На: 2014-06-16 16:20:44 / Етикети: 2004 , САЩ , Германия , Нидерландия , Франция , Великобритания , Италия , Оливър Стоун , Колин Фарел , Анджелина Джоли , Вал Килмър , Антъни Хопкинс , Джаред Лето , Росарио Даусън , Джонатан Рис Майерс , Рори МакКан , Гари Стреч , Йън Бийти , Нийл Джаксън ,
От филма:
;Съдбата обича смелите.; Вергилий, ;Енеида; Вавилон, Персия – юни, 323 Пр.Хр. Александрия, Египет – Нашият свят си отиде, унищожен от войни. Сега аз съм пазител на тялото му, балсамирано тук според египетските традиции. Станах фараон след него и управлявам вече 40 години. Аз победих, но какво означава това, когато няма кой да помни великата атака при Гавгамела? Или планините на Хинду Куш, които прекосихме със Той беше бог, Кадмос. Или поне беше богоподобен. Сега го наричат ;тиранин;. А аз им се присмивам. Никой тиранин не е дал толкова. Какво ли знаят за света днешните момчета? Само силните управляват. А Александър беше Прометей, той бе приятел на хората. Той промени света. Преди него имаше племена. След него всичко бе възможно. Всички осъзнаха, че светът може да се управлява от един цар и това да е добре за всички. Построи 18 велики Александрии. Империята му не се крепеше на земята и златото, а на съзнанието. Една елинска цивилизация открита за всички. Как да ти го разкажа? Как да опиша какво е да си млад и да имаш големи мечти? Да вярваш, че ако той те погледне, можеш да направиш всичко. Всичко! С него и закрилата на Аполон ставахме по-силни от себе си! Наистина… Познавах много велики мъже, но само един колос. И чак сега – на стари години разбирам каква сила на природата е бил той. А дали разбирам? Съществуваше ли Александър? Разбира се, че не! Ние го идеализираме. Помним го по-добър, отколкото беше. Хората… Всички хора се издигат и падат, издигат се и падат… На изток огромната Персийска империя владееше почти целия свят. На запад някога великите гръцки градове-държави: Тива, Атина и Спарта бяха забравили своето величие. Вече сто години персийските царе плащаха на гърците с продажното си злато и ги наемаха за войници. Едноокият Филип промени това. Той обедини племената на овчарите от планините и низините с кръвта си и смелостта си. Създаде професионална армия, която постави лукавите гърци на колене. След това обърна очи към Персия, където самият нов ;велик цар; Дарий се страхуваше от Филип на трона си във Вавилон. Като син на този воин се роди в Пела Александър. Пела, Македония Някои наричаха майка му – царица Олимпия ;магьосница;. Казваха, че Александър е син на Дионисий. Други казваха, че е син на Зевс. Но истината е, че нямаше човек в Македония, който да погледне бащата и сина и да не се зачуди. Съдбата обича смелите. Вярвай на тези, които те даряват с любов. Животът ти сега започва, сине. Кожата й е вода. Езикът й е огън. Тя е твой приятел. Вземи я. Ако се колебаеш, тя ще те ухапе. Запомни това. Никога не се колебай! Да… Змиите са като хората. Можеш да ги обичаш с години, да ги храниш и да се грижиш за тях, и все пак накрая да те ухапят. Не й причинявай болка. Добре… Ела. Той ме нарича варварка. Всяка нощ се подиграва на Дионисий! Жените са единствените, които познават Дионисий. Моят малък Ахил. Не ставай, Александре! Какво искаш? Не тук! Цар на какво? На овчарите?! Аз съм потомка на Ахил. А аз съм потомък на Херакъл! Ти си един пиян развратник! Затвори си устата, кучко от Хадес! Проклинам боговете, че те видях! Мислиш ли, че хората ти те уважават? Че не знаят за копелетата ти! Проклета магьосница! Държиш го тук като змиите си! Казах ти да не го правиш! Ще ми се подчиниш! Ще ми се подчиниш или ще те убия със собствените си ръце! Не! Пусни я! Татко, недей! Подчини ми се! В името на боговете! Той никога няма да бъде твой! Никога! В утробата си отгледах този, който ще отмъсти за мен! Израснахме в такъв свят, че Александър намираше покой само сред приятелите си. Не ти трябва много, за да се биеш. Когато си в първите редици на битката, изправен срещу варварско племе, смелостта няма да дойде от това, което е в корема ти, Неарх. Тя ще дойде от сърцето ти! Няма нужда да ядеш всеки ден или до насита, Птолемей! Не е нужно да се излежаваш, когато можеш да ядеш боб след нощния марш, Касандър! Хайде, Александре! Кой ще те уважава като цар? Няма да го направят заради баща ти. Първото правило на войната е да правиш всичко, което искаш от хората си! Добре! Браво, Хефестион! Точно това искам. Стига… Бори се добре, но бе победен. А сега се поздравете. Хайде! Нима искаше да ти позволя да победиш, Александре? Прав си. Но ти обещавам, че някой ден ще те победя, Хефестион. Казват, че в живота си Александър е бил победен единствено от нежната плът на приятеля си Хефестион. Въпреки че са низша раса, персите контролират най-малко три четвърти от света. Но дали е възможно могъщият Нил да извира от тези далечни планини някъде във Външния свят? Ако е така, опитен навигатор може да се придвижи оттук на изток по реката, през равнините на Индия до Източния океан на края на света, а след това нагоре по Нил, обратно до Египет, през средното море и до дома – до Гърция. Само ако тези жаби можеха да се огледат и да използват положението си, Гърция щеше да владее света. Учителю, но ние познаваме земите, за които говориш, от митовете. В Индия са пътували Херакъл и Дионисий. Други са пътували на изток – Тезей, Язон, Ахил… Те са се върнали победители. Историите за тях се предават от поколение на поколение. Защо ще е така, ако не са истина? Приказките за амазонки? Не, Александре. Само простите хора вярват в тях. Те вярват на всичко. Ние с вас се образоваме, за да не вярваме в приказки. Но ако сме по-висши от персите, защо не сме ги покорили? Нали… Нали Изтокът винаги е бил голямата мечта на гърците? Изтокът поглъща мъжете и техните големи мечти. Учителю? Учителю… Говори! Днес не говорим за това, Неарх. Но ориенталските раси са познати с варварството си и с това, че робуват на страстите си. Всеки излишък се превръща в слабост. Затова гърците са по-висши. Ние контролираме страстите си. Вярваме във въздържанието! Ами Ахил при Троя, учителю? Той не се е въздържал. Той така превъзхожда останалите, че когато се оттегля от битката, за да оплаква смъртта на любовника си Патрокъл, той поставя армията си в опасност. Той е егоист! Значи любовта между Ахил и Патрокъл е лоша? Когато мъжете лягат заедно и се отдават на страстта, това не допринася за съвършенството на човека. Както и всичко прекалено, включително и ревността, Касандре. Но когато мъжете лягат заедно и обменят знание и добродетел, това е част от съвършенството. Когато те се състезават, за да дадат най-доброто от себе си, тогава любовта между тях може да изгради един град-държава и да ни измъкне от блатото. Филип доведе Аристотел и другите, за да образоват народа ни. Но амбициите му растяха и той искаше да нападне Персия. Само толкова ли можеш, Клит? Аз ще го обяздя сам! Никой не може да язди тоя звяр, твое величество! Особено с крак като твоя. Били са го прекалено често. Животното има дух, царю. Дух, достоен за Филип Македонски! Като го давам за 3,5 таланта, аз не печеля нищо, но за теб… За какво ми е такъв звяр? Вече си имам жена! Толкова стара ли изглеждам? Спокойно… Дръжте го! Ще счупи врата на всеки! Не става за боен кон. Продай го за месо. А ако не успееш? С какво? С пеене? Този кон не може да бъде язден. Главата му е повредена. Той може да бъде язден… от мен! Ако можеш да го яздиш, ще бъде твой… на половин цена. Конят ще убие момчето! Тогава да го направи музикант! Момчето няма умения. Ще се нарани. Нека го разбере сам. Крайно време е! Не харесваш сянката си, нали? Тя е като тъмен дух, който се изкачва, за да те вземе. Виждаш ли? Това сме ние. Това е номер на Аполон. Той е богът… на слънцето. Но ние ще го надхитрим. Аз и ти заедно. Буцефал. Това ще е името ти – силен и упорит. Буцефал и Александър. Да полетим заедно! Кръвта на титаните тече в него! Атал! Клит! Той ви победи! Покажи им, Буцефал! Моят син! Моят син! Помниш ли Ахил? Той е моят любимец! Защото е обичал Патрокъл и е отмъстил за смъртта му! А съдбата му? Имал ли е избор? Можел е да живее дълго, но безславно. Ти мечтаеш за слава и майка ти те окуражава. Но няма слава без страдание, а тя няма да позволи това. Един ден и аз ще съм на стената. Прометей откраднал тайната на огъня и я дал на хората. Зевс така се разгневил, че го приковал на скала в Кавказ и всеки ден един орел кълвял черния му дроб. Всяка нощ дробът му зараствал, за да дойде отново орелът. Ужасна съдба. Защо? Кой знае? Както и да е… Едип си извадил очите, когато разбрал, че е убил баща си и се е оженил за майка си. Разбрал го твърде късно. Медея убила двете си деца, за да си отмъсти, когато Язон я заменил с по-млада жена. Майка ми не би ме наранила. За един мъж не е лесно да избяга от майка си, Александре. Пази се от жените. Те са по-опасни от мъжете. Херакъл! След като извършил 12-те подвига, той бил наказан с лудост и убил трите си деца. Бедният Херакъл! Великият Херакъл! Величието се ражда от страданието. Някой ден боговете ще осъдят сурово и теб. Когато стана цар като теб? Не бързай, момче! Не рискувай! Баща ми ме хвърли в битка, преди да знам как да се бия. Когато убих човек, той каза: ;Сега вече знаеш!; Тогава го мразех, но сега го разбирам. Царят не се ражда, Александре. Царят става цар, благодарение на стоманата и страданието. Царят трябва да може да посегне на най-близките си. Да си велик е самотно, попитай Херакъл. Попитай всички тях! Съдбата е жестока. Най-силните и най-красивите винаги свършват трагично. Те се смеят на твоето величие и само за миг разрушават всичко, което си построил. Колкото и слава да ти дадат, накрая ще ти я отнемат. Всички ние сме техни роби. Малката кучка е забременяла веднага. Той ще се ожени за нея по време на Дионисиевите дни и когато се роди първият й син, милият й чичо Атал ще убеди Филип да направи момчето свой наследник, а той ще стане регент. А теб… Теб ще те изпратят на някаква невъзможна мисия срещу северните племена, за да бъдеш убит в някоя безсмислена битка за говеда. А мен, когато вече не съм царица, ще ме изпратят на смърт, заедно със сестра ти и цялото ни семейство. Иска ми се понякога да виждаш и светлината, майко. Той не ти е взел нищо, което не си загубила отдавна. Трябва да действаш. Ожени се за македонка. Отгледай дете с чиста кръв. Тяхно дете, не мое. Тогава той няма да има избор и ще те направи цар. Остана ти Кинана. Евридика беше идеална, но тази свиня баща ти я взе! Не говори за баща ми! Чуваш ли ме?! Не говори! Прав си. Прости ми. Просто те обичам прекалено много. На кого ще пея приспивни песни сега? Бих искала да прекарваме повече време заедно. Както навремето, когато беше малко момче. Никога не сме имали време, майко. Още от дете ме подготвят да стана най-добрият. Бедното ми дете! Ти си като Ахил – прокълнат от величието си. Вземи моята сила. Никога не бъркай чувствата с дълга, Александре. Един цар трябва да прави жестове за народа си. Знам… Но скоро ще станеш на 19, а момичетата вече говорят, че предпочиташ Хефестион пред тях. Разбирам те. Това е естествено за един млад мъж. Но ако заминеш за Азия, без да оставиш наследник, рискуваш. Хефестион ме обича като мъж, а не като син на царя. Обича те? Обича те? В името на Дионисий! Разбери как разсъждава Филип, ако искаш да се спасиш. Животът ти виси на косъм! Шпионите му са навсякъде. Аз съм неговият достоен син. Луда жена! Той няма да ме убие. Дори Евридика да роди момче, то трябва да стане поне на 20! Да, а ти ще си на 40! Стар и мъдър… като Пармений. А младият му син ще е на 20. На колкото си ти сега, но с чиста кръв. Той няма да ти даде трона, Александре. Никога! Прогони тъгата с вино, Александре! Да можеше мъката да се удави. Има само едно нещо по-хубаво от победата, синко – вкусът на новата жена. Ще видиш, че е по-приятен от вкуса на самосъжалението. Отегчаваш ме, Паузаний! Махни се! Намерих ти момиче! Как се казваш, скъпа? Как се казваш? Обичам те, мой палавнико! Аз също те обичам, Клите. Паузаний! Защо не седнеш, Клите? Докато съм жив, ще танцувам. Паузаний! Кой е новият ти приятел? Върви при него! Тост! Пия за нашите гръцки приятели и за нашия нов съюз! Македония и Гърция – равни в своето величие! И за Филип – нашия цар, без когото този съюз нямаше да е възможен. Остави малко въздух и за нас, Атале! И накрая пия за брака на царя с племенницата ми Евридика – македонска царица, с която можем да се гордеем! За Филип и Евридика и за техните законни синове! Александре, недей! Как смееш?! Хефестионе, дръж го! Млъкнете! Не забравяйте, че сте на сватбата ми! Нагло пале! Извини се, преди да си ме опозорил! Защитаваш този, който ме нарече копеле! А аз те опозорявам? Атал ми е роднина, също като теб! Избирай по-добре роднините си. Не мога да гледам как се посрамваш. Ти ме оскърби! Ти не си достоен да лижеш земята под краката на майка ми! И обиждаш царицата си! Не ме е срам от нищо, нагъл хлапак! Ще се оженя, ако искам! Ако искам, ще имам синове! А ти и онази харпия майка ти не можете да направите нищо! Защо мислиш, че всяка моя дума идва от устата на майка ми? Защото я познавам и виждам нея в очите ти. Ти ламтиш за трона! А онази вълчица майка ти копнее за смъртта ми. Мечтайте си, колкото искате! Виното говори вместо теб. Остави го за сутринта. Сега! Заповядвам ти да се извиниш на своя роднина! Извини се! Лека нощ, старче. Когато майка ми се омъжи отново, ще те поканя на сватбата. Копеле! Ти ще ми се подчиниш! И този човек ще ви поведе в похода към Персия? Той не може да стигне до другата маса. Махай се от двореца ми! Прокуден си, копеле! Махай се от земите ми! Нямаш място тук! Ти не си ми син! Но изведнъж всичко се промени. Александрия Баща му Филип бе убит и Александър на 20 години стана цар на Македония. Гърците подцениха Александър и нарушавайки договорите няколко градове-държави се вдигнаха на бунт за удоволствие на персите и с помощта на тяхното злато. Александър обичаше като никой друг, но измяната събуждаше у него огромен и страховит гняв. Той изби няколко хиляди в онзи нещастен град Тива, а оцелелите продаде в робство. Това потресе гърците и те преклониха глава. И въпреки че по-късно той бе милостив с поробените, точно тези изключения – Тива, Газа в Сирия, по-късно Персеполис в Персия и няколко други, бяха запомнени от тези, които ненавиждаха Александър. На 21 години той нахлу в Азия начело на 40-хилядна армия. Освобождавайки град след град, той покори Западна Азия и югът чак до Египет, където бе коронясан като фараон и почитан като бог. Именно в Египет прочутият оракул от Сива го обяви за истински син на Зевс. Най-накрая той предизвика самия Дарий на битка в сърцето на Персийската империя, близо до самия Вавилон. Гавгамела, Персия Беше лудост. Този ден Александър бе чакал цял живот. Александър – синът на бога. Разбира се, това бе легенда. Поне в началото бе легенда. Аз знам. Аз бях там. Видях очите му… Ще минем през персийските линии и ще ги ударим в главата. Да убием Дарий? Боговете го доведоха при нас! Ако умра аз, умира един македонец. Но персите не могат да помръднат без командите на Дарий. Точно тук ще прережем гърлото на персийската армия. Това е лудост! Не можеш да се доближиш до него. Виждал ли си колко войска има? Няма да има, ако ти ги удържиш отляво, мой смели Пармений, заедно със сина си Филотас само за час или два утре. Ти, непоклатими Антигоне, ще си с централната фаланга. Пердикас. Леонат. Неарх. Полиперхон. Ако ги притиснете в центъра с дългите си копия, конницата ще ме последва надясно. А когато храбрият Касандър изтегли левия им фланг, ще се отвори пролука. Тогава с моята конница, нашият почитаем Клит, Птолемей и Хефестион ще ударим в тази пролука и ще вземем главата на Дарий. Дори боговете да са на наша страна, трябва да ги разбием напълно. Да унищожим армията им. Или остатъците ще ни преследват по обратния път към дома. Говориш за дома. И за отстъпление. Трябва да разбереш, Пармений… Вавилон е моят нов дом. Александре, щом ще се бием, нека ги изненадаме. Трябва да нападнем тази нощ, когато не ни очакват. Не прекосих цяла Азия, за да открадна победата, Касандре. Ти си твърде благороден. Личи си, че спиш с ;Илиада; под възглавницата. Но баща ти не обичаше Омир. Земите на запад от Ефрат? Ръката на дъщеря му? Кога на грък е оказвана такава чест? Това не е чест, Пармений. Това е подкуп, а гърците твърде дълго приемаха подкупи! Забрави ли, че онзи, който уби баща ми е в тази долина? Не сме сигурни, че персийско злато стои зад покушението… Това няма значение! Баща ти те учеше да не предаваш разума за сметка на страстта. Сега аз те призовавам: Прегрупирай се на крайбрежието и събери повече сили. Щях да го направя, ако бях Пармений. Но аз съм Александър. Няма две слънца и Азия няма да има двама царе. Това са моите условия и ако Дарий не е страхливец, който се крие зад хората си, тогава утре ще дойде при мен. И когато се преклони пред Гърция, Александър ще бъде милостив. Кълна се в Арес, не му липсва смелост! Признай му го, Пармений! Нека пируваме тази нощ, защото утре ще вечеряме в Хадес. На кого се молиш? На Фобос. Страх? Лоша поличба. За Дарий. Страхът от смъртта движи всеки човек, Хефестионе. Това не научихме като деца. Той е причината за всички наши нещастия. Е, могъщи Кратерос. Готов ли си за зората? Хората ми са напрегнати. Страхът прави от боеца лъв. Починете си, но бъдете нащрек! Като спя, очите ми са отворени като бебешко дупе, генерале. Страх го е някой да не му открадне парите. След битката всички ще сте богати. Боговете са с нас, твое величество. Ще напоим земята с кръвта им. Винаги съм вярвал в теб, но това ми се вижда прекалено голямо. Патрокъл усъмнил ли се е в Ахил под стените на Троя? Патрокъл е загинал пръв. Ако ти паднеш, дори Македония да загуби царя си, ще отмъстя за смъртта ти и ще те последвам в подземното царство. Аз бих направил същото. В навечерието на битката е трудно да си сам. Да. Тогава… Тогава това е нашето сбогом, мой Александре. Не се бой, Хефестионе! Това е само началото. Кръвта събужда земята. Кръвта кара дъжда да вали. Кръвта е в основата на всичко. Всеки мъж се ражда с кръв и умира с кръв. Кръвта е храната на подземните богове. Хайде, Буцефал! Да препуснем към съдбата си. Прегрупирай се! Фаланги, надясно! Стой! Фаланги! Мирно! Неоптолемей, помня деня, в който скочи от кулата в Тир. Тогава ти беше титан! Как ще се биеш днес? Дексипос, колко далеч хвърли противника си на Олимпийските игри? Ще го направиш ли и с копие? И ти, Тимандър, син на Менандър – славен воин на моя баща. Още жаля за брат ти Адаиос, който падна при Халикарнас. Ти имаш славни предци, Тимандре! Бий се за тях днес. Вие сте гордост за родината и за предците си. А сега сме дошли в този далечен край на Азия, където Дарий най-накрая успя да събере армия, достатъчно голяма да се изправи срещу нас… Да, персите изглеждат много. Но погледнете тяхната орда и се запитайте: Що за цар е този, който плаща на убийци да убият царя ни – моя баща по най-страхливия начин? Що за велик цар е Дарий, щом бойците му са роби? Що за цар е този, ако не цар на въздуха? Те не се бият за домовете си. Те се бият, защото царят им е заповядал. И щом битката започне, ще се стопят като въздух, защото няма как да са верни на робския си цар. Ние не сме роби! Ние сме свободни македонци! Някои от нас, може би дори и аз, няма да доживеят да видят залеза на слънцето. Но ви казвам това, което знае всеки воин: Покорете страха и ви обещавам, че ще покорите смъртта. Ще можете да кажете: Аз бях при Гавгамела и се бих за свободата и славата на Гърция! Зевс да е с нас! Касандре! В 4 колони! Къде отива? Обкръжи го, Бес. Хефестион! Македонски център Напред! Той прави грешка, Фарнак. Да, велики царю. Стрели! Дръж строя! Бъдете смели! Наляво! Огъвайте се, но не се пречупвайте. И внимавайте за конницата. По-бързо! Гответе се за колесници! Трябва да издържим! Касандре! Сега! Напред! Наляво! Пази се! Сега! Не отстъпвай! Не отстъпвай! Не! Къде е той? Много сме малко! Върви да намериш Александър! Слушам! Препускайте, македонци! Препускайте! Щитоносци, напред! Щитовете са тук! Напред! Не разваляй строя! Назад и наляво! Филотас! Върви при Александър! Ако не те послуша, отмъсти за смъртта ми! Внимавай, момче! Баща ти те гледа отгоре! Дарий! На конете! Дарий! Тръгвай! Ще стигнем планината до залез! На зазоряване ще го хванем! Нахранете конете! Александре! Баща ми няма да издържи! Обкръжават го! Пармений няма да издържи! Ако го последваш, може да загубиш армията си! А ако го хванем, ще спечелим империята! Можеш да избягаш на края на света, страхливецо, но няма да избягаш от мен! Към Пармений! Кървиш, господарю. Нека превържа раната ти. Не сега, Хермолас. Другите са по-зле от мен. Помогни на тях. Царю! Как се казваш? Главк! Откъде си? Отпусни тялото си. Мисли за дома. Бъди смел отново, Главк, и славата ти ще живее вечно. Александре… Персийската империя – най-голямата в света, бе унищожена. На 25 години Александър бе цар на всичко. Веднъж той ми каза: ;Човек е най-самотен, когато стане легенда. ; Вавилон, Персия И стана така, че митичната мечта на гърците още от времето на Троя стана славно настояще и всички обичаха Александър. Но истината бе, че бе по-лесно да завладееш, отколкото да напуснеш Вавилон. Добре дошъл във Вавилон, Сикандер! Слава на теб, Сикандер! Сикандер – любимецът на боговете! Боговете да те закрилят! Нашият нов цар Сикандер! Кой ум е родил това нещо! С такива архитекти можем да построим градовете на мечтите си! Аристотел ги наричаше варвари, но той не бе виждал Вавилон. Тук има злато за издръжката на три поколения македонска армия. Златото ще ни развали, Касандре. Голямото богатство привлича гарваните. Но ще платим на войниците? Ще им платим, Антигоне, но не като на наемници. Сега говориш като Филип. Не го видя, Хефестионе. Знам, че ме мислиш за упорит старец, но каквито и да са различията ни, искам да знаеш, че днес баща ти би се гордял с теб. Благодаря ти, Пармений. Моля те прости гнева и гордостта ми. Те ме заслепяват. Ние – внуците на пастирите сега сме владетели на 5 милиона квадратни километра. Но… Никой от вас ли не се бои, че това богатство ще ни унищожи? Докато Дарий е жив, той е законният цар на Азия, а аз съм цар на въздуха. Но той няма власт, Александре! Крие се в планините без армия. Докато се крие, хората ще вярват в него. Всичко ще се реши, когато го открием. Явно вече си решил. Трябва да довършим това, което започнахме при Гавгамела. Трябва да преследваме Дарий до края на света. Баща ти не мислеше така. Забравихте ли вече, че съдбата обича смелите? Богове! Какво е това? Ето защо Дарий бяга от битки. По една за всяка нощ. Афродита, помогни ми! Сега как ще се върна при Лизимаха? Не ги докосвай, Леонате. Аз ще те заместя. Може би Аристотел е бил прав. Ще ни заслепи ли красотата на тази гледка? Велики царю Александър… Принцесата на хилядата рози, най-голямата дъщеря на бившия велик цар Дарий – Статейра. Благородни Александре, дойдох да те помоля за живота на сестрите си, на майка си и баба си. Всъщност ти не грешиш, принцесо Статейра. Той също е Александър. Моля те за живота на семейството си! Продай мен като робиня, но моля те… Погледни ме в очите, принцесо. Кажи ми – как искаш да се отнасяме с теб? Като… с принцеса. Така да бъде. Ти и твоето семейство ще бъдете като мое семейство. Ще живеете в двореца, докато ви е угодно. Имаш ли други молби, благородна принцесо? Не. Вече имам всичко, което… Исках. Ти си истинска царица. Тя е идеалната жена за теб, но ти не правиш нищо. Вече 3 месеца си във Вавилон, а си ме оставил в Пела на милостта на враговете си, каквито имаш много. Антипатер привикна с властта, която ти му предостави и непрекъснато набира сили. Сигурна съм, че поддържа връзка с опасния Пармений. Пази се най-много от тези, който са най-близо до теб. Те са като змии – могат да те ухапят. Генерал Кратерос! Касандър е син на Антипатер. Опасни са дори любимецът на баща ти Клит и твоят приятел Птолемей. Пази се от хора, които мислят много. Мисленето заслепява. Вярвам само на Хефестион. Ти ги направи богати, а двамата с теб щедро живеем в бедност. Защо никога не ми вярваш? Само тъмен разум като моя познава тайните на сърцето. А тези тайни са черни, Александре. Много черни! Но в теб – синът на Зевс, се крие светлината. Твоите спътници ще бъдат само сенки в подземния свят, докато твоето име ще остане в историята като най-бляскавата и сияйна светлина на младостта. Неостаряваща и неугасваща. Няма да има друг Александър като теб. Александър Велики! Повикай ме във Вавилон, както ми обеща. Ще ти бъда само от помощ, защото ще знаят, че ако те предадат, ще се сблъскат с гнева на царицата на Вавилон. Иска висок наем за 9 месеца в утробата й. Повикай я, Александре. Това ще я зарадва. Радост? Когато аз съм разбитото огледало на мечтите й? Остани с мен тази нощ, Хефестионе. Сам ще се изкъпя. Благодаря ти, Багоас. Генералите не одобряват преследването на Дарий. Казват, че не ти е писано да станеш цар на Азия. Те искат само да се завърнат по домовете си със златото. Но аз съм виждал бъдещето. Виждал съм го хиляди пъти. Тези хора искат… Те имат нужда от промяна. Аристотел грешеше за тях. Виж тези, които покорихме. Те не погребват мъртвите си. Пият от черепите на враговете си. Съешават се пред всички! Как да мислят, пеят и пишат, когато не могат да четат? Но като армия на Александър, ще стигнат до края на света. Ще работят в градовете – в Александриите от Египет до Външния океан. Можем да обединим тези земи и хора, Хефестионе. Някои казват, че Александриите приличат на самия теб. Първо привличат хората, а след това ги заробват. Ние ги освободихме. Те всички живееха като роби! Да освободиш всички народи – така можеш да надминеш подвизите на Ахил и Херакъл. Да станеш равен с Прометей, който винаги е обичал хората. Спомни си съдбата на тези герои. Те всички са страдали. Всички ние страдаме. Твоят баща, моят… Времето изтича за всички. Но накрая е важно само това, което си направил. Веднъж каза: Страхът от смъртта движи хората. Няма ли и други сили? Няма ли любов в живота ти… … Александре? Понякога се чудя дали не бягаш от майка си. Между вас има толкова години и толкова километри. От какво се боиш? Кой знае? Майка ми мислеше, че съм божествен, а баща ми – че съм слаб. Какъв съм аз, Хефестионе? Слаб или божествен? Знам единствено, че вярвам само на теб. Липсваше ми. Имам нужда от теб. Обичам само теб, Хефестионе. Никой друг. Още държиш главата си вдигната ей така. Вече не го правя. Като елен, който се ослушва. Великолепен си, Александре. Няма втори очи като твоите. Говоря сантиментално като невръстен ученик. Ти си всичко, което искам, и се кълна в Афродита, че ревнувам ужасно от целия свят, за който ти копнееш толкова. Никога няма да ме загубиш, Хефестионе. Винаги ще бъда с теб. До края. Североизточна Персия Военната кампания в Североизточна Персия се превърна във война, която продължи 3 години. Проследихме Дарий до Бактрия, но го изпуснахме за часове. Умираше, когато го открихме. Поиска вода, пи и умря. Великият цар Дарий бе предаден от командирите си. След като го погреба с почести, Александър последва командирите му в непознатите земи, като дори пресече река Окс и навлезе в Согдия. Бихме се с тях чак в легендарните степи на Скития, където бяха бродили легендарните герои. Достигнахме и границата между Европа и Азия. Истината е, че се загубихме. Тук Александър основа десетата Александрия и я засели с ветерани, жените им и всички други, които пожелаха. Неспособен да приеме поражението, Александър преследва безмилостно всяко непокорно племе, докато не взехме главата и на последния му враг. За Александър вече нямаше друг претендент за трона на Азия, която вече включваше и Согдия, и Бактрия. И тогава Александър взе най-загадъчното си решение. По очите й личи, че те харесва, Александре. Може би дори прекалено много. Според нас персите, този, който обича прекалено, губи всичко, а този, който обича с ирония, обича дълго. Баща ти сигурно се върти в гроба. Дъщеря на вожд! Това момиче има дух! Но защо съпруга? Вземи я за наложница. Защото искам син, Филотас! Много от нас имат сестри, които ще станат чудесни майки. Като се оженя за азиатка, ще им покажа уважението си. Това ще ни обедини повече от всичко. Някой ден ще взема и македонка. Като втора съпруга? Ще обидиш Македония. Александре, става въпрос за честта на нашето царство. Така е! Какво ще спечелиш? Дойдохме тук да ги накажем. Вече го направихме. Седем години далеч от дома обикаляме из далечни райони и преследваме номади и бандити. Умират македонци! За какво? За да строят пътища в Азия? За да имат местните градове? Новите градове разширяват влиянието ни. Но какво печели Македония? Ти им даде много! но ако се беше бил по-добре при Гавгамела… Как смееш, Неарх?! Александър ни остави сами. Не можехме да направим нищо! Филотас! Познавам те от бебе, Александре. Подкрепих те, след смъртта на баща ти. От уважение към Зевс и съвета, който те избра за цар, дай на Македония наследник. Македонски наследник! Чух те и те разбрах. След сватбата с две бригади ще заминеш за Вавилон. Разчитам на теб и Антипатер да опазите империята и да ни изпратите провизии. Ще зимувам с армията си на север при Мараканд. Дано Аполон ти покаже колко далеч си от пътя на баща си! Проклет да си с твоя Аполон! Войната беше в кръвта на баща ми, а не твоят разум! Той не желаеше войната и не й се наслаждаваше, Александре. Съветваше се с нас като с равни, каквато е македонската традиция. Не взимаше решения според желанията си. Заведох ви толкова далеч, колкото баща ми не бе мечтал! Това е един нов свят, старче! Александре, бъди разумен! Нима те са равни с нас? Нима трябва да делим с тях? Помниш какво казваше Аристотел, а сега се жениш за азиатка. Как ще приемеш брачните й клетви, когато те не държат на думата си? Проклет да е Аристотел! Защо мислиш, че си чак толкова по-добър от тях, Касандре? Мислиш се за по-добър, отколкото си. Ти и тези като теб. Александре… Притеснява ме не толкова недоверието в решението ми, колкото презрението ви към един свят, много по-стар от нашия. Десет години, след като майка му настоя да се ожени за македонка… С този съюз гърци и варвари… … най-могъщият човек на света сключи брак без никаква изгода. Защо? Едни казват, че искал да заздрави съюза с племената, други – че искал наследник. А трети казват, че Александър най-накрая се влюбил. Но коя беше Роксана? Едва ли някой от нас виждаше какво се крие в черните й очи. Специално за теб… Александре. В този славен момент вдигам тост за армията, която даде толкова много. На тези от вас, които тръгнаха с нас преди цели седем години, обещавам всичките им дългове да бъдат платени от хазната! А в чест на моята булка… Моята прекрасна булка! Ще почетем тези жени, които бяха с нас по пътя ни, като им дадем зестри, достатъчни за добър брак. А за момчетата ни? И накрая – в името на боговете, вашите деца от тези жени ще бъдат образовани като гърци и ще получат военно образование под наше наблюдение, за да станат новите бойци на нашето царство в Азия. Взех го от Египет. Мъжът, който ми го продаде, каза, че е от времето, когато хората почитали слънцето и звездите. Винаги ще мисля за теб като за слънце, Александре. И ще се моля мечтите ти да греят над всички хора. Пожелавам ти да имаш син. Ти си велик човек. Много хора ще те обичат, но никой няма да те обича така… Него ли обичаш? Това е Хефестион. Има много различни видове любов, Роксана. Ела… Не се страхувай. Така е редно. Мъжът търси жена на покрива на света и я намира. Легендите стават истина. Да… Ти си велик! Сикандер… Ще те убия. Направи го! Сложи край! Аз… Аз бих направил същото. Ще умра като глупак… От любов. Сега моят живот е твой. Ти ще родиш моя син. Коя е тази жена, която наричаш своя царица? Планинско девойче? Ти, с твоя произход? С грубата си природа, тя вече ти създава врагове. Тя не прилича на мен. Аз не бях варварка, както твърдеше Филип. Аз съм потомка на Ахил. Зевс е твой баща. Разбирам, че тя ти носи някаква радост, но послушай съвета ми – действай и то веднага! Минаха 7 години и хората се чудят кой беше този Александър. Дадох ти доказателства. Антипатер не признава властта ти. Върни се във Вавилон и укрепи центъра си или си ела в Македония и се реорганизирай. Но не продължавай да преследваш мечтите си на изток! Животът и на двама ни зависи от това. Помни! Аз мисля само за теб. Така, че и ти, докато следваш славната си съдба, мисли и за майка си. Погрижи се за мен! Защити ме от враговете си, докато си далеч и винаги помни, че никой не те обича повече от мен. Защо не беше поне бледо отражение на майка ми?! Кой те изпрати? Кажи ми! Хермола! Никога няма да намериш по-верен човек от мен. Заговорът за смъртта му дълбоко потисна Александър, не само защото бяха замесени тези, които споделяха мечтите му, но и в по-личен план беше замесен и Филотас – негов другар от детството и капитан на царската гвардия. Запомни ме, какъвто бях. Ще те запомня, но не така, както ти ще запомниш себе си. Явно в дъното на душата ти се крие само амбиция. Никой от нас не защити Филотас. Но и никой от нас не го харесваше. А властта му си разделихме по равно. Преди да умре го измъчвахме, за да разберем дали баща му знае, но той не каза нищо. Какво да правим с Пармений и неговите 20 000 войници беше далеч по-деликатен въпрос. Невинен ли беше той или бе решил да действа, преди възрастта да го изтощи? Ще разделим войниците. Александър няма да е там. Александър трябваше да действа. Той затвори лагера веднага, щом разбра за вината на Филотас. Да отидат Антигон и Клит. И побързайте! След три дни бърза езда Антигон и Клит бяха при Пармений. Войниците му разбраха презумпцията за вина на Пармений, тъй като главата на семейството отговаря за неговите членове. Клите! Антигоне! Пармений… ХИНДУ КУШ Веднъж Багоас каза, че Александър търси безплодно любовта, така както търси безплодно и края на света. През пролетта Александър мина със 150 000 души през проходите на Хинду Куш и навлезе в непознатото. Той мечтаеше, че там ще открие края на света. Ние бяхме подвижна империя на хиляди километри от Гърция. Готвачи и архитекти, лекари, лихвари, съпруги, деца, любовници, проститутки. Да не забравяме и робите, чийто анонимен труд бе гръбнакът на империята. Опустошена или облагородена, за добро или лошо, нито една завладяна територия не остана същата. Александър бе верен на Роксана, но влизаше рядко в палатката й, тъй като вече две години той още нямаше наследник и гордостта му бе наранена. Разузнавачите твърдят, че Зевс е приковал Прометей на тези скали. Казват, че точно над тях има огромно орлово гнездо. От там орелът слиза всяка нощ, за да кълве черния му дроб. Помниш ли какво ни каза Аристотел за тези планини? Да, помня. Щом се качим на върха им, ще видим Македония на запад и Външния океан на изток. Май светът е по-голям, отколкото си го представяхме. Свят на титани. Проучихме всяка пътека. Няма път през планината, освен пътят на юг – към Индия. Ако бяхме богове, щяхме да минем през тези скали. Ще го направим, Александре. Ще се върнем след няколко години. Но хората трябва да видят домовете си. Ти намери ли своя дом, Птолемей? Все по-често мисля, че домът ми е в Александрия. Там поне е топло! А и на Таис й харесва. Мъжете се връщат при жените си. Аз нямам къде да се върна. Майка ти чака да я повикаш. Да, имам Вавилон. Но с всяка земя, с всяка граница, която пресичам, губя по една илюзия. Със смъртта ще изгубя и последната, но все пак не спирам да търся и търся… … дома си. Къде отиде нашият орел? Трябва да продължим, Птолемей, докато не стигнем до края. Индия За Индия – родината на слънцето, се говореше, че е по-богата от Персия, но не беше изследвана. Той се опита да обедини една страна без център. Царете се биеха един с друг, племената бяха безброй, а най-различни философи ги призоваваха да умират с хиляди заради странните им богове. Кратерос бе влязъл в бой с мъже с космата кожа. Дребни мъже, които живееха по дърветата. Какви са тези?! Това са животни. Накрая Хефестион обясни, че това са животни, които имитират хората. Махни се от мен! Нарекоха това племе ;маймуни;. Това е маймуна. Виж какви ръце! Виж, Роксана! Здравей, малък човече! Говорят ли? Не, но издават звуци. И тогава заваля. Не бях виждал боговете да изсипват вода непрекъснато Дръж се, Махатас! Какво ще каже синът ти? С годините ставаш все по-силен. Доведи ми коня, Александре. Ще яздя до теб в битката. Внимавай! Дръж я! Клите, повикай лечителите! Повикайте Паван! Какво стана? О, Зевс! Дръж се! Бъди смел! Не… Мечтите ни за злато и слава се оказаха безпочвени. Това ни озлоби и изклахме всички, които оказаха съпротива. Водата беше заразна и пиехме чисто вино. Движехме се на югозапад, а Александър връщаше покорените земи на царете им, за да ги направи съюзници. Но армията не прие това и започна да се чуди дали Александър не се опитва да имитира Херакъл. Целуни го! Целувка за момчето! За Багоас! За бога на майка ми – Дионисий, който е бил по тези земи преди Херакъл – преди цели 6000 години! За героя! Роксана? Излагаш се! Тези индийци са долни и зли! Опитай се да ги разбереш. Но знам едно – в Персия ти си велик цар. А тук те мразят. Нека се върнем във Вавилон. Там ти си силен. Ще поговорим за това по-късно. Ще говорим… Тази нощ ще дойда. А аз ще те чакам. Лека нощ, царю мой. Твое величество… Тост за Багоас! За 30-те хиляди красиви персийски момчета, които подготвяме за армията! За паметта на Филип! Да беше доживял да види как македонската армия… … става красива! За истинския герой Филип! За героя! За Клит и новата му длъжност на сатрап на Бактрия! За Клит! Добре казано, Птолемей, но всички знаем, че това е изгнание след 30 години служба. Наричаш управлението на голяма провинция ;изгнание;? Дал ли е твое величество на някой друг от приближените си толкова далечна провинция? Значи няма да станеш много добър сатрап, Клите. Така да бъде! По-добре да гния в македонски парцали, отколкото да блестя в източни коприни! Няма да ти се подмазвам като останалите психопати! Хефестион, Неарх, Предикас! Като управител на най-източната от нашите провинции, би трябвало да знаеш, че персийците ми се кланят, защото това е важно за тях. Карам ли гърците да го правят? Но приемаш да те почитат като син на Зевс, нали? Само когато ми предложат. Що за свобода е да ти се кланяме? Прекланяш се пред Херакъл, нали? Той също е бил смъртен и син на Зевс. Не си ли много млад да се сравняваш с Херакъл? Защо не? Постигнал съм повече от него, стигнах дори по-далеч. Херакъл го е направил сам! Сам ли завладя Азия, Александре? Кой планира нашествието в Азия? Не беше ли баща ти? Или неговата кръв вече не е добра за теб? Предпочиташ Зевс-Амон? Оскърбяваш ме, Клите! Обиждаш семейството ми! Баща ти не би приел варварите за приятели и не би твърдял, че сме равни. Не сме ли достойни за теб? Помня как преди говорехме открито като мъже. Без сервилни глупости! А сега ти ги целуваш, взимаш ялова варварка и я наричаш царица?! Върви си, Клите, докато не си съсипал живота си. Не се ли боиш от боговете? Тази армия е твоята кръв, момче! Без нея ти си нищо! Вече не си подходящ за похода. Махнете го от тук! Не съм подходящ за теб? А бях подходящ да спася жалкия ти живот при Гавгамела? Ще благоволи ли твоя милост да ни накара да се съешаваме с маймуни? Арестувайте го за измяна! Кой е с него? Кой? Баща ми Зевс ми е свидетел! Ще ви съдя в негово име! Ще видим докъде стига този заговор! Отведете го! Говориш за заговор? А бедният Пармений? Аз свърших мръсната ти работа. Нямаш ли срам, лицемер?! Деспот! Лъжлив цар! И ти, и варварската ти майка живеете в срам! Пусни ме. Аз съм царицата! Искам да го видя! Минаха 3 дни. Каза да не пускам дори теб. Не, няма. А от теб ли има нужда? Правиш грешка, Хефестионе. Армията има нужда от твоята дума, Александре. Те са като стар любовник – прощават, но не забравят. Ти знаеш най-добре, че великите дела се вършат от тези, които взимат без съжаление. Ти си Александър! Съжалението ще те унищожи. Нима съм ослепял от арогантност? Понякога… … да очакваш най-доброто от всички също е арогантност. Значи Клит е казал истината. Превърнал съм се в тиранин. Ти си смъртен. И те го знаят. Но ти прощават, защото ги караш да се гордеят със себе си. Аз се провалих. Македония, 8 години по-рано Филип – цар на Македония и водач на всички гърци. Цял живот чакам гърците да се преклонят пред Македония. Този ден дойде. Вече казват: ;Филип беше велик генерал, а Александър е просто велик.; Но ако някога пак ме оскърбиш, ще те убия. Липсваше ми! Напролет тръгваме за Персия! Ти ще командваш конницата. Не бих пропуснал похода за цялото злато на света, татко. Един ден ще го имаш! Провъзгласи се за 13-и бог. От толкова много вино бедният ми Филип е полудял. Твое величество… Дано на принца му харесва тук, колкото на регента. Той е изморен. Паузаний! Доведи гвардията! Царската гвардия! Към арената! Без охрана в тази тълпа? Тук е пълно с гърци. Скъпи мой Клите… Вярвай на този човек, Александре! Отнасяй се с него като мен и той ще ти пази гърба. Да, татко. Нека гърците видят как ходя сред народа си и след това да ме наричат ;тиранин;. Вкарай гвардията на арената, след като вляза аз. И гледай виното да не свършва. Искам да ме харесат. Не ти ли казаха? Ще вляза сам. Ти ще влезеш с гвардията. Върви! Нека вляза с теб, татко. Искаш светът да види, че си мой наследник. Това ли иска тя? Не ме гледай така обидено. Бъди мъж! Радвай се, че изобщо си тук, след сцената, която направи. В името на всички богове, подчини ми се поне този път! Бъди храбър и ще можеш с всяка крачка, която правиш да се радваш на храбростта си. Посрещнете нашия цар Филип, в чест на чиято сватба са тези игри. Паузаний, казах ти… Убиха царя! Да живее царят! Александър – син на Филип! Боговете да благословят царя! Сега ти си цар. Боговете да благословят Александър! Излез! Хайде… Защо се държиш така безсрамно? Защото това беше съдбата. Не исках да стана цар така. Никой не те обвинява. Клеветите не касаят царете. Кой уби баща ми? Кажи ми или ще те изправя пред съда за убийство! Паузаний. Не! Защо да му помагам? Толкова хора искаха смъртта му. Гърците, персите… Ти си луда! Прокълната! Ти предизвика ураган! Сега кой преувеличава? Ти също го желаеше тайно. Лъжа! Аз обичах баща си! Той не ти беше баща! Нямаш кръвен дълг към него! Не спираш да лъжеш! Плетеш мрежа от лъжи, за да ме объркаш! Погледни се! Ти си всичко, което той не беше. Той беше груб, ти си фин. Той беше генерал, ти си цар! Той не управляваше дори себе си, а ти ще управляваш света. Всички богове ще те прокълнат за думите ти. Изправила си гордо глава, вместо да оплакваш съпруга си. Да го оплаквам? Какво знаеш ти за Филип? Не, Александре! Зевс е твоят баща. Бъди негов син! Ти ме уби още в люлката. Роди ме в толкова омраза – омраза към по-силните, омраза към мъжете! Дадох ти сърцето си, Александре. И ти стана прекрасен! Проклета да си, вещице! Душата ти е моя, Александре. Не! Ти ми отне всичко, което обичах! Превърна ме в себе си! Престани да се държиш като дете! Ти си цар! Бъди цар! Този път и Пармений е с нас. Екзекутирай Атал, конфискувай земите им и затрий рода им. Евридика? Никога! Смей се, чудовище! Зла жена! Тогава как ще останеш жив? Нищо ли не научи от Филип? Научих всичко от теб, майко. От най-добрия учител! С какво заслужих такава омраза? Един ден ще разбереш, че обичам само теб. Знам от какво имаш нужда. И моментът дойде. Боговете са с теб. Богатство, власт, завоевания… Каквото поискаш! Светът е твой! Вземи го! Вземи го… Той не видя майка си повече. Докато той се сражаваше със северните племена, Олимпия уреди убийството на Евридика и нейния син. Той бе принуден да екзекутира и чичо й Атал. Индия Знам, че се страхувате. Всички се страхуваме, защото никой не е стигал до тук. На седмици сме от Кръглия океан и пътя към дома. Ще построим кораби и ще стигнем по Нил до Египет. А от Александрия до дома е близо! Ще се върнем при нашите любими със съкровищата на Азия и ще се радваме на славата си за вечни времена! Какво? Тишина? Пеуцестас… Ти си герой! Къде са великите амазонки, които се бият и убиват мъже? Къде отидоха? Ти, Мелагре… Могат ли племената пред нас да се сравнят с тези, които покорихме? Лизимах? Антигоне? Вие разбихте сърцето ми. Страх ли ви е, мъже? Царю… Не обичам оплакването и не го толерирам в частите си. Но загубих много мъже. Млади мъже, които не са докосвали жена. Някои умряха от болести. Други бяха убити в Скития край бреговете на Окс. Някои загинаха храбро. На някой просто не им провървя, но пак са мъртви. Преди осем години тръгнах с 40 хиляди. Изминахме с теб повече от 15 хиляди километра. Бихме се за теб в слънце и дъжд. Някои от нас са участвали в 50 битки. Убихме много варвари. Но когато се огледам, колко от хората си виждам тук? А ти искаш от нас да се бием с маймунските племена на изток. С чудовищата слонове зад още 100 реки! Кратерос! Добри ми Кратерос! Чух добре думите на най-благородния воин. Но ти знаеш, че по моето тяло няма място без белег. От мечове, ножове, камъни… Споделих всяка ваша несгода! Така е, царю мой, и ние те обичаме за това! Но прекалено много загинаха. Ти нямаш деца, Александре, а ние – простите хора не можем да се мерим с боговете. Искаме само да видим децата си, жените и внуците си за последен път, преди да отидем при братята си в тъмното царство Хадес. Прав си, Кратерос! Аз ви забравих. Отдавна трябваше да изпратя ветераните у дома. Първи ще са Сребърните щитове. Всеки, който е служил 7 години, ще получи пенсия от хазната! Уважавани, богати и обичани, ще живеете като герои до края на живота си и ще си отидете в мир. Но това е само мечта, Кратерос! Животът ти беше прост, преди персийската ти любовница и огромната ти плячка от злато и бижута. Ти обикна нещата, които съсипват мъжа! Не разбирате ли? Знаете много добре, че годините ще минат, спомените ще избледнеят, победите ви ще се забравят, но завинаги ще се помни, че сте изоставили царя си в Азия! Защото аз ще продължа с азиатците! Уморих се от слава! Искаме жените и децата си! Послушайте Александър! Защо? Няма да има край! Аз платих за копелетата ви! За себе си не взех нищо. А искам само още един месец! Не ни оскърбявай! Какво би казал баща ти? Твърде далеч! Ще продължа с тях на изток. Кой го каза? Страхливец! Кажи какво мислиш пред всички! За да убиеш и мен? Оскверни паметта на баща си! Скрий се! Скрий се в тълпата! Защото иначе ще те… Ти засегна честта ми. Арестувайте го! И голямата уста Деметрий! Наричаш ме убиец?! Ръцете ми не са изцапани с кръв! И него! Ще разберете цената на измяната! Подиграваш се на срама ми с Клит и ме обвиняваш за баща ми! След всичко, което направих за вас! Свине! Страхливци! Предатели! Хайде! Къде са кинжалите ви? Той продължи на юг към Външния океан. Смаза бунта и екзекутира подстрекателите, както би направил всеки генерал по време на война. Но армията беше разделена и вече не всички обичаха Александър. Спокойно! Заедно сме силни като богове! Покривайте се с лявата ръка, удряйте с дясната! Страхът е загуба на време! Вдигни щитовете! На позиции! Извадете мечовете, бойци! След мен! Удряй здраво! Напред, македонци! Защо се колебаете? Прегрупирайте се и ги обкръжете! Копията! Атака! Фалангата е в опасност! Мелеагре, кажи на Фарнак веднага да се върне в центъра! Намери Хефестион и доведи конницата! Трябва да стигнем до Кратерос! Хефестионе! В центъра! Препускайте, македонци! Пази се, Коен! Не! Конете се плашат! Слизаме! Назад! Назад! Хайде, Буцефал! Това са само слънцето и сенките. Ти и аз за последен път, Буцефал! Не е ли чудесно да живееш живота на смелите и да паднеш покрит със слава? Напред, македонци! Защо отстъпвате? Вечно ли искате да живеете? В името на Зевс, атакувайте! Напред! Напред! Александре! Царят падна! Как е той, Неарх? Това бе най-кървавата битка. Чиста касапница – луда и безсмислена. След нея вече не бяхме мъже. Той е жив! Александър! Македонци… Отиваме си у дома. Отиваме си у дома. Животът му трябваше да свърши в Индия, но така става само в легендите. В реалността се умира като Херакъл – от отровна риза, дадена от жена ти. След жертвоприношенията, Александър сложи край на похода, сбогува се с Изтока и поведе армията си на запад през великата пустиня по най-краткия път към Вавилон. И до днес не се знае колко мъже загинаха. Най-голямата грешка в живота му. И когато се върна във Вавилон, след 6 години в далечния изток, Александър пак обърка умовете на хората като си взе още две жени. Но снощи той беше… Сипал е вода във виното си. Но как е възможно? Тиф имаше в Индия. Не се тревожи, твое величество. Малко почивка и ще се оправи. Но без вино и студено пилешко… Елате, докторе. Вече съм по-добре. Скоро ще стана. През пролетта потеглям за Арабия и не бих тръгнал без теб. Арабия… Ти ме обличаше като шейх и размахваше дървен ятаган. Ти беше единственият, който не ме оставяше да победя. Единственият, който винаги е бил честен с мен. Спаси ме от самия мен. Не ме изоставяй, Хефестионе! Мой Александър… Помня младежа, който искаше да стане Ахил, а след това надмина подвизите му. А ти беше Патрокъл. И какво стана после? В легенди като нашата вярват само младежите. Но беше красива легенда. Издигаме се и падаме. О, Хефестион… Какво ще правиш без мен? Аз съм нищо без теб! Бори се, Хефестоне! Ще умрем заедно! Такава е съдбата ни. Ще имаме жени и деца. Синовете ни ще играят заедно, както играехме ние. Ще пуснем на вода хиляда кораба, Хефестионе. Ще обиколим Арабия, после Египетския залив. Ще направим канал през пустинята от там до Средното море. После ще покорим Картаген. А великият остров Сицилия ще ни плати огромен откуп. После римляните – добри бойци! Ние ще ги победим, ще обиколим северните гори и ще видим колоните на Херакъл в Западния океан. А после един ден, след по-малко от 10 години Вавилон със своето пристанище ще стане център на света! Александриите ще растат, хората ще живеят заедно и свободни. Азия и Европа ще се обединят. А ние ще остареем, Хефестионе. И ще гледаме новия свят от балкона си. Къде е лекарят? Не мога да си го обясня. Възможно е… Кълна се в Аполон, че… Екзекутирайте го! Изведете го и го убийте! Ела… Вън! Веднага! Махайте се от тук, харпии! Вън! Пак ли си пиян? Излез. Той е мъртъв! Мнозина го мразеха, но мисля, че никой друг не би посмял! Хефестион е мъртъв? Полудя ли? Чудовище! Отне ми всичко, което обичах! Нека всички фурии прокълнат черното ти сърце! Нося детето ти! Нося детето ти, Александре! Съпруже, царю мой! Ще имаме син! Бедният ми син… Никога повече не ме докосвай! Последен тост! Преди зората. За моите стари… приятели! И за легендите! До дъно! За новата зора! Спи спокойно, сине мой и сънувай чудеса… Ела… Ела във Вавилон. Очаквам те… Твоят единствен, любящ син. Чакайте! Лешояди! Синът ти, Александре! Остават само 3 месеца! Моля те, живей! Умоляваме те, Александре! Кажи ни кой. Кой ще управлява империята? Кого ще посочиш, Александре? Това е само началото… Легендата става истина… И аз ще бъда на стената… Важно е само онова, което си направил… Зевс е твоят баща… Армията ще се раздели. Провинциите ще се разбунтуват. Без думата ти, ще има война. Кажи ни кой, моля те! Обичам те повече от всички… Какво каза? Ще го наследи най-добрият. Не, каза ;Кратерос;. Кратерос? Защо да е Кратерос? Вавилон, Персия – юни, 323 Пр.Хр. На 10-и юни, месец преди да навърши 33, сърцето на Александър Велики се предаде и спря. Той последва Хефестион, както се бе заклел. През краткия си живот той без съмнение постигна митичната слава на своя предшественик Ахил и дори много повече. Цената бе ранната му смърт, но като плати тази цена, поне според мен, Александър покори и смъртта. Участието на Олимпия в убийството на баща му е вероятно. Но той нямаше вина. Александър обичаше славата и никога не би я откраднал. Вината му се криеше единствено в кръвта му. Само след часове се биехме като чакали над трупа му. Войните бяха започнали. Те продължиха 40 години. Касандър в Гърция, Кратерос и Антигон в Западна Азия, Солукас и Пердикас в Източна Азия, аз в Египет… Накрая разделихме империята на четири части. Не сме диваци! Касандър доказа, че иска властта като 7 години по-късно екзекутира Олимпия. кръвната линия на Александър… Александрия … като отрови Роксана и 13-годишния син на Александър – законният наследник на империята. Истината никога не е проста и винаги е проста. Истината е, че ние го убихме. Убихме го с мълчанието си. Защото не можехме да продължим. Какво трябваше да направим? Да свършим като Клит? Да дадем богатството си на азиатците, които презирахме? Единство на расите, хармония… Говорехме за тези неща, но всъщност говорехме за народите, които го признаваха за цар. Аз не вярвах в мечтите му. Никой от нас не вярваше. Това е истината за живота му. Мечтателите изцеждат силите ни. Те трябва да умрат, преди да ни убият с проклетите си мечти! Задраскай всичко това, Кадмос. Това са глупостите на един старец. Ще напишеш следното: ;Умря от треска и слабост.; Да, велики фараоне. Можеше да остане в Македония и да има семейство. Щеше да живее в почести. Но Александър не беше такъв. Цял живот той се биеше, за да се освободи от страха. И той беше свободен… Най-свободният човек на света! Трагедията му беше в самотата и нетърпението към тези, които не го разбираха. И ако желанието му да обедини гърци и варвари се провали… И то какъв провал! Неговият провал бе по-велик от успехите на останалите. Животът ми… Аз живях дълго, Кадмос. Но истинската слава остава само за онези, които следват мечтите си. А най-великият между тях бе онзи, когото сега наричат ;Мегас Александрос;. Най-великият Александър!