На: 2013-07-07 00:41:49 / Етикети: Приключение сащ , Крис Сандърс , Кърк Демико , Никалъс Кейдж , Ема Стоун , Раян Рейнолдс , Катрин Кийнър , Клорис Лийчман , 2013 , САЩ ,
От филма:
С всеки изгрев идва нов ден. Ново начало. Надежда, че днес ще е по-добре от вчера. Но не и за мен. Казвам се Ийп. А това е семейството ми. Семейство Круд. Ако не сте се досетили по кожите и полегатите чела, ние сме пещерни хора. Повечето време прекарваме в пещерата. На тъмно. Нощ след нощ, ден след ден. Моят мил, уютен дом. Когато излезем, се борим за прехрана в жестокия и враждебен свят. А аз се боря да търпя моето семейство. Останахме само ние. А имахме съседи. Семейство Горт, смачкани от мамонт. Семейство Хорк, погълнати от пясъчна змия. Семейство Ерф, ухапани от комар. Семейство Трог, умряха от настинка. Семейство Круд, това сме ние. Оцеляхме, благодарение на баща ми. Той бе силен и спазваше правилата. Правилата, изрисувани по стените. Всяко ново нещо е лошо, любопитството е лошо. Да излизаш през нощта е лошо. Накратко, всичко забавно е лошо. Добре дошли в моя свят. Тук се разказва как всичко това се промени изведнъж. Защото не знаехме, че краят на нашия свят наближава. Нямаше правила по стените, които да ни подготвят за това. Трябва да чакаш моя сигнал. Ийп? Къш. О! Не! Прекарахме в пещерата цяла вечност. Три дни не са цяла вечност. Със семейството са вечност. Ийп, ще слезеш ли? Стига театралничи. Не, Санди, върни се. Чакай сигнала. Добрите момичета чакат. Уга. Щом прибера Санди, можеш да дадеш сигнал. Няма смисъл, ти вече си навън. Чакам сигнал, татко. Няма проблем, Тънк. Излизай спокойно. Но ако не дадеш сигнал, как ще разбера, че си моят баща? Целта на сигнала не е да докажа, че съм аз. А да знаете, че не съм изяден. Тогава защо сигналът е животински звук? Това не е ли объркващо? Не знам. Аз чакам сигнала. Мамо, готови сме да излезем навън. Мамо? Още съм жива. Има още време. А ти си още дебел. Формация за закуска! Искам да действаме като истински пещерни хора. Да намерим храната бързо. Да има ентусиазъм. Да го направим заедно. И винаги се страхувайте! Закуска. Кой ще отиде? Ще хвърляме жребий. Казвай докато е във въздуха. Глава! Задница. Тънк отива. Заемете позиции. Добре. Тънк… Тръгвай. Хайде, Тънк. Браво. Отнеси го в пещерата. Пусни бебето! След тях, Санди! Хайде! След тях, мамо! Старата жена бе дотук! Ийп, отмъсти за мен! Благодаря. Ийп! Внимавайте! Тате, сега може ли да ядем? Нека първо се приберем. Ийп, натисни му спирачките. Ийп! Има ли гладни? Заповядай, Тънк. Пийни си. Съжалявам, тате. Няма нищо. Миналата седмица ядох. Остават два пръста светлина! Хайде, семейство Круд. По-бързо. Тъмнината носи смърт. Знаем го. Има пълнолуние. Нощ за къпане. Спасявайте се! Не искам да измия защитния си слой. Мамо, пълна си с мравки. Виждаш ли? Санди не бяга от къпането. Тя още ли е отвън? Знаеш, че мрази пещерата, Гръг. Моля те, утре ела пак. Как може да не я харесва? Толкова е уютна. Малко е тъмничка, Гръг. Не е чак толкова тъмна. Ийп! Ийп? Хайде, трябва да затворя пещерата. Ийп! Добре де, идвам. Хайде. Ийп! Слизай долу! Беше на косъм. Защо беше там, Ийп? Какво търсеше? Тогава защо се качи там? Защо не знаеш? Стига си търсила неща. Страхът ни спасява, Ийп. Винаги се страхувай. Какъв е смисълът на всичко това? Какво каза? Защо стоим тук? Защо живеем в страх? Никой не е казал, че да оцеляваш е забавно. Нищо не е забавно. Ще слезеш ли от терасата? Ийп. Какво има? Да, знам. Опитвам се… Не разбирам защо иска да има собствена тераса. Затова говоря с нея. и иска да остане насаме. Какви отговори? Колко ще продължи това? Та тя вече не ме слуша. Хей! Виждаш ли? Слуша те. Ако иска да оцелее, тя трябва да спазва правилата. А ако й разкажеш приказка? Ийп ги обича. Това е добра идея. Какво ще кажеш за приказка? Да, разкажи ни приказка. Добре. Може ли да го взема? Благодаря. Ийп, любимата ти играчка. Не съм си играла с нея от години. Тази вечер ще чуем приказката за мечето Криспи. Преди много, много години това малко мече било живо. Било живо, защото слушало баща си, спазвало реда и живеело в тъмнина и страх. Затова било щастливо. Но Криспи имал един недостатък. Бил много… любопитен. Гръг. Веднъж се покатерил на едно дърво, но любопитното малко мече искало да стигне върха. Щом го достигнало, то видяло нещо ново и умряло! Просто така ли? Ужасът, който изпитало, още е запечатан на лицето му. Всеки ден едно и също. Разбирам, тате. Никога няма да правя нещо ново или различно. Браво, Тънк. Добре. Наострете си зъбите и да се скупчваме за сън. Въздух. Ти можеш да говориш. Аз съм човек като теб. Почти като теб. Добре. Добре. Хей, хей! Стига си ме… Гъдел ме е. Стига, стига! Тихо! Нямам право да съм тук. Ийп я няма. Какво? Гръг! Стой в пещерата. Наистина си силна. Не! Той е мой. Моля те! Почакай. Той си отива! Ще го върна! Моля те! Мразя тъмното. Хайде, моля те. Прави каквото му кажеш ли? Да. Нещо такова. Това слънцето ли е? Не, не. Това е огън. Здравей, огън. Той не е жив. Но ти каза, че той ще си тръгне. Съжалявам за недоразумението. Той идва, откъдето идваш ти ли? Не. Не. Аз го правя. Направи и за мен. Направи! Той не е в мен. Направи! Направи го! Често опитваш да вадиш огън от хората. Мъртъв ли си? Мога ли да получа огъня ти, ако си мъртъв? Пазете се! Хей, много са студени! Сигурен ли си? Ето черупките за слушане. Започваме. Прав си. Тигърке, трябва веднага да се махнем оттук. Аз дори не те познавам. Аз съм Гай. Гай? А това е Белт. Готвач, сладкодумник, навигатор. И ми държи панталоните. Държи ти панталоните? Ти как се казваш? Ийп. Ще ти кажа нещо, Ийп. Краят на света идва. Какво? Наричам го „Край“. Откъде знаеш? Имах видение. Ще се случи. Първо земята ще се разтресе. После ще се отвори. Всичко ще пропадне. Ще има огън, лава. Не искам да звуча драматично, но… Повярвай ми, всичко, на което стъпваме, няма да го има. Трябва да се качим на високо. В тази посока има една планина. Това е единственият ни изход. Ела с мен. Не мога. Добре. Заповядай. Ако оцелееш, обади се. Благодаря. Ехо? Хей! Тате! Ранена ли си? Какво те отвлече? Нищо. Сама излязох. Какво си направила? Тате, нека ти обясня. Никога не ме оставяш да говоря. Наказана си. Хей! Ийп! Мамо. Гръг! Какво е станало? Толкова съм ядосан, че не мога да говоря с нея. Ийп? Няма да повярвате. Открих нещо ново. Ново! Новото означава голям проблем. Чакайте, чакайте! Ийп. Стой в семейния кръг. Не беше лошо. Не. Той беше добър. Какво каза? Моля? Той ли? Помислих го за глиган, но се оказа, че е момче. Странно. Обикновено става обратното. Ийп си има приятел. Ийп си има… Наистина имаше момче. Вижте. Ще го извикам. Какво ви става? Беше опасно. Беше красиво! Искате ли да видите кое е опасно? Това! Носът ми! Достатъчно! Връщаме се в пещерата и ти ще останеш там, докато станеш по-голяма от… нея! Какво? Не можеш да ме държиш вечно там! Той каза, че това ще се случи. Към пещерата! Тичайте! Внимавайте! Спрете! Всички добре ли са? Да. Гръг, пещерата… Разрушена е. Не. Трябва да видите това. Трябва да отидем там! Не. Никой никъде няма да ходи. Какво друго каза момчето? Гръг? Тичайте! Не спирайте! Напред! Едно, две, три, четири, пет… Шест. Къде сме? Не знам. Не съм сигурен. Долу. На по-ниско място. Едно е сигурно. Не можем да се върнем обратно. Санди? Какво има? Не, недей. Почакай. Санди, върни се! Не можем да останем без подслон. Трябва ни пещера. Стъпвайте в моите стъпки. Добре. Пазете тишина. Дано големите животни още не знаят, че сме тук. Спрете. Продължаваме. Спрете. Продължаваме. Спрете! Чакайте. Продължаваме. Спрете. Чакайте. Тате, нека изясним нещо. Съвсем същата пещера ли търсим? Ако зависеше от… Това е само предложение. Ако аз трябваше да избера пещера, бих избрал по-малка. Чакайте. Тате? Аз ще се погрижа. Давай, тате! Дай им да разберат! Добре се справяш… Човече, те наистина са… Това ми харесва. Тате, сетих се. Стой далеч от юмруците им. Гръг, когато приключиш, трябва да продължим. Точно така. Не можете да ме победите! Катерете се! Катерете се! Има пещера! Тичайте! Хайде! Побързайте. Да влизаме. Вижте! Тази пещера има език! Това е страхотно! Добре. Едно, две, три, четири, пет, шест. Седем, ако броиш и яката котка убиец. Уплаши се от тъмното. Чакай, ние се страхуваме от тъмното. Подредете се в кръг! Ийп! Ийп! Пещерняци! Пещерни хора! Стой отзад! Те са като животни. Виждаш ли кокалестите, полегати чела? Огромните примитивни зъби? Да. Прекомерното окосмяване? Този има опашка. Да. Добре. Затвори очи. Ще трябва да ги убия. Не! Няма нужда. Това е моето семейство. Какво? Той държи Слънцето! Не, не. Това е огън. Откъде го взе? Той го направи. Направи за мен! Той не е в него. Направи. Направи го! Същият си като дъщеря ти. Браво на теб. Ти го счупи. Това е малко слънчице. Не го доближавайте. Не знаем какво иска. Сега ще останем тук и ще чакаме Слънцето да се върне. А утре ще си намерим нова пещера и ще забравим днешния ден. Не е ли забавно, Ийп? Не го докосвай. Кой знае какво е пипал. Тате, Санди наранява огъня. Санди, недей. Огънят не е за игра. Какво симпатично мъниче. Хей. Не го пипай. Не, недей. Чакай! То ме харесва. Хей! Той ме хапе! Тънк! Опитай да се скриеш във високата, суха трева! Спрете. Аз съм само на девет. Те ме хапят! Още бебета огньове. Здравей. Баща ти се опитва да ме убие. Така е. Но аз няма да му позволя. Спокойно, синко. Върни се! Престани! Пусни ме! Махайте се! Хапнете си, бебчета! Недей! Стига си ме пипал! Умри! Аз печеля! Не са толкова страшни като ги опознаеш. Кои сте вие? Извинявай. Ние сме семейство Круд! Ти как се казваш? Гай. Здравей, Гай. Уоу! Прилича на магия. И мирише на храна. Не я яжте. Нова е. Още сме живи! Хайде, продължавай да ядеш. Къде е Гай? Не! Отиваш ли някъде? Казах ли да се качим в планината, защото идва краят на света? Той вече мина. Разруши пещерата ни. Не. Това бе само началото на края. Краят на края още не е дошъл. Ийп. Пусни го. Не можем да го пуснем! Ами ако не намерим пещера преди залез? Ами ако търсенето продължи няколко дни? Ами ако птиците се върнат? Трябва ни огъня му, глупако! Добре. Ти оставаш с нас, докато намерим пещера. Какво? Не, няма. Не ме правете част от семейството! Стойте тук, ако искате, но ме пуснете. Аз имам мечта, мисия, причина да живея! Вече нямаш. Хрумна ми нещо. Да отидем в онази планина. Много е далеч. Татко бленува за пещера. В онази планина има пещери. Ходил ли си там? Това е планина. Планините са безопасни. Там има пещери. Вода. Пръчки. Мамо? Чу ли това? Мога да си имам моя пръчка! Да. Пръчки и пещери. Пещери и пръчки. Ужасно много пръчки. Да вървим. Тихо! Това същество е странно. Спокойно. Всичко е наред, Санди. Това е просто Белт. Взех решение. Отиваме в онази планина. Не ме питайте защо. Просто интуиция. Струва ми се правилното решение. Не знам, Гръг. Не сме ходили толкова далеч. Краката ми няма да издържат. Няма да живея толкова дълго, за да стигна дотам. Да тръгваме. Представете си, че цялото семейство е на дълга и спокойна разходка сред природата. Ден и нощ сме си само ние. Ще си разказваме истории. Ще се смеем. Ще станем още по-сплотено семейство. Махнете я от мен! Ако не си готов да се биеш с нея, не я гледай в очите. Би ли държала огромните си ръце далеч от мен? Не е ли забавно? Това е първата ни разходка. Стига си се бутал, иначе ще ти откъсна езика! Искате ли да се върнем обратно? Мога да го направя веднага! Тате, трябва да пишкам! Стига. Можеш да стискаш. Санди, извади това от устата си. Напипвам… Тате, трябва да пишкам! Добре. Иди зад онези неща и побързай. Нещо ме ухапа! Тате, може ли да ти помогна с носенето? Не. Сега може ли? А сега? Сега? Мога да го нося цял ден. Не, не и пак не. Не искам да умра от глад. Гръг, много сме уморени! Ще ядем, когато пристигнем. Пътуването е много дълго! Ще си взема закуска. Не го прави. Ще те намушка. Това не е храна, а моят домашен любимец. Какво означава това? Животно, което не се яде. Ние наричаме тези животни „деца“. Не трябва да има домашни любимци. Това е странно и грешно. Това е храна! Не това. А това! Храната решава всички проблеми. Покажи ми ловната си гримаса. Без теб. Още си наказана. Хайде, Тънк. Ходилата ме болят. Изглеждаш нервна. Сърдитото момиче иска да отиде с тях. Не бях готов. Спокойно, Тънк, идвам да ти помогна! Защо ме преследваш? Какво правят? Ловуват. Отърви ме от нея! Остави ме. Сериозно, какво правят? Имаш много яйца. Снеси си друго. Сега вече прекали. На кого му се яде скорпион? Какво стана с яйцето и птицата? Загубихме го. Когато птицата ме настъпи и бутна на земята, скорпионът ме сграбчи. Едното доведе до другото и сега го ядем. Така всички са доволни. Не е достатъчно! Искам още. Искам още. Вижте я. Няма да ме изяде, нали? Много си мършав. Ако ще яде някого, това ще е… Мамо! Не иска да ме пусне! Донесете пръчка! Остави ме! Ненормално старо чудовище! По-бързо! Пъхнете пръчката в устата й! Укротете я. Използвайте скала. Уга, ще й затиснеш ли краката? Защо се търкаляш? Искам да хапна нещо. За вечеря имаш буболечки. Много буболечки! Моля те, измъкни ме. Ще ми помагаш в лова. Наистина ли? Не ме чакайте. Целият са ме полазили. Разказвайте как съм умрял. Така е добре. Какво е това? Капан. За какво служи? Ами… Откога се скиташ сам? Какво ще правим? Как си като актриса? Добра си. Не. Съжалявам. Добре. Това е твоето въже за куклата. Другата ти ръка… Това е моята ръка. Аз минавам отдолу. Тя не стъпи в примката на това нещо. Забелязах! Къде е Ийп? Тя е страхотна. Ийп! Тате, недей! Много вкусно ястие. Изглежда няма да остане за допълнително. Какво е „допълнително“? Когато има много храна, остатъкът се яде допълнително. Никога не сме имали много храна. Гръг, ще ни разкажеш ли нещо? Това е добра идея. Какво ще кажете за една приказка? Да, разкажи ни приказка! Имало едно време една малка тигрица, която живеела в пещера със семейството си. Имало много правила, но най-важното и просто правило било да не напуска пещерата през нощта. Вратата била тежка и било лесно да се помни това правило. Изключително лесно! Знам. Но когато всички заспали, тя излязла навън. Не! Щом излязла, пещерата се разрушила и всички трябвало да тръгнат на дълга, скапана разходка със странното същество, което срещнали… и да умрат! Край. Това е история с неочакван край. Моите никога не завършват така. Ура! Две приказки за една вечер! Добре. Но моята няма да е толкова интересна. Имало едно време красива тигрица. Тя живеела в пещера със семейството си. Родителите й казали: „Можеш да ходиш, където поискаш, но никога не доближавай пропастта, защото може да паднеш.“ И да умреш. Хубава история. Но когато никой не я гледал, тя приближила пропастта и колкото повече я доближавала, толкова повече чувала, виждала и чувствала. Най-накрая застанала на самия ръб. Видяла светлина. Навела се да я докосне и се подхлъзнала. И паднала. И полетяла. Накъде? Към Утре. Утре ли? Това е място с безброй слънца в небето. Сигурно е много светло. Място не като днес или вчера. Място, където всичко е по-хубаво. Утре не е място. Не може да се види. Напротив, може. Аз съм го виждал. Натам отивам. Сега ще затворим очи и ще заспим. Когато се събудим, ще намерим мястото, което има всичко, което искаме. Това Утре ли е? Пещера. Бяхме на косъм. Почти ни спипа. Аз внимавах. Бяхме в безопасност. Трябва да вървим по-бързо. Вие, освен да се влачите друго можете ли? Но сега и аз бих се радвал да се тътря. Може ли за малко? Как е летяла тигрицата? Обяснявам, когато не съм в дънер. Това е моя особеност. Ще се погрижа за теб. Хей, Тънк, на лицето ти има паяк. Съжалявам. Той се е освободил! Не стъпвайте на тези остри скали. На тези скали ли? Не стъпвайте на тези скали! Отдръпнете се, женчовци. Ехо? Никой не слуша! Никой не слуша. Не може да се ходи по тях! Върни се веднага! Шансът ни за спасение си отива. И дънерът! Добре. Подскачането не помага. Само малко, но пак боли. Ами ако… Не ходете на ръце. Въобще не помага. Хайде. Мога да ви помогна, но трябва да променим някои неща. Край на возенето в дънер. Пусни дънера. Ритни го далече. По-далече. Така ли? Добре, умнико, какво следва сега? Добри рибки, добри рибки. Готово. Сега може да погледнеш. Чудесни са! Къде са ми стъпалата? На мястото си! Добре. Ти си много тежка. Наистина ли? Благодаря! Хей. Чакайте! Добре. Тя е на крака. Нищо ни няма. Аз съм добре. Тези обувки са прекрасни! Откъде ти хрумват такива идеи? Наричам го мозък. Сигурен съм, че идеите идват оттам. Тате, аз нямам мозък. Досега сме се справяли добре и без мозъци. Пещерните хора нямат нужда от мозък. Имаме си юмруци. За това става въпрос. Идеите са за слабаците. А сега да тръгваме към планината! Харесват ми! Добра рибка. Не ми изяждай ходилата. Е, как е полетяла тигрицата? Скочила на Слънцето и отпътувала с него към Утре. Не, не, не. Здравей, тате! Чао, тате! Виждала си дъжд, нали? Не сме излизали много от пещерата. Ийп, това е опасно. Тате, ти казваш това за всичко. Внимавай. Добре. Не, не, не. Това не е хубаво! И мечката казала: „Твоята пещера ли? Тук складирам кокали вече цяла седмица.“ Цяла седмица! Забавна история. Това не е история, а шега. Какво е „шега“? Това е когато измисля нещо, за да те разсмея. Една за тебе. Ето и за тебе. А тази е за тебе. Стига. Това е достатъчно! Не разбирам защо даваме раковини на децата. Ако някой е в беда, можем да повикаме останалите. Искаш да кажеш, че трябва да се разделим? Можем да вървим по отделни пътеки. Така придвижването е по-бързо. Круд не се делят. Твоят начин е опасен. Те могат да се справят. Можем да го направим, тате. Не, не. Мое задължение е да ви пазя. Все още съм глава на семейството и няма да се делим. Освен вие двамата. Решено е. Ехо? Всички добре ли са? Добре сме, Гръг. Тате? Малко ме е страх. Кажи ми какво да правя. Какво да правя сега? Стой на място. Ще те намеря. Не. Това ще ни забави. Всички да продължат да се движат напред и ще се измъкнем. Тате? Да. Добре. Помни, винаги се страхувай. Можеш да се справиш! Всичко ще се оправи, всичко ще е наред. Ще припадна. Санди. Санди! Дай ми още едно. Ти ги пускаш. Ела с мен. Хей, момчето ми! Дръж! Ю-ху! Бабо? Мамо? Уоу. Гръг? Ще го доведа. Добро момче! Кой е добро момче? Ти си! Ти си! Виж се! Трябва ти име. Искаш ли име? Ще те нарека Дъглас. Можеш ли да правиш номера? Търколи се. Хайде, Дъглас. Търколи се. Браво, Дъглас! Веднъж се влюбих. Той беше ловец. Аз бях берачка. Беше доста скандално. Хапвахме плодове, танцувахме. Тогава баща ми го уби с камък и ме даде на дядо ви срещу стоки. Круд! Слезте долу. Гръг, те са добре. Гай е с тях. Гай е с тях. Добре. Благодаря. Благодаря, че ме осветляваш с интересна информация за него. Добре. Сега ще се кача горе, а ти можеш да дойдеш, когато не си в досадното си настроение! Да се скупчим ли за спане? Да разкажа ли история? Иска ли някой? Тогава Торг казал: „Знаете ли? Аз го изтеглих.“ В това няма смисъл. Знам, че ти беше трудно да бъдеш с нас, но днес децата прекараха най-щастливия си ден. Благодаря ти. Искам да ви покажа нещо. Има безброй много слънца. Всяко слънце, прекосяващо небето ни, си почива там горе. Утре. Там ще бъдем в безопасност. Аз ще последвам Гай. Не. Не малкото ми момиченце. Елате с нас. Не мога да тръгна без Гръг. Това не се отнася за мен. Аз съм с вас. Наистина ли, мамо. Сега ли? Гръг няма идея как да ни защитава. Той няма абсолютно никакви идеи. Не си права. Помниш ли, че веднъж той… Приеми го. Ако той изобщо има някаква идея, аз ще получа инфаркт и ще умра! Гръг? Тате! Той е огромен. Как така ще изчезне? Почакайте! Да попитаме грозната дама дали е виждала татко. Не съм го виждала. Какво правиш? А, да. Не можах да заспя, защото ми дойдоха много идеи. Това змия ли е? Това е колан, нов и подобрен. Дори сам се затяга. Какво е това на главата ти? Това е отчаяние. Наричам го „ръг“. Римува се с Гръг. А това го наричам „разхождач“. Римува се с Гръг. Няма рима… Ще ни отведе, където искаме по-бързо от обувките. Опитайте да ме настигнете! Ще ми се да се бях разходил. Рисуването е отживелица. Аз наричам това „моментална снимка“. Да направим още една. Мисля, че мигнах. Тези ги наричам „сенници“. Слънцето вече не ми пречи. Откъде ти дойдоха тези страхотни идеи? Тъй като нямам мозък, те идват от стомаха ми, някъде дълбоко под него и после се изкачват към мисълта ми. Гръг, трябва да вървим. Виждаш ли, имам идеи. Имам мисли. Вижте това. Наричам го „подвижна къща“. Не е ли интересно? А това го наричам „повдигач“. Мамо? Знам. Идеите му са лоши. Почти му съчувствам. Всъщност, не. Какво се опитваш да докажеш, Гръг? Реших, че ако имам идеи като Гай, може би Ийп би ме слушала. Може би не би искала да тръгне с Гай. Гръг. Затова ли било всичко? Също така мислех, че това би убило майка ти. Все щеше да е добре. Пристигнахме! Уоу. Има пещера! Всички да влязат в нея. По-бързо. Хайде. Хайде. Тичайте! Не! Стига вече пещери, Гръг. Какво? Ще скочим на Слънцето и ще отпътуваме към Утре с Гай! Почакайте. Всички ли ще постъпите така? Тънк? Съжалявам, тате. Трябва да престанеш да се тревожиш за всички ни. Длъжен съм да се тревожа! Длъжен съм да спазвам правилата! Те не важат тук! Те ни спасяваха живота! Това не бе живот! Това бе само оцеляване. Има разлика. Уга, всички вие, трябва да ме слушате. Щяхме да сме мъртви, ако те слушахме! Сега трябва да следваме Гай. Гай. Гай? Бягай. Тази гонитба е безсмислена! Нямаме време. Всичко се разпада. Постъпваш неразумно и пречиш! Превзетите думи ме ядосват! Продължавай да говориш. Контрамерки! Помниш ли какъв бе сутринта? Ти се промени. Беше човек, пълен с идеи. Модерен човек. Аз съм пещерен човек! Не, не, чакай! Не! Какво е това нещо, което ми пречи да те ударя? Катран. Трябва да се върна при тях. Спри да се мъчиш. Няма! Гръг, спри! Никой не може да се измъкне оттук. Повярвай ми, имам опит. Твоето… Семейство. Да. Съжалявам. Бях много млад, когато се случи. Последното нещо, което ми казаха моите родители бе: „Не се крий. Живей. Следвай Слънцето. Ти ще стигнеш до Утре.“ Следвал си светлината. С дъщеря ми си приличате. Не. Тя е като теб. Обича те, но винаги забравя да го каже. Ти също забравяш да й го казваш. Предполагам, че съм бил зает да бдя за живота им. Това е нормално. Така правят бащите. Така е. Но не можем да го направим оттук. Трябва ни някоя от твоите идеи. Хайде. Можеш да измислиш нещо. Белт! Активирай генератора за спешни идеи! Сетих се. Уоу. Да, знам. Но той прави най-доброто с наличните материали. Да започваме. Ето го и него. Белт, искам да се усеща романтика, драматизъм, искреност. Разчувствай ме. Той ни вижда. Това е нашият сигнал. Сега дайте всичко от себе си! Не идва. Мисля, че куклата не изглежда уплашена. Ще ти покажа какво значи уплашена. Дай ми лостовете за управление! Дръж здраво! Ти ни спаси! Гръг! Ние сме добре! Да. Ние се разбрахме. Гръг, ти решаваш. Води ни към Утре. По-бързо! Хайде! Ще стигнем до Утре! Ти беше прав. Ето го! Слънцето! Ще успеем! Ще отпътуваме с него към Утре! Бягайте! Не разбирам. Слънцето беше точно тук. То беше тук. Трябва да се върнем в пещерата. Побързайте. Не се делете. Не спирайте. Вървете, вървете. Дръжте се за ръката ми. Тънк, хайде. Да вървим. Трябва да сме заедно. Гръг. Какво ти става? Гръг, ако останем тук, ще умрем! Гръг, чуй ме. Трябва да се върнем в пещерата. Стига вече тъмнина. Стига толкова криене. Стига вече пещери. Какъв бе смисълът на всичко това? Да следваме светлината. Аз не мога да се променя. Нямам идеи. Но имам моята сила. А точно сега имате нужда от нея. Не знаем какво има там. Може би нищо! Много е рисковано! Това е възможност. Ще я използвам. Искам да те хвърля в пропаст още откакто се срещнахме. Това е шега, нали? Какво означава „шега“? Той успя! Той успя. Тънк, твой ред е. Ти няма да дойдеш, нали? Щом ти си добре, и аз съм добре. Не! Ти се справи добре. Тати! Бабо… Без сантименталности. Просто ме хвърли. Чакай. Днес ме изненада, глупчо. Още съм жива! Твой ред е. Не. Имам много да ти казвам. Трябва да оправя отношенията ни, а нямам време. Аз мога да ги оправя. Добре го правиш. Какво е това? Мислех да го нарека „прегръдка“. Защото има някаква рима с „Гръг“. Можеш да смениш името, ако искаш. Не. Харесва ми да е „прегръдка“. Обичам те. Оби… Тате, страх ме е. Никога не се страхувай. Той е там! Виждам го! Хей! Хей! Аз запалих огън! Махай се! Стой далеч от мен! Стой далеч от мен! Те са в опасност. Спокойно, аз идвам! Как да премина отсреща? Трябва да мисля. Как би постъпил Гай? Какво би направил Гай? Какво бих направил аз? Дръж го. Аз имам идея! Бягай! Успях! Дъглас? Аз го познавам. Дръжте се! Тук не е безопасно. Ще й кажа. Никога не му казах. Ийп, ако татко ти беше тук, щеше да ти каже… Пазете се! Звучиш също като него. Пазете се! Тати! Той успя! Той язди Слънцето. Но не го прави добре. Всички да се пазят! Тате! Къде е опасността? Кой наду раковината? И аз те обичам! Едно, две, три, четири, пет, шест, седем. Седем и половина. Осем. Девет. Дъглас! Тате, ти си го спасил! Момчетата трябва да имат домашни любимци. Оказва се, че си падам по котки. Не. Трябва да видите това. Трябва да отидем там. Ура! Да тръгваме! Чакайте! Това съм аз. Казвам се Ийп. А това е семейството ми. Семейство Круд. Ако не сте се досетили по слънчевия тен и домашните любимци, ние вече не сме пещерни хора. Да направим още една. Мисля, че мигнах. Светът ни все още е жесток и враждебен, но сега знаем, че семейство Круд ще оцелее. Защото ние променихме правилата, които ни държаха в неведение. И заради баща ми, който ни научи, че всеки може да се промени. Пусни бебето! Почти всеки. Отсега нататък ще бъдем тук, където можем да следваме светлината.