На: 2014-06-15 16:27:42 / Етикети: 2001 , САЩ , Атила , Литва , Дик Лоури , Джерард Бътлър , Пауърс Буут , Симон Макинън , Рег Роджърс , Полийн Линч , Стивън Бъркоф , Томи Фланаган , Кърсти Мичъл ,
От филма:
Макар и разяждана от поквара и войни, римската империя си оставаше най-великата сила в света. Но от изток се появи нов народ див и независим – хуните. Древното пророчество вещаеше, че един мъж ще ги обедини, и ще отнеме на Рим владичеството над света. АТИЛА Време ти е за по-голям лък. На земята на Донат сме. Гонитбата беше дълга, стана неволно. Ще му пратим рогата на елена в дар. Може да са ни видели. Ако се оплаче, ще го убием. Безумие е хуни да убиват хуни. Как ще завладеем западните земи, ако воюваме помежду си. Татко пак спомена за западните земи. Като млад той беше там. Той ли ги откри? Не. Други са ги открили много отдавна. Как? Заради една конска муха. Един воин опитомявал жребеца си, когато една щръклица така го ухапала, че конят побягнал. Воинът го последвал през големите блата. Няма път през блатата. Воинът последвал коня, а отвъд големите блата… Открил западните земи.. Татко казва, че ще ги завладеем. Когато се появи великият цар. Той няма да се кланя на никого, а всички ще коленичат пред него. Той ще управлява хуните като един народ, ще стиска в десницата си меч… И… ще си ляга, когато му кажат. Да, татко. Не! Атила, недей! и не мърдай. Татко! Татко. Татко… Хванете го! Ти си синът на Мунджук. Какво направихте с баба? Мъртва е. Баща ти също. Така му се пада, задето ловува в земите ни. Сага аз съм твоят господар. Коленичи! Коленичи! За да те оставя жив. Като мой роб. Как се казваш, момче? Атила. Син на Мунджук. Не ме ли позна? Аз съм Руа, братът на баща ти. Отдавна не си ме виждал. Татко загина. Оттогава ли се скиташ сам? Сега си в безопасност. Ела. Освен ако не предпочиташ да живееш сам из степите. Кои са трите свещени животни? Росомахата, защото не отстъпва. Мечката, защото брани малките си и конят, защото е на бога на войната. Колко дълго трябва да загряваш лъка, преди да сложиш тетивата? Докато външният слой се запоти. Добре са те обучили. Върви в шатрата си. Мястото му не е тук. Взех братовата си жена и големия му син. Да оставя малкия да умре в степта? Да. Да, заради Бледа. Той е по-големият. Ще получи по-голям дял, когато умра. Те ще се скарат. Отсега го виждам. Кой е там? Коя си ти? А ти кой си? Аз съм Гален. Момиче. Да не си сляп? Не съм по-стара от теб. Те се боят от мен. Защо ще се боят? Защото чета по звездите и небето, слънцето и луната. Ти си вещица. Вчера имах видение, че Той ще се роди. Кой? Назад! Родил съм се преди десет години. Не. Ти се роди вчера, в степта. Да… Вчера, в степта. Някои казват, че лък се прави за месеци. Не. Нужни са 15 години. Първо трябва да засадиш дървото. Ако отсечеш дървото твърде рано, лъкът няма да има сила. Ако закъснееш, става чуплив. Вожде Руа! Открихме ги. Тези хора ли нападнаха лагера ви? Твои са. Постъпи с тях, както желаеш. Бяха повече. Коленичете! Подчинете се и ще живеете. Атила, говори ли със съгледвачите? Не са забелязали войска между нас и реката. Добре. Имперската тъмница. Рим. Би трябвало вече да си свикнал. Ние ядем същото. Това е робска храна. Само роб може да свикне с нея. Аз съм Флавий Етий. Рим устоя… И аз ще устоя. Парти, скити, македонци, пикти, гали, британци, франки, юдеи, египтяни – победихме ги. Защо хуните да са различни? Чакай да срещнат римските легиони. Защото са от Изтока. Тук сме нещо друго. Нямаме войски на панонийската граница. Пратете отнякъде. Толкова ли е сериозно, Феликс? Хуните от години вършат поразии. На наша територия са. А когато видят колко слаба е съпротивата ни? Само един човек може да се справи с тях. Етий няма да излезе жив от затвора. Той познава обичаите им, вожда им. Казах – НЕ! Феликс, знам, че синът ми е… незрял, но той се учи. Вече е император, и ще се справи достойно, както и други преди него. Вижте! Успях! Какво да уцеля? Онази ваза на мраморната маса? Идиот! Провали ми стрелбата! Ще си помисля за това, което каза. Но трябва да се убедя, че хуните са сериозно заплаха. Чакай! Името ти? НКара. Сражаваш се храбро. Пратете я при робите. Мечът й беше най-окървавеният. Ако има близки, пощадете и тях. Свободен си. Бях се заклела, че няма да излезеш жив от тук. Но един твой приятел ме помоли за пощада. Заради молбата му… Има само една причина за да си тук. Имаш нужда от мен. Сигурно хуните нахлуват, и Рим се е вцепенил от страх. Разказват, че сред южните племена, се е появил нов военачалник – Атила. Познаваш ли го? Не, но познавам вожда Руа и това е достатъчно. Синът ми е млад. Има нужда от добър съветник. Можеш да служиш на страната си вместо на амбициите си, ако това е възможно. Каква е цената ти? Първо, пълно помилване. Ти се опита да ме свалиш от трона. Това е измяна! Да го наречем недоразумение. Друго какво? Ще ми върнете имотите. Лично ще подбирам свитата си и… Ще ме върнеш на поста върховен главнокомандващ. За да се справя с хуните, трябва да командвам армията. Феликс е главнокомандващ. Той ме помоли да те освободя. Можеш да изгниеш тук! Можеш да си намериш друг, който да спре хуните. Стража! Пуснете го. Той е вашият нов главнокомандващ. Кой ми донесе храната днес? Петроний, господарю. Татко. Значи наистина си свободен! Беше ми трудно да повярвам. Идвах често в тъмницата, но не ме пускаха при теб. Господи! Погледни се. Станала си млада жена. И при това красива! Вилата отново ли е наша? Да. И къщата в Сицилия също. Утре ще доведа работници. Ще стане по-красива от преди. Цар Руа, нося ти дар от своята победа. Победа над… селяни? Хората ви гледат. Братя сте! Прегърнете се като такива. Атила. Не позволявай завистта на брат ти да помрачи радостта от победата. Той е прав, обикновени селяни. Бранеха селото. Никой друг не смее да се бие с нас. Да. Дори римляните. Рим е нещо друго. Ние сме хуни. Не се боим от никого. Защо да будим дремещия лъв? Нямаше никакви легиони, никакви войници… нито един. Нека взема по-голяма войска и да навляза по-навътре. И какво ще правиш, като стигнеш? Ще драпаш по стените? Те са широки колкото каруци, но са от камък, а не от дърво. Уплаших те! Гален стресна великия Атила. Можех да те убия, жено. Нищо. Носиш ми, нали? Имала си пак някое прозрение, докато ме нямаше? Може би. Какво ми донесе? Имам тези видения, откакто прекосихме големите блата. След тежка битка богът на войната заспал. Мечът му паднал на земята и този, който го намери ще управлява света. Повярвай ми, Атила. Защото виждам теб там. А също и меча. С дръжка от злато и слонова кост, украсен с рубини. Няма да управлявам дори племето. Когато чичо умре, Бледа ще е вожд. Не Бледа е във виденията ми. А ти. Махай се, жено! Остави ме сам. За да мислиш за червенокосата. Цялото племе знае. Червенокоса жена е запленила Атила. Червенокоса жена те е запленила! Тази вечер празнуваме победата на Атила. И първата римска плячка. Бледа, като по-голям, избери пръв. Но избирай мъдро. Атила, ти ни донесе много богатства. Хвала! Тъй като не съм се бил, не искам нищо ценно. Само… едно животно, непознато по нашите земи. Странно създание с пронизващи очи и червена козина. Доведете я! Тази нощ ще сложа началото на нова раса. На червенокоси хуни. Атила, какво правиш? Не можеш да убиеш Бледа. Не можеш! Не в шатрата на Руа. Но когато излезе, ще го чакам. Не. Времето ти още не е дошло. Сутринта пак имах прозрение. Съдбата те е избрала, но само ако изчакаш момента. До гуша ми дойде от прозренията ти! Не! Няма да те пусна! Жено! Гален? Ако се скараш с Бледа заради жена, племето ще ти обърне гръб. Дори да спечелиш, ще загубиш. Върни се в шатрата на Руа. Поискай своя дял от плячката. Поискай победеното село. Не ми трябват ниви! Видях го във видението си. Следващият! Конят ми се подплаши. Ти и конят ти сте едно. Неговата грешка е твоя грешка. Звяр с червена козина. Бледа те яха по-често от коня си. Изборът не е мой. По-скоро бих умряла. А защо не го сториш? Заради сестра ми и майка ми. Ако се убия, Бледа ще убие тях. Те са живи заради Атила. Виждала съм го как те гледа. И как го гледаш ти! Принадлежа на Бледа. Можеш да му принадлежиш, само ако носиш детето му… Но ако носиш дете от Бледа, Атила няма да те иска. Как да попреча на това? Тези семена. Всеки ден по едно. Те ще предпазят утробата ти от малкия Бледа. Атила или Бледа? Бледа или Атила? Аз знам кого би избрала Гален. Дори не знаем дали хуните ще нападнат отново. Повярвай, ще нападнат. На младини живях сред тях. Как стана? По договор за размяна на заложници. Те са храбри, силни и доста умни. Вярно ли е, че жените им ходят голи? Преминали са границата тук, над Кьолн. Опустошили ас 20 села. Казах на Феликс да прати войски. И както ти е казал, нямаме такива. Ако изтеглим легионите от запад, ще ни нападнат готите. Хуните оскверниха наша територия и оскърбиха божествената ми персона. Трябва да платят за това. Навремето хуните насъскаха готите срещу нас и така… и разцепиха империята. Затова аз царувам на запад, а Теодосий на изток. Божественият ти мозък не схваща. Не бива да допуснем хуните и готите да се обединят. Би трябвало да помагаш на сестра си. Ти искаше целувка. Флавий Етий. Божествената Хонория. Дано се държиш благоразумно. Защото мама каза, че ще те хвърли пак в тъмницата. Този път завинаги. Майка ти обича да се шегува. Ще продължим ли, божествени? Дъщерята на Брутела ще е там. И без това трябва да обсъдя с мама. Аз… казах думата си. Довиждане, мамо. Къде отива синът ми? Трябва му почивка от интелектуалния труд. Но има напредък? Все пак каквото и да предприемеш, ще го правиш чрез него. След като получи твоето одобрение. Някои неща изискват спешни мерки. Набиране на войници, запасяване с храни… Погрижи се за това сам. Имам нужда от печата ти. Трите години в затвора урониха репутацията ми. Трябва ми доказателство, че действам от твое име. Хуните са на границата. Да забравим старите вражди. Петроний… Не се бой. Ако исках смъртта ти, щеше да си мъртъв. Моля те, прости ми за глупостта. Не бях на себе си. А сега как си? Готов съм на всичко за теб, господарю. Добре. Искам да убиеш един човек. Кой, господарю? Императорът Валентиниан. Всичко е уредено. Докато се усетят, ще си изчезнал. и 10 след като изпълниш задачата. Цял живот ще ме преследват. Майката на императора ще те закриля. Тя обича властта и не иска да я отстъпи дори на сина си. Ето нейния печат. Тя ми го даде за тази цел. Вземи го. Ако случайно те заловят, той ще бъде твоята гаранция. Утре по пладне в градините Корона… Влез през южната врата. Ще се погрижа да е сам. Кой си ти? Какво правиш тук? Стой! Как смееш да вдигаш меч срещу императора? Минавах случайно и го видях. Добре, че го проследих. Мама ме покани на пикник. Опитай се да разбереш кой е. Това е печатът на майка ми. Как е възможно? Поканила ме е тук… за да бъда убит. Собствената ти майка? Не. Трябваше да се досетя. Всички тези приказки, че ще ме научи да бъда император са били за заблуда. Ще накарам да я сварят жива! Не, не, господарю. Нямаш доказателство. Тя ще каже, че е бил откраднат, че го е дала на някого. Ще си намери оправдание, повярвай, знам как действа тя. Да, ти самият си бил нейна жертва. Толкова години в затвора… Не аз съм важен. А Рим. А Рим си ти. Постъпи мъдро. Какво да направя? Когато разбере, че планът й се е провалил, тя ще се спотаи. Ще се справиш с нея, когато дойде моментът. Оставям се в твои ръце. Атила! Ела с Гален в гората. Ела да се поразходим малко. Няма да съжаляваш. Жено! Къде си? Не се страхувай. Връщай се. Брат ми те търси. Ще те накаже. Не ме е грижа. Връщай се. Валентиниан, какво е Рим? Велик град, велика държава. Рим е огън… Златен пламък на могъществото, августейши. На красота и знания. От хиляда години той е светлина за света. Излез навън. Огледай се наоколо. Колизеумът, Сената, Форума, театри, пазари, акведукти, които носят вода от хиляда левги за да можем да живеем цивилизовано, а не като скотове. Разбира се. Ти искаш да кажеш, че Рим е богат и трябва да го запазим такъв. Точно така. Утре тръгвам за Равена. да поема трети легион. Границата е на две седмици път. Трябва ми одобрението на Сената. Тази нощ? Всички спят. Ти си императорът. Събуди ги! Да! С голямо удоволствие. Скъпи, не съм те виждала цял ден. Валентиниан? Беше ми много полезен. Повече не ми трябва. Атила? Все още ли искаш да идеш в Рим? Ако говориш сериозно, да. Сериозно говоря. Но може би няма да се наложи. Получих вест. Изглежда, че Рим ни идва на крака. Утре. Знаем за вашето нашествие на наша територия. Отправям официален протест, но не за това съм тук. Донесоха ни, че готите се канят да ни нападнат. Кои племена? Защо не пратиш легиона си там? Заради теб, Руа. И заради нашето приятелство. Донесоха ни, че визиготите ще нападнат и вас. Те ни плащат налози от… Десет години. И ви мразят за това. Както и нас, задето им препречваме пътя на запад. Ще нападнат първо вас, за да си подсигурят тила, а после и нас, докато се джафкаме за няколко села. От твоето племе ли е? Визиготите са го измъчвали. Шпионите ми са ги видели. Знаейки, че конят е свещен за вас, са изрязали по тялото му По един за всяка година данък. Умирал е три дни! Би трябвало да има повече кръв. Раните са нанесени след смъртта. Може би не от визиготите. Един римски генерал има по-важни задачи от това да осакатява трупове. Станал си мекушав. Хуните, които познавах, щяха да отмъстят за подобна обида. Дойдох да предложа съюз. Ще тръгна сам срещу визиготите! Флавий! Ще делим плячката… поравно. Естествено. Гответе се! Още сега! Кой е този смелчага? Атила? Чувал съм за него. Да, той е много амбициозен. Беше решил да напада Рим. Нима? Отгледах него и брат му от деца. Мразят се от край време. Ето я причината за последната им свада. Една робиня? Бледа я пожела напук на Атила… Ако не се сбият заради нея, ще си намерят друг повод. Прати Атила под мое подчинение. Така ще се възцари мир. Маршируват добре, но могат ли да се бият? Усещам, че по-скоро би се бил срещу нас отколкото с нас. Познавам римската арогантност, но не и римската сила. Часовоите са на пост. Врагът е на левга на запад от Рейн. В зори ще завземем хълма. Хуните ще отрежат пътя им назад. Да, генерале! Мъртвецът в шатрата на Руа… Ти си обезобразил трупа му. Визиготите нямат нищо общо. А ти реагира много зле. Трябваше да изчакаш да изляза и да се направиш на озадачен… „Ако е бил измъчван жив, защо няма повече кръв?“ Тогава Руа сам щеше да се досети и да повярва на тази версия. Измама и лъжовност. Така действат римляните, но не и хуните. А как се управлява света? Франкско племе се е присъединило към визиготите. Току-що видяхме знамената им. Двойно повече. Всичко е готово. Те са на възвишението. Но не знам дали съзнават какво ги чака. При първа тръба, центърът да се престори, че отстъпва. При втора се обръщат и влизат в бой. При трета тръба, хуните нападат врага по фланга. Да, генерале. Предай на Атила да тръгне в атака при третата тръба. Да, генерале. Готови за атака. Свирете първа тръба! Отстъпват. Римски страхливци. Не. Това е хитрост. Свирете втора тръба! Пратеникът е убит. Откриха тялото му недалеч оттук. Пратих, но няма да стигне навреме. Той очаква да нападнем по фланга. Не праща вест. Напред! С още няколко като него Рим може да завладее отново света. Теодорик. Много време мина, Флавий Етий. Но пак ви победихме. Кажи си условията? две хиляди товара злато и половината ви реколта наесен. Искаш да умрем от глад? Предпочиташ да изгорим цялата реколта? Не би ме заплашвал, ако хуните не бяха зад гърба ти. Приемаш ли условията, или да продължим бойните действия? Приемам условията. Етий… Момичето добре ли е? Казах ти и преди… Лидия не е и няма да бъде твоя грижа. От преди ли се познавате? С Теодорик ли? Да, пътищата ни са се пресичали. Вие се мразите. Макар и странно, някога бяхме женени за една и съща жена. Тя умря отдавна. Той вини мен за това. Значи битката беше заради Рим и заради стара вражда. Аз съм максималист. Вие, римляните, си играете с народите като деца с играчки. Скоро ще се върна в Рим. Ела с мен. Ще видиш как управляваме света. И дали си играем с народите като с играчки. В Рим няма мъж като теб. А тук няма такъв като мен. Това е едва началото. Двамата с теб можем да извършим велики дела. Ако преди това не се избием. Какво ще кажеш? Ще дойдеш ли? Етий, поздравявам те за голямата победа. Славата е твоя, цезарю. Представям ти Атила. В голяма степен дължим победата си и на неговата храброст. Приветстваме те като наш съюзник и приятел. Ела да ти представя нашите видни държавници. Хубав е, в него има нещо първично. Дрехите му са от животински кожи. Скоро ще ги съблече. Беше ли разумно да го водиш тук? Скоро ще стане вожд на хуните. Тогава да го убием веднага. И да избухне войната, която се опитваме да избегнем? Нали има по-голям брат? Затова трябва да го смаем и да се държим приятелски. И ако все пак някой ден, се обърне срещу нас? Ще платиш с главата си, Етий. Поздравления за последната победа. А това трябва да е Атила. Грахия е най-добрият състезател с колесници в Рим. Ела да ме гледаш някой път. Ще осигуря най-доброто място. Колесничар на императорски банкет? Атлетите са галените деца на Рим. Някои имат повече пари и от мен. Добре ти стои. Ще го нося само тази вечер. Имам за теб и друг подарък. Настоявам. Какво е това? Хайде, влез вътре. Никога не си виждал басейн? Етий ти показва само крепости и акведукти, но по мое мнение, баните са най-голямото достижение на Рим. Гореща е. Да. Така трябва. Как се топли? Няма значение. Много успокоява, когато свикнеш с топлината. Усетих, че ще ти хареса. Не съм толкова глупава, колкото може би си мислиш. Просто умът не е от голяма полза за жената в Рим. Мама е изключение. Имала е власт… Но направи така, че аз никога да нямам. Тя фаворизира брат ми, откакто се е родил. Той е безнадежден глупак, но е мъж. Това е. Смятам, че щом жената може да властва само чрез мъж, то нека това да е най-могъщият мъж, който пресече пътя й. Руа остарява. Той обича да пие пиво рано сутрин. Сложи това в чашата до леглото му. Той ще си умре в мир, а ти ще живееш добре. Боях се, че няма да дойдеш. Имам си и други грижи освен теб. Тази година няма гъби. Трябват ми за моите отвари. Пък и Бледа вече не те докосва. Гален, почакай. Той замисля да убие Руа. Ще те убие заради думите ти, а и мен също. Бледа подкупи един пазач да го отрови. Направи нещо. Какво мога да направя? Няма да ме послуша. Може би за нас е по-добре Руа да умре. И Бледа да стане вожд? Къде е Атила? Откога е там? Защо се бави? Ако има нещо, което да го върне тук, това е смъртта на Руа. Атила трябва да се върне. Ти го обичаш. Трябва да си сляп, за да не го обичаш. Но той никога не би обикнал една мухоморка. Защо ми помагаш? Ти беше във виденията ми. Трябва да им служа. А сега те ми казват, че Атила е в опасност. Той трябва да се върне. Затова нека днешният вожд умре, за да живее утрешният. Когато каза, че Рим ще го омае, не знаех, че говориш за дъщеря ми. Нямам нищо общо с това. Техният брак ще скрепи съюза към който се стремя. Ако се омъжи за варварин, цял Рим ще й се смее. Не вярвам. Но поне ще има Рим, който да се смее. Спести ми речите за саможертвите към империята. Налага се да ги правим. Съюзът с хуните ще укрепи северната ни граница, ще стресне германските племена и ще ни възвърне величието. Ако той я иска, ще се оженят. Само пред трупа ми. Ако настояваш… Той надценява влиянието си над Атила. Хуните са диваци. И да се осъществи брак, пак може да ни нападнат. Не бива да се осъществи. Може да са нужни драстични мерки. Предприеми ги. А Етий… вече не ни е потребен. Разбирам. Досега не бях вярвала в съдбата. Но сега вярвам. Самата съдба ни срещна. Ти вярваш ли в съдбата, Атила? Може би. Хората са толкова досадно добродетелни напоследък. Бог повелява така или онака… Познавам още един човек, който приема съдбата на сериозно. Флавий Етий. Странно, нали? Него презирам, а теб… обожавам. Каква е неговата съдба? А твоята? Една гадателка в моето село каза, че ще намеря меч. И като го намериш? Ще стана владетел на света. Колко жалко за Етий! Етий може сам да се грижи за себе си. Моля за извинение. Какво мислиш за нея? И само толкова? Какво друго да кажа за жена? Значи никога не си обичал?. Веднъж. Може би. Онази робиня! Червенокосата. Мъж като теб може да има колкото жени пожелае. Някои може да обича… Други да са му просто… ..полезни. И ако съдбата е отредила да завладееш света, най-малкото ти е нужен съюз с Рим. А ако Рим е част от света, който ще завладея? Има различни по вид победи… Ти завладя Хонория без нито един удар. Може би тя е ключът към следващото ти завоевание. За победата – без оглед на средствата! Татко, донесоха това току-що. Руа е мъртъв. Бледа вече крои заговор срещу мен. Тръгни утре. Ще ти дам ескорт до границата. Нека наш пратеник тръгне да съобщи за пристигането ти, а ти тръгни по друг път. Така ще е по-трудно да те убият. И го предизвикай веднага. Намери си повод. Претекст. Можеш да го обвиниш, че е убил Руа. И вероятно го е направил. Това няма значение. Важното е да го накараш да се отбранява. Атила… ако се случи нещо лошо, тук винаги ще намериш подслон. Ще живея и ще умра сред хуните. Тогава си почини. Предстои ти дълъг път. Ти подслушваш ли? Не, Уча се. Той ще ти липсва, нали? Рим вече не ражда такива мъже. Дали Бледа ще се опита да го убие? Разбира се. Преди за заспя ще се помоля за него. Да… Моли се и за Рим. Прости ми, господарю. Мислех, че си тръгнал. Хванете го! Хванете го! Царят ви заповядва! Ти още не си цар. Вижте как иска да открадне короната, както открадна живота на Руа! Лъжеш! Руа трябваше да умре както живя. Като воин! А не в съня си. Никой не избира начина на смъртта си. Особено ако го убият. Аз съм по-големият син на брат му и затова ми се полага да съм вожд. И защо? Заради това, че се би в полза на Рим или някоя друга нация? Ще живеем както винаги сме живели. Какво друго да сторим? Трябва да управляваме света! Искаш да нападнем Рим? Не. Подкупили са го. Освен това има курва в Рим, която нарича себе си принцеса. Ако нападнем Рим, фланговете ни ще останат оголени. Като се върнем, ще заварим селата си опожарени, а жените – похитени. Казваш какво не бива да правим, но не казваш какво трябва. Да нападнем на север… Панония. Да нападнем свои?! Но са хуни. От години живеем в мир. И пак ще има война. Винаги е било така. Всички знаете пророчеството, че ще се роди завоевател, който ще намери меча на боговете. Ти намери ли този меч? Не. Тогава празнословиш. Ще ви дам друг знак. Казвам, че ти си убил Руа. И че не си достоен за мястото му. А аз казвам, че лъжеш. Тогава ще се срещнем утре, на изгрев слънце. Нека по-силният победи. А това ще е знакът. Ще намаже стрелите си с отрова. Ако умра от отрова, племето ще го убие. Той го знае. Тази отрова не оставя следи. Откъде би я намерил? Ти? Гален… Какво си направила за него? Той ли отрови Руа? Бледа каза, че ще ме убие, ако не му помогна… А и това щеше да те върне от Рим. И без това щях да се върна! Твоите видения! Утре ще станеш цар. Дай ми от тази отрова! От седмици търся гъби, но няма. Значи не само си убила Руа, но ще убиеш и мен. Не. Ако отровата проникне в теб, аз ще я извадя. Как? Ще яздиш редом с мен ли? Атила, намери меча! Ако го притежаваш, ще станеш недосегаем. От сто години никой не го е открил. Как да го намеря до изгрев слънце? Приключих с теб, жено. Никога повече не ми проговаряй. Сили на небето и земята, нека се сбъднат виденията ми. Дайте на Атила силата на Гален! А болката на Атила – на Гален. Дайте на Атила силата на Гален! А болката на Атила – на Гален. Атила! Атила!!! Етий, какво са намислили хуните? Атила атакува северна Панония. Не ми ли беше казал, че там живеят хуни? Значи напада народа си. Браво, Етий! Работя за Вашата прослава. Можеш да заблудиш един неопитен младеж, но добре знаеш, че Атила не напада хуните, а ги обединява. Но ако го направи, опасността ще е дваж по-голяма. Той няма да атакува Рим. Може да нападне герданите или източната империя, но не и самия Рим. В Рим видя неща, за които не бе и сънувал. Дойде тук решен да ни победи, но си тръгна разколебан. А има и друга причина. Да нападне Рим ще означава да нападне мен, а това никога няма да направи. А ако нещо се случи с теб? Ще се погрижим това да не стане. Вино? Липсваш ни, Гален. Дали още има своите видения? Тя бе видяла това място. Близо до моето село. Затова я погребах тук. Ще заминеш ли пак? Ще нападнеш Константинопол? Не самия град. Но провинциите са богати. Не можеш ли да го отложиш? НКара, току-що започнах да градя своята империя. Трябва да мисля за бъдещето. Един цар трябва да научи принца си да управлява. Принц? Акушерките го потвърдиха сутринта. Надявам се да е момче. Защо не идва? Ако не излезе скоро, ще умреш. Бебетата не се раждат с бързане. Дори царските. Ще излезе, когато дойде моментът. Гледай да се роди здрав и читав! О, Боже! Нека да е момче! Направи го силен. Момче е, господарю. Да. Царски син. А НKара? НКара. Получи своя принц. Възпитай го добре. Не. Не! Виденията ти показаха ли това? Защо не ми каза? Проклинам те, Гален! Проклинам те, Боже! Коленичете пред новия си цар. Покорете му се. Пратеникът каза, че походът е бил успешен. Да. Градът падна бързо. Стенобойните машини са отлични. Радвам се. Добре ли си? Беше ли покорна, докато ме нямаше? А другите ми жени? Добре. Къде е синът ми? Ти имаш много синове… За кого питаш? За най-големият. Имаш дузина жени и два пъти повече деца…. Но всички взети заедно не те радваме колкото него. Той ми е първородният. Следобед ще заседава съдът. Дотогава искам да си почина. Липсваше ми. Радвам се, че се върнах. Атила… Вожд на хуните, владетел на всички земи от ледовития океан до Черно море, от реката Рейн до планините на Изтока. Нашият владетел милостиво ви разрешава да станете. Аз съм финският вожд Кнут. Приветстваме те като приятел и верен поданик. Нося дарове. Кожи, злато и сребро, подправки и благоухания. В името на моя народ, приемам даровете. Аз съм Мелох, цар на партите. Моля те да решиш спора между мен и царя на скитите Омар. Относно? Къде е цар Омар? Правосъдието изисква да изслушам и двете страни. Да, но ако само… Да, велики царю… Утре. Само за него слушам. Мислех, че отдавна приключихме с него. За жалост, не, августейши. Той е жив и по-силен от всякога. Важното е, че не ни закача. Но сее смут в целия свят и отвсякъде ни молят за помощ – от Скития, Илирия, Мизия, а и от самия Теодосий. От Теодосий, император на Изтока, до племенника му Валентиниан. Умолявам те, прати ни помощ хуните ни прегазват. Прегазват ги. Преувеличава. Стените на Константинопол са дебели. Десетки градове паднаха, провинциите са опустошени. Атила иска 1 500 килограма злато, за да изтегли войските си. Римският император – подложен на изнудване като прост търгаш! Ако Константинопол падне, няма да му остане друг освен нас. Етий, ти каза, че ако Атила заплаши Запада ще поемеш отговорността. Вече усещаш ли бремето й? Е, Етий? Ще замина пак. Да. Ще преценя ситуацията и лично ще се заема с нея. Да. Чудесна идея! Тръгни незабавно. Само една дума за сестра ти. Вървят слухове, че заговорничи. Какво? С кого? Евгений. Нали не дворцовия управител? Хонория крои заговор срещу мен с един слуга? Ти си богиня. Ако е възможно, да не го убиваме. Той е глупак, но ми е брат. Никога не съм изпитвал такава страст. Есенните празненства са най-доброто време за удар. Не. Литорий не смята така. Казва, че е твърде рано. Споделил си плановете ни? Трябва ни подкрепата на преториански офицер. Мой прекрасни, глупави Евгений! Трябва да пазим всичко в тайна, докато бъдем готови да… Трябва ли да тръгваш, татко? На залез започва прилив. Новини? Да. Хонория идва с мен. Пращат я в изгнание. Можеха да я екзекутират. Ще съжалява, че не са го сторили. Заточват я при Пулхерия. Почти ми е мъчно за нея. Ако видиш Атила, поздрави го от мен. Трябваше да го убия, докато беше тук. Той беше гост на дома ни. Да. Сега ще видя колко опасен е станал. Пази се докато ме няма. Прие ли посланика? Колкото повече го въртя, толкова повече злато дава. Но дали тази игра е достойна за велик владетел? Имам дълги уши, господарю, и дочух приказки, между твоите генерали. Те са ти верни, но си задават въпроси. Завладяхме стотици народи, стигнахме до стените на Константинопол, а още се колебаем за Запада. Кога ще дойде? За какво шушукат, Орест? Някой казват, че се боиш от Етий. Прости ми, господарю. Глупави злословия. Кой разпространява този слух? Ти, вожде. Да, с отказа си да тръгнеш на Запад. Куражлия си, Орест. Не бих ти служил, ако не смеех да кажа истината. Аз съм владетел, не само на хуните, но и на стотици народи. Чиито царе ще ти се подчинят. А тяхната вяра. Именно това чакам. Нещото, което ще ги накара не само да ми служат, но и да вярват. Знак. Като меча на бога на войната? Етий го нарича „претекст“. И когато се появи, ще го позная. И тогава ще тръгна срещу римската империя. Да, господарю. КОНСТАНТИНОПОЛ. СТОЛИЦАТА НА ИЗТОЧНАТА ИМПЕРИЯ. Етий, добре дошъл на изток. Благодаря, августейши. Запазих идването ти в тайна, както поиска. Нужно е за мисията ми, благодаря. Хонория! Не съм те виждал, откакто бе шестгодишна. Жалко, че си станала предателка. За щастие, сестра ми се съгласи да те приобщи. Към какво? Към живот, посветен на безбрачие и служба на Бога. Сигурно се шегуваш. Дяволът се е вселил в теб, момиче. Но ние скоро ще го прогоним. Виждам, че ни чака много работа. Надявах се да доведеш войски. Откакто Атила ни разби, се крием като плъхове, зад градските стени. Не разполагаме с излишни войски. А с пари? Тогава защо си дошъл? За да изработим план. Но това ще отнеме време… Не разполагаме с време. Благородниците разпродават имуществото си, заради Атила Отвсякъде прииждат бегълци. Даваме им работа, за да избегнем бунтове. Както виждаш, и аз страдам. Спомена за някакъв план. Какъв по-точно? Империя, създадена толкова набързо, има слаби места. И как ще ги откриеш? Ще посетя Атила и ще се огледам. Аз имам наум нещо по-конкретно. Убийство. Прощавай, исках сам да се увериш в неговата ловкост. Това е Лигус, умее да вижда, без да бъде видян. И ловко борави с оръжия, както виждаш. А най-хубавото му е, че няма език. Ако го заловят, не може да ме издаде. Атила има шпиони навсякъде. Ще научи за плана ти и ще го осуети. Може би да. А може би не. Момичето ти хареса. Семейството й бе избито от хуните. Да ти я пратя ли? Да, ще те помоля за това. Наслаждавай се. Твоя е. Как се казваш? Разбрах, че имаш причина да мразиш хуните. Баща ми беше вожд на селото. Видях го как умря. Майка ми също. Костите им оставиха на лешоядите. Но си успяла да избягаш. А ако ти помогна да си отмъстиш? Как? Самият Атила? Невъзможно. А ако беше възможно, щеше ли да го направиш? Да, щях. С радост ще сляза в ада, ако Атила иде там преди мен. Днес ще се съберем в двора след час. Ще се погрижим за бедните от енорията „Света Екатерина“ Мразиш това място не по-малко от мен, виждам го. И какво? Пленница съм, като теб. Грешиш. Имаш ли приятел навън? Написала съм писмо. Предай го заедно с този пръстен. Той ще докаже, че писмото е от мен. Нека приятелят ти го предаде на когото трябва и двете ще бъдем свободни. На кого? Завземаме градове, владеем света, а не можем да построим една баня. Има по-належащ въпрос. Шпионите ни донасят, че императорът ти готви убийство. Искам баня, като онези в Рим. Слушам за това всяка седмица. Сред нас има много чужденци. Или си забравил? Аз съм доказал лоялността си. Така е, многократно. Орест, ако ми е отредено да умра, ще умра. Ако ли не, никой нищо няма да ми стори. Питам, защо банята не е готова? Мраморът се кара от хиляда левги с каруци. Тръбите и пещта трябва да се… Достатъчно. Имаш три дни. Да, велики господарю. Това ли е Атила? Но изличи омразата от очите си, когато се срещнеш с него. Името ти е Лигус. Праща те Теодосий, император на Изтока. Не е ли така? Орест! Трябваше да извикаш за помощ. Не беше необходимо. Той е храбрец и е предан на господаря си. Отпрати го. Колко е трябвало да му платят? Сложи парите в торба, увеси му я на шията и да се върне така при императора. Той ще бъде унизен. Виновен е той, че е издал заповедта, а не този мъж, че я е изпълнил. Може да има други опити. Градът гъмжи от римски шпиони. Не ми е отредено да умра от ръката на убиец. Има роби, търговци, дори наемници, продаващи сведения на Рим. Сутринта един търговец разпитвал мой слуга за претекста ти да завладееш Запада. Ще си намеря работа в банята. Ако трябва, ще се продам като робиня. Все ще ме забележи. Няма да е това, което очакваш. Селото на жена му също беше изгорено. Тя също го мразеше в началото, но после го обикна. Значи е била слаба. За този ли ми говореше? Да. Коленичи пред царя на хуните. Оставете ни. Преди час се опитаха да ме убият. Имаш ли нещо общо? Ако имах, щеше да си мъртъв. Но идваш предрешен. Защо не открито, като приятел? За да видя каквото искам, а не каквото ти желаеш. И какво? Добре си се справил. Земите, които управлявам, са колкото двете ви империи. Империята е нещо повече от земя. Къде са форумите? Колизеумите? Хиподрумите? Театрите? Акведуктите? Дай ни време, Етий. За да стане това, което е на Рим са му трябвали векове. И какво ще стане с нас, докато вие се учите? Ще потънем в хаос и разруха? Цивилизованите народи са лесна плячка, но цивилизацията принадлежи на тях… а не на варварите. Принадлежи на този, който я вземе. Етий, ела при мен. Някога ти ме покани в Рим. Каза, че можем да постигнем много. Още можем. Но сега аз те каня тук. За да ти служа? По-добър съм от тези, на които служиш сега. Аз служа на Рим. Кажи ми честно, каниш ли се да нападнеш западната империя? В момента нямам такива планове. А в бъдеще? Нека сключим сделка тук и сега. Мирен договор между твоя народ и моя. Това е първата проява на слабост, която съм виждал у теб. Ще сключиш ли договора? Империите се разрастват, докато някой по-силен от тях не ги спре. Така стана с Рим. Така е и с нас. Така ще бъде, докато свят светува. Значи нямам повече работа тук. Така излиза. Браво, Орест. Ще я пробвам тази нощ. Доведи жените ми. Кои, господарю? Всичките. Само така ще избегнем сръдни. Да, господарю. Господарю? Това момиче… кое е? Откога е тук? Откъде е? Новодошла е. Не знам откъде е. Мога да разбера. Проучи всичко за нея. Довечера ми я доведи. А жените ти, банята…? Кажи им, че още не е готова. Пощади чувствата им и кажи каквото искаш. Приближи се. Не се страхувай. Нищо няма да ти сторя. От какво се боиш? Сред моя народ, жена, която е опетнена преди сватбата, е опозорена завинаги. А за какво ме повика? Няма да бъдеш опозорена. Кълна се. Казваш се Илдико и си от едно село на север? Селото ми беше разрушено. Избити. На война стават такива неща. Но за теб ще бъде сторено всичко, за да се чувстваш добре. Защо? Харесваш ми. Ще те опозная. И ти мен. Както желаеш, царю. Когато запалиха селото ми, дни наред се крихме в гората. Накрая излязох на пътя и едни странници ме взеха. Ще ги възнаградя. Убиха ги разбойници, но, за късмет, аз се спасих. Не късметът те е довел тук. Боговете си знаят работата. Те отнемат с едната ръка и връщат с другата. Не те разбирам. Още ли се боиш от мен? Наричай ме по име. Разрешено ли е? Тогава вече не се боя от теб… Атила. Вести? Атила пак ще се жени, за една робиня. Сега, освен всичко което скубе от мен, ще трябва да пращам и сватбени дарове. Това ти е, задето се опита да го убиеш. Защо не спреш да се държиш така и опиташ да измислиш план? Нали затова си тук? и имам причини да смятам, че бракът на Атила няма да е щастлив. Богове на баща ми, прокълнете този корен, направете го смъртоносен, за този, който го изпие. Дайте ми сили да мразя докато смъртта на баща ми не бъде отмъстена. Велики царю, благородни Орест… Какво има? От императора? От принцеса Хонория. Често го носеше. Чети. Казва, че е затворничка по заповед на брат си. И ако я спасиш, ще се омъжи за теб. Нямам нужда от друга жена. Обещава като зестра половината от западната империя. Ето го моя претекст. Тя няма права върху империята. Може да се посъветваш с адвокат. Атила вече събира войските си. А сватбата с робинята? Всички народи на север от Рейн тръгват с хуните на битка срещу силите на злото на запад. Значи и ние трябва да се обединим. Атила достатъчно ни унижи. Сега е твой ред, Флавий Етий. Връщам Хонория в Рим със следващия кораб и ти желая успех. Той ще тръгне към Рим до месец. Напоследък те поизоставих. Прощавай, много дела ме чакат. Казват, че тръгваш на война, за да спасиш някаква принцеса. Вероятно няма да я видя. Но това, ми дава повод да нападна Рим. А нашата сватба? Ще почака до завръщането ми. Поне няколко месеца. А ако ме няма, когато се върнеш? Свободна си да си тръгнеш, когато поискаш. Почакай. Огорчила съм те. Иначе щяхме да се оженим преди похода. На сватбата си трябва да поканя чужди владетели. Няма време. Мислех, че само аз бързам. Може да съм се променила. Радвам се. Мога ли да говоря свободно? Да. Разказаха ми за една жена на име НКара. Първата ми съпруга. Почина при раждане. Казват, че приличам на нея. Да, много. И за коя ще се ожениш? За мен? Или за НКара? Ако желаех само нейното подобие, досега да съм те обладал. Но не го сторих, нали? Не. Тогава почакай да се върна и ти, а не НКара, ще станеш царица на света. Стенобойната машина! Завзел е 30 града в Галия. Някой са се предали, други са разрушени. А ние не сторихме нищо. И все пак са били римски. но в критични времена можем да се лишим от по-ненужното. Атила си проправя път, пазейки фланговете си, но само толкова. Ясно е, че възнамерява да се придвижи на запад. Ако иска да завземе Рим, защо не тръгне на юг, към нас? Ако се отправи веднага на юг, галите ще застрашат тила му. Значи първо ще завладее Галия? Както бих сторил аз. Тук. При Орлеан. Той не може да заобиколи града. Сигурно вече е близо. Започнал е обсадата преди два дни. Вече съм пратил. Освен това укрепих стените, така че градът да удържи няколко месеца. Станът му е на 500 левги и то при настъпваща зима! Ще се наложи да отстъпи. Но догодина ще се върне. Дотогава някои мои планове ще са се задействали. Флавий Етий, за пореден път ти направи на Рим голямо добро. А ако Орлеан падне? Трябва да имаш резервен план. И знаеш какъв е. Съюз с визиготите. Теодорик ме мрази. Тя е негова дъщеря. Не можеш да го виниш, че я иска. Тя е мое дете! – Освен по кръв. Факт, за който тя тъне в блажено неведение. Който й го каже, ще умре. Не желая да се бъркам в семейните ти дела, но нали все казваш, че трябва да се жертваме за Рим? Жертвата няма да е необходима, защото не се нуждаем от Теодорик. Атила ще бъде спрян при Орлеан. Докарайте тарана! От тази страна и от онази. Докарай всички катапулти и ги насочи вдясно от портата! Слушам. Господарю, всички са на позиция. Дърпай! Сигурен ли си? Видях го с очите си. Оцелелите ги убиха, господарю. Поробено. Градът е сринат до основи. Остави ме сам. Той ме обича, татко, макар и да не ми го е признал. Кой? Разбира се. Какво има? Атила е завзел Орлеан. Очевидно съм грешил. Какво ще правиш? Искам да дойдеш с мен. Сега? Когато Ливий… Ако съм ти нужна… Мисля, че да. Какво прави тук? Върнете я в затвора. Тя ти е сестра. а после предлага империята ми на онзи варварин. Дошла е да ти иска прошка. Нали така, Хонория? Като твоя сестра и вярна постничка, те моля смирено за прошка. Трогнат съм! Казах ти, майко! Не можеш да я държиш вечно в тъмницата! Не мога ли?! Стража! Върнете я в килията! Майко! Кажи ми майко… Как можеш да бъдеш така любяща към едното си дете и толкова студена към другото! Стига преструвки! Говоря за опита да ме убиеш в градините на Корона! Мислеше, че не знам? Но знам от самото начало. Ти си луд. Убиецът носеше твоя печат. С очите си видях. Откакто си станал император съм давала печата си само на Етий. Той е на три дни път и напредва бързо. Ще се изтегля в планините. А може и да му се предам, оставяйки те сам. Тогава ще станеш негов слуга. Това ще ме очарова. С теб сме се били за земя, но сме си я и поделяли. И за религия сме се карали, но и двамата сме християни. Не става дума просто за война с Атила. Това е сблъсък на два свята. Кажи си условията. Хората ми да се бият под моите знамена. Ти и аз да командваме заедно. И да ми върнеш дъщерята. Поискай нещо друго. Тя дори не знае, че е твоя дъщеря. Цял живот е била римлянка. Без съюз с мен Рим няма да го има. Здравей, татко. Кой е това? Татко? Татко? Татко! Татко.. Тя ще бъде отведена в Испания. Никога повече няма да я видиш. Сега вече знаеш какво е да ти откраднат детето. Събери войската си. Трябва да тръгнем в зори. Изгори селата.. Изгори реколтата. Изгори всичко, което не можеш да вземеш. Атила командва много нации, но най-добрите му войници са хуни… Ако отстраним конете му… може да победим. Гален… Някога се надсмивах на твоите видения. Но сега ми се иска да си тук. Боже на войната, ти ми даде меча в знак на твоята благосклонност. В тежки мигове ме ръководеше, като ми пращаше знак. Ако все още съм твоят избраник, ако е отредено да управлявам света, прати ми знак сега. Прати ми знак! Господарю! Тревожехме се за теб. Къде беше? Сега е на 10 левги оттук, край Шалон. Реших, че бога на войната не иска да ми прати знак. Но съм грешил. Какъв по-добър знак от враг, готов за битка? Визиготи, земята, върху която се бием, ви принадлежи. Бийте се храбро, иначе ще бъде на Атила. Жените и дъщерите ви ще бъдат поробени. Римляни, вие също се биете за своята родина. Защото ако паднем Атила ще тръгне към Рим, а там няма кой да го спре. Спомнете си за дедите ви. Нека те ви помагат, защото иначе пламъкът, озарявал живота на хората хиляда години, завинаги ще угасне! Те се оттеглят и палят нивите и имотите си. Използват хитрини, защото са слаби. А ние сме силни, за това те се страхуват от нас. Хуни! Достатъчно е да ви напомня, че сме водили много битки и никой не ни е побеждавал. На вас, народности и племена, които се биете редом с нас, Вие сте хуни по дух. Непобедими. Оттук няма път за отстъпление. Трябва да удържим хълма на всяка цена. Готови сме, генерале. Никога няма да овладеят хълма. Изкопали са ями. Стрелците отпред. В атака! Прати още хора в сражението. Втора кохорта! Напред! Орест! Орест, изтегляме се! Добре са се окопали. Прати другите да атакуват визиготите. На другия фланг? Етий ще отслаби позициите си, за да им прати подкрепление. И когато го направи, ще нападнем. Добре. Готово. Атакуват визиготите. Дръжте се! Атака по фланга! Изтегли се! Нека им пратя подкрепление. Генерале, ще пробият фланга ни. Може да е хитрост. А защо не я предвожда Атила? Генерале, умолявам те. Преди да е станало късно. Вземи ги. Успяхме, господарю. Отслабиха центъра си. Викай резервата. Резерва, напред! Няма да удържим. Аз дадох заповедта, вината е моя. Не. За да спася Рим, дадох едничкото, което обичах. А загубих и Рим. Ще умра тук. Но чуй последната ми заповед. Убий Теодорик. Легиони… Напред! Кралят е мъртъв! В атака! Господарю, трябва да отстъпим! Не. Притискат ни отвсякъде. Отстъпвайте! Валор, ти беше великолепен. Визиготите решиха, че стрелата е дошла отзад и ни спечелиха победата. Не вярвай, че Бог няма чувство за хумор. Има, но е твърде странно. Визиготите вдигат стана. Баща ти никога не би си тръгнал насред битката. Той е мъртъв, а трябва да си пазя короната. Братята ми ще заговорничат. Един ден от значение ли е? Ще загубя много войни, а те ми трябват. След битката ще дойда с теб. Братята ти ще капитулират. Не желая да дължа трона си на римлянин. Тръгвам на заранта. Решението ми е окончателно. Римляните са заели отбранителна позиция. А визиготите? Може би оплакват Теодорик или се карат с римляните, но срещу нас е само Етий. Той няма сили да ни нападне сам. Ние него също. Значи сега ще отстъпим, а напролет ще се върнем. Така излиза. В такъв случай, мога ли да ти поднеса един дар? Какъв дар? Сутринта пратих хора там, където се счупи мечът ти. Откриха тези парчета. В Скития има ковачи, които ще го направят по-здрав от преди ако позволиш. Позволявам. Той само бележи ново начало. Етий, твоята мъдрост и доблест отново спасиха Рим от зла орис. Приеми този лавров венец от благодарния си народ и от своя император. Орест! Ние се оттегляме. Погрижи се за гостите. Да, господарю. Ако е възможно бих искал да ви честитя от сърце. Ти си верен служител, Орест, и един от малцината ми приятели. Ела. НКара. Време е. В моята страна имаме обичай. Преди да си легнат, младоженците пият последна чаша вино. Може ли? Разбира се. НKарa… Господарю? Господарю? Царю… Мъртъв е. Искали сте да ме видите? Да. Празнуваме смъртта на Атила. Искахме да присъстваш. Поласкан съм. Има ли начин да бъде открит гробът му? Едва ли. Робите, които са го погребали са били убити. Стар хунски обичай. Жалко. Надявах се да изложа главата му на Форума. Явно затова са измислили обичая. С това приключва твоята задача. Ти бе освободен, за да се справиш с Атила. И за си идеш с него. Нали каза, че можем да се лишим от това, което вече не ни е нужно? Атила го няма… …и ти вече не си нужен. Със смъртта на Атила, нямаше кой да обедини народите извън Римската империя. Със смъртта на Етий, Рим остана без закрила. С годините империята западна, а западният свят потъна в епоха на хаос и разруха, известна в историята като „тъмните векове“.