, може да си изберете. Отзад ги има с тонове. Има ли наистина? Часовници, бижута, очила. Също и чантички. Но най-странното е, че има неща, за които съм сигурен, че са от вътрешностите на хората. Като хирургически гвоздеи и сърдечни стимулатори. Аз бях стигнал до същия извод,като нашия невъзпитан приятел,на който смачках носа, че нашия самолет се е приземил докато съм спал, и повечето пасажери, и екипажът, са били свалени. Не е възможно да е имало кацане и излитане докато сме спели. Самолетът може да лети на автопилот, но за да излети или кацне той трябва да бъде управляван от човек. Къде са екипажа и пътниците тогава? Не знам. Но смятам да разбера. Би ли ми подал онези документи, моля. Височината е нормална 12 000 метра. Летим право по курса. Какво правиш? Опитвам се да разбера, кое е най-близкото летище. Центъра в Денвър, тук полет 29 на „Американ Прайд“, приемам. Центъра в Денвър, отговорете. Тук полет Голям проблем. Какво става? Не улавям нищо. Съвсем нищо. Мейдей, мейдей, тук е „Американ Прайд“, нуждаем се от спешна помощ. Моля, отговорете. УНИКОМ Тук полет 29 на „Американ Прайд“. Обадете се веднага приемам. Денвър, обадете се! Обадете се , моля! Тук „АП“, полет 29, обади се , по дяволите. Спокойно , приятелю. Кучето не иска да лае. Какво правят там долу? Да не е почнала ядрена война? Успокой се. Какво искаш да кажеш с това, че кучето не иска да лае? Имам предвид Управлението на полети в Денвър! Това куче !Имам предвид аварийната авиационна служба. И УНИКОМ това куче също ! Това са средните вълни. Тук обикновено станциите буквално се прескачат…и нищо. Няма и никакъв УКВ радиофар от Денвър. Какво означава това? Че нямам радиовръзка. Нямам навигационен фар от Денвър. А таблото ми показва, че всичко върви отлично. Което е лъжа. Няма как да не е лъжа. Ей, момче,погледни през прозореца. От лявата страна. Кажи ми какво виждаш. Според оборудването трябва да сме на 50 мили южно от Денвър. Навън няма нищо. Съвсем нищо. Денвър го няма, нали? Да. Денвър го няма. Добре тогава! Обратно по местата. Мисля, че тук ни трябва малко тишина. Ние пазим тишина. Хайде, мои младе приятели. Да се върнем и да седнем. Капитанът трябва да си върши работата. Какво правите? Изпробвам военните честоти. Командването на военновъздушните сили винаги е в ефир. Какво става? Капитанът и оня англичанин се опитват да се свържат с някое летище. Предполагам, че трябва да се запознаем. Аз съм Боб Дженкинс, пиша криминални романи. Написал съм повече от 40. Но нито един не бе толкова странен. Казвам се Лоръл Стивънсън.Учителка съм в Сан Бердардо Вали . Това е първата ми почивка от Какво има, Дайна? Аз съм Дайна Бауман. Отивах в Бостън за операция на очите, след която щях отново да виждам. Може би. Лекарите казаха, че има 70 % вероятност да си върна част от зрението. И 40 % цялото. Албърт Коснър. Отивам в музикалния колеж в Бъркли . Аз свиря на цигулка. Аз съм Бетани Симс.Мислех да прекарам два дни с леля ми, но сега… А вие, сър? Как се казвате ? Ами вие? Как ви е името? Аз съм Дон Гафни. И какво работите? Работя като механик в самолетна компания „Хюз“ . Отивам в Бостън да видя първата си внучка. Хубаво. Тъй и тъй сме се събрали, ето ви и въпрос за 100 000 долара. Къде са се дянали всички и защо ние не сме с тях. Военен въздушен контрол,тук полет 29 на „Американ Прайд“, чувате ли ме? Приемам! И това куче не лае. Сами сме в ефира. Напълно, тотално сами . Слушай ме добре, приятелю. Нямаме нужда от паника, нали? В тоя самолет има 10 души и работата ти е същата, каквато е била винаги да ги свалиш на земята цели. Не е необходимо да ми обясняваш каква ми е работата! Боя се, че направих точно това. Но сега стопроцентово изглеждаш по-добре. Каква е професията ти, Ник? Само не ми казвай, че си счетоводител. Младши аташе в британското посолство, старче. Разправяй ги на баба ми тия. Е, поне това пише в документите ми. Ако трябва да е нещо друго, най-подходящо би било механик на Нейно Величество. Поправям нещата, които трябва да се поправят. В този момент такова нещо си ти. Благодаря, но аз съм наред. Добре тогава. Какво смяташ да правиш? Можеш ли да управляваш без тези неща за насочване ? Можеш ли да избягваш другите самолети? Мога да управлявам нормално с апаратурата на борда. А а що се отнася до другите самолети, онова нещо ей там казва, че други самолети няма. Е, поне няма да се притесняваме, че ще се сблъскаме с някого… И какво ще правим сега? Продължаваме към Бостън? Летище Лоугън едно от най-оживените в света, на разсъмване,без никаква представа какво се е случило ? Няма начин. Не, ще летим към Бангор, щата Мейн. Мисля, че е време да съобщя на пътниците. Поне на онези, които са останали. Господа, бихте ли ми казали какво се е случило с целия обслужващ персонал? Изкарах много добър сън… Но къде са изчезнали всички? В това няма никакъв смисъл. Къде са се изгубили всички? Не знам. възможно е… Дами и господа, говори капитанът. Капитан друг път. Млъкни! Както със сигурност знаете, изправени сме пред изключително странна ситуация. Нямам връзка със земята. А преди около да се видят светлините на Денвър. Нямаше ги. Това са лошите новини. Добрата новина е следната самолетът е в отлично състояние, имаме достатъчно гориво и аз съм достатъчно квалифициран, за да управлявам този модел. Последното, което искам да ви съобщя, е че се отправяме към Бангор, Мейн. Какво?!! Навигационната ни апаратура е в пълен ред но не мога да кажа същото за земната. При тези обстоятелства реших да не влизам във въздушното пространство на летище Лоугън. Аз имам важна среща в Бостън, в 9 часа, и ви забранявам да летите към някакво скапано летище в Мейн! Чувате ли ме? По-тихо господине, плашите момиченцето. Плаша момиченцето?!Отклоняваме се към някакво летище на майната си, а вие се тревожите за момичето … Седни и млъкни или ще те фрасна! Не мисля, че ще се справиш сам, татенце. Няма да му се наложи! Ако не млъкнете, сам ще ви ударя едно кроше. Мале, колко съм уплашен. Аз също ще помогна, ако се наложи, господине. Наистина. Добре! Чудесно! Всички сте против мен. Чудесно. Това не трябваше да се случва, господине. Трябва просто да се отпуснете, да се успокоите. Някой знае ли как работи малката фурна в кухнята? Май никой. Оня човек беше просто разстроен. Сега е по-добре. За този мъж ние всички изглеждаме като чудавища. Не, сигурна съм , че не е така. Защо мислиш така? Понякога чувам разни неща. Мислите на хората. Винаги съм ги чувала. Но сега за пръв път видях онова, което виждаше той. Беше тъмно и мъгливо, но аз все пак видях. Скъпа, това е просто в твоето въобръжение. И леля ми казваше същото. Но не е така. Защо не поспиш. Ще се почустваш много по-добре. Не, няма. Освен това вече спах и сега не ми се спи. Виждаш ли нещо? Май не. Мога ли да те попитам нещо? Чу ли какво каза преди малкото момиченце? Не. Каза на госпожица Стивънсън, че не мисли, че ще може отново да заспи, защото се е наспала. Аз също спях. Ами ти, мило момче? Какво аз? Беше ли заспал ? Беше, нали? Да. Да. Всички сме спали. Всички. Ами…може би. „Може би“ глупости. Аз пиша кримки. Изкарвам си хляба с дедукция. Не мислиш ли, че ако някой е бил буден когато всички са били отнесени е щял да се развика „Убийство !“ и да събуди всички останали ? Предполагам. Но разбира се! Така че ститам до извода, че са били извадени само будните хора. И екипажът на самолета, рзбира се, мило момче. Бихте ли ме наричали Албърт, господин Дженкинс ? Така се казвам. О, прости ми. Малко съм разстроен, а когато съм разстроен, започвам да се държа покровителствено. Извинявай. Просто се опитвам да разнищя тая работа. Имате ли някакви идеи ? Ами, ако просто беше някакъв план, бързо щях да измисля сценарий. Какъв сценарий? Ами, да речем, че някаква тайна правителствена служба е решила да проведе някакъв експеримент и ние сме опитните зайчета. Целта на такъв експеримент би била, например, да се документира въздействието на стреса върху няколко средни американци. Учените, които провеждат експеримента, зареждат системата за кислород на самолета с някакъв упойващ газ… След като го пуснат във въздуха, всички заспиват, освен пилота, който диша незамърсен въздух през маска. Капитанът приземява самолета да кажем на тайна писта в Невада. Всички са будни, с изключение да няколко свободно избрани, които внимателно са свалени от борда и са качени на друг, идентичен самолет. След това капитанът отново издига самолета, на същата височина, активира автопилота, обезврежда радиосистемите.После ефектът от газа отшумява и капитанът чува по интеркома виковете на едно сляпо момиче,което търси леля си. Той знае, че това ще събуди останалите. Експериментът започва. Капитан Енгъл е един от тях? Е, във този сценарий, да. Ако капитанът е един от тях, трябва да го заловим веднага, след като се приземим – вие,аз,господин Гафни и може би оня британец. Но той не издържа критика, да знаеш. Какво? Сценария, който току що ти скицирах. Не издържа критика. Но вие току що казахте… Казах, че ако беше само самолетът, щях да мога да съставя сценарий. За съжаление не е само самолета. Денвер може и да си е долу, но светлините му бяха изгасени. И не е само в Денвър. Омаха, Де Мойн, Сейнт Луис – никаква следа и от тях. Каквото и да се е случило, не се е случило само на този самолет. До този извод ме доведе дедукцията. Център Сейнт Луис,отговорете, тук полет 29 на „Американ Прайд“. Приемам. Няма никой. Ни на земята, ни във въздуха. Сякъш цялата страна просто изведнъж е престанала да съществува. Четете ли научна фантастика? Като дете бях луд по нея. А вие? И аз до към осемнайстата си година. Припомних си някои стари разкази. Мислех си за изкривяване на времето, изкривяване на пространството, извънземно нашествие. Искам да кажа, че всъщност няма никакъв начин да разберем дали долу е останало нещо, нали? Не и при тази облачна покривка… Не. Нямаме. Облачната покривка може да продължи чак до Бангор. След като диспечерската служба не работи няма как да разберем това. Защо не ни свалиш малко надолу – просто да хвърлим един бърз поглед. Не, опасно е. Без диспечер и без връзка с другите самолети…Може да ми се смееш но… Не ти се смея, приятелю… Далеч съм от подобна мисъл. Да предположим, че наистина сме попаднали в друго измерение – като в научно-фантастичен разказ. как да разберем какво има там долу? Ами ако Скалистите планини и Ню Йорк са се превърнали в пустиня? Е, поне небето си е само наше. Тук горе да. Там долу кой знае. Това е опасна ситуация за един пилот. Значи засега продължаваме полета. Точно така. И чакаме. Отново точно. Е, ти си капитанът. Трето точно попадение. какво виждаш? Слънцето изгря. Но това е всичко. Ами на земята ? Не се вижда. Под нас има само облаци Може да се разсеят по-късно. Може би. По добре ли се чустваш? Не че съм любопитна ,но… Какво? можеш да питаш за всичко. Защо излъга за това защо отиваш в Бостън ? Как разбра, че лъжа? Разбрах по гласа ти. Мога да чувам много неща. Може би защото съм сляпа. Не знам. Но знам, че по принцип не лъжеш. Иначе нямаше да мога да усетя разликата. Отивам… Не, отивах да се срещна с един човек. С един мъж, на име Дарън Кросби. Как се запозна с него? Всъщност по доста необичаен начин. Затова и излъгах. До сега не сме се виждали. Запознахме се по една обява във вестника, започнахме да си пишем и аз го харесах. Всъщност, харесаха ми писмата му и снимката, която ми изпрати. Затова се съгласих с поканата му да отида в Бостън. Странно, нали? Да прелетиш през цялата страна, за да се срещнеш с човек, когото никога преди не си виждала. Да. Но после разбрах, че това няма нищо общо с г-н Кросби. Ставаше въпрос за мен. Не исках повече да играя на сигурно. Опитах се да избягам от ограниченията в живота ми и да изживея едно приключение. И май го получих дори в повече. Ти си много красива, Лоръл. Сигурна съм, че ще намериш това, което търсиш. Мислиш ли, че всичко ще се оправи? Така мисля. Надявам се. Боя се от онова,което е под тези облаци. Или не е говоря за Бостън. Майка ми внезапно реши, че ще е супер да прекарам две седмици с леля ми Шона. Мисля, че идеята беше още със слизането от самолета леля да ми окачи нашийника. Какъв нашийник? Не се поддавай на случая, не изтегляй 200 долара. Отивай директно в най-близката клиниката и започвай да отвикваш. Нещата вече бяха толкова необикновени, че това изглежда само като малко допълнение. това е истина нали? Искам да кажа, че не халюцинирам, нали? Не, истина е. А ти нуждаеш ли се от тая клиника, Бетани? Не знам.Може и да се нуждая. Преди мислех само за купони. За алкохол и наркотици. Но сега… Не знам. Чувствам се като свиня на заколение. Съжалявам. Аз също. Но май сега не е точно подходящото време да се тревожа за това, нали ? Е, мисля, че вече е време. Дами и господа, говори капитан Енгъл. В момента летим над Атлантическия океан, на около 30 мили източно от брега на щата Мейн. Много скоро ще започнем първоначално спускане в областта на Бангор. Моля, затегнете коланите. Започвам спускането. Запазете спокойствие всички лампички тук светят зелено и спускането върви по правилата. Много успокояващо. Трябваше да станеш политик, приятелче. Съмнявам се, че те се чустват много спокойни сега. Аз във всеки случай не съм. Умирам от страх, приятелю. Част от мен иска да те сграбчи и да те накара да ни върнеш обратно. Това не би помогнало много. не можем да останем тук горе завинаги. Знам. Но се боя от онова, което е под тези облаци. Или не е под тях. Е, ще открием това заедно. Няма да е зле всички да сме заедно. Имате ли нещо против да спрете? Направо ме подлудява. Е, поне ще получим някаква кльопачка като се приземим! Знаеш ли какво, Дайна? Какво ? Изобщо не ми се слиза долу. Наистина. Ако това ще те накара да се почустваш по-добре – не си единствената. Страх ме е ! Много ме е страх! Май ще припадна… Всичко ще бъде наред. Надявам се. Обикновена турбулентност, приятели! На повечето от вас се е случвало и преди, така че просто стойте спокойно по местата си. Какво става ? Нещо със самолета ли не е наред? Ще се разбием ли? Не мисля, скъпа,надявам се , че не. Нали всичко ще бъде наред? Надявам се , миличка. Бог да ни помага. Слушай! Това май не беше много добра идея. Набери височина отново, Брайън, нека го обмислим. Няма достатъчно време и няма достатъчно гориво. Дръж се. Пробиваме. Бетани! Бетани! Какво, по дяволите, беше това? Количката за напитки сигурно се е търкулнала напред. Всичко е наред, мила. Моля ви! Не искам да умирам! Не искам! Престани веднага, идиот такъв,или ще натикам остатъците от списанието право в гърлото ти ! Само се опитай, стар глупак. свършват облаците, Брайън? Не знам. По ниско, отколкото се надявах. о, страшно ме успокои ! ще сляза до 500 фута. Ако все още не сме пробили облачната обвивка ще се издигна пак и ще поема към Портланд. А може би трябва да тръгнеш натам отсега? Не. Там времето винаги е по-лошо оттук. това все повече ми изглежда като лоша идея. Все още не сме извън терена. Но излизаме! 2000 фута.Под тази височина можем да обръснем върховете на дърветата, нали ? Да, така е. Ето, готово! Пробихме. Слязохме под облаците, дами и господа. След няколко минути ще чуете удар отдолу. Това ще бъде колесника. Продължавам към Бангор. Пожелай ми късмет, Ник. Пожелавам ти, приятелче, наистина. Какво виждаш, Лоръл? Вече сме над земя. Виждам едно поле, гора, и нещо което прилича на водоем. Там е, Дайна. Всичко си е там. Госпожице, боя се, че съвсем не сте права . Виждам летището! Боже мой, каква прекрасна гледка! Закопчей си колана. Кулата в Бангор, тук полет 29. Обявявам аварийно приземяване. Ако имате движение по пистите, освободете ми пътя. Навлизам. Защо ми се трува, че светлините не работят? Не ми се мисли за това сега. Нормално кацане. Нищо особено. Дами и господа!Добре дошли в Бангор. Благодаря ти за поздрава, приятелю.Но изглежда, че ти си единствения, който ще ми го отправи. Тук няма никой.Това място е напълно пусто. Не може да бъде. Боя се, че може. Какво ще правим сега, Брайън? Сега слизаме, а после ще видим кое как е. След вас, капитане… какво има? Това е пилота. Пилота, който ни свали на земята в безопастност… Дами и господа,уверявам ви, че това беше най-нормално приземяване. О! Глупусти, гуспожо. Хич небеше трудну, гуспожо. Приземили сме се живи? Страхотно! Моля за вашето внимание. Вие сте гледали през прозореца, така че знаете колкото знам и аз. Изчезнали са не само останалите пътници и екипаж на самолета, но и хората на земята. Но логиката подсказва, че след като ние сме оцелели, би трябвало да има и други. Фалшива логика. Най-добрия начин да се справим с това е да предприемаме нещата едно по едно. Стъпка номер едно е напускането на самолета. Аз съм си купил билет до Бостън. Искам да отида в Бостън. Млъкни. Ще трябва да използваме аварийния улей, така че ще ви обясня какво трябва да правите. Слушайте внимателно и след това се стройте по един и ме следвайте. Е, най-после сме тук. Има нещо лошо във въздуха тук, Брайън… Какво имаш предвид? Не знам. Отровен ли е? Не. Не мисля. Просто… Няма вкус, нито мирис. Какво ? Нещо не е наред ли? Не съм сигурна дали искам да знам, но ако има нещо… Скъпа, мисля, че всичко е наред. Не, не е. Това място не мирише както трябва. На нещо ужасно лошо. Мила, трябва да проверим. Нямаме друг избор. Разбираш ли? Защо? Защо трябва? Тук няма никой. Е, не можем да сме сигурни, докато не проверим. Аз вече знам. Слушайте! Няма какво да помиришете,нито да чуете. Не пеят птици, Не работят двигатели, няма НИЩО! Но… Но какво? Няма значение. Е? Какво сега, капитане? Ти ми кажи. Кажи НИ. Мисля, че тук ти си повече в свои води, отколкото аз. Разбирате, че ще подам оплакване срещу вас? Ще съдя вашата компания за 30 млн долара, и вие ще сте главния ответник.. Това е ваше право, господин… Туми. Крейг Туми. Тосподин Туми. Господин Туми, вие наясно ли сте с това, което ни се случи? За това няма извинение!!! Господин Туми? Това е ужасно! Господин Туми? Не губи време!!! Господин Туми! Това е ужасно. Просто ужасно. Шест минус и петица. Петица, за бога! Да не искаш до края на живота си да копаеш канавки ? Но, татко… Аз… Не приемам извинения!!! Погледни тук ! Петица ! Петиците са за неудачниците ! Какво се случва с мързеливите неудачници, които не си вършат работата, Крейг? Ланголиерите ги прибират. Не само ги прибират. Прибират ги и ги изяждат! Разкъсват мързеливите момчета със своите страшни гладни зъби ! Не, татко. Не им позволявай да ме вземат! Те ще те вземат ! Освен ако не започнеш да учиш и не спреш да си губиш времето! Те ще те изядат жив. Жив и пищящ! Господин Туми. Господин Туми? Не си губи времето, Крейг. Господин Туми, чувате ли ме? Естествено, че ви чувам. И знам много добре какво се е случило с всички тези глупави и мързеливи хора Ланголиерите са ги хванали! Простете? Срещата ми в Бостън беше изключително важна. Икономическата съдба на тази нация зависеше от тази среща. А аз няма да съм там ! Всичко това е много интересно, но сега нямам време… Време?!Какво по дяволите знаете вие за времето? Питайте мен! Мен! Времето не стига! Не стига, сър! Как да стигнем най-бързо до терминала, Брайън? Мисля, че през багажната лента. Добре, да се качим. Дами и господа!Тръгваме ли? Да вървим. Господин Туми? Не се тревожи толкова, Дайна. Просто ситуацията е странна и това прави всичко останало да изглежда странно. Включително звука на токчетата ти по цимента? Права си. Звукът е… Слаб? Точно така. Слаб. Почти не се чува. Брегът е чист. Нищо не е наред тук. Пази си главата. Така. Да пробваме ли телефоните? Какво ? Уплаши ли се? Малко. Господи, така е много по добре. В самолета не посмях да запаля. Страх ме беше да не взривя нещо. Знаете ли, спрях да пуша преди 10 години. Моля ви, без лекции. Чула съм достатъчно- стигат ми за цял живот… Не,не. Исках само да ви помоля за една. Благодаря. Албърт. Колко… Господи. Дълго ви е нямало… Сега си спомням защо ги спрях. Албърт, колко показва часовника ти? Моя също. Но не ми се вярва, като че ли е много по късно. Да , нали ? Струва ми се, че е обяд. не е ли странно ? Кое му е странното? Различни часови пояси. Не съм съгласен. Ние пътувахме от запад на изток объркването трябва да е в обратна посока. Трябва да чувстваме, че е по-рано. Искам да ви попитам за нещо-в самолета вие казахте „фалшива логика“, когато капитанът спомена, че трябва да са останали и други хора. Според мен е логично. Ние бяхме заспали – и сме тук. И ако това е станало в 4 часа бангорско време все някой е спял. Да. Да. И? Къде са те? Никакъв сигнал. Никой не работи. Няма сигнал, няма нищо. Брайън, към звука“не лаят кучета“ можеш да добавиш и „не звънят телефони“. Какво ще правим сега ? Да се качем горе. Там трябва да има ресторант. Само това ви е в ума, господине. Първо, името ми е Руди Уоруик, а не „господине“. Извинете. И второ хората мислят по добре на пълен стомах. Закон на природата. Съгласен съм с господин Уоруик.На всички ще ни се отрази добре едно хапване. Защо не? Така или иначе вече започвам да се чуствам като проклетия Робинзон Крузо. Вие знаете нещо, нали ? Може би. А може би не. Но имам едно предложение. Млада госпожице, пестете си клечките. Не разбирам защо? Там горе сигурно има будка за вестници, пълна с кибрити и запалки. Просто запазете клечките. Почакайте. Къде е господин Туми? Какво ни интересува? Добро отърване от лош боклук. Извинявай, приятелю. Не съм видял, кога е изчезнал. Туми!!! Крейг Туми!!! Къде сте? Нещо не е наред. Тук няма ехо. Какво имате предвид? Това е невъзможно! Ехо! Има ли някой тук? Ехо!!! Те идват, синко. Ланголиерите идват. Не, не . Никой не идва. Те идват за теб. Ти беше лош. Имаше среща в Бостън и я пропусна! Вината не е моя бях отвлечен… Никакви извинения!!! Пренебрегването на работата си е Пренебрегване на работата! Не я искам тази работа. Какво!!? Не я искам тази работа. Не си искам и живота. Живея под напрежение откакто станах на 5. На път съм да експлоадирам ! Татко, не ми пука ! И знаеш ли какво? Купих акции за 43 милиона, като знаех, че за нищо не стават. Какво си направил? Не искам да мисля само за това ! Искам да се махна ! Как смееш да говориш така! А сега готов ли си да участваш в програмата? Защо не можеш просто да ме обичаш и да ме оставиш на мира? Любовта няма място във всеобщата картина! Сега или ти ще се вгледаш в тази картина или те ще видят теб ! Не ! Те дори не съществуват ! О, те съществуват. Не! Бяха тук и скоро ще се върнат пак. Те ще се върнат за теб, мързелив боклук такъв! какво мога да направя? какво мога да направя…какво мога да направя.. Ще направиш каквото трябва! Ще отидеш в Бостън. Защото ако не го направиш, те ще ти изядат очичките със своите малки остри зъбки ! Не, татко, кажи им да се махат, моля те! Кажи им да се махат…да се махат.. Туми!!! Крейг Туми!!! Добре. да вървим. Почакайте. Какво има? Там. Там! Усещам светлина. Стъклото също не е наред. Дайна. Чувам нещо. На вън няма нищо. Дайна, въобразяваш си. Дайна, кажи ни какво чуваш. Не знам. Много е слабо. Помислих си, че го чувам, когато слязохме от самолета, но после реших, че само си въобразявам. Сега го чувам дори през стъклото.. Звучи като… като овесени ядки, когато ги залееш с мляко. Чуваш ли нещо? Абсолютно нищо. Но тя е сляпа. Слухът и е два пъти по-силен от нашия. Мисля, че това е истерия. Чуваш ли нещо? Абсолютно нищо. Но тя е сляпа. Слухът и е два пъти по-силен от нашия. Мисля, че това е истерия. Дайна, за какво говориш? Говорех с Ник. Тя ни чу чак оттам, от прозореца. Имаш страхотни уши, миличка! Чувам, каквото чувам. И чувам нещо отвън. Оттам. И то е ужасно. Ужасен звук, наистина страшен. Ако ни кажете какво е, малка госпожице, наистина ще ни помогнете. Не мога. Но знам, че е по-близо, отколкото беше. Трябва да излезем оттук. И трябва да излезем бързо. Защото нещото идва. Лошото нещо, което прави овесения шум. Дайна, самолетът, с който долетяхме е останал почти без гориво. Тогава го напълнете! То идва, не разбирате ли? То идва! И ако не сме си отишли, когато стигне тук, ще умрем! Всички ще умрем. Не искам да нараня никого. Не забравяй, Крейги-уейги. Ланголиерите бяха тук. И ще се върнат. По-добре е да те няма, когато дойдат… …или знаеш какво ще се случи. О, знам какво ще се случи. Те ще ме изядат. Ще ме изядат целия. Все пак това е летище. Тук сигурно има и други самолети, пълни с гориво. Можеш ли да ги караш, Брайън ? Да. Има само един проблем. Къде точно ще отидем? Далече. По-далеч от този звук. Сега по-близо ли е от преди, Дайна? Не знам. Мисля, че е все още далеч, но не съм съвсем сигурна. Тогава предлагам да направим това, което предложи господин Уоруик да отидем в ресторанта, да похапнем и после да решаваме. Кой го избра за водач на групата? По добре да отидем с него. Мисля, че той разбира нещата. Какви неща? Не зная точно, но мисля, че може би си струва да разберем. Да вървим. Видяхте ли казах ви, че няма смисъл да си пестя кибрита. Да. Но нека първо ги изпробваме. Добре. Но защо? Точно това ще разберем. Я виж ти. Май се появи още един проблем. Мога ли да взема вашия на заем? Почакайте, приятелю. Какво точно ви е известно? Само това, че тази ситуация е довела до повече последствия, отколкото си мислехме отначало. Какво става, хора? Да пукна, ако знам, но не ми харесва много. А! Дори това е повече, отколкото очаквах. Добре, кажете ни Знам, че… Пфу !Развален е! О, по дяволите ! Мразя това. Развален ли? Съмнявам се. От часовниците знаем, че захранването в този хладилник е спряло преди по-малко от 5 часа. Като не вярвате, че е развален, опитайте сам. Не е развален. Просто няма вкус. Все едно дъвчете хартия. Не се учудвам, че сте помислили, че е развален. Беше развален. Опитайте бирата си. Тя не би трябвало да е развалена. Вече не я искам. Дайте я на мен. Пил съм я и топла и не съм се повредил от това. Безвкусна! Напълно изветряла! Така ли? Чудесно! Нещо,което всички виждаме. Бихте ли донесли още малко бири и безалкохолни от витрината ей там, моля? Не можеш още дълго да отлагаш, Крейги-уейги. Трябва да отидеш в Бостън и трябва да отидеш там СЕГА !!! Ще го направя, ако се наложи. Ще го направя, ако се наложи. Да, ще го направя. Там сте, нали? Изядохте мързеливите, ненужни хора и сега идвате за мен! Но когато дойдете, аз вече няма да съм тук. Аз отивам в Бостън. Добре, съгласни сме бирата е изветряла. Но защо ? Имам идея. Но преди това искам да ви помоля да огледате това място и да ми кажете по какво се различава от нашия самолет. Пръстените! Портфейлите, монетите, хирургическите гвоздеи! Тук ги няма ! Правилно. Абсолютно правилно. Тук няма нищо такова. Но на самолета имаше, когато се събудихме. Защо тук ги няма? Може би тук не е имало хора, когато се е случило? Не, глупости. на летищата винаги има полиция и противопожарна охрана, независимо от часа. Внимавайте! Чувам някого… Не искам да я застрелям, но ще го направя, ако се наложи. Закарайте ме в Бостън ! Какво става? Чувате ли?! Заведете ме в Бостън! Задушаваш ме! Спри да ме душиш! Спокойно, приятелю. Останете на местата си ! Престани да се въртиш или ще направя нещо, което не искам ! Спри, момиче ! Не искам да я застрелям, но ще го направя, ако се наложи! Албърт, не! Мисля, че ме застреля. Албърт ! Всичко е наред, Албърт. Албърт. Албърт. Добре ли си, хлапе ? Мисля, че да. Лошо ли ме улучи ? Можете ли да спрете кръвта ? Мисля, че ще го преживееш, приятелче. Ето ти един сувенир. Взех го от пода. Трябва да те е улучил в гърдите и да е отскочил. Мислех си за кибрита. Реших, че пистолета изобщо няма да гръмне. Това беше много смело, Албърт.. и много безразсъдно. Боже, ами ако бях сгрешил? Вие почти сгрешихте. Без малко Албърт да се окаже с куршум в белия дроб. Добре ли си? Мисля, че беше наистина смело. Искам да кажа невероятно. Не беше кой знае какво. Подръжте му ръцете за малко. Не съм го убил ,нали? Доста силно го ударих. Жив е. Просто е в безсъзнание. Доста здрав е. Ще живее. Ще се свести след няколко минути със силно главоболие. Няма да е зле да вземем някои предпазни мерки, не мислите ли? Нужно ли е да сте толкова груб? Да ако искате да е добре завързан. Искате го, нали ? Овързан здраво, като коледна пуйка. Така е по-сигурно. Та за какво говорехме, преди да ни прекъснат толкова грубо ? Освободете ме! Вдигнете ме! Веднага ме вдигнете! Млъкни!! Престанете! Ей! Защо трябваше да правите това… Слушайте! Имате нужда от събуждане, момчета и момичета, а аз нямам време да свърша това възпитано. Дайна казва, че че нещо идва към нас. Нещо много лощо. И аз и вярвам. Разбирането му може и да не спаси живота ни, но без него ще да го загубим. И то много скоро. Съгласни ли сте с мен? Великолепно. Моля, господин Дженкинс, продължете. Извинете ме, но … Писал съм за такива неща, но не съм участвал в тях. Поне до сега. Мисля, че се справяте чудесно, господин Дженкинс. А и на мен ми харесва да ви слушам. Чуствам се по-добре. Е, благодаря ти. Много мило от твоя страна, Дайна. Мисля, че открих главното заблуждение в начина ни на мислене. То е следното когато започнахме да осъзнаваме размерите на това събитие, ние предположихме, че нещо се е случило на останалата част от света. Но доказателството, което виждаме, не оправдава такова допускане. това, което се е случило, се е случило на нас. Само на нас. Убеден съм, че светът, както го познаваме, си върви, както си е вървял винаги. Ние, десетте оцелели от полет 29 сме тези, които са изгубени. Моля, кажете ни какво знаете, господин Дженкинс. Не мога да се отърва от чувството, че времето ни изтича. И то бързо. Да, разбира се. Тук няма безпорядък, а на самолета имаше. – Тук няма електричество, а на самолета имаше. Това, разбира се, не води до никакви заключения. А кибрита? кибрита от самолета си пали. Тукашния само просъска. Газираните напитки са изветрели, храната е безвкусна, във въздуха няма аромати, звуците са без резонанс. После този луд човек стреля с пистолет. Куршумът прелетя едва няколко инча и нямаше никаква сила. И, естествено ,времето. Какво за него ? На вън духат силни ветрове. А облаците не са помръднали откакто сме тук. Като замръзнали са. Според мен природата, с която сме свикнали, се променя или спира като стар джобен часовник. Което ме довежда до същината на проблема. Преди по малко от 15 минути казах, че ми се струва, че е обяд. Сега ми се струва, че е много по-късно. Три следобед, може би четири. Имам ужасното чуство, че навън ще се стъмни, преди часовниците ни да покажат Дайте по същество, господин Дженкинс ! Мисля, че проблема е във времето. Не в измерението, както предположи Албърт. Да допуснем, че от време на време в потока на времето се появява дупка. Не изкривяване, а разкъсване в тъканта на времето. Това е най-смахнатото нещо, което съм чувал. Амин. Господин Гафни, огледайте се. Това, в което сме попаднали това е смахнато. Продължавайте. Да кажем, че подобни разкъсвания в тъканта на времето се случват понякога. Може да е нещо като рядък атмосферен феномен като обратно обърнато торнадо, затворени дъги, звезди посред бял ден. Северно сияние! Какво? Когато напускахме Л.А, над пустинята Мохаве имаше северно сияние. Мисля, че сме прелетели точно през него. Именно. Именно. Сияние над пустинята. Това само потвърждава теорията ми. Ако сме прелетели точно през него, и това е било разкъсване във времето, то ние изобщо не сме в нашето време, дами и господа. Вижте, съгласен съм с дамата-времето накъся. Кажете основното, господин Дженкинс. Основната идея според мен е, че ние сме се върнали на абсурдно малко разстояние…назад във времето. Да речем около 15 минути. И сме открили неприятната истина за пътешествията във времето. Не можеш да се появиш в Тексас на 22 ноември 63-та и да предотвратиш убийството на Кенеди. Не можеш да гледаш строежа на пирамидите или падането на Рим. Не можеш да изследваш ерата на динозаврите. Не,скъпи съ-пътешественици във времето, огледайте се. Това е миналото. То е пусто, то е тихо. Това е свят със значение колкото на изхвърлена кутия за боя. Сетивата изчезват. Електричеството вече е изчезнало. Самото време се завърта в една спирала, която се върти все по-бързо и по-бързо. Ами ние ? Ако това място изчезва, а ние сме пленници в него… Предполагам, че ще изчезнем заедно с него. Нама да получим правото си на съществуване, както останалите пътници от нашия самолет. Господин Дженкинс? Звукът, за който ви казах одеве? Чувам го отново. Приближава се. Много, много по-близо е. Ще отида до прозорците. А вие двете идвате ли ? Чувам го много добре и от тук. Стойте настрана от господин Туми. Стойте настрана от господин Туми. Какво мислиш, Брайън? Всичко, което знам, е, че това е единствения звук в града. Още не е в града. Но мисля, че скоро ще дойде. Дайна е права трябва веднага да се махнем от тук. Да и къде ще отидем ? Атлантик-Сити? Маями-Бийч? Средиземноморския клуб? Намеквате, че няма място, където можем да отидем, така ли? Аз мисля надявам се че не сте прав. Но първо искам да ви задам един въпрос. Можете ли да заредите с гориво самолета? Дори и ако няма ток? На пистата има няколко места за зареждане би трябвало да мога. Но дори и да успеем да го напълним после какво? После излитаме отново. Звукът идва от изток. Разкъсването на времето е станало на няколко хиляди мили на запад. Можем ли да се върнем по първоначалния ни курс? Да, можем, но защо? Защото разкъсването може още да е там ! Не разбирате ли? Може да успеем да прелетим обратно през него ! Може пък да е прав, Брайън. Може просто да е прав. Да, може и да е. Може да е, а може и да не е. Всъщност няма значение,защото с този самолет няма да отидем никъде. Защо? Ако презаредим, не виждам защо не…. Не помните ли кибритените клечки? Които не искаха да се запалят? Какво ? Какво общо имат те ? Не виждате ли, приятелю? Ако акумулаторите не работят, ако кибритът не се пали… Тогава самолетното гориво няма да гори! То ще бъде толкова износено, колкото и всичко останало в този свят. Все едно да напълня резервоарите с меласа. Имате предвид, че сме вързани за това място? За този приближаващ звук? И няма никакъв изход? По рано споменахте някакви ланголиери, господин Туми. Кои са те ? Дайна. Не разговаряй с него. Не се бойте. Няма да нараня детето. Както нямаше да нараня и онова момиче. Просто съм уплашен. Вие не сте ли ? Да. Но аз не взимам заложници и не се опитвам да задтрелям млади момчета, когато ме е страх. Туше`. Какви са ланголиерите, господин Туми? Винаги съм смятал, че са измислица.. Но сега започвам да вярвам… защото и аз чувам този шум. Звука? Този звук са ланголиерите? А кой друг може да бъде? Разкажете ми повече за тях. Баща ми казваше, че те са малки същества, които живеят в килерите, каналите и други тъмни места. Като елфите ? Не ! Не. Боя се, че далеч не са толкова приятни като елфите. Той казваше, че те се състоят само от косми, зъби и бързи крачета. О, тези крачета трябва да са бързи, за да могат да хванат лошите момчета и момичета, колкото и бързо да търчат. Престанете ! Плашите я. Не, не ме плаши. Познавам измислицата, още когато я чуя. Мисля, че това, което иска да каже Лоръл, е, че плаша нея. Баща ми казваше, че има хиляди ланголиери. Защото има милиони лоши момчета и момичета, които търчат по света. О, той обичаше тая дума търчане. Защото тя означава безчувствено, неориентирано, безполезно движение. Но ланголиерите те тичат. Те имат цел. Може да се каже, че ланголиерите се персонифицират според целта. Какво толкова лошо правят децата, че ланголиерите да трябва да ги гонят? Радвам се, че ми зададе този въпрос, Дайна. Защото, когато баща ми казваше за някой, че е лош, той имаше предвид мързелив. А мързеливия човек не може да бъде част от Големия Филм. А в моя дом ти или си част от Големия Филм или работиш през пръсти. А ако работиш през пръсти и не си част от Големия Филм, тогава идват ланголиерите и те изваждат от филма въобще. Той казваше, че някоя нощ, както си лежиш в леглото, ще ги чуеш как идват… как схрускват, смачкват, мляскат… Стига! Престанете…Достатъчно. Добре. Обзалагам се, че сте се страхували от баща си, нали, господин Туми ? Печелите пура, малка госпожице. Ужасно ме беше страх от него. Мъртъв ли е? Да. Вършеше ли си работата през пръсти? Ланголиерите ли го хванаха? Да. Господин Туми! Какво ? Не съм такава, каквато ме виждате. Не съм противна. Никой от нас не е. Как разбрахте как ви виждам, малка сляпа госпожице ? Може да се изненадате. Ок. Какво ще правим сега? Не знам. Господи, изглежда толкова прекрасен, нали? Да. Особено в сравнение с всичко останало. Брайън, колко гориво ни е останало? Когато се приземихме, имаше по-малко от 300 литра. За да се върнем до мястото, където това се случи, ще ни трябват най-малко 25 000. Каквото и да се случва, изглежда е заразно. Връщам се в ресторанта. Не искам да оставям оня банкер в компанията на дамите твърде дълго. Да вървим. Албърт? Албърт, какво има… Капитан Енгъл? Капитане ! Елате насам. Мисля, че открих решение на нашия проблем! Какво правят? Прибират улея и поставят стълба до вратата. А сега се качват. Сигурна ли си, че не знаеш какво смятат да правят? Знам само, че Албърт полудя. Каза нещо от рода, че самолета го има повече… Не го разбрах. Наистина говореше несвързано. Просто се надявам да побързат. Защото горкия господин Туми е прав. Ланголиерите се приближават. Скъпа, това е просто нещо, което баща му е измислил. Може би някога е било измислица. Но вече не е. ОК, Албърт. Започвай представлението. Експонат „А“. Кибрит от ресторанта. На вън изглежда различно. Светлината намалява. Това е различното. Как е господин Туми? Майтапите ли се? Той спи. Май сме до тук. Няма какво повече да правим… Чакайте! Чакайте! Помирисах сярата. Аз също. Опитай с друга, Албърт. Виждате ли? Виждате ли? Разбирате ли какво означава това? Донесли сме нашето време с нас. На вън е миналото навсякъде на изток от дупката, през която сме дошли. Но настоящето е все още тук ! Все още хванато в този самолет. Затова той изглежда по-ярък и по-жив от всичко наоколо. Браво, Албърт, браво! Опитай бирата! Помиришете. Ей-богу, мирише на бира. Наливай по-бързо, приятелю. Моят хирург казва, че напрежението не е полезно за сърцето. Ей ! Ей, буден ли си? Значи, при кибрита става, а при бирата – не. Какво означава това ? Очевидно е нужно малко повече време, за да могат нещата да се оправят. Отлично! Най-добрата чаша бира, която съм пил през живота си. О! Прав сте, чудесна е! Пробвай безалкохолните. Господа! Колата днес също е много, много добра. О, Господи! Става все по-тъмно! Трябваше да наглеждате лудия. Не се тревожете. Още си е там. Боже, колко ужасяващ е този звук. Прилича на отворен термитник в лодка от балсово дърво. Мисля, че трябва да проверим господин Туми. Тревожа се за него. Ако е в безсъзнание, няма какво да направим за него. Мисля, че не е в безсъзнание. Мисля, че дори не спи. Добре. Да отидем да го видим. Помислих , че е по-добре… О, Боже! Къде е той ? Аз не… Тихо… Там. Той се крие там! Зад нещо.. От къде знаеш? Не чувам нищо. Аз чувам. Чувам как бие сърцето му. То бие много бързо и много силно. Той е изплашен до смърт. Жал ми е за него. Господим Туми, моля ви, покажете се! Не искаме да ви сторим зло. Господин Туми! Господин Туми, моля, не се страхувайте… Дайна. Дайна!!! Дайна!!! Не! Спокойно, Дайна. Ще доведа помощ. Тя не е момиченце. Тя не е момиченце! Тя не е момиченце!!! Тя е главния ланголиер. Тя вика останалите ланголиери с онези нейни мъртви, слепи очи. Слушай, Албърт,ти си истински гений, да знаеш. Не беше кой знае какво. Видях какво се случи с кибрита на Бетани и си помислих.. Елате! Трябва да дойдете! Спокойно! Мисля, че тя умира! Успокой се! Кой умира ? Дайна. Господин Туми я намушка с нож в гърдите. По дяволите ! Албърт ти идваш с мен. Брайън, запали двигателя и чакай да се върнем. Господин Дженкинс, стойте до стълбите и следете за господин Туми. Да вървим, Албърт ! Махайте се оттук. Не се опитвай да говориш, миличка. Здравей, Дайна. Не се тревожи.За нула време ще бъдеш здрава като кукуряк. Боли ли? Да. Боли ме като дишам. Иска ти се да кашляш, нали ? Да… Не… Не знам. По-добре е да не кашляш.Ако ти се прииска, по-добре не му обръщай внимание. И не говори повече, нали? Слушайте тя има вътрешен кръвоизлив. Ако не извадим от нея това острие колкото се може по-бързо, тя ще се удави в собствената си кръв. Господин Уоруик, донесете ми няколко покривки от таблата в коридора и то колкото се може по-бързо. Какво правите? Търся подходящия хирургически инструмент. Вида на кръв притеснява ли ви? Мога да го понеса, ако се наложи. Добре. Ще бъдете моята медицинска сестра. Добре. Ще се оправиш, Дайна. Ще бъдеш като нова. Обещавам. Те се приближават. наистина трябва да побързате. Знам, мила. Знам. Точно така, Крейги-уейги! Стой си тука в тъмното. Ще ти кажа, когато настъпи време за действие. Добре, татко. Както кажеш. Трябва ни носилка, за да я пренесем в самолета. Албърт и вие, господин Гафни, сте назначени за търсачи на носилки.. Господин Гафни, мисля, че там, на бара, ще откриете два много остри ножа. Мога ли да взема една от тези покривки? Да. За какво? Сега ще ви покажа. Когато бях малък, играехме на Индиана Джоунс. Направих нещо такова и едва не счупих ръката на брат ми с него. Отлично. Но помнете мисията ви не е да откриете Туми, а да намерите носилка и да я донесете. Ясно ли е? Ако до 10 мин не откриете нищо, ви искам тук ще я пренесем на борда. Но ако има вътрешен кръвоизлив, не трябва да я движим… Нямаме избор. Трябва някакси да я качим на самолета. Мисля, че можем да отделим само 10 мин. Да, но вътрешен кръвоизлив… Лоръл, той е прав. Хойде, синко. Да вървим. Как се чустваш, Дайна? Много ме боли. Знам, че боли, мила. Но ножът е в белия ти дроб и трябва да излезе оттам. Знаеш това, нали? Да. Страх ме е. Мен също, Дайна. Мен също. Сгънете 2 от тези покривки на квадратни тампони. Колкото се може по-дебели. Коленичете колкото се може по-близо до мен.Г-Н Уоруик,свалете колана си. Аз ще хвана острието и ще го извадя. В момента, в който излезе и аз се дръпна, ти натискаш с един от тези тампони. И натискаш силно, разбра ли? Да. Помогни ми, Господи. Не! Не смей да ми припадаш! Не смей! Натискай !Колкото се може по-силно, разбра ли! Натискай ! Да проверим там. Дали е заключено? Има само един начин да разберем. Хей. Виж там. Носилка. Внимавай! Той е тук, тук е… И ти си един от тях, нали. От ланголиерите. Майната ти… Съжалявам. Много, много съжалявам… но трябва да го направя. Ако можеше да видиш нещата от моята гледна точка, щеше да разбереш. Отивам в Бостън! Отивам в Бостън! Да я повдигнем. Държим те. Колана ! Чухте ли? Дали Туми ги е спипал? Колана, веднага!!! Поддържай натиска, защото аз слизам долу. Внимавай, мола те. Разбира се. Това го умея най-добре. Справи се чудесно. Благодаря ти, Лоръл. Не… го…убивайте. Защо не?! Този негодник те прободе!! Той… той…ни е нужен. Разбирате ли? Нуждаем се от него. Послушай я, Ник. Точно така. Капитан Енгъл? Да. Защо ги няма още? Не мога да кажа. Попитах Боб г-н Дженкинс дали вижда някой да се движи в терминала, а той каза, че не вижда. Ами ако всички са мъртви ? Сигурен съм, че не са. Ако ще се почестваш по добре, върви и ти долу до стълбата. Страх ли ви е? Да. Разбира се , че ме е страх. Някак си се почуствах по-добре. Лошо е само теб да те е страх. Благодаря ви, че летите с „Американ Прайд“. Моля, пак заповядайте. Никаква следа от другите ? Зависи какво разбираш под следа. Малко преди да дойдеш чух нещо като вик. Надявам се, че Дайна ще се оправи. Но не знам… Той я прободе наистина зле. Видя ли капитана ? Програмираше уредите си или нещо подобно. Надявам се. Какъв е този шум? Скъпа, надявам се никога да не се наложи да разберем. Албърт? Добре ли си, Албърт? Къде е господин Гафни, Албърт? В канцеларията на „Летищни служби“. Гоподин Туми беше вътре, зад вратата, предполагам. Той уби господин Гафни, защото той влезе пръв. Ако аз бах влязъл пръв, щеше да убие мен вместо него. Тогава… аз убих господин Туми. Трябваше. Той тръгна след мен. Намерил е някъде друг нож и ме нападна. Албърт. Можеш ли да се овладееш, приятелю? Не знам. Никога не съм убивал човек до сега. Аз знам. Това е ужасно нещо, разбирам те, повярвай ми. Но трябва да го преодолее. И трябва бързо да се махаме от тук. Защото звукът се приближава. И си направил това с тостера? Той не е мъртъв. Не е ли? Сам провери. Извън бройката, но още в играта. Да проверим господин Гафни. Може и той да е извадил късмет. Намерихте ли носилка? Носилката , Албърт. Да, намерихме. Прекрасно. Да върви. Дръж всичко под око, Албърт. Това е важното. Обръщай внимание на всичко и ще бъдеш добре. Албърт! Качвай се горе. Идвам след минута. Какво смятате да правите? Ще проверя в офиса може да има неща, които да влязат в употреба. Не ви вярвам. И не е необходимо, Албърт. Просто занеси носилката. Аз идвам веднага. И не се обръщай назад. Това е повече, отколкото заслужаваш, копеле. Не го убивайте. Той ни е нужен. Разбирате ли? Той ни е нужен. Ник!Идвате ли ? Да!! След минута. Излизат! Нека ви помогна. Внимателно, Албърт, Бетани … Не я клатете. Помогнете ми да я кача по стълбите. Как е тя? В безсъзнание е, но е още жива. Какво се случи с останалите? Гафни е мъртъв, а може би и Туми. Вдигнете вашия край. Внимателно. Да я занесем там. Внимателно. Пуснете я леко. Пристегнете я. Зле е, нали? Доста зле. Ще доживее ли, докато се върнем? От къде, по дяволите, да знам! Аз съм войник, а не хирург! Извинете. Пътешествието във времето дяволски си играе с нервите, нали ? Няма нужда да се извиняваш. Ще запаля двигателите. Трябва да се приближа максимално близо до онзи люк за зареждане. Докато маневрирам, четирима от вас трябва да докарат количката с маркуча, която е в другия подвижен коридор. Ясно? Бетани! Господин Уоруик! Слезте долу и издърпайте стълбата. Когато променя положението на самолета, я върнете обратно. Ще те отведем у дома. О, Господи. О, Господи. Вижте! Вече отново се съмва! Колко време мина, откакто се стъмни? По-малко от 40 минути. Това не е основната ни грижа сега. Крейг. Крейг Туми. Оставете ме да умра. Моля ви. Моля ви. Просто ме оставете да умра. Какво ще стане с господин Туми? Не знам. Знам само, че когато трябваше да взема решение, аз избрах това, което искаше Дайна. Оставих го да лежи в безсъзнание. Бихте ли… Бихте ли излезли на вечеря с мен, когато и ако се върнам в Лос Анджелис? Да. Ще чакам с нетърпение. Аз също. Може би ако можем да го видим, ще можем и да се справим с него. Едва ли. Добре. Всички заедно. Насам. Още! Още! Добре! Спрете! Бетани, ела тук. Виждаш ли това? Отвори капака! Ник! Там има два шланга ! Изтегли по-късия! Всичко наред ли е? Да. Кой от двата първо, капитане ? Виж вътре, на капака има надписи. А сега какво, Брайън? Ще използвам двигателите за да изсмуча горивото. Колко време ще отнеме? Не знам. Час. Може би два. По добре побързай. Не мисля, че имаме 2 часа. Може да нямаме и един. Крейг? Крейг? Ставай. Трябва веднага да станеш. Махай се. Махай се. Мразя те! Върви си! Те дойдоха при теб, Крейг. Тук са всички, които искаше да видиш. Напуснаха Бостон и дойдоха тук. Ще можеш да се срещнеш с тях. Естествено, ако си мъж да го направиш. Ако съм мъж? Ако съм мъж? Който и да си, ти май се шегуваш. Давай, Крейг. Няма да те чакат вечно. Ланголиерите ще се погрижат за това. Трябва да станеш. Трябва. Хайде, Крейг ! Стани !. От тук, Крейг.. Всички те очакват. Съжалявам, господин Туми. Независимо от всичко, което направихте – съжалявам.. Но ние се нуждаем от вас. Така че, моля, побързайте! Побързайте! Какво има, Брайън? Двигателите опитват горивото и то не им харесва. По дяволите! Можеш ли да направиш нещо? С останалите три двигателя да поддържаме работата на помпите и да се надяваме. Изключвам всичко.. Ще трябва да изчакаме горивото да влезе в потока на нашето време.. Може да ни е провървяло, Брайън. Надявам се! Какво става? Всичко наред ли е? Мисля, че можем да направим опит с това нещо. Ти ги доведе при мен, нали ? Председателя на борда, директорите на отдели.. Всички ! Да. Но трябва да побързаш! Преди те да решат, че няма да дойдеш и да си отидат! Оттук, Крейг. Те те очакват. Побързай. Дайна говори на сън. Мисля, че бълнува. Не съм сигурен. Но мисля, че си отива. Мисля… Трябва да побързаш, преди да решат, че няма да дойдеш. Мисля, че сънува оня човек, Туми. Спомена името му веднъж. Да, ще бъда. Ще бъда ако искаш. Но побързай. Знам, че те боли, но трябва да побързаш. Тя бълнува, нали ? Не. Не мисля. Мисля, че това има нещо общо… С кое? С онова, което каза на Ник за господин Туми. Че той ни е необходим. Оставете я на мира. Дайте и възможност да поспи. Господи, надявам се скоро да излетим. Благодаря ти. Благодаря ти, че си ги довела. Разбираш ли, това е последния ми шанс. Това е последния ми шанс да се избавя от баща ми и от всичко останало. Да, знам. Но ти трябва да побързаш. Моля те, моля те, побързай! Добре. както кажеш. Какво беше това?! Сякаш падна дърво.. Но няма вятър ! Да. Няма вятър. Какво става?! Нищо! Вижте! Вижте там!!! Трябва да се махнем оттук! Трябва веднага да се махнем оттук!! Спрете го! Моля ви, накарайте го да спре! Времето изтича, Брайън, колко още ни е нужно? Не можеш ли да ги намалиш?Сигурен ли си, че не можеш да ги намалиш? Трябват ми 50000 фунта гориво и нито капка по малко. Иначе ще се разбием и изгорим. Побързай, Крейг. Погледни ме. А сега стани, Крейг. Стани. Погледни ме, Крейг! Те дойдоха чак от Бостън. Само за да се срещнат с теб. Тичай към тях, Крейг! Побързай! Побързай! Бягай към тях, Крейг. Бързо. Бързо. Заобиколи самолета! По-далеч от него! Бягай към тях! ОК. Още малко и се изнасяме от тук. Господин Туми! Това е господин Туми! Какво прави той? Не му обръщайте внимание. Нямаме никакво време! А, господин Туми, най-после! Радвам се, че успяхте! И така, Чакаме доклада Ви, Крейг! Кажете ни, колко пари сте спечелили за нас. Искате да знаете колко пари съм спечелил за вас? Искате да знаете колко пари съм спечелил за вас? Да. Сега ще ви кажа колко пари съм спечелил за вас. Аз не съм … Не , Крейг!!! Млъкни. Млъкни! Млъкни!!! Кажи им, Че си изгубил парите,но това е било грешка, нещастен случай. Не!!! Не съм спечелил никакви пари за вас. Не съм спечелил никакви пари за вас! Аз изгубих вашите пари ! Изгубих 43 милиона долара!!! И го направих умишлено! И го направих умишлено! И го направих умишлено! Ти глупако. Ти тъп глупако. Не. Не. Какво прави той? Не можеш да ме уплашиш вече, татко. Ланголиерите дори не съществуват. Ти си ги измисли. Къде съм? Добре. Да се махаме оттук. Що за дяволия??? О, Господи!! Недейте!!! Давай! Давай! Размърдай се!!! Не, Крейг! Може да мислиш, че тичаш, но не ! Ти търчиш!!! Не. Не! Не!! Татко, не!!! Накарай ги да се махнат! Моля те, нека се махнат!! Аз ще бъда добър. Ще бъда добро момче!!! Моля те!Обещавам, че ще бъда добър.. Накарай ги да си отидат!!! Закопчейте се! Закопчейте се! О, не. О, Господи. Добре ли си, Бетани? Мили Боже. Вижте това! Какво е това? Господин Туми ги привлича. Или мястото, където се намираше Туми. Ако Туми не бе излязъл от терминала, те щяха да изядат нас и самолета. Тя знаеше. Някак си е разбрала. Сега и ние знаем, нали? Какво? Знаем какво? Какво се случва с днешния ден, когато стане вчерашен. Той чака тях. Чака тях. Пазителите на времето от вечността. Винаги тичат отзад. Изчистват остатъците по най-ефективния възможен начин- като ги изяждат. Господин Туми знаеше за тях. Той каза, че това са ланголиерите. О, не! О, не! Давай. Давай! Минимална скорост за излитане 150. Махайте се оттук!!! Хвана ли ни ?! Хвана ли ни?! Давай. Давай! Успяхме ли? Излетяхме ли?! Какво става? Падаме ли? Господин Уоруик.Седнете и се закопчейте. Всичко ще бъде наред! Да не си посмял да ги вдигнеш ! Не бой се. Няма. Вдигнахме се. Всички знаете, какво следва сега. Връщаме се точно по пътя, по който дойдохме. Можем само да се надяваме, че вратата, през която влязохме, още е там. Ако е там, ще се опитаме да минем рез нея. Отивам отпред. Искаш ли да дойдеш? Не. Ще остана с нея. Добре. Имаме уговорка за вечеря – не си забравила, нали? Не. Не съм и няма да забравя. Нито пък аз. Дръж се, Дайна. Моля, те, дръж се ! Какво ще стане, ако горивото се развали? Знаеш отговора, Бетани. Да.Знам го. Разбиваме се. Край на историята. Искаш ли да ме целунеш? Да. Ами… Хайде тогава. Стига си чакал. Става по-бързо, нали? Прав си. Скоро дните и нощите ще се сменят толкова бързо, колкото щрака затвора на фотоапарат. Летяхме за Бостън по различни причини. Ти защо отиваше в Бостън, Ник? Изповядай се. Настъпил е часът. Добре, защо не? Какво означава грифът „Свръхсекретно“, когато току що си видял група гюллета-убийци да насмотват света ? Аз работя в отдела за специални операции, Брайън. За няколко години свърших доста неща някои от тях невинни, други отвратителни. В Бостън имаше един мъж политик. Този мъж, ще го нарека г-н О`Баниън за по просто, е много богат, Брайън. И е запален почитател на ИРА. Идеалист от най-опасния вид. Човек, който никога не се занимава сам с клането. И ти трябваше да го ликвидираш? Само ако ми се наложеше. Значи, нашия г-н О`Баниън има много американски приятели, които са и наши приятели. Така, че убийството му би било голям политически риск. Но той държи едно пиленце до себе си. Нея трябваше да убия. Като предупреждение? Да. Като предупреждение. Но стига за мен. Ами ти? Има ли неща, което ти тежи ? А, не. Няма какво да крия. Е, може би има нещо. Бившата ми жена загина в пожар в Бостън. За това отивах там. Бях женен. Бракът ми приключи зле. Непрекъснато се карахме за деца. Аз исках деца. А тя не. Направих нещо… което не мислех, че ще мога да направя. Исках да и кажа, колко съжалявам. Но май съм чакал твърде дълго. Аз не бих се тревожил за това, Брайън. Сигурен съм, че ти е простила. Ако се измъкнем от това, ако се върнем, ще изпълниш ли задачата си? Ще убиеш ли момичето? Не. Повече никакви среднощни прокрадвания за Никълъс, момчето на госпожа Хоупуел. Ако се измъкнем живи и здрави което в момента ми се струва доста несигурно, мисля да се оттегля. И какво ще правиш? Ами… ще тръгна на уроци по летене. Лоръл. Дайна. Не се опитвай да говориш. Връщаме се обратно. И с теб всичко ще бъде наред обещавам ти. Не се тревожи за мен, Лоръл. Аз получих, каквото исках. Дайна, не трябва да говориш. Аз видях… Видях през очите на господин Туми. В началото всичко му изглеждаше подло и отвратително. Накрая беше по-добре… Моля те, Дайна, не се опитвай повече да говориш. Аз те видях, Лоръл. Ти си толкова красива. Особенно очите ти. Всичко беше красиво. Дори нещата, които бяха мъртви. Беше така чудесно… просто да…ти знаеш… да виждаш. Дайна? Дишай, Дайна. Моля те. Моля те, дишай, Дайна. Моля те. Видях през очите на господин Туми. Всичко беше толкова красиво. Дори нещата, които бяха мъртви. Беше така чудесно… просто да виждаш. Мога да понеса това. Току що изгубихме малкото момиче. Не можа да стигне да операцията. Да, не можа… А Лоръл добре ли е? Горе долу. Ти я харесваш, нали? Да. Имам приятели, които биха се учудили, че си падам по добро момиче, но е така. Тя има силен дух, Брайън. Ако се върнем, желая ви късмет. Мисля, че трябва да се концентрираме върху връщането. Сега се намираме тук. Точно където трябва да се намира разкъсването във времето. Имаш ли нещо против да понаблюдаваш, докато аз летя ? Разбира се. Само да знаех какво точно търся. О, мисля, че ще го познаеш веднага, щом го видиш. Ако го видиш… Какво не е наред? Не знам. В това е проблема, младежо. Нещо не е наред. Нещо. съвсем не е наред, но… не мога да разбера какво е. Брайън? Да. Мисля, че виждам нещо. Боже мой. Не. Да! Пак сме в бизнеса! Дами и господа! Намерихме това, което търсехме. Смятам да се насоча право в средата и. Заедно ще разберем какво има от другата страна. Спрете!!! Това е Боб Дженкинс. Аз ще се прогрижа за него. Спрете!!! Обръщай назад! Трябва да обърне, преди да е станало твърде късно! Слушай ме!!! Ние всички спяхме, не разбираш ли? Всички спяхме, когато преминахме. Боже Милостиви!!! Обръщай, Брайън! Назад! Обръщай назад! Ник. Да. Ник, добре ли си? Да. Бил съм и по-добре. Проклетата ръка се счупи. Разминахме се, нали? Разминахме се, но защо? Защо, след като стигнахме чак до тук? Разминахме се нали? Боже, на косъм бяхме… Това интеркома ли е? Какво, по дяволите, става тук? Слушайте ме всички. Успяхме да завием точно на време. Извадихме голям късмет… Но бяхме и невероятно глупави. Ще ви обясня. Когато преминахме през разкъсването първия път, всички, които са били будни, изчезнаха. А сега всички сме будни. Логиката подсказва, ако се опитаме да минем отново -будни- ние също ще изчезнем. Това е всичко. Това е всичко ? Това, по-дяволите, е всичко? И какво да направим? Трябва да заспим ? И как да го направим ? През целия ми живот не ми се е спяло по-малко. Не знам какво да правим сега. Но ако ще минаваме през дупката, трябва да е по-скоро. Горивото ще ни стигне за един час, не повече.. Е, сигурно има и други летища. Разбира се но не достатъчно големи, за да поемат толкова голям самолет.. Трябва да е Лос Анджелес. И ще ми трябват минимум Което означава, че имаме 20 минути, за да решим какво да правим. Сега… Как да приспим всички по едно и също време? А не забравяте ли най-важното нещо? Дори да измислите как да приспим всички, кой тогава ще приземи самолета в ЛА? Нямаме никакъв късмет, не мислите ли? Ама никакъв. Трябва да има начин. Просто трябва да има. Нали? Начин има. По дяволите, има! За какво говориш, Брайън? Кажи ни. Налягането. Говоря за налягането. Разбира се. Налягането! Някой ще ми обясни ли за какво става дума? За намаляне на налягането в самолета. Направя ли го всички угасваме като крушки. Но остават и други въпроси. Как да се събудим ? След като минем през дупката. Някой от нас трябва да остане буден, за да възстанови нивото точно преди да минем през процепа. Точно така, един от нас… Един от нас трябва да умре. И кой ще бъде? Да теглим жребий. Няма нужда. Аз ще го направя. Не! Защо трябва да си ти?! Защо да не теглим жребий? Защо да не е Боб, Албърт, или аз? Ела с мен, скъпа… Ник! Нямаме много време. Знам. Започвай приготовленията. Лоръл! Ние с теб можехме да направим нещо. Прав ли съм, как мислиш? Ако е така кажи го. Няма време за танци – абсолютно никакво. Да. Мисля, че е така. Но ние не знаем. Не можем да знаем. Всичко се свежда пак до времето, нали? Времето… и съня… и неизвестността. Но трябва да съм аз, Лоръл. Опитах се да направя разумна разносметка