На: 2014-09-02 08:26:06 / Етикети: 2006 , Ханибал , Великобритания , Едуард Базилгет , Александър Сидиг , Мидо Хамада , Христо Мицков , Бен Крос , Валентин Ганев , Теодора Иванова , Башар Рахал , Христо Мутафчиев , Велизар Бинев , Тристан Джемил , Шон Дингуол , Емилио Дооргасинх ,
От филма:
могъщата империя Картаген владеела Средиземноморието, докато не била предизвикана и брутално сразена от Рим. Този филм е създаден по действителни събития. Събития развили се през III-и век пр. н.е., описани от тогавашни историци и потвърдени от съвременни учени. Потопи ръцете си в кръвта. Заклевам се,… Заклевам се,… …че докато съм жив… … че докато съм жив… …ще бъда враг на Рим. … ще бъда враг на Рим. Въпрос на време било между Картаген и Рим да се надигне съперничество, което отново да доведе до война. Война която ще отреди на едно дете съдбата на един от най-великите пълководци Анибал. Роден съм, за да отмъстя. Старах се да постигна невъзможното. Винаги ще бъда известен като голям враг на Рим. Това е историята на пълководеца изпратил армията си до пределите на човешката издръжливост. Продължавайте! Историята на един брилянтен ум, довел Рим до ръба на унищожението. Но преди всичко е историята за това историята може да се обърне заради едно единствено решение. Решение което ще преобърне животът на Анибал, ще реши съдбата му и ще определи кой ще властва над западния свят през следващите 600 години. = А Н И Б А Л = – Войната е всичко което съм познавал. Войната между Картаген и Рим. Преди 40 години баща ми се би с Рим и бяхме сразени. Бяхме унижавани и оставени без чест и земя, Но под командването на баща ми отново се изправихме. Разширихме териториите си от Северна Африка до Испания. Никога не е могло да има двама господари на Средиземноморието. Гай Терентий Варо Римски пратеник в Испания 219-а година пр. н. е. Или на Рим или на Картаген му е писано да бъде унищожен и кълна се в паметта на баща си, това няма да бъде Картаген. Анибал Барка. Аз съм Гай Терентий Варо. Пратеник на Римският сенат. Братята ми Мего и Хаздрубал. Мисля, че знаете защо съм тук. Разбрахме, че възнамерявате да започнете военни действия срещу Сагунто. -Така е. Сагунто е съюзник на Рим. Има пълната ни протекция. Сагунто е испански град, а не италиански. Вие нападате испанските съюзници на Картаген. Кажете ми, Гай Терентий Варо… Какво щяхте да направите, ако това беше римски град? Вярвам, че разбирате какви са задълженията ни. Обявите ли война на Сагунто, тръгвате срещу Рим. Сагунто, Южна Испания, За Картаген! Атаката ми срещу Сагунто беше брутална и целеше да накара Рим да ме нападне. Така и стана. Съветът на Старейшините, Картаген, Северна Африка, есента на 219-а година пр. н. е. Рим няма да толерира това с нищо не предизвикано нападение срещу един от съюзниците си. Настояваме да предадете генералът отговорен за това – Анибал Барка, на римските власти, за да бъде съден. С какво право идвате в Картаген и ни заплашвате, Фабий? Сагунто беше отговор на нападенията срещу нашите съюзници. Тази лудост няма да свърши добре. Барка ги подтиква към война. Хано Велики, политически опонент на Анибал Сега изберете – мир или война. Кое избира Картаген? Мирът или войната? Ти кажи, Фабий. Нека Рим реши. Война! Изгорете всичко до основи. Войната за която съм роден започна. Това ще е борба за оцеляването на света ни. Нови Картаген, Испания, В Испания Анибал изградил армията която да води войната му. Събрана от цяла Испания и Африка, това е била армия от различни раси, но обединена от една обща цел да възстанови честта и силата на Картаген. Искам да са готови да тръгнат без предупреждение. Готови са, братко. Мего, по-малкият брат на Анибал, командир на пехотата Колко е бърза кавалерията, Махарбал? Като вятъра, генерале. Не се шегувай. По-бързи са от римляните. Махарбал, командир на кавалерията и военен съветник Слоновете? 37 здрави животни. Махнете децата оттук. Отиваме на война. Римляните ще изпратят две армии. Едната през Сицилия, откъдето се надяват да нападнат Картаген. Другата през южна Франция откъдето ще се опитат да ни нападнат в Испания. Само, че няма да сме тук. Винаги сме говорили за това, че трябва да пренесем битката на тяхна земя. Сега настъпи това време. Не можем да нападнем по вода, защото Рим контролира морето. Вместо това ще минем по суша, ще преведем армията през Испания, Франция, над Рона, след това на изток към Италия. Знаем, че крайбрежието е добре защитено и за да избегнем това… …ще минем през Алпите. Това е най-краткия маршрут. Дори и в най-дивите си сънища, Римляните не подозират, че сме способни на такова нещо. Джиско току що се върна от Алпите. Открил е водачи и проход. Смята, че можем да го направим. А както знаем, той е най-предпазливия между нас. Александър поведе 50000 гърци и завладя света. Не е зле… за грък. Но ние можем да се справим по-добре. Сега вървете. Съобщете на хората си. Това не им харесва. Няма нужда да им харесва. И на мен, не ми харесва. Хаздрубал, брат на Анибал командир на испанските провинции За твое щастие, братко, не мога да взема всички. Някой трябва да остане и да пази Испания. Да се грижи испанските ни територии да са в безопасност. Тогава остани и ги защитавай. Разбра намеренията ми. Баща ни се би 18 години, за да осигури Испания на Картаген. А ти ще рискуваш всичко. Така се постигат големи победи. И големи загуби. Трябва да покажем на Рим, че не може да бъдем унижавани повече. Ще направя всичко по силите си, за да върна честа и респекта към Картаген. Но мога да го направя само ако знам, че Испания е в сигурни ръце. Братко… Обещавам ти, че след една година ще стоим заедно на брега на Тибър, в Рим, като победители. Искаш ли да ги поведеш вместо мен? Мен няма да последват. Но след теб ще тръгнат. Ще те последват до смъртта. Исках от хората пълна саможертва. Да оставят зад себе си всичко ценно за тях, знаейки, че може и да не се върнат. За никого няма изключение. Имелчи, съпруга на Анибал Принцеса на Испания Готова ли си? Както виждаш напредваме. Добре. В Картаген ще бъдеш в безопасност, Имелчи. В безопасност ли? Испанската ти съпруга ще бъде държана в Картаген, за да не се бунтуват хората ми. Това е нормално състояние при война. Не се преструвай, че е заради моята безопасност. Много се борихме за Испания. Трябва да осигурим безопасността й. Борили? Дори се женихме заради Испания. Скоро ще свърши. Ще си отмъстя на Рим. И отново ще бъдем заедно. Пролетта на 218-а година пр. н. е., армията на Анибал напуска Южна Испания През първата война с Рим, Картаген е използвал защитна стратегия и е изгубил. Римляните очаквали втората война да се развие по същия начин. Но да прави това което Рим очаква най-малко, станало запазена марка на Анибал. Към Рим тръгнали и 37 слона на разстояние 2400 километра, точно преди настъпването на зимата. Ако стигнем Рона преди жътвата, ще успеем да заредим с провизии преди да стигнем Алпите. Ако дотогава не е късно за реколтата. Не ми се иска да съм в планините, когато падне снега. Имаме време, Махарбал. До река Ебро армията на Анибал пътувала през земи на племена верни на Картаген. Но щом поели на север от реката, навлезли във вражески територии. Водачите ни, предполагам? Безопасното преминаване зависело от добрата воля на местните, които не служели нито на Картаген, нито на Рим,… …а само на себе си. Казва, че харесва това което му даваме. Пътищата били трудни. Без хората му сме щели да се изгубим. Предлага да ни води лично той. Кажи му, че сме благодарни на него и хората му за помощта. Това беше риск, който нямаше как да не поемем. Малцина от хората ми бяха пътували толкова далеч на север преди. Бяха нервни и несигурни. И то не без причина. Анибал, какво ще правим с дезертьорите? Когато хванем някой ще го разкъсаме с коне, за пример на останалите. Пощади конете. Броят ни ще се увеличи когато се присъединят и други племена. Прикрийте се! Засада. Вкараха ни в капан. Прикрийте се! Махарбал… Мръсни предатели. Това получаваш когато се занимаваш с диваци. Как ще преминем сега? Пленниците ще ни покажат пътя. Ако не искат, убийте ги. Долината на Рона, Южна Франция есента на 218-а година Пътуването ни едва бе започнало, но природните сили започнаха да отделят силните от слабите. Знаех, че в Италия само силните ще са ми от полза. Трябва да си го признаем. Много се забавихме докато стигнем дотук. Преценихме грешно. Ако презимуваме тук… Ако презимуваме тук, от другата страна ще ни чака най-голямата армия събирана някога. Ще преминем сега. Римляните са в Марсилия. Това е само на три дни оттук. Да ги нападнем там. Ще ги нападнем на римска земя. През зимата или през лятото, ще преминем Алпите, за да довършим това. Римската армия бе спряла в Марсилия, за да зареди с провизии за пътуването до Испания. Нямали са идея, че армията на Анибал е толкова близо. Това е невъзможно. Истина е, генерале. Вече е преминал Пиринеите и е почти при Рона. Консул Публий Сципион Мислехме да се бием в Испания. командир на два римски легиона. Вероятно се опитва да предпази Испания като пренесе битката във Франция. Публий Сципион беше типичен римски генерал. Предвидим. Искаше само да ме проследи и да ме унищожи. Ако можеше да ме открие. Публий Сципион II-и, син на консула. Или пък целта му е Рим? Ако целта му е Рим, ще трябва да се придържа към морето. Никой не би тръгнал с армията си по суша. Теренът е прекалено труден. Планински. И проклетите гали. Утре тръгваме да ги пресрещнем. Безлюдния лагер на Анибал в долината на Рона, есента на 218-а година пр. н. е. Какво имаш предвид с това, че ги няма? Казва, че са тръгнали преди 3 дни. Накъде са тръгнали? На изток. Към планините. Наистина ли мислиш, че може да премине Алпите? Ако успее, ще открие, че го чакаме от другата страна. Връщам се в Италия, за да събера нова армия. Ще го унищожим, дори и родната ни страна да потъне в руини. Повече няма да подценяваме този варварин. Публий Сципион бил надхитрен от съперника си. Това бил урок, който семейството на Сципион, особено синът му, никога не забравили. Само едно нещо стоеше между нас и Римската земя. Анибал навлязъл в Алпите преди зимата да е настъпила. Хората му били свикнали с изкачванията в Северна Африка, но не били подготвени за условията на които били подложени тук. Когато армията му достигнала височина от 2400 метра, нямало храна, нямало подслон, нямало къде да си отдъхнат. За да преминем, хората ми трябваше да вървят без почивка. Ако бяхме спрели, щяхме да умрем. Студа и глада ни разяждаха.. Хайде! Продължавайте! Всеки ден губехме по хиляда души, но аз продължавах да съм сигурен в каузата ни. Продължавайте! Не спирайте или ще умрете! Продължавайте! Когато Анибал стигнал върха, открил, че пътят надолу е затрупан от срутване. Защо спираме? Пътят е блокиран. Донесете дърва и вино. Хайде, хайде! Сложете виното в снега. Дръжте го студено. Трябва ни само време. в планините. Малко по-малко от половината стигнаха до другата страна. Това беше жертва, която бях готов да приема, за да задържа римляните далеч от Картаген. Пътуването от Нови Картаген отнема седем месеца. Общо 70000 човека загинали или дезертирали по пътя. Сега предстояло още по-голямо предизвикателство. Преминахме. Анибал бе дошъл да се бие, но отслабената му и деморализирана армия все още не се бе изправила пред истинският враг. Успяха да преминат, но всички са болни. Заради студа. Не са свикнали. Може ли да се направи нещо? Може би да си починат. Но дори и тогава не мога да съм сигурен, че ще са готови за битка. Това не е армия. Трябва им само почивка и храна. Трябват ни още хора. Ще съберем от местните племена. Те са диваци. Войни, Махарбал. И те като нас мразят Рим. Биех се не само срещу римляни. Половината им армия бе събрана от чужди земи. За да сразя Рим трябваше да изпитам силата на тези съюзници. За какво ме молиш? За храна, оръжия и хора. За да се биеш с римляните? За да ги сразя. Хората ви са полумъртви. Изтощени. Говориш за лудост. Не. За свобода. Какво ще стане когато армията ти тръгне? И преди сме се изправяли срещу Рим. Знаеш ли какво правят римляните с онези които им се опълчат? Не оставят никой жив. Телата на хората ни лежат смесени с труповете на кучетата ни. Кълна се, ако дойдете с нас, Рим вече няма да е заплаха за вас. Страхливци. За какво са ни страхливци? Не са страхливци. Бият се срещу римляните. Какво ще правим? Връщаме се. През планините. Или оставаме и се бием. Нямаме достатъчно хора. Никоя битка не се печели само от броя на войниците. Важно е и желанието за оцеляване. За да докажа това на хората ми принудих пленниците да се бият на живот и смърт. Наградата беше свободата им. Исках да покажа на армията ми, че и те или ще срещнат смъртта или ще се бият за по-голяма слава. Този човек спечели свободата си, като се би за живота си. Не му оставих избор. Така както боговете не ни дават избор, освен да се бием за животите ни. Скоро ще срещнете римската армия. Те ни превъзхождат по брой. По-добре са нахранени и имат повече провизии. Но римските войници се бият, защото така им е наредено. А ние, за да си върнем това което ни принадлежи. Римляните ни мислят за варвари. За диваци. Може би някои от нас са такива. Но когато излезем на бойното поле, със сигурност смелостта ще ни донесе победата. Страхливостта ще ни донесе само загуба и сигурна смърт. Бием се за живота си! Бием се за Картаген! Авангарда на Публий Сципион, северна Италия, ноември 218-а година пр. н. е. напредвала на север, за да го пресрещне. Знаем местоположението и броят им. Ще накажем този варварин за това, че е стъпил на римска земя. Колко са? 4-5 хиляди пешаци и конници. Кажи на хората си да ги държат под око от хълма. Започва се. Знаех, че римляните ни мислят за лесна мишена, все още слаби от дългия път. Точно това исках да мислят. Дар от Рим. Значи кавалерията не ви разочарова. Биха се смело. Бяха добре водени. Така си беше. Изглежда римският военачалник не беше в настроение за битка. За малко да го убиеш. Да не би острието ти да се е захабило? Беше спасен от синът си. Две поколения избягаха от острието ти. Кое е това семейство, на което съдбата погледна така благосклонно? Казват се Сципион, една от най-благородните римски фамилии. Обзалагам се, че кръвта им е същия цвят като тази на войниците им. Бащата е ранен. Може би следващия път ще ги води синът. Ще може да сложим край на тези благородни Сципион и на службата им към Рим. Добре, картагенски предводителю, ще се присъединим към вас. Добре сте дошли. Това което видя днес е само началото, приятелю. Първият триумф на Анибал на римска земя подсилил съюзът му с племената от северна Италия. Рим отговорил като извикал втора армия от Сицилия, която да подсили защитата на Сципион. Консул Семпроний Лонг пътува на север, ноември 218-а година пр. н. е. Лонг. Публий. Благодаря. Разбрах, че баща ти дължи живота си на смелостта ти. Радвам се да видя, че приятелят ми е в по-добро здраве. Лекарите ме увериха, че ще се възстановя напълно. Отлично. Според мен трябва да нападнем Анибал без никакво забавяне. И да не го оставяме да се радва на случайната си победа. Стига да е било само късмет, Лонг. Появиха се от нищото и ни повалиха преди да успеем да извадим мечовете си. Изненадвам се да те чуя да говориш така за един варварин. Напоследък видях доста неща, Семпроний. Предлагам армиите ни да си починат през зимата преди нови сблъсъци. Всеки ден който този картагенец прекара на римска земя е обида. Трябва да действаме бързо. Утре тръгвам към Требия. Като консули Публий и Лонг заемали високи политически позиции в Рим. Постът се заемал само за една година. Времето изтичало и Лонг трябвало да се бие. При Требия предложих битка преди армията му да се подготви. Той прие. им войни бяха убити. При Тразименското езеро пуснаха най-силната римска армия срещу мен. Под прикритието на мъглата ги вкарахме в езерото и избихме 15000 от тях. Някои дори предпочетоха да се удавят отколкото да се изправят пред мечовете ни. Преди бях просто цел, позната на малцина. Сянка дошла от планината. Сега сянката която хвърлям достигна сърцето на Италия. Още една решителна победа и тази война ще свърши. Армията на Анибал вече била близо до Рим. За пръв път от 50 години бил назначен военен диктатор. Човека който избрали бил Фабий Максим. Може ли да ви напомня, че армията на Анибал е на 100 мили от Рим. Тогава трябва да се бием. Да се бием докато ги унищожим. Или докато не бъдем унищожени ние. Да не поставяте под въпрос честта и смелостта на Римския народ? Такива са фактите. Требия ни струва 20000 живота. При Тразименското езеро изгубихме един консул и 15000 души. Губим. Ако продължим с директните нападения, Рим ще бъде унищожен. Сега е времето да бъдем безмилостни. Не само с врагът ни, но и със себе си. Да признаем провалите си и да обмислим стратегията си. Какво предлагаш, Фабий? Да го оставим без единственото нещо което желае – битката. Най-добрият начин да се бием с Анибал е изобщо да не се бием. Да, той има голяма армия, но тя е съставена от хора, които биха могли лесно да бъдат сразени като се прекъснат провизиите им… …и войската му бъде оставена да гладува. Това е тактика на страхливци, а не на войни. Искате великата римска армия да използва дивашки тактики? Бих накарал великата римска армия да направи каквото и да е,… за да срази Анибал веднъж завинаги. По време на пътуването на юг болестите ми попречиха така както никой враг не би могъл. Наистина ли мислят, че могат да ни победят така? Знаят, че гладната армия е слаба армия. Трябва да намерим начин да ги накараме да ни нападнат. Къде е проклетия лечител? Идва насам, братко. Не ни трябва бойно поле, за да сразим римляните. Искам домовете им изгорени до основи. Реколтата, полята… Искам всичко което кара римляните да се чувстват сигурни да се превърне на пепел. А Фабий… Собствеността му да не бъде докосвана. Да видим колко сигурен ще се почувства щом хората около него започнат да губят всичко. Е, Фабий, как, според теб, се развива стратегията ти? Опитва се да те провокира. Не му позволявай. Не твоята земя гори. Инфекцията е много силна. Може ли да се направи нещо? Съжалявам. Остави ме. Махни се! Ще го изгубя ли? Да. Съжалявам. Ще се приеме за лоша поличба. Но не е така. Разбира се, че не е. Разбираш ли какво означава да си гражданин на Рим, Сципион? Означава, че където и да отидеш хората знаят, че ако те нападнат цялата мощ на Рим може да те защити. Това е изключителна привилегия. Разбирам го. Онзи варварин, например, е от диваците с които Рим трябва да се справи. Говоря непочтително, а ти си верен на Фабий. Фабий ми е командир. Верността ми принадлежи на човека носещ неговия чин. Фабий унижи Рим. На приятелят ми му липсва дисциплина. Моля те, прости избухването му. Но, може би, все пак повдигна интересен въпрос. Говори свободно, Сципионе. Тук си сред приятели. Настоящата му тактика ни направи слаби е очите на съюзниците ни. Анибал ни се присмива. Не така трябва да се ръководи Рим. Значи, ако по някакъв начин обстоятелствата се променят… …ще участваш в нападение срещу варварите? Да. Под подходящото водачество. Е, приятелю,… може би Фабий няма да остане любимец на Рим още дълго. Диктаторството на Фабий приближава края си. Аз самият ще се кандидатирам за консул. Тогава, може би, ще открием друг начин да се оправим с проблема. За шест месеца амбициите на Варо се сбъдват и той е избран за консул. Слага се край на диктатурата на Фабий и на политиката му срещу битките с Анибал. Сципион е повишен в чин Трибун от новия режим. Той събира най-голямата армия, която Рим някога е пускал на бойното поле и тръгва да пресрещне Анибал. Южна Италия, 216-а година пр. н. е. Предстоящата битка щяла да бъде една от най-кръвопролитните провеждани някога. Приличат на осем легиона. Започва да ти липсва Фабий ли, Джиско? 85000. Най-голямата армия която Рим е събирал. Ще дойдат като един и ще ги избием така. Обучени са. Ще е трудно да ги пречупим. Дисциплината освен добродетел, може да е и пречка. Римляните са обучени да се бият само по един начин. Това ги прави предвидими. Ще ги изненадаме и ще гледаме как войската им се разпада. Джиско… Страхуваш ли се? Разбира се, че не. Недей. Там има 80000 римляни. Но никой от тях не се казва Джиско. Кана, 1-и август 216-а година пр. н. е. Тук е идеално. Ще разположим войските си там, по брега. От ляво ще са защитени от реката, а от дясно от хълмовете. Няма да могат да ни изненадат. Кавалерията им няма да може да ни мине в гръб. Не бих бил толкова сигурен. Ние сме два пъти повече. Ще групираме войниците в огромен щит и ще ги ударим право в центъра. Тогава ще видим какво може варварина. Единствената ми грижа е дали ще иска да се бием. Ще се бие. Лагерът на Анибал, Кана, По-малко сме, а римляните са избрали място на което пехотата има предимство. Мъдър избор. Но не чак толкова колкото си мислят. Силите ни ще се разположат ето така, като външната част на лък. Силна и гъвкава. Мего, ти ще командваш тази линия. Не мога да ви опиша важността на тази битка. Римляните ще виждат бойната ни формация, но няма да се боят от нас. Ще бъдат уверени заради численото си превъзходство и ще ги оставим да вярват в това. Запомнете най-голямата им сила, може да бъде също така и най-голямата им слабост. Точно преди да се сблъскаме, искам да нападнеш кавалерията им. Напред! Видят ли как конниците ни напредват, ще отвърнат. Каквито и да са загубите, трябва да ги върнете назад, за да ги объркаме напълно. Продължавайте напред! Ще понесем големи загуби, но трябва да ги отблъснете. Отговорът на римляните ще бъде една вълна от пехотата. Повече са на брой и ще използват това. Римски легионери! Към славата! Бъде търпелив, братко и отстъпвай бавно. Когато линията се разкъса, което трябва да стане, римляните ще бъдат засмукани навътре. Ще вкарат още войници. Напред! В този момент ще решат, че печелят. Оставете ги да вкусят победата… …преди в включим скритите резерви, които да заобиколят и да ги блокират отвсякъде. Ще бъдат заобиколени от три страни. Няма да има накъде да тръгнат освен назад. Ще се върнеш с кавалерията и ще ги отрежеш. Няма да има милост. Кана, южна Италия, лятото на 216-а година пр. н. е. Това беше най-голямата победа на бойно поле за всички времена. от мечовете ни. Каймакът на военните и политическите водачи бе унищожен за един единствен ден. Победа по-велика от тези на Александър или който и да било друг герой преди мен. И все пак не изпитвах чувство на триумф. Кана е най-мрачният момент в историята на римската република. За няколко часа Анибал заличи всичко което представляваше Рим. Следващата му стъпка щяла да определи изхода от войната и курса на историята. Скоро трябва да тръгнем. Към Рим Хората ми са готови да потеглят преди изгрев. Няма да ходим в Рим. Какво? Свърши се. Спечелихме. Не. Не и докато Рим не бъде унищожен. Защо? За какво?! Не сме диваци! Рим е на колене. Няма нужда да унищожаваме града, за да докажем, че сме спечелили! Няма да продължаваме нататък, Махарбал. Свърши. Значи боговете не са дали всичко на един човек. Знаеш как да спечелиш, Анибал, но не знаеш как да използваш победата. Какво предлагаш? Ще поставим на Рим ултиматум да се предаде. Кана била третата голяма бойна победа на Анибал на римска земя. Според законите на древното военно дело, това трябвало да осигури пълната му победа над Рим. Но Рим не бил готов да приеме поражението. Няма да защитавам… Няма и да обвинявам. Но ще кажа едно – ако искаме Рим да оцелее, имаме нужда от нова армия. Веднага! Ще намаля възрастовата граница до 17 години, и ще намаля изискванията за военна служба. Ще отида и по-далеч. Ще обявя пълна амнистия на всички престъпници и роби готови да се бият под римският флаг. Ще съберем всички войници които можем. Ще използваме каквито ресурси имаме. Ако това означава да оставим храмовете без оръжията и броните, които сме посветили на боговете, така да бъде. Това е светотатство. Въпросът е, че боговете нямат нужда от тези оръжия, а ние имаме. Без повече решаващи битки. Без повече шутовщини. Ще се справим с варварина малко по малко, ден след ден, докато се превърне в пепел. Това което ви съветвах да направите от самото начало. Високомерието и гордостта но докараха до тук. Това не е битка за чест, слава или повишение. Това е битка на живот и смърт за оцеляването на Рим. Трябваше да капитулират. Наистина ли очакваше Рим да се предаде? Обиколихме цялата страна. Унищожихме всички сили които изпратиха срещу нас. Три пъти ги сразихме в битка! Римляните не могат вечно да изкарват нови войски или през ден да избират нови водачи! По всички правила на войната, трябваше да са довършени. А ние по правилата ли играхме? Братко… Искам да се върнеш в Картаген. Защо? За да убедиш съвета да ни изпрати още хора и да довършим започнатото. Ще превземаме Италия град по град, докато Рим бъде обграден отвсякъде от вражеска територия и бъде принуден да се предаде. Съвета на старейшините, Картаген, Северна Африка, есента на 216-а година пр. н. е. Това са пръстените на римските сенатори, загинали от мечовете ни. Те са символи на множеството ни победи над Рим. Това което ни трябва сега са още хора. За да довършим войната веднъж завинаги. Мего Барка, щом римляните са толкова отслабени от силите на брат ти, защо търсите помощ? С пресни провизии и още хора тази кампания ще свърши. Спомням си как брат ти ни увери, че завладяването ще бъде бързо. Колко време мина досега? Три години. И какво получихме за това време? Тази кампания вече свърши, приятелю. Армията на Анибал в Италия няма да получи повече помощ от нас. Нещо повече. Ти, Мего Барка заминаваш начело на подкрепленията които изпращаме в Испания. Побеждавахме, побеждавахме и пак побеждавахме. Но изпращат войски и провизии навсякъде, освен при Анибал. Враговете му са силни. Завистта към него е по-силна от всякога. Веднага щом положението в Испания се стабилизира ще се върна при Анибал. Ще взема всичките войски които успея. Вече видя какво правят при успехите му. Какво ли ще сторят ако се провали? Моли се да не се провали. Без подкрепленията армията на Анибал не можела да победи Рим в битка. През следващите седем години той бил оставен в изолация. Рим, 210-а година пр. н. е. Докато Рим събирал сили се появил план, който да опита да сложи край на войната с Анибал. Какво е това, което не може да почака до сутринта, Сципион? Имам предложение. Бием се с Анибал от 9 години. Създадохте около Рим щит който враговете изглежда не могат да пробият… Какво е предложението ти? Победата не се печели със щит, а с върха на меча. Хубави думи, Сципионе. Но преди направихме същата грешка и щяхме да бъдем унищожени. Само глупакът прави една и съща грешка два пъти. Предлагам да оставим щитът който създадохте, но да нападнем Испания. Докато Анибал е зает тук, ще се справим с картагенците които са там. Това е същото което направи той с нас. А кой ще поведе тази нова армия? Не си ли малко млад, за да поведеш римска армия? Знаеш правилата. А вие, Фабий, знаете как да ги нарушавате. Съжалявам, Сципионе. Не мога да си представя как Рим ще рискува. Но Фабий подценил желанието на Рим да приключи войната с Анибал. Наблюдавайки Анибал в продължение на десет години, Сципион бил на път да покаже, колко много е научил. Трябва да се запитаме „Какво не би очаквал да направим врагът?“. И да го направим. Брат му ще очаква да се срещнем в открита битка, както сме правели винаги. Но няма да е така. Ще направим това с което се провали Анибал в Италия. Ще тръгнем направо към столицата. Целта ни е Нови Картаген. Ще подмамим защитниците на града и ще им направим засада. След това ще плячкосаме града. Няма да има милост. Докато Сципион напредвал към Испания на единственият човек който би могъл успешно да я защити било наредено да остане в Италия, безсилен да помогне. Не мога да видя нищо. Вгледай се повече. Писна ми от постоянната ти потайност. Нали не искате да ви лъжа? Бих разрязал и теб, ако това би ми помогнало. Защо е това недоверие в боговете? Войната вече не е тук. Сципион е в Испания печелейки победа след победа, завземайки териториите ни, докато ние гнием тук. Така ли свършва всичко, Анибал? Призовах брат си и той се усъмни в мен. Също като теб. Но заедно можем да се изправим срещу Рим. Съветът няма да позволи… Проклет да е Съвета. Няма да ги послушам. Няма страхливци да ми казват какво да правя. Не бях виждал брат си Хаздрубал от почти 11 години. Поисках да доведе армията си от Испания, за да ме подкрепи. Изпрати вест, че вече е тръгнал. Предай това съобщение на брат ми. Надявах се, защото знаех, че заедно ще сме неуязвими. Проблемът бил, че и Фабий го е знаел. Двете армии мислят да се съберат в Умбреа. Добре. Да се подготвим да ги посрещнем. Спокойно, хора. Спокойно. Но теб ще последват, братко. Така ли свършва всичко, Анибал? Ще те следват до смърт. Ще бъда враг на Рим. Със смъртта на Хаздрубал надеждите за победа на римска земя напуснали Анибал. Сципион се завърнал триумфално от испанската си кампания Сега имал още по-големи амбиции. Римски сенатори, благодаря ви. Пред нас има още слава. Завладяването на Испания само по себе си не ни прави победители във войната. За да премахнем картагенските нашественици… …трябва да пренесем битката в Африка. В самия Картаген. Ако ударим Картаген, ще привикат Анибал да защити родната си земя. И на африканска земя… ще го сразя! Така както Анибал някога бе заплашил мощта на Рим, сега Сципион заплашвал Картаген. Изправени сме пред най-голямата криза през последните 40 години. Враговете ни заплашват земите ни… …и самото ни съществуване. Трябва да вземем всички възможни мерки, за да предпазим страната си. Не трябва ли да извикаме Анибал Барка от Италия? До голяма степен Анибал е виновен за сегашното положение. Не нападна ли той Италия? Не остави ли той Испания без защита? Не улесни ли враговете ни. Решението на съвета да не извикат Анибал се оказало истинска катастрофа. Картагенските сили били унищожени при битката в равнините. Анибал останал бездеен още една година, докато най-накрая бил призован да защити Картаген и да спаси честта на политиците които го били предали. Но от самото начало всичко е против него. Губим съюзниците си срещу Рим. Сципион не е глупав. Използва нашата тактика. Отслабва силите ни, оставяйки ни без съюзници. Сред тези съюзници е и нумидийската конница. Колко? Коннците ни са малко. Това е истинско предимство за тях. Имаме армия от необучени новобранци. Все още имаме вас, генерале. А аз имам теб и, кълна се, наистина имам нужда от теб. Сципион е пристигнал в Зама. Да. Трябва да знам точният им брой и местоположение. Скоро. Лагерът на Сципион в Зама, Северна Африка, 202-а година пр. н. е. Лагерът на Анибал в Зама, Северна Африка, 202-а година пр. н. е. Още са млади. Трябва им обучение. Досега не са ме предавали, Вандикар. Генерале. Мислехме, че ще умрем, генерале, но… Но те просто ни разведоха из лагера. Развели са ви из лагера? Бяхме разведени от Сципион… Лично от Сципион. Мислехме, че ще умрем,… Мислехме, че ще ни убият, но… Но той, генералът, просто ни показа лагера. Какво ви показа? Нумидийската конница? Да. Това ни показаха първо. Сигурен съм, че е така. Съжаляваме, генерале. Направили сте това за което бяхте изпратени. Не мога да искам нищо повече. Какво се опитва да направи? Да ни предупреди или да ни накара да се бием? Не знам. Искам да говоря с него. За пръв път, в равнините на Зама, Анибал и Сципион застанали лице в лице. Няма никакъв смисъл от тази битка, Сципионе. Винаги съм мислел, че те разбирам. Че разбирам човека поел такива рискове. Изненадващо е да чуя, че Анибал Барка бяга от битка. Рим няма да повярва. Вече умряха прекалено много хора. Може да бъде избегнато безсмисленото клане на доблестни хора и от двете страни. Не. Ако има нещо което съм научил, то е, че войната трябва да бъде приключена… …с битка. Трябва да ти благодаря за този урок. Трябва да ми благодариш за всичко, което си постигнал, Сципионе. Чудя се, ако ме нямаше, щеше ли да командваш армия? Аз те създадох. Ти ме причини. Това не е същото. Ако беше превзел Рим, когато портите му бяха отворени за теб сега нямаше да сме тук. Тогава не довърши работите. Сега аз ще го направя. Не прави нещата лични. Това е лично от момента в който стъпи на римска земя. Тогава утре ще решим курса на историята ни. Битката се състояла в Зама, на 15 мили южно от Картаген. По време на продължилата Анибал не бил загубил и една битка. Анибал събрал войска от 50000 души, превъзхождаща по брой първия удар по римската пехота. Но хората на Сципион изчакали Анибал. Точно преди слоновете да ударят, в римската линия се отворили големи дупки, които вкарали животните в коридорите на смъртта. Оцелелите слонове се обърнали и нападнали собствените си хора. Всеки от римските ми врагове бе показал слабост, която можех да използвам. Бях надхитрил и победил всичките. Но не и Сципион. Той имитираше стратегията и тактиките ми. Сега видях колко добре ме беше опознал. Бе заповядал на кавалерията, която бе взел от мен да запуши изходът ни. Точно както бяхме направили при Кана. В Зама той използва всичко, което бе научил от мен,… …за да ме унищожи. Генерале, трябва да се спасите! Спасявайте се! Отидете в Картаген! Там ще сте в безопасност! Спасете се! Анибал избягал от Зама. Войната свършила. Рим победил. Но докато Анибал бил жив, Рим не можел да диша спокойно. Накрая го проследили до северна Турция. Но Анибал никога не би доставил на римляните удоволствието да го убият. Настъпи времето да отърва римляните от този омразен старец. Фабий спаси Рим от най-голямата криза, но не доживял да види загубата на Анибал в Зама. Мего така и не успял да срещне брат си отново. Загинал в морето преди битката в Зама. Политическата кариера на Сципион не последвала военните му успехи. Починал малко след Анибал. Това всичко ли е? Да, генерале. Написах това което той ми нареди… Знам. Ако някой ще описва историята за този човек, трябва да бъдат римляните. Войната с Анибал довела Рим до ръба на унищожението. Но това, че не се справил с Рим след битката при Кана, провалило нанасянето на последният, най-решителен удар. Заплахата му накарала Рим да се задейства и евентуално един ден да се превърне в силата завладяла не само Картаген, но и по-голямата част от познатия свят. Дори и след самоубийството си, Анибал продължил да живее в ума на римляните. Болезнен спомен. Тъмно присъствие. Най-лошият кошмар на Рим.