От филма:
Наистина ще е много хубаво да се пътува с включени светлини, без да се безпокоим за подводниците. Няма ли да ти липсва вълнението? Това е кракенът! Ще умрем! Кракенът! Xapu_ представя Преди осем хиляди години, Атлантида потъна в океана. Великият кристал, източникът й на енергия, бил скрит под града. Лишен от Сърцето на Атлантида, народът ми изглеждал обречен да изчезне. Но сега ние се възродихме. Оби, побързай. Трябва да се върнем в тронната зала. Дръж се. Сърцето на Атлантида отново грее над нас… лекува ни и ни прави посилни. Ние използваме силата на кристала, за да възстановим отново града си… и да възстановим предишното величие на нашата култура. Под светлината на Великия кристал, народът ми отново процъфтява. Открихме тайни, забравени за хиляди години. Градът отново се превръща в център на знанието и учението… и загубва облика си на място, изпълнено със суеверия и страх. Добър ден, кралице Кида. Добър ден, и внимавайте. Баща ми смяташе, че е поразумно кристалът да бъде скрит… вместо да се рискува със злоупотреба със силата му. Като кралица, мога само да се надявам, че постъпвам правилно. Колко подходящо. Старият крал вече никога няма да пролива сълзи. Оби! Оби! Добре. Хайде. Покажи малко уважение. Никога не съм предполагала, че възстановяването на Атлантида, ще стане толкова бързо. Мисля, че разбираме само малка част от това, на което може да ни научи кристалът. Е, аз знам само, че нищо от това нямаше да е възможно без теб. Добре, един камък. Знаеш ли, че започваш да изглеждаш като едно закръглено лавакуче? Какво има, Оби? Какво не е наред? Кралице Кида! Нашественици приближават града! О, Господи! Оттук, бързо. Идват през отворите за лавата! Къде е патрулът, капитане? Порещнете ги със спидерите. Чакайте! Не са нашественици! Приятели са! О, прекрасно е. Да. Направо е удивително какво може да се постигне с малко боя и въображение. Одри, какво правите тук? Просто се уверяваме, че не си объркал нещо тук долу. Ела тук. Хей. Два пъти, за щастие. Защо, благодаря. Надявам се да не получа обрив от това. Здравейте. Е, кой иска да ми покаже града? Ооо, нека аз. Аз ще го направя. Не, аз я видях пръв. Не, не, аз, аз. Аз, аз. Момчета, момчета, и двамата сте хубави. Всички ще отидем. Дами. Ей, липсвахте ми момчета. Но защо сте тук? Добре ли е господин Уитмор? Защо не го попиташ сам? Майло. Господин Уитмор! Не само, че съм добре, но твоят кристал дори ме подмладява с двадесет години. И все пак си оставам достатъчно стар. Това трябва да е принцеса Кида, или поточно кралица Кида, предполагам. А Вие трябва да сте господин Уитмор. Благодаря Ви.Вие доведохте Майло при мен и направихте всичко това възможно. Елате. Да влезем вътре, за да може да хапнете нещо. Предполагам, че решението да останеш тук не е било толкова трудно, колкото си мислех. Спасете ми живота! Трябва да опиташ от тези. Вкусно. Страхотно е, че ви виждам отново. Невероятно. Повярвайте ми, това е страхотно. Хмм, не е зле. Лютив сос. Не тръгвам никъде без него. Докарва вкус на всичко, в което го сложиш. И е много удобен за премахване на петна. Ухх, Суит, мисля, че храната току що се раздвижи. Тогава подобре я изяж, преди да е избягала. Освен това, когато е жива не е нужно да гълташ толкова много. Просто насочваш главата, за да знае накъде да пълзи. Дядо ти щеше да се гордее с теб, Майло. Ти не само откри загубена империя… а вероятно и спаси света от плановете на Рурк за кристала. А сега дори помагаш Атлантида да бъде възстановена до предишната й слава. Това е доста забележително за един картограф. Иска ми се да можеше да бъде тук, за да види всичко това… и да се запознае с Кида. Ъъъ, да, добре. Страхотно е, че ви виждам всички отново… но нещо ми подсказва, че това не е просто приятелско посещение. Ами, страхувам се, че си прав. На повърхността има неприятности. Вече си имам лекар, копач, експерт по експлозиви, механик. Всеки е експерт в своята област. Но съм тук за този експерт, който ми липсва… експертът по Атлантида. Но защо ще ви трябва… Няколко риболовни кораба потънаха в Северния Атлантик. Оцелелите говорят за някакво чудовище. Мислехме, че е кучетопазач на входа ви. Левитанът? Точно така.Това е голямо морско чудовище. Във водата, това е последното нещо, което ще искате да видите. Освен може би леля ми Роуз по бански. Сладка жена, но с много особена структура. Радвам се, че този път знаеше, че сме приятели. Но там може да има и други. Баща ми сътвори доста такива машини. Той използваше силата и мъдростта на кристала, за да разшири границите на Атлантида. Тази война почти разруши света. Е, по всичко изглежда, че войната му още не е свършила. Тогава Майло и аз ще отидем на повърхността и ще я завършим. Кида, не можеш. Имам предвид, че ти си кралицата. Поправките на града вървят нормално. Съветниците могат да се оправят с вскидневните проблеми. И аз… Аз се чувствам отговорна за това, което е направил баща ми. Иска ми се да разбера решението му… но се опасявам, че отговорите не са в Атлантида. Зле ми е. Найнакрая стигна до повърхността… и тук е толкова облачно, че не се вижда нищо. Всичко в твоя свят е ново за мен. Небето, облаците, всичко на кораба. Какво е това? Това е спасителен пояс. Значи като го носиш той те предпазва, също като нашите кристали? Не, не. Хвърляш го на някой във водата. Ооо, значи това е игра? Не. Хвърляш го само ако някой се дави. Тогава няма ли да му е много трудно да играе играта? Вече две седмици обикаляме Северните морета и не сме открили нищо. Никакви сепии, медузи или раци от Атлантида. Трябва да сме сигурни, Вини. Ами ако активиранетo на кристала е събудило този Левиатан? Всичко може да е по вина на Атлантида. Повече ме притеснява как ще го победим, отколкото кой е виновен. Когато стреляхме по Левиатана тези неща дори не го погъделичкаха. Ей, Одри, ако продължаваш да удряш онова нещо… ще ни разнесеш навсякъде по тези скали. Да, да. Като че ли не го знам. Повнимателно. Доктор Суит не е тук, за да ни сглоби отново. Това е от специалитетите ми. Вътре има смес от желатинов нитоглицерин… натъпкано е с TNT… и отгоре има прах от черен барут… и орегано. Без това не можеш да направиш бомба. Прави страхотен ;бум.; Нека ракът да опита това. Знаете ли, наистина не мисля, че е Левитан. Оцелелите го наричаха Кракен… легендарно Норвежко морско чудовище с крайници дълги по четвърт миля. Изобщо не е като онова, което беше в Атлантида. Но изобретателите от Атлантида винаги базират своите изобретения на реални животни като гигантската сепия. Може и да не е Левиатан, но пак да е бойна машина от Атлантида. Тя е права. Никое същество от плът и кръв… не може да потопи ледоразбивач. Нещо хвана кораба! Отваря вратите на шлюза! Сиренето ми! Можеш да го вземеш. Трябва да стигнем до подводниците. Вини, разкарай това нещо. Идва, супер орегано. Давайте, когато сте готови. Следващият път с чили. Опа! Това не ми звучи добре. Дърпа ни от дясната страна. Къде са Майло и Кида? Не ги видях да тръгват. Майло, там ли сте? Кида? Хайде, хайде. Резервни акумулатори. Време за смяна. …пази ми гърба, докато огледам за Майло. Тук е Майло. На резерви сме. Потъваме бързо и нямаме тяга. Имаме голям теч… Течове. Течове. И стъклото се пропуква. Ако баластните клапани не са запушени, можеш да пуснеш водата да се оттича по тръбите за налягането… Одри, цялата задна част е пълна с вода. Не е време за писане на упътване. Добре, добре. Идваме. Подобре побързайте, или… ще се ударим в подводна планина. Това не е планина. Одри! Прикриваме те, Майло. Гледай от дясната си страна. Няма проблем. Къде отиде кракенът? Изчезна. Е, все пак не беше от Атлантида. Някак си това не ме кара да се чувствам посигурно. Съществото огъна корпуса отпред и отзад. Ще сме щастливци ако стигнем до пристанището, за да оправим щетите. Ще ви изпратя влекач. Не се притеснявайте за нас, капитане. Просто се погрижете за атлантиняните. На североизток има рибарско селце. Ще бъдем там, докато завършите ремонтите. Уау! Това си е вашата подводничка. В никакъв случай няма да я плащам аз! Добре. Давайте към брега по найбързия начин. Какво има Вини, страх те е да си играеш на гоненица с морското чудовище ли? Не. Нямам нищо против гоненицата… но наистина не бих искал да съм тук, когато бомбите стигнат дъното. Май риболовът не е бил много успешен напоследък? Това никак не е учудващо. Няма съмнение, че този демон с пипала… отдавна е изял всичката риба наоколо. И защо е още тук? Защото вече не яде риба. Вероятно поради тази причина селото е построено на скалите. Нали не искаш това нещо да излезе за вечеря? Не са много приятелски настроени? Ууу, каква е тази воня? Като вмирисана риба. Защо ме обвиняваш в такова нещо? Къпах се. Наскоро. Хмм. Никаква благодарност за положение усилия. Спокойно, Мол. Вятърът духа от нея към теб. Бих казал, че е повероятно да усещаме всичката тази плесен. Всичко е влажно, заради мъглата. Но на теб ще ти трябва баня. Вижте това. Интересен начин за привличане на туристи. Майло, имаме си компания. Аз съм Едгар Волгуд, магистратът на този град. Каква работа имате тук? Приятно ми е да Ви видя. Името ми е Майло Тач. Съмнявам се, че има нещо в Кракенщад, което да ви интересува. Ами вашето домашно животинче, което почти потопи кораба ни? Корабът ви ще бъде поправен на пристанището в Тронхайм. Трябва да си тръгнете бързо. Пътищата са опасни след мрак. Мисля, че могат да започнат ремонта и без нас. Мислехме да останем малко и да се насладим на гледката. Тронхайм има невероятни пейзажи. Все едно ще останем. Госпожа Алисън е хотелиерката в града. Тя ще ви даде стаи за през нощта. Утре сутринта шофьор ще ви откара до Тронхайм. Този приятел съм го виждал и преди някъде… Мисля, че под някой камък. Напомня ми на пиявица, червей. Някак си малко…саламандърско… Оби, не! Роден е в разтопена скала. Статуята не беше ли на Волгуд? Това би го направило дори постар, отколкото изглежда… и бих казал, че старият дявол е доста старичък. Разправят, че направил сделка с дявола, за да живее вечно… но забравил да поиска вечна младост. Това ще премахне мъглата от костите ви. Благодаря. Мерси, мадмолзел. Благодаря, госпожо Алисън? Ингър. Около Едгър Волгуд се е разпростряла само тъмнина… и тази сянка е покосила всичко радостно тук. Бихме напуснали, но всичко, което имаме е тук. Просто няма място, където малкият ми да порастне. Нищо няма да се промени, докато силата му не бъде пречупена. Неговата? Имате предвид на Волгуд? Или на морското чудовище? Ще ви приготвя стаи. Но не се срещайте с Едгар Волгуд… и напуснете възможно найскоро. Трябва доста да поработят, за да развият туристическата си индустрия. Хайде. Просто следвайте фенерчето му. Откъде идва това? Какво е? Не е от тази земя. Не. Това е птица. Много голяма прелетна птица. Или, ъъъ, морска птица… с много разстроен стомах. Ъъъ, не, това са гласове. Не мога да разбера какво си… Къде е Волгуд? Фенерчето му изчезна. Може да сме вървели в кръг. Подобре да се върнем обратно в селото. И накъде е то? Ето там. Към светлините, преди мъглата да ги е скрила отново. Един момент. Чуйте чакъла. Не сега, Мол. Но това е разлагащ се гранит… което означава, че в момента сме на ръба на скала… Одри! Добре съм. Засега. Внимавай, Майло. Ще се спусна до теб, Одри. Стой, където си. А точно се канех да отида на разходка! Одри, продължавай да ми говориш. Ами благодаря ти, че ни доведе да паднем от ръба на скала. Хей, аз бях тръгнал към селото… към светлините. Предполагам, че тук има нещо повече от морско чудовище. Ооо, страхотно. Някой прави фокуси. Мразя фокуси. Аз…не достигам. Трябва да скоча. Не скачай. Ще се спусна надолу. Няма място. Трябва да скоча. Одри, аз съм водачът, и ти заповядвам да не скачаш. Ооо, това е! Виждаш ли? Одри! Виждаш ли, че не можеш да живееш без мен. Съберете всички вещи на странниците… и ги изгорете. Какво има, Волгуд? Да не мисли, че имаме бълхи? Брей! Изглеждаш малко изненадан да ни видиш. Определено червей или пиявица. Саламандрите са прекалено сладки. Иска ми се да чуем повече за сделката на Волгуд с дявола. Това е просто приказка, поверие, стара история. Ингър, искаме да ви помогнем. В морето бяха отнети доста животи, а подозирам и в този град също. Толкова ми се иска малкият ми отново да играе отвън. Преди много време рибата напусна морето. Градът беше заплашен от измиране. Сделката беше сключена. Душите на хората за живота на града. Кракенът? Познат и като ;дяволската риба.; Градът бе спасен, но никой не може да си тръгне. И оттогава слънцето не се е показвало. Фолклор или не, между града и това същество има връзка. Волгуд получава храна и провизии отнякъде. Може би тайна пещера? Мога да потърся. Ще направи страхотен бум. Ха. Отговорът просто ще ви избоде очите. Отбележете! Как вулканичен камък… безполезно е маскиран като седиментна скала. Все едно да сложат пътеуказател. На мен ми изглеждат напълно еднакви. Да, но ти не си отгледана от голи плъховекъртици. Това може да обясни много неща. Това всичкото е от потопения товарен кораб. Ето го и Волгуд. Волгуд контролира кракена. Как? С оглозки от масата и навит на руло вестник ли? Определено не с оглозки. Май е някакъв вид умствена сила. Вижте работниците. Изглеждат хипнотизирани. Мисля, че той използва тази сила, за да контролира съществото и… да го направлява кои кораби да напада. Ако успеем да го разконцентрираме, той ще загуби контрола си над съществото. Гъделичкането е добра идея Никой не може да се концентрира, когато го гъделичкат. Или бомба. Бомбата е добро разсейване. Шшшт! Чакайте. Къде е Одри? По дяволите! Вземете Одри Аз ще го разсейвам. Какво? Но той е в безсъзнание. Трябва да премине. Одри! Добре, минаваме на план Б… План ;Бомба;. Не. Не към съществото. В тавана. Защо не определяш мишената преди да запаля динамита? Към подводниците! Кракенът не бива да се измъкне. Махнете се от пътя ни, варвари! Говори ми Мол. Трябва да намерим изхода на пещерата. Найдобрият ни шанс да хванем кракена е да го запечатаме в нея. Одри, ще се справиш ли? Да. Сега. Оууу! Беше доста страшно. Студено и лигаво. Всичко се размиваше, сякаш се давех. Хей, внимавай! Прекалено тъмно е. Изстреляй магнезиевите ракети. Какво правиш? Искахме да се промъкнем и… Света Коледо! Вече е излязло! Пазете се от пипалата. Без майтап? Ще стрелям. Не става! Не мога да се прицеля добре. Над него сме. Отвари широко! Време е за шоу. Какво чакаш? Стреляй по… Боже! Кажи му да внимава с прицела! Почти удари Одри… пази се! Стреляй по сепията, не по нас! Винсънт полудя! Мозъкът му е промит. Но Волгуд… Не е Волгуд. Кракенът е. Разбира се! Той е този с мисловните сили. Вече е добре. Разсеях го. Внимавайте! Чудовището се раздвижи! Ооо! Това беше наистина странно. Остана ми само едно торпедо! И на мен! Обръщайте към плажа. Трябва да излезем на суха земя. Не. Полудя ли? Вървиш точно срещу него! Ще го разсея отново. Ааа! Ослепи ме! Това е подводницата на Майло. Има пълен товар торпеда. Можем да ги взривим накуп. Да го направим! Знаете ли, мисля че господин Сепия се самоомагьоса. О, да няма да намериш Кракен в нито една книга по биология. Проклятието е премахнато, рибата се върна… и плесента беше отстранена. Така че, ако нещо мирише сега… Какво? Защо правиш това с ръката си? Това е рибата. едни и същи лица. Странно е да срещнеш нови хора. И всеки нов индивид има нови мисли и нови идеи. Светът ти има много за предлагане. Надявам се един ден и моят народ, народът на Атлантида, да може да предложи толкова неща. Е, няма причина да не могат. Народът ти може да прави промени, както и ние правим тук. Сега след като вече няма кракен, в ръцете на хората като Ингър Алисън… е да отгледат малките си в мирни времена. Никога няма да можем да им се отблагодарим достатъчно. Сега можеш да пораснеш голям и силен… и някой ден да станеш найизвестната личност в града. Хайде сега прегърни мама. Моля те кажи ми, че това не е същото нещо, с което ни тъпчеше по пътя към Атлантида. Бъди сигурен, че е то. Сега ти казвам… че то има голяма трайност. И ти го давам, за да го ядеш, ядеш, ядеш. Точно така, Марги. Показаха ми целия град. Да. Разби им сърцата, но си искам моето пространство. Беше ми прекалено тясно с тях. Внимавай, Мол. Лавакучето не е свикнало с такова разнообразие от храни. Това са просто няколко силицида, от които мислех да се отърва. Това е добре за венците. Хей, къде е Кида? Когато снегът се топи, е дори похубаво. Този път там нямаше Левиатан. Но откъде да знаем, че там, някъде навън, няма още оръжия от Атлантида? Не обръщаш внимание на гледката, а? Може би кристалът е прекалено силен. Може би отново трябва да бъде скрит. Но народът ти е постигнал толкова много. Нима отново ще ги оставиш в мрак? Какви са шансовете за друго изтичане на газ в китайска пералня? Това е последният ми магазин за цветя. Но сега си мисля да купя пералня. Е, мисля, че след като всички знаем, че сега там няма Левиатан… Извинете ме. Вие двамата ще се върнете отново в Атлантида. Извинете ме. Това е поскоро като китайска индустрия за фойерверки… Но защо да бързате? Останете да разгледате света. Разходката я поемам аз. Много щедро от ваша страна, господин Уитмор. Може ли малко внимание, моля? Хмм, така е подобре. Доктор Суит е. На югозапад има неприятности. Сам от дълго време е полеви агент на господин Уитмор. Той се справя отлично с намирането на труднооткриваеми предмети. Но този път мисля, че нещо е открило него. И казвате, че е споменал за убийци койоти в пясъчна буря? Ами, не точно. Поскоро за пясъчна буря, предизвикана от убийцикойоти, направени от пясък. И това е необичайно във вашия свят? О, да. И то повече от малко. Не разбирам защо Ви трябвам тук?. Заради това. Майло, това е от Атлантида. Къде го намерихте? Ще трябва да питате Сам. Не мога да разбера дали още диша. Вероятно е мъртъв. Просто спи. След това, което му се е случило, мисля че е добре да си почива. Хей. Ааа! Махйте се, проклети плъхове такива! Всичко е наред, господин МакКийн. В безопасност сте. Праща ни господин Уитмор. Ооо, добрият старият Престън. Найдобрият човек, за когото съм работил. Ей, млади приятелю, можеш ли да ми оправиш възглавницата? А може ли и малко вода? Гърлото ми е ужасно пресъхнало. Ооо! Оу! Оу! Оу! Какво има? Кракът ми ме заболя. Ще го поразтриеш ли малко? И твърдите, че това са го направили койоти? Не. Не точно обикновени койоти. Това бяха някакви специфични пясъчни койоти. През деня се носят като облак прах… но през нощта ясно се чува как вият. Мислех, че полудявам, когато видях тези пясъчни дяволи да се материализират на лунна светлина. Червените им очи сякаш искаха да прогорят дупка в душата ми. Спуснаха се по хребета с писъци, все едно глутница призраци. Аз избягах в бараката и залостих вратата. Мислех, че ще е побезопасно, ако съм вътре. Но сгреших. Драскаха ме като с два номера помалък вълнен пуловер през горещ летен ден. Добре, че имах достатъчно свинска мас, с която да намажа кожата си… за да го понеса полеко. Време е за вечеря. Господин МакКийн, какво сме си говорили за свинската мас? Действа много поефикасно, отколкото вашите проклети лекарства. И с нея имах поголям шанс срещу тези койоти. Той ще се оправи ли? О, да. Местим го в болницата в Скотсдейл, и той става техен проблем. И къде намерихте това? В гърнето. Какво гърне? В щайгата. Каква щайга? В моята колиба. Каква колиба? Хмм. Не съм изненадан, че живее тук. Нали го видяхте как яде? Живее както яде… немарливо. Чистачката си е взела почивен ден, а? Кварц ъъ, силиций, размесени с местна глина. Ммм, добра консистентност и гранулираност. Нищо особено. Пясъкът не е единственото странно нещо тук. Май всичко е било изтъркано старателно. Дори прозорците са засегнати. От пясъка? МакКийн каза, че са били пясъчни койоти. Виждам много пясък, но никакви койоти. Дори няма отпечатъци от лапи. Май тази щайга… Липсва? Проклятие! И аз знам точно кой я е взел. Трябва да е онази нечестна и потайна гърмяща змия Аштън Карнаби. Той има магазин извън града. Подобре внимавайте. Той е помазен от крастава жаба в дъждовна буря. Хайде първо да огледаме наоколо. Не знаем със сигурност дали този Карнаби наистина е взел щайгата на Сам. Не, Оби! Спри! Спри! Той е бразилска игуана. Яде всичко, което му попадне. Вярвайте ми. Тук има парчета, които са на стотици години. Ооо, вижте, антика. Как хората могат да използват тези неща, ако са затворени в стъкленици? Това е за защита. Знам за какво служи копието. Но защо е поставено в стъклена кутия? Не, стъклената кутия е за защита. Копието не е ли пополезно, ако не е в стъклена кутия? Да… Не! Там е, за да бъде предпазено от някой, който иска да го открадне. Но защо някой ще иска да краде някаква си стъклена кутия? Силициев варовик на повече от 25 милиона години… от Ценозоичната ера. Хидратирани алуминиеви силициди с базалт… основно такива има в южното поречие на Колорадо. Пластмаса! Яауууу! Майло, това е точно като пазител на Атлантида. Е, не точно. Преправено е по дизайна на Ношони. И все пак, ще го купя. Ха ха. Това исках да чуя. Защото аз искам да го продам. Името ми е Карнаби. Това е изображение на пазителя на Кристала… който излязъл от земята с оръжия от син пламък. Той бил велик учител и изцелявал болните. Поне така разказва легендата. Колко струва? Ее, това все пак е парче като за музей. Сигурно и цената му е като за музей? Рядко е и вече имам оферти за него. Това достатъчно ли е? Кида, това е прекалено, прекалено… Продадено! Един пазач на Кристала. Господин Карнаби, откъде всъщност намирате всички тези артефакти? Ами, тук и там. Но старите парчета са напълно автентични Давам 100% гаранции. О, това не го оспорвам. Ние обаче търсим една каса… която може би е отнета от Сам МакКийн. Кои сте вие, хора? Ние сме познати на Сам МакКийн и той ни помоли да му помогнем да намери тази каса. Оуу, не мога да ви помогна. МакКийн е свикнал да разказва различни истории. Мисля, че се чувства самотен там отвън, в пустинята. И не знаете нищо за това? Ако МакКийн е загубил каса с грънци, то това определено не е мой проблем. В името на Долината на Ред Рок Ривър, какво правите? Пробвам купата. Много е хубава. Искате ли малко? Е, това може да мине и подобре. Не ви ли се струва странно, че този Карнаби знае какво има в изгубената щайга? Аз не споменах нищо за нея. Прав си. Не му вярвам на този Карнаби. Не ми харесва въобще. Не ми харесва отношението му. Не ми харесват и малките му шавливи очички. А нали знаеш, че очите са прозорец към душата на човека? Искаш ли да погледнеш през прозореца на моята душа? Хей, не го ли подминахме този, току що? Може да са братя. Два пъти е възможно. Но три пъти? Мисля, че някой иска да ни каже нещо. Здравейте. Искате ли да Ви откараме? Дълъг път е… закъдето и да е. Името ми е Чакаши. И, да, не бих отказал пътуване. Ъъъ, той, той е от Бразилия. Познавам всички създания на природата. Това също. Вие нямате близнак, или може би дори двама, нали? Има много мъже Ношони, които бродят сами в пустинята. И всички сме еднакви за очите на непознатите. Ааа, пазителят на Кристала, нашият велик учител и защитник. Той е предал много тайни на Ношоните. Пътят на звездите, времето на растежа, как да се самоизлекуват. И също като пазачът на Кристала… ние също ще пазим нашите свещени тайни от натрапници. Онези, които грабят земите ни, за да продадат нашите тайни… ще бъдат жестоко наказани от силите на пустинята. Пясъчна буря? Откъде дойде пък това? Преследват ни. Съществуват древни сили, които ще осигурят запазването на нашите тайни… и вие повече от всеки друг би трябвало да разбирате това. Опитват се да ни избутат от пътя. Монтирах това стъкло съвсем скоро! Изчезна! Как? Къде може да е отишъл? Хора, имаме поголеми проблеми. Те са вътре при нас. Не. Прашни кученца, махнете се! Ооо! Това е просто страхотно! Филтърът има толеранс към усукване тридесет, а си е отишъл… и клапаните имат нужда от нови уплътнители! Това не го схванах цялото. Лично съм построила тези двигатели. Гонех лавакучето, което яде капачките на разпределителя, но никой не ми каза, че ще трябва да се разправям с пясъчни койоти. Ако е влязъл пясък в колектора, напускам! Този път всико ли разбра? Всяка дума. Върнахме се. Отново сме при магазина. Чакаши каза, че тук витаели някакви древни сили. Отбележи си, че трябва да си на тяхна страна. Подобре вече да не взимаме стопаджии. Хей, казах ви да се махате оттук. Имаме няколко въпроса. Вече отговорих на въпросите ви. Дресирана игуана. Яде всичко… дори и ти може да станеш част от менюто. Откъде знаеш, че в липсващата каса е имало нещо? Ъъъ. Аз не.. Ъъ, аз, ъ… И какво знаеш за възрастен човек, който се нарича Чакаши? Знам, че вътре има цяла полица с изрисувани с него камъни. Разбира се. Чакаши. Духът на вятъра на Ношони. Возили сме дух? Нали не вярвате наистина на това суеверие? Ами, току що бяхме атакувани от стадо койоти в пясъчна буря. Същите неспокойни духове, които са нападнали и Сам МакКийн. И който и да притежава тази каса. Запази си го. Не съм суеверен. Надушвам стара керамика. Касата е била у теб! Воала! Шлифовано е. Точно както всичко в бараката на МакКийн. Е няма начин да го докажете. Пясъчни камъни, тежки червени оксиди, базалт… в съчетание със същия силикат, който намерихме в бараката на МакКийн. Е, и какво от това? МакКийн го е намерил в пустинята… и след това докато беше в болницата, аз го намерих в бараката му. Това се нарича кражба. Това се нарича търговия, скъпа. Освен това, само МакКийн знае мястото, откъдето е дошло гърнето. Ако съдим по голямото съдържание на алкалин… бих казал, че е от пещера от южната страна на Моголон Рим… на петнадесет мили северно оттук. Ммхмм. Той е добър. Мръсен, но добър. Е, знаете ли, може би не вземах нещата достатъчно насериозно. Тук в пустинята има много и различни истории и мистерии… и койотите, които открихте, са добър пример за това. Мисля, че не вярвате. Е, със сигурност не искам да свърша като МакКийн. Може би ако гърнето бъде върнато, това ще успокои тези неспокойни духове. Аз, Гаетан Молиер, го направих. Аз намерих подземният вход… който е праг към непознатото! Ааа. Това е просто дупка. Дупка? Блааа! Виж линиите в базалта. Красотата на ерозията. Поемата на глината. Това не е дупка. Това е тунел. Не ме интересува как го наричаш. Кажи само достатъчно ли е голям, за да се скрием. Защото имаме компания! Вътре! Бързо! Ще ни спася! Майло. Свети котки! Нищо такова не би трябвало да съществува. Не и на едно място. Това е сбор от всички култури от Айдахо до Перу. Ношони, Ацтеки, Маи, Олмеки. Народът ми е бил тук. Ооо! Пазачът на Кристала е бил от Атлантида. Неговото учение е вдъхновило всички тези култури. Малка част от Атлантида, която е изминала дълъг път. Карнаби, това малко нещо може да седи на всяка от тези полици. Карнаби? Какво е това? Съжалявам. Аз бях. Чакай. Това не бях аз! Карнаби! Ооо, за купата. Както изглежда май ще я задържа, заедно със всичко друго тук вътре. Тази домашно приготвена прерийна трева става за приспивателен газ… Не сте ли съгласни? Карнаби, змия такава! Естествено, не мога да ви пусна, за да разкажете на света за моето откритие. Искам да кажа, къде е печалбата в това? Какво? Карнаби! Хубава дрямка, а? Надявам се скалите да не са били прекалено неудобни. О, не. Тази подробност е много важна. Една от любимите ми. Няма да се измъкнеш. Я да видим. Хванах теб и приятелите ти в тази пещера… ще взема цялото съкровище за себе си… и мисля, че ще се измъкна. Знаех си, че има нещо гнило около теб. Не го ли казах? Казах, ;Не вярвам на този Карнаби. Изобщо не ми харесва. Не ми харесва отношението му. Не ми харесват и малките му шавливи очички.; И не забравяйте. Очите са прозорец към душата. Ммхмм. Това е вярно. И аз го казах. Е, ти и приятелите ти ще имате наистина много време… да дискутирате отношението си към мен докато аз забогатявам. Тук намерихме доказателства за народа ми. Не можем да го оставим да ги унищожи. Господин Карнаби, очевидно е, че има някакъв вид неразбиране тук. Не виждам защо да не се спогодим. Запази си дъха, младши. Ще ти трябва. Приятно прекарване. Няма смисъл. Само ако имаше начин да срежем тези въжета. Оби! Оби, ела тук, момче. Събуди се. Събуди се! Точно така. Добре. Достатъчно! Не! Не! Въжетата! Въжетата! Добро момче. Не! Първо се погрижи за динамита! Оо, ъх, да, да. Правилно, да. Кида! Създаваш повече неприятности, отколкото очаквах. Ще се погрижа лично за теб … Ооо! Оо, сега вече го направи. Направо ни вбеси. Какво е това Възмездие. Някой случайно да има кокал? Какво стана с Карнаби? Той вече е с нас. Изглеждате ми добри хора. Съжалявам. Тайните на древните ни предшественици не бива да бъдат разкрити. Не можем да ви позволим да напуснете. Чакаши, ние също пазим голяма тайна. Можем да пазим и твоята и то много добре. Каква е тази тайна? Докажете ми, че е поголяма от това, което видяхте тук. Не можем. Много добре. Сами предрешихте съдбата си. Ако ми бяхте казали тайната си… щях да знам, че не мога да ви доверя моята голяма тайна. Хмм. Беше въпрос уловка. Трябва да е бил койотът в мен. Кида от Атлантида, ти и аз не сме толкова различни. Твоят народ е обиколил света, за да учи и изцелява. Направили са много добрини. Но са причинили и нещо ужасно… като почти са разрушили света и самите себе си. Баща ми се страхуваше да не злоупотреби с голямата сила, която имахме. И реши да я скрие. Тайната, която пазиш е колкото добра, толкова и лоша. Силният лидер трябва да има мъдростта да знае кога да сподели такова знание. Ще е наистина хубаво, ако народът ми няма нужда да се крие… а може да ходи спокойно под слънцето. Това е твой избор. Уау! Това беше впечатляващо. Щях да се впечатля повече ако Чакаши ни беше оставил на земята. Зимна буря в тундрата?! Наистина е странно. Започна рано тази сутрин. Мисля, че сте видяли достатъчно странно време на югозапад. Беше нормално. Освен това, че навсякъде намирахме само пясък. Мисля, че малко топло време нямаше да е излишно.Можех да хвана тен. Съжалявам, че пропуснах. Ооо, не, не си. Навсякъде имаше само прашни кучета. Но намерих една вкусна купа. Е, господин Уитмор, Кида и аз подобре да тръгваме, защото… Атлантида чака. Знам. И то много добре. Какво? Снощи ни обраха. Добре ли сте? Да, добре съм. Но ме дразни това, че някой може да влезе тук… и да открадне нещо от стената ми… древно Норвежко копие. Нещо като стара отварачка за писма. За да го предпазите, просто трябваше да го поставите в стъклена кутия. Трябва да е дошъл около полунощ. Според следите, които открихме, той води някакво куче със себе си. Това, което е наистина странно е, че няма следи от насилствено влизане. Знаело се е точно какво се търси и къде се намира. С това ;Копие на Съдбата;… аз, Один, крал на северните богове… ще довърша този свят. Защо му е на някой старо копие… след като наоколо има толкова много други боклуци? Не ме разбирайте погрешно. Това са хубави боклуци. Повече ме интересува това обгоряло място на пода. Все едно е ударила светкавица. Оби! Не може да е светкавица. Вижте сами. На покрива няма дупка. Няма барут. Няма експлозиви. В Атлантида огънят не пада от небето, както е при вас. Това не ми харесва. Да, и на мен също. Господин Уитмор… Мисля, че това съвсем не е обикновено копие, нали? Бих ли взел нещо, което е обикновено? Между другото, имам много добра идея кой може да го е взел. Името на човека е Ерик Хелстром. Той беше мой яростен противник. Създаде спедиторска компания за пътувания по море. Когато купи найголемият замък в пределите на старата държава… и го нарече Асгард… пресата го обяви за ;Модерният Один.; Да, на него му харесваше да бъде третиран като бог и живееше като такъв… докато крахът на борсовия пазар не срина компанията му. Той загуби парите, властта, а мисля и разсъдъка си. Не бях чувал нищо за него преди да се обади миналата седмица… когато отчаяно се опитваше да ме накара да му продам копието. Говореше за Рагнарок. Какво е Рагнарок? Апокалипсисът, според старите Норвежки поверия. Но защо господин Хелстром е искал толкова много копието? Мисля, че в журнала на Шепърд имаше нещо за това копие. Намерих го. Гунокнир. Наздраве. Не, не.Гунокнир е било името на копието на Атлантида. Копието, което Хелстром е откраднал от господин Уитмор, е същото… копието на Атлантида. Оръжията на Атлантида притежават невероятна мощ. Ако митовете са верни, то това е твърде сдържано изказване. През Рагнарок, последната нощ на света… Один ще използва копието, за да призове силите на хаоса и разрушението. Ще използва копието, за да предизвика Рагнарок. Армагедон. Денят на страшния съд. Краят на света. Краят на Атлантида. На всичко. Баща ми предвиди това. Баща ти се е опитвал да спаси империята си, Кида. Този тук просто е разочарован, че е малко победен. ФРУСТРИРАН. Това е Исландия, разбираш ли? И така, ако Хелстром трябва да бъде спрян… то май ще трябва да отидете до Исландия. Защо не може Рагнарок да е в Маями? Знаете, приятно, топло място. Никога няма да хвана тен. Кида? Майло… баща ми знаеше, че със силата на Атлантида ще се злоупотребява. Като крал е било негова отговорност да направи това, което е сметнал за добро. Може би с Хелстром е същото. Да, но Хелстром сам си е поставил тази корона… и той не се опитва да спаси никого. И в това е голямата разлика. Доближаваме се до Исландия. И това име не е само за майтап. С малко късмет, времето може да се пооправи. Не трябва да летим в такава буря. Ще се разбием. Прекалено високо сме над мръсотията. Знаете ли, че времето не се е променяло откакто Хелстром открадна копието. Чудя се дали… Съвпадение, Майло. Поеми го, Вини. Искам да кажа, хайде. Старите богове ли променят времето? ами първо онзи индиански бог на вятъра, духът, както и да е, кракенът. Да, кракенът трябва да е бил бог. Или може би не. Ооо, Вини! И големият кристал на Атлантида… той е един вид бог. Това, което искам да кажа е, че видяхме много странни неща. Просто съм непредубеден. Е, ако пак пуснеш щурвала така, ще те хвърля в тая супа отвън… Но ние вече сме над земя. Хубава, солидна земя. Да. Спокойно, Мол. От няколко минути сме над Исландия. Земята е здрава като… Оу, хвърлете един поглед на това. Замъкът на Хелстром? Как го нарекохте? Асгард. Домът на боговете. Това е силата на копието. На това му казвам ;реновиране.; Вижте! Ще се разбием! Ще се разбием Спокойно. Няма да се разбием в нqкоя планина. Освен ако тя не се повдигне! Пропусна ни. Това нещо може да е бог. Хванете се! Падаме! Фасулска работа. Оо, хубавата ми земя. Мм! Устните ми! Съжалявам за летящата ти машина, Одри. Е, както дошло, така и си отишло. Погледни го от добрата страна. Поне сме живи. Но не получаваме точно топло посрещане. Може да му дам подарък. О, страхотно. Още фокуси. Добре дошли… в залата на Один. Вижте, господин Хелстром, случили са Ви се някои неприятни неща… но това не е причина да си го изкарвате на света. Познавам Ви. Това е копието. Неговата сила води към разрушение. Ще унищожи Вас и всички нас. Ха! Познавам те. Ти си измамникът… Локи. Ти искаш силата на копието ми. Не. Няма да ме измамиш. Спрете, господин Хелстром. Господарю Один. Аз познавам силата на копието Ви. Същата сила почти унищожи баща ми. Баща? Разбира се. Брунхилда, дъще моя. Моя Валкирия. Ти дойде, за да управляваш новия свят с мен. Не. Аз не съм ваша дъщеря… но ме е грижа за Вас. Кида! Нито човек, нито Бог ще спре Рагнарок. Прокуждам ви от Асгард, и ви оставвям… на вашата съдба. Не ме пускай. Можеше да понамалиш еклерите. Не мога да се спра. Проблема е в пълнежа от крем. Мол, трябваш ни тук. Махнете се. Моля се. Мол, имаме само един шанс. Трябваш ни, за да копаеш. Мол, остава. Мол! О, добре. Идвам. Винаги Мол трябва да Ви спасява. Хей, внимавай. Не ме карай да съжалявам, че те спасих. Добре, че не си още потънък, Майло. МОже би трябва да ядеш повече еклери. Давай. Както знаеш не може да ме ползваш за това. Като копач, аз дълбая надълбоко, навътре в земята. Виж, разбира се трябва да се отбележи, че мен доста ме е страх от височините… Копай! Виждаш ли? Ти си родена боец… моя Брунхилда, дъще. Аз не съм Ви дъщеря. Аз съм Кидагакаш, кралицата на Атлантида. Какво си сторил с приятелите ми? Изхвърлих ги, Брунхилда, в бездната отдолу. Не! Нищо не може да се направи. Трябва да вървим, дъще. Властелинът на огъня трябва да бъде събуден преди залез слънце. Днес трябва да е Рагнарок. Да. Да тръгваме. Бързо. Какво виждаш? Използва копието, за да ги заведе до вулкана. Какво още има там Неговият стофутов бодигард. Виждам и единственият начин да се измъкнем… голяма дървена врата. Ако намерим начин да я отворим… Просто ме наречи вратаря. Значи можем да излезем, но не можем да отидем никъде. Ха. В капан сме. И какво да правим, да ползваме вратата като ски? О, не. Не, не, не. Не! Уау! Мисля, че всички трябва да се наклоним. Премести се, Мол. Аз ще пилотирам това нещо. Да се преместя къде? Всички да се наклонят наляво. Мол, другото ти ляво. Препятствие! Издърпай ме! Не, Майло. Можем да те използваме като кормило. Да. Определено ще накуцва след това. Хелстром,… чуй ме. Баща ми… Да? Не. Истинският ми баща. Той отхвърли тази сила, за да не бъде използвана за разрушение. Тя беше предназначена за любов, живот и всичко, което е добро. Хелстром, спри тази лудост. Умолявам те. Използвай тази сила, за да излекуваш света. Брунхилда, точно това смятам да направя. Аз, и само аз, съм определен да го възродя и властвам над него. За да започна отново, трябва да унищожа всичко. Не. Не можеш! Кида! Няма да ме спреш, Локи. Ло! Рагнарок! Сбогувайте се с този свят… и станете вестители на новия ми ред. Дори и накрая, силите на тъмнината ще се опълчат срещу краля на боговете. Вие не сте крал на нищо, Хелстром. Вие сте строител на кораби. Махайте се, птици. Махайте се. Не! Ето това е. Рагнарок започва. И аз, Один, ще триумфирам накрая. Наистина ли мислиш, че още командваш? Тези двамата вече не приемат заповеди. И Господарят на Огъня ще подпали небето! И земята ще се стане като лед, когато започне новата епоха! Е, Майло, имаш ли план? Е, исках само да попитам. Чакай малко. Аз имам план. Сега малко топло. Става. Сега се ядосаха. Копието! Аз ще го взема! Вини, трябва ни друга бомба. Свършиха. Кида! Добре съм, Майло. Моят Асгард! Кралството ми! Не! Дай му малко време. Нека да оплаче кралството си. След това ще го заведем в болница, където може и да му помогнат. А колкото до това нещо, мисля, че трябва да го приберете на сигурно място. И то веднага!. Може би с няколко вериги, и катинари… от големите. Знам подобро място за това копие. Научих много неща от вашия свят. И найвече, мисля, че сега разбирам баща си подобре. Баща ми просто е искал да защити нас и света отгоре… когато е скрил Сърцето на Атлантида. Сега разбирам това. Но, Кида, не можеш да скриеш кристала отново. Имам предвид… Ооо. Съжалявам. Това е един вид разрушавне на момента. Но… Баща ми е сгрешил. Той е помислил, че човечеството ще използва силата на кристала за разрушение. Но огледайте се. Сърцето на Атлантида ни помогна да възстановим града. И аз видях как знанията на Атлантида докоснаха едно племе обикновени хора… и ги направиха велики лечители и учители. И найярката светлина не струва нищо, ако е скрита в пещера. Аз не искам наследството на Атлантида… да бъде и унищожението на нейната цивилизация. Нека споделим нашата светлина със света. Каква е тази светлина, кралице Кида? Кристалът ли е? Не, дете. Това е слънцето. Мисля, че си глътнах дъвката. След този ден светът вече не беше същия. Той беше много, много подобър.