От филма:
Имате ли сериозни основания да искате развод? Извинете. Синусите ми са много чувствителни към дразнители. За последните пет месеца… … съм дишал свободно и с двете ноздри не повече от седмица. Трябва да откажа цигарите. Накрая ще ме довършат. Не бях пушил цели 13 години. Бях си оставил последната цигара от последния ми пакет. Казах си, че ако не я изпуша, значи никога повече няма да пуша. Цели 13 години пазих тази цигара. Вижте… Дори й направих специална кутийка. Виждате ли? Но един вторник следобед… … при мен дойде Барбара. А когато си тръгна… Ако размислиш, знаеш къде да ме намериш. Барбара и Оливър Роуз. Щяхте да знаете кои са, ако не бях потулих случая от пресата. Но историята им може да ви заинтригува. Още няма да засичам време. Хонорарът ми е 450 долара на час. Щом човек, печелещ 450 на час, иска да ви каже нещо безплатно, по-добре го изслушайте. Срещнаха се и всичко бе чудесно. И двамата смятаха така. Но от моя гледна точка горките бяха обречени от самото начало. Беше последен ден от летния сезон в Нантъкет. Североизточният вятър прогонваше и последните туристи от острова. Търг на покъщнина Китайски Хомункулус, 18-и век Следващият предмет е изящна японска дърворезба от 1700 г. Рядко срещан барелеф на шинтоистка богиня, с много подробни детайли. от припрения младеж с шлифера. Ще чуя ли 15? 11! Кой ще предложи 15? 20 долара, дами и господа. Ще чуя ли 25 за тази изключителна находка? 31! Предложиха 31 долара. Това ли е последната оферта? 40 долара! 50! Пет-нула! Втори път… Продадена на красивата дама в бяло. Знаете ли колко струва? Няма да ви я продам. Явно имам добър нюх. Трябва да хвана ферибота. Дайте да ви нося куфара. Облечете това. Обичам дъжда. И аз. Мислите си „Той учи в Харвард“. Просто спечелих стипендия. Не съм богат, а гениален. А вие? Нито богата, нито гениална. Къде учите? В Медисън, тренирам гимнастика. Но започнах да ставам твърде висока. На мен ми се струва… Високите са по-бавни. Премятанията ми се влошиха, но ръчната ми стойка още е добра. Обожавам Нантъкет. Ще изпусна ферибота. Благодаря и довиждане. Как се казвате? Барбара. Барбара! Чакайте! Имам страхотна идея! Съжалявам, съжалявам. Никога не се извинявай, че имаш множествен оргазъм. Досега не знаех, че е възможно. Благодаря ти. Благодаря… Ако се оженим, това ще е най-романтичният ден в живота ми. Ако не значи съм истинска уличница. Ще разказваме тази история на внуците си. Завръщането на гологлавия отмъстител! Гледаш я за шести път, спри я вече! Миличка, дай ми листовете! Кажи „моля“! Моля. Няма пък! Къде са? Не са у мен. Хитруша такава. Благодаря. Ехо! Мама се прибра! Хайде горе! Здравей, скъпа. Ти седни на този стол, ясно? А ти седни на другия. Донесла съм ви… За теб зелено, а за теб червено. Не бива да им даваш сладки. Напротив, четох, че ако лишаваш децата от сладкиши, те се пристрастяват и надебеляват. А ако непрекъснато им даваш, ще си останат нормални. На Коледа е доходно да си сервитьорка. Какво ще кажете? Да я окачим на елхата. Какво ще кажеш? Прилича на станиол. Прав си. Е, взимам си поука. Хайде да се поразходим. Само за малко, моля те. Навън вали сняг. И защо ли те каня на разходка? Къде отиваме? До ъгъла. Имам си работа, не мога да газя из снега. Ето, на ъгъла сме. Сега какво, ще се връщаме ли? Не, ще се повозим с колата. Нямам кола. Купила си ми „Морган“? Да! Не мога да повярвам! „Морган“! Братът на готвача я взел от Англия. Поръждясала е, но ще я оправя. Колко струва? Подарък е. Можем ли да си го позволим? Ти ще забогатееш. Това е последният ни шанс да се безпокоим за пари. Хайде, качвай се. Воланът е от дясната страна. Щастлив ли си? Много повече от щастлив. Женен съм! Звучи като приказка, нали? И точно така си беше. Баща ми казваше, че един мъж се познава по четири неща. Къщата му, колата му, съпругата му и обувките му. Оливър нямаше къща, но бързо се издигаше. Беше във фирмата от 6 месеца, когато покани старшите партньори в новия си апартамент на вечеря. Правеше планове за бъдещето. Аз също. Каква вечер! Елки, чакай малко. Ще има и възрастни хора. Скрий си деколтето. Къде се губите? Оливър, запознай се с Елки. За Оливър и Гавин, за добре свършената работа по делото Кентъки срещу „Брунсуик Коул“. Процесът беше страхотен! Без теб нямаше да се справя. Журито повярва на честното му лице. Гавин каза на главния прокурор да приеме сделката, иначе на следващите избори ще бъде като скопен кон. До дъно! Лека нощ, мамо. Лека нощ, милички. Може ли още десерт? Хайде, време е за лягане. Май не може. Целувка. Целунете татко. Лека нощ, миличка. Лека нощ, приятел. Лека нощ, татко. Приятни сънища. И аз бях пълничък като малък. Да започваме вечерята. Какво си сложила тук? Не, не ми казвай. Я да видим… Да не са ябълки? Ти правеше нещо с ябълки. Не, с печени ябълки. Сушени сливи? Не, чакай… Вкусът е много особен. Стафиди! Не са круши… Пресни смокини с малко коняк. Смокини! Никога нямаше да се сетя. И аз нямаше да се сетя. Фантастично е, нали, Елки? Превъзходно! Още вино? Много хубави кристални чаши. Не са „Уотърфорд“… „Бакара“. Май плащаме прекалено добре на съдружниците! Всъщност ги взехме на разумна цена. Историята е много интересна. Ти я разкажи, Барб. Бяхме в Париж… За петата годишнина от сватбата. Бяхме похапнали вкусно в ресторант „Па дьо Крешон“. „Пие дьо Кошон“. Благодаря. Разхождахме се и излязохме на… „Ру дьо Паради“, където имаше цех и музей на „Бакара“. Разбрах го едва когато се запознах с Оливър. Майка ми купуваше чаши на цветчета от супера, които се нащърбваха след 1-2 седмици. И винаги бяха жълти. Та значи бяхме в една огромна зала, пълна с кристални съдове. Истинско кристално поле. Беше толкова красиво. Чувствах се… … не мога да намеря думата. Внезапно чухме шум от счупено стъкло. Погледнах Оливър, той пък погледна мен и тогава… А, преди това… Отвън имаше голяма лимузина. Всъщност, преди лимузината… Казано накратко, една двойка си бе поръчала специален дизайн, но сега се развеждаха. Тя строши своята половина, а аз убедих мъжа да ни продаде неговата евтино, за да й отмъсти. Та… това е историята на чашите ни „Бакара“. Всички си прекараха чудесно, нали? Казано накратко, не. Ти се отплесна… Следващия път я разкажи ти, щом толкова те е грижа за мнението им, смотаняк такъв! Нали са ми шефове! И на Гавин, но неговата мацка му масажираше чатала! Той няма амбиции да става съдружник, няма жена и деца, а аз имам! Тук ли искаш да живеем? Къща не се купува със сегашната ми заплата! Поне не такава, каквато искаме. Така е, мнението им е важно за мен! Застреляй ме, ако искаш. И този фалшив смях… Беше си съвсем естествен. Добре де, може би малко преиграх. Гледах разговорът да върви. Дано не са забелязали какъв съм кретен. Никога не забелязват. „Скъпи г-н собственик, къщата ви много ми харесва. Ако решите да я продавате, моля ви, свържете се с мен. Барбара Роуз.“ Мамо! Ще закъснея за тренировка! Никой не отговаря на бележките. Тази къща е прекрасна. Влюбих се в нея. Само си губиш времето. Залагам 5 долара, че ще я купим. Хайде на бас! Тъкмо оставях бележка. Колко мило. Заповядайте, моля. Не мисля, че се познаваме. Аз съм Морийн. Не помня мама да е говорила за вас, но тя имаше толкова приятели. Моите съболезнования. Благодаря. Тя издъхна в съня си. Какво да правя с тази стара къща? Не искам да я обявя за продан и оттук да минават всякакви непознати. Ако можех да намеря някой, който ще я обича колкото мама… За мен това е по-важно от парите, които ще взема за нея. Ако познавате някой, който се интересува… Може ли да си изберем стаите? Да, нали къщата е вече наша! Кой ще избира първи? Е, какво ли питам! Не се плаши. Ще го направим заедно. Просто се чувствам странно. Тази къща е толкова прекрасна и ние ще живеем в нея. Подхожда ли ни тази къща? Подхожда ли на мен? Ще се прибера рано. Къде отиваш? Някой трябва да плаща вноските за къщата. Но днес е събота. Прекрасен ден за нас! На теб се пада по-забавната част! Първо кухнята. Всичко работеше в тяхна полза. Не, поправка. Семейство Роуз работеха за всичко. През следващите 6 години Оливър стана старши съдружник. Децата отслабнаха с 30-ина килограма. А Барбара се трудеше неуморно, за да създаде съвършения дом, за който Оливър винаги бе мечтал. Нелека задача за жена, която като малка е пила от нащърбени чаши. Имаше милиони избори и тя се потеше здраво над всеки един. Пребоядиса всички маси сама. Отне й 6 месеца, за да станат подовете точно както искаше. Стотина съботи, за да намери най-добрия стафордширски порцелан, който разположи над камината. Когато положиш толкова усилия, в крайна сметка се изправяш пред един ужасен въпрос „А сега какво да правя?“ Извинявай, работиш ли? Да. Нещо важно ли е? Бих казала да. Или поне се надявам. Стефани се обади да ни благодари за вечерята. Пастетът ми бил толкова хубав, че трябвало да отворя магазинче. Говореше съвсем сериозно и си купи половин килограм за 35 долара. Бях забравила какво е да изкарваш пари. Продала си пастет на наши приятели? Плати ми в брой. Усещането бе по-различно от осребряването на чек. Прииска ми се да сменя волвото с джип с двойно предаване с огромни гуми и двигател 200 коня. И го направих. Ще го взема утре. Благодаря ти, че ми каза! Наистина ли имаш нужда от това? Волвото е хубава кола. Аз ще го платя. И колко струва? Добре де, признавам, беше малко щура идея, но го исках! Значи трябва да продадеш още само 300 кг пастет. Може и да го направя. Може да започна бизнес. Ако не искаш… О, не, направи го. Давай. Ще го направя. Чакай малко, чакай. Не разбирам… Защо се цупиш? Казах ти, че аз ще се заема. Да, но видях, че не го правиш и затова насрочих интервю. Щях да го направя! Понякога ти е нужно побутване. Всички имаме нужда да ни побутнат. Разбрахме се, че ще наемем някого да се грижи за къщата, нали? Отново си прав, Оливър. Да не спорим. Помисли малко! Ако не искаш да говориш с жената, ще я отпратя. Само се опитвам да ти улесня живота! Да има чужд човек вкъщи е странно, не мислите ли? Не само за нас, но и за вас. Е, вие сигурно сте свикнали. Така си осигурявам квартира, храна и малко пари. Уча в колеж „Уилям и Мери“, но това няма да пречи на задълженията ми. Чудесно, радвам се за вас. Ще получа ли работата? Всъщност нямам нужда от помощница. Идеята беше на съпруга ми. Отгледах сама две деца, които скоро ще отидат в колеж. И двамата са приети в Харвард. Хубаво учебно заведение. Благодаря. Така че ще останем сами с Оливър. Макар че ще се занимавам с кетъринг, нямам нужда да работя за пари. Това обаче не ме причислява към онези жени, които се посвещават на съпруга и децата си, а после се опитват да се докажат, защото децата им са заминали, като отворят арт-галерия или обзаведат офиса на съпруга си. Имам прекрасна къща, претъпкана с красиви вещи. Обзавела съм я сама и съм се справила отлично. Не че съм роб на материалното – напротив. Но се гордея с онова, което съм постигнала, макар че за някои животът ми е отвратителен. Не, това е твърде силна дума. Не бих казала, че мнозина уважават избора, който съм направила, но жените като мен ще ме разберат. Не че ми пука – не понасям такива жени. Опитвам се да ви кажа, че нямам нужда от домашна помощница. Благодаря за интервюто. Желая ви всичко най-хубаво. Разберете ако ви наема, животът ми ще се промени. Ще бъдете нов елемент в къщата. Ще ви покажа стаята ви. Хей, Бени! Глупаво куче. Да видим дали ще се хване пак. Бени! Да, много е глупав. О, миличкият ми Бени. Доброто ми кученце. Той е много послушен, нали? Много го обичаме! Хубаво кученце! Домът на семейство Роуз. За мен ли е? За Джош. Очакваш обаждане ли? Джейсън Лараби каза, че ще звънне. Искам да го привлека за клиент. Говори се, че ще става съветник на президента. Ще се обади. Прегледа ли договора ми? Какъв договор? За обяда в консулството. Не, ще го прочета през уикенда. Добре. Не, не е добре. Трябва да го подпиша утре, затова ти го дадох миналата седмица. Добре, ще го прочета сега. Не си прави труда. Не, донеси ми го. Разбира се. Какво има?! Муха. Къде ли се дяна? На хладилника. Внимавай да не те надуши. Какво ще кажеш, а? Бива си ме. Страхотна бързина. Г-н Лараби, здравейте! Не, не е късно. Ще изчакате ли да мина на другия телефон? Да, сър, очаквам го с нетърпение. Разбира се, че не ме безпокоите. Адвокатите никога не спят. На ваше разположение съм денонощно… Кой е оставил уредите включени? Натиснала съм ги, докато чистех. Имам страхотна новина. Утре съм на обяд с Лараби. Ще се срещнем в клуба му във Филаделфия. Пипнах го! Колко самодоволен изглеждаш. Извинявай. Не се извинявай. Живея с мисълта, че мъжът дължи извинение на жената, с която живее. Какъв си лицемер! Е, къде ти е договорчето? Може пък да ти издействам повече пари. Къде е? Можеш ли вече? Хонорарът ми се покачва. Използвай, докато съм ти по джоба. Не искам да го четеш. Защо, дай го. Пипнах те, няма да ми се измъкнеш! Пусни ме! Пусни ме де! Майчице… Мислиш се за много силна, а? Ама какво ти става? В отношенията с жените винаги идва ред на този въпрос. Ако жената не отговори, това е лош знак. Неприятностите ще дойдат оттам, откъдето най-малко ги очакваш. Ще останете доволен от кантората ни, особено ако слуховете са верни. Е, може би ме чака поява пред Сената. За което можем да ви помогнем. Келнер! Какво има? Нищо, нищо… Може ли още кафе? Относно встъпването ви в длъжност, трябва да видим декларацията за имотното ви състояние… Оливър? Да не получите сърдечен пристъп? Не… Повикайте линейка! Изтрийте това от брадичката му. Обадете се на жена ми! Искали сте дефибрилатор. Ще го вземеш ли? Как е хавата? Само от вас съм по-добре. Жената ме намушка в стомаха. Този път с пила за нокти. Обучава се за маникюристка. Изкарват добри пари. Опитвам се да ти намеря лекар. После винаги са гузни. Г-н Роуз, съм д-р Гордън. Г-н Лараби ни извика. Жизнени показатели? Ние бяхме първи! Ще стигнат и до вас. По-спокойно, не виждаш ли, че човекът умира? Някой обади ли се на жена ми? Трябва да й напиша бележка, в случай че не пристигне навреме. Бързо в интензивното! Там ще ми върнете химикалката. Жена ми дойде ли? Мисля, че не. Рентгенова снимка на стомаха. Ще трябва да глътнете малко каша. Ще ви хареса, има вкус на мента. Най-важни са ордьоврите. По тях хората съдят за храната. Спешно обаждане за вас. Ало? О, Боже! Добре, тръгвам веднага. Мъжът ми получил сърдечен пристъп. И майка ми получи! Не се безпокойте, обядът ще бъде превъзходен. Всичко ще е чудесно. Снимката показва скъсване на хранопровода хиатусова херния. Ето я тук. Болките са като при ангина. Реагира на стрес, кафе, пикантна храна, газове. Нервните ви окончания се раздразват. Не е фатално. Тази херния може ли да се получи, ако някой ви стисне с крака? Не. Значи няма да умра? След време да, но не и днес. Благодаря ви. Изчакайте тук. Благодаря. Оливър, жив си! Да, не е било сърцето, а дупка в хранопровода. Жив си! Какво чакаш? Да ме вземе Барбара. Ще изчакам заедно с теб. Дали сестрата би ни поразтрила с благовонни масла? Трябва всеки момент да дойде. Доста е задушно в тия болници. Купих пиячка за целия път. Не помня дали обичаше лимон, та взех за всеки случай. Наздраве. А навън животът си тече… Хора, които никога няма да срещнем, изживяват усещания, които никога няма да познаем. И не бива да ги познаваме. На този етап в живота си мислиш, че знаеш какво те чака, но… … всъщност нищо не знаеш. Точно така, не знаеш. Винаги, когато решиш, че всичко ти е ясно, нещо те поваля изневиделица и се пльосваш по задник. Защо според теб Барбара не дойде в болницата? Не знам. Сигурно е имала основателна причина. Къде са другите? Ти си единственият в това семейство, когото го е грижа за мен. Оливър! Представа си нямаш колко се радвам да те видя! Ти не дойде в болницата. Ами да, не дойдох… Обадих се и щом разбрах, че всичко е под контрол… Не исках да те безпокоя. Да ме безпокоиш? Не правех нищо особено, само умирах. Оливър, не си умирал. Дори не се обади. Обадих се, говорих с… Не и с мен. Разговарях със сестрата. Тя каза, че не умираш. Но мислех, че умирам! Написах ти бележка, в случай че не дойдеш навреме. Не мога да ти разчета почерка. Писах я на носилка, превит от болка, караха ме в интензивното. Пише… „Любов моя, когато получиш това, може вече да ме няма.“ Изживях живота си пълноценно, така, както дори не съм мечтал. Всичко, което имам и което съм, дължа на теб. Ти ми даде смелост да надхвърля възможностите си и силата да…“ Тук получих спазъм. Не се чете. На следващия ред пише „Лежа и чувствам как животът си отива от мен. Пред очите ми е твоят образ. Ще го отнеса със себе си във вечността. Много си ми скъпа. Благодарен съм на милостивия Бог за теб.“ Не ми останаха сили да се подпиша. Е, сигурно щяха да ми кажат от кого е бележката. Защо не ни се обади?! Не исках да ви безпокоя излишно. Майка ви не е искала да безпокои никого днес. Трябваше да ни се обадиш! Трябваше. Не е искала да ви тревожи. Важното е, че баща ви е жив. Семейството ни винаги е намирало общ език. Ако се случи нещо важно, всички трябва да узнаят. Разбрали сме се. Какво става? Много съм разстроена. Не бях сигурна защо не дойдох в болницата, но сега разбрах. Бих искал да не говорим повече за днешния ден. Щях да дойда в болницата, но знаех, че си добре. Не мисля, че нещо ужасно може да се случи с мен, децата или теб. Тъкмо вече излизах на шосето, когато почувствах, че си мъртъв. И разбрах какво ще е да съм сама в тази къща. Да те няма в живота ми. Толкова се изплаших, че отбих край пътя. Вече няма от какво да се страхуваш. Изплаших се, защото се почувствах щастлива. Щастлива, че съм мъртъв? Не, че съм свободна. Сякаш някаква тежест бе паднала от плещите ми. Тежест от плещите ти? Да. И как да реагирам сега? Значи ти се е искало да умра? Реших, че е важно да ти кажа. Дължиш ми извинение, Барбара. Ако имаш да ми казваш нещо, кажи. Искам развод. Не, не искаш. Няма да ти дам развод! Доста дълго мислих над това. Не искам да съм омъжена за теб. Защо искаш развод? Направил ли съм нещо? Или не съм направил? Не мога да ти го обясня. Опитай се! Не желая! Друг мъж ли има в живота ти? Не. Тогава жена? Ще ти се! Аз би трябвало да искам развод! Откарват ме в болницата заради… Лошо храносмилане. Винаги успяваш да ме направиш на глупак! Добре, извинявай. Аз съм лошата. Просто хвърли вината върху мен. Не, не! Искам… След толкова години щастлив брак, мисля, че ми дължиш една основателна причина. Скъсах си задника от бачкане, за да ти осигуря охолен живот и ми дължиш едно смислено обяснение. Да го чуя. Хайде, да го чуя! Защото… … като те гледам как ядеш, като те гледам как спиш… Изобщо, като те гледам напоследък, ми се иска да ти разбия мутрата! Е, хайде, разбий ми мутрата. Цапардосай ме! Следващия път… ще ти го върна! Гледай да си намериш добър адвокат! Най-добрият за парите ти! Какво иска? Издръжка за децата. Винаги съм се грижил за тях. Догодина ще станат пълнолетни. А издръжка за нея? Отказва се, въпреки съвета ми. Изкарвам пари с бизнеса си. Мога и сама да се издържам. Какъв съм късметлия! Клиентката ми е доста щедра. Отказва се от издръжка, както и от претенции върху кантората ви, в замяна на къщата и нейното съдържание, без принадлежностите ви за бръснене и дрехите ви. Парите ми са вложени в къщата! Аз я намерих и избрах цялото обзавеждане. Къщата е моя! Като свърши с мрънкането, обяснете й, че съпругата не получава къщата автоматично. Нали сте й казали, че има права върху абсолютно всичко. Какво съм й казал?! Ето, вижте сам. Цитирам „Любов моя… Когато получиш това…“ Олеле, какъв почерк. „Когато получиш това, може вече да ме няма. Дрън-дрън-дрън… Всичко, което съм и което имам, дължа на теб.“ Вие ли сте го написали, г-н Роуз? Извинете, г-н Търмонт, жалка, нищожна, червееподобна гадина такава… може ли да поговоря с жена си насаме? Разбира се. Печелиш състезанието „кой може да падне по-долу най-бързо“. Показвайки му моето писмо, ти потъна под най-дълбокия пласт праисторически жабешки лайна на дъното на блатото с отрепки. Можеше да ти отстъпя къщата, но сега… няма да я получиш! Никога няма да вземеш къщата. Разбра ли ме? Няма… да ти дам… тази къща. Ще видим. Да, ще видим. Не биваше да ви показвам писмото. Когато всичко приключи, днешният ден далеч няма да е най-тежкият. Какво са 500 адвокати на дъното на океана? Едно добро начало. Преди мразех такива вицове. Сега обаче ги възприемам като простички истини. Адвокатите… Скъпа, не мога сега, с клиент съм. Обичам те, липсваш ми, желая те. Чао. Наскоро се ожених. Не мислех, че ще го направя, след случилото се със сем. Роуз. По отношение на жените се надявам, че съм по-добър човек от преди. Поне съм по-добър адвокат, щом става дума за развод. Няма да допусна грешката, която допуснах с Оливър. Да обсъдим най-важното. И двамата искате къщата. Не тя живее на хотел, а аз! Не задълго. Твърди, че тя е открила къщата. Вярно е. Да, но не е вярно, че тя я е превърнала в това, което е сега. Ако трябваше да броим хубавите неща, които сме намерили, резултатът щеше да е 836 за мен. Прекрасните стафордширски кучета, по-голямата част от порцелана, килима арт деко и кухненската печка. Едва я склоних да я купи. Нея я бива да купува само обувки. Ако не бях сложил лавици, щяха да се търкалят навсякъде! Ето. Това ще ти хареса. Граждански кодекс, параграф 16-9-0-4, алинея 3. Използвах го при развода на братовчед ми Поли. Загубеняк. Чети. „За целите на подраздел 1 и 2…“ Прескочи на „при страни, които водят живот поотделно…“ „… без да споделят легло или храна, ще бъде сметнато, че са разделени, дори да живеят под един покрив.“ Дори да живеят под един покрив? Отнася се за бедните, които не могат да си позволят отделни жилища, но можем да го използваме. Ще мога да се върна! Ще покажеш, че си привързан към имота и ще я следиш да не го разпродаде. Ще я накарам да отстъпи за къщата. Не, изобщо не разговаряй с нея! Отбягвай я! Жените са по-коварни, отколкото си мислим. Не я подценявай. Няма, не се безпокой. Гавин, благодаря ти. Няма защо. Хайде, прибирай се вкъщи. Това е най-глупавата ти постъпка! Втората най-глупава. Не можеш да останеш тук! Според закона мога! Параграф 16-9-0-4, алинея 3. Прочети я, драга моя! Хайде, мамо, твой ред е. Я ми дай този плик. Това ли ще сложиш на върха? Точно това. Хубаво. Джош, включи лампичките. Някъде дава на късо. Не, орнамент докосва фасунга. Добре, ти го оправи, Оливър. Коледа е, хайде по-празнично! Трябва да излизам. Аз имам работа в стаята си. Горим! Знам, сладур! Къщата гори бе, идиот! Чакай ме! О, Боже! Направи нещо! Пожар! Мамо! Татко! Извикайте полиция! Отивам за пожарогасител! Наберете 999… не, 911! Пазете се! „Да се съхранява на студено. Изправете, извадете щифта… Дръжте по-далеч от лицето…“ По-бързо, татко! Татко, пердето! Край, изгасих го. Слава Богу, че бях тук! Къщата можеше да изгори. Ще донеса гъбата да почистя… По-скоро ще ми трябва гребло или булдозер. Може и да не са били лампичките. Ти все знаеш най-добре. Вместо да спорим кой е виновен, искам да постигнем съгласие. И аз искам да приключим. От развода ще спечелят адвокатите. Затова имам справедливо решение. Искаш ли да го чуеш? Разбирам твоята гледна точка, вложила си 18 години в този брак. Това струва доста. Една огромна сума. 163800 долара. Как я сметна? Ти вършеше същото като Сюзън. Тя учи, трябва да взима повече. Остави ме да довърша. Не можем да сравняваме нейната работа с… Взех за база заплатата й и я удвоих. Но и това не бе достатъчно, така че я утроих. Така получих сумата… Ще ти ги дам в брой. Няма да е лесно, но ще ги събера. Само се съгласи да ми отстъпиш къщата. Ти извлече доста повече от връзката ни, отколкото аз! Няма да питам какво имаш предвид. Аз намерих и обзаведох тази къща! С моите пари! Не се печелят лесно, драга! Без мен нямаше да ги спечелиш, гълъбче! Не беше изпитвала множествен оргазъм, преди да ме срещнеш! Отвратена съм от теб, а ти очакваш да величая мъжествеността ти? Не ни обръщайте внимание. Ще намерим решение. Червените полета са нейни, а жълтите мои. Зелените са неутрална територия. С кухнята беше по-трудно, но решихме да я ползваме на смени. И двамата ли го смятате за разумно? Да. Баща ми казваше, че не можеш да се мериш с жените в любов и отмъщение. Остави й къщата. Има други къщи и други жени. Не, ще победя, защото я накарах да приеме основните правила. Тук няма победа, а само степени на загуба! Извоювах си по-голяма квадратура. Извинете, че ви безпокоя. Ще ми дадете ли хапче за сън? Оливър ли те изпрати? Не, всъщност не. Добре де, разкрихте ме. Никак не ми е удобно, но… Хубаво е, че поне някой в тази къща мисли за другите. Лека нощ. Няма ли да ми дадете хапче? Чакай, коте! Мога да потърся отворена аптека. Аз ще потърся. Да дойда ли с вас? Както искаш. Любимата ми кола. „Морган“. Уютна е. Какво беше това? Някаква бабуна. Котето! Божичко! Влез вътре и намери някой найлонов чувал. Чувал? Имали 9 живота, а? Къде си, коте? Мац-пис-пис! Да си виждал котката ми? На мен ли говориш? Мац-пис-пис! Къде си, коте? Хайде, излез, моля те! Какво си направил с котката?! Затвори, изстудяваш сауната. Знам, че е станало нещо. Не се прави на ударен, кажи ми! Ти уби котката си. Какво?! Да. Ако ми беше дала хапче, котката ти щеше да е жива. Наложи се да търся аптека, дадох на заден, за да изляза… Опитваш се да ме уплашиш ли? Ако си търсиш белята, ще си я намериш! Какво очакваш?! Ти уби котката ми! Подлудяваш ме! Умолявам те, напусни къщата! Не, къщата е моя… … и ще остана. Безпокоя се за теб, Оливър. Виждаш ми се изтощен. Нищо ми няма! Ще взема отпуск след като Лараби встъпи в длъжност. Защо не го вземеш сега? Искам всичко да мине гладко. Трябва да си в най-добра форма. Точно в такава съм! Няма да ви разочаровам. Чувствам се фантастично! Благодаря ви за загрижеността. В кабинета ви има някой. Кой? Кажи ми с думи. Госпожа Роуз. Не ми се щеше да я оставям в приемната, все пак нали… Разбрах. Казах, разбрах! Барбара… Визитата ти може да бъде счетена за неетична. Неетична или не аз съм тук. Ще запиша разговора, за да няма спекулации какво сме казали. Какво искаш? Ти посъветва Оливър да се върне вкъщи, сега го посъветвай обратното. Защо? Нали решихте проблема с червените и зелените площи? От началото на тази история не съм добре със съня. Почти всяка сутрин се будя с плач. Съжалявам, това е кофти. Но тази сутрин се събудих с писък. И не можах да се спра. Искам най-сетне да се свърши! Трябва да сложим край! Продайте къщата и… Не! Явно и двамата не искате. Гавин… нямам много пари. Но бих могла да ти платя. Това би било незаконно. Освен парите… … какво би те убедило да ми помогнеш, Гавин? Обуй се, от 1982-а насам не се възбуждам от ходила. А правил ли си гневен секс? Че има ли друг? Престани! Ставаш смешна! Закопчай се! Ако искаш да решим проблема, нека седнем и намерим компромис. Не може да има компромис. Тогава не мога да ти помогна! Струваше си да опитам. Ако размислиш, знаеш къде да ме намериш. Чудя се какво ли щеше да стане, ако бях приел предложението й. Но не го направих. Трябваше да приема пръстите й върху чатала си като вик за помощ. Смрадлива кучка! Тъпо копеле! Мръсница! Педал! Добро утро, Сюзън. Направих ти сандвичи. Не съм гладен. После ще огладнееш. Увий си ги. Трябва да ти кажа нещо, преди да заминеш за колежа. Каза, че ме обичаш. Така е. Да не се друсам и да не правя секс, за да не прихвана нещо. Друго? Нещо… за жените. Не оставяй чувствата да те подведат. Това, че си се прецакал, не значи, ще и аз ще го направя. Джош, не си тръгвай така. Ядосан съм ти! И как да решим проблема? Искаш ли да ме удариш? Ако ще се почувстваш по-добре, давай. Като заминем, сигурно ще се изпотрепете. Не ставай глупава. Трябва да останем сами, за да се разберем. До лятото все ще успеем. Ще приготвя празнична вечеря и ще ти я донеса. Ще изгладим нещата. Обещаваш ли? Разбира се. Знаеш, че те обичам. Милото ми момиченце. Ще се върна за багажа си. Ще ви стискам палци. Довиждане. Всичко хубаво. Довиждане. Приятно прекарване. Не се тревожете за нас. Тук, Бени! На 15 години прочетох теорията за еволюцията и всичко ми се изясни. Произлезли сме от калта и след 3,8 милиарда години еволюция сърцевината ни все още е от кал. Всеки бракоразводен адвокат го знае. Сега я пипнахме! Прави официална вечеря у дома в 20 ч. Кулинарният критик от „Поуст“ се обади да потвърди. Изпрати фалшиво известие, че ще пръскат за термити, за да се махна. Позволено й е да прави партита. Но излъга за термитите! Позволено е и да лъже. Задигна две порцеланови фигурки. Струват поне 1000 долара. Финансира вечерята си с мои вещи! Искам да повдигна обвинение и да я вкарам в затвора! Без доказателства няма да стане. Ти на чия страна си всъщност? Да не те е подкупила? Изчука ли я? Как ти хрумна! Беше страхотна. Тренирала е гимнастика. Сериозно? Виж, Оливър… Изгубих си мисълта. Искам да я арестуват! Недей да оставаш в къщата. Продайте я и си разделете парите. Не, ти ме предаваш! Смяташ, че не ми стиска да издържа докрай. По-добре не упорствай. Знаеш, че те уважавам. И двамата сме професионалисти. Като професионалист и приятел ти казвам, че ще загубиш! Откажи се! Разбирам какво искаш да кажеш. Уволнен си. Някои от ястията са нови, а други съм ви приготвяла и преди. Всички те са мои любими ястия, предназначени за любими клиенти. Здравей, скъпа. Извинявай, че закъснях. Няма да сядам до никого, малко съм понастинал. А сега мисля да се изпикая върху рибата. Това са мои клиенти. Вредиш на бизнеса ми. Кулинарният редактор на „Поуст“ е тук! Наред ли е всичко? Аз не бих те унижила така. Нямаш нужния инструмент! Тръгваш си толкова скоро? Май назрява семеен скандал. Не знам дали да си ходим, но ви съветвам да не опитвате рибата. Какво правиш?! Какви ги вършиш?! Виждате ли я какво прави? Виждате ли?! Излизай от колата, скъпи! Ще трябва да ме убиеш. Говоря сериозно, Оливър! Не ти стиска! Хайде де! Давай! Това е пълен абсурд! Добре, играта загрубя! Не искам да правим сцени. Все пак и аз живея в този квартал. Но играта загрубя! Пъзла! На гостите ти много щеше да им хареса. Очаквах нещо по-изобретателно от теб. Е, ще ида да почистя. Само не стафордширския порцелан! Обичаш ги не по-малко от мен! Дори повече! Не пипай това. Какво правиш?! Дай ми го! Няма! Лека нощ. Бени? Бени! В района на Потомак времето ще бъде горещо и влажно, температура 33 градуса. Гледайте да не излизате. Особено хората с дихателни проблеми. Дали жените все още смятат мъжете в униформи за сексапилни? Дотук беше най-обикновен развод. Няколко драскотини, потрошени чинии, опикана риба… Но за следващата част ще трябва да пийнете нещо. Из черепа ни се търкалят две големи дилеми Как да задържиш някого, който не иска да остане… … и как да се отървеш от някого, който не иска да си тръгне? Трябва да поговорим. В 2100 в трапезарията. Г-н Оливър Роуз ще присъства Отворих бутилка старо вино, за да подиша. Изглеждаш прекрасно. И се чувствам прекрасно. Аз също. Встъпването в длъжност на Лараби мина много добре. Бях приятно изненадан… … от поканата ти. Благодаря за виното. Не си сипал отрова, надявам се? И аз се надявам на същото. Стигнахме твърде далеч. Така е. Искам пак да водя нормален живот. И аз. Трудно ми е да повярвам, че не можем да бъдем щастливи. Можем да сме щастливи, само че не заедно. Ще те помоля за последен път да напуснеш. Не мога да го направя. И не искам. Изкарваш много пари. Купи си нова къща, можеш да подмениш всичко. Освен теб. Може и да не ти се вярва, но все още те обичам. Все още… те желая. Макар и да не е за вярване. Не ти се вярва, че не те искам! Да, малко ми е трудно. Смятам се за добър човек и… Как можем да оправим нещата? Не знам. Кажи ми. Не мога. Моля те. Не знам! Моля те, кажи ми. Кажи ми! Престани! Не искаш да говорим за това? Не, не искам. Ако не се махнеш оттук, нямаш представа колко далеч ще стигна. Колко? Кажи ми. Държахме се ужасно, но между нас все още има нещо. Не сме прекрачили граница, от която няма връщане! Аз съм я прекрачила. Не съм убеден. Човек, който прави такъв пастет, не може да е лош. Зависи от какво е приготвен пастетът. Бау! Бени? Добро куче, до последната хапка. Проклета да си! Ще ти оставя полилея! Барбара! Мамка му! Не можеш да избягаш! Ще те открия, миличка! Познавам всяко кътче в къщата! Къде ли се е дянала? Сега съм отгоре, а ти си безсилна. Мога да правя каквото си поискам. Престани! Сериозно ти казвам! О, Господи. Миризмата на потта ти ме влудява. Барби… Имаме нужда от това. Не говори! Не говори. Оливър… Искам да кажа здрасти на гологлавия отмъстител. Моля те. Не си го наричала така от години. И на теб ли ти хареса колкото на мен? Какво става тук? Извинявай, взех те за Барбара. Г-н Роуз, какво става тук? Добре ли сте? Нищо ми няма. Слушай, Сюзън, зает съм с нещо, не мога да ти кажа какво. Ще те изпратя. Добре ли е г-жа Роуз? Да, всичко е наред. Къде е? Добре ли е? Сигурен ли сте? Барбара! Сюзън е дошла. Пита дали си добре! Даже отлично! Благодаря, че се отби, Сюзън. Елате отвън с мен. Добре. Чакай, забравих нещо. Какво? Барбара. Не! Господин Роуз! О, не! Божичко! Госпожо Роуз! Какво прави, по дяволите? Здравей. Донесох ти изненада. Какъв си кретен! Ето какво. Ако кажеш, че е мое, ще ти отстъпя всичко останало. Добре. Мое е! Барбара, съжалявам. Добре ли си? Я виж ти! С удоволствие ще ти помогна, ако ми отстъпиш къщата. Не. Да не строшиш мозайката, като паднеш. Така е по-добре. И да не искаш, ще те спася. Така няма да стане. Прекалено е тежък, ще те повлече. Няма. Почти успях. Мога да го залюлея до балкона. Спри, спри! Развих болта, за да падне върху теб. Е, браво! Гавин! Чакай да спра колата! Вече мислех, че няма да дойдеш! Вътре са и са превъртели! Вече ни остава само да бъдем напълно откровени. Въпреки всичко, което се случи, аз все още те обичам. Знам. Ти също… … не си преставала да ме обичаш, нали? Ще вдигнеш ли? Не се обаждат. Добре, ще влезем. Боже мой! Оливър! Барбара! Гавин! Донеси стълба! Добре! Знаех си, че всичко ще свърши добре. Гавин! Няма страшно, скъпа. Виждаш ли тези кабели? Всеки от тях издържа по 90 килограма. Идваме! Боже мой! Мъртви са! Каква история, а? И каква е поуката? Освен любителите на кучета да не се женят за любители на котки? Не знам. Може и да е тази „Цивилизован развод“ – двете думи си противоречат. Заради случилото се започнах да спазвам традициите. Може и да не е естествено цял живот да си женен за един и същ човек. Но родителите ми го направиха. Заедно са вече 63 години. Някои от тях бяха добри. Така че, ето какво. Можем да започваме. По отношение на жена ви ще ви посъветвам да бъдете щедър, дори това да ви коства съня. Най-важното е да приключите бързо, за да започнете да градите живота си наново. Нали така? Или пък… Можете да станете, да се приберете у дома и да се опитате да откриете поне частица от онова, което на младини сте обичали в своята половинка. Вие решавате. Не бързайте, помислете си. Какво правиш? Прибирам се. Обичам те!