На: 2014-07-01 07:52:55 / Етикети: 2014 , Франция , Германия , Кристоф Ганс , Сандра Во Ан , Венсан Касел , Леа Сейду , Одри Лами , Едуардо Нориега , Андре Дюсолиер , Мириам Чарлийнс , Сара Жирардо , Жонатан Демурже ,
От филма:
Имало едно време един богат търговец. Добър и смел, той живял за щастието на шестте си деца до смъртта на жена си. Три момичета и три момчета, които запълвали дома след липсата на майка си. А, малък гост! И тя иска да чуе историята. Всички да си пожелаем нещо. Но тихо, иначе няма да се сбъдне. Намислихте ли си желания? Да! Тогава, едно… две… три! Добре. Искате ли да чуете историята? Да! Търговецът имал три кораба, които били неговата гордост и богатство. Единият се казвал ;Сирена;, другият ;Тритон;. А третият, найголемият, ;Ливия;. Той бил натоварил стоката си, когато изведнъж връхлетяла ужасна буря. Капитанът се изгубил сред водите. Мълниите разсичали мачтите. В морските дълбини, където царели студ и тишина, изведнъж заблестели стотици пламъчета. Неговото богатство изчезнало сред дълбините. Потънало, изгубено завинаги. След месец търговецът и децата му трябвало да напуснат къщата си, приятелите и всички свои навици. Всичко, което ги правило богати. Щастието. Не го пипайте! Добре, вземете го. Не можем да го носим със себе си. Веднага го оставете! Татенце, направете нещо! Не, бижутата ни, всичко! Ужас, ще умра! Не ме наричай татенце пред тези хора! А, ти, Ан, стига си мрънкала! Сърцето ми! Лошо ми е! Доволен ли сте? Сбогом! Татко, това е катастрофа! До къде стигнахме! Къде е Бел? Бел, Бел! Все тя! Поеми това. Помогнете малко! Какво има вътре? Всичките ми книги. Тетрадки, записки… Нали не искате да ги оставя тук? Тристан! Какво има? Наглеждай баща си. И не оставяй Максим да изхарчи и последното, което ви остана. Спокойно. Всичко ще е наред. Внимавайте. Тези глупаци защо не си ходят? Не ги слушай. И сега какво? Отиваме на село? Добре е да мине малко време, за да забравят. Не мислиш ли? Бел! Бел! Ето, мамо. Започваме нов живот и вярвам, че съм готова. Защо трябва да заминаваме на село? Така трябва. На мен също ще ми хареса. Сигурна съм. Виждам. Носиш гордостта и силата на това семейство. Ще се вслушваме, както винаги. Трябвало им време, за да свикнат с новия си живот. Първата нощ, Бел останала будна, за да чуе звука на селото. С помощта на братята си тя привела в ред градината и там намери своята утеха. Топло ми е. Бръчка! Какъв е този звяр? Почти месец живеем в този ад. Ще умрем сами. Измачкани. Приличащи на зверове. Бел! Щастието й ме отвращава. Трябва да я удавим в кладенеца. Или да я закопаем жива в любимата й градина. Какво правите? Клотилд е болна, ще закусва в леглото. Не може. След обяд всички отиваме да чистим градината. Поскоро бих умряла. Хайде, всички долу! Победеният… запетая… беше прострелян три пъти. Младежът напусна бойното поле и се скри в дълбоката гора. В адмиралтейството всички ми се зарадваха. Дюмон беше самото обаяние. Представете си, голямата му дъщеря се омъжва за граф. Но голямата новина е, че ;Сирена;, любимката на майка ви, е била открита. Пътувала е дълго, но скоро ще е на брега. А товарът. Невредим. Деца, спасени сме! Да си стягаме багажа. Всъщност не! Подобре да ги изгорим! Сърцето ми бие! Жива съм, татенце. Оживях. Трябва да се върнем веднага. Сега ни трябват нови рокли. Парфюм и какво друго? Лак за нокти. Щастието на града! О, града! Ти ще дойдеш с мен. Време е да представя наследника си. Няма да ви разочаровам, татко. Благодаря. И той спечели срещу приятелите си. Младежът се върна у дома. При трите си деца, сред своите хора. За финал. Нов роман ли, братко? Нещо подобро. Ще бъде шедьовър. Какво става с теб? Сърдиш ли се? Очевидно, когато момичето е тъжно, казват, че се сърди. А ако е весела, казват, че е глупачка. Как да те разбирам? Всички са щастливи, освен теб. Искаше ми се да остана подълго. Това е. Дойдохме тук, за да се скрием от срама, животът ни е не е тук. Сам знаете, какво ни очаква. Максим ще се събере с негодници, които нарича приятели. Ан и Клотилд ще търчат като луди да си търсят мъже. И отново ще сте зает с работата си. Бел, един ден нищо няма да е от значение, но ти ще растеш, животът ти ще мине. Обичам те, но трябва да ти кажа, че един ден ще си жена. За да не забравите нещо. За всеки случай. А ти какво искаш да ти донеса? Само една роза. Тук не ми се хвана нито една. Лихварите взеха всичко. А сега ми забраняват да се кача на собствения кораб. Трябва да разберете. ;Сирена; и товарът му не ви принадлежат вече. Вие забравяте нещо. Ако не бях аз, това място щеше да е просто рибарско село. Изиграли са ви, бедни приятелю. Подписали сте всички кредитни писма. Вече ви осведомих. Не ми говорете с пренебрежение, Дюмон. Ако не бях аз, нямаше да седите на това бюро! Не бяхте ли вие този, който загуби влиянието и богатството си? Ще ти разбия главата! Престани веднага! Вие не разбирате. Вече нямате никаква власт. Вече не сте буржоа. Вече сте никой. Съжалявам ви, татко. Максим! Виждам един мъж. Той не трябва да се изпуска. Той носи важна новина. Новина? Добра или лоша? Ще разбера, когато изтегля карта. Не искаш ли да ме зарадваш, Астрид? Кажи ми нещо хубаво. Аз гледам на карти. Не мога да лъжа. Не те ли предупредих за белега? Земя от злато. Под лунната светлина. Съдбата ти се усмихва. Злато, лунна светлина. Хайде наздраве! Ще ви почерпя като забогатея. Тревожна нощ. Мирише на барут. Какво да бъде? Търся сина си. Казаха ми, че идва често тук. Всички идват тук. Добре, как се казва? Максим дьо Бофремон. Не говорете повече. Трябва да ви забраня да влизате тук. Трябва да намеря сина си. Не сте единствен. Излизайте бързо! Хайде! Парфюмът ти… и предсказанието… ти дават голяма власт над мен. Мосю дьо Бофремон. От няколко месеца търся Максим. И се натъкнах на стария му баща. Аз не ви познавам. Вие сте? Пердюгас. На вашите услуги. Вашият син ми дължи голяма сума, а сега с вас ще оправим сметката. И всичко ще бъде забравено. Моят син не е комарджия! Дайте им пиене, за да ни оставят намира. Той ни има за просяци. Да не си посмял, Пердюгас. Познаваш ме. Остави човека намира. Добре. А вие, елате бързо зад бара. Хайде, елате. Куражлия сте, но няма да ви оставя. Изчезвайте! На път за вкъщи, търговецът се борил с вятъра, студът и мъката. Напуснал града без Максим. Представял си го, как броди сам в мрака, или дори полошо, че лежи в прахта с прерязано гърло. Той стискал юздите на коня си, бързал да се прибере вкъщи, надявайки се, че сина му е там. Не мога да те нося. Прости ми. Къщата. Успях! Но това не е тя. Има ли някой? Изгубих се. Беше отворено. Кой е там? Бълнувам. Или съм умрял и съм в рая? Не, явно съм жив. И съм гладен. Ще си позволя да взема нещо от масата. Рокли. Шалове. Пудри. Невероятно, тук има всичко. Е, почти всичко. Кой те излекува? Виждам, че не ти стигат съкровищата. Искаше да откраднеш найскъпото ми. Не позволявам да ме наричат крадец или страхливец. Аз съм човек на думата и честта. За кого откъсна тази роза? За наймалката ми дъщеря. Обичам я повече от всичко на света. Тогава ще ти дам един ден, за да се сбогуваш с близките си. И запомни думите: ;Повече от всичко на света.; Ще го прошепнеш на коня си и той ще те доведе тук. Няма да се върна. Напротив, ще се върнеш. В противен случай ще убия всичките ти деца. Едно след друго. И ще свърша първо с малката, защото ти е любимка. Запомни това. Един живот за една роза. Ето го! Това е той! Тази история с розата и звярът е странна. Небивалици. А подаръците от къде са? Нямах пари за тях. ;Повече от всичко на света;? И като с магия конят ще намери пътя? Всичко е по наша вина. Но не ти поиска роза. Вината не е ничия! Млъкнете. Не мога да ви обясня кой е този звяр, но защото откраднах тази роза, утре трябва да се върна при него. Какво ще ви направи? Не знам, Тристан. Каза един живот за една роза. А ако не отидете? Тогава ще умрем. Всички. Не казвайте нищо. Знам какво си мислят всички. Мама умря при моето раждане. Не разбирам каква е връзката. Не искам да умирате заради мен! Бел! Бел! Бел! Не ме забравяйте. Бел! Бел! Бел! Бел! Не, татко! Заведи ме в замъка при звяра. Възможно найбързо. Един живот за една роза. Когато найпосле се чули ударите на часовника, Бел бе готова да умре. Но тя открила в замъка на звяра един шум, посилен и покрасив от камбанен звън, който се разнасял навсякъде. Това бил ритъмът на сърцето му. Казвам се Бел. Дойдох, за да заменя живота на баща си. Седни. Яж. Когато възвърнеш силите си, ще можеш да се разхождаш навсякъде. Но щом падне нощта, ти забранявам да излизаш от замъка. Ако трябва да умра, нека е сега. Посмела си от баща си. Всяка вечер в този час трябва да си тук. Не си и помисляй да бягаш. Гората ще те погълне. Да спра ли да чета? Не, искам да чуя останалото. Толкова е тъжно. Сама е, милата. Така е, тя е съвсем сама. Когато изкачила стълбите, Бел отново осъзнала, че през целия си живот няма да има своя собствена нощ. Това, което не знаела, било, че в стаята й до леглото я чакали ;тадоми;, малки създания, обитатели на замъка, които щели да станат найдобрите й приятели. Красива ли съм? Красива, умна, нежна… Найжеланата. Все ще се появи и твоят принц. Тогава… ще си има работа с братята ми. Ето, че дойдоха. Винаги съм знаел, че си ми вярна. А сега ще те изям. Махни мръсните си ръце! Да, приятелю, без усилие, няма и награда. Никога ли няма да я оставиш? От години ми се изплъзва. Но знам, че ще удари моят час. Това ще е найголемият ми трофей. След теб. Виж какво му подарихме. Златна, като кожата на сърната. Стига. Гърлото ми пресъхна. Трябва да пийна нещо. Той все пак можеше да дойде при мен. Какво чака? Миришеш на звяр. Любов моя, искам да те помоля нещо. Нещо? Искам да се откажеш от тази сърна. Защо? С дни беше на лов за нея. Чувствам се ужасно самотна тук без теб. Добре. Но имам условие. Дари ме със син. Бел излязла от стаята си, надявайки се Звярът да не е наблизо. Имало забележителности, които я привличали повече. Тя искала да ги открие сама и да огледа границите на своя затвор. Принцесата. Така Бел разбрала, че преди много години, а, може би, дори преди векове, друга жена е живяла, обичала… и умряла в този проклет замък. ;Защо сте толкова тъжна?; Попитала тя статуята. ;Каква е тайната ви?; Подвластна на тъгата, Бел избягала в стаята си, чакайки да стане време за срещата й със Звяра. Закъсня. Харесва ли ти новата рокля? Вече не идвайте в стаята ми. Правя каквото си искам. С мен няма да стане. Не ме гледай. Яж! А вие не се ли храните? Не. Не и пред теб. Може ли да говоря или да мълча като дете? Ти си дете. Дръзко и непослушно. Обичам, като ме мислят за малка глупачка. Така… Говориш прекалено много. Сигурна съм, че ви харесва да запълвам празнотата. Чий е този замък? Всичко тук е мое. Говорите като всички мъже. Доста е досадно. Наистина ли те разочаровах, любов моя? Какво не харесваш в мен? Защо мълчиш? Няколко седмици чакам присъдата ви. Играете си с мен като котка с мишка. Ако приемеш да станеш моя, ще изпълня всички твои желания. Мислите, че звяр като вас може да има жена като мен? Сведи поглед! Не ме гледай! Знам кой съм! Упорствай, колкото искаш, но ще бъдеш моя! Яж! Не ме гледай! Прави така, прави иначе! Ще го науча аз на добри обноски! Какво е това? Но това съм аз! Скритият ми портрет. Какъв прекрасен подарък! Интересно, кой от вас е направил тази красива кукла? Къде сте се скрили? Излезте, няма да ви изям. Ще я оставя тук. Така ще бъде винаги до мен. Приятели, днес е голям ден. Нашето кралство найнакрая ще получи наследник. А вие, мадам? Желаете ли да си направим и ние наследник? За начало, си направете кралство. Дано не прилича на баща си. За какво мислиш? За първата ни среща. До реката. Ти се доближи до брега и се престори, че се събличаш. Стори ми се, че се давиш. Плувам подобре от теб. Ами ако се върнем в стаята ни? Не забравяй обещанието си. Кое? За златната сърна. Когато се събудила, Бел решила да разгледа замъка. Била решена да разгадае тайната на Звяра. Тя се губела из красивите коридори с чувството, че е винаги следвана. Моля за извинение за снощи. Имаш право. Без теб тук е прекалено пусто. Харесваш ли подаръците ми? Защо мълчиш? Липсва ми семейството ми. Забрави ги. Те вече не съществуват. Де да бях като вас, да не мисля за миналото. Но аз не мога да се откажа. Аз нямам нищо. Нищо. Прав сте. Предлагам ви сделка. Няколко часа със семейството ми. Срещу какво? Един танц. В замяна искам да ги видя. А какво, ако ме излъжеш? Няма да престъпя думата си. И така. Започваме. Не ви ли е страх да танцувате с мен? Не се разсейвайте. Обичате ли ме? Имахме сделка. Удръжте на обещанието си. От много време не съм обещавал никому нищо. Разхождате се с дрехите на принц, мислейки се за човек. Но се оказахте жесток и самотен звяр. Опитвате се да ме омагьосате, но ме отвращавате. Никога няма да ме имате! Сега знаеш кой съм. Кажи ми отново, че те отвращавам. Кажи ми! Ще ти позволя да видиш семейството си за последен път. Наистина? Ще ми позволите? Ще ти дам един ден. Не повече. Облечи се. Дай ми ръката си. Коя? Не знам. Няма значение. Лявата. Пръстен ли ще ми сложите? Млъкнете поне за малко. Чуй ме. Познаваш силата на тази вода. За да не се нараниш. Ако нещо се случи. Нищо няма да се случи. Трябва да се приготвя. Бел, ако не се върнеш… Знам, ще убиете всички. Не. Ще умра. Ще си дойда утре. По това време. Кой е там? Държа те на прицел! Бел! Навсякъде цари безредие. Какво правите с тези оръжия? Питай Максим. Млъкни и се върни на поста си. Да се върна? Ти за генерал ли се мислиш? Стига, стига. Пак ли започвате? Не го защитавай. Цял ден се криеш от страх. Мен ли ме е страх? Стига! Стига! Какво ви става? Всички ли сте полудели? Ела горе. Всичко ще бъде наред. Наистина ли ще ни продадат заради дълговете на Максим? Ще ни качат на кораб с потни моряци. И ще мием подовете в трюма? Да им кажем, че се боим от морето и не ставаме за домакини. Точно така. Ан. Клотилд. Върнах се. Клотилд, и ти ли виждаш същото? Призракът на Бел е дошъл за нас. Цялата в червено, окъпана в кръв. Не сънувате, скъпи мои. Наистина съм аз. Дойдох да се сбогувам. Дори мъртва е покрасива от нас. Само погледни каква талия. Знайте, че ще ви обичам вечно. И ние теб. Само за теб мислим. Тя ми забрани да влизам в стаята ти. Какво сте направили? Нали ви забраних. Къде е татко? След заминаването ти, той легна и не иска да се събуди. От къде има тази рокля? Татко? Това съм аз. Бел. Тук съм. Върнах се. Той ми обеща. Татко. Татко. Това е много ценен камък. Сигурно е от замъка. Няма да крада. Това ни е шансът, Тристан. Предпочитам да живея. Виж как й треперят хълбоците. Как се издува коремът й. Вече почти усещам аромата й. Часът настъпи. Моя е, разбра ли? Аз съм горска нимфа. Можех да се превръщам в различни създания. Исках да опозная онова, което наричаха любов. Намерих я при теб. Моя любов. Прости ми. Татко. Боже на гората. Пощади моя любим. Той подари на дъщеря ти вечната любов. Татко… пощади го. Гръмовит глас се разнесъл от небето. ;За да те накажа за дъщеря си, ще те превърна в звяр.; Само една жена ще може да те спаси. Но коя ще иска да те обича? Проклятието ще тегне над теб завинаги. Ще отмъстя за Бел. Ще я спася. Тя ще разбере. Май не си случил на брат? Какво правите тук, зайчета? Да не би да се изгубихте? Вижте. Момчетата се нагласиха, за да се запознаят със сестрите ви. Предлагам ви сделка. Че какви сделки имаш ти? Нямам търпение да чуя. Виж. От изоставения замък е. Вземи цялото съкровище, но остави Звяра на мен. Камък като този колко струва? Състояние. Не ме заблуждавай, зайче. Това е последният ти шанс. Последвай ме с хората си. Правете, каквото казва. ;Повече от всичко на света;. И те тръгнали през вълшебната гора. Пердюгас щял да намери бленуваното съкровище. И неговите хора вече мечтаели как ще си го поделят. Той погледнал Астрид и се зачудил дали предпочита любовта или богатството. Понякога човешкия разум е проблемен. Всички се втурнали, без да мислят. През това време Бел сънувала как принцът се превръща в звяр. И изведнъж, нещо сякаш я сръчкало. Детето ми! Така ми липсваше! Бел! Чудо! Ан! Клотилд! Толкова ме е страх. Нещо в теб се е променило. Погледът ти. И гласът ти… Трябва да тръгвам, татко. Не трябва да закъснявам. Какво чудо! Найщастливият ден в живота ми! Престанете, ще ме смачкате така, глупачетата ми. Усещаш ли нещо? Опасност. Навсякъде е. С всички е така. Хайде. Вие тримата на запад. Останалите, поемете на изток. А вие тръгвате пред мен. Астрид! Астрид, ела тук! Братко, трябва да побързам. Максим взе и коня. Знам, че трябваше да ти кажа порано, прости ми, Бел. Мразя да не си около мен. Къде беше? Ако ти кажа да тръгнем веднага, ще ме последваш ли? Златна е. Тази стрела има огромна сила. Усещам, че има много повече богатство. Ако го почитаме, ще имаме всичко. Отвори си очите. Открихме онова, което сме търсили винаги. Как да знам, че няма да се върнеш и да вземеш съкровището ми? Ако не вярваш на мен, довери се на картите ми. Какво си видяла? Смърт. Твоята или моята? Коя предпочиташ? Нито една от двете, скъпа. И щом не си сигурна за нищо, да кажем, че е той. Той ще умре тази вечер. Е? Тази порта няма да се отвори сама. Изоставен замък ли? Спокойно, негодници. В този замък има много етажи. Да потърсим друг път. Загубих панделката на път за замъка. Значи, не е далеч. Бел, какво правиш? Бел, престани с това. Бел, върни се! Върни се, Бел! Моля те, Бел, върни се! Бел! Боже на гората, чуй ме. Позволи ми да стигна до него. Това е единственото ми желание. Единственото, което искам. Ето го нашето злато. Нямаше никой вътре. Не разваляй празника. Богат съм. Мога да изпълня всяко твое желание. Искам само да сме заедно. Вече не картите ти решават. А аз. Какво има? Защо се е разпищял? Къде са братята ни? До портата с Пердюгас. Ще ги убие! Максим! Спасявай се. Помоли Бел за прошка. Не. Казах да се махаш! Сам ще я помолиш. Спри! Здравей, малката. Сега ще ми помогнеш. Пусни я! Какво си ти? Лъв? Голяма котка? Този, който ще те разкъса. Мъркай, колкото си искаш. Но ако не искаш да убия куклата ти, ще ме пуснеш да си отида. Умолявам ви! Спомнете си, че сте бил човек! И сред тези крадци са и моите братя. Найважното е, че съм тук. Няма да ви изоставя. Помогнете ми! Хайде, бързо! Не ме оставяй! Любими, чака те съдба, пострашна от моята. Затвори вратата! Побързайте! Хайде, бързо! Той не диша. Стой при водата. Братя, хайде. Закъсняхме за вечерята. Да не би да съжаляваш? Бел. Как мислиш? Ако имаше достатъчно търпение. Ако беше свикнала. Би ли могла да ме… обикнеш. Но аз вече ви обичам. Историята свърши. Време е за сън. Хайде, хайде. А братята и сестрите й? Какво стана с тях? Всички отишли в града. Брат й издал книгата си. А сестрите й се омъжили за близнаци и никога не успели да ги различат. И така всички са заедно? А баща им? Той отворил магазин за цветя. И той ли? Да, и той. Сладки сънища. Мамо. Спинкай, мила.