На: 2015-03-14 09:20:27 / Етикети: 1992 , Мексико , САЩ , Робърт Родригес , Консуело Гомес , Питър Маркарт , Карлос Галярдо , Рейнол Мартинез , Пончо Рамос , Robert Rodriguez , Carlos Gallardo , Jaime de Hoyos , Peter Marquardt , Reinol Martinez , Oscar Fabila , Manuel Acosta , Walter Vargas , Roberto Martinez , Virgen Delgado ,
От филма:
ДЪРЖАВНА ОХРАНА ДЪРЖАВЕН ЗАТВОР ДИРЕКЦИЯ „ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА“ ХИМЕНЕС, щата КОАУИЛА, МЕКСИКО Да. Да. Вече знаеш как да действаш. Добро утро, Асул. Позна ли ме? Моко… Защо ми звъниш? Дълго време мина. Сега съм в околията, с нови хора. Чух, че си наблизо, и реших да ти звънна, приятелю. Много ме трогна, задник такъв. Като гледам, май няма да ме измъкнеш и да ми върнеш парите. Издигна се благодарение на мен. Наистина ли искаш да те измъкна? Чух, че въртиш сделка, както си седиш в килията, по телефона и с твои доверени хора. Идеята ти не е лоша. Някой ден мога и аз да се пробвам. Това, което печеля тук, е нищо в сравнение с това, което ми дължиш. Така че… помогни ми,… приятелю. Скоро, Асул, съвсем скоро. Ще пратя едни мои приятели да те измъкнат. След няколко дни. Браво, така те искам. Същият Моко, когото познавах. Имай търпение. Няма да забравя, че ти имаше голяма заслуга за нашия успех. Е, и какво, Моко? Днес ли ще ме измъкнеш? Идват трима въоръжени. Твои хора ли са? Аз съм, Моко. Твоите приятелчета също са тук. Но не за дълго. Те искат да ти кажат нещо и ще крещят. Чуй ги внимателно, защото и ти ще пищиш така, когато ти дойда на гости. Този ден отначало започна както обикновено. Без любов, без късмет. Не ме вземат на автостоп. Все същото. Както си вървях, срещнах една костенурка. Тя също като мен вървеше по шосето. Двамата не бързахме за там, накъдето бяхме тръгнали. Това, за което не знаех, беше, че времето ми свършваше. ЗАМРАЗЕНО КОКОСОВО МЛЯКО ДОБРЕ ДОШЛИ В ГР. АКУНЯ – ЗЕМЯТА НА ПРИЯТЕЛИТЕ Безплатни кокосови орехи… Градът вече ми харесваше. Още от малък винаги съм искал да бъда мариачи. Също като баща ми, дядо ми и прададядо ми. Още не бях станал толкова добър като тях, но бързо напредвах. Исках да ги следвам докрай. И да умра с китара в ръце. Свирех в различни селища, за да придобия повече опит. Този град беше поредната ми спирка. Безплатният кокосов орех, от покрайнините на града, ме накара да повярвам, че тук ще имам късмет. Обаче жестоко се лъжех. Какво да бъде? Безалкохолно. Няма ли музика тук? Защо? Аз съм мариачи. Много съм добър. Свиря хубави балади – любовни, стари, някои оригинални. Мен какво ме интересува? Ще придам повече стил на това място. Работя почти без пари. Прехранвам се от бакшишите. Искам просто стабилна работа. Гарантирам ви повече клиенти. За какво ми е мариачи, след като си имам цял оркестър? Видя ли? Плащам само на един човек, а имам цял отбор мариачи. Разбра ли? Благодаря. Ако искаш да печелиш като хората, купи си по-добър инструмент. Тъпак… Абе какво става? Да не е Денят на мариачите? Тук няма работа за тебе! Барман, дай една бира. В бутилка. Търся един стар приятел. Казва се Моко. Къде е той? Понякога идва насам. Това място е негово. Познавате ли го? Разбира се, нали работим за него. Лошо… Дръж малко. Какво правите там бе? Отговаряй! Моко! Подай ми телефона. Вземи си го. Моко? Мъртви ли? Всички до един? От колко време? С какво е облечен? Носи калъф за китара? С черни дрехи е… Не се тревожи, Моко. Намираме го, очистваме го и го хвърляме на кучетата. Ако видиш един тип, дето носи калъф за китара, да ми звъннеш на този номер. Той се казва Асул. А ако не ти се обадя, ще ме убиеш, нали? Не, няма. Но той ще те убие. Усетих, че в този град няма да имам много късмет. Къде отлетя старото време, когато китаристите бяха богове? Като моите прадеди. Технологията ни смазва. Отнема ни културата. Превръща ни в машини. Ето че се появи и най-красивото създание, което видях този ден. След костенурката, разбира се. Какво ще обичаш? Безалкохолно. Безалкохолно ли? Да не си дете? Не, музикант съм. Не мога нито да пия, нито да пуша. Гласът ми дава живот. Наздраве. Работя почти без пари. Прехранвам се само от бакшиши. Но търся стабилна работа. Къде? Тук, в твоя бар. Не, нямам пари за мариачи. Днес май не ми е ден. Моля? Благодаря. Искам евтина стая за една седмица. Търся си работа. Мога ли да ти платя след няколко дена? Да, да… По-късно… Благодаря. Извинете, господине, ще ми оставите ли депозит? Какво, нямаш ли ми доверие? Съжалявам, господине. Колко можете да ми оставите? Останали са ми само няколко песос. И така става. Благодаря ви, приятен ден. Не, не е там! Стая №10! №10! Тръгна натам, тъпаци! Той е с черни дрехи. Намерете го! Насам, тъпаци! Какво ти има, мариачи? Безалкохолното ли ти е в повече? Току-що убих четирима души. Така ли? Чакай, как се казваш? Домино. Чакай, Домино. Беше самозащита. Аз не съм тукашен. Не познавам никого. Нямам приятели, нито врагове. Крадци ли са били тогава? Не мисля. Бяха четирима. Отидох в най-евтиния хотел. Там е мизерия, евтиния. Дойдоха единствено да ме убият. Тогава защо си дошъл тук? За да ме убият и мен? Искам само да остана за малко, докато всичко свърши. Бъркат ме с някой друг. Аз съм само мариачи. Стаята ми е горе. Но не пипай нищо. Ще се кача след малко и ще се обадим на един приятел. Благодаря. Няма да забравя това. Насам. Пази се от питбула ми. Добро утро, Домино. Какво става? Дай ми телефона. Трябва да говоря с Моко. Домино, тук идвал ли е един чужденец? Тук по всяко време идват чужденци. Облечен в черно, с калъф за китара? Не. Той уби 10 човека от нашите. Само за един ден. Няма ли да говориш с шефа си? Дай ми първо една бира. Моко, той избяга. Стрелях. Убих няколко души. Този е тарикат. Да, не можах да го видя. Ако е с други дрехи, няма как да го позная. Няма страшно. Знам със сигурност, че винаги носи китара и се облича в черно. Това е в негов стил. Но той не носи китара. Калъфът му е пълен с оръжия. Какво има? Той не носи китара. В калъфа има оръжия. С тях убива жертвите си. Довиждане. Благодаря за бирата. Сега се връщам. Казах ли ти нищо да не пипаш? Исках да си почина. Да си ходя ли… Не, остани. Довърши си работата. Искаш ли шампоан? Да. Кой си ти? Музикант съм. Какво носиш там? Оръжия ли? Пистолети? Ножове? Китарата. Сега ще видим… Много си скромен, мариачи… Каза ми, че си убил четирима. А всъщност са били десет. Да не си мръднал! Свири! Изсвири нещо хубаво! Свири! Пей! Това беше най-доброто, което съм свирил. Ти ме вдъхнови. Добре, наистина си мариачи. Бива си те. Вземи ме на работа. Не мога да ти плащам. Такова луксозно, място, а нямаш пари? Така е. Ще ми даваш само храна и подслон. Трябва ли да опра ножа между краката ти, за да те вдъхновя? Ще остана тук, докато си намеря постоянна работа. В това село няма да намериш работа, но щом така искаш, добре. Трябва да се шегуваш повече, ако ще работиш за мен. Това е нож за отваряне на писма. Да? Един момент. Приятел, цял ден те няма никакъв. Бил си зает, убил си Бяха 6. Убих само 6, тъпанар такъв. Винаги си бил слаб по математика. Затова отмъкна всичките пари и не ми даде нищо. Няма проблем, половината са твои. Аз се отплеснах. Ти обаче… си доста скромен. Убил си Убих 6, но не се притеснявай. Утре ще убия двойно повече. Прости ми, бях алчен. Не исках да стане така. Нямаше да ми струва скъпо, ако ти бях платил. Сега трябва да намеря още 10 човека. Шест! Десет! Върни ми парите и няма да убивам повече. И ти няма да пострадаш. Не, вече е твърде късно. Трябва да си разчистим сметките. Браво, същият Моко, когото познавах. Още ли се обличаш с бели дрехи? Как пък ме видя? Виждам един бял костюм, целият в кръв. Готов ли си да свириш? Чакаме те. Идвам. Да ти донеса ли нещо? Не, благодаря. Побързай. Тази песен се нарича „Желание за живот“. Наистина ли ми даваш да легна тук? Само гледай да стоиш мирен. Не забравяй, че имам това… а също и него. Първата песен, която изпя, оригинална ли беше? Как разбра? Струва ми се, че си я посветил на някого. Така е. Добре… Сладки сънища. Трябва да отида до хотела да ми върнат парите. Връщам се веднага. Прибери това. Здрасти, Домино се обажда. Вече знам. Не се отваря. Мамка му… Добър ден. Какво ще обичате? Една бира. В бутилка. Тук работи ли едно момиче? Да, шефката ми. Ще дойде след малко. Шефката ли? Значи тя е жената на Моко. Не знам. Размотава се с един музикант. Благодаря. Току-що видях един да носи същия калъф като моя. Той нищо ли не каза. Не, само изпи една бира. Виж, той въобще не прилича на мен. Хайде. Той ще се справи с тия тримата. Този ли е? Не съм сигурен. Какво носиш в калъфа? Китара. Не ми казвай, че си мариачи. Такъв съм. Дай да видим. Ако носиш китара, пускаме те. Ако не, твойта кожа. Изчезвай. Ако не се показваш с калъфа, няма да те закачат. Те търсят другия. По-добре да занеса това горе. Какво има? Какво има? Този е! Този е! Извинявай… Не знаехме какво да правим. Мислехме, че ще се справиш. Мислехте, че ще се справя ли? Срещу трима въоръжени? С това? Разменили сме си калъфите с един шибан мариачи. Къде е този мариачи? Сигурно вече е мъртъв. Марш да ми намерите калъфа! Къде беше, когато той влезе? Говорех с един приятел, който знае какво става. Каза ли му за мен? Не, той каза, че мъжът в черно е Асул. Щом се казва Асул, защо не е облечен в синьо? Не знам, но убива хората на един наркобарон. Той се казва Маурисио, но му викат Моко. Моко беше този, който изпрати онези да намерят Асул. А аз какво общо имам с тях? Никой не познава Асул, освен Моко. Асул се облича в черно и носи китара. Облича се като теб, нали? Ами нека твоят приятел да каже на Моко, че в града сме двама такива. Един убиец и един мариачи. Не всеки може да говори с Моко. По-добре не излизай навън. Свали си дрехите и прибери калъфа, докато всичко свърши. Пак ми избяга, но този път го видях. Пика и Тако са мъртви. Сега вече няма да ми избяга, обещавам. Винаги ли затваряш в понеделник? Или защото няма да свиря? В понеделник съм в почивка. Ще ми посвириш ли? Да. Ало? Ела да те видя. Не мога. Моля те. Не ми е добре. Пробва ли вече мотора? Не съм. Трябва да затварям. Приятелят ли ти е? Не. Гринго? Да. Едно нещо не разбирам. Казваш, че си бедна. А откъде получи това място? Подарък ми е. От кого? От Маурисио. От Моко? Този, който иска да ме убие? Той няма да те убива. Хората му са те объркали с Асул. Все едно. Нали знаеш, когато обичаш някоя, носиш й цветя, бонбони, бижута, докато я спечелиш. Така е. Маурисио ми носеше цветя. После бижута. Взе ме на работа в бара си, а после ми го подари. Какво ти подари за последно? Мотоциклет. Иска да дойда с него в ранчото му, когато реша да стана негова. Той мисли, че ще ме убеди. И успя ли? Почти. Но вече не. Добро утро. Заповядай. Тези съм ги спестила. Купи си нова китара. Вземи ги. Няма нужда да си купуваш най-хубавата. Само временно, колкото да свириш нощно време. Локо, намери го. Облечен е в черно, с бяла блуза. Къде отиде той, Локо? Качи се на един пикап. Доведи ми го. Това не е той. Намерихте ли ми калъфа? Не сме. Чухме, че са те хванали и са те отвели в ранчото на Моко. Дойдохме да проверим. Хванали са оня мариачи. Какво ще пиеш. Бира. Нещо друго? Донеси ми калъфа. Къде е той? Къде ми е калъфът? Горе. Донеси го. Ако искаш да видиш твоя мариачи, ела с мен. Защо ми помагаш? Защото знаеш къде живее Моко. Хайде. Маурисио! Хайде, продължавай. Домино, хайде! Тя излезе. Отиде да те търси. Даде калъфа на оня. Отвори вратата или ще я убия! Извинявай. Той те е използвал, за да ме намери. Моко, върни ми парите или ще изцапам с кръв костюма ти. Пусни я. Ще ти дам парите. Начертай набързо една карта на ранчото. Какво стана с него? С кого? С този, когото сбъркахте с Асул. Значи затова ми затвори снощи. Забавлявала си се за моя сметка? Чукала си се с онзи! Дай ми парите или ще я убия! След всичко, което ти дадох? Така ли ми се отплащаш? Досега не съм те молила за нищо. Пусни го. Ще я убия, кълна се. Няма да я убиеш. Аз ще я убия. Не ти е приятно, че я убих, нали? Исках просто моя си дял. Но трябваше да убиеш всички, нали? Затова никога няма да се издигнеш като мене. Защото си прекалено жалостив. Ти си този мариачи, който дойде на моя земя, уби хората ми… и ми отне жената! Бива си те. Дрънкаш много добре на китарчицата си. Но вече не! Хайде, изчезвай. И си вземи ръката. Исках само да бъда мариачи, също като прадедите ми. Но в града, където мислех, че ще намеря щастието си, намерих само проклятие. Загубих китарата си, ръката си и любовта си. Не знам дали заради тази рана отново ще мога да свиря. А без любимата ми, за мен няма любов. Но с кучето и с оръжията… съм подготвен за бъдещето.