На: 2014-06-14 15:46:41 / Етикети: 2009 , САЩ , Подземен свят , Underworld , Патрик Татопулос , Майкъл Шийн , Бил Най , Рона Митра , Стивън Макинтош , Кевин Гревиу ,
От филма:
Две десетилетия бяха изминали от създаването на двата вида. Войната бе започнала. Виктор увеличи армията си, създавайки вампири за защита от първия род върколаци – зли създания, които не можеха да връщат човешката си форма. Докато не се роди той. Луциан. Всяка клетка в тялото на Виктор жадуваше смъртта на това дете, но той не го уби. С годините детето стана мъж. Той притежаваше сила и ум, какъвто тези преди него нямаха. Какво ще кажеш, Соня? Да си направим ли още? Подобни… Луциан винаги ще бъде първият от своя вид. Първият истински върколак. Виктор използваше кръвта на Луциан, възползваше се от неговата жажда и го принуждаваше да се храни с хора… Които ставаха роби на Виктор. Влизайте вътре! Без да иска, Виктор създаде нова раса безсмъртни. Върколаци, които можеха да връщат човешката си форма. За разлика от стария вид, новите върколаци можеха да служат и да охраняват господарите си по време на деня. Или поне така мислеше Виктор… Преди много, много години. ВЪЗХОДЪТ НА ВЪРКОЛАЦИТЕ Благородниците са недоволни. Болестта на Уилям се разпространява. Върколаците убиват робите им. Това носи на сърцето ми непоносима болка, Танис. Без роби няма да има сребро за нас. След като Таркус и Амелия заспаха, увеличих владенията ни десетократно. Ще се разправим с вълците, както сме го правили винаги. Стреляй! Затворете портата! Нямаш ли си работа, ковачо? Защо си играеш с оръжия? Поне наостри меча ми. Прояви благодарност към този, който спаси живота ти, Соня. Животът ми не беше в опасност. Луциане, страдаш ли, когато избиваш своя вид? Те са безмозъчни зверове, господарю. Не сме един вид. Наистина? Татко… Ти си гордост за расата си. Знаеш ли как ще останеш такъв? Като гледаш в земята. Махнете това нещо! Липсваше ни на Съвета. Както знаеш, имам и други задължения. Дано разходката на лунна светлина ти е харесала. Патрулирах… Казах ти да не излизаш от крепостта. Аз съм ти баща и се тревожа за теб. Ще оставиш вълците на смъртоносните. Смяташ, че аз рискувам повече от тях? Те не са ми дъщери. И не са членове на Съвета. А ти си. Един ден ще станеш старейшина – твое право по рождение. Съветът има добро мнение за теб, Соня, но игричките и отсъствията ти започват да им идват в повече. Гората не е по-опасна от залата на Съвета. В политиката трябва да се научиш да бъдеш безпощадна и хитра. И най-вече трябва да бъдеш лоялна към семейството си. Към мен. Без лоялност няма да сме по-добри от зверовете пред вратите ни. Раздвижи се! Вдигни го! Мърдайте, отрепки! Върколак… Не си почивай, куче! Достатъчно. Казах, че е достатъчно. Няма винаги да си му фаворит. И когато паднеш, аз ще бъда там. Надявам се да си. Какво гледате?! Продължавайте да работите! Работете… Проблемът пред Съвета е ясен – врагът ни атакува. Вече шести път върколаците стигат до самите ни стени. Знаете ли какво ще стане, ако някой от тях влезе тук? Няма място за страх, Коломане. Охранява те армия от безсмъртни. Така е, господарю. Но благородниците нямат охрана, а те са сочната трева, с която се храним ние. Ако не пазим хората си, изглеждаме слаби. И как да изглеждаме по-силни? Смъртоносните патрулират нощем, дневната стража ще патрулира денем. Върколаци да патрулират навън? Ума ли си загуби? Те са родени зверове и този отвратителен факт не може да бъде пренебрегван. Не се страхувай от тази идея. Ще създадем привилегирована класа от върколаци – с по-големи дажби и стаи. И ще им изберем предводител, на когото вярваме. Може би твоя питомец Луциан, който днес спаси дъщеря ти. Трябва да чуем и нейното мнение по въпроса. Но явно тя има друга работа. Ще обмисля сериозно… … твоето предложение. Благородниците идват утре и ще бъде чудесно да ги уверим, че мислим за техните интереси. Мърдай! Движете се! Господарке? Истината ли каза на баща ми? Не изпитваш нищо, когато ги убиваш? Те са просто животни. Неспособни на мисли и чувства. Защо да изпитвам нещо към тях? Соня, ако избягам от тук, ще дойдеш ли с мен? Да избягаш? Не го казвай! Дори не си го мисли… Ще те хванат и ще те дамгосат като другите. Не и ако махна това. Виж… Направих го сам. Така ще се освободя. Луциане, обещай ми да не го използваш никога. Моля те! Няма да дойдеш с мен. Искаш да остана тук с теб? И да живея като животно? О, Луциане… И вампирите, и върколаците са деца на Корвинус. Но ние сме ваши роби. Ще използвам този ключ и ще се махна от това място. Но не мога да живея без теб. Новини за дъщеря ми? Отказва да ме приеме и да отвори вратата си. Защо младите са така слепи? Защо рискува мястото си в Съвета? Нямам представа. Трябва да се подготвим, господарю. Човешките благородници идват насам. Остър е… Никой вълк няма да му устои. Подготви конете. Нека отиде някой друг. Защо? Просто изпрати някой друг. Ако не си забелязал, ковачо, мога да се грижа за себе си. А и освен това, ти ще ме пазиш от стената. Лейди Соня, баща ти заповяда да не излизаш. Смятам да доведа гостите ни живи и здрави. Портата… Баща ти е глава на рода. Непрекъснато ми го напомня. Внимавай, ковачо… Очите ти издават тайната. Затвори го, дете! Подредете се! Не… Изпрати хората си веднага! Долу! Каишката ти е твърде дълга. Махни се! Ще ги избият! Спрете го! Димитри! Луциане! Луциане, не! Спрете! Направи го, за да ме спаси. Не съм ли господарят в този дом? Знаеш, че е забранено да сваляш оковите си. Да. Дните на разкошния ти живот бяха дотук, робе. Татко! Пощади го, казах ти… Дръж си езика! Престъпи думата ми за последен път. махнете я от тук! Изгорете телата… Изгорете ги всичките! За сваляне на оковите – 30 камшика! Предателството ти ме нарани, върколако. Ти ми беше като син. Аз ти дадох живот. Мислех, че след толкова години най-накрая си разбрал – не можеш да имаш едното без другото. Направи го! Казах ти, че ще съм тук, когато паднеш. Какво? Спри! Той е от нашите защитници. Това ще разбуни останалите. Ще бъде по-зле, ако не ги наказваме. Сега разбираш ли, че не можем да ги пуснем навън? Не можем да им вярваме дори вътре. Дотук преброих 21. Продължавай! Гадна смрад! Не се доближавай до него! Ще накажат и теб. Прав е… Твоята загриженост за Луциан беше много трогателна. За един роб… Нали ти ми каза, че трябва да изпитвам благодарност? Не си ли благодарен на онзи, който спаси живота на дъщеря ти? Залят съм от благодарност. Доказва го фактът, че той е жив. При други обстоятелства щях да го разкъсам и да го дам на събратята му. Той получи наказанието си. Ще го освободиш ли? Не разсъждаваш трезво. Не се управлява с емоции. Луциан не биваше да сваля оковите, но го направи. Каквато и да е била причината. Той ще остане в затвора. Като пример за останалите. Янош и другите благородници ще бъдат тук скоро. Очаквам да присъстваш. видях какво направи в гората. Много смело… За човек. Срещал ли си ги и преди? Само бях чувал за тях. И страхуваше ли се? Но исках да живея. Страх ли те е от мен? Да. Няма де те ухапя… … много. Ти като тях ли си? Върколак съм, но не като тях. Тази вечер ти се би с животни – изчадията на Уилям. Чистокръвни вълци. Без нищо човешко у тях. Диви и безумни зверове. Както са ти разказвали. Те ти се подчиниха. Да… Подчиниха се. Не бива да си тук! Любов моя, гърбът ти… Ако не бях излязла… Вината не е твоя. Но аз трябва да избягам от тук. Ами смъртоносните? Нямаш ли доверени хора? Лоялността им към баща ми е по-силна от лоялността им към мен. Танис… Не можем да вярваме на Танис. Откъде?! Ако не казва на баща ти, значи иска нещо. Разбери какво иска. Въведете ги. Янош! Нима твоята сребърна мина не е най-голямата по тези земи? Нападнаха мината, господарю. Заразиха работниците ми и ги превърнаха в зверове. Много неприятно… И скъпо. Половината от мината ти ще покрие цената за нашата помощ. Вашата помощ? По пътя насам видяхме пожарите и разбрахме за смъртта на барон Коваша и семейството му. Вълците са пред вашата врата. Защо да плащам, когато не можете да опазите и собствения си дом? Вече ми взехте всичко… Чували сте историите за тях. Вижте очите му! Те са истина! Това място е прокълнато! Те не са по хора от дяволите, които нападат земите ни. Наричаш ни дяволи, но знай, че познатият дявол е по-добър от непознатия. Пусни ме… Някой ще каже ли още нещо? Дай Храната на мръсните псета. Като кучета са. Ние не сме животни. Нима наистина искате да бъдете тяхна играчка? Техни домашни любимци? Да се гърчим под камшика, а после да се бием помежду си! Това ли искате? Цял живот съм живял по техните правила. Защитавах ги, завиждах им… И за какво? За да ме третират като животно. Ние не сме животни! Ние имаме избор! Можем да бъдем повече от това! Можем да бъдем роби… Но можем да бъдем и върколаци! Утрото наближава, дете мое. Идва краят на тази ужасна нощ. Очакват ни някои тежки решения. Бих искал да ми помогнеш за едно… Разбира се, татко. ще трябва да повишим друг върколак. Да го няма? Трябва да го отстраним. Трудно решение… Той е с нас от доста време. Може би Гиорг. Или Трасос. Те заслужават… доверие. Отлични предложения. Ще ги обмисля старателно. Ти, дете мое, си най-ценното нещо за мен. Какво каза на баща ми? Какво му каза? Нищо. Защо какво? Дали баща ти ще приветства човека, който му донесе новината, че любимата му дъщеря има връзка с върколак? Не е известен със своята благодарност. А и още не мога да използвам информацията в своя полза. Каква полза? Съветът има 12 члена. А ние не умираме често. За съжаление, не. Ами ако откажа мястото си в съвета и го прехвърля на теб? Защо да го правиш? Ще ми трябва и още нещо. Две минути! Повече ще бъде твърде рисковано. Съжалявам! Нямаше друг начин. Значи Танис? Беше прав… Ще ни помогне, но иска мястото ми в Съвета. И баща ти не знае нищо? Планът ни може да успее, Соня. Някои от другите ще дойдат с мен. Сабас, Кристо и човекът – Рейз. Няма време, Луциане! Баща ми ще те убие утре, след като превърне хората. Трябва да избягаш с изгрева. Важното е ти да останеш жив. Виктор и смъртоносните трябва да са заспали. Аз ще бъда в безопасност до него. Ако успеем, ще се видим точно след три дни. Чакай ме на сечището до реката. А ако не успеем? До стената! Излизайте! Върни се веднага! Бъди смел, човеко. Знаеш ли какъв ти е проблемът? Не осъзнаваш какъв е естественият ред на нещата. Нещата се променят. Подарък на раздяла. Чакайте! Не разбираш ли, че това е дар? Това е проклятие! Какво направиха с нас? Направиха ни такива… като теб. Защо? По-скоро ще умра. Часът настъпи. Махам се от тук с изгрева. Който иска, може да ме последва. Зад тези стени ни очаква един нов живот, приятелю. И ти можеш да си част от него. Да бъдеш един от нас. Или да останеш и да им служиш. Стражите идват… Днес имаме нови кучета. Да видим как изглеждат. Закъсняхте. Той вече избяга. С мен ли сте? Сабас, Кристо, освободете другите! останалите след мен! Вече сте свободни… Тръгвайте! Насам! Оттук! Бягайте! Не спирайте! Рейз… Не можеш да направиш нищо. Ще се върна, обещавам ти! Не! Господарю… Господарю, Луциан бяга. Към гората! Господарю… Влизай вътре! Всички ли са тук? До последния? Да, сър… Да, господарю. Лично го заключих в оръжейната. Нямам представа. Убийте го! Моля те! Провери в оръжейната. Трябва да има някакво обяснение. Покажи ми! Никога не съм излизал навън. … защото скоро ще трябва да се върнем. Няма да оставя братята ни да гният в тъмницата. Ние унизихме Виктор, а те ще платят цената. Имаме късмет, че сме живи. Малко сме и нямаме оръжия. Засега е така. Знаеш ли къде е имението на онзи, който те доведе? Да. Трябва да е тук. Прибрах го лично, трябва да е тук. Ето го! Явно си е направил ключ. Не съм се съмнявал в теб. Не искам да свалям оковите, в които живеете сега, за да ги заменя с мои окови. Вие имате избор: Да бягате и да се криете или да останете и да се биете. Който реши да се бие до мен, ще бъде свободен. А ако желае… И безсмъртие. Заедно сме силни… На запад има и други имения. Върви и провери колко души ще се присъединят към нас. Ще се чакаме тук след два дни. Татко… Стреснах ли те, скъпа моя? Не ме стресна. че се държах безсърдечно. Гневът към Луциан ме заслепи така, че изобщо не помислих за твоите чувства. Моите чувства? и забравяме, че всъщност са зверове. Аз бях привързан към Луциан. Той можеше да стане всякакъв. Може би дори смъртоносен… Да. Може би. Но той не беше като нас… Нали? Помогна ли му да избяга? Да съм му помогнала? разбира се, че не. Лъжеш ли ме? Досега много пъти съм престъпвала думата ти, но той е върколак! Съжалявам, скъпа… Но нямам друг избор. Татко, моля те! Исках да повярвам на лъжите ти, въпреки че бяха невъзможни! Моята дъщеря… Как можа?! Татко… Аз го обичам. Ти ме предаде! Да легнеш с животно! А аз те обичах повече от всичко! Да не излиза от стаята! Не… Заповедта е да чакаме. До края на седмицата ще имаме достатъчно хора за атаката. Някакви вести за Соня? Трябваше вече да е тук. Не знам защо я чакаме, Луциане. Тя не е една от нас. Забрави ли, че тя ни освободи? Може дори да ги доведе тук. Смъртоносните със сигурност ни преследват. И рано или късно ще ни открият. Но тя няма да ги доведе. Вярвам на Соня изцяло и докато аз съм начело, всички ще й вярваме. Казах ти да си мълчиш. Луциан е плячкосал две имения в Брашов, господарю. Опразнил е оръжейните, а робите вече са в армията му. Свободата е истинска зараза. Трябва да Хванеш питомеца си. Благодаря за очевидната констатация, Коломане. Но няма нужда да правя нищо. Луциан ще се върне по своя воля. Аз имам нещо, което той иска. Моя любов… Лука, какво има? Къде е тя? Той знае за вас двамата. Той ще я убие. Все още нищо, господарю. Знаеш, че това е капан. Ако теб те няма, всички ще се разбягат. Те само мислят, че следват мен. Истината е, че последваха свободата. Това ги доведе тук. Ти ще командваш, докато се върна. И ще ги поведеш, ако не се върна. Добре ли си? Ти беше свободен, Луциане! Трябва да тръгваме! Господарю… Дъщеря ти е избягала. Разбира се, че е избягала. Насам! Онази! Сега! Как смееш да вдигаш ръка срещу мен?! Не го искам. Мислиш, че можеш да ме победиш? Смъртта ми няма да спаси скъпия ти върколак. Моля те, пусни ни! Пусни ни заради внука си. Стана чудо, татко. Двата рода се сляха. Проклинам деня, в който майка ти умря, за да ти даде живот. Това нещо в теб… … е чудовище! Всичко свърши. Отведете го. Осъзнаваш ли какво направи? Не исках да хвана теб, а него. Щях да дам Луциан на Съвета и те нямаше да разберат за теб. Но след това – никога! Ако не бях избягал, нямаше да стигнем до тук. Но нямаше да си ти. Ти беше прав… Никой не бива да живее така. Но ти освободи останалите. Това, което направи, промени нещата завинаги. Но не те защитих… Луциане, моя любов, ти винаги ще бъдеш до мен. Моите решения ме доведоха до тук, не ти. Ти каза, че си готов да рискуваш всичко за мен. Аз бях готова на същото за теб. За нас. Отвори вратата! Ставай! Ще ви избия! Всички! Обвиняемата е извършила предателство спрямо рода. Съюзила се е с животните. Помогнала е за бягството им. Много пъти съм спасявала този род. Убила си от своите. И си смесила кръвните линии, от което се е получило отвратителното нещо в теб. Славата от миналото не отменя вината ти в настоящето. Нито я отменя статутът ти на член на Съвета. Наказанието за тези престъпления е смърт. Как ще гласувате? Да. Да… Тя е твоя дъщеря. Да. Заведете я в камерата. Не… Не можете да го направите! Господарке, последвайте ни без шум… Виктор! Не! Не! Соня, недей… Гледай към мен! Не откъсвай очи от мен! Обичам те! И аз те обичам! Когато всичко свърши, лицето ти няма да е тук, нали? Сбогом, моя любов. Не… Донеси ножовете ми. Господарю… Върви да освободиш останалите! Елате с мен. Искате ли отмъщение? То ви чака отвън. Вървете! Имаме по-важни грижи от безценните ти свитъци! Върви при старейшините! Убийте кучетата! Виктор… Ти омърси дъщеря ми. Аз я обичах! Трябваше да те смачкам, още когато се роди. Да, трябваше. Но не го направи. Луциан! Свърши се. Не. Това е само началото. Нека ти кажа нещо за любимия ти баща. Той изби твоето семейство. Не върколаците. Но когато стигна до теб, не намери сили да изпие кръвта ти. Толкова много му напомняше за любимата му Соня – дъщерята, която той осъди на смърт. Лъжи.