На: 2014-06-15 18:51:56 / Етикети: 1970 , Артър Пен , Томас Бъргър , Калдър Уилингам , ъстин Хофман , Фей Дънауей , Чийф Дан Джордж , Мартин Балсам , Ричард Мълиган , Джеф Кори , Ейми Екълс , Кели Жийн Питърс , Карол Андроски , Робърт Литъл Стар , Кал Белини ,
От филма:
Без съмнение аз съм последният от старата генерация. Казвам се Джак Краб, единственият оцелял бял човек от битката при Литъл Бигхорн, известна като лобно място на Къстър. Всъщност, г-н Краб, интересува ме повече примитивният живот на прерийните индианци отколкото… …небивалици за Къстър. Небивалици? Лъжец ли ще ме изкарате? Не, не. Но просто защото… ме интересува начинът на живот на индианците, а не толкова, да го наречем, авантюрата. Искате да кажете, че битката при Литъл Бигхорн е авантюра? Битката при Литъл Бигхорн не е типична за сблъсъците между бели и индианци, г-н Краб. Вижте, почти пълният геноцид на индианците… Почти какво? Това означава… …екстерминиране. Избиване на цял един народ. Защото точно това направихме с индианците. Но аз, разбира се, не очаквам ветеран от войните с индианците като вас да се съгласи с мен. Пуснете това. Казах, пуснете това и замълчете. Стойте кротко там, ако искате да научите нещо. Познавах генерал Джордж Армстронг Къстър съвсем отблизо, както познавах отблизо и индианците. Преди 111 години, когато съм бил десетгодишен, семейството ми прекосявало Големите прерии и било избито до крак от шайка диви индианци. Всички били избити или упоени от тая кръвожадна сган, без мен и сестра ми, Каролайн. Сбогом, Джак. Ще се видим на небето. Сбогом, Каролайн. Тогава не знаехме каква е разликата, но ни бяха нападнали индианци поуни. Оттогава не съм видял добро от поуните. Но този не беше поуни, а шайенски воин. По-късно го опознах добре. Казваше се Появяващата се сянка. При вида на индиански бивак човек си казва: „Виждам бунището. А къде е бивакът им?“ Той ни заведе при вожда им. Името му беше Стари кожи, по-късно той стана мой дядо. Какво искат, Каролайн? Ясно е като бял ден какво искат, Джак. Какво? Мен. За да покаже възпитание, Стари кожи изпуши лула с най-стария оцелял мъж от нас. Не знаеха, че съм жена. Затова не ме изнасилиха веднага. Не мисля, че ще те притесняват. Няма да ми се размине, Джак. Тази вечер със сигурност ще ме хванат. Бедната Каролайн нямаше никакъв късмет с мъжете. Сигурно си е мислила, че двамата ще ни хванат, а иначе ще ми прати помощ. На следващата сутрин се озовах сам самичък в индианския бивак. Но шайените, които се наричат Човешки твари, нямаха намерение да ми сторят зло. Бях почетен гост и ме нагостиха добре – с варено куче. Не е толкова гадно. Вярно, че е доста мазно, но е учудващо вкусно, особено, когато си изгладнял. И така, Човешките твари ме осиновиха като свой. Появяващата се сянка ме научи да стрелям с лък и да дебна дивеч. А Изгарящият на слънце ми показа как да пазя бледата си кожа. Малко е известно, че някои индианци, като Изгарящия, се излагат на слънцето, за да изгорят. Но истинският ми учител беше моят дядо Стари кожи. Той ме научи да откривам пътеки, да говоря шайенски и на други неща. За едно момче това беше истински рай. Аз не си играех на индианци, а живеех като индианец. Само едно нещо ме притесняваше: бях дребен за годините си. Направо си бях завързак. Поуните откраднаха няколко коня. Ще има бой. Без теб. Много си дребен и слаб, като момиче. А сега бягай, да не те изритам. Индианците не бяха чували за юмручен бой и им беше странно. Как го правиш? Съжалявам Млада мечко, не исках да те заболи. Индианският обичай е никога да не съжаляваш победения враг, освен ако не искаш и духа му, след като си надвил тялото му. Така си създадох първия истински враг в живота. Имало едно време един много дребен мъж сред нас, Човешките твари. Така си спечелил името: Малък човек. Чувал ли си за него? Не, дядо. Отишъл на война срещу поуните. Но поуните били много. Един по един падали покосени Човешките твари. Малък човек бил много смел. Поуните му извикали: „Ако престанеш да се биеш, ще те пощадим. “ Но Малък човек отвърнал: „Днес е добър ден за умиране. “ Накрая отрязали главата му, но той продължил да се бие без глава. Препускал на коня сред поуните като вихър, а главата му, забучена на копие, надавала бойни викове. Поуните не могли да понесат това и се разбягали. Погледнали назад и видели трупа на Малък човек, паднал сред приятелите му. Малък човек бил дребен, но смелостта му била голяма. Човешките твари не държат всяко момче да стане воин, ако няма темперамент за това, а Малкия кон нямаше. Ако искаше да остане с жените, това не беше проблем за Човешките твари. Ще оставим конете тук. Ти ще ги пазиш. Не! Не искам. Ще дойда с вас в бивака на поуните. Ти… дори не си Човешка твар. Ти си бял. Сам не го вярваше. Млада мечка се опитваше да ми нанесе най-тежката обида. Малък бял човек… …измамил беден поуни. Голяма измама. Искаш да ядеш? Поуните винаги се докарваха на белите. Малък бял човек не сърдит, а? Виждаш? Поуни приятел. И научи лош индианец как почита Малък бял човек. Цял живот се чувствах зле за този беден поуни. Не исках да го убивам, а само да отвлека вниманието му. Така превърнах Млада мечка в свой заклет враг. Давам ти тези коне, но… ти дължа един живот. Това, че спасих живота му, бе върховна обида. Това момче вече не е момче. Той е воин. Дребен е на ръст, но сърцето му е голямо. Ще го наречем Малък голям човек. Не разбирам. Защо убиват жените и децата? Защото са неестествени. СЩ Изглежда не знаят къде е центърът на земята. Трябва да се бием с тези страхливци и да им дадем урок. За пръв път, сине мой, ще се изправя срещу белите като врагове. Не знам дали помниш, преди да станеш Човешка твар и скъп мой син, също като синовете ми от Бизонската жена и от другите, но няма да говоря за това нещастно време. Искам само да ти кажа, ако смяташ, че не трябва да яздиш срещу тези бели създания, можеш да не идваш на бой. Никой няма да ти се сърди. Дядо, мисля, че е добър ден за умиране. Сърцето ми полита като ястреб. За съжаление войната на Стари кожи срещу белите беше някак жалка. Не че Човешките твари не бяха смели. Не е имало на земята по-смели воини от Човешките твари. Но Стари кожи имаше различна представа за войната от белите. Половината от нас нямаха оръжие. Удряхме врага с малки пръчки. Да ги унижим. Така Човешките твари даваха урок на страхливците и печелеха война. Сянка! Техните пушки срещу нашите лъкове и стрели. Така и не разбрах как могат да се гордеят толкова, че спечелиха при това разположение на силите. Бог да благослови Джордж Вашингтон! Преди да се усетя, думите изскочиха от устата ми. Бог да благослови моята майка! Кръвожаднико! Да ти прережа гърлото ли, за да видиш, че съм бял? Бял?! Казах „Бог да благослови Джордж Вашингтон и моята майка“? Кой индианец ще каже подобна глупост? Дай ми това да изтрия боята. Войниците ме взеха и ме предадоха на преподобния Сайлъс Пендрейк, да ме вкара в пътя и да ме възпита в християнски дух. Можеш ли да караш двуколка, момче? Лъжеш, момче. Ако са те отгледали индианци, как си научил да караш двуколка? Ще трябва да те отучим да лъжеш. Скъпи Джак. Добре дошъл в новия си дом. Край на мъките ти, сега си обграден от християнска любов. Не можеш ли да говориш, момче? Радвам се да видя дъщеря ви. Бедното момче. Миличкият! Като си помисля за годините страдания, лишения и мъки сред тези ужасни диваци! Момчето е било подложено главно на духовни лишения, не физически. Индианците не знаят нищо за Бог и за морал. Ядат човешка плът, развратничат, блудстват, мразят жените и постоянно общуват с любимците на дявола. Трябва да бъде наша задача… не, наш християнски дълг да избием тази беда. Само през трупа ми. Нямах предвид наистина да го бием. Само символично. Горкичкият. Едва ли знае какво е баня. Мирише ми на храна. Време за вечеря. Мой християнски дълг е веднага да изкъпя момчето. Съблечи се. Да. До кожа. А аз ще извръщам глава, когато е нужно. Ще донесем житните снопове, ще донесем житните снопове, ще дойдем изпълнени с радост, в ръце с житните снопове. Най-хубавата баня в живота ми. Да се съберем на реката? Красивата ни река? Нали разбираш, скъпи Джак, че преподобният Пендрейк не греши напълно? Какво? Исках да кажа „Какво, госпожо“. Ами Христос наистина е твоят спасител. Разбираш го, нали? Мислиш ли си за Исус, Джак? Да, госпожо. Да, да, госпожо. Не бива да ме лъжеш. Обичам и Исус, и Мойсей, всичките ги обичам. Има доста голяма разлика. Мойсей е бил евреин, а Исус не е, той е като нас двамата с теб. Още ли не си го изкъпала? Преподавам на детето религиозни знания. Искам да ям. Доста е пораснало това дете, мен ако питаш. Добре, момчето ми. А сега стани, да те избърша. Няма да те гледам, разбира се. Сега излез от ваната. Всъщност, наистина си доста пораснал, Джак. Дребен си, но… изглеждаш добре. Знаеш ли? Не, госпожо. Което е още една причина да получиш религиозно образование. Сигурна съм, че момичетата няма да те оставят на мира. И друго, Джак… Натам е лудостта. Накъде, госпожо? Ще разбереш тези неща, когато пораснеш. Важното е, момчето ми, че всички ние трябва да устояваме на изкушенията. Само чистотата се възнаграждава. Скъпи Джак… Добре дошъл в новия си дом. А сега се облечи… …и ела да вечеряме. Тръгнах на училище и пак ме учиха да чета, да пиша и да смятам. Отначало ми беше странно, но г-жа Пендрейк ми помагаше и напредвах бързо. Но имаше едно нещо, за което не знаех, и това нещо се наричаше грях. Залових ви на входа на ада! Момче, Божията ръка ще порази човешкото тяло. Заслужава си, скъпи Джак. Много повече си струва човек да бъде чист и добър, да върви по пътя на праведността. Няма по-голямо щастие. Вярваш ли ми, Джак? Вярваш ли ми? Да, госпожо, разбира се. Удивителна милост… И така, навлязох в своя религиозен период. Пеех всеотдайно химните и не се преструвах. Бях спасен. Кръщавам те в името на Отца и Сина и Светия Дух. О, Господи, смили се над горкото момче, живяло сред безбожници, очисти го от покварата на техния мръсен, езически живот и го направи отново чист като сняг. Нека се прероди и пречисти в Твоето име. Кръщавам те в името на Отца и Сина и Светия дух. Амин. Г- жа Пендрейк беше права за изкушението. Не исках да имам общо с разни момичета. Разказах й за моята победа над изкушението, после четохме близо час Библията и благодарихме на Бога. Минаваха седмици, а аз се влюбвах все по-силно в г-жа Пендрейк… …духовно, разбира се. Отивам на пазар. Момчето има болнав вид напоследък, вземи го с теб да подиша въздух. Ще му бъде скучно с мен на пазар. Добре тогава. Ела с мен, Джак. Добро утро, г-н Кейн. Това е Джак, осиновеният ми син. Какво ще обичате, госпожо? Я да видя. За мен чаша сасафрас. А ти, младежо? Да, същото и за мен. Забравете за моя сок. Трябва да напазарувам. Ще ти бъде много досадно, Джак. Остани тук и си хапни торта. Аз ще се погрижа, г-жо Пендрейк. Тоя магазин за сода си го биваше. Особено кранчето с форма на слонска глава. Интересно ми беше да си играя с него. Но изведнъж ме обзе някаква тревога. Къде се дяна тоя човек? Недей. Недей. Не, недей. О, да. Не, недей… Да, моля те. Не, недей. Звяр езичник! Помощ! Ах, ти, дявол такъв. Мръсен, гаден дявол. Езичник. Не, не… да, да, да. Не. Помощ! Помощ! Умирам! Тя го наричаше дявол и стенеше за помощ, но нямах впечатление, че иска да бъде спасена. Така приключи моят религиозен период. Не съм пял химни цели 104 години. Погладувах известно време и се прикрепих към един мошеник, казваше се Алардайс Т. Мериуедър. След г-жа Пендрейк неговата честност беше като свеж полъх. Моята мисия е да ви предам… Мериуедър беше един от най-умните мъже, които познавам, но имаше навика да губи части от себе си. Като тръгнах с него, лявата му ръка и лявото ухо вече липсваха. Може да видим чудо, каквото съм виждал и преди. Силата на този елексир е доказана… Вървя! През годините, които прекарах с Мериуедър, той загуби окото си, след като една карта – петият ас – изпадна от ръкава му при игра на покер. Но това не го сломи. Измамата бе като въздух за него, макар че малко по малко започна да се предава. Напредваш, но все не можеш да се отървеш от тая почтеност в теб. Повредил те е оня индианец, Старото типи. Искаш да кажеш Стари кожи? за морален ред във вселената, какъвто не съществува. Звездите горе блестят в празнота, момчето ми, а долу двукраките същества мечтаят и заговорничат и всичко е напразно. Всичко е напразно, Джак. Чуваш ли нещо? Човекът вярва на всичко, колкото по-абсурдно, толкова по-добре. Китовете говорят френски на дъното на океана. Арабските коне имат сребърни криле. В тъмна Африка пигмеите се чифтосват със слонове. Продал съм всички тези измислици. Може би всички сме глупаци и нищо няма значение. Дръж се за Алардайс Мериуедър и ще носиш копринени дрехи. Не знам дали искам да нося копринени дрехи. Скъпо момче, какво друго може да носи един солиден мъж? Може би катран и пера. Стойте на място. Не мърдайте, да не ви пуснем по един куршум в червата. Какво ви води в тая пустош по това време, господине? Това ли са те? Младия съм го виждал и преди. Не съм бил по тези места. Какво има тук? Луга? Не може да искате да ви разкрия състава. Моля ви, господине, не хабете ценното лекарство. Седем души са полумъртви от него. Какво има вътре? Нищо вредно, уверявам ви. Какво има? Уиски, малко чер пипер, карамфилово масло, корен от джинджифил… Какво е това? А, това. Малко змийски глави, за подсилване. Давайте, момчета. Хванаха ме, Джак, това е. Животът съдържа известен риск. Човек не знае кога ще му надвият. Не ми надвиха, само ме намазаха с катран и оваляха в пера. Добре, момчета. Стига сме ги тътрили. Знам, че съм те виждал някъде. Как се казваш, синко? Джак Краб. Оваляла съм собствения си брат! Чудесно, Джак. Ще ти дам нещо, което никога досега не си имал. И нещо, което аз също не съм имала… …истински… дом и семейство. Да. Завърна се в лоното на своето семейство, Джак. А сега ти. Нищо не разбирам от револвери. Не съм имал револвер. Боже! На какво са те научили тия индианци? Не си имал револвер? Че какво е мъж без револвер! Направи като змия. Ето така. Така. Добре. Сега… Вади и гръмни оная бутилка, преди да докоснеш револвера. Как мога да стрелям, без да докосна револвера? Концентрирай се. Опитай. По дяволите! Успя. Каролайн беше права. Наистина е възможно да стреляш, без да докосваш револвера. Трябват светкавични рефлекси и силна концентрация като змия, преди да нападне. Хвърли три. Дори Хикок не улучва три. Роден си за стрелец. И така, навлязох в моя револверен период. Пречиш ми. Не те видях, извинявай. Глупаво е, че заемам толкова пространство. Налей ми една сода. Содения хлапак, така ми викаха. Содичка, значи. Нещо против, пришълецо? Всъщност, харесва ми стилът ти. Мога ли да запитам с кого говоря? Аз съм Дивия Бил Хикок. А пък аз съм… Приятно ми е. Вземи си содата и седни при мен. Аз улучвам три бутилки във въздуха. Това се казва стрелба. Колко човека си… …застрелял? Не си спомням точно. А ти? Ами около… …две дузини. Истина ли? През моя револверен период бях невъзможен лъжец. Едва ли бих ти дал толкова много. Без да се обиждаш, но нямаш поглед на убиец. Като оня подлец ей там. Той ли? Че той е обикновен пияница. Защо си толкова нервен? Да не би да ме застрелят. Имам тройка и двойка! Тройка… двойка. Ето че и мен ме изнерви. Извинявайте. Ти стой тук, старче, а аз ще взема още една бутилка. Познаваше ли го, Бил? Не съм го виждал в живота си. Г- н Хикок, този човек наистина е мъртъв. Улучих го в дробовете и в сърцето. Да се откажеш да стреляш?! Да продадеш револвера си?! Извинявай, Каролайн. от стрелец, който не може да стреля хора. Мъже! И така приключих с лоното на моето семейство. След като без успех опитах религия, змийска отрова и стрелба, си намерих съдружник, реших да стана почтен бакалин и се ожених за Олга, шведка, която едва говореше английски. Съхранете мига. Да. Олга, да те внеса ли през прага? Такъв е обичаят. Сега може да не е нищо, но със съдружника ми имаме големи планове. Свободно предприемачество и честна пот. Не разбирам тая сметка. Струва ми се, че плащам двойно. А, сметките на магазина. Трябва да грешка. Джак Апълбаунд няма да ми погоди номер. Джак, стига сметки. Ела си почини. Сигурно аз греша някъде. Джак, почивка, тялото. Ти има нужда. Да. Може би си права. Почивка. Олга, не плачи. Все някак ще се оправим. Една малка подробност за моя нов съдружник – оказа се крадец. ТЪРГ – ДНЕС …25 цента за този разкошен музикален инструмент. Погледнете този чудесен инструмент. Кой ще го купи? Сърцераздирателна сцена. Разорено и съсипано семейство, унищожено от икономическа беда. Намирам го трогателно. Никога няма да забравя мига, в който за пръв път видях генерал Джордж Армстронг Къстър. Разорени! Всичко, което имахме. Разорени! Имате ли друг бизнес? Ами… генерале… Не съвсем. Тогава чуйте съвета ми. Вървете на запад. На запад? Жена ми се бои от индианците. Давам ви личната си гаранция. Олга! Олга! Удари го! Бий! Ще се измъкнем. Оставете го на мен! Имам револвер. „И след голямата чума Господ проговори… “ Хвани юздите! Дръж юздите! Дай! Дай ми пушката. Отстъпи. Ще те пазя. Олга! Пребродих цели три щата и стотици квадратни километри да търся Олга, без никакъв успех. Хей, Краб. За глътка уиски ще ти дадат индианка. Ще ти спестят търсенето. Търсих жена си навсякъде, но не успях да я намеря. Най-сетне трябваше да навляза дълбоко в шайенските земи. Не мислех, че може да има опасност за мен, говорех шайенски и навремето самият аз бях Човешка твар. Убий го. Защо ми викаш „братко“? Престани. Не съм ти брат. Аз съм Човешка твар. И сигурно ще кажеш, че не си чувал за Малък голям човек. Малък голям човек беше мой брат, но не си ти. Той падна убит, след като изби много сини куртки. Ти видя ли трупа му? Не, той се превърна в лястовица и отлетя. Да го убием. Сложих те на един кон. Аз те спасих. Мръсен нос, все още ли имаш коня, дето ти дадох? Не. Поуните го откраднаха от бивака в Олд Уман Бют преди пет зими. Вярно е, че има нещо, което не разбирам. Някаква болка между ушите ми. Сине мой, сърцето ми полита като ястреб, щом те виждам отново. Седни тук до мен. Дядо, донесох ти подарък. Това моята шапка ли е, само е станала по-мека и по-плътна? Не, дядо, тази е друга. Трябва да изпушим лула за твоето завръщане. Веднъж те сънувах. Пиеше вода, която извираше от дългия нос на животно. Не познах какво е животното. Покрай носа му растяха два рога, а водата, която пръскаше от носа му, беше пълна с въздух. Не мога да го обясня, но той говореше за кранчето за сода със слонската глава в магазина. Не за пръв път сънуваше сънища, които излизаха верни. Не се сърди, сине, на Изгарящия, Сянката и на другите. Много неприятности имаха те с белите през изминалата година. Мислих, разговарях и пуших по този въпрос и моето решение е… Малък голям човек се завърна. Беше като завръщане у дома. Малък голям човек. Беше Малкия кон, момчето, което не искаше да се бие с поуните. Не ме ли помниш? Заболя ме сърцето. Мисля, че ще заплача. Беше станал „химане“, за което няма дума в английски. И то добър. Човешките твари го уважаваха. Здравей, Млада мечко. Беше момчето, чийто живот бях спасил, за негова смъртна обида. Хвана ли зайци, като беше на лов? Не. Тогава не ги давай на Бизонската жена. Виждаш ли, Млада мечка бе станал „обратен“, най-опасния от всички шайенски воини, защото техният начин на живот ги води до побъркване. Когато не е в битка, един обратен воин прави всичко напук. Казва „довиждане“ вместо „здравей“, „да“ вместо „не“, ходи през храстите, където има пътеки, мие се с кал и се суши с вода. Мислех те за умрял. Защо се върна, когато никой не иска да те види? Не бива да говориш така на Малък голям човек. Дължиш му живот. Радвам се, че го казах. Здравейте. Това трябваше да значи, съжалявам, че го казах, и довиждане. Но този воин не съжаляваше. Той все още ме мразеше. Дядо, аз имам бяла жена. Така ли? Интересно. Добре ли готви, работи ли много? Да, дядо. Учудва ме. Показва ли, че й е приятно, когато я възсядаш? Разбира се, дядо. Това още повече ме учудва. Веднъж опитах една такава, но изобщо не показа, че й е приятно. Дядо, не всички бели са луди. Радвам се да чуя това, синко. Мислех, че са. Познавам един, смел колкото всяка Човешка твар. Искам да го срещна и да пуша с него. Как се казва? Казва се генерал Къстър. Генерал Къстър. Какво значи името му, синко? …“Дългокосия“. Спечелил го във войната на белите за освобождаване на черните хора. О, да. Черните бели хора. Знам за тях. Говорят, че един черен бял мъж веднъж станал Човешка твар. Но повечето са странни създания. Вярно, не са толкова грозни като белите, но не са по-малко луди. Не се тревожи, синко. Ще се завърнеш при Човешките твари. Снощи сънувах сън. Видях те с жените ти как лазиш от едната при другата в типито си. Жени, дядо? Беше тъмно и се криеха под бизонски кожи. Но беше голямо съвкупление, синко. Човешките твари имат само по една жена. Как може аз да имам три-четири? Не знам. Това ме тревожи. Бях сигурен, че никога няма да го видя. Сър! Мисля, че ако стана скаут, ще мога да търся жена си. Плениха я, когато пътувахме на запад, както ни посъветвахте. Аз ли? Невъзможно. Никога не съм те виждал. Едва ли ме помните, сър. Освен това никак не ми приличаш на скаут. Никак. Скаутът трябва да има вид. Кит Карсън, например. А ти го нямаш. Приличаш на… …мулетар. Като погледна един човек и разбирам с какво се занимава. Забелязвам кривите крака, силните ръце. Този човек е прекарал години с мулета. Прав ли съм? Да, сър. Вземете го за мулетар! Ела тук! Хайде! Аз не бих искал да си върна жената от индианците. Най-голямата услуга – куршум в главата. Не съм съгласен, искам да си върна жената. Един поуни открил шайка индианци в бивак надолу по реката. На сутринта потегляме! Дали има бели жени сред тях? Мен ако питаш, гледай да си отмъстиш на тия кучи синове. Оставете живи жените и децата, ако е възможно. Да вървим. Хей! Не! Хей! Той каза оставете живи жените и децата! Дай! Пусни ми пушката. Кучи син! Копеле такова! Ще те убия. Положението ми беше отчайващо. Ако индианците не се опитваха да ме убият като бял, белите се опитваха да ме убият като индианец. Призля ми. Поуните и войниците избиваха всички наред. Сянка! Братко, нека да говорим. Сянка… Него го оправих. Теб те запазвам за бесилката. Не мога да ви опиша как се почувствах. Един враг спаси живота ми, като уби зверски един от най-добрите ми приятели. Светът беше твърде нелеп човек да се трепе да живее в него. Значи затова Сянката беше там и затова се биеше така ожесточено. Седях и гледах как това дете идва на бял свят. Жената не издаваше звук, само дишаше. Ако изобщо беше жена. Изглеждаше още момиче. Не можех да откъсна очи от момичето и от детето. Хайде, да изчезваме. Оставете поуните да разчистят. Чуй какво ще ти кажа. Ако си роднина на Сянката, сигурно си чувала за Малък голям човек. Бях приятел на Човешките твари, преди да отвлекат жена ми. Жена ли си на Сянката? Дъщеря? Къде е мъжът ти? Убиха го. Как се казваш? Ще те взема с мен и ще те разменя за моята жена. Там край храстите, младши. Няма ги. Няма никой. Да се махаме. Почакай тук. Здравей, дядо. Добре дошъл, синко. Искаш ли да ядеш? Дядо? Какво ти е на врата? Рана. Преряза тунела, през който светлината достига до сърцето. Ти си… Сляп ли си? О, не. Очите ми все още виждат. Но до сърцето вече не стига нищо. Как стана това? Белите мъже. Къде е Бизонската жена? И Бялата еленова жена, и Мръсния нос, и Високия вълк. И много други. И него. Изгарящия на слънцето? Жена му, децата му. И много други. Мразиш ли сега белите? Виждаш ли това хубаво нещо? Радва ли те, че тук има човешки живот? Защото Човешките твари, синко, вярват, че във всичко има живот. Не само в човека и в животните, а също във водата, земята, камъка. И също във всичко, което идва от тях, например тая коса. Човекът, от когото е тая коса, е плешив от другата страна, защото скалпът му сега е мой. Ето така стоят нещата. Но белите мъже, те вярват, че всичко е мъртво: камъкът, земята, животните, дори хората, техните собствени хора. Ако нещо иска да се бори да живее, белите го унищожават. Ето в това е разликата. Ти ще останеш с нас, сине мой. Година по-късно все още бях с тях. След като бродихме навсякъде в постоянна заплаха да бъдем избити от бели заселници или бели войници, стигнахме до едно място, известно като Индианските земи. Това бяха земите покрай река Уашита, които бяха дадени завинаги на индианците от Конгреса и Президента на Съединените щати. Тук бяхме в безопасност. Това беше индианска земя… …докато расте трева и духа вятър и небето е синьо. Новият ти син рита много днес. Мисля, че иска да излезе да види баща си. Кажи му да не бърза, че да вечерям. Ще му кажа, но едва ли ще чака още дълго. Добре че имам силен и смел мъж, който носи много храна. Силният ми мъж носи много повече, отколкото ни е нужно. Тук има много Човешки твари, много племена отвсякъде. Но е тъжно. Много мъже са избити от белия човек. Жените спят сами и плачат. Мълчи сега. Храносмилам. Да, но мисля, че сестрите ми са тук. Кой? Сестрите ми са тук. Ровеща мечка, Малък лос и Царевична жена. Какво значи, „мислиш“, че са тук? Вярвам, че са тук. Носиш много повече храна, отколкото ни трябва. Много е тъжно. Нямат мъже и плачат. Много лошо. Съжалявам. Ровеща мечка загуби дете, а също и Царевична жена. А Малък лос не е имала дете. Знаех, че ще разбереш. Сънят на Стари кожи се опитваше да се сбъдне. Бях решен да не влизам под бизонските им роби. Три млади и здрави жени без мъже кой знае откога. Само мисълта за това ме сгърчи като паяк върху гореща печка. Та това е Малък голям човек. О, Малък голям човек. Млада мечко, това е Малък голям човек. Той вече не е обратен. Има си жена. Дебела, работи много и го слага на място. Тъкмо реша, че си мъртъв, и ти се появяваш отново. Да, така ще бъде, докато ми върнеш живота, който ми дължиш. Чух те. А сега ела в типито ми и яж. Бяхме пленници на шайенското гостоприемство. Аз съм много важен човек, по-важен от теб. Имам жена и четири коня. Аз имам кон и… …четири жени. Може така да е, но моята жена е много добра. Виж сам. Ето къде си бил, хитър койот такъв! Какво ще ядем? Тая хилава патица? О! Кой просяк си довел да ни изяде малкото храница? Почисти я! Почисти я! Беше Олга. Най-сетне открих. Една патица. Олга така и не научи английски, но беше усвоила отлично шайенски. Не разбирам. Обикновено тая жена е нежна като гълъбица. Тези думи не бяха като за пред гостенин. Остани и яж. Виждаш ли каква добра жена е? Защото аз съм отличен любовник. Влез в типито ми. Тя ще ти сготви. Няма нужда. Не съм гладен. Пак го унижи. Сбогом, Млада мечко. Изглеждаш уморен, Малък голям човек. Защо не влезеш в моето типи да си починеш на меките кожи? Защо не заживееш с мен, аз да ти бъда жена? Благодаря за поканата. Е, ще трябва да си пооправя косата, че ще пея довечера. Довиждане, Малък голям човек. Довиждане, Малък кон. И така, най-сетне открих Олга. Бях я загубил много отдавна, когато я отвлякоха, и не виждах разумна причина да й се разкрия сега. Дядо. Защо си преместил типито си толкова далеч от нас? Конете се опитват да ми кажат нещо. Снощи сънувах сън. Конете умираха. Чух ги да цвилят. Бях се научил да почитам сънищата на Стари кожи, но този път бяхме на сигурно място, дадено ни с договор. Защо мразиш сестрите ми? Не мразя сестрите ти. Ами просто… …Великият дух ми казва… Къде отиваш? Синът ти не иска да чака повече. Иска да излезе да види баща си. Слънчева светлина, по индиански обичай, се скриваше, за да роди. И както я гледах как се отдалечава, ме осени мисълта, че Великият дух иска да вляза в типито. Коя иска да е първа? Кой е тук? Мисля, че е все едно коя е. Мислех си, че тя е най-малката и ще ми бъде лесно. Но, Бог да е на помощ, младите момичета са истинска напаст. Великият дух беше с мен и аз оцелях. Но тъкмо се канех кротко и тихо да заспя… Не, остани. Още не. Напразни хвалби, уверявам ви. Кой е тук? Казвам ти, не случайно името й беше Ровеща мечка. Остани при мен. Царевична жена е много уморена. Не ми звучи уморена. Това не е тя, а Малък лос. И двете са. Малък лос, заспивай. Ти също, Ровеща мечко… Царевична жена, къде си? Имах късмет, че тя беше последна. И другите ли? Да. Знаех, че си добър мъж. Ето новият ти син. Мисля, че в този миг бях на косъм да стана чист индианец и сигурно щях да прекарам остатъка от дните си със Слънчева светлина и сестрите й. Но понякога тревата не расте, вятърът не духа и небето не е синьо. На конете им има нещо. Вълци. Сънят на дядо… Ето го, влез вътре. Не излизай от типито. Дядо, какво им става на конете? Не чуваш ли, синко? Чудя се защо ли не ги видях в съня си. Слънчева светлина! Дядо, трябва да влезеш вътре. Няма смисъл, синко. Днес е добър ден за умиране. Трябва да идем до брега на реката! Сляп съм. Не мога да се бия. Но няма да бягам. Ако това е денят да умра, искам да умра тук, в кръг. Дядо, реката е част от големия кръг на водата на тази земя. Вярно е, но войниците ще ни избият, преди да стигнем реката. Войниците? Дядо, ти не видя войници в съня си, а това значи, че и те не могат да те видят сега. Така ли мислиш? Мисля, че си прав. Никога досега не съм бил невидим. Закъсняхме. Отрязани сме. Дядо, почакай! Дядо! Звучи абсурдно, но войниците не вдигнаха и ръка да ни спрат. Беше такава лудост, че те сякаш не разбираха. Може би мислеха, че сме пленници или приятели, тъй като Стари кожи се хилеше като миеща мечка. Или пък наистина бяхме невидими. Знаех само, че преминахме през тях и стигнахме до реката. Обградете лагера! Обградете ги, момчета! Това беше много приятно Капитане! Капитане, застреляйте конете им. Това е решението ми. Избийте конете им. Слънчева светлина. Млади човече, вашата самодоволна набожност започва да ме дразни. Нищо не съм казал. Позволете да ви кажа, жените са по-важни от конете. Те се плодят като плъхове. Това, обаче, е законна акция и войниците имат строга заповед да не убиват жени. Освен ако не откажат да се предадат, разбира се. Така ли е? Слънчева светлина! Бягай! Бягай! Бягай! Не! Не! Къде отиваш? Почакай малко. Какво е това на лицето ти? Това не е кал, а индианска боя. А това е индиански нож. От коя рота си? И кой ти е командир? Какъв е проблемът, капитане? Намазан е с индианска боя и не знае от коя рота е. Отведете го и го обесете. Не ме ли помните? Аз съм Джак Краб, мулетарят! Мулетар? но вие не можахте да познаете какъв съм по вида ми. Да, мисля, че си спомням. Как стана дезертьор? Генерале, аз не съм дезертьор! Заловиха ме шайените и ме държаха пленник! Побиха тялото ми с кактусови тръни! Но аз се смеех и казвах да продължават! Смееше се, значи! Иначе сега нямаше да съм тук. Господа, трудно е човек да признае грешката си. Капитане. Вашата обща преценка е изцяло погрешна! Какъв шанс, че разпитах по-отблизо тоя човек! Тъй вярно, сър. Моля в бъдеще да сте по-внимателен, капитане. Налейте ми чай, ефрейтор. Какво правиш тук, мулетарю? Нищо. Само ви донесох чая, генерале. И… …исках отново да ви благодаря, че ми спасихте живота. Защо стоиш отстрани? Обърни се насам. Дойде да ме убиеш, нали? Но смелостта ти те напусна. Прав бях в известен смисъл. Наистина си дезертьор, не си никакъв шайенски воин. Къстър беше прав. Като индианец бях пълен провал. Дали да те обеся? Мисля, че няма. Махай се оттук. Няма ли да ме обесите? не струва колкото едно отменено решение на Къстър. По-лошо от това едва ли можеше да ми причини. Нищо не ми остана от самоуважението ми. Не можех да се върна при индианците, затова отидох при белите и се пропих. Тъжна гледка си, старче. Защо не си остана на содичка? Ти как си, Бил? Аз се промених, старче. Хей, Бил, без ядене мога, но без пиене не мога. Ето ти 20 долара. Напий се славно с тях. Но първо иди в бръснарницата и се изкъпи. Купи си и дрехи. После ела да те видя в кръчмата. Едно ще ти кажа, старче. Всеки тъпанар може да се нареже до смърт. Искам да те помоля за една услуга, но между нас. Въпросът е деликатен, замесена е една вдовица. Трябва й билет за влака да се махне оттук. Дай й това. Нали разбираш, новата ми красива съпруга е ужасно ревнива. А тази вдовица… Ох, бива си я вдовицата! Мисля, че знам за какво говориш, Бил. Веднага, Бил. Пазете се! Бил! Уби баща ми! Сега вече няма да стреля срещу никого! Седем години го дебна, но най-сетне го улучих! Кой беше? Старче, онова, за което говорихме? Вдовицата? Не казвай на жена ми. Че ще ми създаде големи неприятности. Бутна ме в тая проклета кал. Излизай веднага. Влез, страннико. Каквото и да търсиш, ще го намериш тук. Г- жо Пендрейк? Вземаш ме за друга, страннико. Казвам се Лулу. Не се казвате Лулу. Вие сте Луиз Пендрейк. А ти кой си? Г- жо Пендрейк, не ме ли помните? Джак Краб? Господи. Джак. Каква приятна изненада. Тази стая е по-просторна. Какво правиш, Джак? Лулу! Защо по дяволите седиш на задника си? Чака един господин. О, не ви забелязах, господине. Имате ли нужда от нещо? Само позвънете. Девизът ни е: каквото искате, ще го намерите при нас. Е, Джак. Сега вече знаеш. Това е дом с лоша репутация и аз съм паднало цвете. Вдовицата не бе загубила нито грам от стила си. Паднал цвят. Гърлото ме свива, като си помисля. Този живот не е само проклет и грешен. Той дори не е приятен. Съгласен съм, че не е, г- жо Пендрейк. Ако бях женена, можех да идвам тук веднъж два пъти в седмицата и щеше да ми е приятно. Но всяка вечер, просто омръзва. Добре ви разбирам. И нищо не спестявам. Само ако можех да спестя някой-друг долар да ида при неомъжената си леля във Вашингтон. Щях да имам дрехи, файтон… Дори да се омъжа за някой сенатор. О! Ще бъдете много добра съпруга на сенатор, г-жо Пендрейк. Ти винаги си бил сладко момче. Знаеш ли, често ме спохождаха лоши мисли спрямо теб? На няколко пъти. За малко да се поддам на изкушението. И ето ни сега тук. Г- жо Пендрейк, какво правите? Знаеш ли, че един път влязох на пръсти в стаята ти и много дълго стоях над леглото ти? Ужасно се изкушавах да те събудя. Ще ми се да го бях направила. Щеше да бъде един сладък грях. Какво има, Джак? Не. …покоите си. Трябваше да ме събудите онази нощ преди толкова години, г-жо Пендрейк. Това е за вас от Дивия Бил. Последното му желание беше да идете при неомъжената си леля. Последното му желание беше да ме спаси? О, Джак. Трябва да уважа това негово желание. Сега можете да го направите, г- жо Пендрейк. Мога и ще го направя. Аз трябва да вървя. Сбогом, г-жо Пендрейк. Сбогом, Джак. И много ти благодаря. И, Джак… Ако някога дойдеш във Вашингтон, потърси ме. Как сте, г-н Мериуедър? Погледни само какво става там. Бизонски кожи. Истинско богатство пасе по тези прерии, Джак. Ето го и самият Бъфало Бил. Да, сър. Умножете това по хиляди. Бизоните намаляват. Отгледали са те индианци. Сигурно знаеш как да ги намираш. Можем да направим състояние, Джак. Никак не си се променил, Джак. По-добре внимавайте. Положението ви се влошава. Не бива да губите повече части от тялото си. Във всеки бизнес има известен риск. Довиждане, момчето ми. Това беше най-трудното ми време. Бях стигнал дъното. Станах отшелник. Отидох в гората, колкото може по-далеч от всичко. И тогава, един ден открих нещо, което траперите често срещат. Едно животно бе отхапало лапата си, за да се измъкне от капана. Нещо изщрака в главата ми. Реших, че животът не си заслужава да се живее и че смисълът е само в това да се слееш с проблясващите звезди. Сбогом, Джак. В този момент бях наистина луд и за малко да скоча от онази скала, когато… Беше дошло време да погледна дявола в очите и да го пратя в пъкъла, където му беше мястото. Единственият въпрос беше как да го натикам там. Сержант, вземете този човек… …и му дайте някакви дрехи. Този мъж ще бъде безценен за мен, майор. Безценен, сър? За малко да го обеся като дезертьор, а сега иска да е скаут. Играта му е ясна: да ме отклони от своите приятели, индианците. Все още не ви разбирам, генерале. Всичко, каквото ми каже той, ще бъде лъжа. Следователно, ще е нашият съвършен обратен барометър. Прав ли съм? Виждах, че омразата на Къстър към индианците и амбицията му са го обсебили изцяло. Мислеше, че му трябва още една драматична победа над индианците, за да го номинират за президент на Съединените щати. Това е исторически факт. Рота, спри! Спираме за кратка почивка. Почивка за вода! О, извинете, лейтенант. Това е болестта на самотния ездач. Имах мускулни спазми цяла нощ. Отрова от гонадите. Гонадите. Медицински термин. Генерале, мой дълг е като ваш… Отровата излиза от гонадите и се процежда в мускулите. Индианците кроу искат да знаят дали поемаме по дефилето. Така ли? Казват, че искат време да изпеят предсмъртната си песен. Кажи на индианците кроу, че са жени. Но ако вражески племена ни нападнат в гръб и ако ни причакат долу, по-добре да се махаме оттук. Вражески племена в гръб? Не виждам вражески племена. А вие? Не, сър, поне засега. …стига сте се мъчили да промените решение на Къстър. Но, сър, няма ли да е най-добре да пратим разузнавачи в дефилето? Не, няма. Защото ще се лишим от жизненоважния елемент на изненада. Каква изненада? Но те знаят, че сме тук. Не знаят обаче, че възнамерявам да ги нападна безпощадно. Това не е изненада. Нищо не е по-изненадващо от безпощадна атака. Генерале… Генерале, възразявам срещу това прибързано решение. Решение на Къстър прибързано? И Грант ми каза, че съм прибързан! Тоя пияница, който само седи в Белия дом, ме нарече прибързан! Генерале, умолявам ви да премислите. Помислете за мъжете, чийто живот зависи от вас. Какво да правя, мулетарю? Сър, този човек не знае нищо. Ти какво ще кажеш, мулетарю? Дали да нападна или да се оттегля? Падна ми. Но този път държах в ръката си не нож, а истината. Е? Какво ще кажеш, мулетарю? Генерале, вървете натам. Казваш да вървим в дефилето? Но мисля, че там няма индианци? Не казах това. Там има хиляди индианци и когато свършат с вас, няма да остане нищо, освен едно мазно място. Това не ви е река Уашита, генерале, и там не ви чакат беззащитни жени и деца. Това са храбри шайенски воини и сиукси. Тръгнете натам, ако имате смелост. Пак се опитваш да ме надхитриш, нали мулетарю? Искаш да си помисля, че ти не искаш аз да поема натам, но всъщност истината е, че ти не искаш да вървя натам. Е, дано се успокоихте, майор. Бойци от Седма кавалерия! Часът на победата е близо! Напред към Литъл Бигхорн и слава! Хванахме ги по бели гащи! Надуй тръбата! Бягат! Не вземайте пленници! Давайте, смелчаци! Къстър е с вас! Къстър се бие! Останете с мен! Какво правят? Защо не атакуват? Глупаци! Убиват собствените си коне! Арестувай ги! Арестувай ги! Тръбач! Тръби атака! Знам какво трябва, майор. Не ме учете на моя занаят. Направете прикритие, войници! Без пощада! Казах да стреляте в залп! Мунициите ни свършват. Сега пък мунициите ни свършват! Казвах му, че така ще стане. А той си седи в Белия дом и ми се хили. Проклетият казак! Това е ужасно. Изтребват ни! Напред, християнска Америка! Пускайте стрелите си, диваци! Аз съм непобедим! Г- н Президент! Г- н Президент, бележити гости, почитаеми сенатори, приемаме индианците такива, каквито ги намираме… Защо не млъкнеш? Г- н Президент, вие сте пиян. Не може да имаме човек като вас в Белия дом! Стани на крака и се изправи срещу врага! Махни се, генерале. Осъждам те на смърт. Така. Най-сетне с теб сме квит. Върнах ти живота, който ти дължах, и когато пак се срещнем, мога да те убия, без да стана лош човек. Отива да изрази радостта си с танц. Дядо. Радвам се да те видя. И аз се радвам да те видя, сине. Сърцето ми полита като ястреб. Не искаш ли да ядеш? Аз няма да ям с теб, защото скоро ще умра. Да умреш, дядо? Да, сине. Искам да умра в земите ни, където погребват Човешките твари в небето. Защо искаш да умреш, дядо? Защото няма друг начин да се справим с белия човек, сине. Каквото и друго да кажем за тях, трябва да признаем едно, не можем да се отървем от тях. Мисля, че си прав, дядо. Прииждат все повече бели мъже, а Човешките твари винаги са били ограничен брой. Днес победихме. Утре няма да победим. Змийска жено, приготви погребалната роба от лосова кожа. Хайде, сине. Да тръгваме. Това натъжава сърцето ми. Светът без Човешки твари е свят без център. Накъде да вървим, дядо? Към планината, към върха. Излез и се бий. Днес е добър ден за умиране. Благодаря ти, че ме направи Човешка твар. Благодаря ти, че ми помогна да стана воин. Благодаря ти за моите победи и за моите поражения. Благодаря за зрението и за слепотата, в която прозрях по-далеч. Ти създаваш всички неща и ги насочваш по пътя им. И сега си решил, че скоро Човешките твари ще поемат по път… …който не води наникъде. Сега ще умра, освен ако смъртта не ми окаже съпротива. И за последен път те моля да ми дадеш едновремешната сила да карам нещата да се сбъдват. Грижи се за моя син тук. Гледай да не полудее. Дядо? Още ли съм на този свят? Да, дядо. От това се боях. Ами… …понякога магията действа, понякога не. Да вървим в типито да хапнем, сине. Най-новата ми жена готви кучешко много добре. Добре, дядо. И има много мека кожа. Бедата със Змийските жени е само в това, че се сношават с коне, с което са ми много странни. Тя казва, че не го прави. Затова й викам Необичаща коне. Но, разбира се, тя ме лъже. Разбира се, дядо. Е, това е историята на този стар индиански боец. Това е историята на Човешките твари, на които бе обещана земя, за да живеят в мир. Земя, която да е тяхна, докато расте трева, докато духа вятър и докато небето е синьо. Г- н Краб, не знаех това. Върви си, върви си.