На: 2015-02-23 11:33:01 / Етикети: 2014 , Русия , Олег Асадулин , Мария Пирогова , Павел Прилучний , Макар Запорожский , Евгения Брик , Александър Ратников , Владислав Абашин , Пьотр Семак , Алиса Хазанова , Валерий Опьонкин , Тимофей Носков ,
От филма:
Заповядвам и владея! Установявам властта си с отварящото заклинание. Власт над вратата и прага, над светлината и тъмнината, над всеки, който влезе и излезе! Влезте и ми служете! Тези, които съм призовал! Влезте и ми служете! Тези, които съм призовал! Инструкторе, видях бъдещето! Кога? След няколко дни. Може и часове. Нещо конкретно? Нищо ново. Ще има ново. Е, господа… Настъпва нашият последен… и решителен. Какво става? Магьосникът е тук. Инструкторът предупреждаваше… Няма ли обхват? Колко жалко… Оттук ще излезе този, на когото аз позволя. Така че не хаби спрея, че ще свърши. Кой си ти? Ти ми взе амулета. Да, аз. И аз те ударих. Извинявай, нищо лично. Няма да ти го простя. Нали се извиних. Няма да ти простя онова, което направи със Сем. Толкова ли държиш на него? Трогателно. Тъкмо се канех да го премахна. Да го премахнеш? Да. Имам кукла, имам и чук. Когато счупя на куклата главата… Не… Не! Какво искаш? Днес ще отворя Портала. Няма ли да ти се развърти пъпа? Ти не си лош художник… но си пълен глупак. Ще се оправя някак. Мога ли да разбера, как мислиш да излезеш оттук? Нямам намерение да ходя никъде. Аз си седя вкъщи, в Лондон. А вече как ще излезете вие, това е друг въпрос. Сем? Сем? Какво става? Главата ме цепи. Лера, помниш ли днес какво стана? Какво значи да помня? Не предадох курсовата работа навреме. Няма нищо, ще я дам другата седмица. А жената, с която се запознахте, Тамара? Лафихме си в кафето… Ами такава е… странна. Като че ли се готви да участва в „Битката на екстрасенсите“. Защо? Ало? Къде си? Тук е огромно задръстване. Трябва да вървя пеш. Не мога да открия Гриша, къде е? Звънях му преди 5 минути. Не отговаря. Извън обхват е. А Лебедева къде е? Лебедева също. Не мога да се свържа. Трябваш ми тук. Идвай бързо. Добре. Не, не искам. Да… Не прецених водата. Трябваше да взема повечко. Втасахме я! Льоша? Чуваш ли ме? Изчезвай от офиса. Не искам да те спипат! Хванаха Лиза. Има ли някой? Льоша? По дяволите! Инструкторе… Ало, Пипъл, жив ли си? Че какво да ми е? Тук смърди. Нищо не мога да подуша. Бързо отивай в офиса и изведи Льоша оттам. Веднага! Чува ли ни някой? Отворете! Отдръпнете се! Даша, още веднъж! Хайде! Гриша и Даша сме! Отворете! Има ли някой? Масови сърдечни пристъпи в МГУ. Някакъв изрод е счупил огледалата в МГУ. Игор Дмитриевич Сторожев. Роден през 1992 година. На 6 юни 2010-та излезе от къщи и повече не се върна. Оттогава не сме го виждали. Егор Сторожев, още едно изчезнало дете. Още едно разбито майчино сърце. Моля всички, които ни гледат, да помогнат на майката да намери сина си. Има ли някой, ей? Гриша и Даша сме! Чува ли ни някой? Отворете! Има ли някой? Има ли някой? Е, силите ли не ви стигат? Толкова сте смешни. Да паднеш от смях. Научили сте някой трик и се мислите за всемогъщи. За момент помислете, ами ако триковете ви откажат? Защо? Защото аз съм по-силен бе, идиот! Ей сега ти строших зъбите! Недей, Гриша! Ще биеш Сем, не магьосника. Магьосникът е в Лондон. Винаги съм знаел, че си умна. Но не по-умна от хамстер. Затвори си плювалника! Не се връзвай, нарочно те ядосва. Досетлива си. Може да намерим общ език. Трябва ти кръвта ми. Бинго! Без нея амулетът е безполезен. Точно така. Няма да получиш кръвта ми. Вратата е блокирана. Никой няма да излезе, ще пукнем от жажда, но няма да имаш кръвта ми! Разбра ли? Сем? Сем… Сем. Той беше ли тук? Да, беше! Момчета, нима ще приключи всичко, а? Това би ли те зарадвало, Серго? Какво да ме радва? Аз не съм жив. Само ми е чудно, че толкова години се лутаме между живота и смъртта… И край. Това ли е? Няма радост, но поне няма страх, това е хубавото. Приживе много се страхувах. Стига сте се паникьосвали. Ние сме Пазители. Не изпитваме страх, тъга и съмнения. Ти поне си добре, началник. Хем си с тях, хем с нас. Всеки ден виждаш живи хора. Какво? Дай да видя. Да не си посмял! Не го докосвай! Чуваш ли, гад? Остави го на мира! Чуваш ли ме? Той е добре, ами ти? Ако още веднъж го докоснеш… То какво? Ще заплачеш ли? Уплаши ме. Сем? Моля те! Сем… Няма такова копеле като теб. Млъквай. Трябва ми кръв на Посветена. Трябва ми твоята кръв. Сега Гриша ще нарисува рамка и в нея ще влезе само Даря. Няма да стане. Всички заедно. Не го решаваш ти. Гриша, рисувай. Къде? Където искаш. При всички положения, изходът ще е там, където аз пожелая. Добре дошла в Лондон! Защо причинявате това на сина си? Не ми е син. И не съм му баща. Благодаря, Грейс. Между другото познавах баща ти. Едно време бяхме приятели. Поне не сме враждували. Седни де, седни… Имахме сложни взаимоотношения, но накрая реши да остави нашия свят. А ти от самото начало се оказа мой враг. Защо? Нямала си избор. Принудили са те, поставили са те пред свършен факт… Искаш ли чай? Какво знаеш за Царството на мрака, и за появата на Отдел доставки? Нищо не знаеш. Ти изпълняваш чужда воля. Извинявай, но си като марионетка. Виждала съм Сенки да убиват хора. Лично съм спасявала обикновени студенти. И не ми обяснявайте защо е трябвало да ги спасявам. А кои са Сенките? Откъде идват в Царството на мрака? И каква е връзката му с нашия свят, знаеш ли? Сега ще ни хванат. Кротувай, да не загазиш. Страхотна новина! Ей сегинка ли? Три, две… Оженихме се веднага, след като завършихме. Мислеха, че няма да изкараме и месец, а досега само веднъж сме се карали. И то по работа. Да, бива си я Даша. Видя добър човек в теб. Не исках да кажа това, извинявай. Ясно. Ти си свестен пич. Порталът… …е язва върху тялото на земната реалност. Направен е лошо, несигурно… Пазителите са случайни хора. Багерист, геодезист, инженер… Отговорен партиен работник. Лоша съдба. Нито живи, нито мъртви. Време е да ги освободим. Серго, прочети го. Да, чичо Толя, аз по-добре виждам. „Здравейте, Даря. Благодаря, че ми писахте. Веднага ви отговарям. Андрей Максимович Казюлин ми е дядо. Бивш полковник. Съпруг е на баба, с моминско име Татяна Иванова Анатолиевна.“ Какво? „Баба и дядо са отраснали в един и същ детски дом и живяха заедно 64 години. Имат 3 деца и 8 внука. Към писмото прилагам и семейна снимка.“ Танечка… Бонбон? Помисли какво ще стане, ако Пазителите тотално оглупеят от старост? Ще настъпи катастрофа и Сенките ще нахлуят безконтролно. И за да не става това, аз ще отворя Портала. Тогава Сенките ще ми се подчиняват. Безпрекословно. Пуснете Сем и Гриша. Скоро сама ще можеш да ги освободиш. Имаш голяма дарба. Ти си като баща си. Ти ли го уби? За съжаление баща ти не е от онези, които се убиват лесно. Сега е в друго измерение и не може да се върне. Много съжалявам, че навремето едва не те удавих. Ти? Но тогава баща ти успя да те спаси. Живей. Но най-вече успя да те скрие през всички тези години и това е голям късмет. Свързана си мистически с Портала. Даша! Ще ми помогнеш да го отворя. Не. Вече помогна. Какъв е бил баща ми? Още ли не знаеш? Беше магьосник. Разбира се, не като мен и баща ми. Дойде от други светове, други времена. Накратко дойде от Тъмното царство. Но от времената, когато Тъмното царство не беше Тъмно. Имало е такива времена? Преди хиляди години баща ти беше жрец на древни култове. И свободно можеше да движи между световете. Но след това го проклеха и той се превърна в изгнаник на времето. Никъде не може да се задържи повече от година. Няма да може да ти помогне с нищо. Трябва сама да направиш избор. Да погубиш приятелите си, или да ги спасиш. Тъпанари! Идиоти! Вие сте хора, не Сенки. Да не мислите, че когато започне всичко шефът ви ще ви защити? Първи заминавате! Сенките ще ви изплюскат! Негодници! Животни! Ако някой ми беше казал, че така лесно ще копнат Отдела, щях да му се изсмея в лицето. Останаха Пазителите, Инструкторът… Ние сме хора, но те лесно няма да се дадат. Това беше. А ти се страхуваше. Знаеш ли кое е най-интересното? Няма нужда да чета заклинанието, знам го наизуст, още от малък. Обади се на Гриша още сега. Само че от моя телефон. Че от твоя, с роуминга ще ти излезе солено. Ало? Гриша. Какво става? Отвори ми рамка. Как си? Добре. Гриша… Хванал е нашите. А Лиза? И нея. Явно цял екип работи за него. При това хора, не Сенки. Обещавам, че с жена ти всичко ще бъде наред. Обещавам амнистия на служителите на Отдел доставки в замяна на лоялност. Гриша, рисувай рамка. Ще излезе само Сем. Каквото и да си говорят, аз съм човек, а не безсловесен мъртвец. Така е, чичо Толя. И аз съм човек. Правилно, хора сме. Тогава да се борим за децата си. За Танечка! След три минути отвън ще мине охрана. Побързай. Изигра ни като палета. Татко, не можа ли да го напишеш точно и ясно? Защо не каза всичко веднага? Може да си пропуснала нещо в документите му? Конспект не съм зубрила толкова. Мамка ти! Хора, след две минути отвън ще мине охрана. Не мога! Хайде, мила, хайде. Лиза, спокойно, ще успееш. Накъде си тръгнал? Иля Сергеевич Новиков. Член на КПСС през 1939 година. Демобилизиран през 1946-та. Кого имаш предвид? Ти си нито жив, нито мъртъв. Дойдох да ти дам покой, войниче. Опитай. По-бързо, Лиза. Хайде, хайде! Хайде по-бързо, какво се туткате! Иха! Хелоу! Лиза? Приятели, къде сте? Лиза? Заповядвам и владея! Заповядвам и владея! Установявам властта си с отварящото заклинание. Чупя печата и освобождавам заключените. Власт над вратата и прага, над светлината и тъмнината! Татко? Защо ми даде амулета? Защо ме спаси? За да погубя всички? Ти ще забравиш думите ми. Но ще дойде време да си ги спомниш. Ти си ключът. Само велика саможертва ще затвори Портала, ако равновесието се наруши. Знам какво да направим. Как го направи? После ще ти обясня. Бързо! Пипъл? Сега ще срещнеш това момче. Кое момче? Дай телефон. От снощи звъня на Даря. Не вдига. Не знаете ли къде е? Не отговаря. Ало, Даря, къде сте? Долу сме. Ало, Даша? Гриша с теб ли е? С мен е. Добре е. Ало? Лиза? Порталът ще се отвори след 6 минути и половина. Побързайте! Влизай, по-живо! Власт над вратата и прага, над светлината и тъмнината, над всеки, който влезе и излезе! Чупя печата и освобождавам заключените. Влезте и ми служете! Сем? Сем, погледни ме! Знам, че ме чуваш. Ти си свободен. Не си длъжен да му се подчиняваш. Ти не си марионетка. Почакай, трябва да довърша. Влезте и ми служете… Сем, моля те. Знам, че можеш. Бъди себе си. Казах ти да изчакаш. Чупя печата и освобождавам заключените. Семьон, не го слушай! Семьон, на теб говоря! Семьон! Казва се Егор. Егор Дмитриевич Сторожев. Егор… Пипъл? Хайде, едно, две, три! Давайте! Лиза? Прибирай се, Егорка! Магьосникът е заличил паметта ти, Егор. Бъди внимателен! Нещо ми се губят моменти. Къде съм? Изчезвайте оттук! Равновесието е нарушено! Системата е нестабилна, всеки момент Порталът ще се отвори! Посветена, изведи всички! Ще има наплив на Сенки, ще ги посрещна. Бързо, нагоре! Знам как да приключим с това! Полудя ли? Тръгвай! Хора, вие не разбирате. Порталът може да се унищожи чрез саможертва и амулета с кръвта ми. Щом го отворих ще мога и да го затворя. Трябва аз да премина. Аз съм ключът! Даша! Спри, Даша! Даша! Чакай, Даша! Даша! Къде е тя? Къде е тя?! Къде е тя?! Тат-ко! Виждам! Не е истина! ПОЩА Трябва да се обадя. Спешно е. Здрасти, Егор. Обичам те. Обичам те. Хайде! Егор… Егор! Върна се! Синко! Миличкият ми! Дочаках те!