На: 2014-10-17 12:07:23 / Етикети: 1995 , САЩ , Скот Калвърт , Леонардо ДиКаприо , Лорейн Брако , Марк Уолбърг , Мерилин Сокол , Джеймс Мадьо , Винсънт Пасторе , Scott Kalvert , Leonardo DiCaprio , Lorraine Bracco , Marilyn Sokol , James Madio , Patrick McGaw , Mark Wahlberg , Roy Cooper , Vincent Pastore , Bruno Kirby , Jimmy Papiris , Nick Gaetani , Alexander Chaplin , Ben Jorgensen , Josh Mostel , Juliette Lewis ,
От филма:
По действителен случай Майната ти! Бог е моят пастир. Да се свети името Му. Копеле мръсно! Дай ни и днес насъщния хляб… Върви по дяволите! Пържи се в ада! Цял ден ли ще лежиш тук, Джим? Ставам. Откачената вече ме събуди. Спусни щорите и не я гледай и слушай. Опитай ти. Светата курва! Светата фризьорка! Ей, госпожо. Затваряй си устата! БАСКЕТБОЛНИТЕ ДНЕВНИЦИ Когато бях около 8-годишен исках да се сприятеля с Бог, затова го поканих у дома, за да гледаме бейзбол. Не дойде. Жалко, отче. Тъкмо започна да ми харесва. Щом ви харесва, утре ще повторим, г-н Каръл. Болеше ли те, Джим? Цункай го, ще му мине? Няма да излезеш на глава с него. Той е извратен, не го ли чу? „Щом ви харесва, ще повторим.“ Да изчезваме. Сега те убих! Новата ми риза. Да се махаме. Повърнах върху един тип. Само да те хвана! Ще те удавя в реката! Ако четиримата играем срещу Уилт Чембърлейн? Ти пък защо се броиш? Обувките му ли ще връзваш? Тримата тогава. Ще го бием. Шегуваш ли се? Не. Не може да покрива трима души. Вие стреляте отдалеч, а аз ще играя под коша. Чембърлейн е висок над 2 метра. Не може да ми се опре. Много лепило дишаш. Чембърлейн ще ни разбие. Ние ще движим топката. Няма начин да не спечелим. Кажи му. Мисля, че можеш да го биеш и сам. Сигурен съм! Мамка му! Какъв дворец. В такова даскало щях да идвам 2 пъти седмично. Току-виж съм се научил да чета. Днес имаме мач, господа. Кой е готов да играе баскет? Кой е готов за игра? Ако видя някой да се прави на примадона на игрището, ще го закова на пейката до края на мача. Не пуши, Иги, вреди на растежа. Нали искаш да станеш голям и силен, като мен? Марш оттук. Никакво пушене и никакви чекии преди мач. Откачи ли, тренер? Не виждаш ли, че сера? Мирише на умряло. Педро повърна на главата му, а повръщаното се стече по врата на онзи и му влезе в очите. Само не лъжи. Какво правите? Подписваме топката за Боби. Да се подпиша ли и аз? Да. „Пазим ти мястото“, треньор Суифти. Да спечелим за Боби. Кой е по-добър от нас? Никой! Никой! Вървете да загрявате. Ти си шефът, Педро. Ти си моите очи и уши на терена. Джим? Какво? Това, което правиш за Боби е мило. Благодаря. Виждал ли си Нютрън? Мисля, че има среща с човек от „Сейнт Джонс“. Искаш да играеш в колеж, нали? Да. Надявам се да стане. Наблюдателите вече душат наоколо. Те търсят млади таланти. Отбий се някой път у нас, да разгледаме колежите. Става. Ще хапнем пица, ще изкараме една приятна вечер. Вечер съм доста зает. Така ли? Домашни, а? Ами да. Бяхме първи сред католическите училища в Ню Йорк, на крачка от шампионата. Имахме чувството, че сме непобедими. Браво! Така ви искам! Пази го! Добре, Нютрън! Удари го! Удари копелето! По-спокойно! Трябва да имаш присъствие, да бъдеш леопард, не маймуна. Маймуната се скъсва от тичане, докато стигне до топката. Леопардът се движи небрежно, спокойно и секси, като танцьор. Аз играя като леопард. Суифти ни забраняваше само две неща – да използваме думата „копеле“ и да крадем от съперниците, ако са бели. Колко струват бургерите? $34.90? Да не сте вдигнали цените? Не ми достигат пари. Вземете часовника ми, а аз ще донеса останалите по-късно. Не става. Как така? Съжалявам, но бургерите струват повече от часовника. Веднага се връщам. Казах по един на човек. Аз се засищам от най-малко 8 бургера. Ние сме подрастващи. Подрастващите са гладни копелета. Смешно ли ви е? Няма да ви закарам по домовете. Обрахте ги, нали? Сега сме квит. Как ще се прибера сега? Сърбайте си попарата. Как ще излезем? Страх ли те е от тях? От нищо не ме е страх. Какъв е проблемът? Ще ви попитам само веднъж. Къде са нещата, които откраднахте? Какви ги дрънкаш? Не се занасяй с мен. Някой е отмъкнал пръстена на баща ми от съблекалнята. Да те накълцам ли искаш? Да се омитаме! Подкрепления сте си довели, а? Цяла армия! Разкош! Това е пръстенът на баща му. Ей, момчета. Кой от вас ще ме изведе на среща? Аз, сладурче. Ще пояздим коне в парка, ще вечеряме на свещи… Да минем направо на десерта, а? Ще ти струва 15 долара? За 25 цента може ли да ти оближа циците? Не е нужно да бъдеш груб. Ами ти, хубавецо? Имаш ли 15 долара за една свирка? Приличам ли на човек, който си плаща за това? Да, приличаш. Струва си. Знам, че ти искаш, Джими. За 15 кинта ще ти извъртя най-страхотната свирка в живота ти. Какво ще кажете? Да се позабавляваме и четиримата. Само това имам. Хапни си кексче. Разкарай се оттук. Майната ви! Наркомани. Виждате ли в какво ги превръща дрогата? Като стана дума за дрога… Майката на Педро ли виждам да си развява задника там? Къде тръгна? Трябва ли вечно да се държиш като кретен? За какво циври? Майка му е курва, баща му е лентяй. На него се пада да бъде мръсник. Джим! Здравей. Как си? Май не ме позна с новата прическа. Отива ти. Харесваш ми така. Как си? Бивам. Какъв блясък. Харесва ли ти? Всички трябва да си обръснем главите. Ще приличаме на банда скинари. И още как. Нося ти подарък. От целия отбор е. Дори Суифти я подписа. Благодаря ти. Помниш ли онази забивка в „Ривърсайд парк“? Винаги те е бивало в забивките. Да. Почакай, ще ти покажа нещо. Педро ги сви от чантата на някаква госпожа. Чука се с магаре. Виж размерите на оная му работа! Счупих рекорда ти. От колко опита? От седем. Майтапиш се. Седем пъти. Мама мисли, че съм настинал, защото къщата е пълна с кърпички. Задръж снимките. Тъпчат ме с толкова химикали, че не мога да се надървя като хората. Имам една идея. Да вървим. Къде отиваме? Да се махаме оттук. Луд ли си? Не бива никъде да ходя. Дръж. Познавам Боби от 3-годишен. Най-добрият ми приятел. Беше най-талантливият играч в отбора. Преди 2г. му откриха левкемия. Оттогава се бори с нея. Знам, че Боби ще победи болестта. Той може да победи всичко. Ще ме убиеш! Ако ме пуснеш… Ще те убия. Внимавай, дупка! Какво стана с порно киното? Когато идвах за последно, даваха „Сперминатор 2“. Помня го. Появиха се нови художници. Цялата пресечка е в графити. Страхотно е, нали? Така е. Трябва да изпишат твоите стихове. Да бе. Още ли драскаш в онази тетрадка? Естествено. Носиш ли ми нещо? За четене ли? Няма да ти ям съчиненията я! Да, нося ти нещо, но не е кой знае какво. Не помня кога съм го писал. Аз ще преценя дали е добро. „Дечица играят на топчета „под клоните, които превръщат слънчевите лъчи в дантела. Искам да бъда чист. Просто искам да бъда чист.“ Готина е. Друго си е на живо. Вятърът опъва ли платната, Боби? Това е истината. Изведи ме оттук, Джим. Какви ги дрънкаш? Идеята беше глупава. Не се чувствам добре. Защо не изчакаме края на танца? Не ме ли чу? Изведи ме оттук! Извинявай, Боб? Следващия път ще се постарая… Няма да има следващ път, Джим. Обичам да лежа така. Краката ми да потъват в смолата, размекната от жегата. Лекият бриз минава през цялото ми тяло. Изпълва ме първична сила, докато лежа гол под звездите, а звездите на гигантския град свистят под мен. Не мисля за нищо, докато мастурбирам. Не се налага да викам на помощ еротичните си фантазии. Тук съм сам, гол сред въздишките на звездите. Красиво е. Времето лети, когато лъскаш бастуна. „Временна работа за таксиметров шофьор.“ Не е зле. Трябва да вземеш книжка. Звучи страхотно, мамо. Ако не си намериш работа това лято, ще дойдеш да работиш в хотела с мен. Защо вдигаш пара? Да съм ти искал пари? Не ме тревожат парите, искам да поемеш отговорност. Мързелът е залаталката на дявола. Залагалката на дявола, а? Отлично заглавие за първата ми книга. Благодаря. Какво пишеш? Заповядай. Тази сутрин не съм гладен. Трябва да ядеш. Знам. Къде хукна? Ще поиграя баскетбол. Имам чувството, че някой ме преследва. Сякаш някой ме дебне от покривите и всеки момент ще ми скочи. Ще имам ли време да завърша стиховете, които се раждат в мен? Ей, бялото момче, готов ли си за пердах? Гледай голямата ти уста да не те вкара в беля. Ще стрелям първи. Така ли ще играем? Няма да ми я вземеш. Хубаво. Вкара един. Голяма работа. Пробвай пак. Какъв е резултатът? Те не следят резултат. Да вървим, докато е светло. Вечно се мотае. Сега ще му дам начална скорост. Какво е това? Тайният дневник на Джим. Обзалагам се, че пише нещо за мен. Ето. „Пролет“.“идвам“, казва Джим. „Мики вади бутилка с почистващ препарат и предлага да се надрусаме. Вдишваме няколко пъти и се пренасяме в друг свят…“ Какво правиш? „…В ушите ми звучат камбани, светлинки проблясвът…“ Остави го! „… Представям си как плавам в черна река, но кануто ми върви назад, а не напред… Какво е това? Защо си такъв задник? Да не си пипнал тетрадката. Това е нещо лично. Какъв ти е проблемът? Съжалявам. Пише за мен, а не мога да го чета? Да вървим! Таксито дойде. Ще довършим ли играта, Шекспир? Знаеш, че тази игра никога не свършва, Реджи. До скоро. Всяка тайфа си има тест за проверка на членовете. В Джърси играят на „Шубе“ – две коли се засилват една срещу друга с 130км/ч. Шофьорът, който първи отклони колата, е шубе. В Бруклин те карат да опреш цигара в ръката ти и да я оставиш да изгори до филтъра, без да трепнеш. В Манхатън скачаме от скали в Харлемската река, където всеки ден се оттича водата от половин милион тоалетни. Давай! Мъкнах дрехите нагоре, няма да ги връщам. Тези са твоите, Пипи. Виж как ги носи вятърът. Високо е. Не е. Това е „Дяволският пръст“. Скачали сме оттук. Аз не съм. Не си ли? Педро, ти не правиш нищо. Боби обичаше тази скала. Можеше да се премята във въздуха. Мики? Какво? Не говори така, сякаш е мъртъв. Той не е мъртъв. Вижте! Минава корабчето „Пълен кръг“. Ето ви един пълен кръг! Сега ще ви покажа как се скача. Хубав скок. Той е откачен. Не мога да скоча, ще вървя. Невъзможно е. Няма път до долу. Няма да скоча. Дрехите ти са долу. Гол ли ще ходиш цял ден? Ако не скочиш, Мики ще те побърка. По-добре скочи, ще ти олекне. Не е голямо чудо, нали? Мамка му! Педро! Летиш като ударен самолет. Добре ли е? Жив ли си, Педро? You reay? Не казвай на другите, но имам една изненада за теб. Каква е? Изненада е! Ще ти хареса. Готов ли си? Да скачаме. На три. Готов ли си? Да вървим. Как си, Мани? Добре съм, сър. Това е приятелят ми Джим. Лошо се ударих в скалата. Главата ме боли. Джим, това е Уинки. Какво има тук? Здравей. Как си? Добре. Това е Блинки. Здравей. Гледала съм те на игрището. Ти си страхотен баскетболист. Опитай от прашеца. После ще се чукаш като Супермен. Ще те направи по-бърз от куршум. По-силен от локомотив. Нищо не може да се сравни с това усещане. Имаш ли презерватив? Да. Този е релефен, за по-голямо удоволствие. Какво чакаш тогава? Какво искаш да кажеш? Съблечи се. Може ли първо да изгасим светлините? Белият кораб изчезна сред вълните. С тайни окови заключиха очите ми. Армиите излязоха на бойното поле. Армии от пух, препускащи през захарна пустиня. Обичам тази къща, макар че има твърде много прозорци. Сутрин ги отварят до половината. Вечер ги затварят наполовина. Погледнах тялото му. За първи път виждах смъртта. Кожата му беше тънка и набръчкана, като на маймуна. Косата му беше като сив мъх по скалпа му. Приличаше на 60-годишен, а бе едва на 16. Беше толкова невероятно слаб, много по-слаб, отколкото в болницата. Приличаше на скелет, на кости от любим човек. Зави ми се свят, сякаш бях гледал който не разбирах. Постоянно виждах лицето му. Постоянно мислех за смъртта. Каква измама беше всичко. Помните ли как Боби напълни една торба с кучешки лайна, и я запали пред вратата на отец Дън? Представям си как Дън е стъпил право в лайната. После ги е остъргал от обувката си ей така. Дали ще пуснат Боби в рая? Как няма да го пуснат? Самият Иисус би се смял на това. Помните ли тържеството? Спипаха Боби в банята с Мери Ан Дуган. Макнълти ги заварил на калъп. Боби викал „Кълна се, отче, нищо не правехме.“ А от лицето на Мери Ан се стичала сперма. Голям майтапчия беше. Не можах да го позная днес. Беше толкова сбръчкан. Приличаше на дядо ми. Тази болест е ужасна. Смъртта беше избавление за него. Откъде знаеш? Отиде ли да го видиш? Някой от вас посещаваше ли го? Не се обаждайте тогава! Помниш ли гаджето на брат ми? Улучиха я в главата, както си хапваше сандвич. Ами Теди Рейхил? Идеален пример. Вечерта си седеше на покрива, ядеше пуканки и се кефеше. После тръгна назад, и докато се усетим, падна от покрива. Така е било писано. Майната ви! Боби беше най-добрият от нас. Да не сте идиоти? Нищо не разбирате. Добре ли си, Джим? Защо не поговориш със свещениците? Може би те ще ти помогнат. Не искам духовни напътствия от шайка педали. Защо не го давате по-бодро? Миналото си е минало. Да не е свършил светът? Изживявай всеки миг докрай. Всичко се случва. Хайде, Джим. Растеш, а дъждът някак остава по клоните на дървото. Такъв е неумолимият закон, който движи света. Хубаво е, че вали. Дъждът измива тъжната дъга на изражението ти. Дъждът разчиства улиците пред тихата армия. За да танцуваме. Разказах ли ти за първия път, когато взех хероин? Отивах към мазето на Педро. В подземията на склада се събираха всякакви образи. Исках доза за смъркане, но някакви типове попитаха „Защо да смъркаш, „щом можеш да я изпушиш?“ „Защо да пушиш, когато има спринцовки?“ Страхувах се от игли, но се съгласих. Сякаш топлинна вълна премина през цялото ми тяло. И помете болката, тъгата, чувството за вина… Мамо, не съм в настроение за психоанализа в момента. Остави ме. Просто ми прилоша. Няма да живея така, Джим. Предупреждавам те, не мога да живея с наркоман. Все с твоите предупреждения! Надуваш ми главата. Нищо не разбираш. За какво говориш? Върви да чистиш тоалетни. Нали това ти е работата? Не ми говори така! Какво ти става? Трябва по-често да водим тези задушевни разговори. Не мога да те позная. Това не си ти, Джим. Вече не знам кой си. А бях толкова добро дете, нали? С такъв потенциал! Нали това щеше да кажеш? Какво става, Джим? В началото се боцкаш веднъж седмично. Чувстваш се като гангстер, като рокзвезда. Просто прогонваш скуката. Наричат го „чипи“ – безобиден навик. Но после започваш да се боцкаш два, три пъти седмично. Докато не затънеш. Всички разправят, че с тях няма да стане така, но всички затъват. Върви! Защо все аз да съм първи? Аз ще отида. Извинете, знаете ли как се стига до спирката на метрото? Оттук минава влак „Б“. Тръгнете по тази улица, после завийте наляво. Какво правиш? Пусни! Да вървим! Какво правиш? Да вървим! Побързай! Може ли да не се изповядвам днес? Защо? От какво се страхуваш? От нищо. Просто не съм в настроение. Ти имаш най-много грехове за изповядване от всички. Свали товара от плещите си. Блогослови ме, Отче, защото съгреших. Не съм се изповядвал от 4 месеца. Слушам те, синко? Не знам откъде да започна. Произнасял ли си напразно името Господне? Да. Проявявал ли си неуважение към родителите си? Крал ли си от ближния? Мамил ли си? Да, не се гордея с това. Имал ли си нечисти помисли, вършил ли си нечисти дела? И то какви. Искаш ли да ми кажеш нещо със свои думи? Првил съм всякакви шибани гадости. Извинете езика ми. Мамка му… Боже, имам мръсна уста. Вижте, съжалявам. Може ли да продължим? Кажи 10 пъти „Света Дево“, и 5 пъти „Отче Наш“. What o you mean? Това ли е? Това ли ми е наказанието? Приятелят ми Боби беше страхотен, а сега е мъртъв. Не е честно. Носът ми тече, стомахът ме свива, краката ми тежат, сякаш съм играл А гласовете в главата ти не спират да повтарят „Само още една доза, после спирам.“ По-бързо тичай към топката. Овладей с две ръце. Дръж с две ръце. Веднага след него. Може ли да отида до тоалетна? Пикаеш като жена. Продължавай. Веднага след него. По-бързо след топката! Джим? Мислех, че си в тоалетната. Какво правиш тук на всяка тренировка? Мен ли чакаш? Това някакъв знак ли е? За какво говориш, Суифти? Не се прави на изненадан. Ще се споразумеем ли? Няма да стане. Прибери си парите. Още ли искаш? Ето. Само ми позволи да… Разкарай се от очите ми! По-спокойно, Джим. Бях длъжен да опитам. Допуснах грешка. Да се престорим, че не се е случвало. Всичко ще си бъде по старому. Вземи парите. Само не казвай на никого. Добре. Кажи на когото искаш, кой ще повярва на наркоман? Да не мислиш, че не знам какво правиш? Дай ми парите и се разкарай оттук. Вън! Махай се! Исках да спра. Наистина исках, но човек не може да спре сънищата. Те танцуват лудешкия си танц. Един ден осъзнаваш, че си способен на всичко. Събудете се, г-н Каръл. Имам нужда от доза. Какво е това? Тук има три вида хапчета. Кои да взема? Не попитах. Мислех, че вие ще знаете. На фармацевт ли ти приличам? По колко да вземем. Мисля, че червените и черните са опиати. Не, според мен розовите са опиати. Защо? Свързвам розовото с лекота. Черните ще ни съборят бързо. Това е преработен секонал. Ако беше преработен, таблетките щяха да лепнат. Това са глупости. Да го начукам на майка ти. Я повтори? Спокойно. Ако пак споменеш майка ми, ще ти счупя врата. Дай си шапката. Ще поиграем. Просто ми дай хапче. Здрасти, Нютрън. Да попитаме него. Кои таблетки стават за друсане? Тук има три вида. Разкарай дрогата, преди да се е върнал Суифти. Защо се държиш като задръстеняк? Да ти го начукам. Майната ти. Аз ще взема от черните. Сигурен ли си? Имаш ли по-добра идея? Не. Доверявам ти се, Джимбо. Днес вкарах 50 коша. Браво на теб. Да вървим. Аз съм ти приятел, разбра ли? Трябва ли пак да те пердаша? Тръгвай. Вземи малкия плъх със себе си. Какво става? Защо се държиш така? Преди се друсаше, но играеше и баскетбол. Сега само се друсаш. Няма да слушам лекции. Добре. Както искаш. Гордея се с теб. Изглеждаш страхотно. Ще се видим в НБА. Открихте ли нещо? Не, тук няма наркотици. Благодаря ви. Казахме ви, че нищо не сме вземали. Мислите се за много умни, нали? Двамата сте отстранени за седмица. Повече няма да играете баскетбол в това училище. Не можеш да ме изхвърлиш от отбора. Защо мислиш така? Защото напускам отбора. Напускам и училището. Писна ми от тоя педалски вертеп. Присъединявам се към него. Оставките ви са приети! Нютрън, ще дойдеш ли с нас? Така си и мислех. Да се омитаме. Не се тревожи, Суифти. Няма да те изпортя. В следващия живот, отче, може би аз ще държа бухалката. Вън! Не мога да повярвам. Какво стана с хапчетата? Изритаха ни от училище, Мики. На кого му пука? Хапчетата ги няма. Вече няма да играем баскетбол. Пет пари не давам за даскалото. Изгубихме таблетки за 40 долара. Знам какво е станало. Ченгетата постоянно крадат дрога. Или се друсат с нея, или я продават. Какво ще кажа на майка си? Нищо не казвай. Преструвай се, че всяка сутрин ходиш на училище. Да се махаме оттук. Значи не си продавал хапчета в училище? Не съм. И това е един заговор срещу теб, така ли? Може би. Мисля, че не е. Тези да ти изглеждат познати? Да не би да са витамини? Майната ти. Какво каза? Вън от къщата ми! Това ли искаш? Вън! Няма да ми говориш така! Щом това искаш, ще се махна. Какво правиш? Изнасям се. Добре. Вземи всичките си боклуци. Дори ще ти помогна. Искаш да се махна? Да! Вън! Махам се. Разкарай се от пътя ми. Тази отрова ще те убие, Джим! Изчезвам! Не мога да гледам как се самоунищожаваш! Повече няма да ме видиш! Запомни ми думите. Не говори така. Беше сън, а не кошмар. Беше най-красивият сън, който някога съм сънувал. Момичето до мен не беше красиво, докато не се усмихна. Усмивката ме връхлетя, окъпа ме в топли вълни, просмука се в кожата ми като сноп цветни лъчи. Знаех, че някъде на този свят, някой ме обича. Трябваше да намерим пари, за да поддържаме огъня. За щастие, да намериш пари в Ню Йорк е лесна работа. Мамка му, Педро! Какво ти става? Гледай пътя. Ще ни изтрепеш! Ще взема 1500 долара за колата, ако не я потрошиш. Трябва да купуваме дрога на едро. Там са големите пари. Пакетът струва 500 долара, а ще го пласираме седмици. Искам да отида в Пуерто Рико. Да се попека на слънце, да видя моята кучка. Какви ги дрънкаш? Каква кучка? Покажи поне снимка на мадамата. Сигурно тежи 200 кг. и има засукан мустак. Описваш майка си, Мики. Майка ми поне съществува. Карай бавно, че се боцкам. Мамка му. Брат ми ще продаде таратайката. Педро, събуди се! Ще ни избиеш! Спокойно, бе. Буден съм. Искаш ли аз да карам? Не. Мики, карай ти. Гледай да не потрошиш колата, че брат ми ще ме убие. Излизай от кабината! Вън! Излез веднага! Какво става? Къде е колата? И аз се радвам да те видя. Тук е. Като нова е. Точно каквато поръча. Не ме пипай. И тримата изглеждате ужасно. Отнесе колата! Защо я вдигаш? Тук няма знак! Как да няма. Там пише „Вдигане на МПС с паяк“. Можете ли да четете? Иде ми да ви спукам от бой. До час ще ти докарам друга кола. Джон Холгън е тук. Чака колата. Знаеш ли колко ме изложи? Имаш ли представа колко ме излагаш? Как се сдобих с малоумен брат? Ръката ми! И ти ли искаш пердах? Назад! Стига, Кени! На бабаит ли се правиш? Ръката ми! Дай глътка сода. Защо избърса гърлото на бутилката? Не си такъв чистник, когато делиш игла с Мики. Мислиш, че ще се заразиш от бутилката, а не от иглата? Не ми пука дали ще се заразя. Централата. Тук се събират всички наркомани от Лагерът на отбора на звездите. Онзи ден майка ми взе да взе да нарежда „Света Дево, като нищо не помага, иди на църква, Иисус ще те изцери“. И аз я послушах. Падам си по Иисус. Отидох на литургия. Имаше хор и всичко останало. Първото нещо, което видях, бяха свещите в червените бурканчета, с които си приготвяхме дозите, когато духаше вятър. После се появи иподяконът с една двуметрова свещ. Започнах да си представям, че над нея има лъжица с хероин. Най-интересното беше, когато свещеникът. започна да гори тамян, а на мен ми просветна откъде ми е позната миризмата. Тамянът мирише също като хероина, когато го загрееш. Същата миризма. Какво стана после? Тръгнах си. Прибрах се у дома. Заврях се в дрешника, извадих резервната доза от джоба на костюма си за Великден и се надрусах. Света Дево, ако ме чуваш, напълни сърцето на Джим с любов. Той се нуждае от любов сега. Господи, моля те, грижи се за сина ми. Той има нужда от теб сега. Погрижи се за него, за да бъде добре. Обичам те, Джим. Обичам те. Как я караш? Разкарай се. Ставай. Не искам. Да си виждал Пако? Имаш ли дрога? Hey, Diane. Ела, Даян. Аз ще се погрижа за теб. Какво ще кажеш за една свирка? Не бих те докоснала за всичката дрога на света. Джим. Джими. Добре изглеждаш. Кой те балсамира? Искам и аз да се надрусам. Погледнете това място. Винаги съм искал да опитам сироп от помпичка. И сладолед от машина. Господи. Не ме карай да натискам спусъка! Ще го направя, кълна се! Внимавай. Не се отваря! Вече не правят такъв шейк. Отстрани трябва да има ръчка. Намерих я! Монети! Да се махаме. Заключено е. Да минем отзад. Да се махаме, Педро. Напълно ли откачи? Да вървим! Заради теб ще ни хванат. Ченгетата идват! Правиш се на корав, а? Още една глътка, и ще ти пръсна мозъка. Давай! Стига, момчета! Мик, свали пистолета. Не се ебавай с мен! Какво правиш, Мики? Защо го удари? Остави го да изгние тук. Ще ни хванат! Ченгетата са тук. Да вървим. Джим! Педро! Не мърдай! Легни по очи! Нищо не съм направил. Само това взехме. Евреинът сигурно държи парите под възглавницата си. Знам, че се сърдиш за Педро. Нищо не можехме да направим. Не трябваше да се отнася толкова. Какво ти е? Да не те е пердашила майка ти? Много смешно. Дай по една кола. Добре ли си? Барман, дръпни се от екрана. Става ми лошо. Трябва да намеря пари за доза. Джим. Слушаш ли ме? Какво, по дяволите… Това е Нютрън. На финала на националния шампионат за ученици? Можеше и ние да играем в този мач. На кого му пука? Кандидатствам за стипендия от колежа „Сейнт Джонс“… Става ми лошо. Трябва да намеря пари. Не се отдавай на фантазии. Да вървим. Ще се видим отвън. Прилошава ми. Ще дойдеш ли? Може ли да поздравя майка си? Здравей, Мамо. Благодаря ви много. Стой! Не бива да влизаш вътре! Какво искаш? Знаеш ли кое време е? Уинки и Блинки тук ли са? Кои по-дяволите са Уинки и Блинки? Здравейте. Териса, Мел, познавате ли го? Не, татко. Махай се. Разкарай се оттук. Съжалявам, г-н Рубин. Промъкна се. Да не се повтаря, Мани. Какво зяпаш? Отрепка такава! Какъв ти е проблемът? Продал си на гаджето ми отрова, за малко да я убие. Не съм виновен, че не може да носи. Искам си парите. Не приемам рекламации. Така ли? Но ще те уредя с мексиканска трева. Върни ми парите, да не се разправяме вън. Ако излезем навън, някой ще пострада. Казах ти, че някой ще пострада. Напоследък ми е трудно да пиша. Изпитвам ужасна празнота. Връхлитат ме красиви видения от ужасни сънища. Като парченца дрямка. Отнасят ме надалеч. Ти ли си това, Реджи? А ти за кого ме взе? Спокойно, още не си умрял. Нищо ти няма. Дай ми тетрадката. Защо е мокра? Защото се изпика върху нея. Не съм ти позволявал да я четеш. Ровил си в нещата ми, така ли? Трябва да вървя. Къде ми е якето? Пак заповядай. Защо трябва да ти благодаря? Защото се беше вкочанил като сладолед на клечка. Къде е? Кое? Знаеш за какво говоря. Къде е? За това ли говориш? Дай ми го. Ще ти прережа гърлото, Реджи! Дай ми го! Дай ми го!! Сериозно говоря! Проклятие! Ще ти направя страхотно предложение. Ще ти спася живота за втори път. Разбираш ли? Трябваше да ме оставиш в снега. Откъде ще взема пари за дрога. Няма да ти правя свирки. Закопчай се. Кой те кара да правиш такова нещо? Погледни се! Защо го правиш, Реджи? Навремето един човек ми помогна. Аз винаги се отплащам. Искам съвсем мъничко, Реджи. Трябва да се боцна. Не разбираш ли? Боли, Реджи. Трябва да си вървя. Искам да видя мама. Трябва да ме пуснеш, Реджи. Реджи! Боли! Мамка му! Божичко! Трябва да взема мъничко. Само една доза, Реджи. Моля те! Ставай. Не бива да спиш цял ден. Благодаря. Господи, кой те подреди така? Един тип ме простреля. Подейства ми като пробуждане. Мамка му. Ще се върна на сутринта. Стой тук. Ако те обземе паника, напиши нещо за мен в тетрадката. Малко се засегнах, че не ме споменаваш. Харесва ли ти написаното? Казах ти, че ми харесва. Какво повече искаш? Да ти целувам задника? Ще ми направиш ли една услуга? Донеси малко хероин насам. Сам съм. Не само аз. Всички сме сами. Сами завинаги. Кой стой в края на тунела, по който тичам? След всички прекрасни пътешествия, сега трябва да измина и едно мъчително. Даян! Аз съм Джим. Помниш ли ме? Изглеждаш страхотно. Благодаря. Радвам се да видя човек от квартала. Какво искаш, Джим? Имаш ли дрога? Не. Тогава ми дай поне 5 кинта. Колкото да се взема в ръце. Моля те, Даян? Защо не? Ти си стар приятел. Откога те търся. Имам само по 20. Двайсетачка ще свърши работа. Ще ти бъда много признателен. Искаш двайсетачка, а? Да. Дръж. Купи си кексче, задник такъв. Кучка! Ти си същата долна курва, само дрехите ти са нови! Погледни се! Отчаян, си нали? Кой от нас е курва сега? Не ми говори така, кучко! Кой се смее сега? Театър ще ми разиграва! Аз те познавам! Мики! Как си, човече? Спечели ли нещо? Не, а ти? Да, изкарах нещичко. Колко? Около 35 долара. Откъде ги взе? Обрах един тип в метрото. С 35 кинта ще изкараме 2 дни. Откъде ще намерим дрога? Тук се навъртат пласьори. Да се огледаме, а? Защо вечно висят по улиците? Знам, побъркват ме. Това дали е той? Ти ли си Пино? Имаш ли дрога? Да се дръпнем встрани. Искаш дрога, а? Първо покажи парите. Дай да видя. Не плащаме, преди да сме пробвали. Искаш да пробваш? Добре. Побързай. Навсякъде има ченгета. Добра е. Само 5 долара не ни достигат. Какво толкова? Ще го опитам. Няма ли да се боцнем? Този не ми вдъхва доверие. Редовен е. Мамка му! Какво има? Опитай. Защо? Нали вече опитах? Прекарал ни е! Кълна се, ще го убия. Свали пистолета! Ще застрелям копелето. Върни се! Ще те пипна! Не ме карай да го правя. Къде са парите? Дай парите и дрогата. Къде са шибаните пари? Недей! Не! Мамка му, убихме го! Как така „ние“? Аз не съм го докосвал! Той ни измами! Заслужи си го! Стигна твърде далеч! Мъртъв ли е? Как няма да е мъртъв? Падна от 6-етажна сграда. Да си вървим. Ще те зарежа тук, да знаеш. Нищо не съм направил! Кой е? Пусни ме вкъщи, мамо. Моля те. Там ли си, мамо? Вътре ли си? Да. Вътре ли си? Да. Здравей. Здравей, мамо. Чуй ме. Трябва да ми помогнеш. Трябва да ми дадеш малко пари. Трябват ми само 5 долара. По-добре 20. Много съм загазил. Мамо? Чуваш ли ме, мамо? Не мога да ти помогна. Трябва да ми дадеш малко пари. Чуваш ли? Не мога, Джим. Защо? Не са за наркотици. Трябва да се махна от града, защото се забърках в голяма каша. Нуждая се от помощ. Трябва да ми дадеш пари, мамо. Ще хванеш ли ръката ми? Да, ще подържа ръката ти. Моля те, мамо? Ще ми дадеш ли пари? Стига си ме размотавала! Не мога. Мамо, дай ми някакви шибани пари. Моля те! Аз съм ти син! Нямам пари. Не ме поднасяй! Дай ми пари! Мамо! Пусни ме в шибаната къща! Мамка му. Пусни ме. Трябват ми пари. Наистина много ми трябват. Полицай, някой се опитва да проникне в дома ми. Има нож. Мамо. Това е ужасно. Не знаеш какво ми причиняваш. Ужасно ме боли. Защо постъпваш така с детето си? Проклета кучка! Пусни ме. Ще направя каквото поискаш. Ще бъда добро момче. Ще бъда послушно момче, само ме пусни вътре. Пуснете ме! Не! Мръсници! Не искам да влизам. Да ви го начукам! Не прави това, мамо! Лежах 6 месеца в „Райкърс Айлънд“ за нападение, грабеж, съпротива при арест и притежание на наркотици. Изкарах ужасна абстиненция, но останах чист 6 месеца. Зад решетките е по-лесно да си намираш дрога. Беше ми адски трудно да устоя. Препрочитах дневниците си и се питах как съм оцелял. Приключих с говедата, които смятат изнасилването за забавно. Приключих с надзирателите, които си търсят повод да те бият. През ума ми минават все хубави работи. Харесва ми идеята да имам да имам кръстници. Питам се кои са кръстниците ми. Мама не идва да ме посещава тук. Ще я попитам, когато се прибера у дома. Джим. Кой е там? Аз съм. Педро? Как я караш? Бивам. Чух, че често идваш тук. Отбих се да те поздравя. Съжалявам за онази издънка в сладкарницата. Няма проблем. В поправителното училище не беше лошо. Знаеш ли какво направил Мики? Бутнал някакъв тип от покрива. Ще му лепнат от 5 до 15г. Съдили са го като пълнолетен. Мамка му. Нося ти подарък, Джим. Пакетче първокачествен хероин. Да се надрусаме. Като в доброто старо време. Не мога. Стига де. Ще бъде страхотно. Имам работа. Защо не дойдеш с мен? Ще си вървя. Знаеш как е. Пази се, дребосък. Ще се видим пак, Джим. От мен да знаете – има различни видове наркомани. Има богаташчета, които смъркат от време на време. Те имат пари да отскочат до Ривиерата ако усетят, че малката им „привичка“ е станала опасна. Уличните наркомани мразят богатите, но ти търпят, заради парите им. Има и наркоманчета от средната класа. И те са същите като богаташите. Те поне отварят очите на родителите си за „заболяването“, а родителите притискат правителството да вземе мерки. Накрая идват уличните хлапетии. Те започват да се друсат рано. Още в училище. Всички си мислим, че владеем положението. Но всичко излиза извън контрол. Аз съм жив пример. Наркоманията е като работа на пълен работен ден. Само часовете ти се струват като пътуване из сенките. На 17 г. Джим Каръл завършва книгата „Баскетболните дневници“. На 22г. издава 3 сборника с поезия, а по-късно записва 4 албума. Днес Джим живее в Ню Йорк. Той е прочут музикант, писател и актьор.