На: 2014-06-26 10:33:06 / Етикети: 2014 , САЩ , Дарън Аронофски , Рей Уинстън , Кевин Дюранд , Логан Лърман , Дъглъс Буут , Антъни Хопкинс , Ема Уотсън , Дженифър Конъли , Ръсел Кроу , Мартон Чокаш ,
От филма:
В началото бе празнота… Изкушението доведе до грях… Прокудени от Едем, на Адам и Ева им се родиха трима сина Каин, Авел и Сит. Каин уби Авел и избяга на изток, където бе приютен от група паднали ангели Пазителите. Пазителите помогнаха на потомците на Каин да построят голяма и продуктивна цивилизация. Градовете Каинови потънаха в порок, поглъщайки света. Само потомците Ситови пазят и бранят завета на Сътворението. Днес последният от рода на Сит се превръща в мъж. От Адам на Сит, от Сит на Енох, от Енох на Кенан, от Кенан на Мехуяил на баща ми Матусал и сетне на мен. Днес това право по рождение се предава на теб Ной моят син. Творецът създаде Адам по Свой образ и подобие и сетне му повери света. Сега твоя е тази грижа и твоя е отговорността. Върви редом до Твореца в праведност. Затова ти казвам… Храмът на Сит! Мъже… Скрий се! Ще копаем тук. Земята е богата на цоар. Това е земя на Твореца. Какви ги вършите? Творецът ли? Мините ми пресъхнаха. Градът ми запада и трябва да бъде нахранен, а какво направи Той? Прокле ни да се трепем за насъщния с пот на челото. Проклет да съм, ако не го изпълня точно така. Проклет да съм, ако не взема каквото искам. Тази реликва вече принадлежи на потомците на Каин. Родът на Сит свършва тук. Наша е вече. А сега копайте! НОЙ Симеон Димитров и Владислав Владев gt;gt; Хам? Какво правиш? Красиво е. Виждаш ли как онези цветя са прикрепени към земята? Там им е мястото. Ти си имат своя мисия израстват, разцъфват, вятърът поема семената им и поникват нови цветя. А ние събираме само онова, от което имаме нужда. Разбра ли? Сим, Хам… Да вървим. Мъже. Скрийте се! Открил си плячката ни. Какъв късмет. Но може би не и за теб. Знаеш ли откога не сме яли месо, нито сме зървали животно? Кротко. Моля те. Какво искаш? Справедливост. Защо са го убили? Ядат ги. Защо? Мислят, че им дава сили. Вярно ли е? Забравят, че силата идва от Твореца. Мамо! Мамо! Виждаш ли братята си? Днес Хам видя ловци. Приближават все повече. Как беше? Доста заинтригуван. Все някога трябваше да го види. Видях и нещо друго. Цвете да разцъфва от нищото. Почини си. Може би Той ще намери начин да поправи грешното. Матусал. Проговори ли ти Той? Така мисля. Ще ни помогне ли? Ще унищожи света. Ще бъде дълго и опасно пътуване за момчетата. Откъде си сигурен, че дядо ти е все още жив? Не съм. Видях планината му. Трябва да отидем и проверим дали знае какво да правим. Сим, ще ми помогнеш ли? Можем да се скрием някъде с момчетата. Няма къде да се скрием. Вече закъсняваме. Нека ти покажа как се прави. Натисни тук. Когато се върнем по този път, ще имаме потребни неща. Отпред има градове. Няма да ги доближаваме много. Това мина за цоар ли е? Беше, преди да я изчерпят. Дали да не заобиколим? Не. Дали всички са мъртви? Така изглежда. Сигурно са търсели остатъци. И някой ги е нападнал. Тате! Не се отдалечавайте. Татко, насам. Може ли да погледна? Леко. Как се казваш? Имаш ли си име? Ила. Името ми е Ила. Ила, ще се оправиш. Това е Сим. Ще те хване за ръката здраво и няма да те пусне. Тук горе! Трябва да тръгваме, веднага. Тичайте нагоре по хълма! Не можем да отидем там. Нямаме избор. Бързо! Стойте! Великаните! Ще ви избият! Сим. Пази майка си, това е найважното. Обичам те. Бягай! Ной, добре ли си? Отиваме да се срещнем с Матусал моят дядо. Потомък на стареца. Трябваше да ги убиеш. Но Семиаз… Това е човек, Ог! Забрави ли как предадоха Твореца? Именно Той ни праща! Долни лъжи! Остави ги да гният тук. Какви са? Пазителите. Тате. Поспи сега. Попей ми. Искам тате да ми попее. Когато изгубих баща си, и аз бях много малък. Понякога ми пееше една песен, когато не можех да заспя. Искаш ли да я чуеш? Луната свети в небесата, преплитат се дървета. Баща ти те очаква. Да те завие с прегръдка и сън да ти нашепне. Баща ти е целителният вятър, що сън нашепва. Нашепващ сън. Лоша рана. Тя няма да има деца. Ако треската не я надвие, ще живее. Последвайте ме. Извинявам се, че ви уплаших. Пазителите се научиха да се страхуват от хората. Тогава защо ни помагате? Творецът ни създаде на втория ден денят, в който сътвори небесата. Бдяхме над Адам и Ева, видяхме невинността и любовта им. Сетне видяхме грехопадението им и ги съжалихме. Тогава бяхме не от камък, а от светлина. Не биваше да се намесваме, въпреки това избрахме да опитаме да помогнем на човечеството. И когато не се подчинихме на Твореца… …Той ни наказа. Бяхме покрити с кора от света ви. Скала и тиня закриха огненото ни сияние. Все пак ние разказахме на човечеството всичко, което знаехме за Сътворението. С наша помощ се надигнаха от пръстта и станаха велики и могъщи. Но после превърнаха даровете ни в насилие. Само един човек ни защити вашият дядо Матусал. Бяхме преследвани и повечето от нас избити. Оцелелите от нас останаха пленници на каменните си обвивки, заточени на тази пуста земя. Молихме Творецът да ни върне у дома, но Той никога не откликна. А сега ти твърдиш, че си чул призива Му. Семиаз не може да го приеме. Един човек? Та именно хората опорочиха света. Но погледна ли теб, сякаш отново виждам блясъка на Адам човекът, когото познавах, човекът, на когото дойдох да помогна. Защо не мога да дойда? Защото искам да се грижиш за майка си. Разбираш ли? А ти се грижи за баща си. Пази ги. Те са в добри ръце. Дядо? Ной? Това е прадядо ти. Отдай му почит. Кажи му как се казваш. Аз се казвам Сим. Първородният ми. Приближи се. Нека те видя. Късметлия си. Явно приличаш повече на майка си, отколкото на баща си. Разкажи ми за теб. И така… Какво обичаш наймного на света? Горски плодове. Какво? Горски плодове. А… плодове. Нищо не може да се сравни с тях. От дълго време не съм опитвал. Вече съм забравил вкуса им. Носиш ли ми някакви? Не ли? Умирам да си хапна. Е, нищо. Може би някой ден. Сигурно си уморен. Дълъг път си минал дотук. Почини си. Сега е идеално. Това, което трябва да обсъдим, не е за малки момченца. Знаеш защо съм дошъл. Да. Преди да се спомине, баща ми Енох ми каза, че ако човекът продължи в същия дух, Творецът ще унищожи този свят. Значи онова, което видях, е истина. Пълно изтребление заради деянията на човека? Не може ли да бъде предотвратено? Ной, трябва да вярваш, че Той говори по начин, който е понятен за теб. Ти ми кажи дали унищожението може да бъде предотвратено? Не. Така ли? Той ме изпрати тук. Защо ме праща, ако нищо не можем да направим? Може би просто те изпраща тук, за да споделиш чаша чай с един старец. Това ли е било цялото ти видение? Огънят на унищожението и това място? Не беше огън, а вода. Вода ли? Баща ми каза, че ще е огън. Видението ми бе вода, смърт от вода. Видях смърт, но и нов живот. Има и още, дядо. Нещо, което аз трябва да направя. Знам го. Само дето не видях точно какво е. Нов живот… Е, може би има още да видиш. Нима Той не те изпрати тук, за да пиеш чаша чай с един старец? Лекарството винаги е горчиво. Само тя беше оцеляла. Лошо ли беше ранена? Имаше рана в стомаха. Майка й помогна, аз й държах ръката. Сигурно се е чувствала в безопасност. Е? Огънят поглъща всичко. Водата пречиства. Тя отделя нечистото от чистото, греха от невинността и онова, що потъва от онова, що се въздига. Той слага край на всичко, но само за да постави ново начало. Сигурен ли си? Да. Бурята не може да бъде спряна, но можем да оцелеем. Това може да ти потрябва семенце е от Първата Градина, от Едем. Запомни, Ной: Той неслучайно е избрал теб. Не можеш да ме хванеш! Татко! Дядо ми е жив. Помогна ми да прозра какво да правим. Човеците ще бъдат наказани заради злодеянията си на този свят. Ще има унищожение. Ще настане трагедия. Нашето семейство е избрано за велика мисия. Избрани сме да спасим невинните. Невинните ли? Животните. Защо са невинни? Защото все още живеят така, както са живели в Градината? Да. Трябва да спасим достатъчно, за да започнат наново. Ами ние? Май и ние ще трябва да започнем наново. Трябва да започнем начисто в един нов и подобър свят. Но първо ще трябва да строим. Какво? Велик потоп се задава. Водите на небесата ще се съберат с водите на земята. Ще построим плавателен съд, за да оцелеем от потопа. Ще построим ковчег. Отведете предателя. Той е дете на стария. Спрете! Предстои работа. Помогнете ни. Да ви помогнем ли? Веднъж вече опитахме и изгубихме всичко! Заради вас! Не всичко. Можем да спасим, каквото е останало и да Му служим отново. Ти, подла змийо! Творецът… Деца. Какво е това? Това… Това е нашият ковчег. Ще помогнем на този човек. Сим, чакай. Моля те! Още ли те боли? Хам! Сим, той си няма никого. Хайде. Татко, видя ли ги? Татко? Да, Яфет. Започва се. Готово ли е? Спи. Внимателно. Това е момченце, а това момиченце. След бурята ще станат майка и баща и малките им ще се пръснат по света. Трябва да сме внимателни с тях и да ги пазим. Ако нещо се случи с тях, частица от Сътворението ще е изгубена. Всички тези невинни създания сега са поверени на нашите грижи. Работата ни е да се грижим за тях. Татко, всички птици са по двойки. Ти имаш мама, Сим има Ила. Ами аз? Ами Яфет? Ние кого си имаме? Видя ли как Той сътвори гората за дървесина за ковчега? И как насочи птиците? Не ни ли прати всичко, от което имаме нужда? Майко! Какво има? Змии. И змиите ли идват с нас? Всичко, което пълзи, лази и се влачи. Всичко е наред. Татко! Не се страхувай. Никой да не наранява момчето. Как се казваш? Хам. Хам… Аз съм ТувалКаин. Познаваш ли ме? Не познаваш царя си? Баща ми казва, че не може да има цар в Градината на Твореца. Хам, ела тук. Не вземай найдобрия ми войник. Той не е нещо твое. Погледни как държи оръжието. Мисля, че ми принадлежи. Хам. Остави го. Не. Той ми го даде. Прави каквото ти казвам. Когато чух приказки за чудеса, ги пренебрегнах. После видях с очите си птиците, летящи насам, и трябваше да дойда. Тук няма нищо за теб. Така ли? Всичко това е мое. Тази земя и гора. И тази твоя крепост. Наистина ли смяташе, че в нея ще се защитиш от мен? Не е за защита от теб. А за какво е тогава? Ковчег, който да подслони невинните, докато Творецът помете греха от света. Творецът не се е загрижил за света. Няма вест, откакто беляза Каин. Самсамички сме. Сиротни деца, прокълнати! Оцеляваме с пот на челата. Проклет да съм, ако не действам точно така! Проклет да съм, ако не взема това, което искам. Май сме се срещали преди. Аз съм синът на Ламех! Осмо поколение потомък на Сит. Върнете се в градовете си Каинови! Знайте, че всички сме осъдени! Аз имам мъже зад гърба си, а ти си сам и ме предизвикваш? Не съм сам. Не се бойте, мъже! Не отстъпвайте! Лакеите Му са с теб? Чудеса? За потоп твърдиш… Може би си прав. Може би прогонването ни от Рая не е било достатъчно. Може би Той се завръща, за да ни довърши завинаги. И ако е така, ще плавам в бурята с твоя кораб. Спасение за теб и вида ти няма. Времето ви изтече. Земята загива, градовете са мъртви. Не го слушай. Хората ми ме следват и още ще ги последват! Не се боя от чудеса, сине на Ламех! Ако сега откажеш на десетки, аз ще се върна с легиони! Тръгвайте. Татко, наистина ли ще дойдат толкова много? Да приключваме колкото се може побързо. Колкото поскоро прати дъжда, толкова подобре. А дотогава вътре сме в безопасност. Ще се подготвим първо оръжията, а после и хората. Хранете предимно бойците. Въоръжете ги, обучавайте ги и след това нищо не може да ги спре. С истинска армия ще можем да смажем онези великани. Умираме от глад! Дайте ни месо! Помогнете ни! Пуснете ни! Умираме от глад! Да дойда ли покъсно? Не. Мислиш ли, че ще ни нападнат? Щом завали. Страшно ли ще бъде? Представял съм си го… да видиш толкова много смърт… Не съм сигурен дали има такива думи… Краят на всичко. Началото, на всичко. Какво има? Каквото и да е станало, Сим е много привързан към теб. На Сим му трябва жена. Истинска жена. Той трябва да създаде семейство, а аз не мога да му го дам. И няма да го лиша от такова, дори и ако той иска. Няма да го направя. Освен това, защо Му е на Твореца едно ялово момиче на този ковчег? Ила… Когато те прибрахме при нас, отначало си мислех, че ще си бреме. Не исках да видя никого другиго, покварен от този свят, но сгреших. Ти си дар, ценен дар. Моля те, не забравяй какъв ценен дар си. Знам, че ще намериш съпруги за Хам и Яфет. Трябва да намериш такава и за Сим. Ила… Къде си мислиш, че отиваш? Не ми взимай децата! Пусни ги, моля те! Съжалявам, трябва да ядем. Децата ми! Спри! Не ми вземай децата. Спрете го! Пуснете ги… Не се съпротивлявайте! Идвате с мен, стига сте се противили! Ти. Ти… Имам две момичета. Имам две момичета за размяна. Вземете момичетата и ми дайте месото. Какво стана? Всичко трябваше вече да е прибрано. Бурята приближава. Ами съпругите ни? Не чу ли какво казах? Но кога ще дойдат? Няма да има жени. Ти каза, че Творецът ще ни даде всичко, от което се нуждаем. Помогни на брат си. Не можеш да го направиш. Как тогава ще стана мъж? Казах да помогнеш на брат ти. Искаш да си остана дете! Не! Призовавам те да бъдеш мъж и да изпълниш каквото е нужно. Хам! Хам! Какво правиш, Ной? Покварата не е само в тях. Тя е във всички нас. Видях го. Не. Ной? В нас има добро. Виж момчетата ни предаността на Сим, добротата на Яфет, съпричастността на Хам. Добри мъже и добри бащи. Сим е заслепен от желание. Хам е алчен. Яфет е самодоволен. И подобри знам. А ти? Има ли нещо, добро или зло, което не би сторила за тези три момчета? И двамата бихме избрали да убием, за да защитим децата си. Да. И ние не сме поразлични. Бяхме слаби и твърде егоистични, за да мислим, че сме различни. Ще работим, ще завършим мисията си и накрая ще умрем. Същото като за всички останали. Те са деца! Нашите деца, Ной! Нямаш ли милост? Времето за милост изтече. Сега идва наказанието ни. Хам? Хам! Дядо? Дядо? Носиш ли ми нещо? Ной засади ли онова семе, което му дадох? Да. В онази гора няма ли плодове? Сим ми обеща горски плодове. Съжалявам, не знаех. Жалко. Защо си дошла тогава? Заради Ной. Обрича момчетата ни на самота. Сим си има Ила, но тя е безплодна. А щом няма жени, няма и деца. Справедливост. Творецът унищожава този свят, защото ние го покварихме, затова и ние самите трябва да бъдем унищожени. Отказвам да повярвам, че е истина, не и като наблюдавам синовете си. Те копнеят само за любов. Не трябва ли това за сърцата им, за да бъдат добри? Кой е добър и кой лош? Откъде да знам кое е право? Този избор е на Ной, не мой, нито твой. Явно вече го е направил. Значи няма да ми помогнеш. Не знам дали въобще бих могъл. Дори да опитам, бих могъл да причиня болка и вероятно трагедия. И в крайна сметка всичко може да зависи пак от Ной. Това ли искаш? Искам синовете ми да имат деца. Искам да са щастливи. Не мога да понеса мисълта, че ще си умрат самотни. Направете път! Моля те! Върви си! Не, успокой се. Няма да те нараня. Нося храна. Вземи. Какво искаш от мен? Нищо. Сам ли си? Да. А ти? Ще ти помогна да се спасиш. Не. Добре, ще поостана още малко. Стига да нямаш нищо против. Казвам се Наел. Сим? Потърси ги и ги върни. Пази се. Хам? Не се страхувай от мен, внучке. Не се плаши. Дядо? Да. Защо си дошъл тук? Доядоха ми се горски плодчета. Ще ми помогнеш ли? Зрението ми вече не е така добро. Трябва да потърся Хам. Ще ти отнема малко време. Ела. Ела да ми помогнеш. Тук някъде трябва да има… Няма никакви плодчета, дядо. Ще те отведа при Ной. Не, няма нужда. Ти върви. Почакай. Вече десет години си с моето семейство. Десет години. Обичаш ли ги? Сим? А Ной? Спаси живота ми. Отгледа ме. Истина е. Сега си като негова дъщеря. Моя правнучка. Десет години в сянката на дома ми, а така и не съм ти дал благословията си. Може ли? Хам! Ила! Върви. Отиди при него. Ила! Ила! Да се връщаме… Трябва да вървим. Хайде! Аз съм човек, създаден по твой образ. Защо отказваш да говориш с мен? Аз дарявам и отнемам живот. Също като Теб! Не сме ли едни и същи? Отговори ми! Отговори! Започна се! Началото на края! Смърт се спуща от небесата! Пороят ще ни затрие от лицето на Земята. Само че ние сме хора! Сами решаваме да живеем или да умрем. Всички сме хора! Обединени сме неуязвими! Искате ли да живеете? Ще убием великаните и Ной! Ковчегът ще бъде наш! Ной! Къде е Хам? Свали го от мен! Свършено е с мен! Няма да те изоставя! Помогни й, татко! Моля ви, помогнете ми! Помогнете ми! Помощ! Не! Хам! Хам? Хам? Семиаз! Ной? Къде е Хам? В безопасност е. Побързай! Хам. Хам! Не спирайте! Пази майка си и другите. Напред! Създателю, прости ми. Творецът го прие отново при себе си. Хам! Влизай вътре, Сим. Идват насам! Влизай вътре! Сбогом, сине Адамов. Къде си, Хам? Хам? Хам! Всичко е наред. Не! Сим! Майко? Къде си, Яфет? Тук съм, Ила! Къде е татко, майко? Моля те, Ной. Все нещо може да направим. Бихме могли да им хвърлим въжета. Надали всички са войници, татко. Прости хора са, а тук има място. Място за тях няма. Скоро всичко, което си познавала, ще бъде заличено. Това, което ще остане от Сътворението, ще бъде между тези стени. Навън отново ще бушуват единствено водите на хаоса. Гневни сте ми. Упреквате ме. Нека ви разкажа една история. Помня я от баща си и съм я разказвал на всеки от вас. В началото нямаше нищо. Нищичко, освен тишината и безграничния мрак. Дъхът на Твореца се носеше над тази пустош и рече: ;Да бъде светлина.; И биде светлина. Видя, че е добро нещо. Първият ден. Разпръснатата светлина започна да придобива форми и да се сгъстява. Вторият ден. Роди се нашият свят. Прекрасният ни и крехък дом, огрят от топла светлина. Където светлината бе малко, там властваше нощта. Стана вечер, после утро. Нов ден. Водата по света се събра на едно и сред нея изникна суша. Отмина още един ден. От земята поникна зеленина, която покри цялото Сътворение. Водата също гъмжеше от живот. Създания на дълбините, които отдавна са изчезнали. Рибни пасажи, някои от които още плуват в моретата. Скоро небето се изпълни с птици. Стана вечер, последва я утрото. Ден пети. Светът беше изпълнен от живи твари. Всичко що пълзи и лази и всичко де що броди по Земята. И това бе добро. Всичко беше добро. Имаше светлина, въздух, вода и земя чисти и неопетнени. Имаше растения, риби, птици и зверове. Всички от своя вид и едно цяло и всички на мястото си. Всичко в равновесие. Беше Рай перлата в дланта на Твореца. Тогава Бог сътвори мъжа, а до него и жената. Нашите баща и майка. И им даде избор. Да последват изкушението на мрака, или да се хванат здраво за светлината. И ядоха те от забранения плод. Изгубиха своята невинност. Десет поколения след Адам, грехът се насади трайно сред нас. Брат срещу брата. Нация срещу нация. Човекът срещу Сътворението. Избивахме се взаимно. Унищожихме света си. Вината е наша. Човекът е виновен. Всичко бе красиво и добро… ние го унищожихме. Сега всичко започва отначало. Въздух, вода, земя, растения, риби, птици и зверове. Раят ще се завърне. Само че този път… Този път човекът не ще има място в него. Стъпим ли някога в Едем, то ще е да я унищожим отново. Не. Творецът ни осъди. Човешкият вид трябва да изчезне. Сим и Ила, ще ни погребете с майка ви. Хам ще погребе вас. Яфет ще го положи във вечен сън. Ще бъдеш последният човек, Яфет. След време и ти ще се върнеш в земята. Сътворението ще бъде оставено, така ще бъде в безопасност. Съжалявам за онова момиче, също и за теб. Поверена ни е задача далеч позначима от собствените ни копнежи. Хам. Ной знае ли, че съм тук? Не. Защо ми помагаш? Заради едно момиче. Опитах да я доведа на ковчега. А той я остави да умре. Сега търсиш мъст. Не. Напротив. Търсиш. Няма вече суша. Всичко трябваше да умре. Трябваше да биде волята Му. Свят без човека. Разбираш го, нали? Виждам единствено колко трудно ти е било да го извършиш, като човек, ценящ живота и обичащ децата си. Прояви воля. Но вече всичко свърши. Всичко приключи. Остави това бреме. Ной. Всичко е наред. Открие ли ме баща ти, ще ме убие. Трябва да бъдем подготвени, но съм твърде слаб. Какво правиш? Ще си възвърна силите. Зверовете са ценни. По двойки са. А аз съм само един. Дъждът, всички чудеса са за тях. Така ли? Баща ти напълни ковчега с твари, докато децата се издавиха. Принизява те, карайки те да им служиш. Те трябва да служат на нас! В това се крие величието на човека. Когато Творецът създаде небето, морето, земята и тази твар, Той не остана доволен. Нужно му беше нещо посъвършено. Някой, който да ги подчинява. Ето защо създаде нас по свой образ. Светът ти принадлежи, Хам. Вземи си своето. О, дядо. Какво има? Не си болна. Не е възможно. Какво има? Ной. Негов внук е. Татко. Ной. Дойдохме да искаме благословията ти. Не разбирам. Нося дете. Не е възможно. Безплодна си. Не може да заченеш. Как е станало? Дядо… Помолих дядо. За какво? Да провали Създателя ли? Да дари децата ни с бъдеще. Да даде бъдеще на човечеството. Съзнаваш ли какво си извършила? Всички онези животи, онези хора… Всичко ще е напразно! Съзнаваш ли какво съм принуден да сторя? Какво? Не! Моля те! Не мога. Кажи ми, че не е нужно да го правя. Моля те. Не сторих ли всичко, което поиска от мен? Това не е ли достатъчно? Защо не ми отговаряш? Защо? Няма да те подведа. Не ще те подведа. Ще бъде сторено. Ще го сторя. Татко? Дъждът спря. Творецът се радва за детето ми. Дъждовете спряха заради него, да. Но Той не се радва. Ако детето е момче, то ще бъде последният човек. Момиче ли е, което да стане майка, ще трябва да умре. Полудя ли? Това е детето ми! Родиш ли момиче, в момента щом се появи, ще го умъртвя. Майко, птицата се връща! Нищо. Няма кал. Нищо. И все пак трябва да тръгнем. Навън няма нищо. Съвсем нищо. Храната и водата за колко ще стигне? Седмици? Месец? Месец. Моля те, изчакай. Почакай птицата да открие суша. Изпрати я отново, Яфет. Изморена е. Тогава събуди друга. Ето. Моля те. Някоя, която да ни намери дом. Не. Заминаваме още днес. Обричаш ги на сигурна смърт. Не и ако останат. И да те оставят да убиеш детето им? Ной. Аз съм виновна за случилото се. Вината е моя! Моля те! Накажи мен! Мен накажи, Ной! Но не и тях. Не децата. Моля те. Наказанието не е за децата ни, а за всички нас. За всички ни. Не е нещо, което да желая. Длъжен съм да го направя. Болезнено е, но е праведно. Праведно? Как точно? Как така е право? Става дума за едно бебе, Ной. Направиш ли го, ще изгубиш синовете си и Ила. Мен също ще изгубиш. Обичам те, Ной. Следвах те, дори накрай света. Простих ти, когато остави всички да се издавят. Дори бях готова да умра с теб. Само че това не бих ти простила. Момче или момиче, не бих ти го простила! Ще си умреш сам! Не само сам, но и мразен! Намразен от всички обични за теб! Ето това ще е право! Това! Време е. Въведи го оттам. Един удар ще е достатъчен. Вземи го за всеки случай. Не мисля, че ще мога. Уби бъдещата ти жена, а сега иска да убие първородното на брат ти. Това ли искаш да се случи? Искаш сестра ти да умре в морето? Не Всевишният управлява човека. Човекът сам определя съдбата си. Затова те питам мъж ли си или какво? Хубаво, щом си мъж, значи си способен да убиваш. Не ще ме последва. Грижи се за бебето. Не се бой, майчице. Ще се срещнем в новия свят. Татко. Не! Как можа да го направиш?! Смятах те за добър и че заради това те е избрал! Избра ме, защото ще довърша започнатото, нищо повече. Майко. Времето настъпи. Ела с мен. Ела. Влез вътре. Точно така. Спокойно, Ила. В безопасност си. Задръж го в мен, моля те. Бебето излиза, Ила. Не може да бъде спряно. Не мисли за нищо друго. Татко, те са будни. Изяждат се едно друго! Зверовете! Какво? Ела! Не може да се събудят без наша помощ. Накъде, синко? Справяш се добре. Сине на Каин. Казах ти, не се боя от чудеса. Точно така. Напъвай още малко. Момче или момиче? Кажете ми! Още едно има. Две? Близнаци. Майко, син ли е? Съжалявам. Ужасно съжалявам. Момиченца са. Няма да допусна да ги докосне. Не! Сим! Трябваше да те убия, когато погубих баща ти. Сега ще те довърша! Човешката злост не ще влезе в новия Едем! Остави ни намира! Мой е! Ковчегът, зверовете и жените ти са мой! Ще съградя нов свят по мой образ! Сега вече си мъж. Творецът не ни е забравил. Името й беше Наел. Беше невинна. Беше с чисти помисли. Момче е. Момче е. Отдръпни се. Къде е Ила? Казвай! Не! Не можеш да го сториш. Прекрасни са. Те? Не можеш да ги погубиш. Той ни прати каквото ни е необходимо. Не! Не можеш! Не! Ной, моля те. Това тук са децата ми. Твои внуци са. Няма да ме разколебаеш! Нека не умират разплакани. Моля те, не го прави. Позволи ми да ги утеша. Само това те моля. Луната на високо… Преплитат се върбите. Баща ви очаква. С криле ще ви обгърне. Ще ви прошепне нежно. Ще ви прегърне нежно в обятията си. Щом зората пукне, баща ви ще яхне вятъра, който сънища нашепва. В сънищата ви… шепти. Подобре да не гледаш. Ще ги държа. Направи го бързо. Бързо и безболезнено! Не мога да го направя. Не гледай, Яфет. Хам? Тук е. Не е нужно да си тръгваш. Мястото ми не е тук. Радвам се, че с вас всичко се нареди. Може да се научим да сме добри. Дали ще се върне? Някои неща остават непоправими. Длъжна съм да узная. Защо ги пощади? Погледнах двете момиченца и сърцето ми беше изпълнено единствено с любов. Но защо си сам? Защо страниш от семейството си? Подведох го. Подведох всички ви. Дали? Той неслучайно те е избрал, Ной. Показал ти е човешката поквара, знаейки, че не ще се отвърнеш. Само че ти видя и доброта. Беше изправен пред избор, защото Той ти го е дал. Поискал е ти да решиш дали заслужаваме спасение. Избра милостта. Любовта. Дари ни с втора възможност. Да бъдеш баща. Дядо. Помогни ни да го изградим подобър този път. Помогни ни да започнем начисто. Творецът направи Адам по свой образ, и му дари целия свят. Рожденото му право се предаде на нас на моя баща и на мен. Сим, Яфет и Хам. Сега това рождено право се предава на вас. На нашите внуци. Това ще бъде вашият свят. Отговорността за него ще бъде ваша. Заръчвам ви: бъдете плодовити и се множете, отново населете земята.