На: 2016-01-25 23:08:06 / Етикети: САЩ , Пийт Зон ,
От филма:
Преди 65 милиона години Милиони години след това ДОБРИЯТ ДИНОЗАВЪР Хенри, време е. Кое е помръднало? Лявото. Вече си татко. А ти мама. Калпазанка. Здравей, Либи. Либи. Здравей, Бък. Има твоите очи. Чупката оттам. Този ще е големец. Здравей, Арло. Излез оттам. Виж се само. Бък! Това е Островърхата планина. Ето я фермата ни. Всички заедно ще се грижим за нея. Какво? Хванах те! Либи! Върнах ти го. Мамо, полях. Браво. Либи. Бък, довърши си задълженията. Какво? Благодаря, Бък. Готов си. Мога ли да правя нещо друго, мамо? Тръгвай. Добре. Кой е там? Здравей, Юстъс. Заклещен ли си, малкия? Нека ти помогна. Свободен си. Ехо? Свободен си. Отивай при татко и… Мама! Не подценявай реката, Арло. Внимавай. Какво има? Тате, Хенриета е най-злата от кокошарника. Вчера каза, че еднооката Фран е най-зла. Тя има само един крак. Не е нужно да ги харесваш, а само да ги храниш, Арло. Готово. Това ще държи далеч хората от храната ни. Направих хранилището Сложи знака си, Хенри. Заслужи го. Да, тате. Давай! Само ако майка ви го направи първа. Тя го заслужава най-много. Сложи знака си по-високо от моя? Какво? Не. Просто гледаш от неправилния ъгъл. Така ли? Искам и аз! Мой ред е! Почакайте. Не е толкова лесно. Трябва да заслужите знака си, правейки нещо голямо. За нещо по-голямо от вас самите. Някой ден ще сложите знака си. И нямам търпение да го видя. Ето така се прочиства полето. Браво, Бък. Ще го измисли. Не се бой. Давай, Бък. Заслужи си го. Добра работа, синко. Справи се, Либи. Само още малко. Прекрасно. Заслужи знака си. Арло! Ще си сложи знака. Добре, квачки! Ще бъдете нахранени! Арло, ела. Бък, какво стана? Дойдох да ти помогна със задълженията ти. И те ме нападнаха. Ще се оправиш. Кажи на мама, че я обичам. Виждам светлина. Ще повикам помощ! Само да се беше видял! Трябваше да се досетя! Винаги ме объркваш. Аз ли? Объркваш задълженията си, както и на всички други. Страхливец. Бък! Не съм страхливец. Ще оставя знака си. Както ти, Либи и всички други го направихте. Да, скъпи. Просто ти трябва още малко време. Забравете! Дори не искам проклетия знак. Хрумна ми нещо. Арло, събуди се. Ела с мен. Къде отиваме? Ще видиш. Разходи се там. Сам? Върви. Тате. Татко! Успокой се. Дишай. Понякога трябва да преодолееш страха, за да зърнеш красотата. Утре ще имам нова работа за теб. Ако още искаш да положиш знака си, разбира се. Дивите хора нахлуват и ни ядат от храната. До гуша ми дойде. Ако продължават, храната няма да стигне за зимата. Затова ще хванеш човека. Приближава човек. Ето така ще довършиш започнатото. Когато се справим с човека, ще сложиш знака си на стената. Точно до моя. Ще убия човека, тате. Ще е безсилен. Какво правиш, буболечко? Махай се! Мърдай, листче. Мърдай ти казвам! Мъртъв си, човеко! Добре. Свободен си. Какво правиш? Просто се махай! Не се доближавай! Махай се! Арло! Защо го пусна? Хапеше и идваше към мен. Зловещо стържеше със зъби… Имаше задача. Преодолей страха, иначе няма да преживееш дълго, Арло. Хайде. Ще довършим задачката ти. Там? Идвай! Тате, ами ако се изгубим? Ако виждаш реката, ще откриеш дома. Какво виждаш? Следи? Дъждът ги измива. Да побързаме. Губим следите. Арло, по-бързо! Тате, чакай. Арло, казах да побързаш. Няма проблем. Няма проблем, Арло. Съжалявам. Исках да преодолееш страха си. Знам, че го можеш. Не съм като теб. Ти си като мен, даже повече. Днес стигнахме достатъчно далеч. Бурята се усилва. Да се прибираме. Арло, по-бързо! Бягай, Арло! Тате! Тате! Тате! Тате! Мама! Ако не приберем реколтата преди първия сняг, ще гладуваме през зимата. Знам, че е трудно без татко, но се постарай повече, Арло. Спокойно, мама. Няма да гладуваме. Ти си добър син. Ти! Доста ти стиска, за да се върнеш! Ти си виновен! Татко щеше да е жив, ако не се беше появил! Помощ! Мама! Мама! Мама! Мама? Мама? Ти! Трябваше да те убия още първия път! Само ти си виновен! Ела насам! Махай се! Точно така! По-добре бягай! Къде съм? Къде е домът ми? „Докато виждаш реката, ще се прибереш у дома.“ Пак ли ти? Махай се! Казах да стоиш далеч от мен. Все още искам да изтръгна живота от теб. Но преди да го сторя, ще ми откриеш ли още? Още от тези. Сещаш ли се? Не. Какво прави? Почакай. Ще ми покажеш плодовете ли? Къде отиваш? Знаех си. Ще умра тук заради теб. Какво правиш? Не! Спри! Не! Спри! Малък… Ела веднага! Плодове! Какво ти има? Ето там са! Луд човек такъв. Здравей. Здравей? Наблюдавахме те. Мислехме, че ще умреш. Но остана жив. Това създание те закриля. Защо? Не знам. Прибирам се у дома. Къде е Островърхата планина? Добра идея. Искаме го. Защо? Тук е ужасяващо страшно. Може да ме закриля като приятелите ми. Това е Ярост, който ме закриля от пълзящите твари през нощта. А това е Разрушител, който ме пази от комарите. Разбивачът на мечти ме закриля от нереалистични цели. А това е Деби. Да, той ни трябва. Как се казва? Не знам. Тогава ще медитирам над това. Ако го наименувам, си е мой. Убиец. Звяр. Главорез. Мърляч! Погребален агент? Въшка! Хемороид. Келеш! Миризливец! Смрадливец! Франк! Откачен! Виолетко? Ненормалник! Спот! Спот, ела тук. Наименуван е. Имате връзка. Браво на теб. Това създание ще те пази, докато стигнеш Островърхата планина. Не го губи. Не! Не може да го получиш, Деби. Не, Деби! Деби, спри! Не си на себе си! Не! Върни се, Деби! Къде отиваш? Трябва да се прибера у дома. Спот, виж сега. Липсва ми… Семейството ми липсва. Семейство. Това съм аз. Ето я Либи. Това е Бък. И мама. И… И тате. Семейство. Не разбираш. Няма проблем. Да. Това е твоето семейство. Татко ми липсва. Трябва да спрем. Спри! Арло, по-бързо! Бягай, Арло! Къде е реката? Изгубих реката. Никога няма да се прибера. Няма да се прибера у дома. Помощ! Помощ! Помощ! Приятел, ранен ли си? Не. Слава Богу! Студено течение, Порой, оглеждайте за ранени! Чакай. Изгубих се. Къде е Островърхата планина? Говориш за планината с трите върха? Да! Бил съм там. Но знай едно, хлапе. Доста си далечко. Но знам път. Казвам се Арло. Съжалявам, но преди имах приятел с това име. Това беше преди да последвам бурята! Бурята? Отнесе ме. Боях се за живота си. Но бурята ме въздигна. И вече нямаше страх в мен. Получил си откровение? Не! Тя ме въздигна! Летях доста ниско, а бурята ме издигна нависоко! И ме остави въздигнат. Тогава бурята ми даде новото име. Защото какво казваме? Каквото бурята ни даде. Да. Наричай ме Гръм. Гръм, ще ми помогнеш ли да се прибера? Да. Може би. Първо ще огледаме района. Има доста хора в лошо състояние след бурята. Гръм, открих един! Насам! Може да ни помогнеш, приятел. Точно така! Страхотно! Това е животинка. Благодарение на теб е освободено. Искам да отделя само миг, за да благодаря на бурята за храната. Хич не си и помисляй! Виждал съм окото на бурята! Забравих какво е страх! От нищо не ме е страх. Не съм казвала обратното. Къде отиваш, приятел? Трябва да се прибера у дома. Казах ти, че ще те заведа там. Приятел, имаш си човек. Надушвам го. От сочните е. Къде е? Крие се ето там зад големия камък. Каквото бурята ни даде. Не! Спот! Хванете го! По-бавно. Няма къде да се скриеш, пъзльо. Ела тук с човека! Помощ! Помощ! Добре ли си, малкия? Да. Мразя го този вид. Лъжливи ненормалници, нападащи дете. Сладкиш такъв. Харесва те. Учудващо, Рамзи, дори за твоята муцуна. Наш, спазвай границите! Това е моето балонче с лично пространство. Не. Ето това е балончето ти. Наш, излез от балончето на сестра си. Нямаш работа тук. Да, сър. Прибирам се у дома, но изгубих реката. Моля ви. Мама има нужда от мен. Спокойно. Знаете ли къде е реката? Коя по-точно? Тук има доста. До Островърхата планина с три върха. Тази не я знам. Отиваме на юг към езерото. Ела. Там може някой да помогне. Нямаме време за детегледачество. Трябва да сберем говедата. Гениалният ми брат загуби цялото ни стадо за един ден. Не съм ги загубил, Рамзи. Колко пъти да ти казвам. Тръгнали са нанякъде. Трябва да ги намерим. Съжалявам, малкия. Чакайте. Ами ако ви помогнем? Спот надушва всичко. Виждал съм го. Може да открие говедата ви. Хайде, Спот. Надуши ги. Добро момче, Спот. Надуши нещо. Хлапе, ако ме гъбаркаш, ще те изям. Откри стадото. Ура! Намерихме ги. Говедата имат ли пера? Крадци на добитък. Какво? Трябва да побързаме. Не виждам крадци на добитък. Там са. Колко далеч сме от езерото? Имам задачка за теб. Не ме бива много по задачките. Искам да се приближиш внимателно. Събери с викане и крещене крадците на добитък. А ние ще ги хванем неподготвени. Какво? Отиди на скалата и крещи. Кой е там? Ще дойдат при теб. Не се плаши. Не мърдай. Ами ако имат нокти и зъби? Не го мисли много. Как е хавата? Какво си замислил, момко? Нищо. Нищо? Как се казваш? Ами… Ами… Арло. Ами-ами-Арло, намислил си нещо. Какво мислиш, че прави, Лърлийн? Бъба, питай мен. Питай ме какво мисля, че правят. Първис, затвори си човката! Нахлува в чужда собственост. Какво правим с нарушителите? Кажи им, Ърл. Убиваме ги! Хванах те! Наш, стадото! Хайде! Внимавай! Никой не краде говедата ни! Каквото си намерим, наше си е. Хайде. Мама иска да си поиграе с теб. Знам, че си там. Надушвам те. Да му се не види! Беше любимият ми зъб! С радост ще те довърша! Трябва да изведем стадото оттук. По-бързо! Страшен сладуран. Ти и човекът показахте голям кураж. Човекът може да влезе в полза. Ще го размениш ли за хармониката ми? Мерси, но Спот е незаменим. Ела, Спот. Ти губиш. Много добре. Ще остане страшен белег. Това нищо не е. Погледни! Натъкнах се на 15 стегозавъра. Бяха по-големи и по-зли от мен. Какво стана? Сбих се с тях. И ги побеждавах, докато един от тях не заби опашката си с шипове в крака ми. И дръпна! Още не си чувствам пръстите. Което е от полза, когато лъжеш… Просто завижда. Така ли? Веднъж подплашено стадо се насочваше към мен. Но опашката ми беше заклещена. Със сигурност щях да умра. Затова изгризах опашката си. Кой го прави? Никой! Откачена си. Чудно как нямаш белег през цялото си лице. Буч, а ти как получи белега си? Не си готов за историята. Ще я понеса. Кажи му. Много е хубава! Беше 40 градуса на сянка. Бях вървял пет дни без вода. Изведнъж я видях. Красиво езерце. Наведох се да пия и от водата наизскачаха крокодили. Един ме захапа по лицето. Нямаше начин да не му стана вечеря. Но онзи ден не бях готов да умра. Разкъсах един крокодил на две, нашибах с опашка друг. Последният… Удавих го в собствената си кръв. Виж! Настръхвам всеки път. Обожавам историята. Покажи сувенира. По-добре от това няма накъде. Нека да го пипна. Не. Щяхте да харесате баща ми. Той не се боеше от нищо. Спирам да се страхувам. Кой казва, че не ме е страх? Сборил си се с крокодили. И бях уплашен. Ако не се уплашиш, когато крокодил те ухапе по лицето, не си жив. Не може да се отървеш от страха. Това е като Майката природа. Не може да я измамиш или надвиеш, но може да я преживееш. Може да откриеш от какво си направен. Първият сняг. По-рано завалява тази година. Трябва да се прибера при мама. Ще те заведем на езерото. Сделката си е сделка. Тръгваме по ранни зори. Хайде! Да! Хлапе, отклони ги, преди да се разпръснат! Ето я Островърхата планина! Там е домът ми! Трябва да отведем стадото на юг. Прибери се бързо при майка си. И нека нищо не те спира. Благодаря! Оценявам, че се грижехте за мен. Ще се оправиш. Стабилно хлапе си. Толкова е близо! Почти стигнахме, Спот! Трябва да се прибираме у дома. Ще ти хареса, Спот. Ще си имаш топла постеля точно до мен. Ще имаш царевица на корем. Има доста място, където да бягаш. Фермата ще е и твоя. Ще се грижим един за друг. Не мога. Не! Спот! Спот! Спот! Не! Спот! Тате? Тате? Ти си жив? Не мога да повярвам, че това си ти! Приятелят ми! Спот! Помогна ми, а сега е в беда. Трябва да се върнем. Тате, спри! Спри! Тате? Не си тук. Уплашен съм. Но Спот се нуждае от мен. Винях го за станалото с теб, но вината не бе негова. Затова трябва да му помогна. Защото го обичам. Знаех си, че го притежаваш. Ти си като мен, даже повече. А сега помогни на човека. Назад! Я виж ти кой бе въздигнат. Хвани го! Спот! Спот! Каквото бурята даде. Спот! Спот! Спот! Прибрахме се у дома, Спот! Хенри? Арло. Арло!