От филма:
ИНГРИД БЕРГМАН РЕКС ХАРИСЪН АЛЕН ДЕЛОН ДЖОРДЖ К. СКОТ ЖАНА МОРО ОМАР ШАРИФ и ШЪРЛИ МАКЛЕЙН ЖЪЛТИЯТ РОЛС РОЙС Оператор ДЖАК ХИЛДЯРД Композитор и диригент РИЦ ОРТОЛАНИ Сценарист ТЕРЪНС РАТИГЪН Режисьор АНТЪНИ АСКУИТ Мили Боже. Добър ден, господине. Елегантно автобусче, нали? Автобус ли? Автомобил. Пресен-топъл от завода. С революционен нов двигател. Моля, най-новият шестцилиндров, диаметър на буталото 101,6 мм, ход на буталото 127 мм. Да, не ми допада много формата на декантера и телефонът е на лошо място. Искам да е от ляво и… Но цветовото решение и формата… Радват окото. Ще го доставите ли днес следобед? Да, но не желаете ли едно кръгче? Кръгче, какво е „кръгче“? Да я покарате. Много мило, любезни. Лондонският ми автомобил стои пред клуба и ако пристигна във Външно с непознат автомобил, може да настъпи хаос. Не, че е трудно да се предизвика хаос там. Но вие още не сте видял двигателя. Нали е Ролс Ройс? Да, да. Тогава трябва да върви. Но това е революционен двигател. Техният шестцилинров е нещо съвсем ново… Харнсуърт, радвам се да те видя. И аз се радвам много, милорд. Както винаги. Интересува ли ви новият ни „Фантом“? Да, купих го. Не харесвам декантера. Формата му е плачевна. Ще бъде сменен. Опасявам се, че задната седалка идва с 2-3 см. по-дълга за жена ми. Автомобилът е за Нейно благородие? Да. Забравих годишнината ни. Ужасно, нали? Миналия понеделник. Малък подарък за компенсация. Изключително подходящ. Мисля, че съхраняваме мерките на краката на Нейно благородие. И телефонът да е от ляво. От ляво. Не съм забравил, милорд. Ще бъде сторено. Ще отнеме около седмица. Опасявам се, че ми трябва довечера. В Крансдън много специален повод. Дали бих могъл да се досетя? Казахте миналия понеделник? Беше 10-ти юни, нали? И затова нарекохте коня си Десети Юни? Утре ще спечели купата… Не го казвай. Има ли дърво тук? Ето, милорд. Трябва да има шанс. Даже голям. Но френският кон не мърда. Да, но вашата финална скорост. На това разчитаме. Довиждане. Довиждане. Това за диаметъра на буталото беше впечатляващо. Непременно трябва да го разкажа на жена ми. Тейлър, нещо ново през обедната почивка? Както Ваша светлост ще забележи, нищо от първостепенна важност. Все въпроси, които могат да бъдат успешно разрешени от мен. Ако Негова светлост се е запознал? Да. Дали Негова светлост ще бъде любезен да подпише тези две писма? Разбира се. Ние, достопочтеният маркиз Фринтън, първи помощник-държавен секретар… Ние вече „ние“ ли сме? Не е ли само външният министър? Това е право, което винаги съм отстоявал в този кабинет, с прецеденти, датиращи поне от времето на Уилям ІV. На Негова важност няма да му хареса. Негова важност е в Лозана. Да рискуваме. Приятно ми е да съм ние. На мен също, милорд. Добре. Надявам се няма друго? Трябва да отскоча в провинцията. Докладът от Лозана. Трябва да го парафирам преди да влезе в кабинета. Г-н Фейн ще се занимае с това. Нужна е пълна секретност. Разбира се. Ще го повикам. Добре, Тейлър. Благодаря ти, че ме омножестви. Джон, докладът от Лозана. Още не е дошъл. Как, сутринта е бил в Свръзки? Имат нов служител по дешифрирането – оплескал всичко и пак го проверяват. Защо им е нов служител за свръх секретните материали? Типично за Външно. Кога се очаква? Най-рано след два часа. Два часа? Бързате за Крансдън, много гости ли очаквате в Аскът? Не особено, двайсетина. Сигурно искате да сте там за вечеря? Оставете, аз ще ви го донеса. Много мило от твоя страна. Не мога да изпратя куриер, свръх секретно е. Няма ли да те затрудни? Не, ще взема влака. Вземи си дрехите за Аскът и остани за надбягването утре. И в петък, ако желаеш. Опасявам се, че в петък не мога. Трябва да хвана кораба за Каракас. Назначихте ме там. Забравихте ли? Знаеш ли, забравил съм. Прекрасно място. Ще ти хареса. Радвам се, че съм те уредил. Не мен. Беше по молба на жена ми. Да, разбира се. Онази вечеря, помня. Имаш очарователна съпруга. Трябва да има гадателска дарба. Не бих искал да любопитствам, но забелязвам някои неща. Май, напоследък прекаляваш с дългите уикенди? Шест месеца в Каракас няма да ти навредят. Дамите могат да почакат. Могат ли? Да не е по-сериозно този път? Познавам репутацията ти, Джон. Не мисля, че Каракас ще навреди, предвид всичко останало. Какво? Какво е това безумие? Тейлър! Сър? Назначил си среща с албанския посланик за утре? Той каза, че е от неотложна важност. А и външният министър отсъства… Утре е Златната Купа. Златната Купа? Не знаеш ли какво е това? От 47 години си чиновник тук и не знаеш какво е Златната Купа? Отмени срещата. Негово Превъзходителство ме увери, че въпросът не може да чака. По границата се водят боеве и ако не се действа незабавно… Защо не го поканите в Крансдън? Добра идея. Кажи на посланика, че искам да се посветя на въпроса изцяло. Сред покоя на провинцията… Необезпокоявани от държавни дела. Именно, обстановка, предразполагаща към спокойно обсъждане. И му кажи да си носи екипа за надбягвания. Албанците трябва да обичат надбягвания. Там нали имат коне? Мисля, че се стрелят от тях. Направи нещо. Трябва да вървя. Сигурно няма да успееш за вечеря? Не, ще вечерям във влака. Много мило от твоя страна, наистина. За мен ще бъде удоволствие. Джон. Мина ли звънецът за преобличане? Преди няколко минути, милорд. Пристигна онзи посланик. Настаних го в стаята Гладстоун. Така ли? Там кранът не работи. Албания не е много голяма държава, нали милорд? Не. Видя ми се на тръни като пристигна. Бият се по границата му. Така ли? Скъпа? Тук съм, скъпи. Колко ще сме на вечеря? Само гостите. Пазя голямото празненство за утрешната победа. Намери ми пантофите, бъди ангелче. Къде е прислужницата? На рандеву с приятеля си, вероятно. Никога не е тук. Защо не се отървеш от нея? Само защото е влюбена? Не бива да смесва така работата с удоволствието. Колко английско. Дори във Франция правят тази разлика. Благодаря, ти. Боже, изглеждам ужасно. Знаеш, че си пленителна. Не, знам, че изглеждам така, както се чувствам. Ужасно. Толкова съм изморена. Дали не е време за малка ваканция? Ваканция? Да. Наистина ли? Да, разбира се. Може пък да е добра идея. Това място и къщата в Лондон ме изтощават доста. През есента ще се задоволиш ли само с иконом, Шарл? Вече имам трима. Мислех за някой висша класа. Ще ти намеря някой невероятно способен. Сигурен съм. Но леглото е доста голямо и студено, за да спя дълго с термофор. Няма да е за дълго. Само няколко седмици. Това е твърде дълго. Не съм ти отказвал често, нали? Не, не си. Трябва по-често да ми отказваш. Какво искаш да кажеш? Че те обичам, предполагам. Скъпа, обожавам те. Ще закъснееш. От толкова дни ми липсваш. Никога не се виждаме през деня. Признавам, че нощите са още по-значима загуба. Но довечера, слава Богу, няма да е така. Между впрочем, говорих с твоя лекар. Какво ти каза? Че ти няма абсолютно нищо. Каза, че си съчиняваш. Съчинявам? Въобразяваш си. Много жени го правят. Няма нищо обезпокоително. Повярвай ми. Убийственото главоболие продължава, миналата нощ не можах да мигна. Мислех да си легна веднага след вечерята. Добре. Ще спим заедно. Но някой трябва да се погрижи за гостите. Защо? Нека да го опитам. Годината е друга. Няма да забележат. Ще заложа на твоя кон, Терез, заедно с теб, ако желаеш, при 6,000 към четири? Изкушаваш провидението. Всички знаем, че Златната Купа е стремежът на живота ти. Но, само за да ти дам урок, ще приема облога. Добре. Елоиз, твоят съпруг и жена ми са завързали много интимен разговор. Да, виждам. Дали бихме могли да отгатнем за какво? Дали не е за… Коне. Обичате ли конете, г-н посланик? Мисля, че лейди Сан Симеон пита дали ще дойдете на надбягванията, на конните надбягвания, с нас, утре? Надбягвания. Чарлз, лично премиерът ми го каза. Не вярвам. Трябва да е вярно. Освен това… Драги, колко мило от твоя страна. Норууд, в стаята ми, моля. Така, познаваш ли жена ми? Срещали сме се. Разбира се. Ела насам. Скъпа. Помниш ли г-н Фейн, от Външното министерство? Погрижи се за него. Вечерял е във влака. Елате насам, г-н Фейн. Хенри, още един стол, моля. Жан-Луи, нали не възразяваш? Разбира се. Познавате дук ДАнгилем. Приятно ми е. Сигурна съм, че познавате албанския посланик. Лейди Сан Симеон. Да, с г-н Фейн се познаваме. Желаете ли шампанско? Много благодаря. Аз съм ужасно нещастна в любовта. А вие никога не печелите от коне. Донесохте някакви документи? Да, важни държавни книжа. Благодаря ви. Колко мило. Можеше да ме уведомиш. Не можех. Уредих го в последната секунда. Благодаря, все пак. Добра ли беше вечерята във влака? Опасявам се, че не. Варена камбала. С розов сос. Няма да е възможно тази вечер. Трябва да е. Утре заминавам. Утре? Но ти каза събота. Този ужасен розов сос. С прелестен цвят и противен вкус. Наричат го сос Аншоа. Защо не е възможно довечера? Сос Аншоа, да, разбира се. Мисля, че подозира нещо. Мен ли? Не мисля, но подозира нещо. Елоиз умее да предразполага хората. Да, тя е изключителна жена. Мислиш ли? Никога не съм мислил, че е изключителна. Само идеална. Но, предполагам да си идеален, значи да си изключителен. Да. Да опитаме разходка в градината. При лятната къща край езерото, в 10? Ще се постарая. Няма да е лесно. Ще бъда там. Чакай ме само половин час. Простете, милорд. Доставено е едно изделие. Изисква се вашият подпис. Какво изделие? Жълт Ролс Ройс. Чуйте всички, моля. Искам да ви покажа нещо отвън. После ще се върнем за портвайна и брендито. Скъпа, знам че е перчене и ще се срамуваш от мен, но пристигна подаръкът ти за годишнината. Подарък за годишнината? 10-ти юни, но това беше преди дни. Знам и бях забравил. Дори не съм забелязала. Винаги се преструва, че не забелязва, когато забравям. Идеалната съпруга, нали, Терез? Скъпи, прекрасен е. Най-красивата кола в целия свят. Но телефонът. Взети са мерки. Да, сър. Благодаря. Да врътнем едно кръгче. Кръгче? Означава да се повозим. Благодаря. Извинете ни, Терез, всички. Случаят е много специален. Десетата ни годишнина. Ще се върнем при първа възможност. Осбърн, карай към вилата. Може да изпробваме революционния двигател по пътя за Оксфорд. Благодаря. Милорд. Милорд, извинете, моля. Кога ще говорим за моята криза? Уважаеми, когато се върна. Джон, цял век не сме се виждали. Цял век, наистина, от февруари. Можеше поне да пишеш. Писах. През февруари. А колко пъти ти писах аз оттогава? Твърде много. Хайде, Осбърн, да я сгреем. Добре, милорд. Дай на максимална скорост. Не е ли великолепно? Шарл, доста се отдалечихме. Ще се чудят какво ни се е случило. Още няколко мили. При Нетълбед ще обърнем към къщи. Гостите ни ще се чудят. Да се чудят. Елоиз, как е новата кола? Обожавам я. Скъпи, малко съм изморена. Вероятно от вълнението от удивителния подарък. Мисля да си лягам. Трябва да ви изоставя, съжалявам. Лека нощ, скъпи. Благодаря ти. Лека нощ на всички. До утре. Шарл ще се погрижи за вас. Мисля да се присъединя към теб. Моля да ми простите. Денят в министерството беше изтощителен. Вие трябва да останете поне до 4-5 сутринта. По-младите, като Фейн, трябва да полудуват в билярдната докато не счупят всички прозорци. По изрична заповед на Норууд. Лека нощ. Лорде. Лорде. Уважаеми лорде. Уважаеми г-н посланик. Имаме да обсъдим толкова неща. Кризата на македонската ни граница се влошава ежечасно. Тогава е най-добре да преспим. Сутрин нещата не изглеждат толкова мрачни, не мислите ли? Лека нощ. Терез, вие с Жан-Луи сте във втората кола. Ти също, Анджела. Но къде е посланикът? Боже мили. Лорде, щастлив съм да ви съобщя великолепна новина. Нашата криза приключи. Вашата криза? Кризата. Прекрасно. Македонските нашественици се оттеглят. Взели са малко добитък. Ще поискаме обичайните компенсации. Да, разбира се. Но какво става? На сватба ли отиват всички? Казаха ми конни надбягвания. Да, конни надбягвания. Англичаните са абсурдни с тяхното свръх официално обличане. Вие сте облечен много по-практично от нас. И по-колоритно. Това перо от борсук ли е? Борсук. Така си и помислих. Фейн, Негово Превъзходителство трябва да попадне в правилната ложа. Боже мили. Скъпи лорде, мисля, че вашият кон ще спечели, нали? Нямам кон в това състезание, скъпи г-н посланик. Ние сме в следващото – Златната Купа. Бих пила малко шампанско. А вие, г-н Фейн? С удоволствие. Съжалявам за снощи. Трябва да те видя насаме. Тази вечер заминавам. Моля те. Невъзможно. Къде? Освен… Освен? Жълтият Ролс Ройс. Жълтият Ролс Ройс? Жълтият Ролс Ройс. Довиждане, лейди Сан Симеон. Необичаен цвят, лейди Фринтън. Нали, г-н Фейн? Здравей, Анджела. Здравей. Печелиш ли? Още не, мила. Кога? Най-сигурно е по време на Златната Купа. Ще очаква да съм до него. Намери някакво извинение. Златната Купа. Не мога. Доста дълго няма да ме виждаш. Не мога да му го причиня. Напротив, можеш. Виж, виж. Какво има? Техни Величества. Скъпа, ще залагаш ли? Да. Разчитам на максимален залог. Цяла лира. Защо си сама? Мислех, че Жан-Луи… Отиде при конете. Не бива да се снима с моя съперник. Ще те заведа да заложиш и после гордо и уверено към конете. Не. Не ли? Там се страхувам. Трябва да видя Кралицата. Ще ме поздрави за шапката. С основание. Много хубава шапка. Тя ме плаши, той също. Глупости. Не обичам да ме зяпа тълпата. Трябва да ме целунеш за късмет в ложата. Сега. Късмет. Няма ли да гледаме заедно? Обещах на американския посланик да го посетя в неговата ложа. Скъпи, неговият кон участва. Моят също. Знам, но неговият няма шанс, а твоят ще победи. Милосърдието изисква да съм до него, нали? Мислех, че милосърдието започва у дома. Трябва да вървя, ще закъснея. Мога ли да ти предложа шампанско преди неизбежния триумф? Да, има предостатъчно време. Половинка от „Вдовицата“, моля. „Клико“, половинка. Благодаря. Елоиз сигурно ще бъде много горда съпруга тази вечер. Да, да се надяваме. Каквото си пожелаеш, Чарлз. Благодаря, Анджела. Изглеждаш разтревожен. Разбира се. Французинът. Французинът, да. Има ли друг кон, който може да победи Десети Юни? Не, разбира се, че не. Какво искаш да кажеш? Съвсем нищо. Не ставай глупав. Нямаш основания за тревоги. Какво знаеш? Нищо. Много по-малко от теб, предполагам. Фейн е пленителен млад мъж. А Елоиз е в такава възраст – прости ми, Чарлз, когато подобно приключение е последен пристан на младостта. Тайните срещи в летни вили или в жълти Ролс Ройси на паркингите в Аскът сигурно са й безумно забавни. Толкова е разбираемо. Не прави от мухата слон. Елоиз е достатъчно благоразумна, за да изгуби контрол. Да. Благодаря, лейди Сан Симеон. Боже! Вече не съм ли Анджела? Не. Мислех, че ще закъснееш за Златната Купа. Той изглежда добре. Тълпата не го разтревожи. Дори Крал Джордж не можа да го смути. Мики, погрижи се тук. Връщам се веднага. Добре. Дори не ми пожела успех. На конете, моля. Поздравления, милорд. Благодаря. Не бяхте в ложата си. Нерви ли? Разбира се. Откъде наблюдавахте? Някъде от там, далеч от тълпата. Извинете, трябва да разседлаем. Лейди Фринтън, от каква материя е прекрасната ви рокля? Английска бродерия. С аксесоари в тон? Да, в сиво. Вероятно днес е най-щастливият ден в живота ви, лорд Фринтън. Слава Богу, че си тук. Къде се беше скрил? Момчето ми. Момчето ми. Лорд Фринтън. Лорд Фринтън. Негово Величество чака да ви връчи купата. Да, разбира се. Обичаш ли го? Луда съм по него. Анджела Сан Симеон каза, че не било от значение. От истинско значение, имам предвид. Било последен пристан на младостта. Способна е на това. Вярно ли е? Луда съм по него, „воала ту“. Да, „воала ту“. Аз вече те отблъсквам. Болестта беше лъжа, нали? Да. Омразно ти е дори да те докосвам? Аз те обичам, Шарл. Винаги съм те обичала. Много мило, че ми го казваш. Не е ли достатъчно? Не, не е. Знаеш, че не е достатъчно. Да, знам. Съжалявам. Какво ще правим? Можеш да се разведеш с мен. Знаеш, че не мога. За развод и дума не може да става. Да, разбирам това. Тогава защо го каза? Просто, защото и дума не може да става. Не разбирам какво се обърка. Шарл, мили. Не плачи. Осбърн ще те види в огледалото. Да, може наистина. Ваканцията в Каракас ли щеше да прекараш? Да. Щеше ли да те излекува? Не знам. Той обича ли те? Не мисля. Елоиз, защо, за Бога? Въпросът е глупав, предполагам. Не е глупав. Просто няма отговор. И така, какво ще правим? Ще продължим, предполагам. Какво друго? Боже, как ще мразя живота оттук нататък. Поздравления. Браво, Чарлз. Добро представяне. Всички вътре. Ще я напълним с шампанско. Норууд, моля. Влизайте, г-н посланик. Влизай, Терез. Благодаря, Осбърн. Това е всичко. Милорд. Благодаря, Норууд. Хубава вещ, нали? Да, милорд. Ще си отива с останалите. Да. Осбърн. Да, милорд? Автомобилът да се върне в „Хупърс“. Защо, милорд? Не ми е по вкуса. Генуа, Италия Сладурче. Добре, ще ти купя каквото поискаш. Кой го е грижа какво искам? Нацупила се е. Гладна е. Ще я заведа в „Тонино“. Оттам ще види статуята на Христофор Колумб в пълния й блясък. Там тенорът пее добре, Джоуи. Какво ще кажеш? Откак сме кацнали само тенори слушам. Не знаят друго освен „О, Соле мио“. Това го знам от скута на майка ми. Знам аз какво знаеш от скута на майка си и не е „О, Соле мио“. Виж, бебчо, тук „О, Соле мио“ е като „Знаме, обсипано със звезди“ у дома. Затова, внимавай, когато говориш такива неща. Внимавай. Ще ти покажа какво имам предвид. Синьор Малтезе. Събери монетите, ако обичаш. Синьор Малтезе, моля да ми простите. Не ви познах. Аз съм Бомба, собственикът. Събери ги. Ей. За нас е огромна радост. От „Екселсиор“ се обадиха, че ще ни удостоите с визита. Желаете ли автомобил? В Италия съм за три месеца да навестя роднините. Да се оженя за моята „фиданцата“. Това е изключителна кола. Това „фиданцата“ значеше шега, нали? Най-бързата открита кола. Означава „сгоден“. Сгоден, дето ще се жени? Само това ли? Доколкото знам. За нещастие, нямаме нищо бронирано. Синьор Капоне беше тук наскоро… Не искам бронирано. Усмихва се. Очи, нос и уста. Малко си старомодна, но в теб има нещо. Знаеш ли какво? Имаш класа. Тази искам. Тази с телефонното нещо. Сладко е. Да се обаждаш на шофьора. Джоуи, влез да го пробвам. Виж, натискаш копчето и шофьорът те чува. Фридландър. Госпожо, вашите инструкции? Карай към онзи планински връх. Имам желание да видя гледката. Както заповяда Нейно Благородие. Какво е това старо желязо? Старо желязо? Това е Ролс Ройс. Най-доброто. Разбира се, че е най-доброто. Не разпознаваш истинската дама. Навъртяла е 30,000 км. Това е нищо за един Ролс Ройс. Последният собственик беше махараджа. Разори се в казиното в Сан Ремо. Така се сдобихме с колата. Колко очаквате да получите за нея? Вероятно малко повече, отколкото дори вие можете да си позволите. Колко? Да видим. По сегашния курс… около 15253,75 долара. Мислиш, че не мога да си го позволя? Но за вас, разбира се, ще направя малка отстъпка. Дай му пълната цена, Джоуи. Не може ли без тези 75 цента? Не. Щом любимата иска Ройс Ролс… Ролс Ройс. Любимата получава Ройс Ролс. Горила. Ако това старо жълто желязо се строши по пътя за Пиза, не само любимата ми „фиданцата“ ще има проблеми. Какво като се накланя? Много неща се накланят. Чувала ли си за Галилео? Разбира се. Чувала ли е за Галилео? Не. Преди 5-600 години този Галилео пуснал два камъка от кулата – един голям и един малък. Е, и? И доказал закона за гравитацията или нещо такова. И фраснал по главите двама граждани. Голяма работа. Господине, една снимка? Господине? Господине? Това е едно от Седемте чудеса на света. Разкарай се. Едно от Седемте чудеса на света. Няма ли да се разкараш? Добре, ти губиш. Виж я само. Какво е? Катедралата. Най-красивата и най-известна катедрала в целия свят. Много колони има. Много колони. Слушай, това е най-красивата и най-известна катедрала в света. Но има много колони. Построена е през 1050 г.. През 1050-та са слагали твърде много колони. Това тук е баптистерий. Да. От целия свят… Слушай. Това е баптистерий. Хората идват от целия свят, само за да го видят. Сигурно харесват баптистерии. Без изключение, Джоуи, без никаква конкуренция, това е най-тъпата, най-безчувствената, най-невъзприемчива пачавра на цялата планета. И това е момичето, моята „фиданцата“, която водя при родителите си. От всички жени на света коя избрах за съпруга? Една безмозъчна гардеробиерка, която си мисли, че Пиза, Катедралният площад в Пиза, Джоуи, е спирка между два хамбургера. Добре, довечера лично ще ви донеса снимката. Да не забравите. Няма. В кой хотел сте отседнали? „Тарио Ларио“. Стая номер? Четирийсет и пет. Четирийсет и пет. Чудесно. Довиждане. Довиждане. Ще побързате ли? Гладна съм. Предполагам не желаеш да хвърлиш последен поглед на катедралата? Стига ми толкова. Мислиш ли, че е мъртъв? Шефе, чакай малко. Не искаме неприятности. Неприятностите са моя професия. Ти чакай тук. „Чакай“, каза той. „Неприятностите са моя професия“, каза той. Дай това преди да си се наранила. Какво правите? Да не сте воайори? Той е фотограф. Знам го какъв е. На вашите услуги, синьорина. Разкарай се. Днес не ми е ден. Викам си Ето, ще направя художествена снимка, ще изкарам много пари и ще отида в Рим, с първа класа и вагон ресторант. А какво излезе? Бум, бум. Ни фотография, ни вагон ресторант. Добре, ще ходя пеш. Да те повозим? От Неапол ли си? И да, и не. От Сориано съм. Говорите много добър италиански за американец. Защо реши, че съм американец? Ами… С такъв костюм, с такава кола. И с такова момиче. Да. И с такъв шофьор. По-спокойно, малкия. Флоренция, а? Ей, Мей. В краката ви, синьорина. Не е ли великолепна? Прави хубави снимки, а и аз съм художник с апарата, но каква полза? Трябва да живея от туристи и бакшиши. Кои дават повече? Американките или германките? Интересен въпрос. Всъщност, англичанките дават най-много. Но те са винаги толкова сериозни. Мислят си, че с един разговор, само един, се обричаш да ги обичаш до гроб. Ами италианките? Пет лири за снимка. И ако ги придружиш до вкъщи какво? Имат съпруг и ето ти насинено око и никакви пет лири. Тук всички мъже ли са такива? Да, всичките са аморални. Предполагам, че са неморални. Не, аморални. Има ли разлика? Да, неморалният човек знае, че върши нещо нередно, но продължава да си го върши. Като мен, Паоло и теб, може би. Аморалният не знае, че върши нещо нередно. Но пак продължава да го върши? Разбира се. Какъвто и да е, един мъж не може да говори за жените като него. Повечето жени са отчаяни, скъпа. Той им дава нещо като… Да, и те му дават нещо като пари. Такъв е животът. Сядай. Благодаря. Но първо искам да снимам дамата. С най-прекрасната гледка на света. Едва ли. Може ли чаша кафе? А нещо за ядене? Ще си взема пура. Какво е толкова смешно? Показвате ми все левият профил, а десният е още по-хубав. Но вие и сама го знаете, защото сте филмова звезда. Не съм филмова звезда. Не съм филмово нищо. Гардеробиерка съм в нощен клуб в Маями. Други въпроси? Благодаря. Анфасът е най-добър от всичко. Притежавате чудна красота, синьорина. Като всички останали американки. Не, за нещастие. Но така им казвате. Не, само понякога ги оставям да го вярват. Дори когато са стари и грозни? Когато хората са стари и грозни, по-любезно е да не им го напомняме. Да, бизнесът върви повече. Да, и бизнесът върви повече. Непременно елате в Сориано. Отивам там за сезона. Там са туристите. Там ще ме намерите. Десният е по-добър. Мъничко, но е по-добър. Майка ви и баща ви сигурно са от Неапол, нали? От Бруклин са. Баба, дядо? Баба й е италианка. От Неапол? Защо Неапол? Защото само в Неапол има такава красота. Така е от 2000 години, още от Калигула. Чуйте тази песен. Какво е „луна“? Луна ли? А „маре“? Морето. „Аморе“ значи любов. Знам какво значи. Кой е Калигула? Калигула? Римски император. Обичал залива на Неапол. Смятал неаполитанките за красиви? Да. Но ако вие бяхте там, нямаше да имат шанс. Щяхте да сте императрицата на света. Знаете ли какъв сте? Аморален. Нали така беше, Джоуи? Аморален. Не неморален. Аморален. Така беше, гълъбче. Каква е тази дума, синьорина? Аморален. Не различавате редно от нередно. А когато вършите нещо нередно… Не го осъзнавам, но пак го върша. Точно така. Значи не е толкова нередно, все пак. Даже може да е редно. Кой знае? Добре, малкия, това сме го чували. Джоуи. Чакай малко. Имаш ли 500 лири? Да, шефе. Дай му ги. Това е за нейните снимки. Много благодаря, но не отивате ли в Рим? Може би да, може би не. По-добре си хвани друг превоз. Къде да изпратя снимките? Не си прави труда. Тогава ми дадохте твърде много. По-спокойно, малкия. Аморален, а? Ще го запомня. Синьор Малтезе, за нас е чест. Апартаментът ви е готов. Позволете. Преди час пристигна телеграма. Заведи господина в апартамента. След мен, моля. Насам, глупачке. Нищо лошо, надявам се. Джоуи. Виж кой е следващият кораб за Щатите. И да е бърз. Отменете резервацията, довечера заминаваме. Каква трагедия. Защо? Ще платя. Не, синьор. За нас е трагедия, че няма да имаме възможност да се порадваме на такъв изтъкнат приятел на синьор Капоне. Няма да съм още дълго изтъкнат приятел на синьор Капоне, ако не се върна в Маями незабавно. Връщаме се в Маями. Най-добрата възможност е италиански кораб. Тръгва от Неапол в полунощ. Ще успеем ли? Шегуваш ли се? С това жълто страшилище? Отиваме в Маями. Не, не отиваме в Маями. Аз отивам в Маями. Ще уредя нещата за два-три дни. Вие с Джоуи оставате в Италия. Какво ще правим тук без теб? Почивай, гледай забележителности. Видях ги. Какво приказваш? Нищо не си видяла. Два месеца ти трябват само за Неапол. Да, Везувий. Помпей, Санта Лучия… Тенорите все за тях пеят. Като се отегчиш, върви другаде. Успяхме. Точно за два часа. Видя ли, не си старо желязо, а той е мръсник, задето ни изоставя. Тогава аз и ти… Започвам да се тревожа. Говори на колата сякаш е жива, диша и я чува. Дали да не я заведеш на доктор? Едва ли ще помогне много, шефе. Не искам да се женя за луда. Не искаш ли? Не и за истинска. Стават ли по-истински от това? Мей… не си навличай неприятности. Пази се. Ще се справиш ли сам, шефе? С ОЛиъри ли? Да не беше започвал, Джоуи. Той застреля Деварио. Деварио трябва да е сънувал. Има няколко здрави, яки момчета. Моите са по-здрави, дори и без теб. Бих искал да дойдеш, но тук имаш по-тежка задача. Да пазя бебето? Да, да пазиш бебето. Какво ще бъде днес, Джоуи? Музеят. Само не пак. Няма ли друго място, където да отидем? Всеки ден ме питаш едно и също и всеки ден ти казвам, че не знам. Камериере, дали наоколо няма някое място, което да посетим през деня? Тук е пълно с такива места – Позилипо, Амалфи, Сориано, Позитано. Сориано, това съм го чувала. Не беше ли, дето онзи мъж… Да, същото. Има ли го в списъка на Паоло? Не, няма го. Той каза като се отегча да отида другаде. Каза го, нали, Джоуи? Да, каза го. Е, отегчих се. Мисля следобед да отскоча до Сориано. И да пренощувам, евентуално. Изглежда ми като навсякъде. Така ли? Прекрасно. Наистина ли? Искаш ли да останем? Защо не? Нали сме тук? Довиждане. Здравейте. Добре дошли в Сориано. Здрасти, малкия. Какво ще кажете? Не знам. Току що пристигаме. И веднага идвате да ме видите? Дори не знаехме, че си тук. Просто минавахме. Не знаете колко се радвам, че просто минавате. Дясната страна продължава да е по-хубавата. А аз продължавам да съм аморален. Каква хубава дума, синьорина. Всяка вечер впечатлявам някого с тази дума. Особено англичанките, а? Особено англичанките. Много се радвам да ви видя, наистина. Къде е вашият „фиданцато“? Да не ви е изоставил? Да. Завинаги? Възможно е, не знам. Кой го е грижа? Върна се в Щатите по работа. Скоро отново ще дойде в Италия. Трябва да е луд да ви остави. „Домани“, забрави „домани“. Да живеем за мига, и въобще, за какво ти е „домани“? Луната, да споделим лъчите на луната. Може би не ще се срещнем пак със теб. Помните ли? Каква луна, какво море, и ти, и аз. Замайвам се, когато близо си до мен. Не музиката чуваш Сърцето ми е, което бие като африкански барабан. Минутите те нека да отлитат. Дано пък хората са прави, когато казват, че за влюбените „домани“ никога не идва. Да забравим за „домани“, да забравим за „домани“. Да забравим за „домани“, „домани“ никога не идва. Да забравим за утрешния ден, той никога не идва. Виж, не е ли прекрасно? Всички да се приготвим, става ли? Добре. Хайде, малкия. Готова ли си? Готова ли си? Да. Виж. Там е живял Калигула преди 2000 години. Оттам е хвърлял хора към скалите. Паоло можеше да го научи на това-онова. Страшничко е. Има ли духове, Стефано? Стотици, синьорина. Но какво ни е грижа? Няма да ни навредят. Само хората, извършили убийство са застрашени. Добре, да вървим нататък. Там е Сапфирената пещера. В онази малка дупка? Вътре е много голяма и красива. Хайде, ще те изпреваря. Добре. Красивите момичета не са красиви във водата, но ти си още по-красива. Не ме е грижа как изглеждам, забавлявам се. Идвай, Джоуи. Не влизам в тази дупка. Напълно безопасно е, а вътре е великолепно. Нищо и никой не може да ме вкара там. Защо, да не те е страх от призраци? Голям си бъзльо. Не ме е страх от призраци. Ще ти кажа от какво ме е страх. От онази проклета дупка. Бъзльо. Неземно е. Стефано, спри. Наистина, звучиш като призрак. Джоуи защо каза, че Паоло можел да научи Калигула на това онова? Не знам. Твоят „фиданцато“ Паоло ли се казва? А как му е фамилията? Малтезе. Малтезе? Паоло Малтезе. И да не го позная. Когато нашите вестници пишат само за Паоло Малтезе. Миналата седмица беше поредното убийство. Добре, де, гангстер е. А аз съм момичето на гангстера. И ти се вцепени от страх, а? Защо ти беше да правиш това? Изобщо не беше редно. Аз съм аморален, забрави ли? Не различавам редно от нередно. Това отговаря ли на въпроса ти? Колко момичета си целувал тук? Стотици. Всичките ли ти дават бакшиш? Да, дават ми. И аз ли трябва да ти дам? Ти решаваш. И на това му викаш щастлив живот? Има ли значение как му викам? Не може да е друг. Защо? Защото правя каквото се очаква от мен. Ето затова. Богатите туристи идват за това. Искат евтина тръпка. Научили сме се да им даваме каквото искат. Затова трябва да се преструвам. Трябва да разигравам комедията. Все някак трябва да преживяваме. Вероятно е така. Ще се омъжиш ли за Паоло Малтезе? Да. И не те е страх? Не, защо да ме е страх? За него, искам да кажа. Може да се грижи за себе си. А може ли да се грижи за теб? Наистина ли те интересува дали съм щастлива или не? Да, интересува ме. Защо? Бракът е завинаги. Доста дълго време, за да си нещастен. Никога няма да се ожениш, нали? Напротив. Някой ден. Бедното момиче. Защо да е бедно? Защото ще има да ревнува. Няма да има основание. Каква ще бъде? Ще търся някоя, която е като теб. Лице и тяло. О, не. Не, съкровище. Никога няма да намеря друга като теб в целия свят. Друга, която да дарява толкова много радост и щастие. Радост и щастие? Да. Като дете. Като красиво дете. Не пораствай. Каквото и да ти се случи, не пораствай. Обичаш ли го? Разбира се, че го обичам. Той е единственият човек на света, който някога е бил добър с мен. Това не е причина за любов. За мен е достатъчна. За никого не е, най-малко за теб. О, Стефано. Не, аз обичам Паоло. Обичам го. Наистина. Все пак, призраците са тук. Къде е тя? Заминаха вчера. Не успяхме да доставим телеграмата. Предполагам, че е от мен. Къде отидоха? Не знам, синьоре. Тя каза, че ще отсъстват една или две нощи. Слушай. Аз знам къде отидоха. Къде? Джоуи, не е ли красиво? Знаеш ли онази кула там? Оттук не можеш да я видиш. Само върха. Но знаеш ли как я наричат? „Кампаниле“. Значи камбанария. Някой ден ще ти я покажа, но не довечера. Довечера е фиестата. Много неща ще се случат в това градче. Какво например? Ами, ще се срещна със Стефано, ще има танци, песни и фойерверки. Джоуи, толкова съм щастлива. Бъгс ОЛиъри убит Значи ще се върне всеки момент, така ли? Да. Всеки момент. Вестникът е отпреди осем дни. Джоуи, мислиш ли, че Паоло би могъл… Какво? Да ме пусне да си вървя? Не може да ме обича чак толкова. Не чак толкова. Какво има толкова за обичане? Мисля, че трябва да ти кажа нещо. Не искам да знам, ясно ли е? Защото, ако знаех и Паоло ако знаеше… щях да съм по-умрял от най-умрялата патка в Европа. Не се харесвам толкова умрял. Харесва ми да живея. На мен също, Джоуи. Не изглежда така, захарче. Не можеш ли да му кажеш, че съм избягала някъде и не знаеш къде? Теб няма да те убие. По изключение не мисля само за себе си. Мисля за твоето момче, когато Паоло го настигне. Може да го свари умрял, но ще се радва, че е умрял. Може да не го настигне. Паоло? Трябва ли човек да мрази живота? Не бих казал да го мрази. А да го приеме. Не можеш да направиш друго, мила. Само законът за оцеляването има значение. Ами всичко това? Да. Джоуи, има… Знам. Знам. Трябва да направиш нещо с това момче, мила. За негово добро. Мислех, че няма да дойдеш. Нали каза в девет, забрави ли? Прощавам ти. Имам изненада за теб. Виж. Да. За какво е това? За снимката, добра е. И задето ни разведе с Джоуи. Много благодаря. Какво ти става? Ако обичаш? Това са диаманти. И тези. И тези. И тези и това. И там откъдето идват има още много. Погледни ме. Погледни ме, „аморе мио“. Повтори ми това, което ми каза тази сутрин. Обичам Паоло. Обичам го. Извинете, синьорина, не се продава. Жалко. Прави каквото искаш. Може и да си прав за онзи закон. Как го нарече? За оцеляването? Да, за оцеляването. Сега Стефано може да живее и да бъде щастлив. А аз… Аз ще съм щастлива, ако просто оцелея. Паоло. Да, аз съм. Шефе, не те очаквахме. Предполагам. Радвам се да те видя, шефе. Как разбра, че сме тук? Чух. Липсвах ли ти, бебчо? Как й липсваше само. Последните три седмици не бях виждал по-нещастна жена. И аз се разтревожих за теб. Тревожил си се? Естествено е при тези престрелки и всичко. Да, но стрелбата беше еднопосочна. Тя не е знаела. Трябвало е да знае. Много чисто изпълнение, а, шефе? Стана по-бързо, отколкото мислеше. Не толкова. На ОЛиъри му трябваха два дни, за да умре. Да нямаш нещо в окото? Та плаче, Джоуи. За какво плаче? Знам за какво, шефе. Вече не обича насилието. Стана му враг. Прочете за някакъв Римски император, който светил маслото на сенаторите, а накрая светили неговото. Плаче за Римски император? Нито за него, нито за никого. За теб. За мен ли? За теб, идиот такъв. За кой друг? Вече говори като съпруга. Не съм, но искам да бъда. И то скоро. Мили, да се върнем в Маями. Тук не ми харесва. Не ги разбирам тези хора. Само пари искат. Какво ще кажеш да се върнем в Маями и да се оженим там? Така ли искаш? Така. Сигурна ли си? Разбира се. Хайде, да се махаме оттук. Джоуи. Показа ли й забележителностите? Да, шефе. Направих каквото ми каза. Добре, да вървим. Ами… Идва време за сбогом. Фридландър. На вашите услуги, госпожо? Бих искала да изкажа благодарност за стореното от теб по време на отсъствието на моя „фиданцато“. Дълбоко съм ти задължена. Щастлив съм, че можах да услужа. Площадът изглежда очарователен с тези светлини, нали? Ей, Джоуи. Тя забеляза нещо. Разбира се, шефе. Напоследък забелязва доста неща. Променила се е. Виж ти. Триест, на границата с Югославия – Хотел „ДАнунцио“? Свържете ме с г-жа Милет, моля. Милет. Г-жа Герда Милет. Кажете й, че е мъжът от Американската туристическа агенция. Десет процента върху сделката, договорено, нали? Г-жо Милет? Не, г-ца Астър, лична секре… Един момент, ще проверя. Герда. Герда. Тихо, Хортенс. Говоря по другата линия. Ало, Франк? Да, уговорих шведите да намалят. Не, Франк, не съм гений. Аз съм практична жена с практичен подход. Утре напускам Италия. Добре. Дочуване. Херцогиня ми е толкова гладна. Какво искаше онзи мъж? Казва, че ти е намерил Ролс Ройс. Колко му иска? Колко искате? Шест хиляди. Ще го вземе за пет. Пет хиляди? Долара? Договорено. Много ви благодаря. Благодарете на г-жа Милет. Утре рано сутринта пристигам с шофьора, който съм й намерил. Квалифициран шофьор на Ролс Ройс. Високо квалифициран, да. Дочуване. Г-н управител „прендере ил кане“ за разходка, моля. Да, госпожо. Ще взема едно сухо мартини, ти си вземи твоя доматен сок. Мисля, че за първи път ще отсядаш в кралски дворец. Извинете, г-жа Милет? Да. Аз съм американският помощник вицеконсул. Казвам се Фъргюсън. Моят вицеконсул ме изпраща при вас. Вашият вицеконсул? Нямаме ли консул в Триест? Имаме, разбира се. Но вицеконсулът изпраща вас? Консулът е много зает с всички тези слухове за нахлуване. Какви слухове? Затова именно исках да ви видя. Вашата визита при кралицата-майка на Югославия трябва да се отмени. Да се отмени? Трябва да се отмени? Какво говорите? Опасявам се, че е така. И, преди всичко, защо ще я отменя американският помощник вицеконсул в Триест? Г-жо Милет, по този начин… Мисля, че живеем в свободна страна. Трудно бих нарекъл Италия на Мусолини свободна страна. Говорех за Съединените щати. Едва ли Рузвелт се е обявил за върховен комисар. Предполагам, още не е въвлякъл страната ни в тази безсмислена война. Поддържаме връзка с посолството ни в Белград. Там е имало държавен преврат. Комунистическа революция? Не, провъзгласили са 18-годишния принц Петър за крал. Петър, това сладко момченце. Значи вече е крал. Мисля, че си го виждала в Париж. Не, не мисля. Възможно е да не си. Заплахата от инвазия е съвсем реална, г-жо Милет, и трябва… Скъпи младежо, тези дни Негово Превъзходителство, германският посланик в Рим, ме увери, че хер Хитлер, няма териториални претенции към Европа. Сведенията са, че струпва войски по югославската граница. Както и да е, наредено е да бъдем в кралския дворец в Белград в 400 следобед, другия четвъртък и ние ще бъдем там в уреченото време. Много ви благодаря, г-н… за новините. Обядът, Хортенс. Моля ви, спрете я, ако можете. Чуйте, дори най-лошото да се случи, ние сме неутрални. Такива бяха и Белгия, Холандия, Дания и Норвегия. Не мисля, че дори нацистите могат да спрат г-жа Милет. Желая ви късмет. Хортенс. Идвам. Толкова е трудно. Извинете, случайно чух разговора. Мисля, че г-жа Милет трябва да отиде в Югославия. Хортенс. Извинете, трябва да вървя. Идвам, Герда. Толкова съжалявам. Ако се страхуваш, изобщо не е нужно да идваш. Как можа да кажеш това? Само като си спомниш какво преживях в Малага през Испанската война. Помня какво си преживяла, защото не оставяш никого да забрави. Какво ще хапнем? Не е честно, Герда. Почти не го споменавам, беше ужасяващо, ужасяващо. Хотелът беше обграден не само от немски, но и марокански войници… Ще започнем с пъпеш, след това агнешко печено. Устройва ли те, мила? Мароканци с големи, кръгли лица… Стояха там и се хилеха на жените. Изнасилиха ли те? Не. Гледаха те и се хилеха. Напрежението беше огромно, Герда. Нищичко не разбираш. Не е справедливо. Г-жа Милет? Да? Г-жа Герда Милет? Името ми е Давич. Нали мога да седна? Не, не можете. Преди малко го срещнах в салона. И марокански войници си срещала. Това не е оправдание. Простете грубостта ми. Толкова съм слушал за вас, и у дома, и в чужбина, че не можех да изпусна възможността. Откъде сте? Югославия. Чувал сте за мен в Югославия? Няма място на земята, където да не са чували за легендарната г-жа Милет. Освен това, имам връзки. Какво ще рече това? Мога ли да ви доверя една тайна? В моята страна имаше преврат. Сега принц Петър е крал. Случайно ми е известно. Колко съм глупав. Вие се движите сред висши дипломати, естествено, че вече знаете. Всъщност, отиваме на визита при Негово Величество. Не. Какъв невероятен късмет. С кола ли пътувате? Да. Тогава сте в състояние да направите голяма услуга на моята страна. Наистина ли, как? Като ме вземете със себе си. Да ви взема…? Да ви взема със себе си? Вие сте изумително дискретна, но няма нужда да се преструвате, че не знаете кой съм. Да не е принц? Моля ви, нито дума за това, няма нужда да ви казвам колко важно е да стигна при моя крал възможно най-скоро. Имаме доста багаж. Няма да ви натоварвам. Имам само мешка. Мешка? Пътувам с малко багаж. Шекспир, Толстой и четка за зъби. Има едно място, няма да е трудно да ви сместим, освен ако… Хортенс, скъпа. Да, Герда? Не виждам смисъл да те въвличам в опасност. Никога не бих те изоставила, Герда. Само като си помисля, че нещо може да ти се случи. Нищо няма да ми се случи. Не ставай глупава. Освен това, сега г-н Давич ще ме пази. Много е красиво. От другата страна на границата е още по-красиво. Да можеше да кара по-бързо. Изглеждате доста неспокоен. Имам си причини. И какви са те? Не, не. Не ми казвайте. Няма да любопитствам. Но мисля, че подозирам правилно. Не се тревожете, стоим от една и съща страна на барикадата. Дарила съм доста средства на Съюза за унищожаване на комунистическата дейност. Колко щедро. Но, разбира се, вие имате куп пари за дарения. Никой няма куп пари за дарения. Човек просто има куп пари. Точка. Разбира се. Поне докато не ти ги отнеме някой ужасен човек като г-н Рузвелт. Покойният ми съпруг, Уилмър Х. Милет ІІІ, казваше… Съпругът ви е починал? Разбира се. Съжалявам. От какво? Бърбън и успокоителни. Комбинацията не е здравословна. Какво беше това? Паспортът ми. Да не сте полудял? Искам да знам, защо изхвърлихте паспорта си? Не искам да го намират у мен. Микеле, отбий там. Микеле, извади багажа на г-жа Милет и го сложи вътре в колата. Хайде. Какво е това? Какво става? Това е възмутително. Накарайте кучето да млъкне. Г-н Давич. Само да джафне и ще го застрелям. Дължите ми обяснение. Така е. Заповядвате на моя шофьора, подреждате ми багажа и заплашвате кучето ми със зареден пистолет. Зареден ли е? Да, зареден е. Да не ме сплашвате? Не, не мисля, че е възможно. Съжалявам, но югославската граница е близо и джафкането може да бъде чуто от някои господа и ако ме разпознаят, вероятно ще ме убият. Сега какво правите? В моята страна мога да вляза само в багажника на вашата кола. Да не сте престъпник? Не, просто съм в списъка. В кой списък? Херцогиня, млъкни. Ще се радвам да споделя след като преминем границата. Как ще им попреча да претърсят багажника? С магията на вашия чар. Ласкателството не води доникъде. Дори оттатък границата? Разбира се. Най-вероятно и двамата ще попаднем в затвора. Легендарната г-жа Милет в югославски затвор? Америка сигурно ще обяви война. Какво да им кажа? Кажете коя сте. Пуснете едно-две имена. Да пусна едно-две имена? Какво ще рече това? Познавате доста видни личности. Кажете, че сте лична приятелка с президента Рузвелт. Младежо, осъзнавате ли какво искате? За съжаление, въпросът е на живот и смърт. Спри. Паспорт. Така. Разходчица. Каква пленителна гледка. Паспортът ви, госпожо. Паспортът… Микеле? Пътувате по лична покана на Негово Величество Крал Петър? Да, нашият посланик в Рим ме натовари да поднеса поздравленията на президента Рузвелт на Негово Величество. Президентът Рузвелт. Велик и добър човек. Сигурно се гордеете, че имате такъв президент. Херцогиня, престани незабавно. Ела тук. Сигурно си надушва обяда? Да не държите обяда й в багажника? Нищо не държа в багажника. Мисля, че трябва да го отворим. Невъзможно. Изгубих ключа. Ще разбием ключалката. Само да посмеете, ще съобщя за вас не само на вашия скъп крал, но и на моя много скъп приятел, президента Рузвелт. Стига толкова. Забавихте ме достатъчно. Престани, кучко. Паспортът ми, ако обичате. Благодаря. Предан поздрав на вашия велик президент. Бог да го закриля да изкара четвърти мандат. Много обнадеждаваща мисъл. Потегляй. Микеле, отвори. Газовете. Задушил се е. Въглеродният окис го е отровил. Ще му направя изкуствено дишане. Дръжте му краката, а аз… Така, ето. В Югославия ли сме? Да, лежете спокойно… Вие сте прекрасна жена. Г-н Давич. Елате да видите. От газовете не сте на себе си. Нямаше газове. Бях заспал. Но това е моята страна… Моля, въздържайте се. Съжалявам, но това е моята страна. Казахте, че сте заспал. В моменти на опасност, когато не мога да я намаля, спя. Ами моите моменти на опасност? Ще съм ви благодарен доживот. И защо бяхте толкова уверен, че няма да ви издам? Защото познавам моята г-жа Герда Милет. Тя е прекрасна жена. Микеле. Върнете багажа на място. Г-н Давич ще продължи пътуването вътре в колата. Може би сега ще ми обясните? Изиграхте ме. Престорихте се, че било важно да сте до краля. Но за мен е важно да бъда до краля. Той е тук в Югославия. И сега, благодарение на вас, аз също. Тогава защо влизате в страната, скрит в моя багажник? Защото… За някои от властващите аз съм политически нежелан. Нежелан. Искате да кажете, че сте червен революционер. Искате гилотини, кланета и да отсечете главата на краля. Затова е важно да сте до него. Не искам да сека нито неговата, нито нечия друга глава. Германците ще нападнат моята страна. Трябваше да се върна, за да се бия за нея. Думица не вярвам. Но е истина. Обичам страната си. Вероятно това е описанието, което ще ви утеши, г-жо Милет. Някой, който обича страната си. Никое ваше описание не може да ме утеши. В следващото село или град ще ви помоля да напуснете колата ми. И да не си забравите мешката. Влизаме в Любляна, ако може, оставете ме там. Сбогом, г-жо Милет, няма да забравя срещата ни. Съмнявам се, че и аз ще забравя. Повярвайте, нямам думи да изразя благодарността си. Почакайте. В този град има ли добър хотел? Не и по вашите разбирания. Но „Империал“ е висока средна класа. Това не пази от дървеници. Тръгвай. Г-жо Милет, чухме, че отсядате в нашия хотел, но не сме очаквали да ни удостоите с присъствието си. Една хубава маса. Може би, тази? Не е твърде близо до оркестъра. Най-напред едно много сухо двойно мартини, моля. Двойно мартини. Херцогиня, тихо. За начало едно малко консоме. Спокойно, Херцогиня. Ще взема морски език… Какво правите там, за Бога? Германците. Глупости. Посланикът ме увери… Госпожо, нападат ни. Бързо, бързо. Всички в убежището. Към избата, побързайте. Нахлуват. А моето мартини? Няма ли да получа вечеря? Ела, Херцогиня. Да видим. Малко от това. А това е за моето съкровище. Ето така. Да видим. Микеле. Синьора, трябва да вървим. Богородице! Спаси ме. Отец и Син… Съкровище. Не се плаши. Някакви противни хора хвърлят противните си бомби. Ето. Г-жо Милет. Пак ли вие? Какво правите тук? Вечеряме. Когато градът гори? Вижте. Още не съм приключила. Елате и вижте. Дори не си направиха труд да обявят война. Защо няма зенитен огън? Защото нямаме зенитни оръдия. Виждате един незащитен град. Армията ще бъде сразена за седмица. Но някои от нас ще продължим битката от планините. Затова ще реквизирам колата ви. Какво ще направите? Реквизирам автомобила. И шофьора, защото, за жалост, не мога да шофирам. И какво означава „реквизирам“? Взимам. Не оставяйте тази трагедия да ви умопомрачи. Ако смятате да ме заточите в този призрачен хотел с ужасяващи ордьоври и ледено студени стаи, правите огромна грешка. Нищо няма да реквизирате. Трябва да настигна моята група. Вземете такси. Такси? Тогава кон. Или откраднете нечия друга кола. Да говорим за по-важни неща. Има ли организация за защита на населението при въздушно нападение? Няма такава. Това е престъпна безотговорност от страна на властите. Лично ще го кажа на крал Петър. В Минесота няма да повярват. Хората лежат навън ранени и няма кой да им помогне? Мисля, че полицията прави каквото може. Дръжте. Със сигурност не достигат превръзки. Ето. Микеле. Микеле. И тук го няма. Как може да избяга, без дума да каже. Сама ще карам. Можете ли да шофирате? В Америка всеки може. Нищо особено. Дайте ми кучето. Отворете вратите, моля. Така. Съкровището ми, така. Тук ще ти е добре. Любимото място на г-н Давич. Готово. Сега… Ето го ключа. Така… Ето. Не, не е това. Това е. Готово. Потегляме. Малко обърках скоростите. Така. Видяхте ли? Това е. Г-жо Милет. Вземи. Накъсай го на ивици. По 7-8 см. Бинт, бинт. Така, ясно? Готово. Добро момче. Какво смело момче. Виж, ще те повозим в тази кола. В тази красива кола. Влизай вътре. Да, Херцогиня, гладна си. Ще трябва да почакаш като всички. Сега къде отиваме? Мисля, че направихте достатъчно. Изобщо не съм изморена. Накъде? Танкове. Идват откъм вашия хотел. Но вие ще се оправите. Германците вероятно ще ви върнат вещите. Вярвате ли, че след тази вечер ще имам нещо общо с тези мръсници? Не трябва ли да сте в планината? Да, но… Качвайте се тогава. Трябва да ви предупредя. Ако ви хванат, че карате… Стига празни приказки. Казах да се качвате. Добре върви, нали? Мога и сама да се справя. Съкровището ми. Какъв противен, неравен път, а? Изглежда ви харесват, г-н Давич. Казах ви, имам връзки, г-жо Милет. Елате да ви запозная. Херцогиня? Херцогиня? Ето те. Това е Янец, кмет на селото. Г-жа Милет. За мен е чест. Нямаше да съм тук, ако не беше тя. Забележително шофиране. Скъпа госпожо, нямам добър английски, но искаме да ви благодарим, задето ни върнахте нашия Зоран. Нямах избор. Ще се погрижите ли за храната на Херцогиня? Обича кълцано месо и малко зеленчуци. Да, да. Много хубаво кученце. Не се притеснявайте, не хапе. Вера, Вера. Дали можете да ми намерите по-подходящо облекло? Разбира се. Благодаря ти, Янец. Съжалявам за храната. Съвсем подходяща и питателна. Всъщност, никога не ми е било по-вкусно. Мога ли да пия от тази вода? Разбира се. Тук съм начертал пътя, който утре ще ви върне в цивилизацията. Цивилизация. Къде е това? Предполагам, където има американско консулство. Колко хора ще съберете тук? Надяваме се на 200, главно от близките села. Но вече имате 57. Откъде имате тази информация? Преброих ги. Какъв транспорт имате? Имаме каруци и велосипеди… Имам предвид моторизиран. Имате ли бензин? Да, ще ви стигне до консулството. С четирима на покрива… Г-жо Милет. И осмина вътре, и тук ще влязат двама, по-дребни. Не мога да ви позволя… Ние с вас отпред и още няколко по-дребнички. Ставаме 16 на един курс. Херцогиня, скъпа моя. Беше ли добро момиче? Да. Ухапа ме само веднъж. Не, тя никога не хапе. Скъпа госпожо, съжалявам, стаята ви още не е освободена. Не искам никой да се изнася заради мен. Мога да спя в колата. Не, моля ви. Всичко ще бъде наред. Понякога е трудно да намериш думи, за да опишеш какво ти е в сърцето. Скъпи г-н Давич, винаги е невъзможно, затова е по-добре да не се опитваме. Имате много щедра душа и това е най-малкото, което узнах за вас в последните 24 часа. Без сантиментални излияния, моля. Без сантиментални излияния. Сега възнамерявам да поспя. Призори тръгваме към селата, за да съберем всичките ви хора. И да започнете да печелите тази ваша война. До тогава лека нощ. Ние… И двамата се държахме глупаво. Толкова ли е лошо? Хайде, има достатъчно място за всички. Благодаря. Херцогиня. Херцогиня. Видя ли? Върнах се. Колко курса направихме? Пет или шест? Шест. Остава ни още един, но той ще бъде най-дълъг. Дръж я вътре, докато се върнем. И да се грижиш добре за нея. Най-добре да тръгваме веднага. Съвсем забравих. Ето. Какво иска? Моли да намалиш. Иска да оживее, за да се бие с нашествениците. Първата права отсечка от сутринта. Кажи им, че са банда… Какво е това? Германски изтребител оглежда. Връща се. Сега никакво намаляване. По-добре да отбия от пътя. Добре ли си? Да, нищо ми няма. Май излязох от пътя, а? Дълго ще те помнят по тези места. Ако могат, ще ти вдигнат статуя. Дано да не е с тези дрехи. Надявам се да си точно така. Съжалявам, че искаш да си вървя. Мислех си… Надявах се… Не. Колата ми е още тук. Защо да не ви возя? Защото аз командвам тук и аз така казвам. Да, разбирам. Вече не съм ти нужна. Нужна си ми. Ако мислиш, че не е така и че няма да е така до края на дните ми, дълбоко грешиш, г-жо Милет, дълбоко грешиш. Но не можеш да останеш повече. Моята страна е във война. Твоята не е. Ще бъде. Скоро ще бъде. Не мога ли да съм ти полезна дотогава? Сега можеш да си ни полезна по един единствен начин. Върни се в Америка. Разкажи им какво видя тук. Да. Да, ще го направя. Заминавам незабавно. Сбогуванията са отегчителни, никога не бива да се удължават. Освен това могат да разбиват сърца. Как преувеличаваш само. Сърцето не може да бъде разбито. Понякога може малко да се ожули. Но винаги, винаги заздравява. Сбогом, скъпи мой г-н Давич. Сбогом, скъпа моя г-жо Милет. Ако след войната решиш да пътуваш в багажник, надявам се да е моят. Г-жо Милет. Колко хубаво, че се връщате жива и здрава. Благодаря. Вземете Херцогиня, моля. Ще изпратите ли колата в Америка? Разбира се. Герда. Толкова се радвам да те видя. Консулът ми каза, че пристигаш, но съвсем не очаквах… Изглеждаш съвсем добре. Разбира се. Съвсем съм си добре. Чухме ужасни неща, как си заседнала в някакво ужасно село в планините. Селото не беше ужасно, а живописно. След войната може да се върна пак. Толкова се тревожих за теб, аз през Испанската война… Да, знам, онези марокански войници. Не е трябвало да се тревожиш. Нищо не се случи. Съвсем нищо? Съвсем нищо. Край