На: 2014-07-12 07:36:51 / Етикети: 2002 , САЩ , Австралия , Майкъл Раймър , Алая , Стюарт Таунзенд , Маргерите Мороу , Винсент Перез , Пол МкГан , Лена Олин ,
От филма:
За всеки вампир идва момент, когато идеята за вечността става непоносима. Животът в сенките, пиенето на кръв в мрака липсата на компания, празното самотно съществувание… Безсмъртието изглежда добра идея, докато не разбереш, че няма с кого да го споделиш. Заспивах с надеждата, че звукът на отминаващите епохи ще заглъхне и ще ме сполети смъртта. Но както си лежах, долових грохота на света и той ми прозвуча различно. Подобре… Струваше си да изляза в свят, където се раждаха нови богове. Денем и нощем те не оставаха сами. Реших да стана един от тях. Дали защото бях огладнял след 100 години сън, но внезапно се почувствах подобре. Изострените ми сетива ме заведоха до инструмента на възкресението ми. Той свиреше в собствения ми дом. Господи! Какъв глас! Кой си ти? Този въпрос провокира неустоим копнеж. Аз съм вампирът Лестат. Отрони се от устните ми. Едно изречение предаде целия ми род. Предаде нашия таен завет. Вампир? Много забавно. Наистина. Смешно. Всичките сте… Толкова красиви. Ръцете ти са… Студени като смъртта? Ще ни убиеш ли? Не. Всичките ви мечти ще се сбъднат. Днес е щастливият ви ден. Дръзко решение, но от този миг те станаха мои приятели, мои деца. Светът се сдоби с ново божество моя милост. Моля за внимание. Задавайте въпросите един по един. Вие. Защо избрахте Лондон? Ходим където ни кажат, като вас. Как ще опишете музиката си? Секс, кръв и рокендрол. Извинете ме. Време е. Представям ви вампира Лестат. Добър вечер. Простете за закъснението ми. За малко да си изпусна закуската. Кратки въпроси, един по един. Вие. Поправете ме, ако греша, но вампирите пазят самоличността си в тайна. Да, но защо да се крия в тази епоха? Живея в сенките от векове. Време е да се разкрия пред света. Можете ли да го докажете? Да ни демонстрирате силата си? Мога да ви демонстрирам насаме в хотелската ви стая довечера. Първият ви и единствен концерт бе в Долината на смъртта преди дни. Защо само един? Не обичам да се повтарям. В интернет се носят слухове за подтекста на песните ви. Говори се, че издавате вампирски тайни. Има ли нещо вярно? Опитвам се да възкреся стари приятели. Предизвиквам ги да се покажат. Няма ли другите вампири да се подразнят, че издавате тайни? Предполагам, че да. Имате ли какво да им кажете? Всъщност, имам. Излезте, излезте, където и да сте. Ще се видим в Долината на смъртта. ГЛАСТЪНБЪРИ, ЗАПАДНА АНГЛИЯ Лестат държал всичките момичета в мазето си, било много хубаво. Имало храна, кабелна телевизия и трева. Я стига. Така се говори. Но трябва да му даваш да ти смуче врата. Никак не звучи зле. И полоши неща съм правила. Насам, момичета. Това ли е къщата на Лестат? Тази седмица. Доста обикаляме. Защо? Какво да ви кажа, той си е… Шефе, не те видях. Няма начин, нали? Ето момичетата, които поиска. Искаш ли после да ги прибера? Не, благодаря ти, Роджър. Ще се погрижа за тях. Искаш ли? Искаш ли мен? Гладен ли си? Или си гладен за нещо друго? Хайде. Не искаш ли да се забавляваме? Недей. Гъдел ли имаш? Да, много. Излезте, излезте, където и да сте. Джеси… Един глас… ме призова в съня ми. Същия сън сънувах и на 6 години. Имах свое собствено семейство. Много странен сън. Всички сирачета го сънуват. Съжалявам, трябва да си вървиш. Нека остана при теб. Моля те, лельо Махарет. Не искам да си отиваш. Но трябва. Лельо, тече ти кръв. Трябва да живееш сред своите. Знаех, че семейството ми не е като другите. Този живот не е за теб. Бях сред тях, но ме прогониха. Непослушна ли бях? Сбърках ли някъде? Винаги ще те наглеждам. Искам да остана при теб. Не можеш. Гледате МТВ Нюз. Вампирът Лестат издаде нов албум, наречен ;Отстъпниците;. Бандата му е от Ню Орлиънс, но Лестат твърди, че е френски благородник от 18 век, който е проспал последния век. Вижте третия сингъл от страхотния дебютен албум ;Изкупител;. ТАЛАМАСКА ЦЕНТЪР ЗА ПАРАНОРМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ ЛОНДОН Мислех Лестат за рок звезда, който просто иска да се продава, но една фраза от негова песен привлече вниманието ми: ;Върви с мен до края на пътя и ми се отдай в ръцете на адмирала.; Прозвуча ми познато. Проверих сградните архиви в Лондон и се оказа, че в края на 17 век е имало кръчма на име ;Ръцете на адмирала;. Носела й се е славата, че там се занимават с черна магия и изчезват хора. Ето къде е в архитектурния план на стария Лондон. В тази част на Лондон сега има складове, месарници и един клуб. Мисля, че е свърталище на вампири и Лестат ни насочва към него. Кой е направил тази снимка? Аз. Ти си още стажантка, не бива да разследваш. Таламаска има обет. Знам. ;Наблюдавай царството на мрака, но стой далеч от него.; Спазваме го 12 века. Наблюдаваме, записваме, но не се месим. Трябваше да се уверя. Дейвид осведомен ли е? Джеси? Здравей, Дейвид. Точно обяснявах… Заповядай в кабинета ми. Истинско свърталище на вампири в центъра на Лондон! Именно затова трябваше да ми кажеш. Слушай, Джеси… Ние знаем за Лестат. Това, което прави, няма прецедент. Но защо го прави? Не си ли любопитен? Не трябва ли да разберем? Ела да ти покажа нещо. Какво виждаш? Средата на 16 век, Флоренция. А тази? И на двете е един и същи човек. Всички картини са автентични. Нарисувани са в стил, съответстващ на епохата. Той се казва Мариус. Следя го от години. Моята малка мания. Поблизо до оригинала не сме стигали. Документиран е още от 400 пр. Хр. Постар е от Лестат. Той е създал Лестат. Откъде знаеш? Разполагам с дневника на Лестат. Искам да го видя. Обещай ми да не се връщаш там. Зимата на 1788 г. Бях отведен насред Средиземно море от човека, който ме създаде. Ако може да се нарече човек. Лестат, добре дошъл. Кой си ти? Познавам ли те? Природата не ме познава, но можеш да ме наричаш Мариус. Аз съм лорд с огромни имения. Ще пратят войска да ме търси. Едва ли ще те намерят, лорд де Лионкур. Далеч си от дома. Ти си немощен… На прага на смъртта. Едва долавям сърцето ти. Бъдещето идва стремглаво и непонятно за античния ми дух. Ти ще ми помогнеш да го разбера. Затова избрах теб. За какво си ме избрал? Пий… И живей. Достатъчно храброст прояви за една нощ, синко. Пий… И се учи. Хубаво е, нали? Стига толкова, Лестат. Стига! Не се бой. Само тялото ти умира. Още! Удивих създателя си с жаждата си за новото. Той се посвети на обучението ми и ми разказа всичко за света, за скритата му история и за мен самия. Стига толкова, синко. Когато се храниш, спри преди настъпването на смъртта. Последната капка кръв може да те убие. Уважавай жертвата си. Кръвта им, която поемаме, внася в нас техния живот, техните познания, тяхната сложност. Усещанията ми ме изпълваха с екстаз, чувствах се като новороден. Както и новите ми сили. Бях не на себе си от радост. Хайде, достатъчно останахме. С никого не сме говорили. Животът на вампира е обгърнат в дискретност. Дискретност? Защо трябва да се крием? Ние сме силните, ние сме безсмъртните. Трябва да вървим без страх на открито. Не е възможно. През деня сме уязвими. За доброто на рода ни, смъртните не бива да знаят нищо за нас. И не мога да се запозная с нея? Освен ако не я убиеш. Значи не бива да се разкривам? За света ти си мъртъв. Ела, време е да си вървим. София, бягай! Бягай! Лестат, спри я! Трябва! Трябва да останем в света на сенките. У теб все още дремят човешките чувства. Те ще ти навредят, приятелю. Прости ми. Лицата на жертвите ме преследваха и ми напомняха за съдбата ми. Дни и нощи наред свирих, изпълнен с гняв, че повече не ще се насладя на простите житейски радости. Това същестуване не беше за мен. Мариус? Искаш ли да ти посвиря? Какво си направил, Лестат? Още! Не съм съгласен, мой малки лорде. Пусни ме! Не. Ти пи найчистата кръв. Видя найдревната сред древните. Твърде много е за младеж като теб. Кръвта й е жив огън. Коя е тя? Тя е твоята майка. Тя е моята майка. Акаша, кралицата на прокълнатите. А Енкил е нейният крал. Те почти пресушиха кръвта на земята, докато властваха над древен Египет. Те пиха, докато Енкил загуби волята си да пие. Без него и тя загуби жажда. Превърнаха се в живи статуи. Тя не уважава нищо освен вкуса на кръвта, както човешката, така и на безсмъртните. Не, пусни ме! Тя ти е вдъхнала много сила. Няма да ме спреш. Не чувам ли кръвта й в гласа ти? Векове се грижех за тях, а те не помръднаха. До тази нощ. Тя избра мен. Аз те избрах. Къде отиваш? Мариус! Много пъти оттогава призовавам Мариус, но отговор няма. Само безкрайното шествие на дните, месеците, годините. Учителят ми преподаде наймрачния урок. В края на пътя ние сме сами. Нямаме нищо освен студената, тъмна пустош на вечността. Дейвид мислеше, че дневникът ще задоволи любопитството ми. Но той само го разпали. Трябваше да се върна в ;Ръцете на адмирала;. Нямах избор. Фантастична кръчма. Много ме кефи! Наистина ли не искаш питие? После. Здравей. Често ли идваш тук? Постоянно. Не виждам белези. Не си видял тялото ми. Това покана ли е? Съжалявам, заета съм. Къде е домакинът ти? Някъде наоколо. Как се казва? Мариус. Съжалявам, не го познавам. Той е прекалено древен. Никой от древните не остана. Всички се превърнаха в прах. Да не си го носиш в бутилка? Много си дързък. Само ако го познаваше… Защо? Може да научиш нещо от него. Извинете ме. Бързаш ли? Съвсем малко ще те заболи. Може дори да ти хареса. Па! Блестящо представление. Бъди попредпазлива. Благодаря. За какво? Ти ме спаси. Колко самонадеяно… Познаваш ли Мариус? Запозната съм с много тайни. Но не и тайната на оцеляването. Значи имаме нещо общо. Макар че аз съм малко понапред с материала. Бързо мога да изравня резултата. Песента ти ;Изкупител; е за цигуларката, нали? Да… Нима? Какво още си въобразяваш, че знаеш? Аз… Ти трепериш. Студено е. Още ли? Разкажи ми още нещо за мен. Ти искаш… Какво? Копнееш… За какво? За какво копнея? Да си между живите. Далеч от мрачната, студена пустош на вечността. Е… Значи си умна библиотекарка. Таламаска… Знам, че изгубих дневника някъде. Приятно четиво ли беше? Затрогна ме. Нима? Не се притеснявай, Джеси. Твоят тип не задоволява жаждата ми. Знам нещо, което не е написано в дневника ти. Какво? Още пазиш цигулката, нали? Разбирам те. Човешко е. Умна библиотекарка. Дейвид, слушай. Отивам в Лос Анджелис за концерта. Срещнах се с него. Говорих с Лестат. Какво? Джеси! Слушай ме много внимателно. Загубила си ясна представа за нещата. Лестат каза на света, че вампирите са сред нас и те са бесни. Ще опитат да го убият на концерта. Те са те обсебили. Безпокоя се за теб. Спокойно, ще се оправя. Ще ти се обадя. Трябва да вървя. Не, Джеси! ХОЛИВУД Лос Анджелис пие кръвта на младите. Моето присъствие не променя нищо. Остават 3 дни до концерта. Предусещам, че нещо става. Но не мога да разбера какво. Мариус… Лестат… Радвам се да те видя, Лестат. И аз теб. Още си по старата мода. Старите навици умират трудно. Как изкара 50те години в червено кадифе? Проспах ги. Не си изпуснал много. Елвис… Да. Сега си повелик от него. След толкова много време… по какъв повод? Трудно е да те избегна тези дни, особено в разговор. Какво се опитваш да докажеш? Моля те… Късно ти е да се държиш бащински, Мариус. Ти едва не ми струваше живота. А сега го правиш отново. Не е време да разчистваш стари сметки. Вампирите не разчистват сметки. Те ги подхранват. Как ме откри? Аз те създадох. Винаги съм знаел къде си. Освен това, достатъчно беше да потърся найнеприветливата къща в квартала. Ела, ще ти покажа какво означава да живееш в светлина. Внушително. Напомня ми за побърканите друиди, които обикаляха горите и пееха. Крачка назад към примитивното. Моите почитатели са там. Те ме обожават. Милиони протягат ръце към мен и ме молят да вляза в живота им. Винаги си го искал. С цялото си дребно зло сърчице. Мислиш ли за друг освен за себе си? Имам само себе си, ти ме научи на това. Може би е време да си намериш компания. Какво означава това? Музиката ти събуди стара приятелка. Не я ли чу? Или чуваш само аплодисментите. Акаша… Тя се събуди. Изпи кръвта на краля и взе силата му. Добре. Нека дойде. Отложи концерта. Никога. Ти не си й равностоен, Лестат. Не си бог. И ние сме били простосмъртни. Нека защитим наследството си. Толкова грижа за смъртните. Да ме беше оставил сред тях. Миризмата му се губи. Бил е тук прекалено отдавна. Харесваш го, нали? Напомня ми за някого. Скоро ще напомня само на труп. Ще го разчленим и ще изпием кръвта му до капка. Нима? Така ли ще постъпите? Стари богове по новите улици. Концертът привлече не само живите. Всички немъртви се изсипаха. Знаех, че ще е пълно с вампири, уплашени от светлината, с която ги огрях. Имате ли да кажете нещо на вампирите, които ви слушат? Да, имам. Излезте, излезте, където и да сте. Искаха да умра. Нека се опитат. Нека дойдат. Подобре мъртъв, отколкото сам. Искаш ли билет за концерта? Ще ходиш ли? Не, благодаря. Струва само 200 долара! Забрави. Добре де, 150. Направи ми отстъпка. Само две момичета ми трябват. Колко сте годишни? Погледнете само, шампанско! О, да! Не мога да повярвам, че си ти! Аз съм ти найголямата фенка. Па! Ти си па. Дойдох тук чак от Тарзана. Нима? А ти? От Лондон. Лондонска вещица. Странно. Помислих те за Таламаска. Може би в друг живот. Аз съм от епископалната църква. А аз съм будист. Върни малката ни епископална девица в църквата й. Само една ли тази вечер? Да. Хайде, сладурано, тръгвай. Извади късмет. Ще ме пуснат ли зад кулисите? Защо ме преследваш? Какво искаш? Дойде чак дотук, за да ми го върнеш? От добро сърце? Искам да ми покажеш какво е. Кое какво е? Да съм като теб. Нямам време за такива неща. Вампирите са господари на времето. Не и аз. Да. Побратимите ти идват за теб. Нима ще прекараш последната си нощ на Земята в самота? Защо не? Сподели я с мен. Добре. Може да е болезнено за смъртните. Ти си привързана към кожата си. Все ми е едно. Вярваш ли ми? Да. Тогава затвори очи. Мариус беше прав. Но не го осъзнавах, докато не те срещнах. Какво искаш да кажеш? Ти си красива за мен, защото си човек. Деликатността ти… Броените ти години… Сърцето ти, дори когато мислиш, че е разбито… Всичко това… ми се струва поценно от всичко, което някога съм имал. Не съм чак толкова ценна. Направи го. Моля те. Нека бъда с теб. Искам да знам всичко. Искаш да знаеш всичко? Ела. Ще ти покажа. Какво е това? Къде отиваме? Тя добре ли е? Пусни ме! Сега разбираш ли? Готова ли си? Искаш ли го? Не. Разбира се, че не. ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА КАЛИФОРНИЯ Доста са превъзбудени. Как се чувстваш? Хайде, момичета. Дайте път. Хайде, деца. Джеси! Здравей, Дейвид. Трябва да ти покажа найновия си портрет някой ден. Лестат! Намерете Джеси. Искате ли още? Следващата песен е за онези, които дойдоха тук заради мен. Лестат! Акаша… Защо си изненадан, любими? Ти ме повика, аз дойдох. ;Любими;? Не се страхувай от мен, Лестат. Всичките ти желания се сбъднаха. Моите желания? Да споделиш с някого вечността. Ти си дързък, като музиката си. Обичаш да живееш на светло, като мен, много отдавна, когато имах крал. Имаше? Него вече го няма. Сега ти си моят принцконсорт. Затова те опазих… жив… Ти? Мислеше, че е твоя заслуга? Дори егото ти е на крал. Да… Познавам те, Лестат. Знам, че искаш света в краката си. Ще ти го дам. Къде сме? У дома. Ние живеем където си поискаме. Светът е нашата градина. ПУСТИНЯТА МОХАВЕ КАЛИФОРНИЯ През всичките тези години се надявах, че това място съществува наистина. За пръв път в живота си се почувствах у дома си. Странно, че пътуването ни ме доведе тук. На мястото, което виждах в сънищата си. Лельо, тече ти кръв. Трябва да живееш сред своите. Винаги ще те наглеждам. Искам завинаги да съм с теб. Завинаги е прекалено дълго време. Лельо Махарет… Не си остаряла, не си се променила. Някога и аз бях смъртна. Родих дете, преди Акаша да ме вземе, и се погрижих за него. И за неговите деца, и за децата на децата му… Това е нашето семейство. Така понасям вечността. Ти си моята връзка със света на живите. Когато родителите ти починаха, те доведох да се погрижа за теб. Сега не е моментът. Търсеше отговори и ги намери. Семейството ти, това си ти. Моята кръв ти позволява да живееш на светло. Скоро слънцето няма да пари очите ти. Предвкуси това, което ще споделиш, моя любов. Кралю мой, погледни кралството ни. Ще властвам над трупове? Защо? А защо не? Затова ли се събуди? Те не вярват в нищо. Сега вече са нищо. Но ти и аз ще променим всичко. Ще дадем на света нещо, в което да вярва. Ела, любов моя. Имаме сметки за разчистване. Откакто не съм смъртна, наблюдавам, напътствам и се грижа за всяко човешко семейство, от незапомнени поколения. Затова трябва да се борим с Акаша. В името на вашето голямо семейство. Нашият свят ще загине. Можем да го спасим само ако унищожим Акаша. Но как? Когато дава от кръвта си, тя е уязвима. Който изпие последната й капка кръв, няма да оцелее. А Лестат? Скъпа моя, той е на нейна страна. Той е загубен за нас. Моите деца… Кръвта ми се разпалва, като ви виждам заедно как заговорничите срещу мен. Махарет, първо се обърни към краля ми. Лестат, какво ти е сторила тя? Лестат, отстъпи. Никога. Светът вече не е същият. Тогава ще го променим. Хората са животни. Кръвни създания. Тяхното унищожение е логично. Можем да съществуваме заедно. В мълчание, в сенките и позора. Да уважаваме мъртвите? Те не значат нищо за нас. Те са просто храна. Акаша, моля те… Вярваш ли, че ще се вслушам? Писна ми от празни приказки. Последвайте ме или умрете. Не съм с теб. Нито аз. Нито аз. Обичаш ли ме? Да. Докажи го. Убий я. Тя е нищо за мен. Все едно. Искам да я убиеш. Не я докосвай. Смееш да ме предизвикваш? Веднага! Недей, лельо Махарет. Аз го искам. Колко мило… Готова съм. Виждате ли, деца мои? Помнете своя род! Или умрете с нейния! Сега… Дай ми моята корона. Думи на истински крал. Ела. Виждате ли как се покорява? И вие го сторете… Или умрете. Достатъчно, Лестат. Стига, Лестат, спри! Ако ме убиете, всички сте обречени на смърт. Чакай, Лестат. Спри. Тя изпи последната капка кръв на Акаша. Вдъхна смъртта на Акаша. Тя не е мъртва. Само спи. Бандата продължава без Лестат Концертът на Лестат имало ли е дрога във водата? Да? Господи! Джеси? Здравей, Дейвид. Това е Лестат. Имам нещо за теб. Вярвам, че си го искаш. Да, много ти благодаря. Може ли да те попитам… Какво е? Искаш ли да разбереш сам? Аз ли? Твърде стар съм да живея вечно. Е, ако размислиш… Сбогом ли си казваме? Да. Здравей, Дейвид. В памет на Алая