На: 2014-07-07 07:01:24 / Етикети: 1986 , Франция , Италия , Германия , Жан Жак Ано , Шон Конъри , Крисчън Слейтър , Хелмут Кюлтингър , Рон Пърлман , Ф. Мъри Ейбрахам , Майкъл Хабек , Урс Алтаус ,
От филма:
Към края на моя беден грешен живот, се подготвям да преживея едно от онези събития, изпълнени с чудеса и ужас, на които бях свидетел в моята младост, през зимата на 1327 год. Бог ме дари с мъдростта и възможността да бъда свидетел на събитията, случили се в далечно абатство, в тъмния север на Италия. Абатство, чието име и до днес не ми дава покой… Да бъде благословен бог! Хвала богу! Нека десницата ми не трепери сега, когато възкресявам тревогата свила сърцето при навлизането ми през назъбените стени. Да му кажем ли? Не, ще вземе да надзърта не където трябва. Ами… ако сам го узнае? Надценявате уменията му, господин абате. Само една институция може да разследва такива дела светата инквизиция. Какво е вашето мнение, преподобни Хорхе? Скъпи братя, такива мирски дела предоставям на по млади хора. Адсон! Да, учителю? За да заповядва на природата, човек първо трябва да й се подчини. Затова иди във вътрешния двор и там ще откриеш нужното ни място зад третия свод. Но нали не сте идвали в това абатство! Видях един брат, който бързаше натам. После обаче излезе побавно и с блаженно изражение. Благодаря Ви, учителю. Мир вам! Духът му да пребъде! От името на бенедиктинския орден за мен е чест да посрещна вас и вашия брат францисканец. Останалите делегати пристигнаха ли? Убертино от Казале е тук от няколко седмици. Другите се очакват утре. Сигурно сте изтощен след дългото пътуване? Не особено. Може би имате нужда от нещо? Не, благодаря. Тогава… ви желая приятна отмора. С покруса узнавам, че един ваш брат неотдавна е бил прибран от всевишния. Да, брат Аделмо беше един от найдобрите ни миниатюристи. Аделмо от Отранто? Познавахте ли го? Не, но се възхищавах от чувството му за хумор и почти скандалните му изображения. Разправяха, че бил много млад. Да, наистина. Без съмнение нещастен случай, нали? Да, точно така нещастен случай. Всъщност аз… Братко Уилям… може ли да говоря откровено? Явно горите от нетърпение. Когато чух за идването ви, помислих, че е в отговор на молитвите ми. Рекох си: ;Ето един човек, който познава уловките на нечестивия.; Смъртта на брат Аделмо причини голямо духовно брожение сред моето паство. Това е моят ученик Адсон наймалкият син на барона на Мелк. Моля, продължете. Открихме тялото след една буря, размазано върху скалата под кулата. Беше под един прозорец, който… как да кажа… Който беше затворен. Кой ви каза? Ако е бил отворен, щяхте да решите, че е паднал. Брате Уилям, този прозорец не може да се отвори. Стъклото не беше счупено, пък и до покрива не може да се стигне. Затова монасите подозират наличието на свръхестествена сила, нали? Нужен ми е съветът на прозорлив човек като вас, брате Уилям. Прозорлив при разбулването и ако се наложи, благоразумен при потулването, преди да пристигне папската делегация. Вече не се занимавам с такива дела. Не изпитвам охота да ви прехвърля бремето на своята дилема, и ако не уталожа духовете, ще трябва да потърся помощта на инквизицията. Адсон! Това е Убертино от Казале един от духовните водачи на нашия орден. Ела. Мнозина го тачат като светец, но папата би го изгорил като еретик заради книгата му за бедността на църквата. Затова е принуден да се укрива. Братя францисканци, Веднага трябва да се махнете от това място! Дяволът обитава това абатство. Убертино, аз съм Уилям. Уилям от Баскервил. Уилям ли? Не, не… Уилям е мъртъв. Уилям, сине мой! Прости ми. Толкова отдавна не бяхме чували за теб. Много усилия положих да бъда забравен. Когато чух за твоите премеждия, се помолих на светата дева да стори чудо. Значи тя е откликнала. Това е моят ученик Адсон от Мелк. Баща му ми повери неговото обучение и бъдеще. Незабавно го изведи оттук! Нима не си чул, че дяволът мята красиви момчета от прозорците? Имаше нещо… женствено, нещо дяволско… в онзи младеж, който загина. Той имаше очите на момиче, което дири сношение с дявола. Пази се от това място. Звярът все още е сред нас. Аз го усещам сега, тук… сред тези стени! Страхувам се, Уилям за теб, за себе си и за изхода от тази дискусия. Сине мой! В какви времена живеем! Но нека не плашим нашия млад приятел. Красива е, нали? Когато жената, която по природа е толкова перверзна, се пречисти в светия живот, тя може да стане найвисш проводник на божията милост. Наистина, хубави са гърдите, които се повдигат малко нагоре. Това място не ми харесва. А на мен ми действува насърчаващо. Ела. Не бива да се отдаваме на нелепите слухове на антихриста. Вместо това нека напрегнем мозъците си и да решим този мъчителен ребус. Моят учител вярваше на Аристотел и на собствения си забележителен ум. За жалост опасенията ми не се оказаха плод на въображение. Мрачен край за такъв блестящ миниатюрист. Още едно щедро църковно дарение за бедните. Ами ако не е паднал от тази кула, а някъде от там и тялото се е търкаляло чак дотук? Вече не ми е нужен никакъв дявол. Да, тук има още кръв. Ето оттам е паднал. Скочил е. Адсон! Слушаш ли ме? Да, скочил е… Искате да кажете, че се е самоубил? Да. Иначе защо би се качил там посред буря? Очевидно не да се любува на гледката. Може… някой да го е убил. И после да е замъкнал трупа чак догоре? Полесно би било да го изхвърли през вратата за милостиня. Не, скъпи Адсон, обяснението е твърде просто. Самоубийство ли?Нима мислите, че бог е отвърнал очи от това място? Нима знаеш място, където бог би се е чувствувал като у дома си? Благодарим на бога за това, че сред нас не витае зъл дух както от този, така и от отвъдния свят. Благодарим на бога, че дискусията, на която имаме честта да сме домакини, сега може да се състои без сянка от опасения. Благодарим на бога, че ни изпрати брат Уилям, чиято предишна служба и опит, макар обременителни за самия него, за нас тук са от голяма полза. Нека отново в сърцата ни се възцари душевен мир и добрина. Деветата степен на смирение е, когато монахът запрещава на езика си да говори. Десетата степен на смирение не предразполага към смях. Глупавият, като се смее, извисява своя глас. Учителю! С ваше позволение за каква обременителна служба говореше абатът? Не сте ли били винаги монах? Дори монасите имат минало, Адсон. А сега спи. Аз само… Добре, учителю. И дадох сърцето си, за да узная мъдростта, науката, заблудите и глупостта на това, що се съдържа в чрезмерното благоразумие. Нека е голямо възмущението. Който добавя знание, добавя и труд. Звярът е сред нас… Голяма беда ни сполетя! Падре, голяма беда в свинарника! Признавам,че този не се е самоубил. Вода! Венанцийпреводачът от гръцки! Аз съм виновен. Ако не ви бях повярвал, втората трагедия можеше да се предотврати. Убеден съм, че брат Аделмо се е самоубил. Ще открия дали тази смърт има връзка със… …първият труп бе намерен след бурята. При втората тръба морето стана на кръв. И виж, това е кръв! Пророчеството на Апокалипсиса! При третата тръба звезда, голяма като светило, ще падне върху водните извори. Не пропилявайте сетните си седем дни! Господи, закриляй ни! Звярът се е стаил в очакване! …змийската трева лекува диария, а стоплени и влажни глави лук в малки количества удължават ерекцията на мъжа естествено, на онзи, който не е положил клетва като нас. Често ли прилагате арсеник, брате Северин? Да, това е много добър цяр при душевни разстройства, ако се поема в малки дози. А ако не е в малки дози? Смърт! С какво се занимаваше той? Беше найдобрият ни преводач от гръцки, изцяло посветен на Аристотел. Бяха ли приятели с красивия Аделмо? Да, работеха заедно в скриптория. Като братя, разбирате ли, не като… Плътта се поддава на изкушения според или против законите на природата. А тези двамата не бяха от втория вид. Покаятелствай се! Пази се от диаболо. Ще сръфа той душата ти. Ла морте е над нас. Потръпнуваш ли пред Апокалипсиса? Ето го там диаболо. Грозен като Салваторе, а? Майн малък брат, покаятелствувай се! ;Покаятелствувай се; ли? Не съм казал… Не, каза. Аз те чух. Господине монах… аз не съм еретик и долчинит. Целият свят трябва да се покаятелства. Аз съм монахо от ордена на Санкт Бенедикт. Салваторе! Ела тук! Учителю! Какъв език говореше той? Всички езици… и нито един. Коя дума повтаряхте и двамата? ;Покаятелствай се;. Какво означава тя? Че този гърбушко явно някога е бил еретик. ;Покаятелствай се; беше бойният вик на долчините. Кои са те? Те вярват,че Христос е бил беден. Също като нас франсисканците. Но те също приемат, че може да си доста богат и в същото време да си непокварен. Виж Адсон, смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник. В такъв случай… можели той да е убил преводача? О не, жертва на долчин би бил поскоро някой охранен епископ, отколкото един специалист по Аристотел. Но ти си прав, не бива да изключваме никого. Имаме късмет,че падна сняг. Той е пергаментът върху който престъпникът слага автографа си. Е, за какво ти говорят тези следи? Те са два пъти подълбоки от нормалните. Браво! И какво е заключението? Че човекът е бил много тежък. Точно така! И защо е бил тежък? Защото… е бил много дебел? Или защото е бил натоварен с тежестта на друг човек. Нека запечатаме в паметта си автографа на тази подметка. Но стъпките се отдалечават от мястото на удара! Зелен си още, Адсон! Може да е ходил заднишком и да е влачил трупа. Оттам са и браздите, направени от петите. Къде ли ерудираният преводач е срещнал анонимния си убиец? Брате библиотекарю, ще ни разрешите ли да разгледаме творбите на двамата клетници? Молбата ви е твърде необичайна. Както и обстоятелствата около смъртта им. Брат Аделмо седеше тук. Стъклени очи в рамка! Едно магаре учи епископите на Светото писание. Папата, изобразен като лисица, а абатът като маймуна. Наистина е имал талант за дръзки и комични изображения. Един монах не бива да се смее. Само глупецът извисява глас в смях. Дано не се обидите, брате Уилям, но чух тук някой да се смее на нещо смешно. А вие, францисканците, гледате на смеха с благосклонност. Да свети Франциск е обичал да се смее. Смехът е дяволско дихание, което изкривява чертите и човек заприличва на маймуна. Маймуните не се смеят. Смехът е присъщ на човека. Грехът също. Христос не се е смял. А сигурни ли сте? В Библията не пише… Но не пише, че не се е смял. Дори светците са осмивали враговете на вярата. Езичниците потопили св.Мавър във вряла вода, а той се оплакал,че е студена. Султанът си потопил ръката и я изгорил. Светецът потопен във вряла вода, не играе детински номера, а страда в името на истината. Аристотел посвещава втората книга на ;Поетика; на комедията, като оръжие на истината. Вие сте я чели?! Не. Тя е изгубена от векове. Не, въобще не е била написана! Божествената промисъл отхвърля лекомислието! Бих оспорил това. Стига! Абатството ни е потопено в скръб, а вие ни натрапвате празните си шеги! Простете, преподобни Хорхе. Забележките ми наистина бяха неуместни. Кое беше писалището на преводача от гръцки? Ето това. Ела, Адсон. Е, Адсон, какво заключи от тази визита? Че там не бива да се смеем. А видя ли колко малко книги има в скриптория? При толкова много писари, преписвачи, преводачи, изследователи… Къде са книгите, от които имат нужда? И с които абатството се слави? Къде са тези книги? Изпитвате ли ме? Какво искаш да кажеш? Струва ми се, че когато ми зададете въпрос, вече имате готов отговор. Знаете ли къде са книгите? Не. Но залагам честта си, че тази кула съдържа нещо повече от въздух. Забелязахте ли онази вратичка, която библиотекарят затвори… Учителю, бързо! Хванах го! Спрете! Той се опита да ни убие! Салваторе! Моля ви, господине, не казвайте не абата за неговото минало. Кълна се, той няма вина за убийствата тук. Брате Ремиджо, с някои факти ще спечелите благоволението ми. Не разбрах защо моят учител отхвърли съмненията ми към гърбавия еретик и защо толкова бързаше за кулата. Реших,че не може да устои на изкушението да разгледа книгите. Няма ключалка. Залостена е отвътре. Как ще влезем? Явно има друг вход. Да видим какво се опитваше да укрие кръглоликият библиотекар тази сутрин. Дребни гръцки букви. Сякаш е писала мравка с мастилени крачета. ;Осмива несъвършенството…; Писано е с лимонов сок. Стрелец… Слънцето… Меркурий… Скорпион… Някакъв зодиакален знак, който дава указания. Но за какво? Кой е там? Къде са очилата ми? В онази книга. Върви натам! Къде си, малка кучко? Знам, че си тук. Подушвам те. Какво ти става? Страх ли те е от мен? Ела, красавице. Ще те намеря. Кое беше това създание, дето сияеше като зора, прекрасно като луната, ослепително като слънцето и страшно като стегната за бой войска? Добър вечер, Салваторе. Значи тук ги ловиш, а? Тук са найгрос. И ги ядеш, така ли? Искате? Не, благодаря. Освен по пости. Их бин добър католико. Щом си добър християнин, кажи ми… Значи Аделмо даде пергамента на Беренгарий? Не,даде го на пре… прове… прево… На преводача Венанций ли? И какво се случи после? После… Учителю! Елате бързо! Намерих още един! Къде ти е умът, момче? Нима в човешки гръден кош може да се побере такова сърце? Не. Това е волско сърце. Някой монах го е дал на селското момиче в замяна на… нейните услуги. Момиче ли?Какво… Видях я как изприпка оттук. Монахът трябва да е бил грозен. Защо грозен? Ако е бил млад и красив, тя би го дарила с плътска наслада безплатно. Каквото и да е станало в тази ужасна кухня, то няма отношение към разследването ни. Гърбушкото ме убеди, че ключът към енигмата е у брат Беренгарий. Какво каза? Нищо учителю. Добре. Учителю… Трябва да ви кажа нещо. Знам. Значи мога да ви се изповядам? Предпочитам да ми кажеш първо като на приятел. Учителю… Някога били ли сте… Влюбен? Влюбен ли? Много пъти. Наистина ли? Да, в Аристотел, Овидий… Тома Аквински… Не, исках да кажа във… Да не бъркаш любовта с плътското желание? Аз ли? Не знам. Просто искам тя да е добре… Да е щастлива. Искам да я избавя от бедността. Господи! Защо ;господи;? Ти си влюбен. Това лошо ли е? За един монах създава известни затруднения. Но св.Тома Аквински въздига любовта… Да, но любовта към бога, Адсон. Ами любовта към… жената? За жената Тома Аквински е знаел малко. Но в Светото писание пише ясно, че жената обсебва много ценната душа на мъжа, а в Еклисиаста пише: ;По горчива от смъртта е жената;. Да, но… Вие как мислите, учителю? Разбира се, аз не се ползувам с твоя опит, но ми се струва трудно да повярвам, че бог би сътворил едно такова гнусно същество, без да го дари и с някои добродетели. Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен! Каква красота! Господи, ти ни насочи към този пристан на душевен мир, защото и ти като нас францисканците, желаеш помирението. Да вървим, братя! Брате Беренгарий. Сигурно се крие някъде с книгата и увеличените ми стъкла. Брате Беренгарий! Учителю, вижте вратата. Брате Михалий! Тук ли е вашият помощник брат Беренгарий? Не. Разбирам. Знаете ли къде може да го открием? Не. Да не е горе, в библиотеката? Не. Може ли да разгледам библиотеката? Не. Защо? Абатът е издал нареждане да не се допуска никой освен мен и моя помощник. Разбирам. Благодаря ти за втори път. Може би ще го открием някъде във вода? Третата тръба, така каза Убертино… Книгата Апокалипсис. Не нея търсим. И това му викаш пиле? Прилича на врабче. Спазвайте реда! Франчискани! Добре дошли, братко Микеле, и вие, братя… Хей пейзан! Нареди се на опашка! Салваторе, пусни го! Кътбърт от Уинчестър е почитан францисканец. Ваше преосвещенство, трябва да обсъдим нещо спешно. Но, абатът, изглежда, е уверен, че дяволът е сред тези стени. Той наистина е тук! Единствено го доказва желанието на всички да е дяволът. Ами ако е той? Тази дискусия е съдбоносна… Папата иска да смаже нашия орден. И да ни обяви за еретици. Всичко ще се реши, щом разпитам един брат. Уилям, на теб възлагаме надеждите си. Дано не ни разочароваш! Брате Уилям… Открихте ли някаква книга на гръцки? Имах право. И книгата Апокалипсис има право. Трябва да поговорим. Да, наистина. Имам много да ви разправям. Веднага щом с него огледаме този труп… Ваната с липов цвят облекчава болката. Левак ли беше? Да. Беренгарий в много отношения беше обратен. Тук има ли и други леваци? Не, доколкото ми е известно. Мастилени петна. Предполагам, че не е писал с езика си, нали? Няколко реда на гръцки? Да, написани са от Венанций. Бележки от книгата, която е четял точно преди да умре. Виждате ли как почеркът се разваля? Тук е започнала агонията. А за това какво мислите? Петно от синя боя. Да, но уникално. Нанесено от найдобрия ви миниатюрист Аделмо, който е притежавал пергамента преди Венанций. Бележките са върху петното да Аделмо, а не обратното. Брате Уилям, абатството е забулено в ужасяваща мистерия, а в неясната си хипотеза не виждам нищо, което да хвърля някаква светлина. Адсон, светлина! Някой е полагал неимоверни усилия да укрие извънредно важна тайна. Почеркът несъмнено е на левак, а единственият левак сред вас беше брат Беренгарий помощникбиблиотекарят. И така, в каква тайна е бил посветен? Имам чувството, че вие ще ми кажете. Книги с ограничен достъп, духовно опасни книги… Всички тук са знаели, че Беренгарий обича красиви момчета. Той посочва на Аделмо как да скрие забранена книга чрез кода на този пергамент… в замяна на някои противоприродни ласки. Достатъчно! Аделмо се поддава на похотта му, но след това, измъчван от угризения, среща на гробището преводача от гръцки. Откъде знаете? Има свидетел Гърбушкото. Той вижда Аделмо да дава пергамента на Венанций, а после да се хвърля от прозореца на кулата. докато Беренгарий наказва греховната си плът, Венанций прониква в забранената библиотека и намира книгата. Започва да я чете в скриптория. Нахвърля тези мистериозни бележки и умира с черно петно на пръста. Беренгарий открива тялото и го замъква в свинарника, за да отклони съмненията от себе си Но оставя автографа си. Книгата остава на писалището на преводача. Беренгарий я чете там снощи. Не след дълго, обзет от неописуема болка, решава да се изкъпе… и се удавя. И неговият пръст бе почернял. И тримата умряха заради книгата, която убива, или заради която хората убиват. Затова ме пуснете в библиотеката! Брате Уилям, вашата гордост ви заслепява! Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното за всички в абатството. Папската делегация пристигна… Бернард Ги. Благодаря, брате Уилям. Няма да забравим вашите усилия, но ще ви помоля да преустановите издирванията си. За наша радост с папската делегация пристига един човек, който знае уловките на нечестивия. Предполагам, че го познавате твърде добре. Бернар Ги… от инквизицията. Учителю, кой е Бернар Ги? Уилям, търсих те из цялото абатство. Микеле иска незабавно да говори с теб. Насаме. Знаеш ли кой е тук? Да, Бернар Ги. Трябва да преместим Убертино. Сторихме го. Сега ти си нашата грижа. Зарежи тези безпредметни издирвания. И погрешни заключения! Но аз съм прав! Уилям винаги е прав! Независимо от последствията за него или за всички други Уилям от Баскервил трябва винаги да докаже, че е прав. Та нали интелектуалната ти гордост те въвлече в конфликт с Бернар? Не предизвиквай пак съдбата. Сега и императорът не ще може да те спаси! Господи, опитвах се да забравя удоволствието, което бях преживял но сърцето ми не позволяваше… А сега, когато я видях, в каква средата живее, се моля на господ с цялото си францисканско сърце да и покаже, че аз не принадлежа на това омразно абатство което, не е позволило на нея и нейните хора да прогледнат отвъд физическите си нужди и ги е обрекло на духовно разложение. Прощавай, Уйлям Ти си необуздан… …арогантен…, но аз те обичам. И никога не ще престана да се моля за теб. Сбогом, скъпо дете. Опитай да не повтаряш грешките, които прави твоя учител. Той мисли прекалено много… …и се осланя винаги на умозаключенията на своя разум, вместо да се вслуша в гласа на сърцето си. Научи се да усмиряваш своята интелигентност! ;Нашите съдбини са в божиете ръце!; А…, и захвърлете тези книги… Така стоят нещата за Убертино. Да му завиди човек… И помнете приятели мои, пророкът е сред нас… ще има и други… и скоро ще станат хиляди! Да, да… как бихме могли да забравим?! Кой ти се вижда найстрашен? Всичките. Не, вгледай се. Този. Също и на мен. Ще минеш ли пръв? Това са основите на кулата… Но как да стигнем до библиотеката… И плъховете като учените обичат пергамента. Да го проследим. врата на скриптория… Знаех си! Адсон, знаех си! Това е една от найголемите библиотеки в целия християнски свят! А книгата, която търсим? Всяко нещо с времето си. Беатус от Лиебана. Адсон, това е шедьовър! Вариантът с коментар на Умберто от Болоня. Колко ли още зали има? Колко още книги? Всеки трябва да има достъп до тези книги. Сигурно ги смятат за много ценни и може да се повредят. Не, причината е друга. Нерядко те съдържат идеи, различни от нашите, способни да ни подтикнат да се усъмним в непогрешимостта на божието слово… Учителю! А съмнението, Адсон, е враг на вярата. Учителю! Учителю! Чакайте ме! Но аз те чакам! Но аз чувам как вървите… Не вървя, Адсон. Стоя тук долу. Вие ли сте там горе? Къде си, момче? Загубих се. Е, Адсон, май се оказахме в лабиринт. Още ли си там? Да. Как ще излезем оттук? С известна трудност… ако въобще излезем. Разбираш ли, в това е чарът на един лабиринт. Запази спокойствие. Разгърни някоя книга и чети на глас. Излез от залата, в която си. Дръж се плътно в ляво. ;Любовта не възниква като болест, но се превръща в натрапчивост. Ибн Хазъм твърди, че болният от любов не желае да се излекува. Ибн отъждествява любовната меланхолия с ликантропията вълчеподобно поведение. Външният вид на влюбения започва да се променя. Зрението отслабва, устните се свиват, лицето се покрива със струпеи и с белези като от ухапване на куче. Преди своя край започва да броди нощем из гробищата като вълк.; Учителю, виждам светлина. Не мърдай. Остани на място. Виждам един мъж! Спря! Какво прави сега? Вдига фенера си. Колко пъти? Три. Това съм аз. Вдигни фенера си. Това е само огледало. Спаси книгите! Опитвам се да спася вас. Капак на пода, огледало… Значи, почти сме стигнали. Ако съм разшифровал правилно указанията на преводача от гръцки… Не съм толкова глупав, та да предам пергамента, без да го препиша. Какво значи това? ;Ръката, поставена над идола… Натиска първия и седмия… от четирите.; Много добре. Какъв идол? Това трябва да разберем. И какъв първи и седми? Ако имах готов отговор за всичко, щях да преподавам теология в Париж Ето пак! Чуваш ли? Това са зъбите ми, учителю. Не се страхувай. Не се страхувам. Студено ми е. Добре, да се връщаме. Нека не тръгваме заради мен. Не, трябва да призная, че нещо ми убягва. Да помислим… За да намериш изхода на един лабиринт, отбележи разклонението със стрелка… Не, не е това. Учителю? Моля те, сега мисля. Ако има стрелки… Учителю! Браво, момчето ми! Класическото образование си казва думата! Дай ми го! Дай ми го! Абигоре, съгреши за нас! Амон, смили се над нас! Хаборим, да кълнем господа! Леонардо, поръси ме с твоята сперма… и ме омърси! Плюй, сил ву пле. Тук! Благодаря. Луцифер бди на моите услуги пур ламур с тая фемина. Пусни ме! Момиче скъпо… Салваторе теб лийбе. Апокалипсум! Вижте какво намерихме! Претърсете това създание! Не съм сторила грях! Гн абате, помолихте ме да открия присъствието на нечестивия в абатството ви… Вече го открих. Отвратителните обекти на преклонение пред дявола черният петел и черната котка! Но тя го е направила от глад! Уилям оглавяваше процеса срещу една жена, сношавала се с демон във вид на черна котка. Не е нужно да прибягвате към моето минало, за да формулирате заключенията си. Наистина не е нужно при такива доказателства: вещица, прелъстен монах и сатанински обреди. Утре ще се опитаме да узнаем имат ли те връзка с посериозната загадка, която измъчва вашето абатство. Затворете ги, за да спим спокойно тази нощ. Вие нищо не им казахте! Защото нямаше нищо за казване. А когато става дума за книги и идеи, с готовност казвате истината. Тя вече е изгорена плът. Бернар Ги вече каза: тя е вещица. Но вие знаете, че не е вярно! Да, знам. Но освен това знам, че този, който оспорва присъдата на инквизитор, се обвинява в ерес. Изглежда, доста знаете за тези неща. Да. Няма ли да ми кажете? Като на приятел? Няма много за разправяне. И аз бях инквизитор, но в ранните години, когато инквизицията се стремеше да води, а не да наказва. Веднъж трябваше да осъдя един мъж, чието единствено престъпление беше, че е превел гръцка книга, противоречаща на Светото писание. Бернар Ги искаше да го заклеймим като еретик. Но аз оправдах този човек. Тогава Бернар Ги ме обвини в ерес за това, че съм го защитил. Обърнах се към папата. Хвърлиха ме в затвора. Измъчваха ме… И аз се отрекох от думите си. И после? Онзи човек изгоря на кладата… А аз съм още жив. Брате Салваторе! Когато ти се измъчваш, аз страдам не помалко. Но можем да избегнем мъченията. Разтвори сърцето си, претърси кътчетата на душата си… Търси! Търся, пресветли господине… Шерше… търся. Тогава кажи ми… кой сред твоите братя е еретикът, отговорен за тези убийства. Не знам, пресветли… Нищо не знам… Глупак… аз не зная нищо Дали онази нощ, лежейки буден, аз страдах заради момичето или заради себе си? Не знам. Призори пристигнаха папските пратеници наши опоненти в предстоящата дискусия. Но тогава това малко ме интересуваше… Ваше високопреосвещенство, преподобни братя, найсетне се срещаме за тази дискусия. Пропътувахме огромни разстояния, за да сложим края на спора, нанесъл тежък удар на нашата обща майка светата църква. Всички добри християни сега са отправили взор към тези свети стени и чакат отговор на многоразисквания въпрос: дали дрехите, които е носил Христос, са били негова лична собственост? Обични братя от францисканския орден, нашия свети отец папата упълномощи мен и тези верни негови слуги да говорим от негово име. Въпросът не е дали Христос е бил беден, а дали църквата трябва да бъде бедна. Вие, францисканците, искате тя да раздаде богатствата си, а абатствата да дарят плодоносните си земи на крепостните селяни… Уилям! Намерих книгата в аптеката. На гръцки е! Беше скрита под една стъкленица. Не я докосвай! Заключи се в аптеката. Ще дойда веднага щом мога. …и да се отнемат от църквата средствата, необходими й, за да се сражава с враговете на вярата. Дори найвнушителният паметник на бога е бледа сянка на необозримата му слава. Трябва не да отнемаме на църквата нейното великолепие и мощ,а, напротив… Салваторе призна, че в миналото и двамата сте били еретици! Бягай, за да се отървеш от кладата! Благодаря ти, брате. Къде отиваш? Аз съм иконома… Наричате онзи папски вертеп божа обител? Тези убийства са знак, че съюзът с вас е светотатство! За вас бог е бил с кесия дори на разпятието! В Евангелието пише, че Христос е имал кесия. Опашата лъжа! Заповядал е на апостолите си да не носят нито кесия нито обувки! Братя, моля за тишина! Възникна много сериозен въпрос. Пуснете ме! Кълна се, не съм го убил! В живота си не съм убивал човек. Тогава защо си бягал, Ремиджо от Вараджине? Вече бях заповядал да те арестуват по друго обвинение. Ако някой тогава не си беше затварял очите, сега неколцина божи служители щяха да са живи. ;Ръката, поставена над идола… натиска първия и седмия от четирите.; ;…като представя груби характери и осмива несъвършенството.; Моля те, мило момче. Мисля! Аз също, учителю! Тръгни по пътя на разума, а не на чувствата. Книгите по ли са важни за вас от хората? Нима съм казал такова нещо? За никого не ви е грижа. Не може ли да изразите малко състрадание? Вероятно го изразявам по този начин. Но то няма да я спаси от пламъците. Напомням на всички присъствуващи, трябва да подпомагат инквизитора. Нужно ми е мнението на още двама съдии, които да седнат до мен на този трибунал и да споделят с мен отговорността на присъдата. Вие, господин абате, и… брат Уилям от Баскервил. Салваторе!? Салваторе! Салваторе. Ще повториш ли снощното си признание, че с Ремиджо от Вараджине сте били членове на еретичната секта на долчинитите? Да, пресветли господарю. Херетици всички! Патарени, целанези, обрязани… Но аз бизписмен. Грешал, но без зломисъл. Моля Ви, Ваше светосиятелство… в името на отца и сина, и светаго духа! Простете ми! Достатъчно! Ремиджо от Вараджине, отричаш ли признанието на своя съучастник? Не, не го отричам. Гордея се с него! През всичките 12 години, когато живях тук, аз само си тъпчех търбуха и изцеждах десятък от гладните селяни. Но вие ми вдъхнахте смелост да си припомня, че някога с цялата си душа вярвах… и съм ви благодарен за това. Плячкосвал ли си църковно имущество? Да! Но за да го върна на хората, от които вие сте го ограбили! Избивал ли си епископи и свещеници? Да. И вас бих избил до крак при първа възможност! Пресвета дево, божа майко, чуй смирената ми молитва. Знам, че грехът ми е много голям… но аз те моля: Не позволявай тя да страда заради злото сторено от мен! Преди години ти стори чудо, като спаси моя учител. Няма ли и сега да го сториш за това момиче? Моят учител казва, че обикновените хора плащат за всичко, но моля те, света майко, не допускай това да става! Признавам за виновна тази вещица… която е прелъстила един монах и е вършила сатанински ритуал на свето място! Признавам за виновен Салваторе, който потвърди еретичното си минало и бе заловен с тази вещица! Признавам за виновен Ремиджо от Вараджине, който, освен че някога е бил еретик, е убил билкаря Северин… Лъжа! Не съм убивал никого в това абатство! Моля ви да потвърдите присъдата ми, господин абате. Сърцето ми е изпълнено с мъка, но аз не мога да оспоря справедливата присъда на светата инквизиция. А Вие, Уилям от Баскервил? Да, виновен е. Виновен е, че на млади години е изопачавал смисъла на Светото писание… Виновен е, че е бъркал любовта към бедните със сляпото унищожаване на имуществото. Но, господин абате, той не е виновен за престъпленията, които окъпаха в кръв вашето абатство. Защото брат Ремиджо не може да чете гръцки, а в дъното на тази мистерия е една гръцка книга, скрита в някое тайно кътче на библиотеката. Тъй като присъдата се оспорва, нужно ни е самопризнание за убийство. Покажете му инструментите. Ще призная, само не ме измъчвайте! Не бих издържал като Салваторе една такава нощ! Защо ги уби? Защо ли? Не знам защо… Защото си бил обладан от дявола, нали? Да, бях обладан от дявола. И сега съм обладан от дявола! Адрамелех, Луцифер, призовавам ви, предводители на мрака! Аластор… Азазел… Пастирът изпълни дълга си, а заразената овца трябва да се пречисти в пламъците! Може да изгорите брат Ремиджо, но няма да пресечете престъпленията тук! И други монаси ще умрат с катранени пръсти и езици! Ние францисканците, споделяме вашия ужас от изблика на брат Уилям. Вашите теории защитават убийците. Дискусията приключи! Брат Уилям отново е изпаднал в заблудите, от които се беше пречистил. Тъй като пак се опита да избави един еретик от наказанието на инквизицията, сега ще ме придружи до Авиньон за потвърждение на присъдата от папа Йоан. Аз съм прав! Само ако можех да намеря онази книга, за да оборя Бернар Ги! Но антихристът отново удържа победа и, изглежда вече нищо не можеше да го възпре. Когато довечера лумнат кладите, нека пламъците пречистят сърцата ни. И нека се завърнем към извечния дълг на нашия манастир съхранението на знанията. Казах съхранението, а не диренето, защото в историята на познанието няма прогрес, а само нескончаемо и величествено повторение. Нека възхвалим всевишния, че антихристът с кръвясали очи и разцепени копита бе прогонен от нашите предели и в нашия манастир отново се възцари мир. Петата тръба… Това има силата на хиляда скорпиона… Той ми каза. Кой Ви каза? Езикът и пръстът му са черни също както предсказа брат Уилям! Това е брат Махалий, отче. Господи, защо и Махалий! Няма ли да има край? Махалий! Уилям от Баскервил беше прав… Да, той е знаел. И аз щях да зная, ако бях убиецът! Намерете Уилям! Как се завърта огледалото? Може би като натиснем I и VII буква на ;кватуор;, което значи ;четири;. Надписът над огледалото. Но там пише ;над идола;! Не, ;идолум; на латински, а ;ейдолон; на гръцки ;отражение;. Нашето отражение! Насам, учителю. Не, насам, Адсон. Ето двете букви. Моли се на бога да не сме сбъркали. Ела! Добър вечер, преподобни Хорхе. Очаквах те още преди няколко дни, Уилям. Сигурно сте прелетели, за да ни изпреварите. След идването си в абатството ти разкри много неща. Но не и прекия път през лабиринта. И така, какво желаеш? Да видя книгата, за която казахте, че не е написана. Книга, посветена на комедията, която вие мразите почти колкото смеха. Искам да видя може би единственото оцеляло копие от втората книга на ;Поетика; на Аристотел. Какъв чудесен библиотекар би станало от тебе! Ето я заслужената ти награда. Прелисти страниците, изпълнени с тайни. Ти спечели! ;Ще разгледаме по какъв начин комедията предизвиква наслада, като осмива несъвършенството.; Продължавай, Уилям.Чети. Учителю, да побързаме! Ако светлината е слаба за теб, дай на момчето да чете. Не бих искал моят верен ученик да разгръща вашите отровни страници. При това без защитна ръкавица. Вратата! Бързо, преди да ни е затворил! Преподобни брате! Има много книги за комедията. Защо точно от тази се страхувате? Защото е от Аристотел… Насам! Салваторе, отричаш ли се от дявола и приемаш ли Исуса за свой спасител? Нанина, нанкай, детенце, и сънувай. Ремиджо от Вараджине, отричаш ли се от дявола… Защо? Подобре да умра бързо! Дяволът, от който се отричам си ти, Бернар Ги! Отричаш ли се от дявола и приемаш ли Исуса за свой спасител? Но какво толкова смущаващо има в смеха? Смехът убива страха, а без страх, не може да има вяра. Защото без страх от дявола човек не чувства нужда от бога. Но ти няма да унищожиш смеха, като унищожиш тази книга! Не, разбира се. Смехът ще остане за тълпата. Но какво би станало ако заради тази книга учените люде обявят за допустимо да се присмиваме на всичко? Нима можем да се присмиваме на бога? Светът ще се върне към хаоса. Затова аз запечатвам забраненото слово… в гробницата на своето тяло. Там! Зад свода! Кошницата не е стихия и животът не е смърт… Отче наш, който си на небето… Спасете ме! Вижте там! Ремиджо! Кураж, брате. Помни Долчино! Адсон! Учителю! Бягай! Заповядвам ти! Махай се оттук! Заповядвам ти! Моля те, господи, спаси го! Отблъснете ги! Изгорете вещицата! Нима смееш да вдигнеш ръка срещу църквата? Няма да си тръгнете! Това е ваше дело. Моят учител откри истинския убиец… Помощ! Учителю! Адсон! Никога не съжалих за решението си, защото научих от своя учител мъдри, добри и верни неща. На раздяла той ми подари очилата си. Каза, че съм още млад, но един ден ще ми служат добре. И наистина сега, когато пиша тези редове, те са на носа ми. После ме прегърна нежно, бащински и ме изпрати по пътя. Никога повече не го видях, но се моля на бога да му прости дребните прегрешения, към които го подтикваше интелектуалната му гордост. И все пак сега, когато съм много стар, трябва да призная, че сред всички лица от миналото, найясно виждам това на момичето. Никога през всички тези дълги години не престанах да бленувам за нея. Тя беше единствената ми земна любов, но никога не дочух, никога не узнах името и.