На: 2015-02-04 10:37:09 / Етикети: 1951 , САЩ , Биографичен , Драма , Исторически , Романтичен , Марвин Ле Рой , Робърт Тейлър , Дебора Кър , Питър Устинов , Лио Ген , Патриша Лафан , Mervyn LeRoy , Robert Taylor , Deborah Kerr , Leo Genn , Peter Ustinov , Patricia Laffan , Finlay Currie , Abraham Sofaer , Marina Berti , Buddy Baer , Felix Aylmer , Nora Swinburne , Ralph Truman , Norman Wooland , Peter Miles , Geoffrey Dunn ,
От филма:
Това е пътят Виа Апия, най-известният от всички пътища, водещи до Рим. По него маршируват легионите завоеватели. Имперски Рим е център на Империята – безспорен господар на света. Но с подобна власт неизбежно идва покварата. Ничий живот не е сигурен. Човек зависи от милостта на държавата. Убийствата заместват правосъдието. Владетелите на покорените народи предават поданиците си в робство. Бедни и богати стават римски роби или заложници. Никой не може да избяга от бича и меча. Идеята, че някаква сила би разклатила устоите на тази пирамида от власт и поквара, от човешко нещастие и робство, изглежда немислима. Но 30 години преди този ден, се случило чудо. На римски кръст в Юдея един мъж умрял, за да освободи човечеството, за да разпръсне Словото за любовта и изкуплението. На този кръст било съдено скоро да замени гордите орли върху победните римски щандарти. Това е история за тази безсмъртна борба. През това ранно лято на 64 г. сл. Хр., във времето на Антихриста, познат в историята като Император Нерон, победоносния 14-и легион се завръща в Рим, под командването на Марк Виниций. Може да видим Рим от върха на хълма. Е, ето го. Рим. Три години са доста време, Фабий? Да, Марк, доста време. Друсила и децата. Довечера ще спя вкъщи. Докрай верен на семейството. Не търся такъв сън. Изглежда имаме ескорт. Най-малкото, което биха сторили. Привет, Марк Виниций, от името на Божествения Нерон, Принц-Император и върховен повелител. Привет! Кап. Флавий от преторианската гвардия те поздравява! Новините за бляскавите ти победи те предвариха в Рим. Нетърпеливи сме да се приберем. Води! Съжалявам, имам заповед. Имперска заповед. През трупа на…! Добро посрещане след тригодишна кампания. Заповядано е да лагеруваме до ново нареждане. Защо? Колко ще чакаме? Не знам друго, освен заповедта. И Рим обичал смелите си войници! Дайте му 10 камшика! Излез! И ги удвоете при други оплаквания! Направете лагер тук. Махнете се от пътя! Накъде, Марк? В двореца, къде другаде? Махнете се от пътя! Аз съм ген. Марк Виниций. Искам спешна среща с Императора. Незабавно ще докладвам. Генерале, ако ми позволите, имаше много дебати за победите ви. Масирано ли воювахте с британците…? Воювахме и с червата си! Може да го пробваш! Да, генерале. Изсвири го, както го композирах. Сега отначало. Оо-о, пла~мък с жар! Оо-о, си~ла, Бог! Всеобхватна ти, мощ, привет~! Всеобхватна. Всемогъща. Всемо-гъща… да! Всемогъща ти, мощ, привет~! Сенека, „всемогъща“ не е ли по-добре? Много по-добре, Божествени. Гласът ти не е убедителен. Объркваш ме. Петроний, ти си моят съдия по изтънченост. Кое да бъде? Намирам „всемогъща“ за посредствено. Направо незначително. Незначително? Посредствено?! „Всеобхватна“ изразява вашия чист и вдъхновен образ. Ярко и изчерпателно. Геният, Божествени, се обляга на първата си мисъл по всяка тема. Скъпи Петроний, какво бих правил без твоята проницателност? Патка смотана! Не ти ли стига агонията на моето творчество, че ме дълбаеш? Разкарайте я! Докъде бях? Какво сега?! Ген. Марк Виниций иска спешна среща. Марк? Тук? Кой е Марк Виниций? Племенникът ми, Божествени, току-що се е върнал с легионите си от Британия. О, да. Нека влезе. Изглежда е пренебрегнал заповедта. Наредихте му да остане извън града. Така е. Вярно е, Тигелин. Да не би племенникът ти да смята, че победите му дават право да престъпи… Не вярвам да е влязъл с армията. Не и Марк. По-скоро е дошъл да отдаде лична почит на своя Император и Бог. Да. Разбира се. Боя се, че естествената смиреност често ме заслепява. Да. Привет, Император Нерон. Генерале, привет. Ела насам. Славният ти чичо ми обясняваше пламенната ти преданост към мен. Удоволствие е да бъда вдъхновение за свой генерал. Лоялността и животът ми са ваши, Цезарю! Хората ми дълго време бяха далеч, воюваха и умираха за Императора си. Прекараха седмици в изнурителен поход до дома. Нетърпеливи са да видят своите семейства и жени. Точно както каза, Петроний, такава преданост. Отлагането на прибирането им по домовете ще засегне бойния дух. Не му ли обясни? Може би Тигелин е пропуснал причината за тази заповед. Причините не се обясняват в имперските заповеди. Тигелин, колко си груб! Колко неблагодарно. Искаме да изчакате, за да се съедините с легионите от Африка и Азия, които разбрах, че ще дойдат до часове. Утре ще влезете в Рим триумфално. Хората имат нужда от забавление… или това също ще засегне бойния дух? Те искат зрелище. Искат да видят героите. Потърпете, генерале. Сега разбирам. Божествени, може ли да се оттегля с племенника ми? Има много да си кажем. Естествено. Очаквам те на празненството след триумфа, Виниций. Ще се постараем да е забавно. Приветствам Императора! Сега, отново. Няма липсващи ръце или крака? Получих добра рана тук отстрани. Добре изглеждаш, чичо. О, неразрушим съм. Ще поостанеш ли преди да се втурнеш към имението си в Сицилия? Смятам да си почина поне месец в Рим. И доколкото помня, домът ти е най-подходящо място. Марк, сдобих се с няколко прекрасни робини. Едната е от Испания, кожа сметана, косата й е лъскава като млад гарван. Твоя е. Може да остана два месеца. Довечера ще отседнеш във вилата на Плавций, близо до лагера ти. Авъл Плавций, пенсионираният генерал? Изглежда потискащо. Така е. И жена му не е млада, пък е и добродетелна. Но е по-добре от палатка. Накара ме да слушам това до смърт от обяд! Изглежда има изключителен глас. Кажи, вярно ли е, че докато ме нямаше е убил жена си и майка си? Мило момче, научи се да се говориш като държавник. По-скоро Агрипина и Октавия бяха „отстранени“ за доброто на Империята. Новата му жена, Попея, изглежда интригуващо. Блудница за Императрица. Генерале, каква наблюдателност! Разбери, че жената няма минало, когато се омъжи за Бог. Е, той е нашият Император. Някои сенатори са недоволни от него. Искат да сменят Нерон с ген. Галба. Не разбирам от политика, но докато има пари за армията, Рим ще бъде вечен, сигурен съм. Добре дошъл, Марк Виниций. Приветствам ви, генерале. Минахме по пътищата, построени от вас в Британия и Галия. Съпругата ми, Венетия Помпония. Чест е да ни гостувате, генерале. Моят трибун, Фабий Нерва. Сигурно искате да се измиете и преоблечете. Банята е готова. Ще ги заведеш ли, скъпи? Насам, генерале. Вечерята е в деветия час. Очаквате ли други гости довечера? Дано не попречим на някое пиршество. О, не, живеем спокойно тук. „О, не, живеем спокойно тук.“ Превръщаме сме се в ароматни цветя, които да цъфтят на полето. Знаеш ли, Марк, най-големият ми син вече е висок почти колкото Друсила. Преди да замина го носех на раменете си. Робинята от Испания, за която спомена Петроний, може да седне върху моите. Като говорим за растеж, виж този! За банята ви. Изправи се, друже! Каква гледка! Кажи последни новини от арената. Кротон още ли е шампион? Не знам. Значи ген. Плавций не смята да те прави гладиатор? Би спечелил толкова злато, че ще напълни сандалите ти. Не се бия. Не се биеш ли? И с вързана ръка би убил 50 нубийци за час. Ще говоря с господарят ти, мога да те направя шампион. Грях е да убиваш. Малоумен е. Толкова бързо е израснал, че си ударил главата в тавана. „Ето я, стои там в своята леко падаща роба, лицето й обрамчено в златни кичури, отразяващи млечнобялата красота на раменете. Така Венера стояла пред Марс, приветстваща своя любим.“ Не виждам нещо, що не е съвършено. На служба ли сте в този дом? Точно така. Името ви? Лигия. Лигия, ти си неочаквано щастие. Ще принеса дузина бели гълъби в жертва на Венера в чест на срещата ни. Напразно жертвоприношение, генерале. Проклети Богове, старият генерал явно знае отличен пазар за роби. Не само красива, но и с характер. В тази къща няма роби. „Старият генерал“, както го нарекохте,… имам честта и удоволствието да съм негова дъщеря. Моля за извинение! Трите години битки са притъпили възприятията ми. Наистина съжалявам, Лигия! Ще ми простите ли? Не сте направили нещо, което да прощавам. Единствените жени, които виждах дълго време, бяха бедни варварки, доста скучни. Варварки? Чувала съм, че жените от Британия и Галия са много красиви. Лигия, британките покриват телата си с еленова мас. Бих казала, че това е от желание да се сгреят. Но топлината не се пренася, уверявам те, само миризмата. Колкото до жените от Галия, косите им са като груби въжета. Не като нежна, медно-златиста корона, осеяна със звезди. Дланите им са като на диви животни, не меки като тези… Това доказва, че са усърдни. Да. В правенето на колиби. Но не и в завладяването на мъжете. Изобщо не съжалявам. Да съжалявате? Че Петроний уреди да остана тук. Ако нещата се развият както е отредила съдбата, ще бъда възнаграден. Ако ме извините, трябва да подредя масата. Така че разбирате затруднението ни. Превъзхождаха ни поне 31. Поне. Поставих копиеносците в строй като македонската фаланга. Нека кажа, че британските варвари са достоен противник. Сами се набиваха на копията, като месо на шиш. Бяхме потънали до глезени в кръвта им. Разбирате ли тяхната стратегия, Лигия? Виждате ли смисъл? Виждам само крайната необходимост да защитят дома си. Защита? Въстанаха срещу Рим. Но както казах, уважавам куража. Дъщерята на генерал знае, че победата над слабаци не носи удоволствие. Битката губи вкуса си. Нали, генерале? Надмогнал съм подобен интерес. Скромен сте, генерале. Не изглежда да сте впечатлена от славните подвизи на легионите. Това е странно отношение за една римлянка. Не съм римлянка, лигийка съм. Лигийка? Мислех, че… Тя е наша осиновена дъщеря. О, разбирам. Лигийка, Лигия. Казва се Калина, но предпочита да я наричат Лигия/днешна Полша. Взех я в плен при похода ми в Лигия. Робиня значи? Не, баща й царят на Лигия ми я даде за заложница. Опитваме да заличим стореното й зло, с любовта си към нея. Може да завидите на такава любов. Лигия, завиждам на дома, в който си. На този и на бъдещия. Разрешете пътник да прекъсне срещата. Павел? Павел! Ти си тук! Брояхме дните. Помпония, Лигия, скъпа. Мир на тази къща! Личи по лицата ви. Имаме двама гости, трибун Фабий Нерва и ген. Марк Виниций. Сигурно си видял лагера им край пътя. А, да. Господа, това е нашият приятел Павел от Тарс. Наш много скъп приятел. Нека не прекъсвам вечерята. Приключихме. Ела, да седнем тук. Генерале. Сигурно си уморен, Павел? Гладен ли си? Чаша вино? Не, благодаря ти, скъпа. Вечерях по пътя. Умората от пътя бързо изчезва тук. Предполагам, че се връщаш от пътешествие? О, да. Антиохия, Коринт. О, ти си грък. Не, евреин съм. Гражданин на Рим. Макар, че съм роден в Тарс. Да, Тарс, северна Палестина. Точно така. Идваш от смутна част на света. Доста неспокойна в миналото. Търговец ли си? Не, равин съм. Аз съм прост войник. Какво, в името на Юпитер, е равин? Аз… Павел е учител. Какво преподаваш? Преподава… философия. Да. Да, може и така да се каже. Знаеше ли, че през цялото време съм те учил на философия? Не разбирам от философия, а и красивите жени не бива да задълбават в това. Лигия, предполагала ли си, че обичам цветята? Бих искал да видя градината. Чака ви вечерна обиколка на лагера. Да инспектирате разположението на хората. Моля да ме извините. Ще се върна рано, надявам се, навреме за цветята. Сега разкажи за това, което чакаме да чуем. Видя ли Петър? Да, как е този рибар? Разминавах се с него през цялото време. Където и да отидех, Петър вече бе минал оттам. В Антиохия някои казаха, че е тръгнал за Йерусалим, други, че е заминал за Персия. Накрая, в Коринт разбрах, че идва тук и ще пристигне съвсем скоро. Петър в Рим? Великолепно! И всички ще имаме възможност да говорим с човека, който е говорил с Христос, нашия Бог. Видях резултата от семената, които Петър е посял. Семето е покълнало, ще има добра жътва. Навсякъде чужденците се обръщат и рисуват знака на Рибата пред мен. Говорим за огромно предстоящо дело. Сега то е трудно и опасно, Павел. Откакто ти започна, въпреки, че беше оправдан, християните непрекъснато са под подозрение. Забелязах, че си разтревожен в присъствието на гостите. Повярвай, аз също съм предпазлив, макар понякога да копнея да изкрещя посланието, но трябва да се приложи тактика, дори за разпространение на любов и вяра. Бъди търпелив, Павел, твоето време ще дойде. Тези двама млади, жизнени мъже, например. Те са Рим. Ако им предадем Словото, ще го предадем на света. Марк Виниций? Молиш се за чудо. Да. Да, наистина. Все още не виждам нещо, което да не е съвършено. Ако мислиш за мен, което е несъмнено, толкова ли приличам на риба? Това няма нищо общо с теб. Твърде си очарователна, за самотен творец, Лигия. Но аз те помолих да ме изчакаш. По-скоро не можах да заспя. Нито пък аз. Знаеш ли, Лигия, нощта е все още млада, а това място е недостойно за първата ни среща. Да отидем в къщата на Петроний. Има веселба, за която не си мечтала, танцьори, музиканти, певци, най-добрите в Рим. Къщата на чичо ми е построена лично от Богинята на любовта. Не. Не, твърде късно е. Искам да кажа, че е невъзможно. Може да го планираме по-дискретно. Какво ще кажеш за утре? Ще дойдеш да видиш триумфа ми, нали? А вечерта ще има пир в двореца за съблазън на всички Богове. Не. Не искам да гледам триумфа ти. Трябва да тръгвам. Лека нощ, генерале. Кажи ми, какво има? Моля? Какво видя, което не ти хареса? Ще излъжа, ако кажа, че не ми харесва това, което виждам, Марк Виниций! Ами тогава… Това, което чувам не ми харесва. Ето как славата ми спечелва врагове. Кой ти е разказвал за мен? Ти, със собствената си уста. Грозни истории за завоевания и кръвопролития. Но това е начина за обединяване и цивилизоване на света в една сила. Трябва да се пролее малко кръв. Не. Има по-добър и могъщ начин. Без кръвопролития и войни, без роби и пленници приковани с вериги към победната ти колесница. Винаги има роби. Кой ще работи? Павел говори за свят без роби. Този просяк-философ не бива да пълни сладката ти главица с глупости. Как изобщо очаквах да ме разбереш! Де да беше робиня, за каквато те взех. Давам кралски откуп за кралска дъщеря. И ще ме отведеш във владенията си в Сицилия, с останалите? Със специален кораб. Завоевателите така ли печелят жена? Купуват я като покорно животно! Що за грешна увереност имаш в сърцето и душата си, в твоята мъжественост, Марк Виниций! Що за скрито презрение трябва да таиш към себе си! Забравяш, че си заложница на Рим, нали? Ей, заложнице! Върни се! Не, генерале. Махни се от пътя ми! Аз я охранявам, генерале. По чия заповед? Кой си ти? Аз съм Урс. Пазих царя, баща й. Сега пазя нея. Пази я добре, сивокоси великане! Добре я пази! Изглежда романсът ти е бил кратък. Винаги има оръжие, с което да свалиш летящ гълъб. И моля те, Господи, прости ми гнева и злобата! Не знам какво ми стана. Вероятно е изкушение. Егоистично желание този мъж да види светлината Ти и то за моя полза, не негова. И все пак се моля един ден той да усети радостта от Твоята любов. Моля се с цялото си сърце! Пази-телко ти- на всич-ки гори-, земи– любо-вен зов в гради-ните раз-пръсни–. Пристиг-на тоз, що но-си жет-ва–. С то-пъл привет прегърни Вертум-ний-! /Вертумн римски бог на сезоните/ Пази-телко, чуй-, Вертум-ний те днес зове–… Капитане! Защо се бавим? Императорът не е излязал на балкона. Ще чуете тромпетите, генерале. …и посрещни го с любов-, Помо-на–! Помона-! Помонаа~А~А~А~А! Боги-ньо Земя–! /Помона римска богиня на градините/ /Вертумн дълго я свалял и най-накрая успял./ Римски Богове, могъщи, вечни, под чието покровителство, Рим владее света, чуйте ни! Ние ви почитаме! Почитаме ви! Венера, Богиня на любовта. Почитаме те! Марс, Бог на войната. Почитаме те! Юнона, Богиня на небето. Почитаме те! Юпитер, баща на Боговете. Почитаме те! И Нерон, неговият Божествен син! Нетърпеливи са, Божествени, искат да ви видят. Те са нетърпеливи? А моето търпение? Триумф, който да ги забавлява. А кой забавлява мен? Техен роб съм, агонизирам заради тях. Нямам уединение. Вие сте тяхното слънце. Слънцето уединява ли се? Слънцето си има нощта. Те очакват да светя ежедневно, ежечасно. И за кого? За хората! За тези вонящи останки! Толкова е горещо днес. Жегата в Рим ме подтиска. Задушава ме. Искат прекалено много! Казвам ви, тази тълпа ме измъчва! След Рим, на второ място мразя нея! Противната миризма на тази тълпа влиза в къщата ми, в градината ми! Искам… о, как искам… Желанието ви, Цезарю? Кажете ми и ще го изпълня. Искам тълпата да има едно гърло, за да мога да го прережа. Ще го сторя, ако заповядате. Типично за касапин. Тигелин ще ви лиши от единственото, което творецът трябва да има публика. Тези хора ми досаждат! Досаждат! За тях ли живея или те за мен? За съжаление, Цезарю, трябва да има кого да управлявате. Народът е необходимо зло. Лесно му е на Петроний да говори, но товарът е върху вас. На единствените рамене, достатъчно силни да го понесат! Така е, нали, Петроний? Самотно е да си Император. По-самотно е да си гений. Само ти разбираш сложността на изтерзаната ми природа. Това не е ли тема за поема, Петроний? Това е тема за епопея, Божествени. Но за да я напишеш, трябва да я изстрадаш. Да. Къде е Попея? Къде е моята Императрица? Тук, господарю! Винаги пред погледа ти. Ела. Прав си, Петроний. Трябва да го почувствам, да го разбера, да го изживея. Ела, Петроний, придружи ме. Придружи ме в моето изпитание. Привет, Нерон, син на Юпитер! Виж го, миличко! Императорът! Съпругоубиец! Майцеубиец! Тихо, всички ни ще завлечеш! Всички го знаят! Той е звяр! Тихо! Никой човек не е звяр. Погледнете го и ще разберете, че е болен. Болен в сърцето, в духа и в душата. Беше прав, Петроний. Колко ме обичат! Колко, наистина. Помни, че си само човек! Помни, че си само човек! Марк Виниций. Не е ли онзи, който дойде да види Нерон вчера? Арогантен човек, трябва да се наблюдава. Бих добавила, че трябва да се наблюдава по-отблизо. Попея, какво мърмориш? Ела по-близо. Виж! Маршируват, както се бият – здраво, смело, неумолимо. Нашите непобедими деца. Трябва да ги вземем на гърдите си. Да, господарю! Най-накрая, героят. Марк, обикновено хората се смущават от роднините, но днес се гордеех с теб. Беше тежка жега. Хиподрума. Императорът те обожава. Нарича те „моето смело, неумолимо дете“. Ако изиграеш добре картите, ще имаш пост на управител. Египет, може би. Седни. Почини преди да се изкъпеш. Много добре. Пробвай това. Направо от лозята на Олимп. Твоите сицилиански вина бледнеят. Е? Какъв е законът за заложниците? Заложници? Да, могат ли да бъдат откупени? Ами… Предполагам заложникът е жена. От глава до пети. Какъв е законът? Щом видиш какво съм ти приготвил, няма да помислиш за друга. Ето я. Доведи я тук. Твоето прелестно диво цвете от хълмовете на Испания. Как се казваше? Нарекохте ме Евника. Мълчи! А, да. Евника. Вдигни си брадичката, Евника. Марк, виждал ли си такава кожа? Завърти се. Бавно. Безупречни пропорции. Вдигни ръце зад главата си. Иска ти се да си скулптор. Прекрасно. Стига с моя колекционерски ентусиазъм. Сега е негова. Водете я в покоите му. Няма да отида. Какво каза? Не ме давайте, господарю! Обиждайте ме, бийте ме, но не ме отпращайте. Не ме отделяйте от себе си, г-дарю! Може да останеш. Не те искам. Не я искаш? Отказах я на Сенека срещу 6 арабски жребци. Задръж я, Петроний. Твоя е. В името на Юнона! Удари й пет камшика, за нахалство. Значи няма да ме дадеш, господарю? Зависи от поведението ти. О, да. Да, добри ми господарю! Внимавай с камшика, не повреждай кожата й! Няма, господарю! Кажи ми сега, може ли заложник да бъде купен? Къде е този скъпоценен камък? В къщата на Плавций. Трябва да я видиш. Огнена млада лигийка. Подпалва те. Лигийка? Помня, че осинови дете. Беше преди години, бях забравил. Как мога да я получа? Заложниците са държавни. Тя принадлежи на Нерон. Идеално! Вместо Египет, да ми даде Лигия. Отиваме в двореца. Плавций може да не се съгласи. Е, тя ще се съгласи. Разглезили са я като осиновена дъщеря. Учители по философия! Глупаци! Тя не е родена да мисли, а да чувства. Но Марк, ако Плавций я счита за родна дъщеря, дали е етично? Той е бивш генерал на Империята. Ако трябва, ще я отвлеча. Усещам смущение. Твоята варварка напълно ли подкрепя плана ти? При подходящите условия ще гука като гълъб. Ще ми се да имах твоята увереност. Така и не можах да открия сърдечност у никоя жена. О, скъпи, прекрасни господарю! Толкова те обичам! Как да те накарам да го разбереш? Отворете! Отворете в името на Императора! Имам заповед от Императора. Да? Да отведа заложницата Лигия в женската част на двореца. Тя не е робиня! Тя е наша дъщеря! Заповедта е незабавно да я отведа. Изчакай тук! Ти ли си заложницата Лигия? Да. Добре дошла в женските покои на Нерон. Аз съм Актея, отговорникът тук. Може ли да попитам защо съм тук? Привлякла си вниманието на Императора и си доведена за пира. Но Императорът никога не ме е виждал, трябва да има друга причина. Нерон нареди да те доведат, както стана с мен преди 7 г. Обичаше ме повече, отколкото мислиш. Пригответе банята. С масло от лилии. Донесете мънистената персийска рокля. Нека е в синьо. Златна връв за кръста. Не заслужавам тази чест. Отгледана си в дома на Плавций и съпругата му Помпония, нали? Да, познаваш ли ги? Чувала съм ги. Лигия, чуй ме. Да, да, дрън-дрън. Мислиш, че всяка има коса на Кралица. Е, тази има такъв потенциал. Какво щеше да ми кажеш? Просто, че си избрана гостенка от Нерон. Ти си в ръцете на господаря на света. Трябва да обмислиш прекрасното си бъдеще и съдба. Заложницата Лигия. Няма ли да дойдеш? Императорът не ме е повикал. Поет, а не войник трябва да я опише. Всичко е на място, без усмивката. Оставям това на теб. Петроний е прав. Иска ми се да бях поет. Изпратих охрана в твоя чест. Не заслужавам ли усмивка? Много мило от твоя страна. нетърпението ми да дойда. Добре казано, Лигия. Но знаеш, че керван с редки стоки се охранява. Мястото ти е тук, Лигия. Кралска дъщеря в царски дворец. Би трябвало да имаш естествен стремеж към това. Мисля, че имаш и други естествени стремежи. Не ти ли е разказал за тях твоят стар брадат приятел-философ Павел? Или през целия си живот е бил в пещера? Трябваше да видиш триумфа ми днес. Беше зрелище. Търсех те. Но си представих, че си вързана за някоя праскова. Ето, панацеята за всяка сдържаност. Права си. Устните ти имат собствена сладост. Знам, че ще открия това. Не се плаши, Лигия. Не съм безсърдечна военна машина. Няма да ти се нахвърля като гюле от катапулт. Само се отпусни, усмихни ми се и… Не мисля за нищо друго,… освен за молбата ми това да свърши по-скоро и да ме изпратиш у дома. У дома? Да. Привет, Нерон! Привет, Нерон! Досега виждала ли си твоя Император и Бог така отблизо? Не, досега не съм виждала Нерон от толкова близо. Същите лица, същите носове, всички зелени. За разнообразие, Божествени, вземете рубинения. Тази ли е заложницата, която доведох за Виниций? Да, Божествени. Виниций има набито око. Прелестна е. Великодушен сте. Дали не пропуснахте нещо за себе си? Да. Какво мислиш, Петроний? Сложете рокля на маслинов пън и моят беден необразован племенник ще го нарече прекрасен. Познавам превъзходната ви преценка, Божествени и вярвам, че дори оттук сте преценил, че е твърде тясна в ханша. Да, точно това мисля. Скъпа Попея, жената не бива да преценява друга, няма нужните жлези за това. Не е ли остроумно, Петроний? Сред Боговете вашият хумор е неповторим. Скъпи Петроний. О, да. Твърде тясна в ханша. Пейте ни, Божествени, пейте за нас! Пейте за нас! Стигнах до трагично решение. Реших тази вечер да не пея. Умоляваме ви! Боли ме гърлото. Когато някой има Божествена дарба, не бива да я излага на опасност. Но не само аз съм измъчен. Моята Императрица има главоболие. И единственото, което може да я облекчи, е моят глас. Обеща да пееш, иначе нямаше да дойда. Напълно съм неподготвен и ще композирам, докато пея. Оо–… о, пла~мък с мощ! Оо–… о, си~ла, Бог! Всеобхватна ти, мощ, привет~! Никой по-бързо не сей разруха! Безгри-жен кат~ дете,… с дивий бриз си игра~еш. И Тро-я… заради теб я ня-ма днес. И хо-ра жънеш ти, зася-ваш пак… тъй се-ме~то. Оо–… о, пла~мък с мощ! Оо–… о, си~ла, Бог! Всеобхватна ти, мощ, при-веЕт-! Браво! Вече трябва да сте доволни. Гърлото ми. Виж Кротон, убил е над 300 противника. Ще откъсне главата на твоя Урс, преди той да се окопити. Сега Орфей сигурно е позеленял от завист, както и поетът ни Лукан. Аз съм само свещичка в сравнение със Слънцето. А ти, Петроний, какво ще кажеш? Ще кажа, че стиховете ви са прости и подходящи само за пламъка, който възхваляват. Сбогом, Петроний! Какъв дефект им намираш? Стиховете ви са достойни за Овидий, Вергилий, дори Омир, но не и за вас. Описваните пламъци не са достатъчно изгарящи, не са всепоглъщащи. Ако Лукан ги беше написал, го признавам за гений. Но вие може да създадете творба, която светът не познава. Затова ви казвам в очите, поемете по-голяма болка. Боговете ми дадоха талант, но и нещо по-велико истински съдник и приятел. Мислех, че е достатъчно да си равен на Омир. Но ти ми отвори очите. Значи всички родени и неродени са ми длъжници. Прав си, пламъците ми не горят достатъчно. И знаеш ли защо? Досега не съм виждал горящ град. Ти каза, че човек трябва да изстрада нещо, за да го пресъздаде. Скулпторът има своя модел. Аз нямам модел! Да запалите град, за да създадете епопея?! Това е профанизиране на принципа „изкуство за самото изкуство“. Скоро пролетта ще свърши. Лятната жега ще започне. Каква смрад ще се надигне от Рим? Ще преместя Двора в Анций. Не видя майсторския удар на Кротон. Не бях единствена. Виниций не отделя очи от нея. Наистина трябва да е вълнуваща. Трябва лично да проверя. Беше честен двубой. Единият трябваше да спечели. Изглежда си доволен от подаръка ми. Достатъчен ли е за заслугите? Или не? Разбра ли, прекрасна? Той каза ли ти? Не, мислех, че ще го научи от вас. Знай, Лигия, че те дадох на Марк Виниций, като награда за неговата преданост и брилянтна бойна служба. Занапред генерал Плавций вече не е твой покровител. Принадлежиш на семейството на Виниций. При по-внимателно проучване, намирам наградата за солидна. Вероятно прекалено. Освен, разбира се, онова, което мъдро забелязахте, Божествени. О, да. Твърде тясна в ханша. Да вървим да поздравим гостите ми. Вече знаеш, Лигия. Имаше моменти, в които мислех, че мога да те обичам. Нека има полза от красотата ти. Обичай ме, родена си да обичаш. Каква значение има дали те обичам, щом ме притежаваш? Достатъчно е да кажеш, да заповядаш някоя дребна, празна заповед. Да, притежавам те. Разбираш го, нали? И мога да те заведа и бия у дома, докато замолиш да ме обичаш. Заведи ме тогава. Прави каквото искаш. Но няма да чуеш нищо от мен, освен молитва за теб. Лигия! Ген. Виниций, Императрицата ви вика. Много добре. Ела. Заведи това момиче в дома на Гай Петроний. Повери я на Анаксандър, робопазачът. Слушам, генерале. Сълзите имат една функция, Лигия. Те са прелюдия към радостта. Запомни го, докато ме чакаш. Изглежда имаш проблем с доказването на правото си на собственост. Младата кобила винаги се наслаждава на съпротивата си, Императрице. Винаги съм смятала борбата между мъжа и жената за загуба на време. Той изразходва толкова много… толкова много жизненост. Добре казано, Императрице. Не съм твоя Императрица. Аз съм жрица на Амон/Юпитер. А ти си змия, следователно имаш отрова в устата си. А аз имам слабост към отровите, Марк. Преобразяването в змия може да отнеме време. Мога да го предизвикам. Това са заповедите на генерал Виниций. Ето. О, колко съм непохватна! Познавам символа ви, въпреки че не съм от вас. Имай кураж, дете! Ела! Помни, че съдбата ти е определена от най-великата сила на този свят. Ще бъде неговата воля. Авъл, скъпи, трябва да поспиш. Ще те повикам, щом получим вест. Трябва да чуем нещо от Урс, независимо от изхода. Добро утро! По-добре да пропуснем формалностите. Ще кажете ли на Лигия, че съм дошъл за нея? Не сме виждали Лигия, откакто я отведоха. Веднага доведете Лигия! Казах ти, не знаем къде е. Лъжеш, генерале. Аз не лъжа! Кълна се в офицерската си чест, че не лъжа! Претърси къщата, ако искаш. И няма да добавиш нищо? Само това, че оскверни нашето гостоприемство по най-груб начин. Гостоприемство? Ти пренебрегна закона за заложниците. Императорът ми повери Лигия, тя е моя собственост. А ти пренебрегваш ставащото с Рим и целия свят, Виниций. Говоря за закони, които ще преобърнат основите ни. Твоят Император и Бог, Нерон, окъпан в собствения си позор! Плавций, скъпи, моля те! Разбирам тревогата ти. Надявам се да забравя това, което чух. Марк. Скъпи млади Марк! Наричам те така, защото въпреки ранга, може да ми бъдеш син. При моя опит, разбирам всичко. Очите на Лигия тъгуваха за теб. Разбрах го. Но нямаше да е така, ако дълбоко в себе си ти не бе така студен и безпощаден. Вгледай се в сърцето си, Марк, и открий истината за себе си. Щом се връщаш с празни ръце, поне напълни празния си стомах. Твърдят, че не знаят нищо. Плавций лъже. Забрави недостойните жени, ела с мен в Анций. Има нещо странно около Плавций и негово семейство. Дори не говорят като римляни. Приятелят им от Тарс, Павел… Павел ли каза? От Тарс? Да, някакъв глупав философ, когото срещнах там. Павел от Тарс. Бедни ми Марк! Това е драмата на вековете. Откраднал си ценно яйце от гнездото на християните. Тя е християнка. И християните са я отвлекли. Християни? Които се прекланят пред един мъртъв дърводелец? Да, точно така. Бунтовник срещу държавата, евреин на име Христос. Разпнат на кръст в Палестина. Сектата е тайна. Състои се от евреи, гърци и много други, които се срещат тайно и разпространяват суеверията си. Проблем са за Нерон и Сената. Тигелин вечно ги гони за разпит. Значи ще повикам преторианци. Нека Тигелин почне издирване. Чакай. Скъпо мое момче. Не само, че това е недостойно. Тези християни са находчиви. Прилагането на сила ще ги накара да скрият заложницата по-добре. Какво предлагаш? Да се присъединя към подлата група? Слушай, познавам един грък, мъж на име Хило. Той е ясновидец, астролог и тълкувател на мистерии. Не се съмнявам, че ще ти покаже пътя до избягала лигийка преди здрача. Анаксандър? Да, господарю. Знаеш ли къщата на Хило? Да, господарю. Племенникът ми има спешна работа. Придружи го. Съветът ти има известно основание. Ще дам шанс на твоя грък. Ако я намериш, доведи я в Анций. Ще ти пратя вест. Чу ли, Евника? Любовта не е ли безумие? Не питайте мен, господарю, аз съм сред безумците. Обичаш ли някого? Беше ми предсказано от една стара жена, че и страданието и щастието ще ме навестят. Такова пророчество се отнася за всеки. Говореше в рими и каза, че в тях е скрита истинската ми съдба. И? Венера тамо ще изгрей,… из теменужено море и двама влюбени в ръце, към вечността ще събере. Кого обичаш? Анаксандър? Мирмилон? Явно възлюбеният не е от тази къща. Тук е, господарю. А ако ти кажа, че днес ще дойдеш с мен при теменуженото море? Ще припадна от щастие. Само, че не го казвате, господарю. Тогава иди и се приготви за Анций. Още не си припаднала. Нямам време, господарю! Нямам време! Нямам време! Да. Кълна ти се, че си дошъл при точния човек, Марк Виниций. Говори, можеш ли да я откриеш? Търпение, господарю! Първо да се уверя, че наистина е от християните. Господарю, четеш ли на гръцки? Задоволително. Погледни, какво пише? „Иисус Христос, Божият син/Тейо Уйос Спасителят.“ Точно така. Просто името на мъртвия им Бог. Не съм виждал такива символи. Я виж първата буква на всяка дума. Какво образуват? И, Х, Т, У, С. Ихтус. Гръцката дума за риба. Виждал ли си знака на рибата покрай всичко това? Риба? Защо трябва да… Чакай, веднъж нарисува една риба. Знакът им за разпознаване. Рибите се ловят със стръв, християните с риба. Как да я намеря? Къде са сбирките им? Практикуват гнъсни ритуали нощем по пещерите из руините извън града. Ще се събират ли довечера? Вероятно, г-дарю, но е много опасно. Те са стотици. Няма проблем. Гладиаторът Кротон ще те пази. Доволен ли си? Кротон? Да, господарю. Среща тук при залез. Господарю, ще имам нужда от друг вид оръжие. Може би малко средства предварително. Слад-кий Бог-… И-су~се-. Господи, помилуй! Деца ний тво-ой~ сме-. Христе, помилуй! Поми-иИ~луй нам-,… на-аАаш~ Спа…си-Ител-… Виждате ли как се събират? Тайно, като крадци и убийци. Дай свой лъч нам в тъ-ма~та. Дай свой лъч-… Този мъж го срещнах в дома й. Да, тя несъмнено е тук. Кръщавам те, в името на Отца и Сина, и Светия дух. Какво прави сега? Наричат го кръщение. Зловредно измиване с кървава вода. Знам, че тук има някои, които още се дърпат в съмнения, неколцина, които не са приели кръщението. Нашият Господ Иисус разбра това и приветстваше въпросите, като право на свободните хора. Но най-сетне тази вечер сред нас е онзи, когото дълго очаквахме, който е бил там, когато хората са се събирали и са разпитвали Христос, който е чул отговорите от Неговите уста. Човек, който е видял лицето на Иисус и е докоснал ръката Му. Идва от Йерусалим, рибарят Симон, наричан Петър. Първият ученик на нашия Бог. Макар, че съм недостоен, Иисус ми рече „Ти си Петър/Камък и върху този камък ще съградя моята църква.“ Той ме доведе в Рим, за да можем заедно да построим Неговата църква. Благодаря за вярата ви в Него, Когото не сте виждали, но Чийто глас сте чули в сърцата си. Чух гласа Му до морето в Галилея. С братята ми ловяхме риба една цяла нощ, но нищо не хванахме. Бяхме премръзнали и много уморени. Когато приближихме брега, чух някой да вика името ми. Вдигнах поглед и един човек стоеше там. Щом го зърнах, студът и умората избягаха и усетих лекота в сърце. Отговорих „Да, друже?“, а той поиска да се качи в лодката, за да говори по-добре на хората, които го заобикаляха на брега. Поканихме го да се качи. Говореше им за близкото Небесно царство. Изведнъж сърцето ми подскочи в гърдите и разбрах, че той бе идващият Христос. Когато свърши, ми каза „Влез в дълбоки води и пусни мрежите!“ И за миг мрежите се напълниха като по чудо. Той забеляза удивлението ми и рече „Не се страхувай! Отсега нататък ти ще ловиш хора.“ Каза ми да Го следвам и го сторих. Аз и братята ми, Андрей и Йоан Го следвахме през цялата земя. И други се присъединиха, докато станахме 12 без Него. На гладните и жадните даваше храна и вода. А на болни, изтощени и уморени даваше надежда и мир. Кой освен Божият син, би дал такива дарове на хората? Кой освен Божият син, би заповядал на бурята да утихне? Кой освен Него, би възкресил Лазар от Витания от мъртвите и би дал покой на сърцето на Мария Магдалена? Но аз… доживях да се отрека от този Човек. Самият Той го предсказа по време на Тайната ни вечеря. „Господи“, рекох, „желая да те следвам в затвор и в смърт.“ Но Той отвърна „Петре, нощес преди да пропеят първи петли, трижди ще се отречеш от мен.“ И така стана. Три пъти, пред залата на процеса Му, щом ме обвиняваха, че съм с Него, казвах „Не познавам човека!“, проклинайки слабостта си пред лицето на смъртта. Тогава, Го натовариха с кръст и Го измъчваха. И на място, наречено Голгота, Го разпнаха с корона от тръни върху главата Му. Но дори в разгара на страданията си Иисус каза „Отче, прости им, те не знаят какво вършат!“ Само Божият син може да им прости, както ми прости, задето се отрекох. Но смъртта не мож победи онзи, що възкресява мъртви. И стаята, где после седнахме в тишина и печал, внезапно се изпълни с ярка светлина и възкръсналият Господ бе пред нас. Видяхме пронизаните от пироните ръце и раните Му и разбрахме, че Той бе Господ. И чухме гласа Му, що каза „Мир между вас.“ Заповяда ни да проповядваме сред хората свещените Му думи „Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени са скърбящите, защото те ще бъдат утешени. Блажени са смирените, защото те ще наследят земята. Блажени са онез, що гладуват и жадуват от праведност, защото те ще бъдат утолени. Блажени са милостивите, защото те ще получат милост. Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог. Блажени са помирителите, защото те ще бъдат наречени Божии чеда.“ След всичко това, Иисус поиска от нас да почитаме заповедите, които Бог даде на пророка Мойсей. Да се подчиняваме на тези, които ни управляват и на законите, с които ни управляват. Дори поради тях да изстрадате жестокост и да видите злонамереност, отвъд съзнателните ви разбирания, не отвръщайте със заплахата на насилието. И с думите на Иисус ви казвам и още Който ви удари по дясната буза, обърнете му и другата. Обичай своя ближен като себе си. За да получите каквото желаете от другите, трябва да се отнесете с тях подобно. Обичайте враговете си. Благославяйте тези, що ви проклинат. Правете добро на мразещите ви и се молете за тези, които злостно ви използват и преследват. Повярвайте в Него! Изтърпете всичко в Негово име, за да битувате в блаженство от вечността до вечността. Амин! Аум, Ом, Да бъде Амин! И в лъча на зора- в този сла~-вен ден… Изтърпи всичко в Негово име, за да битуваш в блаженство. триумфал-но синът на~ Бог изгря. Ако ударя едната му буза, този плъх няма да може да обърне другата. Не знам. Този „плъх“ има доста кураж. Ще дойдете ли утре вкъщи да видите Петър и Павел? Трябва да се съобразим, може би ни следят. Лека нощ, тате! Лека нощ, мамо! „Виж, Христос… днес е Цар. Алелу-я!“ Там, ето я. И към сла-ва в Небе,… взор вдигни и сърце-! Че възкръс-на наш Гос-под и… Е, генерале? Елате! Ще е Цар-, ще е Цар- Той~ веч-но-! Този гигант изглежда силен като критски бик. Мислиш ли, че ще го повалиш? Ще изстискам соковете му. Чакайте. Следят ни. Никого не чувам. Три пъти ги чух. Спират, когато спрем ние. Вървете към къщата. Вървете! Но… Спрете дотук, генерале. Отмести се! Господарю, не сте ми платили. Само малка драскотина по главата, но те винаги много кървят. Гореща вода. Ще донеса мехлем. Виж! И това ли е от теб, Урс? Не, миличко, това е стар белег. Белег? От какво? Вероятно бойна рана. Да. Нали е от най-добрите генерали на Нерон. Ето. Хайде, Назарий, време е да спиш. Мамо, видя ли белега… Да, мило. Внимателно промий раната, Лигия. Добре. Ела, Урс. Урс иска да говори с теб. Да? Искам да помоля генерала за прошка. Убих приятеля му. Убил си Кротон? Казах ти, че можеш да си шампион. И стария грък ли уби? Другият човек изчезна. Обзалагам се, че е побягнал. Моля те, кажи, че му прощаваш. За какво? Кротон срещна съдбата си. Убиването му беше професия. Но защо не уби и мен? Според вярата ни, да убиеш е грях. Помня, че го каза. Трябваше да ме убие. Да го оставиш да ме убие. А ме приютявате и лекувате, вие, които ме мразите! Ти победи, Лигия. Прибери се вкъщи, спри да се криеш. Вече няма да те преследвам никъде. Свободна си, а аз се махам, Лигия. Може да проявиш по-щастливо изражение. Е, така да бъде. Марк! О, Марк, знаеш, че не те мразя. Лигия! О, Марк! Любима! Това е прекрасно. Знаех си. Трябваше да се сетя, че ще се случи още като напускаше сбирката. Бил си там? Да. Трябваше да разбера какво наистина искам. Да си вечно с мен като съпруга. Ще го направиш ли, Лигия? Ще дадеш ли най-големият дар за мъжа? Ще ми станеш ли съпруга? О, да, Марк! Бързо събери необходимото и да тръгваме. Да, Марк, ще побързам! Ще отидем в Анций. Петроний ще надмине себе си. Сватба и пир, невиждани досега. Но дори тези две ще са изпуснати моменти. Марк, Павел ще дойде скоро. Много искам благословия от него и да простре Словото си върху ни. Какво слово? Чу достатъчно! Заглушили са ушите ти за думите на живота. Но нали чу Петър и Павел? Чу ли нещо грозно или грешно? Чух вдетинен старец да говори с недомлъвки. Ако им вярваш, ще решиш, че кравата е бик, бикът вол, а волът козел. О, Марк,… мислех, че като ги чуеш, ще осъзнаеш, ще разбереш защо. Това ли е символът на твоя Бог? Твоят Христос? Кръстът, върху който беше разпнат. Ще приема твоя Бог, ако това те прави щастлива. Не го изисквам. В градината ни в Сицилия, ще сложим голям кръст, по-висок от покрива. Дори ще сложа образа на Христос върху специален пиедестал, издълбан от най-добрия мрамор. Но ще трябва Петър да обясни на скулптура как е изглеждал. Марк, чуй ме! Защо не, няма проблем? При тази армия от Богове, ще намерим място за още един. Не ти поставям това като условие, за да сме заедно. Просто се моля някой ден образа на Христос да проникне в сърцето ти. Моето сърце е само за теб. Няма да има място за него. Ще се намери. Винаги Го нося в сърцето си, заедно с теб. Махни го оттам, щом означава толкова много, Лигия. Махни го! Радвам се да те видя здрав. Снощи и днес сутринта доста ни притесни. Павел, Марк току-що ме помоли да стана негова съпруга. Сигурен съм, че това е голяма радост за нея, Марк. Сам виждаш, Павел, че го обичам. Опитвах се да му обясня, че… Има други неща… Имам предвид… Разбирам. А аз не! Предложих да приема символите на нейния Бог в дома си. Не я карам да приеме моите. Как още да направя, за да докажа, че не съм враг на Бога й? Марк, на някои от нас им отнема месеци, години на размисъл и съзерцание, на вглеждане в миналото ни, в посоката на човечеството и… Кажи какво още да сторя? Имаш роби, нали? Стотици и то добри. Защо? Иисус желае да няма хора в робство. Трябва да ги освободиш. Да ги освободя? Но те са мои. Не може да купуваш човешки същества, Марк. Вярата в Христос се основава на любовта. Той иска хората да се обичат помежду си. Да, чух какво каза старият рибар. Искаш да обичам всички хора? Да обичам партяни, египтяни, персийци и всички, които искат да ме убият? Хрумвало ли ти е да оставиш меча и да отхвърлиш войната с тези хора? Хрумвало ли ти е, че може да ги победиш с любов? Да, ще опитомиш вълци с перо. Хрумна ми, че вашият Бог е хленчещ дрипльо. Угоднически Бог за роби, чужденци и изгнаници като теб. Но не за Лигия. Остави това словесно малоумие. Вземи наметалото си, Лигия. Марк, още малко! Загубихме твърде много време. Ти ще си съпруга на ген. Марк Виниций, а не робиня на разпнат дърводелец. Марк, опитай да разбереш вярата ми и най-дълбоките ми убеждения. Не ме насилвай да избирам! Тоест между мен и Христос ли? Да, избери! Защото няма да те деля с Христос или с друг мъж. Но Марк, не виждаш ли? Ако не се опиташ да разбереш, това, което чувстваме един към друг ще изчезне. Ще съсипе нас! Синко, любовта ти към Лигия, колкото и възвишена и прекрасна е дребна на фона на любовта ти към цялото човечество. Що за любов би припознала сила по-велика от себе си? Какво тече във вените ти, кръв или вода? Що за отрова разпространяваш? Идваш ли с мен, Лигия? Лигия? Не, скъпи. Днес дважди станах глупак, но ще удържа думата си. Няма да издам това, което видях и чух. Има скрит замисъл в смирени ти думи, философе. Ти и фанатичните рибари. Те са удар срещу Рим и римското право. Предупреждавам те, ако застрашите римската власт, ще усетиш меча ми. Аз почти… Исках да отида с него, Павел! Лигия. Дори нашият Бог позна изкушението. И твоята сила ще го надмогне и ще бъдеш възнаградена. Знам го. Страх цари в душа-,… тук аз лежа… на любим във ръце-… и сърца в нощта са в едно-. Но защо позна-ли безкрай-на любов,… ний мрем? Да, това ще са имперските градини, където сега е пазара за добитък. Да, Божествени. Всеки дворец ще се издига от свое езеро, покрито с редки водни птици. И вонята на свине и волове вече няма да изкачва склоновете на Палатин. Да. Ще бъде пейзаж от рози. Феон, ти си архитект, който може да проектира Олимп. Господарю, донесох храна. Махни я. Да, направо оживя… Не сте ял от сутринта, господарю. Всички се махайте! Дразниш ме! Защо ме гледаш втренчено, Актея? Господарю,… мога само да кажа,… че когато всичко това залезе с последното слънце, запомнете погледа на Актея. Защо да те помня? Никой не ви обича като мен. Заповядвам да спреш да ме обичаш! Не мога, господарю. Простете. От години тя е трън в плътта ми. Сега този трън ще бъде премахнат. Отсега нататък си прогонена от Рим и от погледа ми. Един ден, Нерон, ще се нуждаеш от мен и тогава ще дойда при теб. Не е ли отвратително, когато стандартната волска загриженост замести огъня в женското тяло? А каква пулсираща чистота има в огъня! Моят нов Рим ще израстне от слабините на огъня. Виещ се, гърчещ, дишащ пламък! Какво мислиш, че ще каже Петроний? Съмнявате се в одобрението му? Помня странния му поглед на пира, когато ви осени тази идея. Бих бил внимателен… Не, не. Петроний цени гения ми повече от теб, приятелю. Просто може би не разбира изцяло методите и средствата, които са нужни, за да дам живот на най-великото си постижение. Изглежда доста зает в момента. Щом разбера, че Тигелин е пристигнал, ще го повикам с останалите. Трябва да му разкрия замисъла си с интелигентност… и откровеност. Да. Ето. Марк? Ти печелиш. За 3 седмици спечели само 2 игри. Отегчаваш ли се? Боя се, че срещнах по-добър противник. Боя се, че си срещнал нещо друго. Освен намек за досада, не виждам подробности относно внезапния ти отказ от християнската ти заложница. Добре възпитаното ти любопитство нарушава границите, а? Това ме разстройва. Чичо, нещата бяха простички. Твоят колос-грък ме заведе при Лигия и една тълпа идиоти. Черната им сладост ме задави и казах думи, които не мислех, че ще кажа. Но зарад слонската им глупост, щяха да ме разполовят и хвърлят в каналите. Доволен? Донякъде. Да? Императрицата ви вика в павилиона си. Веднага. Оставям те на твоята омая. Аз съм призован от моята. Това не вещае нищо добро. Императорът няма ли да се ядоса, ако… Слабостите на Попея само го подстрекават. Усещам, че Нерон има ново занимание. От известно време ме избягва. Господарят ми е загрижен. Удвоена охрана,… а вчера Тигелин и касапите му тръгнаха за Рим… Усещам странен и мрачен полъх. О, скъпи господарю! Дори твоята песен бе тъжна и се пееше за смърт. Това са само думи и аз я пея радостно, защото любовта, която изпитвам не може да умре. Както винаги влизаш гордо и надменно. Дойдох толкова бързо, колкото ръцете и колената можеха. И както винаги язвителен и недостъпен. Недостъпен? Никога не съм бил така лесно, успешно и изкусно побеждаван. Вярвам на всичко без думата „победен“. Бих искала да те победя, Марк. Като паяк, който изяжда партньора, когато вече не му трябва? Нещо такова. Днес чух, че смяташ да заминеш за Сицилия. Трябва. Отсъствах 3 г., чакат ме дела там. Оттук ли ще отплаваш или ще минеш през Рим? През Рим? Това не е пряк път, нали? Но аз ще съм пряма. Знам, че малката ти християнка е изчезнала. Имам очи и уши в преторианската гвардия. И едно-две оръжия, които ви пасват на кръста? Вероятно. Откри ли я, Марк? Да. Само за да разбера, че съм глупак и да се откъсна от оковите й. И напълно ли се откъсна? Напълно. Радвам се. Марк. Защото знаеш ли как се утеших, когато изчезна от пира онази нощ? Спестете ми усилията, Императрице. Утеших се с мисълта за смъртта ти. Галех безтелесната ти глава, прокарвах пръсти в косата, а ти се смееше и мръщеше. Може ли да попитам какво ви спря? Глупаво е да убиеш тези, които мразиш, защото умрат ли, са отвъд болката. А аз те мразех, Марк! Поне приветствам промяната в сърцето ви. Но ако тя пак те омагьоса, ще разбера. И тъй като не мразя нея, не ме е грижа дали тя изпитва болка. Никога няма да ми обърнете и другата си буза, нали? Не знам за какво говориш. Но устните ми са тук. Къде е Петроний? Призовахте ли го? Извикахте ли го? Да, Цезарю. Повикайте го пак. Кажете му… Както винаги съм нетърпелив за теб. И вие ми липсвахте, Божествени. Скъпи Петроний, прости ми, ако те пренебрегвах напоследък. Отдадох се на гения си, отвъд всяко описание. Усещам ново вдъхновение. Сетивата ти ще подскочат от това. Слушайте! Слушайте всички! Моята липса на внимание към вас през изминалите няколко дни и отдалечеността на присъствието ми, ме принуждават отново да ви натоваря със страданията на истинския творец. Когато свиря и пея, виждам неща, които не съм и сънувал. Светът е мой и ще е мой до края. Музиката открива светове за мен, вдига завесата за нова наслада. Мога да видя Олимп. А вятърът ме вее отвъд земята. В такива моменти аз, един Бог, се чувствам дребен като прашинка. Днес е ден за откровения. Нека отворя душата си за вас. Мислите, че не знам, че има римляни, които ме наричат майко и женоубиец? Наричат ме чудовище, тиран. Но има нещо, което не разбират. Действията на човек може да са жестоки, без той да е жесток. Има моменти, скъпи ми Петроний, когато… музиката гали душата ми и се чувствам спокоен, като дете в люлка. Вярваш ли ми? Всички хора трябва да ви познават, като нас, Божествени. Само тогава ще могат да ви оценят. Други пък казват, че съм луд. А аз просто търся. Еднообразието и нищетата на обикновения живот ме подтискат. Търся, защото трябва да надмина човешката стойност в добро и зло. Търся, за да съм по-велик от хората и само тогава ще съм Върховният творец. Знаете ли защо осъдих съпругата ми и майка ми на смърт? За да полегна пред портите на непознат свят. Най-голямата жертва, която човек може да даде. И мислех, че така ще отворят вратите, зад които ще съзра непознатото. Нека бъде прекрасно! Или да бъде ужасно! Стига да е необикновено! Така че, сега… Виж, скъпи Петроний! Моят нов Рим. Ще се издигне в блестяща чиста прелест, главен камък в короната на света. И ще има ново име. Неронополис, градът на Нерон. Великолепно! Привет, Божествени! Нещо невиждано за света. Но какво ще стане с този Рим, който е тук от 1000 години? Все пак, Божествени, старият Рим, нашият Рим, мръсен и великолепен, но нашият обичан Рим, все още си е там. Така ли? Още си е там? Не помислихме за това, нали? Или да, Тигелин? Рим е море от пламъци! Гори от край до край! Чухте ли това? Това е моята епопея! Да променя лицето на света, да разруша и съградя наново! А сега на колесниците! Елате с мен при погребалния огън! Тази нощ ще чуете жалбата ми за горящия Рим! Пламъците му ще ме отнесат по-високо от Боговете! Целият Рим ли гори? Без императорската част, разбира се. А от другата страна на реката? Зловещ Ад! Хиляди покриви се срутват. Марк! Спрете Виниций! Задръжте го! Ти и ти, тръгвайте! Сега Нерон определено намери своето място в историята. Този е от войниците на Нерон! Той запали Рим! Виждал ли хората от тази къща, момичето и гигантът? Отидоха си. Не ме убивай! Не ме убивай! Мамо! Мамо! Мамо! Мамо! Мамо! Дръж детето! Продължавай! Грижи се за нея! Каналите водят към реката! Влизайте в каналите! Лигия! Марк! Лигия! О, Марк! Молих се да те видя! Марк, Мириам умря в пожара. Тя… Стена падна върху майка ми. Ще те изкараме от тук, синко. Преторианците пазят моста! Направете път! Кой командва тук? Аз. Отворете барикадата! Имам имперска заповед. Пазим от преминаване в императорската част. Нарушете строя! Пропуснете ги! Дръжте строя! Аз командвам тук! Казах, нарушете строя! Петроний! Виж какво сътворих! Тигелин, моята одежда на скръбта. Терпнос, лира! Историята ще съди песента ми, Петроний. Дали ще е достойно велика за случая? Обзет съм от страх, че няма да е достатъчно велика. Вие ще сте достоен за зрелището, както то е достойно за вас. Окуражаваш ме, Петроний! Но осъзнавам, че се състезавам с онез, що пяха над горящата Троя. Песента ми трябва да е по-велика, както Рим е по-велик от Троя! Сфери, млъкнете! Звезди ранени, спрете! Отворе-те небес-ни пор-ти! Най-накра-я Олимп аз виж-дам. И върхов-ний му пламък озарява ме. Аз се слях с Богове безсмърт-ни. Аз Нерон съм, творецът,… що създава с огън. На живо-та мечта си сбъд-вам. И превърнах на пламък, пръст всяко ми-на-ло-! Сбо-гом, о, Ри-им! Пла-мък чист, поглъ-щай го! Поглъ-щай… го сякаш в пещ е! Гори-,… о, древни Рим! Гори! Гори! Тълпа от изгорелите квартали. Искат да оцелеят. Кой ги е молил да оцеляват? Тигелин! Дворецът е строго охраняван. Няма да преминат през преторианците ми. Нощта е хладна. Нека се оттеглим. Възможно ли е човешки същества да издават такива звуци? Да, когато са доведени до крайност. Смърт за подпалвача! Ще преминат! Извикайте всички от казармите! Смърт за подпалвача! Крещят нещо, какво крещят? Дали са ти нова титла, Божествени. Подпалвач. Изпратих за подкрепления, ще дойдат навреме. Аз бих говорил с тълпата. Обещайте им нещо! Не моля за услуги, а ги правя! Ти иди! Говори с тях от мое име! Не и без подкрепленията, тогава ще говоря със стомана. Иначе ще ме убият с камъни. Какъв по-добър начин да умреш? Това бе твоя архитектурна мечта. Кажи им, Феон, правим го за тях. Как ще приемат това? Прав си, няма да го приемат. Как да очаквам тази сган да споделя виденията ми? Сенека, какъв е твоя съвет? Тълпата е диво животно. Животното не можеш убеди. Заобиколен съм от евнуси! Защо стоиш настрана, съветнико? Защо не ме съветваш? Пуснете ги да влязат. Всички ще умрем. Всички, освен вас. Защото сте Бог, тоест безсмъртен. Иронията ти е неуместна, Петроний. И теб ще унищожат. Не споделям страстта ви за самосъхранение. Аз обичам Рим. Не копнея да го надживея. Ти не си като другите, хората те имат за приятел. Говори с тях! Дай им обещания! Жито! Масло! Вино! Ще си ги вземат без разрешението ви. Ненаситна неблагодарна тълпа! Какво искат? Справедливост! Никоя тълпа не иска справедливост. Искат отмъщение. Жертва. Тигелин, ти подпали Рим. По ваша заповед, Нерон. Тигелин, обичаш ли ме? Знаете, господарю! Докажи го! Иди при тълпата, разкрий им гръдта си и вината! С радост, Нерон, но аз командвам преторианците. А те ме обичат и ако умра, може да се обърнат срещу вас. Не мога да ви изложа на тази опасност. Заплашваш ли ме, Тигелин? Чухте ли, заплаши ме с преторианската гвардия? Всички сте готови да ме изоставите! Знам го! Чувствам го! Възлюблени Нерон, ти беше прав. Дай на хората това, което искат! Дай им кръв и отмъщение! Не една, а стотици жертви, хиляди. Жертви? Какви жертви? Група хора, която почита човек, когото наричат по-висш от теб. Те са врагове на теб и народа. Кои са тези хора? Презират нашите храмове и Богове. И предричат, че края на света ще бъде причинен от огън. Нека се сбъдне пророчество им. Нека светът свърши за тях! Кои са те? Наричат се християни. Християни. Чувал съм за тях. Императрицата е права, хората мразят християните. Те са врагове на Рим и държавата. Хората искат мъст, да им я дадем. Хората подозират теб, да насочим подозрението им в тази благоприятна посока. Господарю, нали не смятате… Трябва да си платят, цезарю! Чухте ли? Християните кроят да ме унищожат. Често ни напомняте, Нерон, за присъдата на историята. Каква ще бъде тя, ако накажете невинни и предадете величието си? Нека идните векове гледат на Нерон с почуда и изумление. Нека историята каже „Нерон, владетелят на света, Богът Нерон опожари Рим, защото бе могъщ, колкото Юпитер. Толкова обичаше поезията, че пожертва Рим за една песен.“ На историята не е нужно да счита опожаряването на Рим за добро, но трябва да го окачестви като колосално, необикновено. Не мога да слушам неясни намеци, че моят Император е страхливец! Колко забавно. Ти, който се уплаши да рискуваш живота си за него. Петроний е прав, ти отказа да умреш за мен. Той иска да спаси враговете ви, а аз да ги убия. Защо защитаваш тези хора? Аз ще ти кажа защо. Защото племенникът му Виниций обича една християнка Лигия. И може би самият Петроний е християнин. Петроний, ти християнин ли си? Не съм. Чувал съм, че християните учат да обичаш ближния си, но като гледам какви са хората тук, не бих могъл да обичам ближния си. Той не ви обича. Донеси плоча, Феон! Хората ще получат своето отмъщение. С настоящето обявявам, че вината за опожаряването на обичния ни град, принадлежи на отвратителни сектанти, които се наричат християни. Те са разпространили лъжата, че Нерон е опожарил Рим. Ще унищожа тези престъпници по начин, съответстващ на голямото им престъпление. Наказанието им ще бъде предупреждение, зрелище на терора, за всички зли хора, навсякъде и завинаги, които биха ви навредили, или биха навредили на Рим, или… на вашия Император, който ви обича… Нерон, спрете преди да подпишете този декрет. Рим е дал на света справедливост и ред. Подпишете го и римското правосъдие ще получи удар, от който може да не се съвземе. Прокълнете християните и ще ги превърнете в мъченици и ще им осигурите безсмъртие. Прокълнете ги, и в очите на историята, ще прокълнете себе си! Когато приключа с християните, Петроний, историята изобщо няма да знае, че някога са съществували. Когато порасна, ще стана моряк. Нищо не гори в морето, има много вода. Нерон може да опожари целия океан! Марк! Почина ли си добре? Бях нетърпелив да видя изгрева. И ето те теб! Трябваше да поспиш още. Пътуването от Анций и миналата нощ сигурно… За много неща съм спал прекалено дълго, Лигия. Трябва да се върна в града за среща с Нерва и останалите. Да, в Рим и каквото е останало. Трябва да направим нещо с този маниак. Трябва да има изход, бърз, решителен. Ти знаеш отговора! Ти разбираш! Не може да има обръщане на другата буза, Лигия. Ако не се върна до залез, ще пратя вест. Марк Виниций? Не сме се срещали, но съм чувал за теб. Много сме ти благодарни за това, което направи и за грижите за Лигия. Лигия е единствената ми грижа. Дръж се, младежо! Мъжът трябва да е войник! Не искам да бъда войник! Да поговорим за пътуването ни. Ще се срещнем с Павел в Гърция. Това е добре. Гърция ще ти хареса, Назарий. Ще ми помагаш да ловя хора. А ще има време да ловим и риба. Скоро ли тръгваме? Щом се нахраним. След около час. Радвам се, защото тук вече не ми харесва. Да, наистина. Ще ловим хора заедно. Моля те, господарю, не се тревожи толкова. Сега е момент на равносметка, Евника. Вчера можех да кажа на тълпата, че Нерон подпали Рим. Можех да им предложа нов император генерал Галба. И да оставя печата си във времето. Но не го направих. Знаеш ли защо, Евника? Не разбирам нищо от тези неща, господарю. Може би, защото обичам Нерон? Той ме изпълва с отвращение. Не. А защото поради навици, се превърнах в смешен циник, себичен зрител, който оставя другите да оформят света. Марк! Слава на Боговете! Притеснявах се за теб! Познаваш Нерва. И Юстин Сципион, третият по ранг в отряда ми. Срещаме се в ужасен момент. Взехме нашето решение. Време е Галба да смени Нерон. Юстин ще му занесе вестта в Тоскана, с молба да се присъедини с легионите си незабавно. Твоят подпис под това ще убеди Галба относно посрещането. Знам, че ще ме подкрепиш. Подписвам го със смиреност. Върви! Рискува да дойдеш тук. Забележителен човек си! Ти презря Попея. Тя замисля смъртта на теб и Лигия. Ще рискувам. Вземи Лигия и бързо напуснете Рим. Поне ще си спестиш последния бяс на Нерон. Смята да потуши пожарището си с море от кръв. Чия кръв? Не чу ли ораторите по улиците? На хората вече им е подхвърлена версия, заедно с жито и вино, че християните, а не Нерон, са запалили Рим. Няма да повярват на тази лъжа. Но й вярват. Ще повярват на всяка лъжа, ако е достатъчно чудновата. Ще се срещнем в къщата ти по обед. Ще ви държим в течение. Сбогом, Марк! Сбогом! Сбогом? Какво искаш да кажеш, господарю? Сутринта Нерон е пратил човек да се осведоми за здравето ми. Преториански офицер, въплъщаващ неговата загриженост. Ясно е, че смята да се забавлява като превърне в игра изтреблението ми. Но тогава трябва… Не, скъпа! Възнамерявам да го разочаровам. Изпрати ми Анаксандър. Ще му дам имената на малцината, които обичам. Ще ги поканя да вечерят с нас. Къде е семейството на ген. Плавций? Закъсняхте, отведоха ги в затвора. Преторианците отведоха цялата им гнусна група! Да отглеждам децата си в къщата на мръсни християни! Те запалиха града! Сложете ги в номер четири. Тук ли е семейството на ген. Плавций? Не знам, генерале. Виж дали са тук. Имам заповед за освобождаване им. От кого е подписана заповедта? Не приемам въпроси, преторианецо! Изпълнявам заповеди. Опитен военен, пленен от любовта. Очаквахме те. Войниците копнеем да получим бърза и благородна смърт, нали? Но Нерон е приготвил за теб нещо по-бавно и определено по-позорно. Сложете го при приятелите му християни! Марк! Защо те доведоха? Това няма общо с теб. Споделям вашата вина. Знаехме, че те търсят, но нямаше как да те предупредим. Тъжна награда за приятелството ти. Марк, веднъж горчиво те обвиних. Ти доказа, че съм сбъркал. Не се радвам да те видя тук. Генерал Плавций, аз… Лъвове! Това са лъвовете! Не, не, моля те, Господи, не лъвове! Няма, скъпа, няма! Трябва да сме силни в Него, заедно. Къде е Той тогава? Ако е могъщ, колкото казваш, защо сме тук? Приятелю, бъди твърд! Моите бебета и всичките ни деца ще бъдат продадени в робство! Това ли ни обеща Спасителят? Само със сила на вярата ще издържим изпитанието. Благодаря на Господ, че Петър и Павел са на свобода. Но ми липсват техния дух и тяхната смелост. Мисля, че ще завали. По-добре да потърсим подслон. Петър, не мислиш ли? Какво те тревожи? Не говориш цяла сутрин. Съжалявам, Назарий! Уморен ли си? Умът ми е натежал като тялото. Нещо се е случило, може би с хората ни. Не знам. В такива моменти имам нужда от съвета на Господ. Винаги има решение, но не мога да го намеря. Само ако можеше Той да говори с мен… Погледни! Върховете на онези дървета! Не се прекланят под вятъра. Да, така е. А тази внезапна светлина? Виждаш ли я, Назарий? Това е светлината на Господа. Виждал съм я. Иисусе Христе, ти си тук. Какво се обърка, Господи? Какво да сторя? Изтощен съм. Как да те следвам сега? Quo vais, Domine? Къде отиваш, Господи? Хората ми в Рим се нуждаят от теб. Какво каза, Назарий? Хората ми в Рим се нуждаят от теб. Ако изоставиш моите хора, ще отида в Рим да бъда разпнат за втори път. Назарий, благословено чедо, говори! Говори! О, Петре, препънал си се. Онези слова, кажи ги пак! Нищо не съм казал. Каза „Ако изоставиш моите хора, ще отида в Рим да бъда разпнат за втори път.“ Но аз нищо не съм казал. Да. Той отново ми проговори! Ела, Назарий! Къде отиваш? В Рим. Поканих ви тази вечер, приятели мои, които през годините бяхте непоколебими. Това, че дойдохте, доказва не само безразсъдството ви, но и предаността ви. Заслужаваш огромно уважение. Знаем, че ще съумееш да си привлечеш благосклонността на Нерон отново. Не. Тигелин спечели. В момента Нерон предвкусва как ще ме накара да страдам. Но ще го лиша от това удоволствие. Това е прощална вечеря. Къде ще отидеш, господарю? Господарю? Дълго ме нарича така, но се казвам Гай. Също така, дълго носеше символа на робството. Занапред, официално си свободна. А тази вила със своите богатства, робите и градини са твои. Защо казваш това? Защото тази вечер, с нейната топлина и емоция… тази вечер е моят печат, последното разцъфване. Кажи на лекаря да влезе. Не е достатъчно да живееш добре, трябва подобаващо да умреш. Не, господарю! Не! Моля ви, не му позволявайте! Разбрах, че според християните смъртта е преход към по-добър живот. Ще бъде интересно да открия това. О, господарю! Скъпа, без сълзи пред гостите. Петроний! Ако християните са прави, това ще бъде кратка раздяла. Не може, не може да се разделим. Евника! Мислиш, че мога да живея без теб? Не! Превържете китката й! За първи път, Гай, не ти се подчинявам. Какво сторих, че вечно да чувам сладкия тропот на сърцето ти? Даде ми твоята любов. Сега, приятели, искам да напиша писмо на Императора ни. Писар! Ще ми позволите ли? Да го чуем, Петроний! До Нерон, Император на Рим, Господар на света, Божии наместник. Знам, че смъртта ми ще ви разочарова, след като лично искахте да ми направите тази услуга. Да се роди човек по време на вашето царуване, е грешка, но да умре тогава, е радост. Мога да ви простя убийствата на жена ви и майка ви, опожаряването на обичния ни Рим, опетняването на хубавата ни страна със смрадта на вашите престъпления, но едно не мога да ви простя отегчителното задължение да слушам стиховете ви, второкласните ви песни, посредствените ви изпълнения. Признавам особените ви дарби, Нерон убийства, палежи, предателства, терор. Осакатявайте поданиците си щом трябва, но с последния си дъх ви моля, не осакатявайте изкуствата! Прощавайте,… но не композирайте повече музика! Измъчвайте хората, но не ги отегчавайте така, както вие сте отегчен до смърт! Ваш приятел, покойният Гай Петроний. Сенека, доверявам ти се да доставиш това писмо. Ще го доставя! Сбогом, Петроний! С теб си отива най-доброто от нашия римски свят. Петроний? Мъртъв? От собствената му ръка? Не го вярвам! Бях свидетел, Божествени. Никога няма да му го простя! Никога! Без моето позволение? Това е бунт! Богохулство! Остави прощално писмо за вас. Значи е мислел за мен. Последните му мисли са били за мен. Колко те обичах, Петроний! Беше единствения ми приятел. Единствен ти разбираше душата ми. Тигелин, съда за сълзи. Сега кой ще слуша песните ми? Кой ще оценява истинската стойност на стиховете ми? Плача за теб, Петроний! Една сълза за теб, една за мен. Запечатай плодовете на моята скръб. Нека потомците знаят как Нерон е оплаквал най-скъпия си приятел и истински критик. А сега, нежните му думи. Разрушете… разрушете къщата му! Всеки камък превърнете в прах! Изгорете книгите му! Убийте животните му! Убийте прислугата, мъжете, жените, евнусите, всички! Унищожете спомена за него! Къде е Императорът? Нека Нерон открие игрите! Лъвовете огладняват! Доведете подпалвачите! Викат за кръв. Съмнявам се, че днес ще има оцелели. Нищо няма да промени тълпата. Чу ли новината за генерала? Само, че е бил заловен. О, Свещени римски Богове, в името на Нерон, Император и Върховен Божи наместник, ви умоляваме да приемете в жертва животът на тези, които опитаха да разрушат този свещен и вечен град. Бъди силен като Него, няма да продължи дълго. О, Господи Иисусе, помогни им! Помогни им! Недей! Не се измъчвай! Ще бъда колкото мога по-близо до нея. Може да дадеш сигнала, Божествени. Покой за мъчениците! Петър! Покой за тях! Вземи твоите деца, Господи! Излекувай раните им, облекчи болката им! Дай им сила, Спасителю! Хванете този мъж! Блажени сте вие, деца мои, които умирате в името на Иисус. Казвам ви, че днес ще бъдете с Него в Рая. Тук, където Нерон управлява днес, Христос ще управлява вечно! Кой е този човек? Мисля, че е водачът им. Мъж на име Петър. Досега ни се изплъзваше. Но той каза, че Христос ще заеме мястото ми. Що за.. И в лъча на зора- в този слаа-вен ден… Те пеят. …триумфал-но синът- на~ Бог изгря. И там ан-гели с тром-би запя-ха- „Виж, Христос… днес е Цар. Алелу-я-!“ И към сла-ва в Небе,… взор вдигни и сърце-! Тези кучета са арогантни дори пре