На: 2014-06-19 18:10:56 / Етикети: 2004 , Япония , Казуаки Кирия , Казуаки Кирия , Даи Сато , Исуки Исея , Кимико Асо , Акира Терао , Канако Хогучи , Хироуки Масако ,
От филма:
След петдесет години на горчиви сражения Източната Федерация победи Европейските армии и пое контрола над Евразия. Но малка група от съпротивата борещата се с деспотичният нов режим, остана в Евразийската ;Зона 7;. Армията беше мобилизирана отново. Семействата отново трябваше да губят синовете си. За мен е чест да представя откритията си на този форум на Здравното Министерство. Господа, както знаете, победихме Евразия и я поставихме под наш контрол. Но победата ни не трябва да ни пречи да гледаме напред. Здравословното състояние на нацията ни е лошо. Радиация… промишлени отпадъци… и химически оръжия ни тровят. Болести и епидемии заплашват бъдещето ни. Силно разпространени са генетичните мутации за които съвременната медицина няма лек. Позволете ми да покажа откритията си. Това са “неоклетки”, плодът на дългогодишните ми изследвания. Открих ги в генетичният материал на примитивните етнически групи. Могат да бъдат превърнати във всяка една клетка и да регенерират човешката тъкан. Всички вътрешни органи, нерви, кости, кожа, коса… може да бъде отгледано и събрано както ни е удобно. Просто поставяме ;определени части; на човешката машина. Без риск, че тъканта ще ги отхвърли. Найпосле имаме медицинската технология за която мечтаехме. Можем ли да го направим сега? С достатъчно финанси е въпрос на време. Нашите изследвания върху клонирането са години пред вашите! Това е просто теория! Татко, трябва ли да го слушаш още? Да, това е теоретично, но ако получа парите и оборудването което ми трябва, ще можем да спасим народа си. Помислете за децата си… за родителите си… и за съпругите си. Луна… Нека се оженим когато войната свърши. Разбира се. За това ли се борим? Петдесет години битки и да свършим прекалено изтощени, за да съградим отново обществото си? Прочетох доклада ви. Технология за Човешка Регенерация Възможно е… …мечтата да се сбъдне. Определено е възможно. С още изследвания, нали? Професор Азума, тези глупаци няма да оценят работата ви. Всъщност не смеят да го направят. Тема табу е да предполагате, че на оригиналните ни гени им трябва подобрение. Извинете ме. Аз съм Каору Найто от ;Найко Хайрал оод;. Вече построихме лаборатория за изследванията ви. Как така? Военните са заинтересовани. Генерал Камиджо ли? Министерство на Отбраната е на ваше разположение. Съжалявам да чуя, че съпругата ви не е добре. Вие какво ще получите? Работете с нас… и нека се сбъднат всичките ни мечти. Домът на Азума Домът на Азума Др. Козуки, мръднете на дясно. Др. Козуки, мръднете на дясно. Точно така. Може би трябва да сложите ръка на рамото на дъщеря си? Добре… …чудесно. Усмихнете се. Ти ли го измисли? Да. При болестта на майка ти? Ами Луна? Не мога да стоя тук докато приятелите ми се бият. Толкова много ли не ти харесва да бъдеш доктор? Това е дългът ми към страната. Нямаш представа какво представлява войната. Не може да е полоша от страхливостта. Скъпи… Нека днес не се караме… Остави, мамо. Продължавайте. Луна. Поздравления за годежа. Благодаря. Козуки, извини ме. Миналата седмица отворих новата си лаборатория. Една година покъсно Евразия, ;Зона 7; Стреляй, стреляй! Убий я. Направи го или ще умреш ти. Разбра ли? Мидори… Имай търпение. Ще открия лек. Граната! Източна федерация, Министерство на Отбраната Един момент. Др. Козуки е долу. Доведи го. Тук ли? Точно така. Веднага. Впечатляваща охрана. Извини ме за внезапната покана. Луна с теб ли е? Във фоайето е. Мидори поиска да види и двама ви. Добра идея след толкова много време. Сигурно е самотна. Мина ли година вече? Луна сигурно страда… благодарение на синът ми. Още ли няма новини? Поне до мен не. Отиде да воюва, за да ми направи напук. Синовете винаги предизвикват бащите си. Той ме презира. Поставям работата си преди семейството, но не мога да излекувам дори и собствената си жена. Лечението с неоклетките не е ли готово? Това което си направил е невероятно… Пробва ли го? Не. Поставянето на нови органи на ранени хора… прави изследването ми за непробиваема броня излишно. Още сме далеч от завършването. А времето ми изтича. Толкова ли е зле? Почти сляпа е. Все още прави изследвания въпреки, че… Има избирателно изгниване на листата и потъмняване като цяло. Малко храна, може би. Ами останалите? Ето ги. Чу ли нещо? Не, не съм. Мисля, че пристигна някой. Извинявай. Би ли отишла да провериш? Разбира се. Майко. Прибрах се. Можеш ли да намериш лек? Тогава не трябва ли да си при нея? Не бива да се отказвам. Ало? Не… Тецуя. Толкова се радвам, че се прибра. Трябва да бъдем благодарни. Видя ли се вече с Луна? Скоро ще я видя. Толкова дълго те чака. Знам… Толкова забравям. Днес ще дойдат на вечеря. Това ще бъде такава изненада. Икегами, Икегами! Професоре! Какво има? Синът ми… е мъртъв… На 16и Септември, сержант Азума, направи последната си саможертва, давайки живота си за дълга, Бог и родината. Беше… благороден и героичен край. Утре, след като бъде повишен посмъртно ще бъде погребан. Тецуя! Погребението ще се извърши с пълни бойни почести. Тази нощ можете да видите тялото. Моля, пригответе се. Луна… Сбърках и сега си сама. Имахме всичкото време на света и аз приемах това за даденост. Знам, че сега е твърде късно,… но никога вече няма да те оставя. Карат тялото му насам. Погребението е утре. Каза ли на Мидори? Вече знае. Внимание Неизправност! Налягането е повишено. Не знам причината! Пoвреда в резервоара! Изключи вакума. Какво става? Какво, по дяволите, е това? Преобразуване. Какво по… Неоклетките… Това са неоклетките. Органите се свързват. Професоре, какво става? Какво по…? Какво е това? Код 206, код 206! Аз съм Найто! Елате тук веднага! Професоре, да вървим! Отворете! Още сме тук! Идват… Обезопасете района! Почакай! Направи външен периметър. Кой е казал, че получаваме заповеди от теб? Аз отговарям за целият проект. Така, че млъкни и прави каквото ти наредят. Всички да излязат! Свържи ме с щабквартирата. Луна… Какво става? Обажда се Найто. Идвам. Ще докладвам когато пристигна. Майко… Тецуя… Избягаха с кола. Имат заложник. Запечатайте ;Зона 3;. Къде е жена ми? Дръж се. Азума. Какво става? Полудя ли? Синът ти е мъртъв. Не искам да се връщам. Моля те. Спри! Помогни ми. Как е възможно? Можете да избягате през онази врата. Грижи се за Тецуя. Не трябва да умираш. Дръж се! Не умирай. Не умирай. Мили Боже… Какво сте направили? Какво? Чуждите агитатори са все още на свобода. Силно заразни са. Моля съобщете ако ги забележите. Документ за самоличност. Моля продължете. Изглежда са се отправили към ;Зона 7;. Домът на Козуки Това е бронята която разработих. Покрива войника напълно и му позволява да се движи като светкавица. Мускулите на Тецуя са много развити. Може да разкъса себе си. Трябва да подтиснем вътрешното напрежение. Секигучи! Дръж се! Секигучи, не умирай! Майко… …ти толкова мразеше войната. Чудеше се кога ще свърши… Колко ли хора ще трябва да умрат… Дали някога ще настъпи мир… Ние сме живи! Въпреки всичко оцеляхме. Хората признаха ли правото ни да живеем? Не. Убиха братята ни. Сякаш имат правото да съдят. Сякаш заслужават такава сила. Ние имаме същите права да живеем като тях. Това не може да бъде отсъдено. Нито отказано по рождение. Няма начин. Разбира се, че не може! Но хората решиха да ни осъдят. Ако те имат право на това то и ние можем… Ще отмъстим. Тук ще построим кралство. Ще живеем живота си пълноценно и ще направим каквото трябва. Нека се наричаме ;НеоСапиенс; По този начин се кълнем, че ще унищожим човечеството. Ние сме НеоСапиенс. Преклонете се пред нас. Готови ли сме за следващата атака? Да. Две подразделения чакат. От разузнаването докладват, че в района има 11 учени. Ядрени физици и един специалист по броните. Идеални са за новата ни фабрика. Готова ли е? Доведи ми тези учени. Нека помогнат на силата ни. Забрави. Докладите показват, че военни учени са били отвлечени, за да работят във фабриките за роботи. Войската ни укрепва защитата на цивилните съоръжения. Това е всичко което мога да направя. Не е идеално, но ще му попречи да се взриви. Татко? Др. Козуки, специалист по броните. Вече е наш. Жалък човек. Тецуя? Момчето ми… Момчето ми… Съдбата ти е отредила нещо. Ще бъде трудно. Но… Трябва да има причина за това. Трябва да… Трябва да търсиш съдбата си. Луна. Съжалявам. Никога не поглеждай назад. Татко! Тецуя, стани. Хайде. Тецуя, събуди се! Къде е?! Кой, по дяволите, си ти? Къде е майка ми?! Ти трябваше да си мъртъв. Тецуя… Спри. Спри! Изчезвайте! Махайте се, изроди! Готови ли са ;неоклетките; ви? Не мога да си позволя да чакам. От каква полза сте ни ако не можете да ги доставиш? Без повече извинения, Найто. Егоисти както винаги. Мислите само за себе си. Как се осмеляваш! Старци спасяващи собствените си кожи. Това е непростимо дори и за сина на генерала. Нацията ни е изправена пред заплахата от НеоСапиенсите и въпреки това сте загрижени единствено за здравето си? Това е непростимо. Синко. Знаеш ли, че това е държавна измяна? Разбира се. Сега Източната федерация е моя. Съжалявам, но епохата на безмозъчните идиоти свърши. Синко! Сега доволен ли си? Командир Камиджо. Позволете да ви представя професор Азума. Бащата на НеоСапиенсите? Защо го излъга? Това е странно. Мислех, че ще си доволен. Не съм ги създал аз. Не знам как се съживиха. Твърде е късно, за да показваме невежество. Стават посилни с всеки изминал ден. Ако не открием слабостта им и не се научим как да се бием с тях… собствените ни животи ще са застрашени. Продължете с проучванията си. В замяна на това, армията ще открие жена ви. Придържайте се към историята, стари приятелю. Не клатете лодката. Найпосле и вашето време дойде. Защо хората винаги трябва да се бият? Кой направи това? Нараняват ни и ние нараняваме… Убиват ни и ние убиваме… Безкраен кръговрат. Виждам го. Какво трябва да направя? Какво виждаш? Видение… за това как може да бъде… А сега… собственият ми баща е убит… Какво да правя? Кое би било найдоброто? мирно… Трябва ли да взема оръжие и да убивам? Ще го направя. Ако това ще премахне болката. Трябва ли и да се бия? Стига си говорила глупости. Но ти се биеш? Това е дългът ми. Ти искаше да отидеш на война. Нямаш идея какво представлява войната… Нямаш идея какво представлява войната. Нямаш идея какво представлява войната. Луна. Махни се оттук. Какво искаш да кажеш? Ако останеш с мен ще те убият. Пак ли искаш да ме оставиш сама? Не ме напускай! Трябва ли пак да бъда сама? Не ме напускай! Луна, изслушай ме. И ти го видя, нали? Какво причиняват хората на други хора. Не ме интересува каква форма ще приемеш. Ти все още си човек. Все още си мил. Вече не съм човек. Но… Ти си всичко което имам. Тецуя. Луна? Не трябва да умираш. Дръж се! Скъпи съграждани, имам тъжни новини. Преди няколко дни, обичният ми баща, бе ранен при терористка атака. За щастие животът му не е в опасност, но няма да може да изпълнява задълженията си. Вчера, кабинетът ме назначи за негов заместник. Казва се Флендър. По принцип не обича непознати. Заразена е. Мога да направя само първично лечение. Седни. Не е много, но го вземи. Трябва да изградим идеал, найхуманното общество което светът е виждал някога. Надявам се този път нещата да се оправят. Какво правеше там? Замърсяването е толкова голямо, че никой не иска да рискува. Освен ако не бяга. Как се казваш? Тецуя. Тецуя, а? Имах син на твоите години. Видя ли развалините? Имаше много убийства… Много хора бяха отведени далеч и никога не се завърнаха. Практически не остана нищо. Докторе… Какво има? Не вярваме на чужденци! Опасно е. Какъв е проблема? Може да е шпионин. Това са глупости… Тецуя, едно време вярвахме в Касерн, духът пазител. Може би затова в продължение на много години живеехме мирно и просперирахме. Но един ден всичко се промени. Скарахме се със съседите си за границата. Безсмислени битки. Подозрението управляваше всяко наше движение. Забравихме как да вярваме на хората. Нападахме съседите си за ;самозащита;. Предполагам, че Касерн се отказа от нас. Тогава бяхме нападнати ние. Хора? Отново хора? Да вървим. Спри! Защо нападате тези хора? Дезертьори… какво ти пука? Войната би трябвало да е свършила. Навсякъде има терористи. Тези хора не са терористи. Не ми пука. Просто следвам заповедите. Няма да те обвиня ако стреляш. Както чу, някога бях един от тях. Ние ви откраднахме всичко. Можеш ли да спасиш народът ми? Това ли е той? Ти си мой… Кой си ти? Луна! Мислиш ли, че можеш да избягаш? Луна! Отворете! Сега… Ще убия… всички ви. Полет 18 иска разрешение за кацане. Имате разрешение. Обещай ми едно нещо. Ако победиш… ще помогнеш на тези хора. Става. Казвам се Барашин. А аз съм… Касерн! Нашата силна нация е преминала през болка, вдъхновение и защита. Тя ще съществува дълго. Тогава ще дойдат мъдростта и силната, тиха вяра. Нека мечтите на бащите ни се изпълнят чрез нашата саможертва. Наслаждаваме се на дълга си. Това е всичко което ни е нужно. Скъпи съграждани, изправени сме пред голямо предизвикателство… Точно така. Приготви се веднага щом можеш. Бием се с НеоСапиенс, бием се и с терористите. Професорът донесе нови проби. Готови ли са неоклетките ми? Генерале… Вие жертвате синовете си… братята си… Болката ви е безгранична. Или може би тези неща не съществуват? Но аз разбирам болката ви. Преди много години… …собствената ми майка беше жертва. Бе отвлечена от терористи от ;Зона 7;. Беше измъчвана и след това убита. Мразех баща си са това, че не я спаси. Нямаш право да живееш! Защото семейството ми е мъртво… …заради вашият вид. Историята носи болка. Но носи и мъдрост. Убиец. Почувствай… …болката ми. Аз не се бих. Отдадох се на болката. Станах подобър войник, подобър човек. В името на честа и справедливостта. Нека видим истинският си враг и се съсредоточим върху победата. Сега го виждам… Найпосле го виждам и аз. Това е имала предвид. Трябва да се подготвим за битка срещу това невероятно зло и да помним мечтата на нашата велика нация. Вече всичко е наред. Забрави. Всичко е простено. Надявам се… че си намерила покой. Не спечелихме ли войната? Защо тогава войниците ни продължават да умират? Между развалините и погребенията… се сеят семената на нашата крайна победа. Накъде ли си тръгнал? Всичко свърши. Аз решавам това. Експеримент върху НеоСапиенс. Изучи светкавицата… Не забравяй мечтата ни. Какво става? Какво правиш? Добро момиче като теб не би разбрало, но за нас, обикновените хора, нещата стават така. Нали, професоре? Няма връщане назад. Тук съм роден. Би трябвало да те наричам ;Татко;. Но омразата ми е дълбока като детската любов. И въпреки, че ме унищожава не мога да се освободя. Роден съм в омраза и съм отгледан в омраза. Точно като човек. А другият ти син… Тецуя, роден от нежната Мидори, днес се прероди като мой брат. Нека чуем истината. Ако можех просто… да стигна до там… Какъв фарс. Командире… не знаех… …че е номер. Нека само… отида дотам… Ако получаваме втори шанс за живот защо да живеем пълноценно? Ще се разправям с теб след малко. Благодаря ти. Тецуя. Искаш ли да видиш майка си? Майко… Спи. Какво си й направил? Какво? Тя просто спи… на място отвъд болката. Отвъд болката ли? Да. Място без войни. Само хармония за всички. Това й обещах. Човекът никога не е доволен от това което има. Неговото съществуване е резултат от безкрайната смърт. Стремейки се към основите на живота той осъжда хиляди на смърт. Той се бие с мира. Това е светът който са създали хората. Аз ще го унищожа и ще създам нов. Рай. Ти убиваш другите със същата мечта. Нима някой от тях ни изслуша? Някой помисли ли да ни помогне? Послушаха ли молбите ни за живот? Само Мидори. Единствено Мидори. Ти я отвлече. Не! Тя ни помогна. Не ти вярвам. За какво се биеш? Ще свърши ли всичко ако ни избиеш? Ще донесе ли това мир? Човекът може ли да живее така? Самият ти си изрод. Стига си мечтал. Няма да има край ако човекът не се промени. Историята и религията го доказват. Можеш ли да различиш доброто от злото? Присъедини се към мен. Да създадем нов свят. Ти си единственият ми съюзник. Не забравяй, че вече не си човек. Командире. Синко. Знаеш ли защо се обаждам? Пак старите ти номера… Превратът свърши. Има го в новините. Обвинявам теб за НеоСапиенс. Теб и онзи професор. Свърши. Няма връщане назад. Не мисля да се връщам. И определено не при теб. Майко… Къде сгреших? Бих се за добра кауза. Точно както каза той… Не мога да различа доброто от злото. Ако приемеш омразата и враговете ти ще го направят. По този начин… нищо не се променя. Тецуя… Никой не е винаги прав и никой не греши винаги. Отговорът е в съвместното съществуване. Не се предавай. Сложи край на боевете. Все още не го виждам. Какво каза, че си видяла. Значи все още трябва да съм жив… ако това е живот… Какво сте направили? Какво, по дяволите? Не сме направили нищо. Разбирам. Но омразата просто води до още омраза. Синът ми, Тецуя, също загуби животът си в войната. Ще излъжа ако кажа, че от това не ме боли. Но омразата няма да върне синът ми. Как може да си толкова добра? И ти можеш. Мидори… Прости ми… Луна… за последен път те напускам. Направи каквото трябва. Къде е жена ми? Прицелете се в щабквартирата им! Но синът ви е вътре. Не ми пука. Стреляйте! Синко, и аз правя това което смятам, че е найдобро за нацията ни. Пригответе се да стреляте отново. Това не беше ли достатъчно? За вас може да са нова порода, но отвътре са хора. Ще ти кажа едно… Тя не греши. Ти си човек. Евразия, ;Зона 7;. Продължават етническото прочистване. Азума не е твой ;баща;. Изследванията му за ;неоклетките; се провалиха. Открихме, че твоите хора са наши предци… ;истинските хора;. Точно така. Не ми се иска да го признавам, но цивилизацията е започнала в ;Зона 7;. Найто ви е довел, за да извади ;неоклетки;. Но изследването се провали. Нямаше достатъчно тела. Тогава ни хрумна да накараме националната политика да задоволи нуждите на медицината. С други думи… бяхте нарязани, за да помогнете на баща ми да живее подълго. Нещо като лоша шега. Луда политика водена от жаждата за дълъг живот. Теорията ти е грешна. Мразиш ни защото си като нас. Без дори да го знаеш! Млъкни. Не смей да се сравняваш с нас! Вие сте наши предци. Мутирал боклук който лично ще изхвърля! Убиец. Почувствай болката ми. Не виждам нищо. Нищичко не виждам. Прости ми. Прости ми. Татко! Къде отиваш? В къщи. В нашият дом. Не се тревожи, няма да те карам да идваш. Но майка ти има нужда от лечение. Тя е мъртва. Но ти се върна. Сляп ли си да не виждаш страданието причинено от завръщането ми? Мен ли обвиняваш? Не е така! Не става въпрос за личното щастие. Не ти пука дали е мъртва. Ако някога обичаш някого ще разбереш. Не заставай на пътя на щастието ни. Какво правиш? Дай ми я. Веднага! Няма. Знаеш ли какво е да обичаш? Скоро ще я върна. Майко… Какъв, по дяволите… е смисълът на живота ми? Какъв, по дяволите,… е смисълът на прераждането ми? Майко… Тецуя… Бягай… Това не съм аз… Не мога да спра това което правя… Не искам да те нараня… Искам да избягам… от болката… Забрави всичко… Започни наново… Знам. Да сложим край на омразата. Не исках да причинявам повече болка, но се стигна до това. Повече няма да си сама. Винаги ще бъда с теб. От сега нататък ще сме само ние двамата. Найнакрая разбрах. Нараняваме другите със самото си съществуване. Просто това е начинът по който живеем. Трябва да се научим да прощаваме. Да разберем, че съществуването трябва да бъде споделено. Не сме тук само, за да съществуваме; а да намерим сила за съвместно съществуване. Може да започне от нещо малко… Може да изглежда невъзможно… Но все отнякъде трябва да започнем. Надеждата… …е нашият завет.