На: 2015-02-04 08:44:04 / Етикети: 2010 , САЩ , Приключенски , Семеен , Фентъзи , Майкъл Аптед , Кристофър Маркус , Стивън МакФийли , Джорджи Хенли , Скандар Кейнс , Бен Барнс , Ана Попълуел , Уил Пултър , Тери Норис , Брус Спенс , Тилда Суинтън , Уилям Моузли , Артър Ейнджъл , Били Браун , Гари Суийт , Лора Брент , Michael Apted , Georgie Henley , Skandar Keynes , Ben Barnes , Will Poulter , Gary Sweet , Terry Norris , Bruce Spence , Bille Brown , Laura Brent , Colin Moody , Tilda Swinton , Anna Popplewell , William Moseley , Shane Rangi , Arthur Angel ,
От филма:
Точно така. Раз, два, три. Сигурен ли си, че си на 18? Защо, по-голям ли изглеждам? Албърта Скръб Албърта Скръб? Печатна грешка. Всъщност, е Албърт А. Скръб. Едмънд, помогни ми да занеса продуктите. Късмет другия път, хлапе. Хлапе! Надали е и с 2 години по-голям от мен! Аз съм крал! Водил съм войни и съм предвождал армии! Не и в този свят. Вместо това вися тук и воювам с Юстас Кларънс Скръб. Ако някой заслужава подобно име. Какво правиш? Нищо. Хайде, да вървим. Мило дневниче, днес е 253-тият ден, откакто ужасните ми братовчеди Едмънд и Луси завзеха дома ни. Не знам колко ще издържа да живея с тях и да деля с тях вещите си. Ако можех да се държа с тях както с насекомите, щях да реша всичките си проблеми. Щях да ги сложа в буркан или да ги забода с карфица на стената. Прибрах се! ехо! Бележка Да проуча правните последици от набиване на кол на роднини. Това бяха новините от Западния фронт. Чичо Харолд, търсих моркови, но отново имаше само ряпа. Да направя ли супа? Леля Албърта се прибира. Чичо Харолд? Татко… Едмънд ти прави гримаси. Ах, ти, малък… Татко, той ще ме удари! Едмънд, виж. От Сюзън е. Така искам да сте тук, с нас. Голямо приключение е, но не може да се сравни с Нарния. Америка е много вълнуваща, само дето не виждаме татко. Той много работи. Бях поканена… „…на чай у британския консул от един морски офицер, който е много красив. Мисля, че ме харесва. Заради немците прекосяването на океана е опасно. Времената са тежки. Дано не възразявате да изкарате още няколко месеца в Кембридж.“ Още няколко месеца? Как ще оцелеем? Ти си късметлийка, поне имаш стая, а аз трябва да търпя рибешката уста. Сюзън и Питър са късметлиите. Изживяват приключения. Те са по-големите, а ние сме малки. Не сме толкова важни. Мислиш ли, че приличам на Сюзън? Луси… виждала ли си този кораб? Да. Прилича на нарнийски, нали? Да. Още нещо, което да ни напомня, че сме тук, а не там. Имало някога две сирачета, които се халосвали с бабини деветини за Нарния. Позволи ми да го ударя. Не! Защо не чукаш? Вкъщи съм си, правя, каквото искам. Вие сте само гости. Какво сте зяпнали тая картина? Отвратителна е. Зад вратата няма да я виждаш. Едмънд, сякаш водата се движи. Глупости! Така става, когато четеш само приказки и измишльотини. Имало някога момче на име Юстас, което четяло книги с факти излишни. Тези, които четат приказки, са противно бреме за хора като мен, които четат книги с истинска информация. „Противно бреме“? откакто сме тук, не съм те видял да си мръднеш пръста. Ще кажа на баща ти, че ти открадна лелините сладкиши. Лъжец! Нима? Едмънд, картината! Открих ги под леглото ти и знаеш ли? Облизах ги до един. Заразил си ме! Какво става? Мислиш ли… Това е номер! Престанете, или ще кажа на мама! Мамо! Мамо! Ще строша тая гадост! Недей, Юстас! Не можем да го спрем! Пуснете ме! Остави я, Юстас! Пусни! Остави я! Едмънд! Едмънд! Какво става? Къде сме? Юстас, плувай! Какво става? Хайде, Юстас! Побързай! Продължавай да плуваш! Едмънд! Спокойно, държа ви. Каспиан! Луси? Едмънд, това е Каспиан! Спокойно, вече сте в безопасност. В Нарния ли сме? Да, в Нарния. Не искам там! Искам в Англия! Искам да се върна в Англия! Дръж здраво. Беше страшно. Как, за Бога, се озовахте тук? Нямам представа. Каспиан. Едмънд. Радвам се да те видя. И аз теб. Не ни ли повика ти? Не. Не и този път. Какъвто и да е случаят, радвам се, че съм тук. Успокойте се, сър. Махнете това нещо от мен! Махнете го от мен! Рипичийп! Ваши величества! Здравей, Рип. Много се радвам! Удоволствието е изцяло мое, сър. Но първо какво ще правим с този истеричен натрапник? Този гигантски плъх се опита да ми издере лицето! Просто се опитвах да изпомпам водата от дробовете ви. То говорело! Видяхте ли? Чухте ли това? То говори! Той постоянно говори. Трудното е да му затвориш устата. В мига, в който няма нищо за казване, ви обещавам да не го казвам. Не знам що за номер е това, но искам моментално да се събудя! Да го хвърлим обратно, а? Едмънд! Настоявам да узная, къде съм, за Бога? Ти си на „разсъмване“, най-славният кораб от флота на Нарния. Нещо лошо ли казах? Погрижи се за него. Ваше величество. Моряци… погледнете нашите корабокрушенци. Едмънд Справедливия и Луси Храбрата – светлейши крал и кралица на Нарния. Аслан. Погледни – лъкът и стрелите на Сюзън. Луси. Целебният ми еликсир и кинжалът ми. Може ли? Разбира се, те са твои. Мечът на Питър. Да. Опазих го, както обещах. Ето, вземи го, ако искаш. Не, той е твой. Питър ти го подари. Но пък запазих това за теб. Благодаря. След вашето заминаване, северните великани се предадоха, После разбихме армиите на калормените. В цяла Нарния вече цари мир. Мир? Само за 3 години. А намери ли си кралица за тези 3 години? Не. Никоя не може да се сравни със сестра ти. Чакай. Щом няма войни за водене и хора за спасяване, тогава защо сме тук? Добър въпрос. И аз това се питам постоянно. Накъде плаваме? Преди да си върна трона от чичо си, той се опита да убие най-близките приятели на баща ми. Седемте лордове на Телмар. Те избягаха към самотните острови. САМОТНИТЕ ОСТРОВИ оттогава няма вести от тях. Мислиш, че нещо им се е случило? Ако е така, мой дълг е да го узная. Какво има на изток от островите? Незнайни води. Неща, отвъд всяка фантазия. Морски змейове и още по-страшни твари. Морски змейове? Стига, капитане. Достатъчно небивалици. Там, където срещат се водата и небето, където сладко плискат се вълните, не се съмнявай, Рипичийп, че ще откриеш туй, което търсиш, оттатък изтока, на края на света… Хубаво е. Благодаря. Една дриада ми я пееше, когато бях малко мишле. Не проумявам смисъла, но не съм забравил думите. Какво ли има отвъд самотните острови? Чувал съм, че далеч на изток се намира краят на света. Родината на Аслан. Вярваш ли, че има такова място? Ако нямаме вяра, нищо нямаме. Дали ще можем да стигнем дотам? Има само един начин да го разберем. Дано един ден си спечеля правото да го видя. Ваше величество. Хайде. Станал си по-силен, приятелю. Май е така. Е, хайде, връщайте се на работа. Ваше височество. Благодаря. Едмънд… Мислиш ли, че ако продължим да плаваме до края на света… просто ще се… Катурнем от ръба? Не се тревожи, още сме далеч оттам. Продължавате да дрънкате глупости. По-добре ли си? Да, но не благодарение на вас. Имам желязна физика. И жизнерадостен нрав. Свикна ли с люшкането? Естествено. Всичко беше от шока. Мама казва, че имам остър ум и блестящ интелект. Мисля, че блести с тъпоумието си. А стигнем ли до цивилизация, ще накарам британския консул да ви арестува за отвличане! Отвличане, а? Сранно! Мислех, че сме ти спасили живота. Държахте ме против волята ми! Нима? И то при най-нехигиенични условия! Там е като зоопарк! Голямо мрънкало е, нали? Засега само загрява. Земя! Самотните острови. Пристанището на Нароухевън. Странно, не виждам никакъв нарнийски флаг. Но островите винаги са били на Нарния. Изглежда подозрително. Да подготвим група за дебаркиране. Дриниан? Простете, ваше величество, но йерархията на подчинение тук започва от крал Каспиан. Да… Ще използваме големите лодки. Слез на брега с няколко души. Таврос! Подготви лодките, свий платната и се приготви да спуснеш котвата. Напред! Тръпката на неизвестността ни очаква! Не можеше ли да почака до заранта? Позорно е да бягаш от приключения, момко. Слушайте. Къде са всички? Хайде, желирани крака! Мога да се справя и сам. Сигурни ли сте, че ви е роднина? Рипичийп, остани тук на пост с хората на Дриниан. Ние тръгваме. Ако не се върнем до зори, прати спасителен отряд. Да, ваше величество. Няма никого. Да се връщаме, а? Искаш ли да дойдеш тук и да пазиш… нещо? Да. Чудесна идея, братовчеде. Много… логична. Готово, не се тревожи. Готов съм да тръгна, щом кажете. Кои са всичките тези хора? Защо са били зачеркнати? Прилича на някаква такса. Търговци на роби. Пазете се! Ако не искате да го чуете пак как пищи като момиче, викам да хвърлите оръжието. Като момиче?! Веднага! Хвърлете го. Юстас. Оковете ги! Ей, ти, ела тук. Не ме докосвай! Тези да ги закараме на пазара. Пусни ме! А тези двамата в тъмница! Слушай, нагъл тъпако! Аз съм твоят крал! Ще си платите за това. Всъщност… Някой друг ще плати… за всички вас. Едмънд! Луси! Едмънд! Добре ли си? Да. Безнадеждно е. Никога няма да излезете оттук. Кой е там? Никой. Просто някакъв глас в главата ми. Лорд Бърн? Някога бях, но вече не заслужавам тази титла. Той от седмината ли е? Лицето ти… Напомняш ми на един крал, когото някога обичах. Това беше баща ми. О, господарю! Моля те, прости ми! Няма нищо. Моля те. Не! Не! Хелейн! Мамо! Хелейн! Мамо! Моля те! Мамо! Назад! Мамо! Остани с баща си. Не се тревожи, ще те намеря! Мамичко! Не. Къде ги водят? Само гледай. Какво стана? Това е жертвоприношение. Къде отидоха? Никой не знае. Мъглата първо бе забелязана на изток. Чувахме за рибари и моряци, изчезнали в морето. Ние, лордовете, се зарекохме да открием първоизточника й и да го унищожим. Всеки един отплава… но никой не се върна. Ако не те продадат на търговците на роби, отиваш за храна на мъглата. Трябва да открием Луси… преди да е станало късно. Давам 60. А аз 80. Още предложения? Продадено Продадено! Хайде, мърдай. По-живо! А сега за този отличен екземпляр… кой ще открие наддаването? Хайде, де! Може да няма фасон, но е як. Як и още как! Смърди като задник на минотавър! Това е безобразна лъжа! Две години подред печелих наградата за хигиена! Хайде, някой да предложи цена. Аз ще те отърва от тях. Ще те отърва от всички тях! За Нарния! Нарния! Стража! Размърдайте се! Благодаря, знаех, че ще дойдеш. Ваше височество. Вземете ключовете! Ключовете! Ти си лодка във вълшебна страна. Не гребеш ли сама? Дано това да не беше британският консул. Ваше величество! Стой! Отведоха жена ми тази сутрин. Спокойно, Дриниан. Умолявам ви, вземете ме с вас. Гейл! Искам и аз! Не, остани с леля си. Отличен моряк съм. Цял живот плавам по моретата. Разбира се, ела. Благодаря. Но, татко! Имало ли е случай да не се върна? А сега бъди послушна. Кралю мой. Кралю мой! Този меч ми бе дар от баща ти. Крих го в пещера през цялото време. Това е стар нарнийски меч. От Златната епоха е. Има седем такива меча, дар от аслан за закрила на Нарния. Баща ти ни ги повери. Ето, вземи го. И дано той да те пази. Благодаря. Ще намерим изчезналите ти поданици. Едмънд. Мило дневниче, случи ми се нещо невъобразимо. Бях отвлечен от братовчедите ми и зарязан в някаква идиотска лодка в непознати води. Най-лошото е, че деля каюта с някаква гадна мишкоподобна твар. А се оплаквах от компанията на братовчед си! Всички, които срещам тук досега, страдат от въпиющи халюцинации. Преследват зелени мъгли и търсят изгубени лордове. Предполагам, че това е резултат на недохранване. Или на откровена лудост. Братовчедът ми не прави изключение. Той прекарва всяка секунда в лъскане на тенекиения си меч, сякаш е някакъв магически фенер. Нещастникът явно се нуждае от хоби. Ще стане великолепен. Имат ли ги в по-малък размер? Досадният мармот! Той е още по-откачен и от братовчед ми. В Англия за тази цел имаме капани за мишки. Като стана дума за храна, къде мога да получа? Защо говориш на тази птица? Просто естествено предположих, че… Той говори на птиците! Направо е луд за връзване. Да! Къш, хайде, махай се! Знаеш ли, че кражбата на дажби в морето е углавно престъпление? Тук, горе. Ти ли си бил! Хора са били убивани и за по-малко. За какво? За измяна, подлярство и тотална досадливост. Подай ми портокала и ще забравим за случая. Не разбирам за какво говориш. Позволи ми да уточ… До гуша ми дойде от теб. Пусни опашката! Лично великият аслан ми я подари. Никой, повтарям, никой няма право да я пипа. Точка. Удивителна! Съжалявам. А сега ми дай портокала и ще бъда удовлетворен. Моля те, аз съм пацифист. Ангард! Полека! Пардон. Опитваш се да избягаш, а? Все пак сме на кораб. Виж, не може ли да го обсъдим? Това е за кражбата, Това за лъжата, А това ей така, за всеки случай. Точно така! спретнахме си дуел. Дръж. Хайде сега. Покажи какво можеш. Това ли беше? стига, момче. Съсредоточи се. Да. Стига си пляскал с крила като пиян пеликан. Достойнство! Острието нагоре! Нагоре! Точно така. А сега… Ехо, тук съм! Втурни се напред с крака. Не левият, десният. Ясно? Хайде, давай, по-чевръсто! Това е танц, момче, танц. Хайде сега, отново. Точно така! О, не! И това е всичко. Вижте. Гейл? Какво правиш тук? Ела. Екипажът ни май нарасна с още един член. Добре дошла. Ваше величество. Наричай ме Луси. Ела. Хайде, размърдайте се! На работа. Добре се справи. Ще направя от теб фехтовач. Ако бяхме на по-равностоен терен, резултатът щеше да е различен. Така е. Изглежда необитаем. Но ако лордовете са следвали мъглата, щяха да спрат тук. Може да е капан. Или да крие някои отговори. Каспиан? Ще нощуваме на брега. Претърсете острова на заранта. Слушам, ваше величество. Изглежда, си водят прасе. Тази е женска. Тази също. Тази чете. Да я вземем. Няма къде да избягаш. Добре казано. Страшничко! Какви сте вие? Страховити невидими зверове. Ако можеше ни видиш, щеше да се втрещиш! Забрави да кажеш, че сме и много големи. Какво искате? Теб. Ще правиш, каквото ти казваме. Ще го прави. То е ясно. Добре казано. Иначе какво? Смърт. Смърт? Смърт? Смърт? Смърт, смърт, смърт. Мъртва няма да съм ви от полза. Не бях помислил за това. Не. Казано на място. Тогава ще убием другарите ти. Чудесна идея. Какво искате от мен? Ще влезеш в къщата на Потисника. Коя къща? Тази. Горе ще откриеш Книгата на чародействата. Изречи заклинанието, което прави невидимото видимо. Добре казано, шефе. Браво! Много добре! Да… Върви, нямаме време за губене. Помни какво ще сполети приятелите ти. Предупредена си. Да. Да. Така си е. Да. Да. Защо не го направите сами? Не можем да четем. Не можем и да пишем, за сведение. И да смятаме. Да. Защо не казахте веднага? Пази се от Потисника, много е потискащ. Което прави невидимото видимо, нали? Не забравяй. Не го забравяй. Добре, чудесно. Ед. Събуди се. Събуди се. Виж! Къде е Луси? Луси? Луси? Събудете се! Ставайте! Ставайте, казах! Насам! По-живо, обесници! КНИГА НА ЧАРОДЕЙСТВАТА МАГИЯ, КОЯТО ЦЕРИ ЗЪБОБОЛ Заклинание за забравяне „с тез слова така ще сториш ти, че сняг навред да завали.“ „Заклинание, което ще те превърне мигом в нея – красавицата, която винаги си искала да бъдеш.“ Сюзън, какво… Става? Аз съм красива. Не, почакай! „Превърни ме в тази, която…“ Луси! Луси! Аслан? Аслан? „Заклинание, което прави невидимото видимо.“ „Като шапка невидимка и сянка в тъмна нощ безлунна, като невидимо мастило и теологична истина…“ Кинжалът на Луси. Стойте или смърт ви чака! „Заклинанието е изречено. Сега всичко видимо е вече.“ Що за създания сте вие? Великани, с глава на тигър и тяло… на друг тигър. По-добре не ни се пречкайте. Или какво? Или живи ще ви одера. А аз ще ви разпоря с бивните си. А аз ще ви сдъвча с кътниците си. А аз ще ви изглозгам със зъбите си. И ще ни смачкате с дебелите си кореми? Да. Дебели кореми?! И ще ни гъделичкате с палците си? Какво направи със сестра ми, фъстък? Успокой се, де. Къде е тя? Кажи му. Хайде, шефе, кажи му. В замъка. Какъв замък? Този. Писна ми постоянно да ме зарязвате… Това е прасето! Прасето се върна! Това място става все по-шантаво. Той ни нарече шантави? Потисника! Потисника! Потисника! Луси! Ваше величество. Каспиан и Едмънд, това е Кориакин. островът е негов. Той така си мисли. Ти ни напакости, магьоснико. Не съм. Направих ви невидими за ваше собствено добро. Добро? Това е потисническо! Потисник! Не съм ви потискал. Но щеше, ако беше поискал. Дим да ви няма! Това е заклинание! Какво беше това? Мъх. Но не им казвай. Какви бяха тези създания? Храсторъките. Да, разбира се, как не се сетих! Как така си ги направил невидими за тяхно добро? Така най-лесно можех да ги предпазя от злото. Имаш предвид мъглата? Имам предвид това, което се крие зад мъглата. Много е красива. Е, за измислена карта на измислен свят. Ето го източника на вашите проблеми. Тъмния остров. Свърталището на злото. То заема всякаква форма. Може да сбъдне и най-страшния ви кошмар. Целта му е да поквари всяко добро, да лиши от светлина нашия свят. Как ще го спрем? Трябва да развалиш магията му. Мечът, който носиш… Има още 6 такива. Виждал ли си ги? Да. Шестимата лордове минаха ли оттук? Да. Накъде тръгнаха? Където ги пратих. За да развалите магията, трябва да следвате синята звезда, до остров Раманду. Там седемте меча трябва да бъдат положени на масата на Аслан. Едва тогава ще се освободи вълшебната им сила. Но внимавайте. Ще бъдете подложени на изпитания. Изпитания? Докато не положите и седмия меч, злото ще има надмощие. То ще прави всичко възможно, за да ви изкуши. Бъдете силни. Не се поддавайте на съблазни. За да победите злото отвъд, трябва да го победите в себе си. По непонятни за мен причини, послушахме един изкуфял дъртак, който явно няма бръснач и се развява по халат. И ето ни отново в коритото, изгубени в поредната буря. Супер! Дръжте курса! Руля на 3 ръкохватки към щирборда! Йес, капитане! Още кофи! Подай! Тегли! Вече 14 дни морето ни подхвърля като палачинка и ни следа от суша. Единствената ми утеха е, че всички вече са на моя хал. Освен нафуканият говорещ плъх. Той е ония досадници, за които чашата все е наполовина пълна. На края на света сме, на половин дажби, с храна и вода за максимум още 2 седмици. Това е последният ви шанс да обърнем кораба. Няма гаранция, че скоро ще зърнем синята звезда. Не и в тази буря. Да търсим острова, е като да търсим игла в копа сено. Ще го подминем и ще се изсипем от края на света. Или ще ни излапа морски змей. Само казвам, че хората са изнервени. Плаваме в непознати води, каквито никога не съм виждал. Тогава, капитане, може лично да уведомите г-н Ринс, че прекратяваме издирването на близките му. Ще се върна на мостика. Само да ви предупредя. Морето може да играе гадни номера с ума на моряците. Много гадни. Преобрази моето отражение, направи ме съвършена, с чудни мигли, устни, белота. Нека бъда тя, която, видно е, безспорно бие ме по красота. Дами и господа… госпожица Певънзи. Много е хубава. Браво! Едмънд. Изглеждаш прекрасно, сестричке. Както винаги. Питър! Извинете, може ли една снимка? Мама ще бъде във възторг. Всичките й деца в обща снимка. Усмивка. Почакай, но къде съм аз? Т.е. къде е Луси? Луси? Коя е Луси? Сюзън, какво има? Хайде, искам хубава усмивка! Едмънд, искам да се върна обратно. Къде да се върнеш? В Нарния. Какво, за Бога, е Нарния? Какво става? Престанете! Луси! Аслан? Какво стори, дете? Не знам. Беше ужасно. Но ти сама си го избра, Луси. Не исках да избера всичко това. Исках само да съм красива като Сюзън. Нищо повече. Ти се отрече от себе си и загуби много повече от това. Братята и сестра ти нямаше да познават Нарния без теб. Ти я откри, забрави ли? Много съжалявам. Съмняваш се в стойността си. Не бягай от това, което си. Аслан! Татко! Татко! Едмънд! Ела с мен. ела при мен. Едмънд. О, Луси! Не мога да заспя. Нека позная. Кошмари. Или всички полудяваме, или нещо си играе с ума ни. Съмнявам се, че лордовете са били тук, сир. Няма и следа от живот. Да. Щом слезем на брега, вземи хората си и потърсете храна и вода. Ние тримата ще потърсим следи. Чакай, искаш да кажеш „четиримата“. Моля те, не ме пращай с плъха. Чух това. Подслушвач. И това чух. Вземи нещата. Вижте, не сме първите тук. Лордовете? Възможно е. Какво ли може да има вътре? Да проверим. Какво е това? Не знам. Прилича на някаква златна статуя. Сигурно е паднал вътре. Горкият човек. Искаш да кажеш „горкият лорд“. Гербът на лорд Рестимар. И мечът му. Той ни е нужен. Внимавай. Мечът ти не се превърна в злато. И двата меча са вълшебни. Почакай. Дори не е разбрал какво става. Може би. А може би е имал нещо наум. За какво говориш? Какво гледаш така? Който има достъп до това езеро, ще е най-могъщият човек в света. Луси, може да станем богати. Никой няма да ни казва какво да правим и с кого да живеем. Не може да изнесеш нищо от Нарния. Кой го казва? Аз. Аз не съм твой поданик. Отдавна чакаш да оспориш властта ми. Съмняваш се в качествата ми на водач? Ти сам се съмняваш в себе си. Ти си дете. А ти си безгръбначен мухльо! Едмънд. Писна ми да свиря втора цигулка. Преди беше Питър, а сега ти! Аз съм по-смел и от двама ви. Защо ти получи меча на Питър? Аз заслужавам свое кралство! Заслужавам трон! Щом се имаш за толкова смел, докажи се. Не! Престанете! И двамата! Погледнете се. Не виждате ли какво става? Това място ви изкушава. То ви омагьосва. Точно както каза Кориакин. Да се махаме оттук. Следвайте въображаемата синя звезда до остров рамандрън-дрън. Поставете седемте ножа за пържоли на масата на говорещия лъв. Тиквеници! Какво е това? Сигурно съм мъртъв. Ти определено си мъртъв. Значи това не ти трябва, нали? Най-сетне… да ми се случи нещо свястно. Каква храна намерихте? Островът е вулканичен. Нищо не расте на него. Къде е Юстас? Ами някъде там и не ни помага да товарим лодките. Юстас! Юстас! Имам лошо предчувствие. Отивам да го потърся. Ще дойда с теб. Юстас! Юстас! Съкровище. Беда. Юстас! Не! О, братовчеде! Съжалявам. Беше още малко момче. Не биваше да го оставям сам. Какво ли може да му се е случило? На това място? Всичко. И не е бил първият. Това е лорд Октесиан. Трябва да намерим неговия… …меч. Какво беше това? Вулканът ли е? О, не, това не е вулкан. Всички на палубата! Стрелци, пригответе лъковете! Ето. Вземи и подай нататък. Заемете позиция и чакайте моята команда! Какво прави? Стреляйте! Стреляйте! Стреляйте! Той ще счупи мачтата. Да. Дръжте позициите! Стреляйте! На ти! Едмънд! Едмънд! Едмънд! Луси! Аз съм Юстас сигурно се шегуваш. Сигурно се е изкушил от съкровището. Всеки знае, че драконовото съкровище е омагьосано. Е, всеки тукашен. Има ли начин да го преобразим? Не ми е известно. Леля Албърта няма да се зарадва. Извинявам се за ръката, братле. Понякога се престаравам. Лодките са готови, сир. Не можем да го оставим сам. Нито да го качим на борда. Дриниан, върнете се с едната лодка. Ние ще останем тук до сутринта и ще решим какво да правим. Но вие нямате провизии и с какво да се топлите, кралю. Айде, бе? Никога не съм виждал тези съзвездия. Аз също. Далеч сме от вкъщи. Като дете все си фантазирах как плавам до края на света… и откривам там баща си. Може би ще го откриеш. Мъчно ми е за мама. И на мен за моята. Не се тревожи, отново ще я видиш. Откъде знаеш? Трябва винаги да имаш вяра. Аслан ще ни помогне. Но той не попречи да я отведат. Ще я намерим, обещавам. Все някак. Не можеш да заспиш ли? Спокойно. Не всичко е толкова безнадеждно, колкото изглежда. Ако искаш, ще стоя буден с теб, да ти правя компания. Бас държа, че до тази сутрин не вярваше в дракони! Да. Знаеш ли… Необикновени неща се случват само на необикновени хора. Може би това е знак, че те чака необикновена съдба. Нещо по-велико, отколкото някога си си представял. Мога да ти разкажа някое мое приключение, просто за убиване на времето. Ако щеш вярвай, но не си първият дракон, когото срещам. Преди много години, да не ти казвам колко, бях при едни пирати. Срещнах друг дракон, много по-страшен от теб… Луси. Луси, събуди се! Виж! Синята звезда! Ехо! Какво има? Хайде, събудете се! Това е синята звезда! Хайде, братле, събуди се. Гребете! Спазвайте темпото, момчета. Греби! Вятърът стихна. Сега как ще стигнем до остров Раманду? Май нещо не иска да стигнем там. Гребете! Всички заедно! Ако изгладнея, ще изям този дракон. Не бой се, първо ще си имат работа с мен. Внимателно! Ако до довечера не открием земя, ще изядат дракона. В какво се ударихме? Юстас, гениално! Пълен напред! Дори не знаем дали лордовете са стигнали до острова. Ти ни доведе! Какво ти казах, Юстас? Изключително! Невероятно! Храна. Почакай. Лорд Ревилиан. Лорд Мавраморн. Лорд аргос. Той диша. Те също. Омагьосани са. Храната! Ей. Каменният нож! Това е масата на Аслан. Мечовете им. На масата. Те са шест. Липсва ни още един. Погледнете. Странници от Нарния… добре дошли. Станете. Не сте ли гладни? Коя си ти? Лилиандъл, дъщеря на Раманду. Аз съм вашият водач. Ти си звезда? Много си красива. Ако това ви разсейва, мога да променя вида си. Не! Не! Заповядайте. Храната е за вас. Има достатъчно за всички, които са добре дошли на трапезата на Аслан. Винаги. Заповядайте. Почакайте. Какво е станало с тях? Нещастниците бяха обезумели, докато стигнат нашите брегове. Заплашваха се един друг с насилие. Насилието е забранено на масата на Аслан. Затова бяха потопени в сън. Ще се събудят ли някога? Когато всичко бъде наред. Елате, имаме малко време. Магьосникът Кориакин каза ли ви за Тъмния остров? Да. Скоро злото ще стане неудържимо. Кориакин каза, че със 7-те меча ще развалим магията. Вярно е казал. Но ние открихме само шест. Знаеш ли къде е седмият? Там, вътре. Ще ви трябва огромна храброст. Не губете време. Надявам се пак да се срещнем. Довиждане. Е, какво, мислите, има там? Нашите най-страшни кошмари. Нашите най-тъмни желания. Абсолютното зло. Таврос, отключи склада за оръжия. Милорд. Стрелци, пригответе се. Слушам. Запали фенерите. Да се приготвим. Когато порасна, искам да бъда досущ като теб. Когато пораснеш… трябва да бъдеш просто себе си. В случай, че не преживеем това, знай, че те чувствам като брат, Ед. И аз теб. Ти се отказа от меча си. Той не беше мой. Вземи този. Но той… Питър би искал да го вземеш. Това е то, приятелю. Битката ни очаква. Юстас, не! Стой! Юстас, спри! Недей! Няма да приема капитулация. Един достоен воин не бяга от страх. Погледни ме! Гледай ме, когато ти говоря! Аз съм мишка. А ти си дракон. Кожата ти е като ризница, бълваш огън! Хайде, да срещнем съдбата си! Каквото и да се случи, всеки, който стои пред мен, заема достойно място в екипажа на „разсъмване“. Заедно пътувахме навред. Заедно посрещахме бедите. Заедно можем пак да го направим. Сега не е време да се поддаваме на страха. Бъдете силни. Никога не се предавайте. Нашият свят, нашият живот зависи от това. Мислете за несретниците, които трябва да спасим. Мислете за Аслан. Мислете за Нарния. За Нарния! За Нарния! За Нарния! Хелейн! Нищичко не виждам! Мъглата е много гъста. Много ме разочароваш. Щом се наричаш мой син, тогава се дръж като крал! Едмънд, ела с мен. Бъди мой крал. Ще ти дам да управляваш. Махай се! Ти си мъртва. Ти никога не можеш да ме убиеш. Аз ще живея навеки в ума ти, глупаво момче. Не! Едмънд? Добре ли си? Да. Не се приближавайте! Махайте се! Кой е там? Не се боим от теб. И аз от вас. Махайте се! Няма да си тръгнем. Няма да ме победите! Каспиан. Каспиан, мечът му. Лорд Роуп! Ти не си мой господар! Стойте. Да го качим на борда. Бързо! Помогнете му да се качи. Готово, сър. Успокойте се, милорд. Махни се от мен, демоне! Не, милорд. Не искаме да ви навредим. Аз съм вашият крал Каспиан. Каспиан? Моят господар? Не биваше да идвате. оттук няма измъкване. Бързо обърнете кораба, преди да е станало късно. Открихме меча. Да вървим! Обърни кораба, Дриниан. Слушам, ваше величество. Не мислете. Не му показвайте страховете си, или то ще се превърне в тях. О, не. Едмънд, за какво си помисли? Съжалявам. Погледнете! Какво е това? Твърде късно е! Твърде късно! То се пъхна под кораба! Гейл! Ела тук! Бягай! Не ме разочаровай. Никакъв страх! Никакво отстъпление! Дръжте се! За Нарния! На ти, на ти! Юстас, дръж се! Махай се, твар! Не! Мечът! Мечът! Юстас! Не! Върни се! Обречени сме! Обречени! Обърнете кораба! Някой да го спре! А сега, народе, на греблата! Удвоете скоростта! Аслан, моля те, помогни ни! Гребете! Гребете! Напънете се колкото можете. Гребете! Хайде, Гейл, насам. Стой тук, докато някой не дойде да те вземе. Ясно? Ед! Да размажем чудовището в скалите. Насочи го към страничния порт. аз ще го държа откъм носа. Пази се! Гребете! Хайде, гребете! Хайде, опитай се да ме убиеш! Ела, тук съм. Не! Едмънд! Стрелци, пригответе се! Още съм тук. Готови! Бързо! Можем да го победим. Трябва да го изтикаме към брега. Целият екипаж на главната палуба. Пригответе харпуните. Всички да дойдат тук! Готови? Йес, сър. Сега! Размажете му главата! Стреляйте! Едмънд. Какво се опитваш да докажеш? Че си мъж? Едмънд! Направи го! Мога да те направя такъв. Мога да те направя мой крал. Само вземи ръката ми. Не се съпротивлявай. Убий го! Хайде! Не! Магията… …се разваля. Едмънд! Каспиан! Вижте! Нарнийци! Мамо! Хелейн! Ринс! Гейл! Мамо! Мамо! Обичам те, мамо. Да ги качим на борда. разчистете палубите. Успяхме. Знаех, че ще се справим. Но не го направихме сами. Искаш да кажеш… ехо, тук съм, Луси. Насам! Във водата съм, Луси. Юстас. Отново съм момче. Момче съм. Юстас! Виждам, че са ти подрязали крилата. Там, където срещат се водата и небето, където сладко плискат се вълните… Наистина е сладка. Водата е сладка! Гледай, виж! Страната на Аслан! Трябва да сме близо. Е, щом сме дошли дотук… Как се почувства, когато аслан те превърна в момче? Колкото и да се опитвах, не можех да го постигна сам. Тогава той се втурна към мен. Изпитах болка, но приятна болка. Както когато си извадиш трън от стъпалото. Не беше съвсем лошо да съм дракон. Като дракон бях по-добър, отколкото като момче. Съжалявам, че бях такъв тъпак. Няма нищо, Юстас. Ти беше страхотен дракон. Приятели мои, пристигнахме. Аслан. Добре дошли, деца. Добре се справихте. Много добре. Изминахте много път и пътуването ви е към своя край. Това ли е твоята родина? Не, моята родина е отвъд. Баща ми там ли е? Трябва сам да разбереш, сине мой. Но знай, че ако продължиш, няма да има връщане назад. Няма ли да отидеш? Баща ми няма да се гордее, че съм се отказал от това, за което умря. Твърде дълго тъгувах за изгубеното, а не оценявах това, което имах. Аз получих кралство. Народ. Обещавам да бъда по-добър крал. Ти вече си. Деца. Май е време да си вървим у дома, Лу. Мислех, че тук ти харесва. Така е. Но също обичам дома и семейството си. Те се нуждаят от нас. Ваша светлост, откакто се помня, мечтая да видя страната ви. Преживях много приключения по света, но нищо не заглуши този копнеж. Знам, че едва ли съм достоен, но с ваше позволение ще оставя сабята си, за радостта да видя страната ви със собствените си очи. Моята страна е създадена за благородни сърца като твоето, колкото и малки да са притежателите им. Ваше величество. Никой не го заслужава повече. Е, аз… Вярно е. Може ли? Ами предполагам. По изключение. Сбогом, Луси. Не плачи. Не разбирам. Няма ли да те видя отново? Никога? Каква великолепна загадка си ми ти, и истински герой. За мен бе чест да се бия рамо до рамо с такъв храбър воин и чудесен приятел. Това няма да ми трябва. За последен път сме тук, нали? Да. Вие пораснахте, скъпа моя. Също като Питър и Сюзън. Ще ни посетиш ли в нашия свят? Ще ви наблюдавам постоянно. Как? Във вашия свят аз имам друго име. Трябва да се научите да ме разпознавате чрез него. Точно затова бяхте призовани в Нарния. За да можете, опознавайки ме тук за малко, да ме опознаете по-добре там. Ще се видим ли отново? Да, скъпа моя. Някой ден. Вие сте ми най-близките хора на света. Това включва и теб, Юстас. Благодаря. Ще се върна ли пак? Нарния може да има нужда от теб. Юстас? Юстас… какво правиш горе? Джил Поул ни дойде на гости. През следващите дни си говорехме често за Нарния. А когато братовчедите ми заминаха след края на войната, тъгувах за тях от цялото си сърце… и знам, че и цяла Нарния ще тъгува за тях, докато свят светува.