От филма:
Остров Маргарита, 1972г. От какво е направено това? От рога на бик. Ще ги взема. Благодаря. Мамо, ще ми купиш ли тези обици? Разбира се, миличка. Всичко ще ти купи тя. Наистина ли, ще ги купиш, мамо? Красива си. Харесвам ли ти? Страхотна си. Наистина ли? Разбира се. Внимавай със шапката. Искате ли тази раковина? Харесва ли ти? Струва ми се неприлична. Какво й е неприличното? От голяма дълбочина е извадена. Здравей, ще си купиш ли шапка? Мамо! Виж какво хубаво момиче. Искаш ли да играеш с нас? Хайде де. Къде е малката? Тук някъде беше. Ребека! Какво се е случило? Загубих си обицата. Вие ли сте баща й? Горедолу. Симпатично момиченце. Искате ли да го купите? Добра идея. Колко? Хиляда кокоса. Хиляда? То струва много повече! Погледнете косите, очите, зъбите здрави са. И е същата дивачка като вас. Една щайга кокосови орехи минимум. Половин щайга. Две щайги минимум. Не се прави на идиот. Минимум две. Кой ще ги даде? Избяга! Видя ли? Сега къде ще я търсим. ;след втория си брак с господин Осаса…; ;интересно предложение за…; ;… Мексико.; Пак ли работа? Имаш си дом, семейство.. Трябва да се грижиш и за дъщеря си. Не намесвай Ребека. Аз съм артистка, не съм детегледачка! Тогава не трябваше да се жениш! Не съм единствената омъжена актриса. Носят се вече слухове за твоето завръщане. Не искам да го обсъждам, просто го приеми. Без въпроси. Моля? Докато ти си моя жена, ще останеш тук и запомни едно нещо: Аз не съм толкова съвременен като твоя… Ще му кажа. Валиум… Пондерил… Ребека, вътре ли си? Да, сега излизам. Ще се побъркам с теб! Не бъди груб, сега излизам. Колко пъти ще ти казвам, че това е моята баня, ясно? Също и на мама. Тръгваш ли? Да. Като се върна ще си поговорим. И никакво излизане от вкъщи. Добре. Мамо, как си? {Y:i}Погребаха гн Осаса. {Y:i}…тази сутрин. Горкото семейство… Татко трябва да е доволен. Защо? Той не обичаше много Алберто. Откъде ти хрумна това! {Y:i}След катастрофата, колата на гн Осаса се подпалила… {Y:i}Предполага се, че шофьорът е заспал зад волана. {Y:i}Колата загубила контрол и се врязала в дърво… {Y:i}Здравето на нашия държавен глава е отлично и… Защо една жена като теб ще ходи в Мексико? Ще мога да работя, сега това е найважното за мен. А за фотосите помисли ли? По телефона ти казах, че ще говорим за филма, не за фотосите. Съпругът ми наскоро почина. Не мога да се снимам сега. А ако дойда в Мексико… ще ми разрешиш ли да направя репортаж за заснемането на филма? В това не виждам нищо нередно. Ще ми се обадиш, нали? Добре, значи се разбрахме. Ако има нещо ексклузивно, вестника ще ме командирова. Ще ти звънна. Ще се видим в Мексико. Довиждане. Довиждане, малката. Татко каза, че заминаваш без мен, но ти ми обеща. Невъзможно е, скъпа. Защо? Защото… Децата не могат да пътуват така. Трябва да ходиш на училище. В Мексико също има училища. Добре, слушай… Съвсем ме обърква. Извинявай, съкровище. Само ме пусни да направя един хубав филм в Мексико… и никога повече няма да те оставя, обещавам ти. Не ти вярвам! Не обещавай невъзможни неща! Точно така, продължавай! Но ти ми обеща! Да, миличко, но ако мама не замине, ще е нещастна. Ти искаш ли мама да е нещастна? Добре, остави ни, трябва да поговоря с баща ти. И какво да правя с нея? Ти вече направи достатъчно, сега това е моя работа. Маргарита китарата! Съжалявам… Мамо. Аз съм, Ребека… Дай да те видя! Станала си истинска жена! Мамо, на 27 съм. Знам. Това Шанел ли е, на която толкова се възхищаваше? Ти си възхитителна. Почакай да си почина. А къде е съпругът ти? Не успя да дойде. Нищо, има време да го видиш. Това чудовище, което те блъсна, е Маргарита, секретарката ми. Радвам се, майка ви много ми е разказвала за вас. Наистина ли? Разбира се. Дъщеря е на прочутия др Форнер, който емигрира през войната, и мой ангелхранител през последните 10 години. Това се казва късмет! Добре. Вземете тези чанти, аз ще взема останалите. Хайде, да тръгваме. Да, трябва да побързаме. Много журналисти ли има отвън? На никого не съм казвала кога пристигаш. Защо? Защо не си казала? Исках да избегна всичко това.. Но аз се завръщам след толкова много години! Не си слагам често тази шапка! Очаквах поголям интерес. Аз теб очаквах с голям интерес. Наистина, оценявам това, прости ми! Ама че работа! Хотел ;Мигел Анхел;, моля. А защо не вкъщи? Не, аз съм независима, не искам да ви преча. Но се надявам да се виждаме често? Разбира се, миличка! О, Боже, всичко е толкова променено! Няма да познаеш града. Е, да, важното е, че градът още помни мен. Марга, не записвай сега, моля те. Защо си води записки? За да се помни, за моята автобиография… А мен ще ме има ли в нея? Разбира се, ти си моя дъщеря! Защо питаш? Не искам да пише за мен в книга, достъпна за всеки. И Мануел също ли? Не. Нека поговорим за Мануел. Омъжила си се за него. И аз разбрах за това съвсем случайно. Не се впрягай, няма значение… Не! Защо не си ми казала това? Казах ти за сватбата по телефона. Не помниш ли? Да, но не спомена, че е именно Мануел. Не можах! Нали ти самата ми каза, че си много заета в момента… и не успях да ти кажа. Обидих се, затова не ти казах нищо повече. Права си, но… трябваше да ми кажеш. Няма значение! Извинете… можете ли да ме закарате до площад ;Аламильо? Ох, намокрих се, няма нищо… тези прозорци… От тях можеш да гледаш краката на минувачите. Това винаги ме плашеше. Тогава бях на 5, ти не беше дори планирана. Но после го купих, знаеш, нали? Така ли? В Мадрид ли смяташ да останеш? Да, колкото се може поскоро. Беки, ела да видиш това си ти! За какво говори? Тази снимка почти не си я спомням. Аз имам такава, в същата поза, същото изражение. ;Женатавамп;: истинската Беки. Това ли съм истинската аз? Разбира се! Той те имитира. А си мислеше, че са те забравили. Имитира мен? Да, приятел е. Когато ти ми липсваше, ходех при него. Ще те изчакам там. Прости ми, че толкова време не сме се виждали. Нямам оправдания, но… баща ти изобщо не ни помагаше. Знам, мамо, дори напротив. Ти… обичаш ли ме все още, поне малко? Обичам те много, мамо. Страхувах се, че ще ме намразиш. Мразих те… но дори и тогава… въпреки всичко аз те обичах. Виж ме, съвсем се разкиснах. Найпосле! Няма да ми повярваш! Имах съвсем същите обици! Алберто още беше жив, купих ги на един остров… Остров Маргарита… Откъде знаеш това? Ти ми купи и тези обици, в същия ден. О, разбира се, ама че съм забравана! Мамо, стига си се преструвала. Всеки път едно и също… Найважното е, че сме заедно. Права си, скъпа моя. Съвсем си пораснала! Радвам се, че Ребека е станала потърпима. Слава Богу. Чакай, не е свършило още. Да дойда ли и аз? Не. Ще ида сама. Не съм ги виждала 15 години. Не си струва. Ти си просто героиня, Беки. Старая се да съм щедра към Ребека. Я виж… Почнаха новините. Я да видим… {Y:i}Два атентата… {Y:i}бяха извършени днес от ЕТА. {Y:i}При първия загина Роберто Агалбуру… {Y:i}бомбата взриви… {Y:i}колата… {Y:i}на търговеца на наркотици. {Y:i}Това трябва да се види… {Y:i}Все пак за трафикантите на дрога {Y:i}терористичните актове можеха и да са повече… Е, какво смешно има? {Y:i}…автобуса около… Защо прави това? Как да реагирам довечера? Остави това, Лола. Красиво е! Чакай, гледа ли новините? Ох, съвсем забравих. Нищо… спомних си как изглеждаше на снимките и… Как си, Мануел? Тя е прекрасна, нали? Невероятна е. Извинете ме. Харесва ли ти да управляваш цял телевизионен канал? Не се оплаквам. Знаех, че ще се издигнеш. Защо не си ми казал, че си се оженил за нея? Тя не ми каза, че е твоя дъщеря. И ти нищо не попита за семейството й? Каза ми, че баща й е починал преди две години. А майка й? А майка й тогава… живееше в чужбина. Не е нужно да се оправдаваш, а и тя също. Не искам да враждуваме, напротив… Искам да си върна дъщерята и да я направя щастлива. Но това зависи и от двама ни. Ти я обичаш, нали? Предпочитам да не говорим за това. Защо? Тя е луда по теб. Тя е сложна натура. Да, познавам я. Не ми отговори обичаш ли я? Кога е представлението? След месец. Разбира се, ;Канал7; е на твое разположение. Благодаря. Днес е последната вечер на Летал. Ще идем ли? Не е ли късно? Не. На майка ти едва ли ще й допаднат травестити. Колко си либерален. Либерален или не, не ми харесва, че найдобрата приятелка на жена ми е травестит. Има право. Едно е да си модерен, друго да си част от техния свят. Не са лоши, само дето живеят лошо. Летал е различен. Мъжът ти ще ревнува. Аз да ревнувам? За нищо на света! Аз трябва да ревнувам! Добре съм. Поотпуснахме се. Да, няма напрежение. Поне за час, сигурно. Всичко е страхотно, Маргарита. С оръжие на шоу? Мадрид е опасен град. Там, където отиваме, наскоро убиха един травестит. Струва ли си да ходим в тази дупка? Какво? Говорехме че ;Вила Роса; не е подходящо място за майка ти. Защо не останем тук? Останете… Аз ще ида сама. Да не го обсъждаме повече. И полоши места съм виждала. Ти също, Манеул. Край, тръгваме! Преоблякла си се? Харесва ми да се преобличам. {Y:i}Историята свърши… {Y:i}И ти ще съжаляваш… {Y:i}че е свършила… {Y:i}годината на любовта {Y:i}Ако си тръгнеш сега {Y:i}скоро ще разбереш… {Y:i}че дните са безкрайни… {Y:i}и празни без мен. {Y:i}А в нощите… {Y:i}ще усещаш моето присъствие… {Y:i}ще запомниш… {Y:i}нашите щастливи дни… {Y:i}ще запомниш… {Y:i}вкусът на моите целувки… {Y:i}и ще си спомниш тогава… {Y:i}онези моменти… {Y:i}когато ти се иска… {Y:i}годината на любовта… {Y:i}да кажеш… {Y:i}годината на любовта. {Y:i}Замислил ли си се някога… {Y:i}какво ще спечелиш, {Y:i}или какво ще изгубим {Y:i}и ще изстрадаш {Y:i}Ако сега си тръгнеш… {Y:i}ти няма да намериш… {Y:i}щастливите моменти… {Y:i}когато бях до теб… {Y:i}А в нощите… {Y:i}ще усещаш аромата… {Y:i}ще запомниш… {Y:i}щастливите ни дни… {Y:i}не ще забравиш… {Y:i}вкуса на моите целувки… {Y:i}и ще разбереш… {Y:i}в един момент… {Y:i}как искаш да се върне… {Y:i}годината на любовта… {Y:i}и ще разбереш… {Y:i}в един момент… {Y:i}че искаш да се върне… {Y:i}годината на любовта… Не ви хареса, нали? Защо? Евтина имитация… Това ме възбужда и ме кара отново да се чувствам млада. Дай да те видя. Отблизо не приличаш на мен, но жестовете са същите. Имитирам твоя стил, който те прави неповторима. Винаги съм такава, но постоянно се променям. Вече не пея поп заради годините. Превърнах се в дама на шансоните. На мен ми харесват старите… Прическата, миниполичката, парфюмът, стилът… Може да изглежда странно, но все пак е стилно и …. Толкова е очарователно! Все едно сънувам! Затвори си устата, Мануел! Летал, да ти представя съпруга си… А, значи това е той… Чудесно. Това истинското име ли ти е? Както се пее в една песен… Всеки ме нарича както иска, за приятелите съм Летал. Летал мъжко или женско име е? Зависи… За теб съм мъж. Ще пийнеш ли? Не, благодаря, имам още работа тук. Бих искала да имам нещо от теб. Автограф? Не. Нещо полично, например обиците ти. Без тях ще остана гола! Мамо, дай му ги. Добре, но искам нещо в замяна. Какво да бъде? Гърдите. Става гърдите… Коя от двете? Дясната, там където е сърцето… Сърцето е отляво. Благодаря за обеците, Беки. Благодаря за гърдата, сега имам три. Ще ми помогнеш ли? Разбира се. Извинете. Да му помогне? Как? Мануел, този тип е безобиден. Ребека никога не пропуска възможност да ме унизи. Тя каза, че има причини да ревнува, така ли е? Нали ме знаеш… Изобщо не си се променил! Ти също. И ми е приятно да го осъзная. Аз се промених. Може да не се забелязва, но пораснах. Тази песен нищо ли не ти напомни? Прекалено много… Не всичко е свършено между нас, нали? Как смееш, Мануел, ти ме обиждаш! Никога не си се съобразявала с морала на обществото. Наистина ли съм била такава? Беше прекрасна жена. В течение на 50 години бях такава. Сега искам да съм прекрасен човек. А кой твърди обратното? Аз съм майка на жена ти! Само временно. Ще се разведа с Ребека. Тя знае ли? Да. Преструва се, че нищо не знае. Подай ми… Още нещо? Да, четката… Сложи я в чантата. Ребека, ще ми помогнеш ли с ципа? Сигурно е много неудобно… Красотата иска жертви! А при мен жертвите и без красота си ги има. Разстройва ли те това, че имитирам жена? Не, харесва ми, че имитираш майка ми. Бих искал да бъда нещо повече от майка за теб. Ама че го каза! Какъв мошеник! Тези бедра… Ще ми помогнеш ли и с това? Чакай… А това какво е? Това ми е по рождение… Роклята ми! Пусни ме. Помогни ми да сляза оттук, ще си счупя краката. Спусни си краката и… просто се отпусни. Разтвори си краката. Какво? Разтвори ги. Какво? Какво правиш, Летал? Не ме измъчвай… от 4 месеца… се въздържам… Защо се бави Ребека? С нея никога не си сигурен. И с мен също. Изцапала съм се. Беше като сън. Благодаря, наистина ми липсваше това. Но няма да има продължение. Защо? Защото обичам мъжа си. Този негодник? Да. Този негодник. Не знам нито къде живееш, нито как се казваш. Това може да се поправи. Ето ти моите координати. Така е много подобре. Наистина, не си усложнявай живота. Ще се видим ли? Кой знае… Ще се обадиш ли? Не, ще се свържа с теб. Къде? Тук. Няма да идвам вече тук. Добре, успех ти желая тогава. Да не си глуха? Бързам. А аз не бързам ли, вечно съм под стрес… прекалено много си я разглезил, Летал. Горките животни. Няма интересни обяви… и тук нищо… А, ето я и нея. Подай ми албума на Беки, ако обичаш. Да, мамо. ;Първа нощ на Беки в Мадрид…; Пише ли нещо за Бриджит или за Майка Тереза? Не, само за Беки. Благодаря. Ти целия гориш, да не се разболяваш? Добре съм, мамо. Кой знае. С твоите връзки, нищо чудно и да се разболееш. Направи ли си тест за СПИН? Моля те, мамо, престани. Ако ти не си направиш, аз ще си направя. Ще ми подадеш ли ножицата… ако обичаш, скъпи. Миналата седмица имаше скорбут, преди това сифилис. Знаеш ли как се хваща СПИН, мамо? Знам само, че съм на предела на силите си. Ти не ставаш от това легло. Трябва ми почивка. Донеси ми лепилото. Не ме гледай така. Имам право да знам, ако съм серопозитивна. Не знам за теб, но аз не мога да живея в неведение. Къде е това лепило? Върху телевизора. Ако искаш тест, трябва да идеш до болницата. Можеш да станеш от леглото, стига да пожелаеш. Един ден ще съжаляваш за своята грубост. И този ден ще настъпи скоро. Беки е остаряла. Един месец покъсно. Трупът на Санчо Мануел е намерен на леглото полуобърнат. Коса тъмнокестенява светлокестенява.. светлокестенява.. Около 1,80 м помалко… 1,78 м Повече. Добре, 1,80 м Облечен в червена копринена пижама. Сатенена.. сатенена Две рани от огнестрелно оръжие на гърдите… очевидна причина за смъртта. Анализа показва, че е умрял между 9 и 11 ч. вечерта. Бил е посетен от три жени. С едната е правил секс. С другата са се карали. Третата го е намерила мъртъв. Дали го е убила някоя от вас? Не съм аз. Добре. Значи не сте вие. Сега да уточним кой кога е пристигнал. Вие ли бяхте първа? Да. В колко часа? В 8.30 и си тръгнах малко след 9. Поточно? Не си засичам точно времето. Разкажете поподробно. Преди новините, Мануел ми се обади и ме помоли да дойда. И от студиото отиде веднага там? Да. Мануел ми обеща репортаж. Омръзнаха ми тези предавания за глухонеми. Хората ме мислят за глухоняма, а не съм. Какво правихте? Нали ви казах, правихме любов. Но му се обадиха по телефона и Мануел ме помоли да си тръгна. Не обичам когато се отнасят така с мен. Това първият път ли ви беше? Не. Правехме го често. Не искам да слушам за сексуалния живот на тази жена. Не говорим за сексуалния й живот, а за човек, който е бил убит, веднага след сексуален акт. Какво още ви каза Мануел? Спомняте ли си нещо? Нямаше време за разговори и не… Добре. Свободна сте. Искам само да кажа… че този разпит би бил лоша реклама за мен. Не се притеснявайте, няма да има реклама. Аз пея, танцувам… джаз и модерен балет. Да спиш с мъж е едно, да го убиеш съвсем друго. Схващам разликата. Няма да Ви притеснявам повече. Можете, когато пожелаете… само… нали разбирате.. Разбирам, довиждане. Вие ли му се обадихте? И после отидохте там? Да. Пристигнах около 9.30 Защо прекъснахте репетицията? Трябваше да разговаряме. За какво? Трудно ми е да говоря за това пред дъщеря си, гн съдия. макар, че едва ли ще е нещо ново за нея. Не съм го убила аз. Защо да убивам собствения си зет 2 дена преди премиерата? Вярваш ли ми, Ребека? Трябва да убедиш съдията, а не мен. Искам да знам за какво си говорихте? Исках да се разделим. Любовници ли бяхте? Да. Исках да сложа край на това безумие. Вие знаехте ли? Не. Не лъжи, Ребека! Знаела си или поне си подозирала. Ти нищо не си ми казвала. И аз нищо не съм подозирала. Не съм виновна за разпадането на брака ти. Никой не те обвинява. Отговаряй на съдията, моля те. Теб разпитва, не мен. Мануел ме съблазни и аз се поддадох. Винаги съм била податлива към мъжете… Поне към някои… След това осъзнах колко дълбоко съм затънала… И отидох да сложа край на този абсурд. Кога си тръгнахте? Не знам. Около 10 ч може би. Шофьора на таксито сигурно знае. Той ни каза, че сте била разстроена. Да, защото Мануел разби живота ми и този на дъщеря ми. Бих искала да си вървя. Добре. Свободна сте. Можеш да ми се обадиш вкъщи. Ако не е била Беки, значи се е случило покъсно. Между 10 и 11 часа. Не е била тя. Защо си толкова сигурна? Преди премиера не е много рационално да убиваш някого. И то съпруга на дъщеря си. Това е добър аргумент. Значи твърдите, че сте пристигнали в 11 ч? Да, бяха започнали да мият улиците. Мъжът ви е напазарувал и е отишъл сам в къщата. Дори и прислуга е нямало. Защо? Скарахме се сутринта. Той поиска развод, а аз му отказах. Той каза, че ще ме напусне, а аз заплаших, че ще се убия. След това си тръгна? Да, искаше да остане сам. Обещах да не отивам при него. А после отидохте там? Разбира се. След новините се върнах вкъщи. Търсих си успокоителните, но ги нямаше на мястото им. Помислих си, че Мануел ги е взел… като се е страхувал да не направя някоя глупост. Това си помислих и отидох да си ги търся. Опитайте се… да опишете подробно всичко. Спомнете си… всичко, което видяхте и чухте. Духаше силен вятър… и от дърветата падаха листа. Все още мога да чуя този звук. Когато влязох беше тъмно, не светнах, защото не исках Мануел да вижда сълзите ми. Отпуснах се на дивана. Мануел дори не се обърна към мен. Това не ми хареса. Помолих го да ми прости за сутрешната сцена. Казах, че съм съгласна да му дам развод… че ще се справя с това. Той нищо не отговори. Помислих си, че още е сърдит. Видях хапчетата си на масичката и станах да си ги взема. Приближих се към леглото. Сигурно съм била сляпа, за да не забележа нищо. Мислех си, че е сърдит. Разплаках се. Взех си хапчетата… и тръгнах към вратата.. Не можех просто така да си тръгна. Върнах се до леглото и се приближих до него, прегърнах го, но той не реагира. И тогава разбрах. Цялата ми рокля и ръцете ми бяха в кръв. Защо не извикахте полиция? Не зная. И какво направихте? Върнах се вкъщи. Не можех да повярвам, че е мъртъв. Исках и аз да умра… Затова се нагълтах с хапчета. Но повърнах… Сутринта се обадих на полицията. Снимки? Да. Да видим къде са… ето, готови са. А другите… Фотьойл… Тези ваши ли са? Да. А тези са мои, разменил ги е. Това лице ми е познато. Това беше годеникът ми. Изчезна. Познавате ли го? Знаете ли къде мога да го намеря? Добър вечер. Ребека, моите съболезнования. Благодаря. И моите. Благодаря. Казаха, че ще си вземеш няколко дена почивка. Не, работата ще ме разсее найдобре. Разбира се. Ребека! Значи все пак дойде… Да, както виждаш. Както винаги? Не, днес повече. Ако имаш нужда от нещо, Ребека… Ребека, ужасно съжалявам. Недей. Притеснявам се… Това не е твой проблем, няма нужда да се притесняваш. Добре, просто исках да ти го кажа. Пригответе се. Може ли да проверя звука? Да. {Y:i}Добър вечер. Селскостопанска демонстрация… {Y:i}Огромно количество царевица беше изхвърлено… {Y:i}от фермерите пред посолството на САЩ. {Y:i}Земеделската организация ;ПИЕНСО;, която… {Y:i}организира тази демонстрация… {Y:i}Добър вечер. Селскостопанска демонстрация… {Y:i}Огромно количество царевица беше изхвърлено… {Y:i}от фермерите пред посолството на САЩ. Как може да работи? {Y:i}По този начин протестираме против американския внос… {Y:i}Испания увеличава квотите…. {Y:i}Днес беше погребан Мануел Санчо Бермехо. {Y:i}Убитият преди три дни… {Y:i}между 9 и 11 часа вечерта в извънградската си къща… {Y:i}Той се беше посветил на комуникациите… {Y:i}управляваше ;Канал7; … {Y:i}Мнозина се сбогуваха с Мануел… {Y:i}Неговото семейство и приятели… {Y:i}Простете моята фамилиарност. {Y:i}Освен, че беше директор на ;Канал7; … {Y:i}Мануел беше и мой съпруг. Приготви рекламите. {Y:i}Мануел получаваше заплахи. {Y:i}За съжаление той не обръщаше внимание. Приготви другия репортаж. {Y:i}Веднъж той ме попита: {Y:i}Ако нещо се случи с мен, ти ще го прочетеш ли по TV7? {Y:i}Отговорих му не. {Y:i}Е, Мануел, ето ме тук. {Y:i}Трудно е, но ще го направя. {Y:i}Съдия Доминик води разследването… {Y:i}Засега не разполагат с никакви улики. {Y:i}Резултатите от аутопсията показват, че жертвата… {Y:i}е имала сексуален контакт непосредствено преди смъртта си. {Y:i}Но не с мен. Ако не престанете, ще си тръгна. {Y:i}Около 11 ч. този четвъртък аз бях там… {Y:i}и намерих трупа му. Изчакайте! Не прекъсвайте! {Y:i}Знам кой е убиецът! {Y:i}Аз! {Y:i}Аз го убих! Тя го е убила! Ребека… Съдия Доминик… Иди веднага в ;Канал7; и арестувай Ребека Гинер. {Y:i}Що се отнася до пистолета… {Y:i}Трябваше да го изхвърля… {Y:i}Не помня точно къде… {Y:i}Върнах се вкъщи… {Y:i}Бях страшно изморена {Y:i}не можех да се обадя на никого. {Y:i}Не знаех какво да правя. {Y:i}Знаех, че няма вече да видя Мануел… {Y:i}Беше ми ужасно тъжно… {Y:i}Не зная защо. {Y:i}Трябваше да се боря с това чувство. {Y:i}Започнах да правя снимки. {Y:i}Общите ни спомени… {Y:i}Неговото бюро… {Y:i}с документите… както го беше оставил. {Y:i}Спортния сак… {Y:i}нашата спалня… {Y:i}хавлията… {Y:i}Костюмите му. {Y:i}Фотьойлът, където сядаше и ме гледаше по ТВ. {Y:i}Дори чаршафите, {Y:i}които бях купила наскоро… {Y:i}и които никога няма да ползваме заедно. {Y:i}Тогава разбрах, че съм останала сама. {Y:i}и убивайки Мануел, не съм убила любовта си към него. Госпожо… Елате с нас! {Y:i}Изчакайте за момент, не съм свършила. {Y:i}Това е всичко. {Y:i}И не забравяйте в 20.30 да гледате втората емисия новини {Y:i}когато ще продължим с темата и с останалите новини от света. {Y:i}Както винаги, благодаря ви, че бяхте с нас. {Y:i}Довиждане. Съжалявам, Хавиер. Имате право да мълчите, всичко, което кажете може да се използва срещу вас. Имате право да се обадите на адвокат, може да се обадите на близките си и да съобщите за вашето задържане и местонахождение. Влезте. Следващия път внимавайте с оръжието. Седнете. Защо не ми казахте на мен? Защо трябваше да го правите по телевизията? И сега какво? Нали си признах всичко? Това не е достатъчно… Не е толкова просто само да си признаеш вината. Необходими са и доказателства. Търсете ги! Вие трябва да ни помогнете… като ни кажете истината. Нали вече го направих. Кога? Имаше две признания, две различни версии. Едната тази сутрин и другата по ТВ. Към коя версия да се придържам? Коя е достоверна? И двете. И двете? Тази сутрин, вие казахте… че сте си търсили хапчетата… не споменахте за никакъв пистолет. Което е много поважно… Пистолетът беше точно до хапчетата. Беше на мъжа ми.. И сега не знаете къде е? Елате с мен! Свалете й белезниците. За да ви помогна, трябва и вие да ми помогнете. Да ми помогнете? Защо? Защото не вярвам, че вие сте го убили. Щяхте да се справите с развода. Добре, забравяме признанието. Да кажем, че не сте го убили вие. А тези анонимни обаждания? Не знам, Мануел не им обръщаше внимание. И кой беше авторът им? Знаете ли? Да. Аз. По дяволите! Да предположим, че не сте били вие. Кой друг би искал неговата смърт? Не зная… Извинете за въпроса… Имате ли си любовник? Вас какво Ви интересува? Интересува ме. Разследвам случая. Не, нямам любовник. Изобщо? Нито веднъж? Вече ви казах Не! Сигурно е така. Така е. Когато майка ви пристигна в Мадрид и сте били в ;Вила Роса;… тогава не изневерихте ли на мъжа си, под носа му? Откъде знаете? Знам повече, отколкото предполагате. Кого се опитвате да прикриете? Никого. Имате ли да добавите нещо? Добре. Тогава ви чака затвор. Можете да се обадите. Имате нужда от бельо и… от адвокат също. Добър вечер, Мадрид. Не беше лесно да стигна до тук. Но дойдох… Тази вечер… единствената ми дъщеря прекарва нощта в затвора. Няма значение какво е направила… като майка, сърцето ми е разбито. Позволете ми да посветя първата си песен на нея. {Y:i}Ако си много тъжен… {Y:i}мисли за мен… {Y:i}ако ти се плаче… {Y:i}мисли за мен… {Y:i}и ще разбереш… {Y:i}че те обожавам… {Y:i}детските ти устни… {Y:i}ме изкушиха… {Y:i}мисли за мен… {Y:i}когато страдаш… {Y:i}когато плачеш… {Y:i}мисли за мен… Това е майка ти? Красива е. Спри го. Защо? Не мога да слушам. Бедничката. Запуши си ушите! Луиза! Ще го купя от теб. На мен ми струваше 15 000. Добре, 17 000. Взеха ми всичко преди малко, ще ви ги дам утре. Добре, утре. Става, аз го купих, но си е неин. {Y:i}когато плачеш… {Y:i}тогава… {Y:i}мисли за мен… {Y:i}когато искаш… {Y:i}вземи живота ми… {Y:i}аз нямам {Y:i}нищо вече… {Y:i}не си струва да живея… {Y:i}без теб… Здравейте. Паула сега ще ви прегледа. Клотил е болна. Здравей, Мириам. Казвам се Паула. Доброволка съм в групата… за помощ на затворнички. Виждали сме се… Не ме ли помните? При фотографа… Много ме трогнахте, като показахте снимките по ТВ. Аз също снимам. Разбрах, как сте се чувствали тогава. Когато извадихте снимките от чантата… и аз се разплаках. Аз също заплаках. Да, видях. Вижте, не мога да говоря много, чакат ме, но… ако мога да ви помогна с нещо… Да, трябват ми приспивателни… Приспивателни? Ще видя какво мога да направя… Виждам, че се притесняваш за Ребека. И реших малко да ти помогна. Благодаря, мамо, няма нужда. Имам среща с майка й. Тази жена нещо крие. Знам. Затова отивам да я разпитам. Виж това. Позна ли го? Вече е мъртъв. Знаеше ли, че някога са били любовници? Ето, виж… Кой е? Съдия Доминик. Влезте. Учудвате ли се, че живея в сутерен? Честно казано, да. Родителите ми бяха портиери тук. Тук съм родена. Защо чак сега се завръщате след толкова много време? Трудно е да се каже. Благодаря, оставете го там. През първата година не ми стигаше времето. А после минаха 15 години. Искате ли чай? Благодаря, и майка ми има същата инерция. Тя артистка ли е? Поскоро обсебена от артисти. Изпраща ви съжаленията си за дъщеря ви и зет ви. Кога разбрахте? Какво? За Мануел… Когато се върнахте ли? Да. Поканиха ме на сватбата, но не успях да дойда. Познато ли ви е? Наистина е подло… Отговорете. Да… Познато ми е. Беше отдавна. Мануел имаше връзки с артистките, които интервюира. С мен също. Защо ме излъгахте? Имам право да забравя. Защото се чувствате виновна. Не. Мислите ли, че дъщеря ви го е убила? Вече нищо не мисля. Прекалено съм разстроена, за да мисля за нещо. Може и да не ми вярвате, но искам да ви помогна. Да ни помогнете как? Не и на мен сигурно… Вие не сте в затвора. Затвора няма да е подобър вариант… Ако искате да помогнете на Ребека… докажете, че тя е невинна. Не вярвам, че ни е казала всичко. Тя каза достатъчно! Не може ли да поговорите с нея? Вас няма да ви излъже. Продължавайте да си мечтаете. Не се ли интересувате как е тя? Разбира се, че се интересувам! Защо не искаш да я видиш? Не искам да говоря с нея, отново да разкривам раните си. Мога да ти помогна да избегнете бюрокрацията… дори и тази в затвора. Благодаря. Но ме е страх от Ребека. Страх ме е да се срещна лице в лице с нея. Всяка сутрин единственото ми желание е да доживея до вечерта. Да правя това, което мога да правя: да играя… Но вече не съм в състояние. Оставете ме, искам да остана сама. Може ли да ми оставите снимката? Трябва да я върна… Вървете. Толкова е красива! Тя е проститутка. Сътрудничи на полицията, за да може да се види с приятелката си. Не е лоша. Има добро сърце. Ето, приспивателните. Пак ли! Колко пъти ти казах! Казах ти да не й продаваш, кучко! По дяволите, стига! Ще те убия, кучко! Колко пъти говорихме с теб! На кой е това яке? Мое, на кой да е. Дай да видя! Пуснете ме! Лъжеш! На един мой приятел е, виж! Това е мое. Твое? Ще ти платя, къде го намери? Типа пукна! Разделихме си вещите му. Мъртъв? Сигурна ли си? Не знам дали е същия. Беше доносник. Хюго доносник? И това копеле ти е било приятел? Не го наричай копеле. Добре, спокойно. Виж това. Това той ли е? Да. Сигурна ли си? Сигурна ли си? Може би. Остави ме. Какво се е случило? Приятелят ми е мъртъв. Съжалявам. Това той ли е? Тя ли ти каза? Червеното яке беше негово. Не й вярвам. Звънни на някого, разпитай за него. Не знам на кой. Само няколко месеца бяхме заедно. Той беше наркоман. Наркоман? Опитах се да му помогна. Макар, че го обичах, не понасях лъжите му. Един ден му казах да се маха. И той никога повече не се върна. А тези снимки? По времето когато бях в депресия, снимах всичко, което ми напомняше за него. виж тази снимка…. това е неговият член. Имал е топче? Не прави физиономии. Важен е члена, не ташаците. И тя ми каза, че той е бил доносник на полицията. Вярваш ли на това? Не би ме учудило. Много наркомани са доносници. Помня, че… Хюго често ме разпитваше за затвора. Ребека Гинер, явете се… Ребека, за теб е! Свалете й белезниците. Как сте? Готова ли си да поговорим? За какво? За Летал. Трябва да го открия. Що за шегички, господин съдия! Той ви е бил доносник. Нямам доносници. Откъде знаете, че съм била с него? Бяхме само двамата. Кажете ми телефона му или къде живее? Не знам. Виждах го в ;Вила Роса; Никога не ми е давал адреса си. Момент. Чакай малко, имам изненада за теб. Затвори вратата. Здравей, Ребека. Съдията иска да ми разкажеш всичко. Къде отиваш? Да си загася цигарата. Защо го направи? Не съм го убила аз! Но ти сама си призна! Струваше си да го убия, но беше невъзможно. Затова си признах. Защо ме измъчваш, Ребека. Защото спях с него? Да, точно затова! Не ставай глупава. Не беше ти единствената. А защо тогава? Нали си спомняш ;Есенна соната;… За пианистката, която живеела с годеника си… това ми напомня нашата история… Майката посещава дъщеря си, която също свири на пиано. И я моли да посвири. Дъщерята се срамува… но накрая се съгласява и нервно свири Шопен. От учтивост майка й благодари и сяда на свой ред на пианото. Много унизително за дъщерята. Накрая майката казва: ;Ти си пълна нула;! Как изобщо се осмеляваш да свириш това с твоите пръсти? Мислиш си, че имаш талант? Ти си прекалено вулгарна, за да имитираш моите движения. Не можеш да бъдеш като мен! Милион години няма да ти стигнат да си като мен! Твоето свирене е не просто ужасно, то е оскърбително! За какво говориш? Аз винаги съм искала да приличам на теб. Винаги исках да те превъзхождам. Но никога не се получаваше, с изключение на един единствен път! С Мануел! Е, да, но и двете загубихме. Да, но той се ожени за мен! Не за теб! Ти само искаше да ми докажеш, че можеш да го имаш. Знаех го и нямаше нужда да ми го доказваш! Прости ми, Ребека. Не постъпих добре. Какво да направя сега? Сега можеш да ме изслушаш. Добре. От малка ти се възхищах. Винаги исках да съм с теб. Обожавах те. Помниш ли когато Алберто катастрофира… Да… Чувах ви как се карате… Ти беше разстроена. Намерих начин да ти помогна. Знаех, че Алберто взима хапчета да спи и хапчета да бъде буден. В банята размених хапчетата. Да, момент. Той заспа зад волана. Ако не бях го убила, нямаше да ти даде развод. И ти нямаше да пееш, да танцуваш, да се снимаш във филми. Исках да ти върна свободата. Ти ми обеща никога да не се разделяме. Но не си изпълни обещанието. Не мога да ти простя това… Вземете. Изглежда като умряла. Как се казва? Ребека. Ела на себе си. Ребека! Какво е глътнала? Как си? Да я закараме в лечебницата? Хайде… Хайде, Ребека… Нищо страшно, ти си бременна. Какво? Невъзможно е! Тестът показва друго. Това ще ти отвлича вниманието. Яж повече и не пуши. Ако водиш приличен живот без вредни навици и алкохол ще се чувстваш подобре и всичко ще е наред. Какво ще правя сега? Живей разумно и чакай. Внимание. Ребека Гинер в залата за посещения. Повтарям. Ребека Гинер имате посещение. Хайде, Ребека! Теб те викат! Отивай! Кой сте вие? Представител на съда. Донесох ви заповед за освобождение. Заповед за освобождение. Значи вече съм свободна? Да. Нямам химикалка под ръка.. Ето, подпишете тук. А сега какво да правя? Директорът се разписа, съберете си багажа и късмет. Благодаря. Да? Съдия Доминик е. Преди малко ви звънях на вратата…. Добре ли сте? Да… Звънецът ме стресна. В затвора ми казаха, че сте бременна. Не правете никакви глупости. Вас какво ви интересува? Ще се кача. Не, не сега. Нека да е утре. Ще се кача сега, само за малко. Моля да ме извините, правихме обиск. Да, виждам. Не сте дошли да ми помогнете да разтребя? Не. Дойдох заради Летал. Тази вечер е във ;Вила Роса; Как разбрахте? Появи се днес следобяд. Каква случайност. Пускат ме от затвора, Летал се появява, шоуто… И фактът, че сте бременна. Случват се и такива неща. Такъв е живота. Може ли? Да. Не тук. Защо? Това беше неговият стол. Тук може ли? Летал иска да ви види тази вечер. Защо? Предполагам иска да говори с вас. Мисля, че и вие бихте искали да поговорите с него. Не сте познали. Нямам какво да му кажа. И не ме интересува какво има той да ми казва. Значи няма да дойдеш довечера? Не. А мен ме интересува какво ще ми каже. Пак ли ще отречете, че Летал е доносник? Защо е тази агресия! Без мен щеше да гниеш в затвора! Съжалявам, че не съм изразила благодарностите си. Мислех, че си ме пуснал, защото вярваш, че съм невинна. Не съм много сигурен. Все още не си казала, че си невинна. Невинна съм. Тогава защо беше това признание по ТВ? Бях много разстроена, обвинявах се. Разправяй ги тези на психиатъра си, не на мен. Можеш да изпитваш вина и без да си виновен. Разбирате ли? Сигурно… Само не разбирам вас. Аз също не ви разбирам. Взаимно е. Защо ми помогнахте? Защо, след като все още се съмнявате в мен? Не се съмнявам във вас. Достатъчно. Не е достатъчно. Искам да те питам още толкова много неща. Но нямам право, аз съм съдия. Точно така. Да. Трябва да тръгвам. Довиждане. Господин съдия… Имате ли цигара? Вредно е да се пуши. Точно така.. а огънче? Моля да ме извините… нервно ми е… Довиждане. {Y:i}Мамо, вече съм свободна. {Y:i}Прости ми за вчерашната сцена. {Y:i}Може ли да се видим утре? {Y:i}Искам да те целуна и да ти кажа, че те обичам. {Y:i}Обичам те, въпреки всичко. Твоята малка Ребека. Дъщеричката ми… {Y:i}Когато си тъжна… {Y:i}мисли за мен… {Y:i}Ако ти се плаче… {Y:i}мисли за мен… {Y:i}и ще разбереш… {Y:i}колко скъпа си ми ти… {Y:i}детските устни… {Y:i}които ме изкушиха… Летал! Сега идвам. Един момент. Благодаря, че дойде. Ти? Съдия? Да. Ще ми обясниш ли какво значи всичко това? Затова съм тук. Да обясня… и да те помоля да се омъжиш за мен. Да се омъжа за кого? Уго, Летал, съдията, кой? И за тримата. Полицията водеше разследване. Създадох този образ, който обединява всичко. Успях и продължих. Не знам дали ме разбираш. Играя самия себе си. Сериозно ли говориш? Да, всичко това е истина, както и това, че чакаш дете от мен. Откъде знаеш, че е от теб? Не си спала с Мануел, сама ми го каза. Можех да те излъжа, умея да го правя. Знам. Ако детето не беше мое, нямаше да дойдеш тази нощ. Дай да си дръпна. Какво разследваше Летал? Той работеше над убийството на травестит. Но така и не откри нищо. Всъщност, откри теб. Мебелите ги наследих от майка си. Това е моето скривалище. Ти си първият човек, когото водя тук. Какво ще кажеш, Ребека… Ще правим ли секс или да си залепя брадата? Сложи си брадата. Не съм разположена. Ще те отпусне. Нямам никакво желание в момента. Ще си сваля пуловера за да си залепя брадата. Пред майка ти винаги ли си с брада? Разбира се. Тя подозира ли нещо? Не, тя не е добре и никога не излиза от стаята си. Ама че семейство! Как можеш така да лъжеш всички? Всички, освен мен и теб. И всички тези, които си изоставил. Като Паула, която се е влюбила в един от твоите образи. Няма да има вече образи. Станах Летал за да ти обясня, не можех като съдия.. Всичко свърши. Как мога да ти вярвам? Откъде да знам, че не си убийца? А аз откъде да знам, че не си гей или наркоман? Не си усложнявай живота с това. Никой не е безгрешен. Сега знаеш всичко. Можеш да ме унищожиш. Не искам това. Тогава се омъжи за мен! Това е някаква мания! Ще е подобре за теб, ще сме семейство. Летал, не ме изкушавай. Казвам се Едуардо. И аз трябва да се омъжа за теб, едва научила името ти? Е, да… Тази песен винаги ме разплаква. Прекрасна е. {Y:i}Беки дел Пирамо беше настанена в болница {Y:i}след сърдечен пристъп… {Y:i}по време на изпълнението си на сцената… {Y:i}Според доктор Тавора {Y:i}актрисата е имала ангина и е държала това в тайна… Ребека, найпосле. Как е тя? Не е добре, иска да те види. Не говорете дълго. Аз съм следовател. Седнете. Мамо. Ребека. Дръпни завесата. Детето ми. Найпосле си свободна. Няма достатъчно улики. Няма и да им даваш! Но на мен трябва да ми кажеш истината. Кажи ми истината. Не искам да умирам в неведение. Аз го убих. Не си единствената виновна. Не говори така. Защо криеше, че си болна? Не исках да те притеснявам. Все едно и теб съм убила. Не се чувствай виновна и за това… Слушай… Помоли съдията да влезе. Защо? Искам да поговоря с него. Иска да те види… Извинете, викали сте ме. Да, отче. Влезте. Седнете, господин съдия. Остава ми малко време. Исках да ви кажа… Вие бяхте прав. Аз убих Мануел. Ребека само ме прикриваше. Но бях аз. Сигурен бях. Но как? С неговия пистолет. Без подробности… Няма време за тях… Трябват ми доказателства. Какви още доказателства са ви нужни? Аз уважавам закона. Също и Божият закон. Ребека, извикай свещеника. Да, мамо. Не плачи вече, дъще. Иска да се изповяда. Това е някаква лудост! В това състояние изповедта е разумна. Какво да ви кажа. Имам дълъг списък с грехове. Трябва ли встъпление… Мисля, че това е достатъчно. Откога не си се изповядвала? От дете. Тогава се изповядай като дете. Света Мария….. Безгрешно заченала… Грешна съм, че съм лъгала. Казах, че съм убила зет си, а това не е вярно. Не съм го убила аз. Защо излъгахте? За да спася дъщеря си. Ако дъщеря ти е извършила този грях, само Бог може да прости. Аз съм нейна майка, Бог ще разбере. Не й дадох много докато бях жива. Искам да й помогна със смъртта си. Отричаш ли се от лъжата си? Не. Щастлива съм, че го направих. Намеренията ти са благородни… но пред Господ трябва да си начисто. Моля за прошка за всички злини, които станаха заради мен. Разкажи ми всичко. Няма смисъл. Не, дъще… съдията не е много сигурен. Мисля, че ще ме разпитва. Добре. Слушай как беше… Когато пристигнах, Мануел спеше. Как е могъл да заспи, след като съм си тръгнала… Ами да, спеше. Хапчетата ми бяха до пистолета. Събуди се… Попитах го, как предпочита да сложа край на живота си. С куршум или свръхдоза. А той? Каза, че му е все едно. Мръсник! Започнахме да се караме. Кажи ми найужасното, което ти каза. какво стана… къде падна, на леглото… не искам… Не се вълнувай. Ще ти кажа всичко. дишай… слушай… Бях решила да се самоубия. Когато Мануел ми каза това… се вбесих и насочих пистолета към него, а не към себе си. Той падна… Не виждах лицето му…. обърнах го….. Но независимо от неговото отношение … беше ми жал…… никой не заслужава такъв край. Ребека, трябва да се научиш да решаваш проблемите си с мъжете. Да, мамо. Научи ме. Остави, аз ще отворя. Как е? Зле. Ребека. Може ли да поговоря с теб? Трябва да те видя. Тя ви очаква. Занеси чантата в моята стая. Ще поискам да оставя случая. Да го прехвърлят на някой друг. Не може да направиш това сега, когато вече е решен. Заинтересован съм. Нямам достатъчно доказателства. Ще имате доказателства. Мамо, донесох си багажа. Добре. Отново живеем заедно. А пистолета? Тук е. Дай ми го. Мамо, сигурна ли си, че искаш да го направиш? Да. ето така… хванах го така…… Благодаря. Отвори прозореца. Искам да виждам улицата. Когато бях малка и живеехме заедно….. не можех да заспя… преди да чуя токчетата ти в далечината…. и затихващи по коридора Чаках с часове… будна….. в очакване да чуя токчетата….