На: 2013-08-13 22:35:03 / Етикети: Карл Ринч , Киану Рийвс , Хироюки Санада , Того Игава , Ринко Кикучи , Ко Шибасаки , Кари-Хироюки Тогава , Таданобу Асава , Джин Акаиши , 2013 , САЩ ,
От филма:
В древна, феодална Япония земите били изпълнени с мистерии. Забранени за чужденци, вълшебните острови приютявали вещици и демони. Една нация на воюващи провинции, чийто господар бил шогунът, който имал абсолютна власт. Мирът бил поддържан от самураите – майстори фехтовачи. Те трябвало да защитават господаря и провинцията си на всяка цена. Ако някой самурай подведе господаря си, той изпитва най-големия срам в японското общество – превръща се в ронин. Ако знаете историята за 47-те ронини, значи знаете и тази на цяла Япония. Тя започва с едно момче. Никой не знаел откъде е дошъл или как е пристигнал в Ако. Някои казват, че е сменено дете. Дете на чудовище. Много хора вярват, че е отгледан от тенгу – демоните на гората, от които бил научен на тъмни сили и на изкуството да убива. Той бил белязан от злото, от което се отървал. Оиши! Господарю, това е демон. Той е едно хлапе, също като теб. Помогни ми да го изправя на крака, Оиши. Господарят Асано, от провинцията Ако, го спасил в онзи ден, защото видял нещо в момчето, което Оиши не успял. Дъщерята на господаря Асано, Мика, също го видяла. Бащата на Мика позволил на момчето да живее сред тях, въпреки че самураите го съветвали другояче. Погледни. Какво виждаш? Не. Това е елен. Минал е оттук. Запази го, Кай. Самураите вярвали, че ще ги сполетят беди заради него. Мика гледала на него като едно мило момче. Въпреки че Кай живеел като изгнаник, той бил решен да се отблагодари за любовта на Мика и баща й на всяка цена. Кай. Е? Нещо не е наред със съществото. Горе на хълма е, но ще слезе за лов. Ще е по-безопасно да заложим капан и да го чакаме тук. На хълма е, господарю Асано. Господарю. Предпочитам да бъда убит от този звяр, вместо да бъда спасен от мелез. Ясуно! Ако ти е длъжник, Ясуно. Най-накрая ще можем да приветстваме шогуна без страх. За Ако! Добра работа. Господарят Кира – начело на воюващата провинция Нагато Махайте се! Изчезвайте! Господарят Асано оживя ли? Да. Да е домакин на турнира на шогуна е голяма чест за баща ми. Всичко трябва да е перфектно. …господарят Асано се върна от лов. Убили са звяра. Татко. Притесних се. Ловът продължи повече, отколкото се надявахме. Ясуно показа голяма смелост. Има ли някой сериозно ранен? Кой ти трябва? Всичко готово ли е за пристигането на шогуна? Да, татко. Искам да споделя честта да посрещна великия командир с цял Ако. Направих подготовка и за гостуващите господари. По целия път са поставени трибуни. Майка ти би се гордяла с теб. Бях се притеснила. Синът ти иска одобрението ти. Чикара се упражнява при всяка възможност. Господарке, Кай се е завърнал. Казаха ми, че си бил ранен. Не е нещо сериозно, господарке. Гърбът ти. Седни. Някой е трябвало да се погрижи за това по-рано. Благодаря ти. Видях срама в очите на Ясуно, докато го хвалеха. Дори и да се опиташ да им помогнеш, те пак те мразят. Самураите на баща ти са се отнасяли с мен, както се очаква. Само това ли очакваш? Само това знам. Не е нужно да е така, Кай. Не бива да сте тук, господарке. Отпращаш ли ме? Погледни ме и ми кажи, че не ме обичаш. Винаги ще те обичам, но ти принадлежиш другаде. Аз също. Асано Такуми но Ками, владетел на Ако. Негово величество, шогунът Токугава – владетел на провинциите на Япония, ви благодари за гостоприемството. Господарю Асано, приятелю, Ако е величествен, както винаги. Чакаме с нетърпение утрешния турнир. Велики шогуне Токува Цунайоши… …дано не останете разочарован от турнира утре. Татко. Какво търсиш в къщата ми? Миналата седмица по време на лова видях една лисица. Тогава не го осъзнах, но бях видял вещица. Вещица? Тя беше в човешка форма сред наложниците на господарите. Господарю. Казват, че само демоните могат да видят вещиците. Ти демон ли си? Не. Тогава предполагам си бил омагьосан от едно красиво момиче. Господарю Асано, представям ви господаря Кира Йошинака, владетел на Нагато, една от северните провинции. Ако е все още толкова красив, колкото го помня, господарю Асано. За нас е чест, че сте тук, господарю Кира. С нетърпение очаквам турнира. Нямах представа колко красива наложница имате, господарю Асано. Тя ми е дъщеря. Простете ми, господарке. Възможно ли е дъщеря ви да седне при нас? Искам да се извиня за грубостта си. Татко, кой е той? Моят боец. Сигурен съм, че боецът на баща ти ще е равносилен с моя. Ясуно. Ясуно! Ясуно! Ясуно! Какво му има? Кажи на баща ти. Ако нямаме боец, Ако ще бъде опозорен. Само един самурай може да излезе да се бие. Достатъчно! Къде е боецът ви? Бойци, подгответе се за битка. Донесете им мечове! Спри! Ти не си самурай. Убий го. Не! Не! Съжалявам, господарю. Вината е моя. Смъкнете му доспехите и го пребийте. Спрете! Съжалявам. Господарю. Не сега! Татко, моля те! Господарят Асано е неспокоен. Време е да превземем Ако. На това се надяваше. Това планирахме. От какво се боите, господарю? Покажете ми смелостта си. Дайте ми сърцето ти. След това няма връщане назад. Ще сме свързани един с друг. Нито реки от кръв, нито планини от трупове ще могат да ни попречат. Нито сълзите на вдовиците. Намерете завистта и омразата си… …и ще изпълня всичките ви желания. Татко… Татко! Татко! Мика? Татко! Мика? Татко! Татко! Помощ! Помощ! Не! Какво се случва? Назад! Моля ви! Татко! Всеки да се връща на поста си! Законът е ясен. Ти атакува невъоръжен гост и посрами семейството си. Наказанието е смърт. Заради твоя ранг и службата ти към Ако ще позволя да възвърнеш честта си и тази на семейството си чрез сепуку – смърт от собствената ти ръка. За да можеш да покажеш смелост и чест в смъртта, както някога показваше в живота си. Шогунът можеше да ме обеси като един престъпник. Но вместо това той ми позволи да отнема живота си с чест. Вие бяхте омагьосан, господарю. Умът ви беше отровен. никой няма да оспорва честта на хората ни и никой няма да бъде наказан заради мен. Обещай ми, че ще защитаваш Мика и Ако от враговете ни. Господарю. Готов съм, Оиши. И когато умра, за мен ще бъде чест, ако приемеш моята роля, приятелю. Татко! Не им позволявай да те видят как плачеш. Трябва да си отмъстим. Каквото и да ни коства, това е наш дълг. Господарю, какво искате да направим? Ако тръгнем да се бием сега, ще умрем. Но не само ние, но и всички земеделци и селяни в Ако. Трябва да мислим преди всичко за тях. Това е отрова, господарке. Ще сложи край на мъките ви. Все още не сме загубили Ако. Ваше височество. Господарке Асано. Съжалявам за смъртта на баща ви. Той я прие с достойнство. Ваше височество, като единственото дете на баща ми, ви моля да се грижа за земите му, докато не се омъжа. Вече го обмислих, господарке. За да няма кавги между родовете, обявявам, че от днес насетне те ще бъдат едно цяло. Свързани от брака ви с господаря Кира. Имате една година да скърбите, но ще бъдете гостенка на господаря Кира, докато не се ожените. Оиши. Ти вече си ронин – самурай без господар. Забранявам ти да си отмъщаваш за смъртта на господаря Асано. Господарю Кира, поверявам ви Ако. От сега нататък сте изгонени от тези земи. Тези, които решат да останат, ще бъдат заловени… …и екзекутирани. Никога повече няма да го видите, господарке. Погледнете го за последно. Не се доверявам на Оиши. Той вече няма защита заради ранга си. Хвърлете го в дупката. Пречупете волята му. Една година по-късно Татко! Татко, Стой далеч! Не се доближавай! Къде са самураите ми? Всички напуснаха Ако. А господарката Асано? Времето, което имаше да скърби, свърши. Господарят Кира я отведе в замъка си, за да се готвят за сватбата. Чикара… …какво стана с мелеза? Хората на Кира го отведоха на холандския остров и го продадоха в робство. Трябват ни три коня. Веднага. Рику. Трябва да накараш света да повярва, че си се развела с мен. Само така ще те предпазя от това, което се налага да направя. Само ние и никой друг не бива да узнава. Ти си и винаги ще бъдеш… …радостта на живота ми. Омъжена съм за самурай. Какъвто и да е дългът ти, той е и мой. Покажи им това и им кажи, че ще ги чакам при Черното езеро след седмица. Помни, врагът ще наблюдава. Здравей, чужденецо. Каква работа имаш тук? Търся един мелез. Успех, самурай. Мелез! Мелез! Кай! Аз съм Оиши. Кай! Аз съм! Кай, господарката Асано… Мика! Тя има нужда от помощта ти. Кай, скоро Кира ще се ожени за Мика. Трябва да го спрем! С мен ли си? Сега! Сватбата на господарката Асано е след седмица. Защо ти пука? Когато Кира я отвеждаше, ти беше на колене. Щяха да убият всички ни. Теб също. Как ще й помогнеш, ако умреш? Каква полза ти имаш от мен? Следвай ме или се върни пак да си роб. Не ми обръщай гръб, ронин. Защо да те следвам? Кира разполага с хиляда души. Също така го пази магия. Когато ти казах, не ми повярва. Подведох господаря си. Не знам кой или какво си, но имам нужда от помощта ти. Дрехи. Ще те придружа, но ако те видя да коленичиш пред Кира, ще ти отсека главата. Откъде се научи да се биеш така? Господарю, простете ми. Мелезът е избягал от холандския остров. Казват, че един самурай му е помогнал. Оиши. Намери Оиши, искам го мъртъв. Ясуно, дойде Оиши! Той се завърна! Хора, Оиши е тук! Оиши се завърна! Татко. Вече може да сме ронини, но времето е дошло. Това, което предлагам, завършва със смърт. Дори и да успеем в мисията си, ще бъдем обесени като престъпници, задето се противопоставяме на шогуна. Заклевам се пред вас, че няма да се спра, докато правосъдието не възържествува. Няма да спя, докато не изчистя паметта на господаря ни. Няма да се моля за друго, освен за прошка, защото ще изпратя Кира в ада. Има само два входа. Главната порта тук и тази точка под западната стена. И двете добре пазени. Най-добре е да нанесем удар, когато Кира е извън двореца си. Кира ще ходи на гроба на предците си, за да се моли. Все още не знаем кога ще потегли. Исогай, иди в града му преди нас и виж какво можеш да разбереш. Помни, дори и покрай светите места има бордеи и приказливи чиновници. Дори и да узнаем маршрута му, ще са ни нужни повече мъже за засада. Ще ги набавим. Ти, Чузамон и Окуда ще съберете колкото можете повече от нашите бивши самураи и ще ни чакате във фермата, която Хорибе осигури за нас. Простете, но как ще успеем без добри мечове? Вземи моя. Когато се срещнем отново, ще имам още. Останалите ще отидем в Уецу. Най-добрите ковачи по тези земи работят там. Какво търси мелезът тук? Аз го помолих да дойде. Не можем да го вземем с нас. Той не е самурай. Вече никой от нас не е самурай. Уецу Селото на ковачите Кои сте вие? Фермери от Шимобе. Идваме, за да си купим сечива. Селото принадлежи на господаря Кира. Това не са ръце на фермер. Вземете мечовете и каквото още можете да отберете. Ще имаме нужда и от още. Помогнете му. Яжте, господарке. Мислиш ли, че ми пука, че гладуваш? Скоро господарят ми ще стане владетел на цяла Япония и ще можеш да отнемеш живота си както направи баща ти. Ти уби баща ми. Не бе ли ти тази, която разби сърцето му? Предаде го с похотта си. Можем да отидем до Хида. Там ще ни дадат оръжия. Нищо няма да намерите в Хида. Войските на Кира са завладели тези земи. Има и друг начин. Ще намерим мечове в Морето от дървета. В гората на тенгу. Това е просто легенда. Аз съм ги виждал. Откъде знаеш за гората на тенгу? Израсъл съм там. Преди да избягам в Ако. Белезите по главата ти. Те ли те белязаха? Да. И те научиха да се биеш? Те имат много магически похвати, с които предпазват себе си и вярата си. Искаха да ми покажат, че животът няма какво да предложи, освен смърт. Искаха да бъда като тях. Да се отрека от света. Заклех се никога да не използвам магическите сили, които научих от тях. Въпреки че бях едва дете, знаех, че мястото ми е сред хората. И мислиш, че тези тенгу ще ни дадат оръжия? Ще изпитат волята ни. Жена ми не спира да ми опява. Иска да й намеря най-добрата гледка към процесията на господаря Кира. Процесия? Каква процесия? Никой не знае кога Кира ще напусне двореца. Дори собствената му стража. Пък и той ще го направи посред нощ, когато всички спят. Как се казваш? Откъде си, Юки? Ти се завърна. Загубихме ли сме? Не. Знаят, че сме тук. Какъв е този звук? Душите на болните и старите, оставени тук да умрат. Както и на нежелани деца. Само ти. Идвам с вас. Вслушайте се в думите му. Останете тук. Каквото и да се случи вътре, каквото и да видиш, не вади оръжието си. Изчакай тук. Откъде да знаем, че мелезът не му готви капан? Оиши му вярва. Имаме нужда от оръжия. Ако не излезе скоро… влизам след него. Уплашеното дете се завръща като мъж. Идвам при теб за помощ. Имаме нужда от мечове. Тогава го вземи. Тези мечове са изковани, за да ни защитават от човешката омраза. Хора, които ни преследваха заради вярата ни. Същите хора, които те презират заради това, че си различен. И сега си тук, за да им помогнеш. Те са добри хора. Каузата им е правдива. Много идват за стоманата ни, но никой не излиза оттук. Каза му да не вади меча си. Ако го направи, той и всичките му хора ще умрат. Струваше ли си това, което намери във външния свят? Любовта на жена, която никога няма да е твоя? Да. Нека ти разкажа за любовта, Кай. Любовта за една нощ, която те доведе на този свят. На английски моряк и една селянка. Любящата ти майка те изостави да умреш в тези гори. Чудовище. Мелез. Но ние те намерихме. Приехме те, обучихме те. Научихме те на много неща. Но ти избяга и обърна гръб на даровете ни. Дарове на смъртта. Каквото и да правиш, Мика не ще бъде твоя в този живот. Тогава ще посрещна смъртта с надеждата да я открия в следващия. Господарю? Какво правите тук? Казах ви да не влизате. Не! Ясуно! Извади меча си. Спаси ги. Извади меча си. Спаси ги. Извади меча си. Спаси хората си. Приключихме с приказките. Ще ми дадеш ли това, за което те моля? Вземи меча, Кай, ако го достигнеш преди мен. Спаси хората си. Помогни им. Извади меча си, Оиши. Спаси ги. Чикара! Не си забравил даровете ни. Премина изпитанието им. Мъжете ти са в безопасност. Получихте си мечовете. Какво толкова им е специалното на тези мечове? Какво могат да правят? Зависи. От това кой ги върти. и смел мъж като мен. Режат. Мисля, че моят е счупен. Мечът ви. Казах ти, че ще докараме други. Имам информацията, която поискахте. Господарят Кира ще посети светилището на предците си тази нощ. Браво на теб. Ела, Исогай. Събери мъжете. Татко. Искам да дойда с вас. Остани с него, Хорибе. Отивам на светилището на предците ми, за да им благодаря за брака ни. Искаш ли да се помоля за нещо конкретно? Господарят няма да хареса отговора ми. Може и да ме мразиш, но децата ни, както и техните деца ще бъдат една кръв. Внимавай, Хазама. Съжалявам. Това е клопка. Бягайте! Ясуно! Ясуно! Помогни ми, Оиши. Башо е ранен. Хазама! Недей! Принадлежеше на Оиши, господарю. Мелезът ти е мъртъв. Както и десетки от мъжете на баща ти. Всичките бяха избити, докато опитваха да те спасят. Може би сега осъзнаваш каква е цената за любовта ти. Обещах на господаря си, че няма да сваля и косъм от главата ти. Но каквото сама си причиниш, не е моя грижа. Лека нощ. Кай. Искам да ти призная нещо. Когато бях момче, чаках в гората зад къщата ни и когато ти се показваше, те замерях с камъни и после се криех. Знаех, че си ти. Шкембето ти се показваше иззад дърветата. Съжалявам, Кай. Ти си добър човек. Трябваше да действам още в деня, в който господаря Асано почина. Трябваше да излеем гнева си внезапно и бързо. Тогава дори и да бяхме се провалили, щяхме да паднем с чест. Ти си самурай. Все още имаме мечове и елемента на изненадата. Кира ни мисли за призраци. Можем да използваме това в наша полза. Той няма да ни очаква. Все още можем да изпълним мисията си. Хапни. Как е ръката ти? Извикай баща си. Стойте на място! Какво е това? Не сме някоя селска група, за да ни спират бандити. Господарят Кира ни покани, за да го забавляваме на сватбата му. Имам писма и пропуски, за да го докажа. Няма да се наложи. Гледахме представлението ви в Ако. Вие сте хората на господаря Асано. Имаме нужда от помощта ви. Кай. Извинявам се, че не ти благодарих, когато победи чудовището и ме спаси. Самураят не трябва да приема облага от победите на друг. Принадлежеше на Башо. Всеки самурай носи два меча. Когато престъпление остава ненаказано, светът губи балансът си. Когато неправда е неотмъстена, небесата се срамуват от нас. И ние също трябва да умрем, за да се затвори кръгът на отмъщението. Ще оставим този завет за храбростта ни, за да помни светът кои сме били и какво сме направили. Днес ще възвърнем честта си и ще отмъстим за нашия господар. Никой от нас не знае колко ще живее или кога ще дойде времето му. Но скоро всичко, което ще остане след мимолетния ни живот, ще е гордостта, която децата ни ще изпитват, когато споменават имената ни. Кай. Ще сложим край на това сега. И така… Ние сме 47. Какво виждаш? Знаменията са добри. Скоро ще пътувате навред. И навсякъде селяните ще ви се кланят. Спрете! Пуснете ги. Остават пет минути. Господарю Кира, с гордост ви представяме нашето представление като подарък за сватбата ви. Пазете принцесата! Кай! Убий ги. Останете тук. Знаех си, че ще дойдеш за мен. Нищо не може да ме отдели от теб. Нищо, мелез? Дори смъртта? Нищо не знаеш. Не се страхувам от теб. А трябва. Хайде. Сега ще опознаеш куража на моя господар. В името на господаря Асано от Ако! За господаря Асано! Чикара. Почивай в мир, господарю. Отмъстен си. Оиши. Бях ви забранил да отмъщавате. Простете, Ваше височество. Човек не може да живее под едно небе с убиеца на господаря си. Всичко, за което моля, е почит към хората ми. Те са смели, господарю. Най-смелите, които познавам. Умолявам ви да ги оставите да умрат с достойнството, което заслужават. Заради неподчинението си всички трябва да бъдете екзекутирани като обикновени престъпници. Но ти и мъжете ти следвахте пътя на война. Почетохте господаря си като отмъстихте за предателството. Пред себе си виждам само самураи. Дарявам ви със самурайска смърт. И ще бъдете погребани до господаря си… …с почести. Благодаря ви, Ваше височество. Господарката Асано е като баща си. Тя ще възвърне величието на Ако. Да. Знам. Баща ми веднъж ми каза, че този свят е само подготовка за следващия. Всичко, което можем да искаме, е да го изживеем обичайки и обичани. Ще те търся из хиляда светове и десет хиляди живота, докато не те намеря. Ще те чакам във всеки един от тях. Чакайте! Чикара, сине на Оиши. Пристъпи напред. Оиши, няма да лиша страната от кръвната ти линия. Синът ти ще живее, за да служи на Ако както му служихте ти и твоите самураи. Ще те търся из хиляда светове и десет хиляди живота, докато не те намеря. Споменът за 47-те ронини, които поставили дълга и честта пред страха си от смъртта, се е пренасял през вековете като един от най-ярките примери за чест и вярност в японската култура. Всяка година, на 14-и декември, хиляди хора от целия свят отиват на гробовете на 47-те ронини, за да отдадат почитта си. Този филм е вдъхновен от тяхната история.