На: 2013-07-05 20:58:46 / Етикети: Баз Лурман , Амитаб Бачан , Леонардо Ди Каприо , Тоби Магуайър , Кери Мълиган , Джоел Еджертън , Аделайде Клемънс , Лиза Адам , Ричард Картър , 2013 , Австралия , САЩ ,
От филма:
Когато бях по-млад и впечатлителен моят баща ми даде един съвет: „Винаги се стреми да виждаш най-доброто в хората.“ В резултат придобих склонността да пестя преценките си. Но дори и аз си имам граници. В онези времена всички пиехме твърде много. Колкото повече ни поглъщаше времето, толкова повече пиехме. И никой от нас не допринасяше с нищо ново. Когато се завърнах от Ню Йорк, бях отвратен. Разбирам, г-н Карауей. Отвратен от всекиго и всичко. Само един бе пощаден от моята неприязън. Мъж, г-н Карауей? Гетсби. Ваш приятел ли бе? Той бе най-обнадеждаващия човек, който съм срещал. И вероятно не ще срещна никога вече. Имаше нещо у него, изострена чувствителност. Беше като една от онези сложни машини, които отбелязват земетресения на разстояние от 10 000 мили. Къде се запознахте? На парти в Ню Йорк. През лятото на 1922, темпото на града наподобяваше истерия. Акциите достигаха рекордни висоти, а от Уолстрийт се разнасяше ромот на пари. Купоните бяха по-големи. Шоутата бяха по-пищни. Сградите бяха по-високи. Липсваше морал, а забраната на алкохола, само бе направила ликьора по-евтин. Уолстрийт съблазняваше младите амбиции. И аз бях един от тях. Наех къща на 20 мили от Лонг Айлънд. Живеех в „Уест Ег“, в очукана виличка, притисната между именията на новобогаташите. За начало купих дузина книги за кредитиране, банки и инвестиции. Все неизвестно за мен. „Акциите удариха нови висоти“. Разбира се, нищо не е сигурно. Не бих инвестирал всичко. В „Йейл“ мечтаех да стана писател, но се отказах. Сега слънцето грееше и пъпките на дърветата се разпукваха. Планувах да прекарам лятото учейки. Вероятно щях, ако не бяха разюзданите забавления, които привличаха отвъд стените на огромния замък, собственост на джентълмен, който не бях срещал все още — Гетсби. Значи е бил ваш съсед? Мой съсед. Да. Като се замисля историята от онова лято всъщност започна вечерта, когато отидох на вечеря у братовчедка ми Дейзи. Живееше отвъд залива, в старо имение… в „Ийс Ег“. Съпругът й бе наследник на една от най-заможните американски фамилии. Името му бе Том Бюканън. Докато бяхме заедно с него в „Йейл“ той бе спортна звезда. Но звездните му дни бяха отминали свързвайки го с… Други афери. Боаз! Том! Как върви най-великият роман? Нека идем в града. Да си припомним старите времена. Не мога. Утре е важен ден. А групата, все американска. Те ме направиха това, което съм днес. Форест Хилс. Играх срещу принца на Уелс. Женчо. Трябва да номинираш в живота. Хващай, ако те бива! Хенри! Къде си? Вратите! Затворете ги! Извинете. Благодаря ви! Това ти ли си, любов? Дейзи Бюканън – златното момиче. Опияняваща топлина струеше от нея. Заблуда — сякаш никой на света не е искала да види повече. Липсвам ли им в Чикаго? Поне дузина ти изпращат любовта си. Безутешни са. Леят сълзи. Да. Не ти вярвам. „Дейзи Бюкянън, не може да живеем без теб!“. Парализирана съм от щастие. Джордан Бейкър — известна голф играчка. Бе най-стряскащата личност, която съм срещал. Виждал съм ви на корицата на „Спортинг лайф“. Ник Карауей. Правеше ми удоволствие да я гледам. Не си спомням от кога лежа на този диван. Това лято ще ви събера заедно. Ник, Дейзи спомена, че живееш в Уест Ег. Струва скъпо, да живееш сред новоизлюпени богаташи. Малката ми барака струва 80$ месечно. Познавам един в Уест Ег. Сигурно познавате Гетсби. Кой Гетсби? Искаш ли да ти издам семейна тайна? Отнася се за носа на иконома. Мразя думата „тромав“. Клевета! Твърде беден съм. Да сменим темата? Реколтата или друго. Чувствам се нецивилизован. Чел ли си „Възходът на империята на цветнокожите“ от Годар? Всеки трябва да я прочете. Главната мисъл е, че ако не внимаваме, бялата раса ще бъде напълно погълната. Том е станал много интелектуален. Чете книги с дълги думи в тях. Доказано е, научно. Трябва да ги смачкаме. Резиденция Бюканън. Монсеньор Уилсън, от гаража. Мосю Бюканън. Извинете ме. Въпросният Гетсби, за когото споменахте… той е мой съсед. Искам да чуя какво става. Мислех, че всички знаят. Том си има някаква жена в Ню Йорк. Би могла да бъде по-деликатна и да не го търси по време на вечеря. Не мислите ли? Удоволствие е, да ни гостуваш. Приличате на разцъфнала роза. След вечеря… Ник искаше да отидем „Йейл клуб“. Остани! Глупости! Имаме много да говорим. Не можехме да игнорираме пискливия звън на петия гост. Ник. Мисля, че всичко е ужасно, така или иначе. Нима? Много нещо съм видяла и преживяла. Много лоши неща са минали през главата ми, и гледам доста цинично на всичко. Дъщеря ти, предполагам говори и… яде, и всичко Пами? О, да. Ник, когато тя се роди, Том беше Бог знае къде, с Бог знае кого. Запитах сестрата, дали е момче или момиче. Тя ми каза, че е момиче и през сълзи казах: „Доволна съм, че е момиче“. И се надявам, че ще е глупачка. Най-доброто, което момиче може да бъде, Красива малка глупачка. Всички хубави моменти избледняват толкова бързо. И никога не се връщат. Когато се прибрах забелязах, че се беше появила една фигура. Нещо ми подсказа, че това бе Гетсби. Сякаш простираше ръце към нещо в тъмнината. Зелената светлина. Не ми се говори за това, докторе. Тогава го напишете. Да го напиша? Че защо да го правя? Да, но не донесе утеха на никой друг. Не беше никак приятно. Винаги може да го изгорите. На каква тема да пиша? Всякаква… Всичко, което ви носи покой, място, спомен… Запишете го. Място. Пепелявата долина беше гротескно място. Сметището на Ню Йорк, на половината път между Уест ег и градът. Където прахта от изгорелите въглища, захранващи разцвета на златния град, бе разхвърлян от неясни силуети, чезнещи сред пепелявата мъгла. Тази призрачна ферма някога бе ръководена от д-р Т. Дж. Екълбърг, забравен окулист, чиито очи рееха над всичко, сякаш очи на Господ.. Том ме бе поканил на обяд в „Йейл клуб“, но денят прие неочакван обрат. Хайде! Слизаме! Довери ми се. Скачай. Хайде, скачай! За Бога! Доминираме, Ник! Доминираме. Здравей, Уилсън. Как е бизнесът? Не мога да се оплача. Кога ще ми продадеш онази кола? Малко бавничко работи, а? Май ще е добре да я продам другаде. Не исках да кажа това. Защо не донесеш столове, та човек да може да седне? Добре. Нека говорим по работа. Добре. Ще донеса столове. Мъртъл, защо не ги забавляваш? Здравей. Г-н Бюканън, бонбонче? Г-жо Уилсън, Ник Каруей. Драго ми е. Занимавам се с акции. Веднага ли? Нека вземем куче за апартамента? Г-н Бюканън, искате ли сода? Обади се на сестра си, ще го хареса. Хората казват, че Катрин е красива. Искаш да засегнеш Мъртъл? Грубо е. Аз съм Катрин. Не се ли забавляваме? Не съм сигурен, че моментът е подходящ. Тъкмо тръгвам. Всъщност… Честър, това сигурно е братовчедът. Очарователен сте. Честър Макий, драго ми е. Не ме ли харесваш? Мъртъл. Мъртъл. Мъртъл, дундичке! Трябва да тръгвам. Том, тъкмо тръгвах. Трябва да се махна от тук. Отивай да говориш с Катрин. От колежа помня, че ти харесваше да гледаш Не, не, не те съдя. Цялото лято е пред нас. Ще стоиш на резервната скамейка или ще се включиш в играта? Включи се. Хайде. Хайде. Ще стои и ще гледа, а? Или ще играе? Свали си шапката и остани за малко. Ник, Макий е артист. Ник също е артист. Наистина? Нима? И ти ли си в Лонг Айлънд? Преди месец бях на парти у Гетсби. Познаваш ли го? Живеем врата до врата. Знаете, злият Германски крал. Снимай това. Но ти можеш, ако пожелаеш. И двамата не понасят хората, за които са женени. И тя ли не обича Уилсън? Не, благодаря и така ми е добре. Хапчета за нерви. Предписва ми ги лекар от Куинс. Искаш ли? Напивал съм се едва два пъти в живота си. Вторият път бе този следобед. Онази нощ, в тайната квартира на Том и Мъртъл, бяхме завладени от химична лудост. Копнеж, които струеше от сърцата ни. И изведнъж започнах да харесвам Ню Йорк. Тук е по-хубаво от „Йейл клуб“. Високо над града жълтите ни прозорци бяха дали своя дял човешки тайни на обикновените улични зяпачи. И аз бях там. Гледах и се чудех. Бях раздвоен.. Очарован и отвратен от неизчерпаемото разнообразие на живот. Нямаш право да изричаш името й! Нямаш право да изричаш името й. За Бога, ти си луд! Ще те арестуват! Нямам спомен как съм се прибрал, но знам, че се събудих със силното усещане, че Гетсби ме наблюдаваше. Наблюдавал ви? Гетсби винаги ме наблюдаваше. И как разбрахте? Получих покана. Бях единственият. Подчертавам, че аз съм единственият, наистина получавал покана от Гетсби. Видите ли, останала част от Ню Йорк просто идваха непоканени. Целият град се качваше на автомобили, И всеки уикенд пристигаха у Гетсби. От всяка прослойка на обществото, от всеки край на Ню Йорк, този непредсказуем карнавал се виеше през вратите на Гетсби. Поканата ми. Господине, поканата ми. Керван от милиардери, плейбои, издатели и техните руси държанки. Богати наследнички мереха наследствата си на плажа му. Шефът ми, Уолтър Чейс губеше пари на рулетка. Журналисти заедно с гангстери и губернатори си разменяха номерата. Филмови звезди, режисьори от Бродуей, защитници на морала и избягали от училище. И Юинг Клипспрингър, съмнителен потомък на Бетовен. Къде мога да намеря домакинът? Аз съм му съсед. Гетсби? Никога не съм го виждал. Никой не го е виждал. Сам и леко засрамен, реших да се напия. Помислих, че може да сте тук. Здравейте. Като увеселителен парк е. Поканиха ли ви? Аз бях. Явно съм единствен. Кой е този Гетсби? Теди Бъртън, Ник Карауей. Германски шпионин? Чух, че е убил човек. По-заможен е от Господ. Не вярвате, че е убиец, нали? Защо не го попитате лично? Дами и господа, моля приветствайте невероятната Гилда Грей! Г-н Гетсби? Но вие грешите! Аз не съм тайнственият Гетсби. Няма да го откриете. Тази къща и всичко в нея прикриват, че г-н Гетсби не съществува. Глупости. Срещала съм го. Сериозно? Кой от всички? Принцът? Шпионина? Убиеца? Не откривам никого, който знае нещо истинско за Гетсби. Не ме интересува. Организира пищни тържества и аз ги харесвам. Толкова са интимни. На малките сбирки няма уединение. Но ако е истина, защо е всичко това? Това, скъпи ми приятелю, е въпросът. Може ли да танцуваме? Отвличам я. Дами и господа, джаз иконата, акомпанирана от фойерверки! Хайде, Ник. Богаташките не се женят за голтаци. Тя е моя. Лицето ви ми е познато. Не бяхте ли в трета дивизия? Да, 9-ти батальон. Добре ли си прекарвате, драги? Живея в съседство. Изпрати ми лична покана, само на мен. Все още не съм видял Гетсби. Никой не е. Твърдят, че е братовчед на кайзера и на дявола. Боя се, че не съм много добър домакин, драги. Аз съм Гетсби. Вие… Усмивката му беше от онези, които се срещаха четири или пет пъти в живота. Сякаш с разбиране и доверие, колкото искахте да бъдете разбран и да ви се вярва. Не знам какво да кажа. Простете… Прекалих с алкохола. На телефона от Чикаго. Ще пускам новият си глисьор утре сутрин. Ще се присъедините ли? По кое време? Много мило от ваша страна. Удоволствие е, че ви виждам отново. Ако имате нужда от нещо, просто попитайте, драги. Извинете ме. Ще се върна при вас по-късно. Очаквах да бъде… Стар и дебел? Младите не се появяват от нищото и не купуват палати в Лонг Айлънд. Веднъж каза, че е завършил Оксфорд. Аз обаче не вярвам. Не знам. Просто не мисля, че е учил там. Извинете. Мис Бейкър? Г-н Гетсби би желал да поговори с вас насаме. С мен? Ник! Току-що чух нещо съвсем удивително. Просто удивително. Всичко се връзва. Всичко. Кое се връзва? Хайде, трябва да тръгваме. Изкушавам ви, но се заклех да не казвам. Просто кажете. Дадох дума да не казвам. Съжалявам, че ви я отнех, драги. Не забравяйте, че утре сутринта излитаме с хидроплана. На телефона от Филаделфия, сър. Лека нощ, драги. Благодаря ви! Какво става? Бензинът ви свърши? Ник! Ела ми на гости. Ще пием чай идната седмица. Ще ме намериш в телефонния указател. Летяхме с хидроплана. И присъствах на други две негови соарета. Дори използвах плажът му. Но докторе, осъзнах, че не знаех нищо за този Гетсби. Докато… Красавица, нали драги? Виждал ли сте подобна преди? Цялата е по поръчка. Модифициран двигател. Обличайте се, отиваме на обяд. Е… Драги, какво е мнението ви за мен? Мнението ми? Не искам да останете с грешна представа, от слуховете, които се носят. Торба с лъжи. Чувал сте историите. Ще ви кажа самата истина, бога ми. Син съм на богати хора в Средния запад. За жалост всички вече са починали. Израснах в Америка, но учих Оксфорд, тъй като всичките ми прадеди са учили там. Традиция е. Заради начина, по който говореше, нищо чудно, че го мислеха за лъжец. След смъртта им, наследих много пари. След това живях като млад раджа във всички столици на Европа. Европа? Париж, Венеция, Рим, Виена, Цюрих, Хелзинки, Москва, Истанбул, като събирах рубини, ловувах едър дивеч, рисувах по малко за себе си, мъчейки се да забравя тъгата. Точно, когато мислех, че не може да бъде по измислено… Тогава започна войната, драги. Той се превърна в герой от войната. В Арагонската гора отведох батальона напред… Срещу мен стояха петима. Не останаха живи немски войници. Останахме три нощи… Откриха купчина мъртъвци. Всяко съюзническо правителство ми даде орден, дори Черна Гора. Ето. Този е от Черна Гора. „Майор Джей Гетсби за изключителна храброст“. И друго, което винаги нося. Спомен от дните в Оксфорд. Направена е в Тринити. Мъжът в ляво… сега е граф Донкастър. Какво можех да кажа? Снимката несъмнено бе автентична. Всичко е било истина? Но не приематйте думите ми за чиста монета. На обяд ще ви запозная с най-изявеният бизнесмен на Ню Йорк, Майър Улфсхайм, мой добър приятел. Той ще гарантира за моя благ характер. Но въпреки това. Трябва да знаеш нещичко за живота ми. Не исках да мислиш, че съм незначителна личност. Драги, днес ще отправя много голяма молба към вас. Голяма молба? Г-ца Бейкър ще обясни всичко, когато пиете чай. Джордан? Какво общо има тя? Уверявам ви, нищо непочтено. Тя е честна жена. Не би направила нищо срещу правилата. Отбий! Отбий до бордюра. Всичко е наред. Следният път ще ви позная, г-н Гетсби. Благодаря. Стар другар от Оксфорд? изпраща коледни картички. Вероятно и той ще присъства на обяда. Когато стигнахме мостът, бях страшно объркан. Не знаех какво да мисля. Погледнат от моста Куинсбъро, градът винаги изглежда така, сякаш го виждате за първи път, сякаш за първи път ви дава безумни обещания, че ще разкрие цялата тайнственост и красота на света. Всичко можеше да ни се случи сега, когато прекосихме този мост. Всичко. Дори явление като Гетсби. Да, разбира се. Момчето ми. Миришеш добре. Погледни се. Карауей, това е моят приятел Улфсхайм Много ми е приятно. Зная всичко за вас. Гетсби винаги говори за вас. Нима? Заповядайте. Присъединете се за скромен обяд. Кажи на Уолтър Чейс да мълчи, иначе няма да получи и цент. Ще го обсъдим после. Да, уиски със сода. Погрижи се за моя приятел. Виждаш ли тези юмруци? Следващият шампион. Прати поздрави на шефа си. Арестуван си! Това е инспекторът. Гетсби! Радвам се да те видя. Фантастично. Внимавайте със залозите, сенаторе. Ще заложа и заради теб, Джей. Ще поръчаме омари, сервирани с трюфели и билки. Как са борсовите пазари, г-н Карауей? Търсите връзки в деловия свят. Не, не е този човек, Майър. Това е приятелят, за когото ти казах. Моля да ме извините. Обърках ви. Ако ме извините, трябва да се обадя Какъв джентълмен само. От богато семейство. За жалост, всички са мъртви. Имах удоволствието да се запозная с него непосредствено след войната. Знаех, че съм срещнал човек от богато потекло. Герой от войната. Много медали. И е завършил Оксфорд. Чувал ли сте за Оксфорд. Когато говорим за омъжени жени, може да му се вярва. Никога не би погледнал дори жената на свой приятел. Не съм женен. Да. Гледате иглата на връзката ми. Чудесен образец на човешки кътници. Господа. Всичко ли е наред? Да. Да. Ние… Говорехме за хорските жени. Хорските жени? Нима? Приключих тук. Ще ви оставя господа, да си говорите за спорт и жени. Хорските жени. Какъв е изобщо, актьор? Не, не. Той е комарджия. Той нагласи резултатите на шампионата през 1919. Нагласи? Как е успял? Възползвал се е от обстоятелствата. Той е ловък човек. Драги, относно г-ца Бейкър и онази молба. Ник? Ник! Как си? Дейзи е страшно ядосана, задето не си се обаждал. Г-н Бюканън, това е г-н Гетсби. Не съм очаквал да те открия в този храм на порока. Обядвах с г-н Гетсби. Джордан Бейкър, голф звездата? Видях я. Благодаря ви. Каква игра играете с Гетсби? Извинете. Вози ме. Разказва за живота си. Каква е тази огромна молба? Дейзи? И Гетсби? Защо? Не се бях сетила до първия път, когато срещнах Гетсби. Преди пет години в Луисвил. Денят, когато изпробвах новите си голф обувки По онова време Дейзи беше много желана от офицерите от Камп Тейлър. Здравей Джордан. Беше Гетсби. Всяко момиче мечтаеше да я гледат така, както той нея. Кажи ми какво се случи. Не зная. Гетсби бе изпратен на война. След края на войната, Дейзи го чакаше. Но по незнайна причина Гетсби не се върна. Година по-късно Том Бюканън се появи и я открадна. Подари й перлен наниз за $350,000. В деня на сватбата си Дейзи получи писмо. Какво става? Дейзи, моля те! Дай ми го. Какво пишеше в писмото? Не казваше. Но беше твърде късно. В онзи ден Дейзи Фей се омъжи за Том Бюканан, в невиждан за Луисвил разкош. Поздравления, г-н Бюканан. След медения месец ги видях в Санта Барбара. Наистина бе трогателно. Не бях виждала толкова влюбена жена. След седмица Том катастрофира. С него била камериерка от хотел. Писаха във всички вестници. Странно съвпадение. Фактът, че дома на Гетсби е отвъд залива. Не е. Купил е къщата, за да е близо до нея. Организира партита, с надеждата тя да се появи. Постоянно разпитваше за Дейзи. Бях първата, която я познава. Това, за жена, която не е виждал от години. И сега иска да я поканя на чай. Какво благоприличие само. Добър вечер гълъбчета, на къде? Лонг Айлънд, моля. Дали Дейзи иска да го види? Трябва да я поканиш и той случайно да се отбие. Помня, че се чувствах раздвоен. Беше ли редно да събера омъжената си братовчедка заедно с мъж, който едва познавах? Когато се върнах вкъщи, къщата на Гетсби грееше. За поредното лудо соаре. Но нямаше музика. Благодаря ви и лека вечер. Къщата ви прилича на световното изложение или Кони Айлънд. Нима? Надниквах в някои от стаите. Нека да отидем на Кони Айланд. С колата ми. Много е късно. Тогава да доплуваме в басейна. Трябва да си лягам. Ще се радвам да го направя. Ще поканя Дейзи на чай. Кой ден ще би е удобно? Какво ще кажете за вдругиден? Искам да окосят тревата. Драги, не печелите много пари, нали? Не много. Видите ли, върша една работа, нещо като странично занимание. Разбирате, нали? Вие продавате акции, нали, драги? Опитвам се. но може да си докарате пари. Няма да имате вземане-даване с Улфсхайм. Просто услуга е. Да. Радвам се да услужа. Услуга? Лека вечер. Добро утро. В един от вестниците пишеше, че дъждът ще спре към 16 часа. Мисля, че беше „Джърнъл“. В дясно, господа. Във всекидневната. Благодаря ви. Всичко наред ли е? Тревата изглежда чудесно, ако това питате. Каква трева? Купих кексчета. Имаш ли всичко, което ти трябва? Може би още цветя. Мисля, че свършиха добра работа. Красота. Мислиш ли, че е прекалено? Мисля, че е точно каквото сте искал. Не мога да чакам цял ден. Тръгвам си. Никой няма да дойде за чай. Твърде късно е… Тя е. Точно тук ли живееш, скъпи мой? Защо трябваше да идвам сама? Влюбен ли си в мен? Това е тайна на замъка Карауей. Кажи на шофьора да иде далеч. Ела след час, Ферди. Името му е Ферди. Господи. Не мога да повярвам. Да не си направил оранжерия? Наистина е влюбен в мен. Ще я вземеш ли? Кое е странно? Какви ги вършите? Наистина много се радвам да те видя отново. Здравей. Аз също много се радвам да те видя отново. Ние… сме се срещали и преди. Ще повикам да го поправят веднага. Съжалявам за часовника. Той е стар часовник. Не сме се срещали от много години. Чай? Лимон или захар? Отивам до града. Ще се върна бързо. Да, ще се върна. Това беше грешка. Ужасна грешка. Смутен сте. Дейзи също. Смутена е? Не говорете толкова високо. Груб сте. Дейзи стои там съвсем сама. Премисляйки историята до сега, си спомних, че за втори път това лято пазех тайните на другите. Отново се чувствах раздвоен. Дъждът спря. Дъждът спря, нали? Какво ще кажеш за това, Дейзи? Ела да видиш. Къщата ми. Точно отсреща е. Зная. Имам същата гледка от дома си. Къде е домът ти? Ник. Искам с Дейзи да дойдете вкъщи. Бих желал да й я покажа. Сигурен ли си, че искаш да дойда? Разбира се. Ладнър, отвори. Отвори вратите. Купих портите от замък в Нормандия. Джей, величествено е. Влюбена съм. Но как живееш сам тук? Винаги гъмжи от празнуващи хора. Ела с мен. Къщата изглежда добре, нали? Как отразява светлината. Прекрасно е. Хайде. Искам пълна разходка. Харесвам всякакви иновации. Натисни и всичко излиза от тук. Играе ли ви се голф? Страхотно. Невероятна камера. Ще ти покажа как става. Ник, снимай. Ще удря. Готови ли сте? Сякаш е модел от корицата на „Вог“. По-бавно. Красиво е. Някой може ли да свири на това? Музика! И ще танцуваме цяла нощ. Тогава искам чарлстон. Човек от Англия ми купува дрехи. Нещо за дамата? Праща ми екземпляри в началото на всеки сезон. Това е коприна. Вълна. Индийски памук. Лен. Не мога да ти помогна! Съсипваш ги! Джей, спри! Какво има? Дейзи, мила, какво има? Натъжава ме. Защо? Пет загубени години в битка за устните на Дейзи. Но всичко, което можеше да стори беше… Защо? Защото досега не бях виждала толкова красиви дрехи. Ако не беше мъглата, щяхме да видим зелената светлина. Каква зелена светлина? Която блести по цяла нощ от вашия пристан. Възможно е да е хрумнало на Гетсби, че уникалната значимост на светлината изчезна завинаги. Сега си е само зелена светлина на пристана и броят на омагьосаните обекти бяха намалени с един. Това баща ти ли е? Мъртъв е, но преди ми беше най-добър приятел. Не си казвал, че имаш такава прическа или яхта. Искам да ти покажа нещо. Седни. Доста изрезки съм събирал. За теб. Запазил си писмата ми. Това беше първата ми твоя снимка. Помниш ли това писмо? Остави тази слава и се прибери при любовта си. Аз ще те чакам със затаен дъх. За да се сбъднат така дълго бленуваните сънища. Извинете. Сър, Слаг от Детройт. Трябва да знае колко малък град е. Не, слушай ме. Слушай! Казах малък град. Трябва да знае колко малък град е. Чуй ме, няма полза от идеята му, ако не е в малък град, разбра ли? Ще говорим по-късно, драги. Добре. Клипспрингър. Сигурно се е събудил. Може ли? Искаше ми се да направим всичко на света заедно. През целия си живот. Искаше ми се винаги да е така. Ще бъде. Ако беше достатъчно за Гетсби, просто да прегърне Дейзи… но той имаше големи планове за живота си и Дейзи бе част от тях. Но чак на края на лятото, последната вечер, когато видях Гетсби… той ми разказа за живота, който е мечтал, откакто бил малък. Разбирате ли, докторе, истинското име на Гетсби беше… Джеймс Гатз. Родителите му били бедни фермери от Северна Дакота. Но никога не ги приемал като родители. В неговото си въображение, той беше син на Бог. На който е отредено величествено бъдеще. И преследвайки съдбата си, Един следобед, на по-горното езеро, съзрял яхта в опасност. Отишъл да спаси лодката и капитана, алкохолика милионер Дан Коуди. Къде е лодката? Сър, ще се разбиете в брега! драги? И реших точно в този момент да се нарека Джей Гетсби. Изкарал яхтата извън опасност и побутнал бъдещето си. Гетсби показал умения и амбиция. И за пет години преплавали света. Старият Дан беше свестен. Научи ме на всичко. Как да бъде джентълмен. Изглежда добре, нали? Но след смъртта на Коуди, Гетсби бил надхитрен за наследството от семейството на Коуди. Останал само с уменията да бъде джентълмен, но отново станал сиромах. До средата на лятото, Гетсби беше по всички първи страници. Откъде произлизат парите ти, Гетсби? Милиони долари разхлаждат клюките. Откъде се бяха пръкнали парите? Това се питаха всички нюйоркчани. И Том се питаше абсолютно същото, когато придружил Дейзи на едно от пищните партита на Гетсби. Веднага се връщам. Много от тези нови богаташи са контрабандисти. Не и Гетсби, той е бизнесмен. Ръководи бизнес с аптеки. Бизнесмен! Г-н Карауей. Г-жа Бюканън. Благодаря ви. Не и аз. Подобно. Предпочитам да не съм играч на поло. Мога ли да ви разведа? Разпознаваш ли хората тук? Не излизаме много. Не мисля, че разпознавам и един. Така ли? Може би познаваш онази дама? Марлин Муун, обожавам снимките й. Наистина не бих искал да съм играч на поло. Тези неща толкова ме въодушевяват. Просто един танц. Г-н Бюканън, вярвам, че сме се срещали преди месец. Точно така. Беше с Ник във фризьорския салон. Точно така. Познавам съпругата ви. Така ли? Г-н Гетсби, сър. Г-н Слаг е тук. И китарите с: „Фокстрот“. Г-н Бюканън. Много бих желал? Не възразявам. И сам мога да се забавлявам. Ако ти се наложи да записваш адреси. Моля, отдръпнете се. Още едно изискано парти, Джей. И всичко това е сътворено изцяло от твоето въображение? Не. Разбираш ли, ти беше там през цялото време. Във всяка идея… във всяко решение. Разбира се, ако нещо не ти харесва, веднага ще го променя. Перфектно е. Произлязло от перфектното ти, неустоимо въображение. Чудно кога ли се е запознал с Дейзи. Ще те открия. Ела с мен. Преминаваме, моля. Извинете. Благодаря. Ето това е човекът. Виждал ли си жена ми? Не. От известно време не съм. Уиски. Интересно, сенаторът я е видял тук долу. Искаше ми се да избягаме. Да избягаме? Не. Скъпа Дейзи, в това няма да има грам уважение. Живееш тук някъде, нали, Ник? В съседната къща. Ще живеем тук, в тази къща. Ти и аз. Скъпа… време е да кажа на Том. Хайде, момчета. Чупката! Лека вечер, господа. Какъв цирк. Ако я видиш… кажи й, че я търся. Помниш ли как се забавлявахме? Защо не можем пак така? Ехо? Здравей, Ники. Бъбрим си. За? за бъдещето. За бъдещето на колониите. Том обикаля и търси… Г-н Гетсби, г-н Слаг стана доста емоционален. Извинете. Ник, нещо против? Гетсби изчезна, за да води важен разговор. Дейзи чакаше… но Гетсби не успя да се върне. С тези луди глави тук, разчитам на теб. Но няма следа от теб. Какво ти става, Джей? Къде беше? Сигурно се е изпотил, за да направи всичко това. Искам да го опозная какъв е. И смятам да го направя. Не съм сигурен, питай в кухнята. Ще го сложим в гаража и ще го върнем в града. Ето къде си бил. Дейзи тъкмо си тръгна. Поиска да ти предам, че си е прекарала прекрасно. Не й е харесало. Не. Не й е харесало. Не си е прекарала добре. Сега я чувствам толкова далеч. Трудно е да я накарам да осъзнае. За партито ли говориш? Изобщо не ме интересува партито. Засега толкова, господа. Благодаря ви. Разбираш ли… тя трябва да каже на Том, че не го е обичала. Какво? После ще отидем в Луисвил, в къщата на родителите й. Те са добри хора, драги. Там ще се оженим. С Дейзи ще започнем отначало, сякаш не са минали пет години. Искаш прекалено много от нея. Извинявай, драги. Просто… толкова е трудно, защото е адски трудно тя да осъзнае. Толкова е трудно да осъзнае. Направих всичко това заради нея, а тя иска да избяга от тях. Дори иска да изостави това. Не може да пресъздадеш миналото. Да „пресъздам миналото“? Разбира се, че мога. Разбира се, че мога. Ще направя всичко, както си беше преди. Всичко е толкова объркано след това… Говореше много за миналото. Ако искаше да възстанови нещо… Ако можех да се върна в началото. Ако можех да се върна в началото, щях да го открия. Някаква представа за любовта между него и Дейзи, в една вечер в Луисвил, преди пет години. Гетсби се озовал в къщата на Дейзи по невероятно щастлива случайност. Отидох в къщата й с войници от лагер „Тейлър“. Не бях виждал толкова красива къща. Униформата му скриваше, че е младеж без пукнат грош. Имащ само огромните си мечти. Дейзи, не тичай. Пълно е с елегантни млади войници, от знатни семейства. Знаех, че мога да се изкача. Но можех да се изкача, само ако съм сам. Знаех, че когато я целуна… ще стана едно с нея. Затова спрях. Спрях и… почаках. Почаках само още миг. че съзнанието му няма да бъде необременено като съзнанието на Бог. Че влюбването му в нея ще промени съдбата му. Завинаги. И тогава ще се оставя на течението. Тя разцъфтя за него като цвете и сливането беше осъществено. Беше огромна грешка за човек като мен да се влюби. Само на 32 съм. Все още може да съм велик човек, ако забравя Дейзи, но животът ми, драги, той трябва да е като това. Трябва постоянно да се издига. Трябва да отиде при Том… и да му каже, че никога не го е обичала. Просто и трябва още време, драги. Още малко време. Драги, не се безпокой. Аз мога да я защитавам. Лека вечер, драги. И бъркаш за миналото, драги. Бъркаш. Цяло лято звучеше музика от съседите ми. С месеци излизаха и влизаха хора заедно с шептенията, и смеха, и звездите. Закуска. Смях. Благодаря. Не. Шептенията, и шампанското и звездите. Но след визитата на Том и Дейзи… светлинките у Гетсби гаснеха една след друга. Партитата свършиха. Дейзи го посещаваше тайно. И същата слава, която цяло лято е източник на задоволство за Гетсби, се превърна в заплаха. Не искам да се прибирам. Чух, че си уволнил всички слуги. Дейзи понякога наминава през следобедите. Не искам хората да клюкарят, докато не решим какво да правим. Тези градове са като добре смазана машина, драги. И всичко отива във вестниците. Разбираш ли? Всички са хора на Улфсхайм. Нали пак ще могат да готвят и оправят леглата, нали? Ник, Дейзи е готова, но има само едно нещо. Тя поиска ти и г-ца Бейкър утре да дойдете на обяд у тях. Ще дойдеш ли, драги? Дейзи се нуждае от теб. Аз… ние се нуждаем от теб. Ще дойдеш ли, драги? Някъде четох, че всяка година слънцето става все по-горещо. Чакай малко, беше обратното. Слънцето става все по-студено с всяка година. Как бих искал днес да съм на пристана. Аз съм на отсрещния му край. Ето там. Така си е. Всяка нощ може да се види… онази премигваща светлина, от края на пристана. Каква светлина? Разбирате ли, г-н Бюканън, искам да съм близо. Двамата с Дейзи… Какво ще правим следобед или утре, или след 30 години? Не ставай смешна. Градът? На жените все им щукват тези идеи. Дейзи. Изглеждаш толкова хладнокръвен. Винаги изглеждаш толкова хладнокръвен. Като рекламата на човека на „Тайм Скуеър“. Човекът облечен в изтънчените, хубави дрехи. Беше казала на Гетсби, че го обича. И Том го съзря. Да отидем в града. Аз нямам нищо против. Идеята е забележителна. Хенри, докарай колата! Не може ли първо да изпуша цигарата? Да се забавляваме. Горещо е. Защо? Хайде да отиваме в града. Хайде, ще наемем голяма стая в „Плаза“ и кутия с лед. Бутилка уиски и ще се забавляваме. Хайде де. Идеята беше твоя. Добре, щом така искаш, Том. Хайде, Джордан. Г-н Гетсби, ще се присъедините ли? Увийте две бутилки уиски в хавлии. Хайде, Ник! Г-н Гетсби, нещо против да вземете купето ми, а аз ще закарам другите с вагона. Не, има си достатъчно. Ако не стигне, ще спра до аптеката. Чух, че в днешни дни може да си купиш всичко в тях. Извози Ник и Джордан. Ще се срещнем в „Плаза“. Ще стоя в ъгъла и ще пуша две цигари. Мислите ме за много глупав, нали? Но понякога се вслушвам в шестото си чувство. Разследвах го. Оксфорд, Ню Мексико. За Бога, носи розов костюм. Том, почти нямаме гориво. Уилсън, какво чакаш! Зареждай! Сам ли да го правя? Определено не идвам за гледката. Съжалявам, болно ми е. Какво има? Нуждая се от пари. Със съпругата ми заминаваме на запад. Съпругата ти иска, така ли? Сякаш Том го шибаха с нажежени камшици от паника. Преди час си имаше любовница и съпруга, а сега всичко излиза извън негов контрол. Разбрах нещо интересно, през последните няколко дни. Отиваме на запад независимо дали иска или не. Колко ти дължа? Ще ти дам колата. Утре ще ти я пратя! Добре, добре. Отвори още един прозорец. Тогава поискай брадва. С говорене за нея влошаваш нещата. Интересен израз си имаш, нали? „Драги?“ Откъде го научи? Том, ако ще правиш лични забележки, си тръгвам. Г-н Гетсби, разбрах, че сте учили в „Оксфорд“. Не точно. Да, бях там. Човекът с розовия костюм е бил там. Казах, че съм ходил там. Искаш да знаеш кога? Е, г-н Гетсби? Беше 1919 година и останах там само пет месеца. Затова не мога да се нарека „Оксфордски човек“. Това беше възможност да направят някои от нас войници, за да се бием във войната. Исках да отида и да шляпна Гетсби зад врата. Том, ще ти налея питие, и няма да изглеждаш толкова глупаво. Чакай малко. Ще питам г-н Гетсби само още един въпрос. Моля ви, направете го, г-н Бюканън. Каква свада се опитвате да вкарате в семейството ми? Не той, а ти го правиш. Имай малко самоконтрол. Самоконтрол? Предполагам, че трябва да стоя и да гледам как г-н. Никой прави любов с жена ми. Ако така си я мислите, не ме бройте. В днешно време хората се подиграват със семейната институция. И в следващия миг ще забравят всичко и ще имаме брак между бели и черни! Никога не те е обичала, защото обича мен. Ти си полудял. Разбираш ли, тя никога не те е обичала. Омъжи се за теб, защото бях беден, а тя се умори да чака. Беше ужасна грешка, но истински е обичала само мен. Да тръгваме. Да се прибираме. Моля те, седни. Хайде, Дейзи. Дейзи… какво става? Случва се от пет години. от пет години. Но и двамата се обичахме през това време, нали? Само това ли? Ти си полудял. Не знам какво е било преди 5 години, защото не я познавах. И няма как да си я доближил, освен ако не си отворил бакалия на задния вход. Но всичко е една опашата лъжа. Дейзи ме обичаше, когато се омъжихме. И сега пак ме обича. Така е. И по-важното е, че и аз я обичам. Не. Обичам те, Дейзи. На някои партита се отвявам, но винаги се връщам. Парти. Колко си гнусен. Знаеш ли защо напуснахме Чикаго? Не са ти казали за онова малко парти! Сега всичко приключи, Дейзи. Кажи му истината, че не си го обичала и всичко ще остане в небитието. Как е възможно да го обичам? Кажи му, че никога не си го обичала, и всичко ще остане в миналото. Дейзи. Дейзи, кажи му. Никога? Не. Дори в Капиолани? Дори когато те пренесох до „Пънч боул“, за да не се намокриш? Никога? Дейзи. Джей, искаш прекалено много. Нали сега те обичам? Не мога да променя миналото. По едно време го обичах, но обичах и теб. И мен ли обичаш? Не е знаела, че си жив! Има неща между нея и мен, които няма да узнаеш. Които никога няма да забравим. Развълнува я, нали, драги? Дейзи… Естествено. Естествено, че има. Ще се грижа за теб. Повече няма да се грижиш за нея. Тя те напуска! Глупости! Не, няма да ме напусне! Определено няма да ме напусне заради измамник като теб, Гетсби. Разследвах те. Ти си от хората на Майер Улфсхайм. Да се прибираме. изкупуват аптеки и прави контрабанда с алкохол. И какво, драги? И това с аптеките е една малка част от връзката ти с Улфсхайм. А твоят приятел Уолтър Чейс? Как уважаван банкер като Чейс е до уши в дългове… към чифутин като Улфсхайм. Нарича се лакомия, драги. Половината от Уолстрийт гълтат от пиячката ти у вас всеки уикенд. Чудно как не се е опитал да те завлече? Господи, направил го е. Твоят малък гуляй. Дейзи. Не разбираш ли какъв е? С тази къща, партита и лъскави дрехи? Той е просто едно от лицата на Улфсхайм, гангстер… който си е забил ноктите в Уолтър Чейс. Единственото достойно за уважение са парите ти, драги. Само парите ти. Имам колкото теб – значи сме еднакви. Аз съм, те са, тя е. Всички сме различни от теб. Ти си роден различен. В кръвта ни е, и нищо не може да сториш, кажеш или откраднеш… или да сънуваш, за да го промениш. Момиче като Дейзи… Млъквай! Млъквай! В онзи момент, Гетсби изглеждаше… сякаш беше… убил човек. Искрено… искрено съжалявам. Изглежда… изгубих контрол над себе си. Показа ни от „Оксфордските“ обноски. От това няма никакви последствия. Дейзи, продумай ми, скъпа. Не бях на себе си, само това. Започна да говори по-развълнувано, но с всяка следваща дума Дейзи се затваряше в себе си. Да отидем в къщата на вашите… Защо двамата не отидете у дома с колата на г-н Гетсби. Тръгвай. Той няма повече да те тормози. Той разбира, че флиртът приключи. Джордан, Ник, искате ли? Ник? Искаш ли? Току-що си спомних… че днес имам рожден ден. Честит рожден ден. Декадата на самотата. Трудоемките години на 30-те отминаха, когато Гетсби и Дейзи прекосяваха хладният здрач… насочвайки се към смъртта. Не ме лъжи! Откъде го имаш? Мен може да заблудиш, но Бог не можеш! Той вижда всичко! Мъртъл! Къде си? Том! Том! Том! Тук съм! Спри! Чакай! Намали! Отпред е станал инцидент, сър. Добре. Уилсън най-накрая ще има малко работа. Да поогледаме. Само ще погледнем. Хайде. Отместете се! Направете място! Имайте малко уважение! Ако нямате причина да сте тук… искам да се отместите! Ако сте видели нещо и искате да ми кажете, елате да поговорим навън. Не ви искам тук, ясно? Моля ви, отстъпете назад. Точно така, направете място. Ако нямате работа тук, отстъпете! Сър, какво правите? Сър? Сър, моля да… Добре съм. Добре съм. Познавате я, нали? Не точно. Не. Ще ви помоля да отстъпите, сър. Какво е станало? Кучият му син даже не е намалил. Аз видях колата. Беше голяма жълта кола. Изскочи от нищото. По поръчка. Знам каква беше. Уилсън, съвземи се! Оставете човека на мира! Уилсън, пристигам от Ню Йорк! Уилсън! Носих ти колата! Седни! Донесете му питие! Жълтата кола не беше моя. Не съм я виждал от обяд. Какъв цвят е колата ви? „Купе“. Пристигаме от Ню Йорк. Добре. Синя. Така. Ето. Оставете ни намира. Уилсън. На кой е жълтата кола? Приятел, на име Гетсби. Джей Гетсби. Той е мошеник. Организира партитата, за които пишат по вестниците. Може той да е хойкал с Мъртъл. Сигурно заради това я е убил. Човек като него би направил всичко. Нямаше нужда да я убива. Гетсби. Нещо трябва да бъде сторено срещу човек като него. Ще си плати. Със сигурност ще си плати. Страхливец. Дори не е спрял колата си. Ще го защитаваш ли още? Ник, ще звънна за такси. Влез да хапнеш, докато чакаш. Не, благодаря. Ще изчакам отвън. Какво ти става? Защо не влезеш, Ник? Само девет и половина е. Здравей, драги. Какво правиш? Стоя си тук. Имаше ли проблеми по пътя? И аз казах на Дейзи, че е така. Как можа да го направиш? Ти си един страхливец! Нямаше смисъл да спирам… Няма смисъл? Ами жената? Беше премазана! Бях там! Видях! Жената излезе на пътя, сякаш имаше да ни каже нещо. Стана толкова бързо. Тя се опита… Аз се опитах… „Тя?“ Била е Дейзи. Ами, аз… След като тръгнахме от Ню Йорк… беше много изнервена и помисли, че като шофира ще се успокои. Но тази жена ни налетя. Стана толкова бързо. Вината не беше нейна. Никой не трябва да разбира, че Дейзи е карала. Обещай ми. Джей, прибери се и се наспи. Не, ще чакам тук. Ако трябва ще чакам цяла нощ. Не, това не е добра идея… ако се опита да я обезпокои или да изкопчи нещо насила… Том няма да я барне. Не мисли за нея. Не му вярвам. Ти чакай тук. Ще разбера дали има вълнения. Ще го направиш ли? Благодаря ти, драги. Чуй ме, тя е сбъркала, че е излязла на пътя. Скъпа, няма за какво да се тревожиш. Нека да се погрижа. Нека да се погрижа за теб. Ще звънна тук-там и всичко ще отмине. Махни се от града. Почини си и не се притеснявай. Всичко ще е наред. Здравей, драги. Всичко наред ли е? Към 04:00 излезе на прозореца и стоеше там… след това изгаси светлините. Помогни ми, драги. Трябваше да му кажа какво видях, но единственото, което успях да измисля бе… Джей, с всичко случило се, по-добре се махни. Ще те погнат. Да се махна? Точно тази вечер не мога да тръгна. Осъзнаваш, че е убита жена. И тогава ще измислим как ще тръгнем заедно. Дейзи… Херцог, водим разговор. Благодаря. Трябва й време за размисъл. С Дейзи… Изчакай с мен. След малко слънцето ще изгрее. Това беше нощта, в която ми каза цялата истина. От известно време си мислих, че имам много неща, но истината е, че нямам нищо. Предполагам за това правя тези неща. Но отдавна исках да ти разкажа цялата истина. Израснах в бедност и нищета, драги. Родителите ми… и трансформацията си след Дан Коуди. Войната, Оксфорд… и как се е присъединил към бизнеса с Улфсхайм. И в същата вечер осъзнах, колко много Гетсби се уповава на надеждата. Бях изненадан, когато узнах, че я обичам, и тя мен. Дарба, която не открих у никой друг. Не осъзнавах колко невероятна и мила може да бъде. И вероятно никога повече няма да открия такава дарба. Представих си живота с Дейзи. Представих си как ще се оженим и ще преживяваме с толкова пари. Какво е пишело в писмото? Причината, поради която не можех да се върна след войната. Поисках от нея да почака, докато се издигна, но тя… почувствах се женен за нея. Само това. Всичко е било за нея. Къщата, партитата, всичко. Бог вижда всичко. Г-н Гетсби, извинете ме. Обаждат се от Чикаго, сър. Пазете линията свободна за лично обаждане. Лично обаждане? Разбира се, сър. Извинете, сър, ще източа басейна, преди да се задръсти с листа. Не и днес. Не и днес. Толкова е красиво. Драги, не съм използвал басейна през цялото лято. Да поплуваме. Докарайте телефона до басейна. Трябва да тръгвам, Джей. Имам работа. Ела, ще те изпратя. Ще ти звънна. Предполагам, че и Дейзи ще се обади. Аз… предполагам. Да. Довиждане. Джей! Те не стават за нищо. Струваш много повече от всички тях. Радвам се, че го казах. Беше единственият комплимент, който му отдадох. В онази сутрин Уолстрийт отново бумтеше със златния си рев. Но аз не правих нищо друго, освен да бездействам. Чаках Гетсби да ми звънне, за да ме осведоми как е минало. Докато той чакаше Дейзи. Имението на Гетсби? Знам, че г-н Гетсби ще се зарадва, че сте се обадили. Дейзи. Ало? Ало? Ало? Всичко наред ли е? Ало? Ало? Ало? Всичко наред ли е? Спомням си остатъка от този ден като непрестанен хаос от полицаи, фотографи и репортери. Заглавията бяха кошмарни. Преписаха всичко на Гетсби. Аферата с Мъртъл. Катастрофата. Всичко. И нищо не можех да кажа, само непроизносимият факт, че всичко това е лъжа. Скъпа, татко ще се погрижи за двете си любими момичета. Къде отиваме? Трябва да вървим. Резиденция „Бюканън“. Аз съм братовчед й, г-н Карауей. Кажете й, че погребението е утре. Съжалявам, но си заминаха. Кога ще се върнат? Не. Вече отпътуваха. Моля ви, знам, че тя би искала да бъде там. Предайте й съобщение, че искам да поговорим. Искате да се свържете с нея? Не разполагам с такава информация. Моля ви! Ало? Хайде. Смачкват неща и хора и после застават зад парите си… и необятният си непукизъм. Махайте се оттук! Да ви няма! Звънях, писах, умолявах. Но нито един от хилядите, радвали се на гостоприемството му, не посетиха погребението. А от Дейзи… нямаше дори и букет. Имаше си само мен. Единственият, на който му пукаше. След смъртта на Гетсби… Ню Йорк ме преследваше непрестанно. Този град… преди за мен златен блещукащ мираж, сега ми призляваше от него. В последната ми вечер в Ню Йорк, се върнах още един път в онази голяма, не продумваща къща. Съдружниците на Улфсхайм я бяха опразнили. Организирал е партитата, надявайки се тя да дойде. Като лунапарк. Прави го да изглежда толкова разкошно, нали, драги? Музика, за да танцуваме цяла нощ… Ще дойдеш ли, имаме нужда от теб. Ще бъде. Спомням си как всички навестявахме Гетсби и тънехме в корупцията му, докато той стоеше пред нас, криейки непокваримата мечта. Перфектно е, заради перфектното ти, неустоимо въображение. Лунната роза се въздига… и докато аз стоях и размишлявах за стария, непознат свят, се чудих, какво ли си е мислил Гетсби, когато за пръв път е съзрял зелената светлина от пристана на Дейзи. Беше изминал толкова дълъг път и мечтата му е била толкова близко, че още малко му е трябвало, за да я сграбчи. Но не е знаел, че вече е била зад него. Гетсби вярваше в зелената светлина, В светлото бъдеще, което всяка година ни се изгубваше от погледа. Тогава ни отбягваше, но това няма значение. Утре ще бягаме по-бързо. Ще протегнем ръце по-надлъж. И една хубава сутрин… ще се борим… с лодките срещу течението… носейки се непрестанно назад… към миналото.