На: 2014-08-07 12:47:42 / Етикети: 1964 , САЩ , Антъни Ман , София Лорен , Стивън Бойд , Алек Гинес , Джеймс Мейсън , Кристофър Плъмър , Омар Шариф , Мел Ферер ,
От филма:
Обяснението на величието и упадъка на Рим е един от най-спорните въпроси в историята. Истината е, че както упадъкът, така и величието на Рим имат не една, а много причини. Не става въпрос за събитие, а за процес, продължил повече от 300 години. Някои нации са изчезнали, преди Рим да стигне до упадък. През 109 г. след Христа император Марк Аврелий повел легионите си срещу германските племена край река Дунав. Това е лоша поличба, цезаре. Не намерих сърцето му. Като дете тайно се страхувах, че ще падне нощ и никога няма да свърши. Боях се, че ще живеем в пълен мрак. Тогава това ме плашеше. Все пак слънцето винаги изгрява. Така твърдиш ти. Казват, че най-много хора умират на предела между деня и нощта. Сякаш нощта шепне „Тръгни с мен на запад и заспи завинаги. Какво може да ти предложи денят?“ Какво очакваш от настъпващия ден, Тимонид? Топлина. Живот. Цвят. Хора. Слънцето изгрява, цезаре. Предположението ти се оказа вярно. Поздравления, Тимонид. Тимонид! Ливий! Как е цезарят? За да ти отговоря, трябва да спомена три неща. Първо, нашият император води войни от 17 г. и живя при много тежки условия. Второ, Марк Аврелий никога не е бил здрав мъж. Войниците измислиха шега за Тимонид „Попитай го кой ден сме и ще ти разкаже историята на календара.“ Добре ли сте, цезаре? Всички губернатори и крале в империята чакат в долината. Поканих ги по специален повод. Повиках и сина си Комод, твоя приятел Комод. Разкажи ми за похода в горите на варварите. Техният водач Баломар вече няколко пъти успява да се измъкне. До няколко дни ще ви донесем главата му. Не искам главата му, няма какво да я правя. Доведете ми го жив. Той е сърцето на варварите. Искам да говоря с него. Да говорите ли? Рим съществува от векове. Време е да намерим мирен начин да се разберем с тези варвари. Доведи ми Баломар жив, и то бързо. Дочух, че Лусила е тук. Лусила, дъщерята на цезаря. Ето я дъщерята на цезаря. Както гълъбът се бои от орела и агнето от вълка, така и моето сърце е изпълнено със страх. Майко Веста, вечна майко на Рим, помогни ми. Върни здравето на баща ми. Опази ни от опасността, която е надвиснала над империята. Нека възцари мир в цял Рим. Лусила! Ливий! Лусила, ти си прекрасна. Какво трябва да означава това? Мина много време, бях забравил. Защо никога не ме потърси, когато идваше в Рим? Ти не искаше да виждаш никого. Мислех си, че като живея сама далеч от света, ще намеря покой. После разбрах, че да живееш сам, не ти носи покой. Само самота. Аз също съм самотен, Лусила. Сега съм тук. Ако състоянието на татко се подобри и ако това не пречи на задълженията ти, можем да се виждаме, ако искаш. Искам. Митридати, крал на Петра. Добре дошъл, Митридати от Петра. Костобакус, крал на Омния. Добре дошъл, Костобакус от Омния. Северус, проконсул на Юдея. Африка. Добре дошъл… Виргилиан, проконсул на Сирия. Не, това е Марселий, управител на Египет. Марселий! Кой е този, Тимонид? Виргилиан, проконсул на Сирия. Много ти благодаря, Тимонид. Виргилиан, приятел на цезаря. Добре дошъл… Перикъл, проконсул на Атина. Перикъл от Атина. За Рим е чест, Сохамий, че арменският цар е тук. Армения се надява на още по-тесни връзки с Рим. Петринекс, Британия. Добре дошъл, Петринекс от Британия. Аве, цезаре. Аве, цезаре. Аве, цезаре. Управници! Консули! Принцове! Дойдохте от пустинята на Египет, от планините на Армения, от горите на Галия и от полята на Испания. Вие не си приличате, не носите еднакви дрехи, не пеете еднакви песни и не почитате едни богове. И все пак, като могъщо дърво със зелени листа и черни корени, вашето единство съставлява Рим. Огледайте се около вас, погледнете и себе си и ще видите величието на Рим. Преди 200 г. галите бяха наши смъртни врагове. Сега те са наши приятели. В целия свят останаха само две малки граници, където все още имаме врагове. Едната е на север и ни разделя с така наречените варвари. Другата е на изток Персия. Само на тези две граници ще видите стени, палисади, укрепления и омраза. Рим не желае такива граници. На Рим са нужни човешки граници. Трябваше да водим дълги войни. Вие преживяхте много. Вече стигнахме до края на този път. Трябва да запазим ценният мир, постигнат благодарение на римското управление. Независимо къде живеете и какъв цвят е кожата ви, щом е постигнат мир, той ще донесе на всички върховното право на римско гражданство. Добре ли сте, цезаре? Чувствам лека болка, но ще премине. Вече няма да има провинции и колонии, Рим ще бъде навсякъде. Ще бъдем семейство от равнопоставени нации. Това е нашето бъдеще. Нека боговете бъдат с нас. Винаги когато те видя, се чудя как е възможно да създам такава красота. Заради теб ми е трудно да се разделя с живота. Татко, чака те дълъг живот. Смъртта е нещо съвсем естествено. Не си ли го учила в училище? Няма да ти позволя да ме оставиш. Имам ли избор? Скоро кръвта, костите, сноповете нерви и артерии ще се превърнат в прах. Нямам избор. Сега, когато съм тук, ще следя да се грижиш добре за себе си. Дори да го правя, не ми остава много време. Трябва да взема важно решение, без да отлагам повече. Трябва да пожертвам любовта на сина си. Комод не трябва да ме наследи. Ливий, искам ти да заемеш мястото ми. Възнамерявам открито да те представя на водачите на империята като мой приемник. Нали сам казахте, че е нужен някой, който да извърши промяната, който да намери нови пътища, човек от новото хилядолетие. Аз познавам само пътя на войната. Как да превърна варварите в наши съюзници? Ще намериш начин. Сърцето ти ще ти подскаже, как. Комод вече дели трона с вас. Надявах се постът и отговорността да му помогнат да порасне. Той се вълнува само от игри и гладиатори. Вие ме отгледахте в семейството си. С Комод сме, като братя. И аз обичам Комод, но това е само чувство, нещо интимно. Цезаре, принц Комод ви изпраща поздравите си. Той е в снежната страна, на два дни път оттук. Да посрещна ли Комод? Посрещни го, Ливий. И обмисли предложението ми, но запомни не ми остава много. Въпреки, че Комод е мой брат, бих постъпила като теб, татко. И ти ли би избрала Ливий? Да. Да. Защо се поколеба? Ако не се колебаеше да поеме тази отговорност, не бих го избрал. Седни до мен. Нека те огледам. Щастлива ли си? Изглеждаш щастлива, но… Какво, татко? Носи се слух, че си решила да се оттеглиш в храма на Веста. Твърде лесно е да виждаш само красивото и грозното в живота. В определен момент животът ми изглеждаше ужасен. Било е заради майка ти. Срамувах се от нея. Тя ти причини голяма болка. Преживях и щастливи и красиви моменти с нея. Тя потърси любовта другаде, защото не можа да ме обикне. Ти си най-великият сред мъжете. Така ли трябва да бъде, татко? Няколко красиви момента, и после предателство. Трябва да се опитваме да разбираме другите. Тяхната жестокост и слабост? Дори тях. Животът щедро те е дарил, Лусила, но ти искаш прекалено много от него. Научи се да съжаляваш. Научи се на състрадание. Освободи съжалението и състраданието у себе си. Бъдещето ще те изправи пред много изпитания. Татко! Ливий! Ливий! Ливий! Комод! Ливий! Гай Ливий пътуващият войн! Комод най-великият римлянин! Липсваше ми! Как си? Както обикновено. Имам много да ти разказвам. И аз на теб. Всички тръгнахме от Рим – Юлиан, Нигер, Клавдий. Татко. Не те виждам често. Не по мое желание. Нито по мое, но тези войни се оказаха безкрайни. Защото ти си прекалено милостив. Аз бих водил войните по друг начин. Различаваме се по много неща. Иска ми се по-често да идваше в Рим. Там расте ново поколение. Че остарявам и грохвам ли намекваш? Рим се промени. Рим наистина се промени. Гъмжи от гладиатори. Сестричке! Не си ли се оттеглила в храма на Веста? И да оставя Рим в ръцете ти? Станала си философ! Започнахте да се карате веднага щом ти проходи. Сигурно си уморен. И жаден. Скоро ще поговорим. Да потърсим вино. Трибуните Полибий и Викториан – четири битки водихме заедно. Верулий – най-великият римски гладиатор. Преживял е стотици битки. Ще се присъединим към вас. Гладиатори да се бият като воини? Защо не? Ще научим вашите легионери да убиват. Да пийнем вино. Марк Аврелий, нашият цезар, не изглежда добре. Така е с всички умиращи. Знаеше ли, че цезарят умира? Защо иначе би напуснал Рим? Когато съм с теб, се чувствам добре, в безопасност. Никога не се променяй. Цезарят ми каза да се променя. Татко прекалено много мисли. Напоследък всички римляни има за какво да мислят. Защо лицето ти на воин за момент заприлича на лице на философ? Да пием, вместо да мислим. Както едно време? Както едно време. Учил ли си логика? Знаеш ли какво е „дилема“? Дилема ли? Когато имаш само две възможности и когато и двете са неосъществими, това се нарича дилема. Пий с мен. Пий с мен! Аз съм син на цезар и мога да те пратя на кладата! Ливий… Приятелю… Братко… Кажи ми, какво те тревожи. Баща ти ме помоли да го наследя. Собственият ми баща? Но аз съм негов син. Сигурно много ме мрази. Не те мрази. Не съм го молил за това. Но не си отказал. Накарай ме да откажа. Да те накарам ли? Ако се заслушаш внимателно, ще чуеш смеха на боговете. Не чувам никакъв смях. Боговете ще решат! Тя е за теб. Тя мисли. Ливий? Лусила? Лусила? Свърши ли с Комод и виното? Всичко изведнъж се промени. Вече не знам кой съм. Сигурен съм само в едно. Обичам те, Лусила. Ако си толкова сигурен, защо ми го казваш чак сега? Сякаш през всичките години съм знаел, че този ден ще дойде. Известното и неизвестното. Това какво означава? Тогава не го разбирах, но сега вече знам. Винаги си била с мен, навсякъде. Носех те в себе си в битките, беше с мен в северните полета. Това известно ли ти е? Да, и ти винаги си бил с мен. Когато исках да избягам от живота, не го направих, защото знаех, че един ден ще бъдеш с мен. Искам да бъда с теб до края на живота си. Защото те обичам. Наистина ли, Ливий? Върни ми го жив и здрав, върни ми го скоро, нека ме обича вечно. Изтегли хората си, устройваме капан на Баломар. Аз ще водя атаката. Първите, които влязат в боя, ще служат за примамка. Мнозина ще умрат. Ще бъде особено опасно за водача. Ние ще влезем първи в боя, ще бъдем примамката. Ако умра, значи боговете не са били с мен. И тогава, приятелю, братко, това ще свали бремето от плещите ти. При команда поведете хората си. Навлизайте навътре в гората, докато варварите решат да атакуват. Трябва да удържите атаката, докато ние затворим капана. Ще удържим атаката. Баломар се измъкна, защото твоите гладиатори са страхливци. Татко! Вече е решено, Лусила. Армения и Рим ще станат още по-близки. Част от Римската империя, прекрасна част от нея, ще стане арменска. Лусила, прибери тези документи. Написах ги, докато течеше битката. Ще ги пазя, татко. Опитвах се да се убедя, че страховете ми за империята са безпочвени, но те не са. Заплахата идва от изток, Лусила. Трябва да направим съюз, който да покаже на света колко важна е източната граница за Рим. Съюз с Армения. Затова… Цезарят трябва да омъжи дъщеря си за царя на Армения. Надявах се боговете да бъдат милостиви. Надявах се да се омъжиш по любов. Ти знаеш най-добре какво е брак без любов. Да. Така е. Знам, че ме обичаш и че би направил всичко по силите си, за да намериш друг начин. Опитах. И не успя ли? Не успях. Значи така е трябвало да стане. Ето как Рим наказва страхливците. Спрете! Кого наричате „страхливци“? Нека 20 от вашите се бият с 20 от нашите, ако смеят! Да видим дали сте страхливци! Махнете се от пътя. Никой да не ги докосва! Аз командвам войската. Продължете с наказанието. Няма да го позволя. Отстъпи, Комод. Не мога. Нито пък аз. Нега боговете решат спора! Поличбата се оказа лоша. Лоша за кого? За нас, за Рим? Тук можем да говорим открито. Да не очакваш боговете да пращат послания за всеки наш ход? Смяната на императора е нещо важно. Каква смяна? Цезарят знае, че умира. Може вместо Комод да направи Ливий свой наследник. Направи ли го публично, с нас е свършено. Да убием цезаря? Комод знае ли? Не, и никога няма да разбере. Цезарят е добре охраняван, как можем да го направим? Много лесно. Всички знаят, че той обича ябълки. Ще намажем едната страна на ножа със смъртоносна змийска отрова. Ако разрежеш ябълката и дадеш отровната половина на цезаря… Да живее император Комод! И 100 свидетели да има, никой няма да се усъмни. От кого би приел плод цезарят? Кого чувства толкова близък? Мен. Теб ли? Ти си сляп. Трябва само да опипам острието. Кой би бил по-подходящ от един слепец? Иронията започва да ми харесва, Марк Аврелий. Пред смъртта императорът на Рим не е нещо повече от роб. На кого или на какво служиш – едва ли има значение, по-голямо от пшеничено зърно. Каква полза от твоята мъдрост? Помисли за всичко, което си изчел и премислил през годините. И за разговорите, Марк Аврелий, за часовете, прекарани с приятеля ти Тимонид. Сигурно си се подготвял за този момент. Но си се лъгал, нали? Ти не си подготвен. Защо? Дали дългите разговори за смъртта са ме подвели? Или дълбоко в себе си си знаел, че твоята мъдрост ще се окаже безсилна пред това велико тайнство? Ако признаеш това, всички знания и умения стават безсмислени. Тогава не би нито размишлявал, нито чел, нито говорил за това. Сигурно е така. Ако мъжете не мислят, не четат и не разговарят един с друг… Най-вече, ако не разговорят, те не са мъже. Той дойде за мен. Мълчаливият лодкар е дошъл да ме преведе през реката на сенките. Още не съм готов. Винаги преговарям с врага, не можем ли да се споразумеем? От теб искам да почакаш 2 г. Една година. Няма да успея за по-малко от година. Не търся удоволствие, приятелство или любов. Аз говоря за Рим. И като казвам Рим, имам предвид, света. Бъдещето. Готов съм да живея с болката. Какво е една година за теб? Грубо, вулгарно, глупаво нещо! Казах някога „Присъщо е за смокинята да ражда плодове и за пчелата да дава мед, също и за лъва – да се спусне към агнето. “ Напълно в реда на нещата е ти да дойдеш за мен. Извини ме, лодкарю. Не знаех, че си сляп и глух. Ела, когато пожелаеш. Ръката ми ще ни води. Но ще ти кажа, че има велика истина, която още не сме разгадали. Ти ли си, Клеандър? Мога ли да направя нещо за теб, цезаре? Изпитвам болка. Гърците казват, че плодовете са най-доброто лекарство. Нека си разделим тази ябълка. Сгодена съм за цар Сохамий. Но ти си моя. Баща ми даде дума. Замини с мен. Къде можем да отидем? Където и да е, само да бъдем сами. Няма такова място. Аз съм дъщеря на цезар. Ти си жена. Това е по-висок ранг. Не мога да замина, ти също. Напротив. Трябва да избера между това да наследя цезаря и твоята любов. Избирам любовта ти. Не мога. А какво друго можеш да направиш? Само това си заслужава. Другото не е живот, само сън. Само това. Как можеш да ме молиш да забравя коя съм и какъв е смисълът на живота ми? Какъв смисъл има животът ти без любовта? Няма да го допусна. Татко, защо се отрече от мен? Цезарят умира! Татко? Ливий… Документ, в който татко назовава наследника си ли търсиш? Няма такъв документ. Трябва да има. Последната дума, която каза, беше „Ливий“. Ще свидетелствам, че желанието на цезаря беше да го наследиш ти. Ако разчитаме само на думите ти, ще има съмнение. Новият владетел трябва да бъде безспорен. Няма ли друг начин да наследиш Марк Аврелий? Поздравете новия цезар! Поздравете, Комод! Аве, цезаре! Аве, Комод! Аве, цезаре! Аве, Комод! Никога няма да забравя какво направи за мен. Да се провъзгласи из цялата империя, че аз, Комод, съм новият цезар и обявявам Гай Метелий Ливий за главнокомандващ на римските войски, проконсул на Римската империя, втори по ранг след цезаря. Аве, цезаре! Аве, цезаре! Запомни, че си смъртен. В тези сгради пазите законите и писанията на великите римляни. Заминавам със съпруга си и скоро ще бъда далеч от града. Моля ви да пазите Откровенията на баща ми – Марк Аврелий. Каквото и да се случи занапред, не позволявайте да бъдат унищожени. Трябва да останат в Рим. Когато баща ми беше на смъртно легло, говорих с боговете и им казах „Аз не съм като баща ми и ако бъда провъзгласен за цезар, ще променя всичко, което направи той. “ Предложих им живота си. Казах им да ме убият, ако за Рим не е добре да стана цезар. Както виждате, аз съм жив. И съм цезар. Искам Рим да се превърне в град на светлината, на веселието, на красотата и силата. Ще организираме игри, ще нахраним хората в града. Източните провинции ще изпращат двойно повече жито и ще плащат двойни данъци. Не можем да го направим, цезаре. Глад върлува не само в Сирия и в Египет, а и в Армения, Кападокия и Арабия. В цялата източна част на империята хората умират от глад. Когато ни повикахте, народът се изпълни с надежда. Хората казваха „Рим няма да ни остави да умрем. Младият цезар ще ни прати помощ. “ Ако изпълним тези заповеди, рискуваме целият Изток да въстане срещу Рим. Кажете в провинциите си – в Египет, в Сирия, в цялата източна част на империята, че ако има и най-малка съпротива срещу заповедите ми, ще ги унищожа. Кажете им също да забравят слабостта на баща ми. Трибун Полибий и неговият легион са убити от засада. Варвари… Човешко жертвоприношение… Римляни… Баломар! Свалете оръжията! Достатъчно дълго се бихме! Никога няма да влачите хората ми като роби из улиците на Рим! Ти и хората ти никога няма да бъдете роби! Давам честната си дума. Цезар не би го допуснал. Те за военнопленници. Трябва да ги продадем, като роби. Да умрем, убивайки римляни! Оковете ги, докато можем да говорим с тях, като с мъже! Дайте дума и ще свалим оковите. Не ме разбирате. Гай Метелий Ливий иска да свали оковите ви. Иска да ви направи свободни мъже и жени. Иска да ви направи римляни. Не вярвате ли на Ливий? Кажете ми, аз искам да ви помогна. Това е Вотан, нашият бог на войната. Ако твоите богове са силни, ще ти дадат сила. Ако не са, протегни ръката си и докосни Вотан. Заобиколени сте от римски войници. Само да извикам, и ще ви избият. Загубихме битката. Вотан казва, че трябва да умрем. Да разсъждаваме логично. Искате да знаете кой бог е по-силен. Първо, какво ще разберете, ако докосна вашия бог? Само това, че съм слаб. И второ… Искаме да ви помогнем, да ви освободим. Ако извикам, ще умрете. Въпреки че бях роб, не съм свикнал да търпя болка. Слаб съм, въпреки че съм философ. Те не го заслужават. Варвари, чудовища, животни! Докосни Вотан и ще знаем, че боговете ви са слаби. Не мога да го понеса. Това надхвърля човешките възможности. Не мога. Що за свят ще бъде, Ливий, щом бъдещето зависи от хора, като тях? Нямах намерение да го пипам. Вярата ми не е достатъчно силна. Ти дори не извика. Няма причина да приемате нашия бог. Няма защо да се променяте. Не искате ли да станем римляни? Нещастни необразовани получовеци. Не си струвате битките, но все пак… Да, искаме. Искаме. Сестричке! Ако не беше цезар, щеше да е велик гладиатор! Да, мястото ти е на арената. Само да остроумничиш ли си дошла? Ти не правиш нищо без причина. Дойдох да ти кажа, че подтикваш източните провинции към бунт. Дошла си да ми се караш. Ще напомня на сестра си, че малкият й брат вече не може да бъде командван и осмиван. Забравяш, че аз съм цезар. Правя каквото искам. Така ли? Искаш само едно да унищожиш всичко, което татко създаде. Винаги ми се противопоставяш. Защо? Какво съм ти направил? Каквото правиш сега. Лъжеш. Знам, че ти настройваше татко срещу мен. Не се налагаше. Той знаеше за твоите жестокости. А защо не разбра за твоите жестокости? Особено към собствената ни майка. Бях в стаята, когато тя умря. Когато майка ни умря! Помниш ли? Чух я да те моли „Защо ме мразиш, Лусила? Прости ми, ако съм ти сторила нещо. “ Ти нищо не каза. Това не е ли жестоко? Имах си причина. Каква причина? Кажи ми! Забрави. Кажи ми! Ти си без оръжие! Дори жена с кинжал е опасна! Тя не носи кинжал. Тя ми е сестра. Остави ни. Значи си дошла да ме предупредиш. Няма ли други причини? Не знаеш ли, че Ливий се връща в Рим? Не знаех. Знаеш ли защо се връща? Остани с мен, Лусила. Ще намерим друг начин да спечелим лоялността на Армения. Гай Метилий Ливий. Чух, че Лусила е в Рим. А не чу ли, че всичко е възможно, щом Комод е цезар? Носят се безумни слухове, че си се върнал, изпълнен с идеи за нов Рим. Рим, какъвто го искаше татко. И че искаш да представиш идеите си пред Сената. Ще споделиш ли безумните си планове? Какво би направил, ако ти кажа „Ливий, не го прави“? Само това, нищо повече. Бих постъпил според убежденията си. Зарежи този план, Ливий, и вие с Лусила ще бъдете заедно завинаги. Ливий! Какво да правя? Не съм толкова силна, колкото си мислех. Не се научих да живея без теб. И двамата не можем да живеем разделени. Предупредих те, но ти не ме послуша. Реших, че си предал баща ми. Но сега знам, че си намерил начин да осъществиш мечтите му. Ако се опитам да създам такъв свят, Комод ще ни държи разделени. Направи го, Ливий. И тогава ще видим какво ще ни раздели. Аве, Ливий, победител на германците. Аве, Ливий Германий. Почитаеми бащи и сенатори на Рим. Чухте ли какво се предлага? Гай Метилий Ливий… моли нас Ние… Сенатът на Рим, да дадем на тези варвари, на тези диваци, римско гражданство и да ги настаним на римска земя. Да приемем тези убийци за братя, за равни. Ами другите ни провинции? Ами Галия, която е толкова лоялна? Ами Сирия и Египет, които ни пращат жито? Направим ли тези варвари римляни, можем ли да откажем на другите? Какво ще стане с безценното някога римско гражданство? Ще стана евтино, нещо напълно обичайно. Ще се раздава като хляб. Аз казвам „не“! Ние сме римляни, воини! Да отхвърлим тази отровна идея! Разпънете водачите им, поробете останалите, научете ги веднъж завинаги, какво е да воюваш с Рим. Така постъпват римляните. Почитаеми бащи на Рим. Вие ме приветствахте като войник, постигнал победа във войната. Благодарен съм ви за това. Днес трябва да вземете трудно решение. Като войник, аз не трябва да влияя на мнението ви. Моля цезаря да позволи на човек, който не е войник или сенатор, а философ, човек на разума, да говори вместо мен. Братя римляни! Грък! Роден съм грък, но избрах да бъда римлянин. Роб! Роден съм роб, но спечелих свободата си. Братя римляни! Аз съм учител и знам, че ако сто пъти си се опитал да преподаваш един урок и учениците не го разбират, следва изводът, че нещо не е наред или с урока, или с учителя. Сто пъти сме показвали на варварите какво е да водиш война с Рим – изгаряме селата им, разпъваме на кръст водачите им и поробваме младите. После огънят угасва, мъртвите са погребани, робите лека-полека умират. Но омразата, която оставяме след себе си, никога не умира. Омразата означава войни. Войните се отразяват зле на нашите провинции данъци, глад, болести. Колко скъпо ни излиза това! Колко разточително! Отговорът е съвсем прост – не трябва да водим войни. Не трябва ли? Приятелите ти постоянно ни нападат! Това е измяна! Тези хора ясно показаха, какво искат. Искат да унищожат нас и римския начин на живот. И все пак, отговорът е много прост. Да превърнем приятелите ми от воини в мирни хора. Да ги заселим в запустелите земи. Ще започнат да произвеждат храна за себе си, но ви уверявам, един ден ще изпращат храна за Рим. Съгласен съм! Пратете ги там. Нека произвеждат за нас, но като роби. Така е било винаги. Нигер имаше 20 000 роби. И къде са сега? Всички продадени или освободени. Защо? Защото Нигер е против робството ли? Не, вече не е изгодно да държиш роби. Робите не произвеждат, колкото свободните хора. Да постъпим така, както е изгодно. Да споделим най-великия си дар, да дадем на тези хора римските права и свободи. Целият свят ще разбере, че сме ги приели като равни. Тогава ще имаме човешките граници и мира, който Марк Аврелий ни обеща. В името на цезаря! В името на цезаря! Цезарят ме попита кога Рим е бил най-велик и могъщ. Отговорих му, че Рим никога не е бил по-велик и могъщ от сега. Какво запази целостта на империята? Нашата сила, нашата мощ. „Равенство“, „свобода“, „мир“ – кой, освен гърците, евреите и робите, използва тези думи? Зад него и хората му стоят вандали. Има милиони като тях, които чакат да проявим слабост и да ни унищожат. Ако приемем тези варвари сред нас, враговете ни ще приемат това за слабост. Ще ни нападнат отвсякъде и това ще бъде краят на Римската империя. Това ще бъде краят на Рим. Краят на Рим ли? Как умира една империя? Срива ли се в един ужасен момент? Не. Но когато хората спрат да вярват в нея, тогава настъпва началото на нейния край. Почитаеми бащи на Рим, живял съм по времето на четирима велики императори – Траян, Хардиан, Антоний и Марк Аврелий. През всичките тези години империята растеше и се променяше. Законът на съществуването е расти или умри. Вие, сенаторите, сте сърцето на Рим. Вие сте гласът на народа. Говорете! Нека светът ви чуе! Нека светът знае, че Рим няма да умре. Милиони като тях чакат пред вратите ни. Ако не ги отворим, те ще ги пометат и ще ни унищожат. Нека вместо това, се разраснем още повече, да станем още по-велики. Да ги приемем сред нас. Нека сърцето на империята стане още по-голямо. Почитаеми бащи, ние променихме света, не можем ли да променим себе си? Да, време е за промяна! Край на войните! Римско управление! Ливий! Ти победи! Ние победихме! Спечелихме Сената, тепърва предстои Рим. Рим е с теб. Армията е с теб, аз ще бъда с теб. Изправи се срещу Комод. Ако станеш цезар, Рим ще се промени. Ти ме провали. Какъв провал? Става дума за Рим. Сега вече е напълно ясно, защо си дошла. За да ме унищожиш. Мога да убия и двама ви! Що се отнася до Сената… Ако отречеш… Няма да отрека волята на Сената. Ще приемем варварите, но ти няма да бъдеш втори по ранг след цезаря. Ще охраняваш северните граници, докато не благоволя да променя решението си. Не, сестричке! Няма да ти дам друга възможност да заговорничиш срещу мен. Ще се върнеш при съпруга си в Армения и няма да видиш Рим или Ливий… отново. Преди няколко дни бяхте готови да сключите примирие с Рим. През изминалите години сключихме мир с много племена. От всички северни народи само вие се противопоставяте. Ако се боите, че варварите ще нападнат границите ви, Рим ще ви защити. Защо отказвате? Говорете открито или си вървете! Какво постигнахме за всичките години в тази пустош? За пръв път в историята на империята на север цари мир. Човек може да бъде сам месеци, години, но идва момент, в който не може да издържа. Това щеше ли да стане, ако Лусила беше с теб? Заповед на цезаря. Трябва да се върнете в Рим. Това е Ливий! При нас всичко върви добре. Домът ми е съвсем като римски. Както виждаш, имаме повече от достатъчно. Бяхме прави за човешкия дух няма граници, за добро или за зло. Имаш ли вести от Лусила? Не. От месеци нямам новини. Чух, че в Рим гладуват. Хиляди умират от чума и глад. Трябва да стигна там преди мръкване. Радвам се, че сте добре. Ужасни времена настанаха, Ливий. Боговете са разгневени. Измъчват Рим с чума. Хиляди умряха. Аз съм сам. Няма към кого да се обърна, освен към теб. Не заминах по своя воля. Целият Изток се разбунтува – Арабия, Юдея, Кападокия, Сирия, Египет. Сирия и Египет? Марселий и Викториан? Те бяха сред най-лоялните. Да, но към баща ми. Сега вдигат армиите си срещу мен, срещу Рим. Дори Сохамий е с тях. Убедил е и Лусила да тръгне с него. Къде е източната ни армия? Мина на страната на бунтовниците. Само северната ни армия може да ги разгроми. Поеми командването, Ливий. Не ми давай тези правомощия. Боговете са с мен и винаги ще бъдат. Върви на изток и унищожи бунтовниците. Не ми давай тези правомощия. Аз не се страхувам. Вие поискахте да се срещнем, говорете! Готов си да влезем в битка, преди да сме говорили. Въстанахте срещу Рим. Марк Аврелий говореше за равнопоставеност. Рим няма да толерира бунтове. Приятели сме отдавна, Ливий. Вие сте предатели. Разбунтували сте две армии. Заплашихте империята. Не сме сами, Ливий. Ливий! Ливий! Боговете се смилиха над нас. Те те изпратиха. Имаш ли нещо общо с това? И то много. С бунтовниците ли си? Ще се отделим от Рим. Ще създадем наша империя на изток. Източна империя! Ще създадете хаос! Какво ви обединява? Само ще разделите империята! Не и ако ти се присъединиш към нас. Рим ще пребъде! Какво правиш? Поправям грешките на брат си! Комод причини много злини, но не това е начинът да ги поправим. Не мога да ти позволя да унищожиш империята. Не можеш ли? Върни армията си в Рим. Остави ни да творим съдбата си. И да оставя бунтовниците ненаказани? Аз участвам в този бунт. Започвам да се чудя, дали изобщо си ме обичала. Любовта ми даде сила да стигна дотук. Бягай, скрий се някъде, докато още не е късно. Повече от сигурно е, че ще унищожим бунтовническите армии. Няма да бягам, Ливий. Вие нарушихте примирието. Направихме дори нещо повече, обединихме се с персийците. Персийците! На страната на Ливий ли ще преминем? Комод ще ни се отплати с мъчения и смърт. Римляните ще се изправят срещу персийците, а ние ще чакаме. Запалете всичко след нас! Издал съм заповед, ако умра, веднага да убият Лусила. Царят е мъртъв! Загубих, остави ме да умра. Искам да живееш, Лусила. Искам да умра, Ливий! Аве, Ливий! Комод, император на Рим, те поздравява и обявява, че от днес ще бъдеш известен като Гай Метелий Ливий, Партий, Завоевател на Персия. Цезарят пожела да ти предам следното „Ливий, приятелю, братко. Искам да разделя трона си с теб, да станеш цезар заедно с мен. “ Но преди това, трябва да унищожиш следните села. От всеки град на Кападокия, Сирия и Египет трябва да бъдат измъчвани по 500 души. По 500 души от всеки град да бъдат изгорени живи. Ще ги научим как се правят бунтове. Спрете мъченията. Римляни! Римляни! Сега вече можем да кажем на Сената, на империята, на целия свят „Вижте! Тук русите хора от север и тъмните хора от юг живеят, като братя! Това може да стане по цял свят!“ Къде е подаръкът ми от Гай Ливий? Ливий го направи, Гай Метелий Ливий. Каза ли му, че бих споделил трона с него? Ето неговия отговор „Кажете на цезаря, че или ще има нов Рим, или нов цезар. “ Клеандър! Намери злато, Клеандър. Претърси всички обществени сгради и храмовете на боговете и богините. Донеси ми достатъчно злато да потопим Ливий и неговия нов Рим. Убийте варварите! Римляни! Не посягайте на тези хора. Те са ваши братя. Оставете ги да живеят в мир. Сега те са римляни. Не ги наранявайте. Всички северни народи ще отговорят с потоци от огън. Омразата им ще живее векове наред. Ще потекат реки от римска кръв. Ще ги превърнете в нация от убийци. Свалете оръжията и нека живеем в мир! Не! Какво се случи? Опита ли се да им кажеш, че има три възможности? Не знаеше ли, че има и четвърта? Тази! Ето как отговарят на разума. Сега дори ти трябва да видиш, че няма друг начин да им отговорим. Погледни лицето му и ми кажи какво да направя, за да отмъстя за него. Да вляза с армията в Рим и да залея града с кръв? Той е мъртъв. За мен не е. Струва ми се, че е жив и чувам думите му. Той беше приятел на татко. Ще отида в Рим сам. Ако не се върна до залез слънце, войските да нападнат Рим. Направиха ме бог. Знаеш ли? Наредих 30-дневно честване на събитието. Напусни незабавно, Комод. Все още мога да пощадя живота ти. Най-после разбрах защо ми пратиха чумата. Върлуваше глад, гърлата бяха много и боговете намалиха броя им. Армията е пред портите на града. Ако не се върна до залез слънце, ще атакуват. Предложих ти всичко, а ти продължаваш да ми опонираш. Можеше да бъдеш бог. Вземи меч и ще ти покажа какъв бог си! Ще се обърна към Сената. Там трябва да е останала някаква любов към империята. Аз те обичах, Ливий. Въпреки това, ти трябва да умреш. Боговете най-много харесват такива шеги. Каза ми някога, че никога не си чувал смеха на боговете. Слушай. Слушай внимателно. Славният цезар, наречен Луций, Аилий, Аврелий Комод Августин Пиус Феликс, умиротворител на света, Непобедимият! Римският Херкулес! Върховният жрец! Императорът! А сега и Завоевател на Персия! Събрахме се да помолим нашия божествен цезар за позволение от днес нататък империята вместо Римска империя, да се нарича Империята на Комод. А този град да се казва не Рим, а Градът на Комод. Имате разрешението ми. Гай Ливий е сред нас. Гай Ливий иска да говори. Говори. Почитаеми бащи на Рим, какво направихте? В какво се превърнахте? Вие сте Сенатът на римския народ, гласът, съзнанието на империята. Станете и се отървете от този човек, който изложи империята на опасност. Северната армия е готова да ви подкрепи. Изменник! Предателство! От цезаря! Промяна на заповедта! Гай Ливий вече не е ваш водач. Новият главнокомандващ е самият цезар. Злато! Цезар праща злато на римските войници. Злато! В цял свят няма достатъчно злато да плати по 3000 денара на всеки! Вижте! Денят отстъпва място на нощта, а не виждам никаква армия в Рим. Провъзгласеният за бог цезар иска човешко жертвоприношение. Ти и останалите ще бъдете първите. Вижте великата римска армия! Продаде се за шепа злато. Какво чакаме? Да вземем своя дял! А Ливий? А всичките загубени години? А кръвта, която си пролял, а загиналите събратя? Всичко ли ще загърбиш? Настъпи нашият час. Часът на предателството! Дезертьори! Подчиняваме се на нашия цезар! Вашият цезар ви купува! Ако докоснеш златото, си предател! Ти ли ме наричаш предател? Ти беше начело на въстаниците! Полибий! Бягай, Лусила, спасявай се. Не може да бъде! В какво се превърна армията на баща ми? Нищо не остана, само тъмнина и смърт. Бягай бързо, Лусила. Полибий! Няма полза от сълзите. Нищо не разбираш, нали? Някога за легионерите имаше злато от войните. Баща ти беше велик човек, но сега Рим изцяло се промени. Верулий! Помогни ми да спася човека, когото обичам! Убий брат ми. Ще ти дам пари, бижутата си, всичко, което имам. Нищо не ми остана, само моят любим. Всичките пари на света не са достатъчни, за да накараш някого да убие сина си. Твоят син ли? Майка ми… Майка ми те е обичала? Да, обичаше ме. И аз я обичах. Това е лъжа! Лъжа е! Лъжа! Вярно е, Комод. Лъжа! Не трябваше да ставаш цезар. Лъжа! Не си роден за това. Лъжа! Аз съм син на император. Марк Аврелий беше мой баща. Ти не си ми баща. Ти си мой син. Мой син си. Мой и на моята Фаустина. Не! Синко! Римски богове, вашата империя загина! Светът остана без светлина! Римляни! Бързо, намери близките си. Кажи им, че бродят крадци. Откраднаха най-безценните ни съкровища – нашата гордост, слава, мъдрост и чест. Римляни, опомнете се! Смъртта витае около нас! Те нито виждат, нито чуват. Останаха само чакалите да дебнат в мрака, само лешоядите кръжат в потъмнялото небе. Жалейте за изгубената земя! Подай ми ръка, Ливий, заради всичко, за което се борихме, заради мечтите ни. Ние сме заедно. Заедно сме. Заповед на цезаря. Оковете я. Ливий! Защо дойде? Можеше да живееш. Обичам те, ние си принадлежим. Ще живея само, ако и ти живееш. Армията! Армията! Когато баща ми Марк Аврелий умря, ти ми подаде факела и ме обяви за безспорен цезар. Заклех се, че няма да го забравя и ще изплатя дълга си към теб, Гай Метелий Ливий. Много пъти съм се бил на арената, но никой гладиатор не би посмял да убие Цезар, бога. Само ти би посмял. Ако се изправиш срещу мен, светът ще знае, че е до смърт. Убий ме и ще ги пощадя. Силата сега е в твои ръце, независимо кой от двамата ще оживее. Армията е с теб. Направи ме цезар и ще ти дам 1 млн. денара в злато. Ако се заслушаш много внимателно, ще чуеш смеха на боговете. Изгорете ги! Изгорете ги! Ливий! Ливий! Ливий! Ливий! Ливий! Отмъсти за нас, Вотан! Унищожи Рим! Аве, Ливий! Аве, цезаре! Аве, Ливий! Аве, цезаре! Аве, Ливий! Аве, цезаре! Властта е в твои ръце, Ливий. Рим е наш. Седни на трона и бъди цезар. Гай Метелий Ливий, народът е с теб. Империята е твоя, Ливий. Не смятам, че изборът ви е верен, защото първата ми заповед би била да ви разпънат на кръст. 2,750 млн. денара. 2,9 млн. Да бъдеш император на най-великата империя ще ти струва скъпо! 3 млн. денара за трона! Това беше началото на упадъка на Римската империя. Една велика цивилизация не може да бъде победена отвън, ако сама не се унищожи отвътре.