На: 2015-02-03 12:05:54 / Етикети: 1974 , Испания , Панама , САЩ , Великобритания , Екшън , Приключенски , Драма , Исторически , Романтичен , Ричард Лестър , Джордж МакДоналд Фрейзър , Оливър Рийд , Ракел Уелч , Ричард Чембърлейн , Майкъл Йорк , Франк Финли , Кристофър Лий , Джералдин Чаплин , Жан-Пиер Касел , Фей Дънауей , Richard Lester , Oliver Reed , Raquel Welch , Richard Chamberlain , Michael York , Frank Finlay , Christopher Lee , Geraldine Chaplin , Jean-Pierre Cassel , Faye Dunaway , Roy Kinnear , Michael Gothard , Nicole Calfan , Eduardo Fajardo , Simon Ward ,
От филма:
Разбира се, че помня този ден, когато младия Дартанян стана мускетар на краля. Това беше едно прекрасно представление! Най-добрите хора на Франция! Каймака на обществото! Разбира се, и аз бях там. Аз и моите приятели Атос и Арамис. Кой друг освен нас би могъл да сложи пелерината на мускетара на раменете на Дартанян? Много е важно, младия човек, който тепърва навлиза в живота, да чувства подкрепата на добри приятели. Защо ли? Сигурността ти дава сила. Краля го благослови… И кралицата… Как иначе? Защото ако не бяхме ние с Дартанян… е, и Арамис, разбира се… какво щеше да стане с репутациията й? Любовната й връзка с херцог Бъкингам можеше да завърши с голям скандал. Глупава жена да си загуби главата заради един англичанин! А пък за британския премиер-министър това беше немислимо. Да, интересна работа беше, да ви кажа… Той Дартанян, и ние трима мускетари… …рискувахме живота си заради нея …в борбата с общия враг кардинал Ришельо. Коварен и властолюбив човек, той беше готов да разруши половината свят и да унищожи кралицата в името на своите амбиции. Да, не беше джентълмен… Неговите помощници, въплъщението на красотата и порочността, миледи де Винтер и любовника й, Рошфор. Гълъбчета със зли души… Тя не можа да прости на Дартанян и прекрасната Констанс …за това, че се намесиха в нейната игра против кралицата. Тя жадуваше за отмъщение. Ужасна жена!.. Но какво ни интересуваше тя, Рошфор, че даже и кардинала?! Бяхме млади и безгрижни, каквито трябваше да бъдат мускетарите!.. А Дартанян уви безумно обичаше нещастната слугиня… О, това беше страхотна работа! Да се биеш в името на краля с бунтовниците и протестантите от Ла-Рошел! Ние там заедно с краля и кардинала ги възпитавахме тези нещастници в духа на християнското милосърдие и за да бъдем по-убедителни ги засипахме със снаряди. И те се предадоха. Всъщност защо трябваше да се съобразяваме с безбожниците, които погазваха основата на нашата вяра? Даже нашия стар враг Рошфор, човек на кардинала, душеше нещо в крепостта. Както виждате, без успех. За негово щастие, ние мускетарите, си знаем работата. Чудовищна според мен пошлост… Да ни изложи на опасност заради някакъв си шпионин… Пък бил той и голяма клечка… Край, стига толкова. Куршум… зареди Портос, приготви ли конете? Да-да… Приготвил ли е конете?!! Да. Пригответе пушките! Просто ще си затворя едното око. Гоо-тови! Бомба! Бомба, по-бързо! Сега… Бааа-рута! А фитила?! Прицелете се!! Огън!!! Идиоти! Даже не можете да стреляте като хората! Нищо-нищо. Ще почакам. Бомба! Бомба! Какво става?!!! Качвай се на коня, Рошфор!! Размърдайте се, за Бога! Вие май не бързате много, господа мускетари… Бързата работа е срам за майстора. Нали знаете… Хванете въжето! Вратата! Да, сега… Арамис!! По-бързо!! Вече са близо!!! Ето така. По-леко. Още. Виж… Не! Не така! Още един път. Така. Още! Ваше величество, не е приятно да ви носим такива новини, но бунтовниците няма да се предадат. Те очакват подкрепления от флота на херцог Бъкингам. Не е приятно… „Не е приятно“! За всички нас… Дължа живота си на вас, Ваше величество! Той не ми е нужен. И тези брътвежи също са скучни. Трябва ми безусловна победа над крепостта! Бъкингам има любовна връзка с кралицата. Ваше величество! Трябва му Ла-Рошел, той помага на бунтовниците, но кралицата просто не би могла да предаде Франция! Не Франция, а мен! Но Франция това сте вие, Ваше величество… Това го кажи на тях! На тези дръзки бунтовници протестанти, …които са се затворили там в крепостта. Скоро крепостта ще падна, Ваше величество, а след нея и Ла-Рошел. Действително, каква скука! Тази канонада всеки ден… Ваше величество, защо не се върнете в Париж, при кралицата. При вашата преданна кралица… Оставете тази мръсна работа на нас. Наистина е мръсна работа. А кралицата е предателка. Е… Считай, че имаш късмет. Не мога всеки път да рискувам мускетарите си, за да те измъквам от там. Няма да имаш втори шанс, шпионе. Ако имаше две очи, сам щеше да го разбереш. Не е лошо… Харесва ми… Дела… Шпионин… Гадна дума… Свикнал съм, Ваше преосвещенство. Служейки ви… На колене, нищожество! пред твоя повелител! Чуй ме, Рошфор. Кралицата си пише любовни писма с Бъкингам. Това не трябва да става. Поне докато изпраща корабите си срещу Франция. За да спрем писмата, трябва да премахнем тази, която ги носи. Тя се казва Бонасио, и е камериерка на кралицата. Ти ще я премахнеш, синко. Само, че да не се наложи пак да те спасявам от неприятности. В края на краищата, тя е само една жена… Отлична гъска, господарю. Виждате ли? Само не казвайте, че не ви харесва. Не я искате, така ли? Интересен начин… Малко е странен… О, праскови! Виж ги колко са хубави! До теб, скъпа Констанс, те изглеждат стари и спаружени. Те са много вкусни, сладки… О, дини! Кривокрак клоун! За това кой ще плаща?!! Добре де, стига си викал. Дартанян… Дартанян! Дартанян!! Стани и се бий, страхливецо… Бедния, бедния млад човек. Рене! Рене, занеси младежа в каруцата. Само че внимателно. Той е ранен. А Констанс?.. Спокойно, ще се погрижа за теб. Наистина, Кити… Какъв хубав младеж… О, вие се събудихте! Кой… Коя сте вие? Приятел. Отвлякоха Констанс… Аз трябва… Не сте добре… Не, трябва да намеря Констанс! Простете ми, за Бога! Вие сте толкова добра… Господарю, още не сте добре. Не, наистина. Трябва да си легнете. Да-да… трябва… Не, аз трябва!.. Обезателно ще се върна, за да ви се отблагодаря. Както трябва… „Какъв хубав младеж“… Толкова съм ядосан на този мръсник… А ти „приятел“… Интересно, какво ще кажеш, ако ако го хвърля този мръсник в килията? Такава красота ще си отиде… в нищожеството на мускетара… Само изпълнявам заповедта на кардинала… Трябва да му вляза под кожата… На кардинала това му трябва. Както си обичаш работата… Е, какво ще кажете, милорд Бъкингам? Ще ви кажа, Барадок, че ако Бог искаше да плуваме, щеше да ни даде плавници. Ако все пак реша да сваля обсадата на Ла-Рошел, ще използваме добрите стари английски кораби. Вашата подводна лодка е гениално изобретение, разбира се. Но колко качета сланина ще можете да закарате на въстанниците? Колко оръдия ще можете да им доставите, за да пратят стария Ришельо при прадедите му? Сега ние… ние… отиваме… И въпреки всичко, тази лодка е достатъчно голяма, за да можете да откраднете кралицата на Франция. Аз няма да „крада“ кралицата на Франция. Като му дойде времето ние ще бъдем заедно. Тя и аз… Анна… Божественната… Светлината в моите очи… Всичките тези глупави попове!.. И протестантите с тях!.. Три седмици да се мотаят с този Ла Рошел!.. Да не се скриеш!.. Всичките ми дрехи са отишли докато стигнат до Париж! Тези религиозни войни!.. Ще се побъркам, Беатрис! Ваше величество, това може да е… Не!! Като възглавничка! Констанс трябваше да направи нова. Къде е тя? Къде е шивачката ми?! Търсихме я, Ваше величество, но никъде я няма… Какво имаш предвид? Два дни никой не я е виждал. Нито тук, нито дома. Изчезнала е… Кардинала… Какво са направили с нея, Беатрис? Но къде?! Къде?!.. Значи, са я отвлекли, казваш? Из-под носа ви? Били са четирима? Загубата на любовница, в известна степен, е неприятно събитие… Но ти мислиш за нея като за загубена шапка. Това е вече ревност. Може да се каже лоши маниери. А, Портос?! Особено що се отнася до това, на кого е обърнала внимание самата несравнима миледи. Твоята красавица Бонасио, май ще бъде в по-голяма безопасност при похитителите. Поне аз така мисля. Арамис! Фокус. Виждаш ли фигурката? Гледай. Сам съм го измислил! Ех, Портос… Направи го пак. Е… Хайде… Само Портос може да измисли нов начин да се разоръжи сам! Кога ще се научиш?!.. Отвлекли са я. Но защо?! Даже не слушат! …никога не губи!.. Атос, лошо ли ти е? Да ми е лошо?!! Не, просто съм си пийнал… Но ти наистина изглеждаш зле. Някакви проблеми? Мааалкия, проооблеми ли имаш… Какво става? Приятелката ми… Откраднаха ми я из-под носа, докато аз… Отлично. Не, всъщност… Знаеш ли къде я крият? Не… Браво! Казват, че вече друга си си намерил. Не съм! Портос каза… току що… Портос лъжец ли е? Не… Той каза, че си бил хлътнал по някаква… миледи… Не, не, не! Обичам я с ума си. А Констанс я обичам със сърцето си. Но ми я откраднаха! Ти да не би да имаш любовна йерархия? „Ако я откраднат за кого ще страдам повече?“… Чуваш ли… бе, пияндур!.. Никога ли не са ти разбивали сърцето? На мен ли? Не… Нито веднъж. Познавах един човек… Но на мен… На мен не, ти какво… Това е стара история… Живял някога един човек… Благороден човек… На него му разбили сърцето. Влюбил се в едно просто момиче прекрасно… Като самата любов… Той бил истински мъж… Не се страхувал от глупави клюки… Велик човек, човек на честта… Оженил се за нея. Дал й името си, състоянието си, любовта и честта си. Един ден, по време на лов тя паднала от коня. Рамото й се оголило, и на дневната светлина той видял печата, който слагали на мръсниците, на крадлите, на проститутките… За един миг той обезчестил себе си и целия си род. Присъдата на хората била написана на рамото на тази жена… Когато той… го видял това той… Какво? Мисля, че той я е убил… Поне аз бих направил така… Нещастника… Нещастния, обезчестен човек… Е… Може би това ще те излекува от любовта? Любовните истории помагат… От прелестните жени… Кажи… А твоята миледи наистина ли е толкова прекрасна? Прекрасна е, като пролетната роса… Наистина… Надявам се, че ще можеш да я забравиш, ако те обиди. Да, разбира се. Освен това имам Констанс. Ще й остана верен. О, мосю Дартанян! Здравей, Кити! Как е господарката ти? Добре е, но сега я няма. Няма ли я? Но ние се бяхме разбрали за 4 часа! Да, то тя реши да излезе да се поразходи… Да се поразходи?! Какво й е хрумнало? Какво хубаво цвете! Господарю, тя не ви обича. Тя ли ти го каза? Не, но аз и преди съм виждала миледи с мъже… И защо ми го казваш това? Имам си мой интерес… Ти? Ти ли, Кити?! Разбира се! Как не се сетих?! Моето малко момиче… Имаме 10 минути докато се върне миледи. Врааатата!!! …така-така точно така… Благодарим, миледи дяволска ръка!.. Кити! …винаги едно и също и защо не си купи коне?.. Кити! Кити!! Спиш ли? Почивам си. Благодаря ви… Гасконеца идва ли? Не, мадам… Тоест, миледи… Още не е идвал. Войските заминаха за Ла-Рошел. Сигурно се е забавил заради някакви служебни дела. Сигурно е възможно, мосю Дартанян да бъде научен на добри обноски… Докато не е станало късно… Какво ще направите с него? Не знам… Приятно е, разбира се, да се любиш с такъв хубавец… Но Рошфор така или иначе ще го убие. Въпреки, че ще видим… А що се отнася до неговата шивачка… Ще я дадем на слугите на Рошфор. Днес ще облека това… Подръж го за малко! Благодаря! О!.. Не… аз… Къде е Констанс? Бързо! Иначе това легло ще се превърне в смъртния ти одър! Къде е тя?!! Не бързай толкова… Е, я опитай сега… Ще ти нарежа още листенца! Трябва да изчезваме! Пелерината!.. Кити, отвори вратата!!! Кити!!! Н н-н-но… а… а аз… Къде изчезна?!! Чакай малко… Стойте! Върнете се! Отвори вратата!!! А… Да, господарката ти те вика. Прозореца… Там не… Ооо! Здравейте, добър ден… Благодаря, мадам. Да вървим! Кити!!! Отлично! Отвори вратата, Кити!!! Дартанян! Дай парите. О, много мерси! Откъде го имаш това? От миледи. Онзи разказ… Печата, трите листенца… Тя ли е? Боже! Мислех, че е мъртва! Векове наред жените от моя род са го носили това, докато не й го дадох на нея… Не го разказвай на никого, чу ли? Разбира се. Значи, тя е дошла за мен… И за теб. Направил си това, което никога няма да ти го прости – разбрал си тайната й. Тя няма да те остави жив, малкия. Да, беше побесняла. Трябва да заминеш. Напусни Париж! Даже Франция! Замини колкото можеш по-далече от това изчадие на Ада! А ти? С мен всичко ще бъде наред. Тя нищо не знае за съществуването на Атос. Но ако останеш, живота ти няма да струва пукната пара. Ти какво, забрави ли! Трябва да намеря Констанс! Имало едно време момиче сама си е виновна… Но-но! Аз я обичам. Сигурно… Ще помоля кралицата за помощ. А що се отнася до тази могъща особа и нейното отмъщение… Утре заминавам за Ла-Рошел. Надявам се да е достатъчно далеч за нея. Чакайте малко, млади човече! Нейно величество кралицата днес не приема. Но кардинала с удоволствие. Дартанян от Гаскония… Казват, че вие сте отличен фехтовач… Много сте добър към мен като към интригант… Е да, всички ние сме и като към враг… Не! Не ви смятам за мой враг. Мен?! Аз нямам врагове… Само враговете на Франция. Много се извинявам, но повечето от враговете ми носят именно вашите цветове. Еми носи ги и ти… Служи на Франция, така както аз й служа. Предлагам ти чин в моята гвардия. Това са хората, които се борят с истинските врагове на Франция. Ако се включите в тази борба, ще имате моята подкрепа. Носи моите цветове. Заслужи моята благосклонност. Ваше преосвещенство… Какво да кажа?!.. „ДА“ напълно ме устройва. Не мога… Защо си мокър? Сух или мокър… Не мога… Твоето щастие и безопасност, Дартанян, са в моите ръце. Не мога! Искаш ли да си махна ръката? Протягам ти я с чисто сърце. В нея е твоето бъдеще. Приеми го! Не. Значи, отиваш на обсадата на Ла-Рошел? Да. Чака те едно прекрасно пътешествие… Бива си те, но даже и аз не мога да те защитя… Аз и не искам! Жалко, но аз така или иначе не бих приел вашата помощ. Не правя често такива предложения, но ако останеш жив и се върнеш в Париж, тогава аз, може би, пак ше ти подам ръка. Но в такъв случай наистина ще можем да те смятаме за един необикновен млад човек. И тогава ще те представя на който трябва. Успех. Младия глупак се отказа от предложението на Ришельо. Сега можеш да го правиш каквото си искаш. Дано да стане по-бързо! Въпреки, че не… Да му направим една малка услуга. Нека за него това да бъде един показателен поход. Това лесно можем да го уредим. Утре мускетарите заминават от Париж. По пътя към Ла-Рошел ще ги използват като куриери. Дартанян с приятелите си обикновено се придвижват на групи, така, че няма да е трудно да им спретнем една почивка по пътя. Отлично. А жената? Бонасио? Красавицата си прекарва добре в компанията на моите гвардейци в замъка Сант-Клу. Те много старателно се грижат да не й липсва нищо. Така, че може да се каже, че тя е в добри ръце. Повярвай ми, кралицата ще има нужда от нова шивачка, …ти само кажи. Не искате ли… Ах, какво говорите… В Сант-Клу?! Слушай… Той ще я убие в момента, в който миледи поиска това. А тя ще направи всичко, само за да ти отмъсти. Даже и да я освободя днес къде да я скрия после? Там наблизо има женски манастир. Но и Рошфор не е глупак той ще те чака. Хайде да я освободим. Като приятелски жест. Ако тя остане в манастира, докато ние сме в Ла-Рошел… Ние какво, няма ли да си помогнем един на друг? Аз ще ви прикрия. Ще се видим там. Остави, и без това си имаш достатъчно проблеми. Арамис! Извинявай, за Бога! Вземи ключа!! Хайде по-бързо! Не-не, не там! Към прозореца, по-бързо! Здравей, скъпа. Не би ли могла да ми седнеш на врата? Ето го! Хайде, скъпа, по-бързо. Е, това е всичко. Сестра. Извинете ни за това нахълтване… Основния проблем в обсадата на Ла-Рошел-това е некоординираността. На първо място това, че никой не иска да ме изслуша. Аз например, бих разположил обсадните кули около вратата… Не-не, пред вратата. О, вие сте тук! Мускетарите няма ли ги? Засега не. Там на масата за теб има писмо и пратка. Пристигнаха днес. За нещастие, командването не одобрява моята тактика. С уважение, Проспер. Какво има? Пише като писар… Може би, вие… Мосю Дартанян, господата Атос, Портос и Арамис бяха в моята гостилница… Така, това е Вилва и така шумно се веселиха, че началника на военната жандармерия заповяда да ги арестуват за няколко дни. Те помолиха да ви изпратим повече от това анжуйско вино, за да се почерпите за здраве. Ето това се казва приятелство! Даже и пияни, пак мислят за мен. Не… Трябва да им се отблагодаря. Ще пийнем заедно. Какво съм направил?!! Ама, че цирк! Интересно, кой е този глупак, който е решил да се бие в това време. Да бе, представление… Мислиш, че е Дартанян ли? Че кой друг? Да вървим! Този. И онзи. Ей, господа! Спокойно, идвам. Сега… Вземете ме с вас! Махай се! Помощ!!! Ранен ли си?! Не, аз… Браво, хайде! Тук има още един жив! Ще го вземем с нас! Ще си поговорим за любовните похождения на миледи! Ами аз?!!! Ще замръзна!!! Така, и после какво? Нищо!!! Трябваше да отидем в гостилницата „Колибата на червения гвардеец“ до Ла-Рошел Боже! Ръката ми!! Не знам нищо повече! Кълна се! Нито имена!.. Нито срам! Приятелю! А ето я и пратката. Вашето анжуйско винце идва точно навреме. Жаден съм! За Бога! Дайте ми да пия! Дайте и на мен! Напоете го този загубеняк! Ти какво, човече!.. Виж! Да, никога не ми е харесвало анжуйското от реколта 22. От къде е това вино? Нали вие ми го изпратихте! Дойде от Вила. Имаше и писмо. Не сме ти изпращали вино… Но, май знаем кой би могъл… По пътищата засади, отровно вино… Изглежда, господа, нашата приятелка миледи се забавлява. Боже мой! Да вървим по-бързо …в този Ла-Рошел, по дяволите. „Колибата на гвардееца“… Според мен са отвратителни. Ваше величество! Опитайте поне една. О, кардинале! Ла-Рошел падна ли вече?! Още не, господине мой… Гълъба вече е долетял до „Червения гвардеец“. Ваше високопреосвещенство! Да-да, стаята горе… Напълно съм убеден, че всички светии на този шибан свят ти помагат, или си просто мошенник. Зависи от случая. Твоя случай ми струва доста скъпо. Колко дена вече стърчим в тази изгнила дупка! И само заради това, че е спомената от онзи глупак. Какво чакаме тук? Тихо! Ришельо е тук! Знам защо е тук. Никой не знае, че сте тук. Добре платих на господаря. Е… А сега, мадам… тоест миледи… За това, за което аз ви плащам. На река Неле ви чака кораб. Заминете за там още днес. В Лондон от мое име лесно ще предпазите херцог Бъкингам. Никаква помощ за бунтовниците. Нито храна, нито оръжие, никакви кораби. В противен случай го чака война с Франция. Война, която самия той досега не смееше да започне. И това не е всичко. Любимата му кралица на Франция… В това съм сигурен. Така му кажете. Ще бъде опозорена и уличена в измяна. А ако той не ни послуша? Е… тогава ще се помолим за душата му… Разбрано. Но вие ще направите всичко, за да прояви той благоразумие, нали? Приятен път, миледи. Парите не ми трябват. Не ви трябват? Имам известни проблеми. Не знам нищо за вашите проблеми. Няколко желания. И за вашите желания нищо не знам… Но вие, разбира се, можете да кажете вашата цена. Смърт. Няма да ви помагам за частни убийства, мадам. Не ми трябва помощ. Трябва ми само вашия подпис, или карт-бланш, ако искате за живота на тази мръсница Бонасио и любовника й. В никакъв случай. Ваше високопреосвещенство… Живота на Бъкингам за живота на Дартанян. Техния живот за благото на цяла Франция. Отидете в лагера. Намерете Дартанян и бъдете с него. А ти? Ще дойда щом мога. Пази се. Какво искате? Кой сте вие?! Как смеете?! А гасконеца наистина е прав… Вие сте прекрасна. Граф де ла Фер! Не, миледи. Де ла Фер е мъртъв. Вие ме убихте преди много години. Помните ли? На един лов. Един прекрасен летен ден… Тогава на вас не ви беше лесно. Какво искате от мен? Между нас всичко е свършило. Боже мой… Но вие винаги умеете да бъдете полезна. Познавам ви. Знам кой беше преди малко в тази стая. Вижте… дали ще убиете Бъкингам или не, ми е все едно. Той е англичанин и при това враг. Но ако от главата на Дартанян падне и един косъм… Бог ми е свидетел… ще ви убия със собствените си ръце! Не. Мосю Дартанян ме нападна, обиди ме… По дяволите!!! Може ли човек да не ви обиди!!!! …мадам. …заради това той ще умре. Виждали ли сте някога жена с дупка в стомаха? Добре ме познавате, миледи. Дайте ми това, което ви даде кардинала. Давам ви 5 секунди. Както искате. Едно, две, три, четири… С моята благословия и за благото на Родината… приносителя на този документ може да върши това, което е необходимо. Ришельо… Ето това се нарича грамотна формулировка. И вълкът сит и агнето цяло… За съжаление няма да успеем да му напишем писмо докато тръгне кораба. Приятен път. Има още един бастион, генерале. Но не можем да издържим. Още няма 7 часа. Към 9 10 ще се опитаме да направим пробив по целия фронт. О, мускетари! На къде сте се запътили?! Добър ден, господа. Момче! Дай ги насам. Не, не… Писи-писи! Махни се! Маниачка… Много благодаря. Къде е гасконеца? Трябва бързо да говоря с него. Той е в 20-ти. Пак се събрахме всички. И какво от това? Тук човек не може да се скрие кой знае колко. Така е… Нищо не може да се направи, но така или иначе тук сме подчинени на кардинала. Прав си, разбира се. Но какво да правим? Здравейте, господа. Ето ги и моите мускетари… Всички са тук, мосю. Като добри християни. Слава Богу не всички… Всеки път нещо. Този бастион повече прилича на пчелен кошер. Даже не са могли да се укрепят до закуската. И ти нямаше да можеш. На бас! На бас… Обзалагам се на най-добрата вечеря, която може да се направи в този лагер, че аз и моите приятели ще закусваме в този бастион сега. Става! Става! Чуваш ли, Спенглер. Страхувам се, че ще трябва да вечеряме сами. Какво става? Нашия добър приятел Атос предложи да се поупражнява на закуска ей на онзи връх. Роше, сложи в кошницата хляб, сирене, шунка, стриди и вино. Да вземем шампанско вместо вино. За закуска?! Портос, какви са тези работи?! Роше, давай-давай-давай-давай… Аха, за вас е лесно… Да не мислите, че е близо. Да се бие толкова път за една закуска… Да-да, кажи мерси на Атос… Някой идва! Не виждате ли?! Какво правите там?! Огън!!! Давай! Ще те прикрия! По-бързо! Добро посрещане! Цел? Какво толкова тряскат?! Стар съм вече за такива работи… Да вървим. Трябва да ти кажа нещо важно. Хайде, по-късно. Така, ти, ти и ти… Да, там. Видях ги. Пригответе всичко тук. Тук поне можем спокойно да си поговорим. Ето, мосю, вашето вино… Вземете… А защо не е отворено?! Е, аз… аз… Смотаняци! Това не е шампанско! Лошо тръгна… Видял си я с кардинала?! И той й е разрешил да убие?! Ако стане нещо, изобщо няма да се интересува от никакви разрешения. Разбирам ви, господа, но вие ни пречите да закусваме!!! Невъзпитани варвари… Какво става?! Бъкингам ли трябва да убием?! Не знам, мосю… Тук е такава каша… Майната му. Той е англичанин. Той е порядъчен джентълмен. А аз съм влюбен в нашата кралица. Да седим тук, когато него го… Тази… Тази… Тази смърт е отплата за теб и живота на твоята приятелка Бонасио. На, чети докато закусваш. Можеш да си го запазиш. Огън!!! Не уцели… Добре де, миледи ни изплаши и ние се скрихме тук. Но защо въпреки всичко продължаваме да ги убиваме тези нещастни протестанти? Тоест… За какво ги убиваме? Затова, че те пеят песни на френски, а ние на латински? Ай-ай-ай! И това ми бил образован човек! А според теб за какво се водят всички религиозни войни? О! Не беше лошо, не беше лошо. Те идват, господа. Бъдете внимателни, моля ви. О, това са нашите! Роше, я зареди. По-бързичко… Хайде, Роше, с двете ръчички. Бомба!!! Не-не, дай на мен. Франзела! Франзела! Не се притеснявайте. Боже, какво прахосване… Виноват. Моля за извинение. Хайде господа… Стената… Бутайте! Бутайте по-силно!!! Простете, господа… Ето ти Портос, проверка за въшки. Атос. Трябва да предупредим кралицата. После ще го обсъдим. Предлагам да изчезваме, господа. Вземи-дръж! О, Благодаря ви, мосю… Толкова сте любезен… Не бихте ли могли… да ми… по-о-о-ааааа! По-а… По-у… А-аа… Помощ… Да бе, намери от кого да искаш… Вие, моля ви… Там… Тази-и-и-и-и!!! Продължавайте огоня! Ето ни и нас! Отлична работа, Дартанян! О, Атос! Даже се радвам, че загубих! Пийнете си! И вие, господин дебелак, бяхте великолепен! Ето парите. Ето… най-накрая. Мисията ви е приключила. Предайте на негово преосвещенство, че на мен не ми действат нито неговите заплахи, нито красотата на неговата пратеничка. Британския флот ще подкрепи протестантите в Ла-Рошел. Така кажете на кардинала. Стахувам се, че ще съжалявате за това, скъпи господин Бъкингам. Дий! Напълно в стила на Ришельо… Цял набор дипломатически дреболии… В крайна сметка вече нямам съмнения по отношение помощта за френските възстанници. Ще докладвам на негово преосвещенство… Може и да докладвате… Но вашата мисия е приключила. И сега ще бъдете задържана като убиец. Няма да посмеете… Оставете! Е, ще ни погостувате една седмица в луксозна стая. В Кулата… А когато флота отплува за Франция, вие ще бъдете свободена и също ще отплувате… В колониите на негово величество. В Америка. Америка?! Да! Там е пълно с очарователни диваци. Знае ли човек… Може би и там ще ви свърши работа вашата удивителна красота. Току виж някой ви приютил. Въпреки, че аз на ваше място, не бих разчитал много на това. А иначе за вас имам един скромен тъмничар, на който вашата необикновенна красота няма да му направи впечатление. Няма да успеете да му завъртите главата. Милорд… Миледи отива в Кулата под твоя опека. Тя не трябва да се вижда с никого. Добри ми господине… разрешено ли е в английските затвори да се чете словото божие? Светото писание и псалмите… Аз не съм католик. Не, сър… Разбира се, че не… Аз съм хугенотка… Нас ни екзекутират за протестантско вероизповедание… Това е моята собствена. Утре ще ви донеса псалмите. Да ви благослови Бог, добри ми господине… Кардинала е изпратил тази жена в Англия?.. За да го убие?.. О, не… Не! Трябва да го защитим! Заминете вие, Дартанян! Това е невъзможно, Ваше величество. Навсякъде ме преследват шпионите на кардинала. Но аз, разбира се, ще намеря начин да предупредя лорд Бъкингам, ако Ваше величество напише писмо. Толкова съм ви задължена, Дартанян… Какво говорите, Ваше величество… Ваше величество, краля чака. Но имам и добра новина. Констанс Бонасио е в безопасност. Тя е в женския манастир Сесилия Дамуатие. Щом свърши обсадата ще я докарам в Париж. Мадам, краля… Спасете го заради мен. И да ви благослови Бог, Дартанян. И ще ви помоля слугата ви да побърза. Страхувам се, това е най-доброто, което човек може да наеме за пари, сър. И заплакали те, И се обърнали към Господ, И им дал Той избавление от всички беди. И бил Господ милостив. Амин. О, господарю Фелтон… Вече две нощи не сте спали… Когато бодърствам, съм по-близо до Бог. Но все пак трябва и да се спи… Боже, помогни ми да спася невинните! Дай им избавление от коварството на антихриста! Не позволявай да им разбие живота, така както разби моя! Изпрати ми ангел спасител! Който да накаже враговете! Спаси ни! Помоги ни!!! Кой е този антихрист и предател? Той! Твоя повелител! Бъкингам! Той! Като наказанието срещу народа на Израел! И ти! И ти си виновен! Защото му служиш! Те загиват в Ла-Рошел в името на вярата! А той ги предава!.. Не!!! Не, той иска да ги спаси… Той само иска света да повярва в това! Но ще ги предаде! Знам го! Той се стреми към Париж! Към леглото на кралицата! Тази порочна католичка! О, господарю Фелтон! Имате очи на светец! Помогнете на страдащия! Не мога… Не мога!.. Фелтон, няма да оставиш убиеца ненаказан, нали! Всичко е в божийте ръце. Той е наясно с всичко. Да, така да бъде! И беше дракона разгневен от жената. И тръгна на война през морето! Удобен е, а и стоманата е добра. Една секунда, сър. Рестото. Рестото, сър! Рестото! Ваша светлост… Посланника пристигна преди няколко часа. Ако се съди по всичко, милорд Бъкингам няма да може да продължи играта. Моите поздравления. Калвинизма е слабостта на Англия. С делата на кардинала е свършено – сега можем да се заемем с нашите. Към Сант-Клу, при красавицата Бонасио. Какво е това? Тя е в женския манастир Сесилия Дамуатие. Един от мойте глупаци вече развали всичко. Приятно нещо… А Дартанян? Ла-Рошел се предаде преди 3 дни. И така, Ла-Рошел падна. Точно на време. Портос, какво ще кажеш за… Изглежда, че пиенето на Портос и бръщолевенето на Арамис ще трябва да почакат. Да се приготвяме. Констанс е все още в опасност! Те, разбира се, ще се постараят по-бързо да отидат в Дамуатие, за да спасят любимата му. Спокойно. Те не са стигнали още в Париж, а ние ще бъдем там утре сутринта. Там вече ни чакат моите хора, така, че ще му приготвим на мосю Дартанян едно прекрасно посрещане. Всички ще бъдат твои, миледи. Заповядайте, добри мускетари! Мястото се казва Вист о Данатас. Ама, че име… Сесилия Дамуатие далече ли е? Две мили, мосю. По Брюселския път. Нормално, малкия! Почти сме стигнали. Време е да пийнем малко вино!!! Колкото по-малко обичаме една жена, толкова повече тя ни харесва. Вино!! Бързо дай вино!!! Много съм жаден! Да-да, винце! О, горещия гасконец! Мръсник!!! Давай!!! Стой!!! Давай!!! Атос!!! Атос!!! Атос! Това е той!!! Рошфор! Той ме видя! По-бързо! След него!!! Хайде! По-бързо! След тях!!! По-бързо след тях!! Мосю! Това не е вашия кон! Мосю!!! Ето го! Не бързай толкова, малкия! Трябва да има и друг вход. Давай! Вие натам! Махни се от балкона! Намери момичето. Аз ще се погрижа за тези паразити. Идват! Идват!!! Стреляйте! Арамис! Благодаря! Давай!!! Хайде!! Хайде, бий се! Арамис!!! Да-да, Портос! Арамис! По-бързо!!! Сестро, какво е станало? Не се бой, дете мое, продължавай си молитвата. Но там се стреля! Скоро всичко ще свърши. Скоро ще бъдеш свободна. Мосю Дартанян и неговите приятели… Дартанян!!! Той е тук! Ооо… Обещавам ти, че скоро ще се видите. Но сега трябва да продължиш молитвата. Трябва да се помолиш и за него. И за онези галантни господа, които са дошли с него. Да… Сестро, а той наистина ли е тук? Да, и никъде няма да отиде без теб. Хайде… Ще почакам с теб. „Само Портос може да измисли нов начин да се разоръжи сам!“… Дете мое… Не плачи. Трябва добре да посрещнеш мосю Дартанян. Да-да… Ето така!.. Какво ми стана?.. Играл си грешната роля, приятелю. А, да… Къде е Рошфор?! Не сте ли го виждали? Констанс!!! Констанс!! Коня повече няма да ти трябва. Аз те предупреждавах… Мръсен гасконец! Този път няма да избягаш! Убийци!!! Копеле! Спрете! Престанете, проклетници! Ние сме тук като съдии. И каква е вашата присъда? Смърт. Смърт. Смърт. Смърт чрез обезглавяване. Като граф де ла Фер, и властта, която ми дава правосъдието осъждам тази жена на смърт. Пет пистола. Дартанян! Не! Вие не сте никакви съдии! Искам законен съд! Това е мое право! Не!!! Още една крачка, Дартанян, и ще се наложи да кръстосаме шпагите. Кълна се, че този път тя ще умре! Още два пистола за превоза. Аз не съм ви лодкар. Шпагата ви, мосю Дартанян. Ако обичате. Вашите също, господа. В името на негово високопреосвещенство кардинала. Още един път бих искал да ви подам ръка, Дартаньян, но няма да го направя. Вие ще бъдете изправен пред съда за убийството на много важен държавен човек. Аз убих миледи де Винтер със собствените си ръце, ваше преосвещенство. Знам. И Рошфор. Добър резултат. Вашите победи са ми много скъпи, лично на мен и на Франция. Ето я ръката на Франция. С какво ще платите? Няма да платя и едно екю, нито пък ще роня сълзи! Значи ще отидете на съд и ще отговаряте пред закона. С Ваше позволение, милорд, но няма да отида Имам разрешение за всичко, което съм правил. Разрешение ли? И от кого? От бобения цар? От вас, Ваше високопреосвещенство. От мен?.. С моята благословия и за благото на Родината… приносителя на този документ може да върши това, което е необходимо. Казана дума, хвърлен камък… Преди да дадеш такова нещо, трябва да мислиш. Въпреки, че трябва да се играе по правилата… Това е грамота на лейтенант на кралските мускетари. Без име. Дръж. Приятелите ти също са свободни… Довиждане, мосю Дартанян. Атос… Виж какво ми даде кардинала. Не мога да го приема това. Това е твоето място! За граф де ла Фер това е прекалено малко… А за Атос прекалено много. Арамис, приятелю! Ти си образован човек, начетен… Ти си достоен. Скъпи Дартанян, ти забравяш, че аз съм само временно мускетар. В най-скоро време имам намерение да приема сан. Здравей, малкия! Как мислиш, отива ли ми? Много! Но това ще ти отива повече. А! Грамота на лейтенант! Това ме ласкае, но… Въпроса е елементарен. Службата не е работа за един джентълмен. Но!.. Като лейтенант няма да имам същата свобода! Напротив, ще се гордееш, че си мускетар. Ще имаш повече свобода, отколкото когато пристигна в Париж като малко момченце. Биеше се с всеки срещнат и навсякъде предизвикваше дуели. Създаваше около себе си нов свят. Използваше всеки случай, за да се скараш с гвардейците на кардинала. А мъдрите приятели непрекъснато те спасяваха от неприятностите. О! Колко сили изхабихме, за да усмирим тази детска необузданост! И да те възпитаме да уважаваш противника. Да те научим на добрия тон, който трябва да притежава всеки джентълмен. Да те пазим от истинските врагове. Да пазим юношеската ти невинност от съблазните на порочния свят. Какво щеше да излезе от теб без такива наставници като нас? А и от нес, без теб? Така беше в добрите стари времена! Един беше за всички, и всички за един!