
От филма:
Какво правиш тук? Ще си изпуснеш автобуса. Дай някой долар на заем. Ето ти. Загубих надежда, че някога ще ми се издължиш. Времето никога не е било приятел на Боби Лонг. Времето вечно го подвеждаше. Караше го да вярва в доброто в света, и след това муограбваше всички надежди. По новелата на Роланд Еверет Капс ;;Улицата от списанието;; Загубихме Лорейн. Всички я загубихме, но много преди да умре. Не можеш да паркираш тук. Пак ще те глобят. Не виждам знак за ;;Паркирането забранено;;, г це Дейзи. Аз не се притеснявам. … Няма да ти плащам глобата. Купи ми една бира. Панама Сити, Флорида Намери ли си работа? А ти почисти ли тази шибана дупка? Вчера се обади Боби. Пак ли? Обади се и преди няколко дни. Не помниш ли? Не. Не си ми казал. Какво иска? Искаше да ти каже за Лорейн. Какво за нея? Тя… …Починала е. Тя какво е?! Мъртва е, ясно? Обади се защото решил, че ще искаш да знаеш. Лорейн е умряла и не си ми казал?! За Лорейн! Нека найпосле намери мир. И сега какво? Поне изгони ли ви преди да умре? Не. Никога не би го направила. Освен това, Бог не би позволил това да се случи. Така ли? И защо не? Защото Бог ме познава, а и аз го познавам. Заповядай. Има няколко сандвича с рибатон. Накарай го да ги изяде. Ще се видим покъсно. Тя никога не е значела нещо за теб! … Никога не ти е пукало за нея! Стига, де! Не мислех, че ще те интересува. Хайде, скъпа! Скъпа, спри! Виж, съжалявам. Много съжалявам. Просто… …защо не ми приготвиш вечеря? Ще купя нещо за пиене. Трябва да ходя на погребение, Лии. Може и да съм го изпуснала, защото си забравил да ми кажеш, че майка ми е умряла! Шибано копеле! Махам се от тук! Никога не ти е пукало за майка ти! Здравей, Пърси. Боби Лонг се обажда. Не знам дали ме помниш, но… Тихо! Пропусна погребението на майка си. До скоро. Имаш ли цигари? Съжалявам, сър. В ;;Сизънс;; ли ще ходите? След малко ще отидем. Добре. Ще се видим там. Както кажеш. Имаш ли запалка? Нали уж нямаше цигари? Нямам. … Не и за Джуниър. Не трябва да пуши. Не е добре със здравето. Всички ще умре, но поне може да се постараем да умрем достойно. Трупът му ще бъде много красив, но аз няма да допринасям за красотата му. Разбира се, че не. Допринасяй за достойните трупове. Принцип! Говори ли с момичето? Знае ли нещо? … ;;Той ще бъде чудесен труп!;; Стига! Това е от Чарлс Дикенс. Сериозно ли говориш? … Май цигарата ти дойде в повече. Хитро копеле. Норлинс е бледа сянка на истински град. Това е място на басни и илюзии. Тук Лорейн избяга от… …И аз и Боби се наложи да избягаме. …Далеч от Алабама. Далеч от живота, който повече не ни принадлежи. Когато я прегледаха за последен път, казаха че се подобрява. Наистина. Кога беше това? Преди няколко години. Живеете при нея от 6 години. От толкова ли време сме при нея? … Вие сте при нея. Тогава трябваше да я заведем в болницата. Трябваше да направите много неща… ;;Виещият вълк;; представя Лорейн Уил. Рецитал посветен на една отлетяла птица, която никога няма да се върне. Само в петък вечер! Идвам. Това къщата на Лорейн ли е? А ти кой си? Никой. Само живея тук. Заповядай. Хубаво местенце. Благодаря. Стараем се. Не си достатъчно възрастен за да си Боби. Аз съм Уолсън Хубаво. Съжалявам за майка ти. Много приличаш на нея. Извинявай, че те събудих толкова рано. Едва 13 часа е. Боби, имаме гости! Къде изчезна? Скъпа, остави си куфарите. Не хапем. Сок? Не. Ставай, Боби! Тя е тук. Кой е тук? Пърси. Кой? Момичето пристигна. Ставай! Кога е погребението? Беше вчера. Беше хубаво. Трябваше да присъстваш, гце. Това си е твое мнение. Все трябва да има причина за да си тук сега. Предполагам, че знаеш за сделката с къщата… Каква сделка? Къщата… Сделката… Нека ти обясня за какво става дума. Работата е там, че Лорейн остави къщата на трима ни. Ние имаме две трети, а ти само една трета. Какво е направила? С Уолсън живеем тук от известно време. Майка ти написа завещанието си преди няколко години. Според мен, тя не мислеше, че ще искаш цялата къща. Явно за пореден път е сбъркала. Пърси Уил, аз и той ще останем тук. Това е домът ни. Голяма работа! Според Лорейн, трябва да споделя тази дупка с двама пияни непознати. И двамата сте алкохолици, нали? … Но не сме непознати. Бяхме нейни приятели. Грижихме се за нея… …и тази дупка много си ни харесва. …Не е за момиче като теб. Така, че… Ставам от леглото. Можеш да гледаш, ако искаш. … За мен няма значение. Трудно ми е да повярвам, че… …все още не си виждала гол мъж. Не съм виждала стар, гол мъж. Знам, че не си светица. Говорих с този твой така наречен приятел… …онзи ден по телефона. Определено не подбираш мъжете според умствените им възможности. Ти не знаеш нищо за мен! Ами… …предполагам, че това ще се промени ако заживеем заедно. Нали? Ще се видим покъсно. Отивам за цигари. Димът ми обогатява мозъка! Радвам се да те видя отново Пърселин. Доста си пораснала. Обикновено не се държи толкова гадно. Разстроен е заради Лорейн. Всички сме разстроени. Всъщност, той е прав. Не мога да остана тук. Малко е смешно… Баба ми винаги говореше за сладката малка къщичка, която Лорейн е приготвила за мен… Предполагам, че ще видя сладката къщичка в някой друг живот. …Няма проблем. Нямам работа тук. От болницата изпратиха вещите й. Лорейн би искала да ги вземеш. … Носеше ги навсякъде със себе си. Обичаше тези книги. Сигурно ще мога да ги продам на някой антикварен магазин… Искаш ли да ти помогна? Не, сама ще се справя. Много исках да дойда на погребението. Просто не получих съобщението му. Това момиче много прилича на Лорейн. Помниш ли когато за първи път ме доведе тук в Ню Орлианс? Бях възхитен от нея. Тогава беше доста… Тогава беше доста уязвим. Играеше си с една сребърна лъжичка. Тогава си помислих, ;;Боже, колко е красива!;;. Определено беше. Ще желаете ли още нещо, момчета? Някой казвал ли ти е, че ухаеш като росна трева? Казват ми го всеки ден, поне по веднъж. Ще ядете ли нещо? Стига си дрънкал глупости. Мога цяла година да живея само с този аромат. Да дойда след малко? Знаеш ли колко смъртоносно е уханието на такава жена? Не е по смъртоносно от това на жена от Луизиана, на която хич ни й пука! Яйца с бекон, гжо. И за двама ни. Искам фино топено сирене, скъпа. Ти си истински безсрамник. Ама какво… Защо не легнеш на моето легло, скъпа? Боже! Хайде! Трябва да си измиеш зъбите. …Нямам нищо против. Ще си поделим леглото… Млъквай! Защо си й подарил тази книга? Това е история за феи. …Невидими хора. Книгата е чудесна. Чела ли си я? Прочела ли си въобще някоя книга? Лорейн не осъзнаваше, че е поетеса. Много, много харесвам… …спонтанното вдъхновение. Уолсън е писател. …При това много добър. Така ли? В момента пише книга за мен. Така ли? Това е чудесно. Първа глава. ;;Станах, напих се, припаднах;;. Втора глава. ;;Станах, напих се… Отзивчива както винаги! Ти си срам за всички млади момичета. Та… Коя е моята стая? Трябва да остана някъде. … А и съм уморена от пътя. Ще остана тук докато не си съберете багажа и не си тръгнете. Никога няма да си тръгнем. Никога! Дори не си го помисляй! Може да се настани в стаята на Лорейн. Ще спя в коридора. Няма да ти преча. Не се притеснявай. Да не си се побъркал?! Подобре да остане и да разбере истината. Няма да остане дълго. Бъди сигурен. Освен това, тя ще внесе малко топлина в тази къща. Тази работа не ми харесва. Значи книгите са твоята страст, така ли? Повечето са на Боби. Бил е професор по английска литература. Той?! Професор? Да. Бил е доста добър. А ти наистина ли си писател? Иска ми се да мисля, че съм. Всички тези кутии са с неща на Лорейн, така че… Така че, какво? Познавах майка ти много добре. Колко добре? Трудно можеше да я разбере човек, но сърцето й винаги беше отворена. Не е ли била от онези въртящи, затискащи човек, врати? Пърселин Хаймани Уил! От къде знаете името ми? Знам го. Знам много за теб. Майка ти и аз бяхме близки още от младини. Помогнах й да ти избере име. Майка ти каза, че ще блестиш като слънцето… …и те кръсти на това ярко цвете.. Ето това си ти. Хубаво, жълто… Пърселин. Пърселин не е особено хубаво цвете. Един приятел ми каза, че всички градинари мразят пърселина. …Както и всички други диви растения. Все пак, децата си пожелават разни неща късайки листенцата му. Пърселинът е дневно цъфтящо цвете. Затваря се когато слънцето залезе. Благодаря. Мамка му! Последният път когато те видях беше още хлапе. Има ли някой тук, който не ме свързва с Лорейн? Аз ли съм единствената? Някога тя пееше тук. Тогава беше на твоите години. Определено си я биваше. Много съжалявам. Недей. Искам… салата от грах и ориз и една бира, моля. Разбрах, че ще останеш при Боби и Уолсън за известно време… Не. Ще остана в къщата на Лорейн. … Така да се каже. В училището ли ще се… Не ходя на училище. Сервитьорка съм. Да ти трябва сервитьорка? Не. Аз и Клеър сме достатъчни. Те знаят ли, че няма да ходиш на училище? Да. Хич не им пука. Цигарите са моето училище. Хей, това е дъщерята на Лрейн Пърси. Тя ще остане при нас за известно време. Заповядай. Станала си много красива. Чувствай се като у дома си, скъпа. Аз съм Рути. Това е приятелят ми Рик. Той е само на 26. Отпусни се, скъпа. Изпий една бира. Попадна ли на нещо? Попълних няколко молби за работа. Тази сладурана завинаги ли ще живее с теб? Къщата е и нейна. Помня как беше загорял за жена. Къщата ти беше пълна само с порно списания. Кой от вас хърка като дъскорезница? Боби. От няколко години е така. Гледах едно предаване по докторския канал… Можеш да… излекуваш някого от хъркане като му направиш дупка в гърлото. Смятам… … че имам… история за вас, господа. Тихо! Боби ще разказва история. Когато бях малък винаги се навъртах около поголеми момчета. И в онова въпросно лято т трябва да съм бил на 10 или 11… Правихме нормалните неща, които правеха момчетата от Алабама. Ходехме за риба, играехме футбол, плувахме, биехме се! В добавка на всички тези невинни детски игри аз и момчетата много си говорехме за онова чудновато нещо… наречено путка. Не бях напълно сигурен какво е, но знаех, че е вълшебно и много специално защото хората винаги си говореха за него шепнейки. Вървях из поляните и си повтарях, ;;Путка!;; Един ден си играехме с топката… …на игрището ;;Брумейдж;;. По пътя се зададе Лирой Тъбарвил. Лирой беше възпитан и очарователен. Беше на 12. Беше доста широк в раменете. Вечно стискаше тютюн за дъвчене в едната си ръка. Лирой съвсем небрежно застана до трета база, бръкна в джоба си и извади нещо, което подхвърляше ето така. Внимателно го наблюдавах. Мистериозният предмет подскачаше нагоренадолу. Повече не издържах. Трябваше да го попитам. ;;Какво си подхвърляш, Лирой?;; Всички затихнахме в очакване. Лирой ме погледна с мазната си самодоволна физиономия и ми каза: ;;Това е парче от путка, глупако. ;; ;;Мое си е. ;; Лицето ми почервеня, дъхът ми секна! Той държеше това прекрасно парче от момиче и го подхвърляше небрежно! Гледах само в една точка. За първи път виждах това чудо на света! Исках и аз да си имам такова парче! Лирой захапа парченцето между зъбите си озъби ми се, обърна се и си тръгна. Остави ни в облак от прах и желание! В онзи облак прах, на 10 годишна възраст, реших да посветя живота си на целта да намеря собствено, изящно и красиво парченце от путка, което да нося със себе си завинаги. Това ми дойде в повече. Прибирам се вкъщи. Във Флорида ли? Внимавай! ;;Човек не е склонен да пренебрегне и една страница от живота си, но пък е склонен да хвърли цялата книга в огъня.;; Джордж Санд. Мислех, че това ще те затрудни. Не ми е приятно да я лъжем. Не виждам какво ще се промени ако научи истината. …И без това възприема всичко в този свят като шибани лайна. Подобре да си траем. Освен това, като продадеш тази книга всичко… …Ще се промени. Да. Ще отидем в Париж ще пием ;;Латур;; от реколта 1960та и ще пишем лоша поезия. Да. Всичко ще бъде идеално. ;;Умираме само веднъж, но за много дълго време. ;; Молиер. До скоро, скъпа. Погрижи се подобре за този букет. Лорейн Уил. До утре, скъпа. Майка ти много често идваше тук. Защо говориш за нея толкова много? Предполага, защото ми липсва. Да не би да си бил влюбен в нея? Всички я обичахме. Тя знаеше как да се сближава с хората, разбираш ли? Не. Всъщност, не. Преди да умре, баба ми ме предупреди, че Лорейн винаги ще си остане егоистка. Все пак, тя ми разказа за баща ми. Направила го е, така ли? Бял е някакъв любовчия от Мемфис. Бил е доста избухлив човек. Всъщност, баба ми ме предупреди, че когато умре ще остана напълно сама. Излезе права. След като умря, много рядко си говорехме с Лорейн. Така и нямах шанса да я чуя как пее. Майка ти те обичаше. Ти беше целият свят за нея. Седеше точно там, където седиш в момента. Винаги лежеше усмихната. Наричаше това голямо дърво ;;Дървото на живота;;. Това звучи много възбуждащо. Сбъркала си уреда. Какво? Ако си решила да се самоубиеш, найдобре си вкарай главата в микровълновата. По дяволите, момиче! Днес си голяма ентусиастка. Боби! Ела да видиш както е направила Пърси! Господи! Спри да крещиш. Виждам какво не е направила. …Не си е тръгнала. Тя няма да си тръгне. Днес и двамата изглеждате много добре. Добро утро и от мен! Няма да ходиш на училище, така ли? Колко класа си пропуснала? Няколко. Боже! Живеем под един покрив с издънката на випуска. Не се притеснявай за мен. … Аз поне си мия зъбите редовно. Виж, докато не започнеш по цял ден да лежиш и да ме разконцентрирваш с глупостите си не ме интересува какво правиш! Нямаш ли си работа? Защо се държиш така с нея? Груб си. Искаш да остане тук. Така ли? Да ти е идвало на ум, че ако й помогнем да си стъпи на краката… Как да й помогнем? … Може да оправи живота си? Как ще й помогнем? Познавам те. Искаш да й свалиш прашките. Това искаш. Забрави, ясно? Забравям! Лятото в Ню Орлианс е уморително и разточително. Хайде! Да поиграем карти. Не виждаш ли, че съм зает? Майната ти! С всеки изминал ден, къщата на Лорейн добиваше нов, различен изглед. Спри тази музика, момиче! Не виждаш ли, че той работи?! Уолсън ще се ядоса като те види да седиш в креслото му и да му пушиш цигарите. Каза ми, че няма нищо против. Цигарите на Уолсън са червени. Моите са зелени. Забранено ти е да пушиш от зелените. Те са на Боби! На Боби са! Каква е тази гадост, която пиеш?! Вони ужасно. Това е бира с доматен сок. Закуска за шампиони. …По скоро, за шибани копелета! Знаеш ли момиче, писна ми от лошото ти отношение към мен. Без значение дали ти харесва или не, аз съм найвъзрастният мъж в къщата и ще ме уважаваш! Бяхме много търпеливи към теб от уважение към Лорейн. Няма да продължаваш да се излежаваш и да живееш на наш гръб. ;;Трябва да работиш, като че ще живееш 1000 години и да се молиш като че ще умреш утре. ;; Какво каза? Бен Франклин го е казал. Май нищо не си научил от него. Много добре знаеш, че си търся работа. Ти какво правиш освен, че се шматкаш наоколо и разправяш колко си бил умен? Аз съм професор! Аз съм трубадур, поет! Не ти влиза в работата как живея тези като мен! Отговорна си за дела си. За дела си ли?! Ами твоя дял? Живееш в къщата ми просто ей така! Бъди благодарен, че… Това е нашата къща! Може да доведа няколко стари приятели. И Лорейн го е правила, нали? Повечето наркомани го правят. По дяволите! Нямаш ли уважение към мъртвите?! Тя ти беше майка, Пърси! Освен това… …всички знаем, че и ти не си ангел. Нали така, малка Пърселин? Била ли си някога с двама мъже едновременно? Била ли си? Ще можеш да смучеш две ;;цигари;; едновременно… Майната ти! Нали уж беше възрастният мъж? Зрелият… Аз съм само едно момиче! Не го ли разбираш? Писна ми от тъпите ти коментари за горката мъртва Лорейн! Говориш ми за уважение… Теб кой те уважава?! Отървал си се от собственото си дете! Достойно за уважение постъпка! Опитай се да я усмириш. Боже! Добре дошли в Алабама! Университет ;;Ейбърн;;. Знам какво си мислите за мен. Мислите, че просто си пилея времето. Не. …Знам, че е така. Не съм някакво глупаво хлапе, което не си дава сметка. Искам всичко да е наред, но просто животът ми не е такъв. Какъв е животът ти? Какво искаш от него? Ако можех да направя нещо ли? Обещаваш ли, че няма да ми се смееш? Не мога да ти обещая. Искам да работя в болница или нещо такова. Искам да… …да съм специалист по костната система или нещо такова. Хубаво. Мога ли да попитам защо? Не знам. Просто харесвам костите. Те са като портрет на човека, но отвътре. Знам, звучи много глупаво. Не. Не е глупаво. Ало. Кой се обажда? Извинявай! Няма проблем. Понякога забравям, че има жена в къщата. Появи ли се найпосле? Виж, трябва да ти кажа нещо. Тревожиш се за него, нали? Да. Какво ще правиш днес? Ще отида в Западния край да си търся работа. Там още не съм ходила. Искаш ли компания? Да. Ще ти се обадя следващата седмица. Благодаря. Е? Може би ще ме назначат, но на половин работен ден. Това е достатъчно. Не е нужно да си на пълен работен ден. Искам да съм на пълен работен ден, за да не съм край Боби. …Дори ще работя извънредно. Може би ще мога да ти помогна… …да завършиш училище. От теб може да излезе доктор на науките. Как ли пък не! Може и да отида в ;;Харвард;;. Може би. Храниш се само с боклуци. Ти пък пиеш много. Добре, де. Ще ми дадеш ли да прочета книгата ти? Не мисля. Защо? Изхвърлих поголямата част. От колко време си писател? От дълго време, но не достатъчно дълго. Завършил ли си колеж? Да, гжо. Завършил съм. Имах привилегията да бъда асистент на Боби Лонг. Защо не остана да преподаваш в колежа? …Сложен въпрос. Имах си ред причини. Кажи ми една. Животът вървеше много бързо в Ню Орлианс. Тогава всичко ми изглеждаше романтично… Такъв ли е животът? Романтичен ли е? Има и романтични моменти. Наистина ли ще ми помогнеш да завърша средното си образование? Да. Бих ти помогнал. Защо? А защо не? И без това нямам какво да правя. Ще намалиш ли пиенето? Защо? Защо не? И без това, няма какво да правиш. Добре. Добре. Къде е онзи кучи син Боби? Вероятно лежи пиян в някоя канавка. Нещо много си се разтревожила. Знам, че не е найважното нещо в този живот да се безпокоя за Боби Лонг. И той се тревожи. Чудиш се наистина къде е, нали? Да. Хайде, скъпа. Да се прибираме вкъщи. Ще се видим вкъщи. Сигурно ви е притеснено след като живеете само в 2 стаи. Ами работата ти? Искам да кажа, че… …там нямаш никакво спокойствие. Можеш да останеш в моето жилище. Ще си помислиш ли по въпроса? Да. Върнах се! Не се ли радвате да ме видите? Не. Можеше да се обадиш. Попитайте ме. Кажете, ;;Боби, какво си ни донесъл?;; Шоколадови бонбони. Видеопокер и пазел. Човече, къде ми е колата? Продадох я. Пърси, пусни някаква музика. Ще празнуваме! Какво?! Продадох я. Не ни трябва кола. Проявил си своеволие. Ти кога за последен път си го проявявал? Колко й взе? 300 долара. Копеле, продал си ми колата за 300 шибано долара?! Да не си се побъркал?! Пополека! Запомни едно. Внимавай как ми говориш. Просто останах без пари. Пристигна чекът ти. Двете писма са от адвоката. Време е да й кажем. Време е… Какво правиш, по дяволите?! Дай ми само 5 минути и след това постъпи както намериш за добре. Холът е страхотен! Щях да унищожа онзи телевизор преди месеци, ако знаех, че ще ни скара така жестоко! Имам да ти казвам нещо. Ела, Уолсън. Седни. Хайде, човече! Седни. Престани да скърбиш за таратайката си и седни! Ще остана прав. Добре. Затворете си очите. Затвори си очите, човече! Няма да си ги затварям. Хайде, Уолсън. Затвори си ги. Добре! Скъпа, вече можеш да си ги отвориш. Свидетелство, подписано от високо уважаван учител. Старият Боби Лонг все още има влиятелни познати. Тук пише, че Пърселин Хаймани Уил успешно е завършила 11ти клас. Имаш право да продължиш в 12ти клас. ;;Защо да живеем ако не се развиваме?!;; Робърт Браунинг. Определено мисля, че той е любимият ти поет. Опитваш се да ми се извиниш или саботираш предложението му да ми помогне с училището? Мислим еднакво! Стига, човече! Разбира се, че ще учи език! Искаш да учиш френски, нали Пърси? Стига глупости! Знаеш, че не може да се запише като начинаеща в 12ти клас! Добре, де. Записахме английска литература, история, география, психология… Трябва ни още един предмет. Залагам на изобразителното изкуство. Музика. Мисля, че ще й хареса. Няма да се запиша. Няма да се запиша. Мамка му! Вече всичко е уредено. Знаеш ли колко ми костваше за да го направя за теб? За мен ли?! Очакваш да.. Стига! Какво печелиш ти от всичко това? Като начало ще се разкараш от къщата и ще ме оставиш на мира. Точно това си помислих. Не! Чакай! Каза ми нещо, което ме накара да се замисля. Каза ми, ;;Аз съм само едно момиче;;. Може би наистина съм станал доста сприхав през годините, но ти наистина си само едно момиче! Различна си от учениците, на които преподавах едно време. Знам, че с Уолсън сигурно ти изглеждаме ужасни, но все пак, имаме какво да ти предложим. Трябва да го направим. Освен това, смятам, че го дължим на майка ти. Знам, че ти е трудно да повярваш… …но и ние с не го сме били невинни деца, които са търсили помощ. Нямаш никакъв срам! Какво те кара да мислиш, че ще се справя с училището? ;;Ние познаваме Бог и той също ни познава!;; Той и Лорейн те доведоха тук поради някаква причина. Училището започва след един месец. Дай си шанс. Може да се окаже забавно. Дори прекалено, не мислиш ли? Чуй, скъпа! Това е една от песните на майка ти. Обичам тази песен! Много щеше да се гордее с теб. Следваща спирка. Градската библиотека. Какво мислиш за лицето ми? Виждаш ли тази кост ето тук? Счупена е. Можеш да я помръднеш. Как сте я счупил? Никога не спори с непознат. Найвероятно ще пострадаш. Пострадал сте в бой? Загубил сте боя ли? Загубих много повече от един бой. Как мислите гце, дали родителите ми ме мислят за грозен? Мисля, че все още сте красив. Благодаря! И двамата сте много сладки. Вече имахте ли сексуално съвокупление един с друг? Достатъчно, професоре. Да вървим. Няма проблем ако е така. Сексът е хубаво нещо. Запомнете. Дръжте се мило един с друг! Останете млади колко се може подълго. Юношеството е мимолетна възраст. Бъдете мили! Ще започнем със запомнянето. Залагам на метода на Сократ. Така ли? Кой е Сократ и кой е Платон в този разговор, защото мамка му, май ще спра да говоря! Ти си Сократ, разбира се. Ти си учителят! Прав си. Млъкнете и двамата! Писна ми от вас! Момиче, английският ти е много вулгарен, мамка му! Пърселин, седни нормално на стола. Защо не мога да уча в леглото? Тук ми е топло и столът ми е неудобен! Целта на стола не е да ти бъде удобен. Целта е да ти поддържа мозъка буден. Имаш лоши навици. Това е! Ти ли ще ми говориш за лоши навици?! Не се ебавай с учителя, ясно?! Кажи ми каква е ролята на щата Небраска в американската литература? Давай! Този щат май няма никаква роля, нали? Глупости! Всичко, което учиш го учиш поради някаква причина. И не се помайвай! Какво искаш да кажеш? Не знам какво значи ;;помайвам се;;. Започваш да ме ядосваш! ;;Помайвам се;; ;;Да си влача задника патетично тъпо с цел да заема мястото си в живота на неудачник. ;; Хей, кого наричаш неудачник? Мамка му! Говори! Добре, де. Небраска е родния щат на Уилин Катлин, една от найуспешните американски новелистки. Преместила се е в Мисури, където са били Марк Твен и Самюел Контън. Двамта са заминали за Канзъс където Уилям Бърел прекарал последните си години… Престани! Престани! Човече, не мисля, че ще преподават Бърел в католическо училище. А би трябвало. Защо не изпиеш едно? Помагам й с училището. Това какво общо има? Това е изветряло. Майната му, тогава! Налей си водка. Хайде. Трябва да спрем пиенето. Обещах на Пърси да го спра заради това, че тръгва на училище. Погледни ни само! Безполезни сме! И от кога спря пиенето? От 19 часа. Тогава бяхме на пристанището. Спал ли си от тогава? Не. Тя няма да се насилва… …както и ние. Ако искаш да откажеш пиенето, започни да го отказваш постепенно. Довери ми се. Махам бутилката, махам и духът в нея. Какво правиш тук? Ами реших да… …си почина на дивана, а не на леглото. Ела да седнеш. Много си красива днес, Пърселин. Никой не ми го е казвал освен баба ми. Благодаря. Помниш ли пътя до училището? Знам къде се намира. Мисля, че трябва да тръгвам. Нервна ли си? Не. Да. Искаш ли да дойда с теб? Не. Ще се справя и сама. Сигурен съм, че ще се справиш. И двамата ще те чакаме. Когато се върнеш от училище ще ти помогнем с домашните. Сякаш тотално съм откачила. Аз и ;;домашни;; в едно и също изречение, а? Ами… Полошо е съчетанието ти и ;;проста;; в едно изречение така че… Така е. Дали ще си замине някога? Момичетата като нея предпочитат да живеят с помлади мъже от нас. Едва я понасям. Музиката й ме подлудява. Няма нищо по безсмислено от слушането на глупава музика. Децата ми го знаят. Казах им го и на тях. Все пак им бях баща. Все още си им баща. Един ден… Един ден, те ще разберат всичко. …Когато завършиш книгата. Децата ми дори не ме познават. Мамка му! Не можем ли да правим нещо друго? Какво например? Не знам! Може да отидем за риба. Никога не сме ходили за риба! Може би трябва да започна… …нещо. Трябва да започнеш работа върху книгата. Все още не знам края на историята. Шах мат. Да се махаме от тук. Това място ме депресира. Не искам да казвам нищо за живота, защото неизживеният живот, е живот, който… … Не си заслужава да се живее. Пърселин! Нашето момиче се завърна! Разкажи ни! Разкажи ни всичко! Скъпа, защо си си тръгнала толкова рано от училище? Мястото ми не е там. Оценявам какво направихте за мен, но просто няма да се върна. Какво?! Наистина ми трябва работа! Можеш да работиш тук през уикендите, захарче. Наистина ли? При условие, че не си ученичка. Винаги ще си бъде. В Ню Орлианс есента идва много бавно. Тревата пак си остана зелена, но жегата бе заменена от лек студен ветрец. Пърси започна да се справя с училището. Определено беше изненадана. …Ние с Боби не бяхме. Почти дойде зимата преди да осъзнаем, че вече не пием по цял ден. Някак си дните станаха повесели. Това беше повече отколкото някога бихме искали. Как може зимата тук да е толкова студена?! Можеше да е потопла ако имахме онова изобретение наречено парно! Пърселин, къде сложи водката? Каза ми да я скрия. Така е, но къде я скри? Не трябва да ти казвам. Мамка му! Ще правиш каквото ти кажа. Къде е? Уолсън! Боби отново се опитва да ме накара да му кажа къде е водката! Пърси, все пак е коледа… Какво пък толкова?! Скрих я под стълбите. Мога да се закълна, че е твой ред да переш дрехите. …Не забравяй да използваш прах за пране. Не си девствена, нали? Някои хора биха те нарекли гнусен старец заради тези сексуални въпроси. Конутацията е ;;отвратителен старец;;, а не гнусен. Ти пък си една млада заядлива досадница. Нека направя предположение. Не си, нали? Ти девствен ли си? Имам деца… Защо не се виждаш с тях? Това е добър въпрос, но все още не си отговорила на моя. Опитвам се да водя сериозен разговор, Боби. По дяволите! Истината е, че много ми се иска да ги видя. Много ми липсват. Според мен ако един баща иска да си види децата ще ги види на всяка цена, освен ако не му пука за тях. Ами ти? Помниш ли майка си от периода, в който сте живели заедно? Не. Не си спомням. Опитвах се да я запомня. Опитвах се да запомня нещо свързано с нея. Като например… …гласа й, уханието й. …Каквото и да е. Преди… мислех много усилено… Исках да открия някакъв спомен. После започнах да си измислям спомени. Например… …тя си затваря очите и говори на огледалото, мислейки, че говори на мен. Аз се преструвам, че съм говорещо огледало. Имам всевъзможни измислени спомени. Този ми е любимият. Тя ме завежда на свой концерт и симпатичните келнери в бара ми дават всякакви видове бонбони. Измислих си толкова много спомени! Даже… …започнах да вярвам, че наистина си я спомням, но… тя трака и не дойде за мен и аз просто забравих всичко. Да… Спрях да се преструвам. Това истинска елха ли е? От къде я взе? Падна от каросерията на един камион. Да, бе! Добре, де. Май беше ;;волво;;. Да я сложим на видно място. Разбира се. Уолсън, къде е прането? Мамка му! Уолсън… Помня деня, в който завърших гимназията в Конфтън. Той нямаше никакво намерение да ми довери тайните си. В тях се криеше цялата му мистериозност. След като ми сподели първата си тайна, скоро след това вече нямаше тайни между нас. Бях в дъното на библиотеката когато забелязах униформата му. Носеше снежно бяла риза, която се виждаше под палтото му. Носеше и онази проклета шапка! Беше дошъл тук с определена цел. Всичко свързано с Томи беше перфектно. Аз съм Томи, както се досещаш. Името ти подхожда. Той мина съвсем близо до мен. ;;Хубава шапка;;, казах. Той ме погледа с печалната си усмивка. Това беше същата усмивка, с която даряваше всяка жена, която беше привлякла погледа му. Тази усмивка беше отговорът му на всички нежелани въпроси. Така се усмихваше и на едното си дете, когато то протягаше малката си ръчичка към него. Това хубаво, но… мисля, че изречението е лошо построено. Всички са такива. Ще направя коледни играчки от тези страници. Не. Просто формата на глагола не е… Когато Томи тръгна по стълбите, изкачваше по две на веднъж, по дяволите! Той се изкачваше като самото слънце! Аз бях един от стотината, които идваха 2 пъти в седмицата, за да бъдат вдъхновени от великия професор. Всяко негово ;;представление;; беше достойно за аплодисменти. Томи заставаше в края на залата и енергично размахваше ръце като че се готвеше да хвърли въображаемо ласо. Верига по ми харесва. Мисля си… Ласо е подобре. Преди няколко години безпроблемно се доверяваше на мнението ми. Преди няколко години беше лесно човек да ти се довери. Да ви чуя! Никой не танцува подобре танците на Алабама от Боби Лонг! А тази сладурана определено си я бива! Защо не се държиш добре през цялото време? И защо, а? Тук цари невъобразима радост! Не заглеждай невинното момиче! Какво? Тя не харесва мен. Харесва Уолсън повече отколкото харесва мен. Падаш си по Уолсън, а не по мен, нали? А? Пиян си. Разкри какво ми е! Наистина ме разкри, но не ти се сърдя, защото Уолсън ще ни заведе вкъщи. Не и тази вечер. Днес той е изцяло мой. Каза ли им новината? Какво? След празниците той ще се премести при мен за постоянно. Това е само идея. Уолсън не е влюбен в теб. Боби, не мисля, че това ти влиза в работата. Виждал съм го с жена, на която не може да се насити. …С жена, за която копнее всяка молекула от тялото му. …Жена, която напълно е обсебила мислите му и която го е превърнала в жадуващо за любов същество! Имам белег на лицето си от тази любов. Казал ли си й за това? Обяснил ли си й разликата между истинската любов и топлото легло, в което времето минава малко побързо?! Успокой се, човече! Не се дръж така. Още не съм взел решение. Просто говоря истината! Жената заслужава да знае истината! А ти си свободен да правиш каквото искаш. Наистина ли? Найнакрая свободен, а? Искам да кажа нещо по повод на празника на който празнуваме любовта и приятелството си един с друг. ;;Приятел, който се оказа враг! Призовавам те! Да! Ти! Ти там, с лукавата усмивка! Ти, приятелю, който излъга невинните ми надежди! Ти, който ме прободе с лъжите си когато ти разкрих тайните си! Смаза сърцето ми с чук! Въпреки, че той ме прободе с нож, аз все пак го обичам! Приятелят ми който се оказа враг ме съкруши с безмилостния си меч!;; Браво, човече! Сега защо не ми кажеш, мамка му, какво имаш в предвид? Винаги ли трябва да говориш с думите на някой герой? Или това е идеята? Да бъдеш всеки друг, но не и себе си, а? Исках да ми кажеш, че си разочарован от мен, така ли? …Може би аз съм разочарован от теб. Никога не те попитах защо сам не напишеш проклетата си книга. Аз пиша изкуплението ти, нали? Не си ли платих заради това? …Девет шибани години! Аз… … съжалявам за всичкото това време. Толкова много съжалявам! Това време е посветено на… …верния ти приятел. Знам, че не ти е лесно… Лека нощ, Боби. Мамка му! Добре ли си? Може ли да вляза? Наистина прекали този път. Уолсън ще ме остави съвсем сам! Винаги съм го знаел! Заслужавам си го. Ще умра сам! Той няма да те изостави. Няма ли? Няма. Винаги ще е до теб. Не! Ще си отиде! …Той е моето коледно дръвче! Помогни ми, скъпа. Искам да си лягам. Добре. Ще те заведа в спалнята ти. Хайде. Да… Боже! Много е студено, нали? Как е той? Повръща кръв. По дяволите! Вечно му повтарям да се прегледа. …Него обаче го е страх от доктори. Вероятно е някаква стомашна инфекция. Нищо сериозно. Ще се изнесеш ли? Не. Влюбен ли си в нея? Не. Тя е добър човек. Да, така е. Тревожиш ли се за него? Да Какво стана, Уолсън? Когато срещнах Боби, той изглеждаше поголям от самия живот. Правеше каквото си искаше. Имаше красива жена и деца. Учениците го обичаха, колегите му го мразеха. Жените си падаха по него. Боже! Съдейки по себе си, една част от мен също се беше влюбила в него. Бяхме заедно почти през цялото време и… Имаше една жена, за която исках да се оженя. Тя имаше един познат, който много харесваше Боби. Започна да прекарва повече време с нас. …Не се задържаше вкъщи. Една вечер имаше мач на местния стадион. Боби беше душата на компанията… …и го убедих да изпие по едно с момичетата. След това щяхме да отидем заедно на мача. Той непрекъснато повтаряше, че трябва да си тръгва. Изведнъж чашките станаха две и после три и… След това… онзи идиот, племенникът на Дийн, дойде и ми съобщи, че… спи с приятелката ми и че всички са знаели освен мен. Втурнах се към него. Той взе една метална тръба, Боби застана пред мен и… Хлапето размаза лицето му с тази тръба. Боби направо полудя. Доста понатупа онова хлапе. Беше станало много късно. Малкият син на Боби ни чакаше отвън. Когато излязохме навън, него го нямаше. Започнахме да го търсим… …Не трябваше да излиза сам навън. Той беше просто едно малко момче! …Навън беше толкова тъмно! Много коли минаваха по онзи път… Шофьорът просто не го е видял! Искам да кажа, той беше толкова малък! Боже! Момчето лежеше мъртво на асфалта. Джулия каза на Боби да си върви и никога да не се връща. Имала нужда от подобър мъж. Точно така се изрази. И така двамата сте дошли тук? Стори ни се, че това е добро място за писане на книга. Отдалечено е… Има добри университети. … Боби щеше да започне от начало. Реших, че трябва да остана с него. Искам да кажа, ако тогава не го бях накарал да остане с нас… Тогава нямаше да… Наистина, не знам какво стана. Прочетохме прекалено много книги. Има нещо странно в този град. Това е всичко. Време е да си лягаш. Приготвих ти закуска по своя рецепта. Благодаря, гце. Професорът появи ли се? Не. Да отида ли да го събудя? Би ли ми подала онази риза? Благодаря. Весела коледа… …на мен! Хубава шапка. Ставай, старче! Трябва да те заведем на лекар. Махни книгата ми от пишката си! Нали не я харесваш? Това не означава, че искам да си чешеш онази работа с книгата ми. Мислех си, че това е книга, в която се разказва за мен. Откри ли нещо общо със себе си? Не. Не исках да се бъркам във връзката ти с Джорджия. Не мислех това, което ти казах снощи… Боже! Миналата вечер ми е пълна мъгла. Не помня какво си ми казал. А и не искам да си спомням. Идвайте! Май има подаръци! Супер! Весела коледа! Онази вечер тази къща беше нашият дом. Само наш. И двамата знаехме, че трябва да й кажем истината, но всеки ден ни се струваше неподходящ за това. На Коледа е найлесно човек да вярва във вълшебни приказки. Тази вечер напомни на мен и Боби че има един момент в живота ни, който и двамата решихме да забравим когато тя пристигна. Беше хубаво да не мислиш за нищо лошо. …Поне за малко. Направо преядох. Аз също. Аз също. Иска ми се да валеше сняг. И на мен. И на мен. Обичам дъжда. Аз също. Аз също. Хайде, човече! Все някога трябва да пикаеш. Боже! Не мога да го направя докато ме гледаш. Хиляди пъти съм те виждал да пикаеш. Изведнъж станах притеснителен, ясно? Пикай точно сега! Човече, вероятно нищо ти няма. …И без това добре си поживях. Колко е студено само! Не опиках нищо. Да, бе! Не ме лъжи. Съвсем малко си опиках гащите. Няма да ги сменям. Уолсън, имаш ли някоя кратка история, която не си изгорил или нарязал? Утре имам английски. Трябва да напиша нещо и да го прочета пред целия клас. Всички ще четем. Мамка му! Английският ти върви. Мога да чета добре, но не съм писателка. В какво си облечен? На теб какво ти пука?! На Лорейн е. Оставила си нещата й да събират прах. Предпочиташ да замръзнеш отколкото да облечеш дреха на майка си. с гордост! Нещо не е наред ли? Ще й кажеш ли? Какво да й кажа?! Трябва да го заведем на лекар. Още пикае кръв. Отлагаме го вече от седмици. Добре. Надявам се, не носиш женско бельо. Нося! …Нося го за късмет! И без това ще ми го вземат и ще ме облекат в болнична пижама. Всички ще видят моя Питър. Точно така. Всички копнеят да ти видят Питъра. …И задника ми. Да вървим! Какво ти казах?! Ще ми сложат тръбичка в задника. Уау! Къде е Боби? Приготвих му любимото ядене. Остана за още изследвания. Добре ли е? Така смятат. Просто искат да са сигурни. Може да поканиш Джорджиа на вечеря. Мисля, че е на работа. Има ли специален повод, който да не знам? Имам среща. Така ли? Това е интересно. Да. Реших, че е крайно време отново да започна да живея. Радвам се да го чуя. Роклята нова ли е? Да. … Донякъде. Боби е прав. Няма смисъл дрехите на Лорейн да събират прах. Била е доста фина. Едва вдигнах ципа на роклята. Гледай ципа да си остане вдигнат. Аз съм голямо момиче. От доста време съм такава. Това там молба за колеж ли е? Да. Класният ръководител ми я даде. Мисля да я изхвърля. Какво? Ако класният ти мисли, че оценките ти са достатъчни за колеж, значи ще ходиш в колеж. Колежът струва пари. Има фондове за това. … Ще трябва да замина. Ще трябва. Трябва да вървя. Той няма ли да те вземе? Не. Имаме среща на едно място. Не можеш да се прибираш сама. Обади се на Рути. Ще се оправя. Трябва да прекараш малко време с Джорджиа. Не сте се виждали от Коледа насам, нали? Каза, че искаш да научиш повече за музиката на Ню Орлианс. Мисля, че това място е добро като за начало. Този го познавам. Наистина ли? Какво правиш тук? Шон ме доведе. Това е Джуниър. Радвам се да се запознаем. Чувал съм те да свириш. Страхотен си! Наистина си добър. Защо не си ми казал, че си саксофонист, а? Вече не свиря много. Искам да кажа… Нямам… Белият ми дроб вече не е здрав. Как е Боби? Подобре от колкото казва. Ще свирим ли? Тайни, искам да се запознаеш с един човек. Това ли е онази сладурана Пърселин? Не ме помниш, нали? Не, съжалявам. Майка ти свиреше тук. Седеше ето на онази маса. Ти беше толкова сладко хлапе! Наглеждах те да не правиш бели. Спомняш ли си? Джуниър свиреше тогава с майка ти. Така беше, нали? Майка ти и Джуниър правеха найдоброто шоу тук. Тогава той беше голяма работа! Малката Пърселин! Ела пак някой път да ме видиш, ясно? Свиренето ще е от мен. До скоро, брато. Бил си в бенда на Лорейн? Разбира се, че бях. Тогава всички бяхме. Искам да кажа, такива бяха времената. Аз и Лорейн… Ние бяхме… много близки… … и то доста време. Спомням си когато за последен път я видях с тази рокля. Стои и ти добре точно както и на нея и стоеше. Проба! Трябва да вървя. Радвам се, че дойде, скъпа. Не си ми казала, че майка ти е била певица. Това е страхотно. …И аз самата не знаех допреди известно време. Искаш ли да пийнем по едно? Пие ми се. Боже! Нямаш търпение да се прибереш, а?! Нещо такова. Пърселин би искала да ме няма, нали? Найнакрая го разбра. Каква е присъдата? Имам бъбречна инфекция. Дадоха ми разни лекарства. Трябва да ги пия редовно. Стомаха наред ли ти е? Имам леко чревно разстройство. Не трябва да ям много. Извади късмет. Ще се оправиш. Естествено. Ами ако на беше така? За какво говориш? Видях ви двамата с Пърселин на Коледа. Спиш ли с нея? Не. От къде ти хрумна това? Тя се разхубавява с всеки изминал ден… Превръща се в млада жена. Има живец. И двамата знаем колко хубаво е това. Тя е още хлапе, Боби. Тя е на 18. Жена ми беше на 18 когато се запознахме. Беше любов от пръв поглед. Между нас няма нищо. Онази вечер нещата малко излязоха от контрол… Мисля, че се беше уплашила от цялата ситуация. Чувстваше се самотна. Предполагам, че не е била единствената. Запомни само едно. Тя е дъщеря на Лорейн. Ревнуваш! Точно така. Мамка му! … Не струвам толкова много пари. Не, разбира се. Зимата никога не се е чувствала добре в Ню Орлианс. Тя беше посетител, който идваше да ни напомни какво сме пропуснали. …Тръгваше си и ние отново забравяхме всичко. Пролет е и ние все още сме тук! Хей, Уолсън! Какво ще кажеш да си купим бутилка вино и да отидем на реката както едно време. Какво ще кажеш? Помниш ли онова мило момиче, което ни даваше вино без пари? Как се казваше? Не знам. Сигурно вече се е преродила. Мислиш ли, че в рая ще пак ще живеем заедно? Ако я докараме до небето, значи всички поети ще са там. …Всички проклети шибани поети. Байрън, Сойар, Хойфман… Да. Ще съм позабавен от всичките взети заедно. Да. Предполагам, че ще е така. Наистина смятам, че Пърси може да получи стипендия. Ще зарежеш ли тази работа? Тя ще отиде в някой хубав колеж след като я научим на всичко, което знаем. Ние обаче ще си останем тук и ще ставаме все постари и грозни. Всяка пролет може да ни е последната! По дяволите! Искам да отида на реката сега! Защо се държиш като старо драматично копеле? Просто искам всеки ден да вдишвам свеж въздух. ;;Щастието започва с горещото лято и свършва с прохладната есен. ;; Робърт Фрост. Хайде. Знаеш, че ще ни липсва ако си тръгне. Ако си тръгне, значи си тръгва! Такъв е животът! Точка по въпроса! Искам да отида на реката сега! Трябва ми тишина и спокойствие. Имам много домашни. Трябва да напиша кратка история, поема или нещо такова. Не мога да измисля нищо. Всичко ще проваля. Познавам те. Ще се справиш. До скоро. Здравей, скъпа. Цял ден те чакам. Какво правиш тук, Лии? Как ме откри? Миришеш хубаво. Няма ли да ме поканиш? Пътувах цяла нощ. Донесох ти това. Сякаш не живееш тук. Всички онези женски списания… Вече не ги чета. Нямам време. С какво се занимаваш? Сервитьорка ли си някъде? Не, не съм. Освен това, не ти влиза в работата! Явно добре се оправяш. Тук е чисто. Местенцето си го бива. Лии, какво искаш? Какво искаш да кажеш? Дойдох да те видя и да разбера кога се изнасят приятелите на Лорейн. За какво говориш? За онези мъже, с които живееш тук. От къде знаеш с кого живея? Някакъв адвокат ти изпращя това. И ти естествено си го отворил! Мина почти една година и… през това време се опитах да се променя към подобро. Липсваш ми. Много ми липсваш. В това писмо пише, че от 1ви юли къщата става мое притежание. Да. Знам. Не знаеше това, нали? По дяволите! Онези шибани неудачници са те лъгали! Те не са неудачници. Те са моето… Какви са ти? Не можеш да ги наричаш неудачници. Сега имам истински живот. Хода на училище! Истински живот?! Да! Малко поразличен от предишният ти! Сигурно истинският ти живот има и смисъл, а? Двама мъже те лъжат само и само за да имат покрив над главите си! Майната ти, Лии! Носят ти само неприятности! Хей! Използва ли са те, Пърселин! Точно както са използвали Лорейн. Махай се. Както кажеш! Дойдох чак до тук само за да те видя! Вече ходиш на училище… Това ми звучи доста смешно. Искам да запомниш едно, Пърселин. Плевелът си остава плевел без значение дали има цветя около него. Много умно, Лии. Махай се! Какво става, по дяволите? Сигурно чисти или нещо такова. Заключила е вратата. Пърси, отвори ни, скъпа! Пърси, ние сме! Пърси, скъпа, отвори! Пърси отвори вратата! По дяволите! Казах ти, че ще стане така. О, не! О, Господи! Ама как така… Да вървим. Тя има нужда от малко време. Махайте се завинаги! Минаха 2 дни и никой не я е виждал. Помоли ме да не работи този уикенд. Каза, че се чувства изтощена. Рей каза, че се е появила рано тази сутрин. Обадила се е по телефона. Отбягва ни, а? Сигурно го прави целенасочено. Въобще не ни помагаш. Отседнали сте при мен, нали? Винаги можете да отидете другаде. Ще оправя нещата. Утре ще отиде на училище. Ще й набера цветя. Ще й купя перли. Ще я пресрещна като се връща. Ще оправим цялата тази каша. В този град не продават перли. Продава се. Скъпа, чакахме те. Какво ще кажеш? Боядисахме я в любимите ти цветове. Познай кой ни помогна! Дойдоха Рей, Айк и дори Ърл. Вероятно това ще вдигне цената й. Благодаря ви. Не разбирам защо трябва да заминаваш толкова скоро. Пак ще си останем приятели. Просто искам да се махна от тук. Скъпа, знаеш, че те не са искали да те наранят. Защо не отидеш в кухнята? Аз ще довърша тук. За Пърселин Уил. За Пърселин Уил. Скъпа моя Пърселин, вече съм подобре и нямам търпение да те видя. Тук времето като че ли е спряло. Много неща биха могли да се кажат по въпроса. Пишех ти много често, но нямах смелостта да ти изпратя писмата. Искам да ги прочетеш сега. Те са като учебник по история. Искам да ти кажа нещо за баща ти. Аз съм виновна заради това, че той още не те познава. Написах тази песен за двама ви. ;;Сърцето ми беше самотен ловец. ;; Сърцето е самотен ловец. Къде искаш да сложа сервизите? Какво има? Защо непрекъснато ми говореше за нея, а не ми каза за това?! Истина ли е? ;;Пеенето ти докосна душата ми. ;; Боби Лонг. Винаги подозирах нещо такова, но тя така и не ми каза… Аз пръв я обикнах! После дойде Боби и нещата се промениха. Боби все още беше женен! Той въобще не знаеше какво изпитва тя. Даде всичко от себе си за да се освободи от дрогата. Найнакрая успя. Прибра се… за голям концерт във ;;Виещия вълк;;. За този концерт ли? Точно за този. Тогава ми каза, че баба ти ще те доведе. Баба ти така и не дойде. …Ти също не се появи. Тя беше съсипана. Нито една от двете ви не дойде. ;;На скъпия ми Боби. Чувствам се подобре. Прибирам се за един концерт. Моля те, ела. Един човек, когото обичам ще бъде на концерта. Искам да ви запозная. Тя говори за теб, скъпа. …Ти и Боби. Просто… Не мога да повярвам. Защо продължавате да пиете тази гадост? Алкохола ще ви убие! Не видяхте ли какво стана с Лорейн?! Боже! Понякога ми се повдига от вас! Живеете в някакъв измислен свят, в който животът е една книга и никой не поема отговорността да напише нещо! Всеки идиот знае, че книгите са покрасиви от самия живот! Точно за това са книги! Пърси, скъпа имаш право да си бясна. Заслужаваме си го. Но когато ти мине яда, защо не седнеш и не поговорим като едно семейство? Като семейство ли? … Като това, която си унищожил. Като това семейство ли ще бъдем? Още постранно е, че според Лорейн, аз съм твоето семейство. Можеш ли да преброиш 9 месеца? Не разбирах защо иска да живея с вас, но сега вече… Ти си баща ми. Аз… Обичаше ли я? Обичаше ли я? Да, и то много, но… …просто… Иска ми се никога да не го бяхме разбрали. Не… Не си отивай, Пърси. Не си тръгвай. Вече е твърде късно. Не, не е твърде късно. Вече имаш мен, скъпа. Вече не си сама. Позволи ми да остана с теб. Какво да направя? Кажи ми. Какво, скъпа? Помниш ли когато ти каза, че си измислях красиви спомени? Да Найглупавото от всичко бе, че си измислях спомени за себе си. Родители разказват на децата си много истории. Разказват им за смелото момченце, за смелото момиченце… …и така нататък. Искам да кажа, хората помнят много странни неща. Сигурно си разказвал хиляди истории на децата си, нали? Да, така е. Помислих си, че… …че и аз съм правила разни забавни смешни неща когато съм била малка, но истината е… …че никой не ме е гледал. Скъпа, аз бях там! Скъпа, аз бях там! Не знаех, че съществуваш, но въпреки това, бях там! Ще ми разкажеш ли? Всичко за нея Да! Да! И за мен също… Мисля, че наистина трябва да знам. Не искам да продавам къщата. Обичам къщата! Просто… просто ти бях много ядосана! Много съжалявам. Май не си спомням как се правеше това… Аз ще ти я вържа. Мамка, му, човече! Краката ти са в синини. Упражнявах се да ходя изправен. …Бях отвикнал. Не искам по никаква причина дъщеря ми да се срамува от баща си. Как изглеждам? Добре, мамка му! Аз как изглеждам? Ами… доста добре. Косата ти е малко щръкнала. Ето така… Мили Боже! Изглеждате като редови данъкоплатци. Може би не съм се облякъл подходящо. Супер си. Закопчай си ципа. Хайде! Ще закъснеем. Готов ли си да видиш как дъщеря ни завършва училище? Тъй вярно, сър. От сега нататък ни чака само щастие. Да. Тишина, моля! Искам да вдигна тост за красивата ми дъщеря Пърсалин Хаймани която е моята гордост. Порано днес, Сисил ми каза, че днес трябва да преборим благословенията си. Като се огледам наоколо виждам много хора, с които не съм се държал добре. Благодарен съм на Бог че не ме е лишил… …от любовта на детето ми. Ако е волята Му, тази есен тя ще постъпи в колеж. Всички сте ми свидетели, че това момиче е умно! Поумна е от своя старец. Бог ми е свидетел, така е! Пърси, скъпа, ти ми отвори очите за много неща. Ще се изразя с великите думи на Т. С. Елиът. ;;Няма да престанем да търсим. В края на всичките си търсения ще стигнем там, от където сме тръгнали. За първи път ще разберем какво значи думата радост. ;; Това донесе ти в живота на твоя старец. …Той винаги ще ти бъде благодарен. Качи се тук и танцувай със своя старец! Изсвирете онази бавна песен… Отидохме за риба. Чакаме те там. Някои хора достигат до място, където силите им свършват. Място, където хилядите глупости и притеснения, нещата в които няма капка чест остават на страна. Виж това, което е невидимо и ще видиш какво за какво да пишеш. …Боби често представяше така нещата. Той искаше да живее с невидими хора. …Тези, покрай които минаваме всеки ден. Тези, в които понякога се превръщаме. Тези от книгите, които живеят единствено в нечий мозък. Съдбата му беше да мине през живота, а не да го заобиколи. Той вярваше, че найкраткият път към небето минава през ада. Истината за недостатъците му се състои в умовете на поетите, величани и осмивани. В последствие, той избра да стане част от всичко това. Трагичното цвете на Боби Лонг се наричаше ;;романс;; който бе видян от всички. Знам, че всички искаме да вярваме, в справедливостта и точно заради това Боби Лонг чу първата си песен. ЛЮБОВНА ПЕСЕН ЗА БОБИ ЛОНГ от Уолсън Пайнс. Лорейн Уил. Боби Лонг ;;И когато дойде време за историята ми аз лично ще съм я написал. Ето моята история. Тя не е сложна но уви. Бях заобиколен от любовта на много хора.;; Робърт Фрост.
