На: 2015-01-11 08:37:30 / Етикети: 2005 , САЩ , Румъния , Патрик Лусие , Даян Нийл , Александра Уескорт , Джейсън Лондон , Джейсън Скот Лий , Рой Шайдър , Рутгер Хауер , Patrick Lussier , Jason Scott Lee , Stephen Billington , Diane Neal , Jason London , Rutger Hauer , Ilinca Goia , George Grigore , Roy Scheider , Tom Kane , Alexandra Wescourt , Serban Celea , Gavril Patru , Giuliano Doman , Valentin Popescu , Nicodim Ungureanu ,
От филма:
Само прошката ще спре това проклятие… и ще му позволи да умре. Христос прости. И в края трябва и всички ние. Аз ще те намеря. Разчитам на това. Oо. Мамка му. Малкото момче се е загубило. Далече от дома. А? По дяволите. Мразя това. Мразя това. Наистина мразя това. Мамка му! Време е да кървиш. Пиги-пиги. Миришеш на американец. Да познаваш случайно Бернд и Елза Крюгер от Минеаполис? Побързай, Бруно. Престани да си играеш с храната като миналия път. Това е за последно. Това беше твърде близо, човече. Другия път ти кърви, а аз ще спасявам. Имам въпроси. Искаш изповедта ми? Отивай в ада, свещеннико. Разчитай на германците да са винаги на време. Бих направил каквото ми казва. Не е в настроение. Кажи ми това което искам да знам. Майната ти! Ей, това на дали е времето за пренебрежение. Къде е отишъл? Не мога да ти кажа. Моля те… Моля те. Влак. Последен шанс. Къде… е… той? Влак. Голям влак. Не мога да ти кажа. Добре. Вие двамата си играйте. Аз си тръгвам. Върнал се е в Румъния. Някъде в Карпатите. Неговия роден дом. Тази специфична легенда винаги му е подхождала. Не смяташ ли? Ще ми трябва много малко, за да продължа. Карнет. Американска валута. Разрешително от НATO… Изпреварваш себе си. Има нещо, за което искам да говоря с теб. Този път ще го довърша. Ще го довършиш? Не сме получавали вест от теб за пет години… пет години. И изведнъж се появяваш и искаш още подкрепа. Попаднах на някои… Чуй ме. … затруднения. Ваша милост. Чуваме слухове. Проблемни неща. Какви слухове? Че си прекрачил определени граници в преследването на този звяр. Че някак си той може да те е покварил. Църквата ми даде задачата да го унищожа. И с божията воля, нищо, никакво препятствие физическо или друго ще ме възпрепятства. За това Ви питам сега. Продължавам ли да имам благословията ви в това или сте загубили вяра в мен напълно? Не се съмняваме, че си покорен Божи слуга. Но сега ти си този за когото се молим. За теб се страхуваме. За мен… Извиквам те обратно. Не можем да си позволим да те изгубим. Решението е окончателно. Когато се запознахме… ти бе съвсем млад. Помниш ли? Преживя ужасно мъчение. И все пак намери малко мир в себе си. От теб искам само да се опиташ да намериш този мир отново. Можем да ти предложим която и да е енория в света. Африка. Америка… Където пожелаеш. Не благословявам бебета. Мислиш да работиш в цирка ли, П. В.? Ей, почакай. Какво говоря? Ти си цирка. Здрасти. От какво толкова се страхуват всички на дневна светлина? От сътрудници на тъмните. Тук всеки се страхува от всеки. Знаеш ли, дори да намерим твоята приятелка Елизабет… може да искаш да сме. Като че ли имам избор. Аз я забърках в тая каша. Аз трябва да я измъкна. Мисля, че е нещо повече от това. Сигурен съм, че не е твоя работа, П.В. Влюбен си в нея. Става само по-зле като отричаш. Е, може и да… я обичам. Може би съм като рицаря или нещо такова. Освобождаващ принцесата от замъка на лошия. Така де. Как може да не се влюби в някой такъв. Нали? Смешно е след като си разпопен как ще проповядваш и т.н. Кажи ми. Какво значи П. В.? Повредени вещи. Беше или това или Бъфи. Eлизабет. Хайде. Ще се справиш. Късно е. Къде беше? Посетих един умиротворител. O, хубаво оръжие. Вземи го. Опасявам се, че може да не се борим само с нощни хищници. Ами ти? Не обичам оръжията. В Румъния окупацията на НАТО продължава в опит да се потуши ескалиращата гражданска война. А сега, сведения за бунтовническите настоящи искания отразява Джулия Хюс. Бунтовниците току-що повториха своите седем искания в документ предоставен на съвета в Женева. Най-любопитно бе тяхното искане всеки настоящ и бъдещ държавен служител да прави поне една публична проява през деня. Помолих Габриел водачът на бунтовниците да обясни това искане. Имаме добри и законни причини. Повече от това не мога да кажа. Имаме работа извън града. Съжалявам, г-не. Никой не може да премине без съответните документи. Все трябва да има някой, с когото да говорим. Да, с капитана, но той не е тук. Всъщност може да имате късмет. Мисля, че това е той. Били са нападнати – на 51 kм североизточно от тук. Мислят, че са били бунтовниците, но нямали оръжия. Нито ножове. Само… … Зъби. Големи зъби. П. В.! Капитане! Май току що го повишиха. Това беше просто откачено. Онези умиротворители все още мислят, че проблема е с бунтовниците. Ще разберат истината. Рано или късно. Защо никога не казваш името му? Той няма име. Ами… тогава какво е „Дракула“? Самонадеяност. Връща се към него най-вече заради ужаса, който всява. Но съществото е доста от преди това. Колко? Църквата има записки – недовършени и объркани, но знаем, че е обезчестил всяка известна вяра в света. От древен Египет. Рим. През Мала Азия. Източна Индия. Централна Африка… Има толкова много имена колкото и лица. Всичките различни, но еднакви. Утуку. Екиму. Чурел. Нелапси. Таламаър. Лампир. Толкова много пъти се е събуждал от вечен сън, че се чудя дали помни как е започнал в началото. Е, ти знаеш ли? Имам предвид как е започнал. Вече няма значение. Сега от значение е как ще умре. Точно така. Ето там. Спри. Не са запалени отдавна. Никак даже. Какво мислиш, че значат? Тоест… никой не знае, че идваме, нали? Искам да кажа… тези не са за нас, а? А? Страхотно. Ако още не знаят, ще разберат скоро. Аз ще карам. Ти спи. Разбира се. Точно това искам да спя. Кои са тия с оръжията? Въстаници? Не е наша работа. Взимат заложници. Защо? Не искаш да знаеш. Какво правят с тези хора? Продават ги за храна. Спри! Спирането само ще ни коства време, с което не разполагаме. Спри! Това е грешка. Послушай ме. Люк, чакай! Свали го. Подай го бавно. Хей, тези са партизани. Бунтовници, които атакуват войниците. Ние ги арестуваме. Ние сме добри. О, мамка му. Те са опасни. Кажи на приятелите си да свалят пушките. Няма да го направят. Онези хора ще ги застрелят. О, по дяволите. Добре. Ааа… кажи им, ча могат да си задържат оръжията, но трябва… дааа… оставят камиона. Без камиона ще бъдат преследвани от тези свине. Наистина не виждам защо това да е мой проблем. По дяволите. Добре. Ъъъ… могат да задържат пушките и камиона, но трябва да изхвърлят амунициите. Да. Точно така. Кажи им да зарежат пълнителите. Човече,това е … Кажи им да зарежат пълнителите веднага или ще пръсна мозъка ти като конфитюр на препечена филийка! Да. Да. Точно така. Нарича ги „Сводници“. Мизерни страхливци, които осигуряват прясна кръв за Носферату в замяна на техните собствени животи. Кучката лъже! Ей, ей! Не става да говориш. Понеже „те“ не могат да излизат на дневна светлина. Сводниците изпълняват техните заповеди. Това е удобно. Те се заемат с цялото пазаруване докато шефа спи. Докато „те“ увеличават броя си, живите намаляват своя. Трябва да търсят кръв от все по-далече. Трафикът на кръв е единствената търговия останала в тези села. За това всички напускат. Звучи ми повече като наркотрафикант отколкото като Дракула. Разликата е малка. Господаря ти. Къде да го намерим? Аз нямам господар. Това е смешно. Свине и говеда! Измислят истории. Винаги измислят истории. Виждал ли си я? Ами ти? Знам, че си я виждал. С него ли е? Не си нося очилата. Погледни отблизо. О, да. Виждал съм я. Но не съм много сигурен защото в онзи момент… я чуках отзад. Внимавай. Може да ни потрябва. Видя ли. Беше добре, че спряхме. Имаме си екскурзовод. Да. Много добре, че спряхме. Е, предполагам, че щеше просто да продължиш. И нямаше да спреш да им помогнеш. Точно така. И се наричаш свещеник. Вече не. Страхотно. Ами. Ъ… Лошите имат ракетохвъргачки. Аз имам няколко стика за крокет. А ти вече нямаш дори бог на своя страна. Искаш да се върнеш. Връщай се. Искаш да останеш. остани. Знам какво трябва да направя. Е, и? Сякаш аз не знам? В правилната посока ли вървя? Ако съм тръгнал в обратна посока ще съм много ядосан. Уфици… Какво? Не ми приличаш на Уфици. Как получи такова име? Дойде с работата. Е, значи… ако получа същата работа ще имам готино име като това? Прилича на деня след Аламо. слънцето залязва. Нека приключваме с тази работа. Не знам, човече. Какво ще правим, когато не е останал никой за спасяване? Някой е все още. Какво е това? Вземи момчето. Еи, хлапе! Томи? Томи! Стой далеч от мен. Всичко е наред. Не съм един от тях. То ни нападна! Мръсен звяр! ние сме от проклетото EBC! Оо… Toми! Недей! Кой си ти? Какво искаш? Къде сме по дяволите? На кой въпрос искаш да отговоря първо? Джулия, нека просто се махнем оттук. Не можем просто да изоставим Валън. Зарежи Валън! Безполезния кучи син не може даже да управлява хеликоптер! Тук съм да ви помогна. Мамо. Хей! Момче! Махни се оттам. Това не е майка ти. Разкарай се оттам. Мамо. Не! Не искам да правя това. Не искам да го правя… Не мога. Не мога да го направя. Валън ни измъкна. Опитвахме се да стигнем до Букурещ. Но двигателите спряха и… Той успя да приземи това нещо… Бог знае как. И ни спаси. Ще умре, нали? Трябва да заведете приятеля си в тази църква и да останете там. Валън… Нищо не можете да направите тук. Всичко е наред, Toми. Само дишай. Недей да… Съжалявам. Просто не мога да го направя. Не съжалявай. Шт… Кои сте вие? Добър въпрос. Кой си ти? Ей, ти си тази. Аа… репортерка, нали? Да. Джулия Хюс от… от EBC. А това е Ъ… това е Томи Тъниклиф. Моя оператор. Aз съм Люк. Aз съм със… Да. Запознахме се. Е… Люк… дойдохме , за да покажем гражданската война от гледната точка на съпротивата. О, Боже… Боже. Нямахме представа. Е… Да. Никой няма. Нека Господ се смили над душата ти. Нека прости всичките ти грехове в този живот и те освободи от страдание. Амин. Водачът на съпротивата. Габриел… Задръж. Точно след това е. … обвиняват НАТО в подкрепяне на мрачно правителство управлявано от агенти на тъмнината. Тук ни атакуваха. Господи. Не се вижда нито един от проклетниците. Но те бяха там. Кълна се. Обградиха ни. Разкъсвайки тези хора като и аз не знам какво… Вярвам ти. валън ни измъкна оттам. Тласна ни в хеликоптера. Още пет секунди и щяхме да сме като сдъвкани бисквити. още пет секунди… нали така, Джулия? Джулия? Не бива да си тук. А ти трябва? Каза ли… Каза ли нещо? Да. Но може би искаш да добавиш нещо. Не знам какво да кажа. Молитва. Каквото и да е. Мога да си спомня само една,която казвах когато бях малка. Достатъчно е. „Господи, избави ни.“ Благодаря. Джулия! Тук съм. Видя ли това? Да. Кой си ти? Дълга история. Джулия! Toми. Чакай! Джулия! джулия? Toми! Люк! П. В.! Един от тях хвана Томи. Заведи я обратно вътре. Господи… Хайде… Почакай! Какво? Какво? Мамка му. Какво? Какво? Люк? Затворих вратите. Е… може вятъра да ги е отворил. Не е възможно. Всяка тежи по 800 паунда. Мислиш ли, че има нещо вътре? Внимавай. Люк… Джулия! Мръдни! Добре ли си? Захапа ли те? Не. Не мисля. По дяволите. Toми? Пуснете ме да вляза! Аз съм. Toми. O, Господи! Toми е. Чакай, Джулия. Отворете. Пуснете ме да вляза! Томи е. Toми. Джулия, чакай. Пуснете ме вътре. Отворете веднага! Toми? Не. Кралицата майка спря за бърза почивка. Сега ме пуснете! Какво става навън? Къде е Уфици? Някакъв клоун на кокили се опита да ме изцеди като лимон. Приятелат ти отиде да го търси. Аз се измъкнах се. О, Иисусе! Нещо идва! Пуснете ме да вляза! Люк, моля те! Пуснете ме да вляза! Toми… O, за Бога! Пуснете ме! Заключи. Никога не съм виждал подобно нещо. Трябваше да видите лицето му. Никога не съм виждал подобно нещо. Toми… Toми, Чуй ме. Виж. Гориш. Добре ли си? Добре ли си? Не знам какво става. Чуствам се зле. Какво ти е? Чуствам се зле. Но в добрия смисъл! Задник. Toми! Сребро. Светена вода. Църковни камбани. Мразят ги. О, Господи… Какво е това? Сутринната чистка. Какво? Да… Хубава бричка. Взех я изгодно. Добро утро. Добро утро. Не можеш просто да дойдеш и да кажеш „Добро утро“ сякаш си проклетия пощаджия. Кажи ми. От къде излетяхте снощи? Не знам. Предполагам… 80 км север-североизток от Сибю. Защо? Север от Сибю. Да. Покрай кой път? Ами трудно е да се каже. Колкото по-навътре влизаш в тези планини, толкова по-неверни стават картите. В един момент излиза сякаш са нарисувани по предположение. Да. От хора, които са достатъчно умни да не се качват там. Е, никога нямаше да намерим бунтовниците, ако не бяхме забелязали техните сигнални огньове от хеликоптера. Забеляза ли нещо друго? Път, къща? Някакви руини? O, не. Виж. Беше тъмно. Върховете бяха назъбени. Би могъл да скриеш половин Манхатън в една от тези пукнатини. За бога. о, Господи… Какво точно възнамерявате да правите вие двамата? Не питай, нали? Това нещо, да се надяваме, ще те закара до града. Оттам момчетата от НАТО ще те закарат обратно в Лондон. И… какво точно да кажа като се прибера? Ще измислиш нещо. Не ти ли плащат за това големи пари? Е… винаги съм мислела, че е заради носа и насърчителната ми усмивка. Пази се. Благодаря. И двамата сте напълно луди. знаеш ли? Опасявам се, че да. Отново благодаря. Карай внимателно. Ти си… удивителен мъж, Уфици. Люк върши повечето работа. Аз само наглеждам. Само… един поглед зад завесата преди да тръгна. O… O, съжалявам. Аз… Съжалявам. Довиждане, Джулия. Да. Чао. Е, отче. Да не би да видях нещо между теб и г-ца EBC? Знаех си. Няма нужда да се засрамваш, човече. Вече не си свещеник. Казвам ти. Когато всичко това свърши я потърси. Трябва да има разклонение на пътя пред нас. Завий наляво. Какво по дяволите? Не спирай! Добре ли си? O, не. Аз съм приятел. Аз съм приятел. Не. Не. Не. Аз съм приятел. Аз съм приятел. Аз съм приятел. Не се притеснявай. Не… Уфици. Кажи и, че съм приятел. Еи, Люк. Върни се. Уфици. Кажи и. Люк… Кажи и, Уфици. Кажи и, че съм приятел. Люк, хайде. О, мамка му. Твоето състрадание ще ни убие. Мисля, че намерихме бунтовниците. Някой да иска да поиграем крокет? Защо сте дошли? Защото имаме общ враг. И кой може да е той? Нашия парламент? Кабинета? Министерството на отбраната? Публичната справедливост? А може би министерството на здравеопазването? Или имахте предвид НАТО? Американците може би? Аа… пробвай с Дракула. Дракула? Дракула не съществува. Той е фантастика. Цигански мит. Туристически приказки. Не се подигравайте с нас. Истински е. Така ли мислиш? Знам, че е истински. Може би наистина знаеш за какво говориш. Кажи ми. Как можеш да излизаш на дневна светлина? Боря се с инфекцията. Това е невъзможно. В някои дни съм съгласен. Съжалявам. В текущата ни ситуация неможем да си позволим да рискуваме. Трябва да разберете… Чакай. Можеш да им се довериш, Габриел. Джулия, защо… Какво, Люк? Защо не отидох в лондонското бюро и да пропусна репортаж за вампири, превземащи румънското правителство? Почти се чувствам по-сигуно тук. Ти си луда, знаеш ли? Не. Аз съм просто репортер, нуждаещ се от добър репортаж. Осъзнах го около 30 секунди след като вие господа ме оставихте в прахта. Затворете ги в укреплението за през нощта. Защо и аз трябва да съм тук? Аз не съм заразен. В случай, че приятелят ти огладнее. Ти си странен мъж. Или герой или демон. Не съм сигурен кое. Щом се зазори, сте свободни да си вървите. Кажи ми. Къде да го открия? Само следвай клането. Той ще те намери. Ще ми кажеш ако решиш да прещракаш, нали? Нали? Не се тревожи. Ще разбереш. Какво става? О, Исусе. Те са вътре. Къде е Джулия? Ключът… Джулия! Тихо. Мамка му. Това не е добре, човече. Дръж се! Дръж се. Взех ключовете. Колко са? Опасявам се, че не спрях да ги преброя. Вие двамата стойте тук. Не… Няма… начин. Не. Не можеш да ни оставиш. Стойте далеч от вратата. Ще се върна като намеря изход. В случай, че не се върна до изгрев. Чакай! о, по дяволите. Боже… дай ми ключовете. Не. Чу какво каза. Не. Мисля, че ги е подплашил. А тогава съм в най-добра форма. Така че дай. Може би просто трябва да изчакаме. Люк. Ето. Вземи ги. O, Господи. Ами ако това е Уфици? Невъзможно. Какво те кара да си толкова сигурен? Защото, ако това е той ние сме прецакани. О, Боже. Всеки ден се чудя дали още мога да изгоря инфекцията. И кога най-после ще съм като тях. Никога няма да си като тях. Може би вече съм. Не. Не. Хей, момчета! Тук съм! П. В. … Виж това. Изглежда, че нашия екскурзовод пак е на линия. Смяташ ли, че има среща с големия шеф или какво? О, не… Това… Ще съжалява за това. Отведи я обратно, Люк. Не. Не мисля така. Върви. Махнете се оттук веднага. И двамата. Не съм пропътувал 9 милиона мили, за да се върна сега. Няма да стане. Тази битка не е твоя. Елизабет е при него. Това прави борбата и моя. Елизабет я няма! Каквото и да намериш няма да е тя. Няма да е. Вземи Джулия. Махнете се оттук, ако още можете. Виж, Джулия може сама да решава. И Джулия ще се придържа към плана. Разбираш ли? Каквото и да е отвъд това, няма да мога да защитя нито един от вас. Няма да мога. Осъждате се на смърт. Или по-лошо. Е, това го разбрах още когато слязохме на гарата в Букурещ. Така че… Виж. Аз… Аз идвам с вас. Тук определено гледат телевизия. Има сателитни чинии навсякъде. Виждам няколко пазача. Сводници. Не мисля, че шансовете ни ще станат по-добри от това. Ами нашия приятел? Виждаш ли го? Не. Гледай по-внимателно. Трябва да е с тях. Кучи син! Не! Мога да убия и двама ви, но тогава ще сте ми безполезни. Не… Люк! А и над всичко останало. аз съм компетентен бизнесмен. Не! Люк! Може би ще ми благодарите. А може би не. Не… Джулия! Джулия! Това място е проклета касапница. Хайде. Мамка му. Джулия. Джулия? С дамата те чакахме. Джулия? Хайде. Отпий си от нея. Не е твърде сладка. Само щипка подправка. Задържа се на небцето. Продължителното мъчение добавя сложност в най-общата реколта. Гладът я прави синя. Къде е Джулия? Джулия… Джулия… Какво си направил с Елизабет? Елизабет… Да. Mм… Да. Хубаво малко телце. Хубав букет. Кажи ми какво си направил с Елизабет! Къде е тя? Трябва да копнееш за нея. Искаш ли я? Как? Девствена и невинна? Дали те помня? Да. Приятелчето на Свещеника. На онзи, който краде мъртвите. Oo! Тук няма умрели. Само преебаните мъртви. Никога несвършващата смърт, чакаща края на времето. Преди живеех за този момент. Не си достоен. Нека първо видя Елизабет. Искаш ми услуга? Да. Искаш да забравя как бях принуден да страдам заради теб. Мъчен и унижаван? А? Би трябвало да ти изтръгна сърцето и да го дам на кучетата. „Защото старото куче се нуждае от специална диета само за себе си. “ Къде е тя? Изчезнала е. За теб. Не. Изчезнала е за теб. Твърде хубавите неща отнемат остротата ти. Наистина ли искаш да я видиш? Мислиш ли, че ще ти понесе? Oо… Тя намери взимането на невинна кръв за непоносимо. Сега е пристрастена към сестрите си. Умът е погълнат от съвест. O! Скоро ще полудее. Освен, ако не мислиш, че можеш да я спасиш. Внимавай. Хапят. Исусе. Елизабет? Eлизабет. Eлизабет? Eлизабет. Eлизабет. Хей, аз съм. Люк. Аз съм. Люк. Да. Дойдох да те отведа оттук. Разбираш ли? А? Да вървим. Искам да те махна оттук. Хайде. Толкова съжалявам. Толкова съжалявам. Толкова съжалявам, че те забърках в това. Толкова съжалявам. Измина всичкия този път… Знаеш ли колко дълго те търсих? Измина всичкия този път, за да ме спасиш. Обичам те. Не! Люк? Люк? Знаеш ли, дори да намериш приятелката си, може да искаш да не си. Толкова съжалявам… Обичам те… Люк? Качи се горе, Люк. Някой идва. А? И все още никаква вест за местоположението на кореспондентката от EBC Джулия Хюс и екипа и. Останки от хеликоптера им са намерени в село Бистрица. Но до момента няма открити тела на мястото на катастрофата. Умиротворители от НАТО продължават търсенето. Румънският главен консул предложи помощта си за установяване на случилото се с телевизионния екип в часовете след тяхното рандеву с водача на съпротивата на север. Започнато е издирване в Европа. Г-ца Хюс действително е една от най-уважаваните и обичани личности във всички емисии. Умиротворители от НАТО продължават …. Издирването и вече са се усилили критично слуховете за жестокост в границите на изолираната Румънска република. Нощтни атаки от невидими партизански сили продължават да тероризират селата… Имам новини за теб. Нощем. Докато обикновените хора седят пред телевизорите си и те гледат, моите малки ангелчета дават живот и увеличават броя ни. Променяйки посоката и съдбата на човечеството. Или нещо такова. Но… ти си… мъртъв. Знам. Подтисната ли си? Уфици! Много си красива по телевизията. Но дори още повече на живо. Роклята ти отива. Не мислиш ли? Принадлежеше на любимата ми булка. Това ли е твоята представа за прелъстяване? Прелъстяване? Не мисля така. Мислех, че съм те изгубила. Затвори очи. Ела. Отче. Ние сме в рая. Светен е второто ми име. При последната ни среща беше така щедър да ми дадеш опрощение. Но само чрез божията прошка мога да наистина да умра. Чудя се, би ли ми простил наистина? Изобщо говориш ли вече с Божиите власти? В името на Отца. И сина. И светия дух… Си опростен. Докато… смъртта ни раздели. Знаеш ли, не съм се чувствал толкова жив от хиляда години. Да! Извесно ти е, че все още можеш да я спасиш. Не можеш да го отречеш. Но дали си достоен? Предай се! Предай се на мен. Братко. Ще ме благословиш ли? Ще отнемеш ли болката за всички малки ангелчета, които дадоха телата и душите си? Ще извършиш ли предателство? Богохулство? Морът? Ще си оползотвориш ли времето? Не ме проваляй сега. Майната ти. Твърде късно е. Считай се… опростен. Свърши се… почти. Не. Не. Не можеш да го направиш. Не. Но ти можеш. Трябва да има нещо, което можем да направим. Измина всичкия този път, за да ме спасиш. И ще го направиш. Трябва да има и друг начин. Ти умираш, Джулия. Има ли нещо… което искаш да изповядаш? Имах нечисти помисли… за теб. И аз… за теб. Е… Ако това не ни праща в ада, тогава не знам какво? Не мисля… Не мисля, че съм те виждала да се усмихваш преди. Изглежда добре. Моля те… Не ме … … оставяй да… … умра. … умра. Слънцето изгря. Трябва да тръгваме. Веднага. КРАЛЯТ Е МЪРТЪВ ДА ЖИВЕЕ КРАЛЯ