На: 2015-02-17 12:59:35 / Етикети: 2014 , Канада , САЩ , Драма , Мистерия , Трилър , Дебора Чой , Хедър Греъм , Елън Бърстин , Киърнън Шипка , Deborah Chow , Heather Graham , Ellen Burstyn , Kiernan Shipka , Mason Dye , Ava Telek , Maxwell Kovach , Dylan Bruce , Chad Willett , Beau Daniels , Laura Jaszcz , John Emmet Tracy , Don Thompson , BJ Harrison , Ian Robison , Andrew Kavadas ,
От филма:
Хората използват жълтият цвят, като символ на надежда. Жълтият… цветът на слънцето, което толкова рядко виждахме. Когато бях много малка, наистина вярвах, че животът прилича на дълъг слънчев летен ден. В края на краищата, точно така започна всичко. Бяхме четири прекрасни деца, със светли коси и порцеланова кожа. Хората казваха, че изглеждаме като Дрезденски кукли, украсяващи всякакви рафтове и камини. Те не само ни се възхищаваха. Наистина ни обичаха. Но така беше преди. „Животът е пълен с изненади“, казваше мама. А освен това с жажда и страх, и срам, както скоро разбрах. И безнадеждност. Никога не сме оцветявали книжните си цветя в жълто. «ЦВЕТЯ НА ТАВАНА» Върни ми го, Кристофър. Само когато спреш да чукаш по стената ми. И какво според вас правите, деца? Даже няма кой да ме прегърне? Татко! Татенце! Толкова много ми липсвахте! Какво си ни донесъл? Това е за теб, синко. Благодаря. За мен забрави ли? Никога не забравям за теб. Толкова е красиво. Хванах я! Толкова ми се иска, да не ходиш повече на работа. Обещай ми да не ходиш. Съжалявам, че ви прекъсвам купона, но вечерята е готова и съм ти изпекла любимият ти ябълков пай. Корин, не си струваше да се мъчиш. Тя не се е мъчила. Даже е забравила да махне етикета от пекарната. Кати! От теб нищо не може да се скрие, нали? Да, мамо. Какво става тук. Имаш нова рокля и парфюм. Ами, жената на вице президента, не може да носи стари вещи. Смятах да изчакам, докато не стане 100% официално, но ме повишиха, и сега съм началник продажби за цялото източно крайбрежие. Това е супер! Благодаря. Получил е повишение! Защото е умен. Тук няма никой. Кати… Ей. Това е добра възможност за мен. И за всички нас. Зная какво ще стане. Ти ще си дълго време далеч. Мама ще е заета с близнаците. Кристофър ще се държи така, сякаш е стопанин в къщата. И аз ще съм напълно забравена. Да ти кажа ли една тайна? Купих това… при последното си пътуване, и струва повече, отколкото можех да похарча, но още като го видях, знаех, че трябва да е твое. И така, когато съм далеч от дома, искам да си силна. Ще го направиш ли за мен? Мамо! Кати прави така, че да ме боли! Нямаше да те боли, ако стоеше мирна поне 5 секунди. Момичета, моля ви. Баща ви ще е тук след по-малко от два часа, а трябва да довърша пая, виното да се изстуди… Къде са братята ви? Защо да слагам вратовръзка? Защото сме „Дрезденските кукли“. Не искам да съм кукла. Това е само поговорка, скъпа. Защото съседите си мислят, че изглеждаме безупречно. Вие сте безупречни. Защо още го няма? Сигурно закъснява в трафика. Кога ще ядем тортата? Искам веднага! Да си сваля ли вратовръзката? Потърпи, скъпи. Ще сменя леда. Почакай, почакай. Някой идва. Мисис Долангенджър? Много съжалявам, но… Случи се инцидент. Мамо? Мамо? Добре, малчугани, още пет минути. Татко ще се върне ли тази вечер? Не. Помниш ли? Вече ти казахме. Той умря. Понякога, когато много ми липсва, си представям, че просто е в командировка. И всеки ден може да се върне. Деца, измийте си ръцете преди вечеря… Мамо… близнаците искат да им прочетеш приказка. Това пощата ли е? Мадам Пъмфри каза, че не мога да остана в класа по балет, ако не платим за миналия месец. Добре ли ще сме без татко? Ще направя всичко възможно. Не е лесно, жена да си намери работа, и да издържа 4 деца сама. Погледни ме, аз съм украшение. Единственото, в което съм успяла, е да бъда хубава. Знаеш ли… ти имаш късмет. Имаше баща, който те смяташе за специална. Защото приличам на теб. Външно, може би, но си агресивна и целеустремена. Напомняше му на неговата майка, която много обичаше. Нима не всички обичат майките си? Има майки, които просто не трябва да се обичат. Изобщо не се държат като майки. Нека Кристофър им прочете приказка. И остави това в пощенската кутия сутринта. Още едно? Но ти го изпрати вече… Късно е. Довърши домашната си работа. Кати, Кристофър! Влезте вътре. Нали знаете за писмата, който изпращах? Най-накрая получих отговор. Излезе така, както се надявах. Отиваме да живеем при баба ви във Виржиния. При баба? Ти и татко казвахте, че никога не сме имали роднини. Ами… сложно е. С родителите ми се разминавахме във възгледите си, и затова решихме, да ви държим на разстояние. Но след като баща ви почина, това е най-добрата ни надежда. Ами училището? И приятелите ни? Ами класът ми по балет? Двамата сте достатъчно големи, за да разберете, и подкрепяте майка си, в това отчаяно положение. Но ние все още имаме дом, да си намеря работа на половин ден. Кати ще помага повече с близнаците. За хората е нормално да мислят, че нищо лошо няма да се случи. Баща ви беше толкова добър в работата си, но… не живеехме според средствата си. Какво имаш предвид? Нищо тук не ни принадлежи. Мебели, автомобили, даже играчките ви… дори и огърлицата ми. Минаха четири месеца, и ги удържах, доколкото мога, но банката иска да ни конфискува всичко това. Зная, че това звучи плашещо, но запазих добрите новини за края. Родителите ми са много богати. Не са от средната класа, а отвратително богати. И имат един от най-прекрасните домове във Виржиния, със слуги, земя и собствено езеро. Почакай да разкажем за това в училище. Днес заминаваме. Днес? Това е единственият ни шанс. Зная, че ви е тежко, но ви обещавам, да не оставате назад, и ще ви купя хиляди повече неща във Виржиния. Нищо няма да ви липсва. Не се притеснявай, мамо. Ние сме Долангенджър. Ще бъдем щастливи, където и да е. Знаех, че мога да разчитам на теб, Кристофър. И още едно нещо… истинската ни фамилия не е Долангенджър, а Фоксворт. Обзалагам се, че къщата е огромна. Искам да кажа, че може да имаш собствено балетно училище, с костюми и роял. Даже няма да те чувам. Ти ще изследваш гората и езерото. Колко по-добре, от някакъв скучен клас по биология. Госпожо? След няколко минути ще пристигнем. Благодаря. Сигурна ли сте, че не искате да отидете до Шарлотсвил? Сега е три през нощта. Ще слезете в нищото. Благодаря ви. Ще ни посрещнат. Само багажа на децата. Някой ще вземе моят утре. Благодаря. Приятна вечер. Бог да ви е на помощ, мисис Патерсън. Нали каза, че някой ще ни посрещне. Трябва да сме там, преди да се разсъмне. Пътят е дълъг. Колко дълъг? Няма да мога да нося близнаците. Пусни ги да вървят сами. Горският въздух ще е полезен за тях. Къде отиваме? Искам да се върна у дома! Още малко и всичко ще е наред. Наистина ли мислиш така? Да. Така каза мама. Това е Фоксворт Хол. Добре. Кори издухай си носа, ясно? Добре. Кати, закопчай се. Здравей, мамо. Е… да видим, какво е довлякла котката. Благодаря, че ни приюти, мамо. Не знаех какво ще правим. Аз не съм ти баща, Корин. Унижението ти винаги ме е потискало. Виждам, че децата са наследили красотата ти. Да се надяваме, че нямат скрити дефекти и болести. Не съм съгласна да гледам такъв цирк тук. Децата ми са пълноценни, умствено и физически. Просто трябва малко да си починат. Големите ти деца не могат да спят в едно легло. Кати и Кристофър са още деца. Невинни са. Да. И аз мислех същото за теб. Щом толкова се притесняваш, защо не им дадеш отделни стаи? Бог знае колко са тук. Това е единствената безопасна стая, откъдето баща ти няма да ги чува. Сложи двете момичета в едно легло, а двете момчета в другото. Когато ви оставим с майка ви, ще заключа тази врата. И ще държите щорите затворени. Помнете… Бог вижда всичко. Бог ще види всичко лошо, което направите зад гърба ми. Ще те почакам в коридора. Дядо не знае ли, че сме тук? Съжалявам, трябваше да ви кажа истината, но се страхувах, че ще ви изплаши. На 18 извърших нещо, което родителите ми не одобриха, и баща ми ме задраска от завещанието си. Затова ли така ни ненавижда? Тя не ви ненавижда. Просто ревнува, че толкова силно обичах вас и баща ви, и че баща ми много ме обичаше. Точно затова сме тук. Мисля да си го върна и отново да ме впише в завещанието. Той е на 78 и умира. Просто ми трябва малко време, за да си го върна. Колко време? Не зная точно. Два дни, или седмица? Като си върна разположението му, ще ви заведа долу да се запознаете. Зная, че ще ви обикне толкова силно, колкото мен. Тук ще сме добре. Все пак сме Фоксворт. Утре ще ви донеса играчки и настолни игри. Ще ви посещавам толкова често, доколкото е възможно. И не правете нещо, което да ядосва баба ви, ясно? Корин! Какво е това на ръката й? Пръстен от баща ми. Дай ми го. Мамо, тя не може… Татко ми го подари. Казах ти да ми го дадеш, момиче. Или трябва да говоря… още по-бавно? И не смей да произнасяш името на баща си в този дом. Да вървим Корин, достатъчно за днес. Съжалявам. Обещавам всичките ти мечти да се сбъднат. Просто ми имай доверие. Къде е слънцето? Още ли е нощ? Кори! Не трябва. Храната ви. Махни си ръцете. Тази храна трябва да ви стигне за цял ден. Не мога да бягам нагоре и надолу по стълбите. Слугите могат да заподозрат нещо. Има яйца за закуска, сандвичи за обяд, и печено пиле за вечеря. И искам да изядете всичко. Нищо не трябва да остане, ясно? Ако се държите добре, ще ви донеса плодове. Благодаря. Съставих списък с останалите правила. Първо трябва да поддържате стаята толкова чиста, сякаш никой никога не е живял тук. Акуратно се сресвайте, мийте се и бъдете напълно облечени. И се дръжте скромно, когато ходите в банята. Момчета и момичета не трябва да я ползват заедно. Големите ще следите, малките да се държат тихо. Никакви гоненици, викове или плач. Те са послушни, но им трябва място, където да играят и шумят. Ето тук… има стълба. Води към тавана. Искате да играем на тавана? Там има достатъчно място. И в последния петък на всеки месец, ще си прибирате нещата и ще се криете горе, докато прислужниците не почистят стаята. Никой не трябва да ви види или чуе за вас. Разбрахте ли? Добре. Ако дядо ви открие присъствието ви, ще ви изхвърли всичките, без пукнат цент. Но преди това ще ви накаже, че сте на този свят. Кери… тук ще можеш да си сменяш костюмите всеки ден. Ей, Кори, виж. Най-после ще имаш собствен грамофон. Но той няма щепсел. Просто трябва да го завъртиш. Да се надяваме, че си наследила гените им. Сякаш знаеш нещо за това. Цялото ни семейство. Всички са недоволни! Като баба. Не са недоволни. Момчета! Трябва да видите това. Изглежда не сме първите деца тук. Тук е горещо и прашно. Не ми харесва. Не е толкова лошо. Искам да изляза в градината. Това място е лошо. Искам при мама. Добре, да го превърнем в игра. Представете си, че сме на улицата. Подът може да е градина, а таванът да е небе. И аз ще ви направя люлка. Какво според теб имаше предвид? Дядо да ни накаже, че сме на този свят? Просто искаше да ни изплаши. Тогава защо каза, че ще бъдем тук няколко месеца? Не се притеснявай. Мама ще се погрижи за нас. Това не е най-добрата идея. Виждаш ли? Работи. Кори, Кери, люлейте се. Казвам ти, седмицата бързо ще мине. Мама ще спечели благоволението на баща си и всички ще сме богати. И никога няма да се наложи да виждаме този таван. Всичкото е студено и мазно! Не ми харесва. Господи, Кери. Само това имаме. Не! И на мен не ми харесва. Деца, достатъчно. Да се пръска храната… е дяволска работа. Ако оставите и едно парченце от храната си… Бог ще ми каже и ще ви сполети наказание, ще се отправите направо в ада! Мамо! Мамо, съжалявам. Просто се шегуваме. Опита да накара близнаците да ядат. Деца, какво ви казах? Просто… Мамо… Не се сърди. Вината не е тяхна. Просто не са разбрали всичко. Ще разберат. Мамо? Добре ли си? Само исках да ви пожелая лека нощ. Как мина първият ви ден? Не беше толкова лошо, нали? Мамо, тук не ни харесва. Тук е лошо. Кери, престани. Не. Кати и Кристофър са лоши. Искаме да се върнем у дома. С теб, мамо. Ти си ни нужна. Съжалявам, милички, но това е въпрос на време… Трябва да слушате големите си брат и сестра, като родители. Не! Вземи ни от тук. Веднага! Корин! Накарай това дете веднага да млъкне. Махни се от мен! Махни се! Веднага се махни! Недей да й крещиш! Тя е само на 5 години. Свали си блузата и им покажи как се наказва лошо поведение в този дом. С мен можеш да правиш, каквото искаш, но ако си жестока с децата ми, веднага ще ги отведа, и повече няма да видиш нито мен, нито тях. Давай! А сега си свали блузата. Свали я! Деца, хубаво погледнете, какво ще стане, ако не ме слушате. за всяка година, през която е използвала дяволския си чар върху моя съпруг! И още 20 за годините, които прекара в грях с баща ви. Този брак беше мерзост в очите на нашия Бог. С четири деца, потомци на дявола! Порочни… от момента на зачатието си. Порочни! Аз определям правилата в този дом. Аз! И прилагам наказанията! Мислех да ви заведа в истинска градина, но ще си я построите тук, на тавана. Какво стана с баба? Ще ни накаже ли? Тя има клаустрофобия. Никога не се качва по стълбата. Трябва да се грижиш за себе си, мамо. Всичко е наред. Това са просто върбови клонки. Гордостта ми пострада повече от гърба ми. Но защо? Защо баба говори всички тези неща за татко? За нас? В детството си, бях любимка на баща си. Всичко правехме заедно. Возихме се на яхта, яздихме, даже ловувахме. Това направи майка ми толкова ревнива. Използваше всяка възможност, да ме измъчва и унижава. И успяваше. След няколко години, баща ми започна да пропада в работата си, и стана още по-затворен и самотен. А след това, на фона на всичко това се появи доведен брат на баща ми. Майка му неотдавна беше починала и семейството ми го прибра. Беше само с няколко години по-голям от мен. Толкова красив и добър, и така… изпълнен с живот. Баща ми се отнасяше към него, като със собствен син и никога не бях срещала човек, като него. За татко ли говориш? Стараехме се да пазим чувствата си в тайна, даже един от друг. Все пак бяхме роднини. Той беше моят доведен чичо. И когато избягахме, семейството ми изпадна в ярост. Баща ми ме лиши от наследство, а майка ми каза, че децата ми ще се родят с копита на краката си и раздвоени опашки. Но тя сгреши. Бог не ме наказа с вас. Вие сте прекрасни. И трябва да вярвате в това, за да не говорят другите. Надявам се, че ще ме разберете. Любовта невинаги идва според желанието ти. Понякога това става въпреки волята ти. Мамо, все ми е едно какво си направила, или какво ще направиш. Аз винаги ще те обичам. Но защо баба ти позволи да се върнеш? Защото чака 20 години, за да ми каже „Аз какво ти казах“. Повярвай ми, Кати. Аз в плен на това място, както и вие. Ей, Кори… прекрасна е… Това е охлюв. Нямам търпение, да го покажа на мама, когато дойде. Ако дойде. Няма я от няколко дни. Седмица. Направих календар. Ще ни помогнеш ли за градината? Трябва ни вода. Гледай пред себе си! Къде си се разбързала? Простете, просто бързах да донеса още малко вода за Кристофър, докато боята не е изсъхнала. Боя? Правим си градина на тавана, за да не се страхуват близнаците. Идеята на майка ви ли е? Надявам се, че не си наследила артистичните й способности. Единственият истински талант на Корин, беше предназначен… за противоположния пол. Аз съм танцьорка. Балет. А Кристофър е добър художник. Може да нарисува каквото си поиска. А някога рисувал ли те е? Молил ли те е да му позираш без дрехи? Хайде, момиче! Кажи истината! Искам да зная кой от греховете, си готова да извършиш! Никакъв. Никакъв? Тогава защо трепериш? Защото ни обвинявате за толкова лоши неща, а аз не зная, за какво говорите. Не знаеш, за какво говоря. Попитай брат си! Той знае. Още от раждане то си, мъжката половина, знае вече всичко за греха… Порок. Сега се убедете, че сте прибрали всичките си играчки. Проверете под леглата. Убедете се. Не искам никакви следи от присъствието ви тук. Защо не вземеш това? Защо масата изглежда като полирана? Старателно я изтрих. Стаята не може да изглежда така, сякаш сега е почистена! Прислужниците ще са тук, след по-малко от час. Добре, няма значение. Ще се погрижа за това. Ето ви две истински цветя за изкуствената ви градина. Върви. „Гледай, Джейн ще избяга.“ „Бягай, Джейн, бягай.“ Сега опитай ти. Не! Вече сме го чели безброй пъти. Ако двамата се държите добре тази вечер, ще може да излезете на покрива, утре сутринта. Не искам да излизам на покрива. Мамо! Толкова ни липсваше! Съжалявам, че ви накарах да ме чакате, скъпи, но ето ви две игри и боичките, които поиска Кати. Къде беше? Исках да дойда по-рано, но… наложи се да отделя цялото си внимание на баща си. Не може да си представите колко ми е трудно. Днес най-накрая ми се удаде шанс де се возя на яхтата. Пътувала си с яхтата? Имаш отличен тен, мамо. Ще останеш ли докато близнаците си легнат да спят? Да! Ще остане! Ще остане! С радост, но ще ходя на кино с приятелка от детството. Настоява да излезем, но с радост ще прекарам времето си с вас. Тогава защо не слезеш долу и не разкажеш на баща си за нас? Кати, трябва внимателно да подбера момента за това. Току-що се върнах. Мина цял месец! Омръзна ми да вися тук. Близнаците имат нужда от слънце и свеж въздух. Искам да плавам! Кати, престани да крещиш на мама. Просто искам да зная, кога. Кога ще му кажеш за нас? Кога ще може да се махнем от тук? Както вече ви казах, баща ми ме прие обратно в семейството… Тогава защо да не приеме и нас? Толкова ли сме страшни, глупави или безобразни, че да не иска да види собствените си внуци? Не мога. Никога няма да мога да му кажа за вас. Той ми прости само при едно условие. Че нямам деца от баща ви. Знаете ли какво? Няма да ходя на кино, и ще остана тук с вас и близнаците. Всичко е наред, мамо. Върви. Ние ще сме добре тук. Той може да умре всеки момент. Така става при сърдечните болести. Някой кръвен съсирек ще му попадне в белия дроб или сърцето, и ще угасне, като свещ. С нашия късмет, дядо никога няма да умре. Ще си останем тук завинаги. Какво са няколко седмици, или месец? Съвсем скоро, ще станем милионери. Мама вече се държи като такава. Забеляза ли, че винаги е с нов тоалет? Тя е Фоксворт. Нужно й е. Кори е измамник! Мислех, че двамата играете на криеница. Играем! Но аз го викам, а той не излиза. Кори! Къде си? Кристофър. Ела тук. Всичко ще е наред. Просто трябва да го сгреем. Кати? Толкова ми е мъчно за мама. Представи си, че аз съм ти майка. Толкова много те обичам. Затова мога да ти бъда истинска мама. Нашата първа Коледа без татко. Помниш ли как ни водеше да се пързаляме във Фланаган? Винаги бягаше до нас, за да е сигурен, че близнаците са в безопасност. Една Коледа тук, няма особено значение. Можем да направим подаръци за близнаците. Ще кажем, че са от дядо Коледа. Можем да направим нещо и за баба. Всеки ден ни носи храна. Донесе ни и цветя. Би могла даже да ни освободи. По-бързо, Кати! Скоро ще дойде. Внимателно. Не искам да се скъса. Кристофър, да взема ли картичката? Трябва да е безупречен. Бабо? Кати! Кати! Събуди се. Дядо Коледа е дошъл! Подаръкът не е от дядо Коледа. Това са Кори и Кери, които играят на семейство така, както и аз. Вратите и прозорците наистина се отварят и затварят. Знаех, че ще имаш такъв цвят на лицето си. Изглеждаш точно като баща си, когато го срещнах за първи път. Така ли мислиш? Поръчах това от Париж. Ушито е ръчно. Харесва ли ти? Да. Просто не зная, къде ще го нося. Зная, че това не е най-прекрасната Коледа, но съм скрила още една изненада в ръкава си. Прозорец към външния свят. Татко ми го подари. Но и това не е всичко. Мистър Уинслоу, каза, че баща ми има огромна изненада за мен. Кой е мистър Уинслоу? Адвокатът на баща ми. Той каза, че е въпрос да се съставят документите, но… аз ще наследя всичко. Мамо, знаех, че ще успееш. Тази вечер прави прием в моя чест, с шампанско и оркестър, за всички, които са от Вирджиния. Може ли да дойдем? Моля те! Ще се скрием някъде и ще стоим тихо, Никой няма да ни види, или чуе. Кълна се. Прекалено е рисковано. Искам да кажа след цялото това време… Не сме виждали други хора толкова отдавна. Това е единственото, което наистина искам. Безразлично ли ти е, дали съм щастлива? Кати, остави я на мира. Да не би тя да е щастлива, че децата й са затворени на тавана? Всичко е наред, Кристофър. Можеш да дойдеш. И двамата може да дойдете, след като близнаците заспят. Усещам, че за първи път откакто баща ви умря, ще си прекараме добре. Ето тук се криех и гледах приемите на родителите си. Помнете какво ми обещахте, ясно? Ще седим тихо, като мишки. И след вечерята, незабележимо да се промъкнем в стаята си. Да. От много години в този дом не е имало живот. И това е благодарение на вас. Точно това ме тревожи. Надявам се, че никого няма да разочаровам. Но вие сте прекрасна както никога, мис Фоксворт. Благодаря, Сара. Тази рокля… повечето жени са прекалено скромни, за да я облекат. Зная, че не одобряваш този прием, но опитай да се повеселиш, заради татко. Благополучието на баща ти е моя грижа. И това е единственото, което споделяме. Весела Коледа. Корин, всичко е ослепително. Исках нещо по-обикновено, но баща ми настоя. Винаги съм му казвала „Ако съжаляваш пръчката, ще разглезиш детето.“ Мамо, моля те. Определено не изглежда разглезена. Боже, не мога да си представя, какво е да си поканена на прием, като този. Не ти трябва. Някога, това ще е наш прием. Джон, казах изрично на Сара да поднесе от стария бърбън. Аз винаги пазя тук две бутилки за удобство. Зная, че мистър Фоксворт много го обича. Няма значение. Само ще го преспи преди вечеря. И Джон… избави се от Сара. Тази вечер? Но, госпожо, на улицата е много студено, и няма влакове по това време. Нека да послужи за пример на слугите за това, какво става, когато не изпълняват заповедите ми. Татко! Весела Коледа. Прекрасна е. Не го заслужавам. Принадлежеше на майка ти. Получила я е от майка си. И това… е само началото. Прекрасна е. Може би някога ще имаш, собствена дъщеря, за да я предадеш на нея. Ела насам. Пропуснахте забавлението, мистър Уинслоу. Хайде, Корин. Само пет минути насаме. Знаеш, че мразя големите приеми. Не мога, Барт. Всички ме чакат. Сигурно имаш някаква тайна. Какво? Ти си красива, умна… и съвсем скоро ще станеш най-богатата жена във Вирджиния. И това не променя очарованието ти. Как успяваш да си толкова съвършена? Далеч съм от съвършенството. Попитай майка ми. Майка ти откъде ще знае? Трябва да се върна и да бъда послушна дъщеричка, забрави ли? Нямам търпение, да заживеем заедно… само двамата. Чу ли това? Каза „само двамата“. Ами, тя ще наследи милиони. Много мъже ще искат да са с нея. Да се връщаме в стаята. Идваш ли? Не. Още не. Ще огледам къщата. Не можем да го направим, не и днес. Просто искам да видя прочутият креват във „формата на лебед“, за който всички говорят. Никой не говори за леглото ми. Къде е Кристофър? Къде е Кристофър? Не зная. Отиде да огледа наоколо. Знаеш ли какво ще стане, ако някой разбере за вас? Точно сега, когато всички са се събрали, заради мен? Мамо, ние стояхме тихо. Никой не ни чу, кълна се. Затова никога няма да излезете от тази стая. По никакъв случай! Как може да говориш така? Не може вечно да ни държиш тук. Ако още веднъж направиш нещо такова, ще те удуша! И Кати, също! Добро утро. Какво има? Да кажа ли на дядо Коледа, да вземе подаръците ви? Вървете да играете. Съжалявам за снощи. Нямах предвид, че ще ви бия с камшик. Нищо такова. Просто се уплаших, че ще ви хванат и всичко ще рухне. Никога не бих ви причинила болка. Трябва да ми вярвате. Ами, Барт Уинслоу? Видяхме ви заедно. С него ли си? Казах ви, че е адвокат на баща ми, и ни помага. Би трябвало да се радвате, че станахме толкова близки. Това беше грешка. Кое? Да дойдем тук. Погледнете, какво стана с вас. И с мен. Да си вървим веднага. Ще започнем отначало на друго място, без парите на баща ми. Парите не са важни, ако децата ти не те обичат. Само знайте, че ако си тръгнем, никога повече няма да можем да се върнем. Разбира се, че те обичам, мамо. Здрава конструкция. Твърда, лека метална рама… на всичките четири колела, с хидравлични спирачки. Напълно автоматична скоростна кутия, и алуминиева рама… Какво правиш тук? Съжалявам. Аз просто… сметнах, че сме тук вече цяла година. Какво е това? Нищо. Защо ги разглеждаш? Тези жени? Да не говорим за това. Когато мъжът и жената се обичат, изпитват определени чувства в сърцата и телата си. На твоята възраст е нормално, че тялото ти започва да се променя. Не искам тялото ми да се променя. Нямаш избор. Природата те превръща в жена. Нали не искаш цял живот да останеш дете? Ами Кристофър? Ами, той ще започне да се бръсне, и… други неща, които ще трябва да научи. Например? Да се целува? Знаеш ли, някога всичко ще ти обясня. А сега ви донесох малко нови дрехи. И нещо специално за теб. Ти си късметлийка. На твоята възраст нямаше при кого да отида с тези въпроси. Какво правиш? Изглеждаш като… Знаех, че рано или късно ще ви хвана. Ние нищо не сме направили. Мислиш, че си хубава с тези нови форми и и дълги, златисти коси. Колко пъти си позволявала на брат си да те ползва? Да ме ползва? Какво имате предвид? Аз я изненадах. Нищо лошо не сме направили. Сестра ти беше гола. И ти позволи да гледаш тялото й! Седни, момиче. Какво сте намислили? Ще ти отрежа косите до корен. Тогава ще спреш да се гордееш, гледайки се в огледалото. Няма да отрежеш и косъм от главата на Кати. Добре. Нека да е по твоему. Нейните коси… или четиримата няма да ядете цяла седмица. Но близнаците… Те нямат нищо общо. Мисля, че брат ти ще бъде този, който ще отреже скъпоценните ти коси. Или никой от вас няма да яде. Все още съм гладна. И аз. Искам сандвич. Просто трябва да пестим това, което имаме за ядене. Докато мама се върне. Изяжте солетите ми. Как е могла да постъпи така с нас? Не зная. Не! Нищо не сме направили. Тя не може да ни контролира. Няма да й позволим. Близнаците изглеждат зле. Мога да видя дали няма капани за мишки на тавана. Мисля, че е смола. Не се чисти. Опитах с всички химикали, които донесе мама. Ще се наложи да използваш ножиците. Ти нямаш вина за това. Ти просто ме гледаше. Толкова се старая, да не мисля за момичета. Толкова бих искал, да не сме толкова… близки с теб пред Бог. Значи, мислиш за мен? Мислиш ли, че съм красива? Да. Красива си. Но… Братята не мислят за сестрите си в такъв смисъл. Никога. Трябва ми партньор за следващото движение. Казах ти, че не танцувам. Дай ми го. Глупчо! Това беше любимото ми. Не съм виновен, че си го израснала. Израснала си много неща. А ние кога израснем дрехите си? Не! Не искам да излизам навън! На вас двамата ви трябва свеж въздух и слънце. За ваше добро е. Не! Остави ги, Крис. Те никога няма да пораснат… на този таван. Кати… Ще се измъкнем от тук. Кати, ела! Как мислиш, къде е мама? Нямам представа. Мина повече от месец. Не е отсъствала толкова дълго. Защо не ни каза, къде отива? Където и да е, уверен съм, че мисли за нас. Още ли й имаш доверие? Вече не зная, какво чувствам. В смисъл, искам да й имам доверие, искам, но… ако нещо й се случи… какво ще стане с нас? Толкова е красива. Кати, внимателно. Трябва да се върнем, преди близнаците да се събудят. Той е в капана! Направи нещо! Не трябва да умре! Искам го за домашен любимец. Кори, не го пипай. Ти си лоша! Нищо не разрешаваш на Кори. Ще го нарека Мики. Внимателно, бъди нежен. Не се тревожи. Ще се грижа за теб. Обещавам. Скъпи! Съжалявам, че ме нямаше толкова дълго, но имам чудесни новини! За дядо? Умря ли? Кати, не толкова ужасни. Помните ли адвоката на баща ми? Барт Уинслоу. През последната година много се сближихме и се оженихме. Какво? Кога се случи това? Преди два месеца. Затова ме нямаше толкова дълго. Току-що се върнахме от меден месец в Европа. През цялото време мислех за вас и ви донесох прекрасни подаръци. Тази лодка се нарича гондола. Напразно си заминала за толкова дълго. И не ме интересува, защо. Постарай се да се радваш за мен. Обичах баща ви, но той умря. Трябва ми някой, когото да обичам, и който да обича мен. Когато пораснеш, ще разбереш. Ние вече пораснахме, мамо. Погледни ни. Аз вече не съм дете! А Кати изглежда ли ти като дете? Знаеш ли, ти ще обикнеш Барт. Донесох ти лупа. Антиквариат е. Каза, че ще сме тук една нощ, след това няколко дни, после месец, а вече сме тук две години, мамо! Мислиш, че подаръците ти ще заместят това, което сме загубили? И какво губим още? Нямаш право да ми говориш с такъв тон. Съгласихте се да останете тук, докато баща ми умре. Казах, че ще се грижа за вас и го правя. Имате храна, книги, играчки и телевизор! Ако не съжаляваш нас, пожали поне близнаците. Мамо… Те вече не знаят, каква си ти. Аз съм им майка. Единственият човек, който наистина ги обича. През цялото време правя това, което мога. Даже не си казала на Барт за нас. Нали? Той даже не знае, че съществуваме. Никога не съм успявала да скрия нещо от теб, нали така, Кати? Понички? От майка ви са. На ваше място не бих ги яла. Вредни са за здравето ви. Знаеш, че можем да избягаме. Ще се спуснем отново от покрива. С близнаците. Зная, че първо ще се изплашат, но бихме могли простичко да им обясним… и да успеем да се качим на влака. Мислиш ли, че не зная? Тогава защо още стоим тук? Всички пари на света, не струват толкова скъпо. Още ли вярваш на мама? А имам ли избор? Освен това… Къде по дяволите, ще отидем? Дръпни се от прозореца, момче. Не се казвам „момче“. А Кристофър. Какво каза? Казах, че ме наричат Кристофър. Както се е казвал и баща ми. Свали си ризата, момче. Ще нашибам сестра ти и близнаците, ако не си свалиш ризата, веднага! Кати, качвай се на тавана. Не го докосвай! Върви! Кати… А сега… свали се ризата. Толкова се изплаших. Мислех, че ако нещо се случи с теб… Не се тревожи, Кати. Аз съм тук. Тук. Зная, че това, което направихме е неправилно, но не ми пука. Изпитваш щастие, не е ли така? И романтика? Какво означава това? Нищо. Бяхте права за всички нас. Ние сме изчадия на дявола. „В изкушението никой не казва Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава със злото и не се изкушава от нищо, но всеки се изкушава, като се увлича и подлъгва от собствената похот.“ Ще можете ли да ни простите? Само Господ може да ти прости, момче. Молитвата е ключът към спасението ви. Не. Това е нашият ключ. Това е отпечатък. Трябва да стане за всички врати, даже за външната. Искам да избягаме още тази вечер. Трябват ни пари. Много пари. Толкова, че като избягаме, да можем да отидем там, където поискаме. Можем да откраднем… от къщата. Ако баба ни хване, ще ни бичува. Сигурно следи за всяко пени. Но не и мама. Татко винаги казваше, че е небрежна с парите. Кати, намери ли нещо? Не си ми казвал за всички тези неща. Когато бях тук миналия път, не бяха толкова много. Как изглеждам? Нелепо. А сега, остави тези дрънкулки, и започни да търсиш пари. Кати, не можем да вземем много, защото ще забележи. Кати, какво ти е? Оглуша ли? Едва ще стигнат, да отидем до следващото графство. Трябват ни 1000. Най-малко. Това ще отнеме седмици. Трябва веднага да се махнем. Не, когато имаме достатъчно пари, тогава ще се махнем. Кори? Дадох ти излишната поничка, за да стоиш мирно. Мики е. Не му харесва това чукане. Какво правят? Ограда. Добре, върви без мен. Аз ще проверя отвън. Не. Ако ти се случи нещо? Ще се убедя, че можем да минем. Обичам те, Кристофър Дол. Аз също те обичам. Барт, просто си разсеян, не можеш да намериш дори тефтера си. Не съм аз, прислугата е. Кълна се, че го оставих в черните си панталони. Мисля, че ни крадат. Вчера ми изчезнаха пет, а днес, десет долара. Пет, десет. Какво значение има? Зарязваш ме сама, на собствения ни прием. Това не е прием, ако трябва да стоя срещу майка ти. Прости ми. Знаеш, че аз също искам да се махнем от тук, колкото може по-бързо. Хайде да се разходим. Скъпа, не мога. Знаеш, колко съм зает сега. А един мини отпуск? Зная едно лебедово легло, което е свободно. Сънувах сладък сън преди няколко часа. Нима? Да. Прелестна млада блондинка се промъкна в стаята и ме целуна. По устните. Приличаше на теб, но по-млада, и много невинна. Сигурно наистина е било сън. Защо не пренощуваме в хотела? Тогава няма да се налага да виждаш лицето на майка ми сутринта. Защо си била толкова небрежна? Съжалявам. Той спеше. Беше ми любопитно. Целунала си този човек! И не е спал, а те е видял! Мама не трябва да знае, че можем да излезем! Още нямаме достатъчно пари! Да не мислиш, че само ти страдаш? Кристофър! Престани! Боли ме. Всичко е наред. Не и ти, обаче. Ще отидем във Флорида. Сарасота… където живеят циркови артисти. Да. Ще бъдем звезди в шоу на уродите. Можем да се преструваме, че нищо не е имало. Просто трябва да сме сигурни, че това повече няма да се случи. Работата е в това… че аз искам да изпитвам това към теб. Обичам те. И не зная, ще мога ли да обикна някой друг. Кори е зле. От няколко часа повръща. Мисля, че е хранително отравяне. Трябва да отиде в болница. Защо стоиш там? Не те ли интересува, какво му е? Или забрави, че си му майка? Ти. Вечно ти. Кати, спри! Мислиш, че ще правиш каквото искаш, и хората ще ти вярват. Но всички, рано или късно ще научат истината. Когато мъжът ти разбере, че имаш четири деца, затворени на тавана, ще види колко си „съвършена“ в крайна сметка. И баща ти също. Няма да наследиш и едно пени, А аз ще се радвам! Момичето е право, Корин. Детето трябва да се заведе в болницата. Заведох Кори в болницата. Как е той? Кори е имал пневмония. Докторите направиха всичко по силите си, но… беше прекалено късно. Ще има ли погребение? Вече е погребан. Съжалявам. Кери? Кати. Просто я остави. Трябва да избягаме, иначе всички ще умрем, като Кори. Имаме ли достатъчно пари? Днес ще заминем. Ще вземем всичко. Пари, скъпоценности. Всичко. Няма да се върне. Нали? Тя вече е мъртва за нас. Кога ще й кажем? След закуска. Не искам да се изплаши. Повече от колкото трябва. През парадната врата ли ще излезем? Ще изчакаме до обяд, когато всички слуги ще са в кухнята или столовата. След това Кери и аз ще отидем до оградата, а ти ще изключиш тока? После ще се срещнем до езерото и ще хванем нощния влак. Когато баба дойде да ни донесе закуската, вече ще сме на път за Флорида. Мисля, че бих могла да си продам пръстена. Всичко е наред. Татко би бил съгласен. Ще запазиш този пръстен. Завинаги. Казвам ти, наистина чух нещо. Сигурно са мишки. Пълно е с тях. Може да се чуят чак до покрива. Мисис Фоксворт им даде толкова отрова, с която може да се убие цяла германска армия. Мис Корин дали ще продаде това място? Съмнявам се, че ще вземе толкова спешно такова решение. Спешно? Минаха 7 месеца от смъртта на мистър Фоксворт. Това не е важно. Но всички прислужници ще останат без работа, ако не се грижите за среброто. Кери, трябва да хапнеш нещо. Ще са ти нужни сили. Не. Лошо ми е. Трябва да се грижа за Мики. Откъде го взе? Пазих го за Кори. Да му го дам като се върне от болницата. Кати, трябва веднага да се махаме. Мики. Кери му даде от поничката на Кори, започна да цвърчи и изведнъж… Не. Не. Не може да е истина. Какво? Захарта върху поничките, имало е отрова в нея. Затова ни е лошо. Искаш да кажеш, че баба се е опитала да ни убие? В теб има ключ. Сега ми го дай. Не. Дай ми го веднага! Дяволско изчадие! Дай ми това! Никога няма да напуснеш тази стая! Искаш да ме удариш? Да ме бичуваш? Давай! Хайде. Направи го. Прекрасна, горда и слаба! Точно като майка си. Това не е вярно. Не трябва да сте на този свят. Вие сте петно върху името Фоксворт! Петно върху името на самия Господ. Ако сега ми дадеш ключа, ще проявя малко милосърдие към теб. Кристофър… Давай го! Кристофър… Пусни го! Кати, бягайте на тавана. Не, дай ми го! Върни се! Веднага се върни! Кери, моля те! Кати! Защо го направи? Не затваряй вратата. Нужно ми е да е отворена! Не. Не… Не изключвай светлината. Отвори вратата! Включи светлината! Нужно ми е вратата да е отворена! Какво правиш? Не! Не! Отвори вратата! Не! Какво правиш? Както ти каза, Бог вижда всичко. И ще те накаже за това, което направи с нас. И с Кори. Не бях аз! Вашата майка ви отрови, не аз! Това вече е без значение. Къде отивате? Не си тръгвайте! Не ме оставяйте! Помогнете ми! Помогнете! Помогнете! Кати, трябва да вървим. Идвам. Добре ли си? Да вървим. Ще изключа електричеството и ще се срещнем до езерото. Не! Не! Няма да тръгнем без теб. По-бързо! Трябва да успеем за влака. Стойте! Стойте, ако не искате проблеми! Моля ви… Ние сме децата на Корин. Боже мой. Бягайте. Преди да ме пратят след вас! Ще изключа тока на оградата. Бягайте! Повече никога няма да видим това място, Кати. Всичко свърши. И за първи път от много време, се чувствахме живи. Свободни. Всичко е пред нас. Но някога ако видим мама, и я погледнем в очите, децата, които някога е обичала, целият ни срам и безнадеждност, ще станат нейни.