От филма:
Бабо, Движдас, Кумуд, Падма, Дарамдас, къде сте всички? Вижте, писмо от Девдас. Девдас си идва от Лондон! Наистина? Добри вести! Движдас! Чу ли? Девдас си идва! Не вярвам. Мама лъже. Лъжеш, мамо. Ето го писмото. Покажи ми го! Шубанкар! Моят Девдас си идва! Наистина? Съобщи на брат си добрите вести. Бабо… Бабо… Моят Вихър се завръща Благодаря ти, Боже! Честито, господарке! Не плачи, Дарамдас Искам да ми обещаете нещо. Ще посрещна Девдас. Само аз. Добре, но навийте часовниците! След толкова години! Синът ми се връща! От навиването им времето няма да тече по-бързо, нито синът ти по-скоро ще дойде Знам, Кумуд! Но виж как бие сърцето ми! О, кога денят ще отстъпи пред нощта…? Веселете се! Нека музика кънти! Каква буря от радост се вихри в сърцето ми! Веселете се! Нека музика кънти! Приветствайте пристигането на Вихъра Щастлива…? Кауншалуа Диди Gooness! Here comes the actress Боже! Ще станеш акриса Ей, г-жо Кошаля, нося ти шондеш! Сумитра! Тъкмо навреме! Да, винаги навреме. И твоят шондеш е знаменит! Чу ли вестта, г-жо? Остави я да говори. Познай кой пристига! Сетих се! Г-н Чатопадяй…? Дрън-дрън! Няма да повярваш! Моят Вихър, моят Девдас си идва! Не думай, г-жо. Сериозно? Да, да, сериозно! Слава на богинята Дурга! Поздравления, г-жо! Ще видя сина си след 10 години! Как ли ще изглежда? Какво ли ще ми продума? Как ще преживея тази нощ, Сумитра? Не искам дори да примигвам! Ами ако влезе точно тогава? Помня Девдас, момчето, което идваше до вратата на къщата… поозърташе се и питаше… Лельо, Паро тук ли е? „Ето, започна се“ И когато Дев изтичаваше навън, пращах Паро Луна да го намери. Намираше го винаги в градините с гуава. И Дарамдас го довеждаше, хванал го … за ухото! Какво приятелство! А когато Девдас заминаваше… отиде в чужбина за да учи, моята Паро изтича след файтона… Като обезумяла. Arre ODeva Arre ODeva Под изпепеляващото слънце, стъпалата й се разраниха по каменистата почва… въпреки това тя продължи да тича, викайки „Заминавам с Дев“ И аз заминавам в чужбина! Да не си полудяла? Да я пратя в чужбина? Глупачето ми… дължеше на Дев три рупии Пусни ме. Трябва да му върна трите рупии! Кандилце, запалено за любимия го връща у дома Вече 10 години, вярвайки в това, тя държи кандилцето за Дев все още запалено Нито веднъж не допусна да изгасне! Трябва да й съобщя. Ще се зарадва. Ще полудее от радост. Да, Сумитра, върви! Твоят син се завръща, а тя е най-щастлива от това Защо пък не? Тя ни е съседка. Паро и Девдас… бяха приятели от детинство. Какво ли е останало от това приятелство? Вече и двамата са пораснали… Искаш ли от шондеша на Сумитра? Какво има, лельо? Манорама, къде е Паро? Къде може да е? В стаята си, говори си с кандилцето. Не е кандилце! Девдас Боже! Какво е станало? Вестта, която и нося ще я побърка от радост. Каква вест? Паро, Девдас се връща! Наистина? Да, Девдас се връща. Готвят се да го посрещнат! г-жа Кошаля плаче от щастие. Всички в къщата им са щастливи Глупаче, защо плачеш? Не позволявай сълзите от щастие да угасят кандилото преди Девдас да е дошъл. Няма сила на земята, която да угаси това кандило. Нека го подложим на изпитание. Когато сезоните… се сменят… Ще дойде вятър който да угаси кандилото Не позволих тоз копнеж да умре Няма да позволя тоз копнеж да умре Това кандило, моя любов, никога няма да угасне защото е пламъкът на моята любов. Любов моя, ела при мен! Ела Докато гори… И сърцето ми гори с него Ела при мен Ела, любов моя. Разделиха ни… Раздялата беше трудна. Бързо! Файтонът пристигна! Кошаля, бързо! Девдас е тук! Идва Палех лампата за посрещането. Кажете на баба. Ако се туткаш така Девдас сам ще се посрещне. Сам да се посрещне? Днес аз ще го посрещам. Чакайте! Първо аз ще зърна Девдас. Всички да си затворят очите! На правете го за мен. Добре Господарке! Не мога да повярвам! Може ли светът да се промени така само за 10 години? Дев е висок до раменете ми, същите, върху които го носех едно време. Като го видите няма да искате да примигнете. Не ме измъчвай! Къде е моят Девдас? Слезе от файтона. Каза, че ще дойде щом види „Моята Паро“ Ще дойде всеки момент. Майко, ти искаше да си първата която да види Девдас… Май първа ще бъде Паро… Майко, какво да правя с това? Паро Мисля, че е Девдас. Девдас… Как си? Добре ли си? Влез, момчето ми, заповядай! Жив да си, синко! Изглеждаш точно като англичанин! Толкова искахме да те видим Г-жа Кошаля умира да те види Къде е Паро? Беше тук преди секунда. Каза Нека само Девдас дойде, тогава ще направя това, ще кажа онова… Когато ти дойде, тя пък се крие. Ей, Паро Може ли да се кача? Да, синко, разбира се. Как си, Паро? Няма ли да се обърнеш да ме погледнеш? Срещаме след толкова много дни. Дни? За теб може би са били дни. За мен… Не ти ли липсвах? Липсваше ми Лъжеш! Само 5 писма за 10 години? В годината има 4 сезона Не можа ли да пишеш поне веднъж в сезона? Може би си права. Пораснала си. Може би. Копнежът да види морето превръща потока в река. Защо трябва да чакам за да видя лицето ти? Като да видиш Луната след векове, страхувам се да не останеш без дъх“ Дори Луната не е толкова суетна. Но Луната е наранена. Ще изчакам изгрева на Луната, за да видя кое ме оставя без дъх…“ Лунните лъчи? Или суетата ти? Паро, мразя да си представям някой друг да те докосва. Вижте, Девдас е тук! Доведете го Не му се сърди. Не искам да разговарям с него Кажете му да се маха. Но мамо… Казах, не искам да раз… Maмо Върви си, Не искам да зървам лицето ти Защо, нещо грозно ли има в него, така че нито Паро нито ти искате да го видите? те посреща първа? Върви си при твоята Паро Няма ли да си отвориш очите? Няма Няма ли да ме погледнеш? Добре, отивам си. Къде…? Къде отиваш Дев? Дев, спри! Защо го оставихте да си тръгне? Само се пошегувах. И аз се пошегувах Любимият ми син се върна адвокат. Но още прави гяволии? Татко…? Рано се оттегли в кабинета си… Нещо спешно. Разбирам, разбирам Оплакват ми се всеки ден! Дев и Паро не ходят на училище. Дев хванат да пуши Цял ден се помайваш из селото с тази Паро. Повече няма да живееш в тази къща! Когато заминах, той не ме изпрати. Днес се завръщам, той не ме посреща. Знаеш ли, британските власти го посвещават в рицарско звание. Ясно! Толкова ще се зарадва да те види Така ли? Радва се само докато работи. У дома бащите посрещат синовете, които се връщат след дълго отсъствие, с разтворени обятия. И тук е така, детето ми. Ела, обичният ми! Помолих те да ми донесеш хубав часовник. Донесе ли ми? Не, но нося интересни времена. Виж… Ето там… Не мога да видя съвсем ясно И ползват само хартия? А понякога дори и това не ползват Никога не съм се здрависвал. Какво си намислил? Върни ми кутията! Върни ми я! Какво става? Нищо Наблюдаваш Девдас? Как го намираш? Не казвам. Сподели… Как го намираш? Той е глупак Какво ти каза щом те видя? Не му показах лицето си Заклеваш ли се в майка си? Заклевам се Горкият, сигурно се е терзал. Нека се терзае Не го измъчвай толкова В противен случай ще дойде, ще надзърне през вратата и ще ме попита „Лельо, Паро тук ли е?“ Само на лунна светлина ще зърне лицето ми Какво води Луната обратно при земята? Да те оставя без дъх. Изгубен за малко. Ти винаги изгубвате за малко “ Кумуд какво,ако той спечели веднъж? Грешиш, днес е денят на Шубханкар Никой не може да спечели, Паро дойде, но дори тя неможе да спечели Обзалагаш ли се? Внимавай! Тя ще те обере Добре Паро, какво носиш? Къде е Девдас? джентълмен ли? Къде другаде освен в стаята си, изпробвайки биногала си от Лонодон? Видя ли? Тая нахалница се качи горе.. направо при Девдас. Едно от многото сладки съобщения Какво доведе луната доло на земята? Да вземе дъха ти Какво правиш? Проверявам предположението си. Вярно ли е? Повече от всякога. Защо? Познавам те от цяла вечност. Какво е това? Поднос Знам. Какво има на него? Извинението ми. Донесла си ми шондеш? Виж сам празен е…? Това е извинението ми, глупчо. Боже! Що за нрав! Ти си пример как да се изпускат нерви Ти също И ти си каквато си беше Каква? Простовата Разбира се, все пак ти си вече лондончанин. Лондон е голям град, нали, Дев? Лондон е съвсем различен. Знатни люде, важни дискусии. Широки булеварди, високи сгради. Площад „Трафалгар“, гълъби… Дворецът на кралицата… и огромни тълпи навсякъде Лондончани живеят в един свой свят. И ти ли? Кажи ми, селото не ти ли липсваше? Не, не, освен…“ когато ми дойдеше до гуша от храната в общежитието, ми липсваха мамините манджи. А в Лондон, когато някой ми изкрещеше… си спомнях за баща ми. Нищо друго не помнех. Всъщност, през вечерните разходки си мислех за Дарамдас и файтона му. В безсънните нощи – за нежните милувки на баба. Нищо друго Дев… и… И…? Мен…? Никога. Или пък веднъж…? Не никога не си спомних за теб, Паро. Никога ли…?“ Нещата които помниш с неща от значение. А… ти не си от значение, Паро Дев, само ти си от значение „5 писма, 5 пъти дневно. Колко пъти съм ги прочела всяка година? И колко пъти през тези 10 години? Умножено по…? За мен си от такова значение… И вече 10 години поддържам пламъчето, което запалих за теб. Колко часа е горяло? Да сметнем… всяка секунда си мислех за теб. Колко секунди на ден? Знам го, сега ще сметна…“ Не си добър в сметките. Имаше случаи когато ми липсваше Кога…? Докато дишах Така надлежно си броила секундите? Без да мислиш всяка изминала секунда.. каретата ме заведе далеч Аз бях този, който горя в пламъка на кандилото. Жалко Искаш ли да ти кажа какво ми се върти из главата от известно време? Две имена. Паро и Девдас Хазяино! Как позна? Кумуд казва, че Дев и Паро отново вършат лудории С часове се гледат през биноклите си Шондешът е нейният претекст да идва. Не ми се нрави А Сумитра мечтае Паро да се омъжи за Девдас Такива мечти никога не се сбъдват. Нилкант се ожени за актриса. Засрами се. Нима ще се свържа в съюз с едно опозорено семейство… и да направя за смях нашето…? Така е, но познаваш Сумитра. Не си мери приказките. Какво ще правим ако някой ден дотича и предложи сватба? Отговорът ще бъде „не“ Защо пък да бъде „не“? Един рицар и един хазяин. А покривът над главите ни тече… Тече ли? Даже и адреса на къщата смених. Така ли…? Нилкант Чакраборти, Старото имение. Какво й липсва на нашата Паро? Хубава е, начетена е. Само трябва да пусна мълвата. Десетки ергени ще са готови… да платят добра цена за Паро. Така ли? Да. Прекалено се тревожиш. Някой ден ще дойдат с предложение. Ще видиш. Дотогава те оставям да си четеш. Отивам да дремна. Хазяино! Внимавай! Старото ти имение се разпада! Счупих си гръбнака. Всички тези бижута! Само за мен? Ще ме дариш с внук А аз няма ли да ти дам нещо? Баба е отворила сандъка със съкровищата. Взимай каквото можеш. Ще го направя! Бабо! Колко е изящна! Ще го взема Не, това не е за теб. За кого тогава? За невестата на моя Девдас. Ще видим Всичко дайте на булката на Девдас! Нищо не искам. Аз съм по-възрастната снаха а всички се тревожат за някоя, която даже не познаваме. Хубава гривна, нали? Ще ти стои добре. В къщата на татко слугините носят гривни като тази. Тогава ще те считаме за слугиня, нали, бабо? Да! Наистина съм слугиня в тази къща. Моят зет! Винаги ме дразни. Правиш от мухата слон. Шегувах се. Ако не одобриш, няма да се оженя даже. Мразя да ми се подиграват. Защо я тормозиш постоянно? Бабо, можеше да се съгласиш… самоза да не се сърди. знаеш я каква е. Освен това е бременна. А ти я разплака. Сега трябва да я успокоявам. Горко ми! Вълкът кожата си мени, но нрава никога Харесва ли ти гривната? Да, много. На кого ще я дадеш? Искаш ли да видиш? Вземи това. И какво да правя с него? Погледни през него. Гривната е за тази, коя видиш през бинокъла. Божичко! Сумитра? На нея ли? Полудял ли си? Да, но не по нея. Това е Парвати. Хубава е…? „Вярно е, но аз я виждам всеки ден. А като моя булка виждаш ли я? Шантаво момиче! Какво става? Наблюдава ме през бинокъл! Боже Скри се. Сигурно се е притеснила. С бинокли ли си общувате? Да, бабо. Погледни, Какво ли е намислила? Божичко! Гледа ме с крайчеца на окото си. Побягна Къде хукна, Дев?“ Шантаво момче. Сега ще покажа на свекърва си… как се прави от мухата слон. Майко… Е, хванахме те да надничаш. И теб те хванах Трябва да те накажа. За теб. Какво…? Подарък Може и да ми я сложиш все пак Толкова много гривни Глупчо Забрави Кажи ми, къде е Лондон? Далеч на запад Къде залязва Слънцето? На запад Изгрява над Лондон пет часа по-късно всеки ден? Да Сигурно затова закъсняваш с… разбирането на нещата? Да… Лондонски фукльо! А даже не може да ми свали гривните. Как ли ще ме накараш да нося гривни? Виждаш ли как детското приятелство разцъфтява в младежка любов? В замяна на всичкия й шондеш, прати сладка вест на Сумитра. Кажи й, че Паро вече трябва да се задоми. Какво си намислила? Ха, какво съм намислила, ли? Какво е станало? Какво й е на мама? Майка ти е изперкала. Да! От радост. Защото няма да мечтая мечтата, която досега мечтах. А защо? Защото се сбъдва. Мамо, каква мечта? Каква мечта? Глупаче! Поканиха ме в огромно имение. Знам, Кумуд е заченала. А също Кошаля иска да ме види. Каза „Паро порасна вече. Трябва да помислим за сватбата й!“ Паро, щом престъпиш онзи праг в сватбени одежди… ще има огромна радост в очите ти, под воала, който ще е покрил лицето ти. А ние с нетърпение ще чакаме подрънкването гривните на глезените ти. Mr Lanlor! Kak изглеждам? Толкова отдавна очакваше тази вечер, че се кипреше и гласеше за да тръгне В оставящото време тя отиде да донесе вода Защо? Глупаво момиче, тя се бои,че… мога да обсъждам сватбата й пред нея Не повдигай темата пред Sumitra Благоприятното време за да избягаш е в 7 Ако дотогава тя не повдигне темата,аз ще я Но не се притеснявай. Отговорът няма да е не. Богослови ме Всички гости са тук. Къде е г-жа Сумитра? Мечтае за сватбата на Паро и Девдас. Знаеш… Намерих добра партия за Паро. Кой…? Старият г-н Чатопадяй. Поздравления, сестро! Най-добри пожелания за внука ти! Не припирай, Сумитра. Има време дотогава. Само няколко месеца, нали?“ Тогава плачът на бебето ще кънти из цялото имение. Не сестра,а баба ще те наричам. Трябва скоро да омъжиш Паро. И аз искам да те нарека баба. Това съм дошла да обсъдим И аз трябва да обсъдя нещо. Във вашето семейство момите ги продавате, нали? Не, това е остарял обичай. ще подарим Паро. Ще подарим Паро. Всичко ще е на мои разноски. Паро е и моя дъщеря. Не, да подари дъщеря си… е сбъдната мечта за всеки родител. А за разноските, ще ги поделим Тогава е решено, Сумитра. Наистина ли? Да, съвсем. Така че, Сумитра… ще водиш церемонията тази вечер. Нали ще изтанцуваш нещо за гостите? О, не, не, аз… Защо пък не? Не принадлежиш ли… към семейство на танцьорки? Да, но това е било преди много време Не, никакви извинения. Довечера ще пееш и танцуваш. Не, мила, не мога… Да не се притесняваш? Представи си… танцуваш на сватбата на Паро. Как бих могла да откажа. Така да бъде. Рада и Кришна и небесна любов. Какво е това?? Знак за годежа… на моята дъщеря и твоя син. Паро и Девдас Нещо не си разбрала, Сумитра! Поканих майка и дъщеря… да забавляват гостите ми с песни и танци. Наместо това си дошла и ми говориш врели-некипели. Кумуд, беше права! Сумитра винаги е навреме. Тя добре знае как да извлече изгода от всяко положение. Докато бе дете дъщеря й крадеше гуава от градините ни. Сега си е пожелала нашия син. Не, г-жо, няма такова нещо. Девдас и Паро бяха близки приятели докато бяха деца. Сега те са влюбени и не могат да живеят един без друг! Голямо семейство имаш, може да ти е убегнало. Аз обаче знам колко се обичат. Моля те, не отказвай, дори и после… да не искаш да имаш нещо общо с мен. Защо да черпя вода от отровени кладенци? Ти може би живееш според обичая, но гените ти не са се променили, гените на танцьорките. Да, ние господарите ядем риба… но не допускаме да ни заседне кост в гърлото. Първо ти си ни съседка. Освен това семейството ти е опозорено. Дори и да забравим унижението ти твоето положение остава. Няма да приема дъщеря на танцьорка за своя снаха. „Майко, остави. Винаги можем да разубедим Дев. Той ще изостави Парвати. Честта на благородно семейство не бива да се затрашава от такива съюзи. Не се меси докато възрастните говорят! Достатъчно! Под достойнството ми е да ти отговарям. Ти ми беше сестра. Оттук насетне си само Кошаля. Кошаля, и ти пя в деня когато се роди дъщеря ми. Помниш ли, бабо? Взе детето от ръцете ми и… каза, че Паро е и нейна дъщеря! Тя се усмихна и аз се съгласих. Не съм си представяла, че дори в огромния благороднически дом господарката на къщата може да е толкова дребнава, че да брои откраднатите гуава от някоя от градините й! Кажи, колко гуава е откраднала дъщеря ми? Колко? Да брои гуава!? Аз съм хранила сина ти повече пъти, отколкото гуава е взела Паро от градините. Крала била! А унижението? Вярно е, продаваме дъщерите си. Но и вие търгувате, Кошаля. Ние открито продаваме дъщерите си, а вие поглъщате както зестрите, така и дъщерите… Танцьорките могат да бъдат както благородни, така и подли. Ти не би могла да знаеш. Защото си твърде сляпа, щом не виждаш любовта им! Да, сляпа си! Скоро ще стоиш онемяла и невярваща пред съсипания си от нещастие син. Заклевам се, дъщеря ми ще се омъжи в семейство, по-богато от вашето до седем дни. Ако не успея, на осмия ден елате и оплачете смъртта ми! Дойдох с пожелания да ти се роди здрав и красив внук. Сега ти желая единствено внучка. Чух, че майка ти те е уредила в богато семейство. Знаеш ли името на съпруга си? Девдас. При всичко, което се случи… Дев ще се ожени ли за теб? Ще го питам и ще ти кажа. Останало ли е нещо за питане? Тя беше така оскърбена… Дев не я е оскърбявал, нали? Ще пристанеш ли на Дев? Няма ли да е неловко? Защо да е неловко да искаш нещо, което си е твое? Женена си и въпреки това не знаеш какво означава съпруг? Всичко наред ли е? Толкова късно през нощта? В тъмнината…? не те ли беше страх? Не, вече от нищо не ме е страх. Дори и от това да те одумват? Не и когато съм с теб… Не ме интересува дори и да ми сложат лошо име. Защо… тук… сега…? Защо реката тече към морето? Защо слънчогледът винаги е обърнат към слънцето? И защо Паро идва без да се тревожи за достойнството си…? Защо, заплашвайки честта на семейството, излизам сама през нощта? Защо търся подслон при теб? За всички въпроси има един и същи отговор. Той отговаря на много въпроси. Забрави въпросите, поне докато сме двамата заедно. Те точно това не искат. А ти какво искаш? Щастие, за теб. Баща ми обаче няма да гледа на нещата като нас. Ще го надвием. Ами ако не успеем? Където има любов, страх не вирее. Но където има дим, има и огън. Не искам този огън да ни погълне. За мен спасение няма. С или без теб. Нека те изпратя. Искаш да ме придружиш? Не те ли е страх от хорските приказки? Дори кучетата не ходят по къщите, от които са изритани. Каквото не можеш да правиш през деня, по-добре опитай през нощта. Защо вие двете, майка и дъщеря не отворите бордей? Дори сводник не би дал на дъщеря си подобен съвет. Видях, че си отишла при Девдас, Разбирам чувствата ти. Само да ми беше казала, че ще ходиш… Нямаше да те спра, дори да беше станала уличница за тази нощ. Мамо, аз само отидох да го попитам! И какво получи в отговор? Ти не отиде сама, ти отнесе със себе си честта на семейството ни. Защо изостави честта си? Остави, татко. Защо да правим от мухата слон? Между другото какво да правя с шала на Паро? Кажи му да го върне. Тази сватба няма да се състои. Нищо такова няма да правя. Май забравяш с кого говориш. С един жесток господар, който иска да прати приятелска дъщеря в бордей. Дъщерите на благочестивите господа… Не се промъкват в чуждите домове в 2 часа през нощта. Тя беше принудена да го стори и ти си този, който я принуди. Няма да споря с теб. Нито пък аз искам да разговарям с теб. Решено е Нашето семейство е много по-високо в йерархията от тяхното. Възразявам! Не ядем ли една и съща храна? Ами положението ни? Даже британските власти ни познават. Възразявам! Не стъпваме ли по една и съща трева? Птиците, които се реят в небето не могат да имат общо с рибите в морето. Все пак, хората на земята се стремят към Господ на небето. Казах, че възразявам! Стига, Дев! Дев, всичко ще се уреди. Ще говоря с татко. Само не ни напускай. Не, Движдас Детинщини! Заради такава дреболия…? Може да е дреболия за теб, за мен не е. Не е за мен живот, в който да внимавам за всеки свой дъх. Дев, ще поговорим с татко… Спри, Дев! Спри! Стой, поне ме изслушай! Спри го, Кумуд! Никъде няма да ходиш. Майка ти ще говори с господаря. Всичко ще е наред. Не, Дарамдас, няма. Пусни вихъра да мине. Ако остана, много лоши неща ще станат. Изслушай ме Господарке… Дев заминава, Паро. За него е толкова изпитание, колкото и за теб. Ела, виж сама… за кого го е грижа повече. Да не би да те взема със себе си? Изоставя те. Ако не те вземе ще изпълниш заръката на майка си. Спри, Дев! Няма да те пусна да заминеш! Спри. Махайте се от пътя ми. Онази нощ всякакъв разум ме напусна. Не знаех какво да правя. Ти не би искала да оскърбя баща си, за да си щастлива. Нали? Защо реката тече към морето? Защо слънчогледът е винаги обърнат към слънцето? Вместо да търсиш отговори, Защо просто не забравиш въпросите? Това между нас не е нещо повече от детско приятелство. Любов няма. Оттук насетне ти си съседското момиче. А аз съм ти само приятел. Паро, Обличай се и слизай. Побързай, сватовете са вече тук. Ей, Дев… Приятелю, още ли не си заспал? Не се ли чувстваш като у дома си? Казвал съм ти и преди, този дом е колкото мой, толкова и твой. Нищо подобно, Чуни Бабу. Просто не ми се спи. Пийни… Знаеш, че не пия. Какво има тогава? Защо изглеждаш толкова умърлушен? Да не страдаш за дома? Нищо подобно. Все пак има нещо! С родителите ли си се скарал? Не Или пък страда нараненото ти сърце? Това било! Наистина това било! „С“ като „сърце“ и като „страдам“ Да, приятелю, толкова са близо двете думи. Прекалено близо. И в Индустан и в Англостан, навсякъде е едно и също. „С“ е както за „сърце“, така и за „страдам“. Никога досега ли не си страдал? Аз реших, че съм страдал достъчно. Затова смених начина си на живот. Знаеш ли кое е семейството ми сега? Само аз и парите ми. Осинових музиката. Тумри ми е дъщеря, Дадра ми е син. Остави тези мисли и нека заминем. Надалеч. Тук се чувствам като затворник. Добре, но накъде, Чуни Бабу? Накъдето пожелаеш Където ходиш всяка нощ Там където подрънкват гривните? Как сте, дами? Вижте кого съм ви довел. Кой е той? Мой съученик от Лондон Къде отиде, Дев Бабу? Ела да те представя. Заповядай, друже, влез! Чандрамуки Огледалото ти не понесе вида на лицето ми. Съжалявам. Ако мъката винаги предвещава щастие, тогава всяка загуба е бъдна придобивка. Прекрасна Чандрамуки! Дори словата ти са така изкусителни! Сложи на странника грим, за да изгониш лошите поличби, които носи. Много ли ти е смешно? Разбира се Опитваш се да махнеш лошите поличби а жените на пазара се надпреварват да ги привлекат само и само да отида при тях. Ти покори сърцето ми Този, когото мислех, че е от камък ми вдъхна нов живот и радост. Видя ли, Дев Бабу? Не те ли предупредих, че тя е извор на удивление? И ти не оставаш по-назад, Чуни Бабу. С Чандрамуки шега не бива… сече й умът когато отговаря. Удивително!!! Къде хукна? Остани, Нощта тепърва започва. Направих огромна грешка! Не трябваше да пиша на Паро онова писмо. Трябва да отида при Паро. Коя е Паро? Чакай, изчакай ме! Лоши маниери… Да напуснеш представлението преди края му. Да танцуваш пред публика от пияни мъже… е безсрамие. Ти си жена, Чандрамуки. Дай си сметка коя си. Жена, майка, сестра, съпруга, приятелка. Когато не е нито една от тези… тя е уличница. Не можеше ли да бъдеш друга, Чандрамуки? Парите. За времето, прекарано с мен. Вземи ги Приятелю… Видя ли? Някой, който исках да остане, си тръгна. Замислена ми изглеждаш? Толкова мъка има в тези очи Да не би това да те тревожи? И куртизанките имат сърца. И те имат право да обичат. Естествено! Естествено! Ще ми направиш ли една услуга? Само кажи Ще го доведеш ли пак? Само още веднъж! Да ти обещая не мога. Но ще опитам. Заради теб! Погледни я само! Паро е неотразима като Луната на небето! Ако Девдас беше тук, сега щеше да види какво е изтървал. Моята Паро е късметлийка. Сватбената й процесия се е проточила чак до Маникпур… като река от светлина. Защо си я видяла? Майката на булката не бива да вижда сватбената й процесия. Най-малко майката може да урочаса булката. А пък след тази вечер никой вече няма да я нарича Паро. Само Парвати. Лельо! Паро тук ли е? Процесията ще е тук всеки момент. Можеш да я видиш. Да вървим, Манорама. Върнах се, Паро. Защо? Върнах се при теб. Завинаги. Когато сватбарите ми са пред прага? Има още време. Ще убедя родителите си. Ще говоря… Ще говориш?! С родителите си? Ако честта е от значение за семейството ти… да не мислиш, че за моето не е? Баща ти може да е господар… Ами моят баща? Може да продаваме булките си… но никога никого не сме излъгали. И аз не съм те лъгал, Паро. Тогава защо ме изостави? Ами писмото? Паро, знаеш, че твоят Дев понякога прави неразумни неща. Бях наивен Наивност! Колко наивен можеш да бъдеш? Случайно ми подаряваш гривна? Случайно ми пишеш в писмо, че не ме обичаш! Наивност! Случайно „Паро, завинаги…“? Паро! Процесията пристигна! Време е да тръгвам Не приемам този брак! Какво от това? Аз приемам. Тогава ще кажа на всички… Че съм идвала при теб в 2 през нощта? Да не искаш да ме наклеветиш? Аз… да те клеветя? Как можа да си го помислиш? Ако го кажеш още веднъж… Какво? Ще ме удариш? Още когато бяхме деца… ме държеше в подчинение. А когато се възпротивях… ти веднага се укротяваше, за да не се оплача. Достатъчно! Престани, Паро! Няма полза от такава злоба. Защо пък не? Какво представляваш, Дев, освен, че си богат и красив? Притежавам добродетели и красота. А след тази вечер и богатство. Оттук насетне ще съм нещо повече от равна на теб Ако ти си само богаташ, аз ще бъда и аристократка. Каквa злоба!? Дори и Луната не е такава. Но Луната е наранена. Какво направи!? Нараних те, като Луната. Със знака на моята любов. Радостна нощ… сватбарите пристигат бавно… Море от скръб… се надига в очите й. Флейтите не свирят… Очите й разказват „Винаги само теб съм обичала…“ и обичала и обичала… и обичала вовеки. Винаги само за теб съм мечтала и не съм мечтала за никой друг. Сърцето ми те обожава… обожава, обожава… и обожава само теб. Никога… никога, никога, никога… и никой друг. Скръбта потиска радостта… докато тя отива при любимия си… само за да му каже… „Раната, която ти ми остави… само ме прави по-красива.. Ще запазя тази рана като знак… който ще краси челото ми. Любов моя… о, любов моя… без теб… животът ми не е истински… той е празен … пуст… животът ми е пуст без теб… Спомените й тежат… Със сърце свито тя върви… сърцето й ридае… очите й ридаят… Сърцето й… се мъчи Детски спомени… за игри… в дъжда… за усмивки… за смях… Гасне кандилото когато ти не си с мен. Любов моя… без теб… животът ми няма смисъл… няма смисъл. Винаги съм те обичал… обичал и обичал… винаги, винаги. Обичам те, обичам те, обичам те“ Дев! Отвори! Какво правиш? Отвори! Каква е тази лудост? За Бога! Отвори Казах ви! Не биваш да разделяте Дев и Паро! Ама кой да ме чуе? Какво става тук? Погледни! Кажете му! Нараян, кажи му. Няма смисъл. Оставете го. Огънят сам ще си изгасне Но виж… Времето може да се подиграе с всекиго. Сега дъщеря ми е богата! А погледнете… сина си. Той всъщност запали гордостта ви. Тази пиеса има две действия! Първо действие аз и дъщеря ми танцуваме. Второ действие ти и синът ти ще танцувате! Защо булката е така унила? Защото снощи… булката и младоженецът не спаха заедно. Поверието казва, че за първа нощ това не е на добре. Но това е било за снощи. От тази вечер съпрузите ще спят заедно. Да не тормозите булката? Седни, седни Парвати! Знай, всичко сме имали в този дом, освен Луната. Ето че сега си тук. Вече си господарка на имението. А също така и майка на тези деца. Буван има три деца от първата си съпруга. Синът ти Махендра. Почитания, майко! И най-малката, Калика! Почитания, майко! И Яшомати, най-голямата. Сърдита е. Трябва да я спечелиш. А всички вие… трябва да украсите изящно булката… за първата й брачна нощ. Запозна ли се с имението? Да. Парвати, имаш думата ми… че в това имение ще имаш всичко, което пожелаеш. Освен едно. Трудно тече времето тук. О, не, времето лети. Не разбирам…? Отскоро съм булка А изведнъж станах и майка. В късо време се превърнах от булка в майка. Трябва да ти споделя нещо. Ожених се, защото майка ми настоя. Децата ми се нуждаят от майка, а имението от господарка. А ти…? Субадра… бе първата ми съпруга. Сега ти си господарка на имението, майка на децата ми… и моя булка, без съмнение. Но Субадра никога няма да забравя. Тази ужасна първа нощ може да приключи. Ние ще останем дистанцирани. Завинаги. Наречи го грях, или както искаш… но ми прости. Добро утро, приятелю, добро утро! Ти си щастливец! Аз моля виното на помощ, за да се напия, а ти дори не близваш и въпреки това изглеждаш като пиян? Какво си скрил от мен? Мислеше, че няма да разбера? „Паро“ и „половинка“ И двете започват с „П“! Бълнуването ти разкри всичките ти тайни. Кой ме доведе тук? Моят любовник е толкова жесток. Колко унизително. Да бъда прибран от улицата от проститутка. Колко е неблагодарен, Чуни Бабу! При всичките ми грижи за него! Истината казва! Помогна ти с най-чисти помисли. Ти беше зле. Прибра те от улицата. Беше в безсъзнание два дни. не мигна, грижеше се за теб докато ти крещеше за Паро. Обиди вместо благодарност? Остави го. Господарски навици. Не обръщай внимание на малките им простъпки. Когато си тръгнa, помислих, че е завинаги. За късмет… намерих отново. Лекарството ти… Изпий го. Сега. Не ми трябват илачите ти. По-добре да бях останал да лежа на улицата! Ако припаднеш пак, ще те оставя там, където те открих. Нали, Чуни Бабу? Какво е това? Чуни Бабу каза… че си била край мен две нощи. Ето сумата. За двете нощи, които си пропиляла покрай мен. Сега разбирам защо Паро те е изоставила! Ти не заслужаваш дори съжаление. Чуваш ли, Чуни Бабу? Куртизанка говори за любов. Странно е да ме учи какво е любов, какво е романтика. Любов, романтика… Колко жалко, Чуни Бабу. Приятелят ти не притежава нито… душа, нито доброта, нито добродетел. Това, което размахваш отвреме навреме, Дев Бабу… парите, се мота в краката на куртизанките в бордеите. Ако си наистина толкова горд, ми върни това, което пропилях по теб. Две нощи Дължиш ми две нощи, Дев Бабу. Няма да танцувам повече… докато не дойдеш. Тези очи ще те очакват. „П“ като „приятелство“ тя дойде да търси, а намери противник. Дължиш две нощи. О, жесток любовнико! Музиката свири. Махнете булото. Нека празникът започва. Няма ли да танцуваш, Чандрамуки? Не, не и докато Дев Бабу не дойде. Чисто злато. Специална изработка от Лукноу. Аз също имам златен пръстен за носа. Искам да завържа звънчетата за танци за краката ти. Сложи си пръстен на носа и после ми позволи да го махна. Много си позволяваш, Кали Бабу. Приближи се повече и ще изгориш… от огъня, който осветява тържеството ти. При следващото неприлично предложение ще ти сложа пръстен на носа… и останалите празнуващи ще имат възможност да ти го махнат. На площада, пълен с красавици… подобен нрав ме привлича. Но този, когото ти чакаш тъй нетърпеливо… не се интересува нито от теб, нито от музиката ти. Чух, че викал нещо като „Паро! Паро!“ Той няма да се върне, Чандрамуки. Ще дойде, Кали Бабу, ще дойде. Ще видиш. Чувствам го. Да се обзаложим ли? Ако той не дойде преди свещта да е изгоряла… тогава ще си сложиш тези звънчета… единствено за мое удоволствие. Приемам А ако дойде… ще излезеш на улицата, носейки същите звънчета за танцуване. Дадено Ти не си свикнал да пиеш. Защо пиеш над мярката си? Кой глупак пие, за да е в мярката си? Пия за да ми е по-лесно да остана… да те гледам да те търпя… пия, за да притъпя сетивата си, за да забравя Паро. Но Чандрамуки… споменът за Паро не ме напуска. Защо дори като пия спомените ме преследват и ден, и нощ?“ Защо… Божичко, защо? Защо човек става толкова наивен? Защо прави грешки? Защо наказанието е толкова тежко? Защо? Единият се омъжва, а другият…?“ Умира С кой ум… замених лотоса… за цвете от хартия? Паднах… Не ме докосвай! Презирам те! Не е редно жена да вижда това. Махай се! Никога няма да дойда тук отново. Но всъщност, когато си спомням за Паро ще идвам. И когато ме гризе съвестта ще идвам. Та къде другаде мога да ида? Това е. Наложих си присъда. Защо се наказваш така? Защото всеки ден сърцето ми е като на съдебен процес. Всеки ден любовта ми бива съдена. И всеки ден присъдата е една и съща. Сър Нараян Мукерджи, възразявам! Възражението се отхвърля! Аз съм Девдас Мукерджи и възразявам! Възражението се отхвърля! Вие сте намерен за виновен и Ви осъждам на смърт! Да, милорд. Нямам възражения. Паро Новата булка се грижи за всичко в имението. С пристигането на Паро се върнаха изгубените дни на радост в дома. Запознай се със свекървата на Яшомати. Това е Парвати. На Буван Чодари ти би могла по-скоро да бъдеш дъщеря отколкото съпруга. Няма значение каква съм му… ние сме като сестри. Трябва да се прегърнем. Но ти си много по-възрастна от мен. Като гледам, в Маникпур съпругите са по-красиви от дъщерите. Не е ли така, бабо? Изпращаме дъщерите си с надеждата… че ще се грижат за тях, но сме разочаровани. Не е ли така, бабо? Яшомати. Силно желаех да се запознаем. С теб сме на еднаква възраст. така че ти реши какви ще бъдат отношенията ни. Майка и дъщеря? Или пък приятелки? Майко! Какво е това, майко…? Дарове. От майка ти. Ще изглеждаш прекрасно. Освен дъщеря си ще позабавляваш ли и нас с компанията си? Не обичам наргиле. Наргилето носи достойнство на това място. Не мисля така. Не може да има достойнство в пушека, който излита. Прекрасно, тъще! Чудесни думи. Толкова исках да се запознаем. Взаимно пропуснахме сватбите си. Моите почитания. Беше удоволствие да докосна краката ти. Жалко, че не съм присъствала на сватбата ти… за да те издърпам за ухото. Беше удоволствие да те дръпна за ухото. Винаги ще помня тази първа среща, тъще. И аз ще я запомня. Господин Ландлорд! Побързай те! Вижте, Паро е тук Паро! Къде беше? Очаквам те от няколко дни. Защо има такава тълпа? Всичко ли е наред? Нарауан Мукхерджее Последно издихание Нетрябва ли да бъдем там? Защо сърцето не иска да ме остави Виждала ли си човека който ти каза и на твоята майка за бягството от бърдака? Не прави грешката суетата да разруши връзката ви Тръгвам Цялото село,всички роднини ще дойдат да изкажат почита си. Но няма ли новини за неговият син Девдас? Колко тъжно И дойде някой който няма работа тук. Виж татко, кой е дошъл да те види Девдас…? Господарю, Паро дойде Не, не татко Kогато вие бяхте деца, аз ви молих да търсите Дев,винаги когато той беше загубен Загубих ли правото да го видя, Сумитра? Всяка вечер той питаше къде е Дев,къде е Дев? Сега каквото и да направя аз продължавам да го търся…? Kакво става? Ако съм толкова ожасна, ако докосването ми е така непоносимо, защо тогава… се появи отново в живота ми? Бях щастлива в самотата си. Защо се появи и донесе нещастие? Това спря задавянето, нали? Не обръщай внимание и… най-тежките рани може а зараснат. Това и смятам да направя. Стига! Пи достатъчно! Защо не кажеш, че съм живял достатъчно? Как бих могла…? Ти имаш Паро, спомените за нея. Всичко, което аз имам си ти. Едно докосване и оловото се превръща в злато. Какво искаш да кажеш? В този свят на добродетели… каква полза от една лека жена? Никаква. Освен това ти едва ли ще ми позволиш да те докосвам. Влюбена ли си в мен? Все едно да ме попиташ дали дишам. Ти дишаш, Чандрамуки. Какво ще спечелиш? Нямам нито дом, нито сърце. Да обичаш не е равносилно на това да получаваш Много пъти съм търгувала с любов. Но съм обичала само веднъж. Ако сипеш още в пълна чаша какво става? Прелива. Моята чаша вече прелива с Паро Oще вино само ще се пропилее… И докато се излива може да те опръска. Но чашата гали виното докато то се излива, нали? Тогава налей … още малко. Къде е Девдас? Трябва да го видя! Спи. Не можеш да го видиш сега. Така ли? Дошъл съм да го отведа. Няма да го оставя на това място! Господарю…! Кой ти издаде къде съм? Чуни Бабу Баща ти… Баща ми повече няма да ме види. Защо те е пратил? Както и да е. Няма да е доволен да ме види в това състояние. Сър Нараян Мукерджи ще отвърне лице от срам. Върви си, Дарамдас, върви си. Чуй ме, Дев! Баща ти почина. Доста неприятно… Изведнъж ли…? Как по-точно…? Беше приятен човек. Такива хора не се раждат често. Татко е получил… нова титла, нали? Покойният сър Нараян Мукерджи Ние с него силно се обичахме. Неприятно, много неприятно. Покойният сър Мукерджи… беше добър човек. Девдас всеки ден ли пие? Кога не пие? Алкохол ден и нощ. От него живее. Защо не го спрете? Стига да живееше у дома… Рядко си идва. Живее в Читпур… В бордея на Чандрамуки. Стаята горе е практически негов дом. Девдас! Живее в бордей? И това доживях… Виждал ли си Чандрамуки? Когато отидох да отведа Дев… я видях. Какво представлява? Чаровна хитруша, както я наричат. Известна куртизанка. Тя харчи, той плаща. Трябва да избавим Дев от това място, Паро! Аз не мога да му повлияя, но със сигурност ще послуша теб. Много те уважава, няма да ти откаже. Моля те, госпожо, кажи й! Само ти можеш да го спреш, Паро. Само ти можеш да го откажеш от пиенето. Дарамдас, овладей се! Ще го посетиш, нали? Паро, да не би да искаш да ти навлека одумките на хората? Де да си ги бяхме навлекли, поне щяхме да сме заедно. Щастлива си, нали, Паро? О, това е един съвсем различен свят, Дев. Огромно имение, огромни богатства, знатни люде, важни дискусии. Важни дискусии! Пораснала си, Паро! Дори изглеждаш като аристократка. Голяма червена точка, големи очи… големи мечти… огромно имение, огромни богатства… и големи деца… До безкрай мога да гледам тези големи очи, но не мога да гледам големи сълзи в тях. Добре, че намина. Имам да ти връщам някои неща. Кой знае, може никога да не те видя пак. Ела… последвай ме. Застани тук. Погледни се. Помниш ли…? Arre ODeva Какво се случи, Паро? „Дев, няма ми гривните за глезените. Да си ги виждал?“ „Не, Паро, не съм.“ Откраднах ги. Ти знаеше, че го направих и защо го направих. По цял ден дрънкане и „Дев това, Дев онова…“ Вазата ти. А ето спомена за любовта ни, за раздялата ни. Ти замина, това беше краят на връзката ни. Още са ми скъпи тези вещи, Паро. И на мен. Напомнят ми… Какво е това? Някакви монети. Три рупии. Те са изковани от спомени.. Мои са, нали? Ах, ти, крадла! Ще си ги прибера, но само с лихва! Каква лихва ще ми вземеш? 2 процента. При 2 процента… За 13 години… Станал си добър по смятане. Обстоятелствата ме научиха. Да говорим за друго. Паро, заще не станеш сватовница и не намериш невеста за Девдас? Слушал съм за момичетата в Маникпур. Ти ще искаш някоя красавица, нали? Не, не искам красавица. Искам някоя точно като теб. Някоя хрисима ли? Не, трябва да е малко опърничава. Трябва да може да ме ядосва понякога. Както казах, трябва да е някоя като теб. Има ги с хиляди. Остави хилядите.. Една като теб ми стига. Откажи пиенето. Не Опитай. Няма Можеш. Обещай ми, че няма да пиеш повече! А ти ще обещаеш ли, че ще ме забравиш? Твърде е късно, Паро. Няма да си тръгна докато не получа думата ти. Не мога. Можеш Човек може всичко, стига да го желае. Ще избягаш ли с мен довечера? Какви ги говориш? Ще избягаш ли с мен? Няма кой да се грижи за теб. Ще избягаш ли с мен? Имала съм само една мечта да ти помагам. Ако има любов, няма страх. Ще ми дадеш ли шанс да осъществя мечтата си? Ще избягаш ли с мен? Кажи! Ела с мен, ще се грижа за теб. Ще избягаш ли с мен, Паро? Не мога да те гледам така! Мисля, че умирам, Дев! Мисля, че умирам. Ако да се грижиш за мен те прави щастлива, така да бъде. Обещавам ти, че преди да умра, ще дойда до прага ти. Закълни ми се! Безсърдечна си! Майка ти пилее парите. Ако продължава така… скоро хазната ни ще е празна. Абсолютно си права, Кумуд! Но как да вразумя мама? Ти си такъв пълен глупчо! Ти не можеш, но аз мога. Как? Ключовете от съкровищницата са у теб? Мама ги търсеше. Скрила съм ги. Ще казваш, че са се изгубили. Какво…? Че ключовете са се изгубили И съкровищницата е била ограбена. Ключовете… за парите… Зетко! Ти…? Толкоз рано? В кантората? И алкохол…? Не те ли е грижа за престижа на семейството? Какво ще кажат хората? Какво ще си помисли майка ти? Не си си задавала този въпрос докато си крадяла ключовете, нали? Какво ще кажат хората? Какво ще си помисли мама? Богатството, завещано от предците ни не бива да се прахосва по алкохол. Ключовете, завещани от предците ни не бива да се крадат по този начин. Ще бъда пределно ясна. При никакви обстоятелства… няма да се разделя с ключовете.. Ще ги върнеш Днес Тук и сега Лично на мама. Не мисли, че ще се поддам. И аз идвам от богато семейство. У дома съм виждала сандъци, пълни със злато. А виждала ли си прояви на наследствената лудост в нашето семейство? Какво ще правиш, Дев? Братко, предполагам си съгласен, че имам такива права над наследството, каквито имаш и ти. Да. Защо изливаш алкохола? Ще запаля моя дял. Спаси твоя, стига да можеш! Ще ти дам всичко, което поискаш! Засега… ключовете ще са достатъчни. Няма да ги получиш! Кумуд! Дай му ги. В противен случай ще запали кантората. Нека прави каквото ще! Не се връзвам на празни заплахи. Божичко! Той наистина запали кантората! Викнете майка! Дай му ключовете, Кумуд! Не! Той е полудял. Да не би и ти да си полудяла? Не! Дай му ключовете! Какво има, Кумуд?? Какво става в тази къща? Ти търсеше ключовете за съкровищницата, нали? Хванах го с тях и той ме заплаши. Няма да върне ключовете и си иска дела от съкровището. Иначе ще изгори къщата. Умолявах го… Искаш си дела? Ще получиш само това Никой в тази къща никога не те е разбирал. Всички ние сме виновни за провала ти. Напусни къщата преди да сме те докарали до по-зло. Татко казваше „Напусни селото“. Всички казваха „Напусни Паро“. Паро каза „Остави пиенето“. Сега ти казваш „Напусни къщата“. Някой ден Той ще каже „Напусни този свят“. Тук и сега се отказвам от всичките си права върху наследството. Въпреки това съм част от теб. Това никой не може да ми отнеме. Дори ти. Не е лесно начинание, Това е древен ритуал. Трябва да се донесе пръст от под праг на куртизанка. В тази пръст е въплътен образът на богинята. Зная И да се отиде там, където мъжете дори не смеят да минат през деня, за да не бъдат одумвани. Защо? Да не би там да не живеят хора? Да не би да няма въздух…? Или пък слънце в тези места? Или пък дъждът да не иска да вали там? Природата не прави разлика. И ние не бива да правим. Парвати е права. Субадра щеше да го направи. Много добре. Щом Парвати го желае. Все пак помни. Това е Дурга Пуджа. Бъди спокойна! Ще заръчам на Махендра да ти помогне за подготовката. Девдас живее в бордей? Една дама е тук. Иска да Ви види. Пита също така за Дев Бабу. Ще да е Паро. Паро…? Откъде знаеш, че аз съм Парвати? Дев Бабу ми каза… че ако жена дойде и пита за него, това може да е само Паро. Какво правиш? Моите почитания за жената, която никога няма да мога да заместя. Чувала съм, че тук има очарователно жени, но ти притежаваш и хитрост. Само ако можеше да видиш, че притежавам и сърце. Чандрамуки…нали така се казваш? Наричат ме също така Девдаси. Прочута си. Вече не. Защо? Посети ме ангел и ме научи на жертви, които допреди това не познавах. Странно е куртизанка да се вярва в божествени сили. Любопитно е… какво води една аристократка при една куртизанка Къде е Дев? И аз нямам търпение да чуя стъпките му. Шест месеца има.. откакто не съм го зървала. Лъжеш ме. Ако не вярваш, разгледай, потърси го наоколо. Мислиш ли, че няма да го направя? Колко още смяташ, че можеш да задържиш Дев тук? Само докато увехнат красотата, младостта, парите? Каква е целта ти? Сигурно си ошушкала Дев. Ще ти платя повече. Не мога да гледам Дев как страда в този ад. Колко странно. Същата тази Паро, която доведе Дев до лудост, сега иска да го купи. И какво можеш да ми предложиш?? Обществено признание? Можеш ли да го накараш да ме заобича? Или да уредиш да го докосна? Поне веднъж? Мечти, копнежи, надежди, това той запали в сърцето ми… можеш ли да ги осъществиш? Можеш ли? Не. Не можеш. И аз няма да ти върна Дев Бабу. Аз пък ще го взема… и никой няма да ме спре. Нито ти, нито общественото мнение, нито самият той! Не забравяй, че куртизанките нямат съпрузи. Куртизанките нямат съдба, мила моя. Тук ти не виждаш нищо особено, Аз обаче… го виждам навсякъде. Ето го в пламъка на кандилото. Лежи там в гънките на чаршафите. В този полупразен бокал. Жаждата му е тук, неутолена. Ароматът му е във въздуха… Вземи ги ако искаш кандилото, чаршафите, миризмата. Вземи всичко. Всичко е твое. Само че не мога да ти дам твоя Девдас. Наистина ли обичаш Девдас толкова много? Само го боготворя. Сега се убедих. Дев не е самотен. Забравих за какво бях дошла. Трябва да изпълня Дурга Пуджа. От твоя праг изкам пръст. Може ли…? Какво е това? Дойдох за Дев. Наместо това… Това е нещо, което ти поверявам. Ще те чакам на Дурга Пуджа. Моля те, ела. Чандрамуки… Радвам се, че дойде. Как можех да не уважа поканата ти? Трябваше да дойда. Виждала ли си Дев? Кой е това? Чандрамуки, моя приятелка. Идва от Калкута. Боговете да те благословят! Чувствай се като у дома си! Парвати, не я оставяй да си тръгне скоро. Разбира се. Ще си тръгне едва след като свършат празненствата. Не, Паро! Не мога да остана! Защо не? Отдавна не съм си бъбрила сърдечно с някого. Хайде, нека тържеството ни помогне да забравим тегобите си! Да пеем, танцуваме, да си отживеем! Не… Хайде, заради Дев. Паро, изслушай ме. Не приемам откази! За Дев. Хайде, Кали Бабу, още не сме привършили с шаха. Истинският шах тепърва ще се играе. Чандрамуки на Девдас е дошла. На гости на Паро на Девдас… Коя е Паро? Тъща ми. Парвати. С един ход ще матирам и четиримата. Паро, Чандрамуки, Буван Чодари, Девдас. Дев, развиделява се! Да, но сърцето ми ще живее в тъмнина вовеки! Ще тръгваме ли? Накъде? Едно по едно, всичките ми взаимоотношения приключиха. Между мен и баща ми нямаше обич в излишък, нали? Аз бях неговият вихър, а той моят камшик. Дори брат ми мама винаги го приспиваше първи. Брат ми и аз никога не се спогодихме. Той е практичен, а аз хаотичен. Обикновено човек се погажда добре със снаха си. Аз и на снаха не случих, нали? Имах Паро. Обичам я… знаеш… ей толкова.. не, ей толкова. Сега и тя се отчужди от мен. Има една… една Чандрамуки. Силно ме обича. Обаче… Отче? Отче… Знаеш ли опелото? Разбира се. Ще го изпълниш ли? Да. Кой е покойникът? Девдас Мукерджи. Побъркал ли си се? Ще изпълниш ли опелото? Умолявам те. Отче, върви си. Дев! Каква е тази лудост? Върни се! На покойната душа… дай, спасение, о Боже! Върни се, моля те! Превъзходно! Каква цветна феерия! Аристократка и куртизанка танцуват заедно. Какво искаш да кажеш? Това, което виждаш, бабо. И всички вие виждате това. Тази жена, която тъща ми нарича своя приятелка, е уличница. Нали е така, тъще? Истина ли е това, Парвати? Защо мълчиш? Отговори! Притесни се. Богаташите са държали наложници. Сега една господарка на имение се сприятелява с жените в бордеите. Странно, нали? Ти започна преструвките, аз им сложих край. Не, Кали Бабу. Ако мъжете можеха да се месят в преструвките, каква полза от уличниците? И ти знаеш що е то бордей. Знаеш го и всички го знаят. Аристократите са най-честите ни посетители. Раждат се копелета на аристократи от твоя сой. Може да са незаконни, но във вените им тече синя кръв. Компанията на аристократ не дава на куртизанката по-високо положение. Абсолютно вярно, госпожо. Но защо господарката трябва да се притеснява? Ако е разговаряла с мен, това е защото ме смята за човешко същество. Той често минава по нашите алеи на безчестието и той би трябвало да се срамува. Бордеите са пълни с плодове на похотта на предците му. Замислял ли си се? Може би там имаш сестра… Защо пък сестра? Възможно е дъщеря да имаш… В пръстта под прага на куртизанката… е въплътен образът на богинята. Тази пръст не е безполезна. Ето сега преструвките свършват. Господарке, ще се върна… в моя свят, към тези алеи на безчестието… където може би един ден отново ще видя Дев Бабу. Сбогом! Преди да си тръгна искам да се извиня. Беше грешка да говоря открито за Чандрамуки. Другото обаче не беше грешка. Разказах на съпруга ти и свекърва ти… за приятелството ти с Девдас. Приятно ти беше да ми дърпаш ухото? Бих ти отрязал носа, за да загрозя лицето ти. Довиждане. Не Парвати, а нас ще сочат с пръст. Въпросът трябва да се приключи тук и сега. Викали сте ме. Да, Парвати. Искам да знам… Кой е Девдас? Девдас е приятел от детинството, Той беше тялото, аз бях душата. Той е моята любов. Той е винаги с мен. Винаги. Осъзнаваш ли какво казваш? Същото, каквото ми каза ти. „Сега ти си господарка на имението, майка на децата ми. Без съмнение. Но Субадра никога няма да забравя.“ Субадра ми беше съпруга. Субадра е била първата ти любов. Девдас е моята. Първата любов, както знаеш, ръжда не хваща. Парвати, ти май забравяш, че си господарка на имението. Може би това е причина за вината ми!? Ще приема всяко наказание, което наредиш. Без съмнение ще бъдеш наказана. Гостите, които почетоха дома ми с присъствието си, бяха оскърбени. Никога повече няма да излезеш от имението. Това е наказанието ти. Що за наказание, Парвати? Наказаните сме ние. Кандилата, които запалихме за тържеството, изгориха дома ни. Винаги гаси огъня, който заплашва да подпали дома ти. Смях, пиене, приятна компания. Без вас животът е постен. С вас идва и щастието. Защо да мислим за последствията? Нека празнуваме! Нали, приятелю? Да напълним чаши! Да напълним чаши! После ще му мислим! Да напълним чаши! После ще му мислим! …. Дори капка алкохол ще го погуби. Трябва да внимавате много. Опитайте се да го държите в добро настроение. Божичко! Дарамдас! Плачеш и аз ще заплача покрай теб. И хората ще ми се смеят, че съм куртизанка, която не може да се преструва. Трябва да държим Дев Бабу в добро настроение, нали? Ти абсолютно прав. Нека избършем сълзите си. Остави смехът ни да звучи в ушите на Дев. Да Дхарамдас Нека запълним негоя живот с радост Да Дхарамдас Да изчезнат всички негови тревоги Да Дхарамдас, да Свърши се. Пак ви победих. Какъв смисъл да се играе с теб? Обра ни до шушка. Още няколко игри с теб и ще трябва да продавам бордея. Престани да дърдориш и се махай! Време е за лекарството ти. Ще го донеса. В бокал. Иначе няма да подейства. Може да е примамливо, но е смъртоносно. Срещала си се с Паро? Как намираш моята Паро? Ако любовта можеше да се въплъщава… Паро щеше да е нейното въплъщение. Въпреки че е забранено, винаги измислям метафори, свързани с очите. Една Паро, една Чандрамуки. Тя е чувствена, жизнена. А ти… деликатна, скромна. Непостоянна е, като кошута. Бурна като поток. Като пеперуда. Ами ти? Стих? Балада? Понякога сълзи, друг път огън. Всички я обичат. А ти, обичана от никого. Освен от мен. Какво е това, Чандрамуки? Харесвах те заради силата ти. Какво се оказва? Восъчна фигура? Погледни се. Ти се разтапяш. Ще позволиш ли свещта да се стопи и да остана в тъмнина? Толкова направи за мен, Чандрамуки. Моля те за последна услуга. Нека си отида. Не! Ти не знаеш как страдам. Зная. И аз страдам. Тогава защо искаш…? Трябва да остана сам преди да умра. Може ли твоят верен слуга да те придружи? Няма да мога да гледам смъртта си, отразена в очите ти. Животът ми даде да опитам и от рая, и от ада. Ще те видя ли някога отново? Какво ще отсъди за теб Съдникът на Доброто и Злото, не знам. Едно е сигурно в отвъдния свят ще бъдем заедно. Искам да разгледам Индия. Докъдето ме закара влакът. В добро настроение съм, нали? Последното ми пътуване започва. Дев, какво ти има? Какво става…? Всичко наред ли е?? Защо си се качил на влака? Няма да те оставя съвсем сам. Страхуваш се, че пак ще пия? Алкохолът е отрова за теб. Само капка… И ще умра? Да! Ти бълнуваше, затова не те оставих. И край с това пътуване. Достатъчно. На следващата гара сменяме влака и отиваме да видим майка ти. На следващата гара се връщаш в купето си. Защо си такъв инат? Угаси лампите. А утре ще те заведа на лекар. Пътниците за Сонарпур, Гариа, Фулбаган да слизат! Дарамдас, пак ли си ти? Хей! Друже, как си? Светът е малък, непрекъснато се срещаме по случайност. Е, къде беше, как си? Тук съм и съм добре. Ти кажи как си. Как да съм? Страхотно! Летя! Но ти изглеждаш… блед. Какво ти е, друже? За момент се притесних. Още ли си веселяка от Читпур? Същият. И да не си, ще ти помогна да станеш. Да се чукнем. Отдавне не сме си правили веселба. Какво като не сме в бордея? Купетата също вършат работа. Ако не на глезенни звънчета, ще празнуваме на ритъма на релсите. Чандрамуки не е тук, но и двамата я помним добре. Да си представим, че е тук. Заповядай Не, Чуни Бабу, не пия. А, някой си е издействал обещание? Не. Тогава пий! За приятелството ни! След толкоз време. Да се веселим! Защо не? Утре може да сме живи? А може би не… Ти ще бъдеш. За мен не се знае. На края съм на моя дял от живота. Вече ще разчитам на сърцето си. А пък светът… на него му се свиди да ти даде и последен дъх. Страхотно! Бис! Това е поезия! Казват, поезията била парчетата на разбитото сърце. Не ми пука. Превъзходно! Бис! Бис! Ей, Дев Бабу… какво ти става? Какво те мъчи? Взел ли си лекарство? Неизлечимо е, Чуни Бабу. Тогава защо пи като знаеше…? За приятелството, Чуни Бабу. Приятелство? Ти ме имаш за непознат! Не си непознат, Чуни Бабу. Ти си най-близкият ми човек. Дори научих стихоплетството ти. Пролетта на живота… празненствата… после пустотата… а малко по-късно съдбата се премята, Чуни Бабу и всички връзки в живота се прекъсват. Не, Дев Бабу… Слънцето… славеите, синьото небе, съпричастността на приятелите… Но самота… не…. Всичко свърши, Чуни Бабу. Не Тишина. Мъртвешка тишина Като че вече съм мъртъв. Заклевам се в дружбата ни… тази тишина… ме задушава… А знаеш ли, Чуни Бабу. Все още жаждата ми не е утолена. О, кога най-после ще бъде утолена жаждата ми? Какво й стана на майка? Кръв…? Пандуа. Пътниците за Маникпур, Мирзапур, Миргаон да слизат. Ако да се грижиш за мен те прави щастлива.. Обещавам ти, че преди да умра, ще дойда до прага ти. Закълни ми се! Пристигнахме ли вече? Току-що тръгнахме. Какво Ви е? Девдас, ела при мен, момчето ми! Цял ден се помайваш из селото с тази Паро. Повече няма да живееш в тази къща! Спри, Дев! Няма да те пусна да заминеш! Дарамдас, не го пускай! Спри, Дев! По-бързо! Не ми остава много. Да, господине! Татко казваше „Напусни селото“. Всички казваха „Напусни Паро“. Паро каза „Остави пиенето“. Сега ти казваш „Напусни къщата“. Някой ден Той ще каже „Напусни този свят“. Ето го Маникпур. Стигнахме преди изгрев. При кого сте дошли в Маникпур? Кой…? Аз съм тук, Паро. Какво има, Парвати? Някой ме повика. Толкова късно през нощта? Лягай си. Причуло ти се е. Качих го на гара Пандуа. Не знам… Нещо му стана по пътя. Не каза при кого идва в Маникпур. Каква е тази тълпа навън? Някакъв странник лежи там цяла нощ. Май умира. Бедната душа, сигурно е дошъл да върне нещо, което е дължал през живота си. Нека Бог се смили над душата му! Няма да го бъде, Махендра Бабу. Това са последните му мигове. Какво има, Парвати? Тези писма могат да ни подскажат нещо. Ако ще се разсейваш, не е нужно да оставаш за молитвите. Напусни. По някаква причина, той не предава дух. Полицаят го идентифицира. Бил от някъде си Тал Сонапур. Как се казва? Не знам. Махендра Бабу знае. Би ли повикала Махендра? Казах, викни Махендра. Веднага. Махендра Бабу! Да? Майка иска да те види. Веднага. Да, майко? Викала си ме? Така е. Кой е мъжът, който лежи навън? Някакъв от твоето село. Някой си Девдас Мукерджи. Кой? Девдас Мукерджи. Откъде разбра? Имаше две писма в джоба му. Едното до Движдас Мукерджи. Големият му брат Другото до Кошаля. Да, това е майка му. Името беше татуирано на ръката му. На един панаир. Заваля… Недовършена татуировка… Намерихме и скъсана перлена огърлица. С нея ме удари тук… Къде хукна, майко? Сигурно вече са го отнесли. Майко, спри… Какво й стана на майка? Какво става в тази къща? Защо крещите? Какво става, Махендра? Майка излиза! Заради някакъв Девдас! Тя е полудяла. Спрете я! Спри, Парвати! Не я пускайте да излезе от имението! Майко, спри! Спри! Татко ти забранява! Залостете портата! Къде ще намеря отново… my lost innocence… моята изгубена невинност моите изгубени мечти… моето изгубено детство Къде отиде сянката на дървото… Къде ще мога да построя мой собствен дом?