От филма:
В началото бе Пустотата… бликаща от неизброими възможности… една от които… си ти… Откъде идваме ние? Какво е това квантова физика? Огромен брой квантовомеханични системи. Физика на възможностите. Квантовата механика предсказва… съществуването на Върховния разум. Човешкият мозък извършва милиони операции в секунда. Той представлява невронна мрежа; една каскада от биохимични реакции; емоционален отклик на това, което възприемаме; един океан от молекули. Мозъкът не прави разлика между… това, което вижда наоколо, и своите спомени. Ние сме участници в един холографски филм… който включва всичко, което наблюдаваме в света около нас. Следователно, как можем да виждаме света като някаква реалност… ако Този, който определя неговата реалност, е недостижим? Едновременно ли съществуват всички възможни реалности? Можем ли да приемем, че… всички потенциални възможности съществуват паралелно? Виждали ли сте се някога през очите на самия себе си от бъдещето… и поглеждали ли сте се през погледа на Абсолютния наблюдател? Кои сме ние? Откъде идваме? Какво правим тук… и къде отиваме? Защо сме тук? Това е найважният въпрос, нали? Какво наричаме реалност? Това, което някога смятах за нереално, за мен сега… изглежда в много отношения пореално от това, което считах за реално… което пък, от своя страна, сега изглежда нереално. Това трудно може да се обясни, наистина… и всеки, който твърде упорито се опитва… всеки, който хвърля твърде много усилия в опити да го обясни… има опасност напълно да се изгуби в глъбините на мистиката. Аз мисля, че колкото подълбоко се вглеждате в квантовата физика… толкова поневероятна и мистична изглежда тя. Квантовата физика… найточно казано… е физика на възможностите. Всичко това са въпроси как ние изживяваме и чувстваме света… дали има разлика между това, как ние възприемаме този свят… и какъв е той в действителност. Замисляли ли сте се някога от какво са направени мислите? Мисля, че някои неща, които днес наблюдаваме у децата… са знак, че културата ни се гради върху погрешна парадигма… и въобще не оценява силата на мисълта. Всяка епоха, всяко поколение има свои общоприети схващания Например, че светът е плосък, или че земята е кръгла, и т.н. Има стотици готови концепции, които сме приели на вяра, но, които може и да са измамни. И разбира се в повечето случаи исторически погледнато тези възгледи са неверни. Следователно, ако се поучим от историята, поголямата част от нашите готови възгледи за света просто не са верни. Но ние сме заседнали в тези концепции, без изобщо да го осъзнаваме. Това наричаме парадигма. Съвременният материализъм… лишава хората от нуждата да поемат отговорност… а много често това прави и религията. Но аз мисля, че ако се отнесете сериозно към квантовата механика… тя директно ви принуждава да поемете цялата отговорност върху себе си. Тя не ви дава прости и ясни отговори… тя не ви успокоява. Тя ви казва, че светът е нещо много голямо и мистериозно. Механизмът на явленията не е конкретен отговор, но аз няма да ви го кажа… защото вие сте достатъчно големи, за да решите сами. Не е ли всеки от нас е една мистерия? Една загадка? Със сигурност е така. Такива дълбокомислени въпроси отварят нови пътища за опознаване на света. Това ни дава глътка свеж въздух. Така животът става порадостен. Истинска тайна в живота е не да пребиваваме в познатото… а да изживеем мистерията. КАКВО СИ МИСЛИМ, ЧЕ ЗНАЕМ!? Защо толкова упорито пресъздаваме една и съща реалност? Защо се вкопчваме в едни и същи взаимоотношения? Защо все се захващаме с един и същи вид работа… и постоянно се повтаряме? В този безкраен океан от възможности, които съществуват около нас… защо постоянно пресъздаваме една и съща действителност? Не е ли странно, че имаме толкова много потенциални възможности… а не си даваме сметка за тях? Възможно ли е да сме толкова дресирани в нашето ежедневие… да изграждаме своя живот по една такава твърда програма… че сме приели, че от нас не зависи нищо? На нас ни е внушено да вярваме… че външният свят е поистински от нашия вътрешен свят. Новата научна парадигма ни казва точно обратното тя ни учи, че това, което става вътре в нас, създава онова, което се случва вън от нас. Съществува една физическа реалност, която е абсолютно истинска и стабилна… но тя се материализира, ако можем да се изразим по този начин, тя се реализира… когато дойде в съприкосновение с друга физическа реалност. Тази друга реалност, разбира се, може да сме ние, ние сме част от този свят… но това не е задължително. Например, би могъл случайно отнякъде да падне камък … и да взаимодейства с тази неопределена маса… като я трансформира по определен начин. В миналото е имало философи, които са казвали: ;Виж сега, ще ритна този камък… ;ако си ударя крака и ме заболи, значи камъкът е истински. ;Аз го чувствам, аз имам реално усещане за това. Това е ярко преживяване. И това означава, че то е нещо действително.; Но това е едно преживяване. Истинно е усещането на този човек за събитието. Научните опити са показали, че ако вземем един наблюдател и… го свържем с електроди към компютърен скенер… и му предложим да наблюдава определен обект… и той се вгледа в него, тогава определени области от мозъка му се активизират. А след това, ако го помолим да затвори очи… и да си представи този, същият обект… когато той си го представи мислено… същите области от мозъка му отново се активират… точно така, както когато наблюдава обекта с очите си. Това накарало учените да се замислят и да си зададат следния въпрос: Всъщност кой вижда? Мозъкът ли? Или очите? И кое е реално? Това, което виждаме с мозъка си… или това, което виждаме с очите си? А истината е, че за мозъка няма разлика… между това, което наблюдава и това, което си представя… защото и в двата случая се задействат едни и същи нервни вериги. Тогава да си зададем въпроса: Какво всъщност е реалността? Ние сме бомбардирани от огромен обем информация… тя стига до нашето тяло, и ние я обработваме… тя се възприема от нашите сетива, и се обработва и анализира… и на всяка следваща стъпка ние елиминираме част от информацията. И накрая това, което достига до нашето съзнание е… найсъщественото за самите нас. Мозъкът ни обработва но ние осъзнаваме само 2,000 от тях. Но нашето осъзнаване за тези 2,000 бита информация… се отнася само до обкръжението ни, нашето тяло и потока на времето. Ние живеем в свят, в който всичко, което виждаме, е само върхът на айсберга… класическият връх на един огромен квантовомеханичен айсберг. Хей! Сигурно имаш много снимки за проявяване? Не. Е, нищо. Ще се видим покъсно. Ако мозъкът обработва а ние осъзнаваме едва 2,000 това означава, че действителността се развива в нашия мозък през цялото време. Той получава тази информация, а ние не я осъзнаваме. Очите са като обективи. Но лентата, на която се записва филмът, който гледаме, е в задната част на мозъка. Нарича се зрителен кортекс. Разположен е ето тук. Системата работи като кинокамера и видеомагнетофон. Знаете ли, че мозъкът запечатва всичко, което успява да види? Това е важно. Например: Тази камера вижда много повече неща около мен… от тези предмети наоколо… защото тя просто снима и не преценява кое какво е. Единственият филм, който се прожектира в мозъка… е това, което сме способни да видим. Възможно ли е нашите очи, нашите камери… да виждат повече от това… което нашият мозък може съзнателно да възпроизведе? По начина, по който е устроен нашият мозък… ние виждаме само това, което вярваме, че е възможно. Ние разпознаваме образи, които вече… съществуват в нашето съзнание вследствие на неговото програмиране. Ето една интересна легенда, която според мен е правдоподобна… Индианците, коренните жители на Америка… които живеели на Карибските острови, когато видели да се приближават корабите на Колумб… всъщност не са виждали никакви кораби. Тъй като те не приличали на нищо… което те били виждали преди, те не са ги забелязали. Когато флотата на Колумб акостирала на Карибите… никой от местните жители не е забелязвал корабите… въпреки че те са били там, на хоризонта. Причината, поради която те не забелязвали корабите била… че нямали познание за тях в своите мозъци, те никога не били виждали такива кораби. Ала шаманът забелязвал вълни по повърхността на океана, но не е забелязвал корабите… и той се е чудел какво е това нещо, което се движи по водата. И така всеки път той излизал на брега и гледал, и наблюдавал. И след известно време, вече се научил да разпознава корабите. И след като е видял корабите, той казал на всички, че има кораби в океана. И понеже всички му имали доверие и му вярвали, те също видели корабите. Ние създаваме реалността. Ние сме машини, които произвеждат действителност. Ние създаваме ефектите, които наблюдаваме през цялото време. Ние винаги възприемаме нещо, след като го отразим в огледалото на паметта си. Що се отнася до въпроса дали светът, в който живеем, е наистина един холофилм… ние не можем да отговорим със сигурност. Аз смятам, че това е голям философски въпрос, който трябва да разрешаваме… с методите на науката, която изучава нашия свят… тъй като в науката ние сме винаги наблюдателят. Така че ние винаги сме ограничени в някакви рамки… от информацията, която постъпва в човешкия ни мозък… и която ни позволява да виждаме и да възприемаме нещата. Така че е възможно и всичко това да се окаже в действителност една голяма илюзия… тъй като няма начин да погледнем отстрани, извън себе си, за да видим обективната действителност. Нашият мозък не прави разлика между това, което реално се случва някъде… и онова, което става в самия него. Той не може да излезе от самия себе си и да наблюдава, независимо от процесите, които протичат вътре в него. Добре ли си? Чух, че извика. Да не е бил лош сън? Ти беше индианец… и гледаше как корабът на Колумб се материализира от нищото. Ей така!? А шаманът те удряше с пръст по челото. Яко! Това е… Може би това е минал живот, или паралелна реалност… или може би бъдещ живот… Стига глупости. Или може би сънят се опитва да ти каже истината. Всичко зависи от твоята мисъл кое е реално и кое не. Може би трябва да смениш лекарството си против безпокойство. Хапчетата, които вземам, са много добри. Благодаря. Трябва да вървя да се обличам. Надявам се, че се чувстваш подобре, Аманда. Господи, Аманда понякога, си такава гаднярка. Всъщност има начин да повлияем на потока на живота ни. Но тези възможности се проявяват ако слабите квантови ефекти не бъдат заличени. Найнапред да поговорим за света на атомите и частиците… и след това ще обсъдим какво ни казват те за нашата действителност. Първото нещо, което искам да ви кажа за субатомния свят, е… че това е една фантазия, създадена от въображението на луди физици, които се опитват да го разгадаят… Да видим какво става когато те провеждат своите опити. Тези опити се правят с мощни енергии, концентрирани в малки пространства и за кратко време. Този малък свят е много странен и объркан… затова бе измислена атомната физика, за да се опита да го разгадае. Тук ние се нуждаем от нова наука, и тя се нарича квантова физика… Тази наука се гради на голям набор от спорни хипотези… мисли, предчувствия и интуиции какво в действителност се случва. Материята съвсем не е това, което дълго време сме си мислели, че е. За учените материята винаги е била нещо твърдо, стабилно… и постоянно, напълно предсказуемо. В атомите и молекулите, в цялото пространство, което те заемат… частиците изпълват само незначителна част. Това са елементарните частици. Всичко останало е празнота (вакуум). Това, което се случва в този свят, е че частиците постоянно изчезват и отново се появяват. Тогава къде отиват те, когато не са тук? Този въпрос е сложен. Ще ви дам два отговора: Първи отговор: Те се появяват в друга вселена… където хората си задават същия въпрос… относно тези частици, когато те се появяват в нашата вселена. И онези хора се питат: ;Къде ни изчезнаха частиците?; Съществува една голяма мистерия за посоката на времето. В известен смисъл основните закони на нашата физика… не правят съществена разлика между минало и бъдеще. Например, от гледна точка на фундаменталната физика, не е ясно… защо ние можем… да си спомним миналото… а нямаме спомен за бъдещето? От гледна точка на тези физични закони не е ясно… защо с нашите сегашни действия… ние можем да повлияем на бъдещето, но не и на миналото! Тези въпроси че можем с настоящите си действия да повлияем на бъдещето, но не и на миналото… това са толкова фундаментални въпроси, касаещи нашето възприятие за света… че… на мен ми се струва, че ако човек не си задава такива въпроси… значи той е поскоро мъртъв, отколкото жив човек. Искаш ли да поиграем на баскетбол? Не бъди толкова дръпната. Ела да поиграем. Погледни. Топката те харесва. Нямаш ли време поне за един малък дуел? Откога не си играла? Хайде, ела. Топката е у тебе. Хвърляй! Не, не, не оттам, милейди. Намираш се извън очертанията на игрището. Трябва да стъпиш на площадката, за да влезеш в играта. Добре дошли в пространството на безчислените вероятности на Дюк Реджинолд. Правилата на играта са да вкараш последната топка. Удари ме. Изобщо не те е докоснала. Наистина. Освен това топката не е плътна. Тя е почти празна. В действителност Вселената е почти празна. Ние сме свикнали да мислим, че пространството е празно, а материята твърда. Но в действителност се оказва, че материята е просто друг вид празнота. Тя реално не съществува! Разгледайте един атом. Ние си го представяме като някакво твърдо топче. И тогава си казваме: ;Е, всъщност не е толкова плътен. Плътна е само малката точка материя в средата, която наричаме ядро… обкръжена от един вероятностен облак от електрони с размити очертания… които ту се появяват, ту изчезват.; Но ето, оказва се, че дори и там няма плътна материя. Дори ядрото, което си мислим, че е толкова плътно… също се появява и изчезва, както и електроните. Единственото нещо, което можем твърдо да кажем за тази нереална материя… е че тя прилича повече на мисъл тя е просто концентрирана информация. Всъщност нещата не са направени от материя… Те се състоят от идеи, мисли, информация. И както казах, ние никога не ги докосваме. Електроните имат електростатично поле… което отблъсква другите електрони преди да са ги докоснали. Така че никой нищо не докосва. Хайде, остави си чантата и играй. Никой няма да ти я вземе. Това е моята баскетболна площадка. Тук можеш спокойно да играеш. Откога не си играла? Закъснявам. Усещането, че се движим напред във времето е само възприятие на нашето съзнание. В квантовата теория е възможно и движение назад във времето. Винаги можеш да се върнеш назад във времето. Какво ти става?! Спимни си, тя е празна. Откъде знаеш всичко това? Чета комиксите за Др Квант. Хората ги мислят за детски истории, но аз знам, че е истина. Така правя моите фокуси на игрището. Да. Винаги първо избирам момчеточудо. Той е голям чудак. Др Квант казва, че всеки го може. Всеки върши чудеса. Ние постоянно правим чудеса, всеки път, когато погледнем нещо. Когато не гледате частицата, тя е като вълна. Когато я погледнете, тя става частица. Когато не гледате, съществуват вероятностни вълни. Когато гледате, виждате частици от реалността, която изживявате. Частицата, която мислим за нещо солидно… в действителност съществува като т. нар. ;квантов облак; едно вълнообразно образувание от вероятни местонахождения… и тя се намира навсякъде едновременно. В момента, в който я потърсите… Тя се появява само в една от възможни точи в своя облак. От това квантово ;наслагване; следва че… една частица може да се намира в две или повече места или състояния едновременно. Това е нещо много странно за нас, и това е една от найхарактерните черти на квантовия свят. Супергероите от приказките използват това… светът ни представя паралелни възможности, докато направим своя избор. Героите избират това, което те искат да бъдат на няколко места и и да участват в няколко събития едновременно… и след това се появяват само на едно място. Въпросът е само докъде искате да стигнете в изследването на тази мистерия? Браво! Хубав изстрел. Как е възможно един обект или една система да се намира едновременно в две или повече състояния? Много е лесно вместо да си представяте нещата като твърди предмети… ние сме свикнали да си мислим, че всичко около нас си е твърдо на мястото… че то съществува независимо от нас, или от нашия избор. Време е да се разделим с този начин на мислене. Вместо това, трябва да признаем… че дори материалният свят около нас… столовете, масите, стаите, килимите, дори камерата, която сега ме снима… всичко това са само възможни прояви на съзнанието. И във всеки момент аз си избирам една от тези възможности… за да направя своя избор реален. Това е основното нещо, което е необходимо да знаете. Но то е толкова радикално, толкова трудно за разбиране… защото ние поначало сме свикнали с мисълта, че светът си съществува обективно… и независимо от нашето мислене. Това не е така. Квантовата физика го доказва. Самият Хайзенберг, един от откривателите на квантовата физика… казва, че атомите не са твърди предмети, те само имат тенденция да съществуват. Така че вместо да мислим за предмети… трябва да се научим да мислим за вероятности. Това са различни възможни проявления на съзнанието. Вече съществуват в много лаборатории… предмети, които са достатъчно големи, за да се видят с просто око… и които се намират едновременно на две места. Можете дори да ги снимате. Предполагам, ако покажете снимката на някого той ще каже: ;Забележително!… Тук виждам едно красиво разноцветно петънце което се показва и тук,… и там. Значи сте снимали две светлинки. И кое е интересното тук?; А вие му казвате: Погледни в тази камера. Можеш да го видиш сам. Там виждам две неща. Не, не! Това не са две неща… а само едно нещо. Само че то се вижда на две места. Не съм убеден, че ако го покажете на хората ще зяпнат от удивление… защото виждате ли,… хората просто не вярват в такива неща. Не че хората ще ви обвинят в лъжа, или ще кажат, че учените не могат да обяснят явлението. Смятам, че това е толкова необичайно за нашето съзнание. Вие сигурно сте гледали фантастични филми като ;Седморката на Блейк;. ;Джена, телепортирай ме;. Но какво означава това в действителност? Трябва просто да спрете и да се замислите: какво означава всичко това един единствен предмет да се намира на две места едновременно. Ние сме свикнали с нашия добре познат свят ходим на работа, движим се, ядосваме се, храним се… прибираме се у дома и си живеем както винаги… все едно не се е случило нищо необичайно… защото сме свикнали с този ред на нещата и изведнъж виждаме тази невероятна магия… направо пред очите си. Квантовата физика изчислява само вероятности… но ако приемем това, което виждаме, веднага възниква въпросът… какво или кой е този, който избира измежду безбройните възможности… и решава коя от всичките да бъде проявена? Оттук неизбежно стигаме до извода, че трябва да включим и Съзнанието. Не можем да игнорираме Наблюдателя. Ние знаем как взаимодейства наблюдателят от гледна точка на квантовата физика… но не знаем Кой или Какво представлява този Наблюдател. Това не означава, че не сме търсили отговор. Търсили сме го. Проучили сме какво става в главите ни. изследвали сме найвнимателно цялото тяло… с цел да открием нещо, наречено ;Наблюдател;. И установихме, че ;няма никой вкъщи;. Няма никой в нашия мозък. Няма никой в ключовите дялове на мозъка. Няма никой в подкорието, нито в лимбичните дялове на мозъка. Не намерихме никой, който да бъде наречен ;Наблюдател;. И въпреки това, ние всички се изживяваме като нещо, което наричаме ;наблюдател;… ние наблюдаваме света около нас. Тогава кой е наблюдателят… и кое е толкова сложно за разбиране… в този странен, невероятен свят… съставен от квантови частици, които си взаимодействат? Те ли са Наблюдателят? В моя научен модел наблюдател е Духът… който е облечен в четирислойния костюм на биологичното тяло. Това е като духа в машината. Съзнанието е това, което кара колата… и то наблюдава околния пейзаж. Четирите слоя на биологичния ни костюм имат всевъзможни сетивни системи… с които улавят проявленията на околния свят. Добро кученце. Къде се губиш, по дяволите? Студиото е пълно с хора… и, Господи!… Фотографът го няма!… Къде ли може да е изчезнала?… Извънземните ли са я отнесли? Или чудовището от Лох Нес?… Или може би има тайна среща? Вашингтон, район Колумбия, се счита за световна столица на убийствата. През лятото на 1993 г. там бе проведен голям експеримент… в който участваха 4,000 доброволци от над 100 страни… Те провеждаха продължителни медитации всеки ден. Експериментът предвиждаше че група от толкова хора… ще успее с мисълта си да намали с 25% броя на бруталните престъпления… което бе потвърдено от Ф.Б.Р след това. Тогава началникът на полицията в града направи следното изказване… ;Поскоро щеадне половин метър сняг това лято… отколкото да спадне престъпността с 25% във Вашингтон.; Но след успешно проведения опит, полицията в града се включи охотно в изследването… тъй като резултатите показаха действително намаляване на престъпността с 25%… което бе предсказано въз основа на 48 подобни опити… проведени на други места, в помалък мащаб. Това естествено ни кара да се замислим… дали нашите мисли влияят върху света, в която живеем? Бъди сигурен, че е така. Всеки един от нас влияе върху действителността, която виждаме… дори когато се опитваме да избягаме от този факт и да се преструваме на жертви. Ние сами създаваме този свят. Поне ми кажи къде си… Добре, но побързай, ако обичаш. Защото вече ме заболя главата от тези чакащи клиенти. След десет минути! Олеле. Тази наша изложба в метрото идва от Япония. Автор е гн Масару Емото. Гн Емото е бил силно заинтригуван от молекулярната структура на водата, и от какво се влияе тя. Оказва се, че водата е найвъзприемчивия от четирите елемента. Тогава гн Емото решил да провери дали тя се влияе и от нефизични въздействия. Той направил съответни опити, изследвал и въздействието на мисълта… и фотографирал структурата на водата с микроскоп. Първата снимка е на обикновена вода от язовира Фудживара. А на тази снимка виждаме същата вода… след като е била благословена от Зенбудистки монах. В следващата серия от снимки… гн Емото е разпечатал текстове на хартия, залепил ги е върху бутилки с дестилирана вода… и ги е оставил да престоят една нощ. Първата снимка ни показва чиста дестилирана вода… без никакви въздействия. Както виждате, всяка една от следващите снимки е различна. Тази е на стихотворението ;Енергията на Любовта;… А тази на поемата ;Благодарност;. Можете да видите текстовете, залепени върху бутилките. Ако разбирате японски, можете да ги прочетете. Сега гн Емото обяснява, че мисълта или намерението… е движещата сила на това явление. Физическият механизъм, по който мисълта подрежда молекулите не е известен… освен, разбира се, на самите водни молекули. Наистина велико откритие, като си помислите само… че 3/4 от нашето тяло е вода. Това ви учудва, нали? Ако мисълта може да въздейства толкова силно върху водата… представи си какво може да извърши със самите нас. Само една мисъл би могла основно да промени тялото ни. Повечето хора не влияят съществено върху заобикалящата ги действителност… защото не вярват, че могат. Те написват едно желание… и после го изтриват, защото мислят ;това не може да стане;. После отново си намислят желание, записват го, и пак го изтриват. Така в крайна сметка ефектът е минимален. И затова хората си остават убедени, че не могат да променят нищо. Ако повярвате с всяка частица от тялото си… че можете да ходите по вода, какво ще се получи? Да, ще стане! Само че това нещо е като положителното мислене: Това е една чудесна идея, да мислим позитивно… но на практика обикновено ние прикриваме с тънък пласт позитивно мислене… една огромна маса от негативно мислене. Така че положителното мислене съвсем не е положително. Ние само дегизираме негативно си мислене. Когато си мислим за нещо, ние правим действителността посолидна… и затова зацикляме. Ние се хващаме в собствения си капан на една неизменна реалност. Защото ако реалността е неизменна аз очевидно ставам незначителен, не мога да я променя. Но ако реалността е една възможност, създавана от самото съзнание… тогава естествено възниква въпросът как можем да я променим? Как мога да направя реалността подобра? Как да я направя пощастлива? Виждате ли как разширяваме представата за себе си? Според старото мислене ние не можем нищо да променим защото не играем роля в тази реалност. Реалността си е факт. Тя е материална. предметите си се движат по своя път… според законите на детерминизма (определеността)… и математиката изчислява какво ще стане в определена ситуация. Аз, наблюдателят, нямам никаква роля. В новото мислене математиката може да ни даде нещо. Тя изчислява възможните стойности, които системите могат да приемат. Но математиката не може да ми даде действителното преживяване в моето съзнание. Аз си избирам преживяването. И тогава, буквално аз създавам своята собствена реалност. Това може да ви прозвучи като сензационно твърдение на човек, неразбиращ нищо от физика… но точно това ни казва квантовата физика. Хей! Как беше този път? Слаба работа. Обади се шефът ти. Притеснява се за теб. Аманда, аз искам да ти благодаря за твоето гостоприемство. Знам, че понякога съм много странна… и че е трудно след като Боб си отиде. Но ти си чудесен човек! Понякога създавам безпорядък. Разбира се, после оправям всичко, но знам, че това не ти е приятно. Понякога си мисля, че ти ми сочиш правилния път. Аз ли? Ако някой си помисли, че аз съм му посочила правилния път, сигурно е загазил. Е, както и да е… Приготвих ти един подарък. Отвори го. Разгледах твоите снимки и си избрах найхубавите. Това беше трудна работа, защото всичките са хубави. А тук… Това е място за всички прекрасни снимки, които ще направиш в бъдеще. О! Днес беше странен ден. Благодаря ти. Какво представлява моят живот? Какво представлява твоят живот? Какво е предназначението на живота? Къде отиваме? Какво става след смъртта? Защо съществува цялата тази Вселена? Какво представлява реалността? Всички си задаваме тези въпроси, нали? Ако мислите могат в такава степен да променят водата… представи си колко силно влияят те върху нас. Всичко това, действителността, се проявява като едно изживяване. Успешна ли е тази проява? Замисляли ли сте се някога от какво са направени мислите? Съществува ли субстанция на мисълта? Отговорът зависи от това, кое считате за реално. Светът представлява една поредица от възможности… от които ние избираме. Дали в квантовото поле всички възможни реалности съществуват едновременно? Моето определение за зависимост (мания) е… нещо, което не можеш да спреш. Ние живеем едновременно в различни светове. Ние възприемаме макроскопичния (видим) свят. Но съществува и светът на нашите клетки. Има и свят на атомите. Също и свят на атомните ядра. Всеки от тях е един съвършено различен свят. Всеки си има свой език. И своя математика. Те не са просто помалки един от друг Всеки от тях е коренно различен. Но те се допълват взаимно, защото ние сме изградени от атоми… но също и от клетки. Ние имаме и физиология на макрониво. Всичко това е вярно. Това са различни нива на действителността. Найдълбокото ниво на истина, открита от науката и философията… е фундаменталната истина за Единството. На найдълбокото субатомно ниво на нашата реалност… Буквално аз и ти сме едно едно, едно и също! Аз се събуждам сутрин… и внимателно планирам деня си, такъв, какъвто искам да бъде. Обаче понякога… докато умът ми обмисля всичко, което искам да свърша… ми е нужно време за да се концентрирам и да обмисля нещата… така, както възнамерявам да ги подредя. И ето какво става. Докато си обмислям плановете… се случват непредвидени неща… на пръв поглед необясними… Аз знам, че те са част или резултат от моите планове. И докато обмислям всичко, постепенно изграждам невронна мрежа в мозъка си… и осъзнавам, че всичко това е възможно… Това ме зарежда с енергия и желание да направя същото и през следващия ден. При маниакалните желания имаме усещането за едно върховно, красиво изживяване… сакаш откриваме разликата между… сублимното и благородното в себе си… и ежедневната ни проява… в тримерния свят на нашите тела. Мразя сватбите. И това, което научаваме,… е че манията е само усещане… породено от серия химични реакции… които протичат в нашия организъм… посредством цяла система от жлези с вътрешна секреция. Те достигат до гръбначномозъчната течност и се появява едно усещане, което… понякога наричаме сексуална фантазия. Достатъчна е една такава фантазия за да изпитаме възбуда. Достатъчна е една мисъл в ума, на мъжа за да получи ерекция. Причината за това не е външна… а вътре, в самия него. Ааа?! Хей, Аманда! Ти кога се появи? Виновен. Сватба? Моля те, Франк! Това е хубава задача, ако го погледнеш от добрата му страна. Какво има за гледане? Двамата си казват ;Да;, целуват се и толкова. О, Господи, Аманда, ти живееш с миналото си… и всеки път ти си казваш ;какво толкова е станало?; Ти не обичаш църкви. Не обичаш сватби. Не обичаш мъжете. Сега искам да отидеш там и да видиш това събитие. Но аз нямам нужда. И аз се ожених в същата църква. Знам. Нали аз те снимах. Съзнанието ти е замъглено от твърде много спомени. Ох, Аманда, Аманда, Аманда. Ти знаеш, че си найдобрият ми фотограф. А аз искам страхотни снимки. Знаеш ли какво? Трябва да видиш една хубава полска сватба. И да си припомниш онези младежикатолици? За свещениците ли говориш? Хайде, стига толкова. Тръгвай. Довиждане. Когато бях млад… имах найразлични идеи за същността на Бога. А сега си давам сметка, че съзнанието ми не е толкова широко… за да схване наистина какво означава това че аз съм едно с това велико Същество, което ме е създало и ме е поставило тук… и което е сътворило галактиките, вселените и всичко останало. Как е могло това знание да се изгуби в религията? Много лесно. Повечето от проблемите, които религията и различните философски системи… са разглеждали през вековете… са били изначално погрешни, защото те са изхождали от схващането… че Бог е някакво същество, ОТДЕЛНО от нас… което ние трябва да обожаваме, да почитаме, да удовлетворим… и да се надяваме да получим от Него награда в края на живота си. Бог съвсем не е това. Това е богохулство. Бог е нещо толкова необхватно… а някои негови части, например онези, които… са свързани с организираната религия… могат да изглеждат страшни. Това е нещо, което мисля, че доста е навредило на света… на жените, на поробените народи, и е нанесла много щети на обществото. И в същото време това знание… е станало зародиш на една велика наука. Тази наука единствена и найдобре… е успяла да обясни думите на Иисус, че… синапеното семе може да бъде поголямо от небесното царство. Единствената наука, която може да обясни тази аналогия е квантовата физика. Днес ние имаме… високоразвита технология… вече е факт антигравитацията… и безплатната енергия от вакуума. И при тези фантастични постижения, ние още робуваме на едно първобитно… суеверно, ретроградно схващане за Бога. Хората с готовност се подчиняват, когато биват заплашени… от такива космически присъди за вечно наказание. Но Бог съвсем не е това. И ако имате смелостта да се усъмните в традиционните карикатури на Господа… хората ви обявяват за агностик или атеист… или за еретик, който е заплаха за обществения ред. Бог е повелик и от найголемите човешки слабости… и от найголемия човешки гений… Бог е много повече от всичко, което можем да си представим… щом като успява да създаде природата в цялата й прелест. Как би могъл някой мъж или жена да съгреши срещу такъв велик Разум? Как би могла някаква малка въглеродна единица… на Земята, която се носи … като прашинка в Млечния път… да предаде Всемогъщия Бог? Това е невъзможно. Безкрайната арогантност позволява постигане на пълен контрол… от страна на тези, които пресъздават Бога по свой собствен образ. Позволете да ви представя… Гн и гжа Ричард Бък Филиповски. Когато мозъкът изпраща своите мисли… той прилича на пейзаж с гръмотевична буря. Синаптичният процеп съответства на небето… между облака и Земята Земята е рецепторът. И вие виждате този зловещ, тъмен облак… който ври и кипи в небето… и виждате как го пронизват електрически импулси… като кръвоносни съдове от електрическа светлина… и виждате как те се забиват в земята. Мозъкът изглежда като гръмотевична буря… когато той представя една кохерентна мисъл. Така че мисълта не се вижда. Това, което се вижда в неврофизиката… е нещо като бушуваща буря… в различни дялове на мозъка… Тези дялове си имат определено местонахождение… и това, на което реагира човек… е един холографски образ ярост, омраза, убийство… или състрадание, любов. Мозъкът не прави разлика между… това, което вижда наоколо, и спомените си… защото се задействат едни и същи невронни мрежи. Мозъкът се състои от мънички нервни клетки, наречени ;неврони;. От тези неврони излизат малки разклонения, които достигат… други неврони и се свързват с тях, образувайки невронна мрежа. Всяка връзка, която те образуват, се превръща в мисъл или спомен. Мозъкът изгражда всички свои мисли въз основа на асоциативната памет. Например идеи, мисли, чувства… са вградени и взаимно свързани в тази невронна мрежа. и всички те биха могли да имат връзка помежду си. Понятието и чувството за любов, например… е запаметено в тази огромна невронна мрежа. Но ние изграждаме схващането си за любовта въз основа на много други идеи. При някои любовта е свързана с разочарование. Когато си помислят за любов, те изпитват спомен за болка… тъга, раздразнение, и дори ярост. Яростта може да бъде свързана с душевна рана, нанесена от определен човек… който пък се свързва отново с тази любов. Ние си създаваме свои модели за света извън нас. И колкото повече информация трупаме, толкова повече затвърждаваме модела. И в крайна сметка ние сами си разказваме приказка… за света извън нас. Всяка информация, която обработваме, всяка информация, която получаваме отвън… винаги е оцветена от емоциите на нашите минали преживявания… и предизвиква емоционална реакция на това, което възприемаме. Кой управлява съзнанието, когато ние се поддаваме на нашите емоции или ги контролираме? Ние знаем от физиологията, че нервните клетки, през които преминават импулси, образуват връзки помежду си. Ако се упражнявате в нещо продължително време, съответните нервни клетки образуват стабилни връзки. Ако всеки ден се ядосвате, или всеки ден се отчайвате… ако всеки ден страдате… ако винаги се възприемате като жертва в живота… вие ежедневно програмирате вашата невронна мрежа… и тази невронна мрежа изгражда една постоянна връзка… с всички онези нервни клетки, които изграждат нашата самоличност. По същия закон, нервните клетки, през които не протичат едновременно импулси, не се свързват помежду си. Те губят постоянните си връзки… защото всеки път, когато прекъсваме… мисловния процес, който предизвиква химическа реакция в организма… всеки път тези нервни клетки, които са свързани помежду си… по малко разграждат своите връзки. Когато се научим да наблюдаваме това прекъсване… не чрез автоматизираните стимул и реакция… но като наблюдаваме съзнателно резултатите… тогава вече не сме онази първосигнална емоционална личност… която автоматично реагира на външните стимули. Това означава ли, че емоциите са нещо хубаво или нещо лошо? Не. Чувствата са създадени за да усилват паметта… чрез допълнителни химични реакции. Затова ги имаме. Всяка емоция представлява една химически запечатана холограма. Найсложният фармацевтичен завод във вселената е тук. Има един дял в мозъка, който се нарича хипоталамус… Хипоталамусът е нещо като миниатюрна фабрика… която произвежда определени химични вещества… съответстващи на чувствата, които изпитваме. Тези специфични вещества се наричат ;пептиди;. Това са къси вериги от аминокиселини. Тялото е изградено основно от въглеродни полимери… Съществуват около 20 различни аминокиселини… които изграждат тялото ни. Тялото е машина, която произвежда протеини. В хипоталамуса къси протеинови вериги, наречени пептиди… се сглобяват в невропептиди или неврохормони… които съответстват на нашите обичайни емоционални състояния. Така че определени химикали съответстват на гнева, а други на тъгата… има и химикали на усещането, че сме жертви. Съществуват и химични вещества на желанието, и такива, които съответстват… на всяко чувство, което ние изпитваме. И в момента, в който ние изпитаме това чувство в тялото си или в мозъка си… хипоталамусът незабавно ще сглоби съответния пептид… и ще го излее през хипофизата в кръвния поток. След като попадне в кръвта, този пептид ще достигне до различни центрове в различни части на тялото. А всяка една клетка в тялото ни… има съответни рецептори по повърхността си. Една клетка може да има хиляди рецептори… разположени по повърхността й, които я свързват с външния свят. И когато някой пептид докосне клетката… той се закача за съответния рецептор… точно както ключът влиза в ключалката. Тогава рецепторът реагира… и изпраща съответен сигнал към клетката, както когато позвъните на вратата. Например сигналът може да бъде: Хайде да се веселим! С напредването на възрастта… повечето хора преживяват житейски несгоди и разочарования… и съзнанието им се дистанцира емоционално от реалността… т.е. ние се държим сякаш днес е вчера. Какво е това? Смесен коктейл. Човекът или е откъснат от настоящето… или го изживява прекалено емоционално… защото той не е в настоящето… той не се интегрира естествено със света. По външната повърхност на клетката… има милиарди рецепторни молекули… които постоянно приемат постъпващата информация. Един такъв рецептор, щом като в него попадне съответен медиатор… променя клетката по много начини. Той предизвиква цяла каскада от биохимични реакции… някои от които водят дори до промени в клетъчното ядро. Здравей! Когато порасна, искам да стана фотограф, също като теб. Наистина ли? Какъв съвет ще ми дадеш? Да правиш много снимки. Благодаря! Всяка клетка е жив организъм… и дори има свое собствено съзнание… особено ако определим съзнанието… като гледна точка на един наблюдател. Винаги съществува гледна точка на клетката. Всъщност клетката е… Наймалката съзнателна единица в тялото. Гладна съм! О, да. Да. Ееех! Поръчахме си цял поднос. Чудесно! Давай още. И още. Охаа. Колко е вкусно. Да, наистина. Мммм. Пристастяването може да се определни просто като: нещо, което не можеш да спреш. Не ме карай да страдам, моля те. Това боли! Ние си създаваме ситуации, които отговарят на биохимичните потребности на клетките в тялото ни… и съвпадащи с желаните химически вещества. Това винаги ми се случва. Всеки ден! Защо точно на мен? И наркоманът винаги ще изпитва потребност от още повече… за да получи допълнително количество от химикаланаркотик. Не ми казвай да се успокоя! Ти постоянно ме разкарваш. Това означава, че ако не можете да контролирате емоционалното си състояние значи сте зависим от него. Сигурна бях, че това ще се случи. Не сме имали такава договорка! Няма така да ме преметнеш. Защо не си прочетеш договора? Ако ти не направиш нещо, аз ще направя. Не, моля ви, госпожо. Не си топи нахапаната скарида в купата със соса. Майната ти! Аз съм сестрата на булката. Ако искам ще седна в соса. Защо стоиш тук? Върви и сервирай. Всеки трябва да има пълно блюдо. Слушай, Стивън. Ако не направиш нищо по въпроса, тогава… И аз искам да бъда фотограф като теб. Как може някой да каже че е влюбен в точно определен човек… например? Те са влюбени само в очакване… на емоциите, към които са привързани. Защото същият човек би могъл след седмица да изпадне в немилост по някаква причина. А това не променя ли изцяло картината… на нашия емоционален поглед върху потребностите и личностите? Oоооо! Аах! Аманда! Как е възможно да не виждате всичко това? О, неее.. Тук никой няма да те чуе. Това е… една фотографска шега. Продължавайте да се веселите. Музика. Какво ти става? Добре ли си? Ами… Видях младоженеца да чука някакво момиче. Кога? Ей сега! Аз бях с младоженеца. Мога да чета по устните! Съжалявам. Аз бях с младоженеца преди малко. Да, той обича Полет. Къде? Поляците изглеждат всички еднакви, когато са в смокинг. Вие не сте поляк, нали? Моля ви. Благодяря. Това ще ти помогне. Благодаря. Няма нищо. Извинявай. Облизах го. Няма значение. Ти как се казваш? Елиът. Приято ми е. И на мен. Аз съм Аманда. Ти ли си Аманда? Трябваше да те попитам порано. Ти много сватби ли снимаш? Да. Мразя тази работа. Аз отново показвам с ръце. Съжалявам. Ние сме нашите емоции и емоциите това сме ние. Ние сме неразделни от емоциите. Като си помислите само, че… например всеки етап от вашето храносмилане… Всеки мускул, който се задейства… всяка група клетки, които получават храна… и след това си вършат работата… например да излекуват нещо или да поправят нещо Тези процеси протичат под влияние на молекулите на емоциите. Ето това е сложността на проблематиката. Питате дали емоциите са нещо лошо. Не са. Те са живот. Те придават цветови нюанси към нашата опитност. Проблема възниква когато се пристрастим към тях. Когато хората разберат, че са пристрастени към емоциите си те не си дават сметка, че този психологически проблем рефлектира върху тяхната биохимия. Замислете се! Хероинът използва същите рецептори върху клетките… които използват и молекулите на нашите емоции. Така лесно се вижда, че ако сме пристрастени към хероин… по същия начин можем да се пристрастим към кой да е невропептид създаващ всяка емоция. За здравето на младоженеца! За младоженеца! Ихууу! Как сте, момчета? Как си, човече? Здравей. Какво желаете? Мацки. Разгонени. Нали така! Наздраве. Така че… Това, което търсим, е свързано с… постигане на определено емоционално състояние. Дори когато си местим погледа… ние влагаме в това определени емоции. Я виж!. Тази не би ме харесала. Мамооо! Еха! А ти какво чакаш? Елате, малки сладурчета! Боже! Не мога да повярвам! Какво правите тук? Хайде, хайде. Разкарайте се! Здравей, скъпа! Хайде, миличка. Знам, че ти се иска. Не ме гледай така. Какво можем да кажем… за хората, пристрастени към секса? Ехаа! Ооо.! Здрасти, голямо момче. Има ли нещо за мен в панталона или просто се радваш да ме видиш? ;Светлините са включени Но стопанинът не си е вкъщи Вие не сте на себе си Изпотяваш се. Тялото ти тръпне. Жадуваш за целувка. Не можеш да заспиш. Губиш апетит. Няма съмнение, че си хлътнал. Гърлото ти се свива Не можеш да дишаш. Мечтаеш си само за една целувка. Ти често си мислиш, че това не ти действа. че си имунизиран за такива работи. О! Ще бъде поблизо до истината, ако кажеш, че си ненаситен. Ще трябва да погледнеш истината в очите: Ти си пристрастен към любовта. Виждаш знаците, но не ги забелязваш. Движиш се с висока скорост. Сърцето ти ще се пръсне. Излез от вцепенението! Ето! Още една целувка и ще си моя. Умът ти е изцяло там. Няма спасение. Мечтаеш само за това. Ако има как; Бих искал да чуя нещо. Спрете! Моля ви, не пипайте нищо! Това е много скъпа техника! Обичаш да си мислиш… че си имунизиран срещу любовта… ; Oh, yeah ; Искам да чуя малко полка, може ли? Тези хора искат да чуят полка. Не може полска сватба… без полка! Но ще трябва да си признаеш, че си пристрастен към нея! Отново си изправен пред изкушението.; Моля ви, не пипайте! Как може да се прави полска сватба без полска музика? Не ми пипайте техниката! Както казах вече… не може полска сватба без полка! Нашият ум буквално изгражда тялото ни. Така че всичко започва на клетъчно ниво. Клетката е машина за производство на протеин… но тя получава команди от мозъка. Едно от характерните свойства на рецепторите е че те променят своята чувствителност. Ако някой рецептор за определен медиатор или вътрешен секрет… е бил активиран продължително време и с голям интензитет… той буквално се свива. Тези рецептори стават помалко. Или се променят по такъв начин… че стават послабо чувствителни или помалобройни. Тогава същото количество медиатор или вътрешен секрет… ще предизвика много послаба реакция. Ако ежедневно бомбардираме клетката по същия начин, със същите вещества… отново и отново… когато дойде време тя да се раздели… и да произведе клеткасестра или клеткадъщеря… тази нова клетка ще има повече рецептори… за този тип емоционални невропептиди… и помалко рецептори… за витамини, минерали, хранителни вещества и течности… и дори за отделяне на отпадъчни продукти и токсини. Остаряването е резултат на неправилно производство на протеини. Какво става когато остаряваме? Нашата кожа се сбръчва губи еластичност. А еластинът е протеин. Какво става с нашите ензими? Храносмилането ни не е така добро. Какво става със синовиалната течност в ставите? Тези протеини стават твърди и чупливи. Какво става с костите? Те изтъняват. Така че старостта е резултат от неправилно производство на протеин. Тогава възниква въпросът… има ли значение какво ядем? И храната ще има ли очаквания ефект.. ако клетката дори не притежава съответните рецептори… след 20 години злоупотреба с емоциите… да приема и усвоява… хранителните вещества, необходими за здравето й? Така, приятели, време е да cменим посоката… да изправим траекторията по пътя на нашето приключение. И тази корекция на курса е преход към нова парадигма… едно разширение на старата точно както Вселената е поголяма от нашия модел. И тя винаги се оказва поголяма отколкото си мислим. Мразя те. Мразя те. Ти си идиотка! Ти си се скапала! Погледни се! Ти си дебела! И грозна! Ти нищо не струваш! Ти остаряваш! Мразя те. Кара те да се замислиш, нали? Ако мислите могат така да променят водата… представи си какво могат да сторят с нас. Никой досега не е повдигал въпроса… и не ви е давал достатъчно смислено разбиране… за вашето прекрасно себе как функционираме ние. Защо се пристрастяваме? Защото не намираме подобра алтернатива. Никога не сме мечтали за нещо подобро… защото никога никой не ви е учил как да мечтаете подобре. Може би си мисля, че сте лоши? Не, аз не мисля, че сте лоши. А може би си мисля, че сте добри? Аз също така не мисля, че сте добри. Аз мисля, че вие сте Бог. Обикновено психиатрията… не дава достатъчно… свобода за действие на хората… това означава много проблеми. Разбира се, не всички… но едно огромно множество проблеми, които наричаме психологически… се явяват при хора, които правят лош житейски избор. А те би трябвало да бъдат научени да правят подобър избор. Може ли… Ауу… …да си взема малко паста за зъби? Благодаря. Когато казвам ;да изчезнем;… Не искам да кажа да изчезнем физически. Това, което искам да кажа, е да излезем от тази област на мозъка… която се отнася до нашата личност… която касае нашите отношения с хора или места… или с предмети, събития или моменти от времето. Ние не съществуваме в асоциативните центрове на мозъка ни… които утвърждават нашата индивидуалност и нашата самоличност. Обикновените хора по света, които се носят по течението… често смятат живота си за досаден и лишен от вдъхновение. Това е защото те не са потърсили… знание и информация, които да ги вдъхновят. Те са толкова хипнотизирани от обкръжението си… от медиите, телевизията… и от хората, които живеят и създават идеали… които всеки се бори да постигне и които никой още не е постигал… става дума за физически постижения като красота и достойнство… които са все илюзорни… затова повечето хора се предават и водят един посредствен живот. И живеейки по този начин душата им може никога да не потърси свободата си… Техните желания може никога да не се сбъднат… така че те искат да бъдат нещо друго. Но ако разумът излезе на повърхността… и ако те се запитат само това ли е животът? Или защо съм тук? Какъв е смисълът на живота? Къде отивам? Какво се случва след смъртта? Тогава те започват да си задават такива въпроси. Започват да флиртуват с възприятието си… и могат дори да получат нервна криза… но това, което става всъщност, е че техните остарели възгледи… за живота и света започват да рухват. В такъв случай попадаме на непозната територия в мозъка си. и понеже сме на непозната територия… мозъкът ни започва да се пренастройва… като изгражда нови връзки, съответстващи на новия мироглед. И в крайна сметка това ни променя основно. Ако аз променя ума си, ще променя ли избора си? Ако променя избора си, ще се промени ли животът ми? Защо не мога да се променя? Към какво съм пристрастен? Какво не искам да изгубя, към което съм химически привързан?… И кои са тези хора, места, времена, събития или неща… към които имам някакво химическо пристрастяване и с които не искам да се разделя?… защото ще изпитвам недостиг (абстиненция) на определени химически вещества. Това е коренът на човешките трагедии. Аманда, аз съм Боб, и се обаждам за да ти кажа… че се надявам да те видя тази вечер. Наистина искам да те видя. Наистина искам да поговоря с теб. Знам, че можем да поправим нещата. Коя е тази планета на Млечния път… чиито обитатели са … поробени от религията? Знаете ли защо е станало това? Станало е защото хората са измислили категориите добро и зло. Те си казват: ;Ако направя това, Бог ще ме накаже… Ако направя нещо друго, ще бъда възнаграден.; Това е наистина едно примитивно схващане… То има за цел да ни очертае една житейска пътека, която да следваме… но резултатите са плачевни. Защото абсолютно погледнато, не съществува добро и зло. Ние съдим много повърхностно за нещата. Означава ли това, че поощрявате греха, разврата и корупцията? Не. Това просто означава, че имате нужда да усъвършенствате… вашето разбиране и поведение в този свят. Знам, че има неща, които допринасят за моето развитие. Има и други неща, които не допринасят развитието ми. Но това не означава че те, сами по себе си, са добри или лоши. Няма такъв отмъстителен бог, който дебне, за да ме накаже… защото съм направил това или онова. Бог не осъжда хората. Всички ние сме богове. И в същото време, Бог е … един вид понятие… с което обясняваме онези наши преживявания… които наричаме възвишени или трансцедентални. Нямам точна представа какво е Бог. Но аз усещам Неговото присъствие. Има нещо много осезаемо в това, което наричаме Божие присъствие… въпреки че не мога да дам определение за Бог… не мога да Го определя като личност или като нещо. Струва ми се, не бих могъл. Да накарате човек да обясни какво е Бог.. е също като да накарате рибата да обясни водата, в която плува. Бог съдържа в себе си всички духове на всички неща. Вие сте един Бог в развитие… и вие трябва да извървите своя път. Но един ден ще обикнете абстрактното… така, както сега обичате онова, към което сте пристрастени. Единственото нещо, което ни прави велики… не е онова, което правим с телата си… а онова, което правим с ума си. Следователно, ако ние съзнателно градим съдбата си… и ако сме осъзнати от духовна гледна точка… и сме проникнати от идеята… че нашите мисли променят реалността и нашия собствен живот… защото реалността, това е животът… тогава вече можем да твърдим, че планираме ежедневието си. Тогава можем да кажем: ;Аз отделям време, за да планирам деня си… и да променя квантовото поле.; …Ако Наблюдателят ме гледа през цялото време, докато създавам своите планове… и ако аз имам духовна същност… тогава, дай ми днес някакъв знак, че си забелязал… тези малки неща, които аз създавам… и ги направи по начин, който не съм очаквал… така че аз да бъда удивен от това преживяване… и да не се съмнявам, че всичко това идва от Теб.; Мозъкът ни е способен да върши милиони различни неща. Хората трябва да узнаят… какви невероятни способности притежават и колко удивително нещо е техният ум. И не само че притежават това невероятно нещо в главите си… което е способно на толкова много неща; което ни помага да учим, да се променяме и адаптираме. но то може да ни направи и много по съвършени от това, което сме сега… и може да ни помогне да надраснем самите себе си. Той може също да ни отведе… към едно повисше ниво на съществуване… където ще опознаем много позадълбочено света; където ще разберем много подобре нашето сродство с нещата и хората… и в крайна сметка нашият живот ще стане много посмислен. Можем да докажем, че има дял от мозъка, свързан с духовността. Ние всички имаме достъп до него и можем да го използваме. Необходимо е само да формулираме точно какво искаме… и да се концентрираме единствено върху тази мисъл… да насочим към нея цялото си осъзнаване… и тя да остане единствена в съзнанието ни… докато престанем да възприемаме себе си и времето… и забравим за своята индивидуалност. В момента, в който постигнем това преживяване… когато забравим и себе си, и времето… и в съзнанието ни остане едиствено тази картина, тя става реална. Сигурно всеки е преживял подобно нещо… когато е трябвало да вземе трудно решение. Това е квантовата физика в действие. Това е проявената реалност. Това е действащият наблюдател. Нашето съзнание влияе върху хората около нас. То влияе също и върху материалните обекти. То влияе върху бъдещето ни. Вие сте част от творческия екип, който създава бъдещето. Дай ми знак днес, че си обърнал внимание… на някое от тези неща, които съм създал… и ги осъществи по начин, неочакван за мен… така че аз да бъда удивен от способността си да бъда творец… и да нямам съмнения, че всичко това идва от Теб. Познаваме ли се наистина един друг? Какво представлява нашият живот? Съзнанието за религията е нещо фундаментално. Виждали ли сте някога себе си… през очите на този, който ще станете в бъдещето? Това е вече посвещение. Спирали ли сте за миг, за да се погледнете… през очите на абсолютния Наблюдател? Ние сме нещо много повече от това, което си мислим, че сме. Ние дори можем да бъдем много повече и от това. Ние можем да влияем върху обкръжението си, върху хората. Можем да влияем и върху самото пространство. Ние можем да влияем върху бъдещето. И носим отговорност за всичко това. Ние и всичко около нас не сме отделни неща. Ние сме части от Едно цяло. Ние сме свързани с Цялото. Ние не сме сами. Познанието за тази взаимосвързаност на вселената… че ние всички сме свързани помежду си и с цялата вселена… на найфундаментално ниво… е найдоброто обяснение на духовността, което може да се даде. Аз съм убеден, че нашето предназначение тук… е да развиваме творческия дар на намерението… и да се научим да бъдем творци. Ние сме тук, за да бъдем творци. Ние сме създадени за да изпълним пространството… с идеи и със замъци на мисълта. Ние сме тук, за да направим нещо смислено от този живот. Да отдадем признание на квантовото Себе… да отдадем признание на тази Вселена, където имаме свободен избор… да отдадем признание на ума. Когато някой извърши тази промяна в съзнанието ние казваме, че той е получили просветление. Квантовата механика позволява тази фина субстанция, феноменът, наречен свобода… да бъде втъкан в човешката природа. Квантовата физика, простичко казано… е физика на възможностите. Тя поставя фундаменталния въпрос чии са тези възможности… и кой избира между тях… за да достигне до същинското преживяване. Единственият задоволителен отговор, смислен и логичен… е че Съзнанието е основата на цялото Битие. Ние трябва да търсим познанието… без да го изкривяваме с нашите пристрастия… и ако успеем да го постигнем, ние ще превърнем това знание в действителност… и ще я изживеем на физическо ниво… по нови начини, с нова биохимия, с нови холограми… с нови хоризонти на мисълта… отвъд найсмелите ни мечти. Всички ние един ден ще достигнем ранга на аватарите… за които сме чели в историята Будите и Христосовците. Добре дошли в Царството небесно… без Страшен съд, без омраза… без приемни изпити, без условности. Тази действителност, която наричаме реална, е възможна, просто защото ни има. С неуловимата сила на мисълта… ние я извличаме от инертността, от действието и хаоса, придаваме й конкретна форма, и я наричаме ;материя;. Как можем да измерим силата на въздействието? Ние наблюдаваме живота си и забелязваме дали някъде в този живот… е настъпила промяна. И ако е настъпила желаната промяна… значи сме станали учени в лабораторията на собствения си живот… а това е именно смисълът на нашето пребиваване тук. Не приемайте нещата лекомислено и на пръв поглед. Проверете ги и се убедете, че действително е така. Ти се върна. Да, отново съм тук. Но ти не ми отговори на въпроса. Какъв въпрос? Колко надълбоко искаш да проникнеш в мистерията на живота? Помислете върху всичко това. Дейвид Алберт, д.ф.н. преподавател в Колумбийския университет и продуцент на ;Философски основи на физиката;, ;Времето и възможностите; и ;Преживяването на квантовата механика; Името ми е Дейвид Алберт. Аз съм физиктеоретик. Изучавах биохимия в университета ;Рутджерс;… Др Джо Диспенца, доктор по мануална терапия, Лайф юниверсити, автор на книгата ;Театърът на ума. Поглед върху един работещ мозък;, … и след това отидох да уча мануална терапия в Лайф юниверсити в Атланта, Джорджия. Следвах аспирантура по анатомия и физиология… неврохимия, неврофизиология и генетика. Амрит Госвами, д.ф.н. преподавател по физика в университета на Орегон, и изследовател в института по ноетика. Автор на няколко книги, между които ;Самосъзнаващата се Вселена; и ;Физика на душата; Аз изучавам квантовата физика. Също така я преподавам. Написал съм учебник по квантова физика… … и много други книги, които обясняват смисъла на тази наука. След като се дипломирах в Харвард, отидох да работя в ЦЕРН европейска лаборатория за изследване на елементарни частици… Джон Хагелин, д.ф.н. преподавател по физика и директор на института за приложни науки, технологии и социална политика към университета Махариши. Автор на ;Ръководство за едно съвършено правителство; и ;Физиология и съзнание;. … След това отидох във факултета в Станфорд. Там работих върху теорията на Обединеното квантово поле. Имам стотина публикации в тази област, но може би съм поизвестен… с откритието на суперсиметричната огледална SU5 теория на Великото обединение. Аз работя като анестезиолог… Стюарт Хамероф, д.м. професор по анестезиология и психология и зам.директор на центъра за изследване на съзнанието към Университета в Аризона. Автор на няколко книги, вкл. ;Към науката за съзнанието; и всеки път, когато приспивам пациентите си, аз се питам къде отиват те и на първо място защо са тук. Това са част от въпросите, които ме вълнуваха… и които ме привлякоха към анестезиологията и изучаването на съзнанието. Казвам се Мисел Ледуит.. Др Мисел Ледуит, бивш преподавател по систематична теология в колежа Мейнут в Ирландия Книгите му са озаглавени ;Посланието, чието време е дошло; и ;Възкачване до Бога: вътрешният път на душата; … през поголямата част от живота си бях професор по теология. Даниел Монти, д.м.н., Директор на медицинската програма ;Умтяло; в университета Томас Джеферсън Автор на ;Развитието на расите и новият облик на градовете; Аз съм др Даниел Монти. Лекар съм. Специализирах психиатрия и изучаване на човешкото поведение. Работя във факултета в Джеферсън медикъл Колидж. Бях много заинтригуван от изучаването… Андрю Нюберг, д.м., асистент в радиологията и специалист по ядрена медицина в болницата към университета на Пенсилвания … на човешкия мозък и духовността… защото тази специалност разглежда въпросите, които си задавах от дете какво е реалността, как стигаме до истината и кое е истинско. Като пораснах и разбрах че… духовността в известен смисъл… е една много важна част от пътя към намиране на търсените отговори… и науката също е решаваща част… Автор на ;Защо Бог няма да си отиде; и ;Мистичният ум; … Тогава потърсих начин… да обединя тези две сили. Кандас Перт, д.м.н. автор на патенти за модифицирани пептиди… и на няколко книги, вкл. ;Молекулите на емоциите; и ;Вашето тяло е вашият подсъзнателен ум; Името ми е Кандас Перт. Аз съм професор в медицинския университет в Джорджтаун Всъщност това е един филм за велики мислители. Рамта, учител в школата ;Рамта скуул оф енлайтенмент; Всеки участник във филма е един велик мислител. Те ни демострираха величието на своята мисъл. А това е чудесно, нали? За себе си мога да кажа, че съм аспирант по физика. Аз още не съм истински физиктеоретик… Джефри Сатиновер, д.м. по психиатрия, магистър по физика, бивш председател на фондация ;Карл Густав Юнг; в Ню Йорк и лектор по психология и религия в университета в Харвард. Но ако ми се усмихне щастието… и ако се справя успешно с ученето и с работата си по темата… се надявам някога евентуално… да приложа фундаменталната квантова теория… Автор на няколко книги, вкл. ;Квантовият мозък; и ;Празното Себе; … към квантова обработка на информацията. Уилям Тилър, д.и.н., професор емеритус по материалознание, Станфордски университет Аз реших, че ако се откажа от председателското си място… и от всички професионални комитети… и от всички правителствени комисии, сигурно ще имам много време… което бих могъл да оползотворя за работа. Автор на повече от 250 научни публикации и няколко книги, сред които ;Осъзнато творчество; и ;Науката и трансформацията на човека; Аз вече напуснах всичките си ръководни длъжности… но без жертви не може. Трябва все пак да работя, за да изхранвам семейството си. Сигурно ще ме попитате как може един учен да говори такива странни неща… защото всичко това сигурно звучи необичайно. Фред Алън Уолф, д.ф.н. преподавател по физика в университета на Калифорния и Лос Анджелис (UCLA) и писател. Наистина интересен въпрос. Ако се занимавате с наука достатъчно дълго… и достатъчно сериозно, и навлезете в дълбините на познанието… Автор на няколко книги, между които ;От материята към чувството: една нова алхимия на науката и духа; и ;Да направим квантов скок; … и ако след това не изглеждате странен в очите на хората… значи нищо не сте разбрали. ;Посланието на Водата; Изследвания и снимки от др Масару Емото. Виж WATERMESSAGE.HIT.BG Благодаря Ви. За повече информация, адреси, книги, и ;заешки дупки; www.WhatTheBleep.com Благодарим и на останалите, които помогнаха за създаването на този филм… Учените и окултистите, интервюирани във филма, бяха избрани въз основа на техните професионални познания по дискутираните теми. Не е нужно да смятаме, че всеки от тях е съгласен с всяка теза, застъпена във филма. Също така, не е задължително създателите на филма да са съгласни с всяка теза, изложена от интервюираните. Тук не се изисква съгласие, а самостоятелно мислене.