На: 2014-07-11 11:11:49 / Етикети: 2005 , Русия , Украйна , Финландия , Федор Бондарчук , Юрий Коротков , Алексей Чадов , Артур Смолянинов , Артем Михалков , Константин Крюков , Иван Кокорин , Иван Николаев , Михаил Евланов , Сослан Фидаров , Михаил Пореченков ,
От филма:
война в Афганистан от 9 години. Красноярск, Сибир Не плачи, моля те! Две години, само две години. Чугайнов! Аз! Хайде, тръгвай! Рибаков тук ли е? Носят го, носят! Ето го! Спете спокойно! Враговете няма да преминат! Разкарай се! На теб говоря! Мамо! Е, време е да се сбогуваме. Това е за теб. Братя! Границата е затворена, а ключът в джоба! Чантите тук! Бирата, водката и скоросмъртницата на масата! Момичето твое ли е? Успя ли да я изчукаш за последно? Какво, не ти ли бутна? Хайде, не се ядосвай. Всичко ще е нормално. Има нормални пичове, ще я оправят набързо. Това какво е? Бои. И какво ще рисуваш там, войнико? Нюансите на колелата ли? Да си беше донесъл и триножника… художник! Джоконда! Следващият! Mислиш, че ще те чака ли? Ще й пишеш писма, ще бършеш сополи а нея ще я чукат и отпред и отзад! Какво си се лепнал за мен? Какво съм ти направил? Я, ти се обади! И какво ще направиш, ще ме удариш ли? Хайде, копеле! Спокойно, синко! Ще направя от теб войник. Знаеш ли първата заповед от военния устав? Войникът е длъжен чинно да понася всички несгоди и лишения на военния живот. А ти защо си с костюм? Какво, на служба като на празник ли? Нямам друго. Да се разменим, а? Аз ще ти дам моя, ще добавя и цигари. На теб ти е все едно, нали? А аз ще ходя в града на дискотека. Нали разбираш момичета? Да, устроил си се. Точната дума е: Службата е сладък сън. Не ти се иска да се събуждаш. Е, разбрахме ли се? Разбира се, договорихме се. Страшен си! Махни чаршафа. Разбира се. Сладък сън, казваш? Да! Ти, какво? Какво правиш? Назад! Не се доближавайте! Назад, казах! Спокойно, синко! Какво правиш, гадино? Пусни ме! Какво пише в устава за лишенията? Пусни ме, мръсник, ще те убия! Помниш ли? Да! Нататък сам се подстрижи! Момчета, това 6та команда ли е? Ти пък къде, Рамбо? Махай се. Спокойно, Чугун! Кво? Нищо! Как ти викат? Володя… Варабьов. Олег Лютаев. Накратко Злия! Това е Руслан Джокондата. Володя. Стас Сивия! Здрасти! Ряба! Чугун! Засега сме това! Мръдни, земляк! Сядай, Врабец! И какво после, Ряба! Накратко, събуждам се сутринта… Главата ми бучи. Разлепвам очи с пръсти и поглеждам надолу от възглавницата. Що за дом и как съм попаднал там, никой не знае. До мен седи момиче и се усмихва. Гола! А над мен стои баща й, като над мъртвец. И казва: Момче, оправи ли я? Дъщерята няма 18. Така че, избирай или в ЗАГС или в съвета. А тази гадина покри циците си със завивката, наведе очи, все едно няма нищо общо. А грозна! Като булдог. А аз викам, не братче. Подобре да легна под танка, отколкото под нея! Плюх си на петите и напред, кой ще е побърз… или тук или той в съвета! А аз вчера се ожених. Всичко накуп, и сватба и изпращане. Какво!? Честито! Хубавец! Вика ми, сега вече съм твоя, вече съм ти жена, сега може. Мисли, че съм глупак. Ще й отворя вратата и две години купон. Цяла нощ рева. Как така, вика, съпруга и недокосната. А аз, й викам, ще си дойда, ще проверя, и не дай боже, да видя. Ще убия кучката! Така я оставих. Ето го, това е той! С костюма! Ти кого сочиш с пръст, бе! Тихо, тихо, почивайте си! Сега ще те обръсна на голо. Това е афганистанската команда, боклук! Хайде де, давай, ела копеле! АРТУР СМОЛЯНИНОВ АЛЕКСЕЙ ЧАДОВ КОНСТАНТИН КРЮКОВ ИВАН КОКОРИН АРТЬОМ МИХАЛКОВ САСЛАН ФИДАРОВ МИХАИЛ ЕВЛАНОВ МИХАИЛ ПОРЕЧЕНКОВ в ролята на сержант Дягало ФЬОДОР БОНДАРЧУК в ролята на Украинеца Алексей Серебряков в ролята на Капитанътразузнавач МИХАИЛ ЕФРЕМОВ в ролята на Дембеля АЛЕКСАНДЪР ЛИКОВ в ролята майора на бомбаджиите ИРИНА РАХМАНОВА в ролята на Снежанка Алексей Кравченко в ролята на капитан Бистров ДЕВЕТА РОТА режисьор ФЬОДОР БОНДАРЧУК Фергана, Узбекистан, Ден 3 Ти откъде си? От Грозни. Откъде? От Грозни. От Грозни… Тогава ще те наричаме Пиночет. Как? Пиночет. Защо Пиночет? Ами не знам. А защо не? За нас ли идва? Егати и мутрата! Откъде сте, клоуни? От Сибир, другарю командир. Казвам се старши сержант Дяголо. Как? Някой има проблем със слуха ли? Всички да стават! Бързо ставай! Строй се! Бързо! В строя се стои с шапки! Равнис! Мирно! Мисля, тук няма слепи, този планина там е наша, зад нея е Афганистан и за да не загинат още първия ден, тези от вас, които отидат там ще ви дера 3 месеца неотлъчно, считано от тази минута. Има ли въпроси? Няма въпроси! Надясно! След мен, за настаняване в поделението… Бегом! При команда ;Бегом!; ръцете се сгъват в лактите. Марш! Фамилия? Редник Рибакон. Фамилия? Редник Чугайнов. Коланът не е за да ти държи яйцата, войнико. Фамилия? Редник Бегбулатов. Фа… Редник Стасенко. Редник Петровски. Ти ли си художника? Тъй вярно, другарю старши сержант. Как попадна тук, синко? Да си беше останал в цивилизацията, да рисуваш голи жени, цветя във ваза. Знаете ли, другарю старши сержант, ако се вярва на др Фройд, всяко художествено творчество е сублимация на подсъзнателните инстинкти на човека, в това число, инстинкта за насилие. Всъщност, може да не сте съгласни, защото съветската наука не признава буржоазното учение на др Фройд. Умник. Виноват, другарю старши сержант, ще се поправя… с ваша помощ. Правило номер първо: Десантчикът е винаги готов за внезапно нападение! Браво! Фамилия? Редник Лютаев. Правило 2: Поумен от сержанта е само старши сержанта! Забравете какви сте били и какво сте знаели в цивилизацията. Запомнете, клоуни: Тук не сте нито добри, нито лоши, нито умни, нито глупави, нито художници и изобщо никой! Тук дори не сте хора. Тук вие сте лайна. А хора от вас ще направя аз! С ето тези ръце. Ясно ли е? Тъй вярно! Не ви чух. Тъй вярно! Посилно! Тъй вярно! Всички мехове да са завързани. Другарю сержант, първо отделение тича с полеки раници. С полеки, ще се разхождате с момичетата в храстите. А тук, колкото поголям боен запас вземеш, толкова поголям шанс имаш да се върнеш жив. Задачата е: Премахни противника. Да се превземе хълма! Доложете за готовността. Другарю сержант, второ отделение е готово за изпълнение на задачата! Готови! Бегом марш! Давай, давай, давай! Напред! Бойната задача не е изпълнена. Всички сте трупове. Ти! Ти! И ти! Двеста килограма товар в черен креп. Лайна в цинков ковчег. Колоната, която ще мине оттук ще се натъкне на засада. Знаете ли какво е един автоматчик сам на хълма?! А!? Знаете ли!? Хайде, ставайте! Мъртвите да махнат каските! Бегом надолу! Казах бегом! Бегом! Май е подобре да бяхме вече в Афганистан. Врабец! Какво искаш? Отнеси ми го да ми го издухат, нямам сили. Къде? Надървил ли се е? Виж! Снежанка! Ела насам! Снежанке! Ела насам! Ела насам! Ела при нас, не се страхувай. По дяволите, сега ще ми стои така до утре. Коя е тя? Ти какво, от Луната ли падаш? Това е Снежанка, дъщерята на санитарката. През нея минават всички доброволци. Половината Афганистан изчука. Казват, че е жена чума. Не я чукаш ти, а тя теб. Има болест някаква… Как се казваше? Обясни, учения! Можеш ли да се разбереш с нея? За какво да се разбирам? Безотказна е, като автомат Калашников. Взимаш и ползваш. Само че, трябва да я преведеш през два поста. Не става, пичове, много постове. Това ще стане преди излитането. Тогава ще е все едно, подалеч от Афганистан няма да ни пратят. А ние тук три месеца ще се дървим. Да минем на конете. Слушай, Злия, би ли отишъл след 40 човека с такава подлога? Не. И аз не. Да ровя в боклука? Подобре да умра от глад. Така ли? А аз съм ровил. Ровил съм! Ти някога гладувал ли си така, че да не можеш да заспиш? Какво зяпаш? За вечеря ни даваха три лъжици дърводелско лепило, а после скитахме из града. Чакаме теб, боклук, зад стъклото на кръчмата, да се разкараш, за да вземем каквото е останало в чинията ти, разбра ли ме? И жените ми бяха само такива и други няма да имам. Изрод! Момчета, не бива така. Ти, пернатия, първо помириши жена и после надигай глас! Какво тихо? Моят живот си е мой, твоят си е твоя работа. Тя може да е подобра от всички твои пиленца на токчета! Още една дума да изкудкудякаш и ще лижеш земята! Разбра ли ме? Кой е съветския десантчик? Съветският десантчик, това е сила, красота и гордост за Въоръжените Сили! Какъв е съветския десантчик? Образец и завист за всички щатски армии! А вие кои сте? Ни сме позор за учебния полк и за вас, лично! Чуйте! Той е идиот. Не, нищо подобно. Само едно не мога да разбера. Защо първо отделение винаги върви напред, полеки са, и имат цял час да пушат, докато ние се задъхваме. Разбира се, няма как да ни отрежат. Поне веднъж да се сменим. Веднъж ние, веднъж те. Така е, защото сержанта им е нормален, а нашия е Дяголо. С една дума идиот. Престарава се копелето. Не, контузен е. В главата. В Афганистан избили целия му взвод, останал само той. Преместили го тук. Само праща писма до министъра, моли обратно да го върнат. И за чий им е там, с тази болна глава! Затова се натяга. Накратко, момчета, попаднахме на найгадния. Рота, стани! Облечи униформата за 4! Строй се! Защо се движите като бременни? Десет! Какво се мотаете? Не войници, а бременни хлебарки! Петнайсет! Какво, момичета, тежко ли е? Полите ли ви пречат? Какво чакате? Рота, отбой! Втори взвод, отбой! Побързо! Да помогнем на болните от дистрофия. Рота, стани! Втори взвод, стани! Какво ще правим, войнико? Връщайте се назад, клоуни! Десет. Вземете Чугайнов! Бегом! Петнайсет! Напред! Бегом! Рота, отбой! Втори взвод, отбой! Пониско, пониско! Пониско задника! Рота, стани! Втори взвод, стани! Пониско главата! Пониско! Десет! Високо вдигнатата глава е подарък за снайпериста. Майка ти вече чете заупокойна молитва. Побързо, казах! Побързо! Петнайсет! Рота, отбой! Кръгом! Това е измама, войнико. След отбоя при мен. Рота, стани! Вдигни оръжието! Побързо! Втори взвод, назад! Бегом обратно! Лютаев, Рибакон, вдигнете войника! Запомнете веднъж и завинаги десантчика не изоставя своите! Напред! Напред казах! Бегом! Десет минути за цигара. Вземи. Изрод! Виж, Врабец, всеки път ли ще те нося? Малко ли са ми собствените лайна? Ами, убий ме, убий ме де! Разкарай се! Не мога повече така! Не мога… Като не можеш, разкарай се оттук! Утре излез пред строя и кажи! Да, ще изляза! И какво, презирате ли ме? А на мен не ми пука! Плюя на вас! Че там, Оля няма да те дочака. Нали така? И аз също утре ще изляза, момчета. Мама ми изпрати писмо. Отдавна. Тъгува за мен. Ако ме убият, освен мен си няма никого. Няма сам да изляза, като последния боклук. Е, момчета, някой няма ли да излезе с мен? Мъжете на този призив биха казали в Афганистан седмица воюваш из планините, две куфееш в базата. А тук, с Дяголо, няма да доживееш войната. Преди това ще умреш. Е, какво, Ряба? Врабец, разбрахме ли се? Излизаме само заедно, нали? Равнис! Мирно! Равнение на средата! Другарю полковник, личният състав на полка е строен по ваша заповед! Здравейте, другари десантчици! Здраве желаем, другарю полковник! Свободно! Всеки от вас, сам и доброволно е взел решение да служи в Афганистан. Длъжен съм да ви задам въпрос. Има ли между вас някой, който е премислил? Няма да питам за причините, просто ще продължите службата си в други части на територията на страната. Кой не иска да лети за Афганистан? Благодаря за службата! Служа на Съветския Съюз! Посилно! Удряй отсечено! Това не е момиче, а железен автомат! Убий го! Убий! Не е страшно! Не се страхувай! Убивай! Ще имаш право само на един удар, за да спасиш задника си! Чупи ребрата! Изкарай му червата! Дай тук, синко! Ето так се прави! Да! Да! Убий! Ела, войнико! Дръж! Убий го! Убий! Варабьов! Аз! При мен! Слушам! Стасенко! При мен! Свали и положи оръжието, свали мешката! Бързо! Войници! Махнете всичко оттук! Удари го по лицето! Размажи го! На война отиваш, сине! Жена си в цивилизацията така ще галиш! Удари го посилно! Хайде, пълен контакт! И двамата! Бързо! Започни! Удари го първи, Варабьов! Давай, браво! Давай, Врабец! Не се лигави! Не е страшно. Удари го първи! Ставай! Ставай! Давай, Врабец! Удари го по лицето! Убий го! Още, Врабец! Давай до край! Стига! Ставай, войнико! Убий го! Довърши го, Стас! Ставай, войнико! Когато падне, трябва да убиваш. Само мъртвите не стрелят в гръб, разбра ли? Прости ми, Врабец. Продължаваме. На вид прилича на пластелин. Ето! Всички да го огледат. Опипайте, натиснете. Лесно ли се мачка? Приема всякаква форма. Прилича на безобидна детска играчка. Всеки е имал такава у дома си. Всеки е моделирал катерички и зайчета. А сега в ръцете си имате мощно и ефективно оръжие. Пластичен взрив. Накратко пластид. Стас! Разбира се, то си има химическа формула, но не е задължително да я знаете. Пластидът е незаменима вещ. И затова влиза във въоръжението на всеки десантчик. Появява се въпросът, защо? Първо… В незаредено състояние той е абсолютно безопасен и удобен за съхранение. Както се казва, не тежи на джоба. Но по време на бой е изключително ефективен и притежава огромна разрушителна сила. В същото време, за работа с него, се изискват определени навици. А именно! Има две прости войнишки правила. Първо: Колкото посилно го свиеш, толкова посилно ще гръмне. Второ правило… Не го лепи, където ти падне! И в същото време, това нещо не върши работа само. За да произведеш взрив е нужно какво? Детонатор. Правилно. Трябва… да се сложи… детонатор. Войнико, фамилията? Редник Петровски. Това е подигравка, войнико. Принуден съм да доложа на командира ви. Да. Другарю старши сержант, редник Петровски се явява… Влез. Хубаво си го моделирал. Като истински е. Можеш ли да рисуваш? Учил съм живопис. Портрет, голям. Мога. Аз тук… Едно момиче ми пише. Запознахме се преди войната. Иска да й пратя снимка. Такава ли да й пратя? Можеш ли, ама без… това? Покрасиво? Разбира се, но с бои е побавно, няма да стане веднага. Разбира се, после няма да отида при нея. А така, поне да ми пише. Внимание! Тръгвай! Трактористи! На ти! Вижте! Подмокрил се е! Смешно ви е, но леглото ми е под Врабеца. Е, какво, пиле, сега с чадър ли трябва да спя? Не разбрах, войнико! Видя ли нещо? Съвсем не, другарю сержант. Ами ти? Сторило ми се е. Хайде, разкажете ми! И аз искам да се посмея с вас. Може сополите да ти текат, можеш да викаш мама, да се подмокриш, но поставената задача си длъжен да изпълниш! Умри, но го направи! Той го направи! Кръгом! Ходом марш! Необходими са минимум знания за общуване с местното население. Ще си ги научите от тази брошура. Главното, което трябва да запомните, когато пресечете границата, е това, че се намирате в ислямска държава. Ислямът това не е просто друга религия. Това е друг свят със свои закони, това е друго отношение към живота… и към смъртта. Правоверният мюсюлманин не се страхува да умре в бой. Този, който загине, сражавайки се с неверниците, тоест с нас, незабавно отива в Рая, където вече го очаква това, което му е липсвало приживе. Вода, плодове от градините, девици с големи гърди хурии. Отношението към жените в исляма това е отделен разговор. Главна светиня за мюсюлманина е неговият дом Харам, именно оттук произлиза думата харем. Второто значение на същата дума е ;не трябва; и ;забранено;. Да гледаш мюсюлманска жена е ;харам;, всичко, което касае сексуалните отношения ;харам;. ;Харам; е да се показват на мюсюлманин неприлични жестове, към които вие сте привикнали. За това може да получите куршум даже от мирен жител. От друга страна, мюсюлманинът никога няма да оскверни дома си с кръв. От момента, в който влезете в селото, вие сте гост. Да убиеш гост, даже ако е неверник, е ;харам;. Затова запомнете! До момента, в който сте в селото, вие сте в безопасност. Но щом пресечете границата на селото, същият този стопанин, който ви е черпил с чай пет минути преди това, може да ви застреля в гърба. Защото да убиеш неверник е подвиг! Това е стъпка към Рая. Разказвам това заради вас, войнико. И така… Афганистан е многонационална държава. Тук живеят повече от 20 народности. Таджики, туркмени, узбеки. Долу към границата с Пакистан са пуштуни, на запад хазарейци, монголоиди, преселили се тук, вероятно по времето на монголското нашествие. Поточно казано, думата ;хазар; в тюркските езици значи хиляда. Не ви ли е интересно, войнико? Другарю капитан, не е ли все едно кого ще напикаем? През цялата история, никой и никога не е могъл да завоюва Афганистан. Никой и никога! Взвод, стани! Какво правим в Афганистан? Изпълняваме интернационален дълг за оказване помощ на братския народ на Афганистан за отбиване на империалистическата агресия! Огън! Редник Рибакон завърши стрелбата! Редник Чугайнов завърши стрелбата! Долу вдясно. Много силно дърпаш спусъка. Точно, но високо. Дишай поравно. Пропускаш. Стрелял ли си преди? Съвсем не, другарю старши сержант. Професионално е. Имам набито око. Снайперът при мен! Слушам! Дай му го! Редник Варабьов! Аз! Без оръжието, при мен! Слушам! Дръж, закрепи го на мишената! Слушам! Бегом! Браво, Джоконда! Красота! Слушай, Джоконда, само че честно, защо тръгна за Афганистан? Да си беше стоял в щаба да рисуваш, нали те викаха? Няма да разбереш. Кажи ми го простичко. Простичко ли? Виждаш ли танка? Красив е, нали? Такава мощ и нищо излишно. Нито една линия. Оръжието е найкрасивото нещо, което човечеството е създало досега. Е, и? В епохата на Възраждането е имало един художник, Микеланджело. Попитали го веднъж как създава своите скулптури. Той отговорил: ;Просто взимам камък и отсичам от него всичко излишно;. Разбираш ли? Красотата е когато няма нищо излишно. Никакви украси. Във войната съществуват само живот и смърт. И нищо излишно. Войната е нещо красиво. Кажи ми, Джоконда, че не разбирам, по природа ли си тъпанар, или пак се занасяш. Какво му е красивото, когато размазваш черва с веригите? Какво, решил си да си поиграеш на войник от скука ли? Казах ти, че няма да разбереш. Я се разкарай, изрод! Пичове, поща! Тихо, тихо, тихо! Стасенко! Какъв ден е днес? Сряда, трети! Врабец. Аз! Лютаев. Суворов. Рибакон. Това са. Как така? Как всички? Дай ми го! Момичетата ме канят на дискотека, но не искам без теб… Дай ми го! А вечерта свалих двама страхотни пича… Побърка ли се, копеле! Хайде, Врабец, давай, давай! Назад! Мирно! Това е недопустимо, войници! След отбоя и двамата при мен. Браво, браво! Мъжкар, браво! Равнис! Мирно! Кръгом! Ходом марш! Момчета, слушайте. Тръгваме без да се разпръскваме. Врабеца, Стас и Ряба, хващате ги за краката и със зъби ги държите! Пиночет, Чугун и Джоконда с мен! Това е! Казах напред! Това е, момчета! Да тръгваме! Напред! Заедно, заедно! Рота, стани! Ставай, казах! Стани! Излизаме! Всички да легнат! Всички да легнат! На пода! Пълзи! Пълзи, казах! Бегом всички да пълзят! Пълзи! Какво? Какво? Не разбрах? Хайде, ставайте! Всички да станат! Не разбрах кой го каза! Кой го каза? Кой? Кой го каза, не разбрах? Кой? Може би ти, а? Не разбирам кой го каза? Кой? Кой го каза! Я ела тук! Искаш ли да ми кажеш, а? Кажи де, кажи ми нещо! На ухото! Прошепни, моля те! Хайде! Всички, всички до един, хайде! Ти си барета и аз съм барета! Хайде, никой няма да разбере. Тук нормални хора ли сме или само позорни ласкатели?! Кошмар ли е имал? Явно… Става все позле. Почакай. Днес в щаба говореха, че пак е писал молба. Искал да замине с нас в Афганистан. Днес е пристигнал отказът. Стой, кой идва? Който трябва, той. Побързо, побързо, хайде! Тихо, тихо! Дай нещо на човека. Останаха ли ви цигари? О, пак запя. Това се казва гадже, свършва като автомат. Момчета, а Дяголо не й ли посяга? Не й посяга. И защо? Защото така. Злия, а аз мислех, че е някой от големия калибър… Остана ли нещо? Дръпни си! Така се изчуках, че половин година ще ми държи влага. Момчета, да попушим още малко, а? О, Врабецо, пиленце, знаеш ли как пушехме в детския дом? По цигански, едно дръпване за всеки. Да ти покажа ли? Добре. Виж ги какво правят! Момчета, толкова сте готини! Всички толкова ви обичам! Даже не знаете какви сте, за вас бих направил всичко… На птицата повече не му сипвайте, че пак ще трябва да го влачим. Тръгвам! Кажи, Вовка, ти мъжкар ли си? Не, кажи ми, мъжкар ли си или не? Не, Олег, недей за това. Какво? Аз си имам Оля, знаеш каква е. А… Оля. Обичай си я твоята Оля. Аз не за това. Всеки си има Оля, и аз имам, и всеки, когото попиташ. Всеки си има Оля. Но си спомни какъв си бил, пернатия? Ти стана истински мъж, остана последния ти изпит. Трябва, птицо, разбираш ли? Трябва! Не отиваме на почивка. Може би това е последният ти шанс. Не бива да отиваш на война девствен. Това е мъжка работа, разбираш ли? Хайде, Врабец! Тя може да не поиска да е с мен. Ти какво, от самото пристигане ти й харесваш наймного. Лъжеш! Казвам ти, ето момчетата не лъжат. Нали? Сто пъти те е виждала в града, а ти на нея нула внимание. Обиждаш я, нали така? Не, не мога така пред всички… Ето, ти си пийни, а аз сега идвам. Какво, той да не е поспециален? Найдобрият ли е, не разбирам? Стига приказки, после ще се разберем. Врабец да ти помогнем, а? Да я държим за краката? Врабец, хайде тръгвай! Десатчици, на бой! Ако не се върна… Напишете: Умря като герой! Десантчици, напред! Стас! Какво? Какво се вкисна? Не, просто ми домъчня за вкъщи. Дай да си дръпна. Малко е страшничко, нали момчета? Но честно, без да се лъжем. Страшно си е. Не съвсем. Да те убият, не е страшно. Найлошото е да те осакатят. Бях в Ташкент в болницата, там лежаха момчетата. Цяло отделение. Всеки на половин койка. Това, което е останало от тях. А в нашия двор се върна едно момче. Здравправ, само че шрапнел пробил пикочния му мехур. Така, през тръбичка от корема и в банка, привързана към крака. На казан за ракия заприличал. Какво прави твоя Врабец там, заспа, или й чете книжки? Почакай, сега ще погледна. Гадове, сте всички до един! Гадове! Като животни сте, с когото и където и да е, все едно ви е. Аз не мога така! Скотове! Доброто му мислех. Защо спря? Казвали ли са ти някога, че си много красива? Да не си се влюбил? Да се оженим, а те ще ни идват на гости. Трябва да го знаеш. Ти си много красива. Да не си луд? Не, художник съм. Киприда, излизаща от морето… Киприда! Киприда, излизаща от морето! Богиня на красотата! Морето измива всички грехове! Вечната непорочна блудница! Богиня! Всички да се молят! На колене, изроди! Момчета, обичам ви! Момчета! Строй се! Другарю старши… Свободно! Опитайте се… Наляво! В самолета бегом, марш. Бахрам, Афганистан, Ден 153 Красноярск? Има ли някой от Красноярск?! Красноярск! Аз! Ти ли? Откъде си? От Краза. А аз съм от Ершовка! Земляк! Не ни излагай! Слушам! Аз излитам, и ти ще излетиш! Ето, вземи, амулет! Вземи го ти казвам! Четири години! Двайсет и осем битки! И нито драскотина! Носи го. Не го сваляй. Разбра ли ме? Разбрах! Земляк! Само го носи и не го сваляй! Нови ще пристигнат, наши. Дай го на тях. Само не го сваляй. Слушам. Как се казваш? Олег, а ти? Какво, не те чувам!? Вижте, момчета… Командире! Отдясно! Нямаме спирачки! Изравни! Изравни! Мелкомов. Строилов. Рибакон… Аз! Бонифатиев, Демченко, Бегбулатов. Аз! Разпределени сте в Четвърта рота, след мен! До скоро, момчета. Пази се! Късмет! Покедов, момчета. До скоро! Е, мухльовци, наркомани, алкохолици, сексуални маниаци! Девета рота, след мен! О, докараха зверовете. Пазете се, духове! Равнис! Мирно! Бойци! Добре дошли в доблестната Девета рота! Не ви чух, войници. Добре дошли в доблестната девета рота! Ура! Ура! Ура! Превъртя ли, Украинец, върви на плаца и си крещи. Казвам се сержант ;Гробар;. Забравете какви сте били. Тук не сте отличници и двойкаджии, тук сте никой. Братлета, това ми е познато от някъде. Лично ще ви бия ден и нощ, за да ви направя нормални бойци. Разбра ли? Тъй вярно, другарю сержант. Вие?! Тъй вярно, другарю сержант. Така е добре. Редник Чугайнов. А защо целият е изцапан? Това е автомата на редник Самилин, геройски загинал. Осем духа е убил с него. Получи орден за това. А, за издраното… попадна на граната. Нищо, ще си го стегнеш. Дулото е криво, как да стрелям? Оказват ти чест, тъпако. Това е отличено оръжие. Трябва да се гордееш, а ти се оплакваш. Боец! Разпиши се! Наляво! Ходом марш! А кой ви беше командир? Старши сержант Дяголо. Сашка. Мислех, че са е уволнил. Спеше ето там. По цяла нощ скърцаше със зъби. Не даваше на никой да спи. После го откараха някъде. В Ташкент, в болницата май? Беше добро момче, весело, смееше се. Имаше някаква болест. Чуваш ли, медицина. Контузия се казва. Мислех, че ще кажеш някоя умна дума. Курчо! И без теб ще се справя! Снежанка там ли е още? Снежанка е там. Е, как е художник? Прилича ли? Ами… Не много. Един готин пич ме татуира. По памет. Чу ли, Украинец! Оня презрял домат, му даде преебания автомат на Самилин. Новият, отдавна е описан и продаден. С оръжие ли търгува? За някого е война, за други родна майка. Другарю сержант, истина ли е, че след три дни ще водим бой. Не бой, а боен поход. Нашата задача е да заемем хълма над пътя и да държим отбраната да охраняваме колоната. Само това ли? Само това. А ти си мислеше, че тук е Сталинград ли? Колоната, тръгвай! Монументален мъж. Трябва да го отлеят от бронз. Кограман. Какво? Кограман! Враговете го наричат така. В превод значи ;зъл великан;. Нашият командир е един в целия Афганистан. Три пъти го предлагаха за герой, а той, щом се върне от битка, напива се и троши мутрата на щабния, на съд не могат да го пратят, но и звезда не получава. Афанасий, а тези кои са? Това са зелените. Афганистанската армия. Съюзници са ни. Няма погадно нещо, от това да работиш с тях. Щом замирише на изгоряло, веднага майсторят лъжи. Мислиш си, че фланга ти е покрит, а те вече са зад теб, на три километра зад гърба ти. Заради тези педерасти попаднахме в обсада. А къде започва вражеската територия? Веднага след блокпоста. Ето ги. Шурави, приятел и брат. През нощта, изравя автомата и Аллах Акбар, и патакюта. Така че, не бързайте да воювате, има време. Вече обзаложихте ли се, кой ще свали първи някой дух? Разбира се. На какво се обзаложихте? На стек ;Марлборо;. От мен още един! А при вас, кой беше първи? Самилин. Първи свали дух, първи излетя в цинков ковчег. Всичко, което събрахме от него. Застава в Анав, Ден 164 Ето ги и диваците, далечният гарнизон. Ще оставим продуктите и ще продължим нататък. Ще го вземеш с теб ли? Разбира се. А като порасне? Ще го взема с мен. После ще го изядеш ли? Да не съм кореец? Ухапи го! Това става ли? Става. Миша… Празен ли е? Какво ти е Сергей! Слънчаса ли? Массандра. Ще налеем 5 литра да почерпим момчетата. Е, момци, за срещата. Хайде. Ей… Как се обличат сега момичетата? Половин година беше с мадамите. Рокли, дънки. Слушай, знам, че не са с бронежилетки. Питам за роклите. Опиши ми ги поподробно. През лятото, с такива рокли… почти прозрачни, Като погледнеш срещу слънцето, всичко се вижда. Гледаш… Краката им като щангисти, свят да ти се завие. Такива? Не, подълги. И полите им, едни ефирни… Развяват се на всички страни, като духне вятър и всички ги притискат. А вашият Горбачов, слушам го по всички канали, но не го разбирам, каква е тази перестройка? Хората какво казват? Слушай, ти ще млъкнеш ли някога? Виждаш, че говоря с човека. Значи върти се полата, насам натам… Да? Е, да. Така си ходи? Без срам. Ах, мръсница… От колко време сте тук? Половин година вече киснем. Петнадесет месеца. Ей, и аз мога да смятам, украински поганец. Лайна само можеш да правиш, ама устата ти много знае. Какво си се размрънкал украинец, та украинец, а ти планински козел. Вчера слезе от баира, в казармата сефте ток видя. Ще ми паднеш, ще те пипна! Тихо! Да пием за Дембел. Достатъчно! Московско време 22 часа. Започваме концерт по ваше желание! Мъже, да постреляме?! Наведи се. Здраво. Здраво, момчета. Е, идват ли? Идват. Колко са? Пет или шест, не разбирам. Повисоко от костенурката, на 30 метра, към Големият зъб. Точно под склона. Ето ги. Настанете се поудобно около радиоапаратите. Май са пет. Ахмед. Ахмед! Ти ли си? Ашет, салямалейкум, драги. Ахмед, жив ли си още, лайноядец такъв! Помияр нещастен, насрано лайно! Сега малко по малко ще те убия! Ашет, ще ти отрежа топките, ще те удуша! Майка ти, баща ти, братята и сестрите ти наред ще шибам! Ебалник, сестра ми още е дете. Огън! А сега любимата ви песен на състава ;AC/DC;! Зареди! Отиват си. Концертът свърши, до нови срещи. Да вървим, момци. Стой! Стой! Стой! Льоша? Не, Володя. Володя. Здравей, Володя. Ти ли си Ахмед? Ахмед, да. Аз скоро отива, ти няма дълго чакаш. Съвсем скоро. Работата в Ташкент, баща, майка в Ташкент? Красноярск, Сибир. О, студено. Имаш момиче в Сибир? Обичаш ли го? Как се казва? Оля. Оля? Красива ли е? Да, много. И аз има, красив Фатима. Много обича. Годеница? Да, годеница. Съседното село. Годеница, жена, обич… Володя… Аз отива. Скоро, отива. Володя… Ти ли стреля? Откъде се взе? Гледай… Съвсем са озверели, духовете. Мотаят се и през деня. Това е Ахмед. Патефон, приятелчето ти. Стига де. Вонящ изрод. Дай да му видя мутрата. Трима от нашите погуби. Копеле! Честито. Можеш да си го пишеш в сметката. Твое е, Врабец. Прощавай, скъпи приятелю. Няма да те видим повече. Споменът винаги ще остане в нашите… сърца. Да вървим, момчета. Колона, спри! Земя, пристигнахме! Влакът е дотук, моля освободете вагоните! Камък. Хайде. Разположете се на хълма, укрепете се! Разположете се на хълма, укрепете се! Ела тук. Камък. Първи, тук девети. Първи, тук девети. Заех позиция. Стой! Две крачки назад! Изрод, с мацето на разходка ли си тръгнал? Не гледаш ли под краката си? Кьорав ли си? Има мина. От найгадните. Наша е, духовете нямат такива. Ние ги слагаме, ние се гърмим. Ако я настъпиш, ти къса крака с кубинката. Дръпнете се. Провинция Хост, хълм 3234, Ден 181 Вземи поголемия. Дай още камъни. Слагай тук. Давай, давай. Сложи го… Там го сложи. Движение вдясно! Огън по дерето. Свои! Здраве желая, другарю капитан. Гледай… Нашият Ряба. Момчета, вземете войника. Целия гарнизон е избит, само той е останал. Ряба… Първи! Първи, тук! Втори! Втори, тук! Първи! Първи, тук! Втори! Втори, тук. Аз, аз не исках. Какво правиш, Стас. Кошмари ли сънува? Ставай, помияр. Знаеш ли как става? А? Идват тук, точно тук. И заколват 30 момчета. Един след друг, колят. Ето така колят! От ухо до ухо! Както се коли прасе! Заради един шибалник като теб, защото заспа на пост, Стас. Това не ви е класната стая, тук е война! Двойки не пишат, а убиват! Махнете от очите ми това лайно! Воробьов! Смени го! Слушам. Афанасий, Курбаши, с мен! Провинция Хост, хълм 3234, Ден 210 Жестоко. Ще ме нарисуваш ли после и мен? Давай. Джоконда! Украинецът те вика! Като се върна ще го завърша. Другарю сержант, редник Петровски се явява по заповед. Гледай. Тази я цакам… А тази си я закачи на каската. Давай парите, курчо. Закъсня с две минути. Носиш ли? Да. Не разбрах! Ебаваш ли се? Никой няма, другарю сержант. Това е останало. Знаеш ли кога ще мине колоната? След ден, два, след седмица. Колко още ще стоим тук? След един час две кутийки да са тук. Разбра ли? Откъде да ги взема? Все ми е тая! Намери, открадни, роди. Ясна ли е заповедта? Тъй вярно. Ходом марш! Давай. Давай, тъпчо. Стас, имаш ли кибрит? Бачар! Стой! Стой, кърлеж! Стой! Eй, Бачар! Стой! Кибрит, разбираш? Кибрит? Кибрит. Аз… на тебе… това… Вкусно, аз на тебе… вкусно. Ти на мен кибрит. Недей… Недей. Харам. Харам… Недей. Върви, върви. Ела тук. Кой ти разреши да напуснеш поста? Подвизи ли търсиш, Пикасо? Три непоряда. Слушам, три непоряда. Айвазовски, мамка ти. Къде се моташ? Тръгваме в атака, по скалите към селото. Намери ли? Виж ти. Намерил. Юнак. Родината няма да го забрави. Идват! Колко много са… Духове! Откъде стрелят? Залегни! Огън! Рота, на бой! Стрела! Стрела! Тук Сокол! Чуваш ли ме? Приемам! Стрела, стрела, как ме чуваш? Приемам! Ряба! Прикривай! Недейте! Не! Ето ги! Курбаши! Прикрий капитана! Зад камъните! Недейте! Недейте… Стас, вземи капитана! Врабец, Джоконда, Злия! След мен! Курбаши, вземи го! Отстъпваме! Момчета, аз ще водя! Залегни! Долу, момчета! Врабец, залегни! Напред! Легни! Стой! О, Врабец… Къде загуби автомата, главорез? Отстъпваме, те са в селото. Украинец, ти си по средата, аз ще мина отдясно. Разбрано. Напред! Чугун, Курбаши, в десния двор. Стас, Злия, в отсрещния двор. Къде се стреля? Стас, Стас. Къде тръгна, къде? Прекрати! Прекрати! Да вървим… Боли, разбира се, че ще боли. Украинец, отстъпваме. Сега ще започне градушката. Малкият, къде тръгна? Сега… Курбаши, Курбаши! Насам, Стас е ранен, тичайте! Давай, отстъпваме, отстъпваме. Стас, не затваряй очи. Всичко ще е наред. Стас, защо? Стас… Не затваряй очи, Стас, гледай ме. Да вървим! Дръж. Гледай какво правят, по дяволите. Край, отиваме си! Ще ти пострелям аз. Момчета, залегни! Ама че изроди, а? Свои ще застрелят за кашон консерви. И то 6 месеца преди уволнението. Твоето е далече, новобранец. Аз и Курбаши ще стягаме куфарите. Все пак лошо, момчета. Може би са ги карали в отдалечен гарнизон… Хайде сега, приказки. Знаете ли какъв ни е Врабеца? Кажи, пиленце. Че защо да не ви кажа. Завърших педагогика. Врабецът ще става даскал. Какво се смееш? Да беше в моето даскало… Учител не влизаше от страх. А колко момчета бяхте? Трима. А мацки? Петдесет и две. С всички ли ходеше? Или за после ги остави? Ви е пък. Той си има Оля. Ще изгаднея, специално ще отида да видя каква е тази Оля. Чудо ли е? Чакайте, какво се получава. Значи Врабеца ще е даскал. С Джокондата всичко е ясно. Курбаши ще лекува хората. Не, няма, стига ми толкоз. Ще стана ветеринар на коне, овце. А ти, Украинец? Какво ще правиш след като се върнеш от Афганистан? Ще пия. Добре, седмица ще пиеш. А после? Още ще пия. А после? Още ще пия. Докато не забравя всичко това. После ще стана, ще си измия мутрата… И ще започна нов живот. Ако стане. Провинция Хост, хълм 3234, Нова Година 1984, Ден 267 Бързо, бързо, птицо, заради теб ще закъснеем. Найпосле. Във Владивосток вчера са празнували. Ей, Чугун. Нещо не разбрах, компота изяде ли го? Защо си мислиш, че съм го изял? А къде е? Забравих го. Искаш сам да си го хапнеш, а? Братчета. Братчета! Пиночет! Пиночет! Пиночет! Здравейте! Сложи го тук. Как попадна тук? Изпратиха ме при вас. Чух, че си загубил един зъб, квичиш като свиня. За мюсюлманите свинята е мръсно животно. За такива думи убиват. Дай да пийна. Скоросмъртница! Давай. Запознай се. Афанасий страшен пич. Курбаши, медицина. А ето този е Украинеца. За някои Украинеца, а за някои другарю сержант. Е, Серьога… този е от нашите, от Дягаловските. Здраво. Е, момчета, да сядаме. Наливай. Момчета, Горбачов говори, усили. Да споменем старата година. За старата година. Всичко лошо остана назад. Наливай втората веднага. Хайде. За уволнението. Ура, ура! Година за уволнение, момци. Наливай. Братлета, третият тост… Е, за нашите загинали другари! За Самилин, за Никита Балашов, за Потап. За Ряба. За Плешивия, за Кокала. За всички, които не доживяха. За Стас. И за него. Десантчици! Напред! Ура! Не заспивай, ще ти резнат вратлето. Момчета! Духове! Рота, на бой! Момчета, на оръжие! Радиста, връзка със Сокол, бързо! Патрони, Чугун! Мамка му, насадихме се! Тези ще се бият до последния. Ела ми, ела! Хайде! Стреляй! Загуби има ли? При нас двама. Къде е Джокондата? Помияри! Отстъпват, момчета! Мини, залегни! Залегни! Сокол! Сокол! Къде е капитана? Врабец! Врабец! Аз! При капитана, в землянката! Ще ни ударят, а те са вътре. Минохвъргачките! В ниското, между камъните с осколъчен. Слушам, осколъчен. Огън! Юнаци, улучихте. Ранените при мен. Убиха капитана. Остана ли някой от офицерите? Има ли някой? Рота, слушай моята команда! На бо… Идват! Рота, на бой! Ела при мен! Дръжте средата! Не ги пускайте, момчета! Нашите виждат ли се? Няма никой. Пази ракетите, може да потрябват. Все пак трябва да дойдат… Цял ден не им се обаждаме. Серьога. Да. Защо стрелят само с автомати? Явно са им свършили мините. Но гранатомети си имат предостатъчно. Чакат колоната, за нас не ги харчат. Засега. Ей, руснак, излизай, жив ще си. Потърпи още малко. Малко остана. Скоро ще дойдат нашите. Ще дойде хеликоптера и ще те вземе със себе си. В Ташкент. Там е хубаво. Топло. И медицинска сестра в бяла престилка. Колко време мина? Три часа. Скоро ще почнат. Залегни! Стрелят с гранатомети… Украинец! Курбаши! Курбаши, тук! Курбаши! Аллах Акбар! Пълзи насам, Врабец! Тръгвай! Тръгвай! Воробьов, пълзи! Врабец! Има ли някой жив? Момчета, има ли духове? От този край няма. Гадове! Стига! Край, край! Стига вече, край! Има ли жив офицер? Някой от старшините? Никой! Слушай моята команда! Преброй се! По ред на номерата! От този край. Първи! Втори! Трети! Четвърти! Пети! Шести! Седми! Обходихме всички, събрахме каквото е останало от патроните. Имам две гранати. Аз имам половин пълнител. Две гранати. Кранти. Не им стига веднъж да се отбият. Засуетиха се. Сега ще тръгнат, свършени сме. Рота, на бой! Слушай моята команда! Десантчици… Напред! Нашите! Другарю полковник, Колоната може да премине. Няма да има колона, отиваме си. Другарю полковник, хълмът е наш, колоната може да премине. Чуваш ли ме, синко? Защо нямахте връзка? Защо нямаше връзка? Чуваш ли? Ние напускахме Афганистан. Ние, 9 рота, спечелихме нашата война. Много неща не знаехме тогава. Не знаехме, че след 2 г. страната, за която се бихме, няма да я има. И няма да се носят ордени на несъществуваща държава. Не знаехме, че сержант Дягало ще остане да служи и заедно с учебния корпус ще го преместят в Русия, около Тула. А след година ще умре от удар, както си тичал в нощен марш на скок. Не знаехме, че Снежанка с майка си и другите руски семейства ще остане в изоставеното военно градче на границата с Афганистан. И ще изчезне. А нас самите, жестоко ще ни разхвърли новият живот. Някои станаха богаташи, а някои са на самото дъно. Нищо не знаехме тогава. Даже не знаехме, че в суматохата при изнасянето просто ни забравиха. На този далечен хълм. Ние напускахме Афганистан. Ние… Ние победихме.